НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
3567
резултата в
81
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато е носител
на
една Божествена идея, човек е
на
прав път, обаче, в който момент
помисли
, че може да оправи света, той изпада в заблуждение.
Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал? Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между тях. Значи, от Ерусалим е излязъл пророк, но от Галилея още не му е времето. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират.
Докато е носител
на
една Божествена идея, човек е
на
прав път, обаче, в който момент
помисли
, че може да оправи света, той изпада в заблуждение.
Като изучавате степента на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина. Животът трябва да се изучава. Той е бил изучаван от най-стари времена до днес. Той ще се изучава и в бъдеще, като едно от великите блага, дадено на човека. Сам по себе си, животът е добър, чист, изправен — няма какво да се оправя.
към текста >>
Различните енергии пък отговарят
на
различни категории
мисли
, които минават през човешкия ум.
Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите. Некой иска\ да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защо? Защото формите на материята отговарят на различни видове и количества енергии.
Различните енергии пък отговарят
на
различни категории
мисли
, които минават през човешкия ум.
Човек трябва да изучи всичко това. за да може да си състави ясно представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразя-ват различно върху човека. Запример, ако съдържа в себе си желязна материя повече, човек се чувства енергичен, силен, но лесно се окислява. Като се изложи на въздух и на влага желязото ръждясва, а с това се разрушава.
към текста >>
Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си
тяло
.
Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как?
Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си
тяло
.
Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни.
към текста >>
Ако ръката, езикът, устата,
тялото
и всички негови удове не се подчиняват
на
човека, как ще изрази той своята интелигентности?
Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло.
Ако ръката, езикът, устата,
тялото
и всички негови удове не се подчиняват
на
човека, как ще изрази той своята интелигентности?
Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света.
към текста >>
Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар
на
другите, Човек трябва да стане живо
тяло
едно с
тялото
на
Христа.
Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения Свят, да я предаде, както я е приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности?
Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар
на
другите, Човек трябва да стане живо
тяло
едно с
тялото
на
Христа.
Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.
към текста >>
Неговите
мисли
, чувства, желания и постъпки да станат и наши.
Съвременното човечество се намира пред великата задача - да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа.
Неговите
мисли
, чувства, желания и постъпки да станат и наши.
И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“.
към текста >>
От невидимия свят го следят, как учи, какви
мисли
и чувства го вълнуват.
* Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта у хората, а не в себе си. вие всякога ще бедете изложени пред големи противоречия н разочарования. Докато не видиш любовта в себе си, в другите хора никога няма да я видиш. * Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи.
От невидимия свят го следят, как учи, какви
мисли
и чувства го вълнуват.
Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира. * Мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея.
към текста >>
Стойко беше чул за хода,
замисли
се и каза
на
баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан.
Волове, крави, овце — би направил всичко, а не знаеше какво. Тъкмо по това време в село се разнесе слух. На десета километра от тяхното село, съседни села, турски, над осемнадесет по онова време, щели да се съберат, малки и големи, мъже и жени, да се молят за дъжд. Народът друго не знае. В своята проста вяра той се обръщаше към Оногова, Който имаше власт и сила да им се притече на помощ.
Стойко беше чул за хода,
замисли
се и каза
на
баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан.
— Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време. — Капвало ли е ? — живо попита синът. — И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака.
към текста >>
Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си
мисли
: „де да може и сега да се съберем.
— Капвало ли е ? — живо попита синът. — И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята.
Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си
мисли
: „де да може и сега да се съберем.
Да се помолим, чеда завали! “. . . — Че не може ли сега да стане нещо ? — Друго време е сега, синко. — Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... — Що думаш, синко, с тия от друга вяра, дето няма да бъде!
към текста >>
Дигаха се млади гърди, почиваше си младо
тяло
, забравил мъка и тревога.
През нощта сякаш някоя фурна бълваше огън; задухата се чувстваше през ония нощи, които други години биваха тъй прохладни и спокойни, така чудни с еднообразния напев на щуреца. Стойко лежеше с морна глава, жадни за сън очи и мъчителна болка, сякаш го разпъваха. Сподавено той се питаше — да отиде ли, или не. Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън.
