НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
1208
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния
човек
, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода.
ЗА ИСТИНАТА Д-р Ел. Р. К.
Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния
човек
, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода.
Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината.
към текста >>
Всеки творчески импулс на
човека
, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата.
ЗА ИСТИНАТА Д-р Ел. Р. К. Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода.
Всеки творчески импулс на
човека
, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата.
Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие.
към текста >>
Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на
човека
да намери Истината.
ЗА ИСТИНАТА Д-р Ел. Р. К. Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата.
Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на
човека
да намери Истината.
Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина.
към текста >>
Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на
човека
в неговия път на търсене и приобщение с Истината.
ЗА ИСТИНАТА Д-р Ел. Р. К. Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината.
Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на
човека
в неговия път на търсене и приобщение с Истината.
Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота.
към текста >>
В историческото развитие на
човека
, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината.
Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода.
В историческото развитие на
човека
, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината.
За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното.
към текста >>
За пробудения, културен, просветен
човек
е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие.
Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината.
За пробудения, културен, просветен
човек
е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие.
В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото.
към текста >>
Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния
свят
, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното.
В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.
Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния
свят
, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното.
Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът.
към текста >>
И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на
човека
траен светоглед и творчески импулс.
И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини.
И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на
човека
траен светоглед и творчески импулс.
Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога.
към текста >>
Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка –
човекът
.
Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.
Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка –
човекът
.
За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос.
към текста >>
Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога,
човека
и Истината.
Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите.
Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога,
човека
и Истината.
Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида.
към текста >>
Разбулване тайната на най-малката космическа същност –
човека
, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога.
И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс. Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето... Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"... На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината.
Разбулване тайната на най-малката космическа същност –
човека
, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога.
Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос. Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание.
към текста >>
Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният
човек
, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место.
Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният
човек
, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.
В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение.
към текста >>
Аз затова се родих и затова дойдох на този
свят
, да свидетелствувам истината.
Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода. В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар.
Аз затова се родих и затова дойдох на този
свят
, да свидетелствувам истината.
Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина? " (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи.
към текста >>
Ние хората на днешния
свят
, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината.
А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото. От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния.
Ние хората на днешния
свят
, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината.
Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината. Положителното, до което тя е дошла, представя само факти, а те са само отделни стъпки в безкрайния път към Истината. И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото.
към текста >>
Това динамично, вътрешно приобщение на всеки
човек
с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на
човека
, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството.
И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото. За пробудения, обаче, понятията безкрайно и недостижимо, са равнозначни с понятието Бог. Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината.
Това динамично, вътрешно приобщение на всеки
човек
с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на
човека
, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството.
Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината. [1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".
към текста >>
2.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Боев Днес сме на границата между един стар и един нов
свят
.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Б.
Боев Днес сме на границата между един стар и един нов
свят
.
Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на човека за разрешение. Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми.
към текста >>
Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на
човека
за разрешение.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Б. Боев Днес сме на границата между един стар и един нов свят.
Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на
човека
за разрешение.
Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми. Отгде черпи той своя материал, законите и методите, които ни излага?
към текста >>
Разумната природа не е създала
човека
, за да боледува.
Той сам отговаря на този въпрос по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Съобразяване с природните, с Божествените закони, писани в тази велика книга – ето разрешението на всички здравни въпроси. Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме.
Разумната природа не е създала
човека
, за да боледува.
И когато човек се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги. Това носи новата култура, която иде на земята. За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега". Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество.
към текста >>
И когато
човек
се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги.
Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Съобразяване с природните, с Божествените закони, писани в тази велика книга – ето разрешението на всички здравни въпроси. Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме. Разумната природа не е създала човека, за да боледува.
И когато
човек
се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги.
Това носи новата култура, която иде на земята. За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега". Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение.
към текста >>
Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на
човека
и природата.
За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега". Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение. Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо.
Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на
човека
и природата.
В биологията въз основа на най-новите изследвания се идва до витализма, защото новите биологични факти не могат да се обяснят чрез механичното разбиране на живота. До това ново схващане са дошли мнозина биолози, измежду които са: Дриш, Райнке, Август Паули, Раул Франсе и пр. Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой. Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга.
към текста >>
Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „
Човекът
– неизвестният".
Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо. Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на човека и природата. В биологията въз основа на най-новите изследвания се идва до витализма, защото новите биологични факти не могат да се обяснят чрез механичното разбиране на живота. До това ново схващане са дошли мнозина биолози, измежду които са: Дриш, Райнке, Август Паули, Раул Франсе и пр. Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой.
Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „
Човекът
– неизвестният".
Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др.
към текста >>
Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за
човека
, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131).
До това ново схващане са дошли мнозина биолози, измежду които са: Дриш, Райнке, Август Паули, Раул Франсе и пр. Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой. Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите.
Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за
човека
, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131).
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?
към текста >>
– „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на
човека
.
се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала".
– „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на
човека
.
Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната.
към текста >>
От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на
човека
зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".
Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите.
От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на
човека
зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".
(следва) Литература: 1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място". 2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год. 3. „Пулс" – из кн. .Посока на растене”. 4.
към текста >>
„Качества на здравия
човек
" – из кн.
.Посока на растене”. 4. „Излишък и недоимък в живота" – об. ок кл., год. III, лекция 6. 5. „Право ходене" – пак там, лекция 32. 6.
„Качества на здравия
човек
" – из кн.
.Жива реч". 7. „Влияние на цветовете" – пак там. 8. „Деятелност на сърцето" – из кн. „Противоречия в живота". 9. „Здравословни условия" – из кн.
към текста >>
„Божествен и човешки
свят
". 16.
„Развитието на мозъчните центрове" – из кн. „Добри навици". 14. „Основни правила на хигиената" – из кн. „Езикът на любовта". 15. „Закони на дишането" – из кн.
„Божествен и човешки
свят
". 16.
„Високите места и чистият въздух"—мл. ок. кл., год. IV, лекция 18. 17. „Слънчевите трансформатори" – пак там, лекция 23. 18. „Черният дроб" – мл.
към текста >>
3.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато
човек
наруши божествените закони, тогава идва ограничението.
Когато обичаш хората, ти поливаш градините им. Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта.
Когато
човек
наруши божествените закони, тогава идва ограничението.
Ти си поставен в един свят с изобилни блага. Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него.
към текста >>
Ти си поставен в един
свят
с изобилни блага.
Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Когато човек наруши божествените закони, тогава идва ограничението.
Ти си поставен в един
свят
с изобилни блага.
Около тебе цветята цъфтят, дърветата дават своите плодове, ветровете духат, слънцето сутрин те огрява и вечер ти казва: „До виждане! Пак ще те посетя". Всичко това ти идва даром. Ти нищо не си платил за него. И въпреки това ти си недоволен.
към текста >>
– Срещнете някой
човек
.
И въпреки това ти си недоволен. Кажи си: „Щастлив съм, понеже имам глава. Щастлив съм, понеже имам ръце. Щастлив съм, понеже имам крака! " – Какви са новите отношения между хората ?
– Срещнете някой
човек
.
Да цените божественото в него. Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме. Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него.
към текста >>
Тя въвежда
човека
в реалния
свят
.
Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта!
Тя въвежда
човека
в реалния
свят
.
И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта. Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли. Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи.
към текста >>
И ако
човек
иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта.
Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят.
И ако
човек
иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта.
Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли. Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат.
към текста >>
4.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Замислено изправен пред себе си
човека
оглежда своя път.
ДА БЪДЕ МИР! S. Отмери неизбежно на времето стрелката един изминал миг. Година го наричат с езика на земята. Настъпва друг.
Замислено изправен пред себе си
човека
оглежда своя път.
И пише пак неволно в разтворената книга, че още няма мир. И пак в сърцето шепне отронена молитва през толкоз мигове. Лелее той мечтата в ефира на душата: Да бъде мир! ХЛЯБЪТ От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш.
към текста >>
Един от райската градина цветец разцъфнал и открил на
свят
Божествен красотата и пътя земен украсил.
Лелее той мечтата в ефира на душата: Да бъде мир! ХЛЯБЪТ От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш. УСМИВКА Д. А-ва Едно прозорче за душата, надникнала от вечността, за да погледне към земята, да пръсне лъч на красота.
Един от райската градина цветец разцъфнал и открил на
свят
Божествен красотата и пътя земен украсил.
Един отронен звук Божествен, един от песен на скръбта, чрез теб в мелодия превърнат, в мелодия на радостта. Едно прозорче за душата от розов, чист и жив кристал си ти усмивка на устата, стопила земната печал! ЕДНА ГОРЧИВА КАПКА Една горчива капка в чашата отпита, прекъсна те в часа на твойта нищета, безумие и жажда, на твойта суета. Благословена капка, сепнала играта на глупаво дете! – опасната игра, помамила копнежа на жадното сърце.
към текста >>
5.
DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ето защо, ако
човек
се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество.
В човешкия организъм магнезият постепенно се замества от калция с течение на времето и това е свързано с процеса на остаряването и упадъка. В човешкото тяло има и минимални количества злато. Когато липсва някой от тия метали, които са даже и в минимално количество в човешкото тяло, се предизвиква разстройство. Ние бихме могли да си набавим всичко, което липсва на тялото, чрез правилно подбиране на храните, но трябва да знаем съдържанието на храните. Много от употребяваните зеленчуци и плодове съдържат тия метали.
Ето защо, ако
човек
се храни с тия и други подобни храни, които имат тия метали, той ще ги набави в достатъчно количество.
Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер. В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание.
към текста >>
За българския културен читател тия две книги са два нови
свята
, с които ще има възможност да се запознае непосредствено.
Затова е нужно известно разнообразие в храната, която трябва да бъде вегетарианска – с изобилие на плодове и зеленчуци. ********* Паскал от Франсо Мориак и Макиавели от Карло Сфорца, № 7 и № 8 от Библиотека Безсмъртни мисли, цена 75 лв. отделен номер. В тия трудни времена да се поддържа една библиотека като Безсмъртни мисли и то на такава висота – при такава изящност на изданието и такъв подбор на материала, – прави чест на издателството и на художествения печат в България. За голямото значение на тази библиотека сме имали възможност да се изкажем преди в страниците на нашето списание.
За българския културен читател тия две книги са два нови
свята
, с които ще има възможност да се запознае непосредствено.
Ние считаме особено ценна за читателите на нашето списание книгата Паскал, чиято личност и дело представят образ на висша издигнатост. Препоръчваме тия две нови книги на всички наши читатели. Зовът на Малайските джунгли от Гарвет Уелс, книга 1 от новата библ. „Нови хоризонти", издание на Жорж Кьосев. Ц. 40 лв., стр.
към текста >>
6.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА Говорът – това е външната страна на онова, което
човек
носи в себе си.
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА Говорът – това е външната страна на онова, което
човек
носи в себе си.
в говора трябва да е вложен смисъл, който изразява посоката на движението на съществото, което говори. В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка". Говоренето, което прилича на дрънкане, показва, че в него липсва разумност. Празните неща дрънкат. Пълните съдове са тихи и спокойни.
към текста >>
Какво представлява
човек
без любов?
Пълните съдове са тихи и спокойни. Те не вдигат шум, защото имат съдържание. По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм". Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте.
Какво представлява
човек
без любов?
Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя.
към текста >>
Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади
човека
?
Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен.
Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади
човека
?
Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува.
към текста >>
Любовта го прави безсмъртен, тя внася в
човека
всички възможности и е причина за всички постижения.
Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта.
Любовта го прави безсмъртен, тя внася в
човека
всички възможности и е причина за всички постижения.
Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза. Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош?
към текста >>
Няма ли любов в себе си,
човек
нищо не може да направи.
Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения.
Няма ли любов в себе си,
човек
нищо не може да направи.
Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза. Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош? Всичко това иде, понеже в света няма любов.
към текста >>
Няма ли търпение,
човек
не може да свърши никаква работа.
Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза. Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош? Всичко това иде, понеже в света няма любов. "Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота.
Няма ли търпение,
човек
не може да свърши никаква работа.
Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите.
към текста >>
Човекът
на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата.
Всичко това иде, понеже в света няма любов. "Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко.
Човекът
на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата.
Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога.
към текста >>
Бог не е поставил
човека
в смъртта, а в живота.
Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях.
Бог не е поставил
човека
в смъртта, а в живота.
Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога. "Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога.
към текста >>
Бог не е поставил
човека
в страданията, а в радостите.
Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота.
Бог не е поставил
човека
в страданията, а в радостите.
Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога. "Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога. И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога.
към текста >>
Завистливият
човек
е сиромах.
И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога. Любовта не прави разлика между тях. Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда".
Завистливият
човек
е сиромах.
Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва.
към текста >>
За да се освободи от завистта,
човек
трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си.
Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения.
За да се освободи от завистта,
човек
трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си.
Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе.
към текста >>
Човек
, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага.
Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си.
Човек
, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага.
И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата.
към текста >>
И
човек
, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие.
"Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага.
И
човек
, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие.
И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата. Оня, който ви обича, няма да иска да ви отнеме лъчите на Божественото слънце.
към текста >>
Злото е отрова, която
човек
сам ще опита.
То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа. "Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото.
Злото е отрова, която
човек
сам ще опита.
Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто.
към текста >>
Предназначението на
човека
е да работи, да учи и да приготви в себе си достойно място за любовта Питате, за какво са страданията?
Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто.
Предназначението на
човека
е да работи, да учи и да приготви в себе си достойно място за любовта Питате, за какво са страданията?
Дали са потребни? Аз ви питам: Потребни ли са ударите на скулптора? Ето, той е избрал един камък и почва да го удря с своя чук. Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество.
към текста >>
Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за
човека
.
Ето, той е избрал един камък и почва да го удря с своя чук. Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост.
Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за
човека
.
Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко.
към текста >>
в какво ще се изрази любовта, която
човек
придобива?
"Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов.
в какво ще се изрази любовта, която
човек
придобива?
Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят.
към текста >>
Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния
човек
в света.
Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства.
Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния
човек
в света.
Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява.
към текста >>
Душата на такъв
човек
ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните.
Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света.
Душата на такъв
човек
ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните.
Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога.
към текста >>
Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения
свят
.
в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните. Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения.
Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения
свят
.
Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов, Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Тогава ще познаете голямата Божествена Любов.
към текста >>
7.
НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
То всякога буди трепет и мисъл в
човека
.
Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо.
То всякога буди трепет и мисъл в
човека
.
Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.
към текста >>
– Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина,
човек
би останал изумен и би трепнал.
Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество!
– Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина,
човек
би останал изумен и би трепнал.
Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21).
към текста >>
Разбира се, културният
човек
не трябва да взима нещата на вяра.
"Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал.
Разбира се, културният
човек
не трябва да взима нещата на вяра.
Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие.
към текста >>
Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към
човека
и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено.
Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра.
Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към
човека
и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено.
Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека.
към текста >>
Трябва
човек
да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.
То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено.
Трябва
човек
да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.
В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек.
към текста >>
Той казва, че не е никъде, но само вътре в
човека
.
Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие.
Той казва, че не е никъде, но само вътре в
човека
.
Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу.
към текста >>
Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в
човека
, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия
човек
.
Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека.
Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в
човека
, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия
човек
.
' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие".
към текста >>
Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния
човек
, потънал до гуша в тиня и нищета.
Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния
човек
, потънал до гуша в тиня и нищета.
Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).
към текста >>
Но ако днешният Homo sapiens (разумен
човек
) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този
свят
на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета.
Но ако днешният Homo sapiens (разумен
човек
) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този
свят
на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде.
към текста >>
То гледа на
човека
и на човечеството в тяхното развитие.
То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е". В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо.
То гледа на
човека
и на човечеството в тяхното развитие.
Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески.
към текста >>
Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на
човека
.
В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година.
Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на
човека
.
А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество. В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде.
към текста >>
А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен
човек
, за да дойде после, всред цялото човечество.
Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека.
А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен
човек
, за да дойде после, всред цялото човечество.
В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески.
към текста >>
Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-
свято
място.
Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни.
Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-
свято
място.
И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм.
към текста >>
Пък и това е въжделението на всеки
човек
тук долу.
Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята.
Пък и това е въжделението на всеки
човек
тук долу.
Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този.
към текста >>
Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки
човек
, за да дойде и между всички човеци на земята.
– Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят. Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество.
Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки
човек
, за да дойде и между всички човеци на земята.
"Наближило е царството Божие. — Ето царството Божие вътре във вас е! "
към текста >>
8.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Никой
човек
не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена.
тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд. Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце.
Никой
човек
не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена.
Това е още по-вярно за такива човешки същества, които са подложени на бърз развой и чиито хоризонти стремително се разширяват. Както за физическото развитие на организма през различните възрасти е потребна различна храна, така и за различните .възрасти" на духовния живот са потребни различни духовни ценности. Ако твоят живот, бит, привички и вътрешен ръст някога са вдъхновявали един друг човешки живот, не мисли, особено ако ти стоиш на едно и също място, че те ще бъдат идеал за тоя друг живот през цялата вечност. Ако ти си една вода, от която веднъж някой е утолил своята жажда, не мисли, че цял живот ти ще бъдеш това. Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество.
към текста >>
Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния
човек
, когото сме нарекли приятел на душата си.
Тайна е, но зад нея стои нещо твърде понятно и естествено. Както във всяко нещо в живота и природата, така и във взаимната близост е в сила законът за духовната обмяна. Никой не може да обича някого без една вътрешна причина. Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот.
Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния
човек
, когото сме нарекли приятел на душата си.
Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство. Отведнъж, обаче, ние срещаме другия, който ни притегля като с магнит. Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост. Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път.
към текста >>
Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя
човек
ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост.
Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот. Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния човек, когото сме нарекли приятел на душата си. Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство. Отведнъж, обаче, ние срещаме другия, който ни притегля като с магнит.
Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя
човек
ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост.
Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път. "Защо ми отнехте щастието? " – се питат тревожно всеки ден. Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си?
към текста >>
Човекът
, който ме изоставя, не ме обича.
Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик. Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала.
Човекът
, който ме изоставя, не ме обича.
Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите. Оставя ли ме някой, трябва да ми бъде ясно, че моята задача в живота му е свършена и че е време да насоча кормилото на живота си в други пътища. Може ли някой да отнеме земята от царствените и властни обятия на слънцето? Тая земя и всички твари по нея съществуват и се хранят с любовта на това слънце. Само когато това слънце угасне и едно по-голямо от него я приеме в могъщата си и даряваща любов, чак тогава тя ще го напусне.
към текста >>
В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния
свят
на миражите.
Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич. Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме.
В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния
свят
на миражите.
Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света. Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре.
към текста >>
Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един
човек
, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален
свят
, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората.
Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един
човек
, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален
свят
, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?
Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога. В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме. Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!
към текста >>
9.
ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ И ЗДРАВЕТО Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие.
Те не са два
свята
, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".
към текста >>
от психични причини
човек
може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.
Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене, неправилно дишане, неправилно възприемане на светлината и пр. с други думи всяко отклонение от природните закони води към болест. Последните могат да бъдат и от психични, вътрешни причини. Това е понятно, понеже между физичния и психичния живот има постоянно взаимодействие. Те не са два свята, живущи всеки за себе си, изолирани един от друг.
от психични причини
човек
може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.
Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото!
към текста >>
"Най-малкото престъпление, извършено от
човека
, разрушава тялото!
от психични причини човек може да добие предразположение към болест и тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото".
"Най-малкото престъпление, извършено от
човека
, разрушава тялото!
С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има". Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7).
към текста >>
С най-малкото престъпление
човек
може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Учителят на много места в беседите и лекциите се е изказал подробно както за външните, тъй и за вътрешните, психичните условия за здравето. Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото!
С най-малкото престъпление
човек
може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Тогава отрицателните мисли от мисловния му свят слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12).
към текста >>
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
Ние най-първо тук ще разгледаме психичните условия за здравето, а по-нататък ще разгледаме и външните фактори от едно по-дълбоко гледище. Ето някои мисли от Учителя, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: "Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на любовта, на неправилно дишане, хранене и пр.". "Лошите мисли зле влияят върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото". "Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото! С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб стомах, всичката гениалност, която има".
Тогава отрицателните мисли от мисловния му
свят
слизат към тялото и носят разрушение.
И понеже духовните сили са свързани с известни органи, то се разрушава съответният физичен орган. "Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния" (11). .Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
към текста >>
Като излъже,
човек
започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7).
.Безпокойството води към болест, между другото и към парализация" (7). "Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после болест" (12). Ето как Учителят обяснява въздействието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: "Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма. Как ще се обясни тая промяна в организма? Със страха!
Като излъже,
човек
започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7).
"Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това?
към текста >>
Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на
човека
, чрез което
човек
се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак.
"Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб. А това ще повлече разстройство на всички други системи. трябва да контролирате вашата гордост и вашата алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не трябва да бъдете нервни, защото щом сте нервни, разстройва се черният ви дроб" (18).
Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на
човека
, чрез което
човек
се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак.
Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек.
към текста >>
Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и
човек
.
Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л.
Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и
човек
.
Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини . Мислите, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища. Понеже, разгледани от гледището на третия окултен принцип, те съответствуват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области. Неправилните, отрицателните мисли и чувства, напр.
към текста >>
Човек
е един вид радиоприемателен и радиопредавателен апаратъ.
тревоги, безпокойства, страх, скръб и пр. съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма и затова действуват пагубно върху него. Ето защо много болести се дължат на отрицателни психични състояния. Последните могат да действуват разрушително върху организма по три пътища: 1. Те непосредствено със своите трептения могат да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях, да изменят дори и анатомичния им строеж. 2.
Човек
е един вид радиоприемателен и радиопредавателен апаратъ.
Ако той има отрицателни мисли, тревоги, страх и пр., то те не само че непосредствено действуват върху организма, но по закона за съзвучието тогава организмът става привлекателен център на множество подобни разрушителни сили, които съществуват в природата. Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира.
към текста >>
Всеки
човек
се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3.
Те непосредствено със своите трептения могат да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях, да изменят дори и анатомичния им строеж. 2. Човек е един вид радиоприемателен и радиопредавателен апаратъ. Ако той има отрицателни мисли, тревоги, страх и пр., то те не само че непосредствено действуват върху организма, но по закона за съзвучието тогава организмът става привлекателен център на множество подобни разрушителни сили, които съществуват в природата. Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния.
Всеки
човек
се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3.
Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна. Физичният свят не е откъснат сам по себе си от висшите светове. Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът.
към текста >>
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Напр., ако той е гневен свързва се с всички други хора, които са в това състояние, привлича техните енергии, които действуват разрушително върху организма му. Същото става и при всички други отрицателни състояния. Всеки човек се свързва по закона на съзвучието с всички други хора, които имат в момента подобни състояния и тия хора вливат в него положителни, творчески, строителни или отрицателни, разрушителни енергии – според характера на неговото състояние. 3. Освен познатите енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и пр., напоследък се откриха и тъй наречените космични лъчи, които идат към земята от безкрайните пространства на всемира. Този въпрос си има и по-дълбока страна.
Физичният
свят
не е откъснат сам по себе си от висшите светове.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път.
към текста >>
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
Този въпрос си има и по-дълбока страна. Физичният свят не е откъснат сам по себе си от висшите светове. Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света.
От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия
свят
един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие.
И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван?
към текста >>
Това става, когато
човек
чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път.
Това става, когато
човек
чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
към текста >>
При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между
човека
и този приток на живот се образува тая преграда и
човек
става неспособен да го възприеме.
в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между
човека
и този приток на живот се образува тая преграда и
човек
става неспособен да го възприеме.
И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
към текста >>
Това се обяснява тъй: Когато
човек
осмее чужди недъзи, той се свързва с тия разрушителни енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и тогава те почват да действуват и върху неговия организъм.
Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая. Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш на недъзите на хората, те ще дойдат на тялото ти" (9).
Това се обяснява тъй: Когато
човек
осмее чужди недъзи, той се свързва с тия разрушителни енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и тогава те почват да действуват и върху неговия организъм.
Но психичният живот – мислите, чувствата и пр. – може да действува не само отрицателно, но и положително – според характера си. Ето защо, както една неправилна мисъл води към болест, тъй и една правилна мисъл действува благотворно, Учителят казва: "Здравата, правата мисъл е здравословна! " (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15).
към текста >>
Остаряването на
човека
се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза.
" (2). "Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване. Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно.
Остаряването на
човека
се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза.
Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? " (5).
към текста >>
Докато е на земята,
човек
трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
"Правилната мисъл води към здраве" (15). Както неестествените мисли, чувства и постъпки могат да разрушат, да подкопаят устоите на организма и с това да го доведат до преждевременно израждане и остаряване, тъй и хармоничните, възвишените мисли съдействуват за обратния процес: те водят към обнова и подмладяване. Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза.
Докато е на земята,
човек
трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? " (5).
към текста >>
Човек
трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
Учителят казва по това: "Ако не живее праведно, младият преждевременно остарява. Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1).
Човек
трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
Учителят казва по този въпрос: "Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? " (5).
към текста >>
Учителят казва по този въпрос: "Ако
човек
не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си" (1). Човек трябва да изучи законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
Учителят казва по този въпрос: "Ако
човек
не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
" (5).
към текста >>
10.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
БОЖЕСТВЕНОТО У
ЧОВЕКА
"
Човек
е мостът, по който трябва да минат съществата от висшите сватове, за да слязат в низшия
свят
.
Д-р мед. Ил. Стр.
БОЖЕСТВЕНОТО У
ЧОВЕКА
"
Човек
е мостът, по който трябва да минат съществата от висшите сватове, за да слязат в низшия
свят
.
По този мостът се качват съществата, за да отидат във висшите светове". Учителят Днес всички хора се питат, какво, в същност, е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа. От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване.
към текста >>
Учителят Днес всички хора се питат, какво, в същност, е
човекът
.
Д-р мед. Ил. Стр. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА "Човек е мостът, по който трябва да минат съществата от висшите сватове, за да слязат в низшия свят. По този мостът се качват съществата, за да отидат във висшите светове".
Учителят Днес всички хора се питат, какво, в същност, е
човекът
.
Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа. От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка.
към текста >>
От незапомнени времена все този въпрос: Кой е
човекът
?
Ил. Стр. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА "Човек е мостът, по който трябва да минат съществата от висшите сватове, за да слязат в низшия свят. По този мостът се качват съществата, за да отидат във висшите светове". Учителят Днес всички хора се питат, какво, в същност, е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа.
От незапомнени времена все този въпрос: Кой е
човекът
?
Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си". В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем.
към текста >>
Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от
човека
и свършват пак с него.
По този мостът се качват съществата, за да отидат във висшите светове". Учителят Днес всички хора се питат, какво, в същност, е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за неговата същина, но малцина имат за това ясна представа. От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване.
Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от
човека
и свършват пак с него.
Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си". В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир.
към текста >>
В себе си
човек
вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем.
От незапомнени времена все този въпрос: Кой е човекът? Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си".
В себе си
човек
вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем.
Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята".
към текста >>
Затова учените наричат
човека
микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие".
Вековете таят в себе си тайната, а същевременно дават условия за нейното разбулване. Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си". В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем.
Затова учените наричат
човека
микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие".
Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване.
към текста >>
Старите тайни науки са имали за обект само
човека
, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия
свят
и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир.
Всички човешки вярвания, всички умувания и житейски домогвания започват от човека и свършват пак с него. Така са схващали старите учени и мъдреци, които в познанието на природата, всемира и Всевишния, са съзирали собствената си сянка. Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си". В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие".
Старите тайни науки са имали за обект само
човека
, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия
свят
и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир.
Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството.
към текста >>
И едните, и другите виждат у
човека
моста, по който трябва да се мине.
Ето защо и зовът на тези философа гласи: "Познай себе си". В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение.
И едните, и другите виждат у
човека
моста, по който трябва да се мине.
Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така?
към текста >>
Ето защо Учителят казва: "В този смисъл,
човек
свързва материалния
свят
с духовния...
Човекът
е най-красивият мост на земята".
В себе си човек вижда събрани всички закони и принципи на всемира, в който ние живеем. Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине.
Ето защо Учителят казва: "В този смисъл,
човек
свързва материалния
свят
с духовния...
Човекът
е най-красивият мост на земята".
Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.
към текста >>
Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи
човека
, за да може той да постигне съвършенството.
Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване.
Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи
човека
, за да може той да постигне съвършенството.
Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си?
към текста >>
" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на
човека
, та затова се провикна така?
И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света!
" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на
човека
, та затова се провикна така?
Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
към текста >>
Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че
човекът
е над всичко.
Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.
Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че
човекът
е над всичко.
Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне? Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика. Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е.
към текста >>
Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли
човекът
да го постигне?
" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената.
Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли
човекът
да го постигне?
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика. Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е. влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята.
към текста >>
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на
човека
, но и неговата психика.
Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на
човека
, но и неговата психика.
Вие ще познаете веднага човека, у когото надделява чувствената сфера, т.е. влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята. Те чувствуват, а не мислят.
към текста >>
Вие ще познаете веднага
човека
, у когото надделява чувствената сфера, т.е.
Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне? Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика.
Вие ще познаете веднага
човека
, у когото надделява чувствената сфера, т.е.
влиянието на неговата храносмилателна система и органи, които го привързват към земното, с желание да запази материалното у себе си. Този тип хора обичат земното над всичко, обичат да преживяват органическото щастие, а това ги кара да задоволяват капризите на тялото всякога и при всеки случай. Те не познават и не могат да преживеят връзката с висшите сили на всемира освен чрез материята. Те чувствуват, а не мислят. У тях има, преди всичко, само влечение, което винаги се удовлетворява.
към текста >>
Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в
човека
, макар че то е, което дава характеристика на психиката.
Да видят сътворени форми, съответни на тяхната сила. Това са хората на труда и делото. Сетивната сфера твори най-хармоничния характер; особено ако в него са пробудени и духовни качества. тук преобладава ролята на централната нервна система, заедно с съзнателните функции на сетивните органи. Чрез тях те долавят красивото и положителното в света.
Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в
човека
, макар че то е, което дава характеристика на психиката.
Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват цялостната структура на телесната форма. "Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса?
към текста >>
Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на
човека
с вселената.
в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот. Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната.
Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на
човека
с вселената.
От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член. Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения.
към текста >>
От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която
човекът
е член.
Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот. Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената.
От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която
човекът
е член.
Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие".
към текста >>
Всичко това
човекът
може да осъзнае.
Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената. От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член.
Всичко това
човекът
може да осъзнае.
Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека.
към текста >>
Ето, значи с право философите са нарекли
човека
микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие".
От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член. Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения.
Ето, значи с право философите са нарекли
човека
микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие".
Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония!
към текста >>
Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за
човека
.
Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие".
Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за
човека
.
Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония! ” (Уч.)
към текста >>
Ето защо, идеалът на
човека
е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта.
Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил.
Ето защо, идеалът на
човека
е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта.
Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония! ” (Уч.)
към текста >>
Като заключение от всичко, отношението, което
човек
може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син.
Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта.
Като заключение от всичко, отношението, което
човек
може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син.
А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония! ” (Уч.)
към текста >>
А да бъде
човек
Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония!
Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син.
А да бъде
човек
Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония!
” (Уч.)
към текста >>
11.
СТИХОВЕ-S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
" * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на
Богочовека
, който живее днес всред избрания народ измежду славяните.
Те опиват и приспиват I С очите на светлината се вижда и прониква в хармонията на красотата, в същността на нещата, която твори и съзижда. Тя е великото в света! Чул ли си ù гласа? Ела с мене и чуй го в храма на своята душа. И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света!
" * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на
Богочовека
, който живее днес всред избрания народ измежду славяните.
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.
към текста >>
Да бъде умно да владее
човека
, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата!
Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак! Сърце, изпълнено с копнежите на суетата, с желание да бъде силно да се наложи в света!
Да бъде умно да владее
човека
, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата!
– Идеал, мечта на всички спящи души! И чух гласа на пробуждащото се в мене озарено съзнание да ми казват! "Наистина, желателно е да бъдеш силен, но кога? Хубаво е да бъдеш умен, но в какво? Мило е да бъдеш красив, но защо?
към текста >>
– Старият
свят
, светът на мъките и теглата, невежеството и тъмнината, на злобата и отмъщението, на алчността и проклятието, вече минава във вечността на забвението!
Мило е да бъдеш красив, но защо? Идеал е да бъдеш богат, но защо? Ако ти правилно разрешиш всичко това, най-малко ще станеш изобилен извор в живота. А това е голямо постижение да станеш извор на живот в живота на земята. Това е идеал, мечта за постижение в новия живот, който иде между народите.
– Старият
свят
, светът на мъките и теглата, невежеството и тъмнината, на злобата и отмъщението, на алчността и проклятието, вече минава във вечността на забвението!
" * И чух гласа Му пак да проговори: "Разсъди, вдълбочи се и размисли: Процесите на развитието в живота бързо се развиват пред тебе! Новото иде, старото отхожда. Виж едното и надживей другото. Прецени, пресметни и приложи! На живота нов послужи!
към текста >>
Ала да види, прозре и познае Бога в
човека
е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта!
И ще го познаеш в неговата пълнота. И ще разбереш скрита мъдрост в словото Ми: Ти живей в света, но светът не трябва да живее в тебе! Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога.
Ала да види, прозре и познае Бога в
човека
е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта!
Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина! Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе!
към текста >>
Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на
Богочовека
.
Ти бъди между злото, но злото да живее в злото, а ти над него! Защото да живееш, значи да надживееш света. А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога!
Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на
Богочовека
.
Върви смело към съвършенството! " * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса – Източникът на духовната светлина! Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе! Аз ти давам запалката на духовната светлина! Драсни и запали!
към текста >>
Виждаш ли светлия лик на
Богочовека
?
Ни един вопъл от ужас и страдание! Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята! Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината".
Виждаш ли светлия лик на
Богочовека
?
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него.
към текста >>
12.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Някои интересни данни на новата астрономия
Човек
с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди.
Наистина, човешкият мозък работи като предавателен радиоапарат; той излъчва електрични вълни с извънредно слаб волтаж (една стохилядна от волта), който обаче може да се засили посредством радиолампи и да се регистрира. При абсолютен покой, под червено осветление, мозъчното излъчване се изразява в права, равномерна линия. При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение, линията внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби. Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития.
Някои интересни данни на новата астрономия
Човек
с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди.
Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят. Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон. По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина.
към текста >>
с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния
свят
.
При най-слабо напрежение, предизвикано било от внимание, било от вълнение, линията внезапно си изменя посоката, приема различни форми според това, дали чувствата са били силни или слаби. Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития. Някои интересни данни на новата астрономия Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди. Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди.
с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния
свят
.
Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон. По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина. Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък часовник. Светлината според Шаплей се нуждае от 200,000 светлинни години, за да изходи нашата звездна система от единия до другия край.
към текста >>
Тия упражнения ще допринесат за създаване на новите хора – строители на един нов красив
свят
!
Тези упражнения имат в себе си силата да преобразят тия, които ги изпълняват. Със своята музика, движение и говор те имат силата да събуждат великото, божественото, което се крие в глъбините на всяка човешка душа! Ето защо, те ще бъдат ценно средство от голямо възпитателно значение. Тия упражнения преди всичко укрепяват физически тялото и събуждат към дейност спящите сили и заложби на ума, сърцето и волята. Тяхното въвеждане в училищата и в обществото на възрастните е необходимо, за да се влее нова светла струя в днешната култура.
Тия упражнения ще допринесат за създаване на новите хора – строители на един нов красив
свят
!
Една малка разходка. Битови картини. от Теофана Савова. Стр. 32. 1942. Цена 5 лева.
към текста >>
13.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог
човек
по образ и подобие свое".
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ Когато става дума за Господа, често някои питат: Къде е Господ? Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас.
За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог
човек
по образ и подобие свое".
Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са.
към текста >>
Днес
човек
има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на
човек
.
Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое".
Днес
човек
има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на
човек
.
Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо.
към текста >>
Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне
човек
с Божия образ.
По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек.
Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне
човек
с Божия образ.
Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него.
към текста >>
Да има
човек
, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо.
Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са.
Да има
човек
, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо.
Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания.
към текста >>
Такъв
човек
е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него.
Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо.
Такъв
човек
е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него.
Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде.
към текста >>
Човек
по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената.
Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него.
Човек
по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената.
Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде. Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека.
към текста >>
Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на
човека
.
Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде.
Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на
човека
.
Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща.
към текста >>
Когато
човек
се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща.
Когато
човек
се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали.
към текста >>
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал
човека
по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал
човека
по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
към текста >>
Раят била отлична градина, в която
човек
живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели.
Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Раят била отлична градина, в която
човек
живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели.
И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли.
към текста >>
И при това
човек
бил недоволен.
Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели.
И при това
човек
бил недоволен.
Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят.
към текста >>
Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия
свят
.
И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли.
Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия
свят
.
Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание.
към текста >>
Малък подтик може да произведе цял преврат у
човека
, да го избави от много мъчнотии.
Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре.
Малък подтик може да произведе цял преврат у
човека
, да го избави от много мъчнотии.
Разправят за един човек, който бил оскърбен от друг. За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва. По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си.
към текста >>
Разправят за един
човек
, който бил оскърбен от друг.
Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии.
Разправят за един
човек
, който бил оскърбен от друг.
За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва. По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли.
към текста >>
Там
човек
може да почувствува чистата радост.
Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен.
Там
човек
може да почувствува чистата радост.
Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни.
към текста >>
Да пазим
свято
този образ.
Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота. Да имаме едно чисто тяло, чисто сърце, чист ум. При каквито условия и да бъдем поставени, да не изгубим образа на Бога, който живее в нас.
Да пазим
свято
този образ.
Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас. Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас. Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес?
към текста >>
14.
НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Рентгеновите лъчи от 12 ангстрьома до 1/14 ангстрьома. след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни. Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни.
тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния
свят
, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални.
към текста >>
Тогава
човек
ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм.
На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон: Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни. Как се прилага действието на тия два закона при лекуване? Чрез повишаване трептенията на организма. А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов!
Тогава
човек
ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм.
Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник.
към текста >>
Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното:
човек
да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав!
Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път. Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник.
Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното:
човек
да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав!
Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала. Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното: Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв".
към текста >>
Когато
човек
мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер.
Изследователят в тая област Imbert Courbeyre е записал 321 подобни случаи. в 19 век голям шум повдигнаха стигматите на Катерина Емерих и Луиза Лато. Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г. Горните примери показват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието указва влияние даже и на физиологичните процеси на тъка¬ните и органите и изменя техния строеж. Именно на този закон се основава лечебното действие на една положителна мисъл.
Когато
човек
мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер.
И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра. Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма.
към текста >>
И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която
човек
твърдо и непоколебимо вярва.
в 19 век голям шум повдигнаха стигматите на Катерина Емерих и Луиза Лато. Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г. Горните примери показват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието указва влияние даже и на физиологичните процеси на тъка¬ните и органите и изменя техния строеж. Именно на този закон се основава лечебното действие на една положителна мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер.
И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която
човек
твърдо и непоколебимо вярва.
Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра. Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир.
към текста >>
Тя привлича към
човека
обновители и, творчески сили от целия всемир.
И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра. Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма.
Тя привлича към
човека
обновители и, творчески сили от целия всемир.
Как може да се обясни това? То се основава на един закон, който е познат и във физичния свят: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот. Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот.
към текста >>
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света. Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това?
То се основава на един закон, който е познат и във физичния
свят
: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот.
Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра".
към текста >>
А именно вярата представлява състоянието, когато
човек
е отворен за живота, който се влива в него.
Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние. Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра". От Христа, като извор на любовта и живота, е изтичала изобилна струя на живот към болния, но последният е трябвало да го приеме.
А именно вярата представлява състоянието, когато
човек
е отворен за живота, който се влива в него.
Веднъж Христос бил притискан от вси страни от народа и Той казал: „Кой се допря до мене? " Тогава учениците Му казали: „Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допря до мене". Когато жената, болна от 12 години, се допряла до дрехата Му, сила излязла от Него, и тя оздравяла моментално, Христос ù казал: „Твоята вяра те изцели". (Евангелие от Марка, глава 6, ст. 25—34). Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила?
към текста >>
Чрез любовта
човек
привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата. Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие. Тя носи живот.
Чрез любовта
човек
привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения
свят
.
Те вливат в него живот, който коренно об¬новява. претворява, пресъздава организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувствува любовта на Бога, ако той познае любовта и тя протече през него, той може да се излекува веднага". На друго място Учителят казва: „Любовта премахва всички болести в света, мо¬ментално ги премахва". Нещо повече.
към текста >>
Учителят казва още: „Любовта прави
човека
здрав, добър и силен".
Нещо повече. Любещият има толкова преизобилен живот, че той влива тия струи на живот и в оня, когото обича. Ето защо, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителят казва: „Не мо¬жете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича".
Учителят казва още: „Любовта прави
човека
здрав, добър и силен".
Ето защо, докато обича, човек е неуязвим за болестите. Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов. И когато човек изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света.
към текста >>
Ето защо, докато обича,
човек
е неуязвим за болестите.
Любещият има толкова преизобилен живот, че той влива тия струи на живот и в оня, когото обича. Ето защо, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителят казва: „Не мо¬жете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича". Учителят казва още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен".
Ето защо, докато обича,
човек
е неуязвим за болестите.
Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов. И когато човек изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. То е причина на много болести, защото тогава човек се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм, Колкото човек е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува.
към текста >>
И когато
човек
изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести.
Никой не може да ти помогне, ако не те обича". Учителят казва още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен". Ето защо, докато обича, човек е неуязвим за болестите. Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов.
И когато
човек
изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести.
В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. То е причина на много болести, защото тогава човек се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм, Колкото човек е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува. Тогава той може по>лесно да повиши трептенията на своя организъм чрез издигането си до висините на Духа и по-лесно може да привлече към себе си творческите вълни на космичния живот.
към текста >>
То е причина на много болести, защото тогава
човек
се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм, Колкото
човек
е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува.
Ето защо, докато обича, човек е неуязвим за болестите. Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов. И когато човек изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света.
То е причина на много болести, защото тогава
човек
се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм, Колкото
човек
е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува.
Тогава той може по>лесно да повиши трептенията на своя организъм чрез издигането си до висините на Духа и по-лесно може да привлече към себе си творческите вълни на космичния живот.
към текста >>
15.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в
човека
да работи върху себе си и да стане велик.
ВЕЛИКИТЕ ХОРА Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности.
В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в
човека
да работи върху себе си и да стане велик.
— Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност.
към текста >>
— Първият тласък в
човека
за съзнателна работа се крие в мисълта.
ВЕЛИКИТЕ ХОРА Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности. В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик.
— Първият тласък в
човека
за съзнателна работа се крие в мисълта.
Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите.
към текста >>
Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които
човек
може да се движи.
ВЕЛИКИТЕ ХОРА Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности. В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта.
Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които
човек
може да се движи.
Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите.
към текста >>
Посредством мисълта
човек
определил кръга на своята дейност в ум¬ствения
свят
.
ВЕЛИКИТЕ ХОРА Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности. В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи.
Посредством мисълта
човек
определил кръга на своята дейност в ум¬ствения
свят
.
Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора.
към текста >>
от умствения
свят
той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност.
В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята.
от умствения
свят
той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност.
Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят.
към текста >>
За да осмисли тия форми
човек
вложил в тях чувства като съдържание на мислите.
Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите.
За да осмисли тия форми
човек
вложил в тях чувства като съдържание на мислите.
Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят. Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса.
към текста >>
Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия
свят
.
от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства.
Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия
свят
.
Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл.
към текста >>
Стомахът е полето, в което
човек
усилено работи, за да придобие блага за живота.
Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят.
Стомахът е полето, в което
човек
усилено работи, за да придобие блага за живота.
И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл. Второто нещо, което определя човека са правите чувства.
към текста >>
Така, първото нещо, което определя
човека
, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността.
Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят. Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха.
Така, първото нещо, което определя
човека
, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността.
Реалността е тил на правата мисъл. Второто нещо, което определя човека са правите чувства. Те трябва да имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си. Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.
към текста >>
Второто нещо, което определя
човека
са правите чувства.
Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота. И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл.
Второто нещо, което определя
човека
са правите чувства.
Те трябва да имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си. Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли. Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взели участие в създаването му. Те са били богове на небето.
към текста >>
Човек
може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.
Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл. Второто нещо, което определя човека са правите чувства. Те трябва да имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си.
Човек
може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.
Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взели участие в създаването му. Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята да я уредят. Като проследите живота на великите хора, виждате че те са живели при големи ограничения. Затова те не са могли да се проявят напълно.
към текста >>
Той беше велик
човек
, не можа да се прояви напълно.
Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята да я уредят. Като проследите живота на великите хора, виждате че те са живели при големи ограничения. Затова те не са могли да се проявят напълно. Вземете запример Христос.
Той беше велик
човек
, не можа да се прояви напълно.
Христос, носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно се прояви. Едва днес постепенно се създават условия за проява, на великите хора. от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
към текста >>
За да познаете, кой
човек
е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
Той беше велик човек, не можа да се прояви напълно. Христос, носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно се прояви. Едва днес постепенно се създават условия за проява, на великите хора. от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават.
За да познаете, кой
човек
е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си. Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване.
към текста >>
Когато великите хора срещнат
човек
, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си.
Христос, носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно се прояви. Едва днес постепенно се създават условия за проява, на великите хора. от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
Когато великите хора срещнат
човек
, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си.
Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души.
към текста >>
Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на
човека
: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите.
Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто.
Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на
човека
: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите.
Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека.
към текста >>
Всеки
човек
слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си.
Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите.
Всеки
човек
слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си.
Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства.
