Търсене в текстове за 'Александър I'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>

2. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>

3. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г.
към текста >>

ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение.
От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им.
към текста >>

ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите.
И двете половини стават по този начин неактивни Това било опитно установено. След това смесили двете части. Сместа била активна, т.е. изпущала лъчи. Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват.
към текста >>

4. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух.
Г. Драганов НАЧАЛО НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход. Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения.
към текста >>

5. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала.
Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца. Александър го заплашил с смърт. Старецът се разсмял.
към текста >>

- Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът.
Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца. Александър го заплашил с смърт. Старецът се разсмял. „Това е най-великата от всички глупости, които ти когато и да било си говорил, царю! - казал той.
към текста >>

Александър го заплашил с смърт.
Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца. Александър го заплашил с смърт. Старецът се разсмял. „Това е най-великата от всички глупости, които ти когато и да било си говорил, царю! - казал той. - Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г.
към текста >>

6. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара.
Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това. Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара. Има доказателства от Св. Климент Александрийски, че е имало 30,000 тома херметични книги и той твърди, че в негово време са 42. А сега са запазени само някои от тях. В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят.
към текста >>

7. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на Александър Велики с Думите: „Изучаване, достойно за вниманието на един издигнат" и Интересуващ се ум".
Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете. Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на Александър Велики с Думите: „Изучаване, достойно за вниманието на един издигнат" и Интересуващ се ум". Аристотел също е бил запознат с хиромантията. „Ръката е орган на органите, активният агент на пасивните сили от цялата система", е писал той в книгите си. Плиний е поддържал верността на тази наука; Галиен също. В по-новите времена Парацелз, Карданус, Алберт Велики, Нютон и др. Черквата е осъждала хиромантията и разните гадатели като деца на дявола - вагабонти и авантюристи.
към текста >>

8. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор.
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава. Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера. Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера.
към текста >>

9. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква.
Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>

10. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави.
В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа. Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата. Единствен Христос основава своето царство на любовта. И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>

11. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Боян Боев Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи. Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление.
към текста >>

Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки.
Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това.
към текста >>

12. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Мистичният елемент в унгарската литература По случай гостуването на унгарските писатели в България, в нашия периодичен печат се печатаха в превод много произведения на унгарски писатели. Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година. Този разказ беше печатан в „Заря". „Скитникът" представя човека, който има ново, мистично отношение към нещата. Ето няколко по-важни пасажи от думите му: „Всичко, което обичаш, ти принадлежи напълно, защото любовта означава най-чистото злато, най-голямото богатство. Целокупността на хората и всички същества на земята са братя и сестри. О, колко много ги обичам!
към текста >>

13. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Андрей Андреев ЕДИН МУЗИКАНТ НА БЪДЕЩЕТО Не са много днес хората, които познават добре делото и светогледа на един голям музикант на нашето време — Александър Николаевич Скрябин, един музикален гений, който тепърва ще бъде разбран.
Андрей Андреев ЕДИН МУЗИКАНТ НА БЪДЕЩЕТО Не са много днес хората, които познават добре делото и светогледа на един голям музикант на нашето време — Александър Николаевич Скрябин, един музикален гений, който тепърва ще бъде разбран. Днес на концертните подиуми неговите големи по замисъл, размах и дълбочина творби се изпълняват от най-видните диригенти и големи представители на клавирното изкуство. Защото музиката на Скрябин не е за всеки изпълнител. Тя предполага разбиране на тоновото изкуство и слушатели с музикално чувство. Радостно е, че днес Скрябиновата музика има вече свои слушатели. Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин.
към текста >>

Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа.
Тя предполага разбиране на тоновото изкуство и слушатели с музикално чувство. Радостно е, че днес Скрябиновата музика има вече свои слушатели. Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин. — Музикална библиотека, г. I. кн. 10). Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа. Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм. Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът. Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика. Отдал се всецяло на музиката, сам отличен пианист, композитор и музикален теоретик, той е първият голям музикант на двадесетия век, който с познанията на учен не само заговори, но и се помъчи да докаже, че всеки тон има свой цвят. До това схващане Скрябин идва по свой път, без някой да му го натрапва.
към текста >>

