Търсене в текстове за 'Астралния свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 897 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
към текста >>

Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>

Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение.
към текста >>

Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
към текста >>

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>

Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б.
към текста >>

Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
към текста >>

2. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример.
към текста >>

б) Астралният мир, или психическата област.
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
към текста >>

И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят.
г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

3. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства.
Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра.
към текста >>

4. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама.
към текста >>

На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>

С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>

Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
към текста >>

Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято".
Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
към текста >>

Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
към текста >>

п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
към текста >>

В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

5. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>

съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо.
ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
към текста >>

Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание.
Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
към текста >>

Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>

6. НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове.
3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението. В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове. За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр.
към текста >>

Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
към текста >>

Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят.
И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка.
към текста >>

Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо. Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр. Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение. -------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>

7. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

(Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри.
СФЕРАТА НА МАРС Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война.
към текста >>

Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят.
В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформяли спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение. Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать. Начальство лучше знает и больше может! " Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера.
към текста >>

Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята.
Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата.
към текста >>

8. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>

Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>

То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
към текста >>

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>

Причинният свят е свят на примирение.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
към текста >>

А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
към текста >>

Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот.
към текста >>

9. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците.
Тях всички ги знаят, защото често се дават като ребуси по вестници и списания. Ала никой не подозира, че като си блъска главата да нареди числата в малките квадратчета, на които е разделен магичният квадрат (9,16,25,36,49, 64,81), той се забавлява, подобно децата, с един план, с един окултен ключ, с който са боравили древните маги. В това няма нищо чудно. То е така естествено, както е естествено когато един съвременен инженер си служи с една схема, с един чертеж, с известни таблици за изчисление, за да изпълни някаква постройка. Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока. И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците. На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите.
към текста >>

Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните.
Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце.
към текста >>

Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр.
Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум, а млекопитаещите приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови". Ето на какви мисли може да наведе човека едно математично изчисление за вместимостта на една кубична миля, оживено с известни образи, за да стане по-понятен отвлеченият език на числата и мерките. Г.
към текста >>

10. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Египет представлява физическия свят.
Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество. Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет.
към текста >>

Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ".
И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята. Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет?
към текста >>

В случая означава астралния живот, света на чувствата.
Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат. Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения.
към текста >>

11. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния.
При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
към текста >>

Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта.
Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
към текста >>

За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено.
Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат.
към текста >>

Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта.
Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта.
Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават.
Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
към текста >>

12. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
към текста >>

Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век.
Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
към текста >>

свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят.
78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр.
към текста >>

13. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди.
ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ На празниците през годината, когато естествено са се създавали условия, Учителят е държал извънредни беседи, които впоследствие са издадени в отделни брошури. Всеки присъствуващ на тези беседи е съзирал в тях връзката с конкретния празник, но същественото си е оставало Живото Слово, прокарващо светла пътека към човешките души.. ПЪТ НА МИСЪЛТА Спасовден, 1921 г. Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано.
към текста >>

От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди.
ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ На празниците през годината, когато естествено са се създавали условия, Учителят е държал извънредни беседи, които впоследствие са издадени в отделни брошури. Всеки присъствуващ на тези беседи е съзирал в тях връзката с конкретния празник, но същественото си е оставало Живото Слово, прокарващо светла пътека към човешките души.. ПЪТ НА МИСЪЛТА Спасовден, 1921 г. Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо.
към текста >>

Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека.
Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи.
към текста >>

И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят.
през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората.
към текста >>

Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано.
От мозъка мисълта влиза в астралния свят дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Tози е пътя на Божествените мисли, които слизат на физическия свят.*** ЧИСТ И СВЕТЪЛ 5 април 1926 Празник на залесяването Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.*** ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ 31 декември 1927 Имайте предвид, че изтеклата 1927 година, беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 година има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които Бог ще ви изпрати през новата година.*** ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО 22 март 1928 г.
към текста >>

За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта, после той трябва да влезе в духовния свят, в света на любовта, в света на топлината; най-после той трябва да влезе в Божествения свят, да научи какво нещо е Волята Божия, и как трябва да се изпълнява.*** факсимиле от "Да мисли" ДА МИСЛИ!
Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата и са изхарчили всичко, което тя им е оставила, Направили са големи дългове и днес трябва да плашат.*** ЕДИННИЯТ ЖИВОТ 22 март 1932 Най първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.*** РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ 22 март 1934 Вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта, после той трябва да влезе в духовния свят, в света на любовта, в света на топлината; най-после той трябва да влезе в Божествения свят, да научи какво нещо е Волята Божия, и как трябва да се изпълнява.*** факсимиле от "Да мисли" ДА МИСЛИ! 22 март 1935 а. Човек трябва да мисли! - Кога? - Всеки момент, всеки час, всеки ден. Простата философия на живота се Заключава в следното: да се научите да мислите.
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се.
към текста >>

Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество.
Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи. Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали. За да можем да получаваме отгоре, ние трябва да държим своя канал чист, като даваме на другите. Ако някой престане да дава, пътят на неговия приток започва да се задръстя и рано или късно той ще престане да получава.
към текста >>

От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи.
Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи. Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали. За да можем да получаваме отгоре, ние трябва да държим своя канал чист, като даваме на другите. Ако някой престане да дава, пътят на неговия приток започва да се задръстя и рано или късно той ще престане да получава. Тогава идват мъчнотиите и лишенията, които могат да бъдат приписани на лоша съдба или нещастие, но в действителност са непосредствен резултат от това, че не даваме и че задържаме всичко за себе си. И тъй, вярно е казано, че ние си запазваме само това, което даваме на другите.
към текста >>

Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш силен само във физическия свят.
Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешни в себе си. Cпрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек, да каже: аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя. * Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш силен само във физическия свят. Нима мислите, че един силен, богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Следователно, умствено свободния човек и физически свободния човек не е едно и също нещо. * За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват зарад Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло.
към текста >>

Нима мислите, че един силен, богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят?
Cпрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек, да каже: аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя. * Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш силен само във физическия свят. Нима мислите, че един силен, богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Следователно, умствено свободния човек и физически свободния човек не е едно и също нещо. * За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват зарад Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим.
към текста >>

15. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Един свят на разумни и висши същества.
Това е една от великите тайни на природата. Птиците по-добре от нас разбират този закон. Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно!
към текста >>

Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа.
Ред неразположения се дължат на това, че вие не възприемате тази светлина. Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
към текста >>

Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят.
Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир.
към текста >>

Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите. Не!
И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение. Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се освободят от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война. Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите. Не! От такава дипломати, от такива държавици народите нямат повече нужда. Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели! Нито стотинка за делото на разрушението!
към текста >>

К. Сугарев Една загадка за съвременната наука Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят.
Нито стотинка за делото на разрушението! Всички хора са братя! Човечеството е едно цяло. Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на народите към обединение. Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот! К. Сугарев Една загадка за съвременната наука Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят. Девицата Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза. Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете. Тя забравила своя матерен език и не знаела вече нито да чете, нито да пише, така че станало нужда да я учат отново, както учат децата от първо отделение. Но не това е странното, а нещо съвсем друго.
към текста >>

Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания?
Веднага бил повикан стареца, който разговарял с девицата на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата. Вашата наука може да се уподоби на кориците на една книга, тогава когато съдържанието на самата книга си остана тайна за вас. Защо не последвате примера на вашия прочут професор Макс Мюлер? Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз".
към текста >>

Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло.
(из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле. Той привлича материали съгласно своята основна природа. Един дух ме може да привлече онова с което той не е в хармония. Миналите опитности го учат да избира по-добри материали и да строи по добри тела.
към текста >>

След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители.
„Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле. Той привлича материали съгласно своята основна природа. Един дух ме може да привлече онова с което той не е в хармония. Миналите опитности го учат да избира по-добри материали и да строи по добри тела. Ако ние като индивиди не сме се научили да избираме добре и да строим добре, ако ние сме следвали линиите на най-малката съпротива и сме били безгрижни за нашите храмове (тела), ние трябва да понесем последствието в несъвършените връзки, докато ние се научим да постъпваме по-добре.
към текста >>

Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата.
Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.
към текста >>

непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото.
Там са изложени скърбите, изпитите, вътрешните бури, борбите, копнежите, радостите и изгревите на душата, стремяща се към възход, към освобождение. Сегашната втора сбирка „Дванадесет баби“ е от съвсем друг характер. Тя е от друг характер не само по език, по стил, но и по съдържание, по сюжети. Тя е писане в духа и формата на народните песни. В някои от тях се описват, радостите и скърбите на народната душа. непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото. Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята.
Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2.
към текста >>

Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек.
Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3.
към текста >>

Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея.
Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове.
към текста >>

Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение.
към текста >>

Останалите три нисши свята са следните: 1.
Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта.
към текста >>

Свят на мисълта (небето не човека) 2.
Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват.
към текста >>

Свят на чувствата (астрален свят) и 3.
Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята.
към текста >>

Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове.
Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята.
към текста >>

Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение.
Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота.
към текста >>

В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта.
Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота.
към текста >>

Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват.
Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота. Тук има да се направи още една разлика.
към текста >>

Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята.
Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота. Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят.
към текста >>

Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята.
Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота. Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела.
към текста >>

Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота.
Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват. Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота. Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя.
към текста >>

Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят.
Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята. Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота. Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят.
към текста >>

Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят.
Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела. Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят. В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл. Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора.
към текста >>

Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие.
И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста.
към текста >>

Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят.
което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят.
към текста >>

Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена.
към текста >>

В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план.
към текста >>

Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят.
Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде. В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали. Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено.
към текста >>

Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност.
Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога.
към текста >>

(следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани.
Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен. Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение.
към текста >>

Това са трите свята или състояния на Битието.
Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека.
към текста >>

Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят.
Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи.
към текста >>

Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат.
А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие.
към текста >>

Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават.
За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде.
към текста >>

Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите.
При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят.
към текста >>

Третият свят е светът на мисълта.
Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос.
към текста >>

Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала.
Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата.
към текста >>

И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор.
И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света. Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той. Външният обществен живот съставя идеал за него. И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен. Никой в света не е свободен. И при това всички проповядват за свободата. Свободата е един Божествен атрибут в света.
към текста >>

Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят.
Защото народите са органи на един голям организъм, и сега има една анормалност в този организъм. Всеки един народ изпълнява известни функции в природата и това не зависи от неговото количество, а от качеството на самия народ. Докато един народ работи в съгласие със законите на природата, никой не може да го помръдне от неговото място. А цялото човечество от своя страна е един орган в един по-висш организъм. А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така.
към текста >>

Те са верни само по отношение на триизмерния свят.
Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят. Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител.
към текста >>

Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния.
Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят. Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим.
към текста >>

За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим.
Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят.
към текста >>

И сега хората питат, къде е онзи свят.
Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята.
към текста >>

Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат.
От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето.
към текста >>

Онзи свят е четириизмерното пространство.
Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят.
към текста >>

Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят?
Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят.
към текста >>

За корените, клоните са в онзи свят.
За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
към текста >>

Растенията живеят едновременно в два свята.
И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва.
към текста >>

В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето.
Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота.
към текста >>

Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят.
Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага.
към текста >>

И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят.
Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.
към текста >>

Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно.
към текста >>

А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва.
Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата.
към текста >>

Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата. Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова) Устои трябват! (Любомир) Омразата и обичта (Т. Ч.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (Макс Хайндел - продължение от брой 105) Хиромантия. Линия на ума (главна линия) Паун и девойче (Д. Б. - басня) Книжнина Великата битка Всички чувстват, всички смътно разбират, че човечеството днес преживява особено, необикновено време — време на огромна психическа промяна и общокултурен прелом. Предишните ценности овехтяха, вековните идеи и представи, на които, като на непоклатими стълбове, се издигаха царства и култури, се изчерпаха, техните източници пресъхват и израстъците на нещо ново и непознато до сега, буйно и хаотично си пробиват път, неудържимо разрушавайки старите форми. Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен.
към текста >>

Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят.
Словото на Учителя Пътят на новия живот Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение.
към текста >>

Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят.
И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание.
към текста >>

По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят.
Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат.
към текста >>

Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее.
Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе. Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето учение на земята, дават му диплом и отива в друг свят да живее. И когато човек свърши изпитите и учението си на земята, той ще добие едно тяло, което няма да бъде така неустойчиво и изложено на болестите и неизвестността. Тогава човек ще бъде господар на тялото си, ще бъде господар на всичката материя и енергия, които съставляват неговия организъм, за да няма място за греха, който е вмешателство на чужда воля в нашия живот, която има противоположни интереси на нашите. За Христос казват, че понесъл греховете на цялото човечество. Грехът сам по себе си външно няма тежест, но той е ужасно нещо, понеже парализира разумната човешка воля. При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб.
към текста >>

(следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят.
Това, което астролозите казват, че звездите влияят върху човешкия живот, това влияние иде от съществата, които живеят на тези звезди. Така те казват например, че Сатурн влияе на хората на земята. Истината е, че хората, които живеят на Сатурн, влияят на хората на земята, съобразно степента на своето развитие. И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал.
към текста >>

Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата.
Така те казват например, че Сатурн влияе на хората на земята. Истината е, че хората, които живеят на Сатурн, влияят на хората на земята, съобразно степента на своето развитие. И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния.
към текста >>

Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока.
Истината е, че хората, които живеят на Сатурн, влияят на хората на земята, съобразно степента на своето развитие. И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата.
към текста >>

Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това.
И хората, които живеят на Марс, на Венера, на Юпитер, на Меркурий, съществата, които живеят на Слънцето и на Луната - всички те влияят на хората на земята, всеки според степента на своето развитие. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят!
към текста >>

Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж.
Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (4) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 105) Както физическия свят и всяко друго царство на природата, така също и астралния свят има своите седем подделения или области, с тая разлика, че в него няма разделенията, отговарящи но химическата и етерната области във физическия свят. Астралната материя, изпълваща седемте подделения на астралния свят, служи за материал за въплътяването или оформянето на чувствата. Както химическата област е царството на физическите форми, а етерната област е царството на силите, вливащи живот в тия форми, давайки им възможности да се движат, да растат и да се размножават, също така силите на астралния свят, работещи във физическото тяло, го подтикват да се движи в една или друга посока. Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях.
към текста >>

Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят!
Ако имахме само дейността в химическата и етерната области на физическия свят, тогава биха съществували само форми, имащи живот, способни да се движат, но на които ще липсва потика, подбудителната причина до вършат това. Този потик се дава от космичните сили, действащи в астралния свят, и без тяхната дейност, проявяваща се чрез всяка фибра на човешкото тяло, тласкаща ни към една или друга проява, не би съществувало каквато и да било опитност, нито морален растеж. Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя.
към текста >>

В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят.
Функциите на различните видове етер са във връзка с растежа на формите, обаче моралния растеж не би съществувал. Еволюцията би била невъзможна, както за формите така и за живота, защото само поради изискванията на духовния растеж формите минават в по-висши състояния. Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове.
към текста >>

Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя.
Всичко това показва голямото значение но това царство на природата. Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове. За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото.
към текста >>

Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя.
Желанията, страстите и чувствата се проявяват чрез материята от различните области на астралния свят, както физическите форми се проявяват чрез химическата област на физическият свят! Те вземат форми, които траят повече или по-малко време, в зависимост от силата на желанието или чувството, което е въплътено в тях. В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове. За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото. Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя.
към текста >>

Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят.
Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото. Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя. Но ако тоя разлика не съществуваше, то материята и в двете тия царства би се подчинявала на едни и същи закони, а в същност това не е така. ' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой. Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло. Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят. Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека. Силите, излъчващи се от тези многобройни и разнообразни обитатели на астралния свят, моделират неговата постоянно променяща се материя в безчислено множество форми с по-голяма или по-малка трайност, в зависимост от кинетичната енергия на импулса, който ги е създал.
към текста >>

Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук.
' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой. Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло. Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят. Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека. Силите, излъчващи се от тези многобройни и разнообразни обитатели на астралния свят, моделират неговата постоянно променяща се материя в безчислено множество форми с по-голяма или по-малка трайност, в зависимост от кинетичната енергия на импулса, който ги е създал. От това повърхностно описание може да се разбере колко трудно е за един начинаещ, комуто току що са отворени вътрешните очи, да се ориентира правилно в света на желанията. Опитният ясновидец скоро престава да се учудва на невъзможните описания, давани понякога чрез медиумите. Последните могат да бъдат напълно честни, но възможностите да поставят паралакса вън от фокуса са необикновено много и от най-незабелязан характер и затова най-чудното е това, че те понякога съобщават нещо правилно.
към текста >>

Силите, излъчващи се от тези многобройни и разнообразни обитатели на астралния свят, моделират неговата постоянно променяща се материя в безчислено множество форми с по-голяма или по-малка трайност, в зависимост от кинетичната енергия на импулса, който ги е създал.
Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят. Самата материя там е току речи жива. Тя е в непрекъснато движение, пластична, вземаща всички въобразими и невъобразими за човека форми с непонятна леснина и скорост, същевременно блещейки и преливайки се в хиляди вечно сменящи се оттенъци и цветове., несравними с нищо от това, което ний познаваме в това си физическо състояние. Това е картината на астралния свят, — вечно движещи се и вечно сменящи се форми и цветове, — гдето силите на човека и на животното се преплитат със силите на безброй йерархии от духовни същества, които не се проявяват във физическия свят, но са тъй активни в астралния свят, както сме ние тук. С някои от тях ние ще се занимаем по-късно, като ще опишем тяхната връзка с еволюцията на човека. Силите, излъчващи се от тези многобройни и разнообразни обитатели на астралния свят, моделират неговата постоянно променяща се материя в безчислено множество форми с по-голяма или по-малка трайност, в зависимост от кинетичната енергия на импулса, който ги е създал. От това повърхностно описание може да се разбере колко трудно е за един начинаещ, комуто току що са отворени вътрешните очи, да се ориентира правилно в света на желанията. Опитният ясновидец скоро престава да се учудва на невъзможните описания, давани понякога чрез медиумите. Последните могат да бъдат напълно честни, но възможностите да поставят паралакса вън от фокуса са необикновено много и от най-незабелязан характер и затова най-чудното е това, че те понякога съобщават нещо правилно. Всички ний, в дните на нашето детство, сме принудени да се учим да виждаме, нещо което лесно ще констатираме когато наблюдаваме малко дете. Ний виждаме, че детето посяга с ръце към предмети, намиращи се на другия край на стаята, на улицата или към луната.
към текста >>