към текста >>
Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но
човек
трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити.
И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите. Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време.
Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но
човек
трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити.
Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората.
към текста >>
Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в
човека
.
Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите. Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити.
Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в
човека
.
Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си".
към текста >>
Той казва, че
човек
трябва да люби и враговете си, но как не е казано.
Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си".
Той казва, че
човек
трябва да люби и враговете си, но как не е казано.
Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши.
към текста >>
Човек
трябва да люби враговете си, за да стане велик.
За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си.
Човек
трябва да люби враговете си, за да стане велик.
Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили.
към текста >>
Като люби враговете си,
човек
е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите.
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик.
Като люби враговете си,
човек
е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите.
Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости.
към текста >>
Няма по-велико нещо за
човека
от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.
Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши.
Няма по-велико нещо за
човека
от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.
Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял.
към текста >>
Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия
свят
, поискал прошка от всички хора, които е обидил.
Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.
Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия
свят
, поискал прошка от всички хора, които е обидил.
Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави.
към текста >>
Това е качество на великия
човек
.
Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости.
Това е качество на великия
човек
.
Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга.
към текста >>
Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на
човека
, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота.
Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга.
Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на
човека
, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота.
От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате. Мис¬лете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.
към текста >>
16.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен"
човек
по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Д-р Ел. Р. К.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен"
човек
по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита.
към текста >>
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от
човека
, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от
човека
, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата.
към текста >>
И днешният
човек
надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън.
Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете.
И днешният
човек
надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън.
Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята. Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека.
към текста >>
Легенди е написал
човек
за огъня.
Той е вече господар на света, Боговете са го помазали. Животното не знае, що е огън. Огънят е тайна на Боговете. И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае.
Легенди е написал
човек
за огъня.
Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята. Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека. Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен.
към текста >>
Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на
човека
.
И днешният човек надхвърлил отдавна дните на своя прадядо, не знае що е огън. Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята.
Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на
човека
.
Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня?
към текста >>
Огънят кара
човека
-предец да заседне на едно място и да завърти дом.
Той го владее, знае всичките му свойства, знае всичките елементи, съеди¬нения и предмети, които дава огъня, ала що е самият огън, той не знае. Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята. Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека.
Огънят кара
човека
-предец да заседне на едно място и да завърти дом.
С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият.
към текста >>
Ала кое е накарало
човека
-предец от долината на Неандер да открие огъня?
Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека. Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня.
Ала кое е накарало
човека
-предец от долината на Неандер да открие огъня?
Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос.
към текста >>
Човек
е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво.
С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият.
Човек
е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво.
Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр.
към текста >>
Другият отговор на науката е, че
човек
сам е добил огън чрез триене на дървета.
Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува.
Другият отговор на науката е, че
човек
сам е добил огън чрез триене на дървета.
При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
към текста >>
Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на
човека
.
Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос.
Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на
човека
.
— Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото.
към текста >>
Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който
човек
, въпреки всичко друго, би си останал едно животно.
Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр.
Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който
човек
, въпреки всичко друго, би си останал едно животно.
Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете.
към текста >>
Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на
човека
се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно.
Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на
човека
се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти.
към текста >>
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в
човека
, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост.
При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно.
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в
човека
, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост.
А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
към текста >>
Две велики неща е извършила природата, за да отдели
човека
от животното.
— Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото.
Две велики неща е извършила природата, за да отдели
човека
от животното.
Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство.
към текста >>
Второто, което природата е дала на
човека
и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти.
Второто, което природата е дала на
човека
и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура.
към текста >>
В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения
свят
„искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и
човека
, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на
човека
.
А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения
свят
„искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и
човека
, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на
човека
.
Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална.
към текста >>
Всъщност
човек
не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство.
Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека.
Всъщност
човек
не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство.
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния.
към текста >>
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия
човек
.
Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство.
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия
човек
.
Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек.
към текста >>
Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за
човека
-предец от Неандертал.
С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек.
Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за
човека
-предец от Неандертал.
Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики.
към текста >>
Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния
човек
) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия
човек
, не остава по-назад от послед¬ния.
Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална.
Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния
човек
) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия
човек
, не остава по-назад от послед¬ния.
И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
към текста >>
И все пак има една съществена разлика между черния и белия
човек
.
Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния.
И все пак има една съществена разлика между черния и белия
човек
.
Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове.
към текста >>
Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в
човека
.
Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики.
Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в
човека
.
Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието.
към текста >>
Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец —
човекът
с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце.
Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека.
Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец —
човекът
с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце.
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице.
към текста >>
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен
човек
, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце.
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен
човек
, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване.
към текста >>
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на
човека
с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове.
И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на
човека
с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание.
към текста >>
От живота на отделния
човек
, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот.
Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове.
От живота на отделния
човек
, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот.
В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
към текста >>
Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в
човека
, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в
човека
, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
към текста >>
В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия
човек
, който се обединява в племето.
Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия
човек
, който се обединява в племето.
Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека.
към текста >>
Така е и с разликата между жи¬вотното и
човека
.
В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
Така е и с разликата между жи¬вотното и
човека
.
За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество.
към текста >>
Само при такова положение
човек
може да бъде
човек
, а не животно.
Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък.
Само при такова положение
човек
може да бъде
човек
, а не животно.
Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите.
към текста >>
Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на
човека
в племето.
— В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи. Така е и с разликата между жи¬вотното и човека. За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно.
Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на
човека
в племето.
В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека.
към текста >>
Изминават векове и хилядолетия, ние намираме
човека
обособен в още по-големи обществени единици — народите.
Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък.
Изминават векове и хилядолетия, ние намираме
човека
обособен в още по-големи обществени единици — народите.
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок.
към текста >>
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на
човека
.
Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите.
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на
човека
.
Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието.
към текста >>
Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за
човека
на 20-ия век са чудеса.
Търсенето на истината е най бележитата черта на тия култури на древността. През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота.
Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за
човека
на 20-ия век са чудеса.
Той, човекът на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството. в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията.
към текста >>
Той,
човекът
на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството.
През това време като че ли небето е слязло на земята, хората са говорили направо с Боговете. Те са взимали направо своите напътствия и вдъхновения от Боговете. Разгърнете свещените писа¬ния на Индия, прочетете Бхагават Гита, Упанишадите, надникнете в ученията на Конфуций, Лао дзе, в магичните писмена на Книгата на мъртвите на Хермес-Трисмегист, Зандавест, прочетете най-после дори само някои глави от книгите на Стария Завет, вие ще видите и ще се убедите, че по ония времена Боговете са говорили направо на хората и са ги ръководили тук на земята. През тази епоха на народни култури в древността се раз¬гъва човешкият дух в пълнота. Той създава ненадминати, единствени по рода си материални блага и има постижения, които за човека на 20-ия век са чудеса.
Той,
човекът
на древността, създава най-голе¬мите през всички векове духовни блага — великите религии на чове¬чеството.
в своята чистота, те са най-голямото духовно съкровище на човечеството. Чрез тях небето е изляло всичките си ценности на земята. Прави са окултистите като твърдят, че в древните култури Божественият Дух е слязъл на земята, за да я оплоди. с тези епохи се закръгля слизането на Духа в материята, на инволюцията. Ето смисълът на древните култури в историята на човечеството.
към текста >>
Разумният дух беше слязъл в
човека
.
В зората на новото време, което е започнало от първите ве¬кове на нашата ера, се явява първият лъч на оная светлина, която ще освободи хората и ще ги поведе в нанагорния път към съвър¬шенството. Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен.
Разумният дух беше слязъл в
човека
.
Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек. Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие.
към текста >>
Човек
бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен
човек
.
Това е великото Христово учение на Любовта и съвършен¬ството. То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека.
Човек
бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен
човек
.
Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния човек. Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам.
към текста >>
Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния
човек
.
То дойде на земята, то трябваше да се нахвърли в своите основни, велики, незаменими линии, за да даде импулс за живот на една нова човешка култура. Тази културна ера започна досущ отново. Цикълът на древността беше завършен. Разумният дух беше слязъл в човека. Човек бе вече не Homo primigenius, но Homo sapiens — разумен човек.
Новата ера трябваше да подготви пътя за проя¬вата на разумния
човек
.
Може да се каже, че човечеството едва сега е в началото на зрелия период на тази нова ера. Цялото време на римската епоха, средните векове и възраждането е било подготвително, за да се осъществи тази нова ера на човечеството, която сигурно също няма да има подобна на себе си. Това е друга мутация, още по-висша в историческото развитие. няма да се спираме да разгледаме в по¬дробности духовната и материална култура, която се разгъна от възраждането насам. Постиженията на съвременната култура се синтезират в една дума — култура на развитието на ума.
към текста >>
В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на
човека
и човечеството!
Тя даде науката и техниката, но тя усъвършенствува методите за разрушението на света и за унищожението на човечеството. Една друга култура трябва да дойде на земята, Една култура на сърцето, на любовта, трябва да зацари между хората. Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота.
В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на
човека
и човечеството!
Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух.
към текста >>
Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на
човека
.
В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на
човека
.
В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено.
към текста >>
В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на
човека
, към истинската култура на творческия Дух.
В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на
човека
, към истинската култура на творческия Дух.
* Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия.
към текста >>
Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на
човека
за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш.
Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess).
Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на
човека
за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш.
И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас.
към текста >>
В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на
човека
.
Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното.
В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на
човека
.
Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така.
към текста >>
в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на
човека
и човешкия род.
В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми.
в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на
човека
и човешкия род.
Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля.
към текста >>
Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на
човека
и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието.
Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така.
Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на
човека
и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието.
Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо. Така е и в етапите на културното развитие на човека и човечеството.
към текста >>
Така е и в етапите на културното развитие на
човека
и човечеството.
Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо.
Така е и в етапите на културното развитие на
човека
и човечеството.
Културите се раждат и изчезват. Остава съзнанието, в което е работил духът. То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни.
към текста >>
Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки
човек
и на всеки народ.
То е вечното. Когато съзна¬нието узрее, придобие и създаде условията за новото, формите на дадена култура остават само като тор. За един нов живот те не са пригодни. Ние сме пред прага на една култура на сърцето, в която всичките досегашни методи на човечеството ще изчезнат. Тази култура ще осигури на всички хора по земята свободата, мира и справедливостта за тяхното правилно развитие.
Тази нова култура ще осигури условията за съществувание и духовно развитие на всеки
човек
и на всеки народ.
Тя ще закръгли Христовата ера на земята, която е всеобща.
към текста >>
17.
ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
У
човека
има скрити сили, които трябва да се събудят.
Ето защо, при лекуването на сърцето, преди всичко трябва да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако Те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди" (Лекция от 11. III. 1942 година).
У
човека
има скрити сили, които трябва да се събудят.
Ду¬шата е седалище на неизчерпаеми сили, само че тя трябва да се извикат към дейност! Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи в него. В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора.
към текста >>
Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено
човек
не може да си служи с тях, защото са още спящи в него.
Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако Те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди" (Лекция от 11. III. 1942 година). У човека има скрити сили, които трябва да се събудят. Ду¬шата е седалище на неизчерпаеми сили, само че тя трябва да се извикат към дейност!
Ще приведа няколко примера, от които се вижда, какви мощни сили притежава душата, но обикновено
човек
не може да си служи с тях, защото са още спящи в него.
В някои извън¬редни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителят раз¬правя за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствувал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствувал крайно изморен. При бомбардировката на Варна през време на общо-европейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница.
към текста >>
Но защо
човек
несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта!
Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя! " Жената отговорила: „Тогава не умирам! " И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
Но защо
човек
несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта!
Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията. Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода.
към текста >>
За освобождение на
човека
от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва.
„При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби.
За освобождение на
човека
от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва.
Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За тия войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва". Какво представя молитвата? Тя представя връзката на човешката душа с Първичната Причина на нещата.
към текста >>
Връзката на
човека
с Бога представя силна динамична мисъл, която се отра¬зява върху микробите като една електрична светка¬вица.
За да се види, как трябва да стане това, Учителят дава пример, като посочва, как трябва да се лекува чумата; „Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът на кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. При тая болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява.
Връзката на
човека
с Бога представя силна динамична мисъл, която се отра¬зява върху микробите като една електрична светка¬вица.
Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и се отстраняват. Достатъчна е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер.
към текста >>
Като воюва известно време,
човек
се калява постепенно и става по-здрав.
През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. При тая болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отра¬зява върху микробите като една електрична светка¬вица. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и се отстраняват. Достатъчна е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма.
Като воюва известно време,
човек
се калява постепенно и става по-здрав.
Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури (Виж „Делата Божии", стр. 61). Ето що казва Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди.
към текста >>
Ето що казва Д-р Алекси Карел в „
Човекът
– неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр.
Достатъчна е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури (Виж „Делата Божии", стр. 61).
Ето що казва Д-р Алекси Карел в „
Човекът
– неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр.
177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят".
към текста >>
Те ни откриват един нов
свят
".
Ето що казва Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления.
Те ни откриват един нов
свят
".
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията. Изобщо казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемна любов, на светлина — състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това е именно онова молитвено състояние, което лекува!
към текста >>
Това е едно състояние, в което
човек
трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра!
Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото! Душата да е пълна с възторг и музика! И тогава той ще оздравее непременно. Понеже така той ще се свърже с неизчерпаемите извори на живот във всемира, ще ги привлече и те ще преорганизират материята на неговия организъм.
Това е едно състояние, в което
човек
трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра!
Тогава той ще бъде възприемчив към вълната на божествения живот, който слиза отгоре. Тогава трептенията му са така повишени, че никакви бавни трептения с дълги вълни на болестта не могат да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човека, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 метра височина.
към текста >>
Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на
човека
, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 метра височина.
И тогава той ще оздравее непременно. Понеже така той ще се свърже с неизчерпаемите извори на живот във всемира, ще ги привлече и те ще преорганизират материята на неговия организъм. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра! Тогава той ще бъде възприемчив към вълната на божествения живот, който слиза отгоре. Тогава трептенията му са така повишени, че никакви бавни трептения с дълги вълни на болестта не могат да съществуват в него.
Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на
човека
, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 метра височина.
към текста >>
18.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Храната е стимул в живота на низшия органически
свят
.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар.
Храната е стимул в живота на низшия органически
свят
.
тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план. При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя?
към текста >>
във висшия органически
свят
на
човека
, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар. Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода.
във висшия органически
свят
на
човека
, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план.
При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше?
към текста >>
При все това, ако анализираме по добре проявите на
човека
във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада.
Д-р Ил. Стр. ХРАНА И ЖИВОТ „Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"... Учителят Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар. Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план.
При все това, ако анализираме по добре проявите на
човека
във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада.
Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше? Във вярванията на нисшите човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.
към текста >>
Какво съдържа тя, та кара
човека
постоянно да си я набавя?
Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план. При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната?
Какво съдържа тя, та кара
човека
постоянно да си я набавя?
Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше? Във вярванията на нисшите човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно. В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата.
към текста >>
Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха:
човек
трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее.
В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата. Химическите елементи са тухлите, които изграждат организма. А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия.
Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха:
човек
трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее.
В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци. Това становище трябваше обаче скоро да се изостави.
към текста >>
Според тези представи
човек
би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.
Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид.
Според тези представи
човек
би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.
Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня. Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма.
към текста >>
Какво представя тогава органическият
свят
за нас?
Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони. Когато атомът е принуден да освободи енергия, то става обратното — скъсява се пътят на един или повече електрони. От това следва, че атомът, а с това и материята, е носител на енергия, която може да събира от слънцето и предаде там, където му бъде изискана. Но това вземане и даване не е свързано с едно пълно разпадане на структурата на материята. Тази обмена от енергии е присъща особено на органическата материя, която с устройството си в сложни съединения позволява едно пълно поглъщане на енергии.
Какво представя тогава органическият
свят
за нас?
Произлязъл и изграден единствено под прякото действие на слънцето, не е ли той един природен акумулатор и трансформатор на живата сила на същото? Що е храната за нас? Не е ли тя носител на енергията на слънцето? Ясно е, че нито солите, нито белтъчините, мазнините и въглехидратите и нито витамините са в състояние да задоволят нуждите на организма. Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили.
към текста >>
Ще предаде на
човека
най-новия живот на слънцето.
Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили. От това следва, че материята макар и да е израз на сили, тя служи като проводник — носител на други сили от по-висш произход, които са характерни и нужни за органическото царство. Не е ли тогава от значение видът, състоянието и начинът на приготовление на храната? Колкото една храна е по-пряк носител на живите сили на слънцето, толкова е по-ценна за организма. Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи.
Ще предаде на
човека
най-новия живот на слънцето.
към текста >>
19.
РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Днес се гради един нов
свят
, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия.
Днес се гради един нов
свят
, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха.
Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата.
към текста >>
Старият
свят
, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха.
Старият
свят
, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството.
Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот.
към текста >>
Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на
човека
и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството.
Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на
човека
и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право.
От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света.
към текста >>
Господарите, различните съсловия и класи на тоя
свят
, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния
свят
, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия.
Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света.
Господарите, различните съсловия и класи на тоя
свят
, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния
свят
, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия.
Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
към текста >>
Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния
човек
, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния
човек
, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>
20.
АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ - N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек
може да слуша музиката, която излиза от тях.
Музиката на източните народи е инволюционна, низходяща, а новата музика е еволюционна, възходяща. В природата всичко е музика! Има в света нещо толкова хубаво и велико, но хората не го знаят! Цялата природа пее. Има музика в тревите, в дърветата.
Човек
може да слуша музиката, която излиза от тях.
Като минавам край цветята, слушам, че те пеят. И аз съм внимателен. Седя и слушам. Глухият не чува, макар че наоколо всичко е музика. Всяко цвете има специална музика.
към текста >>
Музиката има връзка с умствения
свят
.
И даже разните части на едно цвете имат различна музика. Щом музикантът отиде при растенията, когато цъфтят, ще чуе известна музика, а като отиде, когато плодовете зреят, ще чуе друга музика. Светлината е най-добрата певица. С музика тя слиза от небесните сфери. Един ден, когато ушите ви се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота.
Музиката има връзка с умствения
свят
.
Тя трансформира енергиите на физическия и умствения светове. Музикантът трябва да бъде и поет. Той трябва да има много широка култура. Истинските музиканти — наричам ги гении на музиката — не се обезсърчават. Всеки човек има музикалност в себе си, но трябва да работи, за да я прояви.
към текста >>
Всеки
човек
има музикалност в себе си, но трябва да работи, за да я прояви.
Музиката има връзка с умствения свят. Тя трансформира енергиите на физическия и умствения светове. Музикантът трябва да бъде и поет. Той трябва да има много широка култура. Истинските музиканти — наричам ги гении на музиката — не се обезсърчават.
Всеки
човек
има музикалност в себе си, но трябва да работи, за да я прояви.
Оня, който иска да развие музикалността в себе си, трябва да дружи с гениите на музиката. Всички трябва да се научат да пеят — също и музикално да говорят. Говорът трябва да бъде цяла музика. Има музика механична, органична и психична. Механичната музика не може да направи това, което могат да направят органичната и психичната.
към текста >>
Музиката твори вътре в
човека
и организира материята.
В бъдеще ще има музика за подобрение на тялото — на кръвообращението, на дробовете и пр. Болен сте; ще се лекувате със съответната музика. Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта. Хората пропадат, понеже не пеят.
Музиката твори вътре в
човека
и организира материята.
Като пее човек, всички клетки в него работят и се хармонизират. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава. — Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце.
към текста >>
Като пее
човек
, всички клетки в него работят и се хармонизират.
Болен сте; ще се лекувате със съответната музика. Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта. Хората пропадат, понеже не пеят. Музиката твори вътре в човека и организира материята.
Като пее
човек
, всички клетки в него работят и се хармонизират.
При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава. — Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце. Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика.
към текста >>
При болестта трептенията на
човека
са понижени.
Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта. Хората пропадат, понеже не пеят. Музиката твори вътре в човека и организира материята. Като пее човек, всички клетки в него работят и се хармонизират.
При болестта трептенията на
човека
са понижени.
Музиката ги повишава. — Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце. Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика. Добрият живот е музика.
към текста >>
— Каква е връзката на музиката с духовния живот на
човека
?
Хората пропадат, понеже не пеят. Музиката твори вътре в човека и организира материята. Като пее човек, всички клетки в него работят и се хармонизират. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.
— Каква е връзката на музиката с духовния живот на
човека
?
— Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце. Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика. Добрият живот е музика. Животът не е тежък, но вашите разбирания за живота са тежки. Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и лято.
към текста >>
Тя е мостът, връзка между висшите, напреднали Същества и
човека
.
Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика. Добрият живот е музика. Животът не е тежък, но вашите разбирания за живота са тежки. Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и лято. Музиката ще ви бъде като средство за лесни постижения и във висшите области на Духа.
Тя е мостът, връзка между висшите, напреднали Същества и
човека
.
По този мост те ще дойдат и ще му помогнат. Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална. Трябва да се научим чрез музика да трансформираме енергиите си. Любовта е най-хубавата музика.
към текста >>
Ако не пее
човек
, не може да образува тая връзка.
Животът не е тежък, но вашите разбирания за живота са тежки. Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и лято. Музиката ще ви бъде като средство за лесни постижения и във висшите области на Духа. Тя е мостът, връзка между висшите, напреднали Същества и човека. По този мост те ще дойдат и ще му помогнат.
Ако не пее
човек
, не може да образува тая връзка.
Една правилна мисъл е музикална. Трябва да се научим чрез музика да трансформираме енергиите си. Любовта е най-хубавата музика. Когато човек е сприхав, честолюбив, това се предава на тона. Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика Реалност, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете.
към текста >>
Когато
човек
е сприхав, честолюбив, това се предава на тона.
По този мост те ще дойдат и ще му помогнат. Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална. Трябва да се научим чрез музика да трансформираме енергиите си. Любовта е най-хубавата музика.
Когато
човек
е сприхав, честолюбив, това се предава на тона.
Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика Реалност, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете. Не можете да пеете правилно, ако не мислите и не чувствувате правилно. Не можете да пеете, ако не обичате някого. Има нужда от такива проводници, каквито са истинските музиканти. Трябва да влезе музикална енергия в света.
към текста >>
21.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Просякът разбра, че е седнал наблизо
човек
и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се цигулка.
N. АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ (Алкоранът) На полуразрушените стъпала пред един ислямски храм седеше просяк слепец и тъжно припяваше никаква далечна унила песен. Поседнал наблизо, аз се вслушах в тия тихи ридания на един преминал живот.
Просякът разбра, че е седнал наблизо
човек
и гласът му почна да заглъхва като струна на отдалечаваща се цигулка.
Аз въздъхнах, замислен за съдбата на тия изоставени и страдащи човеци. — Защо, въздишаш, сине? — попита ме старият, като обърна към мене лицето си и отправи безжизнен поглед в далечината. — Заради страдащия по земята, старче, — отвърнах му аз. По лицето на просяка пробягна усмивка и той тутакси отвърна: — Аллах е благ и милостив и затова учи хората на мъдрост чрез страданията, сине.
към текста >>
— Защото съм виждал много хора, които знаят писмо и книга, а не са научили най-простото, което
човек
може да научи даже, ако само седи в пустинята и се вслушва в тишината ù.
— Аз много живях и много научих от живота. Ела по-наблизо и ще ти разкажа нещо. Много пъти съм виждал смъртта с очите си, много пъти съм я викал, но тя не идва, когато я викаме. Чул съм, че хората се учат на писмо и мъдрост в училище, но това, на което ни учи животът, е най-добро и най-полезно. — Защо мислиш така, старче?
— Защото съм виждал много хора, които знаят писмо и книга, а не са научили най-простото, което
човек
може да научи даже, ако само седи в пустинята и се вслушва в тишината ù.
Ти знаеш ли, какво се крие в пустинята? Тия, които не могат да се учат от тишината на пустинята, (Аллах ги учи със страдания), за да узрее душата им. Слушай — продължи напевно старецът — Аз ще ти разкажа за един, който чрез мъката научи великата мъдрост. Просякът притвори угасналите си очи и започна тихо: — Имаше в нашата земя един знатен и богат човек, когото наричаха Селим. Той беше най-смелият и най опитен между камиларите, който без страх бе преброждал цялата Нефуд.
към текста >>
Просякът притвори угасналите си очи и започна тихо: — Имаше в нашата земя един знатен и богат
човек
, когото наричаха Селим.
— Защо мислиш така, старче? — Защото съм виждал много хора, които знаят писмо и книга, а не са научили най-простото, което човек може да научи даже, ако само седи в пустинята и се вслушва в тишината ù. Ти знаеш ли, какво се крие в пустинята? Тия, които не могат да се учат от тишината на пустинята, (Аллах ги учи със страдания), за да узрее душата им. Слушай — продължи напевно старецът — Аз ще ти разкажа за един, който чрез мъката научи великата мъдрост.
Просякът притвори угасналите си очи и започна тихо: — Имаше в нашата земя един знатен и богат
човек
, когото наричаха Селим.
Той беше най-смелият и най опитен между камиларите, който без страх бе преброждал цялата Нефуд. Знаеш ли, сине, Нефуд е голяма, могъща и страшна пустиня, за която казват, че няма край. Тоя Селим бе суров човек, който не разбираше от обич и милост. Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон.
към текста >>
Тоя Селим бе суров
човек
, който не разбираше от обич и милост.
Тия, които не могат да се учат от тишината на пустинята, (Аллах ги учи със страдания), за да узрее душата им. Слушай — продължи напевно старецът — Аз ще ти разкажа за един, който чрез мъката научи великата мъдрост. Просякът притвори угасналите си очи и започна тихо: — Имаше в нашата земя един знатен и богат човек, когото наричаха Селим. Той беше най-смелият и най опитен между камиларите, който без страх бе преброждал цялата Нефуд. Знаеш ли, сине, Нефуд е голяма, могъща и страшна пустиня, за която казват, че няма край.
Тоя Селим бе суров
човек
, който не разбираше от обич и милост.
Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце.
към текста >>
Как ще научи, що е милост
човек
, който никога не е молил за милост?
Той знаеше да бъде само справедлив. За него Аллах бе само правда и закон. Когато трябваше да се отсъди по правда, думата на Селим бе закон за камиларското селище, която никой не можеше да промени, но трябваше ли да се стори милост и опрощение, Селим беше безмълвен като канара, защото имаше ледено сърце. Всичко бе научил Селим — първенецът на родовете ни; и ветровете на пустинята, идващите от далеко самуми, и борбата с литналите в небето пясъци, но обичта не бе научил, защото не знаеше, що е беда. Аллах го бе завардил от злочестина, а някои люде в злочестината само придобиват меко сърце.
Как ще научи, що е милост
човек
, който никога не е молил за милост?
Селим може никому да не беше сторил зло, но и добро не знаеше да прави. Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд.
към текста >>
При нас се приближи Адем, най-старият
човек
в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет.
Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд. Аз бях наблизо.
При нас се приближи Адем, най-старият
човек
в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет.
Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю.
към текста >>
Не беше лош
човек
другоземецът.
Момичето обичаше чужденец. Той не бе роден в тая земя. Дошъл бе отдалеко. Никой до тогава не бе завладявал сърцето ù, но Селим не даваше свое дете на чужденец. По добре Аллах да я повика при себе си, отколкото да стори това, което не му бе по воля.
Не беше лош
човек
другоземецът.
При това бе толкова млад и юначен. Имаше тихи, милостиви очи и яки мишци. На камилата си носеше малки, пъстри килимчета и чудни пръстени съдове, които сам бе украсил с прекрасни цветя и животни. Понякога го чуваха да свири непознати, тъжни пътни, пълни с обич. Всички сърца се затрогваха щом чуеха тия гласове във вечерната тишина, много очи надничаха иззад решетките на белите варосани къщи на селището, много стари и опитни люде се възхищаваха, когато слушаха, как той тълкува написаното в свещения Алкоран, сякаш сам пророкът им приказваше.
към текста >>
Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия
свят
.
Имаше тихи, милостиви очи и яки мишци. На камилата си носеше малки, пъстри килимчета и чудни пръстени съдове, които сам бе украсил с прекрасни цветя и животни. Понякога го чуваха да свири непознати, тъжни пътни, пълни с обич. Всички сърца се затрогваха щом чуеха тия гласове във вечерната тишина, много очи надничаха иззад решетките на белите варосани къщи на селището, много стари и опитни люде се възхищаваха, когато слушаха, как той тълкува написаното в свещения Алкоран, сякаш сам пророкът им приказваше. Веднъж, когато се готвеше да отпътува, той видя Зиннет на стъгдата пред джамията.
Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия
свят
.
— Защо петниш рода на баща си? — попита веднъж Селим. — Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач момичето. В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров. От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее.
към текста >>
Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един млад
човек
с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка.
И пак поел Селим път с останалите камили и слуги по широката Нефуд — неговата стара познайница, която го учила на нова мъдрост. При един от оазисите, отдалечен от селището му на два дни път, те били нападнати от разбойници. Въоръжени хора изскочили зад дюните и ги заобиколили. Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма.
Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един млад
човек
с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка.
— Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той. — Нека живее още. Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас. — Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка.
към текста >>
— Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал младият
човек
.
— Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го. Сторил ми е добро. Когато разбойниците се отдалечили, Селим запитал непознатия: — Кой си ти приятелю и защо спаси живота ми?
— Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал младият
човек
.
Селим слушал тия думи треперещ и развълнуван. Неговата почуда не била по-малка от тая, която би имал, ако самата пустиня би му заговорила. Той гледал големите очи на другоземеца, когото виждал за пръв път и краката му треперели. Вълнение задушавало гърлото му. — Как попадна между тия хора?
към текста >>
— Когато ти замина и въоржжените ти наемници не пущаха Зиннет при мене, Аз разбрах, че съм най-злочестият
човек
на света.
Неговата почуда не била по-малка от тая, която би имал, ако самата пустиня би му заговорила. Той гледал големите очи на другоземеца, когото виждал за пръв път и краката му треперели. Вълнение задушавало гърлото му. — Как попадна между тия хора? — едва успял да продума той.
— Когато ти замина и въоржжените ти наемници не пущаха Зиннет при мене, Аз разбрах, че съм най-злочестият
човек
на света.
Помислих си: да се махна от Едем Керим — може да ме забрави Зиннет. Ще се върне баща ù, ще ù донесе дарове, ще го прегърне тя и ще изчезне любовната мъка. Пак ще стане щастлива някога, а тя господарю, заслужава да бъде щастлива, защото е най-добра от всички девойки край Нефуд. За мене нямаше вече нищо повече, освен да стана скиталец по света. Нищо нямах, освен скъпия образ, който пазя в сърцето си.
към текста >>
Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият
човек
тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея.
Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет. Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана. — Ти си най-достойният за нея — почти изплакал Селим. Побързай, синко. Пада нощ, а ние трябва по-скоро да зарадваме едно сърце, което е скъпо и на двама ни.
Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият
човек
тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея.
Слънцето залязвало. Сенките на двамата мъже лежали морни и проточени върху червеникавия пясък. В тоя час муезинът сигурно призовавал правоверните за молитва. Когато Селим коленичил пред трепетното небесно око и надзърнал в страниците на светия Алкоран, който извадил от пояса си, очите му попаднали на стиха: „В името на Аллаха — благият и милостивият". — Тогава чак, сине — проговори трепетно просякът — Селим разбрал, че Аллах е благ и милосърден.
към текста >>
22.
DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
„Скитникът" представя
човека
, който има ново, мистично отношение към нещата.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Мистичният елемент в унгарската литература По случай гостуването на унгарските писатели в България, в нашия периодичен печат се печатаха в превод много произведения на унгарски писатели. Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година. Този разказ беше печатан в „Заря".
„Скитникът" представя
човека
, който има ново, мистично отношение към нещата.
Ето няколко по-важни пасажи от думите му: „Всичко, което обичаш, ти принадлежи напълно, защото любовта означава най-чистото злато, най-голямото богатство. Целокупността на хората и всички същества на земята са братя и сестри. О, колко много ги обичам! Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора.
към текста >>
Целият
свят
е в него.
О, колко много ги обичам! Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора. Аз съм чист като лъчите на слънцето. Вашето дете по кръв има сродство със слънцето, със земята, с луната и дори с черешата, както с всичко друго, което се намира и в другата половина на света.
Целият
свят
е в него.
И на всички той е брат, сестра, роднина. И когато нашето дете проходи, тогава ще тича по чужди земи, в чудни дворове ще прегръща чужди животни, като че ли са негови. Тогава вие ще кажете: „Немирно дете! " Но тъкмо това е истинският живот. Защото великата Мъдрост на Твореца действува в него.
към текста >>
Човек
би могъл да бъде щастлив, много щастлив, ако би вървял в хармония с Цялото!
Защото великата Мъдрост на Твореца действува в него. Така и Аз живея! Работата за мен е радост, — безразлично, дали плета кошница от върба или свиря на хармоника. Едно дърво знае много повече, отколкото ние. Да се живее — това е нещо много повече, отколкото да се притежават нещата.
Човек
би могъл да бъде щастлив, много щастлив, ако би вървял в хармония с Цялото!
В този момент по склоновете заблестя силно слънцето и скитникът видя, как върху земната повърхност се разстилаше все по-силно голямата мощна сила на живота. Времето сияеше върху високия трон на синевината, а животът сграбчваше всичко в своите огромни пазви. И скитникът извика: — Гледайте, гледайте, как всичко е едно и неделимо цяло! " Вечното в нашата литература от Николай Райнов. 9 тома, издание на Стоян Атанасов — ул.
към текста >>
Когато
човек
ги чете, сърцето му се изпълва само с радост.
Труд единствен по рода си и ще остане единствен по обхвата на материала и разглеждането му. Това ще се оцени от поколенията по-добре, отколкото от днешните четци, по-право от една категория съвременни български четци. Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания. Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор.
Когато
човек
ги чете, сърцето му се изпълва само с радост.
Човек чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда. И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател. В това отношение заслугата на Райнов е най-голяма. Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него.
към текста >>
Човек
чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда.
Това ще се оцени от поколенията по-добре, отколкото от днешните четци, по-право от една категория съвременни български четци. Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания. Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор. Когато човек ги чете, сърцето му се изпълва само с радост.
Човек
чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда.
И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател. В това отношение заслугата на Райнов е най-голяма. Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател.
към текста >>
Най-после — един познавач на скритото в
човека
.
И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело. Чудно хубави са разборите, които Р. прави на съчиненията на българските писатели! Такива разбори и истински литературни критики може да даде само Райнов — един майстор на словото, един последовател на истината, един познавач на световната литература, философия, религиозна мисъл, наука и изкуство.
Най-после — един познавач на скритото в
човека
.
В други броеве на списанието ще имаме възможност да дадем някои интересни откъси от Райновите разглеждания, които са единствени в българската литературно — критична мисъл. Излезлите 9 тома разглеждат творчество на следните български писатели: I т. Чинтулов, П.Р.Славейков, Каравелов, Друмев, Христо Ботев. II т. — изцяло посветен на Иван Вазов.
към текста >>
23.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
КЪМ НОВ
СВЯТ
За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм.
КЪМ НОВ
СВЯТ
За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм.
Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.
към текста >>
Така
човек
ще влезе в хармония с цялото.
Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.
Така
човек
ще влезе в хармония с цялото.
А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите.
към текста >>
Ако изучим съвременния
свят
от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр.
А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите.
Ако изучим съвременния
свят
от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр.
Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов.
към текста >>
Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но
човек
се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност.
Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов.
Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но
човек
се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност.
Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба.
към текста >>
Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия
свят
и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта.
Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба.
Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия
свят
и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта.
Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена.
към текста >>
При нея всичко, каквото прави
човек
, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта?
При нея всичко, каквото прави
човек
, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека.
към текста >>
За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а
човек
има вътрешна връзка с някого, като го обича.
един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а
човек
има вътрешна връзка с някого, като го обича.
Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени".
към текста >>
Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на
човека
.
При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение.
Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на
човека
.
Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
към текста >>
И най-малкото потайно добро, което
човек
прави, разумната природа го цени и записва.
Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят.
И най-малкото потайно добро, което
човек
прави, разумната природа го цени и записва.
Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него.
към текста >>
Да ни е приятно, когато някой
човек
обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.
Да ни е приятно, когато някой
човек
обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл.
към текста >>
Човек
, който може да обича едно животно, може да обича и един
човек
.
Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна.
Човек
, който може да обича едно животно, може да обича и един
човек
.
Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото.
към текста >>
Човек
живее, когато любовта е в него.
И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов.
Човек
живее, когато любовта е в него.
Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание.
към текста >>
Любовта прави
човека
здрав, добър и си-лен.
Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него.
Любовта прави
човека
здрав, добър и си-лен.
Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта.
към текста >>
Ако
човек
няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл.
Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен.
Ако
човек
няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл.
Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия.
към текста >>
Когато тя посети
човека
, той усеща че целият
свят
е негов.
Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото.
Когато тя посети
човека
, той усеща че целият
свят
е негов.
Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия. Човек крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят. Любовта създава тия условия.
към текста >>
Човек
крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят.
Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия.
Човек
крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят.
Любовта създава тия условия. Тя дава подтик за развитието на силите, вложени в човешкото естество. Новото, което иде в света, е: Всичко, което човек прави, да го прави с любов. Под думата добро се разбира работа, извършена с любов. А що е зло?
към текста >>
Новото, което иде в света, е: Всичко, което
човек
прави, да го прави с любов.
Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия. Човек крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят. Любовта създава тия условия. Тя дава подтик за развитието на силите, вложени в човешкото естество.
Новото, което иде в света, е: Всичко, което
човек
прави, да го прави с любов.
Под думата добро се разбира работа, извършена с любов. А що е зло? Всяка работа извършена без любов. За да излезе днес човечеството от днешното положение, трябват три неща: правилни мисли, чувства и постъпки. И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление?
към текста >>
Единствената сила, която ни въвежда в реалния
свят
, е любовта.
За да излезе днес човечеството от днешното положение, трябват три неща: правилни мисли, чувства и постъпки. И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер.
Единствената сила, която ни въвежда в реалния
свят
, е любовта.
Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов.
към текста >>
Когато не обичаме, ние сме извън божествения
свят
.
И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта.
Когато не обичаме, ние сме извън божествения
свят
.
Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари.
към текста >>
Ако
човек
тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди.
Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него.
Ако
човек
тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди.
И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса.
към текста >>
И тогава всичко ще има
човек
на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи.
Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди.
И тогава всичко ще има
човек
на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи.
Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва?
към текста >>
Но за да стане това,
човек
трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов.
Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи.
Но за да стане това,
човек
трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов.
Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище.
към текста >>
Новият ред ще дойде, когато
човек
се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.
Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари.
Новият ред ще дойде, когато
човек
се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.
Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта.
към текста >>
Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе
човека
на желаното пристанище.
Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва?
Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе
човека
на желаното пристанище.
Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме.
към текста >>
Човек
, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света!
Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот.
Човек
, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света!
Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение.
към текста >>
Нов
свят
ще се образува.
Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши.
Нов
свят
ще се образува.
И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път.
към текста >>
И всеки съзнателен
човек
трябва да вземе участие в тая строителна работа.
Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува.
И всеки съзнателен
човек
трябва да вземе участие в тая строителна работа.
Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца.
към текста >>
Ние сме пред прага на новия
свят
.
Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал.
Ние сме пред прага на новия
свят
.
Любовта ще ни въведе в него. * * *
към текста >>
24.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В
човека
може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа.
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света.
В
човека
може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа.
Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност.
към текста >>
Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден
свят
и за безсмъртието на душата.
във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо.
Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден
свят
и за безсмъртието на душата.
Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята.
към текста >>
Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния
свят
.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата.
Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния
свят
.
Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
към текста >>
Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия
свят
и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност.
В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия
свят
и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност.
Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
към текста >>
Христос е без когото
човекът
угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
Христос е без когото
човекът
угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама".
към текста >>
Той, Христос, е най-близко до
човека
, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях.
Той, Христос, е най-близко до
човека
, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
От любов към
човека
той влезе в човешкото битие с над човешките си сили.
Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
От любов към
човека
той влезе в човешкото битие с над човешките си сили.
Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>
25.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От две хиляди години християнският
свят
празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
От две хиляди години християнският
свят
празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>
Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския
свят
в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта.
Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския
свят
в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия.
към текста >>
Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия
свят
, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще. Тук ние нямаме за цел да разгледаме историческото развитие на тази велика епоха. Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера.
Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия
свят
, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия).
Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това.
към текста >>
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен
човек
, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен
човек
, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>
В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения
човек
поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото.
В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения
човек
поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
към текста >>
Ето загадката – когато животът на
човека
е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки
човек
.
Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Ето загадката – когато животът на
човека
е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки
човек
.
Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
към текста >>
Човек
, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане.
„Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век.
Човек
, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия.
към текста >>
Последният половин век вмъкна в изследователския
свят
толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед.
Последният половин век вмъкна в изследователския
свят
толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния.
към текста >>
В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия
свят
.
За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия
свят
.
Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
към текста >>
И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния
човек
представят още чудеса и невъзможности.
Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко.
И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния
човек
представят още чудеса и невъзможности.
Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята).
към текста >>
Карел в „
Човекът
—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за
човека
.
Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
Карел в „
Човекът
—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за
човека
.
Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност.
към текста >>
Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на
човека
и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията.
Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност.
Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на
човека
и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията.
Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко. Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай.
към текста >>
Днес в широкия
свят
на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед.
Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай. Но ако той внезапно спре, ние веднага ще паднем. Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание.
Днес в широкия
свят
на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед.
Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
към текста >>
Тях може
човек
да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век.
Но ако той внезапно спре, ние веднага ще паднем. Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед.
Тях може
човек
да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век.
Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта.
към текста >>
Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и
човека
, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален
свят
и пр.
Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век.
Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и
човека
, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален
свят
и пр.
и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение.
към текста >>
и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения
свят
, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр.
и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения
свят
, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува.
към текста >>
Когато се говори, че научният
свят
идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта.
Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
Когато се говори, че научният
свят
идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта.
Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим?
към текста >>
Ученият
свят
, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното.
Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане.
Ученият
свят
, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното.
Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите.
към текста >>
С такава вяра нещата оживяват в
човека
и стават действителност.
– Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота.
С такава вяра нещата оживяват в
човека
и стават действителност.
Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове. В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и човека, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот. Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа.
към текста >>
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и
човека
, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
В широката природа, в безграничните царства на минералите, на растенията, животните и
човека
, навсякъде всичко минава в своя път на развитие през два големи процеса – смърт, което значи крайна умора и изтощение и възкресение, което ще рече обнова и живот.
Това е един от великите закони, който регулира живота в цялата природа. Като величав символ на този закон природата е създала зимата и пролетта. Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото.
към текста >>
Колко пъти в
човека
умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Нищо не може да възпре живите сили на пролетта и на слънцето да възкресят всичко в замрялата през зимата природа. Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите.
Колко пъти в
човека
умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
към текста >>
Ала вътрешната природа в
човека
, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Всяко цвете се пробужда към нов живот, всяко животинче възкръсва отново в живот и дейност. Разбира се, зимата и пролетта, независимо от това, че са действителност, представят вечен символ, който ни напомня, че разумните сили на вечната Природа държат в ръцете си възможностите да възкресят мъртвото. Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли!
Ала вътрешната природа в
човека
, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество.
към текста >>
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки
човек
, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя.
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки
човек
, за всеки народ, за делото човечество.
Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>
Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки
човек
, умрял с тялото си.
Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки
човек
, умрял с тялото си.
За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
към текста >>
Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял
човек
и с всяко умряло същество.
Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори.
Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял
човек
и с всяко умряло същество.
То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни.
към текста >>
Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия
свят
, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия
свят
, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище.
към текста >>
Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в
човека
.
В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум. Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище.
Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в
човека
.
с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството.
към текста >>
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки
човек
и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа.
с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки
човек
и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството.
към текста >>
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на
човека
и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа.
в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на
човека
и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията.
Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание.
към текста >>
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на
човека
и човечеството.
Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа.
Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на
човека
и човечеството.
Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
към текста >>
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на
човека
и човечеството до Христа.
Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на
човека
и човечеството до Христа.
Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
към текста >>
26.
СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек
, който не е добър, няма основа.
Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата.
Човек
, който не е добър, няма основа.
Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина. Трябва да пазим светлината, силата на ума си, понеже светът е още в строеж, съгражда се.
към текста >>
Човек
трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения.
Иде в света доброто. То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот. Всеки трябва да отвори пътя за доброто, понеже то е твърдо. Ако не му отворим път, то ще ни премаже. Доброто ще ни научи да бъдем твърди.
Човек
трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения.
Твърдият човек е постоянен в любовта, постоянен в справедливостта и постоянен в разумността. Твърдостта е основата, върху която почиват течните неща. И в природата върху твърдите неща текат течните. Течното отива навсякъде. Светлината и тя отива навсякъде.
към текста >>
Твърдият
човек
е постоянен в любовта, постоянен в справедливостта и постоянен в разумността.
То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот. Всеки трябва да отвори пътя за доброто, понеже то е твърдо. Ако не му отворим път, то ще ни премаже. Доброто ще ни научи да бъдем твърди. Човек трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения.
Твърдият
човек
е постоянен в любовта, постоянен в справедливостта и постоянен в разумността.
Твърдостта е основата, върху която почиват течните неща. И в природата върху твърдите неща текат течните. Течното отива навсякъде. Светлината и тя отива навсякъде. Светлината е качество на нашия ум.
към текста >>
Когато се говори за вечната канара, от която
човек
е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта.
Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и радостта не може да дойде в душата ни. Като видим светлината, да се радваме, понеже благата идат чрез нея. Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост. Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата.
Когато се говори за вечната канара, от която
човек
е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта.
Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Ние нямаме право да лишаваме човека от неговите блага. Всеки да вземе своето.
към текста >>
Ние нямаме право да лишаваме
човека
от неговите блага.
Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата. Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта. Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието.
Ние нямаме право да лишаваме
човека
от неговите блага.
Всеки да вземе своето. В мисълта си, в сърцето си, в постъпките си да не вземаме чуждото, да не отнемаме условията, които Природата дала на другите. Някои хора се лъжат, като мислят, че могат да уповават на богатството, на парите. Няма по-изменчиво нещо от парите. В света може да уповаваме само на твърдия човек, който носи доброто.
към текста >>
В света може да уповаваме само на твърдия
човек
, който носи доброто.
Ние нямаме право да лишаваме човека от неговите блага. Всеки да вземе своето. В мисълта си, в сърцето си, в постъпките си да не вземаме чуждото, да не отнемаме условията, които Природата дала на другите. Някои хора се лъжат, като мислят, че могат да уповават на богатството, на парите. Няма по-изменчиво нещо от парите.
В света може да уповаваме само на твърдия
човек
, който носи доброто.
Твърдостта е нещо съзнателно. Твърдият човек съзнава, че се опира на известен принцип. Твърдостта подразбира Бога, единственото нещо, което остава неизменно. Единственото нещо, което остава неизменно, е твърдостта. Може да кажем , че от всички народи в света, няма по-твърд от българина.
към текста >>
Твърдият
човек
съзнава, че се опира на известен принцип.
В мисълта си, в сърцето си, в постъпките си да не вземаме чуждото, да не отнемаме условията, които Природата дала на другите. Някои хора се лъжат, като мислят, че могат да уповават на богатството, на парите. Няма по-изменчиво нещо от парите. В света може да уповаваме само на твърдия човек, който носи доброто. Твърдостта е нещо съзнателно.
Твърдият
човек
съзнава, че се опира на известен принцип.
Твърдостта подразбира Бога, единственото нещо, което остава неизменно. Единственото нещо, което остава неизменно, е твърдостта. Може да кажем , че от всички народи в света, няма по-твърд от българина. Твърдостта е, която спасява българите. Българите не са милосърдни, но твърди.
към текста >>
Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде
човека
така, както гъсеницата се превръща в пеперуда.
Нека като българи да изградим нашия живот върху твърдостта, която имаме. То е качество, добито в далечното минало. Иде в света любовта, която е твърда. Иде в света любовта която е вечна. Иде в света любовта, която носи светлина.
Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде
човека
така, както гъсеницата се превръща в пеперуда.
Като не даваме на разумността в нас да се прояви, ние имаме лошия живот, който става причина, да не можем да приемем благословенията, които светлината носи от слънцето. Ако не приложим доброто като основа, ако не приемем справедливостта като разпределително средство и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Не приемем ли тия три принципа, ние ще приличаме на дресирани животни, ще имаме само външна култура. Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света".
към текста >>
Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи
свят
, създадоха ада.
Ако не приложим доброто като основа, ако не приемем справедливостта като разпределително средство и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Не приемем ли тия три принципа, ние ще приличаме на дресирани животни, ще имаме само външна култура. Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света". Християнството не се схвана правилно.
Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи
свят
, създадоха ада.
Християнството не се занимава със съденето на хората, но да се създаде път да се въплътят напредналите души, да дойдат синовете Божии на земята. Всеки християнин да стане жилище на духа. Духът носи разумното в света. Ние, съвременните хора уповаваме, повече на тялото, уповаваме повече на ума и на сърцето, отколкото на душата и на духа. Душата и духът са два принципа в нас.
към текста >>
За да бъде
човек
млад, зависи от светлината на ума му.
Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили.
За да бъде
човек
млад, зависи от светлината на ума му.
Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип.
към текста >>
Колко вехти дрехи, шапки, обуща
човек
държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло.
Колко вехти дрехи, шапки, обуща
човек
държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата.
към текста >>
Не може да се намери истинският
човек
.
Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Не може да се намери истинският
човек
.
Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата. Да бъдем добри, справедливи и разумни, значи да отворим пътя да дойде любовта.
към текста >>
Човек
не държи в ума си нещо идейно и затова остарява.
Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек.
Човек
не държи в ума си нещо идейно и затова остарява.
За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата. Да бъдем добри, справедливи и разумни, значи да отворим пътя да дойде любовта. Тя само ще ни донесе благото, което всички очакваме.
към текста >>
За да запази
човек
бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип.
За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява.
За да запази
човек
бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип.
Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата. Да бъдем добри, справедливи и разумни, значи да отворим пътя да дойде любовта. Тя само ще ни донесе благото, което всички очакваме. * * *
към текста >>
27.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния
човек
, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния
човек
в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот.
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния
човек
, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния
човек
в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот.
В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
към текста >>
Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният
свят
, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива.
Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта.
Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният
свят
, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива.
"А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив? " Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр.
към текста >>
И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя
човек
не е бил ученолюбив, а телолюбив?
Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна.
И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя
човек
не е бил ученолюбив, а телолюбив?
" Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет". На стр. 147 на едно списание, което не назоваваме, един астроном, когото не назоваваме, пише следното: "Така се обяснява "възражението",което схоластиците правеха срещу системата на Коперник: "Защо земята и планетите обикалят около слънцето, а не падат върху него? " На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер?
към текста >>
Че този безспорно голям
човек
си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията.
На стр. 147 на едно списание, което не назоваваме, един астроном, когото не назоваваме, пише следното: "Така се обяснява "възражението",което схоластиците правеха срещу системата на Коперник: "Защо земята и планетите обикалят около слънцето, а не падат върху него? " На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1).
Че този безспорно голям
човек
си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията.
А всички тези понятия бяха изяснени именно от Галилей: последният бе прозрял изглежда и принципа за действието и противодействието. Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име". Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното привличане. Тоя законъ съвсем ясно ни показва, защо планетите не "падат" върху слънцето, но това ни най-малко не противоречи на думите, че планетите имат "душа". Ние се съмняваме, дали съвременният астроном разбира, какво иска да каже Кеплер с тая дума "душа".
към текста >>
28.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тяхното значение е да удовлетворят известни нужди на
човека
на земята.
Когато хората считат, че като придобият повече земни блага, те са по-осигурени, те се двойно повече заблуждават. Когато мислят, че могат на земята да запазят само за себе си вниманието и любовта на някого, те се пак заблуждават. Защото материалните блага не са и не могат да бъдат всичко в живота. Те са нещо преходно и скоро изчезват. Те нямат качествата, за да бъдат всичко.
Тяхното значение е да удовлетворят известни нужди на
човека
на земята.
Те не са трайни, а туй, което не е трайно, не може да бъде всичко. И когато хората считат, че земните блага ги правят по-сигурни тук долу между човеците, те се още повече мамят. Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания. А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно.
към текста >>
– Ето, това са все заблуди, в които
човек
тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат.
Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания. А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно. Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност?
– Ето, това са все заблуди, в които
човек
тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат.
Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни.
към текста >>
Да има
човек
вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота.
Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство".
Да има
човек
вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота.
Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята.
към текста >>
Като се изтъква, че
човек
се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на
човека
на земята.
Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство". Да има човек вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота.
Като се изтъква, че
човек
се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на
човека
на земята.
Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения.
към текста >>
Да се стреми
човек
към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота.
Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен.
Да се стреми
човек
към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота.
Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване. И какво придобива човек от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли? Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята?
към текста >>
И какво придобива
човек
от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли?
Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване.
И какво придобива
човек
от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли?
Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици.
към текста >>
Те не носят щастие, но разплуват
човека
, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие.
Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване. И какво придобива човек от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли? Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята?
Те не носят щастие, но разплуват
човека
, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие.
Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно.
към текста >>
За да живее разумно и добре, достатъчно е на
човека
да има най необходимото, същественото.
Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици.
За да живее разумно и добре, достатъчно е на
човека
да има най необходимото, същественото.
И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава.
към текста >>
Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в
човека
истинския морал и начин за живеене.
Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно.
Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в
човека
истинския морал и начин за живеене.
В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
към текста >>
В този живот
човек
поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава.
За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене.
В този живот
човек
поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава.
В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
към текста >>
В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в
човека
, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството.
И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава.
В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в
човека
, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството.
Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
към текста >>
Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на
човека
(стр. 72).
Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата.
Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на
човека
(стр. 72).
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения.
към текста >>
Ако
човек
не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72).
Ако
човек
не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне.
Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
към текста >>
Ако
човек
не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда. Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път.
Ако
човек
не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).
За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? " —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува
човек
, ако спечели целия
свят
, а погуби душата си?
Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения.
В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува
човек
, ако спечели целия
свят
, а погуби душата си?
" —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
" —Тук е тайната: да спечели
човек
света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75). За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения. В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
" —Тук е тайната: да спечели
човек
света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.
към текста >>
29.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Също така, любовта внася живот не само в организма, но и в духовния живот на
човека
: затова чрез нея се разцъфтяват заложбите и дарбите в
човека
, скръбното състояние се сменя с радостно и пр.
май т.г. Учителят казва: "Любовта е най-мощният трансформатор нечовешките състояния". А в друг случай той казва: "Любовта носи изобилния живот". Тия думи на Учителя имат обширно, всестранно значение. Напр. любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психичното: трансформира състоянията на ума, сърцето, волята и пр.
Също така, любовта внася живот не само в организма, но и в духовния живот на
човека
: затова чрез нея се разцъфтяват заложбите и дарбите в
човека
, скръбното състояние се сменя с радостно и пр.
Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция .
към текста >>
казва: "Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения т.е.
любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психичното: трансформира състоянията на ума, сърцето, волята и пр. Също така, любовта внася живот не само в организма, но и в духовния живот на човека: затова чрез нея се разцъфтяват заложбите и дарбите в човека, скръбното състояние се сменя с радостно и пр. Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г.
казва: "Физическият
свят
има сравнително по-ниски трептения т.е.
с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е. с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция. Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете".
към текста >>
Духовният
свят
има по-силни трептения т.е.
Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция .
Духовният
свят
има по-силни трептения т.е.
с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция. Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете". В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц.
към текста >>
с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция.
Учителят в беседата си от 17. май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е.
с по-голяма фреквенция, а Божественият
свят
има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция.
Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете". В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц. Ако отворим капака на пианото и изпеем срещу струните тона "ла", то въздушните вълни, които излизат от нас, ще ударят всички струни, но не всички ще затрептят, а струните "ла" от разни октави, и ще чуем в отговор тона "ла".
към текста >>
Човек
за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си.
май т.г. казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е. с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция.
Човек
за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си.
Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните обуща, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете". В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц. Ако отворим капака на пианото и изпеем срещу струните тона "ла", то въздушните вълни, които излизат от нас, ще ударят всички струни, но не всички ще затрептят, а струните "ла" от разни октави, и ще чуем в отговор тона "ла". Ще затрептят и тия струни на пианото, в които изпетият тон се съдържа като обертон.
към текста >>
Към
човека
идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла".
Ще затрептят и тия струни на пианото, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Подобен опит можем да направим и с китарата със същия резултат. Тук е в действие законът за съзвучието. Значи, ще затрептят само тези струни, които са в хармония с изпетия тон. Този закон хвърля светлина върху закона на възприемчивостта.
Към
човека
идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла".
Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието. При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята. А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост.
към текста >>
При лошите мисли и чувства около
човека
се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята.
Тук е в действие законът за съзвучието. Значи, ще затрептят само тези струни, които са в хармония с изпетия тон. Този закон хвърля светлина върху закона на възприемчивостта. Към човека идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла". Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието.
При лошите мисли и чувства около
човека
се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята.
А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове.
към текста >>
При Любовта
човек
е в хармония с всичко и с всички.
– Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителят казва: "При болестта, като се издигнеш нагоре до известно място, тя ще изчезне. На болния ще кажа: Усили любовта си с два градуса и ще оздравееш! Иначе ще се забави оздравяването ти! " Любовта е висш израз на хармонията.
При Любовта
човек
е в хармония с всичко и с всички.
При нея той е във връзка с целия всемир, и приток от целия всемир иде към него. При Любовта човек е клонче, заловено за великото космично дърво, и соковете от цялото дърво се втичат в него и внасят живот. А при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото. Ето защо, той се лишава от притоците на великия космичен живот и това създава у него предразположение към болест и смърт. Поради това Учителят казва:.Причината на много болести е безлюбието".
към текста >>
При Любовта
човек
е клонче, заловено за великото космично дърво, и соковете от цялото дърво се втичат в него и внасят живот.
На болния ще кажа: Усили любовта си с два градуса и ще оздравееш! Иначе ще се забави оздравяването ти! " Любовта е висш израз на хармонията. При Любовта човек е в хармония с всичко и с всички. При нея той е във връзка с целия всемир, и приток от целия всемир иде към него.
При Любовта
човек
е клонче, заловено за великото космично дърво, и соковете от цялото дърво се втичат в него и внасят живот.
А при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото. Ето защо, той се лишава от притоците на великия космичен живот и това създава у него предразположение към болест и смърт. Поради това Учителят казва:.Причината на много болести е безлюбието". Същата мисъл Учителят изразява със следните думи в беседата си от 10 май т.г.: "Ако не дадем на Божественото да минава през нас, тогава спира в нас изворът на Божествените блага. Това го наричам подпушване на любовта.
към текста >>
А при безлюбието
човек
е клонче, откъснато от дървото.
Иначе ще се забави оздравяването ти! " Любовта е висш израз на хармонията. При Любовта човек е в хармония с всичко и с всички. При нея той е във връзка с целия всемир, и приток от целия всемир иде към него. При Любовта човек е клонче, заловено за великото космично дърво, и соковете от цялото дърво се втичат в него и внасят живот.
А при безлюбието
човек
е клонче, откъснато от дървото.
Ето защо, той се лишава от притоците на великия космичен живот и това създава у него предразположение към болест и смърт. Поради това Учителят казва:.Причината на много болести е безлюбието". Същата мисъл Учителят изразява със следните думи в беседата си от 10 май т.г.: "Ако не дадем на Божественото да минава през нас, тогава спира в нас изворът на Божествените блага. Това го наричам подпушване на любовта. То води към болести.
към текста >>
Ето защо,
човекът
на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр.
Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове.
Ето защо,
човекът
на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр.
Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват. Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния. А последните са, които водят към болести. Учителят казва в беседата от 11 януари т.г.: "Причината на всички болести се дължи на неравновесие, дисхармония между ум, сърце и воля.
към текста >>
Човекът
на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват.
С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония.
Човекът
на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват.
Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния. А последните са, които водят към болести. Учителят казва в беседата от 11 януари т.г.: "Причината на всички болести се дължи на неравновесие, дисхармония между ум, сърце и воля. А любовта възстановява тая хармония и това премахва причините за предразполагане към болести". Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в човека настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето.
към текста >>
Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в
човека
настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето.
Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват. Ето защо Любовта изключва отрицателни състояния. А последните са, които водят към болести. Учителят казва в беседата от 11 януари т.г.: "Причината на всички болести се дължи на неравновесие, дисхармония между ум, сърце и воля. А любовта възстановява тая хармония и това премахва причините за предразполагане към болести".
Като се възстанови хармонията между ума, сърцето и волята, в
човека
настава оная тиха радост и онзи мир, които са основни елементи на здравето.
Учителят казва: "Трябва да има един нов морал, морал, който да внесе веселие и радост в умовете ни. Ако имаме любов и плачем три пъти на ден, не зная, каква любов е тая! " (Из беседата на 17 май т.г. ) "Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота, – не само физическа чистота, но и в мисли, чувства, желания и пр. Ако чистотата и любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете".
към текста >>
Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но
човек
не може да бъде търпелив, ако няма любов".
Всека мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на любовта, създават предразположение към болести. Например, скарване на двама души води към болест. Една жена влиза в дисхармонични отношения с гостенката, която е дошла в дома ù, и заболява в гръбначния си стълб. По-после тия отношения се подобряват, гостенката си отива и болестта на домакинята минава. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава нормалния ритъм на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и докарва болезненото състояние.
Ето защо, Учителят казва: "Търпението изключва болестите, но
човек
не може да бъде търпелив, ако няма любов".
Учителят допълва горните мисли по този начин (в беседата от 18 януари т.г.): "Някой е станал чрезмерно честолюбив. Това води към болест, и болестта го освобождава от честолюбието. Някой е станал чрезмерно горделив. Тогава боледува, и болестта го освобождава от гордостта. Докато обичаш, дробовете ви функционират правилно.
към текста >>
Когато
човек
се издигне до онази мистична област на любовта и вярата, която ражда у него абсолютната увереност, че Любовта прониква всичко в света и че тя едничката управлява в света, когато дойде до онова музикално състояние да схваща живота като любов, хармония и красота, когато
човек
на всичко се радва и всичко люби, във всичко вижда красивото и доброто, той е над областите, дето царуват болестите.
XII, 1941 г.) – "Ако в нас влезе божественият ток на любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през тебе любовта, ти ще възкръснеш! " (Беседа на Учителя, от 19. IV. т.г. ).
Когато
човек
се издигне до онази мистична област на любовта и вярата, която ражда у него абсолютната увереност, че Любовта прониква всичко в света и че тя едничката управлява в света, когато дойде до онова музикално състояние да схваща живота като любов, хармония и красота, когато
човек
на всичко се радва и всичко люби, във всичко вижда красивото и доброто, той е над областите, дето царуват болестите.
Ето защо, Учителят казва: "Ако болният познае любовта на Бога, ще оздравее моментално". Тогава той ще стане център, който ще привлече по магичен начин лечебните сили на всемира към себе си.
към текста >>
30.
МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА
ЧОВЕКА
ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ
СВЯТ
Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА
ЧОВЕКА
ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ
СВЯТ
Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение.
Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък.
към текста >>
Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на
човека
във физическия
свят
.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем.
Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на
човека
във физическия
свят
.
За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
към текста >>
За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в
човека
, както и в цвиля животински
свят
, се дължат на чисто физиологични причини.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят.
За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в
човека
, както и в цвиля животински
свят
, се дължат на чисто физиологични причини.
Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен.
към текста >>
Човек
е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини.
Човек
е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък.
Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение.
към текста >>
Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния
свят
върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно.
Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния
свят
върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка.
Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят.
към текста >>
Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия
свят
не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у
човека
, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение.
Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен.
Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия
свят
не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у
човека
, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение.
И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното.
към текста >>
Според окултната наука
човека
има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено).
Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят.
Според окултната наука
човека
има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено).
Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е.
към текста >>
Каквито са мислите на
човека
, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят .
И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото.
Каквито са мислите на
човека
, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят .
Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание.
към текста >>
Според окултната наука
човек
чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото.
Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено). Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят .
Според окултната наука
човек
чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото.
Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
към текста >>
апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен
свят
с физическия, който ни заобикаля.
Тези тела са организирани така, че по-горното от тях прониква и организира по-долното, което от своя страна прониква и организира още по-долното. Или с други думи, умственото тяло организира астралното или чувственото тяло, което от своя страна прониква и организира физическото. Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е.
апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен
свят
с физическия, който ни заобикаля.
Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме.
към текста >>
как се пренасят впечатленията от външния
свят
чрез физическото тяло в нашето съзнание.
Каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите чувства – желания, а от тях се определя и неговата воля, която е психичната проява на тялото, казва Учителят . Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е.
как се пренасят впечатленията от външния
свят
чрез физическото тяло в нашето съзнание.
Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил.
към текста >>
Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в
човека
вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път.
Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия. Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме.
Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в
човека
вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път.
Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса. След това експериментаторът силно убожда крака на физическото тяло, ала то не дава никакъв признак, че усеща тези убождания, защото чувственото тяло е излъчено из него. След това той прави същите убождания на крака на излъченото астрално тяло, поставено върху втората маса и установява, че кракът на физическото тяло започва да реагира, като че ли убожданията стават върху него.
към текста >>
Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на
човека
", "Осъзнаването на
човека
" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи.
Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на
човека
", "Осъзнаването на
човека
" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
към текста >>
31.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния
свят
за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух,
човекът
е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм":
човекът
, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния
свят
за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух,
човекът
е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм":
човекът
, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас.
към текста >>
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия
свят
, тогава ние ще станем подобни на Бога.
Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за Възвишеното, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването". Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно.
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия
свят
, тогава ние ще станем подобни на Бога.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото.
към текста >>
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия
свят
оживотворява.
Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно. Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия
свят
оживотворява.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него.
към текста >>
Всеки
човек
, който живее в Бога, става едно с Него.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото.
Всеки
човек
, който живее в Бога, става едно с Него.
Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си.
към текста >>
Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия
свят
, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия
свят
, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>
32.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на
човек
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Из една беседа на Учителя В беседата, държана от Учителя на 28 януари 1917 год. в София (виж тома "Все що е писано", беседи от Учителя, стр. 6) са казани между другото следните пророчески думи: "За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на
човек
.
Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия". Ние няма какво повече да прибавим към тия думи, казани преди 25 години.
към текста >>
Може да се случи и да гладува
човек
по два-три дни.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Из една беседа на Учителя В беседата, държана от Учителя на 28 януари 1917 год. в София (виж тома "Все що е писано", беседи от Учителя, стр. 6) са казани между другото следните пророчески думи: "За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек.
Може да се случи и да гладува
човек
по два-три дни.
Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия". Ние няма какво повече да прибавим към тия думи, казани преди 25 години. Все що е писано.
към текста >>
За да може
човек
разумно да се справи с днешните противоречия, трябва да изучи законите, по които се развива отделният
човек
, обществата, народите и цялото човечество.
Доставя се и от редакцията на списание "Житно зърно". Този том съдържа дванадесет беседи. Новите идеи, върху които ще легнат основите на будещата култура, която иде, минават като червена нишка през всичките тия беседи. Днес мнозина желаят да разрешат въпросите на съвременната култура, но средствата и пътищата за това са механични. Задачите, които днешното време представя на човечеството за разрешение, не могат да се разрешат само по механичен начин.
За да може
човек
разумно да се справи с днешните противоречия, трябва да изучи законите, по които се развива отделният
човек
, обществата, народите и цялото човечество.
Именно тия закони и произтичащите от тях методи са изложени в този том и в разните други съчинения на Учителя. Новото иде днес тъй, както иде зазоряването след дълга и тъмна нощ или както иде вълшебната пролет след тежка зима. Новото днес проблясва така в душите на хората, както се разцъфтяват цветята. Препоръчваме на всички търсещи тази книга на жива светлина. КАБАЛА Под това заглавие излезе напоследк една неголяма книга, изнесена от Равина Даниел Цион и Ел. Ански.
към текста >>
Кабалата се занимава още с
човека
– с космичния прототип на
човека
и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на
човека
, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.
Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността.
Кабалата се занимава още с
човека
– с космичния прототип на
човека
и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на
човека
, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.
Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала.
към текста >>
Човек
остава с впечатление, че за авторите на книгата, Кабалата спец.
по-маловажен материал, голяма част от който можеше да се избегне, за да се даде повече място на същината на поставената задача, без излишни коментари, критики и пр. Ние ще разгледаме по-важните положения в разните отдели. В предговора авторите казват, че въпреки трудностите, които са имали поради липса на достатъчно литература върху предмета, смятат, че са успели да представят учението на Кабалата в приличен вид. Досежно отдела, засягащ самата същина на въпроса, с малки изключения, наистина му е даден "приличен вид". В първата, критична част, се разглежда произхода на Кабалата и отчасти нейната материя и въздействие.
Човек
остава с впечатление, че за авторите на книгата, Кабалата спец.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр.
към текста >>
Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на
човек
, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време.
В предговора авторите казват, че въпреки трудностите, които са имали поради липса на достатъчно литература върху предмета, смятат, че са успели да представят учението на Кабалата в приличен вид. Досежно отдела, засягащ самата същина на въпроса, с малки изключения, наистина му е даден "приличен вид". В първата, критична част, се разглежда произхода на Кабалата и отчасти нейната материя и въздействие. Човек остава с впечатление, че за авторите на книгата, Кабалата спец. най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции.
Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на
човек
, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време.
Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути.
към текста >>
и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния
свят
от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр.
и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния
свят
от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството.
Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
към текста >>
Интуицията разкрива Бога на отделния
човек
, а разумът ни показва пътищата на Неговата проява.
11: "...окултната наука, която по своята същност е много по-близка до кабалата". Окултната наука включва в себе си Кабалата. Малко по-долу на същата стр. се казва, че Бог – разумно творческата сила, всемогъщата воля, – не можела да се схване с разума. Това е също невярно.
Интуицията разкрива Бога на отделния
човек
, а разумът ни показва пътищата на Неговата проява.
В това отношение Кабалата работи и с интуицията и с разума, а не както се твърди на стр. 12, че Кабалата е построена изключително върху интуицията. На стр. 13: "Кабалата всади в народната душа мистичния възглед върху земния живот, в който човек живее всред невидими духове". А би трябвало да се каже: Кабалата... върху живота, който се обуславя от съществуването на невидими сватове и същества.
към текста >>
13: "Кабалата всади в народната душа мистичния възглед върху земния живот, в който
човек
живее всред невидими духове".
Това е също невярно. Интуицията разкрива Бога на отделния човек, а разумът ни показва пътищата на Неговата проява. В това отношение Кабалата работи и с интуицията и с разума, а не както се твърди на стр. 12, че Кабалата е построена изключително върху интуицията. На стр.
13: "Кабалата всади в народната душа мистичния възглед върху земния живот, в който
човек
живее всред невидими духове".
А би трябвало да се каже: Кабалата... върху живота, който се обуславя от съществуването на невидими сватове и същества. На сл стр. "Бог е субстанция, не толкова (к.н.).превъзхождаща по качество всичките форми на битието, напр.съзнание", "енергия" и "воля"..." Под "не толкова", значи малко, което ще рече, че всички форми на битието седят по-горе от Него. Сигурно вместо не само е употребен русизма "не толко", че станало "не толкова". А "съзнание", "енергия" и "воля" – не са форми на битието.
към текста >>
65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на
човека
вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи греховете си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между
човека
и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува!
39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия. А тя всъщност е добиране до Реалността. На стр.
65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на
човека
вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи греховете си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между
човека
и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува!
Такава може да е съществувала само в мозъците на хора, които никога не са разбрали Божията Любов и Неговото Слово. Ние считаме, че изнесените във втория отдел месиански, хасидски и цадикски движения всред еврейството, които показват по-скоро за едно криво възприемане и прилагане кабалистичните учения, не допринасят за положителното възприемане на Кабалата дори от самите евр. маси, за които е предназначена книгата и с каквото намерение, предполагаме, трябва да е написана тя. Третият отдел се занимава със самата същина и пр. на Кабалата.
към текста >>
"
човек
е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа".
Злото е сянката на доброто, казва Учителят. На стр. 75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79.
"
човек
е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа".
Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др.
към текста >>
Да се извлича душата от астралния и материалния
свят
, така може да мислят само материалистите от миналия век.
Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност.
Да се извлича душата от астралния и материалния
свят
, така може да мислят само материалистите от миналия век.
В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически.
към текста >>
свят
, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния
свят
.
78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож.
свят
, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния
свят
.
На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр.
към текста >>
101 се говори, че "
човек
е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си".
окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр.
101 се говори, че "
човек
е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си".
Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно.
към текста >>
Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако
човек
би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта.
Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея.
Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако
човек
би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта.
На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно. Страданията сами идат. Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост.
към текста >>
Тях трябва да посрещне
човек
с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост.
Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно. Страданията сами идат.
Тях трябва да посрещне
човек
с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост.
Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание. В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
към текста >>
В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за
човека
, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание.
В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за
човека
, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож.
промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124). Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания. Д-ръ Ел.
към текста >>
33.
КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако
човек
приложи блаженствате в живота, ще придобие нещо ценно.
ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Голямо богатство се крие в блаженствате, които евангелистът Матей изнася в своето евангелие – 5 глава.
Ако
човек
приложи блаженствате в живота, ще придобие нещо ценно.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно" (Мат. 5; 3). Нищите духом са тия, които работят. Тия, които работят, ще наследят Царството небесно. Днес всички се запитват: Какво ще стане със света?
към текста >>
В това отношение,
човек
трябва да развие способността да различава нещата.
Нищите духом са тия, които работят. Тия, които работят, ще наследят Царството небесно. Днес всички се запитват: Какво ще стане със света? Докато хората не си подадем ръка за взаимна работа, докато не съединим добродетелите си и не разчитаме едни на други, до тогава светът нима да се оправи. За да вървим в правия път, трябва да имаме за ръководители истински човеци, които да ни научат на добро.
В това отношение,
човек
трябва да развие способността да различава нещата.
Трябва да се научи да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. В това различаване е началото, което води човека в пътя на доброто, на светлината. Различаването е истинска работа. А който работи, ще наследи Царството небесно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно".
към текста >>
В това различаване е началото, което води
човека
в пътя на доброто, на светлината.
Днес всички се запитват: Какво ще стане със света? Докато хората не си подадем ръка за взаимна работа, докато не съединим добродетелите си и не разчитаме едни на други, до тогава светът нима да се оправи. За да вървим в правия път, трябва да имаме за ръководители истински човеци, които да ни научат на добро. В това отношение, човек трябва да развие способността да различава нещата. Трябва да се научи да различава доброто от злото, светлината от тъмнината.
В това различаване е началото, което води
човека
в пътя на доброто, на светлината.
Различаването е истинска работа. А който работи, ще наследи Царството небесно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън. Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване?
към текста >>
Какво ще научи, какво ще придобие
човек
, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване?
В това различаване е началото, което води човека в пътя на доброто, на светлината. Различаването е истинска работа. А който работи, ще наследи Царството небесно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън.
Какво ще научи, какво ще придобие
човек
, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване?
Тази мисъл ще го застари. Ще загуби красотата и младостта си. От живота на човека зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия. Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие.
към текста >>
От живота на
човека
зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно". Това значи: блажени са ония, за които земните блага и богатства не са съблазън. Какво ще научи, какво ще придобие човек, ако в ума му постоянно стои мисълта за забогатяване? Тази мисъл ще го застари. Ще загуби красотата и младостта си.
От живота на
човека
зависи да бъде външно и вътрешно млад, да се радва на живота, да се ползува от добрите условия.
Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства.
към текста >>
Такова съдружие прави
човека
недоволен, внася дисхармония в живота му.
Не оставяйте ума и сърцето си в застой. Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства.
Такова съдружие прави
човека
недоволен, внася дисхармония в живота му.
Очи има човек, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен. Това показва нищетата на човека. Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него.
към текста >>
Очи има
човек
, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен.
Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Такова съдружие прави човека недоволен, внася дисхармония в живота му.
Очи има
човек
, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен.
Това показва нищетата на човека. Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него?
към текста >>
Това показва нищетата на
човека
.
Съвременните хора се нуждаят от чистота в мислите, чувствата и постъпките. Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Такова съдружие прави човека недоволен, внася дисхармония в живота му. Очи има човек, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен.
Това показва нищетата на
човека
.
Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него? Благата на природата човек възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях.
към текста >>
Слаб ученик е
човек
.
Пазете се от контрастите в живота: в храната, в мислите, в чувствата и в постъпките. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Такова съдружие прави човека недоволен, внася дисхармония в живота му. Очи има човек, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен. Това показва нищетата на човека.
Слаб ученик е
човек
.
Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него? Благата на природата човек възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях. Никаква сила в света не може да победи човека, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства.
към текста >>
Трябва ли
човек
да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него?
Очи има човек, а е недоволен; уши има, нос, уста има, пак е недоволен; здраве има, пак е недоволен. Това показва нищетата на човека. Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него.
Трябва ли
човек
да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него?
Благата на природата човек възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях. Никаква сила в света не може да победи човека, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства. В това е истинската работа. А тия, които работят, ще наследят Царството небесно. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат.
към текста >>
Благата на природата
човек
възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях.
Това показва нищетата на човека. Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него?
Благата на природата
човек
възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях.
Никаква сила в света не може да победи човека, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства. В това е истинската работа. А тия, които работят, ще наследят Царството небесно. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5; 5).
към текста >>
Никаква сила в света не може да победи
човека
, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства.
Слаб ученик е човек. Всичко му е дадено, ала той не може да се ползува от него и не знае да се радва на богатството си. Цялата природа – минералите, растенията, животните работят за него. Трябва ли човек да бъде недоволен, когато всичко в света работи за него? Благата на природата човек възприема като светли мисли и чувства и се укрепва чрез тях.
Никаква сила в света не може да победи
човека
, който се храни със светлината и топлината на своите мисли и чувства.
В това е истинската работа. А тия, които работят, ще наследят Царството небесно. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5; 5). Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е.
към текста >>
Това значи кротък
човек
.
"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5; 5). Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е. разумните, добрите, които са полезни на себе си и на своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога.
Това значи кротък
човек
.
Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си.
към текста >>
Като изпълнява Божията воля,
човек
работи за себе си.
Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота.
Като изпълнява Божията воля,
човек
работи за себе си.
Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си.
към текста >>
Като търси Царството Божие и Неговата Правда,
човек
работи за ближните си.
Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си.
Като търси Царството Божие и Неговата Правда,
човек
работи за ближните си.
Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света.
към текста >>
Като слави Божието Име,
човек
работи за цялата вселена.
Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си.
Като слави Божието Име,
човек
работи за цялата вселена.
Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят.
към текста >>
Вън от тези неща
човек
остава странник и на този, и на онзи
свят
.
Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света.
Вън от тези неща
човек
остава странник и на този, и на онзи
свят
.
Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда.
към текста >>
Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия
свят
.
Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си.
Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия
свят
.
Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Да разгадае
човек
в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост.
G. N. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ Нашият живот протича в гъста мрежа от условности.
Да разгадае
човек
в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост.
Само оня, който има ръководните принципи на едно истинско и проверено знание за живота, може да каже горе - долу, че е свободен от измамната игра на релативното, в границите на което протича голяма част от нашия личен и колективен живот, Унаследените навици, подражанието, множеството наши изисквания, както и условностите на средата, в която сме поставени да живеем, ни карат да вършим, да мислим и да вярваме в неща, които са на неизмеримо голямо разстояние от ония, в които ние в същност трябва да вярваме, да тачим и да вършим. Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои човек, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода. Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития. От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях.
към текста >>
Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои
човек
, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода.
G. N. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ Нашият живот протича в гъста мрежа от условности. Да разгадае човек в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост. Само оня, който има ръководните принципи на едно истинско и проверено знание за живота, може да каже горе - долу, че е свободен от измамната игра на релативното, в границите на което протича голяма част от нашия личен и колективен живот, Унаследените навици, подражанието, множеството наши изисквания, както и условностите на средата, в която сме поставени да живеем, ни карат да вършим, да мислим и да вярваме в неща, които са на неизмеримо голямо разстояние от ония, в които ние в същност трябва да вярваме, да тачим и да вършим.
Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои
човек
, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода.
Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития. От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях. Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония.
към текста >>
И за тоя
свят
е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя
свят
.
От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях. Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония. Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето. По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот.
И за тоя
свят
е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя
свят
.
Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи?
към текста >>
Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя
свят
на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин.
Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония. Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето. По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят.
Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя
свят
на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин.
Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост.
към текста >>
Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен
свят
, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи?
И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди.
Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен
свят
, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи?
Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края. По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него.
към текста >>
По начало
човек
е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него.
Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края.
По начало
човек
е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него.
Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода. Закон е, защото без нея живота се превръща в смърт, а е свобода, защото никой не я налага. Любовта се възприема и се дава по свободен избор.
към текста >>
Човек
е поставил над
човека
закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество.
Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края. По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него.
Човек
е поставил над
човека
закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество.
Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода. Закон е, защото без нея живота се превръща в смърт, а е свобода, защото никой не я налага. Любовта се възприема и се дава по свободен избор. Любовта ни прави могъщи, безсмъртни и велики, защото се възприема свободно и непринудено, прави ни достойни граждани на космоса, равноправни участници в развитието и провеждането на божествения план.
към текста >>
35.
DU MAITRE - CE QUI VIENT DANS LE MONDE
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Поради това вдъхнатият въздух не може да достави достатъчно кислород на
човека
.
Тъй се обяснява тяхната способност за ориентиране. Монт Еверест Този най-висок връх на земята има височина 8882 метра – близо 9000 метра. Той е покрит с вечни снегове и ледници. На подобна височина атмосферното налягане е много малко – 200 милиметра. А въздухът е много разреден – кислородът е три пъти по-малко, отколкото на морското равнище.
Поради това вдъхнатият въздух не може да достави достатъчно кислород на
човека
.
Поради това уредниците на експедициите в Хималаите си носят апарати за изкуствено произвеждане на кислород. Някои експедиции стигнаха до 8000 метра. Пътуването е трудно, понеже МонтЕверест е съставен от стръмни склонове и бездни. По склоновете има грамадни пукнатини, широки по няколко метра и с неизмерима дълбочина. От друга страна постоянните ветрове са изгладили стените и това прави трудно изкачването по тях.
към текста >>
Вечна Мъдрост, висш духовен живот и любов към истинско творчество на земята за съграждане на един съвършен живот, ето основната същина на тия два дивни
свята
, които ни изнася в тази книги най-смислената и изящна библиотека в България.
Конфуций и Емерсон, № 11 и 12 от Библиотека "Безсмъртни мисли". Философът и религиозният Учител на "Империята на Средата", създателят на духовната и материална култура на далечния изток в древността – Конфуций; големият философ и духовен обновител – Емерсон , създател на духовното движение "Новият дух" в далечния запад – Америка, ето два духовни колоса, с които ни запознава сега Библ. Безсмъртни мисли. Излишно е да говорим за тия книги. Имената, чиито творби се разглеждат, говорят най-добре за себе си.
Вечна Мъдрост, висш духовен живот и любов към истинско творчество на земята за съграждане на един съвършен живот, ето основната същина на тия два дивни
свята
, които ни изнася в тази книги най-смислената и изящна библиотека в България.
Топло препоръчваме горните книги на нашите читатели. Д-р Е. К.
към текста >>
36.
ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
НОВИЯТ ПЪТ Новият път е този, по който
човек
може да постигне всичко, каквото душата му желае.
НОВИЯТ ПЪТ Новият път е този, по който
човек
може да постигне всичко, каквото душата му желае.
Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път. Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си.
към текста >>
Подвижен трябва да бъде
човек
и в мислите, и в чувствата си.
НОВИЯТ ПЪТ Новият път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път. Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства.
Подвижен трябва да бъде
човек
и в мислите, и в чувствата си.
Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно!
към текста >>
Духовен може да стане
човек
, когато се е справил с леността.
Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път. Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото.
Духовен може да стане
човек
, когато се е справил с леността.
Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е.
към текста >>
Само по вътрешен път може да стане
човек
духовен.
Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността.
Само по вътрешен път може да стане
човек
духовен.
Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено.
към текста >>
А излишно е всичко това, което
човек
не знае за какво му е.
Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен. Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае.
А излишно е всичко това, което
човек
не знае за какво му е.
То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири.
към текста >>
Същественото внася в
човека
дълбока радост.
Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар.
Същественото внася в
човека
дълбока радост.
И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича.
към текста >>
И като тръгне в новия път
човек
се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар.
Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост.
И като тръгне в новия път
човек
се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар.
Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда.
към текста >>
Така, като се нагласи
човек
правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества.
То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири.
Така, като се нагласи
човек
правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества.
Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие.
към текста >>
Този
човек
може да се нарече щастлив.
Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества.
Този
човек
може да се нарече щастлив.
Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие. Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят.
към текста >>
Не остава нищо друго на
човека
, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав.
Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда.
Не остава нищо друго на
човека
, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав.
Това е цяло щастие. Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят. В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи. Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага.
към текста >>
Докато
човек
е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния
свят
.
Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие.
Докато
човек
е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния
свят
.
В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи. Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа.
към текста >>
От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае
човек
за да разбере, възприеме и приложи новите идеи.
В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие. Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят. В тези идеи е новият път.
От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае
човек
за да разбере, възприеме и приложи новите идеи.
Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности.
към текста >>
Своенравен е
човек
, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага.
Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие. Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят. В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи.
Своенравен е
човек
, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага.
В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности. Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.
към текста >>
Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият
човек
ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.
Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности.
Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият
човек
ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.
В това отношение, всеки човек, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Това е неговото богатство. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот.
към текста >>
В това отношение, всеки
човек
, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее.
В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности. Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.
В това отношение, всеки
човек
, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее.
Това е неговото богатство. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот. Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>
И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на
човека
.
Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот. Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките. Той обхваща също и Любовта.
И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на
човека
.
Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг. В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право.
към текста >>
В новия път
човек
знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота.
Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките. Той обхваща също и Любовта. И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг.
В новия път
човек
знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота.
В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят.
към текста >>
Ако мислите не съдържат тези качества,
човек
не може да мисли право.
И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг. В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота.
Ако мислите не съдържат тези качества,
човек
не може да мисли право.
Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа.
към текста >>
Да мисли право, това е задачата на всеки
човек
на земята.
Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг. В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право.
Да мисли право, това е задачата на всеки
човек
на земята.
При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота.
към текста >>
При една права мисъл
човек
разбира щастието.
А сега те са чужди един за друг. В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята.
При една права мисъл
човек
разбира щастието.
За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов.
към текста >>
За да бъде щастлив, за да намери това, което иска,
човек
трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят.
В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието.
За да бъде щастлив, за да намери това, което иска,
човек
трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят.
А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята.
към текста >>
А за да живее
човек
, трябва да обича и да бъде обичан.
В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят.
А за да живее
човек
, трябва да обича и да бъде обичан.
Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов.
към текста >>
Като живее,
човек
се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов.
При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота.
Като живее,
човек
се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов.
Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това седи предимството на човека над животните. Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат.
към текста >>
Човек
се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята.
За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов.
Човек
се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята.
Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това седи предимството на човека над животните. Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат. Природата ни дава изобилно, но иска да получи нещо от нас.
към текста >>
Човек
се нуждае от всякакъв вид Любов.
А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята.
Човек
се нуждае от всякакъв вид Любов.
В това седи предимството на човека над животните. Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат. Природата ни дава изобилно, но иска да получи нещо от нас. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях.
към текста >>
В това седи предимството на
човека
над животните.
Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов.
В това седи предимството на
човека
над животните.
Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат. Природата ни дава изобилно, но иска да получи нещо от нас. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях. Затова ценете красотата, така ще развивате очите си.
към текста >>
И като благодарите, че сте цветя от Божествения
свят
, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Затова ценете красотата, така ще развивате очите си. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път.
И като благодарите, че сте цветя от Божествения
свят
, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов.
към текста >>
Човекът
на новото, бъдещият
човек
ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце.
Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Човекът
на новото, бъдещият
човек
ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце.
За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява.
към текста >>
За да се създаде това тяло,
човек
трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи.
Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце.
За да се създаде това тяло,
човек
трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи.
Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов.
към текста >>
Да се изправи
човек
съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух.
Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи.
Да се изправи
човек
съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух.
Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост.
към текста >>
А за да се новороди,
човек
трябва да прави всичко с любов.
И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си. Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано: роденият от Бога грях не прави.
А за да се новороди,
човек
трябва да прави всичко с любов.
Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на живота си, и вие ще бъдете всякога чисти и ще се ползувате от Божието благословение.
към текста >>
37.
В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки
човек
, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота.
Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми.
Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки
човек
, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота.
Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден!
към текста >>
Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и
човека
, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог.
Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще.
Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и
човека
, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог.
Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода.
към текста >>
Да се моли
човек
не за себе си, а за Царството небесно.
Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое".
Да се моли
човек
не за себе си, а за Царството небесно.
Какво велико нещо! Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът! Учителят казва, че ако религиозните хора в целия свят биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война. А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици.
към текста >>
Учителят казва, че ако религиозните хора в целия
свят
биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война.
Първата молба е: "да дойде царството Твое". Да се моли човек не за себе си, а за Царството небесно. Какво велико нещо! Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът!
Учителят казва, че ако религиозните хора в целия
свят
биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война.
А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици. Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва. Затова и просим ние всеки ден от Бога: "да дойде царството Твое". "Да бъде волята Твоя".
към текста >>
38.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек
може да изпие чаша вода или мляко наведнъж.
Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото. Ето защо, продължителното дъвчене на храната няма за цел само сдробяването ù, за да се улесни работата на стомаха, но то има и друго значение: за да имат нервите по небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или праната от храната. От това гледище нужно е храната да седи по-дълго време в устата, Казаното се отнася не само за твърдите храни, но и за течните, напр. водата и пр. Ето защо, не е безразлично, дали водата се приема изведнъж или бавно, на глътки, с известно престояване в устата.
Човек
може да изпие чаша вода или мляко наведнъж.
Тогава той ще се ползува предимно от грубо-материалната част на храната, но праната в по голямата си част ще остане неизползувана. Всяка глътка вода или мляко трябва да се държи известно време в устата, за да смогнат нервите, които са разпространени в устната кухина, да всмучат жизнената сила, която прониква храната. Същото се отнася и за въздуха и светлината. И чрез тях човек приема жизнената сила, която те съдържат. Но този въпрос има и по-дълбока страна.
към текста >>
И чрез тях
човек
приема жизнената сила, която те съдържат.