Напълно отделно от Скрябин в това направление работи живият унгарски компонист Александър Лаело (род.
Интересното е, че същият тоя Голомийцев по-късно става един от добрите последователи на Скрябинг. Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер и другите тонови гении не бяха добре разбрани от своите съвременници. Днес ние вече добре разбираме дълбокия смисъл на деветата симфония, идеята на Парсифал за смисъла на човешкия живот и т. н. Не беразбран и Скрябйн. Ще дойде и тоя ден. Напълно отделно от Скрябин в това направление работи живият унгарски компонист Александър Лаело (род. 1895 г,). Той е ратник на така наречената „цветосветлива музика", т.е. музика, изпълнението на която се придружава не само с цветисти петна в хармонично последствие, но успоредно с това и от отвлечени картини. За тая цел той построява едно „цветно-светлинно пиано" (sonchromatoscop) и една нова нотация, в която движението на цветовете, направено от художник, върви успоредно с хармониите. Същността на това свое разбиране Лаело е изложил в книгата си „Цветосветлива музика" (1925 г.).
към текста >>

14. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като описвах моето трудно положение в писмата си, моят брат Александър решил да ми помогне и се свързал с една сестра от Братството - Буча Бехар.
Как стана това? Нареди се да пътувам в първа класа, а аз бях готов да се кача и на товарен кораб. Впоследствие изплатих дълга си точно както беше уговорено. В Аржентина вече имах пари да живея тридесет дена. Влязох да работя в една фабрика, за да науча онова, което ми липсваше. Като описвах моето трудно положение в писмата си, моят брат Александър решил да ми помогне и се свързал с една сестра от Братството - Буча Бехар. Тя казала на брат ми да потърся тук Магдалена Пита, която е била свързана с Учителя. Дадоха ми адреса й. Посетих я. Тя донесе една метална кутийка, отвори я и ми подаде да прочета какво й е написал Учителя: „Моят мир да бъде с вас“. Само това.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др.
Или нагоре, или надолу трябва да върви. Ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате ще имате друг резултат. Съвременните хора като не разбират този закон, че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат, искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват : Трябват ни силни хора, които да оправят света. Досега все силните оправяха и управляваха света по своему, но светът не се оправя. Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др. не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора, дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има предвид благото на всички същества: Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А затова ни трябват слаби хора, не болни но слаби т.е.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кооперация или задруга Възвръщане, стих. (Х) Възпитанието на човека преди раждането (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) И свет во тме светится (Продължение от бр. 100 и край, Житен Клас) Преглед. Убийството на крал Александър Стопански съвети (К.) Погрешките (Г. С. Г.) Кон и риба (басня, Дядо Благо) Хроника Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Прочитайки горното заглавие, може би някои от нашите читатели ще помислят, че тук се касае до думите: да се замени чуждата дума „кооперация” със славянската дума „задруга”. Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред.
към текста >>

Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр.
Ще отключим сърцата на хората с песен. ще открием душите им. както слънцето цветята, за да видят красотата и правдата. С епруветките няма да направя хората по-добри и по-щастливи, а с тия четири кожени върви, които ще трептят и ще настройват духа нагоре към небето, към лазурните висини, към Всемирното Братство. И всички настроени в тая гама, в тоя Божествен тон, ще запеят в строен хор ведно с мен, слепия химик, дивната симфония на Доброто и Обичта. Житен Клас ПРЕГЛЕД Убийството на крал Александър Югославянският крал Александър е станал жертва на едно жестоко покушение, станало при пристигането му в гр. Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние.
към текста >>

Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи.
Марсилия, Франция. Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Учените казват, че земеделието е индустрия, в която силата за производството се взема от слънцето, вместо от некой мотор; а зелените части на растенията, главно листата, са местата, дето суровите вещества, взети от въздуха и почвата, се преработват в продукти, годни за храна на човека. Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа. В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони. А за да на-правим това, трябва да имаме, освен обикновените, и окултни знания.
към текста >>

Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни.
Заедно с него са убити и министъра на външните работи във Франция г. Луи Барту и още няколко души. Самоличността на убиеца още не е напълно установена. Който, и какъвто и да е той, обаче, извършеното си остава едно грозно злодеяние. Тъкмо в момента, когато старите вражди се забравяха, когато се радвахме, че братоубийствата са вече престанали, трагичният атентат срещу крал Александър се явява като един удар срещу новата ера във взаимоотношенията на Балканите, чието начало се положи. Ние дълбоко вярваме, че силите на доброто ще победят тия на разединението и злото и че кръвта на крал Александър ще циментира още по-здраво единството на всички южни славяни. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Учените казват, че земеделието е индустрия, в която силата за производството се взема от слънцето, вместо от некой мотор; а зелените части на растенията, главно листата, са местата, дето суровите вещества, взети от въздуха и почвата, се преработват в продукти, годни за храна на човека. Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа. В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони. А за да на-правим това, трябва да имаме, освен обикновените, и окултни знания. Сега, от края на м.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите.
Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия. Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия. Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните отношения с Франция. В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение. Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите. Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха убийството. В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори. С това се закрепява политиката на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери. На Далечния Изток заплахата за мира като че ли временно престава да съществува. Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1.
Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може.
към текста >>

Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист?
И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради. Сега някои български журналисти, по внушение от духовенството, искат да изкарат, че убиеца на крал Александър бил дъновист1. Питам: Какво ще се ползват българите, ако успеят да излъжат света, че убиецът на крал Александър е дъновист? Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие.
към текста >>

------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“.
И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Краинский; Окултният живот в България — Александър Невелский: Всемирното Братство в България — Сава Калименов; Знамето на Мира и Пакта на Рьориха — Ал.
Дядо Благо Книжнина Окултизъм и Йога. книга четвърта, окултен сборник на руски език, със следното съдържание: От редакцията: Обръщение към задграничните окултисти; Субективна подготовка — Нина Рудниково: Безстрвшие — проф. Ник Рьорих; Степени на Учението — Мих. Никитин; Светлината на Метохия—Г. Свищев; Как да използваме слънчевата енергия — Нина Рудникова: Цветовете на земята — Нина Рудникова; Свръхестественият свят пред лицето на науката — Профес. Ник. Краинский; Окултният живот в България — Александър Невелский: Всемирното Братство в България — Сава Калименов; Знамето на Мира и Пакта на Рьориха — Ал. Невелскнй; Знамето на Мира — Проф. Ник. Рьорих; Писма към читателите — Т. П. Сундри; Освен тези статии сборника съдържа художествено литературен отдел, свободна трибуна за читателите, критика и библиография, нови книги и др. Както показва съдържанието на този четвърти номер от сборника, „Окултизъм и Йога“ расте и се развива по обем и разнообразие ка засегнатите области. Редакцията на сборника е ръководена от идеята да направи от него един вид свободна трибуна за всички окултни течения, работещи на страната на доброто, като по тоя начин способства за запазването на хармонията, едноцелността и взаимното сътрудничество помежду им.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците.
Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия. Между 2 и 3 часа през нощта, аз сънувах странен сън. Действието ставаше в един град, който не познавах, и аз присъствах там на убийството на две лица, едното от които бе Луй Барту, когото познах веднага, защото съм го виждал много пъти; по-сетне, аз можах да позная във втората жертва крал Александър, според фотографиите, които се появиха във вестниците. „Аз съобщих съня си на моя приятел Корс, един от шефовете на Обществената Сигурност във Франция. Никога последния не беше се занимавал с окултни науки, обаче бе извънредно зачуден от описанието, което направих на мястото на престъплението и в което той узна Марсилия и затова веднага съобщи по телефона на колегите в тоя град. Последните почнаха да се шегуват с него за грижата която е поел, до момента когато стана трагичната случка още преди обед. Тъкмо това съобщение е, което предизвика широко разпространения слух, че парижката полиция е знаела и че информирала на време тази в Марсилия за готвения атентат“ От гледна точка на изследването, този случай е особено интересен, защото сънят изглежда да е предизвикан от едно психометрично влияние, дължащо се на стаята, в която току що е прекарал един от съзаклятниците. Цялата обстановка е играла ролята на предмета, който обикновено се представя на лица с психометрични способности, за да влезе във връзка с дадено лице или събитие.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Александър 1, 14, София. в.
Книжнина сп. „Страници за всички“, месечно списание. След изплащането на абонамента абонатите получават следните приложения: Луннатв долина част I, II.; Дивото зове и Приключенията на Джиоана, романи от Дж. Лондон. Абонамент 120 лв. Адрес: ул. Александър 1, 14, София. в. Светлоструй, месечник за просвета, култура и литература. Абонамент 40 лв. Освен вестника редакцията Светлоструй издава евтини и достъпни за всички брошури. Адрес: в. Светлоструй с.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли?
Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен. Историята ни говори за това. Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила? Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли? Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха? С своите действия не създадоха ли по късно робство на своите народи? Где е царството Александър Велики? Где е великата Римска империя?
към текста >>

Где е царството Александър Велики?
Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила? Александър Велики ли, Цезар ли, Наполеон ли? Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха? С своите действия не създадоха ли по късно робство на своите народи? Где е царството Александър Велики? Где е великата Римска империя? Обаче ние виждаме, че силата която човек употребява в служба не Бога и на ближния си, пресъздава човешкия живот, носи блага и освобождение от кармическото робство. Такива примери има много. Най-очевиден е тоя с Христос и с всички негови предшественици, които са подготвяли почва за неговото проявление. Силата, знанието и способностите, които имаме, да употребим така, че с тях да си създадем приятели.
към текста >>