На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза.
Всички ний, в дните на нашето детство, сме принудени да се учим да виждаме, нещо което лесно ще констатираме когато наблюдаваме малко дете. Ний виждаме, че детето посяга с ръце към предмети, намиращи се на другия край на стаята, на улицата или към луната. То е съвършено неспособно да схваща разстоянията. Слепият, комуто е възвърнато зрението, на първо време, често пъти затваря ечите си когато минава от едно место на друго, казвайки, преди да се е научил да си служи нормално с очите си, че е по-лесно да се върви с чувство, отколкото със зрение. Също така този, чиито вътрешни органи за възприятия са пробудени, трябва да се упражнява в употребата на новопридобитата си способност. На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
към текста >>

За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона.
Слепият, комуто е възвърнато зрението, на първо време, често пъти затваря ечите си когато минава от едно место на друго, казвайки, преди да се е научил да си служи нормално с очите си, че е по-лесно да се върви с чувство, отколкото със зрение. Също така този, чиито вътрешни органи за възприятия са пробудени, трябва да се упражнява в употребата на новопридобитата си способност. На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл.
към текста >>

В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто.
към текста >>

Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
към текста >>

Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област.
към текста >>

Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте.
В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници.
към текста >>

Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“.
Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или по-малко право. Правата и дълга линия на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение. а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия.
Севлиево, 5 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата битка (Нина Рудникова - продължение от брой 106) Творчеството (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Пътят на новия живот (продължение от брой 105 - Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Астралният свят (продължение от брой 106 - Макс Хайндел) Хиромантия. Линия на живота Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето.
към текста >>

При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят.
Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори.
към текста >>

Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят.
Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага. Днес хората не се нуждаят толкова от материални блага. Блага има много. Но спънката е в разположението и желанието да помагате. Блага има изобилно, но в хората няма разположение да изпълнят волята Божия на земята.
към текста >>

Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят.
И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни.
към текста >>

Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката.
Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро.
към текста >>

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“.
Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
към текста >>

Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека.
Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес.
към текста >>

В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции.
Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата.
към текста >>

Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията.
Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас.
към текста >>

Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние.
Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат. Впечатлението (възприятието) е неутрално само по себе си и представлява дейността на втората област от астралния свят, гдето образите, картините се създават от силите на възприемателните центрове в жизненото тяло на човека. В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас. Дали предмета или идеята в този случай са добри или лоши, това няма значение.
към текста >>

Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата.
В третата област на астралният свят взема надмощие силата на привличането, изграждащата и обединяваща сила, която напълно превъзхожда тук силата на отблъскването, с нейните разрушителни тенденции. Когато ние схванем, че основната пружина на тази сила на отблъскването е себеутвърждението, отхвърлянето на всичко, с което може да се дели място, ще ни стане ясно, че тя лесно дава достъп на желанията за притежаване на външни неща. Поради това субстанцията на третата област от астралния свят се владее предимно от силата на притеглянето на външни неща и то по един себелюбив начин и затова тя е област на желанията. Областта на страстите на чувствеността, може да бъде сравнена с областта на твърдата материя във физическия свят, областта на впечатленията, възприятията, отговаря в такъв случай на течното състояние на физическата материя, а областта на желанията — на газообразното й състояние. Тези три области ни снабдяват с материята, нужна за образуване на астралните форми, които, чрез придобитата от тях опитност, спомагат за душевния растеж, за еволюцията, отхвърляйки постепенно всичко отрицателно и задържайки това, което може да се употреби за нашия прогрес. Четвъртата област на астралния свят е областта на чувствата. От нея идва чувството, отнасящо се към възприетите форми в областта на възприятията. И от характера на това чувство зависи живота на тия форми и действието, което те ще могат да упражнят върху нас. Дали предмета или идеята в този случай са добри или лоши, това няма значение. Единствено нашето чувство на интерес или индиферентност към нещо, определя неговата съдба. Ако чувството, с което ний посрещаме впечатлението от един предмет или идея е интересът, това чувство има същото влияние върху въпросното впечатление, каквото слънчевата светлина и въздуха имат върху едно растение.
към текста >>

И по такъв начин от тази централна област на астралния свят идва потика, подбудителната причина да действаме или пък решението да се въздържим (последното също е действие за окултизма).
Дали предмета или идеята в този случай са добри или лоши, това няма значение. Единствено нашето чувство на интерес или индиферентност към нещо, определя неговата съдба. Ако чувството, с което ний посрещаме впечатлението от един предмет или идея е интересът, това чувство има същото влияние върху въпросното впечатление, каквото слънчевата светлина и въздуха имат върху едно растение. Тази идея ще расте и ще се развива в нашия живот. Ако, обаче, ний посрещнем едно впечатление или идея с индиферентност, те ще чезнат като растение, поставено в тъмна изба. И по такъв начин от тази централна област на астралния свят идва потика, подбудителната причина да действаме или пък решението да се въздържим (последното също е действие за окултизма). Защото в сегашния стадий на нашето развитие именно двете тези чувства, интерес и индиферентност, ни подтикват към действие и затова те са пружините, които движат света. При една по-висока степен, тия чувства изгубват своето значение. Решаващият фактор тогава ще бъде дългът. Интересът привежда в действие силите на привличането и отблъскването. Индиферентността просто прави да се изгубва предмета или идеята, към които се отнася.
към текста >>

Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве. В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот.
към текста >>

Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила.
В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство.
към текста >>

Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство.
Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани.
към текста >>

Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас.
Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало.
към текста >>

Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока.
Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще.
към текста >>

Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят.
Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят. Хиромантия ЛИНИЯ НА ЖИВОТА Човешката воля, макар че в много случаи е безсилна против съдбата, все пак, много може де измени и отстрани. Има неща, за които може да се каже, че са абсолютно неизбежни в живота ни, но, също така, има и много неща, които с усилията на едно пробудено и бдящо всеки момент съзнание, ние можем прекрасно да избегнем. Нашата съдба е лично наше дело — дело на нашето минало. С постъпките си, с живота си в миналите си съществувания ний сме създали причините, които обуславят днес нашето настояще. Обаче и сега ние с живота си, и постъпките си, можем да създаваме и наистина създаваме нови причини, които влизат във взаимодействие с тия от миналото, и могат или да засилват или да намаляват и даже да неутрализират напълно, да унищожат тяхното действие.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания.
„Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18. „Ученикът трябва да държи постоянно в ума си мисълта, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19. „Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания. С всички тия похвали той губи своята сила. Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21.
към текста >>

А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят.
Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран.
към текста >>

И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм.
към текста >>

Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят.
И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате.
към текста >>

Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние.
Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение.
към текста >>

Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят.
Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
към текста >>

Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти.
Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
към текста >>

И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов.
Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание.
към текста >>

Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>

Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела.
Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
към текста >>

Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека.
Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г. Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл.
към текста >>

Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите нисши подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя. Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област.
към текста >>

Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят. Областта на конкретната мисъл дава мисловната материя, в която се обличат идеите, родени в областта на абстрактната мисъл, като се превръщат в мисъл форми, и действат като регулатори на импулсите, породени в астралният свят от съприкосновенията с физическия. Така ние виждаме как трите света, в които човек по настоящем еволюира, се допълват един други, образувайки едно цяло, което показва върховната мъдрост на Великия Архитект на Вселената. Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята.
към текста >>

Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят.
Разглеждайки по-подробно различните подсиления на областта на конкретната мисъл. ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост.
към текста >>

Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят.
ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници.
към текста >>

Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея.
И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят. Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се мисли, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят. Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“.
към текста >>

Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят.
Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
към текста >>

Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия.
Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници. Това е един безспирен поток от разливащ се навсякъде живот, който минава през всички форми, тъй както кръвта минава през всички фибри на тялото; това е единният живот във всички форми. И тук опитният ясновидец нагледно вижда колко права е древната мъдрост, учейки ни че „животът е един“. „Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове.
към текста >>

„Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция.
„Въздушната област“ е третото подделение, третата подобласт от областта на конкретната мисъл. Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл.
към текста >>

От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
Тук ний намираме първообразите на желанията, страстите, чувствата и емоциите, които се проявяват в астралния свят. Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми.
към текста >>

От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове.
Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове. От другата страна на тази област на първообразните сили са трите нисши области от света на мисълта, астралният и физическият светове. По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други.
към текста >>

Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода.
По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода. Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея.
към текста >>

Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят.
Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода. Също така ний можем да мислим за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят. Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка.
към текста >>

Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях.
Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
към текста >>

Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята.
Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи.
към текста >>

Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят.
Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка. Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух.
към текста >>

Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети.
Поставяме гъбата и пясъка в центъра на съда, както жълтъка е поставен в центъра на яйцето. Сега имаме едно пространство от чиста вода между пясъка и стъклото. Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия.
към текста >>

И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга.
Водата в своята цялост ще представлява астралния свят, защото също както водата се просмуква между пясъчните зрънца, през всички пори на гъбата и образува един чист пласт навън, също така астралният свят прониква твърдата земя и етера и излиза вън от тях. Ний знаем, че във водата има въздух и ако приемем, че този въздух проникващ водата, представлява света на мисълта, ще имаме една слаба умствена представа за начина, по който светът на мисълта, бидейки по-изтънчен, прониква другите два по-гъсти свята. Най после, да предположим че стъклото, съдържащо гъбата, пясъка и водата, е поставено в центъра но друг един по-широк сферичен съд; тогава въздуха между двете стъкла ще представлява тази част от света на мисълта, която се простира вън от астралния свят. Всяка от планетите в нашата слънчева система има три подобни взаимопроникващи се свята, и ако вземем всека една от тях, като отделна гъба, а четвъртият свят, светът на духовете на живота, като един голям съд, в който са потопени тия тристранни гъби, тогава водата в голямото стъкло ще изпълва всичкото пространство между отделните гъби и ще прониква в тях, също така светът на духовете на живота прониква между планетното пространство, а заедно с това и отделните планети. Той образува една постоянна връзка между тях. И, както е необходимо да имаме една лодка и да бъдем способни да я управляваме, ако искаме да отидем от Америка в Африка, така също с необходимо да имаме едно тяло, отговарящо на този свят на духовете на живота, което да можем да управляваме, ако искаме да отидем от една планета на друга. По един подобен начин, както света на духовете на живота ни свързва с останалите планети от нашата слънчева система, светът пък на Божествения Дух, ни свързва с останалите слънчеви системи. Можем да си представим слънчевите системи като отделни гъби, потопени в света на Божествения Дух и следователно, ако искаме да отидем от една слънчева система в друга, необходимо е да можем да се ползваме съзнателно от най-висшия носител на човека — Божественият Дух. _____________ 1) Нека се има пред вид, че термините които се употребяват в настоящето изложение, не са абсолютни, те са само такива употребявани от розенкройцерското движение, докато пък други окултни школи употребяват своя терминология, като често преобладават санскритските названия. Хиромантия Линия но живота (продължение от бр. 107) Клонка на горе означава материален успех.
към текста >>

Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства.
… Необяснимо е за мен защо привличам хората към себе си. Всичките ми нови познати ме намират някак необикновена и. без да им въздействам съзнателно, разкриват душите си пред мен. Бих желала да зная какво означават тия преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение.
към текста >>

Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят.
Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно ясен, в себе си. Така ще дойдете постепенно до положението да водите истински разговор с Духа си, с вътрешната същност или — с невидимите ръководители. Те ще ви казват винаги — ако се вслушвате — кое е добро и кое не — и какво да правите и ще направляват всичките ви стъпки.
към текста >>

Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят.
Всичко останало, макар не без значение, е временно и второстепенно. Но. разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата.
към текста >>

Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно.
разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка.
към текста >>

Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща.
Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка. — А какво ще заплатиш?
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“.
Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния. Сегашните хора запример са много нервни. Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят.
към текста >>

Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно.
Сегашните хора запример са много нервни. Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се?
към текста >>

Абсолютна чистота се изисква в онзи свят.
Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята.
към текста >>

Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е.
А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения.
към текста >>

Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят.
По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения. Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата?
към текста >>

Този свят е огледало на онзи свят.
Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения. Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата? Пеперудата я занимават други идеи и мисли.
към текста >>

което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят.
Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
към текста >>

Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят.
По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
към текста >>

Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията.
Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
към текста >>

За сега той е още в етерната област на физическия свят.
Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се.
към текста >>

Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
към текста >>

Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство.
С тези двойна книжка сп. „Житно Зърно“ завършва своята осма годишнина. Хвърляйки, по този случай, бегъл поглед назад, ние констатираме едно постоянно развитие и подобрение на списанието. Особено тази последна двойна книжка прави впечатление на безупречна издържаност в подбора на материала и ценността на поместените статии. От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса. Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство. „Житно Зърно“ е напълно достоен изразител на окултното движение и заслужава пълна и безрезервна подкрепа от всички окултисти в България, безразлично към кое общество принадлежат. Открита е подписка за записване абонати за деветата му годишнина. Пожелаваме му пълен успех, много по-голям отколкото до сега. Годишният абонамент е 60 лв. Адрес: пощ.
към текста >>

(от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“.
И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им. И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4. (от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание.
Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо.
към текста >>

Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива.
към текста >>

Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота. Доскоро ние, мислехме, че има само един единствен Източник, от който можем да черпим сила, знание и мощ за Великото Дело. Днес обаче ние виждаме, че Бог, в своята велика благост, че Великото Всемирно Бяло Братство, в своите непрестанни грижи за безспирния ход на световната еволюция, е определило, е назначило и други велики Учители да работят за подготовка на славянството за изпълнение на неговата велика мисия в живота. С тия си думи, имаме пред вид дейността, която Учителят Мориа, обитаващ в Хималаите. развива за духовното просветляване и издигане на руския народ.
към текста >>

Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде.
Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание.
към текста >>

Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта.
Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл. Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо.
към текста >>

И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>

Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
към текста >>

Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят.
Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод.
към текста >>

Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние.
към текста >>

От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо.
Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие.
Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
към текста >>

Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят.
Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят. Когато пияницата се е очистил, освободил от своето желание, той е вече готов, доколкото това се отнася към този му навик, да напусне това състояние на „чистилището“ и да се издигне нагоре. Така ние виждаме, че не някакво отмъстително божество е създало чистилището и ада за нас, а ние самите с нашите лоши навици и действия. Съобразно със силата на нашите желания ще бъдат и силата и продължителността на страданията, нужни за пречистването им. В отбелязания случай, пияницата не би страдал поради загубване на земните си притежания. Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях.
към текста >>

Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено.
Ако той е имал такива, той няма да се привърже към тях. Нито пък за скъперника представлява никаква мъка това, че е лишен от упойващи питиета. Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека.
към текста >>

Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите.
към текста >>

Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин.
Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват.
към текста >>

Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите.
По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване.
към текста >>

От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят.
Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв.
към текста >>

Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме.
Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв. Неговата функция е да изучава средствата и условията на отношенията със заминалите в невидимия свят, да изнамери и да усъвършенства най-вероятните, да предупреди за съмнителните и да осъди фалшивите. Затова той изпълнява твърде полезна служба, понеже обикновения спиритуалист, който не знае законите на логиката, може лесно да бъде измамен от сръчните претенции на шарлатаните. От известно гледище, почти всеки спиритуалист е психически изследовател, понеже той сам изучава проблемата на съобщенията и търси да се увери за реалността на известията и явленията, които той получава от невидимия свят. Нуждите на спиритуализма изискват жив интерес към сегашните прояви на живота. Истинския спиритуалист вярва, че Бог ни е дал тела и материален свят, като има за цел чрез тях да се възпитаме. Те са основните символи, чрез които можем да учим първите уроци на нашето вечно съществуване. Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933).
Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек. За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ). „безпределност“ — 2 части (1930 г.), „Йерархия“ (1931 г.). „Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл божествен мост, който свързва два света — света на настоящето и света на бъдещето, минавайки над страхотната бездна на падението, гибелта, из която надничат изкривените маски на злите сили на ада, простиращи ръце, правейки всички усилия да спрат възхода на човечеството, да му попречат да мине благополучно през дверите, водещи към новия свят и да го съборят в бездната Тоя светъл мост е за силните духом. За тези, които не се боят да влязат всред огнената буря, да се подложат на огненото изпитание и кръщение. Той е за тези, които имат в себе си силата да противостоят на злото, надигащо се срещу тях, като имат смелостта да го сразят, да се издигнат високо, да мина-т първи към Света на Новото, проправяйки пътя и увличайки след себе си с пламъка на своето сърце хиляди и милиони свои братя на земята. Никъде досега, в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност — никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България — Петър Дънов. Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателя на тия редове известна представа за това, което ни дава Учителя Мориа, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов.
към текста >>

Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл божествен мост, който свързва два света — света на настоящето и света на бъдещето, минавайки над страхотната бездна на падението, гибелта, из която надничат изкривените маски на злите сили на ада, простиращи ръце, правейки всички усилия да спрат възхода на човечеството, да му попречат да мине благополучно през дверите, водещи към новия свят и да го съборят в бездната Тоя светъл мост е за силните духом.
За нас, дейността на Учителя Мориа се изразява преди всичко в една серия книги, под общо заглавие „Агни Йога“, (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Морйа“ — „Зов“ и „Озарение“, излезли до 1925 год. След тях следват: „Агни Йога“ (1929 г ). „безпределност“ — 2 части (1930 г.), „Йерархия“ (1931 г.). „Сърце” (1932 г.) и „Свят на Огъня“ — 2 части (1933). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл божествен мост, който свързва два света — света на настоящето и света на бъдещето, минавайки над страхотната бездна на падението, гибелта, из която надничат изкривените маски на злите сили на ада, простиращи ръце, правейки всички усилия да спрат възхода на човечеството, да му попречат да мине благополучно през дверите, водещи към новия свят и да го съборят в бездната Тоя светъл мост е за силните духом. За тези, които не се боят да влязат всред огнената буря, да се подложат на огненото изпитание и кръщение. Той е за тези, които имат в себе си силата да противостоят на злото, надигащо се срещу тях, като имат смелостта да го сразят, да се издигнат високо, да мина-т първи към Света на Новото, проправяйки пътя и увличайки след себе си с пламъка на своето сърце хиляди и милиони свои братя на земята. Никъде досега, в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност — никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България — Петър Дънов. Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателя на тия редове известна представа за това, което ни дава Учителя Мориа, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите, по сила.
към текста >>

влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят.
Никъде досега, в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност — никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България — Петър Дънов. Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателя на тия редове известна представа за това, което ни дава Учителя Мориа, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите, по сила. дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които и да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мориа немат равни на себе се. И едното и другото са откровения, нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и. влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и тия на Учителя Мориа, са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т. е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най възвишените, извънсветовни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките. Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него.
към текста >>

И целият свят да се обърне против такъв човек, той няма да измени на Бога.
И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа. Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения. Тогава неговите отношения към Бога при всички положения остават неизменими. И целият свят да се обърне против такъв човек, той няма да измени на Бога. Такъв човек не се отказва от убежденията си. За него е по-лесно да изгори на кладата и да го нарежат на парчета, отколкото да се откаже от убежденията си. И затова казвам, че за предпочитане е смъртта за Истината, отколкото животът на Лъжата. Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но спорят кой има по-право верую. Този спор е излишен.
към текста >>

(следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят.
За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време.
към текста >>

50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години.
Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател.
към текста >>

Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот.
Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново.
към текста >>

Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време.
(следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице.
към текста >>

През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга.
Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката.
към текста >>

Има още една характерна черта в тази фаза на следсмъртното състояние, която е в зависимост от факта, често споменаван, че в астралния свят, разстояние, пространство почти не съществуват.
Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила. Мерките на природата са чудно точни и верни. Има още една характерна черта в тази фаза на следсмъртното състояние, която е в зависимост от факта, често споменаван, че в астралния свят, разстояние, пространство почти не съществуват. Когато един човек умре, веднага той чувства да расте в етерното си тяло; струва му се че той пораства до грамадни размери. Това чувство е извикано не от едно действително растене, а се дължи на факта, че възприемателните способности получават извънредно много впечатления от различни страни едновременно. Същото нещо е вярно и по отношение на астралното тяло. Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират.
към текста >>

Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот.
Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане.
към текста >>

Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини.
Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо.
към текста >>

И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас.
Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите.
към текста >>

Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане.
Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт.
към текста >>

Доставя се от редакция „ Свят и Наука“. бул.
Тотлебен 2. Трейдър Хорн. Животът и приключенията на един английски търговец в Централна Африка, всред грохота на дивите животни и битките между канибалите, описани от самия него с 21 картини в текста, с портрета на автора и карта но местата, които е обходил. 116 стр. цена 25 лв. Доставя се от редакция „ Свят и Наука“. бул. Тотлебен 2, София.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното.
— Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги.
към текста >>

В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява?
Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О!
към текста >>

Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят.
Ние живеем в него — в кратките моменти, когато времето изчезва и настояще и бъдеще се сливат. За това бъдеще, което е бъдеще и на цялото човечество, работят и днес Великите Учители. Светлината, която те дават в своето слово, в своите книги, е творческият фактор, който го изгражда — бавно, разумно. системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората! Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят. В това, което днес хората отритват, е вложен залога за тяхното спасение. Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава. П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия.
към текста >>

А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят.
Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
към текста >>

Аз по друг начин разбирам онзи свят.
Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят.
към текста >>

Аз мога оттук да вляза в онзи свят.
Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината.
към текста >>

Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
към текста >>

Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки.
Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли.
към текста >>

Това е онзи свят.
Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят.
към текста >>

Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората.
Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ.
към текста >>

Онзи свят е свят на Истината.
Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания.
към текста >>

И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери.
към текста >>

/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят.
И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
към текста >>

За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност.
Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях.
към текста >>

Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ?
към текста >>

който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие.
В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време.
към текста >>

Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ?
Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
към текста >>

При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка.
Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана.
към текста >>

Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят.
“ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло.
към текста >>

Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали.
към текста >>

Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят.
Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение.
към текста >>

И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат.
Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата. И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат. На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите. Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят мечтите, Които с’изпитания от висини ловят. Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой. Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма.
към текста >>

А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане.
Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде.
към текста >>

Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост.
Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате.
към текста >>

И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде.
А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия.
към текста >>

Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници.
Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията.
към текста >>

Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко.
Това е невъзможно. Религиите, в тези форми, в които сега съществуват, са човешко творение. Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение. Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра. Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право.
към текста >>

Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право.
Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра. Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право. Но в какво седи правотата на Християнството? Казват, че правотата на Християнството била в Любовта и братството. Добре. Много хубаво. Но да видим тази Любов и това братство. Тези християни, които вярват в Христа, имат такива далнобойни оръдия, каквито светът не е виждал по-рано.
към текста >>

Говори се за онзи свят и за ада.
Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея. Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата. А християните дават на този факт една тенденция, която не е вярна. Не са били съветници на Бога. Говори се за онзи свят и за ада. Никой не е ходил там. Казват,че Данте е ходил в ада, а Милтон е ходил в рая. Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България?
към текста >>

Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа.
Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи.
към текста >>

В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека.
И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе.
към текста >>

Физическият свят е свят на формата.
Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга.
към текста >>

Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете.
Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден.
към текста >>

Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят.
Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят.
към текста >>

На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден.
Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека.
към текста >>

При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят.
Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Айтос) Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят.
Василев) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. - продължение от брой 114) Тайната на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 114) Постоянство (Из беседите) Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Я. С. гр. Айтос) Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. (Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко. ЗОРАТА НА НОВОТО - БОЖЕСТВЕНОТО Като крадци бледнеят и бягат звездите пред погледа на Зората. А мрачната земя се развеселява от възторжените и сладки лъсни на птичките. Чудната светлина придава красота и блясък на природата, като я пробужда и оживява. Като любеща майка Зората се усмихва мило на спящия човек и шепне: Стани!
към текста >>

Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане.
Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони.
към текста >>

А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око.
И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен.
към текста >>

И в такава епоха, в такъв свят, на такива люде, може ли Есперанто да не изглежда подозрителен?
Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи. Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва братство, обич към политическите врагове. Ако днес Христос дойдеше по света с евангелието си на мир и любов, може би биха го затворили като революционер в някой концентрационен лагер. И в такава епоха, в такъв свят, на такива люде, може ли Есперанто да не изглежда подозрителен? Това състояние на духовете е най-големият враг на Есперанто. То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси. Против това състояние на духовете ние сме длъжни да се борим. Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи. Борбата за по-международен дух е борба за самия Есперанто, а борбата за самия Есперанто логически е неделима от борбата за по-широко, по-човечно светоразбиране.
към текста >>

И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр.
като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
към текста >>

Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област.
Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята.
към текста >>

Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма.
Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те.
към текста >>

Онзи свят за мравката, е този свят за човека.
За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
към текста >>

А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят.
Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък.
към текста >>

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят.
Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя.
към текста >>

Не е така, обаче, когото човек минава от първото небе, което е в астралния свят, във второто небе, което е в областта на конкретното мисъл.
Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя. Не е така, обаче, когото човек минава от първото небе, което е в астралния свят, във второто небе, което е в областта на конкретното мисъл. Тогава човек напуска своето астрално тяло. Той е напълно съзнателен. И тогава той навлиза в едно пълно безмълвие. За известно време като че ли всичко изчезва. Той не може да мисли.
към текста >>

Това нещо става и в небесния свят.
В парчето, което свирели, имало един дълъг и пронизителен тон. По едно време, тъкмо когато свирели тази нота, стената на замъка внезапно рухнала. В случая музикантите със своята музика са ударили или изместили основната нота-ключ на тези стена и при това доста продължително, за да могат де я съборят. Когато се казва за второто небе, че то представлява света на тоновете, това не значи, че там не съществуват цветове. Мнозина знаят, че между тона и цвета съществува една тясна, интимна връзка: че когато се свири една нота, едновременно с това се явява и известен цвят. Това нещо става и в небесния свят. Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон.
към текста >>

Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят.
Когато се казва за второто небе, че то представлява света на тоновете, това не значи, че там не съществуват цветове. Мнозина знаят, че между тона и цвета съществува една тясна, интимна връзка: че когато се свири една нота, едновременно с това се явява и известен цвят. Това нещо става и в небесния свят. Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна.
към текста >>

Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят.
Краските и звуците еднакво са представени тук: но звукът е причинителят на цвета. И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух.
към текста >>

Работата, която човек извършва в Небесния свят.
И затова се казва, че това е именно светът на звука. Този звук, е, който гради всички форми във физическия свят. Музикантът може да чува известни тонове на разни места в природата, като например вятъра в гората, разбиването не вълна та в брега, грохота на океана и шума на много води. Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
към текста >>

Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл.
Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек.
към текста >>

Айтос Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят.
Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна. Но след една година стан точно така: същата роди два близнака. Всичко това ме кара да вярвам, че предсказанията са верни. Съобщава Я. С. гр. Айтос Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. Редакцията на в. „Братство“, в желанието си да се осветли по добре пред българския читател тайнствената до сега област на духовната опитност, предсказания, ясновидство и т. н. умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много.
към текста >>

Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля.
Редакцията на в. „Братство“, в желанието си да се осветли по добре пред българския читател тайнствената до сега област на духовната опитност, предсказания, ясновидство и т. н. умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло.
към текста >>

Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.
Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек.
към текста >>

Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила.
към текста >>

Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие.
Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации. Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано.
към текста >>

Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе.
Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации. Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното.
към текста >>

Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги.
Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува.
към текста >>

Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното.
Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси!
Не отклонявайте любовта от нейния първичен, естествен, божествен ход. Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси. Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи. Пред интереса на най-висшето във вас, пред интереса на вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за пари, за сигурност, за обществено положение. Оставете Любовта свободна! Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси! ... Не се продавайте — ни за пари, ни за нищо друго! ... * Да се вслушаме в свещения трепет на живота, да се приобщим към върховната реалност на живота — Любовта. Да се свържем с Нея, за да станем едно с Бога, защото: Бог е Любов! Има любов за всички, има живот за всички, тъй както има светлина и въздух за всички. Бог непрестанно дава, дава, дава на всички — Той е безграничен, неизчерпаем Извор.
към текста >>

Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни.
Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура. И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие. И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности. И всички войни, убийства и престъпления се явяват там, където чувствата доминират и направляват живота. И всичките нещастия и падения на човечеството от пантивека до ден днешен се дължат на чувствата. Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни. Влад Пашов (следва) Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118) Всяка една работа в живота става при известно специфично съчетание на звездите. Всяка една звезда е център и израз на една сила. Разбрано в този смисъл, всички звезди ги има и в човека. Различните сили в човека са представители на различните звезди. От правилното съчетание на тези звезди се обуславя и човешкият живот.
към текста >>

Малките деца престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години.
Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта. Без тази вътрешна Любов не може да направите една крачка напред, не може да направите промяна в себе си. И всякога, когато човек съжалява, че е любил, ще остане разочарован. С Любовта той ще забележи, че хората не умират, а само напускат Земята за известно време като екскурзианти и пак се връщат. Някои хора напущат Земята само за 45 години. Малките деца престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години. Възрастните и стари хора се връщат след 45 години. Някои се връщат след 250 години, а най-напредналите след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години. Не е въпрос да вярвате в това, но ви го изнасям като факти, за да изясня някои противоречия във вас. Защото вашите нещастия и противоречия са резултат на вашето невежество.
към текста >>

Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят.
Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални. Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката. Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума).
към текста >>

Това съответства на различните подделения на всеки свят.
Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре.
към текста >>

Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят.
За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия.
към текста >>

То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие.
към текста >>

Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена.
Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности. Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим. Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която всестранно ни обяснява живота. Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място. Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки. Що се отнася до проявлението на съдбата, понякога е безразлично в кои именно от различните отговарящи нему условия и среди Азът ще бъде роден, и когато случаят е такъв, нему с допуска известен избор, но веднъж изборът направен, Господарите на Съдбата невидимо бдят, щото работата в избраната част от съдбата (или кармата) да не се нарушава от свободни действия в друго направление. Ако ний се постараем да действаме така, че да избегнем от тази съдба, тия същества действат по такъв начин, че до предотвратят това и да осъществят изпълнението на съдбата ни. Това. обаче, не може да бъде повтаряно много честа, защото иначе би направило човека съвършено безсилен.
към текста >>

Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган.
Тя би могла да бъде променена до времето, когато сме теглили спусъка на оръжието, защото до тогава то е било в нашата власт. Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят.
към текста >>

и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят.
Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм И трясък нечуван Духа на Исуса отнесе нагоре през лобния хълм.
Откъсват се горестни тихи ектен’я от устните сухи с нечувана бол; и леко отлитат към горни селен'я, към Татков Му светъл, невидим престол. Предсмъртна си просба отправи към Него през болките тайни, всред стихващий вик на масата жалка, шумяща край Него: — прости й, о Татко, в свещенний тоз миг. От свойте отхвърлен, за тях Той се моли. Той — Божий Любимец, останал самин всред бури световни, под мрачни куполи — Награда това е от земния син. А още по черна тъмата се спуска. Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм И трясък нечуван Духа на Исуса отнесе нагоре през лобния хълм. Там близките Нему до римската стража унило поглеждат Учителя благ, изпил на закона горчивата чаша. Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир.
към текста >>

Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална.
Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
към текста >>

За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас.
И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността.
към текста >>

Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят.
Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас.
към текста >>

Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
към текста >>

Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра.
към текста >>

С електроскопа се разкрива един непознат досега свят.
Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник.
към текста >>

За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия.
Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека.
към текста >>

Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята.
Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други.
към текста >>

Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло.
Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно.
към текста >>

Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава.
Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам.
към текста >>

Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува. А истинския окултист е най-трезвият човек на света.
към текста >>

Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят.
Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува. А истинския окултист е най-трезвият човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател в особен смисъл.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване.
Обаче аз живеех; аз виждах; аз разбирах. (следва) Аскетизъм и въздържание Беше време — и цели столетия, десетки поколения, минаха под неговия знак —когато духовното подвизаване подразбираше суров аскетизъм. Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше гръб на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята. Там, при сурова дисциплина. с дълги пости и нескончаеми молитви, се стараеше да се приобщи към обещаното от църквата Царство Божие. Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване. Възраждането въстана срещу диктатурата на аскетизма, който схващаше Христовия подвиг като кръст и Голгота, като отрицание и страдание, а не като победоносно шествие но Духа. Радостта се схвана като елемент от самия живот. Да се отрече радостта, това беше все едно— да се отрече живота. И тъй като животът не може да бъде отречен от жадуващто човечество, много по-лесно беше — да се отрече аскетизма. Така и стана.
към текста >>

И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят.
Хората на знанието работят по закона но любовта и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието. Всички безпокойства на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. А онзи, който има знанието, той не се смущава, защото знае нещата, няма нищо, което да го изненада — има светлина в живота си. Знанието е, което ще оправи света. И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят. т. е. нямат положителното знание. А оправяне на работите без знание не може да има. Знанието е което организира живота и носи прогреса. Без знание никакъв прогрес не може да има.
към текста >>

че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот.
И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си к никога не държи отрицателни мисли в ума си- Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е несправедлива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот. Той знае. че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот. Дали знаете или не знаете все едно е—космоса упражнява влияние върху вашия живот. И ако сте умни вие ще служите на онова, което знаете т. е. ще разбирате законите на това влияние, ще се ползвате от него и ще бъдете щастливи, Ако сте глупави, ще служите на онова, което не знаете и живота ви ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго освен стълкновения. И невежите хора не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност, с което си създават ненужни страдания.
към текста >>

И когато питате има ли друг свят — то подразбира има ли и други по-големи къщи от вашата.
Това което не знаят е смъртта, а това което знаят е живота. За смъртта човек няма никаква опитност, а че живее има опитност от живота. Някои питат — има ли друг живот? Живота е един, само че се проявява в различни форми и обстановки. Ако живеете в една къща и излезете из нея, нима вашия живот е друг? И когато питате има ли друг свят — то подразбира има ли и други по-големи къщи от вашата. Разбира се, че име. Вие сте се затворили в една човешка форма и и питате: като, изляза от тази форма има ли друг живот? Ако в тази къща, в която си влязъл има живот, то като излезеш вън има два пъти по широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита: има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен.
към текста >>

Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори.
Не, аз не съм за мълчанието. Според мен, за да мълчиш, трябва да мислиш. а да мислиш това е онова високо положение на живота, към което човек се стреми. Казвате на някого да мълчи. Това значи —не говори преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи, т. е. какаото ви се каже да вярвате в него. Ако мислите така, ще изпаднете в големи противоречия в живота си. Ще кажете: ама ние вярваме в Бога. Но ако вие сте един нещастен човек, каква е тази вяра?
към текста >>

Тези явления не спадат към физическия свят.
Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно.
към текста >>

И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме.
Как е доказано това? Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
към текста >>

Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят.
Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо?
към текста >>

Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
към текста >>

Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно.
Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап. ще паднете в него и ще си счупите крака.
към текста >>

Сегашните хора живеят в един ограничено свят и по този начин си създават излишни страдания.
Има хора които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина са тези хора, но са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто съвременните хора си го представят. Сегашните хора живеят в един ограничено свят и по този начин си създават излишни страдания. Те мислят като че са изхвърлени на някакъв остров, където никой не се грижи за тях; като че е станало някакво корабокрушение, след което са захвърлени на някой остров. Не е така. Ако приемем, че е така, тогава как ще обясним писаното в Библията за създаването на човека в райската градина? Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен.
към текста >>

Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него.
* Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . . Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него. О, бури, вълни, смирете се вие! Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий. * И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна. Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели!
към текста >>

* И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна.
Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него. О, бури, вълни, смирете се вие! Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий. * И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна. Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели! Олга Славчева Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Произходът на музиката датира от скорошно време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е почнало да се развива с проявата на самосъзнанието на човека.
към текста >>

За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.
Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми.
към текста >>

Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят.
който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт дьо Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр.
към текста >>

Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо?
Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават. При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са.
към текста >>

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа!
Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид.
към текста >>

Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството.
Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство. И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот! Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази. Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разумно; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности.
към текста >>

Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния!
Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично! Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас! И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца. Зъболекар Мих.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразно търсят свободите Чрез меч и кърви н пожар — О, те, блестят на вси в гърдите Кат вечно верен свят другар .
... II О, няма прежните зиг-заги — Животът виждам е лъчист! — За мен са всички люде драги, Злодеят също тъй е чист . . . Кога душата ни заброди Разбива всеки тъмен лес . .. III. Напразно търсят свободите Чрез меч и кърви н пожар — О, те, блестят на вси в гърдите Кат вечно верен свят другар . . . Централни Родопи 31. VI. 1936 е. Пенчо П. Русенов Вътрешният опит (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „Заведоха Исуса“, 12.04.1936 г.) Вие говорите за душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа.
към текста >>

