Търсене в текстове за 'Ангелски език'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 362 резултата в 64 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>

Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука. Но вън от любовта ние виждаме нещата отчасти, а не „лице с лице". Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
към текста >>

2. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна?
Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини.
към текста >>

Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град.
към текста >>

3. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип.
Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци.
към текста >>

Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края.
Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите.
към текста >>

4. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот.
Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител. В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството.
към текста >>

5. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това е езикът на природата.
Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина. Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове? Защото подсъзнателно той чувства, че е без опора, че е откъснат от цялото. А това показва, че такъв начин на дейност е отклонение от правилния път. Старият начин на труда прави човека винаги недоволен и нещастен. Това е езикът на природата. С това природата не иска ли да ни каже следното: „Не подпушвай силите на душата си! Дай свободен ход на мощните извори, които искат да протекат през тебе! В тебе има нещо красиво, което е по-обширно от целия видим свят, защото коренът на душата ти е в Абсолютното. Прояви го. Работи като слънчевите лъчи.
към текста >>

В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно.
Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент. А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му! Ти ще раздрусаш всичките му стари идеи, вярвания, с които е живял!
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят.
Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас.
към текста >>

Тя е език на духовете, те познават този език.
Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“ Да пеем, защото пеенето е живот.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания.
К. Ик. Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота.
към текста >>

Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет.
К. Ик. Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката?
към текста >>

– „Музиката е език на ангелите”. (Учителят).
К. Ик. Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове?
към текста >>

8. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Тази храна може да се достави само чрез молитвата.
към текста >>

9. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави.
А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави. Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата.
към текста >>

Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет.
1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква.
към текста >>

10. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила.
към текста >>

Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата.
Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието.
към текста >>

11. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение.
Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии. Този въпрос е обширен, но ние ще споменем и то накратко само за два от основните закони, които лежат в основите на истинското дишане. За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос.
към текста >>

На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане.
Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Сега нека кажем няколко думи и за втория закон на дишането.
към текста >>

12. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето.
Вярно е, че в съзнанието най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня "задгробен мир", в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият "престол", там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето – една от най-последните – представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализираното в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален – той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени- Небето, според схващането на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна "гравитация" по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно "тежнение", заема точно местото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите.
към текста >>

Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя. "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>

13. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот.
Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта.
към текста >>

Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
към текста >>

Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир.
към текста >>

14. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията.
И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W.
към текста >>

Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж.
Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия.
към текста >>

15. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението.
към текста >>

В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота.
Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно.
към текста >>

224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив.
Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда". Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали отношенията им.
към текста >>

В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Където Бог присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите.
към текста >>

16. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цветето му говори на своя език и той го разбира.
Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея! Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди. За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци. Цветето му говори на своя език и той го разбира. То му казва: „С радост отварям сутрин венчето си на слънчевите лъчи! Радвам се на моите гости: мушички, пчелички и хора. Радвам се най-вече, когато някой може да прочете това, което е писал в мен Онзи, който ме е пратил от моята далечна родина. Имам да ти кажа много неща, да ти разкрия много тайни, понеже аз съм посланик, пратен от други светове. Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида!
към текста >>

Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите мисли на чистите сфери!
Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида! Нося ти поздрав от твоите далечни приятели. И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Поливай ги всеки ден и от плодовете им раздавай на всички! " Когато нежният пролетен ветрец те облъхне, мисли за нея, Великата Майка на света — Любовта! Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите мисли на чистите сфери! Любовта управлява живота. Всичко е любов! Съдбините на всички са в нейните ръце. Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове.
към текста >>

Те си имат език; чува го само оня, който отива при тях с любов!
Оня, който е бил досега апатичен към живота и уморен от него, като влезе в новото отношение към живота, последният става за него приказно царство, пълно с поезия, и всичко му става скъпо и мило. Каква промяна ще стане с човека, когато бъде способен навсякъде да вижда присъствието на Любовта! За да стане възприемчив към вътрешния живот на природата, той трябва да се освободи от товара си, от всички ненужни смущения, да свали тежката раница от гърба си и да пристъпи към светилището на природата. Човек седи цял живот в тъмните подземия на света при касите със злато, без да подозира за величието на това, което става около него! Поне за няколко мига да излезе от влажните изби на живота, за да види радостта на тревите, цветята, изворите, на слънчевия лъч, на планината! Те си имат език; чува го само оня, който отива при тях с любов! Когато човек схваща природата като мъртъв механизъм, това не може да не се отрази и върху самия му живот. Последният се механизира. А когато човек влезе в общение с вътрешния живот на природата, това коренно ще измени самия него. Тогава ще влезе във връзка с по-висшите енергии на природата и те ще го обновят, ще родят у него нови подтици, нови идеи и вдъхновения; лъчите на красивия нов ден ще го озарят. Кое човешко лице е по-красиво?
към текста >>

АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот.
Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята на неговото тяло. Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения. То е първата стъпка към събуждане, просветление и освобождение на човешката душа. То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли.
към текста >>

Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества.
То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл. Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство.
към текста >>

В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат.
И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл. Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа.
към текста >>

Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли.
АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята. Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества. В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл. Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум.
към текста >>

Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство.
Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл. Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум. Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори.
към текста >>

Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето.
Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум. Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори. Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост.
към текста >>

Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат.
Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум. Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори. Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази.
към текста >>

Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл.
Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето. Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат. Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори. Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.
към текста >>

Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства.
Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно. Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят.
към текста >>

Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен.
Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло. Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно. Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено.
към текста >>

Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език.
Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно. Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено. Има една друга причина, защо ангелите и духовете се свързват така тясно с човека, че да считат неговото знание за тяхно собствено. Съществува една такава връзка между духовния свят и естествения свят в човека, че двата свята изглеждат, като да са един и същ. Но тъй като човек се е отделил от небето, Бог се е погрижил той да бъде придружаван от ангели и духове и по тоя начин посредством тях да го управлява.
към текста >>

Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено.
Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено. Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено. Има една друга причина, защо ангелите и духовете се свързват така тясно с човека, че да считат неговото знание за тяхно собствено. Съществува една такава връзка между духовния свят и естествения свят в човека, че двата свята изглеждат, като да са един и същ. Но тъй като човек се е отделил от небето, Бог се е погрижил той да бъде придружаван от ангели и духове и по тоя начин посредством тях да го управлява. Тази е причината за силната връзка между човека, ангелите и духовете. Друго би било, ако човек не беше се отделил от небето — в такъв случай той щеше да бъде управляван непосредствено направо от Бога.
към текста >>

17. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА Говорът – това е външната страна на онова, което човек носи в себе си.
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА Говорът – това е външната страна на онова, което човек носи в себе си. в говора трябва да е вложен смисъл, който изразява посоката на движението на съществото, което говори. В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка". Говоренето, което прилича на дрънкане, показва, че в него липсва разумност. Празните неща дрънкат. Пълните съдове са тихи и спокойни.
към текста >>

В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка".
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА Говорът – това е външната страна на онова, което човек носи в себе си. в говора трябва да е вложен смисъл, който изразява посоката на движението на съществото, което говори. В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка". Говоренето, което прилича на дрънкане, показва, че в него липсва разумност. Празните неща дрънкат. Пълните съдове са тихи и спокойни. Те не вдигат шум, защото имат съдържание. По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм".
към текста >>

Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят.
в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Тогава ще познаете голямата Божествена Любов.
към текста >>

18. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота.
Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите.
към текста >>

Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили.
Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява.
към текста >>

19. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот.
РИЛСКИ БЕСЕДИ ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Онази красота, която очите са виждали в планината, е прозвучавала като музика в душите. Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот. В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл".
към текста >>

Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли.
РИЛСКИ БЕСЕДИ ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Онази красота, която очите са виждали в планината, е прозвучавала като музика в душите. Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот. В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта.
към текста >>

Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа.
В живота на земята има три Важни нещa. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл". Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата.
към текста >>

Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта.
Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-Важно, най-Велико нещо 3а човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, 3а ангелския свят -чистотата, а 3а Божествения свят - Любовта. Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали живея или не. Аз сам Зная това нещо.
към текста >>

20. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят.
ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят.
към текста >>

21. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.
И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде. Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
към текста >>

Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас.
И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката.
към текста >>

22. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Владеел френски език и есперанто.
В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва.
към текста >>

Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>

При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп.
към текста >>

Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва. Два свята видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят - аз него търсех и за него ще пиша. Швейцария - това е красивата страна на величествените Алпи, страна на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера - където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа - Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци - живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони - немски, френски и италиански - тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
към текста >>

Една вечер аз им говорих за гениалното творение на Заменхоф, за най-лесния и звучния език Есперанто, за възможностите, които ни открива той.
Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън. Ставахме в 5 ч. Но ние говорехме различни езици. И това беше голяма пречка. Една вечер аз им говорих за гениалното творение на Заменхоф, за най-лесния и звучния език Есперанто, за възможностите, които ни открива той. Общ ентусиазъм и желание да учат Есперанто. Но как да стане? Няма време. Всички са уморени вечер. А друго време няма.
към текста >>

23. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя започва да прави преводи на английски език.
Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци. Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я подтиква към нова дейност. Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя. През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език.
към текста >>

През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език.
Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя. През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език. Учителят я окуражава преди изпита: “Като гледате планината отдалеч, не виждате пътечка, но като се приближите, все ще намерите някоя пътека нагоре. Ще преодолеете мъчнотиите. Учете и превеждайте! ” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци.
към текста >>

Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език.
Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година.
към текста >>

... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение.
Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.” На молитвения връх в Рила Идва 1944 година. След голямата бомбардировка в София на 10 януари 1944 г училищата се затварят и разпускат учениците. В.Несторова отива в Мърчаево при Учителя. Прекарва там зимните месеци. Идват и други ученици.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този процес на пробуждането на съвременен език го наричаме растене; и като стане на 45 години, човек вече дохожда до възрастта, на която е бил приспан в невидимия свят.
Защото в прераждането има закон - заспиване и пробуждане. Когато човек се преражда, като слиза от онзи свят, трябва да заспи. При сегашното състояние на Космоса, на един човек му трябват 45 години за да слезе от невидимия свят. След като човек влезе в невидимия свят, там започват да го приспиват; и взема им 45 години, за да го приспят; и като го приспят, пращат го на земята да се роди. И като се роди ще почнат да го пробуждат. Този процес на пробуждането на съвременен език го наричаме растене; и като стане на 45 години, човек вече дохожда до възрастта, на която е бил приспан в невидимия свят. И като не може да мисли вече прогресивно, почне пак да заспива и към 90 години умира пак заспал. Така 45 години да го събудят, и после още 45 години отново да го приспят. Тогаз вече на човек му взема 90 години докато се върне пак на земята; а които умират без да са заспали на земята, взема им 45 години да се върнат. Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си.
към текста >>

Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо.
Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М. Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството. И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А.
към текста >>

Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина.
В неделя в 10 ч. се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина. Дървото се познава по плодовете. А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив.
към текста >>

25. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание.
Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога. Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход. На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес. Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот.
към текста >>

Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език.
Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството.
към текста >>

Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения.
Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света.
към текста >>

Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
— Грозно нещастие! Сега се уверих, че великите мухи във велики нещастия загиват.. Една малка мравчица, която лазеше по пода, се приближи до нея и тихичко й каза: Пък аз зная, че всички грандомани като тебе все от слепота и невежество умират. Майка - природа не обича слепци водачи и чувствително им показва колко са глупави. Дядо Благо Петел и лисица (б а с н я) Един красив петел намерил парче сирене и се качил на един клон да го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по умна от него казва му: — Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отличие, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! Петелът без да му мисли много отворил си устата, изкукуригал. Сиренето паднало от устата му, и лисицата го изяла. След като заминала лисицата, петелът си казал: — Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде. На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го че седи на клона и започва да го хвали: — Какъв добър певец си, попей ми малко!
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното.
Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С. Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
към текста >>

Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков.
Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С. Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф.
към текста >>

Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш.
Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив.
към текста >>

който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител.
Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив. Нямах вече нужда от нищо друго. Върнах се а стаята си и седнах, държейки цвета в ръка.
към текста >>

Защото сега аз можех да разбирам неговия език.
държейки един лотосов цвят и гледах неговата коронка. Аз имах един приятел, един водач; една връзка с тази невидима Майка не милостта. Но сега аз познавах стойността на това, което държах; тогава, аз не я познавах. Възможно ли е да ми се отнеме пак тъй-лесно този цвят? Не! Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах. Един кръг ме обграждаше; като този, който ме обкръжаваше когато аз проповядвах, без ла съзнавам това, в храма. Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа.
П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение! “ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир?
към текста >>

В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам.
* Па всичко хубаво и живо Тя радва се като дете, Рисува вярно и красиво Копнежи свети на сърце. * На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за поука И свят разкрива чуден нов! Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение.
към текста >>

Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте.
Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата.
към текста >>

Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език.
Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите.
към текста >>

Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език?
Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език.
към текста >>

Езикът на Отца —това е любовта.
Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си.
към текста >>

Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират.
То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените.
към текста >>

Този език си има и своя граматика.
Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях.
към текста >>

Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага.
А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава.
към текста >>

Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език.
Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нека бъдем сигурни, че всичко останало ще ни се приложи, точно според евангелските думи.
— ето ключа, разгадката и залога за нашия успех и напредък във всяко отношение. Да бъдем духовно силни — това значи да се разпръснат и изчезна т всички опасности и тревоги във външния ни и вътрешен живот. Да бъдем духовно силни — това значи да тръгнем с огромни крачки напред към всестранен напредък. Защото духовната сила е извора на всичко: тя ще ни създаде и материалните условия, и всичко, от което имаме нужда. Нека се стремим преди всичко към това — нека целта ни бъде преди всичко духовното издигане на народа ни, и. нека бъдем сигурни, че всичко останало ще ни се приложи, точно според евангелските думи. Мнозина ще кажат: че какво особено има в България, та да можем да се надяваме, че народа ни ще се издигне измежду другите народи? Кой е залога за това? Тъкмо там е важното, че ние имаме нещо, което днес никой народ по лицето на земята не притежава. Ние имаме нещо, което е в сила да издигне и възвеличи не само нашия народ, но и цялото човечество — всички хора и народи, които го възприема т и приложат. Ние имаме вече, (макар да сме все още слепи за нея) тази велика духовна сила, която може да ни постави начело на общочовешкия прогрес, ако тръгнем след нея.
към текста >>

Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си. Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят. Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно. Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили.
към текста >>

Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици.
А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост. Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като напр. Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на ^английски, френски, германски, руски, италиански, испански, полски, латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ (есперантски орган на движението), често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което а България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса.
Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята.
към текста >>

Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство.
Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература. Всеки стих от него е във връзка с известни процеси, които стават в човека и Космоса. И затова посветените от школата на Христа вземат евангелските текстове за медитация и размишления, свързвайки се по такъв начин с Христа и с висшите сили на Космоса. Защото като чете известна книга, човек се свързва със съзнанието на нейния автор и от там със силите и съществата, които са го стимулирали и вдъхновили. Като медитира върху евангелските текстове, съзнанието на човека се повдига и той влиза във връзка с Христа и всички възвишени същества, които работят под негово ръководство. Затова, който иска да не попадне в заблуждение изучавайки окултната литература, нека внимава, да види какво е отношението на тази литература към Евангелието. Не е въпрос в нея само да се говори за невидимите светове и сили, за духове, за Бога, даже и за Христа — но какво разбиране има автора за тези неща. Всички те трябва да бъдат проникнати от духа на Любовта и да посочват методи как да се реализира разумния живот и братските отношения преди всичко тук на земята. Защото не е въпрос само да имаме велики идеи, но преди всичко тези идеи трябва да бъдат приложени и да имат предвид общото благо. Срещал съм окултни съчинения, които говорят за Христа това, което не е.
към текста >>

Онзи свят е нещо, което не може да се опише и изрази с човешки език.
Затова ви казвам: не опетнявайте пособията, чрез които умът работи. Не опетнявайте сърцето си, понеже чрез него се проявява душата. А чрез умът работи духът. Които не разбират тези отношения, които съществуват между душата и сърцето и между умът и духът, и отношенията, които съществуват между душата и духа и между ума и сърцето, и най-после отношението на тези четири елемента към човека, те стават еднообразни в умуванията си за света и живота и го представят такъв, какъвто не е. Като ни говорят за онзи свят, за пример, те дават такова описание, което не отговаря на реалността. Онзи свят е нещо, което не може да се опише и изрази с човешки език. До сега не съм намерил човек, който да е описал вярно онзи свят. Ани Безант например е писала за онзи свят, но това ни най-малко не е онзи свят, а това е процеса на формиране на човешките тела. Ани Безант, и въобще теософите говорят, че човек има седем тела. Но според нас човек има не сако 7 тела. но той има 12 тела.
към текста >>

Човешкият език, човешката уста, това е Любовта.
Несметни богатства се крият в човешката глава. Ако някой умен човек пипне главата ви, веднага ще потекат положителни, възходящи енергии в нея. Обаче, ако някой глупав пипне главата ви, течението на тия енергии ще спре. Възходящите енергии развиват дарбите си способностите и оформят органите, всеки от които е израз на едно добродетел. Така, краката на човека, това са неговите добродетели; ръцете на човека, това е правдата; очите на човека, това е истината; ушите на човека, това е мъдростта; устата на човека, това е Любовта. Човешкият език, човешката уста, това е Любовта. Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога.
към текста >>

Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.
Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията. Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата.
(първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи).
към текста >>

Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил.
Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи). Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи. Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия беседи) Съдържа 25 беседи .
към текста >>

Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството.
На чужди езици: На рускн: Три основы жизни К великой цели Новая Ева Новое посланiе солнца На италиански: L'alto ideale На немски: Das hohe Ideal На английски: The highest ideal The great Law На сръбски: Узвишени идеал На френски: Le Haut ideal Dans le Royaume de la nature vivante La loi supreme Le monde des grandes ames Le Maitre parle На есперанто: La nova Evo La tri fundamentoj de la vivo La spirito kaj la karno En la regno de la viva naturo La alta idealo La granda lego La Blankaj Fratoj La kolektiva konscio La nova homaro La nova vivo La fortoj en la viva naturo La mondo de la grandaj animoj Окултна литература Велики посветени, от Едуард Шюре; ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало. Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек. В нея са разбулени, доколкото това е позволено и възможно, посветителните мистерии на древността. Енциклопедия на Окултизма, от С. Тухолка. Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света. Ето някои от въпросите, които тя разглежда: Общ поглед върху окултизма.
към текста >>

Д-р Паскалев с ясен и логичен език ни въвежда в основните проблеми на човешкото познание, като дава синтез и хвърля мост между вечните истини на окултизма и постиженията на съвременната научна и философска мисъл.
Волева сфера. Особени душевни прояви. Етични проблеми. Социални проблеми. Обладавайки мощна синтетична мисъл и голяма ерудиция, както в областта на официалната наука, така и в тази на окултизма. Д-р Паскалев с ясен и логичен език ни въвежда в основните проблеми на човешкото познание, като дава синтез и хвърля мост между вечните истини на окултизма и постиженията на съвременната научна и философска мисъл. Човек и бог, от Пламен. Опит за кратко изложение основните принципи окултната наука и Всемирното Братство. Съдържа: Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма. Новият човек.
към текста >>

Един общо човешки език.
Ученикът. Чистота. Медитация. Молитва. Съсредоточение. Съзерцание. Силата на вярата. Един Бог. Една религия. Единно човечество. Един общо човешки език. Към природата. Що е окултизъм, от Сава Калименов. Съдържа: Що е окултизъм. Ясновидство. Прераждане. Карма. Единство. Вечните истини, от Стеф. Тошев.
към текста >>

Белите братя, (кои и какви са белите братя — дъновистите) — наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир.
Освен обективно разглеждане на тези въпроси, книгата съдържа и подробен анализ на разнородните енергии в слънчевата радиация. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. Обща форма на главата. Лицето. Лица и души: Физиогномични паралели между Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Ибсен и д’Анунцио, Лилиенкрон и Новалис, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Гладстон и Клемансо, Мусолини и Ганди, — с портретите на всички тия общоизвестни бележити люде. Белите братя, (кои и какви са белите братя — дъновистите) — наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир. В тази малка книжка, (печатана първом като три последователни статии във в. Зорница), извисявайки се временно до истинско пророческо прозрение, покойният Ст. Ватралски ни сочи с огнени слова в кое именно се състои истинското величие на България в миналото и сега. Книгата съдържа: 1. Моето гостуване у белите братя. 2.
към текста >>

Приложение: Символичният език на цветните лъчи.
Упътвания при лекуването. Помощни средства при лекуването. Влияние на ума върху материята. Победа над болестите. Силата на волята. Приложение: Символичният език на цветните лъчи. В царството на живата природа. Книга в която са дадени основните закони за развитието на индивида и човечеството. Съдържа: Влиянието на слънчевата енергия. Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър.
По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро. Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента. Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо. Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория? Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава за винаги неин пленник. Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае.
към текста >>

— Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога.
С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се развиват, такова нещо представя и молитвата. Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна.
към текста >>

По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата.
Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се развиват, такова нещо представя и молитвата. Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже.
към текста >>

Тепърва трябва да се изучава този език.
Както при дишането всички мускули трябва да се развиват, такова нещо представя и молитвата. Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхнат. Казват за някого: той си въздъхна. Да въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже. Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене.
към текста >>

И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко.
хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело. България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство. Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук? — Без съмнение, това е Божествената любов, това е високият идеал и безграничната вяра в Учителя и в неговата мисия. Беседа в планината От своите далечни краища те се научиха за Божия пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове. И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко. Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо? Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България. Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език.
към текста >>

Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо?
— Без съмнение, това е Божествената любов, това е високият идеал и безграничната вяра в Учителя и в неговата мисия. Беседа в планината От своите далечни краища те се научиха за Божия пратеник и дойдоха тук, да чуят неговите живи слова, които вливат безгранична светлина в техните души и укрепват техните духове. И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко. Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо? Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България. Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език. Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот. Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“.
към текста >>

Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език.
И, запознавайки се с живия хляб на словото на Учителя, те учат български, език, знаят го вече — четат в оригинал беседите на Учителя, слушат неговите думи, разбират всичко. Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо? Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България. Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език. Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот. Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. * Всяка година нашият летен лагер в Рила се уголемява и устройва все по-добре. Всяка година нашата духовна радиостанция расте и се засилва.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката.
към текста >>

Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език.
Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, който са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и др. теми, никога няма да я забравят. Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език.
към текста >>

Тя владееше добре и французки език.
Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, който са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и др. теми, никога няма да я забравят. Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 год.
към текста >>

Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език.
Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, който са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и др. теми, никога няма да я забравят. Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 год. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот. Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се убеди в основните учения на окултната наука и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството, в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта.
Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С. Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов. Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
към текста >>

Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен?
Че хората, това са същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят.
към текста >>

Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас.
към текста >>

Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там.
Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души.
към текста >>

Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години.
Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света.
към текста >>

Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях.
Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някой искат да отидат на небето, да видят Христа. Но знаете ли, какво ще бъде положението ви? Всички ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Аврам, при напущане на бащиния си дом, с цел да отиде в Ханаанската земя, взе със себе си всичката си стока — говеда и камили. Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли?
към текста >>

София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас.
Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря за да изкажа крайната благодарност, която изпитваме към Вас, за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от Вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за тази благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще. Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всичкия си дух; но също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример допир, физическа, интелектуална и морална сила за, да можем по-добре да служим на Бога.
към текста >>

Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език!
Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря за да изкажа крайната благодарност, която изпитваме към Вас, за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от Вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за тази благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще. Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всичкия си дух; но също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример допир, физическа, интелектуална и морална сила за, да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние есе повече и повече съзнаваме нашата задача.
към текста >>

В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват.
Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан.
към текста >>

Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света.
Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот.
към текста >>

Новото учение е Великото Божествено учение, предадено на човешки език, с човешки представи и понятия.
То е неизчерпаемо и неизследваемо, защото само статичните неща се изчерпват. А динамиката е вечен творчески процес, който никога не може да бъде изчерпан и обгърнат, защото с вечно творчество, т. с. в него вечно се внася нещо ново. И аз тук не искам да дам пълна картина, не даже и скица на Новото учение, но искам да дом о една идея какво представя то. Онзи, който иска да добие по-конкретна представа за него, нека проучи беседите и лекциите на Учителя. Новото учение е Великото Божествено учение, предадено на човешки език, с човешки представи и понятия. Всички тези представи и понятия са само символи, зад които този, който познава динамиката на живота, може да надникне в света на реалността, която е скрита зад тези символи. А онези, които не знаят чрез символите да проникнат до реалността, питат какво е новото в Новото учение, когато и то е като другите учения. Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората.
че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи.
към текста >>

В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят.
Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят. Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас. Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия. И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот. В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят. Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение.
към текста >>

35. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени.
Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света. Същото се отнася и до човека на вярата и на надеждата. И тъй, първото нещо: ще имаш една определена любов към Бога. Всеки човек може да почувства гласа на Бога. И като дойде това време, ще знае, че му е казано това и ще го провери.
към текста >>

ГЛАВА VII Учението за домовете Астрологията си има специална азбука и специален език, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека.
Когато и владяната планета и диспозиторът са благотворни - комбинацията ще бъде хармонична. И обратно, когато и владяната планета и диспозиторът са лоши, комбинацията ще бъде дисхармонична. Когато имаме комбинация на добра планета с лош диспозитор, намалява се благотворното влияние на планетата, а когато лоша планета е в комбинация с добър диспозитор, имаме смекчаване на зловредните влияния на владяната планета. Тези отношения между диспозитор и владяна планета са важни при перегринните планети. Завършвайки главата за отношенията на знаците и планетите, пак напомням, че това е ключът, без който е невъзможна астрологическа практика, затова трябва добре да се проучат. ГЛАВА VII Учението за домовете Астрологията си има специална азбука и специален език, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида, или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци и планетите, и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това учението за аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че сме изучили вече азбуката на астрологията. След това вече ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения.
към текста >>

36. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
както и нашето и който може да прецени правилно всичко това, не може да не дойде до заключение, че такова едно неизмеримо цяло е само едно средство към целта, а именно последната цел на творението т. е. небесното царство, в което да живеят Всевишният, ангелите и човеците. И тъй, вселената е едно средство, една възможност да се създават хора-жители на Царството Божие. Един разсъдлив човек трябва прочие да приеме, че за една такава велика цел не ще да стигне човешкият род от само една планета — нашата земя. Какъв безконечен ще е Бог, ако хилядите и милиарди небесни тела са населени с безброй човеци и пак всичко това е едва сравнимо с Него самият? 5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции. Даде ми се също да узная, че небето може да съществува и отговаря на всички свои задачи само със съществуването на всички небесни тела с техните жители. 6. Има духове, чийто единствен стремеж е да се обогатяват със знания, защото само това им носи радост; на същите е позволено да странстват от една слънчева система в друга и да събират знания. Духове от тази категория казаха, че не само на планетите от нашата слънчева система има хора, а и по планетите от другите системи и то в безброй. Тези духове произхождат от планетата Меркурий. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Хвалете Господа (из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X.
към текста >>

ангелският и Божественият.
Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив.
към текста >>

Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата.
край ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * * ПОЧЕРК И ХАРАКТЕР от Д. М. ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание. С много клишета в текста. Обема около 8 коли, формат 15/20 см. Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата. За да дадем представа за характера на „Почерк и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I. Що е графология. История на графологията. Проверка на графологичните данни чрез хипнотични опити. Основни положения.
към текста >>

37. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик.
И само той работи за благото и повдигането на човечеството, за да могат всички хора да влязат в пътя на новото учение, за да поемат пътя към слънцето, от където са излезли. Всички сме излезли от слънцето и сега новото учение ни открива пътя към слънцето, нашата първоначална родина. Дълъг и труден е пътя, но затова пък е път който води към безсмъртието, към съвършенството, което е вечния идеал . към който се стремят всички души. В. Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само любовта Ти може да вае на духовни висоти. * Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . . * Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар. * Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина.
към текста >>

Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание.
Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс. Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание. Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат. Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации. Цена 30 лв.
към текста >>

38. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неизразима е на никакъв език.
Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви.
към текста >>

Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци.
След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: На тебе давам всички животни, ти ще им заповядваш. Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая. Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло.
към текста >>

(кои и какви са белите братя — дъновистите) наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир Религиозно-философския мироглед на П.
Т. Благодумов. Где е истината? — учението на П. Дънов Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Белите, братя. (кои и какви са белите братя — дъновистите) наблюдения и опит за преценка, от Стоян Ватралски, евангелски пастир Религиозно-философския мироглед на П. Дънов от Ангел Томов. Отворено писмо до архимандрид Евтимий, от група ученици на окултизма. Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството (по най-новите изследвания), от Боян Боев Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осборн Ийвс. В царството на живата природа.
към текста >>

39. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа.
254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта. Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа.
към текста >>

Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира.
Те чакат благоприятни условия за това. „Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство.
към текста >>

Говори ли на този език, природата го слуша.
„Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек.
към текста >>

Този език аз наричам Божествен.
Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички.
към текста >>

Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби.
Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си.
към текста >>

В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки.
Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата.
към текста >>

Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество.
Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли. Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират.
Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири пет месеца или дори година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията всички хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели. Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират. Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувстват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият и другият ще разберат това, което си говорят. Като говоря, някои казват: Той разединява хората.
към текста >>

Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език.
При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири пет месеца или дори година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията всички хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели. Сега всички хора работят за образуването на един нов, вътрешен език, който да се разбират. Когато човек мисли, чувства и постъпва право, той може да каже една дума на този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувства и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувстват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият и другият ще разберат това, което си говорят. Като говоря, някои казват: Той разединява хората. — Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам.
към текста >>

Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата.
Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат. Значи, много неща има за учене в света.
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния.
Има ли по-голямо злодеяние и по-голям грях от този, да рушиш това, което не си градил, да убиваш живота, на който не си господар и да заробваш душата, която не е твоя!? След всичкия този погром, тази разруха и това падение на съвременното човечество, тези които стоят начело на народите, се надяват, че с всичко това ще изградят по-хубава култура от днешната, ще настъпи по-хубав мир от довчерашния. Надяват се, че Бог ще благоволи да излее благословията Си върху нещастната земя, която е напоена с кръвта на неговите недостойни синове и дъщери. Надяват се те, че ще бъдат достойни да наследят по-обширни, по-плодородни и по-благословени земни владения. Надяват се, че след този ужас на страдания ще настъпи благодатен мир. Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния. Заблуждение над заблужденията! Глупци над глупците! След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа. Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания.
към текста >>

Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне.
Остави това сега. Започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко. Представете си. че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си.
към текста >>

Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете.
Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго. Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги. Из в. „Дневник“ ДЕТСКИ ОБРАЗИ от Теофана Савова Една книжка от 32 странички, която по външния си вид и по съдържание няма особени изискания; една сбирка от поучителни монолози, в които говорят неодушевените предмети и са отправени към най-невиното същество — детето, написани във формата на къса проза с вътрешен музикален ритъм. Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа.
към текста >>

всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа.
Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа. Ще цитирам някои от тези монолози, за да се илюстрирам. Житения клас говори .Зрънцата ми са зрели вече. Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . . Малката трвица казва: „Ветре, ветре, не съм толкова послушна.
към текста >>

Ето, това са милите, свидни образи на детската душа, въплътени в неодушевените предмети и природни явления, които говорят с нежния език на детето, въздействат върху неговата душа — възпитават я и облагородяват.
Всяко нещо върху мен да бъде прибрано“, масичката се моли. „А мен, креватчето, кой ще ме оправи сутрин рано? “ „Ох. простена детското чорапче, пуснато небрежно на земята. „Детенце, моля ти се, вземи ме! Ето, това са милите, свидни образи на детската душа, въплътени в неодушевените предмети и природни явления, които говорят с нежния език на детето, въздействат върху неговата душа — възпитават я и облагородяват. Н. Дориян
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си.
Щом плаче, Христос се е родил в него. Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот. Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат.
към текста >>

В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си.
Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот. Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: не се страхувайте, няма вече вълци.
към текста >>

Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи.
Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: не се бойте вече. Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: не се страхувайте, няма вече вълци. Някои хора са като овце, но няма да ги ядат вълци. Разправяли ми са следния случай от живота на овцете.
към текста >>

За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души.
А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен.
към текста >>

43. -

Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно.
По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно. И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 5,% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди.
към текста >>

Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.
Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща.
към текста >>

Неговия език е ясен и конкретен.
“ И той показа пътя с личния си пример. Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: — С чужда пита майчин помен не става! Но и до сега малцина са тия които последваха тясната и стръмна пътека на Христа. . . Минаха много столетия и днес Учителя ни говори и призовава за нова работа. Неговия език е ясен и конкретен. Иска възможното и необходимото: — От земята, на която стъпвате и от въздухът, кой го дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята т.е. почвата представя сърцето, а въздухът — умът. Следователно, ако не можете да извадите от сърцето и умът си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях.
към текста >>

44. -

Техния свещен език е тъй сроден с нашия!
Те може би нищо няма да ти кажат, но ти ще почувстваш топлината, която излъчват, ще видиш кроткото сияние, което ги обкръжава. То ще се прелее в твоята душа и ти ще станеш един от тях — един от светящите! Душите на любовта — о, тъй често те ни спохождат, нас — смирените цветя! Защото ние ги разбираме! Нам те мотат да се разкрият и да поверят тайните си. Техния свещен език е тъй сроден с нашия! “ Дълго стоях тъй захласнат и вслушан в този мелодичен глас, който беше гласът на моята душа, извикан от мълчаливото присъствие на цветята. Не бе ли и тя в този момент подобна на едно от тях или пъпка, готова да се разцъфти? Красив е живота на душата, когато той се събуди в нейните мистични дълбочини! Цветята мълчаха и ухаеха, но те имаха силата да събуждат живота на душата, нейните красиви стремежи! Реших: ще остана верен на безмълвния шепот, на мистичния зов на цветята!
към текста >>

Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език.
Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му! И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се, учителю, за Него ти? Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език. Наричаха се елини, родени из родните дунавски и тракийски полета. И трябваше един мощен глас до се издигне и гръмко да извика над заспалите съвести: — О, неразумни юроде, породи что се срамиш да се наречеш болгарин. . .? Наистина, гласа му чуха люде не малцина, скочиха и издигнаха българското име и език дори и до днес. Но ... до оставим миналото.
към текста >>

Наистина, гласа му чуха люде не малцина, скочиха и издигнаха българското име и език дори и до днес.
Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език. Наричаха се елини, родени из родните дунавски и тракийски полета. И трябваше един мощен глас до се издигне и гръмко да извика над заспалите съвести: — О, неразумни юроде, породи что се срамиш да се наречеш болгарин. . .? Наистина, гласа му чуха люде не малцина, скочиха и издигнаха българското име и език дори и до днес. Но ... до оставим миналото. Какво е днес това смущение, което се забелязва между твоите „агънца“? Защо са изгубили те смисъл и радост в живота?! Кой ги е подгонил? Къде е техния Учител — пастир де ги „събере“ и стопли душите им с живото слово на Божия син?
към текста >>

Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш.
Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш. Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал.
към текста >>

Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“.
На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ?
към текста >>

Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм.
към текста >>

И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии.
И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
към текста >>

Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода.
Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

Речник на българския език: те.2.
Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2. Е-К /Найден Геров. София: Бълг. писател, 1976. с. 152-153 .“зибил“ изхабявам_ [2] Вж подробности в съчиненията на Д. Мишев „Българи в миналото (стр.
към текста >>

„Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика.
Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество. Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“.
към текста >>

При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език.
Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“.
Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви. В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“. Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа. Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете. Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не.
към текста >>

Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език.
Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене?
към текста >>

Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език.
Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?).
към текста >>

Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене?
Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр.
към текста >>

Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли.
Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони.
към текста >>

Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр.
Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене? С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък.
към текста >>

“ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе.
С детето трябва да се говори винаги, като че то е с няколко години по-възрастно (та нали и с нас говорят в книгите гениите, които са ни изпреварили с няколко века?). С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа.
към текста >>

Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос.
С едно годишното дете говори, като че е двугодишно, с последното говори, като че то е шестгодишно, тъй като различията в развитието се намаляват обратно пропорционално на годините. Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето.
към текста >>

Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони.
Възпитателят, който изобщо премного е наклонен да припише всичкия учеников успех на учителите, не трябва да забравя, че детето носи в себе си вече готов и изучен половината от своя духовен мир, именно нравствените и метафизичните представи, и затова езикът, който си служи с материални средства, не може да даде духовното, а само да го осветли. При разговор с децата, трябва да имаме радостно настроение и точност; в това отношение можем да вземем пример от самите тях. Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост.
към текста >>

Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък.
Както ние ги учим чрез езика, така и ние самите можем да учим езика чрез тях: те често смело и съвсем правилно изковават нови думи; ето какви нови думи, например, са чувани от три и четири годишни деца: струнар, чашар (онзи, който приготвя струни, чаши), варилник и пр. “ Наистина, в тази извадка от горното съчинение се говори за способността на детето да разбира преди да е узрял разсъдъкът — в областта на езика, а не в областта, за която беше дума по-горе. Обаче, всичко, казано от Жан Пол Рихтер за езиковата област, важи и за интересуващия ни въпрос. Детето възприема езиковия строеж без да има нужда от езиковните отвлъчени закони. По същия начин то трябва, за да развие паметта си, да учи неща, чието разсъдъчно разбиране ще се остави за по-после. Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции.
към текста >>

е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата.
Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции. Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата. По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните взаимоотношения и т. н. Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта. Колкото по-вече знания притежава детето в паметта си, преди да пристъпи към образуване на понятия,толкоз по-добре... Не ще и дума, че казаното важи само за възрастта, за която говорим, а не и за по-нататък. Ако некой е закъснял в придобиване на знания и се учи в зрелите си години, тогаз, разбира се, обратният път ще бъде правилен и желателен, макар и тук много да зависи от душевните качества на учащия се В детския период, за който е думата, не трябва да изсушаваме духа с препълването му с отвлечени понятия.
към текста >>

ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко.
2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр. КАБАЛА ТАЙНИТЕ НА ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА Интересни са обясненията, които кабалистите дават на тайните, съдържащи се в буквите на еврейската азбука. Тая азбука означава: 1) От буквата א (алеф) до буквата י (йод) — невидимият свят, т. е. ангелският свят —върховните разумни сили, които получават влиянието си от първоначалната вечна светлина, приписвана От християнските философи на Бога-Отца, от Когото произлиза всичко. 2) От буквата כ (каф) до буквата צ (цаде)—различните чинове на ангелите, които населяват видимия свят, т. е. астрологическия свят, който се приписва на Бога-Син, означаващ божествената мъдрост, която е създала тия безбройни, въртящи се в безкрайното пространство, кълба, всяко от които се намира под покровителството и закрилата на разумната сила, дадена му от Създателя, за да се запазва и насочва по орбитите, по такъв начин, че никоя звезда да не може да наруши реда и хармонията, установени от Него. 3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност.
към текста >>

живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите.
Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими.
към текста >>

На наш език — Херувими.
живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е. ясност, младост. То означава ангелите на втория чин — Офаним, т. е. формите или колелата. На наш език — Херувими. Чрез тях Бог тури ред в хаоса. Изчислението му е Хокма — „мъдрост“. 3) Гимел — ג Името е Гадол, т. е. велик, което е присъще на третия ангелски чин — Аралим, или великите, силните, а на наш език — Престоли. Чрез тях Бог Елохим (Тетраграматон) поддържа формата на материята.
към текста >>

велик, което е присъще на третия ангелски чин — Аралим, или великите, силните, а на наш език — Престоли.
формите или колелата. На наш език — Херувими. Чрез тях Бог тури ред в хаоса. Изчислението му е Хокма — „мъдрост“. 3) Гимел — ג Името е Гадол, т. е. велик, което е присъще на третия ангелски чин — Аралим, или великите, силните, а на наш език — Престоли. Чрез тях Бог Елохим (Тетраграматон) поддържа формата на материята. Изчислението му е Бил, т. е. Провидение и разум. 4) Далет — ד. Името е Дагул, т. е.
към текста >>

То означава ангелския чин на Властите.
Чрез тях Бог Ел представлява образите на телата и всевъзможните форми на материята. Изчислението му е Хйосед, което значи доброта, Атрибутът е Гедула или великодушие. 5) Хе — ה. Името е Хадом, т. е. красив, величествен. То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите). Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество.
към текста >>

Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили.
Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество. 6) Bay — ו. Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство. Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък. 7) Зайн — ז. т. е. чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима.
към текста >>

чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима.
Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство. Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък. 7) Зайн — ז. т. е. чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима. Със службата им Тетраграматон (Четирибуквеният Бог) или Саваот произвежда растенията и всичко друго, което съществува в растителното царство. Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие. 8) Хет — ח. Името е Хесед, т. т. милосърдие и означава ангелите от осмия чин Бене-Елохим — синовете Божии или Архангели.
към текста >>

Тук се свършва ангелският свят.
Атрибутът му е Йесод — основание. 10) Йод — י Оттук името Йах — Бог. Атрибутът му е Малкут — царство, владичество и храм на Бога. Той влияе чрез героите, полубоговете. С тяхната помощ хората получават способността да разбират, да промишляват и да познават божествените предмети. Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните.
към текста >>

Тук се свършва архангелския свят.
16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е. силен (fortis) и съответства на името Йехова-Саваот. То господства над деветото небе на Луната. Разумното същество на Луната се нарича Габриел. Тук се свършва архангелския свят. 17) Фе— פ. Съответното име е Фоде или изкупител (redemptor), „разумна душа“, според Кирхер. Тая буква означава огън или стихия, в която живеят саламандрите. Разумното същество е Серафин, което има много подчинени. То господства през лятото на юга и на пладнината.
към текста >>

Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят.
Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“. Той преувеличава, наистина, значението на числените съотношения, но неговото гледище не е изцяло лишено от истина. Сефариал казва, че числата са символи.
към текста >>

тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето.
Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност.
Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна работа. Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си.
към текста >>

Беден е езикът ни, пуста е речта ни, нищожна е мисълта ни, за да можем да те славим и изкажем в цялата Твоя пълнота!...
Аз се прекланям с цялото си смирено сърце пред Тебе!... „О, Велики Създателю на живота и силите във вселената! Малък е нашия ум да обгърне цялото величие на Твоята творческа мощ! Малко е нашето сърце да побере в себе си красотата на Твоите велики творения!.. . Слаба е нашата душа да изкаже всичкото величие на тяхната омайност!... Беден е езикът ни, пуста е речта ни, нищожна е мисълта ни, за да можем да те славим и изкажем в цялата Твоя пълнота!... И никога може би няма да Те разберем ние само със силата на нашата мисъл, защото много слаба е тя, много нищожна е нейната дълбочина да прозря Твоята Велика Същност!... „О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . .
към текста >>

.., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества!
. . . И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления. И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот . . . „Ние сме чада на силен баща, що е създал световете! „Нашата майка е проявената любов, що съществува с вековете! „Ние сме техни нежни чада и ги славим във век!
към текста >>

Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената.
Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената. Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки.
към текста >>

Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение.
* * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II. 3) Изглежда, че тук се прави подсещане за буквата алеф, че йероглифически изобразява четирите стихии, които взаимно се противопоставят по две.
към текста >>

Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си.
Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи.
Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция.
към текста >>

На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
към текста >>

Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език.
Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език. От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае. Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма. Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма.
към текста >>

От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае.
— Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език. От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае. Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма. Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма. Някои от долните примери са: по-мъчно разбираеми и могат да се разправят в по-горните класове.
към текста >>

Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма.
2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език. От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае. Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма. Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма. Някои от долните примери са: по-мъчно разбираеми и могат да се разправят в по-горните класове. Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1.
към текста >>

Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1.
Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма. Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма. Някои от долните примери са: по-мъчно разбираеми и могат да се разправят в по-горните класове. Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1. Езикът на листопада. — Когато есенно време учениците се изведат всред природата, могат да се накарат да обърнат внимание на листата. Това явление може да се използва, за да добият първо понятие за великия закон на прераждането, чрез който се развива човешката душа. Листата окапват есенно време, но на пролет те отново се появяват. 2. Езикът на житния стрък покарал под буца пръст.
към текста >>

Езикът на листопада.
Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма. Някои от долните примери са: по-мъчно разбираеми и могат да се разправят в по-горните класове. Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1. Езикът на листопада. — Когато есенно време учениците се изведат всред природата, могат да се накарат да обърнат внимание на листата. Това явление може да се използва, за да добият първо понятие за великия закон на прераждането, чрез който се развива човешката душа. Листата окапват есенно време, но на пролет те отново се появяват. 2. Езикът на житния стрък покарал под буца пръст. Учениците се извеждат есенно време на разходка, за да видят засетите ниви, Те констатират, че много от тях са се вече раззеленили.
към текста >>

