Търсене в текстове за 'Абсолютна чистота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 364 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение.
Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това. Не може, обаче, резултатът да изпревари причината. Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение. Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци.
към текста >>

Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода.
Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

2. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр.
могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво.
към текста >>

Аз съм за онази абсолютна истина.
„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено.
към текста >>

3. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние изучаваме абсолютната реалност.
Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават.
към текста >>

- Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов.
Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
към текста >>

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

Тя е светла, ясна, абсолютна.
Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите".
към текста >>

5. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина.
Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден.
към текста >>

Той изисква пълна чистота във всяко отношение.
Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог". Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява".
към текста >>

6. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни.
Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас. Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик. Винаги употребявайте мислите си за облагородяване на света. Изпълвайте се само с красиви, добри мисли така ще можете да намалите страданията в света.
към текста >>

Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота.
Направете ги силни и определени; изпращайте ги като отряд от помощни сили за наше употребление. Всяка мисъл трябва да има силата да възстанови равновесието, дето законът е бил нарушен и да внесе хармония, дето тя е била нарушена от други. Мислите ви трябва да градят, да подкрепят силите към доброто. Неговите ученици трябва да подпомагат делото Му, но всяка нечиста мисъл затруднява това. Вашите мисли за другите трябва да носят винаги Неговата сила в себе си. Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща.
към текста >>

Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега.
Бъдете съвестни във всичко, що вършите, истинни и точни в работа, говор, и мисли. Не бъдете ли такива, никога няма да ви се поверява важна работа. С часове мислете върху истината, чийто жив символ сте самите вие. Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си.
към текста >>

Живейте в Неговия свят на чистота и светлина.
Колкото са по-чисти инструментите, толкова са по-годни за наша употреба. И така, пречистете трите вътрешни инструмента и ще почувствувате да расте у вас мощта да изявите Любовта. Трябва да бъдете чисти като кристал, за да може неговата светлина да просветне през вас, света да достигне и да го освети. Бъдете тъй чисти, като живата светлина, която изтича от Неговото сърце, от неговата вътрешна същина. Дръжте се винаги в лъчите на Неговата пречистваща светлина. Живейте в Неговия свят на чистота и светлина. Здраве Вие трябва да се изградите като здрав, силен инструмент за моята работа, за да не бъдете разрушени чрез моята сила, ако ви възложа да спомогнете на великото дело. Ние ви помагаме дотолкова, доколкото позволява вашата карма. Но вие сами трябва да поправите това, що някога сте развалили - сами трябва да премахнете резултатите на незнанието и на миналите неизпълнени задължения. Ако искате да ни служите, трябва да имате здраво тяло, което да е дорасло за напрежението на школуването и работата, в което тяло ще можем да влеем силите си в услуга на човечеството. Употребете здравия си човешки разум, който ще ви каже, че вашият инструмент трябва да бъде чисто настроен, преди да можете да го използувате в работа за нашето дело.
към текста >>

„Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас.
„Където влезе Любовта, там всички се надпреварват да си отстъпват и да си услужват. По това се познава Любовта. „От вас се иска едно - да пазите да не събаряте онова, което Бог гради във вас". - Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме. - Това е едно голямо заблуждение. „Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас. - Бог, който живее във вас ще ви въздигне. Учителя
към текста >>

7. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2.
КНИГОПИС 1. „Абсолютната чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2. „За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

8. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза).
към текста >>

Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот.
Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
към текста >>

9. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина.
Те се движат между две противоположности, но не могат да видят тясната връзка, която съществува между тях. Що е смъртта? Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина. И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга?
към текста >>

10. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява.
Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява.
към текста >>

Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки.
към текста >>

Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини.
Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал!
към текста >>

11. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел.
Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния.
към текста >>

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

12. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си.
Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават. Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат. Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си. Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват. С тези идеи човек се ражда. Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприел - било по силата на своята принадлежност към една среда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения - са все човешки идеи. Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни.
към текста >>

Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл.
И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша. Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено. Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение.
към текста >>

13. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

* Излезе на югославски език (с латински шрифт) превода на беседата на Учителя: „Абсолютна чистота".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Излезе напоследък на латишки език том беседи от Учителя с заглавие: „Zeme piepildisies ar zinashanu" „Земята ще се изпълни със знание", Това е едно красиво издание на хубава хартия. Книгата е печатана в Рига. Преведена е и издадена от учениците на Всемирното Братство в Рига. Книгата съдържа шест беседи: Земята ще се изпълни със знание; Зазоряване; Идат дни ; Денят Господен; Ще хвърля мрежата; Ела след мен! Книгата е придружена с портрета на Учителя. * Излезе на югославски език (с латински шрифт) превода на беседата на Учителя: „Абсолютна чистота". Предговорът на книгата е от самия преводач Душан Богосавлевич. Книгата е печатана в Суботица (Югославия). Също е снабдена с портрета на Учителя. След превода на „Високия идеал", тая е втора книга от Учителя, печатана на югославски. * „Паневритмия", от Беинса Дуно Това красиво издание съдържа три части; Първа част: Описание на движенията.
към текста >>

14. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград.
На друго място в същата книжка са поместени избрани мисли от Учителя. В югославянското списание „Упознай себе! " е поместен отзив за сръбския превод на беседата от Учителя „Високият идеал", (година VIII. кн. 5-6, май – юни 1938). В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения.
към текста >>

Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота".
" е поместен отзив за сръбския превод на беседата от Учителя „Високият идеал", (година VIII. кн. 5-6, май – юни 1938). В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят.
към текста >>

Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота.
В същата книжка е печатана и статията „Лъчи на живота" от Учителя. Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота. Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на границата се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения. На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение.
към текста >>

Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>

Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
към текста >>

Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството.
към текста >>

И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
към текста >>

Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги. Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура. „Паневритмия" от Беинса Дуно Тая книга, за която миналия път писахме отзив, се доставя от Руси Събев, улица „Опълченска", № 64, София. Цена 90 лв. „Песни от Учителя".
към текста >>

15. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той съдържа следните беседи: Абсолютна чистота.
Skolotaja svetie vardi skolniekam. Това е заглавието на латвийския превод на книгата "Свещени думи на Учителя", която миналата година излезе на български. Peteris Donovs. Absoluta tïrîba. Книгата под това заглавие представя един значителен том беседи от Учителя, преведени на латвийски от Петър Миетинш. Той съдържа следните беседи: Абсолютна чистота. Ще дойде отвътре. Пробни страдания. Големец и слуга. Общение с Бога. Хигиена на живота.
към текста >>

16. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа.
Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: – В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа. Те приемат и предават радиовълни. Те са радио-приематели и радио-предаватели. Ние едвам сега си служим с радио, а пчелите – от хиляди години. Но в бъдеще много нови сили ще се развият в човека. В бъдеще няма да има скрити работи; ще виждат през завесата и през стените, какво вършите в стаята.
към текста >>

Любовта дава абсолютна свобода.
Тогава умът, сърцето и волята функционират правилно. И тогава постъпваш като гениален човек. Всяко нещо на място го правиш Този, който те обича, те поставя на равно със себе си. Любовта никога не допуща да обвиниш онзи, когото обичаш. Можеш да обвиниш самия себе си, но не и него. Любовта дава абсолютна свобода. Като дадеш едно благо на онзи, когото обичаш, ще се отдалечиш – той да не те вижда. Оня, който те обича, никога не може да ти направи пакост. Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен.
към текста >>

17. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата.
И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични.
към текста >>

Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила.
В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни. Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния.
към текста >>

Тази мисъл разкрива интимната връзка между развиване на заложбите и растенето — душевното растене в човека, което става в абсолютна свобода.
Непоколебимостта е една проява на вярата. Ако изпълнението волята на Бога седи в развитието на нашите заложби, тогава става ясно значението на вярата в този процес. Учителят казва: „Вярата е един процес на растенето. Човек чрез вярата расте. Вярата го освобождава от всекидневното". Тази мисъл разкрива интимната връзка между развиване на заложбите и растенето — душевното растене в човека, което става в абсолютна свобода. То е досущ едно и също. Няма развитие, ако няма растене. Така вяра и воля добиват своето единно значение. Нямаме разумна воля, следователно истинско, трайно постижение, ако нямаме вяра. Вяра— в що?
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина.
Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете.
към текста >>

Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида.
Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
към текста >>

19. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр.
В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват. Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния.
към текста >>

) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр.
А любовта възстановява тая хармония и това премахва причините за предразполагане към болести". Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето. Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава.
към текста >>

Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете".
Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето. Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете". Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние.
към текста >>

Когато човек се издигне до онази мистична област на любовта и вярата, която ражда у него абсолютната увереност, че Любовта прониква всичко в света и че тя едничката управлява в света, когато дойде до онова музикално състояние да схваща живота като любов, хармония и красота, когато човек на всичко се радва и всичко люби, във всичко вижда красивото и доброто, той е над областите, дето царуват болестите.
XII, 1941 г.) – "Ако в нас влезе божественият ток на любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през тебе любовта, ти ще възкръснеш! " (Беседа на Учителя, от 19. IV. т.г. ). Когато човек се издигне до онази мистична област на любовта и вярата, която ражда у него абсолютната увереност, че Любовта прониква всичко в света и че тя едничката управлява в света, когато дойде до онова музикално състояние да схваща живота като любов, хармония и красота, когато човек на всичко се радва и всичко люби, във всичко вижда красивото и доброто, той е над областите, дето царуват болестите. Ето защо, Учителят казва: "Ако болният познае любовта на Бога, ще оздравее моментално". Тогава той ще стане център, който ще привлече по магичен начин лечебните сили на всемира към себе си.
към текста >>

20. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации.
Всичките техни писания, известни и неизвестни, са написани според основните принципи на Кабалата. Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността.
към текста >>

Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота.
Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации. Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.
към текста >>

Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост.
Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога. Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала. Кабалата на Дан Цион и Ански е сравнително взето малка сбита книга, френски формат от 140 стр. заедно със съдържанието и пр. указатели. Разделена е на следните отдели: I ч. Критичен поглед върху Кабалата, II ч.
към текста >>

стр.: "Предмет на вярата е хипотезата"... Предмет на вярата е Абсолютната Реалност, до която истински верующият се добира чрез жива опитност.
На стр. 10: "Кабалата има своя идеална геометрия и пр... С тях тя насилва (к.н.) природата и открива нейните тайни". Кабалата не насилва природата. Нейните учения ни разкриват тайните на природата, а посветените посредством магическата страна, която ни разкрива Кабалата, предизвикват силите на природата за добро на човечеството. По долу на с. стр.: "Предмет на вярата е хипотезата"... Предмет на вярата е Абсолютната Реалност, до която истински верующият се добира чрез жива опитност. На стр. 11: "...окултната наука, която по своята същност е много по-близка до кабалата". Окултната наука включва в себе си Кабалата. Малко по-долу на същата стр. се казва, че Бог – разумно творческата сила, всемогъщата воля, – не можела да се схване с разума.
към текста >>

21. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света.
И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света.
към текста >>

В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!
Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.
към текста >>

22. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА.
Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ!
към текста >>

За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме.
Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Животът започва от любовта към Бога.
към текста >>

23. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля.
А ония, които нямат никакъв идеал те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5. КОЗАТИВНИ СИЛИ V година / I том (София, 1925-1926) Човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта.
към текста >>

Абсолютна справедливост!
Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5. КОЗАТИВНИ СИЛИ V година / I том (София, 1925-1926) Човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта. Съвременните хора са Забравили смисъла на буквите.
към текста >>

Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5.
Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5. КОЗАТИВНИ СИЛИ V година / I том (София, 1925-1926) Човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта. Съвременните хора са Забравили смисъла на буквите. Те включват в себе си формативни сили. Формативните сили служат като съединителни нишки между всички други сили.
към текста >>

Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота.
В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва Престанат ли промените в неговия живот това показва, че развитието му се е спряло. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности.*** 17. ФОРМИ В ПРИРОДАТА VIII година / III том (София, 1929) Когато се говори за малка форма, в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота. Микроскопът обаче, открива реалността. Всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.*** 18. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата.
към текста >>

24. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА I година София, 1930-1932 Като ученици, вие трябва да говорите истината.
С ТЕЗИ БЕСЕДИ СЕ СЪКРАЩАВА МНОГО ВРЕМЕТО ЗА ВАШЕТО РАЗВИТИЕ, ЧЕСТО ВИ ГОВОРЯ НЕЩА, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ ЗА ВАС ОТВЛЕЧЕНИ, БЕЗ НИКАКВО ПРИЛОЖЕНИЕ. ЗНАЙТЕ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ВИ ГОВОРЯ СЕГА, СЛЕД 100-200 ГОДИНИ ЩЕ ИМА ПРИЛОЖЕНИЕ. ТО ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ. НЯКОИ НЕЩА НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИЛОЖАТ ОЩЕ ДНЕС. УЧИТЕЛЯ 1. АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА I година София, 1930-1932 Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една погрешка и не искаш да я признаеш, ти излъгваш. Не е позволено на човека да лъже! Aз имам най-голямото отвращение към лъжата.
към текста >>

Абсолютна истина!
Не е позволено на човека да лъже! Aз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата - никога. Няма по-красиво нещо да срещнеш човек у когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си.*** 2. НОВО РАЗБИРАНЕ II година / I том София, 1932 Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат.
към текста >>

Абсолютна истина!
Всичко може да се прости на човека, но лъжата - никога. Няма по-красиво нещо да срещнеш човек у когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си.*** 2. НОВО РАЗБИРАНЕ II година / I том София, 1932 Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат. Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата.
към текста >>

Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата.
Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране.
към текста >>

25. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него.
Да хлопаш,това значи, да работиш. За да намериш пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Николай Ростовцев "Архангел Михаил" Един от братята попита: Как човек да влезе във връзка със съкласниците си от вътрешната школа? Учителят каза: За целта трябва да се очистите. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва.
към текста >>

Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго.
Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви в красивата си форма облечен и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в прави линии, с мантия и с колан. И тогава започват требите, дърветата, цветята, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека. Николай Ростовцев "Архангел Гавраил" За да се разкрие тази картина трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всички в природата: и с хората и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи, всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят умът ти, сърцето и тялото ти, за да стане това.
към текста >>

26. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълняват ролите си с чистота и святост.
Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София. За първи път среща Учителя на 19 юли 1915 г. След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот.
към текста >>

От него общо лъхаше някаква неземна чистота.
Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”.
към текста >>

Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек.
към текста >>

Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>

Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота.
Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на земята, е изпълнено с вибрациите на Словото, с трептенията на музиката. Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото.
към текста >>

27. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изпълняват ролите си с чистота и святост.
Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П.
към текста >>

Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им.
В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
към текста >>

За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>

И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи.
Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р.
към текста >>

Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот.
Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
към текста >>

28. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото.
След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци. Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я подтиква към нова дейност. Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя. През 1940 година Весела Несторова взима изпита си за втора специалност - преподавателка по френски език. Учителят я окуражава преди изпита: “Като гледате планината отдалеч, не виждате пътечка, но като се приближите, все ще намерите някоя пътека нагоре. Ще преодолеете мъчнотиите.
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род.
Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал.
към текста >>

Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя.
Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя.
към текста >>

30. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже.
Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще.
към текста >>

И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна.
Което иска за прегърне всичко — да обгърне и да слее целий свят във своята любов. * * * Ето, Господи! — Аз съм пак пред Теб! И моето сърце Ти в дар принасям! На Твойта правда с меча остър прободи го. И нека кат' поток да бликнат тъмнокървавите струи на порока и на всяка нечистота земна. И нека Твоя пламък обгори във него всяко зло; И нека огън вечно неугасващ пламне в него, И кат' поток да се разлее вредом неговата светлина! * * * О, Господи! Прострен в праха, изцапан, кален, аз лежа пред Твоите нозе: — — Дигни ме! ... Просветли ме! ... Обнови ме!
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г.
Трудно е да се разбере, че вашето собствено разбиране живее вътре в самите вас, тъй като всички са привикнали да търсят своето разбиране и своята истина в външни неща. Призовавайте съмнението. То е драгоценен балсам. Макар и да изгаря, то същевременно носи велико изцеление. Истината може да се достигне само като се извиква съмнението, отхвърляйки всичко, което вече сте разбрали, и пристъпвайки границата, която вече сте достигнали. Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г. Линиитe на природата — светлина върху живота, беседа държана от Учителя на 27 август, 1928 г. Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г. Цената на всяка беседа поотделно е 5 лв. Могат да се доставят от редакцията на в. Братство. Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза.
към текста >>

32. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
към текста >>

Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия.
Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа.
към текста >>

33. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>

Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.
Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието.
към текста >>

34. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Абсолютна чистота - 5 лв.
Високият идеал, от П. Дънов - 5 лв. Трите основи на живота - 10 лв. Силите в живата природа - 15 лв. Великият закон - 5 лв. Абсолютна чистота - 5 лв. Учителят - 5 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота.
Чрез растителната храна се внася една обнова и подмладяване на организма. Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали. Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар.
към текста >>

Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина.
Меродавното за нас е онова, което сега природата твори. За нас е важно, как сега трябва да живеят хората, а не как са живели в миналото. За нас не е важно какви са били вярванията на хората в миналото, а какви трябва да бъдат нашите вярвания сега. Нашите вярвания по отношение на миналите трябва да имат един плюс, понеже сме израснали. Потребна ни е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата.
Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота.
към текста >>

Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота.
И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем.
Както един човек може да получи знания за Африка или като отиде там лично или чрез четене на описанията, дадени от изследователи, които са били там, също така, той може да посети свръхфизическите области, ако има тая възможност. или пък да проучи това, което други, имащи тази възможности, излагат като резултат на техните изследвания. Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги. Истината е вечна, и стремежа към нея трябва да бъде вечен. Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните. (следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази.
към текста >>

- 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В.
- 30 Синове на възкресението - 35 Учителю благи - 20 Великото в живота - 6 „Ето Човека! " — първа серия беседи, - 25 Братя и сестри на Христа, - 25 Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40 Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60 Слава Божия, осма серия, - 150 Затова се родих, девета серия беседи, - 150 За съдба дойдох, - 40 Новата Ева. Издигнете жената! - 12 Пробуждане на колективното съзнание, - 2 Мировата любов и космичната обич, - 3 Новият живот, - 3 Закон за единство и общност, - 15 Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10 Обич към знанието, - 5 Високия идеал, - 5 Абсолютна чистота, - 6 Единният живот, - 5 Жал ми е за народа, - 5 Великият закон, - 5 Ще се стопи, - 5 Природно лекуване На слънце, от А. В. Никола, - 7 Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант, - 60 Лекуване с треви, съставил Хр. Досев, - 12 Природно лекуване, от М. Платен 2 тома, - 100 Основа на нашето здраве, - 5 Лекуване чрез пост и жизнена сила, Д-р Г. Ридлин, - 8 Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4 В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8 Вегетарианство и въздържание.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О!
И нека се има пред вид, че обновата винаги е вървяла и винаги ще върви от вътре навън. а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен.
към текста >>

Абсолютна чистота се изисква в онзи свят.
Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“. Но онзи свят е така хубаво организиран, че никакво престъпление в мисъл, чувство и постъпка не е възможно. Абсолютна чистота се изисква в онзи свят. Онзи свят често го представят такъв, какъвто не е. Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото.
Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си. Пътя за това намиране за всека душа е индивидуален, специфичен; следователно, имаме много методи и пътища за развитието на човешките души, но всички тези методи трябва да бъдат обосновани върху един основен принцип. Има, обаче и методи които са обосновани на различни принципи, тогава това са различни пътища, които трябва ясно да бъдат разграничавани от онези, които се стремят към пътя на окултното познание. Следствие на това различие в принципите и методите имаме и различие в целите, към които се стреми дадена школа. Различните школи имат различни схващания за реалността, и имат различни методи за приложение и развиване на силите, които са заложени в човешката душа.
към текста >>

Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората.
към текста >>

Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека.
Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи.
към текста >>

И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето.
Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка.
към текста >>

Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие.
Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота и на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето.
към текста >>

Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите.
И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко.
всред които човек живее и се развива. Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си! Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство.
към текста >>

Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути.
Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си! Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство. Да вървим нагоре, по посока на разширяващите се граници на ъгъла, това значи да живеем в хармония с божествените закони на живота.
към текста >>

За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода.
И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си! Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство. Да вървим нагоре, по посока на разширяващите се граници на ъгъла, това значи да живеем в хармония с божествените закони на живота. Да вървим надолу, към върха на ъгъла, по посока на неговите стесняващи се граници, това значи да дадем власт на нисшите елементи в нашата природа, които спъват правилното ни развитие.
към текста >>

И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота.
Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите.
към текста >>

Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога.
Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека.
към текста >>

Чистотата е път, чрез който живота идва.
Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии.
към текста >>

Без чистотата живота не може да се прояви.
Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание.
към текста >>

Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее.
Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните.
към текста >>

Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите.
И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота. Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави.
към текста >>

Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека.
Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов.
Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много. Като всеки един от нас. Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота? — Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват.
към текста >>

После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях.
Постът, обаче, не трябва да бъде само на физическото поле, пост само от храна. Човек трябва да се въздържа и от лоши помисли и желания. Да се храни само с хубави мисли и чувства. Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна.
към текста >>

И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна.
Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те безпощадно критикуват стремежите на ония които търсят чистотата и светостта на живота.
А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено. Затова е той криво разбран, вследствие на което се явяват толкова много нападки и криви критики. Те безпощадно критикуват стремежите на ония които търсят чистотата и светостта на живота. Но дерзайте! Във вас, в които съзнанието е пробудено и чиято душа копнее за великото и красивото, говори едно вярно чувство, което добре познава гласа на живата природа, гласа на Великия Водач, който ни води към светлина и божествена правда. И това чувство никой не е в състояние да го затъмни, защото в него гори жив огън и блести вечна светлина. Неговия глас е ясен и тих и плодовете на неговия труд са храна за ония. които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му.
към текста >>

Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.
Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2.
към текста >>

И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. 3.
към текста >>

Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб.
едно условие за извършване на престъплението. И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб. Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не разбират защо живота им е нещастен. Живота ви е нещастен, понеже сте в света на тъмнината и сте роб, а робът не може да бъде щастлив. Докато човек не излезе от света на тъмнината, той не може да бъде щастлив. За да излезем от света на тъмнината потребна ни е Любовта, която избавя света.
към текста >>

„Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой.
Когато цветът бе съвършено изчезнал, тя стоеше до мене ясна и озарена от своите собствени лъчи. „Не се страхувай, каза тя, те не могат да ти направят нищо, защото ти си влязъл в моята атмосфера. И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“ Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи. Почувствах се пълен със самоувереност и сила. Царицата простре ръката си и ме докосна леко, изпълвайки ме с един такъв огън, който надминаваше всичко, изпитано до сега от мене. „Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята спокойно чистота, образуват вечното място на неговия покой. Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост. Духът на царствения лотос не може да живее дълго време в мрака, цветът увяхва и умира, когато светлината му е отнета. Спомняй си тези думи, дете, запиши ги в твоето сърце, защото когато духът ти стене способен да ги разбере, те ще ти изяснят много неща.“ „Кажи ми, запитах аз, кога ще мога пак да отиде да видя цветята? Желаете ли да ме заведете утре през деня?
към текста >>

подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота.
неправди, ако върху теб се струпват нещастия — помисли! Дали временните обстоятелства са успели малко да изменят естественото развитие не нещата? Пълната с надежди усмивка на вярващия оптимист е най-силната броня против страданията. Прочие. усмихвай им се! Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора. подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота. Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали. Но аз зная, че вие сте наблюдавали свръхчовешката сила на десетица души на пристанището, когато дигат некоя тежка релса: „Едно, две, три! “ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е. Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост? Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете?
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства.
Според тях посредничеството на организма е от второстепенно значение. Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма. Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него. Според тях — не лекува химическото вещество, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство. Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства. Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял. А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма. Те не могат ги заместят. Д-р Стефан Творците на истински блага Зад всяко създание стои мисълта на неговия творец.
към текста >>

Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство.
Божилова Суровата храна през зимата Знае се вече положително, че най-добрата, най-здравата, най-годната за строителството и лекуването на човешкия организъм е храната, която не е претърпяла съществени промени чрез температурата на огъня, — суровата, или слънчево светлинната храна, запазила непокътнато богатството на своите елементи и жизнената сила на витамините. Природата е най-великият майстор, съчетател в дивни форми, вкус, аромат и шарки всичко, което е необходимо за поддържането на човешкия живот в неговото здраве и красота. На човека не остава друга грижа, освен да помогне с труда си това творчество, да скъта чудните дарове за времена и места, Когато и където ги няма, да ги поднесе за храна във вид и наредба, според нуждата на организма при различните условия. В това трябва да се състои и същността на истинското изкуство за приготовление на храната. За човека в днешното му състояние, с доста похабени зъби и органи в храносмилателната система, е необходимо още да се направи твърдата храна удобна за възприемане. Към тази необходимост притурена още и грижата да се поднесе храната в абсолютна чистота и пълна красота — това е същинската задача и важното предназначение на тъй нареченото готварско изкуство. Всичко друго е суета и посегателство върху здравословната и целителната сила на храната, която човек с никакви свои капризни изкуства не може да създаде, или възстанови. Употребата на сурова, или слънчево светлинна храна не значи по никой начин освобождаване от всяка грижа по приготовление на храната, а само освобождаване от ненужната, или вредната грижа, която отнема хранителната стойност на естествените продукти. Напротив, да се подбере, правилно съчетае и изящно поднесе суровата храна, изисква се истинско знание и естетически вкус, за да се оправдае напълно понятието „слънчево-светлинна“. От нея трябва да блика свежата струя на природата, в нея трябва да се отразяват спектралните багри и животворните лъчи на слънцето. Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки човек е абсолютна мярка за себе си.
И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите. Всеки човек е абсолютна мярка за себе си. Твоя ум е мярка за теб, но щом искаш да направиш твоя ум мярка за другите, къде ще остане техния ум? Ако искаш ти да бъдеш мярка за един човек, ще му кажеш: Позволяваш ли моя ум да бъде мярка за теб? Ако ти позволяваш моя ум да бъде мярка за теб, аз ще позволя твоя ум да бъде мярка за мен; и ако ми позволиш моето сърце да бъде мярка за теб, и аз ще позволя твоето сърце да бъде мярка за мен. Законът е: Никой не може никога да вярва в думите ти, ако ти не вярваш в неговите. Величието на Бога седи в това, че Бог абсолютно вярва в нас.
към текста >>

Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота!
Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят. Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота! — И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговата чистота бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх.
Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен. Колко млад и красив бе той! Земята не бе оставила никакво петно върху неговия дух; но аз знаех, че това петно ще продължи да стои върху мен, до тогава, докато успея да го изтрия напълно през вековете. Неговата чистота бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх. „Не повдигай още очите си“, прошепна той. Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята.
към текста >>

Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба.
Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
към текста >>

Без вода в света би било голяма нечистота!
Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа. Водата също играе важна роля в живота на съществата върху земята. Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация. Там дето няма вода, или пък влагата не може да се задържи, става пустиня. Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация. Без вода в света би било голяма нечистота! Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване. Тя е проводник на оная жизненост, която възраства семето и го кара да се подаде над почвата. Места, които са лишени от изобилна вода, имат слаба растителност. или пък никак я нямат.
към текста >>

Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим.
Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слободия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управниците, но са Го и гонили, осъдили и разпнали. И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо?
към текста >>

Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме.
И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо? С единствената цел, дано поне след това се поправим. Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живота, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние виждаме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълната смисъл на думата, в семейния брак, са рядко. И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки.
към текста >>

“ А кой от нас е в тази чистота?
И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове. Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща! “ А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък! “, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им.
към текста >>

Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.
Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука. Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек. Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия страдания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия. Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт.
„Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“ Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място. Оставах неподвижен и мълчалив. Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт. Но аз не се страхувах от смъртта и мислех, че това се дължи на царицата, на майката — да може нейния служител да отиде при нея в пълна слава. Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов. (следва) ПАНЕВРИТМИЯ Музика и пластика. Поезия и красота. Хармония и полет нагоре.
към текста >>

Чистота, изобилна светлина.
Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувстваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: да се роди човекът на светлината. Ги чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите — техни.
към текста >>

Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност.
която е намерило нещо скъпоценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед — как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите, и те ще се почувстват близки и сродни. И тогаз всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност. музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре, в чисти, свещени обиталища, живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>

Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.
— Кой са тези малки неща? Ами да направиш една реформа в храненето, като изхвърлиш месото, спиртните питиета, тютюна и разните други излишества. Да се научи човек да се храни правилно, и се привикне добре да дъвче. той тогава ще оцени действително много по вече храната, от колкото до сега и ще извлече безспорно много по-голяма полза. Да се научим да ценим чистия въздух и да привикнем да дишаме дълбоко и плавно и това е малка работа. Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени. Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен. Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси. „Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности.
И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш.
към текста >>

Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>

Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта.
Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта. Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите.
към текста >>

Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад.
Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта. Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите. Заслушан в гласа на съвестта, това Божествено око в човека, той трябва да изпитва към ближния си милост и любов.
към текста >>

Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки.
Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта. Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите. Заслушан в гласа на съвестта, това Божествено око в човека, той трябва да изпитва към ближния си милост и любов. Изпълнен с любов и мъдрост, той стига до Божествената истина. Благословен е пътя на истината, който води човека в царството на съвършенството.
към текста >>

Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта.
Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта. Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите. Заслушан в гласа на съвестта, това Божествено око в човека, той трябва да изпитва към ближния си милост и любов. Изпълнен с любов и мъдрост, той стига до Божествената истина. Благословен е пътя на истината, който води човека в царството на съвършенството. Рига М.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под ум разбирам абсолютната космична разумност.
Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота. Вън от Умът света не съществува. Или другояче казано — светът е външна, обективна страна на ума. Под ум разбирам абсолютната космична разумност. Проявлението на този космичен ум ние наричаме творчество и прогрес. В процеси на това творчество, той създава всички форми и същества, които се явяват като форми на неговата проява. Така че дълбоката вътрешна същина на всяка форма, на всяко същество, това е умът — разумността. И развитието не е нищо друго, освен постепенно разкриване и изявяване на вътрешната същина на този ум. кой го носи в себе си .всички закони, върху които е съградено Битието.
към текста >>

Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота.
Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е. към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони. А днешното изкуство . . .
към текста >>

Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две.
Това ще бъде щастие за мене. ____________________________ Вестникарят и овчарят — Двата полюса под свода: Първий иска лично благо, Вторий — благо за народа. Дядо Благо Преглед Времето, о което живеем, е пълно със събития от голямо значение за бъдещото развитие на човечеството. Две сили са настръхнали, една срещу друга, в света и си оспорват световното владичество. Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И окото е една такава свещ, с чиято светлина можете да услужвате на хората, но никога не можете да дадете окото си не някого, Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ.
Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта. Самата Любов е нещо свещено. Щом Любовта дойде у човека, той трябва да мълчи. За Любовта нищо не трябва и не може да се говори. От светлината на твоята Любов нека се ползват хората, но никога не давай самата свещ на хората. И окото е една такава свещ, с чиято светлина можете да услужвате на хората, но никога не можете да дадете окото си не някого, Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ. Обаче, за това се изисква живот без никакви противоречия. Ако се оставите на такава хармонична мисъл, вие ще можете да пътувате вечер в най-тъмната нощ. като че сте със свещ. В живота си човек се мъчи, докато дойде някаква светлина. Щом известна светлина блесне в ума му, той решава въпросите, които по-рано са били тъмни за него.
към текста >>

Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко.
А Той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпращал, при мене. Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда. А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем е много. Имам изписани цели тетрадки. Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко. Н. Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът. Веднъж небето се отваряло: разсечено било от могъщи светкавици. Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат. Може би Господ щял да го стори.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина.
131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята. В разните епохи преобладава известен духовен елемент. Това значи, че другият елемент също присъства, но в подчинено състояние. Понеже животът е конкретна действителност, всестранна. Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина. Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността.
към текста >>

Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина открита от Христа — и да приложи истината в обективната действителност — от Мисъл да я превърне в дело. 9.
(Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде. Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно. Понеже мисълта е отрицание, а делото утвърждение. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина открита от Христа — и да приложи истината в обективната действителност — от Мисъл да я превърне в дело. 9. Зрелостта на съзнанието като необходима предпоставка на делото. Значение на историософията. Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип. Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото. Историософията показва назначението и цел та на човечеството — реализиране царството Божие.
към текста >>

Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух.
Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни! Изкачете се рано на планината и вижте безкрайният простор, как от светозарния изток излетява хвърковатата, колесница носена върху крилете на Пролетния Дух. И от нея ще слезе при вас на планината, Богинята на Пролетната любов; нежно и топло ще ви целуне, прегърнати от нейното Велико сърце. А сладката й усмивка ще ви разкрие пътя за Всемирната душа. Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят Девите на пролетта. Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух. Облечете дрехата на пролетната промяна. Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар. Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и подмладяват всяка твар! Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината.
към текста >>

Чистотата на една душа унищожава смъртта!
— Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта! — Ето, това съвсем не разбирам! И ми се струва, че губя способността да мисля. . . Но чувствам, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш. Право казваш, че способността ни да мислим е слаба.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества.
Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то. — „Защо не можеш“? — пита го майката — „Имам работа“. — „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря спокойно и сериозно детето. За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят. Децата обичат работата.
към текста >>

Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н.
Красотата е непосредствено единство на мисленето и битието, основен мотив но древността. Обаче нито изкуството, нито философията са в състояние да дадат висшата идентичност на мислене и битието, те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на битието (непосредното, чувственото, случайното) във философията — надмощие на мисленето (отвлеченото, общото.) Висшият синтез на битието — изкуството, и на мисленето — философията, трябва да преминат в изкуство и философия на социалния живот — в делото — в творчеството а приложението — като най виеш и пълен синтез. (Prol. 112) безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето — скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение —в практиката, кога го се въведат в живота, като художество и творчество на индивидуалния и колективния, обществен живот. Те са съкровища на културата, който практиката, приложението ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота.
Като върви в пътя на Любовта, за който ви говоря, човек ще дойде до безсмъртния живот и ще има опитността на пророк Илия — да го вземат с огнена колесница, да го заведат на небето. Огнената колесница е колесницата на живота. И всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. А пък Христос, без огнена колесница, се възнесе на небето. Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота. А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо. Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали тела на човека. Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага.
— Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент. А Мъдростта, това висше знание, което осветява живота всестранно не отива там, дето няма духовна подкладка, дето няма Любов, Истина и Правда. Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено. Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират.
към текста >>

Щом имаме филма, оттам ще почерпим абсолютната истина.
Създаването на земята е филмовано от начало до край, с най-малките подробности. В този филм са представени всичките геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, оттам ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е, също така, създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек произлязъл от едно малко животно, което постепенно се развивало. За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка.
Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос. Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си.
към текста >>

Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето.
„Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята! “ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа. Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни.
към текста >>

според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях.
„Аз летя към висините в облак нежен да израсна. И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна. Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони. Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства.
към текста >>

Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата.
Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони. Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта. И аз тръгвам пак певец унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Абсолютна чистота.
Високият идеал. Новата Ева. Чист и светъл. Обич към знанието. Великият закон. Абсолютна чистота. Тихият глас. Отворените очи. Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните черти на човека. Разумният живот. Сфинксът. Положителните и отрицателни черти на човека.
към текста >>

Ученикът. Чистота. Медитация. Молитва. Съсредоточение. Съзерцание.
Опит за кратко изложение основните принципи окултната наука и Всемирното Братство. Съдържа: Човек. Бог. Вселена. Прераждане. Карма. Новият човек. Учителя Беседите. Ученикът. Чистота. Медитация. Молитва. Съсредоточение. Съзерцание. Силата на вярата. Един Бог. Една религия. Единно човечество. Един общо човешки език.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г.
Младежта (стих.) – Климент. Светлина в Пътя към Посвещението – Сл. Камбуров Идеите на Всемирното Братство в света – писмо от Грац, Австрия, Jozef Eder Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 215) – Влад Пашов Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) – Емил Куе За книгата „Абсолютна чистота“, превод на сръбски от Душан Богосавлeвич – П. Г. Пампоров НАЙ-СТРАШНАТА БОЛЕСТ „Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си“. Учителя Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт. Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога.
към текста >>

Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност.
От една страна, логиката е официалния гарант на истината. От друга страна, логиката няма нищо общо с истината. Как ще се обясни това противоречие? Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина.
към текста >>

Емил Куе Из „Съзнателно самовнушение“ Petar Danov APSOLUTNA ČISTOĆA s bugarsog Dušan Bogosavljević Beograd 1938 След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат.
Много важно е, щото родителите и наставниците да показват на децата пример. Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията. То прави всичко, което пред неговите очи вършат другите. Поради това нека родителите да се въздържат от лоши примери. Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние. Емил Куе Из „Съзнателно самовнушение“ Petar Danov APSOLUTNA ČISTOĆA s bugarsog Dušan Bogosavljević Beograd 1938 След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат. Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г.
към текста >>

По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“.
Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние. Емил Куе Из „Съзнателно самовнушение“ Petar Danov APSOLUTNA ČISTOĆA s bugarsog Dušan Bogosavljević Beograd 1938 След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат. Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
към текста >>

то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички.
Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>

това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила.
По долу привеждаме извадки из предговора: „Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин.
към текста >>

„Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи.
то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“ „Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски.
към текста >>

И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата.
Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство. „Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“ Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски. П. Г. П.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота.
С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство. Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа. Застанете в центъра на вашето съзнание като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете. Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън. Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота. Така вдъхновени и подкрепени, вашите клетки души, вашият организъм — тази душа на душите—ще укрепне, ще се пречисти, ще стане прозрачна за Божията светлина. Подкрепете тия милиони и милиони малки същества, които работят във вас, защото те са ограничени, за да извършат една велика работа. Днес светът е изложен на пожар! Целта на този пожар обаче е: да изгори непотребното, низкото, грешното, подлото. От всичко, което става, вие трябва само да вземете поука.
към текста >>

Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П.
Чрез нея е по евтино и по лесно. За справка пращайте абонаментния си номер. Пишете адресите си ясно и четливо. Интереса към Беседите на Учителя расте все повече и повече. Мнозина от странство се интересуват и превеждат Беседите на чужди езици. Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П. Миетиниш, издание на Рижкото книгоиздателство Н. Гудков. В тоя сборник влизат следните Беседи: 1. Абсолютната чистота; 2. Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания 3. Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга; 4.
към текста >>

Абсолютната чистота; 2.
Интереса към Беседите на Учителя расте все повече и повече. Мнозина от странство се интересуват и превеждат Беседите на чужди езици. Тая година, до сега на Латишки език излязоха две книги: „Свещените думи на Учителя“, превод на сестра Мелита Кедрова и един сборник Беседи под заглавие „Абсолютната чистота“, превод на брат П. Миетиниш, издание на Рижкото книгоиздателство Н. Гудков. В тоя сборник влизат следните Беседи: 1. Абсолютната чистота; 2. Царския път на душата: а) Ще дойде отвътре, б) Пробни страдания 3. Беседи и напътствия държани от Учителя: а) Големец и слуга; 4. Общение с Духа; 5. Нашето място: а) Хигиена на живота; 6. Да им дам живот: а) Вътрешна връзка; 7.
към текста >>

58. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди всичко, човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога.
Всичко това е определено, но кой ще ни разправя за тия работи? Учители трябват за това. Ако ти като художник не рисуваш, как ще нарисуваш един красив образ? Как ще нарисуваш милостивите очи, очите на милосърдието? Ако вие се обезсърчавате така лесно, къде е любовта ви към Бога? Преди всичко, човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога. И тогава мъчнотиите ще газят човека, но той ще бъде по-силен, лесно ще ги носи. Сега заблуждението на хората е там, че те търсят здравето извън себе си. Сега аз не ви говоря за един Бог, който образува спорове между хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни.
към текста >>

еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и чистота.
250) Местата на падение на планетите Друго едно астрологично положение твърди, че планетите действат заедно със знака, в който се намират, т. е. имаме комбиниране на влиянията на планетите с тия на знака, в които те се намират. Като комбинираме тези две твърдения, получаваме едно трето положение, че известна планета, поставена в известен знак, няма да бъде повлияна в своето проявление само от знака, но и от неговия господар, защото знакът действа в съгласие със своя господар. Значи, ще имаме комбиниране на влиянията на планетата с тия на господаря на знака, в които се намира, който в астрологията се нарича „диспозитор”. Когато владяната планета и нейният диспозитор са хармонични, т. е. еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и чистота. А когато владяната планета и диспозиторът са дисхармонични, планетата не може да прояви своята природа и тогава казваме, че тя e в заточение или падение. Една „слаба” планета може да се засили, ако попадне в добър дом и има повече добри аспекти. Върху това ще се спрем най-после. При отношенията между владяната планета и диспозитора има различни комбинации, в зависимост от естеството на самите планети. Когато и владяната планета и диспозиторът са благотворни - комбинацията ще бъде хармонична.
към текста >>

Забележителен със специалния си материал по чистотата с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения.
предплатени. Соф. Бул. Фердинанд 90. В-к Здравец, бр. 3, год. VII се получи в редакцията. Забележителен със специалния си материал по чистотата с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения. Гордост за българската детска и здравно-просветна литература. Год. абон. 10 лв. редактират д-р Никола Станчев и Царевка д-р Станчева, при сътрудничеството на много детски писатели, лекари, учители, композитори, художници и др. Редакция: ул.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли !
серия, 2 том. 30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII. серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост.
Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледище то на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това. което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление, според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое, например, ний днес, според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? — Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити но действащи много по-ефикасно и в много по голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после, нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме?
към текста >>

Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения.
Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори! Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта.
към текста >>

Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта.
Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми. Тя е сама за себе си мярка и закон.
към текста >>

Тя е най-висшата, абсолютна.
Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми. Тя е сама за себе си мярка и закон. Разбира се, и тук е нужно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов“ то не е онази истинска любов — вечната и неизменна връзка между душите, а е временно привличане на плътта. Всички човешки норми днес се нуждаят от корекция. Който желае може, да остане да живее със своите стари схващания и норми.
към текста >>

Те няма да подчинят живота си на кухите форми и отживелите понятия, а ще живеят с абсолютната и вечна мярка — любовта.
Тя е сама за себе си мярка и закон. Разбира се, и тук е нужно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов“ то не е онази истинска любов — вечната и неизменна връзка между душите, а е временно привличане на плътта. Всички човешки норми днес се нуждаят от корекция. Който желае може, да остане да живее със своите стари схващания и норми. Будните души, обаче, ще минат крачка на-пред. Те няма да подчинят живота си на кухите форми и отживелите понятия, а ще живеят с абсолютната и вечна мярка — любовта. С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Жена кога ражда (из неделната беседа „Жена кога ражда“ – 19. XI. 1939 г.) В един разказ от древността се разправя за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го запитал: Какво трябва да правя, Учителю? Учителят му казал: Ще си купиш един юлар, а после ще намериш такъв кон, на който юларят точно да попадне.
към текста >>

Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва.
Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне. Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. Ако например, немате апетит, ако не сте разположени, пийте няколко дена наред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин на гладно сърце по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ви ще се възстановят. Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки.
към текста >>

Тези мили спомени на братски отношения, гостоприемство, чистота, искреност и пр., нашия приятел и неговата другарка ще пазят като най-съкровено богатство в душите си.
Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас. Нека във Вашия многообичен път Бог да Ви обгърне и да Ви пази. Братски Вас Ви прегръща и почита Д-р X... Председател на вегетарианското дружество — Загреб. Тези мили спомени на братски отношения, гостоприемство, чистота, искреност и пр., нашия приятел и неговата другарка ще пазят като най-съкровено богатство в душите си. Те благодарят от сърце на всички, които са показали туй съчувствие и братски отношение към тях, с пожелание през новата 1940 година, ако Бог благоволи и има условия, да дойдат маса души от Югославия и България и да видят на дело учението и живота на Всемирно Братство със своя Учител, а особено на Рила X.
към текста >>

61. -

Абсолютна чистота, П. Дънов.
Шуре — часг II: Орфей, Питагор. Духът н плътта, съдържа 14 беседи от П. Дънов. Ето човекът, първа серия беседи от П. Дънов. Новият живот, П. Дънов. Високият идеал, П. Дънов. Абсолютна чистота, П. Дънов. За съдба дойдох, П. Дънов. Научните основи на вегетарианството. Д-р А. Кингсфорд.
към текста >>

62. -

Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум.
Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят.
към текста >>

Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена.
Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло. Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха. Той няма и не може да има основа.
към текста >>

Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам.
Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата.
към текста >>

63. -

И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.
Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота? Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма. И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят.
към текста >>

Дънов Абсолютна чистота Трите основи на живота Доставя книжарница „Братство“- Севлиево
Л. Н. Толстой Бял или чер хляб, П. Георгиев Душата, доказателство, че съществува. Ана Безант Прераждането надеждата ма човечеството, Ърв. Купър Лица и души, физиогномични портрети, Георги Радев Учителят Великият закон. П. Дънов Абсолютна чистота Трите основи на живота Доставя книжарница „Братство“- Севлиево
към текста >>

64. -

Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот.
Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш. По някой път хората се спират на хигиената. Търсят хигиеничното. Трябва обаче, да се създаде една нова хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов. Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав. Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно. Ако не дойде любовта, ти не можеш да мислиш правилно.
към текста >>

Дънов Абсолютната чистота, от П.
Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев. КНИГИ, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево Великият закон, П. Дънов Пробуждане на колективно то съзнание, от П. Дънов Абсолютната чистота, от П. Дънов Мировата любов и космичната обич, от П. Дънов Новият живот, от П. Дънов Трите основи на живота, от П. Дънов Живот за цялото, от П. Дънов Високият идеал, П.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост.
Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората.
към текста >>

Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия.
Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред.
към текста >>

МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота .
Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . .
към текста >>

Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то.
Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене.
към текста >>

“ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството.
..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше.
към текста >>

Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“!
По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието.
към текста >>

Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят.
Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?!
Какво е нейния приятен аромат, който пълни с благоуханието си животът ни от дълбокия резервоар на своята чиста, искрена любов?! . . Нима меките красиви цветове на розата са по нежни в трептенията си, от сияещите чисти трептения на твоята детска аура?!.. Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
към текста >>

Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>

Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението .
. . Когато аз те виждам да гониш шарената пеперуда, цяло сияещо от радост и безгрижие ... да се плениш до захлас от нейната красота . . . Когато аз те гледам как милваш и галиш кроткото агне, как късаш и береш хубавите цветя; как невинно кичиш русата си главичка със синия синчец, милият карамфил и нежната теменуга! . . Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението . . . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . . ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност! . .
към текста >>

Това е, наистина, златната възраст, висшето Единение, съвършената Взаимност, абсолютната Общност: те са слуги, които се носят като господари, и господари — като слуги.
Нема друга воля, освен Великата Божествена Воля. Всеки се жертва за всички, и всички — за един. Всеки съгласува своето блаженство с онова на другите.Всички живеят в един, и всеки един съществува във всички. Те живеят, прочее, един в друг, един чрез друг, в един общ живот, и все пак отделен. Всеобщата Любов се движи в своя собствен дом, без да срещне нещо, което не е самата тя. Това е, наистина, златната възраст, висшето Единение, съвършената Взаимност, абсолютната Общност: те са слуги, които се носят като господари, и господари — като слуги. (Из „Initiation“). Превел: Н. В.Лашев. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те букви (Продължение от кн. 2). Ще приведем тук няколко думи по тоя предмет и на едного от главните съвременни кабалисти: „Има два вида Кабала, които се различават един от друг. Едната е книжна, известна на всичките филолози, мнозина от които са я разглеждали и класифицирали.
към текста >>

Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре.
От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
към текста >>

Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост.
Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България.
към текста >>

Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите.
Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления.
към текста >>

След това получила в отговор едно писмо от 10 страници, което потвърждавало абсолютната вярност на изследването.
Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата. Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата. След това получила в отговор едно писмо от 10 страници, което потвърждавало абсолютната вярност на изследването. Бъканън бил отначало изненадан , че предмети, които са били само в съприкосновение с изследвания обект, предават психометричното впечатление тъй точно, както и самият обект. И в своето ръководство той се старае да поясни това контактно действие чрез примери из практическата физика. Сега ние знаем вече, че всички неща изпускат лъчи, които се усилват или възбуждат чрез пренасяне на силите от един предмет върху друг. Един добър пример ни дава плочата на фонографа. Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема.
към текста >>

Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI.
Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават.
към текста >>

Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е.
В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII. Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
към текста >>

Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности!
В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи.
към текста >>

Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения. По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.
към текста >>

Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса.
Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи.
към текста >>

Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията.
От казаното става явно, че крайната цел, хармонията, се достига само чрез борба. Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети.
към текста >>

Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония.
Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства.
към текста >>

И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония.
Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства.
към текста >>

Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата.
Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм.
към текста >>

В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата.
плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел.
към текста >>

От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто.
Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа.
към текста >>

На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.
Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.
към текста >>

При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота.
На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.
към текста >>

Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81.
Когато аз седя на пътя, уморен и тежко дишащ, когато почивам в прах и пепел, дай ми вечно да чувствам, че пътят е дълъг още пред мене — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Когато моите покои са украсени и в тях звучи музика и силен смях, дай ми вечно да чувствам, че аз не Те повиках в своята къща — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. 80. Аз приличам на малко, есенно облаче, което безполезно се скита по небето, о мое вечно, славно слънце! Твоето допиране още не ме е разтопило, не ме е сляло в едно с твоя лъч: и ето, аз броя месеците и годините, които ме отделят от Тебе. Ако Твоята воля е такава, и ако това ще Ти бъде приятно, вземи моята плаваща пустота, разцъфти я с пъстроти, позлати я със злато, развей я по вятъра и разпръсни я с чудеса. И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81. През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време. Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце. Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове. Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени.
към текста >>

Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора.
Така че една субстанция се проявява във всичко и нейните закони господстват и в духовната, и в материалната област по неизменим начин. А субстанцията — това е вечно действащата Воля. Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената линия в шестата книга на „Държавата“. И лорд Бекон Верулам е мислил, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка. На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения.
към текста >>

Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението.
„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот.
към текста >>

Робинзон открил едно лесно и сигурно средство за диагнозиране на рака, чрез което с една абсолютна сигурност може да се установи дали току що появилия се оток или втвърдяване, колкото и незначителен да е тон.
Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да мисли повече, да слуша това, което искаме да го научим. Ето защо, като поддържаме без колебание нашите принципи по важните въпроси, съгласяваме се да пожертваме нашите удобства в дребните неща и, до известна степен, даже да паднем в обществената глупост, до тогава, до като тя е само смешна, но не и положително лоша, за да не лишим слабите духом и тези, които са роби на условностите, да чуят истините, които биха могли да разберат. Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“ _______________________ 1) Теософското общество — Б. Р. Диагнозата на болестта „рак“. Френският лекар Р. Робинзон открил едно лесно и сигурно средство за диагнозиране на рака, чрез което с една абсолютна сигурност може да се установи дали току що появилия се оток или втвърдяване, колкото и незначителен да е тон. представлява начало на рак или не. Рано установената диагноза. естествено, много улеснява лекуването на болестта. Както съобщава „Еклер“, откритието на Робинзон е нещо подобно на Валериановата реакция за узнаване на сифилиса. Според докладът, който Робинзон представил пред Парижката медицинска академия, неговата метода за ранното диагнозиране на рака, приложена в много парижки клиники, дала отлични резултати.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота.
И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства. И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!... И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето. И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!...
към текста >>

Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации.
Десет, което се разделя, за да се противопостави на себе си, се равнява на 10/2 = 5, а пет е точното число на буквата хе, втората буква на великото свещено име Хе ще представлява, следователно, пасивното, по отношение към йода, който е символ на активното, не-аз но отношение към Аз, жената по Отношение към мъжа, субстанцията по отношение към същността, животът по отношение към душата и пр. Вау. Противопоставянето на Аз и Не-Аз дава непосредствено начало на новия фактор , именно на отношението, което съществува между това Аз и това He-Аз Прочее, вау, шестата буква от еврейската азбука, е произлязла от 10 (йод) + 5 (хе) =15 = 6 (от 1 + 5) и означава свръзка на съотношението. Тази именно свръзка съединява противоположностите в цялата природа и съставлява третия член от тая тайнствена троица: Аз — Не — Аз. Второто хе. Над Троицата, разгледана като закон, нищо друго не съществува. Троицата е синтетическа и абсолютна формула, към която се свеждат всички знания, и тая забравена формула—поне относително научното й значение — ни е предадена в цялост от всичките религии: от безсъзнателните пазители на Знанието и Мъдростта на първобитните цивилизации. И тъй, само три букви съставляват великото свещено име. Четвъртият член на това име е образуван от втората буква хе, като е повторена. Това повторение посочва прехода от закона за троицата към ново приложение или, по-точно, прехода от метафизическия свят към физическия или изобщо от който и да е свят към другия, следващ непосредно подир него. Значението на това свойство на второто хе е ключът на цялото божествено име във всичките му приложения, достъпни за възприемане. Впрочем, ако бихме се впуснали само да резюмираме заключенията на кабалистите за буквите, които съставляват третото име на Бога.
към текста >>

Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни.
Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест?
Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо! Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца. - О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе? Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест? Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ? Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата? - О Царевичо! Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва.
към текста >>

Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата?
Третото ти изпитание беше следното: ти трябваше да покажеш състрадание към Нанда, една от твоите жени, която извърши недостоен простъпък, а ти, не жалейки младостта и неопитността й, изгони я из двореца. - О Бхагават! Можах ли аз да постъпя иначе? Не бях ли длъжен да запазя чистотата на нравите в моя дворец и собствената си чест? Нима аз можех да оставя при себе си престъпницата-жена ? Ако бих постъпил така, нима не щях да оскърбя с туй нравите на моята бащиния и моя собствен идеал за чистотата? - О Царевичо! Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка.
към текста >>

Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло.
Нима трябва още да ти се повтаря? Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ?
към текста >>

Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>

Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата.
Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . . Такава е чистотата.
към текста >>

Такава е чистотата.
Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . . Такава е чистотата. Без състрадание, тя е бял саван за душата. Когато се запали любовта, — тя сияе с животворна светлина и става проводник на Велик Живот. Очите на Джета се напълниха със сълзи. Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене.
към текста >>

В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него!
Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . . все раждащото се желание и страдание — последица от желанието. В следния миг, като в мълниеносно осветляване, той видя Арада като да изчезна, а в него се въплъти цялото човечество, клето човечество, сковано от своето неведение, от заблужденията и страданията си! В най-силно въодушевление Джета поиска да хване, да прегърне цялото това човечество да му даде живота си, да го очисти с чистотата си, да го стопли със своята любов, да го издигне като се пожертва за него! ... Събуден като от сън, стоеше Джета пред Арада и можа да каже пред учудения воин: „брате мой, ти и аз сме едно; моята слава е твоя слава, твоят позор е мой позор“. Влезналата стража видя войника да плаче на гърдите на преобразения Царевич. * * * На поляната, под сянката на величественото дърво, седеше със скръстени нозе благословеният Буда, седеше в дълбоко съзерцание. По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката.
към текста >>

Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети.
И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев.
към текста >>

Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината!
към текста >>

„Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея.
Той ще урегулира силите, които работят в тебе и над тебе. И ще достигнеш крайния цикъл на своето развитие. „И ще се разтвори тогава разкошния цвят на мъдростта у тебе ; и ще изгрее слънцето на знанието, що ражда свободния човек, като изгони от. тебе всека една тъмнина на порока! .. . „Пред великото светило на знанието, което ще изгрее вътре в тебе, ще изчезне всека една непълнота: плесента на порока ще изгори, микроба на страстта ще изсъхне; влагата на нечистотата ще се изпари, и ще се подмлади живота в плътта, като станеш пълен господар над него в нея. „И ще зацарува тогава великото светило на Бога Живаго вътре в тебе, проявено в съвършенството на духа, разума и знанието. И ще станеш негов светъл храм. И ще познаеш, че Бог е проявената сила на духа, разума, знанието и любовта във вселената, а вън от Него нема живот във вечността!... “ Тъй свърши Духът на великото мълчание, на когото гласът всякога говори в недрата на Живата Природа! Щастлив е този.
към текста >>

Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват.
Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.
към текста >>

Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто.
Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто. () ЛИБРА — Везни Владетел . Знак на въздух ТИП: АВСТРИЕЦ Като асцендент : Кайзер Франц Йосиф. Полковник Олкът, Пастьор, Еразм. Като тип Пастьор е под — , поради многото планети, които той им а под тоя знак, а Олкот под — ( в М. С. в ).
към текста >>

Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост.
Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм. в десц. Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят.
към текста >>

В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз.
Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изгубих свойта чистота, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила.
* — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми покой! * О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай. * Но смея ли да моля аз? Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец? * Той нивга туй не би простил, Той мене люто би проклел. Изгубих свойта чистота, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила. * Конец, конец на тоз живот, във тесни дъсчени кивот, аз искам, искам да умра, но как? Безсмъртна ми душа, в ад ли слезна да горя, ще съм пак жива, да скърбя. * Но на безмерната й жал глас тихичко й отвещал: „девойко мила, не тъжи, от Божи гняв не се плаши, че колко всеки да греши, сам себе с сълзи той теши. * А твойта рана, що боли, сал времето ще излечи! Дерзай!
към текста >>

Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта.
към текста >>

Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост.
Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов.
към текста >>

По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината на битието и можем да я мислим сравнително по ясно, открояваща се в мъглите на незнанието.
Под понятието „Бог“ обикновено ние разбираме продукта на известни безначални основания. Основата на такова взрение се крие в догмите на християнството за приемане на съществуването на персонален Бог. Средновековните схоластици в продължение на дълги епохи, с тънки извъртвания, са се старали по некакъв начин да слеят личният Бог с неговите основания. Но това се указа невъзможно. Именно затова и Бьоме, като говори за Бога, казва, че в него не трябва да заключаваме продукта на основанията, а самите основания. По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината на битието и можем да я мислим сравнително по ясно, открояваща се в мъглите на незнанието. Защото мисленето е една от низшите прояви на вечното битие, което само чрез пряко единение и съзерцание, в време на екстаз, може да бъде познато в своята пълнота. Взрението на Бьоме по тоя въпрос извънредно много се приближава до взрението на браминистите. И те говорят, че Брама е само едно основание на всичко съществуващо и отричат в него проявената личност. В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране. Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията.
към текста >>

На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека.
Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима. „Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“. Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност. На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог. В всичко мистикът може да открие скритата идея.
към текста >>

Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство.
Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок).
към текста >>

Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство.
Кръвното родство може да възбуди, но може и да не възбуди тази атмосфера, Ако един работник или занаятчия, чиито мисли едва минават зад малкия кръг на всекидневния живот, бъде принуден да се намира в общение изключително с учени и философи, без да може да види един човек от своето ниво, този човек ще стане меланхоличен, ще се чувства угнетен и здравето му ще страда. Същият закон важи и когато един висш интелект бъде осъден да преживява в просто общество. В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден.
към текста >>

Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс).
Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено. Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото. Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв. Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност.
. . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека.
към текста >>

Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост.
Те като разберат, че животът е училище, ще знаят, че Бог им е поверил тези детски души, за да съдействат за тяхната по-нататъшна еволюция. Чрез моралното възпитание на родителите ще се създадат добри възпитателни условия за детето в семейството. Значението на семейството при възпитанието на детето е грамадно. Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището.
към текста >>

Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера.
Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ .
Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало.
към текста >>

В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност.
Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе. Всичко трябва да израсте отвътре навън, от само себе си ! Всеки може да понася хармоничната власт над себе си и над своето тяло дори в най обикновените явления във всекидневния живот, в ставане, ходене, отваряне и затваряне на вратата, в начина на прелистването на една книга и пр. Който и в будно състояние може да спази съзерцателното настроение, той може да очаква един ободряващ и поздрав сън, понеже от доминиращото дневно настроение зависи и настроението на следващата нощ. Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение. В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност. Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се.
към текста >>

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност.
седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама.
към текста >>

Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят.
„Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя.
И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна. И създадоха се милиони форми на живот, облечени в тялото на водата. И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция.
към текста >>

Класическата Нютонова механика ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя.
Че физиците едва сега откриват това, причината е, че се касае за много незначителни различия,, които до сега не са играли никаква роля в практическите въпроси. Дали те и след 100 години ще играят същата роля, изглежда невероятно. Защото последствията от айнщайновото откритие са неизмеримо големи за преценката не само на познатите, но и за изнамиране на още непознати природни явления. Но да пристъпяме методически. Как е попаднал Айнщайн на своето откритие ? Класическата Нютонова механика ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя. Ние можем да мерим само релативно скоростта й спрямо слънцето, спрямо някоя неподвижна звезда и пр. Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси.
към текста >>

Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява.
Защото последствията от айнщайновото откритие са неизмеримо големи за преценката не само на познатите, но и за изнамиране на още непознати природни явления. Но да пристъпяме методически. Как е попаднал Айнщайн на своето откритие ? Класическата Нютонова механика ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя. Ние можем да мерим само релативно скоростта й спрямо слънцето, спрямо някоя неподвижна звезда и пр. Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси. Ние се чувстваше тъй, като че лодката почива върху земята. Спускаме един камък, той г.ада перпендикулярно.
към текста >>

Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти.
че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия. Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в покой, а другата в движение, както и обратно. Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен.
към текста >>

При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство.
Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec). Скоростта на светлината в въздуха е почти същата. Но понеже движещият се въздух почти ни-как не подвижва с себе си етера, при меренето на С. на повърхността на земята можем да не вземаме никак под внимание въздушната атмосфера на земята.
към текста >>