Ето защо, не е безразлично, дали водата се приема изведнъж или бавно, на глътки, с известно престояване в устата. Човек може да изпие чаша вода или мляко наведнъж. Тогава той ще се ползува предимно от грубо-материалната част на храната, но праната в по голямата си част ще остане неизползувана. Всяка глътка вода или мляко трябва да се държи известно време в устата, за да смогнат нервите, които са разпространени в устната кухина, да всмучат жизнената сила, която прониква храната. Същото се отнася и за въздуха и светлината.
И чрез тях
човек
приема жизнената сила, която те съдържат.
Но този въпрос има и по-дълбока страна. Природата е проникната от разумни сили. Ако мислим, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света. Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите. Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили.
към текста >>
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Природата е проникната от разумни сили. Ако мислим, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света. Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите. Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили. Той е резултат на тяхната работа.
Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен
свят
, с известни разумни сили, които действуват в природата.
Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства. И ако можем да ги отворим и прочетем, ще се ползуваме от идеите, които съдържат тия писма. Ето защо, всичко, което ни заобикаля, ни носи много по-големи дарове, отколкото ние подозираме на пръв поглед, и може да бъде по-мощен фактор за нашето физично и духовно повдигане. Всеки човек влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него. Но за да влезе във връзка с животворните и разумни сили, които проникват природата, трябва да се спазват известни закони как можем да влезем в по-интимен контакт с тия сили?
към текста >>
Всеки
човек
влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него.
Той е резултат на тяхната работа. Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен свят, с известни разумни сили, които действуват в природата. Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства. И ако можем да ги отворим и прочетем, ще се ползуваме от идеите, които съдържат тия писма. Ето защо, всичко, което ни заобикаля, ни носи много по-големи дарове, отколкото ние подозираме на пръв поглед, и може да бъде по-мощен фактор за нашето физично и духовно повдигане.
Всеки
човек
влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него.
Но за да влезе във връзка с животворните и разумни сили, които проникват природата, трябва да се спазват известни закони как можем да влезем в по-интимен контакт с тия сили? За да се хвърли светлина върху този въпрос, нека разгледаме закона на Хелмхолц, който, макар и констатиран и формулиран за пръв път в областта на акустиката, има голямо приложение в случая. Да си представим, че изпяваме един тон, например "ла", срещу струните на отворено пиано. Въздушните вълни на изпетия тон блъскат всички струни на пианото, но те всички няма да затрептят, но главно струните "ла" и в добавък и тия струни, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Но господствуващият тон, който ще се чуе от пианото като отговор на изпетия от нас тон, ще бъде "ла".
към текста >>
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен
свят
.
Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук. Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание.
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен
свят
.
Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене?
към текста >>
Да си представим, че
човек
е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр.
Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук. Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят.
Да си представим, че
човек
е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр.
Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа?
към текста >>
Защо се препоръчва
човек
при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа?
Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене?
Защо се препоръчва
човек
при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа?
От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили.
към текста >>
От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието
човек
се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц.
Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа?
От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието
човек
се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц.
Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес. Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр.
към текста >>
Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен
свят
.
червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове. Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня.
Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен
свят
.
Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля. Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>
39.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Може да се каже, че тя съществува в живота на
човека
, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие.
К. Ик. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Всека проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична). Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена.
Може да се каже, че тя съществува в живота на
човека
, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие.
В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него.
към текста >>
Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у
човека
.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание .
Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у
човека
.
Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>
Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на
човека
сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него.
Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна.
Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на
човека
сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него.
Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници.
към текста >>
Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на
човека
.
Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието.
Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на
човека
.
В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците.
към текста >>
В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на
човека
, а от друга – в космичното битие.
Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека.
В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на
човека
, а от друга – в космичното битие.
Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза).
към текста >>
За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците,
човек
предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро".
В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие. Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците,
човек
предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро".
Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката.
към текста >>
Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в
човека
и води
човека
към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза).
Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в
човека
и води
човека
към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности.
към текста >>
Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в
човека
(микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.
Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в
човека
(микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос.
към текста >>
Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния
човек
, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства.
Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос.
Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния
човек
, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства.
Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието.
към текста >>
Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у
човека
и с творческите сили в природата.
Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало.
Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у
човека
и с творческите сили в природата.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание.
към текста >>
Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния
свят
.
Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности.
Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния
свят
.
При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа.
към текста >>
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия
свят
и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание.
Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия
свят
и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
към текста >>
Човек
започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Човек
започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
към текста >>
Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у
човека
и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у
човека
и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея".
към текста >>
Ще се отворят очите на
човека
, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното.
Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
Ще се отворят очите на
човека
, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното.
Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти.
към текста >>
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия
свят
– към този
свят
, който обгръща
човека
, но който
човекът
не може да обгърне".
Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица".
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия
свят
– към този
свят
, който обгръща
човека
, но който
човекът
не може да обгърне".
Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
към текста >>
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у
човека
.
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у
човека
.
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
към текста >>
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за
човека
, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката.
Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове". Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за
човека
, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката.
Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
към текста >>
Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у
човека
, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение.
Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у
човека
, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти.
към текста >>
Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов
свят
, пълен с хармония, светлина и радост.
Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов
свят
, пълен с хармония, светлина и радост.
Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр.
към текста >>
Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на
човека
– за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи.
Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост.
Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на
човека
– за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи.
Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр. Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие.
към текста >>
Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у
човека
; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр.
Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти.
Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у
човека
; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр.
и пр. Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие. То, по начало окултно, ще ни доведе неизбежно, между другото, и до някои от древните схващания, но не вече като литература или легенда, а като една реална действителност, с която новите музиканти ще творят новата музика на едно ново човечество.
към текста >>
40.
ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и
човека
само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина.
Първият от тях – външният – се състои в качественото подобрение и усъвършенствуване на физическото тяло и специално нервната система, вторият – вътрешният – в преорганизирането на нашето астрално и ментално тяло. В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание.
Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и
човека
само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина.
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен.
към текста >>
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически
свят
.
В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина.
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически
свят
.
Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му.
към текста >>
Първият от тях – външният – зависи от храната на
човека
, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му.
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят. Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен.
Първият от тях – външният – зависи от храната на
човека
, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му.
Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен. Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък.
към текста >>
Душевното състояние на
човека
се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина.
Душевното състояние на
човека
се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива.
към текста >>
От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако
човек
започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм.
Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност.
От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако
човек
започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм.
Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>
Цялото тяло на такъв
човек
започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра.
Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм.
Цялото тяло на такъв
човек
започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра.
От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>
Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния
свят
, за разширението и усъвършенствуването му в материалния
свят
минава през телесните сетива.
Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот.
Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния
свят
, за разширението и усъвършенствуването му в материалния
свят
минава през телесните сетива.
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на
човека
още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива.
Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на
човека
още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>
41.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Стремежът на
човека
да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата.
Люб. Д. Марков ЗА ВЯРАТА А вярата е осъществяване на онзи неща, за които се надеем (1 ст. гл. 11 Евреем ). Едно от качествата на окултния ученик е вярата.
Стремежът на
човека
да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата.
Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който човек идва на земята. Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата.
към текста >>
Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който
човек
идва на земята.
Люб. Д. Марков ЗА ВЯРАТА А вярата е осъществяване на онзи неща, за които се надеем (1 ст. гл. 11 Евреем ). Едно от качествата на окултния ученик е вярата. Стремежът на човека да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата.
Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който
човек
идва на земята.
Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал.
към текста >>
Тя прави много опити с
човека
, докато му даде необходимото.
Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал.
Тя прави много опити с
човека
, докато му даде необходимото.
Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу. Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието. Всеки подтик в душата показва, че вярата се проявява.
към текста >>
Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в
човека
и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието.
Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал. Тя прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу.
Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в
човека
и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието.
Всеки подтик в душата показва, че вярата се проявява. Тя е създала правилното мислене. Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-възвишеното чувство – любовта. Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта.
към текста >>
Тя е средството за приемане радостта; дава на
човека
криле за работа и учение.
Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта. Ако устоим на изпитанията ù ще придобием желаните блага. Тя е носителка на възвишения живот. Вярата осмисля живота, а последният е ковачницата за придобиването ù.
Тя е средството за приемане радостта; дава на
човека
криле за работа и учение.
Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности.
към текста >>
Вярата е сила, която направлява
човека
към придобиване на някои дарби и способности.
Тя е средството за приемане радостта; дава на човека криле за работа и учение. Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа.
Вярата е сила, която направлява
човека
към придобиване на някои дарби и способности.
Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата.
към текста >>
Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми,
човек
ще работи, за да го реализира.
Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности.
Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми,
човек
ще работи, за да го реализира.
С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата.
към текста >>
С вярата
човек
реализира материални, или духовни, или Божествени блага.
Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира.
С вярата
човек
реализира материални, или духовни, или Божествени блага.
Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта.
към текста >>
Когато реализира само блага от материалния
свят
, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит
свята
, тя е цялостна.
Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага.
Когато реализира само блага от материалния
свят
, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит
свята
, тя е цялостна.
С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога.
към текста >>
С нея
човек
се справя с противоречията в духовния
свят
.
Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа. Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна.
С нея
човек
се справя с противоречията в духовния
свят
.
На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда.
към текста >>
На физическия
свят
човек
работи и живее с надеждата.
Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят.
На физическия
свят
човек
работи и живее с надеждата.
В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда.
към текста >>
В духовния
свят
– с вярата.
Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата.
В духовния
свят
– с вярата.
В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си.
към текста >>
В Божествения
свят
– с любовта.
С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата.
В Божествения
свят
– с любовта.
Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра.
към текста >>
Човек
не може да бъде вярващ, ако не познава Бога.
Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта.
Човек
не може да бъде вярващ, ако не познава Бога.
Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата.
към текста >>
Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии,
човек
правилно разрешава задачите си.
В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда.
Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии,
човек
правилно разрешава задачите си.
Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете. С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег.
към текста >>
Човек
трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава.
Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно. Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи.
Човек
трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава.
Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда. Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него. Вярата е едно от средствата за възпитанието ни. Имай жива вяра! Когато се свържем със силите на вярата, тя да ни вдъхнови, да внесе ободрение в чувствата, да успокои нервите и повдигне душата.
към текста >>
Затова
човек
трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда.
Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно. Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава.
Затова
човек
трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда.
Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него. Вярата е едно от средствата за възпитанието ни. Имай жива вяра! Когато се свържем със силите на вярата, тя да ни вдъхнови, да внесе ободрение в чувствата, да успокои нервите и повдигне душата. "Всяка вечер преди лъгане вложи в ума си следната мисъл: Вярата, в която живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце.
към текста >>
Тъй че, дружбата на
човека
с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него.
Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава. Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда.
Тъй че, дружбата на
човека
с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него.
Вярата е едно от средствата за възпитанието ни. Имай жива вяра! Когато се свържем със силите на вярата, тя да ни вдъхнови, да внесе ободрение в чувствата, да успокои нервите и повдигне душата. "Всяка вечер преди лъгане вложи в ума си следната мисъл: Вярата, в която живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Приемете вярата, носете я и живейте с нея.
към текста >>
42.
СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Докато
човек
живее с чужди мисли, които не е опитал и проверил, той е в автомобила – друг го движи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Докато
човек
живее с чужди мисли, които не е опитал и проверил, той е в автомобила – друг го движи.
Когато започне да се занимава със своите мисли, които е опитал и проверил, той е извън автомобила – сам се движи. За да разбере човек новите идеи, които ще влязат в основата на новата култура, той трябва да ги опита и провери. Това важи и за съвременната педагогика. Всички съвременни педагогически правила, теории и хипотези трябва да се проверят, и провереното да се приложи. Една основна педагогическа истина е следната: Учителят предава на своите ученици едновременно своите добродетели и недъзи.
към текста >>
За да разбере
човек
новите идеи, които ще влязат в основата на новата култура, той трябва да ги опита и провери.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Докато човек живее с чужди мисли, които не е опитал и проверил, той е в автомобила – друг го движи. Когато започне да се занимава със своите мисли, които е опитал и проверил, той е извън автомобила – сам се движи.
За да разбере
човек
новите идеи, които ще влязат в основата на новата култура, той трябва да ги опита и провери.
Това важи и за съвременната педагогика. Всички съвременни педагогически правила, теории и хипотези трябва да се проверят, и провереното да се приложи. Една основна педагогическа истина е следната: Учителят предава на своите ученици едновременно своите добродетели и недъзи. Това става, без той да знае. Ако лошите качества са по-силни, тях по-силно ще предаде.
към текста >>
Колкото
човек
е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока.
Учителят трябва да познава себе си. Той трябва да работи върху своя ум, чувства и воля. Неговият умствен живот извайва челото му, чувствата му извайват неговия нос и скули, а волята му извайва формата на неговата брада. Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата.
Колкото
човек
е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока.
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия свят. Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове. Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица.
към текста >>
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия
свят
.
Той трябва да работи върху своя ум, чувства и воля. Неговият умствен живот извайва челото му, чувствата му извайват неговия нос и скули, а волята му извайва формата на неговата брада. Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата. Колкото човек е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока.
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия
свят
.
Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове. Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва.
към текста >>
Разрушителните енергии са около ушите Ето защо
човек
, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове.
Неговият умствен живот извайва челото му, чувствата му извайват неговия нос и скули, а волята му извайва формата на неговата брада. Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата. Колкото човек е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока. Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия свят.
Разрушителните енергии са около ушите Ето защо
човек
, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове.
Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите.
към текста >>
Той може да убие
човека
и пет пари не дава.
Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата. Колкото човек е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока. Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия свят. Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове.
Той може да убие
човека
и пет пари не дава.
Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората.
към текста >>
Всички страдания са токове, които идат от невидимия
свят
да поправят грешките на хората.
Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите.
Всички страдания са токове, които идат от невидимия
свят
да поправят грешките на хората.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
към текста >>
Човек
страда, за да поправи една погрешка.
Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо.
Човек
страда, за да поправи една погрешка.
Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи.
към текста >>
Като стане
човек
съвършен, няма да има страдания.
И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка.
Като стане
човек
съвършен, няма да има страдания.
Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр.
към текста >>
Обикновено
човек
е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
Обикновено
човек
е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
към текста >>
Всеки
човек
като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
Всеки
човек
като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече.
към текста >>
От доброто, което
човек
върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм.
От доброто, което
човек
върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля.
към текста >>
Като поправи своите погрешки,
човек
отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му.
Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват.
Като поправи своите погрешки,
човек
отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му.
Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя". Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира. Стомахът е много учен.
към текста >>
Човек
е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".
Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля.
Човек
е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".
Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира. Стомахът е много учен. Вкусът не винаги е добър съветник. Той живее по теории, но стомахът живее по наука.
към текста >>
Новият път на педагогиката е създаването на новия тип
човек
, –
човекът
на новата раса, която иде!
Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа. Децата да не усетят, че учителят може да излъже. Щом те разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и ученици. Те да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера!
Новият път на педагогиката е създаването на новия тип
човек
, –
човекът
на новата раса, която иде!
Методите си новата педагогика трябва да извлече из методите на разумната природа. Приложението методите на последната – ето ключът на новата педагогика!
към текста >>
43.
И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако някому се даде възможност да създаде нов
свят
, на първо място ще постави себе си.
Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно.
Ако някому се даде възможност да създаде нов
свят
, на първо място ще постави себе си.
Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив.
към текста >>
Такъв
свят
всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място.
Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си.
Такъв
свят
всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място.
Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо.
към текста >>
Какво може да се постигне в един
свят
, в който всички хора са първенци?
В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат. Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място.
Какво може да се постигне в един
свят
, в който всички хора са първенци?
Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив.
към текста >>
Първото нещо, необходимо за
човека
е търпението.
Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци.
Първото нещо, необходимо за
човека
е търпението.
Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи.
към текста >>
Докато е в тъмнина,
човек
трябва да бъде търпелив.
Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението.
Докато е в тъмнина,
човек
трябва да бъде търпелив.
Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство.
към текста >>
Докато има препятствия на пътя си,
човек
трябва да бъде търпелив.
Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци. Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо.
Докато има препятствия на пътя си,
човек
трябва да бъде търпелив.
Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях.
към текста >>
Човек
може вече свободно да се движи.
Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва.
Човек
може вече свободно да се движи.
Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения.
към текста >>
Докато са били в невидимия
свят
, те са причинявали големи смущения.
Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи.
Докато са били в невидимия
свят
, те са причинявали големи смущения.
За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си.
към текста >>
И така,
човек
е слязъл на земята, да научи закона на търпението.
Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение.
И така,
човек
е слязъл на земята, да научи закона на търпението.
Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят.
към текста >>
Всички мъчнотии и несгоди, на които
човек
се натъква, са предметно учение.
Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях. Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението.
Всички мъчнотии и несгоди, на които
човек
се натъква, са предметно учение.
Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение.
към текста >>
Човек
трябва да се учи от камъните на търпение.
За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си.
Човек
трябва да се учи от камъните на търпение.
Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението.
към текста >>
Човек
трябва да се учи от плодовете на търпение.
Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение.
Човек
трябва да се учи от плодовете на търпение.
Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа.
към текста >>
Вземете за пример една ябълка –
човек
я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.
В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение.
Вземете за пример една ябълка –
човек
я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва.
Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой.
към текста >>
Коя е причината на нетърпението в
човека
?
Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението.
Коя е причината на нетърпението в
човека
?
— На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека.
към текста >>
За такъв
човек
казваме, че няма морален устой.
Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа.
За такъв
човек
казваме, че няма морален устой.
Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани.
към текста >>
Твърдостта в
човека
е морално качество.
Следвайте философията на Епиктет за търпението. Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой.
Твърдостта в
човека
е морално качество.
В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението.
към текста >>
В Божествения
свят
твърдостта е задна стража на
човека
.
Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество.
В Божествения
свят
твърдостта е задна стража на
човека
.
Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно. В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението.
към текста >>
Той търпи
човека
с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.
Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив.
Той търпи
човека
с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.
В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение.
към текста >>
Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки
човек
.
Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента. Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи.
Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки
човек
.
Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
към текста >>
Без него
човек
никаква работа не може да свърши.
Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота.
Без него
човек
никаква работа не може да свърши.
Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи.
към текста >>
Само когато
човек
обича, може да търпи.
Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов.
Само когато
човек
обича, може да търпи.
Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си.
към текста >>
За да бъде търпелив,
човек
трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора.
Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна.
За да бъде търпелив,
човек
трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора.
А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив.
към текста >>
Човек
, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си.
Само когато човек обича, може да търпи. Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни.
Човек
, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си.
Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека.
към текста >>
Духът е мощното, великото в
човека
, което го прави търпелив.
За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив.
Духът е мощното, великото в
човека
, което го прави търпелив.
Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите.
към текста >>
— Страданията и радостите в живота представят работа за
човека
.
Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света?
— Страданията и радостите в живота представят работа за
човека
.
Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите. Страданията са домашни упражнения. От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на човека. Днешният човек не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта.
към текста >>
Докато не разбере Божиите пътища,
човек
не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите.
Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина. Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна.
Докато не разбере Божиите пътища,
човек
не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите.
Страданията са домашни упражнения. От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на човека. Днешният човек не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта. Докато има радост ще има и страдания; и щом има стра¬дания ще има и радост. За съвременните хора страданието е необхо¬димо като велико благо в живота.
към текста >>
От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на
човека
.
Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите. Страданията са домашни упражнения.
От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на
човека
.
Днешният човек не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта. Докато има радост ще има и страдания; и щом има стра¬дания ще има и радост. За съвременните хора страданието е необхо¬димо като велико благо в живота. Търпението осмисля страданието. Смисълът на живота е в Любовта.
към текста >>
Днешният
човек
не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта.
— Страданията и радостите в живота представят работа за човека. Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите. Страданията са домашни упражнения. От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на човека.
Днешният
човек
не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта.
Докато има радост ще има и страдания; и щом има стра¬дания ще има и радост. За съвременните хора страданието е необхо¬димо като велико благо в живота. Търпението осмисля страданието. Смисълът на живота е в Любовта. А истинската Любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане.
към текста >>
Всеки
човек
представя една незавършена картина, върху която работи Бог.
Смисълът на живота е в Любовта. А истинската Любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане. Когато няма правилна обмяна хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка.
Всеки
човек
представя една незавършена картина, върху която работи Бог.
За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта.
към текста >>
Хи¬ляди години още ще работи Бог върху
човека
, докато го направи съвършен.
Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен.
Хи¬ляди години още ще работи Бог върху
човека
, докато го направи съвършен.
Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>
Когато
човек
влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта.
Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен.
Когато
човек
влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта.
Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>
44.
ДВА СВЯТА - N.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
„В Бога
човек
изкушаем не бива!
Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно.
„В Бога
човек
изкушаем не бива!
" Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест.
към текста >>
В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия
човек
.
В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това.
В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия
човек
.
Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля. Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват.
към текста >>
Когато съзнанието на всеки
човек
се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро.
В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек.
Когато съзнанието на всеки
човек
се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро.
Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля. Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват. Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро.
към текста >>
Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки
човек
съзнанието, заедно с което волята за добро.
Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство.
Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки
човек
съзнанието, заедно с което волята за добро.
Второто условие е да поддържаме тази воля. Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват. Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро. Тука ние виждаме голямата роля на всички ръководни лица всред всеки народ по лицето на земята. Тия, които стоят начело, трябва да впрегнат всички средства на културния живот — образование и възпитание, да събудят и поддържат в хората волята за добро.
към текста >>
Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен
човек
, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват.
В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля.
Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен
човек
, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват.
Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро. Тука ние виждаме голямата роля на всички ръководни лица всред всеки народ по лицето на земята. Тия, които стоят начело, трябва да впрегнат всички средства на културния живот — образование и възпитание, да събудят и поддържат в хората волята за добро. Така те ще улеснят работата на Христа, която е почнал преди две хиляди години като е из-казал горния стих. А да съдействаме на Христа, значи да привлечем благословението на Бога върху себе си и цялото човечество.
към текста >>
И защо да не съдействаме на Христа за премахване на злото от себе си и от целия останал
свят
?
Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро. Тука ние виждаме голямата роля на всички ръководни лица всред всеки народ по лицето на земята. Тия, които стоят начело, трябва да впрегнат всички средства на културния живот — образование и възпитание, да събудят и поддържат в хората волята за добро. Така те ще улеснят работата на Христа, която е почнал преди две хиляди години като е из-казал горния стих. А да съдействаме на Христа, значи да привлечем благословението на Бога върху себе си и цялото човечество.
И защо да не съдействаме на Христа за премахване на злото от себе си и от целия останал
свят
?
Не е ли достатъчно това, което сме изпитали и изживели досега, за да ни се втръсне злото! — То е индивидуално и обществено, вътрешно и външно, навсякъде то носи разрушения и всява смърт. Трябва ли още да служим на злото! Сега, великият Назарянин ни призовава да произнесем и изпълним думите на неговата молитва: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго". „Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души.
към текста >>
Разумът, това е пробуденото съзнание, мислещият
човек
, който вижда злото в себе си — своите грешки и не ги допуща да се разпространяват, да се разширят навсякъде.
На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго. Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло. Дай ни Мъдрост и знание да не се оплетем в злото. Дай ни Любовта да не изпаднем в изкушение". Ние не виждаме по велико разяснение на Христовия стих.
Разумът, това е пробуденото съзнание, мислещият
човек
, който вижда злото в себе си — своите грешки и не ги допуща да се разпространяват, да се разширят навсякъде.
Той ги изправя. Той ограничава покварата още в нейния зародиш — вътре в себе си. Това е колкото индивидуално толкова и обществено вярно. В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика.
към текста >>
Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може
човек
да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата.
А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век.
Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може
човек
да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата.
Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума. А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството. * Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр.
към текста >>
Само когато прости,
човек
освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума.
Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век. Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата.
Само когато прости,
човек
освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума.
А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството. * Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр. 8 т.г.
към текста >>
А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния
човек
и на всички народи и човечеството.
„Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век. Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата. Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума.
А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния
човек
и на всички народи и човечеството.
* Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр. 8 т.г. ) една малка част от нашите размишления върху по важните стихове от Господната молитва.
към текста >>
А сега е крайно време, когато това пророчество трябва да се изпълни — чрез разумната воля на всеки
човек
поотделно и на народите в общност.
Ние заедно тогава ще се стремим във вътрешна хармония към изворите на вечното добро в живота — Любовта между всичко живо. В този смисъл ние ще съдействуваме на Христа за реализиране думите на Господната молитва в живота. Тя е не само молитва, тя е и най-великото пророчество, изказано по начин да го припомняме всеки ден, за да не го забравим. Тя е пророчество за идването на Царството Божие и правдата Негова и за изпълнение на волята Му на земята, както е горе на небето. Всички пробудени души през всички векове са разбирали това пророчество, скрито в Господната молитва.
А сега е крайно време, когато това пророчество трябва да се изпълни — чрез разумната воля на всеки
човек
поотделно и на народите в общност.
Това пророчество се състои от две части — да реализираме в живота Царството Божие и изпълним Неговата воля и по пътя на прощението да се освободим от злото. Само така ще дойде новият живот на земята и щастие за всички. N.
към текста >>
45.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Чрез труд във физическия
свят
най-първо трябва да се упражнят сетивата.
Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него.
Чрез труд във физическия
свят
най-първо трябва да се упражнят сетивата.
С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория.
към текста >>
Чрез работа във физическия
свят
сетивата ще се упражняват.
Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне.
Чрез работа във физическия
свят
сетивата ще се упражняват.
После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр.
към текста >>
Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия
свят
около него.
Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили.
Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия
свят
около него.
Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр. Трудът сред природата е целесъобразен и от здравно гледище. При този начин на обучение детето ще работи на чист въздух и слънце, ще бъде в движение.
към текста >>
Всяко растение, всеки плод, с който
човек
се занимава, внася в него известни качества.
Разумни сили работят в цялата природа. Ето защо общението на детето с нея ще го свърже с тия сили и това ще събуди у него нови идеи и чувства, ще развие духовните му заложби. Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр. Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс.
Всяко растение, всеки плод, с който
човек
се занимава, внася в него известни качества.
Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши. Фикусът внася спокойствие, добро разположение в човека. Искате ли да бъдете истински религиозен, вие трябва да се занимавате с цветя, зеленчуци и плодни дървета. В програмата на всяка образователна система отглеждането на растения трябва да бъде изходна точка". Освен това работата всред природата спомага и за даване възходящо направление на отрицателните детски енергии.
към текста >>
Фикусът внася спокойствие, добро разположение в
човека
.
Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр. Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него известни качества. Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши.
Фикусът внася спокойствие, добро разположение в
човека
.
Искате ли да бъдете истински религиозен, вие трябва да се занимавате с цветя, зеленчуци и плодни дървета. В програмата на всяка образователна система отглеждането на растения трябва да бъде изходна точка". Освен това работата всред природата спомага и за даване възходящо направление на отрицателните детски енергии. Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа.
към текста >>
Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и
човек
трябва да бъде щедър.
В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин". От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства.
Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и
човек
трябва да бъде щедър.
Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства". Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година.
към текста >>
Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен
свят
, в света на нашите мисли и чувства".
От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон.
Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен
свят
, в света на нашите мисли и чувства".
Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта.
към текста >>
Това, което детето прави във физическия
свят
, ще се превърне у него в духовна сила.
Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
Това, което детето прави във физическия
свят
, ще се превърне у него в духовна сила.
Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата. Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца". Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си.
към текста >>
46.
ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Аз ще се задоволя да спомена само закона, който гласи: „За да може
човек
да влезе в контакт с разумните сили, които работят в природата, той трябва така да е организирал духовното си естество, че то напълно да влезе в хармонично вибриране с чистите, светли и възвишени духовни трептения на мисълта им." И ако може да направи това, тогава делата природа със своите универсални закони ще му се открие и за него няма да има никаква тайна.
Но, въпросът е: как можем да везем в контакт с тези разумни сили, които оживотворяват безбройните форми в природата, та да схванем и изучим битието в неговата същина. Туй вече предполага голяма вътрешна подготовка. Тази именно вътрешна подготовка са извършили всички велики посветени, всички велики Учители на човечеството, като са работили усилено върху това през редица свои минали животи. И като краен резултат от този дълг процес на вътрешна духовна работа, днес те могат направо да се съобщават с разумните сили в живата природа. Аз няма да се впускам в описание на методите и средствата, с помощта на които може да се постигне това, защото то е вън от рамките на моята задача.
Аз ще се задоволя да спомена само закона, който гласи: „За да може
човек
да влезе в контакт с разумните сили, които работят в природата, той трябва така да е организирал духовното си естество, че то напълно да влезе в хармонично вибриране с чистите, светли и възвишени духовни трептения на мисълта им." И ако може да направи това, тогава делата природа със своите универсални закони ще му се открие и за него няма да има никаква тайна.
Защото Христос казва: „Аз и Отец сме едно", а това, преведено на съвременен език, значи: „ние и разумните сили в природата и вселената ще сме в хармоничен контакт, което ще ни даде възможност да проникнем и познаем и най-скритите тайни на битието". Тази способност, която се проявява у човека в отделни мигове на просветление като интуиция, може да се развие постепенно до ясновидство, т.е. до пряко и съзнателно общение с разумните сили в природата и с духовно повдигнатия човек. За ясновидеца е достатъчно да отправи вниманието си върху нас, за да схване веднага мислите ни, чувствата ни и въобще делото ни душевно състояние, макар да не сме разменили с него нито една дума. Не само това, но ако пожелае, той може да направи едно по-щателно, по дълбоко изследване на душевния ни мир и така коренно да го проучи, че да ни опознае много по-добре, отколкото ние сами се познаваме.
към текста >>
Тази способност, която се проявява у
човека
в отделни мигове на просветление като интуиция, може да се развие постепенно до ясновидство, т.е.
Тази именно вътрешна подготовка са извършили всички велики посветени, всички велики Учители на човечеството, като са работили усилено върху това през редица свои минали животи. И като краен резултат от този дълг процес на вътрешна духовна работа, днес те могат направо да се съобщават с разумните сили в живата природа. Аз няма да се впускам в описание на методите и средствата, с помощта на които може да се постигне това, защото то е вън от рамките на моята задача. Аз ще се задоволя да спомена само закона, който гласи: „За да може човек да влезе в контакт с разумните сили, които работят в природата, той трябва така да е организирал духовното си естество, че то напълно да влезе в хармонично вибриране с чистите, светли и възвишени духовни трептения на мисълта им." И ако може да направи това, тогава делата природа със своите универсални закони ще му се открие и за него няма да има никаква тайна. Защото Христос казва: „Аз и Отец сме едно", а това, преведено на съвременен език, значи: „ние и разумните сили в природата и вселената ще сме в хармоничен контакт, което ще ни даде възможност да проникнем и познаем и най-скритите тайни на битието".
Тази способност, която се проявява у
човека
в отделни мигове на просветление като интуиция, може да се развие постепенно до ясновидство, т.е.
до пряко и съзнателно общение с разумните сили в природата и с духовно повдигнатия човек. За ясновидеца е достатъчно да отправи вниманието си върху нас, за да схване веднага мислите ни, чувствата ни и въобще делото ни душевно състояние, макар да не сме разменили с него нито една дума. Не само това, но ако пожелае, той може да направи едно по-щателно, по дълбоко изследване на душевния ни мир и така коренно да го проучи, че да ни опознае много по-добре, отколкото ние сами се познаваме. Разбира се, ние тук говорим за един пълен ясновидец, за един адепт, за един Учител. Такъв е бил, напр. Христос.
към текста >>
до пряко и съзнателно общение с разумните сили в природата и с духовно повдигнатия
човек
.
И като краен резултат от този дълг процес на вътрешна духовна работа, днес те могат направо да се съобщават с разумните сили в живата природа. Аз няма да се впускам в описание на методите и средствата, с помощта на които може да се постигне това, защото то е вън от рамките на моята задача. Аз ще се задоволя да спомена само закона, който гласи: „За да може човек да влезе в контакт с разумните сили, които работят в природата, той трябва така да е организирал духовното си естество, че то напълно да влезе в хармонично вибриране с чистите, светли и възвишени духовни трептения на мисълта им." И ако може да направи това, тогава делата природа със своите универсални закони ще му се открие и за него няма да има никаква тайна. Защото Христос казва: „Аз и Отец сме едно", а това, преведено на съвременен език, значи: „ние и разумните сили в природата и вселената ще сме в хармоничен контакт, което ще ни даде възможност да проникнем и познаем и най-скритите тайни на битието". Тази способност, която се проявява у човека в отделни мигове на просветление като интуиция, може да се развие постепенно до ясновидство, т.е.
до пряко и съзнателно общение с разумните сили в природата и с духовно повдигнатия
човек
.
За ясновидеца е достатъчно да отправи вниманието си върху нас, за да схване веднага мислите ни, чувствата ни и въобще делото ни душевно състояние, макар да не сме разменили с него нито една дума. Не само това, но ако пожелае, той може да направи едно по-щателно, по дълбоко изследване на душевния ни мир и така коренно да го проучи, че да ни опознае много по-добре, отколкото ние сами се познаваме. Разбира се, ние тук говорим за един пълен ясновидец, за един адепт, за един Учител. Такъв е бил, напр. Христос. И когато апостол Иоан говори за силата на Христа, с която вижда и познава хората, той казва следното: „И когато беше в Ерусалим за празника на пасхата, мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията Му, които правеше.
към текста >>
А сам Исус не се доверяваше на тях, защото той познаваше всичките и защото нямаше нужда да му свидетелствува някой за
човека
, защото той познаваше, що има вътре в
човека
" (к.м.) (Ев.
За ясновидеца е достатъчно да отправи вниманието си върху нас, за да схване веднага мислите ни, чувствата ни и въобще делото ни душевно състояние, макар да не сме разменили с него нито една дума. Не само това, но ако пожелае, той може да направи едно по-щателно, по дълбоко изследване на душевния ни мир и така коренно да го проучи, че да ни опознае много по-добре, отколкото ние сами се познаваме. Разбира се, ние тук говорим за един пълен ясновидец, за един адепт, за един Учител. Такъв е бил, напр. Христос. И когато апостол Иоан говори за силата на Христа, с която вижда и познава хората, той казва следното: „И когато беше в Ерусалим за празника на пасхата, мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията Му, които правеше.
А сам Исус не се доверяваше на тях, защото той познаваше всичките и защото нямаше нужда да му свидетелствува някой за
човека
, защото той познаваше, що има вътре в
човека
" (к.м.) (Ев.
Иоанна, гл. 2, ст. 23 — 25). И когато подбираше дванадесетте ученици, бъдещите апостоли на великото Му учение, той им даде да разберат, че познава всичко, що има в тях, т.е. целия им духовен мир.
към текста >>
Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен
човек
, запознат с Кабалата и с окултната наука.
А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*.
Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен
човек
, запознат с Кабалата и с окултната наука.
Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир. И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата.
към текста >>
И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на
човека
в дадения момент.
Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир. И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата.
И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на
човека
в дадения момент.
Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко. Той познава лицемера още отдалече. Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек. Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов.
към текста >>
Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния
човек
.
И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата. И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на освободената астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент. Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко. Той познава лицемера още отдалече.
Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния
човек
.
Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов. При нея няма да има престъпления, защото те ще бъдат предотвратявани още в самия им зародиш от обществените ръководители и Учители. На чело на тази култура ще стоят царете на духовното съвършенство, които ще направляват съдбините на народите според разумните закони на живата природа. Там човек ще се управлява според законите на Бога, написани не на книга, а в неговата душа, неговия ум и неговото сърце, както Христос е заповядал.
към текста >>
Там
човек
ще се управлява според законите на Бога, написани не на книга, а в неговата душа, неговия ум и неговото сърце, както Христос е заповядал.
Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек. Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов. При нея няма да има престъпления, защото те ще бъдат предотвратявани още в самия им зародиш от обществените ръководители и Учители. На чело на тази култура ще стоят царете на духовното съвършенство, които ще направляват съдбините на народите според разумните закони на живата природа.
Там
човек
ще се управлява според законите на Бога, написани не на книга, а в неговата душа, неговия ум и неговото сърце, както Христос е заповядал.
И така, от всичко казано до тук виждаме, че духовно повдигнатите хора могат да се съобщават с външния свят не само както обикновените хора, но и направо — по духовен път. Това са постигнали те, като са извършили една дълга вътрешна духовна работа през редица свои минали животи. Това може да постигне и всеки един от нас, стига само усилено да започне да работи в това направление.
към текста >>
И така, от всичко казано до тук виждаме, че духовно повдигнатите хора могат да се съобщават с външния
свят
не само както обикновените хора, но и направо — по духовен път.
Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов. При нея няма да има престъпления, защото те ще бъдат предотвратявани още в самия им зародиш от обществените ръководители и Учители. На чело на тази култура ще стоят царете на духовното съвършенство, които ще направляват съдбините на народите според разумните закони на живата природа. Там човек ще се управлява според законите на Бога, написани не на книга, а в неговата душа, неговия ум и неговото сърце, както Христос е заповядал.
И така, от всичко казано до тук виждаме, че духовно повдигнатите хора могат да се съобщават с външния
свят
не само както обикновените хора, но и направо — по духовен път.
Това са постигнали те, като са извършили една дълга вътрешна духовна работа през редица свои минали животи. Това може да постигне и всеки един от нас, стига само усилено да започне да работи в това направление.
към текста >>
47.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Има неща, постъпки и навици у
човека
, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота.
Д-р Ил. Стр. ДА СЕ УЧИТЕ „Слушайте гласа на Господа, който казва: създадох света за вас да се учите." Учителя.
Има неща, постъпки и навици у
човека
, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота.
От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива човек. Хората така са се вживели в тази еднородна среда, че в повечето случаи им е невъзможно да прозрат по-далече, да се самонаблюдават и да проследят своя развой. Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери. Всекидневието при тази среда се налага и на младо и на старо. Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите деди.
към текста >>
От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива
човек
.
Д-р Ил. Стр. ДА СЕ УЧИТЕ „Слушайте гласа на Господа, който казва: създадох света за вас да се учите." Учителя. Има неща, постъпки и навици у човека, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота.
От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива
човек
.
Хората така са се вживели в тази еднородна среда, че в повечето случаи им е невъзможно да прозрат по-далече, да се самонаблюдават и да проследят своя развой. Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери. Всекидневието при тази среда се налага и на младо и на старо. Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите деди. Всички сякаш се движат в една колона по вековно отъпкан път, по който всичко е отдавна изживяно и опитано.
към текста >>
Човек
се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик.
Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери. Всекидневието при тази среда се налага и на младо и на старо. Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите деди. Всички сякаш се движат в една колона по вековно отъпкан път, по който всичко е отдавна изживяно и опитано. Тук, сякаш няма поприще за нова работа.
Човек
се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик.
Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот. Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече. Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот.
към текста >>
Успоредно с това, духовният живот на
човека
е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече.
Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот.
Успоредно с това, духовният живот на
човека
е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече.
Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава.
към текста >>
При този стремеж по неща непосилни за него,
човек
се изтощава.
Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече. Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си.
При този стремеж по неща непосилни за него,
човек
се изтощава.
Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало. Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор. Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици.
към текста >>
Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща,
човек
потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор.
Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава. Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало.
Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща,
човек
потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор.
Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици. Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим!
към текста >>
оставим този нереален
свят
на нашите предшественици.
При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава. Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало. Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор. Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека.
оставим този нереален
свят
на нашите предшественици.
Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим! Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите деди? Ни най-малко не се замисляме за този неизчерпаем извор на сили, който замества в нашата среда далечното, недоловимото, разностранното и великото във всемира.
към текста >>
Като че ли ние сме извън този
свят
, които разучаваме.
Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си. Ние сме свикнали да ги изучаваме несвързани с нас. Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата. Ние изследваме нещата не само вън от нас, но и със средства, които нашият ум е сътворил.
Като че ли ние сме извън този
свят
, които разучаваме.
Той не ни ли обвързва? Неговите закони не творят ли естеството ни? Мнозинството е свикнало да живее в създадения от него илюзорен свят, в който си живее по своеобразен начин. То черпи сили не от родната си майка, а от една чужда дойка. Човечеството се е извърнало от първородната си среда и търси чрез собствени кумири да прозре в органическото, живото в света, което го е създало.
към текста >>
Мнозинството е свикнало да живее в създадения от него илюзорен
свят
, в който си живее по своеобразен начин.
Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата. Ние изследваме нещата не само вън от нас, но и със средства, които нашият ум е сътворил. Като че ли ние сме извън този свят, които разучаваме. Той не ни ли обвързва? Неговите закони не творят ли естеството ни?
Мнозинството е свикнало да живее в създадения от него илюзорен
свят
, в който си живее по своеобразен начин.
То черпи сили не от родната си майка, а от една чужда дойка. Човечеството се е извърнало от първородната си среда и търси чрез собствени кумири да прозре в органическото, живото в света, което го е създало. Ето какво казва Учителят: „Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо, от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на храненото, храната, която слиза в стомаха върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът Преди да слезе храната в стомаха, среща отвърстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията са лоши.
към текста >>
Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната... Дойдем ли до човка, и в неговия живот има две разклонения: едното към физическия
свят
, а другото — към духовния, към невидимия
свят
.
То черпи сили не от родната си майка, а от една чужда дойка. Човечеството се е извърнало от първородната си среда и търси чрез собствени кумири да прозре в органическото, живото в света, което го е създало. Ето какво казва Учителят: „Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо, от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на храненото, храната, която слиза в стомаха върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът Преди да слезе храната в стомаха, среща отвърстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията са лоши.
Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната... Дойдем ли до човка, и в неговия живот има две разклонения: едното към физическия
свят
, а другото — към духовния, към невидимия
свят
.
Затова, след като се приеме правилно храната по физически начин, настава другият процес: тази храна се смила и възприема от организъма хубаво, че човек изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процесът на разделяне: чистата храна, приета от кръвта, се изпраща по цялото тяло, да разнася живота, а нечистата, която е несъгласна с човека, се изхвърля навън... Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, от там в мозъка, гдето образува мисълта... В духовния живот има три патя, по които човек или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или тъй наречения, път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, по които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие.
към текста >>
Затова, след като се приеме правилно храната по физически начин, настава другият процес: тази храна се смила и възприема от организъма хубаво, че
човек
изпитва от това голяма приятност.
Човечеството се е извърнало от първородната си среда и търси чрез собствени кумири да прозре в органическото, живото в света, което го е създало. Ето какво казва Учителят: „Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо, от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на храненото, храната, която слиза в стомаха върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът Преди да слезе храната в стомаха, среща отвърстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията са лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната... Дойдем ли до човка, и в неговия живот има две разклонения: едното към физическия свят, а другото — към духовния, към невидимия свят.
Затова, след като се приеме правилно храната по физически начин, настава другият процес: тази храна се смила и възприема от организъма хубаво, че
човек
изпитва от това голяма приятност.
След това трябва да стане процесът на разделяне: чистата храна, приета от кръвта, се изпраща по цялото тяло, да разнася живота, а нечистата, която е несъгласна с човека, се изхвърля навън... Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, от там в мозъка, гдето образува мисълта... В духовния живот има три патя, по които човек или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или тъй наречения, път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, по които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля.
към текста >>
След това трябва да стане процесът на разделяне: чистата храна, приета от кръвта, се изпраща по цялото тяло, да разнася живота, а нечистата, която е несъгласна с
човека
, се изхвърля навън... Онази част от храната, която е съгласна с
човека
, минава в белите дробове, от там в мозъка, гдето образува мисълта... В духовния живот има три патя, по които
човек
или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или тъй наречения, път на човешкия дух.
Ето какво казва Учителят: „Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо, от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на храненото, храната, която слиза в стомаха върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът Преди да слезе храната в стомаха, среща отвърстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията са лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната... Дойдем ли до човка, и в неговия живот има две разклонения: едното към физическия свят, а другото — към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме правилно храната по физически начин, настава другият процес: тази храна се смила и възприема от организъма хубаво, че човек изпитва от това голяма приятност.
След това трябва да стане процесът на разделяне: чистата храна, приета от кръвта, се изпраща по цялото тяло, да разнася живота, а нечистата, която е несъгласна с
човека
, се изхвърля навън... Онази част от храната, която е съгласна с
човека
, минава в белите дробове, от там в мозъка, гдето образува мисълта... В духовния живот има три патя, по които
човек
или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или тъй наречения, път на човешкия дух.
Това са три пътя, три отделни живота, по които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума.
към текста >>
Създадох тялото да сте в общение с целия
свят
и да се ползувате от всички блага".
„Има едно заблуждение, от което хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами". „Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох ръцете да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто.
Създадох тялото да сте в общение с целия
свят
и да се ползувате от всички блага".
към текста >>
48.
ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията:
човек
би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ!
П. М. Геометричните детерминации на гр. Париж Проучването на резултата — т.е. на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията:
човек
би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ!
Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
към текста >>
Човек
би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж.
Париж Проучването на резултата — т.е. на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета. Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията!
Човек
би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж.
Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'.
към текста >>
Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което
човек
гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя
свят
.
Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура).
Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което
човек
гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя
свят
.
Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете — че те имат една реалност. След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос. Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба.
към текста >>
49.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато
свят
светува?
Не беше ли това безумие от негова страна? Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика? Кой се беше осмелил да повдигне крайчеца на завесата, за да види блестящото око на справедливостта? Гръм и мълния! Кой можеше да си позволи дързостта да раздвижи здравата почва, върху която първенците бяха построили своите здрави и непоклатими дворци?
Бедни и богати е имало от незапомнени времена, и винаги ще ги има, докато
свят
светува?