Езикът на житния стрък покарал под буца пръст.
Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1. Езикът на листопада. — Когато есенно време учениците се изведат всред природата, могат да се накарат да обърнат внимание на листата. Това явление може да се използва, за да добият първо понятие за великия закон на прераждането, чрез който се развива човешката душа. Листата окапват есенно време, но на пролет те отново се появяват. 2. Езикът на житния стрък покарал под буца пръст. Учениците се извеждат есенно време на разходка, за да видят засетите ниви, Те констатират, че много от тях са се вече раззеленили. Учителят кара учениците да дигнат някоя голяма буца пръст. Някое зърно, което случайно е попаднало под буцата, пак е поникнало, само че с бледожълт цвят, с болнав изглед. Тогаз учениците ще схванат, че светлината е необходима за растенията и че, без нея, те стават хилави, бледожълти, израждат се. От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък.
към текста >>

От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък.
Езикът на житния стрък покарал под буца пръст. Учениците се извеждат есенно време на разходка, за да видят засетите ниви, Те констатират, че много от тях са се вече раззеленили. Учителят кара учениците да дигнат някоя голяма буца пръст. Някое зърно, което случайно е попаднало под буцата, пак е поникнало, само че с бледожълт цвят, с болнав изглед. Тогаз учениците ще схванат, че светлината е необходима за растенията и че, без нея, те стават хилави, бледожълти, израждат се. От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък. Той ни казва, когато минаваме покрай него: „човече, и твоята душа има нужда като мен от слънце. Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст?
към текста >>

Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината.
Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога. В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо възвишено, идеално. Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога. Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4. Езикът на седемте основни тона в музиката.
към текста >>

Езикът на седемте основни тона в музиката.
Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога. В човешката душа винаги има копнеж, жадуване за нещо възвишено, идеално. Това не е нищо друго, освен стремежът му към Бога. Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4. Езикът на седемте основни тона в музиката. — Те са символ на седемте човешки тела. Също такъв символ са и седемте бои на слънчевия спектър. Този случай може да се използва при по-възрастни ученици, за да се запознаят с човешкото естество. 5. Езикът на ябълковата семка. — Кога се падне случай, ще се разсъждава върху ябълковата семка.
към текста >>

Езикът на ябълковата семка.
Тя се стреми към Бога, защото сама е частица от Бога, сама е от божествено естество. 4. Езикът на седемте основни тона в музиката. — Те са символ на седемте човешки тела. Също такъв символ са и седемте бои на слънчевия спектър. Този случай може да се използва при по-възрастни ученици, за да се запознаят с човешкото естество. 5. Езикът на ябълковата семка. — Кога се падне случай, ще се разсъждава върху ябълковата семка. Тогаз децата ще схванат, че в тази ябълкова семка се крият силите на цялото ябълково дърво, макар и невидимо. Че това е така, се убеждаваме, като я посадим. Също така и човешката душа прилича на една ябълкова семка. В нея се крият сили, които ще се проявят в бъдеще чрез постепенно развитие. 6.
към текста >>

Езикът на кукувичата прежда (Cuscuta europaea).— Във време на екскурзия често .може да :е намери това растение.
— Кога се падне случай, ще се разсъждава върху ябълковата семка. Тогаз децата ще схванат, че в тази ябълкова семка се крият силите на цялото ябълково дърво, макар и невидимо. Че това е така, се убеждаваме, като я посадим. Също така и човешката душа прилича на една ябълкова семка. В нея се крият сили, които ще се проявят в бъдеще чрез постепенно развитие. 6. Езикът на кукувичата прежда (Cuscuta europaea).— Във време на екскурзия често .може да :е намери това растение. То по-рано е било зелено, но после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се завива спирално, пуща смукалца в тях и смучи техния сок, Знаем, че зелената боя (хлорофилът) на растенията служи при храненето им: чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растението. Но кукувичата прежда се е приспособила към приемане на готова храна от други растения. Вследствие на това тя постепенно изгубила зеления си цвят, и сега е с жълтеникав цвят. И листата й са се атрофирали (изродили). По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици.
към текста >>

Какъв е езикът на кукувичата прежда?
И листата й са се атрофирали (изродили). По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица (дива зурна). Като нея, тя от начало се увивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да използва чуждото растение и станала паразит. Какъв е езикът на кукувичата прежда? Тя казва на човека, който минава покрай нея: „ако ти правиш като мен, ако ти проявяваш в своите отношения към околните егоизъм, то непременно и твоята душа ще се изроди, ще се отклониш от правилната еволюция като мен“. Като примери могат да се вземат и други паразитни растения, напр., паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, воловодеца (Orobanche), Lathraea Squammaria (Горска майка) и др. И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7. Езикът на ягодата (Fragaria vesca). — Листата й са сложни и съставени от по 3 листчета еднакво големи.
към текста >>

Езикът на ягодата (Fragaria vesca).
Като нея, тя от начало се увивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да използва чуждото растение и станала паразит. Какъв е езикът на кукувичата прежда? Тя казва на човека, който минава покрай нея: „ако ти правиш като мен, ако ти проявяваш в своите отношения към околните егоизъм, то непременно и твоята душа ще се изроди, ще се отклониш от правилната еволюция като мен“. Като примери могат да се вземат и други паразитни растения, напр., паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, воловодеца (Orobanche), Lathraea Squammaria (Горска майка) и др. И тези растения са безхлорофилни по същата причина. 7. Езикът на ягодата (Fragaria vesca). — Листата й са сложни и съставени от по 3 листчета еднакво големи. Това обстоятелство можем да използваме, за да прокараме една аналогия между ягодовия лист и човешката душа. Трите листчета на ягодовия лист са символ на трите страни на човешката душа: познавателна, чувствена и волева. И както трите ягодови листчета са еднакво развити, така и трите страни на човешката душа трябва да бъдат еднакво развити. У идеалния човек трябва да са развити добре умът, сърцето (любовта и други благородни чувства) и волята.
към текста >>

Езикът на житната нива.
Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите. Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9.
към текста >>

— Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език.
Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката.
към текста >>

Езикът на ябълката.
— Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората.
към текста >>

— Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката.
Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове.
към текста >>

Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас.
Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело. Ако не си научил закона за жертвата, закона за самоотричането, всички твои усилия ще бъдат напразно“: 9. Езикът на ябълката. — Когато във време на екскурзия учениците минават покрай овощна градина, тъкмо когато ябълките са отрупани с плодове, тогаз учителят може да ги събере около себе си и да им разкаже за езика на ябълката. Той ще им каже, че тая ябълка има чудесен език, чието научване е много важно за нас. Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал.
към текста >>

Какъв е сега езикът на ябълковото дърво?
Ябълковото дърво е живяло за един идеал. И цветята, как го и дърветата, си имат своите идеали, а не само хората. И те копнеят за осъществяване своя идеал, както и хората. Идеалът на ябълката е да настане ден да бъде отрупана с узрели плодове. И ето сега тя е щастлива, защото е постигнала своя идеал. Какъв е сега езикът на ябълковото дърво? То сега се обръща към нас и ни казва: „както аз не живях безплоден живот, така и ти вържи плод. Твоят живот да не е излишен за човечеството. Постарай се, колкото можеш, да работиш за общочовешкото благо, и в такъв случай, при залязване на сегашния ти земен живот, при хвърляне поглед в миналото, ще кажеш, че не си живял напразно. Инак, съзнанието, че си живял безплодно, ще ти причини голяма мъка. Стреми се да дадеш най-висш смисъл на твоя живот“. 10.
към текста >>

Езикът на лютичето (Ranunculus).
То сега се обръща към нас и ни казва: „както аз не живях безплоден живот, така и ти вържи плод. Твоят живот да не е излишен за човечеството. Постарай се, колкото можеш, да работиш за общочовешкото благо, и в такъв случай, при залязване на сегашния ти земен живот, при хвърляне поглед в миналото, ще кажеш, че не си живял напразно. Инак, съзнанието, че си живял безплодно, ще ти причини голяма мъка. Стреми се да дадеш най-висш смисъл на твоя живот“. 10. Езикът на лютичето (Ranunculus). — Цветовете му са жълти. Жълтият цвят е символ на ума, на мъдростта. Когато минаваме покрай него, то ни шепне, то ни подканя да развием и ние в душата си светложълтия цвят, цвета на възвишения ум, на мъдростта. Какво нещо е мъдрост? Може да й се даде една философска дефиниция, но на прост език, понятен на децата, мъдростта е обмислено, разумно постъпване.
към текста >>

Може да й се даде една философска дефиниция, но на прост език, понятен на децата, мъдростта е обмислено, разумно постъпване.
Езикът на лютичето (Ranunculus). — Цветовете му са жълти. Жълтият цвят е символ на ума, на мъдростта. Когато минаваме покрай него, то ни шепне, то ни подканя да развием и ние в душата си светложълтия цвят, цвета на възвишения ум, на мъдростта. Какво нещо е мъдрост? Може да й се даде една философска дефиниция, но на прост език, понятен на децата, мъдростта е обмислено, разумно постъпване. Човек не трябва да действа прибързано, а да обмисля всяка своя дума и постъпка. Веднъж пуснатата стрела не се връща; също така и веднъж казаната дума или извършена постъпка не могат вече да се върнат; тя ще докарат неминуемо своите последствия. И хубаво е човек да мълчи, когато няма нужда да приказва. Когато приказва, само когато има нужда, тогаз думите му ще имат голяма цена; . тогаз хората ще дават голяма тежест на думите му.
към текста >>

Езикът на глухарчето (Taraxacum officinale).
Този, който необмислено говори или действа, после се разкайва, но късно е. Често думите или делата на пръв поглед дават добри близки последствия, но трябва да се претеглят и далечните. Това става чрез разумно обмисляне върху причинната връзка между явленията. Значи, когато минаваме покрай лютичето, то ни казва: „бъди винаги мъдър в своите думи и дела! “ 11. Езикът на глухарчето (Taraxacum officinale). —Във време на екскурзия учениците ще се запознаят със свойствата и живота на глухарчето: с корена му, стъблото, листата, цветовете и пр. Ще се изтъкне, че това, което изглежда на един цвят, в същност е сбор от цветчета, т. е. съцветие. Учениците ще се запознаят с отделните цветчета, като изскубнат няколко такива от главата на съцветието. Съцветието на глухарчето от вън е заобиколено със зелено покривало.
към текста >>

Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила.
Значи, при глухарчето е осъществено единството. В бъдеще, в следната, шестата култура, ще бъде осъществено общочовешкото братство и единство, а още по-добре в шестата раса. Но това, което човечеството за напред ще осъществява, глухарчето го е осъществило още сега. Ето защо глухарчето ни казва: „човече, вземи пример от мен, и работи с всички сили, за да настане по-скоро общочовешкото братство и единство на земята. Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12. Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила. Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои.
към текста >>

Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика.
Ето защо глухарчето ни казва: „човече, вземи пример от мен, и работи с всички сили, за да настане по-скоро общочовешкото братство и единство на земята. Не се примирявай със сегашната действителност, но бъди борец за бъдещата велика култура на братството и единството“. 12. Трендафил (Rosa centifolia), — Когато някой ученик донесе в клас трендафил или при друг подходен случай, учителят ще разправи на учениците за езика на трендафила. Разбира се, както винаги, така и сега, учениците първом ще наблюдават трендафила. Ще го изучат от гледна точка на естествената история. Това винаги ще се прави, преди да се пристъпи към изучаването на езика. Розовият цвят е символ на божествената любов. Това е една от най-висшите бои. Когато минаваме покрай трендафил, той ни шепне да развием и ние в душата си розовия цвят, символа на божествената любов. В що се състои истинското щастие? Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани.
към текста >>