23. -

Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието.
Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството. Със своите архитектурни, научни и исторически данни, голямата пирамида отбелязва с пълна точност старозаветната история, минавайки през Битието, Изход, Съдии, Царе, според както са отбелязани в Библията, после през християнската ера, минава през кризата на настоящето време и достига до нови и по-хубави времена. Когато се появиха първите хипотези относно пророческата хронология на Пирамидата, в Европа още не бяха познати пророческите предсказания на Древния Египет. В същност, и едните и другите се съвпадаха с „Книгата на мъртвите“. Александър Море, в своята книга „Богове и царе на Египет“ показа, че всичките свещени египетски алегории са напълно тъждествени с разказите на Евангелието. Раждането на Месия, подробностите на неговия живот и на неговата смърт са били познати в Египет и това хиляди и хиляди години преди Христа. Дом на тайните Съществува известно сходство между „Книгата на мъртвите“, една от най-старите книги на Древния Египет, и Пирамидата. В същност, едната допълва другата, и, според думите на един голям египтолог: „Пирамидата говори с езика на камъка“, а „Книгата на мъртвите“ говори с езика на думите“. Но те говорят за едно и също нещо, В книгата на древните египтяни Пирамидата е „Храма на вечността“, т. е. на изпълнението на пророчествата, „Светилището на скритата същност“, „Жилище на светлината“, „Дом на тайните“.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията.
Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му. 4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде. Мъжествен характер Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост. Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията. Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния район или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата. За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите. Д-р Дж. У.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър.
Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал.
към текста >>

За какво е предприемал Александър своите походи?
На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер.
Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните.
към текста >>

Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена.
Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея.
към текста >>

И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз.
Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год.
към текста >>

След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год.
И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме. Той предпочитал да стои тя другаде вместо в столицата му.
към текста >>

Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица.
Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии. След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас. Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год.
към текста >>

По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх.
След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас. Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално.
към текста >>

Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год.
Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик.
към текста >>

* * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално.
По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс.
към текста >>

В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II.
Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова. И той през ноември 1880 г. уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час. В това време експлозията станала.
към текста >>

уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран.
На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова. И той през ноември 1880 г. уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час. В това време експлозията станала. Диктаторът Меликов виждал в лицето на медиума свой съперник. И когато през пролетта царят заминал за Ливадия, Меликов възложил на медиума една важна мисия в Париж, за да го отстрани от двореца. През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14.
към текста >>

През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14.
уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час. В това време експлозията станала. Диктаторът Меликов виждал в лицето на медиума свой съперник. И когато през пролетта царят заминал за Ливадия, Меликов възложил на медиума една важна мисия в Париж, за да го отстрани от двореца. През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14. март 1881 г., до Катеринския канал, в Петроград. Барон Лангсдорф престоял няколко време в Женева, отдето бил извикан в Русия от цар Александър III, който ревностно се занимавал със спиритизма. Медиумът имал тогава чести сеанси частно с императора и жена му, княгиня Дагмар от Дания. Нека кажем по тоя случай, че на тази последната приписват изобщо сключването на франко-руския съюз. Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11.
към текста >>

Барон Лангсдорф престоял няколко време в Женева, отдето бил извикан в Русия от цар Александър III, който ревностно се занимавал със спиритизма.
В това време експлозията станала. Диктаторът Меликов виждал в лицето на медиума свой съперник. И когато през пролетта царят заминал за Ливадия, Меликов възложил на медиума една важна мисия в Париж, за да го отстрани от двореца. През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14. март 1881 г., до Катеринския канал, в Петроград. Барон Лангсдорф престоял няколко време в Женева, отдето бил извикан в Русия от цар Александър III, който ревностно се занимавал със спиритизма. Медиумът имал тогава чести сеанси частно с императора и жена му, княгиня Дагмар от Дания. Нека кажем по тоя случай, че на тази последната приписват изобщо сключването на франко-руския съюз. Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11. Медиумът говорел в състояние на транс, но по-често това ставало посредством един психограф — малък инструмент, мо- делът на който е показан от духовете. Обществото, което контролирало медиума, било означавано под името „Дабо“.
към текста >>

при леглото на умиращия Александър III в Ливадия.
След заминаването на медиума Лангсдорф, един нов чудотворец се явил в двореца. Това бе калугерът Иоан Хич, известен повече под името Иоан Кронщадтски. Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича.
към текста >>

* * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата.
Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича. Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин.
към текста >>