Те се гледаха с ужасени лица, убедени, че тъкмо това, което искаше младият халиф беше най-голямото народно зло. Три дни срок им даваше той, за да измислят начин и ред, който щеше да преобразува света! Един по един те напуснаха царската зала със смутени сърца, с бледи лица. Без отдих и без прекъсване царските съветници заседаваха. Направиха се много предложения, изказаха се всички.
към текста >>
Когато този закон стане плът и кръв, тогава
човек
ще светне и всички хора ще станат едно.
Потърсиха перо да го напишат и не намериха, потърсиха книга да го нанесат и не намериха. Тогава Всевишният им казал: Напишете го в човешкото сърце. Там той ще се съхрани през вековете. Така и направиха. Жив и трептящ до днес той е написан там.
Когато този закон стане плът и кръв, тогава
човек
ще светне и всички хора ще станат едно.
Тамар Ал Харун трепна от радост. Ето след един миг само той ще прочете закона, той ще открие великата тайна, пръв ще приложи новото в своята страна. Той устреми наново очи и жадно затърси. Но нищо повече не прочете. Тук ръкописът свършваше.
към текста >>
50.
DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Антените които
човек
е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано.
Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки. След това се дига и по най-късия път по права линия отлита към женската. С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин.
Антените които
човек
е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано.
Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени. Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища. Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата.
към текста >>
Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за
човека
като светлина.
Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù.
Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за
човека
като светлина.
Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено.
към текста >>
Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за
човека
.
В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина.
Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за
човека
.
Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око.
към текста >>
Например, ако влезе
човек
в тая стая, в която няма обикновена светлина, но има ултравиолетови лъчи, тая стая ще бъде тъмна за него, но ще бъде светла за пчелите.
Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око.
Например, ако влезе
човек
в тая стая, в която няма обикновена светлина, но има ултравиолетови лъчи, тая стая ще бъде тъмна за него, но ще бъде светла за пчелите.
Пчелите измазват добре своя кошер, събират смола от дърветата и запушват всички дупчици, за да не влиза вътре нито най-малкият светлинен лъч, но вътре те виждат всичко, понеже за тях са видими и други електромагнитни вълни. Доказано е още, че пчелата, като излети сутрин от кошера си, лети малко около него, за да долови по радиовълните, които изпущат растенията, къде има цъфнали цветя и полита в тая посока. По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни.
към текста >>
Човек
възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива.
По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери.
Човек
възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива.
Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия свят, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него. Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за човека. Тези нови установки ни водят към едно ново духовно разбиране на живота.
към текста >>
Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия
свят
, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него.
могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери. Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива.
Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия
свят
, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него.
Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за човека. Тези нови установки ни водят към едно ново духовно разбиране на живота.
към текста >>
Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за
човека
.
С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери. Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива. Това, което вижда неговото око, за него съставлява видимия свят, а това, което не възприема окото му, е невидимо за него.
Сега научно е намерено, че съществуват много неща, които не са видими за
човека
.
Тези нови установки ни водят към едно ново духовно разбиране на живота.
към текста >>
51.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият
свят
е светлина,
свят
на ред и порядък,
свят
на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият
свят
е светлина,
свят
на ред и порядък,
свят
на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие.
Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка. Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност.
към текста >>
Свят
без светлина е
свят
на безпорядък и безредие —
свят
, който се нуждае от Божествената ръка.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие.
Свят
без светлина е
свят
на безпорядък и безредие —
свят
, който се нуждае от Божествената ръка.
Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност. Само така душата уяква в доброто, в справедливостта и в разумността.
към текста >>
Светът на безводието и светът на сухотата е
свят
, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на Неговата слава и величие. Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие — свят, който се нуждае от Божествената ръка.
Светът на безводието и светът на сухотата е
свят
, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта.
Използувай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използувай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност. Само така душата уяква в доброто, в справедливостта и в разумността. И най-малката случка дава подтик към доброто, което иде от Бога; най-малката случка дава подтик към справедливостта; най-малката случка дава подтик към разумността.
към текста >>
Всеки
човек
, който седи на два стола, е гъгнив.
Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите си на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш. Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив.
Всеки
човек
, който седи на два стола, е гъгнив.
Всеки човек, който не знае, как да постъпва, е несретник. В света на доброто и на злото, в който живееш, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство със злото. То е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел — любовта.
към текста >>
Всеки
човек
, който не знае, как да постъпва, е несретник.
Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите си на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш. Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив. Всеки човек, който седи на два стола, е гъгнив.
Всеки
човек
, който не знае, как да постъпва, е несретник.
В света на доброто и на злото, в който живееш, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство със злото. То е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел — любовта. Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло.
към текста >>
Светът на доброто и на злото е Божествен
свят
.
Не свързвай приятелство със злото. То е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел — любовта. Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф.
Светът на доброто и на злото е Божествен
свят
.
Не влизай преждевременно в този свят — там не ти е мястото. Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения свят, ти всякога ще страдаш. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта.
към текста >>
Не влизай преждевременно в този
свят
— там не ти е мястото.
То е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел — любовта. Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. Светът на доброто и на злото е Божествен свят.
Не влизай преждевременно в този
свят
— там не ти е мястото.
Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения свят, ти всякога ще страдаш. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта. Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения свят.
към текста >>
Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения
свят
, ти всякога ще страдаш.
Злото има само един приятел — любовта. Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. Светът на доброто и на злото е Божествен свят. Не влизай преждевременно в този свят — там не ти е мястото.
Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения
свят
, ти всякога ще страдаш.
Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта. Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения свят. Без любовта, Божествените блага са непостижими.
към текста >>
Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения
свят
.
Не влизай преждевременно в този свят — там не ти е мястото. Докато не разполагаш със знанието и силите на напредналите и разумни същества в Божествения свят, ти всякога ще страдаш. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта.
Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения
свят
.
Без любовта, Божествените блага са непостижими. В любовта, Божествените блага представят нишки, от които целият живот е изтъкан. Духът е, който със своята светлина тъче добрия живот на човека. Ходи в светлината на Духа, за да те благослови Господ. Използувай допирните точки на светлината.
към текста >>
Духът е, който със своята светлина тъче добрия живот на
човека
.
Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непрекъснато ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта. Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения свят. Без любовта, Божествените блага са непостижими. В любовта, Божествените блага представят нишки, от които целият живот е изтъкан.
Духът е, който със своята светлина тъче добрия живот на
човека
.
Ходи в светлината на Духа, за да те благослови Господ. Използувай допирните точки на светлината. Използувай възможностите на светлината. Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето.
към текста >>
52.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек
със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина.
Може би те да са писани от Мойсея. а може би много по-късно, от Езра книжовникът, на когото се приписва, че първи е написал на книга „устното предание". Все едно, това е много малко важно за самата същност на тия космически слова. От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение.
Човек
със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина.
Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие. Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли.
към текста >>
Мозъкът на
човека
е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие.
а може би много по-късно, от Езра книжовникът, на когото се приписва, че първи е написал на книга „устното предание". Все едно, това е много малко важно за самата същност на тия космически слова. От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение. Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина.
Мозъкът на
човека
е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие.
Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията.
към текста >>
Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на
човека
са отдавна известни на човечеството.
Все едно, това е много малко важно за самата същност на тия космически слова. От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение. Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина. Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие.
Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на
човека
са отдавна известни на човечеството.
те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване.
към текста >>
Защото те са истина и са по-стари, отколкото
човек
може да си помисли.
Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина. Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие. Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях.
Защото те са истина и са по-стари, отколкото
човек
може да си помисли.
те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване. Затова тези думи: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" крият в себе си една от най-великите мистерии. Тези думи ни отвеждат до едни от най-интимните прояви на Божеството. Колкото и отдавна да са известни на човечеството тези слова и тази истина, все пак те са останали неразбрани за хората.
към текста >>
Хората на науката считат, че
човек
не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба.
Това библейско твърдение се приема на вяра от всички религиозни хора, които считат Библията за свещена книга. Това за тях е така, те не търсят доказателства. Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката.
Хората на науката считат, че
човек
не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба.
Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък.
към текста >>
Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил
човека
по образ и подобие свое.
Въпросите на вярата не се доказват. Те се схващат интуитивно и се разбират само по вътрешен път. Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство.
Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил
човека
по образ и подобие свое.
Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
към текста >>
Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на
човека
по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености.
Разбира се, съвсем на друго мнение е науката. Хората на науката считат, че човек не е рожба на Бога, а резултат на една дълга еволюция, минала през цялата животинска стълба. Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл.
Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на
човека
по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености.
Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието.
към текста >>
Така, идеята за сходството между Бога и
човека
е създадена по обратен път — антропоморфично, от
човека
към Бога.
Без съмнение, много от установките на науката са прави, ала те ни най-малко не са в състояние да изключат съществуването на една върховна Сила или Разум, който направлява всичко в природата и по един целесъобразен план твори и насочва всяка жива твар напред към развитие и съвършенство. Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък.
Така, идеята за сходството между Бога и
човека
е създадена по обратен път — антропоморфично, от
човека
към Бога.
Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието.
към текста >>
Човек
, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
Както и да въртим мисълта, накъдето и да насочваме размишленията си от гледището на обективните религиозни схващания и на науката, никога няма да се дойде до разяснение на тази библейска идея, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Само окултизмът е в състояние да хвърли истинска светлина върху тази дълбоко кабалистична мисъл. Мнозина, които мислят строго рационалистично, считат, че идеята за създаването на човека по образ и подобие на Бога не е нищо друго, освен една човешка идея, която приписва на Бога човешки качества и особености. Това би могло да се вземе за вярно само от гледището на една материалистична философия, която счита всичко трансцедентно за творба само на човешкия мозък. Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога.
Човек
, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува.
Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят.
към текста >>
Цялото органическо развитие от амебата до
човека
е първична планова целесъобразност в битието.
Така, идеята за сходството между Бога и човека е създадена по обратен път — антропоморфично, от човека към Бога. Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа.
Цялото органическо развитие от амебата до
човека
е първична планова целесъобразност в битието.
Затова човек включва в себе си целия останал животински свят. В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа.
към текста >>
Затова
човек
включва в себе си целия останал животински
свят
.
Човек, прочее, се мисли за най-съвършено творение в природата и приписва, следователно, своите черти на Божеството, което според тази философия и не съществува. Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието.
Затова
човек
включва в себе си целия останал животински
свят
.
В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна.
към текста >>
Човек
, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми.
Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят. В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен.
Човек
, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми.
Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души.
към текста >>
И тази форма е тази на.разумния"
човек
.
Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа.
И тази форма е тази на.разумния"
човек
.
Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи.
към текста >>
Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим
човека
по образ и подобие наше".
— Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек.
Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим
човека
по образ и подобие наше".
Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло.
към текста >>
Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде
човека
по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло.
Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството.
Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде
човека
по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло.
Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ.
към текста >>
Не,
човек
само в тяло не е още образ Божи.
И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло.
Не,
човек
само в тяло не е още образ Божи.
Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка?
към текста >>
Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия
човек
.
Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството. Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло.
Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия
човек
.
Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему". Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога.
към текста >>
Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи
човека
по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ.
Може ли и инак да се мисли, може ли да се допусне, че Бог, „Който не е тяло и няма сянка на тяло", да създаде човека по своя образ и да го създаде при това във вид на тяло. Не, човек само в тяло не е още образ Божи. Макар че думата образ подразбира форма, все пак тук, поради несъвършенство на думите, не ще се разбира формата на човешкото тяло. Въпросът е за един неведом образ на Първопричината, чиято проява са духа и душата, които образуват самия човек. Има нещо интересно в съпоставката на двата следващи един след друг стихове: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему" и следващия стих: „И създаде Бог человека по образу своему".
Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи
човека
по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ.
Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското?
към текста >>
Що е
човек
без душа, без проявена чрез тялото душа?
Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското?
Що е
човек
без душа, без проявена чрез тялото душа?
Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа".
към текста >>
Човек
, разумният
човек
,
човекът
дух и душа не би допуснал това, което става в света днес.
Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински.
Човек
, разумният
човек
,
човекът
дух и душа не би допуснал това, което става в света днес.
Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа". „Създаде Бог човека по своя образ". Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека.
към текста >>
„Създаде Бог
човека
по своя образ".
Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа".
„Създаде Бог
човека
по своя образ".
Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ".
към текста >>
А за тялото на
човека
Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7).
И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа". „Създаде Бог човека по своя образ". Създаде духът и душата по свой образ.
А за тялото на
човека
Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7).
„Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ?
към текста >>
„Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския
свят
до създаването формата, тялото на
човека
.
Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес. Но духът, Божественото ще вземе връх, ще се наложи и хората ще пораснат, от животни ще станат човеци с „жива душа". „Създаде Бог човека по своя образ". Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7).
„Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския
свят
до създаването формата, тялото на
човека
.
„И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката.
към текста >>
В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана
човек
жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския
човек
, Божия образ.
Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ".
В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана
човек
жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския
човек
, Божия образ.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие.
към текста >>
А защо в творческия план на битието
човек
е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ?
А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ.
А защо в творческия план на битието
човек
е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ?
Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека.
към текста >>
Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на
човека
; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях.
„И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката.
Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на
човека
; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях.
Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта.
към текста >>
Тогава
човек
ще се освободи от животинското.
В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях.
Тогава
човек
ще се освободи от животинското.
Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
към текста >>
Ще стане истински
човек
и само
човек
, образ и подобие Божие.
В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското.
Ще стане истински
човек
и само
човек
, образ и подобие Божие.
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека.
към текста >>
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на
човека
.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие.
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на
човека
.
Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия".
към текста >>
Човек
е създаден в тази еволюция.
Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека.
Човек
е създаден в тази еволюция.
Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло.
към текста >>
Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят —
човек
е създаден в деня на любовта.
Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция.
Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят —
човек
е създаден в деня на любовта.
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в
човека
— в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения
човек
, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта.
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в
човека
— в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения
човек
, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за
човека
.
Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за
човека
.
Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
Този
човек
, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия".
Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога. Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека.
Този
човек
, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия".
И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
53.
МАГИЯТА НА КНИГАТА - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Обаче във всяка органическа форма, колкото и малка да е тя, има интелигентност, макар и проявена не по същия начин, както у
човека
.
При него трябва да се изхожда от едно ново отношение към природата. Тя трябва да се схваща не като мъртъв механизъм, но като нещо живо и разумно. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което някои разбират. Няма нещо по-интелигентно, по-нежно и по-отзивчиво от живата природа. Голямо изкуство е вложила природата при създаването на тези дребни нищожни форми на организмите, в които някои не виждат никаква интелигентност.
Обаче във всяка органическа форма, колкото и малка да е тя, има интелигентност, макар и проявена не по същия начин, както у
човека
.
Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества, да погледнат на тези малки мидички, да видят, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани. Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт. Растенията са тъй живи, както и хората.
към текста >>
Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния
свят
".
То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя. Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората.
Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния
свят
".
Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят?
към текста >>
Детето ще каже:
Човек
ги написа.
С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят? После му покажи чертежа върху хартията и го попитай: Тези линии сами ли дойдоха върху тая хартия?
Детето ще каже:
Човек
ги написа.
Ще го попиташ после: Кой постави на цветето тази форма? То ще разбере, че съзнанието на цветето, разумното в цветето е направило това. После ще разглеждате, как пчелата събира мед, как го приготовлява, как го оставя да ферментира. И с много примри ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже на детето, че във всички създания: цветя, насекоми, птици и пр.
към текста >>
После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на
човека
.
„Заведи детето при едно смазано цветенце и му кажи: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Заведи го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажи: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на
човека
.
При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено. У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта".
към текста >>
буболечките, мушичките, птиците и
човека
, то е приготвено.
Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята.
буболечките, мушичките, птиците и
човека
, то е приготвено.
У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва.
към текста >>
54.
ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което
човек
се чувствува по-лек и по-свободен.
Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас.
И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което
човек
се чувствува по-лек и по-свободен.
* Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов. Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим.
към текста >>
* Силата на
човека
зависи от степента на възприетата от него Любов.
Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост!
* Силата на
човека
зависи от степента на възприетата от него Любов.
Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе. * И в кремъка, и в огнивото няма огън, но като се удрят, излизат искри, които подпалват.
към текста >>
Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия
свят
знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим.
И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов.
Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия
свят
знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим.
Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно. За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе. * И в кремъка, и в огнивото няма огън, но като се удрят, излизат искри, които подпалват. И народите сега като огнивото и кремъка се удрят.
към текста >>
55.
ТИ ДОЙДЕ - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тук
човек
намира себе си.
Ето пак сме при чешмичката, която праща надолу своите кристални струи, при чудно струпаните канари, наречени Железни врата. Ето полянката, която е свързана с куп спомени. Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор. Планината внася нещо светло и чисто в нас. Тук, на планината, един лъч от друго битие озарява нашит умове, една топлина, която иде от възвишени сфери, сгрява нашите сърца, нова сила дава крила и полет на нашата воля.
Тук
човек
намира себе си.
Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон.
към текста >>
Човек
трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени.
Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор. Планината внася нещо светло и чисто в нас. Тук, на планината, един лъч от друго битие озарява нашит умове, една топлина, която иде от възвишени сфери, сгрява нашите сърца, нова сила дава крила и полет на нашата воля. Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота.
Човек
трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени.
Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете.
към текста >>
От тук се открива един нов
свят
: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете.
Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка.
От тук се открива един нов
свят
: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете.
Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено. Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашит чисти селения.
към текста >>
Вие живеете в един приказен
свят
на любов и разумност, на велика хармония.
Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов.
Вие живеете в един приказен
свят
на любов и разумност, на велика хармония.
Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца! " Всички сме около Учителя.
към текста >>
Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка,
човек
.
Разговорът почва за времето, за околните гледки и пр. и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване.
Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка,
човек
.
Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>
Когато
човек
обича, става здрав.
Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират. Ще дойдете до оная любов, от която хората оздравяват. И после ще дойдете до любовта, която разхубавява.
Когато
човек
обича, става здрав.
Става здрав и оня, когото обичат. Ако повярвате, че Великото разумно начало ви обича, всички може да станете здрави. Любовта е велика храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Любовта е това, което дава условия за живеене в света.
към текста >>
Какво значи да любиш: да съединиш трите
свята
в едно — да познаеш
човека
в Божествения
свят
, в духовния и във физическия.
Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме. Двама души, които не се обичат, създават ада, в който и двамата се мъчат. А пък като се обичат, живеят в рая.
Какво значи да любиш: да съединиш трите
свята
в едно — да познаеш
човека
в Божествения
свят
, в духовния и във физическия.
Като възлюбиш някого, ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги. Всякога онзи, когото ти любиш, е онзи, който те е любил. Вие мислите, че любовта, която имате, е нещо позлатено. Не, любовта не е нещо позлатено.
към текста >>
Тогава един велик
свят
се открива пред тебе.
Той ти е направил всички услуги. Всякога онзи, когото ти любиш, е онзи, който те е любил. Вие мислите, че любовта, която имате, е нещо позлатено. Не, любовта не е нещо позлатено. Някой път виждаш в хората само обикновеното, а понякога имаш прозрение за красивото, което живее в тях.
Тогава един велик
свят
се открива пред тебе.
Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние. — Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека.
към текста >>
После тоя
свят
се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние.
Не, любовта не е нещо позлатено. Някой път виждаш в хората само обикновеното, а понякога имаш прозрение за красивото, което живее в тях. Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно.
После тоя
свят
се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние.
— Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека. Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата.
към текста >>
— Хубавото в
човека
не се губи.
Някой път виждаш в хората само обикновеното, а понякога имаш прозрение за красивото, което живее в тях. Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние.
— Хубавото в
човека
не се губи.
Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека. Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате.
към текста >>
Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в
човека
.
Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние. — Хубавото в човека не се губи.
Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в
човека
.
Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате. Постъпвайте така, както постъпвате с въздуха: т.е.
към текста >>
Човек
трябва да се научи да люби и да обича.
При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате. Постъпвайте така, както постъпвате с въздуха: т.е. ще приемате и ще давате.
Човек
трябва да се научи да люби и да обича.
Да люби и да обича безкористно. Някой като обикне някого, оставя го свободен. А друг като обикне, туря юлар. Това не е любов. Любовта има безброй форми.
към текста >>
Докато
човек
се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новите идеи, те не могат да му се предадат.
Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр. непрана вълна, и ако можете да я обработите, добре. Твоят възлюбен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява. Нали слънцето е голямо, а пък колко малки слънца са фотографирани!
Докато
човек
се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новите идеи, те не могат да му се предадат.
Радвайте се на слънцето, което ви дава светлина, радвайте се на въздуха, на водата, на днешния излет. Когато любовта ви посети, тя няма да седи нито една секунда при вас. Тя ще мине, ще ви остави благата и ще си отмине И вие трябва да работите върху оставените блага. Любовта иде и ако я приемете, ще влезете в един нов красив живот!
към текста >>
56.
DU MAITRE - LA PATIENCE
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Природата ги е създала със своя гений много по-рано от
човека
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Биотехника Това е един нов дял на биологията, създаден от Д-р Гислер, ръководител на института по биотехника в Хале. Биотехниката е интересна, защото показва, как природата е способна да дойде до най-съвършените технически изобретения, за да постигне някоя своя цел. Напр. парашутът, далекогледът и множество други апарати на днешната човешка техника съществуват в организмите.
Природата ги е създала със своя гений много по-рано от
човека
.
Тя е приложила такива технически правила и закони, които човекът-изследовател открива отново сега. Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация.
към текста >>
Тя е приложила такива технически правила и закони, които
човекът
-изследовател открива отново сега.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Биотехника Това е един нов дял на биологията, създаден от Д-р Гислер, ръководител на института по биотехника в Хале. Биотехниката е интересна, защото показва, как природата е способна да дойде до най-съвършените технически изобретения, за да постигне някоя своя цел. Напр. парашутът, далекогледът и множество други апарати на днешната човешка техника съществуват в организмите. Природата ги е създала със своя гений много по-рано от човека.
Тя е приложила такива технически правила и закони, които
човекът
-изследовател открива отново сега.
Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация. Мак Ленан и Бъртон са забелязали в 1903 година, че йонизацията на затворен въздух се намалява, когато съдът, в който е затворен въздухът, се обвие с дебел пласт материя, която не притежава радиоактивни свойства.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
57.
УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Съвършеният
човек
е доволен от всичко.
Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него! Какви недъзи има в света не е важно — важно е какви добродетели има. Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света. Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи.
Съвършеният
човек
е доволен от всичко.
Нему нищо не липсва. Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов свят. Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда. Проявите на живота не са самият живот.
към текста >>
Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов
свят
.
Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света. Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи. Съвършеният човек е доволен от всичко. Нему нищо не липсва.
Съвършеният има всичко и още един малък излишък, с който иска да създаде един нов
свят
.
Какво е животът, в какво се състои той? Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби; един умира, друг се ражда. Проявите на живота не са самият живот. В Евангелието се казва : „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога." Да познаеш цялата вселена с нейните десет милиарда слънца и безброй планети и луни — какво дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие за живота. Питат също, какво е Господ!
към текста >>
Злото в света е творчески принцип, който е имал сила да обърне оная инертна материя в природата и да създаде от нея един
свят
.
В годината се раждат 40 милиона хора — умират 35 милиона — кой се грижи за тия хора? Кой се грижи за животните, за дърветата, за тревите, кой се грижи? Кой се грижи за цялата земя, за Слънцето, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий? Кой се грижи за всичко? Красотата на живота е в големите противоречия, които съществуват.
Злото в света е творчески принцип, който е имал сила да обърне оная инертна материя в природата и да създаде от нея един
свят
.
После иде доброто, което работи върху света, за да го уреди. Не търси любовта като забавление. Любовта е не, само стимул, но най-великата храна, която се доставя на човека. Без любов храна не можеш да си доставиш. Без любов храна на сърцето си, на душата си и на духа си не можеш да доставиш.
към текста >>
Любовта е не, само стимул, но най-великата храна, която се доставя на
човека
.
Кой се грижи за всичко? Красотата на живота е в големите противоречия, които съществуват. Злото в света е творчески принцип, който е имал сила да обърне оная инертна материя в природата и да създаде от нея един свят. После иде доброто, което работи върху света, за да го уреди. Не търси любовта като забавление.
Любовта е не, само стимул, но най-великата храна, която се доставя на
човека
.
Без любов храна не можеш да си доставиш. Без любов храна на сърцето си, на душата си и на духа си не можеш да доставиш. Христос носи кръста си с любов, но само до половината път. Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение.
към текста >>
Писанието казва: „Възлюбил си Истината в
човека
".
Хората искат много малко да плачат. Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари обуща или две три парцаливи банкноти. Искат евтино да минат. Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им.
Писанието казва: „Възлюбил си Истината в
човека
".
Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта. Истината това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е Любов. Но без истината не можем да познаем Бога. Само в истината можем да познаем, какво нещо е Любовта.
към текста >>
Нашият
свят
ще бъде устроен от истината.
Истината не обръща внимание на външната форма на хората. Истината, като намери въглен, прави го на диамант. Истината, като намери един камък, прави го на скъпоценен Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия премахва страданието. Дето истината влезе, тя урежда света.
Нашият
свят
ще бъде устроен от истината.
Как ще го устрои, само истината знае. Следователно всички, които искат да вървят напред, трябва да обичат истината. Как ще обичаш истината? Ако си разтревожен, че си изгубил нещо, щом зърнеш истината, забравяш всички свои страдания. Щом дойде истината при тебе, всичко изгубено ще се върне.
към текста >>
Сега ние живеем в най-лошите условия, в един
свят
, дето любовта е неразбрана.
— Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе. Благодарение на това, че ни обичат, ние съществуваме. Благодарение, че Бог ни обгръща със своята любов и като гледа снизходително към нас, се усмихва.
Сега ние живеем в най-лошите условия, в един
свят
, дето любовта е неразбрана.
Тая любов не може да ни освободи. Истината иде на помощ да ни освободи от миналото робство на света. Интересува ни, как ще се освободи света, а не как се е заробил. Няма по-хубаво нещо от това човек да живее в истината! Няма по-хубаво нещо от това, думите да имат едно значение!
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от това
човек
да живее в истината!
Благодарение, че Бог ни обгръща със своята любов и като гледа снизходително към нас, се усмихва. Сега ние живеем в най-лошите условия, в един свят, дето любовта е неразбрана. Тая любов не може да ни освободи. Истината иде на помощ да ни освободи от миналото робство на света. Интересува ни, как ще се освободи света, а не как се е заробил.
Няма по-хубаво нещо от това
човек
да живее в истината!
Няма по-хубаво нещо от това, думите да имат едно значение! Което говориш да има само едно значение! Ако повярвате това, ще се подмладите, докато станете малки деца. Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов?
към текста >>
Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш
човек
.
Ако повярвате това, ще се подмладите, докато станете малки деца. Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов? Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината.
Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш
човек
.
Що е човек? Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят!
към текста >>
Що е
човек
?
Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов? Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек.
Що е
човек
?
Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света.
към текста >>
Човек
е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта.
Що значи любов? Любов значи да родиш истината, а за да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек?
Човек
е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта.
Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието.
към текста >>
То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият
свят
!
Като родиш истината, тя ще ти даде възможност да станеш човек. Що е човек? Човек е оня, който се е влюбил в любовта, родил се е от истината и е възпитан от мъдростта. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващо слънце.
То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият
свят
!
Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа. Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло.
към текста >>
Да идем при тях и да озарим техния
свят
!
Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа. Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло. Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина — ти си далеч от истината. Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем слънца за страдащите.
Да идем при тях и да озарим техния
свят
!
Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
към текста >>
58.
ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Животът днес е толкова отруднен,
човек
трябва да бъде винаги така на щрек, че не може и да се мисли за неща извън потресающите събития, които ни предлага всеки отлитащ ден.
И малко дете ще ги кара" (Исая 11,6)? Без съмнение, никой няма да му повярва и ще го считат за луд. А някои, които все още могат да погледнат на живота по-„романтично", ще се задоволят с една презрителна и високомерна усмивка и ще го нарекат утопист! И ще отминат в своя житейски път, отрупан с толкова и при това „реални" въпроси, задачи и изисквания. Кому остава днес време да мисли за такива неща, които могат да бъдат само фантастични.
Животът днес е толкова отруднен,
човек
трябва да бъде винаги така на щрек, че не може и да се мисли за неща извън потресающите събития, които ни предлага всеки отлитащ ден.
Така ние непрестанно се учим да робуваме на дребните случки на живота и непрестанно да се въртим около тях като център. А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии". „Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек.
към текста >>
„Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича
човек
.
Животът днес е толкова отруднен, човек трябва да бъде винаги така на щрек, че не може и да се мисли за неща извън потресающите събития, които ни предлага всеки отлитащ ден. Така ние непрестанно се учим да робуваме на дребните случки на живота и непрестанно да се въртим около тях като център. А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии".
„Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича
човек
.
И все пак, всред вихъра на разгорещените страсти има и утописти и те са доста много. Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота.
към текста >>
Разбира се, ние не поддържаме, че
човек
трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло.
Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица. Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно.
Разбира се, ние не поддържаме, че
човек
трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло.
Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай.
към текста >>
Напротив, разумният и духовният
човек
са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло.
Напротив, разумният и духовният
човек
са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая.
към текста >>
Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят
човека
и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи.
Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота!
Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят
човека
и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи.
Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес. А идеалът, той е в това велико пророчество. — Ще дойде ден, когато най-непримиримото, вражеското ще се обедини в едно цяло и ще заживее в живот на творчество и хармония. Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни.
към текста >>
Всеки
човек
поотделно мисли, че хората са били все такива и такива ще си останат през всички времена.
Ала те движат света към напредък. Ако те биха били пророчество или морал за зло, те биха умрели при първата си проява, щом като им се изпитат последствията. Но доброто живее вечно. То живее в мълчание, забулено, докато завладее всички гънки на живота. И днес хората си мислят, че няма да дойдат дни на добро и любов в света.
Всеки
човек
поотделно мисли, че хората са били все такива и такива ще си останат през всички времена.
Разбира се, това е само външен изглед, така ни се струва нам, когато злото напре много. В тия дни на угнетение ние се сещаме за великото учение на любовта на Христа, Учителят от Назарет. И днес някои считат, че то е едно досущ излишно учение, учение, което поддържа робството и блаженството на „нищите". А не си дават труд да помислят и да видят, че без християнството не би имало никаква съвременна европейска култура. Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост.
към текста >>
Наистина, днешният
човек
още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае.
Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят. По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора?
Наистина, днешният
човек
още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае.
А щом ги знае, това показва, че те ще отидат още по-надолу и ще завладеят с време, с поколения целия му живот и естество. А пътят седи в съзнанието и работата, невидимата неусетната работа на всички големи идеалисти през вековете от две хиляди години насам. И тия всички идейни хора през своето време са бивали наричани утописти и са бивали осмивани. Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро. Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал свят.
към текста >>
Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал
свят
.
Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае. А щом ги знае, това показва, че те ще отидат още по-надолу и ще завладеят с време, с поколения целия му живот и естество. А пътят седи в съзнанието и работата, невидимата неусетната работа на всички големи идеалисти през вековете от две хиляди години насам. И тия всички идейни хора през своето време са бивали наричани утописти и са бивали осмивани. Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро.
Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал
свят
.
И „утопията" ще се превърне в реалност. Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде. И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи.
към текста >>
Ала по-хубаво е да вярва
човек
в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде.
Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро. Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал свят. И „утопията" ще се превърне в реалност. Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия.
Ала по-хубаво е да вярва
човек
в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде.
И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи. А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност. И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват.
към текста >>
И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки
човек
, общества и народи.
Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал свят. И „утопията" ще се превърне в реалност. Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде.
И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки
човек
, общества и народи.
А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност. И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира.
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато
човек
стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина.
Ако културата, темпераментът и ширината на емоциите ясно проличават в сценичното пресъздаване, те не могат да избегнат от ухото на опитния слушател и в случая, когато пръстите на човешката ръка произвеждат и най-отвлеченото от всички изкуства — тоновото изкуство. Въпреки че много от видните и първи музиканти са склонни да мислят, че в музикалното творение няма друго осен чиста музика, която не говори за нещо, освен за себе си, все пак ние сме склонни да допуснем, че то крие в себе си някакъв израз, една идея, която се разбира и се проумява не с оня слой в нашето предметно съзнание, където ние разрешаваме всекидневните си потреби, а с един по-фин инструмент в нашия душевен живот, където музиката извършва своето преобразование и вътрешно чудо. Когато някой импресионист-критик на музиката се опита да изрази с думи свето музикално изживяване, той може да каже неща, които коренно се отличават от това, което ще каже друг, но все пак и двамата имат едно преживяване, което е еднакво в своята дълбина и настройва по един и същ начин, по законите на психичния резонанс, душите на всички слушатели. Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа.
Когато
човек
стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина.
Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота. Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното.
към текста >>
Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един
свят
, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония.
Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа. Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина. Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота. Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист.
Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един
свят
, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония.
Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното. Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята. Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие. Тайната на себеотдаването на творците във всяко изкуство е неразрешима, както е неразрешима тайната на техните творби.
към текста >>
Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя
свят
, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие.
Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното. Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята.
Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя
свят
, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие.
Тайната на себеотдаването на творците във всяко изкуство е неразрешима, както е неразрешима тайната на техните творби.
към текста >>
60.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
само като гледате
човека
през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е.
само като гледате
човека
през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа.
И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му.
към текста >>
И това значи именно познаване на
човека
.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа.
И това значи именно познаване на
човека
.
Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ.
към текста >>
Ако ние виждаме у
човека
само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека.
Ако ние виждаме у
човека
само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме.
Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>
Ето защо, чрез любовта
човек
влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа.
Ето защо, чрез любовта
човек
влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното.
Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
към текста >>
Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един
човек
, докато не цениш душата му.
само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното.
Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един
човек
, докато не цениш душата му.
Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда.
към текста >>
И когато
човек
стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ.
И когато
човек
стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав?
към текста >>
Когато
човек
прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света.
Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа.
Когато
човек
прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света.
Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват.
към текста >>
Само когато
човек
стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите.
Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества.
Само когато
човек
стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите.
А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват. Така човек внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва.
към текста >>
Като вижда
човек
добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват.
Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат.
Като вижда
човек
добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват.
Така човек внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва. Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате". В основата на целокупния живот седи единството.
към текста >>
Така
човек
внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие.
Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват.
Така
човек
внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие.
А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва. Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате". В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони и листа на великия космичен живот, който минава през всички тях.
към текста >>
А когато
човек
държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва.
Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват. Така човек внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие.
А когато
човек
държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва.
Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате". В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони и листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Любовта произтича от единството на цялото битие.
към текста >>
Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един
човек
, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти.
А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Като вижда човек добрите черти, красивото у някого, той ги подхранва, дава им храна и те се засилват и разцъфтяват. Така човек внася нещо ново у онзи, когото обича — подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва.
Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един
човек
, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти.
Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате". В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони и листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Любовта произтича от единството на цялото битие. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.
към текста >>
Ето защо, когато
човек
люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество.
Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби.
Ето защо, когато
човек
люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество.
Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори.
към текста >>
А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея
човек
не твори.
Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт.
А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея
човек
не твори.
Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода?
към текста >>
Представете си тогава, какво може да стане от
човека
, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Представете си тогава, какво може да стане от
човека
, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра.
към текста >>
Такъв
човек
може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен.
Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Такъв
човек
може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен.
Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата.
към текста >>
При любовта
човек
влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем.
Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила. Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие.
При любовта
човек
влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем.
Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради.
към текста >>
Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у
човека
.
Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения".
Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у
човека
.
Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
към текста >>
Когато съзнаваме, че в един
човек
се крие един красив
свят
, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
Когато съзнаваме, че в един
човек
се крие един красив
свят
, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>
„Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един
човек
, трябва да го обичате.
Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава".
„Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един
човек
, трябва да го обичате.
Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето.
към текста >>
Благото, което искате за някой
човек
, ще мине през вас.
Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате.
Благото, което искате за някой
човек
, ще мине през вас.
Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр.
към текста >>
Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице
човек
, в когото има абсолютно доверие,
човек
без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети".
Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате.
Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице
човек
, в когото има абсолютно доверие,
човек
без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети".
Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>
61.
ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на
човека
.
К. Ик.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на
човека
.
Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото.
към текста >>
Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на
човека
е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека.
Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на
човека
е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона.
към текста >>
Слухът е едно от петте сетива, чрез които
човек
се съобщава с външния
свят
.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
Слухът е едно от петте сетива, чрез които
човек
се съобщава с външния
свят
.
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100.
към текста >>
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на
човека
и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят.
Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на
човека
и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота.
Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е.
към текста >>
Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на
човека
засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ.
Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона!
Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на
човека
засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ.
Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци.
към текста >>
Съзнанието на
човека
постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н.
В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете.
Съзнанието на
човека
постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н.
от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове?
към текста >>
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един
човек
, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци.
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един
човек
, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
към текста >>
— Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на
човека
, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува.
от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове?
— Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на
човека
, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува.
Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови. Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина.
към текста >>
Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе
човека
до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува.
Засега, обаче, в музиката се използуват тонове, които имат най-много 10,000 трептения. Звукове с повече трептения още не могат да се осъзнаят като тонове н да се използуват в музиката като градивен материал, а има хора, които са дори глухи за звукове с много голяма височина. Колкото е по-висок един тон, толкова той е по-тих и за да се възприеме, необходима е толкова по-голяма будност на съзнанието и острота на слуха. Не са малко хората, които не могат да проследят една тиха музика -— за тях са недостъпни едва доловимите нюанси на тихите тонове и те скоро започват да скучаят, докато най-после заспят. Така заспива едно ограничено съзнание и когато се опита да проследи една отвлечена мисъл.
Развитието на съзнанието, обаче, ще доведе
човека
до възможността да възприема и да си служи с тонове, много по-високи от тия, които съвременната музика използува.
И ето откъде, на второ място, ще дойде обогатяването й с нови тонове. Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр.
към текста >>
Обикновеният
човек
чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове.
Историческите сведения потвърждават и тая възможност за нейното усъвършенствуване: докато тоновата система на индийците, ако и да е много богата, благодарение на използуването на четвърттонието, обхваща само три октави, съвременната европейско музика се разпростира вече върху 7-8 октави. С допълнителното включване на нови, по-високи тонове в нашата музикална система, ще се увеличава постепенно и броя на октавите. В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр. Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила.
Обикновеният
човек
чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове.
Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга.
към текста >>
музика, за която ухото на
човека
е глухо, то не може да я долавя.
Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр. Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е.
музика, за която ухото на
човека
е глухо, то не може да я долавя.
Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави.
към текста >>
Един ден
човек
ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика.
Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави.
Един ден
човек
ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика.
Сега той доловя музиката на сърцето само като подтици в него, а музиката на ума — като светли мисли."
към текста >>
62.
ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тялото е един посредник между духовния
човек
и физическия
свят
.
3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот.
Тялото е един посредник между духовния
човек
и физическия
свят
.
То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
към текста >>
Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия
свят
.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман.
Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия
свят
.
Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка.
към текста >>
Учителят казва: „
Човек
е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения.
Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.
Учителят казва: „
Човек
е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения.
Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома. Ние виждаме, че при изграждането на най-малкия жив елемент в природата влизат три вида сили.
към текста >>
Човек
представлява един такъв възел.
„Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения.
Човек
представлява един такъв възел.
В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома. Ние виждаме, че при изграждането на най-малкия жив елемент в природата влизат три вида сили. Протоплазмата е представителка на условията, средата, които ще дарят зараждащия се живот с нужните най-елементарни сили.
към текста >>
В математично отношение аз си представлявам
човека
на земята като една от най-сложните формули".
Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел.
В математично отношение аз си представлявам
човека
на земята като една от най-сложните формули".
Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома. Ние виждаме, че при изграждането на най-малкия жив елемент в природата влизат три вида сили. Протоплазмата е представителка на условията, средата, които ще дарят зараждащия се живот с нужните най-елементарни сили. Тя провожда и концентрира, като същевременно преработва енергиите на природата.
към текста >>
„Всеки уд в тялото на
човека
е среда —- проводник на известна повиеше енергия.
Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът.
„Всеки уд в тялото на
човека
е среда —- проводник на известна повиеше енергия.
Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм.
към текста >>
При растежа и развитието на
човека
взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята.
От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят.
При растежа и развитието на
човека
взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята.
Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
към текста >>
Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на
човека
.
При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости).
Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на
човека
.
При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото).
към текста >>
При проявата на Божественото у
човека
ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля.
Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
При проявата на Божественото у
човека
ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля.
Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой.
към текста >>
Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у
човека
тук на земята?
Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля.
Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у
човека
тук на земята?
Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма.
към текста >>
Душевният живот на
човека
тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават.
Душевният живот на
човека
тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.
към текста >>
Така
човек
трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой.
При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото).
Така
човек
трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой.
Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят.
към текста >>
Защото хармонията в духовния мир на
човека
обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма.
Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма.
Защото хармонията в духовния мир на
човека
обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма.
Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят.
към текста >>
Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у
човека
.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма.
Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у
човека
.
„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен.
към текста >>
Вие ще срещнете един добре развит и мускулест
човек
и ще отсъдите, че ще е физически работник.
Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени. У едни е по-дейна и по-добре развита една система, а у други — друга. Никога не можем да срещнем едно пълно покритие. Не е ли така и в характера на хората?
Вие ще срещнете един добре развит и мускулест
човек
и ще отсъдите, че ще е физически работник.
Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений.
към текста >>
Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си
човекът
на творческия гений в полето на науката (приложните науки).
Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений.
Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си
човекът
на творческия гений в полето на науката (приложните науки).
А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н.
към текста >>
63.
LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик
свят
, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Нови хоризонти за науката От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част: „Ние сме в предверието на един велик
свят
, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности.
Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр.
към текста >>
И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния
човек
!
Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение. Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле.
И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния
човек
!
Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум.
към текста >>
Само тогава ще може
човек
с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения.
Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот.
Само тогава ще може
човек
с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения.
И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
* * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
64.
КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато
човек
е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието.
БЛАГОДАРНОСТТА Благодарността трябва да влезе в човешката душа като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Герой е онзи, който всякога е благодарен. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта.
Когато
човек
е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието.
Божественият живот може да се придобие само чрез любовта и благодарността. Бъди благодарен за всичко, при всички условия! Обрал те някой — благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари ; заболял си — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо.
към текста >>
Ако
човек
не може да направи това, нищо друго не може да постигне.
Бъди благодарен за всичко, при всички условия! Обрал те някой — благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари ; заболял си — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо. Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност.
Ако
човек
не може да направи това, нищо друго не може да постигне.
Няма по-велико нещо в живота от това, човек да бъде благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях. Като извади човек неблагодарността вън от себе си и внесе благодарността в сърцето си, тогава ще види Бога и Христа.
към текста >>
Няма по-велико нещо в живота от това,
човек
да бъде благодарен.
Обрал те някой — благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари ; заболял си — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо. Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне.
Няма по-велико нещо в живота от това,
човек
да бъде благодарен.
Благодарността отваря пътя на любовта. Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях. Като извади човек неблагодарността вън от себе си и внесе благодарността в сърцето си, тогава ще види Бога и Христа. Ще ги види в проявите на любовта.
към текста >>
Като извади
човек
неблагодарността вън от себе си и внесе благодарността в сърцето си, тогава ще види Бога и Христа.
Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, човек да бъде благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях.
Като извади
човек
неблагодарността вън от себе си и внесе благодарността в сърцето си, тогава ще види Бога и Христа.
Ще ги види в проявите на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен.
към текста >>
Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за
човека
, който не е създал нищо.
Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността.
Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за
човека
, който не е създал нищо.
Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена.
към текста >>
Човек
трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта.
Благодарете за това. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо.
Човек
трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта.
Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ.
към текста >>
Той искал да покаже, че
човек
може да бъде благодарен на всичко.
Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си.
Той искал да покаже, че
човек
може да бъде благодарен на всичко.
Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ. Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта.
към текста >>
Той доказал също, че
човек
може да бъде благодарен и за лошата жена.
Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко.
Той доказал също, че
човек
може да бъде благодарен и за лошата жена.
Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ. Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта. Светът, който сега се създава, е свят на любовта.
към текста >>
Ако благодарността не влезе в сърцето на
човека
, той не може да влезе в Царството Божие.
Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ.
Ако благодарността не влезе в сърцето на
човека
, той не може да влезе в Царството Божие.
Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта. Светът, който сега се създава, е свят на любовта. Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой съпътник. Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта.
към текста >>
Светът, който сега се създава, е
свят
на любовта.
Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ. Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта.
Светът, който сега се създава, е
свят
на любовта.
Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой съпътник. Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта. И като срещнеш един човек, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете.
към текста >>
Влезеш ли в този
свят
, любовта трябва да бъде твой съпътник.
Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ. Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта. Светът, който сега се създава, е свят на любовта.
Влезеш ли в този
свят
, любовта трябва да бъде твой съпътник.
Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта. И като срещнеш един човек, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина.
към текста >>
И като срещнеш един
човек
, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш.
Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта. Светът, който сега се създава, е свят на любовта. Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой съпътник. Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта.
И като срещнеш един
човек
, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш.
Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света.
към текста >>
А блаженството седи в това, че Бог ще се весели в
човека
, и
човек
ще се радва и ще има вътрешен мир.
Те са лъчите на Слънцето, за които постоянно трябва да благодарите. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват и развиват ума. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват сърцето и го правят мощно. Има особени лъчи на Божията Любов, които хранят душата. И като благодарите за всичко в живота, ще влезете в Царството на Любовта и ще бъдете блажени.