Моето Царство не е от този свят.
Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя. Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината . . . И . . . Моето Царство не е от този свят. И когато Християните говорят за страданията на Христа и Го съжаляван, ние питаме: Какво е по-хубаво, да го съжаляваме ли, или да следваме неговия път? Ако само половината от християните биха решили да изпълнят Христовото учение, светът би имал съвсем друг образ. Но това нещо с насилие не става. То става с дълбоко убеждение. Светът по човешки Не може да се оправи; но по Божественому ще се оправи.
към текста >>

Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята.
Но за да станат нещата по Божествено, изисква се за това знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание. За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи.
към текста >>

Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята.
За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло.
към текста >>

Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време.
Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават.
към текста >>

Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората.
Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи.
към текста >>

Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават.
Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух.
към текста >>

Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят.
Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата.
към текста >>

Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух.
Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив.
към текста >>

А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят.
Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите. Като познаеш Бога, ти ще познаеш и своя дух и своята душа. Като познаеш своята душа, в душата си ти ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, в него ти ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят. Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени.
към текста >>

Ами в онзи свят вярваш ли?
Не, аз не вярвам — аз зная нещата. Ами в Бога вярваш ли? — И в Бога не вярвам. — Ами какво тогава? — Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли? — Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен.
към текста >>

— Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам.
Ами в Бога вярваш ли? — И в Бога не вярвам. — Ами какво тогава? — Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли? — Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят.
към текста >>

Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят.
— И в Бога не вярвам. — Ами какво тогава? — Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли? — Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле.
към текста >>

Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят.
— Ами какво тогава? — Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли? — Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво.
към текста >>

Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек.
— Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Ами в онзи свят вярваш ли? — Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво. В това отношение, човек на земята представя едно растение.
към текста >>

Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят.
— Че аз съм едновременно и в този и в онзи свят, та няма какво да вярвам. Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво. В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи. Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка.
към текста >>

Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле.
Онзи свят е лицето на този свят, а този свят е опакото на онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще видиш лицето на този свят. Сега вие още нямате ясна идея нито за този, нито за онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя един човек, аз виждам три такива лице—в физическия.в духовния и в умствения свят. Духът е в Божествения свят, душата • в духовния свят, а умът е но физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно, както са свързани корените и клоните на едно дърво. В това отношение, човек на земята представя едно растение. Един ден вие ще проверите тези работи. Правете опити във вашата душа, и всякога я слушайте, защото душата е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте го.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велик и свят е процеса на труда в училището на живота!
Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб. Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения. Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение. И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости. И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност.
към текста >>

W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите.
Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог! * Бъди трибун на свободата И ратник на мира! Бъди предвестник на зората На нов живот в света! W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство. Нощта е тиха и топла. Месецът грее. Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор. Лети над градове и села, лети по целия свят.
към текста >>

Лети над градове и села, лети по целия свят.
W. Къде е радостта на живота Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство. Нощта е тиха и топла. Месецът грее. Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор. Лети над градове и села, лети по целия свят. Спира над Испания. Гледа разрушените градове и села. Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта .
към текста >>

Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ.
Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта. Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?! Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта. Когато не ще има братоубийствени войни. Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война. Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ. Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си. Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика. Тогава цялата земя ще бъде Рай. Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота. Т. Ч.
към текста >>

Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало.
Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата. Слънцето вечно грее.
към текста >>

Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си.
— Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено. Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали. А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“ Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния.
към текста >>

Животинската храна поглъща астралния флуид.
В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше. На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна. — Би било превъзходно и даже необходимо за твоето очистване, сине мой, ако, ти изпълниш решението си, отвърна Ебрамар. Животинската храна поглъща астралния флуид. Растителната го развива, тъй като съдържа множество минерални частици и електричество, което насища кръвта и служи като проводник на духовните сили. Само че не мисли, че лесно се побеждават старите привички. Тук това ти се вижда леко, защото обикалящия въздух не възбужда грубия апетит. Но в света, гдето вие живеехте, атмосферата е така наситена с тия еманации, че тя прониква в кръвта — и вам е така трудно да се откажете от животинска храна, както пияницата от виното. Те продължаваха още да говорят на тая тема, когато изведнъж се дочу чудно пеене.
към текста >>

„Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава!
Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина.
към текста >>

“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.
Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия.
към текста >>

Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36).
Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа. И затова временно великите тайни с били скрити за човечеството, понеже то е било в своето детинство. Днес вече, когато сме пред третата епоха, дава се светлина да проникнем в тези тайни на бъдещето. Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство?
към текста >>

И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва.
след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа. И затова временно великите тайни с били скрити за човечеството, понеже то е било в своето детинство. Днес вече, когато сме пред третата епоха, дава се светлина да проникнем в тези тайни на бъдещето. Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение.
Хубаво нещо е личното, индивидуалното, но без цялото то нищо не представлява. И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, че неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво? Човек трябва да изучава цялото. Той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, или само на дробовете си, или само на стомаха си, той ще изпадне в погрешка. Здравословното състояние на човека зависи само от взаимността, която съществува между главата, дробовете и стомаха. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете, кои са органите, чрез които силата се проявява. Зад мускулите седи друга една енергия, и ако тая енергия не се прояви и мускулната енергия не може да се прояви.
към текста >>

Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява.
Човек трябва да изучава цялото. Той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах — три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, или само на дробовете си, или само на стомаха си, той ще изпадне в погрешка. Здравословното състояние на човека зависи само от взаимността, която съществува между главата, дробовете и стомаха. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете, кои са органите, чрез които силата се проявява. Зад мускулите седи друга една енергия, и ако тая енергия не се прояви и мускулната енергия не може да се прояви. Вие говорите за мисъл та. Няма съмнение, че мозъкът е орган, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства.
към текста >>

На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град.
Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен? * Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш, къде то не трябва, други, които вървят след тебе поправят нещата. * Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. * Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. * Който доказва, че е силен, не е силен. * Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. * Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго. * Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.
към текста >>

, кой създаде тоя свят пълен с неправда?
Всякога, когато престъпвах мярката, на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага питах, питах защо се родих и защо живея? Кой ме прати на земята и защо? Защо е тая неправда и защо няма справедливост на земята? Удрях глава в каменните зидове, по които се стичаше вода и питах: — „О! , кой създаде тоя свят пълен с неправда? “ И чувах нечий глас дълбоко в мене да казва: „Ти! “ Тогава почвах да се смея и мислех, че съм луд. А годините, колкото и безконечно дълги да бяха пак минаваха. Веднъж аз легнах на смъртният си одър за да не стана никога вече. И когато смъртта бе дошла в стаята ми да ме вика след себе си, някоя невидима ръка се сложи на очите ми и аз прогледнах, видях и разбрах.
към текста >>

Безант Астралния свят, изгледът и обитателите му, Ледбитер При адептите, едно приключение между Розенкройцерите, Д-р Хартман Животът след смъртта, Рудолф Историята на Атлантида, ясновидско изследване.
Граблашев Еволюцията на живота и формата, науката в древността и днес, А. Безант Смисълът на живота, превод от френски Най-красивият източник на мъдростта, Д. Доганова Ясновидските предсказания и науката, какво казва окултната и експерименталната науки за ясновидството, Анг. Томов Свръхчовеците, сврьхчовеците, като факти и идеали, А. Безант Родословието на човека, страници из тайната доктрина, А. Безант Астралния свят, изгледът и обитателите му, Ледбитер При адептите, едно приключение между Розенкройцерите, Д-р Хартман Животът след смъртта, Рудолф Историята на Атлантида, ясновидско изследване. Ск Елиот Умрелите са живи, Ледбитер Духоборци, едно велико руско селско движение, В. Булгаков Етика на храната, или пионери на вегетарианството. Хр. Досев Външна и вътрешна работа В древността, в не много далечното минало, хората са строили храмове на бога с великолепна външност. Обаче настава време, и дошло е вече, когато ние ще трябва да построим, да изградим храм на Бога живаго в душата си и там да коленичим и Му се поклоним. Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо.
към текста >>

Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо.
Безант Астралния свят, изгледът и обитателите му, Ледбитер При адептите, едно приключение между Розенкройцерите, Д-р Хартман Животът след смъртта, Рудолф Историята на Атлантида, ясновидско изследване. Ск Елиот Умрелите са живи, Ледбитер Духоборци, едно велико руско селско движение, В. Булгаков Етика на храната, или пионери на вегетарианството. Хр. Досев Външна и вътрешна работа В древността, в не много далечното минало, хората са строили храмове на бога с великолепна външност. Обаче настава време, и дошло е вече, когато ние ще трябва да построим, да изградим храм на Бога живаго в душата си и там да коленичим и Му се поклоним. Който не е изградил храм на Бога в душата си, който не е приготвил жилище на живият Бог в себе си, той може да изгради един най-великолепен храм външно, на който да няма подобен в цял свят, той не е направил нищо. В него той може да вика и ридае ден и нощ, но гласът му ще бъде в пустиня, докато не влезе в истинският храм на Бога — в своята душа, докато не се свърже с Него във връзка непреривна. Съществената работа на човека е вътрешна — работа върху ума и сърцето, работа върху духа и душата. Хората са си създали много външни храмове, кланят се на много кумири, суета ги владее, затова не им остава време да погледнат вътре в себе си. Всичкото внимание на съвременните хора е пръснато навън, отдадено е на външния блясък. Ходят и се движат безцелно между сенките на нещата, без да се запитат за някаква цел и за по-висока задача в живота си.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (безплатно приложение) Да бъде светлина! Беседи от Учителя Окултна литература Специални окултни науки Окултни романи, драми и други Природно лекуване Въздържание и вегетарианство Разни Юношеска литература Есперантска литература ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в никакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле.
към текста >>

Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (безплатно приложение) Да бъде светлина! Беседи от Учителя Окултна литература Специални окултни науки Окултни романи, драми и други Природно лекуване Въздържание и вегетарианство Разни Юношеска литература Есперантска литература ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в никакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
към текста >>

Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (безплатно приложение) Да бъде светлина! Беседи от Учителя Окултна литература Специални окултни науки Окултни романи, драми и други Природно лекуване Въздържание и вегетарианство Разни Юношеска литература Есперантска литература ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в никакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе.
към текста >>

Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието.
Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят.
към текста >>

Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже?
хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери.
към текста >>

Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има?
Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме.
към текста >>

Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал.
Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието.
към текста >>

* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят.
Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
към текста >>

Човек се изпълва с желание да излезе из подземията, в които е живял дотогава, в един нов, красив свят, на слънце, светлина и свобода.
Двата природни метода, (VI. серия беседи) Съдържа 24 отделни беседи. Въпросите, третирани в тази серия винаги са вълнували човешкия дух. Каква обнова чувства човек при прочитането им! Мир и радост обземат душата. Човек се изпълва с желание да излезе из подземията, в които е живял дотогава, в един нов, красив свят, на слънце, светлина и свобода. За това се родих, беседи IX. серия, 1. т. Влизане, беседи IX. серия, 2. том Праведния, беседи IX серия, 3.
към текста >>

Астрален свят.
Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света. Ето някои от въпросите, които тя разглежда: Общ поглед върху окултизма. Развитие на религиите. Изумрудената плоча на Хермес Тримогъщи. Фабр д’Оливе. Астрален свят. Състав на човека. Обитатели на астрала. Магическа верига. Вампиризъм. Психометрия. Талисмани. Смъртта и задгробния живот; Карма.
към текста >>

Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер.
Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта. (книгата в издание от 1992 г.) Прераждането, една велика, отдавна забравена истина. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме по-рано. Живели сме, учили сме, любили сме, страдали сме и сме умирали по всички исторически сцени на древния свят.
към текста >>

Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта.
Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта. (книгата в издание от 1992 г.) Прераждането, една велика, отдавна забравена истина. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме по-рано. Живели сме, учили сме, любили сме, страдали сме и сме умирали по всички исторически сцени на древния свят. И пак ще дойдем, след „смъртта“ си, ще се родим отново, за да продължим усъвършенстването си.
към текста >>

Живели сме, учили сме, любили сме, страдали сме и сме умирали по всички исторически сцени на древния свят.
Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта. (книгата в издание от 1992 г.) Прераждането, една велика, отдавна забравена истина. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме по-рано. Живели сме, учили сме, любили сме, страдали сме и сме умирали по всички исторически сцени на древния свят. И пак ще дойдем, след „смъртта“ си, ще се родим отново, за да продължим усъвършенстването си. Това е учението, което, съдържащо се в основата на всяка религия, е било скривано или отхвърляно, поради известни причини, от екзотеричното (външното) учение на религиите, но то е една велика действителност — основния закон, пътя, по който се движи еволюцията на човешката душа. Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил.
към текста >>

Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това.
Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис.
към текста >>

Първи стъпки към свят живот, от Джеймс Ален.
Тази книга разглежда практическата страна на окултизма. Човешката аура, Дж. Колвил. Мисълта — творец на характера, от Дж Ален. Велики сили са на разположение винаги на всеки човек. Той трябва само да бъде достатъчно разумен за да ги използва. Първи стъпки към свят живот, от Джеймс Ален. Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж.
към текста >>

Невидимия свят, или где са мъртвите.
Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето.
към текста >>

Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо.
Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура . . . Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо. Моралът-наука, от Ана Безант. Катехизис на душевния покой. Ел. Леви. Жената по вечния път, В. Узунов. Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант.
към текста >>

За святост и грях.
— Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“. За дело и дейност. За святост и грях. Окултният свят. Скритият храм. Единство на религиите. Война и мир. Воля за светлина.
към текста >>

Окултният свят.
Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“. За дело и дейност. За святост и грях. Окултният свят. Скритият храм. Единство на религиите. Война и мир. Воля за светлина. Висшите сили на познанието.
към текста >>

Книга за отвъдния свят, от Бо-Йин-Ра Съдържа: Из вечния свят на Учителите.
Съдържа: Мистерията „Мъж и жена“. Пътят на жената. Пътят на мъжа. Бракът. Детето. Новото човечество. Книга за отвъдния свят, от Бо-Йин-Ра Съдържа: Из вечния свят на Учителите. Единствено реалното. Послесловие. Висшата душа от Ралф Емерсон . . . Листа из градината на Мория, ч. I. Зов Листа из градината на Мория, ч.
към текста >>

За нея окултният свят не е теория, заучена от книгите, а реалност, в която тя всекидневно живее.
Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф. Бен Хур, от Л. Уолес — роман, чието действие се развива в Палестина по времето на Христа. Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф. Великата шведска писателка Лагерльоф е истинска окултистка — по живот и разбирания. За нея окултният свят не е теория, заучена от книгите, а реалност, в която тя всекидневно живее. Едно старателно проечаване творенията на Селма Лагерльоф, като напр. „Невидими връзки,“ „Легенда за един чифлик“, „Ингмарови синове“, „Корабокрушение“ и др. ще ни увери, че тя е проникнала интуитивно до много окултни истини, без, по всяка вероятност, да ги познава по външен път. И тъкмо това непосредствено разкриване на окултните истини на една душа, е доказателство за тяхната реалност. Легенда за едно имение, С. Лагерльоф.
към текста >>

Грижа от невидимия свят.
Думите на видния странник. от Л. Лулчев. При спорната гора, Люб. Лулчев. С Христа, повест II ч. от Л. Лулчев. Грижа от невидимия свят. Н. Неделчева. Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Сказания за двадесети век, Дядо Благо. Целта на образованието, според философията на Спиноза Живот и учение на Спиноза, от П. Г. Пампоров.
към текста >>

Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка.
Дъщерята на Монтецума, от Р. Хагард. Златния град, Р. Хагард, Огнената птица. Последния абенсераж, Шатобриан. Най-силното, приказки и разкази. Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка. Великанът егоист, от Оскар Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Робин златното сърце. Принцеса Гримаска. Герой на огъня, Гор. Посадов.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината.
Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон — хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна с която трябва всички да започнат, съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като потик, надеждата като резултат, живота и щастието — като плод, който всеки разумен постига. Това, което засяга физическата и механическата страна на живота е доста добре разработено и използвано. Но днес човечеството страда по-съществено от липса на нервни енергии, които като по-фини, по-незабелязано губи по много причини, а още няма достатъчно сигурния и общодостъпен начин за възстановяването им. Последиците от тия загуби или недоимък са тъй разнообразни и носят всевъзможни имена на физически и нервни болести, лекуването на които е почти невъзможно. Специалитетите против тях са обикновено само кратковременни палиативи, които след късо време стават безполезни.
към текста >>

Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят.
Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов. Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето. Бог е великата реалност, изворът на живота, на светлината, на свободата, Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения. То е разцъфтяване на човешката душа. А разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината, които иде от Любовта. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане първия Божествен лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост.
към текста >>

В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания.
. . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло. В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел. Кидалова ХРОНИКА Вегетарианското етично Д-во в Белград беше поканило П. Г.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света.
Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после, щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата воля в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т.
към текста >>

Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов.
Така е, но кой човек краде? Само онзи човек, който няма любов в себе си. Мойсей казва още, че не трябва да се лъже. Кой лъже? Който няма любов в себе си? Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него.
към текста >>

Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там.
Има мъчения в ада, но те не са външни, те са вътре в самия човек. Това, което мъчи човека, е нещо невидимо. Страданието, мъчението е нещо невидимо. То е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкото тяло. Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят.
към текста >>

След един месец аз ще си замина за другия свят.
Един мой познат ми разправяше опитността на своята майка. Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала.
към текста >>

Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят.
Една вечер тя сънувала, че отишла на онзи свят и видяла как живеят хората там. Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос.
към текста >>

И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят.
Като се събудила сутринта, разказала на сина си, какво е видяла там и казала: .Синко, не се живее, както ние живеем тук. Трябва да изправим живота си. Аз видях, как трябва да се живее, но малко време ми остава да живея на земята. След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос. Питам: Мислите ли, че хората, които постоянно живеят в отчаяние и разочарования, и са готови да се самоунищожат, са разумни хора?
към текста >>