Един от най-често извикваните духове от императора бил тоя на баща му, Александър III.
Една тайна мартинистска ложа била основавана в императорския дворец, а Николай II бе преподобният. В. Н. (върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници. Спиритистическите сеанси били твърде чести. Дирижирал ги самият Филип. Един от най-често извикваните духове от императора бил тоя на баща му, Александър III. Известен е култът, с който Николай II окръжаваше паметта на баща си. През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз. Николай II обещавал и това доста много е допринесло впоследствие да се закрепи тоя съюз, въпреки все повече и повече растящите германофилски влияния в руския дворец. През руско-японската война Филип бил държан в течение на различните руски проекти против Япония. Понеже тия проекти несполучили, противниците му в двореца (а τΐ били твърде много) повдигнали против него твърде жива кампания пред царя, като отивали дори до обвинението в предаване на японското правителство плановете на руското.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария.
От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си?
Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Рудолф Щайнер и Д-р Александър Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове.
След обед е имало семинарни упражнения под ръководството на специалисти. Вечерта е имало разисквания от всички по повдигнатите въпроси. Д-р Щайнер е държал пет лекции на тема: „Окултизмът и отделните науки“. Била представена и една сцена от втората част на „Фауст“. Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер и Д-р Александър Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове. Окултизмът хвърля голяма светлина както върху другите изкуства, така и върху архитектурното изкуство. Интересно е да се изучи връзката между архитектурата и съответната културна епоха от окултно гледище. Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата. От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим. А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика. Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци. Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
към текста >>

Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист.
В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора. Лопатовидни ръце имаше Наполеон, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение. Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист. Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др. (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Петров, от Ямбол, Димитър Шишков, от Пловдив, Тодор Янушев, от Айтос, Александър Пулев от Сладък-Кладенец или Раднево, Н.
след закриването на конгреса, делегатите, в болшинството си, изостанаха в залата на заседанието (ул. 6 септ. № 29) като настояха да им устроя беседа със задгробните обитатели, за да се „уверели“, че има задгробен мир и да чували възможните съобщения и новини от там. От присъстващите си спомням: г. г. Петър X. Петров, от Ямбол, Димитър Шишков, от Пловдив, Тодор Янушев, от Айтос, Александър Пулев от Сладък-Кладенец или Раднево, Н. Гърнев и Лавчийски и др. от София и другите краища на България. Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там. От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т.
“ А дъщеря й отговорила; „изпъдиха ме, мамо, от болницата“. Баща й тогава погледнал часовника си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й. Сутринта, на другия ден, съобщили им по телефона от болницата на „Червен Кръст“, че дъщеря им Зорка се е поминала в същия час и минута, когато майка й се събудила от сън, изплашена, и извикала с плач: „Зорка умря! “ Съобщава: А. Динова. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис“, дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т.
влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис“, това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХI. 925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени“.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър.
Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие. За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този убийствен полицейски режим на руския монархизъм никога не е действал толкова гнетущо върху душата, както през времето на Белински до премахването крепостничеството от страна на Александър II.
От времето на Белински до навечерието на руската революция през 1905 г. руската интелигенция не бе изпадала в такъв трогателен за душата възторг, в какъвто я доведе „прочутото“ писмо на горната личност до Гогол. Този възторг е твърде характерен за онова време; той е резултат на общото състояние на духа, създадено от печалната руска действителност. По повод книгата на Гогол: „Избрани места из преписката с приятели“, в която последният подвъргва на безпощадна критика лично себе си, като обществен деятел в литературното поприще, Белински отправя до нейния автор писмо, с което го порицава в мистицизъм. Като напада Гогол, авторът косвено шиба със своя скорпионен бич прекия виновник за страданията на своя народ — руския абсолютизъм. Този убийствен полицейски режим на руския монархизъм никога не е действал толкова гнетущо върху душата, както през времето на Белински до премахването крепостничеството от страна на Александър II. Това бе период на адско състояние за една честна душа, като Белински. А Белински не беше единствена личност, стенеща под режима на нагайката и далечните сибирски зандани. Плеяда борци: декабристи, терористи, нихилисти, народници, разночинци живееха с мисълта за облекчение съдбата на Русия, в която имаше привилегия само дворянското общество, особено до премахването на крепостничеството. Всеки спомен за тая плеяда — труженици буди умиление до сълзи на очи, защото не може да не се трогне душата при вида на онова самопожертване за „делото“, с което се илюстрира бушуващото състояние на нашия вътрешен мир, когато равновесието му се наруши. И, твърде естествено бе интелигенцията да дойде във възторг от съдържанието на едно писмо, излязло от ръката на най-силния и най-честния по него време литературен критик в Русия.
към текста >>

През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48990201950073