Дигаха се млади гърди, почиваше си младо
тяло
, забравил мъка и тревога.
И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни!
към текста >>
„От друго село, от друга вяра“, — си
помисли
той.
Известно време той се бори, мята се, ту на една, ту на друго страна, докато най-после притихнал, с избистрен глас, си рече: „Ще отида, че каквото ще да става, нека се смее цяло село“. Едва тогава той заспа спокоен сън. Дигаха се млади гърди, почиваше си младо тяло, забравил мъка и тревога. И никой от домашните му, нито от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна.
„От друго село, от друга вяра“, — си
помисли
той.
Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни! — Дано! — рече Стойко, заради воловете, заради добитъка. — И преди да го усетят в село, той се върна; върна се ободрен, успокоен, сякаш го беше лъхнал свеж морски ветрец.
към текста >>
В Новото учение се изучават законите
на
живота, законите
на
човешките чувства и
мисли
и законите
на
отношението
на
мислите
, чувствата и постъпките.
Любовта е принципа, който носи живота; Мъдростта е принципа, който носи знанието и светлината; Истината е принципа, който носи силата и свободата. Това са все елементарни принципи и сили, които са изказани с обикновени думи, но зад тях, като зад символи, стоят цели светове. Централен обект за изследване и проучване в Новото учение с човека. В никое друго учение, човек не е проучен толкова детайлно, както в Новото учение. В новото учение се проучава динамиката но човека; проучава се човекът с всичките процеси, които стават в него — физически, физиологически, психически, духовни, умствени и божествени, и отношението на тези процеси към космическите процеси, с които те са свързани.
В Новото учение се изучават законите
на
живота, законите
на
човешките чувства и
мисли
и законите
на
отношението
на
мислите
, чувствата и постъпките.
И таке се изгражда една съвършено нова наука за човека — нова психология, нова логика, нова етика, и нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното, Новото Учение прониква в тайните на човешкото битие, изнасяйки и методите, които са необходими за развиване на духовните и умствени сили, способности и органи. В Новото учение се проучват едновременно законите и на трите свята — физическия, който в човека отговаря на стомашната система: физическите сили и закони са създали стомашната система. Духовният, който в човека отговаря на дихателната система, която и създава в човека. Той е света на силите.
към текста >>
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да
мисли
, защото като
мисли
, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като
мисли
, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите
на
тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
И Божествения, който в човека отговаря на главата и мисълта, който и създава в човека и е свят на светлината и хармонията. Проучавайки тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, новото учение има за задача да научи човека как да живее в настоящето в тези три свята. На друг език казано, първата задача на Новото учение е да научи човека как да се храни, за да бъдат неговите отношения във физическия свят правилни и да има един здрав организъм, в когото да живее разумно и щастливо. На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения.
Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да
мисли
, защото като
мисли
, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като
мисли
, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите
на
тази космична мисъл и да й даде ход в себе си.
Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека. Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в мислите, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината на Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос. Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества.
към текста >>
Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в
мислите
, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината
на
Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос.
На второ място Новото учение иска да научи човека как да диша правилно, за да бъдат в изправност неговата кръвоносна и нервна системи, да има чиста кръв и здрави нерви, от което ще следват и нормални, здрави и чисти чувства — а това вече определя отношенията на човека към неговите близки. Тук спада духовния свят, където човек влиза в отношение с всички същества и трябва да проучава законите на разумните отношения. Най-после, Новото учение има за задача да научи човека да мисли, защото като мисли, той влиза във връзка и отношение със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие, защото мисълта е един колективен космичен процес и като мисли, човек се свързва с всички същества, които мислят, значи човек трябва да проучава законите на тази космична мисъл и да й даде ход в себе си. Така че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за настоящето благоденствие на човечеството, за да може то до живее разумно и щастливо сега. Новото учение има за задача да внесе светлината на Божествения свят и силите на духовния във всекидневния живот на човека — да измени всекидневния живота на човека.
Храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията му с всички живи същества, — в
мислите
, чувствата н постъпките, във всички тези процеси да внесе светлината
на
Божествената наука, за да започне човек да живее като разумно същество в хармония с целия Космос.
Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората.
към текста >>
И лозунга
на
Новото учение е:
мисли
добре, храни се добре и работи добре. В.
Защото никой не живее за себе си. И новото учение иска да привикне човек да гледа на себе си като на проявление на Великото начало на живота, да се научи да се чувства като орган на Божия организъм и като на съработник на природата, заедно с всички разумни и възвишени същества. Така че новото учение не е от онези духовни движения, които изучават духовните истини откъснати от настоящето, от физическия, живот. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния си живот и да го обновим. Затова можем да кажем, че Новото учение е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, — били материалистически или спиритуалистически ... То има за задача да обнови живота, да внесе повече разбираме, разумност и светлина в него, за да не се спъват хората.
И лозунга
на
Новото учение е:
мисли
добре, храни се добре и работи добре. В.
П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
към текста >>
2.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но нека не
мислим
, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна.
Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света . . . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля! “ Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си!
Но нека не
мислим
, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна.
Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя. Днес, поне днес, никой не може и не трябва да си въобразява, че съществуват някакви граници, някакви непреодолими препятствия за силата и действието на Духа. Поне днес, във века на радиото, ние трябва да знаем, че нашата мисъл е жива, че за нея граници и пространство не съществуват, че тя веднага отива там, накъдето е отправена, че за нея затворени врати няма. Крепко затягайте редиците! Всека жива брънка от светлата верига на Духа трябва да бъде във всеки момент извор на светлина, на мощ и сила, на духовно въздействие върху света, който се готви да полудее!
към текста >>
Война става и в нашето
тяло
.
Някъде се скарали двама държавни глави, нека те сами разрешат въпроса, без да взема участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население? В старо време е имало два начина за разрешаване на въпросите. Когато е ставало война, докато хората не са били много културни, всички са се биели, всички са вземали участие» Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата.
Война става и в нашето
тяло
.
Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война. Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо.
към текста >>
При една война в
тялото
се унищожават множество здрави, разумни клетки.
Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите.
При една война в
тялото
се унищожават множество здрави, разумни клетки.
След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: Защо ми трябваше да водя тази война? Защо ми трябваше да направя такава щета на тялото си? И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разхода, а по-малко придобивки. Средствата с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят.
към текста >>
Защо ми трябваше да направя такава щета
на
тялото
си?
Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: Защо ми трябваше да водя тази война?
Защо ми трябваше да направя такава щета
на
тялото
си?
И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разхода, а по-малко придобивки. Средствата с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила.
към текста >>
Американецът
мислил
,
мислил
, не могъл да се сети.
— Всички вестници писаха за мене. — Друго нещо? — Направих едно училище, за което пак писаха вестниците. Правих още много благодеяния, за които всички вестници писа — Тогава тебе ти е платено за това, което си направил. Кажи едно добро дело, което никой да не знае.
Американецът
мислил
,
мислил
, не могъл да се сети.
Почесвал се по главата, както българите правят, и най-после му дошло на ума, че един ден, когато бързал, отивал по една важна работа, една бедна вдовица го последвала и започнала да се моли да й даде някаква помощ. Той бил недоволен от това, че го безпокои и, за да се освободи от нея, подхвърлил й един долар. Това е особено дело, трябва да се обърне внимание на него, защото никой не знае и нищо не е писано във вестниците. Да отидем при Бога, Той да разреши това дело казал свети Петър. Отишли двамата при Господа.
към текста >>
Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите
мисли
, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки.
Срещне ли некое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи. Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат.
Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите
мисли
, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки.
За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
към текста >>
В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си,
тялото
си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате.
В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си,
тялото
си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
Това може да направи съзнателния човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме. И каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в 10 години съзнателна работа може да стане като професора си.