Сега аз говоря за културните народи, за културния свят.
Всички хора, които са разумни, знаят, че едно малко бутане на запалката, ще причини зло за всички. Единственото разумно нещо, което днес се препоръчва, то е да се разрешат всички въпроси с разумните сили, с любовта. Само любовта е в състояние днес разреши всички противоречия, които сега съществуват в света. Само чрез любовта могат на всеки народ да се отдадат онези съществени права, които Бог им е дал. Бог е дал право на всеки човек, на всяка душа, на всяко същество, без разлика на големина, и тези права трябва да им се отдадат. Сега аз говоря за културните народи, за културния свят. Това нещо те могат да го направят. Като се събират духовните хора, те трябва да се молят навсякъде да присъства Божия дух, за да могат всички учени, всички държавници и управляващи да имат само едно мнение. Често някои ме питат, на коя страна съм — на страната на правото или на страната на силата. Аз не засягам този въпрос. За мене няма права страна в света.
към текста >>

Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили.
Христос право е казал: „Един е вашият Баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: Един е нашият Учител, Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог, Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света. Какво ще стане в света? Този свят ще се оправи така както никога не сте мислили. Вие ще проверите това. Пророците на миналото са казвали, че са видели Господа, заобиколен с всички ангели,с всичката си слава да слиза на земята, между хората. Когато дойде Бог на земята, ще стане голяма илюминация. Ако стане бъдещата война, тя ще стане, за да живее Онзи, Който иде отгоре. Като стане тази бъдещата война, ще дойде да живее Онзи, Който ще влезе в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела.
към текста >>

Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят.
Те са много хранителни и полезни за здравето. Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата. Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят. На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България. За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок!
към текста >>

Ако нему е добре, то на целия свят ще бъде добре!
Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад! “ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използувай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си и готви си за война! “ Най - сетне, виолетовия цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, но дръж силата си за себе си! “ А високо напредналите същества, които възприе-мат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкувание на цветовете. Според тях, червеният цвят символизира живота, даден от Бога.
към текста >>

Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят?
Но ако човек е егоист и служи само на себе си, божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него. Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи! Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде от вътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне някакви съществени резултати. Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ В.
към текста >>

„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят.
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти.
към текста >>

Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено.
към текста >>

Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа.
Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа. Марс е активният, прогресивен принцип в природата — принципът, който привежда нещата в движение. Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата.
към текста >>

Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст.
Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
към текста >>

36. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката.
Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми.
към текста >>

Крие се в предметите на видимия свят.
От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика.
към текста >>

Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него.
Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си.
към текста >>

Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност.
Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение.
към текста >>

Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес.
Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! В. Недев ДА БЪДЕМ БУДНИ! Когато Христос е казал, че трябва да бъдем будни, защото никой не знае кога ще удари дванадесетият, последният час, — то това се отнася най-много и преди всичко за нас — хората, които живеем в днешната необикновена епоха, носеща в себе си велики страдания и велики блага за човечеството. Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес. Отива си старото, и идва новото! Велико разплащане идва за хората и народите! От старото ни помен не ще остане! Затова днес всички трябва да бъдем будни — с отворени очи да посрещнем Царя на Света — Великото, което идва. Всякакви лични, дребнави сметки, всякакви временни, преходни желания и страсти, всички стремежи, които водят към отделност, трябва да бъдат забравени.
към текста >>

Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи.
Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая.
към текста >>

Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато.
Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи. Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато. Те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато. С един френски наполеон може да позлатите много неща. Какво ви ползва един позлатен предмет?
към текста >>

В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства.
Който не е свикнал на влага, той не трябва да се излага. Обаче има организми, които определено се нуждаят от влага. Всяка мисъл трябва да бъде придружена с добри чувства. Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане. За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките мисли и чувства. В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната.
към текста >>

* Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел.
Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш.
към текста >>

Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии.
Ние не знаем какво е то в същност и въпреки това се ползваме от неговата светлина, топлина и сила. То е великата действителност. Без него няма живот. Защото не само, че то ни обсипва с великите блага на светлина, топлина и сила, но то ни храни чрез плодовете и зърната, които не са нищо освен кондензирани слънчеви лъчи; то ни пои чрез водата — която без слънце би се смразила; то ни обгръща от всякъде. Ние действително сме деца на слънцето и в пряк и преносен смисъл и се храним със слънчеви лъчи. Та целият растителен свят — е склад на слънчевите енергии. Бог е духовното слънце, което поддържа сърцето, ума, волята чрез топлината на чувствата, светлината на мисълта силата на волята. Какви доказателства искат тогава за Бога ? Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ? Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч.
към текста >>

Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят.
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове.
към текста >>

Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.
Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява. Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот. * * * В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действа в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот. Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат.
към текста >>

Астралния мир изгледа и обитателите му, от Ч.
Тайните на науката за дишането. Ключ на живота. Практическо ръководство за всички, от Аледон. Агни Йога, наука за висшия психичен живот. Намалена цена. Астралния мир изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер Отче наш. от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампоров, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа от същия. Езотерическо християнство (скритата страна на християнството) от Ана Безанг.
към текста >>

Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален.
Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера. от Дж. Ален. Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален. Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев. Съвременният обществен морал и Дънов. — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. Великото учение — неполно основни положения, от В. Т. Благодумов.
към текста >>

Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел.
Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот. Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния покой, Ел. Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев Днес и утре.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов.
Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят.
към текста >>

Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна.
източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“.
към текста >>

Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“.
Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане.
към текста >>

Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
към текста >>

Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т.
Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
към текста >>

Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес.
. . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
към текста >>

се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>

И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
към текста >>

Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X.
към текста >>

* * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
към текста >>

От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания.
(Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата. По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е.
към текста >>

И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта.
Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината! И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта. И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето! И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила: „Само когато Слънцето грее, животът има смисъл! “ И разгърна втория лист и прочете по него написаното: „Само когато реките текат, земята се разработва“. И буквите на написаното бяха направени от сапфир с ясно-син цвят.
към текста >>

Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят.
Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
към текста >>

Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
към текста >>

Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво.
Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не. Защото, ако буржоазията досега си е служила и служи с една „машина на угнетение", каквито са армията и полицията, същата машина, макар и с червен цвят, се туря в действие и от пролетарията. За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение.
към текста >>

Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят.
- Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост. Дотолкова е запазено в тях понятието за жизнения принцип, доколкото тази троица образува едно цяло, от което нищо не може да още отнето, без да се измени цялото. Крайната цел на всичко съществуващо е да завърши своето развитие или, с други думи — цялостността. Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят. Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса.
към текста >>

Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него.
Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
към текста >>

По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени.
е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
към текста >>

Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят.
Материализмът имаше велика мисия. Той я изпълни. Това ще разгледаме подробно в следващата книжка (брой). Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека.
към текста >>

Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат.
Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна.
към текста >>

От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини.
Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура.
към текста >>

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>

Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия.
Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината.
към текста >>

И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят.
За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам.
към текста >>

Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът.
Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот.
към текста >>

2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали.
Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство.
към текста >>

3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
към текста >>

Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция.
Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си.
към текста >>

Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко.
към текста >>

Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка.
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам.
към текста >>

Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам.
Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина.
към текста >>

Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам.
Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият светъ. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина. Но тя не казва какво става по-нататък. Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща.
към текста >>

Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си.
Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е.
към текста >>

Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения.
Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
към текста >>

Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>

Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
към текста >>

Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28).
Онази брада показва добър разсъдък, която е некак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28). Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4.
към текста >>

С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет.
В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
към текста >>

Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
към текста >>

Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
към текста >>

В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>

болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски свят, на кананерците.
През време на тия преобразования в населението ставали безброй борби между север и юг. Южновавилонските градски князе към 3000 г. пр. Хр. били в постоянни вражда дотогава, докогато едни от тях станали по-могъщи и образували по-големи царства. В същото време на север намираме голямото семитско-вавилонско царство, цъфтящето време на което било при царуването на Саргена и Нарам-Линза. Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски свят, на кананерците. От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура. Със смесването и напредващата дегенерация търговията и съобщенията западат и със смесването с дегенериралите родове трябвало и последния слой, кананайския, бързо да изчезне. В Египет намираме основателя на първата династия, Менес, една особено благоприятно представена от преданията фигура. Той навярно се е преселил от Типис в Мемфис, изнамерил е буквите, водил войни с либерийците и т. и. Преданията за Менес отговарят на факта, че египетската култура, подобно на вавилонската, отначало се е развивала самостоятелно и в основата си тя показва еднакви черти с вавилонската.
към текста >>

Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия.
За по-голяма ясност, даваме тук таблицата на еврейската азбука, с качествата на всяка буква и реда на разместването им. И тъй, всяка еврейска буква изразява три понятия: 1) буква, т. е. йероглиф, 2) число, според местонахождението си и 3) идея. Да комбинираш еврейските букви, това значи да комбинираш числата и идеите. Всека буква, като сила, е свързана повече или по-малко с творческите сили на вселената. Понеже тия сили се развиват в три света — физическия, астралния и духовния — то всека буква служи за точка на тръгване и връщане за много съотношения и съответствия. Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва).
към текста >>

Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
към текста >>

III — Умствена (ментална) система Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния свят и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие.
няма сърце, а има една само циркулация на кръвоносни съдове. 3. Жлезите. — Жлезите или филтри са органи, които не само отделят от кръвта или депозират елементите, от които разните органи са съставени, но и тлъстината, космите, млякото и другите животински продукти. Те се състоят от две сложения на капилярни съдове, едните за циркулацията на артериалната кръв и другите за отделяне на техните собствени материали. Дробовете, стомахът, червата, отделителните органи, особено черния дроб, са, по строежа си, предимствено жлезни и затова са причислени към тази система. III — Умствена (ментална) система Умствената или нервна система образува средата или съединителя между душата и външния свят и е инструмента, посредством който мисълта и подбуждението се превръщат в действие. Тя се състои, по строежа си, от една серия възели, свързани чрез ципести обвивки във фибри от разни форми. Главното седалище на тази система е главата. Тя има три реда органи, които са: 1) сетивните органи, 2) големият мозък и 3) малкият мозък. 1. Сетивните органи. — Органите, чрез които добиваме впечатления от външните предмети — очите, ушите и т. н.
към текста >>

Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни.
Числото на професиите, за които е било досега възможно да се установяват тези качества, е малко. В това число спадат професиите на учените, офицерите, чиновниците и големите търговци. Ръкописите на учениците са обикновено без излишните украшения, завъртания и извивки на буквите и особено на главните букви. Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде. Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни. В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност, простота и сдържаност, а покрай това и учтива форма. Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности. Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци: Наполеон, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр. Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм.
към текста >>

Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак .
.. там буря кърши клонове“, ту състрадание и сълзи — „О, майко моя, родино мила, Защо тъй жално тъй милно плачеш? “, ту злокоба за сторена измяна — „Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш. * Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . . * И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта . . . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов .
към текста >>

Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории.
Последните определят условията за живота на бацилите, от съществуването на които зависи физичното и психичното, болезнено или здраво. състояние па човека, Целта на всека терапевтика е здравето, а дали тая цел се постига по законен или противозаконен начин, това е безразлично. Медицинската наука, обаче, тъй както тя обикновено се прилага от школния лекар, не изчерпва проблемата на терапевтиката, защото тази проблема не е само от физичен и физиологичен характер, но има и една психична страна, на която обикновено твърде малко се обръща внимание. На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O. Donnell), на флуидалното и астралното тяло (Аксаков, де Роша, Дюрвил) и на другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия. Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България.
към текста >>

Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен.
“ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32. Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям.
към текста >>

Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си.
„Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32. Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям. А Ти през всичкото време си невидим. Макар и да не Те назовавам аз в молитвите си, макар и да не те нося в сърцето си, любовта Ти към мене Очаква моята любов. 33. Кога настана утрото, те влязоха в моята къща и рекоха: „Ние ще заемем само едно мъничко ъгълче у тебе“.
към текста >>

Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка.
“ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача.
към текста >>

Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>

И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е.
До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие.
към текста >>

След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива.
Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.
към текста >>

Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
към текста >>

Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят.
Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто.
към текста >>

По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>

Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>

Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>

До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
към текста >>

Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
към текста >>

Сетивата му се отварят за околния свят.
Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
към текста >>

И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе.
И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух.
към текста >>

До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>

Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>

Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>

Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед.
С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция.
към текста >>

Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>

Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят.
Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле.
към текста >>

Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
към текста >>

Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария свят.
Обвинявали го несправедливо. Най-сетне учението му хванало здрави корени и намерило одобрение между разумните и образованите. Учението му трае до днес. (Къде се е случило всичко това?). — В една топла страна, по-южно от нашата, далеко на изток. Не мога да определя разстоянието до там, то е било едно место в стария свят. По-силно впечатление имам от неговия дух и неговия живот. (Колко привърженици има той днес?) — Твърде много. Повече отколкото се предполага. (В кой век е било това?). — Преди християнското леточисление; това учение съдържало много от Христовите принципи; той бил пророк като Христа.
към текста >>

„Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“.
„Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов“. „Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог? И сам Той не е ли казал: Аз ви възлюбих? “ И добави: „Тайното учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа; ония, на които душата е в постоянно възбуждение, не намерила своето равновесие, — те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък“? „Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“. „Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“. „Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
към текста >>

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>

Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят.
Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1. Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем.
към текста >>

И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят.
Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция. Блянът за възстановяване на византийската империя, който толкова блазни критянина Венизелос и неговите покровители, ще отлети. Защото при всичкото си дипломатическо изкуство, гръцкият държавник изглежда, че не знае закона: „който почва добре, свършва зле“. И той почна с големи печалби в конференцията, като плени и завладя умовете в полза на гръцката „велика идея“. Но откак българската делегация пристигна в Париж и се завзе да разоблачава интригите му, щастието като че ли ще измени на Гърция.
към текста >>

Астралниятъ миръ.
Белевъ Умрѣлитѣ сѫ живи. Отъ Ледбитеръ. Отъ друга страна на смъртьта. Отъ сѫщия Невидимитѣ помагачи. Отъ сѫщия. Астралниятъ миръ. Отъ сѫщия. Прераждането. Една велика отдавна забравена истина. От Софрони Ников. Иматъ ли животнитѣ душа. Отъ Е. Блаватска.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното.
4) 63. Ти ме направи приятел на онези, които аз не познавах до сега. Ти ме въведе в жилища, които ми бяха чужди до сега. Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат. Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене. През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното. Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина.
към текста >>

В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице?
Цветчето подслажда въздуха със своя аромат; и все пак неговата последна цел е — да се принесе в жертва на Тебе. Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице? 77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе.
към текста >>

И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице?
Светът не обеднява, когато се покланя на Тебе. Хората различно възприемат смисъла на думите на поета; и все пак техният последен смисъл си Ти. 76. О, Господарю на моя живот, трябва ли аз от ден на ден да стоя пред Твоето лице? Скръстил ръце, Властителю на световете, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? В твоя свят на труда, потънал в борба и работа, между суетната тълпа, трябва ли аз да стоя пред Твоето лице? И когато моят труд в този свят ще бъде свършен, о, Царю на царете, ще трябва ли аз да стоя самотно и смирено пред Твоето лице? 77. Аз Те познавам, като мой Бог, и стоя на страна, не смея да те считам равен на себе си и да се приближа. Аз Те познавам, като мой Отец, и се прекланям пред Твоите стъпки — аз не смея да се докосна до ръката Ти, като до ръката на приятел. Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе.
към текста >>

Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността. Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса.
към текста >>

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>

Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят.
Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен. Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата.
към текста >>

Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост.
Трети пък се хранят с корени, плодове, мъх, трева, кравешки изпражнения, (един Чела2) от нашите първи индийски групи упражняваше това преди да стане теософ!!), с кисело мляко, сурово тесто и т. н. Неподвижни, седящи в постоянно мълчание със сгънати под тях крака, те се напъват да достигнат величието. Едни ядат веднъж в денонощието. Други през четири, пет, шест деня. Едни носят много дрехи, други ходят голи. Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
към текста >>

Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си!
Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение.
към текста >>

Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят.
(Сравни с положенията на г. Ледбитър) 6) The Human Atmosphere. Боян Боев. Развитието на петата раса [При излагане на това, което следва по-долу, като ръководно начало са ми служили идеите, изложени от видния съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер в неговите съчинения, курсове и отделни сказки]. Ако искаме да работим за благото на човечеството, необходимо е да знаем законите на неговото развитие. Всичко, което се извършва във физическия свят, има своите корени в духовния свят. Физическото е един вид физиономия на духовното, което стои зад него. Истински закони на развитието може да ни даде само окултизмът (духовната наука). Ето защо всеки, които иска да работи в живота, всеки, който иска да плати своя данък за общочовешкото благо, трябва преди всичко да изучи окултизма. Само като изучим пътя, който е изминало човечеството до сега, ние ще разберем точката, до която то е стигнало, и посоката, по която то има да върви за напред. А това ще ни даде упътвания за начина, по който най-добре можем да вложим нашите сили за това човечество.
към текста >>

Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса. Като не обръщаме внимание на дългия й подготвителен период, тя почва от староиндийската култура и продължава до днес. Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса.
към текста >>

Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал.
Но затова пък съзнанието става все по-ясно и умът все по-силен. Петата епоха се разпада на 7 култури, които са: 1) старо-индийска, 2) старо-персийска, 3) египетско-асирио-вавилонска, 4) гръдко-римска, 5) съвременната култура, 6 и 7) още ги няма. Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон. Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал. Но и тя най-после изгасва и мястото, дето е цъфтяла великата вавилонска цивилизация, сега е покрито с писъка на пустините. Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“. Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото.
към текста >>

Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят.
Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното.
към текста >>

До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното.
Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества.
към текста >>

Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят.
През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи.
към текста >>

След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините.
към текста >>

Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят.
Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава.
към текста >>

400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи.
Идването на Христа на земята е най-важното събитие в човешката и земната истории. С това е даден един нов импулс за по-нататъшното развитие не само на човечеството, но и на цялата планета. Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов.
към текста >>

Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта.
За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила.
към текста >>

Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е.
В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א.
към текста >>

ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност.
към текста >>

2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е.
3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност.
към текста >>

астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него.
Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т.
към текста >>

3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания.
КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност.
към текста >>

живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.
Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими.
към текста >>

Съответства на името Техор или чистия свят, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората.
милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели. С тяхната служба Бог Елохим-Саваот произвежда животните и животното царство. Атрибутът му е Ход, т. е. хвала. 9) Тет — ט. Съответства на името Техор или чистия свят, деветия чин на ангелите, който господства при раждането на хората. С тяхната служба Шадай-Елоха праща на хората ангели-хранители. Атрибутът му е Йесод — основание. 10) Йод — י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете.
към текста >>