На този език ни учи трендафилът. 13.
Някои мислят, че то се състои в слава, богатство и пр., но когато ги постигнат, усещат се разочаровани. Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata). — Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са.
към текста >>

Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata).
Така напр, Толстой след написването на своите знаменити романи, достигна до голяма слава и богатство, но вътрешно се е чувствал неудовлетворен от живота. Човек може да потъва в злато и коприна, и пак да е най-нещастният човек на света. Едничкото нещо, което прави хората щастливи, това е любовта между тях. Истинското щастие е в проявата на божествената любов. На този език ни учи трендафилът. 13. Езикът на миризливата теменуга (Viola odorata). — Цъфти рано на пролет. Среща се из храсталаците. За красивите й миризливи цветове въдят я и в градините. Листата й са. сърцевидни, а цветовете морави.
към текста >>

Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum).
После нека погледнем на моравите цветове на теменугата. Моравият цвят в окултизма е една от най-възвишените бои. Моравото е символ на възвишен идеализъм, на висока духовност. Когато пролетно време се разхождаме и минаваме покрай теменужките, пека се вслушаме какво ни говорят те: те ни говорят да не издребняваме в живота, да не живеем за дребнави егоистични цели, но да потърсим една велика цел, за която да живеем. Работенето за една възвишена кауза да бъде главна задача в нашия живот. 14. Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките. Почва да цъфти от началото на юли. Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният.
към текста >>

Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният.
Езикът на самодивската метла - Обикновено безсмъртниче (Xcranthemum annuum). — Красиво растение с розови цветове. Расте по сухите хълмове и край пътеките. Почва да цъфти от началото на юли. Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата.
към текста >>

Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла.
Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата.
към текста >>

Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли.
към текста >>

Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus).
Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл.
към текста >>

Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris).
Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички. Името си е добило от формата на плодовете. След като се изучи то биологически, ще се пристъпи към по-големи подробности по отношение цветовете му.
към текста >>

В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е написано едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“.
Това съчинение е само анализ на кабалистическата карта на Кунрат(Heinrich Khunrath). Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат. Таблица на Кръста на Розата Тази кабалистическа таблица е извлечена от едно малко съчинение, рядко, но добре известно на събирачите на стари книги и ценено от всички, които се занимават с езотеризма на религията, с преданията на тайното учение, под символичното було на християнството и, най-сетне, с предаването на магическото жречество на Запад. Тая книжка, единствена по своя род и харесвана от всички, които желаят да се вдълбочат в тия интересни въпроси, не е, за жалост, пълна. В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е написано едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“. След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж. по този предметът El. Levy - Елифас Леви — Histoire de la Magiе). Текстът на самата книга е разделен на два отдела: 1-ият от 60 страници, които носят кралска привилегия, от 1598 г., с разсъждения, посвещение, стихове, пролог и кратък преглед. В края се намира сборника на Соломоновите изречения, към който останалата част служи за езотерически коментар.
към текста >>

Ако се изразим с езика на екзотическото християнство, това ще бъде сферата на Бога-Сина, поместена между сферата на Бога-Отца — сферата на сянката нагоре, дето я пресича Ен Соф (ףום ןיא) с бляскави букви, и сферата на Бога-Светия Дух Руах Хакадош (הקדוש רוח) бляскава сфера надолу, дето йерограмата Емет (תמא) я пресича с черни букви.
„В началото бе Словото казва Ев. Йоан — и Словото бе у Бога и Словото бе Бог … Всичко чрез Него се започна, и без Него нищо не бе започнато, което започна. В Него бе животът . . .“ Ако се обърне внимание, каква част от човешката фигура заема централния пункт, който разтваря окръжността, то може да се разбере, с каква йероглифическа мощ посветителят е съумял да изрази тази основна тайна. Бляскавото сияние свети наоколо — това е Розата, която е разцъфтяла в пет листа; петокрайната звезда на кабалистическия Микрокосмос, блестящата звезда на Масонството, символът на всемогъщата воля, въоръжена с огнения меч на херувимите. Ако се изразим с езика на екзотическото християнство, това ще бъде сферата на Бога-Сина, поместена между сферата на Бога-Отца — сферата на сянката нагоре, дето я пресича Ен Соф (ףום ןיא) с бляскави букви, и сферата на Бога-Светия Дух Руах Хакадош (הקדוש רוח) бляскава сфера надолу, дето йерограмата Емет (תמא) я пресича с черни букви. Тия две сфери се представят като изгубени в облаците на Ацилута (תול צא). за да се посочи на окултната природа на първото и третото лице на Св. Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им съотношения, по силата на аналогията на противоположностите. Над сферата на Ен-Соф свещената дума Йехова се разлага в един огнен триъгълник, както следва: Без да се вдълбочаваме в йероглифическия анализ на тази свещена дума и особено да излагаме тук тайните на нейния произход, които изискват много разкрития, ние ще кажем само, че от тая специална гледна точка: йодът (י) символизира Отца, йахът (הי) — Сина, йахо (יהי) — Св. Духа, йахоах (היהי) — живата вселена, а мистическият триъгълник се придава на сферата на неизразимия Ен-Соф или Бога Отца (непроявеният навън и непознаваемият, Бог до акта на творчеството).
към текста >>

Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея.
Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа). Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи.
към текста >>

Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото.
Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното вещество, възвръщане на субективната производителност. Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието.
към текста >>

Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди.
Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели.
към текста >>

Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни.
Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

35. Език.
Недостатък: неспособност да се помнят дати. 34. Тон. — Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика. Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли. Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност.
към текста >>

Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи.
Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли. Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . .
към текста >>

Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците.
Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички. Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците. С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това. При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения.
към текста >>

Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
към текста >>

Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ .
От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях.
към текста >>

се издигат чрез изявление на славни небесни редици в една вселена От ангелски същества, чийто живот е светлина, радост и мир.
Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо. Той произвежда от собственото си вечно естество и вечна мъдрост. в които обитават всичките неща в едно латентно състояние и съществуват всички контрасти в едно тайно или неизявено състояние. И когато изговорената дума „Verbum Fiat“ се каже, тогава тези скрити принципи, качествата, формите, цветовете, силите и пр. се издигат чрез изявление на славни небесни редици в една вселена От ангелски същества, чийто живот е светлина, радост и мир. Тук всичките неща са едно състояние, което Бьоме нарича „в температура“ , което е в „съвършена пропорция“ или „аналогия“ , с други думи, в завършена хармония. С излизането из творението, манифестират се и създанията последователно и независимо едно от друго. По този начин тези създания дохождат във време и пространство, отличими от вечността. Вечността не е само една продължителност. но е по-скоро една същевременност.
към текста >>

Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.
Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично.
към текста >>

Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата .
Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ . В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло. Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа.
към текста >>

Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения.
За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието. Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни на религиозните мисли на обикновения мъж или жена, че на пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването на неговите съчинения. Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание. Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението. Когато попитали Св.
към текста >>

__________________________________ 1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член.
Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а) трансформацията на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт. Ние не споменахме за историческите доказателства, не защото не ги признаваме, но защото задачата ни бе определена. във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията. Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем: Тиферо, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо. Нема съмнение, че такива опитвания се правят от мнозина, но превръщането на елементите може да се очаква в бъдеще. __________________________________ 1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член. а останалата част е корен и окончание. На елински език имаме χημεια, която значи още смес и гл. χεειυ — смесвам. На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума. 2) M-me prof. Curie.
към текста >>

На елински език имаме χημεια, която значи още смес и гл.
във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията. Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем: Тиферо, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо. Нема съмнение, че такива опитвания се правят от мнозина, но превръщането на елементите може да се очаква в бъдеще. __________________________________ 1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член. а останалата част е корен и окончание. На елински език имаме χημεια, която значи още смес и гл. χεειυ — смесвам. На санскритски пък коренът ghu со има същото значение, и там сигурно се намира произхода на тая дума. 2) M-me prof. Curie. Traite de radioactivite Paris. 1910. T. I. P. 390.
към текста >>

Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци.
Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома. Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си. Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин. Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци. Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри. Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното. Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено. Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги.
към текста >>

Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри.
Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома. Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си. Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин. Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци. Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри. Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното. Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено. Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква.
То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове. От една фаза на ясновидството в друга има един тънък преход и може да се стигне до един кратък момент, когато предметите на единия свят се смесват с ония от другия. Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от задгробния свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят. В посредствената фаза, за която току-що говорихме, умрелият се намира — нека употребим сравнителен език — на така наречената граница между физическия свят, който напуща, и флуидическия, в който прониква. Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие.
към текста >>

След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните.
* * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението.
към текста >>

Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език. От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец. Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле. Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши.
към текста >>

В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк.
Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак. Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата. — Похаби се тоя човек: няма да се поправи сякаш, — каза първият съсед на втория. Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор. В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк. Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо. Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син.
към текста >>

Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм.
Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм. Херметизмът е наука за природата, която е скрита в йероглифите и символите на стария свят. Той е издирване на принципа на живота, с мечта да се извърши Великото Дело (за ония, които още не са постигнали това); той е възпроизвеждане от човека на естествения и божествения огън, който създава и възстановява съществото. Ето, драги приятелю, какво трябва да изучите. Кръгозорът е грамаден, но принципите с толкова прости, че те с представени и се съдържат в числата и в буквите на азбуката. Това с „подвизи на Херкулеса“, които приличат на една детска забава, както казват учителите по свещената наука.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива.
Животът и смъртта (биофизиологически изследвания от проф. Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими.
към текста >>

И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал.
Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават. Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра.
към текста >>

Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език.
Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап.
към текста >>

Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език.
Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр. лъчът на светлината или на топлината. Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език. Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа.
към текста >>

Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали.
Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“.
към текста >>

Ангелските фигури ставаха все по-ясни за погледа ни и все по-пълно ни се изявяваха на нас, намиращите се долу.
Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето. Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-висшата сфера, които застанаха във формата на кръста. Всичко наоколо им искреше в златен блясък и ние чувствахме отдалече лъха на тоя блясък, като топлина на любовна въздишка. Ангелските фигури ставаха все по-ясни за погледа ни и все по-пълно ни се изявяваха на нас, намиращите се долу. Тогава на кръстната средина видяхме, че стои едно велико същество. Всички инстинктивно го познахме. Това бе манифестацията на Христа, която вие, земните жители, трябва да разбирате като присъствие във форма. Като постоя неподвижен известно време, видяхме, че издигна десницата си нагоре. И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка.
към текста >>

Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор.
Като постоя неподвижен известно време, видяхме, че издигна десницата си нагоре. И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка. Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление. И веднага подехме с тях и ние песнословието, за което и те бяха дошли над нас. И като пеехме, между нас и планината се появи прозирна синкавина, която ни произведе дивно впечатление. Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице.
към текста >>

Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им.
скулптура (форма, три измервания, Гърция и Рим); 4. живопис (светлина, две измервания, Възраждането): 5. музика (звук, време, съвременната епоха); 5. поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография. С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи. Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно. Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят!
Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна.
към текста >>

Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
към текста >>

Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости.
Искаме да знаем това. На един такъв човек като Вас предложи — не мислете, че Ви кадя тамян (аз нямам такава слабост) — да осветлите толкова алчущи и жаждущи умове. Не сте ли решен още? Вие имате право да не отстъпвате пред нищо. Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга! Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости. Очакват от Вас, какво ще кажете Вие! “ От само себе си ще се разбере, защо не откривам подписа на това писмо, защото авторът му е един висш държавен чиновник. Също така всеки ще разбере, че аз се съгласих да се напечата тази моя книга само след като можах да повярвам, че съм напълно изследвал предмета й. Приготовлението й почна едновременно с датата на анкетата ми, въз 1904 год., а първоначално тя се замисли още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник. Подобни съчинения не се уреждат само в една година.
към текста >>

Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества.
Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският.
към текста >>

Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският.
За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“.
към текста >>

Тоя чужд език е английският.
Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда.
към текста >>

„В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският.
Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят.
към текста >>

Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление.
Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява.
към текста >>

Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език.
„Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея.
към текста >>

Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят.
Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
към текста >>

Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята).
С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането.
към текста >>

дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
към текста >>

Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия.
Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота. Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията. Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята.
към текста >>

Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари.
П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата. В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват. Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време.
към текста >>

Тъй както се то оформява върху езика!
Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика! Всеки нека свикне към това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка. ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа Гюйон Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него. Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия.
към текста >>

Талисманите, на брой 36, съответстват на деветте йерархии или по-скоро на деветте ангелски чинове, разделени на четири йерархически степени.
Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях. Тия преписи са украсени с многобройни рисунки. Вие ще видите там 72-та отпечатъци на 36 талисмани и голямата йероглифическа азбука на Кабалата с разясненията й, които напълно ще Ви задоволят. 2. Получих пратката Ви и Вие ще получите моята. Аз предадох днес на пощата преписа от свещените ключове. Талисманите, на брой 36, съответстват на деветте йерархии или по-скоро на деветте ангелски чинове, разделени на четири йерархически степени. Те представляват жезълите, чашите, мечовете и кръговете, както йероглифите на таро. 72-те имена, които им съответстват, са тройните лъчи на двадесет и четирите бисери, които образуват буквите на свещената тетраграма. Това са цветенцата от апокалиптическия венец на двадесет и четирите старци. Значението на тия имена показва свойството на фигурите. Всеки талисман изразява относителен синтез и може да.
към текста >>

Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален.
Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму.
към текста >>

Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения.
Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
към текста >>

И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква.
към текста >>

Същност и бъдещност на идеята за един международен език.
1921 год.) Ц. 5 л. София, 1922 год. 13. Ив. X Кръстанов. Същност и бъдещност на идеята за един международен език. София, 1922. Ц. 7 л. 14. Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнът ни заглъхна, недочут и неразбран!
* И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . . * Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни. . . * Отстъпих аз. а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнът ни заглъхна, недочут и неразбран! . . , 21.VII. 1922 г. Царска Бистрица Иван Толев. БЪДИ НЕЗЕМНА!
към текста >>

Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20.
Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога?
към текста >>

Що е небесен език?
Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св.
към текста >>

Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21.
Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед? Той трябва да замени езика на схоластичната мисъл с небесния език. 20. Що е небесен език? Небесен език е езика, който изразява истината, че Божията любов е всемогъща, вездесъща, всезнаеща и че нищо освен любовта не е положително в вселената. 21. Има ли трима Богове или само един? „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог е единственият Бог“. 22. Има ли триединство в Бога? Бог е триединство от любов, живот и истина, изразени и олицетворени като Баща, Син и Св. Дух. 23.
към текста >>

Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна.
По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията).
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята .
Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир!
към текста >>

А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите.
И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба? А неотколе ти, чудовищна тълпа, Пред тия там нозе лежеше по стъгдите И с ангелски криле му виждаше плещите. Той бе за теб водач, подкрепа и пастир! И винаги, кога сред тоя земен мир Яви се дух велик да сей любов, мощ, здраве, И теб, народе зъл, по-кротък да направи, Небето да открий — за мъртвите звезда — Ти следваш го за миг, а сетне с ярост зла Го хапеш, като псе, и черниш с клетви диви . . . О стадо от овце, кат тигри заядливи! Какъв жесток венец за святите борби: Христос е там на кръст, Варавва тук стои, Архангелът убит, злодеецът свободен!
към текста >>

Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма.
Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т.
към текста >>

Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака.
Внезапно се чули три удари. Всички присъстващи ги усетили. Едно малко момиче, което било седнало до самия медиум, почнало да се запъхтява и станало много бледно. Г-жа Паладино изглеждала като мъртва. Понеже тя е говорела само италиански, г. Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака. Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“. В тоя момент, студен лъх изпълнил залата и като че понижил температурата на няколко градуса. Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее. Всички присъстващи жени изпуснали страхливи викове.
към текста >>

На по-голямата ракла имало надпис, който на латински език показвал, от кого била изнамерена лампата и кога била запалена. Св.
Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време. Било открито, че тази лампа е дело на някой си неизвестен откривач, който се казвал Maximus Olibius, който действително имал в химията необикновена стойност. На по-голямата ракла имало надпис, който на латински език показвал, от кого била изнамерена лампата и кога била запалена. Св. Августин също споменува за една лампа, която била намерена в някой си храм, посветен на Венера. Тази лампа не угасвала, макар и да била поставяна на вихрушка, Ludovcos Vives, коментатора на Св. Августин, цитира в своите бележки към това твърдение пример за друга такава, вечно-горяща лампа, която била малко време пред него отворена. Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult.
към текста >>

От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т.
Психистите във французка Африка. В Сиди-Бел Абес съществува отдавна едно психично дружество. От миналата година то е почнало да издава свой орган: Спиритуалистически и научен преглед на северна Африка. Вдъхновени рисунки и танци, в окултния свет на запад е станала твърде известна със своите вдъхновени рисунки и танци г-жа Тили де Грааф. Знае се, че колкото човек притежава по-финна чувствителност, толкова е по-достъпен за възприемания от най-висшите области. От божествения свят идат всичките най-тънки трептения на мъдростта и любовта, сиреч на философията и поезията, а от ангелският свят достигат до нас трептенията на звуковете, т. е. музиката. Под тяхното влияние нашата мисъл се проявява по-дълбока или слаба, нашите творения — поетически или прозаически и нашите вокални или инструментални произведения — по-съвършени или неблагозвучни. Обаче, г-жа Тили де Грааф рисува и танцува както под влиянието на една прочетена хубава книга по окултизма, така и на едно музикално съчинение. За забелязване е, че тя никога, в никое училище, не се е учила по живопис. При все това, само в няколко минути тя можела да нарисува отлична картина, като да е била някой велик художник.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него).
Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства. Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц. Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него). Когато говореше на тоя език, тя изпадаше в полусънно състояние, а когато пожелаеше да говори на обикновения си език, правеше си сама магнетични паси. Едновременно с праха, човекът й даде една черна муска с олово, увиснала на троен конец. Всеки петък пращаха да го викат, по нейно искане и макар че за дохождането си той да употребяваше цели седем часа. Тя казваше в съня си: „той иска да го викам и ако не сторя това, той убожда с игли известни растения в избата си, за да ме подчини по-сигурно и да ме накара повече да страдам и се измъчвам. Трябва самата аз да му пиша!
към текста >>

Когато говореше на тоя език, тя изпадаше в полусънно състояние, а когато пожелаеше да говори на обикновения си език, правеше си сама магнетични паси.
Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц. Никога вече тя не можа да се събуди напълно; гласът й стана рязък; говореше високо немски и един чужд език, на който и пишеше и който наричаше свой вътрешен език (ние ще говорим по-нататък за него). Когато говореше на тоя език, тя изпадаше в полусънно състояние, а когато пожелаеше да говори на обикновения си език, правеше си сама магнетични паси. Едновременно с праха, човекът й даде една черна муска с олово, увиснала на троен конец. Всеки петък пращаха да го викат, по нейно искане и макар че за дохождането си той да употребяваше цели седем часа. Тя казваше в съня си: „той иска да го викам и ако не сторя това, той убожда с игли известни растения в избата си, за да ме подчини по-сигурно и да ме накара повече да страдам и се измъчвам. Трябва самата аз да му пиша! “ И тя му писа през съня си, изпратиха писмото и той дойде.
към текста >>

Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената.
Събитията от тоя вътрешен неин живот и многобройните й изявления за вътрешния живот на човека, върху съществуването на един свят от духове между нас, както и върху тоя, който можем да извикаме, когато душата ни, освободена от материята, която тежи върху нея, разпери крилата си, за да лети безпрепятствено във време- то и пространството, ще бъдат по- нататък предмет на тази книга. Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е.
към текста >>

Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия.
Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота.
към текста >>

Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . .
към текста >>

Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в 1-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали некога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера . . . Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действа ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите.
към текста >>

Те са говорили с езика на вечността.
Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция“. С други думи, изкуството трябва да стои на чисти етични основи; то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо, той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр., е ненадминато още от никого- То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствали една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността. И до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници, и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствал награда б това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието“.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оригиналът на старо-гръцки език. II.
Списанието в PDF Година 3, Брой 7 (март 1924 г.) 1. Политическо преустройство — Цел и условия — Основният закон. 2. Златните думи на Питагоровите ученици: I. Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W.
към текста >>

Превел от старогръцки език: П.
От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар. Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен. Превел от старогръцки език: П. Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български.
към текста >>

О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна.
· · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш!
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се.
Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява. Какво печели точилото? — то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? — спечелиха японската вой на, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война?
към текста >>

Тех сепна светлината и ангелските думи.
Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята. И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе. Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане. Тех сепна светлината и ангелските думи. Пастирите едва забелязват, в слабата светлинка на обора, младата хубава жена, мълчаливо загледана в детето. И зърват пеленачето току-що отворило очи, бузички червени, нежни, устица още не яли. И сърцето им се трогва. Рождение — рождението на човека, току-що въплътила се душа, дошла за другите да страда, е винаги едно чудо. Тъй мъчително, че могат и другите да го усетят.
към текста >>

Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език.
Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително.
към текста >>

оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн.
От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
към текста >>

Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят.
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг. Те го превеждат на чут и разбран език за целия свят. — Да, вие сте прави, Томсон — те са, които разправят силата им . . . достоен квартет · . . — Ами аеропланът? —- запита Меджи, която бе се облегнала върху рамо то на баща си, който мълчаливо слушаше.
към текста >>

С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани.
От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
към текста >>

„Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен.
* В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен. Аз мислих и мислих; аз не можех да си припомня имената ни. Сълзи блеснаха в очите й. Тя простре дясната си ръка към мен. Аз я поех и застанах в мълчание. Нашата лампа затрептя от вечерния зефир и угасна.
към текста >>

Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти.
Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът.
към текста >>

За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери.
Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа. За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери. Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес?
към текста >>

Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа. За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери. Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес? Ние не искаме да вирваме, освен ако съвестта отдавна е напуснала нашите български духовници . . .
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език!
Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята. * На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена . . . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева. Боян Планински ПРОБУЖДАНЕ В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън. И спал съм дълго, много дни, че беше тъмно в моя дом и мислех си, че още е далеч денят — че още се шири навън нощта. Но в един нечакан час през тесничка разтрога се промъкна лъч и по лицето ме погали. Сепнах. се тогава.
към текста >>

Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата.
Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения.
към текста >>

Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията.
към текста >>

Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр.
Всичко туй за детето е ясно, защото за него светът не е още отвлечен, безцветен, всичко е живо и му говори нещо. Именно такива упражнения даваме на децата. Тогаз те стават способни да се учат от живота и това ги предпазва от ранно застаряване. Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света. В малко по-горната възраст отиваме още по-нататък, преминаваме от гласните и съгласните към думите. Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми. Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства.
към текста >>

По този начин у детето се развива живо чувство за езика.
Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад. И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика. В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ! “ и „Побеждавай! “ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И.
към текста >>