А блаженството седи в това, че Бог ще се весели в
човека
, и
човек
ще се радва и ще има вътрешен мир.
към текста >>
65.
ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В биологично отношение всеки
човек
по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си.
Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена.
В биологично отношение всеки
човек
по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си.
В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр. Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение.
към текста >>
В обществено отношение,
човек
е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен
човек
, „годен за живота".
Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си.
В обществено отношение,
човек
е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен
човек
, „годен за живота".
Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр. Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера.
към текста >>
Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага
човека
, си остава все пак семейството.
Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота".
Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага
човека
, си остава все пак семейството.
Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр. Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява.
към текста >>
И ние казваме, че днешният
свят
е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.
Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи.
И ние казваме, че днешният
свят
е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.
Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява. А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората.
към текста >>
Вярно е, има нещо в днешния
свят
, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение.
В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.
Вярно е, има нещо в днешния
свят
, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение.
Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява. А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората. В същност, никой човек не с в състояние да създаде блага.
към текста >>
В същност, никой
човек
не с в състояние да създаде блага.
Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява. А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората.
В същност, никой
човек
не с в състояние да създаде блага.
Най-важните блага, без които не може, ги създава природата. Човек в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва. Както и да е, благата, които природата ни дава, човек ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват. И след всичко това, какво обществено значение имат всичките тези блага? Природата ги е дала даром, хората влагат труд, докато станат те годни за използуване, а после стават роби и зависими от тия блага.
към текста >>
Човек
в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва.
Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява. А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората. В същност, никой човек не с в състояние да създаде блага. Най-важните блага, без които не може, ги създава природата.
Човек
в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва.
Както и да е, благата, които природата ни дава, човек ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват. И след всичко това, какво обществено значение имат всичките тези блага? Природата ги е дала даром, хората влагат труд, докато станат те годни за използуване, а после стават роби и зависими от тия блага. От благата ли? Не, но те стават роби и зависими от тия, които са съумели да ги натрупат.
към текста >>
Както и да е, благата, които природата ни дава,
човек
ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват.
А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората. В същност, никой човек не с в състояние да създаде блага. Най-важните блага, без които не може, ги създава природата. Човек в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва.
Както и да е, благата, които природата ни дава,
човек
ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват.
И след всичко това, какво обществено значение имат всичките тези блага? Природата ги е дала даром, хората влагат труд, докато станат те годни за използуване, а после стават роби и зависими от тия блага. От благата ли? Не, но те стават роби и зависими от тия, които са съумели да ги натрупат. Те са отделни хора, а също по-малки и по-големи обществени единици.
към текста >>
И
човек
ще ги има преизобилно, даром.
— Всеки има право свободно да се ползува от благата на природата. Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата.
И
човек
ще ги има преизобилно, даром.
Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока.
към текста >>
Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото,
човек
ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване.
Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром.
Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото,
човек
ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване.
А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр.
към текста >>
Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия
свят
, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина.
Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение.
Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия
свят
, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина.
Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва.
към текста >>
А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между
човек
и
човек
.
Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв.
А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между
човек
и
човек
.
Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието". Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото.
към текста >>
А за
човека
на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение.
Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото. Днес е епоха, когато единиците трябва да жертвуват всичко, дори живота си, за обществото, за нацията. Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми.
А за
човека
на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение.
То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание. Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща.
към текста >>
За такъв
човек
, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание.
Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми. А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение. То произлиза от любовта му към Цялото.
За такъв
човек
, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание.
Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония.
към текста >>
Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки
човек
, не са обект на неговото пълно съзнание.
То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание. Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща.
Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки
човек
, не са обект на неговото пълно съзнание.
Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение.
към текста >>
И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния
свят
.
Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония.
И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния
свят
.
Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко.
към текста >>
Те събуждат в
човека
, преди всичко, съзнанието за Цялото.
Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение.
Те събуждат в
човека
, преди всичко, съзнанието за Цялото.
Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство.
към текста >>
Човек
се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко.
И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото.
Човек
се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко.
Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички.
към текста >>
Съзнанието към Цялото събужда в
човека
социалното чувство, обичта към другите.
Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко.
Съзнанието към Цялото събужда в
човека
социалното чувство, обичта към другите.
А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>
66.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В. Пашов ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ
ЧОВЕК
И ПРИРОДА „Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата".
В. Пашов ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ
ЧОВЕК
И ПРИРОДА „Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата".
Учителят В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високоиздигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата. Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на човека и човечеството. За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата. Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата.
към текста >>
Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на
човека
и човечеството.
В. Пашов ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧОВЕК И ПРИРОДА „Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата". Учителят В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високоиздигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата.
Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на
човека
и човечеството.
За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата. Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата. И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието.
към текста >>
За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на
човека
и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата.
В. Пашов ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧОВЕК И ПРИРОДА „Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата". Учителят В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високоиздигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата. Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на човека и човечеството.
За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на
човека
и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата.
Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата. И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно.
към текста >>
Човекът
и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата.
В. Пашов ВЗАИМООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ЧОВЕК И ПРИРОДА „Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата". Учителят В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високоиздигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата. Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на човека и човечеството. За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата.
Човекът
и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата.
И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата. И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието.
към текста >>
За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на
човека
и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно.
За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата. Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата. И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието.
За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на
човека
и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно.
То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството.
към текста >>
Достатъчно е да се проследи статистически живота на
човека
и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения.
И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт.
Достатъчно е да се проследи статистически живота на
човека
и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения.
Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер.
към текста >>
Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения
свят
посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси.
в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения.
Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения
свят
посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси.
Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер.
към текста >>
Тъй като
човекът
и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в
човека
и в човечеството.
За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси.
Тъй като
човекът
и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в
човека
и в човечеството.
И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята.
към текста >>
И когато
човекът
и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр.
То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството.
И когато
човекът
и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр.
в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята — лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер.
към текста >>
Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на
човека
и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр.
Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята — лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер. Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя.
Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на
човека
и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр.
в природата, защото тази енергия избухва като динамит. Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората. Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството.
към текста >>
Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на
човека
, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората.
Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята — лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер. Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя. Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр. в природата, защото тази енергия избухва като динамит.
Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на
човека
, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората.
Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората. Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, откъдето действува на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота. Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството.
към текста >>
Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на
човека
и човечеството.
Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората. Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, откъдето действува на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота.
Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на
човека
и човечеството.
На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало.
към текста >>
На всички е известно, че когато
човек
се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва.
Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората. Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, откъдето действува на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота. Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството.
На всички е известно, че когато
човек
се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва.
същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало. Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт.
към текста >>
Тази идея е мъчно разбираема за обикновения
човек
, който още не може да мисли правилно, но това е един факт.
На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало.
Тази идея е мъчно разбираема за обикновения
човек
, който още не може да мисли правилно, но това е един факт.
Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството. Казано е за Него, че е вземал върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване. По такъв начин Той даде възможности на човечеството да продължи развитието си и да възстанови прекъснатата си връзка с Бога.
към текста >>
За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на
човека
, да станат знаме в живота, за да може
човек
да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони.
А ударите на съдбата — това са реакции на разумната Природа, предизвикани от нарушение на правилния ритмус на космичната енергия. И тогава разумните същества, за да спасят човечеството и живота върху нашата планета, откъснали Луната и я поставили в пространството като един грамаден всмукател и трансформатор на отрицателната енергия от земята. Така че Луната има за задача да освобождава земята от всички отрицателни енергии, които се набират върху нея, следствие неразумния живот на хората. Тя ги изтегля от земята като една грамадна помпа и ги препраща в космичното пространство, където разумните същества ги трансформират. Но въпреки този мощен космичен трансформатор, все остават нетрансформирани енергии, които носят своите последствия и предизвикват реакции, чрез които да бъдат трансформирани и възстановен правилния ритмус на енергията.
За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на
човека
, да станат знаме в живота, за да може
човек
да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони.
Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили. И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата.
към текста >>
И за днешния
свят
е същото.
Но въпреки този мощен космичен трансформатор, все остават нетрансформирани енергии, които носят своите последствия и предизвикват реакции, чрез които да бъдат трансформирани и възстановен правилния ритмус на енергията. За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на човека, да станат знаме в живота, за да може човек да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони. Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили.
И за днешния
свят
е същото.
Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието. Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот. Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между човека и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях.
към текста >>
Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между
човека
и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях.
И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието. Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот.
Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между
човека
и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях.
Тогава ще видим, че животът на отделния човек и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.
към текста >>
Тогава ще видим, че животът на отделния
човек
и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.
Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието. Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот. Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между човека и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях.
Тогава ще видим, че животът на отделния
човек
и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.
към текста >>
67.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако
човек
не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати.
Това е приливът и отливът на слънчевите енергии, които излизат от слънцето и се разпръсват по нашия космос. Те са извор на вечното движение на един неизчерпаем живот, който живее сам за себе си, незнаен за нас хората в неговия смисъл и цели. Онова, което е познато на хората, това е, че има едно вечно съществуващо движение, което Учителят определя като проява на любовта, която представя една творческа, обновяваща сила (Беседа от 24 май 1942 г.) А в друга беседа от 30 август 1942 г. той казва: „Любовта дава живот и движение". Щом в природата съществува сила, която движи, която твори и създава живота и която Учителят определя като „Любов", то, естествено, всеки човешки живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние.
Ако
човек
не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати.
Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства. За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение. Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него.
към текста >>
Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият
свят
е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот.
Щом в природата съществува сила, която движи, която твори и създава живота и която Учителят определя като „Любов", то, естествено, всеки човешки живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние. Ако човек не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати. Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства. За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение.
Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият
свят
е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот.
Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява. Да вземем противоположни примери на тези. Да разгледаме психическото състояние на един човек, който е извършил престъпление.
към текста >>
Да разгледаме психическото състояние на един
човек
, който е извършил престъпление.
Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява. Да вземем противоположни примери на тези.
Да разгледаме психическото състояние на един
човек
, който е извършил престъпление.
Извършил е кражба или е измамил никого и го е ограбил. Неговото състояние е съвсем друго от това на един творчески настроен художник или поет. Той изживява един постоянен страх да не бъде заловен, да не бъде наказан. Поради това се страхува, укрива, бяга и в стремежа си да бъде укрит, той извършва и други престъпления. Неговото съзнание е тъмно, потиснато, душата му е неспокойна.
към текста >>
От посочените по-горе примери ние виждаме, че те имат своето значение за здравето на
човека
.
С това той иска да каже: за да бъдем здрави, необходимо е да живеем така, че да проявим най-добрите си мисли, чувства и желания, защото само по тоя начин ще се хармонизираме с природата. Или както Учителят казва още в споменатата беседа „Двата пътя": „Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно". Съвременните хора, обаче, отдават малко внимание на мислите и чувствата си. Те ги третират, като да са без значение за живота. А това не е така.
От посочените по-горе примери ние виждаме, че те имат своето значение за здравето на
човека
.
Не са редки случаите, когато ние срещаме хора болни от нерви, неспокойни, страдащи от сърце, стомах и пр. Ако се проследи техният живот, ще се констатира, че те са нарушили с нещо хармонията на своите отношения с творческите сили на природата, затова и боледуват. И докато не възстановят тази хармония, те не могат да бъдат здрави. Ето защо, искаме ли да бъдем здрави, винаги трябва да създаваме у себе си такива мисли и чувства, които биха ни създали импулс за творчество и живот.
към текста >>
68.
НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия
свят
и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича.
Какво искаше ти от мен? Аз обичам тези цветя. Не искай друго от мен, поне сега! Свежи са спомени ми на моите детски дни, когато безумно съм обичала тези дивни цветя, всред разлюляната нива. Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак.
Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия
свят
и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича.
Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет.
към текста >>
Това беше чудното видение на един прост
човек
, хей оттам, от тучните нивя.
Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет.
Това беше чудното видение на един прост
човек
, хей оттам, от тучните нивя.
Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?... Той разказваше, аз слушах: — Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница. Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си. Взе втория и той беше празен и него подхвърли надалеч от Себе си.
към текста >>
А, аз ни едно от тях, е, какъв
човек
съм аз, зърната, велики добродетели са те... тъжно завърши моя събрат.
Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си. Взе втория и той беше празен и него подхвърли надалеч от Себе си. Най-после взе третия, той беше пълен и сит. Подхвърли го нагоре. Зърната за миг се пръснаха, той разтвори мигом шепата си и хвана три от тях.
А, аз ни едно от тях, е, какъв
човек
съм аз, зърната, велики добродетели са те... тъжно завърши моя събрат.
— Брате мой, — казах му аз, — радвай се, че Той хвана три от зърната на пълния клас! Кой в нашата земя е увенчан с Великата Троица на безсмъртието? Кой Друг в нашата земя държи чашата на любовта, книгата на мъдростта и жезъла на истината, ако не Той, Неизвестният, Великият, Мощният? Ах, брате мой, кой друг може да освободи света от двата празни класа? Светът се гърчи под ударите на гордостта и жестокостта, радвай се, че Той освободи света от тях.
към текста >>
69.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
всеки
човек
е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него.
Г. Тахчиев РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха. Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество. Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е.
всеки
човек
е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него.
Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество. Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония. * * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти. Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно.
към текста >>
Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен
свят
на мир, радост, красота н хармония.
Г. Тахчиев РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха. Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество. Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е. всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество.
Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен
свят
на мир, радост, красота н хармония.
* * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти. Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно. Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност.
към текста >>
Цената на
човека
се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често
човек
върши добри дела механически или користно.
всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество. Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония. * * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти.
Цената на
човека
се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често
човек
върши добри дела механически или користно.
Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност. Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света. Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш. Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог.
към текста >>
Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки
човек
може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света.
* * * Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти. Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно. Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро. При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност.
Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки
човек
може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света.
Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш. Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума. За в бъдеще човек ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.
към текста >>
За в бъдеще
човек
ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.
При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност. Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света. Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш. Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума.
За в бъдеще
човек
ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.
към текста >>
70.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на
човека
, за поставяне в движение на моторите.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Използуване електрическите трептения на човешката мисъл като двигателно средство Един от специалистите на съвременната електродинамика Тер Хол изказва мнение, че в бъдеще електрическите централи няма да разпространяват енергията посредством метални проводници, а направо чрез етера.
Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на
човека
, за поставяне в движение на моторите.
Тогава човек ще управлява автомобила си посредством своята мисъл. Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр.
към текста >>
Тогава
човек
ще управлява автомобила си посредством своята мисъл.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Използуване електрическите трептения на човешката мисъл като двигателно средство Един от специалистите на съвременната електродинамика Тер Хол изказва мнение, че в бъдеще електрическите централи няма да разпространяват енергията посредством метални проводници, а направо чрез етера. Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на човека, за поставяне в движение на моторите.
Тогава
човек
ще управлява автомобила си посредством своята мисъл.
Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви.
към текста >>
Ученият
свят
едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила.
Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви.
Ученият
свят
едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила.
А за да има човек силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила. Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане. Чрез системно упражняване в дълбоко дишане човек идва до правата и силна мисъл. Д-р Е. К. Необикновените прояви на Мария Зилберт Тя наскоро се пресели отвъд.
към текста >>
А за да има
човек
силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила.
Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви. Ученият свят едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила.
А за да има
човек
силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила.
Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане. Чрез системно упражняване в дълбоко дишане човек идва до правата и силна мисъл. Д-р Е. К. Необикновените прояви на Мария Зилберт Тя наскоро се пресели отвъд. Живееше в Грац.
към текста >>
Чрез системно упражняване в дълбоко дишане
човек
идва до правата и силна мисъл.
Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви. Ученият свят едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила. А за да има човек силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила. Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане.
Чрез системно упражняване в дълбоко дишане
човек
идва до правата и силна мисъл.
Д-р Е. К. Необикновените прояви на Мария Зилберт Тя наскоро се пресели отвъд. Живееше в Грац. С много факти учените установиха у нея ясновидството. Още от дете тя е имала тая дарба.
към текста >>
Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки
човек
, само че те у него са в потенциално, спящо състояние.
Тези явления са ставали и посред бял ден. Когато в края на 1937 год. тя е била посетена от един професор и неговия помощник. Професорът констатирал необикновени прояви: когато Мария Зилберт влязла в стаята, почнало да се чука по стените и вазата сама се преместила от полицата на масата. В други случаи е било забелязано, как цигулката се мести сама от едно място на друго.
Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки
човек
, само че те у него са в потенциално, спящо състояние.
Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство". Органите на шестото чувство у човека днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта. Бъдещето носи велики неща на човечеството, нови постижения, нови възможности, чрез които то ще разшири кръга на своите познания и ще разбере по-добре своето място в живата природа.
към текста >>
Органите на шестото чувство у
човека
днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта.
В други случаи е било забелязано, как цигулката се мести сама от едно място на друго. Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки човек, само че те у него са в потенциално, спящо състояние. Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство".
Органите на шестото чувство у
човека
днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта.
Бъдещето носи велики неща на човечеството, нови постижения, нови възможности, чрез които то ще разшири кръга на своите познания и ще разбере по-добре своето място в живата природа. Възможно ли е съобщение между земята и други небесни тела Много вестници писаха за странните звукове, заловени наскоро в някои радиостанции. Д-р Щернберг и проф. Берусбаг твърдят, че тайнствените звукове, които са заловили, идат от далечни звезди — първият твърди, че те идат от звездата Вега, а според втория те идат изобщо от Млечния път, без да може да се определи точно, от коя звезда идат. Маркони казва: „Допускайки, че звездите са населени с разумни същества, подобни на нас, аз не виждам, защо да не можем да се сношаваме с тях посредством Херцови вълни.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
* * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
71.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен
човек
.
G. N. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце.
Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен
човек
.
Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество?
към текста >>
Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на
човека
— нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета.
Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на
човека
— нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
към текста >>
Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в
човека
, в пашите склонности, в нашата собствена природа.
Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в
човека
, в пашите склонности, в нашата собствена природа.
На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света.
към текста >>
На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, —
човек
би помислил, че всеки почин от страна на
човека
ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа.
На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, —
човек
би помислил, че всеки почин от страна на
човека
ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя.
към текста >>
Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на
човека
, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.
Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно.
Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на
човека
, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.
Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм.
към текста >>
Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у
човека
съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище.
Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у
човека
съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света.
към текста >>
Ако се намери
човек
, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света.
Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
Ако се намери
човек
, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света.
Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа.
към текста >>
Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един
свят
непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.
Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм.
Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един
свят
непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.
На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши.
към текста >>
То е, че ние вярваме в духовното развитие на
човека
като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа.
Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света.
То е, че ние вярваме в духовното развитие на
човека
като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа.
Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека.
към текста >>
Земята е създадена като училище на
човека
.
То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб.
Земята е създадена като училище на
човека
.
Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че
човекът
— венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на
човека
от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че
човекът
— венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на
човека
от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>
72.
ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия
свят
, така вярата е обменна връзка в духовния
свят
, а Любовта — в Божествения
свят
".
Д-р мед. Йл. Стр.
ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия
свят
, така вярата е обменна връзка в духовния
свят
, а Любовта — в Божествения
свят
".
— Учителят Идва някой и казва: „Болен съм". Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо?
към текста >>
Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав
човек
.
Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо? — Защото той не е знаел, кога е бил здрав.
Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав
човек
.
Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване.
към текста >>
Болестите и страданията лишават
човека
за известно време от личното му отношение към преходното в живота.
Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те остават винаги далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, и своята душа, и своя ум, и в своето сърце като израз на велики мисли и чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете вън, в обкръжаващата природа, и ще Го видите във всичко чисто и красиво". — У.
Болестите и страданията лишават
човека
за известно време от личното му отношение към преходното в живота.
Всичко физическо не го блазни вече. Нему почва де причинява страдания всяка мисъл за преходното — повърхностното. Човек, когато е болен, даже се отказва да се храни. Защо тази апатия към това, което до вчера му е причинявало наслада или забава? — Човек в болезнено състояние почва да се вглъбява.
към текста >>
Човек
, когато е болен, даже се отказва да се храни.
Оттам погледнете вън, в обкръжаващата природа, и ще Го видите във всичко чисто и красиво". — У. Болестите и страданията лишават човека за известно време от личното му отношение към преходното в живота. Всичко физическо не го блазни вече. Нему почва де причинява страдания всяка мисъл за преходното — повърхностното.
Човек
, когато е болен, даже се отказва да се храни.
Защо тази апатия към това, което до вчера му е причинявало наслада или забава? — Човек в болезнено състояние почва да се вглъбява. Той почва да търси вечни и неизменни сили в себе си. Той търси да направи връзка със своето вечно аз и започва да вярва във вечното, което му е поверено. Той иска да оздравее.
към текста >>
—
Човек
в болезнено състояние почва да се вглъбява.
Болестите и страданията лишават човека за известно време от личното му отношение към преходното в живота. Всичко физическо не го блазни вече. Нему почва де причинява страдания всяка мисъл за преходното — повърхностното. Човек, когато е болен, даже се отказва да се храни. Защо тази апатия към това, което до вчера му е причинявало наслада или забава?
—
Човек
в болезнено състояние почва да се вглъбява.
Той почва да търси вечни и неизменни сили в себе си. Той търси да направи връзка със своето вечно аз и започва да вярва във вечното, което му е поверено. Той иска да оздравее. Иска да живее. Той започва да вярва.
към текста >>
73.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което
човек
разполага със силите на своя организъм.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което
човек
разполага със силите на своя организъм.
Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието.
към текста >>
Обект на знанието са светът,
човекът
и проявяващият се в тях живот.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание.
Обект на знанието са светът,
човекът
и проявяващият се в тях живот.
Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях.
към текста >>
Какво всъщност представят светът и
човекът
?
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот.
Какво всъщност представят светът и
човекът
?
— Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е.
към текста >>
— Общо казано, както светът, така и
човекът
, са обективен израз на скрити сили.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът?
— Общо казано, както светът, така и
човекът
, са обективен израз на скрити сили.
Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия.
към текста >>
Както казва Шопенхауер, светът и
човек
са обективен израз на творческата воля на Битието.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили.
Както казва Шопенхауер, светът и
човек
са обективен израз на творческата воля на Битието.
Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности.
към текста >>
Казано на езика на мистиците, светът и
човек
са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата.
Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието.
Казано на езика на мистиците, светът и
човек
са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата.
Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности. Египетските посветени изучаваха външния свят като израз на вътрешно-действуващи причини.
към текста >>
В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния
свят
, те са изучавали психическата страна на света и
човека
, т.е.
Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието. Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях.
В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния
свят
, те са изучавали психическата страна на света и
човека
, т.е.
силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности. Египетските посветени изучаваха външния свят като израз на вътрешно-действуващи причини. За тях външният свят беше откровение на вътрешния. С други думи казано: за тях светът беше единен.
към текста >>
Египетските посветени изучаваха външния
свят
като израз на вътрешно-действуващи причини.
Казано на езика на мистиците, светът и човек са външен израз на живота, външна, обективна страна на душата. Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности.
Египетските посветени изучаваха външния
свят
като израз на вътрешно-действуващи причини.
За тях външният свят беше откровение на вътрешния. С други думи казано: за тях светът беше единен. Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност.
към текста >>
За тях външният
свят
беше откровение на вътрешния.
Съвременното знание във всичките си отрасли изучава света на фактите и явленията, без да може да проникне до силите и причините, които стоят зад тях. В далечно миналите културни епохи, когато човечеството се е намирало още в инволюционния си път и хората са били в пряк контакт с духовния свят, те са изучавали психическата страна на света и човека, т.е. силите и причините, които стоят зад явленията и нещата — като са считали тези последните за илюзия. В древно-египетската култура, обаче, се роди и разви едно знание, което свързва тези две крайности. Египетските посветени изучаваха външния свят като израз на вътрешно-действуващи причини.
За тях външният
свят
беше откровение на вътрешния.
С други думи казано: за тях светът беше единен. Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота.
към текста >>
И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това,
човек
да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях.
С други думи казано: за тях светът беше единен. Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота.
И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това,
човек
да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях.
Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
към текста >>
Когато духът проникне душата и тялото, тогава
човек
разполага със силите на своя организъм.
Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях.
Когато духът проникне душата и тялото, тогава
човек
разполага със силите на своя организъм.
Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви.
към текста >>
Външният обективен
свят
с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме.
Външният обективен
свят
с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр.
към текста >>
Значи върху тези три основни стълба са построени светът и
човекът
.
Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила.
Значи върху тези три основни стълба са построени светът и
човекът
.
Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата.
към текста >>
Всички сили, които действуват във външния
свят
и в
човека
, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света.
За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр.
Всички сили, които действуват във външния
свят
и в
човека
, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света.
Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ.
към текста >>
Като проучваме външния
свят
и външния
човек
, ние се запознаваме с душата в нейната проява.
И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света.
Като проучваме външния
свят
и външния
човек
, ние се запознаваме с душата в нейната проява.
А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека.
към текста >>
А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в
човека
и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата.
А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява.
А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в
човека
и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата.
Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили.
към текста >>
Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на
човека
, ние проучваме драгата страна от проявата на душата.
Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата.
Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на
човека
, ние проучваме драгата страна от проявата на душата.
Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили.
към текста >>
Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в
човека
, във външната природа се проявяват като студ.
Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата.
Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в
човека
, във външната природа се проявяват като студ.
Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано.
към текста >>
Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в
човека
.
Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ.
Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в
човека
.
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля.
към текста >>
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния
свят
— между формите и действуващите зад тях разумни сили.
А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека.
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния
свят
— между формите и действуващите зад тях разумни сили.
Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
към текста >>
Прилагайки и изпълнявайки тези закони,
човек
може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите.
Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили.
Прилагайки и изпълнявайки тези закони,
човек
може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите.
Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили. Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности.
към текста >>
Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния
свят
, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля.
Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано.
Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния
свят
, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля.
— Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили. Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява.
към текста >>
— Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на
човека
ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи
човека
, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля.
— Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на
човека
ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи
човека
, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата.
към текста >>
Другите пет принципа още на са проявени в обективния
свят
, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света.
Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети.
Другите пет принципа още на са проявени в обективния
свят
, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света.
Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата.
към текста >>
Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия
свят
са проявени седем, строят света и
човека
.
същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света.
Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия
свят
са проявени седем, строят света и
човека
.
Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата.
към текста >>
Така че външният
свят
и външният
човек
са само бледо отражение на живота на душата.
Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си.
Така че външният
свят
и външният
човек
са само бледо отражение на живота на душата.
При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила.
към текста >>
При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към
човека
и от
човека
към природата.
Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата.
При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към
човека
и от
човека
към природата.
В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто.
към текста >>
В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в
човека
и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата.
Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата.
В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в
човека
и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата.
А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто. Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина.
към текста >>
А това, което не можем да намерим в
човека
, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в
човека
.
Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата.
А това, което не можем да намерим в
човека
, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в
човека
.
И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто. Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина. Разумността се отличава с присъствието на светлина.
към текста >>
Като психични сили, ние можем да ги проучим в
човека
, и като знаем техните прояви в
човека
, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в
човека
, така и в природата, стоят разумността и доброто.
При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила.
Като психични сили, ние можем да ги проучим в
човека
, и като знаем техните прояви в
човека
, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в
човека
, така и в природата, стоят разумността и доброто.
Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина. Разумността се отличава с присъствието на светлина. Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността. От друга страна, наблюдаваме някои прояви в човека, на които не знаем дълбоките причини. Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини.
към текста >>
От друга страна, наблюдаваме някои прояви в
човека
, на които не знаем дълбоките причини.
Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто. Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина. Разумността се отличава с присъствието на светлина. Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността.
От друга страна, наблюдаваме някои прояви в
човека
, на които не знаем дълбоките причини.
Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват.
към текста >>
Така че, както
човекът
, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата.
Разумността се отличава с присъствието на светлина. Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността. От друга страна, наблюдаваме някои прояви в човека, на които не знаем дълбоките причини. Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини.
Така че, както
човекът
, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата.
Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него.
към текста >>
Външната форма на
човека
и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях.
Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността. От друга страна, наблюдаваме някои прояви в човека, на които не знаем дълбоките причини. Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата.
Външната форма на
човека
и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях.
Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи.
към текста >>
За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че
човек
е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение.
Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват.
За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че
човек
е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение.
Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля.
към текста >>
Според окултната наука,
човек
е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в
човека
едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята.
Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение.
Според окултната наука,
човек
е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в
човека
едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята.
Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му.
към текста >>
Следователно, първата задача на
човека
е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в
човека
като ум, сърце и воля.
За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано.
Следователно, първата задача на
човека
е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в
човека
като ум, сърце и воля.
Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух.
към текста >>
Когато нервната система е в изправност,
човек
може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му.
Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля.
Когато нервната система е в изправност,
човек
може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му.
Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание.
към текста >>
Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста,
човек
може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили.
Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му.
Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста,
човек
може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили.
Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него.
към текста >>
Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава
човек
е господар на своите действия и постъпки.
Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили.
Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава
човек
е господар на своите действия и постъпки.
Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата.
към текста >>
Значи, истинското знание се свежда към това,
човек
да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява.
Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки.
Значи, истинското знание се свежда към това,
човек
да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява.
Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа.
към текста >>
Тогава
човек
ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух.
Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява.
Тогава
човек
ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух.
Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии.
към текста >>
И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи
човека
да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него.
Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание.
И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи
човека
да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите.
към текста >>
Но за да завладее
човек
силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата,
човек
трябва да стане слуга на любовта.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите.
Но за да завладее
човек
силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата,
човек
трябва да стане слуга на любовта.
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където
човек
използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си.
Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където
човек
използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си.
Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
Да владее
човек
силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
— Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги.
Да владее
човек
силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
74.
НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая дреха, върху която беше написана историята на
човека
в неговата тъмна и беззвездна нощ.
Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път. Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители?
Най-красивата жена в неговото царство трябваше да облече тая дреха, върху която беше написана историята на
човека
в неговата тъмна и беззвездна нощ.
Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история. Такава е била царската повеля. Азраил се спря в царсгвото на Бентам Хайвег. Той намери престолния град и царския дворец. Несмущаван от никого, той влезе в царските градини.
към текста >>
И първия
човек
, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря.
Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история. Такава е била царската повеля. Азраил се спря в царсгвото на Бентам Хайвег. Той намери престолния град и царския дворец. Несмущаван от никого, той влезе в царските градини.
И първия
човек
, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря.
Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала. Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка. И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
към текста >>
Такъв
човек
дотогава не беше срещала.
Той намери престолния град и царския дворец. Несмущаван от никого, той влезе в царските градини. И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря. Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада.
Такъв
човек
дотогава не беше срещала.
Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка. И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна! Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя.
към текста >>
И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг
човека
, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря. Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала. Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка.
И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг
човека
, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита. Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство.
към текста >>
Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя
свят
.
Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена.
Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя
свят
.
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление.
към текста >>
Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които
човек
се движи.
Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха?
Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които
човек
се движи.
Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха. Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото. В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път.
към текста >>
В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере
човека
и неговия нагорен път.
Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха. Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото.
В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере
човека
и неговия нагорен път.
И в това познание Азраил изпълни своята мисия и своя дял към своите братя. Какво се случи на земята, в двореца на Бентам Хайвег? Какво се случи с Мелита? Бащата, който я срещна по-късно, се спря в недоумение. Дрехата на Азраил беше за него една тайна.
към текста >>
75.
Du Maitre – LA RECONNAISSANCE
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом
Човек
трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом
Човек
трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот.
Такъв красив симптом е статията „Не икономисвайте любовта" от Гео Чачаров във в. „Мир", от 19 февруари т г. Ето няколко места от тая статия: „Любовта е онова богатство, от което колкото повече се гребе, черпи и раздава — толкова повече расте, прибавя се и се увеличава. Любовта е единственото действие, в което струва си човек да бъде разточителен. Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал.
към текста >>
Любовта е единственото действие, в което струва си
човек
да бъде разточителен.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Един хубав симптом Човек трябва да умее да чете по-малките симптоми, които тук-там се явяват в живота на обществото, за да долови това, което работи дълбоко в сърцата и душите и което може би утре ще проникне широко в умовете на хората и ще се осъществи в техния живот. Такъв красив симптом е статията „Не икономисвайте любовта" от Гео Чачаров във в. „Мир", от 19 февруари т г. Ето няколко места от тая статия: „Любовта е онова богатство, от което колкото повече се гребе, черпи и раздава — толкова повече расте, прибавя се и се увеличава.
Любовта е единственото действие, в което струва си
човек
да бъде разточителен.
Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал. Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше. Ден не позволявайте да ви отмине, без да сте раздали любов. Утрешната зора може да не я посрещнете, и ако тази нощ свърши земният ви живот, вашето последно дело на любов ще бъде мил спомен. Обичате ли този човек пред вас или оня, застаналия там ваш приятел?
към текста >>
Обичате ли този
човек
пред вас или оня, застаналия там ваш приятел?
Любовта е единственото действие, в което струва си човек да бъде разточителен. Раздавай я, пръскай я, изливай я, изпразвай джобовете си, изтръсвай кошницата си пред всекиго, обръщай чашата си с устието надолу и утре ти ще имаш любов много повече, отколкото досега си имал. Любовта е, както нощвите с брашното и делвата с масло на Зарофатската вдовица — от които колкото повече се изваждаше, толкова повече съдържанието им се увеличаваше. Ден не позволявайте да ви отмине, без да сте раздали любов. Утрешната зора може да не я посрещнете, и ако тази нощ свърши земният ви живот, вашето последно дело на любов ще бъде мил спомен.
Обичате ли този
човек
пред вас или оня, застаналия там ваш приятел?
— Идете тогава и сторете нещо за него, нещо, което би стоплило сърцето му, душата му — най-малкото, кажете му една блага дума". Плиний млади за древните християни Един български историк пише в редакцията ни писмо, в което привежда думите на бележития римски писател Плиний млади до императора Траян. Писмото е било писано в 111 година преди Христа. Ето важните части от писмото: „Християните от ден на ден стават все повече и повече. Те се събират пред изгрев слънце на молитва и пеят химни на слънцето и на Христа, Когото почитат като Бог".
към текста >>
Ще блесне красотата на новия
свят
.
Това са беседи, държани от Учителя през 1918 г. За да се види важността им за днешната епоха, ще предадем следните извадки от тях: „Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Вашата душа ще бъде свободна и ще внесе нов Божествен ред и порядък в света Вижда се вече края на старото. Иде началото на новото.
Ще блесне красотата на новия
свят
.
Какво е състоянието на човека, в който Божественото се проявява? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата. Бъдете готови да се жертвувате за великото в света.
към текста >>
Какво е състоянието на
човека
, в който Божественото се проявява?
За да се види важността им за днешната епоха, ще предадем следните извадки от тях: „Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Вашата душа ще бъде свободна и ще внесе нов Божествен ред и порядък в света Вижда се вече края на старото. Иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят.
Какво е състоянието на
човека
, в който Божественото се проявява?
То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата. Бъдете готови да се жертвувате за великото в света. Желая на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови".
към текста >>
Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки
човек
, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата.
Иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят. Какво е състоянието на човека, в който Божественото се проявява? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи.
Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки
човек
, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата.
Бъдете готови да се жертвувате за великото в света. Желая на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови". * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
* * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
76.
ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ЦЕННОСТИ В ЖИВОТА Всяко нещо, което
човек
има или знае, е ценно.
ЦЕННОСТИ В ЖИВОТА Всяко нещо, което
човек
има или знае, е ценно.
Въпреки това, човек рядко цени онова, което знае и притежава. При тая оценка важно е онова, което допринася нещо за живота ни. Благото на човешката душа се определя от вътрешния живот, който се характеризира с вътрешно единство. Единство на нещата съществува само там, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото.
към текста >>
Въпреки това,
човек
рядко цени онова, което знае и притежава.
ЦЕННОСТИ В ЖИВОТА Всяко нещо, което човек има или знае, е ценно.
Въпреки това,
човек
рядко цени онова, което знае и притежава.
При тая оценка важно е онова, което допринася нещо за живота ни. Благото на човешката душа се определя от вътрешния живот, който се характеризира с вътрешно единство. Единство на нещата съществува само там, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото. Нещастието на съвременния човек се крие в това, че той е лишен от вътрешно единство.
към текста >>
Нещастието на съвременния
човек
се крие в това, че той е лишен от вътрешно единство.
Въпреки това, човек рядко цени онова, което знае и притежава. При тая оценка важно е онова, което допринася нещо за живота ни. Благото на човешката душа се определя от вътрешния живот, който се характеризира с вътрешно единство. Единство на нещата съществува само там, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото.
Нещастието на съвременния
човек
се крие в това, че той е лишен от вътрешно единство.
Той търси щастието вън от Първичната Причина, вън от себе си. Така щастието не може да се намери. Всяко нещо, което е вън от човека, вън от Първата Причина, представя сянка на реалността. Това, което е вътре в човека, представя същина на нещата. Хората тичат подир сенките, защото тях виждат.
към текста >>
Всяко нещо, което е вън от
човека
, вън от Първата Причина, представя сянка на реалността.
Единство на нещата съществува само там, дето се върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото. Нещастието на съвременния човек се крие в това, че той е лишен от вътрешно единство. Той търси щастието вън от Първичната Причина, вън от себе си. Така щастието не може да се намери.
Всяко нещо, което е вън от
човека
, вън от Първата Причина, представя сянка на реалността.
Това, което е вътре в човека, представя същина на нещата. Хората тичат подир сенките, защото тях виждат. Същината, реалността, никой не може да види. Вие се гледате в огледалото и казвате, че се виждате, но там вие виждате вашата сянка. Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които в същност представят човека.
към текста >>
Това, което е вътре в
човека
, представя същина на нещата.
Който върши волята Божия, той е свързан с Цялото. Нещастието на съвременния човек се крие в това, че той е лишен от вътрешно единство. Той търси щастието вън от Първичната Причина, вън от себе си. Така щастието не може да се намери. Всяко нещо, което е вън от човека, вън от Първата Причина, представя сянка на реалността.
Това, което е вътре в
човека
, представя същина на нещата.
Хората тичат подир сенките, защото тях виждат. Същината, реалността, никой не може да види. Вие се гледате в огледалото и казвате, че се виждате, но там вие виждате вашата сянка. Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които в същност представят човека. Вие сте претоварени с голям и тежък багаж, не може да го носите.
към текста >>
Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които в същност представят
човека
.
Всяко нещо, което е вън от човека, вън от Първата Причина, представя сянка на реалността. Това, което е вътре в човека, представя същина на нещата. Хората тичат подир сенките, защото тях виждат. Същината, реалността, никой не може да види. Вие се гледате в огледалото и казвате, че се виждате, но там вие виждате вашата сянка.
Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които в същност представят
човека
.
Вие сте претоварени с голям и тежък багаж, не може да го носите. Какво трябва да правите? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото. Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране.
към текста >>
Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този
човек
е много издигнат и напреднал.
Какво трябва да правите? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото. Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати.
Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този
човек
е много издигнат и напреднал.
Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо в живота на
човека
от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата.
И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата.
Няма по-хубаво нещо в живота на
човека
от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата.
Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях. Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне.
към текста >>
Когато срещнете някой
човек
, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си.
Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата.
Когато срещнете някой
човек
, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си.
Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях. Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне. Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща.
към текста >>
Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува
човека
.
Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си.
Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува
човека
.
А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях. Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне. Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия.
към текста >>
Човек
трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях.
Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя.
Човек
трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях.
Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне. Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Човек трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал. Той трябва да цени създаденото от своя баща.
към текста >>
Човек
трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал.
А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях. Ако не знае, как да се обхожда с ума и сърцето си, ако не може да ги пази чисти и не знае да ги цени, нищо не може да постигне. Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия.
Човек
трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал.
Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов.
към текста >>
Всяко недоволство, всяко неразположение на
човека
се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Затова, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия. Човек трябва да знае правилно да се обхожда с всичко онова, което Великият е създал. Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас.
Всяко недоволство, всяко неразположение на
човека
се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си.
към текста >>
Човек
се нуждае от малко.
Той трябва да цени създаденото от своя баща. Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов.
Човек
се нуждае от малко.
Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете и лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас.
към текста >>
Дайте малко внимание на
човека
и той ще бъде доволен.
Да не цени тия неща, значи да влезе в разрез с Великия закон, който действува в света, както и в самите нас. Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща. Велико нещо е обходата. Да обичаш някого, значи, да му отдадеш най-малката любов. Човек се нуждае от малко.
Дайте малко внимание на
човека
и той ще бъде доволен.
За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете и лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота.
към текста >>
Този
човек
ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас.
Човек се нуждае от малко. Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен. За да покажете, че цените никого, постъпете с него така, както постъпвате със себе си. Ако дойде в дома ви странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете и лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените.
Този
човек
ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас.
Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят и те ще ви помагат. Човек трябва да се учи да слуша. Божественото говори няколко пъти на човека.
към текста >>
По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия
свят
и те ще ви помагат.
Ако дойде в дома ви странник, дайте му изобилно вода да измие краката, ръцете и лицето си; после го нахранете и му предложете да си почине. Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала.
По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия
свят
и те ще ви помагат.
Човек трябва да се учи да слуша. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, напуща го. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му; ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия.
към текста >>
Човек
трябва да се учи да слуша.
Щом изпълните тези неща към него, вие показвате, че го цените. Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят и те ще ви помагат.
Човек
трябва да се учи да слуша.
Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, напуща го. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му; ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия. Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят.
към текста >>
Божественото говори няколко пъти на
човека
.
Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път да се срещне с вас. Когато ходите всред природата, по планините, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят и те ще ви помагат. Човек трябва да се учи да слуша.
Божественото говори няколко пъти на
човека
.
Не слуша ли, напуща го. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му; ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия. Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, той трябва да го отдаде и на другите.
към текста >>
Докато се говори на
човека
с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия.
По този начин ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят и те ще ви помагат. Човек трябва да се учи да слуша. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, напуща го. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му; ако не послуша, започват да му говорят по друг начин.
Докато се говори на
човека
с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия.
Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си, той трябва да го отдаде и на другите. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Затова, обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени.
към текста >>
Човек
иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят.
Човек трябва да се учи да слуша. Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, напуща го. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му; ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. Докато се говори на човека с любов, той трябва да се самовъзпитава, да използува добрите условия.
Човек
иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят.
Щом иска това за себе си, той трябва да го отдаде и на другите. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога. Затова, обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал. Ценете всичко, което Той сам цени. Мнозина мислят, че както и да живеят, се ползуват от Божията любов.
към текста >>
Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете
човек
на новото,
човек
на любовта.
Затова от всекиго се изисква съзнателна работа — работа с любов. Всеки ден работете върху себе си да придобиете правилна обхода, да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля.
Придобиете ли тези две неща, вие ще бъдете
човек
на новото,
човек
на любовта.
И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата. А нещата не се ценят по външното им положение. Може да заемате високо място в живота; това не значи нищо. Има други, които не заемат такова място и могат да имат по-добра обхода от вас и по-тънко чувство. Искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първата Причина е създала.
към текста >>
77.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Винаги, обаче, изпущаме из пред вид
човека
— химика, разума, който го е направил.
Ала след като направим най-щателни изучавания, винаги има нещо, което ни се изплъзва, което не можем обхвана нито в нашия мисловен разбор, нито в епруветката на изследването. Има нещо, което се изплъзва и то тъкмо туй същественото. Като изследваме въздуха, ние можем да го разделим на съставните му части, ала нито една от тях сама не може да върши службата на въздуха. В него има точно определени отношения от съставните му части и тъкмо тези отношения с външен израз на туй, което ни се изплъзва от изследването. Когато един химик чрез смесване на разни елементи и съединения получи едно друго съединение, ние казваме — това е туй и туй съединение.
Винаги, обаче, изпущаме из пред вид
човека
— химика, разума, който го е направил.
А там е всичкият смисъл. Кой е направил тази дивна смес — въздуха, с тия точни пропорции на елементите, които я образуват? И така дивно, хармонично и вечно съществува тя — тази животворна смес, без която ние жителите на земята не можем. — Кой я е създал и който я поддържа вечно съща? — В нашето научно лекомислие, ние отговаряме лесно — Природата, природните закони, па дори случайността.
към текста >>
Това е велика, ръководена целесъобразност в еволюцията на земята и окръжаващия
свят
по нея.
— И пак ни се изплъзва същественото — един напътстващ, ръководен разум, толкова тънък, толкова неуловим. Въздухът, това е израз на природната целесъобразност. Без него е невъзможен на земята органически живот. Еволюцията на видовете е вървила наред със стабилизирането на въздуха, с очистването му от всички елементи, които не поддържат живота. Първом се е създал въздухът в този вид и след това са се явили сухоземните животни, да не говорим за растения.
Това е велика, ръководена целесъобразност в еволюцията на земята и окръжаващия
свят
по нея.
Всички природни стихии — светлина, вода, въздух, топлина и проявите им със също целесъобразно направлявани. Те и чрез тях се реализира един план на развитието. Би било дълго да се спираме върху целесъобразните прояви на всека от тези големи сили в природата. във всека и най-малка проява на тези сили има учудваща целесъобразност. На какво почива тя?
към текста >>
В историческото развитие на
човека
различни са били представите за Бога, за висшата сила.
Той е непроявен като Същност, Сила, Разум — в себе си. Като непроявен е недосегаем непонятен, недостъпен да се разбере с човешки разум. Като проявен, Той е в цялата Природа. В проявите Му може да бъде изучаван. Така може да се създаде цяла жива наука за Бога, за Този Първичен Разум.