към текста >>
* Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали
на
кръг, огряващият огън ни подбужда да
мислим
, че кладе го дух сторък.
* По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец.
* Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали
на
кръг, огряващият огън ни подбужда да
мислим
, че кладе го дух сторък.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм.
към текста >>
По повод
на
многократно повтаряни такива грешки, от страна
на
родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко
мисли
с нашите читатели.
Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални.
По повод
на
многократно повтаряни такива грешки, от страна
на
родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко
мисли
с нашите читатели.
След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван.
към текста >>
3.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Което човек
намисли
и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.
Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи.
Което човек
намисли
и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.
Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало.
към текста >>
Най-организираното
тяло
е мозъкът.
Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат. Силата на човека седи в добре организирания мозък.
Най-организираното
тяло
е мозъкът.
И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата. В човека има едно чувство към отечеството.
към текста >>
Ние сега
мислим
, че само земята е населена, и че няма други населени светове.
че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната. Тогава ще се докаже, че на луната са живели или живеят хора. И тогава вече целият свят добива друг изглед.
Ние сега
мислим
, че само земята е населена, и че няма други населени светове.
Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги.
към текста >>
Като минете покрай някоя гостилница, събуждат се тия нерви, стомахът се разклаща, вие
мислите
за яденето и мозъкът даде разпореждане.
Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи. То е центърът за любовта към яденето. Този център е близо до нося.
Като минете покрай някоя гостилница, събуждат се тия нерви, стомахът се разклаща, вие
мислите
за яденето и мозъкът даде разпореждане.
че ти трябва да ядеш. Има един център, който регулира яденето. Във всичките хора този център не е еднакъв. В някой хора този център е слабо развит затуй са сухи. У някой е развит, затуй са пълни, ръцете са пълни, благоутробие имат, шията е пълна.
към текста >>
Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл,
мисли
и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята.
Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл,
мисли
и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната.
към текста >>
“ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение
на
тялото
, ще се обърне, ще отвори устата.
Вие седите и едно куче ви лае. Кажете му: и в тебе има нещо разумно. То ще ви погледне, схваща мисълта и ще започне да маха опашка. Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш?
“ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение
на
тялото
, ще се обърне, ще отвори устата.
Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“ Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства.
към текста >>
Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да
мисли
като твоята, да мисля както ти
мислиш
.“ Ние казваме, че това е животинска работа.
Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“ Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства.
Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да
мисли
като твоята, да мисля както ти
мислиш
.“ Ние казваме, че това е животинска работа.
В туй животно има един стремеж, но няма условия. Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма. За първия човек Библията говори така: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. То е било една великолепна картина, когато боговете са живели.
към текста >>
Мислите
ли, че всички хора, които са се влюбили, са подивели?
Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, тези вещества, конто са необходими. Любовта е най-хубавата храна. Дългият живот зависи от любовта. Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй?
Мислите
ли, че всички хора, които са се влюбили, са подивели?
Аз бих желал така да подивея и да не хвърлям бомби в градовете. Човек, който обича, зло не прави. Единственото същество, което не прави зло в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас. Той е неизменяем.
към текста >>
Като започнем да
мислим
, скърбите започват да намаляват.
Като извършим Неговата воля. чувстваме една радост. Щом направим едно малко зло, веднага Той ни казва: не правиш добре. Ти усещаш една скръб в себе си. Направиш по-голямо зло, скръбта е по-голяма!
Като започнем да
мислим
, скърбите започват да намаляват.
Без малки погрешки не може на земята. Все ще правим погрешки, но да правим най-малките погрешки. На двама господари не може да се служи. Значи, единственият господар, на когото можем да служим, е Божественото в нас. Божественият ум, който ни води напред, Божественият ум, който развива пред нас творението.
към текста >>
249) Ние грешим, като
мислими
, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме.