Зад думите се чувства духа на езика.
“ и „Побеждавай! “ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика. Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език. И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория.
към текста >>

Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика.
“ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика. Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език. И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца.
към текста >>

Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език.
При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила. От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика. Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език. И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца. Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква непринудена радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили.
към текста >>

Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“.
Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр. не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение. Обаче, мъчно е да се изразят идеи, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени. В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея.
към текста >>

буквите, с които езикът се изразява като символи.
Тя е първата буква на азбуката. Ако пак се запита: „какво е азбука? “ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици.
към текста >>

В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика.
Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение. Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува. „Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие.
към текста >>

В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при .
Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н. Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува. „Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано.
към текста >>

Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало.
Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува. „Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано. Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят. Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно.
към текста >>

Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските.
Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските. Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод.
към текста >>

С право може да се запита, дали тия звукове са всеобщи и ако те са изразени чрез имена на буквите, как така да няма един всеобщ език.
30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение. Това също може да се проследи и в египетските йероглифи по камъните, както кунеиформичните клинообразни издълбавания, но то не се намира у евреите. Съществува, очевидно, голяма разлика между картинното писане или идеограмите и звуковото писане или фонограмите. С право може да се запита, дали тия звукове са всеобщи и ако те са изразени чрез имена на буквите, как така да няма един всеобщ език. Отговорът е прост. При все че всеобщата вибрация може да бъде една и съща в своята същност в етера на пространството, тя пак трябва да бъде предадена чрез органите. Сега всички хора са повече или по-малко съвършени органически, но развитието и усъвършенстваното на органите е в различните случаи твърде различно; така е и с развитието на ума, който пръв получава вибрациите преди да бъдат те преведени в реч. Всеки ум е различен и всека страна има своя специална обстановка, която действа на вибрацията, произвеждаща речта, и тъй я прави типична според своята среда. Ако вибрацията мине през несъвършено развит ум и се предаде чрез още по-неразвит организъм, тогава, очевидно, какъвто е умът и организмът, такъв ще бъде и резултатът от изречената дума.
към текста >>

Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща.
Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни.
към текста >>

Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358).
Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество.
към текста >>

Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото.
В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
към текста >>

74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом.
„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума.
към текста >>

Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат.
А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме.
към текста >>

Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии.
При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея. Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици!
към текста >>

Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия!
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р.
към текста >>

Но той трябваше да говори на слушателите си в Англия на чужд за тях език, и то по времето, когато омразата към немците беше най-силна; колкото и точен да беше преводът, никога не можеше да изрази творческия полет на речта му.
Но благородството го изисква (noblesse oblige). Недостойно би било за един народ, тъй уверен в силата си, да потиска свободата на мисълта, да задушва свободата на съвестта и да препятства на свободата на действие, както в духовно, тъй и в политическо и общочовешко отношение. За това Англия е страната, в която изследванията в областта в духа най-безпрепятствено се развиват. Насилието на държавата и църквата не смогнаха да ги погасят, нито тайните организации с фема (средновековен таен съд) можаха да сторят това. Ако Рудолф Щайнер би могъл да развие в страни, в които се говори английски, такава дейност, каквато прояви в средна Европа, името му сега би живяло на всички уста; името му нямаше да се замълчи и заклейми; нямаше да посягат върху честта и живота му, за да го направят безвреден. Но той трябваше да говори на слушателите си в Англия на чужд за тях език, и то по времето, когато омразата към немците беше най-силна; колкото и точен да беше преводът, никога не можеше да изрази творческия полет на речта му. И, въпреки това, делото му проникна там. Верен кръг от приятели се образува около него и обърна вниманието на по-отдалечените върху удивителния изследовател в областта на духа. Войната заплашваше и там да задуши току-що покълналите семенца Но те преодоляха и, макар бавно, израстваха за нов живот. Вече 3 години след свършване на войната Рудолф Щайнер можа да говори най-напред в Гьотеанум, в Дорнах, върху педагогически въпроси пред една английска аудитория. Г-жа Милицент Макензи, известната английска педагожка, стоеше на чело на кръга от интересуващи се, които дойдоха от Англия в Швейцария, за да почерпят от новия духовен източник светлина върху проблемата на възпитанието.
към текста >>

Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа.
Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм. Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа. Но още по-силно чувства човек в Уелс, приказната страна на Мерлин, чийто любима вълшебническа одежда са били морската пяна и шепота на гората. От Илклей тренът води през гъсто населена, почернела от дим, премрежена с релси област, край гората от манчестерски фабрични комини до светло приветливата страна. Весело ви кимат средновековните цинкови покриви на Честър, проблясват ясно-сините заливи на приближаващото се ирландско езеро. Чайки и други морски птици, с обширни, като на военен лагер наредени, гнезда ви предизвестяват, че скоро започва тяхното, не смущавано от нищо, царство. Мощни укрепени замъци се издигат в небесата, величествени в широкия размах на линиите си, владеещи простора на долините, сливащи се с околните скали.
към текста >>

Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език.
Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
към текста >>

Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>

IX и край) Свещената дума на Изток и Запад След като се запозна четецът с идеята, която коренните гласни и тяхното значение са изразили в еврейския език и в другите букви, сега може да се заинтересува с проучването на думата Амин, разгледана по същия начин.
От немски: Ст. Г. (Из „Berliner Tageblatt“ от 21. Oktober, 1926. — Morg. t.). Амин, ключът на Вселената От Леонард Босиан (Продължение от кн. IX и край) Свещената дума на Изток и Запад След като се запозна четецът с идеята, която коренните гласни и тяхното значение са изразили в еврейския език и в другите букви, сега може да се заинтересува с проучването на думата Амин, разгледана по същия начин. Добре известното А м и н или А м н (което се произнася на еврейски Ом е й н) се предполагаше да е латинска дума, но, както всеки трябва да знае, тя е еврейска. При днешната си употребява, предполага се, тя е един глас на съгласяване, на завършък, т. е „нека бъде тъй“, „тъй трябва да бъде „, и пр. Макар че тоя начин именно да се възприема от всички, все пак същността й още не е изяснена и тази дума си остава все още една мистерия. Тя, обаче, е преживяла всички разрушения на най-великите империи, философии и религии, който светът е видел до сега.
към текста >>

Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край).
Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край). ______________________________________ 1) Тук авторът критикува гледището на Макс Мюлер върху тоя стих. Ние изпущаме тая критика. 2) На еврейски Аба и Ама, а на английски като Па и Ма, понеже б се изменя на п. 3) Звукът В е разделящ, когато У или ОУ е свързващ. Еврейската буква се употребява по двата начина.
към текста >>

Толев (с илюстрация) Езикът на ангелите.
Книжка I. Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта. Статия от X XX. Poesia mystica. Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация) Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг Фотография на невидимото (с 5 снимки). от Ив. Белев Процесът на превъплътяването. от Прентис Мълфорд (из сборника:„The Gift of the Spirit“) Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик) Астрология. От К. Либра.
към текста >>

Статия от Premysl Pitter (на чешки език) За духовното самолекуване.
Статия от Б. Боев Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация) Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му). Фотография на невидимото (илюстрация) О duchovni sebeiecbe. Статия от Premysl Pitter (на чешки език) За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев.) Апостол Павел като мистик и окултист (прод. от кн. 1) Великата катастрофа през периода 1926 — 1932 г. Въпросите по възпитанието — Ново свободно училище. Статия от Б.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа.
към текста >>

III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език.
* Сладка хубостта е за нас, защото, при същата песен скоробежна, заедно с нашия живот тя танцува. Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език. През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено. И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и говедото с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи. Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах.
към текста >>

Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога.
Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел. Това са четирите символи на сфинкса, който в последствие бе излязъл от своето вечно мълчание и стана, чрез свещения глас на Христа, Словото, което разпространява с радост вечната истина. Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога. Безспорно, материалистическата критика не вижда в тая епопея истини или по-скоро символични истини, освен една басня, която тя търси да провали, но тия, които зачитат духа на древните легенди, ще разберат грандиозния и проницателен ритъм; ще разберат, че всички тия символи са ноти на една тайнствена симфония, знаменувайки единния живот през течение на вековете от мъдреци, от пророци, за благоденствието на човечеството. Приключвам с едно последно откровение, което е последица от тайните, които ви обясних. Изкуството да бъдеш щастлив не се състои в създаването на неблагодарници, а са необходими много морални сили, за да се носи достойно щастието. Щастието трябва да се изкупи предварително със страданието, трябва да се отбягва ограничението и прегърне безкрайното. Може да се влезе в чудесния закон, построен магически от лирата на Орфей, било през вратата от слонова кост на вярата, било през златния вход на науката.
към текста >>

Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика.
С посредството на разума човек може да познае само другата страна на Бога — Неговата проява, която се състои във всичко, що ни окръжава. Внимателният и сведущ читател бездруго ще се натъкне на въпроса за различието между диалектическия метод на материалистичната философия и диалектическия метод на окултната философия. Материалистите не признават диалектическо мислене комуто и да било, като са го монополизирали изключително за своята философия. В същност, няма философия без диалектическо мислене. Изисква се голяма смелост и риск за самоизобличение, за да твърдиш това, което не разбираш и което е очевидно погрешно. Всеки вижда червената нишка, минаваща през сред на всека философска мисъл, — това е връзката между причините и и следствията, която на философски език се казва диалектика. Значи, тук е нужно да се намери различието между известни философски методи на мислене, когато се търси известна истина. Най-големия грях на материалистите е този, че те съвършено произволно приписват на материята свойството да съществува вечно и да твори вечно, от което свойство идат до заключение, че светът се състои само от материя, която твори, по силата на скрити в нея закони, всички разнообразни форми на нещата. Като не знаят първоначалният момент на образуване материята, която е резултат на творческата деятелност на вечния Абсолютен Дух, материалистите намират за твърде удобно да отрекат онова Вечно Начало, в което се губи всека мисъл. Вечния атрибут на това Начало те приписват на материята и по тоя начин са намерили архимедовата опорна точка. Окултната философия е категорична: тя има множество начини на доказване реалността на Вечното Начало, като се позовава на неговите безбройни прояви.
към текста >>

Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия.
Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия. Книгата е препоръчана от М-Вото на Нар. Просвещение, понеже не е издание на „Всемирна Летопис“ . . . Телепатия, хипнотизъм и етерно ясновидство. От Мария Бор.
към текста >>

Писана на строго научен език, тя изследва физиологичните процеси и свръзката им със съзнателния живот на човека, естеството на болестта и лечебния процес.
Книгоиздателство Seldwyla в Цюрих. Тая книга разглежда проблемите на ботаниката от окултно гледище. 3. „Grundlegendes fur eine Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen“. (Основни положения за разширение на медицината въз основа на окултното познание), от Д-р Р. Щайнер и Д-р И. Вегман. Писана на строго научен език, тя изследва физиологичните процеси и свръзката им със съзнателния живот на човека, естеството на болестта и лечебния процес. На края са дадени като примери някои болести, за да се покаже, как болезнените признаци от телесен и душевен характер се обясняват чрез окултното изследване и се посочват лечебните средства. Този труд е писан въз основа на ясновидското изследване на Д-р Щайнер в свръзка с практиката в Терапевтическата клиника в Арлесхайм (Швейцария), чиято директорка е госпожа Д-р И. Вегман. Този труд ще даде голям импулс на медицината. Ние ще занимаем читателите си със съдържанието на тези книги. 4. Списание „Die Drei“, год.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0337719917297