В историческото развитие на
човека
различни са били представите за Бога, за висшата сила.
Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист). Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки човек.
към текста >>
Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки
човек
.
В историческото развитие на човека различни са били представите за Бога, за висшата сила. Като минем през разните идолопоклонски времена и стигнем до еднобожието, проповядвано в библията, човечеството е минало един сънен период в съграждане и разбиране идеята за Бога. Наричаме го сънен, защото в действителност този период е дълъг промеждутък от време, в който масите са живели като животни. Само единици — посветените, са имали едно пробудено съзнание за мистериите, които са ги обкръжавали, за Първата разумна Причина и всичките сили, посредством които Тя е работила тук на земята. На тези единици и школите, в които те са работили, дължим всичките онези дълбоки и красиви писания и законоведства, които са достигнали до нас от древна Индия (Рама, Кришна, Буда), Китай (Лао Дзе, Конфуций), Персия (Зороастър), Египет (Хермес Трисмегист).
Библията има тази заслуга, че провъзгласявайки единния Бог, направи Го близък и приятел на всеки
човек
.
Библията ни даде схващането, че Бог е Дух. Библията ни разказва, че Бог е Истина, Всемогъщ (Йехова), Вседържател (Господар, Господ — Елохим). Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами. От тези думи изпъква още идеята за Бога като Справедлив.
към текста >>
По пътя на службата
човек
стига до
святост
, праведност и съвършенство.
Наистина в Стария завет срещаме често да се говори за Бога, който наказва и въздава мъст, но това са човешки вметки в чистата идея и понятия за Бога. А от думите, „мое е отмъщението, и Аз ще въздам", трябва по-скоро да разбираме една повеля Божия, хората да престанат да си отмъщават сами. От тези думи изпъква още идеята за Бога като Справедлив. Той дава всекиму това, което сам е заслужил. В Библията като червена нишка се прокарва навсякъде законът на служенето — служенето на Бога.
По пътя на службата
човек
стига до
святост
, праведност и съвършенство.
А службата е законът на живота. Всеки миг, вейки час трябва да служим, да служим на Бога, да живеем по законите на Бога, а те са в единението с всичко. Евангелието ни допълва картината, основната идея за Бога. Оттам, от Христа човечеството знае, че Бог е Любов, че Бог е Слово (Словото е Мъдрост и Истина), че Бог е Благ и Вселюбещ, че Бог е „Бог на живите". Библията ни дава най-възвишените идеи за Бога.
към текста >>
Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на
човека
и човечеството са тия висши идеи за Бога.
Ала те са творчески и динамични представи. Словото е творческата сила. Затова още в първите стихове на Писанието е казано: „И рече Бог" — Той се прояви чрез Словото. А що е Любовта, ако не най-мощната сила, що обгръща и преобразява живота! Ние не можем да се спрем надълго върху тези най-хубави бисери и единствени съвършени представи и идеи за Бога.
Целта ни е да ги изтъкнем, да ги подчертаем, за да се види, колко съществени за живота на
човека
и човечеството са тия висши идеи за Бога.
Те и само те, приложени в живота, са в състояние да преобразят живота и да го направят добър за всички, за всичко съществуващо по лицето на земята. Тук само бегло ще споменем, че през всички времена в окултните школи, Бог като Същност и Сила е бил живият обект на изучаване и живот. Съвършеният живот, при всички условия, е целта на всяка окултна школа. Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл. Затова те са факторите за големите реформи в живота.
към текста >>
Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия
свят
за живот в любов и добро.
Затова те са центровете на всяка нова и по-напредничава религиозна мисъл. Затова те са факторите за големите реформи в живота. Истинските окултни ученици, които са истински мистици и светии, са винаги готови да отидат на кладата заради Бога. Защото те са едно с Бога и те не умират. А тяхното дело чрез физическата смърт се заквасва все повече и повече и обхваща всички.
Това, което се изгражда в окултните школи през всички времена, е квасът на земята, квасът, що заквасва целия
свят
за живот в любов и добро.
Има един голям отрасъл в човешкия живот, който от миналия век се опита да оспори съществуването на Бога и на духовното въобще. Това е науката на 19. век. В това си отрицание на религиозното, тя самата стана наука — заместителка на религията, нова религия на механистичното. Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене.
към текста >>
Интелигентният
човек
търси Истината в живота, а който търси, ще намери.
Ала човечеството отиде напред и днес ние виждаме прозренията на много учени, които чрез научния експеримент, наблюдения и разсъждения да откриват духовното, вечното, Разумното в основата на битието, природата и еволюцията, да откриват Бога. Ние се спряхме по-горе бегло, върху някои от тези насоки на научното мислене. Изразено с различни имена, всичките тези учени идват до върховия Космически Разум, който работи навсякъде във вселената и живота. Нима са необходими цитати? — То е въпрос на търсене.
Интелигентният
човек
търси Истината в живота, а който търси, ще намери.
Той ще намери Истината и Бога. А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот. Ние ще приведем няколко мисли само на двама големи учени на днешното време, а такива има много днес, които са успели да видят Космическата Разумност, Бога, проявен в Природата и живота на хората. Айнщайн възкликва в своята книга „Моят светоглед", че той винаги остава възхитен от Великия Разум, който се проявява в битието. Няма да споменем за Дриш и плеядата неовиталисти, които доказват проявите на това Разумно Начало в света на органичното и в целокупната природа.
към текста >>
Алекси Карел от Рокфелеровия Институт), който след дългогодишни наблюдения и изследвания е успял да проникне в неизвестния
човек
и написал прочутата си, епохална книга — „
Човекът
— неизвестният".
А за простия, невежия по сърце, всичко е безполезно, нищо не може да го убеди — той няма душевната нужда от по-високо научно мислене и от един по-висш и по-разумен живот. Ние ще приведем няколко мисли само на двама големи учени на днешното време, а такива има много днес, които са успели да видят Космическата Разумност, Бога, проявен в Природата и живота на хората. Айнщайн възкликва в своята книга „Моят светоглед", че той винаги остава възхитен от Великия Разум, който се проявява в битието. Няма да споменем за Дриш и плеядата неовиталисти, които доказват проявите на това Разумно Начало в света на органичното и в целокупната природа. Ще приведем само няколко мисли, заети от Карел (Д-р мед.
Алекси Карел от Рокфелеровия Институт), който след дългогодишни наблюдения и изследвания е успял да проникне в неизвестния
човек
и написал прочутата си, епохална книга — „
Човекът
— неизвестният".
Ето какво казва Карел за мистицизма, за духовния живот, за Бога: „Човечеството е получило по-дълбок отпечатък от религиозното вдъхновение, отколкото от философската мисъл. Мистичната дейност днес се порицава от повечето религии. Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъкът на черквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата на мистичната дейност, които тя е способна да създаде.
към текста >>
Тя е скрита зад предметите на видимия
свят
.
Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва да се проявява наново у някои хора с голяма култура". „Красотата, която търси мистикът, е по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език.
Тя е скрита зад предметите на видимия
свят
.
Показва се на малцина. Изисква издигането на духа към едно Същество, което е изворът на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог". „Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо. Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него.
към текста >>
Благодарение на известна дейност на съзнанието,
човек
се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния
свят
и се простира оттатък него".
Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие.
Благодарение на известна дейност на съзнанието,
човек
се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния
свят
и се простира оттатък него".
„Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях.
към текста >>
Човек
се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна!
Човек
се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните.
Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176).
към текста >>
И да добие убеждение, все пак,
човек
се нуждае от жива опитност за Бога, за Неговите прояви, за вечността на живота и съществуването на духовното, на отвъдното.
Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176). Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота. При много случаи ние не забелязваме тази проява, защото живеем в нейните закономерности, но когато тя стане при неизвестни нам случаи, тогава ние виждаме една проява, която сме свикнали да я назоваваме чудо и чудеса. Всички дремещи чакат днес чудеса, за да се убедят, а не могат да видят Великия Разум в хармонията, закономерността и целесъобразността, които съществуват навсякъде в Природата”.
И да добие убеждение, все пак,
човек
се нуждае от жива опитност за Бога, за Неговите прояви, за вечността на живота и съществуването на духовното, на отвъдното.
По тия въпроси ще говорим друг път. Тук само ще изтъкнем, че човек може да добие връзка с Живия Бог, тъй като Той има „специални отношения към всяко същество" (Учителят). Пътят е този, по който сам Бог гради своите отношения. Той е в Любовта. Бог ни обича; трябва да обикнем и ние от все сърце и душа, нека да кажем практически, ближните си, цялата природа.
към текста >>
Тук само ще изтъкнем, че
човек
може да добие връзка с Живия Бог, тъй като Той има „специални отношения към всяко същество" (Учителят).
Изнесохме мисли от Карел, за да изтъкнем, че големи хора на науката идват днес до убеждението за духовното и съществуването на Разумната Първопричина, която се проявява навсякъде в живота. При много случаи ние не забелязваме тази проява, защото живеем в нейните закономерности, но когато тя стане при неизвестни нам случаи, тогава ние виждаме една проява, която сме свикнали да я назоваваме чудо и чудеса. Всички дремещи чакат днес чудеса, за да се убедят, а не могат да видят Великия Разум в хармонията, закономерността и целесъобразността, които съществуват навсякъде в Природата”. И да добие убеждение, все пак, човек се нуждае от жива опитност за Бога, за Неговите прояви, за вечността на живота и съществуването на духовното, на отвъдното. По тия въпроси ще говорим друг път.
Тук само ще изтъкнем, че
човек
може да добие връзка с Живия Бог, тъй като Той има „специални отношения към всяко същество" (Учителят).
Пътят е този, по който сам Бог гради своите отношения. Той е в Любовта. Бог ни обича; трябва да обикнем и ние от все сърце и душа, нека да кажем практически, ближните си, цялата природа. Тогава ще затрепти в нас гласът на познанието, ние ще видим Бога в нас и вън от нас. Ще Го обикнем и познаем.
към текста >>
Човек
, който обича Бога, взима участие във всичко.
Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея.
Човек
, който обича Бога, взима участие във всичко.
На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си.
към текста >>
78.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Известно е, защото реформацията, а заедно с нея и цялото възраждане на западния
свят
, се дължи на голямото дело и непосредствено влияние и въздействие на богомилството.
1943 г. стр. 174, формат 1, цена 65 лв. Това е една рядко ценна книга за нашата действителност и за нашето време, когато всички национални ценности се поставят на нова преоценка. Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост. На запад това е отдавна известно.
Известно е, защото реформацията, а заедно с нея и цялото възраждане на западния
свят
, се дължи на голямото дело и непосредствено влияние и въздействие на богомилството.
У нас досега съществуваха най-превратни схващания за това най-голямо реформаторско движение през средните векове в България. Новата книга на Антон Глогов е един светъл, положителен принос към опознаване основните идеи и учение на великия Учител от миналото — Богомил. Попаднал на стари апокрифни книги от XV и XVI век, написани на турски език от богомили за разпространение на учението всред турците, Глогов ги използува най-старателно, за да ги изнесе на български език. И той успява да стори това по един много хубав начин. Книгата е разделена на 3 части.
към текста >>
В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света,
човека
и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота.
Книгата е разделена на 3 части. Първата част дава общи данни за историята на богомилството. В нея се изтъква и подчертава, че то е самостойно движение, родило се в България. Втората част обхваща мировъзрението на богомилите. То е изнесено в 6 глави и 36 етапа (подглави и теми).
В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света,
човека
и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота.
Дълбока мъдрост и висок морал са скрити във всички тия прости, но кристални легенди. Третата част обхваща в същност практическото учение на богомилите за живота. Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния човек, така и за богомилските братски общежития. В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение!
към текста >>
Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния
човек
, така и за богомилските братски общежития.
Втората част обхваща мировъзрението на богомилите. То е изнесено в 6 глави и 36 етапа (подглави и теми). В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света, човека и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота. Дълбока мъдрост и висок морал са скрити във всички тия прости, но кристални легенди. Третата част обхваща в същност практическото учение на богомилите за живота.
Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния
човек
, така и за богомилските братски общежития.
В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение! Книгата на Глогов внася много вътрешна радост, когато се прочете. Тя хвърля обилна светлина за нов живот всред днешното безпътно човечество. Препоръчваме я на всички наши приятели и четци; тя трябва да бъде настолна книга на всеки българин.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
* * * Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
79.
ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Да обичате един добър
човек
в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева.
Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях.
Да обичате един добър
човек
в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева.
Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво. Затова не се борете със злото. Злото е силно, мощно, то е буря, която всичко помита, не можете да се борите с него.
към текста >>
Щом
човек
обикне Бога, всички въпроси се разрешават.
Любовта има за цел да уреди живота и ние трябва да се убедим, че само по този начин ще се оправи светът. Защото в Бога той е поправен. И както Бог ни е възлюбил, така и ние да го обикнем и да възлюбим другите. Само на тази основа може да се гради истинският живот. В Любовта всички смущения престават.
Щом
човек
обикне Бога, всички въпроси се разрешават.
Когато хората обикнат Бога и живеят с любовта, всичката карма се ликвидира, всичките прегрешения се заличават. Понеже нямаме любов, волята на Бога не се изпълнява на земята. Бог не желае със сила да наложи своето царство. Той иска да го познаем като Любов. Затова ние трябва да вървим по пътя на доброто.
към текста >>
Всичките хора на християнския
свят
са закъснели да приложат любовта, затова е този ад.
Той иска да го познаем като Любов. Затова ние трябва да вървим по пътя на доброто. А Любовта ще се справи със злото. Приложете любовта, светът ще се поправи, мъченията и страданията се носят лесно тогава. Любовта е извор изобилен.
Всичките хора на християнския
свят
са закъснели да приложат любовта, затова е този ад.
Да направим едно свещено място в душата си за Бога. Да приложим Божията Любов свободно, без правила и външни закони. Бъдете самостоятелни и проявете любовта тъй, както Бог я проявява към вас. Божествената любов е по-тръбна да внесе мир в ума ни и спокойствие в сърцето ни. Най-красивата работа в света, най-красивото дело е любовта към Бога.
към текста >>
Най-красивият
свят
е любовта към Бога.
Да приложим Божията Любов свободно, без правила и външни закони. Бъдете самостоятелни и проявете любовта тъй, както Бог я проявява към вас. Божествената любов е по-тръбна да внесе мир в ума ни и спокойствие в сърцето ни. Най-красивата работа в света, най-красивото дело е любовта към Бога. Най красивата наука е любовта към Бога.
Най-красивият
свят
е любовта към Бога.
Най-красивата светлина е любовта към Бога. Досега сте живели в една еволюция на безлюбието. Отсега нататък ще живеете в една нова епоха, която ще обгръща в себе си еволюцията на любовта. В тази еволюция ще се прояви всичко велико, Божествено. Ще има блага за всички хора — това е проявата на любовта.
към текста >>
Тогава ще живеете в един съвършен и оправен
свят
.
Ще има блага за всички хора — това е проявата на любовта. Ще престанат всичките страдания. Божествената любов ще прекрати всички страдания и ще ги превърне в Божествени блага. Обикнете Бога като малките деца. Обикнете Този, който винаги ви е обичал.
Тогава ще живеете в един съвършен и оправен
свят
.
И ще разберете, че има Един, Който е път за всички; има Един, Който е живот за всички; има Един, Който е път за Любовта; има Един, Който е път за Мъдростта; има Един, Който е път за Истината, Който е път за всички добродетели. И само като минете по пътя на Единия, ще добиете истинска светлина.
към текста >>
80.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия
свят
, сигурно не пречи на последния да съществува.
Но, както е известно, може да се спекулира и с всяка друга наука, с всеки занаят. Упрекът за злоупотреба засяга, следователно, не знанието или способността, а техните носители. С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя. Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги. Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема.
Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия
свят
, сигурно не пречи на последния да съществува.
Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция.
към текста >>
За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен
свят
.
Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише.
За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен
свят
.
Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената.
към текста >>
Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у
човека
, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят.
Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у
човека
, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът.
към текста >>
Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на
човека
.
Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на
човека
.
Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е.
към текста >>
Човекът
е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената.
За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина.
Човекът
е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената.
В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека. За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога.
към текста >>
във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е.
човека
.
Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е.
във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е.
човека
.
За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание".
към текста >>
За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми
човек
.
" Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека.
За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми
човек
.
Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30).
към текста >>
(„
Човекът
— тоя неизвестен", стр. 149).
Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на сетивата".
(„
Човекът
— тоя неизвестен", стр. 149).
Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на парапсихологията, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед. Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории. Теориите и обясненията са отделен въпрос. По-важни от всичко са фактите, особено тия, установени от гореспоменатите първоразредни представители на официалната наука по един колкото критичен, толкова и безспорен начин. А фактите съвсем не зависят от нашето положително или отрицателно отношение към тях.
към текста >>
81.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към
човека
, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот.
G. N.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към
човека
, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот.
Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа.
към текста >>
Човекът
в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия
свят
, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот.
Човекът
в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия
свят
, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди.
Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира.
към текста >>
Човекът
— кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот. Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди.
Човекът
— кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката.
На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич!
към текста >>
Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на
човека
да проникне във висшите сфери на духа.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот. Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина.
Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на
човека
да проникне във висшите сфери на духа.
Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите.
към текста >>
Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където
човекът
е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен
човек
с аз-а на Всемира.
Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа.
Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където
човекът
е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен
човек
с аз-а на Всемира.
В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори.
към текста >>
От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния
свят
, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение.
В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори.
От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния
свят
, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение.
Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство.
към текста >>
Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и
човека
, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство.
Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата.
Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и
човека
, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство.
В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото. Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
към текста >>
Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния
човек
нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове.
Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос.
Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния
човек
нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове.
До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото. Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание. Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл.
към текста >>
До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният
човек
е живял сраснал с отвъдния
свят
, с небето и с реалността на невидимото.
Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове.
До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният
човек
е живял сраснал с отвъдния
свят
, с небето и с реалността на невидимото.
Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание. Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл. Това изкуство не радва с преходната радост на земята, но ни задълбочава и ни привиква към неподвижно, вътрешно потъване в необятното царство на духа.
към текста >>
Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази,
човекът
е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото.
Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази,
човекът
е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл. Това изкуство не радва с преходната радост на земята, но ни задълбочава и ни привиква към неподвижно, вътрешно потъване в необятното царство на духа. Ето как изкуството, по-добре от всичко друго, ни учи, че по течението на Нил в оная отдалечена отдавнашна цивилизация, са живели хора, животът на които е протичал между бреговете на живота и смъртта, или по право, в един свет, където веществената и невеществената реалност са едно.
към текста >>
В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на
човека
с божеството.
В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби. В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и кучета на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство. След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения.
В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на
човека
с божеството.
Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи. Той виждал всичко въплътено в самия човек. За тогавашния майстор, най-голямата небесна красота трябва и може да се изрази с най-голямата земна красота. Може да се яви разногласие във възгледите на сегашните интерпретации, дали древно-елинското изкуство е чисто и просто усъвършенствуване на земните форми до съвършенството на небесна красота, или пък небесната хармония е облечена в човешки образи.
към текста >>
Той виждал всичко въплътено в самия
човек
.
След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения. В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството. Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи.
Той виждал всичко въплътено в самия
човек
.
За тогавашния майстор, най-голямата небесна красота трябва и може да се изрази с най-голямата земна красота. Може да се яви разногласие във възгледите на сегашните интерпретации, дали древно-елинското изкуство е чисто и просто усъвършенствуване на земните форми до съвършенството на небесна красота, или пък небесната хармония е облечена в човешки образи. Едни могат да кажат, че тогавашните творци са груби материалисти, чийто Бог е плътта. Те свеждат цялото съвършенство до тая плът, защото не познават нищо повече от нея, а други ще рекат, че те са монисти в своите философски възгледи, защото искат да ни покажат, че цялото съвършенство на вселената се крие и в човешкото тяло. Ние сме склонни да приемем първото твърдение.
към текста >>
Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към
човека
и към живота.
Изображенията на божествата не будят мистичен трепет, за да ги догоним в тяхната божествена тайна и отвъдност. Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит. Ако спрем поглед върху фасадата на някой от древните архитектурни стилове и приемем в съзнанието това съвършенство, изградено от хармонично съчетаните части, всека една от които представлява завършена стилна красота, ще се убедим, че тая фасада е родена заради обилието на слънцето, която я превръща в съвършен и успокоен архитектурен бисер. От въздушно-нежната мотивировка на симата, която опасва горния край на триъгълния гибел, от равното поле на Гейзон през капчиците на висящите плочи, в барелефното богатство на триглифите, през успокоената и безупречна тишина на архитрава и неповторимите трикапители могъщо поели тежестта, през канелюрите на колоната, стъпалата й и до самата почва, ние усещаме един могъщ поток от светлина, който облива това чудо на формите. Като че тая светлина иде да осмисли стилизираната и материализирана геометрия в архитектурата.
Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към
човека
и към живота.
Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация. Тия фасади са могъщо сраснали със земята, със земния живот, със здравата плът и слънчевата красота. Те не ни хвърлят в размисъл по недостижимото, а ни учудват с богатството на постижимото. Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите. Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение.
към текста >>
Тоя копнеж за безпределното се роди у
човека
по-късно и по-късно намери своето въплъщение.
Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към човека и към живота. Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация. Тия фасади са могъщо сраснали със земята, със земния живот, със здравата плът и слънчевата красота. Те не ни хвърлят в размисъл по недостижимото, а ни учудват с богатството на постижимото. Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите.
Тоя копнеж за безпределното се роди у
човека
по-късно и по-късно намери своето въплъщение.
И друго нещо ни убеждава в това. Храмовете на древна Елада, макар и така внушителни отвън, не са предназначени за много хора. Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява събиране на множество. В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете.
към текста >>
Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски
човек
.
Храмовете на древна Елада, макар и така внушителни отвън, не са предназначени за много хора. Богатата редица от колони заема голямо пространство, което не позволява събиране на множество. В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар.
Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски
човек
.
Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък. Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи. Ето това е обликът и същността на това изкуство, оставило незаличими следи във вековете, изкуство, родено от материализираната представа за божественото и от земната сила.
към текста >>
82.
ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всеки горе-долу интелигентен
човек
знае, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенствуване.
Боян Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Днес никой, който познава научните постижения на последните няколко века, не може да отрече еволюционната теория.
Всеки горе-долу интелигентен
човек
знае, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенствуване.
Тъй говорят научните факти. Тъй че еволюционната теория е на гранитни основи. Въпросът, който днес е сложен на дневен ред между най-видните съвременни биолози и който стимулира към все нови и нови изследвания, е въпросът за еволюционните фактори. По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища. За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия свят.
към текста >>
За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия
свят
.
Всеки горе-долу интелигентен човек знае, че видовете са произлезли един от друг чрез постепенно усъвършенствуване. Тъй говорят научните факти. Тъй че еволюционната теория е на гранитни основи. Въпросът, който днес е сложен на дневен ред между най-видните съвременни биолози и който стимулира към все нови и нови изследвания, е въпросът за еволюционните фактори. По въпроса за тия фактори имаме две главни гледища.
За да изпъкнат по-ясно тия гледища, ще разгледаме въпроса за целесъобразността в органическия
свят
.
Навсякъде в природата виждаме целесъобразност във формите, в строежа и функциите на тъканите и органите. И не само това. Но и всяка клетка, тъкан, орган или организъм целесъобразно се приспособява към околните условия, целесъобразно отговаря на всяко външно въздействие. Напр., теменугата, дъбът, лозата, глухарчето, рибата, пеперудата, пчелата, птицата са идеално приспособени към условията, в които живеят. Това се приема от всички.
към текста >>
83.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Учителят Хората често преповтарят мисълта, че
човек
е най-висшето и съвършено същество на земята.
Д-р мед. Ил.Стр. ДВЕ ФОРМИ „Вегетативната нерв. система (симп.) представя корените на човешкото същество, а главната — анимална нервна система (главният мозък) са клоните, стеблото и листата, които са израсли допълнително".
Учителят Хората често преповтарят мисълта, че
човек
е най-висшето и съвършено същество на земята.
В какво обаче се състои неговото съвършенство нам все още не ни е напълно ясно. Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват нисшите подтици. Човек е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата. Той е оползотворил даже много от тях за своето издигане и преодоляване ограничителните условия на материята. Но нашето търсене из недрата на природните тайни си остава все повърхностно — в сферата на формите.
към текста >>
Човек
е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата.
ДВЕ ФОРМИ „Вегетативната нерв. система (симп.) представя корените на човешкото същество, а главната — анимална нервна система (главният мозък) са клоните, стеблото и листата, които са израсли допълнително". Учителят Хората често преповтарят мисълта, че човек е най-висшето и съвършено същество на земята. В какво обаче се състои неговото съвършенство нам все още не ни е напълно ясно. Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват нисшите подтици.
Човек
е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата.
Той е оползотворил даже много от тях за своето издигане и преодоляване ограничителните условия на материята. Но нашето търсене из недрата на природните тайни си остава все повърхностно — в сферата на формите. Това е светът на осезаемото, видимото, което ни се налага с физическите си форми и сили. До съдържанието на нещата ние едвам сме се домогнали, а смисълът им е много далеч от нашия ум. Едва когато опознаем съдържанието на нещата и почнем да ги ценим и оползотворяваме за наше благо, ние ще можем да кажем, че сме стигнали до първото стъпало, което води към съвършенство.
към текста >>
По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния
свят
.
Защото едва тогава ще можем правилно да боравим със силите на природата. Светът на формите е тъй разнообразен и тъй многостранен, че днес човечеството не може още да се освободи от влиянието му. Физическата проява на силите в света е по-лесно достъпна за мнозинството, защото тя ни въздействува чрез нашите сетивни органи. А ние дори си въобразяваме, че някои от видимите форми в света са наша идея и творение. Значението на формите е следното: да привлече нашето внимание, да подтикне любознателността на ума ни и с помощта на духовната ни светлина да разучим съдържанието на силите у проявените форми.
По този начин ние ще обогатим нашето знание и ще можем да прекрачим по-лесно границата между физическия и духовния
свят
.
Каква тайна се крие в едно семенце? —По форма то е дребно и незначително, често пренебрегвано. По съдържание, обаче, то може да крие в себе си стрък трева или стрък житна култура, също бор или вековен дъб. Смисълът пък на това семе ще търсим в проявата на неговото съдържание. Значи за да открием тайната на едно семе, ние трябва да му дадем възможност и условия да прояви своето съдържание и в тая проява да търсим неговия смисъл.
към текста >>
Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други
свят
.
Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията. Така семето жертвува формата си, за да се превърне в младо, крехко стъбълце. Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот.
Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други
свят
.
Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда. По този начин то изявява себе си и може да даде плод. Човек има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената.
към текста >>
Човек
има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената.
Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят. Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда. По този начин то изявява себе си и може да даде плод.
Човек
има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената.
Но питаме, в какво състояние се намира тя: в това на покой или на жизнена проява, т.е. в това на семенцето или на възроденото растение? След оплождането на майчината клетка, последната почва да се диференцира т.е. да се възражда, както семенцето в почвата. Така от клетката се изгражда зародишът на всяка животинска форма в която се съдържат органите (корените), с които роденият организъм ще може да извлича и оползотворява силите от средата, в която е поставен.
към текста >>
Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния
свят
?
Единството в тяхната проява се ръководи и диктува от вегетативната нервна система. Тя е, която ни свързва чрез храносмилателната система със соковете на плодовете, тя е, която ни дава възможност да чувствуваме и се наслаждаваме на свежестта на планинския въздух. Тази система е, която неуморно подтиква ритъма на физическото ни сърце, тя е, която регулира функцията на всички вътрешно-секретни жизнени жлези, като по този начин хармонира физическия ни растеж паралелно с духовния. Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата. В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й.
Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния
свят
?
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния свят? Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера? В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г.
към текста >>
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния
свят
?
Тя е, която ни свързва чрез храносмилателната система със соковете на плодовете, тя е, която ни дава възможност да чувствуваме и се наслаждаваме на свежестта на планинския въздух. Тази система е, която неуморно подтиква ритъма на физическото ни сърце, тя е, която регулира функцията на всички вътрешно-секретни жизнени жлези, като по този начин хармонира физическия ни растеж паралелно с духовния. Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата. В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й. Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния свят?
Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния
свят
?
Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера? В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г. „Синтеза на биологичните функции").
към текста >>
В
човека
ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр.
Тази вегетативна система е следователно, която ни свързва напълно със силите и формите на средата. В това си състояние обаче нашето тяло ще заприлича на безплодно дърво, което не може да продължи живота си, което, обвързано чрез вегетативната система с физическата среда, не може да надрасне и се освободи от законите й. Как тогава ще се освободим от ограниченията на средата, как ще можем да я надраснем и заживеем със силите на духовния свят? Кои са нашите посредници, които ще ни свържат със силите на духовния свят? Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера?
В
човека
ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр.
№ 1 Ж. 3. 1941 г. „Синтеза на биологичните функции"). Тази нервна система лъва възможност на човека да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние. Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот.
към текста >>
Тази нервна система лъва възможност на
човека
да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние.
Кои са нашите клони и листа, които ще оползотворят светлината и енергиите на етера? В човека ние намираме една нова нервна система, която липсва, т.е., е недоразвита у животните; това е централната или анималната нервна система (в. бр. № 1 Ж. 3. 1941 г. „Синтеза на биологичните функции").
Тази нервна система лъва възможност на
човека
да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние.
Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот. Чрез тях ние ще можем да сме в контакт със силите на духовния мир и да надраснем средата, в която сме поставени. Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия свят, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината. Затова Учителят казва: „Хармонията между анималната нервна система и вегетативната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот”. Днес човек е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане.
към текста >>
Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия
свят
, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината.
1941 г. „Синтеза на биологичните функции"). Тази нервна система лъва възможност на човека да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние. Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот. Чрез тях ние ще можем да сме в контакт със силите на духовния мир и да надраснем средата, в която сме поставени.
Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия
свят
, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината.
Затова Учителят казва: „Хармонията между анималната нервна система и вегетативната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот”. Днес човек е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане. Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой.
към текста >>
Днес
човек
е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане.
Тази нервна система лъва възможност на човека да се свърже с нови по-висши енергии, за да прояви нови сили и качества, присъщи на новото му състояние. Така духът и душата ни може да проявят добродетелите си в нашия живот. Чрез тях ние ще можем да сме в контакт със силите на духовния мир и да надраснем средата, в която сме поставени. Ние ще можем по този начин да вникнем и разучим съдържанието на формите във физическия свят, ще можем да се доберем до техния смисъл и обогатим знанието си, като се добираме все по-близко до истината. Затова Учителят казва: „Хармонията между анималната нервна система и вегетативната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот”.
Днес
човек
е поставен при най-добрите условия, които би пожелало едно семенце за своето възраждане.
Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой. Ние не трябва да оставаме в състоянието на зърното, защото, ако не се изявим и надраснем средата и условията, ще изгнием в нея. Състоянието на нашата физика е нашето минало, което трябва да надраснем.
към текста >>
Човекът
чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния
свят
.
Чрез органите и вегетативната система ние сме свързани с всички видими и невидими сили на природата. Остава само едно: ние да използуваме това, което нашите корени ни доставят. Следователно, липсва ни разум, липсва ни достатъчно умствена светлина, достатъчно любов в сърцата, Време е вече да сменим и надраснем състоянието си на покой. Ние не трябва да оставаме в състоянието на зърното, защото, ако не се изявим и надраснем средата и условията, ще изгнием в нея. Състоянието на нашата физика е нашето минало, което трябва да надраснем.
Човекът
чрез съдържанието и смисъла на своя живот може да надвиши всички земни сили и форми, като прекрачи границата на духовния
свят
.
към текста >>
84.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ. - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
* Ние живеем в един
свят
на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен
свят
, а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. * В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях.
* Ние живеем в един
свят
на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен
свят
, а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения.
По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. * Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа. Има съзнания, които живеят в полето на силите, други, които изучават резултатите и с тях живеят.
към текста >>
В нормалния
човек
тия състояния се редуват последователно.
Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. * Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа. Има съзнания, които живеят в полето на силите, други, които изучават резултатите и с тях живеят. Хората на динамичното създават материалите, хората на статичното регистрират това.
В нормалния
човек
тия състояния се редуват последователно.
същото се забелязва и в живота на народите, само че там времето е дълго — това са епохи. Когато Единното се проявява в своите възможности — явява се множеството. Когато множеството се осъзнае — ще стигне до Единното.
към текста >>
85.
ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира,
Човек
днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост!
Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрага на планината. Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб!
Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира,
Човек
днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост!
Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост! И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота. Незабравими остават спирките по пътя! На всяка спирка или мълчаливо съзерцаваме новите картини, които се откриват пред нас, или прекарваме в живи разговори. Засягат се важни въпроси, върху които Учителят хвърля светлината на един вековен опит.
към текста >>
Човек
не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост!
Живо се чувствува радостта на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч. Розовите багри на изток, радостната песен на чучулигата и славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост! Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни всемира, Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина, която ще го доведе до мировата радост!
Човек
не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост!
И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота. Незабравими остават спирките по пътя! На всяка спирка или мълчаливо съзерцаваме новите картини, които се откриват пред нас, или прекарваме в живи разговори. Засягат се важни въпроси, върху които Учителят хвърля светлината на един вековен опит. Стигаме до стана „Ел Шадай".
към текста >>
Като държи
човек
това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм.
Вие не правите това и после чувствувате скръб. Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, защото разумната природа е Великата Световна майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство.
Като държи
човек
това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм.
Радвайте се, че имате малко понятие за реалността. Не мислете, че всичко знаете. Радвайте се и за невежеството си, защото имате много да учите. Радвайте се на това, защото има хора, които не знаят, че са невежи. Светът не е място за наказание, а място, дето хората са дошли да се насърчат и да се изправят.
към текста >>
В божествения
свят
има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване.
Що е скръб? Тя е подтик към един възвишен живот! Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост. Става въпрос за музиката. Учителят казва: — Животът без музика не може да бъде разбран.
В божествения
свят
има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване.
Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи". Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
към текста >>
86.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Чуден
човек
беше!
Пътникът спря и седна настрана в гъстите треви, за да си почине. Луната огряваше мургавото му лице. С бяла чалма беше обвита главата на Зехрия. Дълго време той седеше замислен. Повдигна глава, вгледа се пред себе си и прошепна: — Казваха, че Той бил магьосник... Ние всички Го заобиколихме... Караха ни да Го убием... Аз се приближих до Него.
Чуден
човек
беше!
Той ме погледна и погледът Му дълбоко проникна в мене ... Ах, погледът Му! Никой досега не ме е поглеждал така, дори и Сапфира, когато за пръв път я видях. Сърцето ми се изпълни с радост, и аз Го почувствувах като брат, като баща, като майка! О, не, почувствувах Го повече от майка и баща! Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят.
към текста >>
Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия
свят
.
Чуден човек беше! Той ме погледна и погледът Му дълбоко проникна в мене ... Ах, погледът Му! Никой досега не ме е поглеждал така, дори и Сапфира, когато за пръв път я видях. Сърцето ми се изпълни с радост, и аз Го почувствувах като брат, като баща, като майка! О, не, почувствувах Го повече от майка и баща!
Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия
свят
.
Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината. — Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея.
към текста >>
Аз бях най-щастливият
човек
на земята!...
От устата Му се разливат слова, — сякаш Бог говори чрез Него!... Старейшините насъскваха народа, че бил магьосник, те искаха да Го убият! Аз се доближих до Него, и Той ме погледна. Погледна ме, Сапфира, а аз отстъпих. Погледът Му, о Боже мой, се разля в мене като балсам... Почувствувах, че топла вълна мина през мене, и душата ми се прероди.
Аз бях най-щастливият
човек
на земята!...
Лицето на Зехрия стана по-светло, а по бузите му се търкулнаха сълзи, — Исус Назарянина Го наричат,— продължи Зехрий. — Много народ Го следва и слуша Словото Му. Сапфира, аз Го обикнах с всичкото си сърце и душа и ми се иска да вървя след Него, да Го виждам, да Го слушам и да Го следвам!... На изток се раждаше зората. Небето се облече в пурпур и красота.
към текста >>
87.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Окултните науки се усвояват само тогава, когато се отстрани от тях сензационното и се разбере, че те целят да ни разкрият проявите на висшата Разумност в природата, живота и
човека
.
237, ц. 100 лв. Тази книга е много полезна с всевъзможните практически познания, поместени в нея. Между другото са дадени известни глави, съдържащи кратки познания по окултните науки — астрология, френология (всъщност по физиогномика), хирология и др. Разбира се, всичко поместено от окултните науки е толкова малко и бегло, че никой не бива да си въобразява, че това е достатъчно за тяхното усвояване.
Окултните науки се усвояват само тогава, когато се отстрани от тях сензационното и се разбере, че те целят да ни разкрият проявите на висшата Разумност в природата, живота и
човека
.
Съобщава: Д-р Е. К. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. * * * ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
88.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Познаване, което не произвежда преврат в
човека
е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават.
Познаване, което не произвежда преврат в
човека
е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели.
към текста >>
Ако
човек
е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод.
И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората.
Ако
човек
е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод.
Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър.
към текста >>
Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който
човек
расте и се развива, седи великият смисъл на живота.
Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод.
Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който
човек
расте и се развива, седи великият смисъл на живота.
Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си.
към текста >>
Да мисли
човек
, че е остарял, това значи да се самозалъгва.
Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея.
Да мисли
човек
, че е остарял, това значи да се самозалъгва.
Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си. Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му. Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека.
към текста >>
Старият
човек
има повече светлина в себе си.
Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър.
Старият
човек
има повече светлина в себе си.
Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му. Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал.
към текста >>
Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в
човека
.
Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си. Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му.
Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в
човека
.
Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си. В това ще намери смисъла на живота. Да живее човек, това е велико изкуство.
към текста >>
Старият
човек
трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си.
Той разглежда живота си, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е станало от всички мисли, които са минали през главата му. Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал.
Старият
човек
трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си.
В това ще намери смисъла на живота. Да живее човек, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Един от начините на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро. В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл.
към текста >>
Да живее
човек
, това е велико изкуство.
Той търси смисъла, дава си сметка и вижда, че само правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло в човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си. В това ще намери смисъла на живота.
Да живее
човек
, това е велико изкуство.
Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Един от начините на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро. В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл.
към текста >>
Човек
трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство.
Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън. Да останат само онези, които могат да се използуват само като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото си. В това ще намери смисъла на живота. Да живее човек, това е велико изкуство.
Човек
трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство.
Един от начините на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро. В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата.
към текста >>
Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на
човека
, нито светлина в ума и радост в сърцето му.
Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината.
Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на
човека
, нито светлина в ума и радост в сърцето му.
За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно. Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти.
към текста >>
За да добие
човек
смисъл, трябва да възлюби Истината.
Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му.
За да добие
човек
смисъл, трябва да възлюби Истината.
Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно. Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси.
към текста >>
Когато възлюби Истината,
човек
влиза в реалния
свят
, дето всичко е вечно и истинно.
Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината.
Когато възлюби Истината,
човек
влиза в реалния
свят
, дето всичко е вечно и истинно.
Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости.
към текста >>
Докато живее в нереалния, в преходния
свят
,
човек
е в сянката на Истината.
Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно.
Докато живее в нереалния, в преходния
свят
,
човек
е в сянката на Истината.
Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието.
към текста >>
Истината е онова всемогъщо начало, което избавя
човека
от всички напасти.
Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За да добие човек смисъл, трябва да възлюби Истината. Когато възлюби Истината, човек влиза в реалния свят, дето всичко е вечно и истинно. Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода.
Истината е онова всемогъщо начало, което избавя
човека
от всички напасти.
Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта.
към текста >>
Тя освобождава
човека
от робството и ограничението, от невежеството и насилието.
Докато живее в нереалния, в преходния свят, човек е в сянката на Истината. Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости.
Тя освобождава
човека
от робството и ограничението, от невежеството и насилието.
Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта.
към текста >>
Истината освобождава
човека
и от смъртта.
Стремете се към реалността, за да придобие то истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието.
Истината освобождава
човека
и от смъртта.
Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот.
към текста >>
Любовта е
свят
на всичките възможности.
Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот.
Любовта е
свят
на всичките възможности.
Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат. Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания.
към текста >>
Ако
човек
не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота.
Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат.
Ако
човек
не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота.
Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят.
към текста >>
Човек
работи и на този, и на онзи
свят
.
Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни.
Човек
работи и на този, и на онзи
свят
.
Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи.
към текста >>
Който отива на онзи
свят
, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там.
Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят.
Който отива на онзи
свят
, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там.
В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си.
към текста >>
Като отиде на оня
свят
, да занесе плода на своя живот.
В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си.
Като отиде на оня
свят
, да занесе плода на своя живот.
Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов.
към текста >>
Докато не стане проводник на Божията Любов,
човек
нищо не може да постигне.
Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща.
Докато не стане проводник на Божията Любов,
човек
нищо не може да постигне.
Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства.
към текста >>
Отговорът е прост:
Човек
живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си.
Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот.
Отговорът е прост:
Човек
живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си.
Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва да се безпокои човек от това, което става в света? Има Един, Който царува в света. Това е Бог. Вярвайте в Бога и служете като изпълните волята Му.
към текста >>
Защо трябва да се безпокои
човек
от това, което става в света?
Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства.
Защо трябва да се безпокои
човек
от това, което става в света?
Има Един, Който царува в света. Това е Бог. Вярвайте в Бога и служете като изпълните волята Му. Вярвайте в живота, а не в неговите сенки. Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага.
към текста >>
89.
ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може
човек
да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа.
Той е съзнателно изживяване на всеки миг от живота. Той е повече или по-малко едно съвършенство. Защото истинският духовен живот е озарен от лъчите на всеобхватната Любов, от светлината на мировата Мъдрост и от свободата и красотата на вечната Истина. Мнозина мислят, че духовният живот е начетеност. Това е заблуда.
Може
човек
да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа.
Без съмнение, има една полезна начетеност. Тя е тази, която дава едно положително знание за живота и прави човека деен. В тази дейност човек се стреми да осигури не само за себе си блага, но мисли и за другите, за ближните си. От това гледище, голям процент от хората днес не биха могли да издържат изпит. Малцина са тия, които мислят за другите.
към текста >>
Тя е тази, която дава едно положително знание за живота и прави
човека
деен.
Защото истинският духовен живот е озарен от лъчите на всеобхватната Любов, от светлината на мировата Мъдрост и от свободата и красотата на вечната Истина. Мнозина мислят, че духовният живот е начетеност. Това е заблуда. Може човек да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа. Без съмнение, има една полезна начетеност.
Тя е тази, която дава едно положително знание за живота и прави
човека
деен.
В тази дейност човек се стреми да осигури не само за себе си блага, но мисли и за другите, за ближните си. От това гледище, голям процент от хората днес не биха могли да издържат изпит. Малцина са тия, които мислят за другите. Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си.
към текста >>
В тази дейност
човек
се стреми да осигури не само за себе си блага, но мисли и за другите, за ближните си.
Мнозина мислят, че духовният живот е начетеност. Това е заблуда. Може човек да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа. Без съмнение, има една полезна начетеност. Тя е тази, която дава едно положително знание за живота и прави човека деен.
В тази дейност
човек
се стреми да осигури не само за себе си блага, но мисли и за другите, за ближните си.
От това гледище, голям процент от хората днес не биха могли да издържат изпит. Малцина са тия, които мислят за другите. Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко.
към текста >>
Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен"
свят
на мисълта имат известен духовен живот.
Малцина са тия, които мислят за другите. Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко. Обикновено, обаче, се счита, че хората на науката, философи и писатели, имат голям духовен живот.
Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен"
свят
на мисълта имат известен духовен живот.
Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят.
към текста >>
Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния
свят
и култура, далеч не представят духовен живот.
Това се дължи на личното, семейното, училищното и обществено възпитание. Всички издигат на най-голяма висота култа към себе си. Този бог на себичността разрушава всички условия за духовен живот, който в своята същина е творческо единение с всичко. Обикновено, обаче, се счита, че хората на науката, философи и писатели, имат голям духовен живот. Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот.
Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния
свят
и култура, далеч не представят духовен живот.
Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене. Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен свят. Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност.
към текста >>
Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен
свят
.
Не може да се оспори, че мнозина измежду тия хора на съвременния „елитен" свят на мисълта имат известен духовен живот. Дребните занимания, обаче, на повечето от тия хора, който, разбира се, допринасят за уредбата на материалния свят и култура, далеч не представят духовен живот. Защото духовният живот обгръща самите въпроси на живота в трептящата светлина на една всеобща Любов, Мъдрост и вечна Истина. А за тия неща болшинството учени, писатели и философи са кръгли невежи. Те са все специалисти и извън тяхната „специалност" се интересуват само от ядене и пиене.
Не е, разбира се, случаят такъв с всички хора от този елитен
свят
.
Има измежду тях — а те са инак твърде много на брой — малко, обаче, в сравнение с болшинството от тези среди, те са оставили тежки следи на истински духовен живот в своята писателска, научна и философска дейност. Те са епохални творци, те раздвижват умовете, сърцата и волите на хората. Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света.
към текста >>
В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен
свят
, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна.
Трябва ли да ги изброяваме? — Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение.
В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен
свят
, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна.
Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек.
към текста >>
Реалността, обаче, обхваща и този
свят
, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас
свят
на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен
свят
, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви.
— Излишно! Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна.
Реалността, обаче, обхваща и този
свят
, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас
свят
на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен
свят
, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви.
От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато.
към текста >>
От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния
свят
.