* Защо не питат сиромаха, чиято къща ти срути, и вместо нея, по-красива. и здрава ти му съгради? * Защо о, ветре, волен друмник. роден свободно да живей, кат чуха твойта песен волна, от всяко клонче да се пей, * защо и те не я запяха, да се сдобият със крила, и да се втурнат с тази песен по ширините на света? Д. Антонова Емил Греф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр.
249) Ние грешим, като
мислими
, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме.
Ние сме уверени, че то е в мъжа или жената които обичаме, или в картината която ни е развълнувала. Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени? Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар? Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности.
към текста >>
Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването
на
всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото
мислим
, че сме ги хванали, за да се появят
на
друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост.
Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни. Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни.
Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването
на
всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото
мислим
, че сме ги хванали, за да се появят
на
друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост.
Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.
към текста >>
4.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът
на
правдата cеe се с мир
на
миротварците“ Посл. Як.
Мощните сили на природата. (из неделната беседа – 8 октомври 1939 г.) Новият Ерусалим (стих.) – Елвилюри. Въведение в духовния живот (продължение от бр. 250) – Емил Греф Астрология. (продължение от бр.
250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът
на
правдата cеe се с мир
на
миротварците“ Посл. Як.
3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат?
към текста >>
Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в
тялото
на
човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан.
(продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее.
Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в
тялото
на
човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан.
И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите.
към текста >>
Да не се
мисли
, че всичко требва и може да легне само върху плещите
на
тези, които са начело. Не!
Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството.
Да не се
мисли
, че всичко требва и може да легне само върху плещите
на
тези, които са начело. Не!
Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е.
към текста >>
За да го разберем, ние си
мислим
, че имаме разум.
Ние не можем да схванем размерите на огромната световна машина. Ние не познаваме нито нашето естество, нито онова, което ни кара да действаме. Ние дори не знаем, дали човек е просто или сложно същество. Непроницаеми тайни ни обграждат отвред. Те лежат вън от областта на онова, което можем да схванем с нашите чувства.
За да го разберем, ние си
мислим
, че имаме разум.
а в същност имаме само въображение. Всеки си проправя през този въображаем свят такъв път, какъвто той смята за най-добър. Никой обаче не може да каже, дали неговият път води към целта. И при все това, ние искаме всичко да проникнем, всичко да разберем — малки частици от едно велико Цяло, чиито граници не можем да съзрем, и което великият Творец е предоставил на нашите глупави спорове. Ние сме твърде суетни, като искаме да разберем, какво е това велико Цяло по себе си, и какво сме ние по отношение на него.
към текста >>
Един ден, когато хората се хармонират по
мисли
, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка.
Ледът се топи и се превръща във вода. Питам, коя е причината за студа? Причината за студа, това е човешкото. човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на земята, той се дължи на човешкия егоизъм.
Един ден, когато хората се хармонират по
мисли
, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка.
Тогава от слънцето ще идат такива енергии, че даже северния полюс ще бъде обитаем. Ще кажете, че това са предположения. Да, сега са предположения, но учените казват, че преди хиляди и милиони години двата полюса са били екватори. За да се докаже това нещо, трябват математически изчисления. Тогава ще ви докажа защо именно полюсите са били екватори и екватора е бил полюс.
към текста >>
Да се
мисли
така, това е заблуждение.
Статическото число показва резултата само на един момент, динамическото число е непреривен процес. И любовта има тия два момента - статическо положение и динамическо. Когато някой казва, че едно време обичал, а сега не обича, той се е намирал в статическо положение на любовта. Любовта подразбира динамическо положение. Ти не можеш да кажеш, че някога си обичал повече, а сега обичаш по-малко.
Да се
мисли
така, това е заблуждение.
Любовта не може да се измени. Любовта, като велика разумност. Единствената реалност, която никога не се дели. Сама по себе си любовта е неделима. Следователно, всеки човек трябва или целокупно да възприеме любовта, или целокупно да я откаже.
към текста >>
Всичко, каквото човек
мисли
, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне.
Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв. За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен.
Всичко, каквото човек
мисли
, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне.
Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл.
към текста >>
Но аз още не мога да ви кажа тайната
на
музиката Когато Бог вдъхна дихание
на
човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще
мислиш
правилно.
Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне. Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод.
Но аз още не мога да ви кажа тайната
на
музиката Когато Бог вдъхна дихание
на
човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще
мислиш
правилно.
Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света.
към текста >>
Същото може да се каже и за
мислите
на
човека.
За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика.
Същото може да се каже и за
мислите
на
човека.
Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят.
към текста >>
Само ония
мисли
са музикални, които имат пред вид постижение
на
красивото в света.
За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека.
Само ония
мисли
са музикални, които имат пред вид постижение
на
красивото в света.
Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене.
към текста >>
Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето
тяло
и нашата душа.
* Вирил, топазий, хризопрас, якинт и морав аметист — цял бисер двери — не камък са, а жив духовен винт по рамото на арфа-град премерен. * Там няма да блести камбанен храм, защото в този град е Бог камбана, и слънце, и луна, и благ балсам за вписаните в Книгата, и манна. * Надеждата и вярата с любов ще бъдат Трите царствени одежди: облечени със тях, во век веков ще блеснем гении с неземни вежди.. Елвилюри Емил Греф (3) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 250) Нека се постараем да определим накратко същността на медитацията, нейната цел, и начина, по който я постига. Медитацията е преди всичко едно упражнение за разширение на нашата душа.
Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето
тяло
и нашата душа.
Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа.
към текста >>
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг
на
фалшиви идеи, по-точно,
на
ограничени
мисли
.
Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа.
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг
на
фалшиви идеи, по-точно,
на
ограничени
мисли
.
Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
към текста >>
И, в съгласие с нашите
мисли
, душата ни се чувства свободна, или потисната.
Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
И, в съгласие с нашите
мисли
, душата ни се чувства свободна, или потисната.
Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение.
към текста >>
И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане
на
нашите
мисли
, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение.
И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме.
И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане
на
нашите
мисли
, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение.
Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа. Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията. Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате. Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо тяло да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост.
към текста >>
Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо
тяло
да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост.
И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа. Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията. Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате.
Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо
тяло
да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост.
Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени.
към текста >>
Всичките ми
мисли
, всичките ми сили Ти принадлежат.
Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва. И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа.
Всичките ми
мисли
, всичките ми сили Ти принадлежат.
За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“. — — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот. Отново започнете изпълнението на вашите длъжности и занимания, но запазете съзнанието си в същото състояние, което току що сте преживели, така щото да не позволите на нищо, през целия ден, да потисне и огорчи душата ви. През първият ден това душевно състояние ще трае само един час. На втория — малко повече, и, малко по-малко, скоро вие ще се почувствате утвърдени в едно ненарушимо спокойствие.
към текста >>
(следва) Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни
мисли
“, под заглавие „Безсмъртните
мисли
на
Ж. Ж.
Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове.
(следва) Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни
мисли
“, под заглавие „Безсмъртните
мисли
на
Ж. Ж.
Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи. Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения.
към текста >>
Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ се издава едновременно в много страни,
на
езиците
на
почти всички по-големи културни народи.
Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н.
Библиотека „Безсмъртни
мисли
“ се издава едновременно в много страни,
на
езиците
на
почти всички по-големи културни народи.
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв.
към текста >>
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните
мисли
на
великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи.
Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи.
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните
мисли
на
великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи.
Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв. Може да се достави от редакция „Братство“.
към текста >>
5.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вий, които не знаете как да искате, научете това: Искайте с цялата си душа, искайте с целия си ум, искайте с цялата си воля, искайте с цялото си същество: искайте с всичките фибри
на
тялото
си и с всичките сили
на
духа си.
На всички уста е застинал въпроса: Какво ще ни донесе тя?... Какво да пожелаем. какво да поискаме от нея, придържайки се о правилото: „Искайте, и ще ви се даде“ и твърдо вярвайки в неговата ефикасност? „ИСКАЙТЕ, И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ! “ Вий, които не знаете да искате, научете се да искате.