Тук се свършва ангелският свят.
Атрибутът му е Йесод — основание. 10) Йод — י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете. С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети. Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните.
към текста >>

Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон.
С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети. Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства.
към текста >>

Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства.
Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел. Неговият атрибут означава „вид на Бога“ и „усмивка на Бога“. 12) Ламед — ל Оттук произлиза думата Люминед или учен, което съответства на името на Бога, съставено от трите букви шадай и наричано емблема Δ (делта).
към текста >>

Тук се свършва архангелския свят.
16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел. Тук се свършва архангелския свят. 17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината.
към текста >>

Името Кодеш значи свят (sanctus).
18) Цаде — צ т. е. справедливост, означава вода, в която живеят нимфите (Според Кирхер, това е мировата материя). Разумното същество е Тарсис, което господства на есен над запада. Крайното цаде ץ формира стихиите (въздуха, огъня, водата, земята), според Кирхер. 19) Коф — ק. Името Кодеш значи свят (sanctus). Оттук е произлязла стихията на земята, дето живеят гномите. Разумното същество на земята е Ариел. „През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер). 20) Реш — ר. Името е (Роде х), т.
към текста >>

Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят.
Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи.
към текста >>

Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката.
Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб. Всичко изразява бавност и слабост в растителната, чувствителната и умствената функции.
към текста >>

Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят.
В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение. Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят. Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч!
* На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта. . . * На край света, на край света скала вледена и злина не могат вече устоя пред огъня на любовта. * * * НАПРЕД! Напред, девойко, във борбата! Не бой се ти, не крий се веч: по цели свят зове тръбата, арената не е далеч! * Възпламени сърце прекрасно, не тай змията веч в гърди, и прегърни кръста ти страстно, в борба и ти се нареди... * Явиш ли се и ти в борбата, за помощ тебе ще зоват страдалци много, без отплата служи, служи и ти, до смърт. * Че утре сън като затвори навеки твоите очи, за тебе всеки ще говори, че светла личност беше ти. * Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен.
към текста >>

* * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“.
* Над гроба ти не ще ридаят, не ще оплакват твойта плът, защото всички вече знаят, че светлите души не мрат.. * * * МОЛИТВА О Татко милостиви, смири ми Ти душата! помилвай ми челото, та нека да заспя... че пъплят тъмни сенки и мъчат ми душата от минали страданья и минали тегла... * Така да си почина, аз искам, безметежно, да стихнат тежки мъки, изсушат се сълзи, духът ми да се носи в мълчание безбрежно и никога животът съня да не смути... * О Татко, дай таз милост! Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи! . . . * * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр.
към текста >>

Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>

И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа.
— Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник.
към текста >>

Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците.
към текста >>

Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно.
Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл.
към текста >>

Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи.
— Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота.
към текста >>

Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото.
Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници.
към текста >>

Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят.
Всичко това го е дълбоко вълнувало. Както зад известни наши постъпки стои нашето съзнание, така и първобитният човек е смятал, че тези явления са. плод от дейността на известни сили. по-мощни отколкото самият той А пък до схващането, че трябва да има духове, е дошъл, разбира се, чрез помощта на съня. Когато умирал някой негов близък, той след известно време го е виждал на сън. Такива сънища са го накарали да повярва, че душата на човека съществува след смъртта и се намира в друг свят. По-нататък е трябвало да повярва, че подобни духове управляват и природните явления, които гледал около себе си. Така се поражда основата на религията: анимизма. Понеже страшните природни явления са можели да му причинят пакост, у него се е събуждал страх от тези духове, и същевременно желание да ги омилостиви по някакъв начин. Така се поражда първата религия със своите молитви, жертвоприношения и пр. И така религията е била плод на невежеството, суеверието и страха на първобитния човек.
към текста >>

Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи свят чрез изгаряне или по друг начин.
И до когато нейните представители са били във връзка с небето, тя е била жива. Но по-после се изгубва тази връзка; те вече не са окултисти-ясновидци. Тогаз настъпват нейният упадък и нейните грешки. Фанатизмът идва, когато непосредственото духовно знание се замества само с привързаност към традициите. И затова не е чудно, че мнозина представители на църквата стават гонители на знанието, на науката, не е чудно, че църквата става реакционна в много работи. Инквизицията, това адско учреждение, е мъчила своите жертви от името на църквата заради еретичество и мнозина от тях е пращала на онзи свят чрез изгаряне или по друг начин. Църквата е давала срещу пари особени документи, наречени индулгенции. Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето. А днес това е една най-обикновена, общопризната истина.
към текста >>

Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство.
Сега ще разгледаме от какви елементи е съставена йерограмата на Йешуа (הושהי)1) . Всеки може тук да види тетраграмата הוהי разделена по средата הו-הי и свързана с буквата ש (шин). И така, הוהי изразява тук Адама Кадмона — човекът в неговия пълен синтез, с една реч, Божеството, проявено посредством своето Слово и изобразяваше плодотворното съединение на Мировата Душа и Духът. Да се раздели тази дума, значи емблематически да се изрази разчленението на неговото единство и делимото множество за раждане на множители. Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване. Посветените знаят, защо заменянето на четирите с пет е само временно пакостно: как в калта, дето се търкаля в падението си, човешкият множител се учи да си завладее една личност, действително свободна и съзнателна. Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто. Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни.
към текста >>

Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа).
Нейното изливане на пространството и времето. Йелоим-Гибор — Бог и боговете на гигантите или полу-боговете. Йелоха — Бог, отразен в едного от боговете. Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата. Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее.
към текста >>

Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята.
Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
към текста >>

Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св.
По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
към текста >>

Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове.
И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат.
към текста >>

В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието.
Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник.
към текста >>

В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща.
Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема.
към текста >>

Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят.
Старите са имали едно особено деление на зодиака, според четирите фази на Луната (всяка от по 7 дни приблизително) в 28 лунни къщи и на всяка от тези къщи приписвали особено влияние. Сега това деление не се употребява и значението му се е изгубило. Заслужва, обаче, да се направят изучавания в това направление. Луната е голяма събирачка на хармоничното и нехармоничното, което иде чрез аспекти от другите планети. Луната, добре аспектирана и в една ъглова къща, е една гаранция за успешен живот. Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят. Един от най-лошите аспекти в хороскопа е четириъгълника или опозицията на Сатурн. Всякога трябва да се внимава, щото Луната да взема характера на знака, в който е поставена, напр. ако стои в , ще се прояви влиянието на Марс в импулсивност и пр., в добър и лош смисъл, според аспектите. Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през първите седем месеци на живота. Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза.
„Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертва живота си, имота си и честта си, с една дума, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лица живия Господ“ На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ — своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници — ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето — жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко“ (гл. 12; 1—2 и 5)· Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството. Те са необходими за неговото развитие. Когато се роди детето, страданията на бременната жена ще престанат.
към текста >>

Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората.
към текста >>

Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“.
Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина. Само гласът на щъркелът се чуваше ясно и звучеше с известна тайнственост, каквато всеки чувства при извършване на едно честно дело. (Следва) 10.V.1918. Каябурун. . П. Списаревски. БОЯН БОЕВ Отношението на окултизма към Естествените науки Вълшебната книга Интересен е разказът „Вълшебната книга“ от Франц Печар. Край един планински градец живял мъдрец, за когото говорела цялата околност.
към текста >>

Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен.
Може да ви я опише подробно. Но той може ли да каже: „пловдивската околия изучих подробно. От самото нейно съществуване трябва да се вади заключение, че непременно друга околия не съществува“. И именно така прави материалистът. От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия. Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен. Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно. Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално. С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма.
към текста >>

Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално.
От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия. Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен. Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно. Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално. С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма. Всички тези експерименти ще изложим подробно в отделна статия. Случая с Д-р Ходжсон Некои мислят, че ако човек приема духовния мироглед, това го прави сигурно поради непознаване на новите велики завоевания на естествените науки. Ако той познаваше, казват те, естествените науки, сигурно щеше да разсъждава другояче. В същност, тъкмо обратното е вярно.
към текста >>

Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят.
Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката.
към текста >>

Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота.
Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно.
към текста >>

Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява.
„ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява. Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне) на етерното тяло от физическото. Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение. По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията.
към текста >>

От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор.
Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер.
към текста >>

Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално.
към текста >>

Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр.
От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално. Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати.
към текста >>

Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин.
Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека. Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото тяло, цветята, животните и пр. Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин. От къде това съвпадение? Пример: един немски лекар Юстин Кернер (1786 — 1862), когато бил околийски лекар в гр. Вайнсберг, се запознал с г-жа Фредерика Хауфе, която била родом от Вюртемберското селце Префорст. Тя живела три години в дома на Д-р Кернер, Тая жена имала ясновидски способности. Д-р Кернер, който не бил запознат добре до тогава с тези въпроси, се заинтересувал и почнал ред научни изследвания върху нейното ясновидство.
към текста >>

Тя описва невидимия свят и други подробности, както ги описват „сензитивите“ на Райхенбах, много от които са били съвсем прости хора, взети из народа.
Аз горещо препоръчвам на читателите тази книга4). Тая жена още от детинство е имала ясновидска опитност, четене на мислите и пр. От де на къде нейните думи се съвпадат с думите на всички ясновидци, пророци и мистици, които са съществували от край време до сега? Тя говори така за душата, както говорят всички окултисти. Но не само това. Тя описва невидимия свят и други подробности, както ги описват „сензитивите“ на Райхенбах, много от които са били съвсем прости хора, взети из народа. Нещо повече: също така и субектите, с които са правили опити парижките експериментатори Дюрвил, Де Роша и пр., описват по същия начин човешката аура. Колкото повече природните науки напредват, толкоз повече те потвърждават отдавна известни окултни истини. Напр., окултистите винаги са твърдели за съществуването на един континент на местото на сегашния Атлантически океан. Даже Платон, който е бил в свръзка с известни окултни школи, говори много за Атлантида в „Тимей“ и „Критиас“. Но ето сега геологически, биогеографски и етнограф ски изследвания доказват, че действително трябва да е имало такъв континент на местото на сегашния Атлантически океан.
към текста >>

„Делото на нашия живот в този свят е двойно.
И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената. Смисъла на живота „Да мислим, че ние умираме, защото тялото ни умира, то е все едно да мислим, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената. Смисълът на живота е в усъвършенстването на човешката душа. Земята е училище за човешката душа.
към текста >>

„Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят.
Тя се е развивала в течението на много слънчеви системи. Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония. В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция.
към текста >>

Същото това ще сторим и за невидимия свят.
след спирането на телесните функции? На този въпрос можем вече да отговорим утвърдително. Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт.
към текста >>

Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи.
Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр.
към текста >>

Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят.
Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
към текста >>

Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“.
към текста >>

Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот.
Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние.
към текста >>

Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно.
Ние знаем при това, че има деца недоносчета, а други закъснели. Между умрелите има такива, у които ясновидството е самопроизволно, а има други, които мъчно проглеждат. Психическите органи, у низшите същества, понеже са недоразвити, се намират в зародишно състояние или са атрофирани. „Те не виждат по навик с плътски очи, казва Сент-Ив д’Алвейдър, и не чуват по навик с уши“. Но, рано или късно, умрелият ще прогледа, ще чува, ще чувства, защото нашите физически органи са само другата страна и оръдията на психическите органи на виждането, чуването и пр. Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха.
към текста >>

„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга.
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото).
към текста >>

Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят.
Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“.
към текста >>

Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят.
Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания.
към текста >>

„Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си.
към текста >>

Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния.
„Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло. Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно.
към текста >>

От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия.
Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината.
към текста >>

Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят.
Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят.
към текста >>

В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква.
То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие.
към текста >>

Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго.
Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1.
към текста >>

Умрелият е за напред гражданин на другия свят.
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм.
към текста >>

* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
към текста >>

Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние.
Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия. Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико.
към текста >>

Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия. Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико. __________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т. I, стр. 212.
към текста >>

При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят.
О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят. Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета. Юпитер е една от най-висшите в тая система, а Венера е по напреднала от земята. При това, големината на планетите и тяхното разстояние От слънцето нямат необходима връзка със степента на напредването.
към текста >>

И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови.
към текста >>

От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света.
Уелс — Бог, невидимия цар. Всека философия не е ли преди всичко представа на вселената? Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде на хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този мислител това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта на всеки индивид, по необходимост ограничен. Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
към текста >>

Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта.
От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие.
към текста >>

Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести.
към текста >>

Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния свят на телата.
Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр. предметите, като столът, масата, хлябът, вилицата и ножът; абстрактни се наричат само мислени неща, които в действителността не съществуват, като напр. вярата, надеждата, любовта, мисълта и т. н. Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология. Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния свят на телата. Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо. Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр.
към текста >>

От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо.
Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология. Това, което дефиницията за конкретно и абстрактно искаше в същност да каже, беше съвсем различно от съдбоносното различаване на действителни и недействителни неща, по-скоро едно различаване на неща, които правят впечатление на нашите сетивни органи (на първо место осезанието) и такива неща, които спадат в областта на нашите представи, но не се възприемат в съзнанието ни чрез сетивните ни органи от външния свят на телата. Сега известно течение в психологическите изследвания съвсем не е склонно да даде някакво предимство на „усещанията от вън“ пред „вътрешните усещания“. То изобщо не признава никакво принципно различие между двете, а ги обяснява: всичко, което е дадено в съзнанието ни, е съставено изобщо от редица усещания. Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо. Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр. И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания чувстваме болки, страх или радост. А тези болки, страх или радости са. също така безспорен реален факт на съзнанието, както усещането „бяло“, което възприемаме в този момент напр. от лист хартия.
към текста >>

Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят.
Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука. Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума.
към текста >>

Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване.
5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата. 7 — Победата. 8 — Вечността. 9 — Плодородието 10 — Действителността. Буквите Алеф — Отец Бет — Майка Гимел — Природа Далет — Власт Хе — Религия Bay — Свобода Зайн — Собствен Хет — Разпределение Тет —Благоразумие Йод — Порядък Каф — Сила Ламед — Светилище Мен — Смърт Нун — Възвръщане Самех — Мирово същество Айн — Равновесие Фе — Безсмъртие Цаде — Сянка и отражение Коф — Свят Реш — Разпознаване. Шин — Безразсъдство Тау — Съединение ТРЕТИ УРОК Приложение на метода В предишния урок аз говорих само за 32 пътя. По-после аз ще мина към „50 врати“. Идеите, изразени с числа и букви, са неоспорими реалности. Тия идеи се сливат и съгласуват, като числата, и логически мина- ват от една към друга. Човекът е дете на жената, но жената излиза от мъжа, както числото от единицата.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христово явление в задгробния свят. II.
Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология. Уран и Нептун. 16. Духовна опитност. I. Христово явление в задгробния свят. II. Привързаност към имота. III. Хиромантия. IV. Предсказания на сън. V. Мирът предсказан. VI. Знамение и VII.
към текста >>

Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът!
. . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици. де чезнеха кат пламъци, рой 6лензве-зарници — и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърце .
към текста >>

Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя.
към текста >>

Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността.
Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
към текста >>

старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците!
Има ли събор там? — Няма... Светите хора от Синода почнаха гонитба срещу„новаторите“ — миряни и духовни. Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси. Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор.
към текста >>

След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата.
Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в Царството Божие, ни го пущат другите да влязат. Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата. Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи.
към текста >>

Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал.
В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
към текста >>

Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят.
Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
към текста >>

Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност.
Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“. Тогава тъкмо като цветен кинематографа, пред мене се представи една картина на тропически бряг, с тихо, осветено от луната, море и палмови дървета, люлеещи се леко от ветреца. Описах му картината и той ми заповяда: „стой на брега“. Тръгнах някак си да вървя по брега, макар и да бях същевременно в пълно съзнание до толкова, че бе достатъчно само да отворя очите си, за да се намеря в креслото си.
към текста >>

Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят.
Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни.
към текста >>

Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление.
Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн.
към текста >>

Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо.
— Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция.
към текста >>

И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>

За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ.
Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ. Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z.
към текста >>

Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!...
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите.
към текста >>

Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс!
към текста >>

Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред.
Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма.
към текста >>

Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят.
В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение. Движението не се прекъсва, поради равновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията на противоположностите. В природата законите са неотменни и усъвършенстването безкрайно. Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят. Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата).
към текста >>

АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането.
Окултна хигиена и медицина В големия град Нови-Орлеан (Сев. Америка) се подвизава един брат ДЖОН АУДНЕЙ, или, както той сам предпочитал да се казва, БРАТ ИЗАХА. Той не само проповядва, всеки ден почти, на многобройни и верни свои последователи, но и се е прочул като пророк и чудотворец, понеже лекува всички болести само с вяра и молитва, както той сам изповядвал. Всички се отнасяли с пълно доверие в неговата свръхестествена сила. Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие.
към текста >>

най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия.
То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
към текста >>

Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят.
Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята.
към текста >>

Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят.
При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят. Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G. Vale Owen, написано чрез ръката му от духа, неговия ръководител. Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба.
към текста >>

Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят.
— В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба. Почтеното име на тоя проповедник е гаранция за достоверността на писаното. Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия.
към текста >>

Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби.
към текста >>

По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа. За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена.
Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
към текста >>

Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>

Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят.
Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него.
към текста >>

И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят.
Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие.
към текста >>

Но външният свят е вътрешният свят.
Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро.
към текста >>

В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония.
„Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта.
към текста >>

Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят.
* _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота. Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там? Из цъфналата китка е твоята градина събирай спомените, що оставих във тънкото благоуханье на цветята, отдавнашни, умрели преди сто години .
към текста >>

изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>

В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.
към текста >>

Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат.
към текста >>

Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта.
. . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно.
към текста >>

Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр.
Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството. Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр. е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително. Ние трябва да ги разберем. Няма защо да унижаваме материалиста или да му се сърдим. Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината.
към текста >>

Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития. Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г. 3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост. Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г). 5) Кой е сензитивен и кой — не. Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания. 8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити.
към текста >>

Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.
В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област. Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год.
към текста >>

А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка.
който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр. Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно.
към текста >>

Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр.
към текста >>

Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето.
За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
към текста >>

Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>

Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти.
към текста >>

Колумб откри един нов свят.
Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания.
към текста >>

Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.
имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние.
към текста >>

Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата. Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява. Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко.
към текста >>

Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него.
За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
към текста >>

Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
към текста >>

Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

— Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища.
Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
към текста >>

За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие.
Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието 1). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва: „Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
към текста >>

Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.
Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл. Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава. Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“. Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание. 3. Др Ив. Теодоров.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието.
За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция?
към текста >>

Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят.
Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
към текста >>

„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо.
Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. „И сега жадувам смърт в безсмъртното. „В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. „Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!
* Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач. . . * Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне, може би, и моят горък плач. . . 12. VII. 1922. Връх Мусала. ОРЕЛ Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата! . . * И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!.. * И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и — перлите на своето сърце! . . * Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце .
към текста >>

Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята .
Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
към текста >>

Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен! Претегли ти калта със бисер благороден, И злото в тез везни натегна тоя път . . . Да! там сияй небе, тук зъби се грехът, Любов и мир е там, молитва сладка, тиха, Превърната в искра трескавицата лиха; Той болни оздрави и мъртви възкреси, Могъща твар е той, огрята със лъчи! А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах!
към текста >>

Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен!
А тук стои кръвник, от ужаса по-страшен, Порок, безчинство, мрак — дух тъмен и прокажен — Разбойник лют, във зло преминал всеки час! „Да беше — ах! — Пилат попитал мен тогаз, Кога лежах с глава, в стената прикована, Да беше той дошъл до влажната ми слама И каже тез слова: „прави си избор сам, Днес кръст ще дигнем пак, че празник е голям И теб или Христа ще сложим тамо ние; Кажи ми, звяр жесток, кой искаш да спасим? “ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете!
към текста >>

Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг.
“ С протегнати ръце аз викнал бих: Кови! “ * * * Царе се славят днес, възхвалят се жреци, В одежди светли грей душа во тлен обвита, Незнаен бе тоз грях — човекът го опита, Туй зло стоеше ощ — и него той свърши: С целувка Каин днес Спасителя уби! Царува демон пак и зло навред вилнее, След буйните гори не ще се песен лее; Зора не ще да грей в човешките сърца; Над святата любов издигна се скръбта; Угасна сетен лъч сред мъртвата природа; Затвори всичко в мрак ръката на народа На тоя страшен гроб със камъка студен! Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . .
към текста >>

И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак!
Защото правда, светлост, истина и блен Е там — на тоя стълб, тук нищо не остава, Човека за напред ще тлей в печал, в забрава. Ще дигне тоя кръст по всички върхове Безбройно ешафоди. Черни мракове Закон ще бъдат тук, незнането ще съди; Победата една в сеета кумир ще бъди; Тук грозният злодей свободен ще върви, Че в тоя свят Мракът, престъпний мрак цари, Без тоя мрак не щеше злото да беснее, И ужасът велик, що вред кат бездна зее, От царя почнат там, с Варавва свършен тук, Надминва тоз предел и в мрак прониква друг. И, както в някой храст змията се оплита, Свисти под таз земя твар грозна, страховита! Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет!
към текста >>

Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката!
Бъди щастлив, о град, що спиш под наший крак; Аз чувам в тоя кръст, във тоя тайнствен мрак, Как скърцаш ти зъби — смехът на мраковете! И ти, омразен свят, човешкий род проклети, Що славиш самий ад, в олтар от бяс и кръв, Трепни във тоя мрак! Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
към текста >>

Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси!
Аз чувам в тебе стръв И онзи страшен рев на бездната дълбока . . . * * * Пред твойта жертва аз за прошка коленича. Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К.
към текста >>

* * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви!
Ти, зъл човешки род, достигна днес до там, Че тоз апостол свят сложи на кръст без срам, Зорницата уби с отровата на тмата, Че най-добрият гний на злия под ръката! Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля.
към текста >>

Всеки сам си гради своя свят.
Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци . мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия.
към текста >>

Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема.
Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество. Най-високата истина във вселената Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза.
към текста >>

Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят.
Доколкото се разкриваме за божественото течение, до толкова ние ставаме от прости човеци — богочовеци. Но как е възможно това? Можем ли ние да се съединим с Бога? Да. Силата, с която можем напълно да се разкрием на божественото течение и да влезем в хармония с висшето, мощното и прекрасното, е мисълта. Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко.
към текста >>

Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта.
Ние имаме духовен живот, който ни свързва с безкрайното. Ние имаме после физически живот, който ни свързва с физическия, веществения свят. Животът на мисълта пък свързва тези два живота — физическия и духовния. Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно.
към текста >>

Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
към текста >>

Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация.
към текста >>

По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“.
към текста >>

Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
към текста >>

Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>

Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“.
Клеветата, присмеха, обвиненията в долнопробна хитрост, в шарлатанство, в лудост, всички мизерни инсинуации, всички злословия, които предразсъдъците, лицемерната набожност, невежеството, глупостта, грубите интереси, алчността, безправието, безчестието и лицемерието можеха да измислят — ето насърченията, дадени от света на тоя откривач на най-дълбоките истини и на най-великите закони, които някога са били дадени на хората, да познаят или даже да ги подозрат, вън от кръга на посветените. И сега, когато пред хиляди лица, способни да преценят машините му, се доказало по стотици начини, че Kelly наистина открива природни сили, непознати по-рано, че той ги е изучил и завладял някои от тях, че той е изнамерил и почти усъвършенствал апаратите, които ще позволят приложението на откритията му в най-разнообразни работи и области, след всичко това, как той бе погледнат от света? В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп.
към текста >>

Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите.
към текста >>

от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта.
към текста >>

Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява.
Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява. Ако не бяхме надарени с очи и уши, той би ни се представлявал съвсем друг. Нашата ретина щеше да бъде устроена другояче, оптическият нерв би могъл да вибрира, т. е. да възприема вибрации не само между 380 и 760 трилиона в секундата, от крайното червено до крайното виолетово, но и. оттатък крайното червено и ултравиолетовото, или би могъл да бъде заместен с нерви, които да възприемат електрическите радиации, или магнетичните вълни, или пък такива невидими сили, които сега ни са непознати. За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи.
към текста >>

че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува.
Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем.
към текста >>

Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител.
към текста >>

Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество.
Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
към текста >>

Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция.
Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда.
към текста >>

Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят.
Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли. Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира. Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действа върху материята.
към текста >>

Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят.
Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло. Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят. Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област.
към текста >>

Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука.
към текста >>

Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси.
-------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия. Опитите със Еузапиа Паладино В списанието Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия). Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен.
към текста >>

Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен.
Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен. Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала. Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени. Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата.
към текста >>

На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари.
„Е добре, казал най-после докторат: прегърни ме“. Веднага д-р Отери, около 60 годишен мъж, почнал да трепери, чувствайки се прегърнат. Тогава той запитал: „значи, наистина духовете съществуват и ще има бъдещ живот и за мен? “ — „Да“, бил отговорът. Тогава д-р Отери, твърде бледен и силно развълнуван, запитал за дъщеря си и веднага бил нежно прегърнат. На въпроса: „дали тя живее щастливо в духовния свят“, чули се три удари. В тоя момент студен ветрец задухал и развеял пердетата в залата. Веднага Бонфилио извикал, посочвайки към горния край на едно от пердетата: всички видели човешки образ. Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена.
към текста >>

Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят.
Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят. Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят. Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна. Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не! “ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото момиченце, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно.
към текста >>

От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т.
Психистите във французка Африка. В Сиди-Бел Абес съществува отдавна едно психично дружество. От миналата година то е почнало да издава свой орган: Спиритуалистически и научен преглед на северна Африка. Вдъхновени рисунки и танци, в окултния свет на запад е станала твърде известна със своите вдъхновени рисунки и танци г-жа Тили де Грааф. Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-висшите области. От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т. е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник.
към текста >>

Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи.
За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник. Например, веднъж тя е прочела една книга от Оскар Уайлд и тутакси нарисувала съответната картина. А като изслушвала някоя музикална пиеса, като напр., Прелюдията от Шопен, Рапсодията от Лист или Гавота от Рамо, веднага нарисувала друга картина. Под такова вдъхновение тя е дала един великолепен образ на Христа, пълен с вътрешна светлина. Г-жа Тили сама разказвала, че в тия моменти се намирала под непосредственото влияние на невидимия свят: ясно е било за нея, че е във връзка с висшите сфери, дето живеят духовете на великите гении Рафаел, Микеланджело и Леонардо де Винчи. Тя чувствала, че при нея стои един ръководител, който тихо й заповядвал да нарисува това или онова, според неговата воля. При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И, под окото бдеше на Властител свят, изтръпваше сърцето в сладка мъка .
Из „Трепети на една душа“ сън в лятна нощ „Сине мой, дай ми сърцето си“ . . . Притчи — 23; 26. Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шепата ти там, при здравеца, посред ухание благо . . . И, под окото бдеше на Властител свят, изтръпваше сърцето в сладка мъка . . . „Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка . . .“ Но ти изля през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам — и отлете мечтата бързокрила . . . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там .
към текста >>

Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път.
от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма.
към текста >>

Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят.
година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори. По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
към текста >>

Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
„Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“. Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него. Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела. Институтът е издал вече ред научни книги; „Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“. „Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер.
към текста >>

Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение.
Ние сме пред духовното събуждане на човечеството. Всичко това е предвестник на новата духовна култура, която иде на земята. ___________________________________________ 1) Виж две фотографически снимки на вънкашния му изглед в кн. IV, год. I на Всемирна Летопис. Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят.
към текста >>

А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора.
I на Всемирна Летопис. Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания.
към текста >>

Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят.
Ясновидката от Префорст Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички. А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1). За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания. Но най-известното съчинение по тоя предмет е онова на Д-р Юстинус Кернер, който в продължение на около три години — от 25.
към текста >>

Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят.
Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки.
към текста >>

Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това.
Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж.
към текста >>

Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно.
В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр.
към текста >>

Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад. Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат.
към текста >>

Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят.
Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже. На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр.
към текста >>

Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>

В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат.
към текста >>

Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня.
Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит.
към текста >>

В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
към текста >>

Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели.
Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка. (Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside). _______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж.
към текста >>

Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др.
Съоб.: М. Т-ва — София. Разни вести Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност. Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др. Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията.
към текста >>

Трябва да се признае, че съвременният учен свят още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите.
Подробности още липсват върху това сензационно откритие. А според една телеграма от Стокхолм, руската експедиция, която, под водителството на професора Баренко, бе пристигнала в Лапония, за да прави научни изследвания, се е завърнала вече в Петроград. Казаният професор е заявил, че в полуострова Кола, между Ледовития океан и Бялото море, е открил остатъците от една извънредно отдалечена цивилизация, която той счита за предшественица на египетската. Между другите неща, експедицията е намерила многобройни гробове, образувани от огромни купища камъни, подобни на египетските пирамиди. Ако е вярно, наистина, че в полуострова Кола съществуват следите от една цивилизация, предшестваща египетската, и с издигнати пирамиди, този факт, от окултно гледище, е извънредно интересен. Трябва да се признае, че съвременният учен свят още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите. Заслужава да се провери, дали вътрешното разположение на пирамидите в Кола съответства с твърдо мъдрото вътрешно разпределение на египетските. Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни. Обаче, не би трябвало да се отчайваме, ако вземем пред вид твърденията на практиците от школата на будистките йоги. Тя поддържат, че имат един сигурен метод, за да се открие тайната: то е тяхното ясновидство на далечно разстояние. Ако е така, те биха могли да пренесат своя ясновидски оглед чак до Лапония, за да проверят съществуването на тия пирамиди, за които е думата.
към текста >>

Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
към текста >>

Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят.
Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят.
Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания.
към текста >>

Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там.
Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа. Истински спиритуалист не е този, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения.
към текста >>

Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното.
към текста >>

Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят.
Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото.
към текста >>

Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят.
Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма.
към текста >>

Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>

И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят.
След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок. руски цар Николай II и царица Александра, като турил в движение окултни сили. Той свидетелства, между друго, следното: „В началото на мес. октомври 1905 г. Папюс бе повикан в Петербург, пред вид кризата, през която минаваше Русия тогава.
към текста >>

И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“.
Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция. Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет. Така, ентусиазираният от окултните си знания и сили французки лекар, д-р Жерар Анкос, достигна много по пътя на висшата магия, но замина преждевременно, за да получи опитности, по-съобразни с предначертанията на божествения план... Той написа много съчинения и обогати с тях французката окултна литература. Обаче, когато се четат тия негови книги, както и писанията на много други французки автори по окултизма, трябва да не се изпуша никога из пред вид, че в теоретическите и практически увлечения га французкия ентусиазъм и екзалтация има много стръмни падини и пропасти... Ще цитираме само неколко от най-капиталните му съчинения: 1) L’ Occultisme contemporain (1887 г.); Clef absolue de la science occulte (1889 г.);3) Traite elementaire de science occulte (c.
към текста >>

Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни.
Морис Метерлинк. МЕТАПСИХИСТИТЕ1). I. Днешните окултисти, според нас не са нито йерофанти, нито адепти, нито инициирани или ясновидци, но само прости изследователи, които прилагат, при изучване на анормалните феномени, методите на експерименталните науки. Тези феномени се констатират от малцина, на които вниманието е будно, на всека крачка в живота. Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля.
към текста >>

Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят.
Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват. Това на трябва да ни учудва — напредъкът на официалната наука, едничката която прониква чак до широката публика, е всякога по-бавен, отколкото напредъка на независимата наука. Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“.
към текста >>

Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа.
След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали. В реда на фактите от тоя род, да не говорим за книгата Raymond от Sir Oliver Lodge, за твърде интересните опити на Р. Е. Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
към текста >>

1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник.
II, кн. V. 6) Забележителните опити на Walter J. Kilner, изнесени в книгата му „Човешката атмосфера“ (вж. Всемирна Летопис, г. I, кн. 1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник. Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение. Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С.
към текста >>

Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
към текста >>

Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св.
към текста >>

Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
„Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
към текста >>

Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят.
Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша.
към текста >>

Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност.
към текста >>

Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна.
Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край).
към текста >>

Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“.
На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме. „Не се самоизмамвайте, Бог (т. е. законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“. В гр. Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“. Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани. По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си. Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това управление, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани. За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва.
към текста >>

Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления.
Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ.
А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
към текста >>

Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
към текста >>

Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.
За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
към текста >>

Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде.
Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
към текста >>

Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора!
към текста >>

Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“.
към текста >>

Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят.
чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие.
към текста >>

О свят, откъснах твойто цвете!
Сърцето ми, кат горска птичка, своето небе намери в твоите очи. Те са за мене люлката на светлата зора, царици на звездите. И мойте песни тънат в глъбините им. О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си.
към текста >>

О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост.
О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна. Но щом денят превали и стъмни се, аз видех , че цветето утхна, ала болката остана. О свят, при теб ще дойдат no-вече цвгьтя с благоухание и гордост. Но веч премина мойто време да бера цветя, и нямам вече мойта роза в тая дълга тъмна нощ, а само мойта болка ми остана. V. О жено, ти не си създание на Бога само, но и на ония хора, кои те даряват с красотата на сърцата си. Поетите тъкат за тебе було със златните конци на своето въображение, художниците дават винаги на твоя образ новото безсмъртие. Морето ти дарява своите перли, рудниците — свойто злато, летните градини — своите цветя, да те обвият и укрият, та по-скъпа ти да станеш. Сиянието от желанията на сърцата мжжки се разлива върху твойта младост.
към текста >>

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им.
„Възраждане“, год. 12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потисканата от дълги години болка е достигнала пределите си, и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея, и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от другиго, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда душите, затрупани като неговата, с буците на самолюбието. Той вижда душите, пълни в дълбочините си, като неговата душа, с непонятната за самите тях страдания. Той. вижда забавяните мъки, сърца, от които капи кръв, неизказаното страдание на самота, на вечно разединение. Той слуша риданията на потъпкваната, убиваната любов, безмълвно замиращи в дълбините на всички души.
към текста >>

Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“.
Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки. Забележителен факт бе, че детето й, особено през първата седмица от живота му, спеше винаги в положението, което тя вземаше през магнетичния сън, т. е. с кръстосани ръце и крака. По- нататък ще видим, че и то бе надарено с нещастната способност да вижда духовете. Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си на челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше мислите ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“. „Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода.
към текста >>

Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга.
Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й. Тия седем паси имаха за последица, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване. Така се продължи в течение на двадесет и пет дни редовното магнетично лекуване, със строго спазване всичките наставления, които тя даваше във време на съня си, и изоставиха всички други средства. Макар пълното възстановяване на здравето й да бе невъзможно и да оставаха още лоши белези, все пак тая нещастна жена бе толкоз много облекчена от тия средства, колкото бе позволено да се надява човек при един случай от такова естество. Но потресението, което изпита от смъртта на баща й, неутрализира това благотворно влияние и за напред живота й висеше на косъм. Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
към текста >>

Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е.
към текста >>

Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
(Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
към текста >>

Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието.
Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
към текста >>

Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
към текста >>

Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия.
Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
към текста >>

Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
към текста >>

Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека.
към текста >>

Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
към текста >>

Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . .
към текста >>

Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свят и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания.
Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свят и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответства на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди или дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония.
към текста >>

А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството.
Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, който действа най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват , но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове — и тая своя способности човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърце прекрати своята дейност — то нашият зрителен орган е в състояние да се развие до там, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека2). Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
към текста >>

Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка.
Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството.
към текста >>

Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свят за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
към текста >>

Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят.
Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
към текста >>

Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят.
Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина?
към текста >>

В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят.
Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада3). Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно.
към текста >>

Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата.
Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина.
към текста >>

В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир.
Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
към текста >>

„Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя.
към текста >>

Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката.
Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той.
към текста >>

Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар.
Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир. „Странстващият пастир“ Картина от художника Борис Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго.
към текста >>

Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление.
Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още. на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога“. 12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си.
към текста >>

Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят.
Изкуството не трябва да бъде тенденциозно разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогава живописта напр. би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго место споменах нещо за възгледите на Д-р Щайнер върху изкуството1). Той казва: „Омир в началото на „Илиадата“ зове „Музите“ като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята „Месияда“ зове безсмъртната душа като сила, която господства над всичко преходно“. Кои са тези музи-вдъхновителки? Коя е тая безсмъртна душа, за която говори Клопщок в началото на Месиядата? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се знаят тайните глъбини на човешката душа, трябва да се знае нещо за скритите основи на битието. Вдъхновението иде именно от тези глъбини.
към текста >>

„Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе.
Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура. Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят.
към текста >>