Едно е характерно за тях — те са честни пред себе си и пред света. Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви.
От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния
свят
.
Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка.
към текста >>
Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен
свят
на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят.
Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен
свят
на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко.
към текста >>
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг
свят
, невидим
свят
на душата, че съществува задгробен
свят
и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг
свят
, невидим
свят
на душата, че съществува задгробен
свят
и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
към текста >>
И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния
човек
.
В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния
човек
.
Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка.
към текста >>
Той вече не гледа на
човека
и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато.
Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек.
Той вече не гледа на
човека
и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато.
За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни.
към текста >>
Така духовният
човек
съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко.
Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка.
Така духовният
човек
съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко.
Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
към текста >>
Всичко друго служи на животинското, низшето в
човека
и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество.
Всичко друго служи на животинското, низшето в
човека
и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен.
към текста >>
Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден
свят
, съществува ли душа, дух?
Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден
свят
, съществува ли душа, дух?
Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен. В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките.
към текста >>
Единственото нещо, което може да поправи живота на
човека
, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен
свят
, за съществуването на душата и духа.
И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби.
Единственото нещо, което може да поправи живота на
човека
, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен
свят
, за съществуването на душата и духа.
Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен. В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките. Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота.
към текста >>
Защото тогава в живота на
човека
навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен.
Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа.
Защото тогава в живота на
човека
навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен.
В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките. Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието.
към текста >>
Пробуденият
човек
Го открива; с това прониква в тайните на битието.
Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен. В своя стремеж да разреши въпросите за вечната Истина, светът е създал религиозните учения, философиите и науките. Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота.
Пробуденият
човек
Го открива; с това прониква в тайните на битието.
В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа.
към текста >>
За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния
свят
и на душата е нещо абсолютно реално.
Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието. В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението.
За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния
свят
и на душата е нещо абсолютно реално.
По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност.
към текста >>
За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния
свят
не са само философия, не са само светогледане.
А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни.
За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния
свят
не са само философия, не са само светогледане.
те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо.
към текста >>
Известна деградация в развитието на
човека
го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност.
Известна деградация в развитието на
човека
го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия.
към текста >>
Духовният
свят
е динамичната страна на битието; той е
свят
на силите, които строят, организират.
В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
Духовният
свят
е динамичната страна на битието; той е
свят
на силите, които строят, организират.
Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа.
към текста >>
Божественият
свят
е
свят
на Разумното, което работи в света.
И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират.
Божественият
свят
е
свят
на Разумното, което работи в света.
Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа. Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят.
към текста >>
Душата е, във всеки случай, ръководното начало в
Човека
, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа.
Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия.
Душата е, във всеки случай, ръководното начало в
Човека
, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа.
Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят. (За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно).
към текста >>
Разни са пътищата и методите, по които религиозният
човек
е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния
свят
.
Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия. Душата е, във всеки случай, ръководното начало в Човека, както Бог е ръководното, разумно Начало в битието, в цялата Природа.
Разни са пътищата и методите, по които религиозният
човек
е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния
свят
.
(За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
към текста >>
Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на
човека
, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
Разни са пътищата и методите, по които религиозният човек е идвал през епохите на миналото до познанието и опитността за душата и за съществуванието на отвъдния свят. (За Бога, виж статията в бр. 4. от т. г. на сп. Ж. Зърно).
Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на
човека
, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието.
Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно.
към текста >>
По пътя на различаването
човек
почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата.
на сп. Ж. Зърно). Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието. Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното.
По пътя на различаването
човек
почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата.
И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде.
към текста >>
Човек
започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно.
Това е, все пак, една дълга практика, която отваря очите на човека, дава му нравствена сила и устой, поставя го във връзка с невидимите, творчески сили в битието. Едно е безспорно, че всеки, който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот.
Човек
започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно.
Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде. В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света.
към текста >>
Човек
започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде.
По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички.
Човек
започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде.
В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия.
към текста >>
В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно,
човек
прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си.
И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде.
В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно,
човек
прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си.
Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта.
към текста >>
Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл
човек
да се удостои.
те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той.
Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл
човек
да се удостои.
Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати. За нас е, обаче, ясно, като се абстрахираме от всяка чудатост по този въпрос, че светостта и чистотата са резултат на голяма духовна дейност и живот. Който не продължава да работи духовно върху себе си и живота, което ще рече да пази връзката с живите Сили в природата и да бъде техен изразител, той може отново да потъне в калта на всекидневието. Светостта е път, по който малцина вървят.
към текста >>
90.
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ЛИЦЕТО НА
ЧОВЕКА
„Лицето на
човека
представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение".
Д-р Ил. Стр.
ЛИЦЕТО НА
ЧОВЕКА
„Лицето на
човека
представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение".
Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие. Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му.
към текста >>
Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на
човека
, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие.
Д-р Ил. Стр. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение".
Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на
човека
, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие.
Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже.
към текста >>
Фигурата на вейки
човек
е свойствено различна от тези на останалите хора.
Д-р Ил. Стр. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение". Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие.
Фигурата на вейки
човек
е свойствено различна от тези на останалите хора.
Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго.
към текста >>
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният
свят
на индивида.
Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго. През това лице прозира нашето сърце, нашият ум, нашата душа и най-после духът на всекиго от нас. То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа.
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният
свят
на индивида.
То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък.
към текста >>
Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у
човека
, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у
човека
, е мозъчната кора — сивото вещество на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то.
към текста >>
Какво би представлявал
човек
от себе си, ако му липсваха сетивните органи?
Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия).
Какво би представлявал
човек
от себе си, ако му липсваха сетивните органи?
— Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота.
към текста >>
— Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия
свят
.
От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето. Тук със съсредоточени напълно четиритях сетива: мирис, зрение, слух и вкус. Петото сетиво — осезанието—е най-съвършено пак на лицето — чрез осезателния лицев нерв (петия). Какво би представлявал човек от себе си, ако му липсваха сетивните органи?
— Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия
свят
.
Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността.
към текста >>
Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим
свят
, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват.
Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз".
Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим
свят
, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват.
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение.
към текста >>
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния
свят
.
Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват.
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния
свят
.
Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост.
към текста >>
Затова Шилер казва: „От говора на един
човек
можем да узнаем, за какъв той иска да бъде считан, обаче това, какъв е той в действителност, трябва да търсим да узнаем от неговите мимични движения, от неговото държание и движенията, които несъзнателно прави".
Единствено в инервацията на този нерв ние намираме една двойственост. Двете мозъчни половини могат да влияят върху вида и движенията на лицевите мускули. Освен това, ядката на нерва е във връзка с останалите автоматични нервни центрове на продълговатия мозък, Затова мимиките на лицевите мускули могат да бъдат и несъзнателни, рефлекторни дразнения. Както съзнателният така и подсъзнателният ни живот намират израз върху лицето. С други думи, в лицевия ни израз се застъпват както несъзнателните физиологични явления на тялото, така и съзнателните мимични прояви.
Затова Шилер казва: „От говора на един
човек
можем да узнаем, за какъв той иска да бъде считан, обаче това, какъв е той в действителност, трябва да търсим да узнаем от неговите мимични движения, от неговото държание и движенията, които несъзнателно прави".
— „От изразните движения, които са винаги говор на душата, ние трябва да свикнем да отделяме и ония неми такива, които природата показва независимо от душевното ни разположение. Те изразяват родовия вид на лицето и крият зад себе си действителната личност". „Не е лесно да сложим граница между немите и говорещите линии на лицето. Непрестанно съграждащата творческа и първична сила от една страна, а от друга временният афект постоянно спорят върху лицето ни. Но събуденият дух успява да си извоюва влияние върху всички телесни движения.
към текста >>
Затова от лицето на
човека
ние ще познаем неговата първична форма.
Те изразяват родовия вид на лицето и крият зад себе си действителната личност". „Не е лесно да сложим граница между немите и говорещите линии на лицето. Непрестанно съграждащата творческа и първична сила от една страна, а от друга временният афект постоянно спорят върху лицето ни. Но събуденият дух успява да си извоюва влияние върху всички телесни движения. И може да достигне до там, че да промени даже твърдо установените форми на природата чрез волевата си деятелност".
Затова от лицето на
човека
ние ще познаем неговата първична форма.
От формите му ще разберем, колко е проявено това, което Бог е вложил в нас. От движенията на тези форми ще схванем, как и за какво е употребено то. И най-после, доколко божественото в нас е надделяло над низшата ни природа. Затова в лицето си ние трябва постоянно да търсим и да открием, до колко сме могли да я надраснем. Затова Учителят казва: „Започнете с малко да растете.
към текста >>
91.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Както сам признава по-късно, той „се е смял, вместо да се удивлява на героизма на големия учен (Крукс), който се е осмелил да каже през 1873 год., че „има фантоми, че
човек
може да чуе туптенето на сърцето им и да ги фотографира" („Трактат по метапсихика").
П. М-в ПРОФ. Ш. РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО След уводните мисли върху ясновидството, казани в миналия брой на списанието, нека дадем думата на един от най-компетентните авторитети върху тая област — Шарл Рише, професор по физиология в Парижкия университет и член на Френската академия на науките. Неговото мнение по тоя въпрос е особено интересно поради обстоятелството, че той започнал своите проучвания на метапсихичните проблеми като абсолютен противник. Рише е констатирал за пръв път ясновидство при една хипнотизирана пациентка още през 1872 год., но това не му е попречило да си остане между ония, които според неговия израз „се смеят без да изследват и без разискване отричат".
Както сам признава по-късно, той „се е смял, вместо да се удивлява на героизма на големия учен (Крукс), който се е осмелил да каже през 1873 год., че „има фантоми, че
човек
може да чуе туптенето на сърцето им и да ги фотографира" („Трактат по метапсихика").
Многочислените експерименти, обаче, които авторът е правил с известни прекъсвания в продължение почти на половин век, са определили „не без дълги вътрешни тревожни борби постепенно и бавно неговото убеждение". В резултат на тия изследвания Рише издава през 1921 год. своя голям труд „Трактат по метапсихика". В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф. Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията".
към текста >>
Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у
човека
, което той „третира като една обикновена глава от физиологията".
Както сам признава по-късно, той „се е смял, вместо да се удивлява на героизма на големия учен (Крукс), който се е осмелил да каже през 1873 год., че „има фантоми, че човек може да чуе туптенето на сърцето им и да ги фотографира" („Трактат по метапсихика"). Многочислените експерименти, обаче, които авторът е правил с известни прекъсвания в продължение почти на половин век, са определили „не без дълги вътрешни тревожни борби постепенно и бавно неговото убеждение". В резултат на тия изследвания Рише издава през 1921 год. своя голям труд „Трактат по метапсихика". В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф.
Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у
човека
, което той „третира като една обикновена глава от физиологията".
Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност. Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното привличане, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете. Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи. Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници.
към текста >>
И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният
свят
разпраща около нас различни трептения.
Първата, това е констатиране на явленията. Втората, това е тяхната обяснителна теория. Тая книга представлява само първия етап, първата фаза, тая на изложението на фактите. Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува.
И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният
свят
разпраща около нас различни трептения.
Нашит сетива долавят някои от тях; други, неуловими за нашит сетива, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит сетива, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността. А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални сетива, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат. Механическият свят, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността. Други сили, от един съвсем друг род действуват без съмнение около нас. Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини!
към текста >>
Механическият
свят
, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността.
Може би ще дойде един ден, когато ще бъде установена теорията на законите, които управляват шестото сетиво. За мене беше достатъчно да докажа в тая книга, че то съществува. И аз ще резюмирам целия си труд с една фраза: Действителният свят разпраща около нас различни трептения. Нашит сетива долавят някои от тях; други, неуловими за нашит сетива, биват откривани от нашит физически апарати; но има още и други, които не могат да бъдат доловени нито от нашит сетива, нито от физическите уреди и които действуват върху съзнанието на някои хора, като им разкриват части от реалността. А несъмнено съществуват и други още, които нито нашит нормални сетива, нито физическите ни уреди, нито някакво шесто сетиво на сензитивите могат да схванат.
Механическият
свят
, който ние познаваме — атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химични реакции, топлина, електричество — не е може би нищо друго, освен една много малка част от действителността.
Други сили, от един съвсем друг род действуват без съмнение около нас. Кой знае, дали тия други нематериални светове не управляват нашит съдбини! Може би ние никога не ще узнаем тия сили и нашит потомци може би не ще ги узнаят повече от нас. Но това не ни дава право да ги отречем. „Аз мисля, че шестото сетиво е един малък (извънредно малък) прозорец, който гледа към тия тайнствени възможности" — завършва проф. Рише.
към текста >>
92.
DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В него той излага своите опити върху шестото сетиво в
човека
.
(„Lesens da la vie humaine"). Последният му труд е „Свръхнормално познание". („La connaissanie supra – normale. Etudeexperimentale"). Това е голям труд. Съдържа 387 страници.
В него той излага своите опити върху шестото сетиво в
човека
.
В началото на книгата е поставил мотото ,Ние живеем на повърхността на своето същество" — от Уилям Джемс. Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа. В човека има дълбоки още несъбудени, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват. С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на човека: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр. Д-р Ости е председател на международния метапсихичен институт.
към текста >>
В
човека
има дълбоки още несъбудени, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват.
Това е голям труд. Съдържа 387 страници. В него той излага своите опити върху шестото сетиво в човека. В началото на книгата е поставил мотото ,Ние живеем на повърхността на своето същество" — от Уилям Джемс. Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа.
В
човека
има дълбоки още несъбудени, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват.
С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на човека: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр. Д-р Ости е председател на международния метапсихичен институт. * * * Кибритената клечица, приказки от Димитрина Антонова. Стр. 48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево.
към текста >>
С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на
човека
: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр.
Съдържа 387 страници. В него той излага своите опити върху шестото сетиво в човека. В началото на книгата е поставил мотото ,Ние живеем на повърхността на своето същество" — от Уилям Джемс. Дълбокият смисъл на това изречение е следният: това, което се проявява навън като човешка личност, е само една част от човешката природа. В човека има дълбоки още несъбудени, скрити сили, способности, чувства, които тепърва ще се проявяват.
С множество опити, изложени в книгата и правени с тъй наречените сензитиви, той е установил шестото сетиво на
човека
: неговите сензитиви четат в затворен плик, при пипане на един предмет, който е бил носен от едно лице, те могат да дадат подробности за него; интересни са неговите опити за установяване на ясновидството по пространство, ясновидство в миналото и пр.
Д-р Ости е председател на международния метапсихичен институт. * * * Кибритената клечица, приказки от Димитрина Антонова. Стр. 48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Тия, оригинални по стил, приказки, са интересни както за деца, тъй и за възрастни.
към текста >>
те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и
човека
, събуждат един усет за разумното, което работи в цялата природа.
48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Тия, оригинални по стил, приказки, са интересни както за деца, тъй и за възрастни. Езикът им е образен, проникнат е от дълбок символизъм. В тия приказки всичко е одухотворено, оживотворено.
те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и
човека
, събуждат един усет за разумното, което работи в цялата природа.
* * * Пътят на образованието, от Петър X. Сотиров. Библиотека „От живота за живота", №3. Стр. 661. Цена 200 лева. Доставя се от автора, учител в Ихтиман.
към текста >>
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно! „ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците.
Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия
свят
на справедливост и братство.
Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО” Пощенска кутия № 270 – София Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597 Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо. Adresse de la revue occulte: „JITNO ZERNO" Boîte postale № 270 SOFIA (Bulgarie) Abonnement pour l'étranger 150 Levas ou 2 Doli.
към текста >>
93.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На всеки
човек
са дадени толкова страдания, колкото може да понесе.
ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ Няма живо същество на земята, което да не страда повече или по-малко.
На всеки
човек
са дадени толкова страдания, колкото може да понесе.
Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията.
към текста >>
„Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот."
Човек
се изпитва чрез страданията.
На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията.
„Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот."
Човек
се изпитва чрез страданията.
Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа страданията, той е силен човек. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение.
към текста >>
Те са пробният камък за изпитване силата и характера на
човека
.
Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията.
Те са пробният камък за изпитване силата и характера на
човека
.
Който издържа страданията, той е силен човек. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение. Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува.
към текста >>
Който издържа страданията, той е силен
човек
.
Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека.
Който издържа страданията, той е силен
човек
.
Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение. Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват.
към текста >>
Благодарете за страданията, които разумният
свят
ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания.
Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа страданията, той е силен човек.
Благодарете за страданията, които разумният
свят
ви дава, но сами никога не си създавайте излишни, ненужни страдания.
Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта, като път към спасение. Друг път за спасение, друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват. Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта.
към текста >>
Щом
човек
започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
Стремете се към пътя на Любовта, дето противоречия не съществуват. Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта. Скърбите и страданията продължават живота. Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло".
Щом
човек
започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение.
към текста >>
Те носят нечувани блага за
човека
.
Докато страдате, вие не сте влезли още в пътя на Любовта. Скърбите и страданията продължават живота. Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло". Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят.
Те носят нечувани блага за
човека
.
Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение.
към текста >>
Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на
човека
.
Без тях човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителности. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло". Щом човек започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите.
Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на
човека
.
Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит.
към текста >>
Страданието е път, който води
човека
към спасение.
Те носят нечувани блага за човека. Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение.
Страданието е път, който води
човека
към спасение.
На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото пострада човек, толкова по-интелигентен е той. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение.
към текста >>
На всеки
човек
се дават страдания според степента на неговото развитие.
Дето са страданията, там са и радостите. Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение.
На всеки
човек
се дават страдания според степента на неговото развитие.
Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото пострада човек, толкова по-интелигентен е той. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му.
към текста >>
Колкото по-големи са страданията на
човека
и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит.
Понякога страданията идат и като резултат от кривите възгледи на човека. Ако Христос не беше пострадал, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие.
Колкото по-големи са страданията на
човека
и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит.
Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото пострада човек, толкова по-интелигентен е той. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства.
към текста >>
Колкото пострада
човек
, толкова по-интелигентен е той.
Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържи, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност.
Колкото пострада
човек
, толкова по-интелигентен е той.
Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима.
към текста >>
Колкото по-големи са страданията на
човека
, толкова и радостите му са по-големи.
Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите.
Колкото по-големи са страданията на
човека
, толкова и радостите му са по-големи.
Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива без страдания. Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности. И ще разберете, че пътят на страданието е път към спасение.
към текста >>
Работете върху себе си и помнете, че
човек
не може да се развива без страдания.
Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова и радостите му са по-големи.
Работете върху себе си и помнете, че
човек
не може да се развива без страдания.
Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности. И ще разберете, че пътят на страданието е път към спасение.
към текста >>
94.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Целта е същата — да се събуди погледът на
човека
, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена.
Целта е същата — да се събуди погледът на
човека
, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога.
към текста >>
В окултната школа, обаче,
човек
е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира.
В окултната школа, обаче,
човек
е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното.
В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
към текста >>
В школата, наред с растене в светлина и знание,
човек
се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното.
В школата, наред с растене в светлина и знание,
човек
се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас.
Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа.
към текста >>
Докато за религиозния
човек
, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи
свят
, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога.
Докато за религиозния
човек
, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи
свят
, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
към текста >>
„Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен
свят
, мит и човечество).
Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила.
„Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен
свят
, мит и човечество).
Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене.
към текста >>
Да стигне
човек
до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя.
Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество).
Да стигне
човек
до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя.
Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата.
към текста >>
А Карел („
Човекът
— Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите".
Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб".
А Карел („
Човекът
— Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите".
За ученика, който върви напред в духовния живот, молитвата има друго значение. Тя не е само искане. Тя е преди всичко анализ, разбор на собствения живот — на собствените мисли, чувства и действия. След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало.
към текста >>
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на
човека
, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга.
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на
човека
, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
към текста >>
Любовта е връзката между
човека
, живия Бог и цялата Природа.
Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта.
Любовта е връзката между
човека
, живия Бог и цялата Природа.
Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
към текста >>
Бог, душа, вечен душевен
свят
и живот са съществуващи и вечни Истини.
Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености.
Бог, душа, вечен душевен
свят
и живот са съществуващи и вечни Истини.
Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр.
към текста >>
Тях трябва
човекът
на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини.
Тях трябва
човекът
на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те.
към текста >>
За научния
свят
, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
За научния
свят
, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
към текста >>
Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато
човекът
-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много. Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното.
Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато
човекът
-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер.
към текста >>
Ние ще приведем още някои мисли из Карел (
Човекът
— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима.
Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота.
Ние ще приведем още някои мисли из Карел (
Човекът
— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима.
В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида.
към текста >>
Ние живеем в два различни
свята
— този на фактите и този на техните символи.
3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето.
Ние живеем в два различни
свята
— този на фактите и този на техните символи.
Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност.
към текста >>
Човек
може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин.
Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло.
Човек
може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин.
В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното същество. Той се разпростира така на големи разстояния, прелита океана, цели континенти и това за период от време, твърде малък, за да го преценим. Ние не знаем, с каква скорост. Досега не е било още възможно да се измери скоростта на телепатичните общения. Физиците и астрономите не държат сметка за метапсихичните явления.
към текста >>
Той се намира, прочее, едновременно в материалния
свят
и другаде.
Телепатията е, обаче, един непосредствен от наблюдението факт. Ако се открие един ден, че мисълта се разпространява в пространството, както светлината, нашит идеи по отношение строежа на Вселената трябва да бъдат променени. Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност.
Той се намира, прочее, едновременно в материалния
свят
и другаде.
Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите.
към текста >>
Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия
свят
на нематериални частици от две съзнания.
Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето.
Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия
свят
на нематериални частици от две съзнания.
Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет".
към текста >>
Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат
свят
.
Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет".
Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат
свят
.
Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани.
към текста >>
Човек
се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора.
Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност.
Човек
се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора.
Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия.
към текста >>
Според мистиците, ние получаваме също от външния
свят
известни духовни елементи.
Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора.
Според мистиците, ние получаваме също от външния
свят
известни духовни елементи.
Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
към текста >>
Съвременният
човек
е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите.
Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота.
Съвременният
човек
е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите.
Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр.
към текста >>
Ние трябва да освободим
човека
от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този
свят
, в който той е бил затворен от възраждането насам.
Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане.
Ние трябва да освободим
човека
от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този
свят
, в който той е бил затворен от възраждането насам.
Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция.
към текста >>
От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на
човека
.
Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно.
От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на
човека
.
В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
към текста >>
Човек
започва да живее един духовен живот.
234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност.
Човек
започва да живее един духовен живот.
— А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране.
към текста >>
В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на
човека
започва тук долу, на земята, във физическия
свят
.
От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености?
В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на
човека
започва тук долу, на земята, във физическия
свят
.
И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива.
към текста >>
И ето как: като види
човек
проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност.
В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят.
И ето как: като види
човек
проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност.
Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога.
към текста >>
Човек
върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи.
Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност. Човек започва да живее един духовен живот. — А що е духовен живот, кои са неговите прояви и особености? В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност.
Човек
върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи.
Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня.
към текста >>
Всеки нов ден" чрез съня си
човек
трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече.
Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата.
Всеки нов ден" чрез съня си
човек
трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече.
Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
към текста >>
Сънят трябва да послужи на
човека
като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече.
Сънят трябва да послужи на
човека
като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания.
към текста >>
95.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА Прекрасно е спокойното безразличие, с което
човек
зачита книгата на своя живот.
G. N.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА Прекрасно е спокойното безразличие, с което
човек
зачита книгата на своя живот.
също като малко дете, което взема в ръка случайно паднала играчка или пък голям том с илюстрации — едно дете, дошло от царството на сънищата. То седи до прозореца, през стъклото на който нахлуват лъчите на утринното слънце, намокря пръст на своите устни и бавно начева да разгръща големите листа. Кой в своето ранно детство задава въпрос относно целите, смисъла и начина, по който ще протече живота ни? Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка.
към текста >>
То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов
свят
.
Кой от нас не е заспивал в тия чисти и незабравими дни на детството с трепетно очакване на утрешния ден, който вещае нови радости и нови изненади. Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет, минутата на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички? Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките.
То — детето срича и разбира смисъла на ония черни знаци, които разкриват един нов
свят
.
То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце. Какво ще стане после? Какво ще стане с прекрасната златокоса. принцеса, затворена в мрачните замъци? Ще дойде ли чаканият конник да я извади от мрачната власт на злото?
към текста >>
Лист след лист, ден след ден минават, а
човекът
се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден.
То чете малки приказки и в сърцето си усеща първите вълнения на очакването, защото тия равни редове разказват за една човешка участ, с която детето се привързва и на която то е подарило вече своето малко нежно сърце. Какво ще стане после? Какво ще стане с прекрасната златокоса. принцеса, затворена в мрачните замъци? Ще дойде ли чаканият конник да я извади от мрачната власт на злото?
Лист след лист, ден след ден минават, а
човекът
се взира в живота и учи трудното изкуство да очаква с трепет това, което ще донесе идващият ден.
Един юноша е буден в ранното утрои на слънчевата светлина разгръща страниците на голямата книга. Той е вече с по-гордо и по-напрегнато лице. очите му са открити и смели, а погледът му се плъзга надалеко към сините глъбини на небесния купол. Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното.
към текста >>
В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради
човекът
, индивидуалността, физическият облик.
Ръцете му често притискат пламналото младежко чело. Той чете книгата, в която се описват далечните пътешествия на смели мореплаватели, тия чудни човеци, които напущат топлата уютност на бащиния дом, на майчината ласка и тръгват да дирят опасните пътища към неизвестното. Тая жажда за далечината, тоя копнеж към неизвестното остават да горят в душата на младежа най-дълго. В тия дни на младостта всеки е мореплавател, всеки гледа да зърне опора за очите си, да се спре на някой бряг, да намери едно верую, един идеал сред лабиринта от неща, които го заобикалят. Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд.
В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради
човекът
, индивидуалността, физическият облик.
Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода. Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст.
към текста >>
Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато
човек
тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода.
Една неспокойна възраст, пълна с подземни трусове, с очарования, които прелитат като бели облаци по купола на небето или като освежителен лъх след кратък летен дъжд. В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта.
Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато
човек
тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода.
Като разорана, торна нива е душата на човека в тая възраст. Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии.
към текста >>
Като разорана, торна нива е душата на
човека
в тая възраст.
В неспокойните нощи, в сънищата изплавват тия бели призрачни кораби, понесени по тъмно изумрудената длан на океаните, в тия години и дни, когато се гради човекът, индивидуалността, физическият облик. Кой не е пожелавал опасния подвиг на бягството, на отдалечаването от своите, кой не е пожелавал свободата на хоризонтите, кой не е прегръщал илюзията на пилигримството? Може би до младото трепетно сърце да е долитнала в тия дни усмивката на две очи. Тази усмивка е достатъчна да вдъхнови на най-опасния подвиг, достатъчна е да ни увлече в най-опасната игра, където човешката съдба се колебае като махало между живота и смъртта. Тогава в тия юношески години се посаждат семена, чиито плодове узряват късно, когато човек тръгне с пълен ход по широкия друм на възхода.
Като разорана, торна нива е душата на
човека
в тая възраст.
Бушуващият вятър в четирите времена на годината донася различни семена и т се скриват във влажните пазви на тоя чернозем, бързо покълват и бързо дават своите плодове. Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо.
към текста >>
Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в
човека
чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
Не рядко се чува в тия младенчески дни сподавеният плач в нощта за неща, станали в тайната съкровищница на младото сърце. В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така.
Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в
човека
чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух.
При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана.
към текста >>
Това е съзнателният, зрелият
човек
с мекото сърце и с коравия характер.
Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана. Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило. Тия, които се доверяват, спокойно и безбурно спят в ладията, защото кормилото е в тия силни огрубели ръце, които вярно направляват. Затихнали с колебанията. Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля.
Това е съзнателният, зрелият
човек
с мекото сърце и с коравия характер.
Името му е мислещо и дейно същество. Това не е младежът, плувнал в призрачните мечтания. Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук. Лабораторията на мечтите и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек. Земята е опасана с железни пътища.
към текста >>
Лабораторията на мечтите и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия
човек
.
Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля. Това е съзнателният, зрелият човек с мекото сърце и с коравия характер. Името му е мислещо и дейно същество. Това не е младежът, плувнал в призрачните мечтания. Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук.
Лабораторията на мечтите и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия
човек
.
Земята е опасана с железни пътища. Планините с обходени. Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици. Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня!
към текста >>
Зрелият
човек
прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка.
Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици. Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня! Настъпило е времето, когато ударите се отбиват, устояват се убежденията, прикриват се болките, а любовта е като зрял плод, силна е като съдба. През младостта се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури!
Зрелият
човек
прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка.
Честта се брани като добродетел и за нея понякога се подарява целия живот. Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство. Любовта на зрелия човек е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела. Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета. Небето тихо чака.
към текста >>
Любовта на зрелия
човек
е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела.
Настъпило е времето, когато ударите се отбиват, устояват се убежденията, прикриват се болките, а любовта е като зрял плод, силна е като съдба. През младостта се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури! Зрелият човек прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка. Честта се брани като добродетел и за нея понякога се подарява целия живот. Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство.
Любовта на зрелия
човек
е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела.
Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета. Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него.
към текста >>
Мъж, това е гордият
човек
, влязъл в борба заради по-слабите от него.
Любовта на зрелия човек е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела. Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета. Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния.
Мъж, това е гордият
човек
, влязъл в борба заради по-слабите от него.
Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство. Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало.
към текста >>
Ето това чете
човекът
с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце.
Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него. Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство.
Ето това чете
човекът
с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце.
На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там.
към текста >>
При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос
човек
с чист и благ поглед.
Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство. Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало.
При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос
човек
с чист и благ поглед.
Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек.
към текста >>
Човекът
вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня.
Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта.
Човекът
вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня.
Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот.
към текста >>
Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос
човек
.
При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня.
Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос
човек
.
Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот. Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна младост.
към текста >>
Един белокос
човек
седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот.
Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи.
Един белокос
човек
седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот.
Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна младост.
към текста >>
96.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов
свят
на светлина и свобода!
Боян Боев КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „От мъчението към труда и от труда към работата". Учителят.
Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов
свят
на светлина и свобода!
Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи! Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима! Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните тела! Каква е радостта на човека, който излиза от дългия тунел на слънце и простор! В тунела го е притискал непрогледен мрак от всички страни.
към текста >>
Каква е радостта на
човека
, който излиза от дългия тунел на слънце и простор!
Боян Боев КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „От мъчението към труда и от труда към работата". Учителят. Каква е радостта на извора, който иде из тъмните земни недра и влиза в един нов свят на светлина и свобода! Каква е радостта на посадената семка, която преодолява всички препятствия и ограничения и издига своя стрък на слънчевите лъчи! Каква е радостта на пъпката, която се разпуква след дългата зима! Каква е радостта на съществата, които след зимния летаргически сън почувствуват животворната топлина на пролетта, и жизнените сокове отново се раздвижват в техните тела!
Каква е радостта на
човека
, който излиза от дългия тунел на слънце и простор!
В тунела го е притискал непрогледен мрак от всички страни. Но ето, той съзира пред себе си малка светла точка, която постепенно расте и той с радост вижда, че това е изходът, през който влиза в едно съвсем друго царство, дето хиляди цветя цъфтят, дето птичките пеят и пъстрокрили пеперуди летят около него! Този процес, който забелязваме в разните области на природата, сега става и в колективната душа на човечеството! Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа! Тя с векове е била затрупана, подтисната и пренебрегната.
към текста >>
Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния
човек
и в цялото общество.
Това е труд, наложен от вън чрез насилие. 2. Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта.
Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния
човек
и в цялото общество.
Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота!
към текста >>
Когато
човек
дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на
човека
ще бъде един любовен акт.
Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото.
Когато
човек
дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на
човека
ще бъде един любовен акт.
И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
към текста >>
Защо
човек
се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт?
Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота!
Защо
човек
се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт?
Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа. Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов!
към текста >>
Когато дейността на
човека
в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа.
Когато дейността на
човека
в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл. При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов! И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог! Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно.
към текста >>
При всяка своя дейност — и при най-малката —
човек
трябва да проявява своята божествена същина, която е любов!
Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа. Чрез новите форми на труда човешкият живот ще добие виеш смисъл.
При всяка своя дейност — и при най-малката —
човек
трябва да проявява своята божествена същина, която е любов!
И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог! Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди.
към текста >>
Не е важно само, какво ще направи
човек
, но са важни и неговите подбуди.
При всяка своя дейност — и при най-малката — човек трябва да проявява своята божествена същина, която е любов! И тогава всяка човешка постъпка добива едно величие, в което е Бог! Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище.
Не е важно само, какво ще направи
човек
, но са важни и неговите подбуди.
Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр. Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата.
към текста >>
Ако
човек
измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр.
Днес искат да улеснят човешкия труд, да го направят по-лек, да подобрят хигиеничните условия на труда, да намалят работните часове, да увеличат почивките и пр. Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем.
Ако
човек
измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр.
Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа.
към текста >>
Когато
човек
извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята.
Всичко това е необходимо и целесъобразно, но не е достатъчно. Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр.
Когато
човек
извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята.
Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие!
към текста >>
Чрез новите форми на труда във всеки
човек
ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр.
Защото тя го обича! Любовта й дава крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа.
Чрез новите форми на труда във всеки
човек
ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр.
Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина.
към текста >>
при който подбудата не е любовта, прави
човека
машина.
Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд.
при който подбудата не е любовта, прави
човека
машина.
А това изсушава човешкия ум и сърце. Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания.
към текста >>
Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и
човек
е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота.
В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина. А това изсушава човешкия ум и сърце.
Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и
човек
е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота.
Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания. А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже човек ще работи за онзи, когото обича. Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен.
към текста >>
А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже
човек
ще работи за онзи, когото обича.
А това изсушава човешкия ум и сърце. Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания.
А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже
човек
ще работи за онзи, когото обича.
Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока. Това е фалшиво разбиране на живота.
към текста >>
Сега
човек
с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен.
Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания. А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже човек ще работи за онзи, когото обича.
Сега
човек
с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен.
Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока. Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа.
към текста >>
Така
човек
се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока.
Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания. А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже човек ще работи за онзи, когото обича. Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце.
Така
човек
се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока.
Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа. Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа.
към текста >>
Човек
като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа.
Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока. Това е фалшиво разбиране на живота.
Човек
като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа.
Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи.
към текста >>
Днешният
човек
постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда.
Детето, като носи вода в къщи, като полива цветята, по-големият син като прекопава градината, получава ли заплата за труда си? Именно това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество. В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта. Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество.
Днешният
човек
постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда.
За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити.
към текста >>
Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден,
човек
постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр.
Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта.
Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден,
човек
постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр.
и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити. За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите. И тогава училището ще улесни създаването на новия човек — строител на новата култура.
към текста >>
и ще се преобрази в нов
човек
.
Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр.
и ще се преобрази в нов
човек
.
Постепенно той може да разширява своите опити. За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите. И тогава училището ще улесни създаването на новия човек — строител на новата култура. Това е важната задача на днешното училище.
към текста >>
За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви
човека
и новото училище.
За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта. Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити.
За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви
човека
и новото училище.
От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите. И тогава училището ще улесни създаването на новия човек — строител на новата култура. Това е важната задача на днешното училище. Трябва да се приложат подходящи методи за това. За тая цел днешното училище коренно трябва да се преобрази.
към текста >>
И тогава училището ще улесни създаването на новия
човек
— строител на новата култура.
Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити. За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите.
И тогава училището ще улесни създаването на новия
човек
— строител на новата култура.
Това е важната задача на днешното училище. Трябва да се приложат подходящи методи за това. За тая цел днешното училище коренно трябва да се преобрази. Новите форми на труда са проникнати от духа на новата раса, която иде.
към текста >>
97.
СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Обстоятелството, че
човек
не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия.
една секунда, могат да бъдат, според желанието ни — най-различни и техните минимум и максимум да се движат в значително по-широки граници от тия на звука. Така също и електричните генератори, с които разполагаме, са толкова различни по размер, че с тях можем да произведем съответно различни количества трептения за са щото дадено време. Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо. Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с бобини, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда. От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях.
Обстоятелството, че
човек
не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия.
Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората. Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности. Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия.
към текста >>
Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини
човек
не е могъл още да определи?
Така също и електричните генератори, с които разполагаме, са толкова различни по размер, че с тях можем да произведем съответно различни количества трептения за са щото дадено време. Известно е на всички, че с физиологичното понятие звук се означават вибрациите, които долавяме с органа на слуха; знае се също така, че нашата физиологична възможност е ограничена от един максимум и един минимум на звукова честота на трептенията (фреквенция), които вибрации съществуват, но престават да бъдат доловими за нашето ухо. Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с бобини, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда. От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях. Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия.
Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини
човек
не е могъл още да определи?
Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората. Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности. Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия. Относно приложенията на тия вибрации с някаква практическа цел и относно познанието на тяхното действие върху живите същества, извършеният напредък в тази област е вече твърде значи-телен.
към текста >>
животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния
свят
впечатления, несъществуващи за нас — хората.
Между това, физиката разполага с уреди за добиване токове с висока честота: достатъчно е да ни се даде на разположение една Паулсенова дъга, съединена с кондензатори или с бобини, или още по-добре с един пост на безжичен телеграф, за да се добият от кварцовите кондензатори на Ланжвен вибрации с една честота, която достига до стотици хиляди в секунда. От тук е лесно да се установи важността на проблемите, които се слагат пред нас, и интересът към практичните приложения, които могат да се из-влекат от тях. Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни.
животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния
свят
впечатления, несъществуващи за нас — хората.
Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности. Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния свят, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия. Относно приложенията на тия вибрации с някаква практическа цел и относно познанието на тяхното действие върху живите същества, извършеният напредък в тази област е вече твърде значи-телен. От особен интерес е да се покаже ползата, която е съумяла да извлече от направените открития флотата — военна и търговска. Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие.
към текста >>
Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния
свят
, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия.
Обстоятелството, че човек не притежава усет и специални органи, за да възприеме ултразвуковете, не значи още, че човешкият организъм, и въобще живата материя, не може да реагира по никакъв начин, когато влезе в съприкосновение с тоя особен вид механична енергия. Явява се въпрос: дали известно физиологично състояние на нашия организъм или известно субективно или обективно явление не е следствие на ултразвуковите вълни, чиито причини човек не е могъл още да определи? Значи, напълно основателно е предположението, че известни. животни са надарени със сетивни органи или с известна чувствителност за възприемане на ултразвуците и че по този начин могат да получават от външния свят впечатления, несъществуващи за нас — хората. Несъществуващи дотолкова, доколкото ние сме физиологични организми с ограничени или недоразвити напълно още възможности.
Защото науката разполага вече с инструменти и уреди, способни да уловят тези вълни, надарени с особени свойства; уреди, които могат, също така, да ни дадат възможност да разширим и да усъвършенствуваме нашит средства за сношение с външния
свят
, възприемайки и предавайки знаци на разстояние и при особени условия.
Относно приложенията на тия вибрации с някаква практическа цел и относно познанието на тяхното действие върху живите същества, извършеният напредък в тази област е вече твърде значи-телен. От особен интерес е да се покаже ползата, която е съумяла да извлече от направените открития флотата — военна и търговска. Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие. Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления.
към текста >>
По такъв начин, ако
човек
стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата.
Като общо правило, може да се каже, че усвоеният принцип в случая се състои в това — да се измери времето, което е нужно на един сноп звукови вълни, излезли от някакъв изпускателен апарат, за да се върнат пак в апарата, след като са били отразени от някое препятствие. Един кораб, снабден с подобен апарат, би разполагал, тъй да се каже, с усетен (чувствен) орган, подобен на оня, който физиолозите наричат далекоприемател (приемател на разстояние), представляващ своеобразно око или ухо, което позволява да се измери дълбочината на морето, да се даде знак в мрака на мъглата за присъствието на някой друг кораб, който плава по повърхността или под водата и, най сетне, да можем да се промъкнем благополучно между пясъчните насипи и между примките на някое пристанище. Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят.
По такъв начин, ако
човек
стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата.
Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни.
към текста >>
98.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на
човека
" — е преведена и на български.[1] Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло.
век, на младини проф. Лодж, както впрочем и проф. Рише и др., не е искал и да чуе за съществуването на никакви метапсихични феномени. Едва „след редица експерименти той се е убедил в тяхната реалност". Но Лодж не е спрял там.
Въпреки всички неудобства, които обикновено придружават всяка пионерска работа, той се е застъпил за тия непризнати и осмивани истини в няколко книги, една от които — „Защо вярвам в безсмъртието на
човека
" — е преведена и на български.[1] Център на тежестта в тая книга е, разбера се, въпросът за продължението живота на човешката личност след смъртта на физическото тяло.
Все пак, авторът е засегнал в главата „Изложение на няколко психични феномени" ясновидството, предсказанията, психометрията, съобщението с мъртви и оракулите. Поради липса на място ние ще предадем само по един случай от първите два отдела и то значително съкратени, придружени от няколко заключителни мисли на Лодж. Ясновидство Пример за дейност, проявена след смъртта. Усилия да се изправи една грешка Джеймс Шафен бил земеделец в графството Деви, Северна Каролина, Съединените щати. Той бил женен и имал 4 сина.
към текста >>
Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг
свят
, преди да станат на физическия.
В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние.
Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг
свят
, преди да станат на физическия.
Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия. Изследвани са също и друг вид случаи, които постепенно са победили скептицизма на тия, които са ги проучвали и са ги довели до заключението, че границите на времето могат да бъдат надмогнати не само в отдалеченото минало, но също така до известна степен и в бъдещето. Въпросът за тия предчувствия и предузнавания е извънредно труден. До каква степен бъдещето е предопределено, така че да бъде възможно предузнаването на това, което навярно ще се случи — това е един въпрос, който засега тайната за същността на времето и който ние не можем да разрешим сега.
към текста >>
Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя
свят
, който е бил винаги изворът на вдъхновението и вярата и живителната сила на религиозните движения".
Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви). Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме предпазливо в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия. Науката, всъщност, е още в своето начало.
Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя
свят
, който е бил винаги изворът на вдъхновението и вярата и живителната сила на религиозните движения".
------------------------------------------------------- [1] Книгоиздателство „Братство" — Севлиево [2] В нея се разправя, как Яков, вторият син на Исак, е можал да се настани на мястото на големия си брат Исак и така да спечели както първородството, така и благословението на баща си [3] Лодж прави подробен паралел, който ние изпускаме.
към текста >>
99.
СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-близката и достъпна за всеки
човек
наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
Реалист е онзи, който прави всички усилия и жертви да постигне всичко онова идеално и красиво, да постигне любовта, доброто и истината, от които той се възхищава, когато ги види вън от себе си. Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил. Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство.
Най-близката и достъпна за всеки
човек
наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях.
към текста >>
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния
свят
, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния
свят
.
Вместо да се бориш със своя неприятел и да губиш време и сили, прости му от сърце, и ти ще усетиш в себе си радост и разширение; ако не преживееш това радостно състояние, ти още не си простил и сладките плодове на прощението още не си вкусил. Когато ти нанасят най-голямата щета и се колебаеш да простиш или да се защитиш, спри се и се запитай, щетата, която ти нанасят, по-голяма ли е от тази, която Христос претърпя. Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът.
Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния
свят
, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния
свят
.
Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта.
към текста >>
Независимо
човек
с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях.
Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце.
Независимо
човек
с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях.
Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата. Когато човек тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете. Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри.
към текста >>
Когато
човек
тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете.
Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
Когато
човек
тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете.
Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри. Когато се срещнат, те се познават и където минат, всичко озаряват.
към текста >>
100.
ПОЕМА - S.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Дим. Антонова ВСЕКИ ДЕН Всеки ден по един ти
човек
обикни.
— Години без обич и в кърви облени; години на злоба и мъка, и смъртна разлъка... О, Време! сал ти си всевластно да пратиш забрава; да сдиплиш от блясък години за радост и песни; да вдигнеш земята с десница корава високо в безкрая, где слънце изгрява — да сети най-после, какво са чертози небесни... О, Време! Прати ни на мъките края! Прегради от злоба да няма до века в земята ни клета! Звездите — рубини, сапфири, смарагди, с потоци от слънце, с гирлянди от багри нека лумнат в небето ни родно от века до века!
Дим. Антонова ВСЕКИ ДЕН Всеки ден по един ти
човек
обикни.
Всеки ден в свят красив жив, звънлив надникни! Звезден рой, те летят покрай нас и зоват — рой слънца и звезди, рой сърца и души. Виж ги ти! — В чуден ход, как вървят светлини. И пламтят, и зоват: — Обикни, обикни!
към текста >>
Всеки ден в
свят
красив жив, звънлив надникни!
сал ти си всевластно да пратиш забрава; да сдиплиш от блясък години за радост и песни; да вдигнеш земята с десница корава високо в безкрая, где слънце изгрява — да сети най-после, какво са чертози небесни... О, Време! Прати ни на мъките края! Прегради от злоба да няма до века в земята ни клета! Звездите — рубини, сапфири, смарагди, с потоци от слънце, с гирлянди от багри нека лумнат в небето ни родно от века до века! Дим. Антонова ВСЕКИ ДЕН Всеки ден по един ти човек обикни.
Всеки ден в
свят
красив жив, звънлив надникни!
Звезден рой, те летят покрай нас и зоват — рой слънца и звезди, рой сърца и души. Виж ги ти! — В чуден ход, как вървят светлини. И пламтят, и зоват: — Обикни, обикни!
към текста >>
НАГОРЕ