И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва).
Като съберем двете числа, получаваме 2 q, и с това и дирената величина q. Този експеримент са направили с най-голяма точност Михелсон и Морлей (М. М.). Резултат — нищо! Във всички посоки по земята са получили като скорост на светлината същото число с, a q не могло да се определи. Следователно, К R Р важи и за оптическите явления. И при тях, значи, не може да се докаже абсолютната скорост. (Следва). АЛХИМИЯ (Продължение от кн.III и край.) Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията Посветените от всички времена са практикували изкуството за лечение, първо, защото тяхното учение ги е поставило в положение да знаят в медицината по-вече, отколкото техните съвременница, и второ, защото грижата, която се полага за страдащия, може и трябва да съставлява, когато се изпълнява доброволно, един най-съвършен и най-ефикасен акт на милосърдие или мистична солидарност. Извън цера, който се употребява, церителят може, ако желае, да даде окултно най-доброто от себе си под формата на ония хипотетически флуидични вибрации или особено от оная морална утеха, плод на чувството на добротата, което е толкова мъчно да се анализира научно, защото изхожда от един план, по-високостоящ от умствените представи, но който може да бъде сюблимен в известни случаи. В древността, жреците упражняваха тая длъжност в храмовете; религиозните ордени, които изповядват мистичното себеотрицание, практикуват гледането на болните като една от най-важните служби; посветените розенкройцери отдаваха на тази цел същата важност както Сестрите на Бедните, квакерите и християн-сиентистите. Не е чудно, прочее, дето алхимиците са посветили голяма част от работата си на лечебното изкуство. За нещастие, в средните векове, наличните данни на медицинската наука бяxa много опетнени с грешки, за да можеха да се приложат на лечението правилата на Великото Дело.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
към текста >>

Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
към текста >>

А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>

искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите.
но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията.
към текста >>

Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>

Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи.
Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи. Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>

Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
към текста >>

„Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“.
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“.
към текста >>

Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“.
Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили.
към текста >>

Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно.
Но трябва ли да направя да се узнаят тия тайни?... Дълго време се колебах ... Но те са толкова многобройни и представляват толкова лоялно напрегнатото желание да се стигне до едно решение, понеже тук се касае за общ интерес, че моя дълг е начертан. Тия изявления са естествения увод на това съчинение, понеже те са, които ме накараха да пиша. Аз се извинявам, разумява се, за дето възпроизвеждам тия страници без изменение на изразите, понеже, ако показват душевното състояние на чувствителни същества, които са ги употребили,те се изразяват за мене с похвални отзиви, чието обнародване тук може да убедят някого в липса на скромност от моя страна. Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество. Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907.
към текста >>

Аз не можах да предам една абсолютна увереност на бедната майка.
Аз възпроизвеждам текстуално и това писмо, както предшестващото, без да зачеркна похвалните изрази на мой адрес: както казах по-горе, усещанията на празните суетности ми са непознати и аз съм навикнал отпреди повече от половин век на такива титли, които не ме трогват. Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност. Но тия изрази на уважение от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви! Научната лоялност ни задължава да казваме само това, което знаем. Ние не трябва да лъжем никого, даже и под най-добрия предлог и със цел да му се даде едно временно удовлетворение. Аз не можах да предам една абсолютна увереност на бедната майка. От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път. Тази книга е написана, за да изложа всички сведения за решението на въпроса. Аз си позволих да възпроизведа текстуално толкоз трогателното писмо на непознатата ми дописница, понеже то изразява скръбта на всички майки, които са изгубили детето си, на всички, които са изгубили едно скъпо свое същество и за. които самото име „Добрият Бог“ се явяването обида на реалността. Лесно обяснимо е вълнението на тия души.
към текста >>

Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим.
Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие.
към текста >>

ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика.
Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото.
към текста >>

Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно.
Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата. От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка случайност, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число. Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо.
към текста >>

Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява.
Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство. Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него.
към текста >>

Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове.
В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани.
към текста >>

За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга. Тук, естествено, могат да се приемат правите ъгли като образувани от срещата на два диаметъра, единият отвесен, а другият хоризонтален, които образуват кръст. Ако сега се разгледат тия два диаметъра като диагонали на един квадрат, ще се види,че тази фигура (1) произтича съвсем естествено от кръга, в който тя е вписана. --------------------- Нещо повече, ако от долната точка на отвесния диаметър върху окръжността отнесем дължината на радиуса в дясно и в ляво върху същата окръжност, и ако съединим тези така определени две точки с една права линия, ще се получи основата на един равностранен триъгълник, който лесно може да начертае, както следва : Така, по силата на своето вътрешно устройство, кръгът съдържа съществена двете най-просто образувани фигури от прави линии, върху които науката за числата и геометрията са основани. Тия фигури са триъгълникът и квадратът. Тъй разгледан, кръгът е, следов., една много важна фигура (2), понеже е ясният източник, от които произлизат, без усилие, действителните елементи на геометрията.
към текста >>

Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата.
Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата. Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога. Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него. Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2).
към текста >>

Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него.
Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата. Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога. Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него. Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2). „Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога.
към текста >>

Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта.
Лесно ще го намеците в Марсилия. Като се снабдите с едно, пишете ми, и аз ще Ви науча как да го употребявате. Докато чакате, препрочитайте моите книги и вижте, дали не съм възпроизвел в тях някои аналогични фигури на тия на големите и малките ключове. Търпение и постоянство, всичко ще Ви бъде обяснено. Сега отговарям на Вашите въпроси: 1. Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта. Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е. на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6.
към текста >>

Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме.
към текста >>

С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф.
Тогава единия от двамата само ще бъде в правото. В такъв случай, обаче, ще трябва да докажем погрешността на въпросния принцип, а това, според по-раншните ни изключения, е изключено. По-долу ще се повърнем още веднъж по това. Нека приемем, че двата принципа са верни. Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

електромагнитните явления няма абсолютна едновременост.
Въздушният кораб се движи с скорост q относително земята. В земното време t0, мерено и по двата земни часовника в х1 и х2, преминават тъкмо над тях по един часовник от въздушния кораб. Тогава единият от тях показва времето: а другия показва: t'1 и t'2 са различни, защото величините х1 и х2 в десните страни на тия две уравнения са различни. И тъй, докато земята твърди, че блясванията на светлината са произведени в същото време t0 въздушният кораб обяснява: те са произведени в различни времена, едното в времето t'1, другото в времето t'2. Следователно, при оптическите, респ. електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф. Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава убедителна логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи. Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С.
към текста >>

Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“.
Всички измервания на времето са относителни. Две събития. които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера.
към текста >>

При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
към текста >>

значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095.
За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална. Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095. Ефект върху растежа от възбужданията. — Добрахме се до този общ закон, че всичките форми на стимула — механически, електрически, светлинни — причиняват закъсняване в растежа ; като се увеличава или продължава тяхната интензивност, може да се дойде до съвършено спиране или даже до едно противодействие. По отношение на радиациите, всичките (с изключение на червените и жълтите лъчи, които произвеждат фотосинтеза) изменят скоростта на растежа. Можах по този начин да впиша отговори на растения върху дългите вълни, употребявани в безжичния телеграф. Ефект на под минималните възбуждания Съвсем неочакван резултат се доби като се действаше раздразнително в под-минимална доза: резултата беше — ускоряване вместо закъснение от средните дози.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце!
си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е.
До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
към текста >>

като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява.
ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
към текста >>

Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
към текста >>

* За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух.
към текста >>

Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви.
Според това учение, спомените са натрупани. в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,?
към текста >>

Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм.
Материализмът, толкова разпространен съзнателно или несъзнателно във всичките обществени класи, е една теория на привидното, тя е повърхността на неанализираните неща. „Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri“... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на папата. И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива. (Следва) ------------------------------ 1) Той умря на 2 юни 1881 г. 2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г.
към текста >>

тя се среща най-рядко в непримесена чистота.
И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка.
към текста >>

SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост.
Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците. Това е натиска на ускорението, инертното съпротивление на тялото ни срещу измененията във величината на скоростта, т. е. срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.
Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
към текста >>

Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята.
Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята. Ония, които така разсъждават, не познават много нещо от науката, както и нейните съвременни сектанти. Един англикански епископ знае с едно по благосклонно благородство речта на един свободомислещ проповедник, отколкото професорите познават тоя еретик, който има смелостта да прескочи границите, които общоприетото мнение е наложило за възможностите в природата. В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той?
към текста >>

Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло. Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността.
към текста >>

от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си.
Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите. Може-би няма нито един мислител, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време на която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени. И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара).
към текста >>

Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството.
Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
към текста >>

в абсолютната достоверност.
„Слънцето е един светъл диск, който се движи над главите ни, от изток на запад, от изгрев към залез“: ето, казват те, една истина на наблюдението, прогласена с единодушното свидетелстване на хората от хиляди години. И как, при все туй, науката се е осмелила да твърди, че тая „истина, установена от наблюдението“, е една неоспорима грешка? И как е станало, че всички вече знаят днес, че това е било грешка? Това, което е строго истинско да се каже, според действителното наблюдение, както се а го разбират, то не е както казват: „слънцето е един диск“ и пр., а когато се каже: „аз чувствам, че има .един светъл диск, който наричам с името слънце, и той ми се представлява като че ли се движи от изток на запад“ и др. Ето с какви изрази експерименталиста трябва да си послужи, за да твърди за резултата от своя опит, ако иска да остане строго в рамките на опитните данни, т. е. в абсолютната достоверност. И даже нещо повече: тоя диск е една лъжлива привидност, тъй като слънцето е кълбо. Сега нека се обърнем към чувстванята, възприеманията, без да ги смесваме със реалността. Последната трябва да се докаже. Аз виждам една светлина, гласът на един топовен гърмеж достига до ухото ми. Строго взето, ние трябва да мислим така: „аз чувствам, че виждам една светлина“, „аз чувствам, че чувам един топовен гърмеж“.
към текста >>

Съпружество, невинност (чистота), 33.
Постоянство, кураж. 28. Благосклоност, нежност, любов. 29. Нула. 30. Брак, знаменитост. 31. Амбиция, слава. 32. Съпружество, невинност (чистота), 33. Примерно поведение. 34. Страдания, мъки 35. Умствена и телесна хармония, здраве. 36. Велик гений, обширни и познавателни способности. 37. Приятни добродетели, съпружеска любов. 38.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила простота.
Из живота на една окултистка (Разказ) Maida Vale в Лондон е любимият квартал на дребни чиновници и на скромни интелигентни труженици. Той е също любимо кътче на вегетарианците. Maida Vale има няколко вегетариански пансиони, дето за скромна, за Лондон, плата (от 45 до 62 лв. седмично) можеш да наемеш удобна стая с великолепна и разнообразна храна и със съвсем чисти семейни сгодности (да се ползваш с гостна стая, с вана и градина). В един от такива пансиони се настанихме и ние. Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила простота. Неговата атмосфера е необикновено симпатична и всички се чувстват като у дома си. Повечето му обитатели са окултисти, жители на Лондон, ала има и мнозина чужденци. Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени отношения. — Елисавета Ивановна? —запитва англичанката като изопачаваше смешно руското име.
към текста >>

Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore?
една гениалност много по-разнообразна и обилна отколкото тази, която е употребила заради нас самите. Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII. Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята.
към текста >>

По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни.
Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание. Но тук, понеже контролът е мъчен, всичко не е точно установено и аз не ще ви отвлека от сигурната почва на приетите и безспорни факти. XI. Ето, прочее, една грамадна част от нашето аз, което ни избягва, за съществуването на което ние не знаем, част, която неизползваме, която живее, записва,, действа вън от нашия съзнателен мозък, една идеална памет, която практически не ни служи за нищо, по отношение на която тая, която ни се подчинява, е само едно малко връхче, почти като иглено, постоянно разядена от времето, потопена в океана на забравата, под който се продължава и разпростира една колосална планина от непокътнати спомени, за които нашият мозък нищо не знае. Следователно, върху какво базираме нашата личност, същината на нашето „аз“, тая самоличност, която тъй много се страхуваме, че ще изгубим при смъртта? Единствено върху нашата съзнателна памет, понеже не познаваме друга, и тази памет — видехме го вече — сравнена с другата, е съвсем ненадеждна и недостатъчна.
към текста >>

Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек.
„Ама за чия глава? “ запита благо пациентката. „Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои.
към текста >>

Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда.
Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея?
към текста >>

Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута.
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме.
към текста >>

Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с първоначално образование.
Тя ще ползва особено много нашите църковни служители, които, искрено или не, още се съмняват в прераждането и дори се представляват за „възмутени“ от подобни „сектантски“ твърдения. Те, разбира се, са за съжаление: както не разбират.що е „секта“ или умишлено изопачават истината, така и погрешно окачествяват незиблемите природни закони като „сектантски“ измислици. Разглежданата книжка допринася за просветата на заблудените или съзнателно заблуждаващите народа църковници. На край, бихме посъветвали г. преводача да избягва, колкото се може, употребата на чужди думи, непонятни за широкия кръг четци, като например, руската дума „чутье“ (която той написал чутье, а би могло да се преведе на български с хубавата дума „усет“), „субстрат“, „фундаментални“ и др. Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с първоначално образование. Вярваме, че при второ издание, тази наша доброжелателна бележка ще се вземе във внимание. Книжката се доставя от книжарница „Просвета“ на г. Юрдан К. Петров в Сливен.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната.
Аз ще се огранича само да ги цитирам, като оставя на други грижата да ги тълкуват. (Следва). Ив. Толев. Окултна естетика Поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. (Кратки бележки) Изящните изкуства, взети в своята съвкупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свят, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет.
към текста >>

И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак.
Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага . . . И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенстват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
към текста >>

Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа.
към текста >>

Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността.
Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир.
към текста >>

Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
към текста >>

Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм.
На предния план е нарисуван самия художник en face. До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Макар че всички тия храни, както и много още други, които тук не изброяваме, да са временни, макар и да не сме в състояние всецяло да ги погълнем, макар че и тяхното приемане е само една школа, без да имат те некаква абсолютна цена, въпреки всичко това, ние трябва да ги приемем.
Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия. Защото всичко си има своя край. Ако една наука или изкуство се раждат, то значи, че те и ще умрат. Възможно е те да живеят хиляди векове, да посетят голямо число раси и множество планети. Все пак един ден те ще завършат пътуването си, чрез едно трансформирано сливане в съществото на някой бог. Макар че всички тия храни, както и много още други, които тук не изброяваме, да са временни, макар и да не сме в състояние всецяло да ги погълнем, макар че и тяхното приемане е само една школа, без да имат те некаква абсолютна цена, въпреки всичко това, ние трябва да ги приемем. Те имат право на нашата обич; те се нуждаят от нас и ние от тях; чрез тях ние развиваме нашето умение, нашия такт, вкуса си, чувствата си, волята си, разума си, любовта си и всички ония нужни органи, чрез които един ден ние ще вкусим всички видове блаженства. Но не бива да забравяме, че всичко създадено носи печата на преходността. Поради това, да се не обвързваме с тях, а да ги отглеждаме, да ги обичаме, да им служим, защото те са средства, дадени нам само за известно време, които ще трябва да оставим в добро състояние и по-работоспособни на ония, които идат след нас. Едно едничко същество в тая необятна вселена носи печата на вечността: това е Словото — Христос. Всяко нещо си носи надписа; и то разкрива природата и свойствата си само на тия, които умеят да дешифрират.
към текста >>

Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества.
към текста >>

11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност.
Тайнствени позиви. Когато бях дете, говорех като дете, седях като дете, размишлявах като дете. Но когато станах мъж, аз се отказах от всичко детинско. Апостол Павел (I Послание към коринтяните, гл. 13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност. Дори и геометрията почива върху един постулат. Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството. В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността. Мъчно е да се дойде до там в психологията.
към текста >>

Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота.
Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл. Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й. Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота. Веднага тя я подала на слугинята, като й казала да я тури в чакалнята: „това е някоя безчестна постъпка“, казала тя. Едва слугинята излязла, и г-жа Констан, разчорлена, полугола, се впуснала към вратата с вик: „не я отваряй, не я пипай!! “ Тутакси извикала г. Касел, директор на обществената безопасност, и му казала да изследва тая книга, понеже пред- чувства некаква мистерия. Г-н Касел, като прелистил книгата, видял да падат от нея некакви малки белезникави късчета на масата.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност.
Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва.
Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност. Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва. Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са. само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания.
към текста >>

Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено.
Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна.
към текста >>

Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“.
В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов.
към текста >>

Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими.
С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта.
към текста >>

Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>

Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност.
После започва да пра ви други създания, различни от ония на закона. Може би, ще пожелае да влезе в Конгреса (Народното Събрание)? Тогава се вижда, че представлява своята околия в Капитол. Ако държи своята рисунка и желае това горещо, ще му се даде такъв случай и ще се материализира, тъй като законът се туря в действие с мощта на неговия дух. Третата класа познава способните индивиди да притеглят към себе си желаното, независимо от всякакъв център. Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд. Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“. Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства. Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото.
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма.
към текста >>

-Заради тяхната издигнатост и чистота.
Орисниците или наречниците са три жени с бели дрехи. Те се явяват в къщата на новороденото дете на третата нощ след раждането и определят късмета или съдбата му: най-напред говори най-младата, след това средната и най после най-старата. Това, което казва най-старата, то е валидно. Легендата за орисниците е загатване за една окултна истина, загатване за онези висши разумни същества, които регулират човешката карма. Защо народът ги представя с бели дрехи? -Заради тяхната издигнатост и чистота. Приказки за орисниците могат да се намерят в Министерския сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Напр. в този сборник, том VI, стр. 110, има такава приказка из ломско. Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр.
към текста >>

Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите?
към текста >>

Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“.
Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността? “ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство.
към текста >>

То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части.
Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи. Шестото поле, по-низшето духовно поле или полето на Конкретния Дух. В течение на вековете на космическото време, еволюцията донася организирането на монадната есенция във фазата на шестото поле. Отсега нататък у него се забелязват седем различни стремежи, седем насоки на течението, които се наричат Седемте Лъчи и са означени с имената на цветовете; поддържа се, че монадите, които може да се схващат като течащи във всеки един от тия потоци на духовен стремеж, ще еволюират до най-висшето си съвършенство чрез различен вид на дейност. Тази разделност не подразбира едностранно развитие, но при все че всички елементи трябва да са на лице, един от тях ще преодолее и ще даде ключовата нота.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта.
Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
към текста >>

За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота.
Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото.
към текста >>

Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви.
Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души.
към текста >>

Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си.
Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
към текста >>

Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
към текста >>

Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия.
Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
към текста >>

Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
към текста >>

Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл.
Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич.
към текста >>

Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник.
към текста >>

Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>

Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота.
Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
към текста >>

разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога.
От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие?
към текста >>

Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата.
Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение.
към текста >>

Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си.
към текста >>

И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
към текста >>

Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
към текста >>

След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание.
Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност. Петият стих иска да каже, че Везните, т. е. законът за съвършеното съчетание, имат началото си в самия Абсолютен, че те не са един закон низш и преходен, но една норма, вкоренена в същината на Бога и въплътена с него. Това се потвърждава и от седмия стих: „с тях са претеглени царете, които вече не се намират“. Тия царе са едомските, принципите на материалното и смесено съществуване. След разрушението си, което не абсолютно, тъй като схващането за абсолютна смърт и небитие е чуждо за Кабалата, те се възстановяват и организират под влиянието на Най-Стария по дни и на закона за хармоничното съчетание. За това възстановление на елементите на злото и на материята и за преобразуването им чрез хармоничния закон се отнася шестия стих. На съвременния философски език би могло да се каже: елементите на низшия и груб живот, в звездния, планетния, обществения и духовния строй, не се разрушават безвъзвратно и не се обезплодяват. Злото, което не е абсолютно, се състои в дезорганизирането и разногласието на елементите, достъпни в собствената същина за подобрение и несчитани като вечно непощадими. Ще дойде един ден. когато останките от покварата и войната ще бъдат отново погълнати от вечното равновесие, т. е.
към текста >>

За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението.
— Бели като чиста вълна, косите висят равновесно. 13. — Благоволението на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите. 14. — Големият отворен глед, които не спи никога, наблюдава без край. 15. — В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни.
към текста >>

За вълнуващите се и неизтощими сили на вселената се изисква един неизчерпаем и постоянен източник, един резервоар от абсолютна сила, както вълните се издигат и спадат в океанските глъбини.
Също и окото на низшия е орган на будност и спане в противовес на неуморимия поглед на Най-Стария по дни. Изгледът на низшата светлина зависи от изгледа на висшата. А това значи, че погледът на низшия е насочен върху отвореното око на Най-Стария по дни, за да получи светлина. На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон. И очевидно: голямото не може да зависи от малкото, а в обратното се съдържа истината. За вълнуващите се и неизтощими сили на вселената се изисква един неизчерпаем и постоянен източник, един резервоар от абсолютна сила, както вълните се издигат и спадат в океанските глъбини. Магическият печат на Саломон „В него са двете ноздри, из които се изхвърля диханието, което оживява всичко“. Както от косата на Най-Стария по дни изтича неговото мозъчно магнетично влияние, и както челото му изявява неговата воля, а погледът му — постоянно будната му мисъл, така и ноздрите му изпущат в особеност диханието на живота. Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба. Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.80508708953857