С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал!
Тия парчета тук, господа, са нейните жалки останки. По-голямо злощастие от това аз не зная! И сега, може ли да се чутите. че аз оплаквам моята зла съдба? Нали с право съм наречен „Мурад-Нещастникът“? С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал! Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>

Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“.
към текста >>

Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. .
Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове - цветя, но, кат Зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. . Търсих душата-блен, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видяхте ли? Къде е тя? Коя е тя?... III. Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи.
към текста >>

Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже.
И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери?
към текста >>

Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . .
Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено.
към текста >>

Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат!
Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
към текста >>

И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята!
Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже! Лъжлив пророк бях аз и богохулствата не съумях да спирам тъй, както богохулствам пред Тебе днес!
към текста >>

Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
към текста >>

Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач?
към текста >>

Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>

Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята.
Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята. И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе. Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане. Тех сепна светлината и ангелските думи. Пастирите едва забелязват, в слабата светлинка на обора, младата хубава жена, мълчаливо загледана в детето. И зърват пеленачето току-що отворило очи, бузички червени, нежни, устица още не яли.
към текста >>

Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди.
Даровете са за утеха на майката. Те се радват на детето. Старите пастири бяха бедни и не презираха бедните, бяха наивни като деца, и се радваха на децата. Бяха родени от народа, произхождащ от Урия. Пастири са първите им царе: Саул и Давид. Пастирите от Витлеем не познаваха грубия свят, и не са горди. Роди ли се беден помежду им, гледат го с любов, даряват му с любов каквото имат. Те знаяха, че това бедно дете е изкупител на смирените — на човеците с „добрата воля“, върху които ангелът бе призвал мира. Също и непознатият цар Одисей от никого не бе приет така радушно, както от пастира Евмей в неговия обор. Но той дойде към Итака, за да си отмъсти, върна се дома, за да убие своите врагове. А Христос дойде да осъди отмъщението, и заповяда да прощаваме на враговете.
към текста >>

Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите.
Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня. Те са били в сношение с черното племе на египтяните, сегашните абисинци. Традицията на тия две племена е обща и е известна под името атланто етиопска. Историята има сведения за нея от преди 5000 години до Христа, но астрологията дава възможност да се проучи тя и за по-раншно време. Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис.
към текста >>

Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините.
Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
към текста >>

— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
към текста >>

В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала. Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето. — След минаването през тая порта, отивало се в първата зала на небето или светилището. Тая зала е била предназначена за религиозната служба. Тя била великолепно украсена, а в центъра й се намирала скинията, съдържаща мистично оживената статуя на бога и свещената лодка или арка. От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене.
към текста >>

Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания).
От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори. Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
към текста >>

Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот.
Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
към текста >>

Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
към текста >>

Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят.
Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята.
към текста >>

Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета.
Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида.
към текста >>

Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм.
Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките. Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е.
към текста >>

След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е. с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
към текста >>

Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии.
Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери. Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да освободят душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя. Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес. Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни.
към текста >>

Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите.
В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня.
към текста >>

При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
към текста >>

На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си.
Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“.
към текста >>

При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите.
Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й.
към текста >>

Свят след свят, система след система се редуваха.
И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще?
към текста >>

“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат?
Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм? “ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
към текста >>

Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>

А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят.
Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато.
към текста >>

Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят.
Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете. Той искаше да стане, но нямаше сили и с горчивина пак падна на леглото. На няколко крачки от тайнствения еликсир, той щеше да умре сам в тази скрита от хората пещера· След малко дойде Нарайяна. Като прегледа болния, той поклати глава и каза с съжаление: — Аз премного съм се надявал на вашите сили. Вие сте се простудили и това е ускорило, впрочем, неизбежния край. Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят. Еликсирът би могъл още да ви спаси, но аз разбирам, че в вашето положение вие, може би, не желаете вече да се възползвате от него. Приятелю мой! Направете ми услуга и, преди да умрете, дайте ми малко от вашата кръв, за да мога да се възползвам от нея за освобождението си. Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете!
към текста >>

Или, по-вярно, довиждане на онзи свят!
Нарайяна обърна ръкава на ризата му, извади от джоба си едно шишенце и направи с ножчето малък разрез на кожата. Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори.
към текста >>

— Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко.
Въздухът около земята е неподвижен и нечисти. Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа.
към текста >>

Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>

Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр.
С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“.
към текста >>

Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>

Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят.
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше.
към текста >>

Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност?
Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой. Що знаем ние? Що е самият живот? Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим? Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност? . . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си. Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи . . .“ Ние бихме искали да чуем .
към текста >>

Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел свят, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив.
— Почакайте — каза докторът — нека ви прочета и писмото. — Умълчаха се. Меджи влезе тихо с жълтата папка в ръка и малкия ключ върху нея. Той развърза бавно папката. Приятелите му го гледаха съсредоточено. Той заобръща големия ръкопис, при бран в нея, като същевременно говореше: — Това е едно съчинение, което може-би някога ще види бел свят, но в никой случай, вероятно, до като съм още жив. Това ви учудва, нали? А как да ви кажа . . . не искам да рискувам . . .
към текста >>

Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е.
. . собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . .
към текста >>

Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея.
собствено не толкова риска, колкото вре дата, която би се получила . . · Тук имам събрани факти, на които днешната официална наука, доколкото аз я познавам, не може да даде никакви обяснения. Но затова се нахвърля върху всички данни. Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея .
към текста >>

Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
към текста >>

Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях?
Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
към текста >>

Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“.
към текста >>

Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват Писанието, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог. Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
към текста >>

Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия свят. гр.
Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят. Лицето се довери на мен и аз се обръщам към вас. То иска да знае значението на думите, пък и аз се интересувам. Както се знае от библията и от много други случаи, подобни тайни съобщения се изпращат от невидимия свят. гр. Фердинанд, 11. VI. 1924. Съобщава: Ц. Б. Щ. (абонатка на спис.
към текста >>

„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>

ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят.
Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г. ще се състои в Брюксел, столицата на Белгия, годишният конгрес на франк — масонските организации от целия свят. Ще присъстват делегати от всички страни, включително и от българската ложа. Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват.
към текста >>

Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят?
Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти сам Творец си свят и Слава — сам!
защо не трайте вечно? О чисти мирове на звуци, красота — в свещени мигове! . . Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар. Но що да жертвам, Отче мой? Ти сам Творец си свят и Слава — сам! Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам: на Тебе — Твойто, Отче мой . . , Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой. Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой .
към текста >>

, Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой.
Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар. Но що да жертвам, Отче мой? Ти сам Творец си свят и Слава — сам! Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам: на Тебе — Твойто, Отче мой . . , Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят лъчист — небето е престола Твой, о Боже мой. Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой . . . М. Ж. Марков. Слънцето ,Изгрява слънцето, праща светлина, Носи радост за живота тя: сила жива, изворна, течуща . . .“ Ок.
към текста >>

Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили.
Това с други думи изразява великата окултна истина: „Всичко външно е само израз на духовното, което стои зад него“. Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина. Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“. Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили. Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение.
към текста >>

Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога.
Всичко външно, материално, е само физиономия, отражение на духовното, което стои зад него. Който знае само материалната страна, той не знае цялата истина. Слънцето е емблема на Божествената Любов. В Евангелието от Матея, глава 5., стих 45., е казано: „Защото Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и на добрите“. Слънчевите лъчи са най-висш израз в материалния свят на божествената енергия, отражение на висши психични сили. Чрез слънцето човек се свързва с висши вибрации, човек се свързва с този център, който е израз в материалния свят на най-възвишените енергии на висши разумни същества и на Бога. Затова именно човек, който е присъствал на изгрева, през целия ден усеща разширение, светлина, радост в душата си. Целият ден живее като че ли едновременно на земята и във възвишени духовни сфери. Като че ли през целия ден още звучат в душата му тези небесни мелодии, които той съзнателно или несъзнателно е приел в себе си сутринта. И те държат през целия ден душата му в онова повдигнато настроение. Той слиза от местото, дето е бил за изгрева, обаче, душата му е на „върха на планината“.
към текста >>

В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят.
Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец. В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр. Скептикът другояче ще подейства върху детето, отколкото вярващият, независимо от техните думи, а само с тона на гласа си. В детската душа след деветата година се повдигат много въпроси за околния свят. През този период не е толкоз важно съдържанието на въпросите и отговорите на учителя, отколкото онова неопределимо, което лежи зад думите и дава характер на връзките между ученика и учителя. Детето чувства, че не ще може да гледа на учителя както по-рано, ако схване, че той не притежава вътрешна сигурност. Затова любопитните деца го следят даже и вън от училището. Затова от най-голяма важност е учителят да възбужда доверие. В тая епоха важно е детето да намери някого, който да бъде съвършен образец иначе има опасност да стане после неустойчиво, слабохарактерно.
към текста >>

Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят.
И в какво седи съвременното възпитание? Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, а животът започва с Любовта. Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели, са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество. Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов.
към текста >>

Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят.
Какви ли не методи са употребили, но тези методи немат резултат или имат съвсем малки резултати, но онзи, истинския метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен“. Новалис казва в своите „Фрагменти„: „В света има само някои цветя от неземен произход и които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Любовта е крайната цел на мировата история, амин на вселената“. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството?
към текста >>

Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
към текста >>

До последната си минута той мислеше за целия свят“.
„Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с любов и умът му да бъде ясен. Макар и болен, той пак работеше от ранна сутрин до късна вечер. Ставаше в 5 ч. сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“. Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре. Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина. До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги.
към текста >>

По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения свят?
когато на 26 март го посетил Алберт Стефен, Д-р Щайнер бързо отминал въпроса му, как се чувства, и почнал да говори за големите успехи на евритмичното училище, което, под ръководството на г-жа Мария Щайнер, обикаляше Германия. После заговорил за издаването на новата книга по окултна медицина, приготвена от него заедно с г-жа Д-р Вигман. Коректурните листове лежали на пода край леглото. След това разговорът минал върху някои новоизлезли негови биографии, които направили тъжно впечатление на Д-р Щайнер: те били пълни по вече с красноречие, отколкото с истина. След това заговорили за Тома Аквински, философ от средните векове. По-нататък Д-р Щайнер запитал Стефен: „Защо поетите имат такъв страх от мъдростта на свръхчувствения свят? “ Алберт Стефен отговорил: „Защото не са поети! “ На 27. март разговорът продължил върху „Мирогледа и художественото творчество“. На 29. март настъпило влошаване на болестта.
към текста >>

„Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“.
Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа.
към текста >>

Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност.
биографията и портрета му в кн. 10-а от год. 11 на „Всемирна Летопис“. Окултните печати на Откровението Едно бележито художествено произведение е излязло напоследък, дело от голямо значение и интерес за всеки сериозен .ученик по окултните науки. Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите.
към текста >>

Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове.
Окултните печати на Откровението Едно бележито художествено произведение е излязло напоследък, дело от голямо значение и интерес за всеки сериозен .ученик по окултните науки. Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят.
към текста >>

Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят.
Под наблюдението на покойния Д-р Рудолф Щайнер и по неговите подробни указания са изработени картини, които представляват окултните (тайните) печати, за които се говори в Откровението, на брой 7, и колоните (стълповете), върху които са представени живите знаци на планетите от нашата слънчева система1). Разумява се, красотата и великото съдържание на духовния свят не може да се предаде с наличните материални средства и толкова точно, както са в действителност. Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
към текста >>

За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане.
Това са все пак бледи наподобления на ония видения, които е имал даровитият ръководител на духовното движение в Германия Руд. Щайнер. Последният в уводното писмо към картините дава някои сведения по тоя предмет. Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати.
към текста >>

„Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят.
Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане.
към текста >>

Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния.
Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
към текста >>

Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението.
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв.
към текста >>

Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“.
към текста >>

Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия.
Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог.
към текста >>

Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав.
към текста >>

Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят.
Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст.
към текста >>

Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят.
По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа! Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в съприкосновение с външния свят. Детето трябва да се постави в съприкосновение с тази област на външния свят. която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното.
към текста >>

В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия свят.
Трябва да се вложат в работата, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тези енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. А кои детски енергии, в кой период се намират в подем и могат да се разработват чрез педагогически методи, — това изучава окултната педагогика1). Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тези способности, добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, ще трябва да имаме пред вид гореказаното. Тогаз всички педагогически въпроси се явяват в съвсем нова светлина. В лоното на живата природа „Възпитанието на детето трябва да започне с физическия свят. „Наблюденията в живата природа са необходими за възпитанието на нашия ум и нашето сърце“. „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга“. „Аз не разбирам под думите „жива природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която то проявява“.
към текста >>

Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
към текста >>

Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят!
Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето.
към текста >>

Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили.
И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа.
към текста >>

Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят!
Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички. Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят! Това не действа възпитателно! Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност!
към текста >>

От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,.
Около красиви извори или кристални потоци често от пръв поглед ще познаете, че са обядвали, по разхвърлените останки от яденето! Колко грозен е този навик не само по себе си, но още и във възпитателно отношение! Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп.
към текста >>

Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия.
материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр. Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия. По-долу, когато се споменава за времето, ще се разбира в този смисъл. 7) Б. прев. Т. е. за ясновидското изследване. Окултна медицина и хигиена Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище От Проф.
към текста >>

В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос.
И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия. Флуорът и магнезия в това разредено състояние, в което се намират в човешкия организъм, играят, именно в този процес у детето до зъбната смяна, една извънредно важна роля, при което силите на флуора поемат върху си ролята на пластичен художник, като закръгляват и задържат това, което се стреми на вън. Когато пък магнезия действа лъчеобразно и организира тези съединително тъканни нишки, които поел: ще се проникнат от варовити вещества. Затова е от особена важност да се запази равновесие в детската възраст между вноса на магнезия и флуора. В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос. Действието на флуора от вън се противопоставя на лъчеобразно действащите сили на метала магнезий“. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Интересно потвърждение на тези данни на духовния изследовател виждаме в микроскопското устройство на зъбите. Приготвяме тънък надлъжен разрез на един зъб и го наблюдаваме при силно увеличение.
към текста >>

И затова държи душата в материалния свят.
Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината. както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенически изисквания, преди всичко: да бъде построено на сухо, чисто, слънчево място, прозорците му да бъдат широки, за да влиза изобилно светлина в стаите. За оногова, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата известни сили, които са в хармония с тази идея.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
към текста >>

Чистота и святост лъхат небесата.
Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините. Всяко сърце, всяка душа усеща Неговото присъствие. * Благославяй, душо моя, Господа! Над всички твари, над всички люлки на живота прострял е Предвечният благославящи ръце — безбрежни сияния.
към текста >>

В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота.
В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният . . . Ние сме вечно горящите лампади в тоя вълшебен храм.
към текста >>

Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец .
От вечни времена ние озаряваме към свръхземно величие и красота — пътищата към Единния и вселюбящ Отец. О ти, син на земната суета! Отърси от душата си праха на всеки грях, на всяка неправда, на всяка дребна помисъл, на всяка омраза, и пристъпи смирено, със сърце изпълнено с благоговение и любов, към храма на Всевишния! Тогава очите ти ще се отворят за неизразими чудеса и красоти. Тогава душата ти ще възсияе в мощ, красота и блаженство. Тогава душата ти ще възликува с нас и, пораснала неизмеримо в святост и любов, ще запее химна на вечната прослава и неудържимо сама ще пожелае да се унесе в свещения наш танец . . . И ще бъдеш ти безсмъртен всред безсмъртните, царствен син всред царствените синове на Предвечния Отец . . . А. Т. Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие.
към текста >>

Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр.
Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян. Така схващайки нещата в образа на носителката на Св, Граал Репанс де Шьойе, ние виждаме олицетворението на душевния елемент в неговата девствена първична проява, а в самия камък на Св. Граал — олицетворението на побеждаващия смъртта духовен елемент — едното е неразделно от другото. Много странни черти на Волфрамовия Парсифал, пълни с безгранична красота и святост, чакат още изтълкуване и разяснение, като напр. самото название на Св. Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св.
към текста >>

Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас? Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм . . . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>

Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>

Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения.
Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри. В едно домочадие може да се въплътят, по законите на Духа, разнородни човешки души, идещи от разни полета (планове) на всемирния живот и които в проявите си на физическия свет коренно да се различават по ум, сърце и воля. Даже техните телесни форми (ръст и физиономия) може да не си приличат, а техните характери, темпераменти, стремежи и аспирации явно да се различават. Случаите на духовна прилика са много редки изключения в семействата. Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
към текста >>

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
към текста >>

Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>

Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите.
Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р.
към текста >>

Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>

И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека.
Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело. За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион!
към текста >>

В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен.
Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ . В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век.
към текста >>

Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>

С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство.
При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
към текста >>

В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна.
Защото тъкмо в мъката и скръбта по всеки ден чезнещия любим приятел и учител трябва да се търси основната причина за вътрешното, за духовното превръщане на „Вълшебната флейта“ в опера на свободното зидарство, в прослава на масонската идея за безграничната всечовешка любов. Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание.
към текста >>

Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“.
Този воден екстракт пречи за от минерализирането на зъбното вещество в началото на зъбния кариес и с това съдейства за минерализирането, втвърдяването на зъбите. По същия начин действа и обикновения хлорофил, само че употребен другояче. Силата, намираща се в кората на конския кестен и други някои растения, в малко по-друга форма се намира и в хлорофила. Хлорофилът се изтегля от листата с етер. Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно. Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
към текста >>

Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф.
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките. Душата намира ключа, когато изгони съня, който на границите на материалния свят покрива с духовна нощ силите на по-дълбокото знание“. Проф. Д-р О. Рьомер. Кабала Ключът на книгата „Зо-ар“ (Продължение от книга IX и край) Четвъртото значение на Царството Божие се отнася до апогея на видимата слънчева система, до момента, в който централната звезда и различните светове, зависими от нея, бъдат, взети общо, на най-високата точка на относителното си съвършенство. Този термин „относително съвършенство“ е необходим, защото, първо, пълното съвършенство е невъзможно в материалните неща и, второ, защото е възможно да не съвпаднат моментите на съвършенството на всеки от планетните светове както помежду им, така и с тоя на централната звезда: за да се установи месианската ера на цялото, трябва да се пресметнат известни компенсации и да се определят съразмерности. Значи, вижда се от това, че типичното значение на символа е подчинено на известни ограничения. Петото значение на Царството Божие е месианската ера, която озарява земята.
към текста >>

Човекът е микрокосмос, умален свят.
Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето.
към текста >>

Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“.
Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4138751029968