Вий, които не знаете как да искате, научете това: Искайте с цялата си душа, искайте с целия си ум, искайте с цялата си воля, искайте с цялото си същество: искайте с всичките фибри
на
тялото
си и с всичките сили
на
духа си.
Искайте така, и ще ви се даде! Какво да искаме? От какво най-много се нуждаем? Кое е най-нужното днес на нас самите, на нашия народ на нашите братя хора по всички части на света? „Не само с хляб се живее на този свят“.
към текста >>
Те преживели голямото нещастие, което
сполетяло
земята и продължили човешкия род.
Материята, под въздействието на известни центростремителни сили, все повече се е сгъстявала и кристализирала, а телата се втвърдявали и душите не могли повече да живеят в тях и трябвало да напуснат земята. В тази далечна епоха, душите се пръскат по другите планети на нашата система в зависимост от степента на своето развитие и диференцирането на силите, които са пробудили в себе си. Онези, които са се развивали под въздействието на силите на Марс, отиват на Марс, които са се развили под въздействието на силите на Юпитер, отиват на Юпитер, трети отиват на Сатурн, четвърти на Венера, пети — на Меркурий. На земята останали да живеят само онези най-силни души, които са се развили под влиянието на силите на Слънцето и у които вътрешното напрежение на силите е могло да уравновеси външното центростремително налягане. Те са били запазили вътрешната си връзка с Бога, и по вътрешен път са били във връзка със съществата на Слънцето.
Те преживели голямото нещастие, което
сполетяло
земята и продължили човешкия род.
В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес.
към текста >>
* Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред:
мисли
, чувства, воля — в светлина!
* И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов. * Прилагате ли правилно таз първа мисъл, възникнала у вас при първите зари,— животът ви Окръжност равна би описал и като съд с божествен план ще възгори. * Не ще се отклонявате във път измамен, съблазните не ще ви въведат в греха, ако издигнете подобно стожер пламен Лъчът, що първи озарил ви е духа. Елвилюри 365 Триста шестдесет и пет деня — изпълнете с мед, със меда на чистата любов — и сърцето ви ще стане грозд сладък, — за отдаване готов. * Триста шестдесет и пет деня Божия портрет с багрите на всичките цветя все рисувайте в молитвен пост, в огледалото на мисълта.
* Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред:
мисли
, чувства, воля — в светлина!
и ще хвърлите кристален мост към Божествената ведрина. * Триста шестдесет и пет стъпала към Бог в полет от дела-кристал вдигнете вий та по тях да слезе светъл Гост — на челото ви венец да свий. Елвилюри Емануел Сведенборг ПЛАНЕТИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ТЕХНИТЕ ЖИТЕЛИ Небесните тела във вселената. 1. Тъй като, с Божие благоволение, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано. какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно.
към текста >>
5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен
на
човека и
на
всеки орган и член от човешкото
тяло
отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
както и нашето и който може да прецени правилно всичко това, не може да не дойде до заключение, че такова едно неизмеримо цяло е само едно средство към целта, а именно последната цел на творението т. е. небесното царство, в което да живеят Всевишният, ангелите и човеците. И тъй, вселената е едно средство, една възможност да се създават хора-жители на Царството Божие. Един разсъдлив човек трябва прочие да приеме, че за една такава велика цел не ще да стигне човешкият род от само една планета — нашата земя. Какъв безконечен ще е Бог, ако хилядите и милиарди небесни тела са населени с безброй човеци и пак всичко това е едва сравнимо с Него самият?
5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен
на
човека и
на
всеки орган и член от човешкото
тяло
отговорят милиарди ангели със своите органи и функции.
Даде ми се също да узная, че небето може да съществува и отговаря на всички свои задачи само със съществуването на всички небесни тела с техните жители. 6. Има духове, чийто единствен стремеж е да се обогатяват със знания, защото само това им носи радост; на същите е позволено да странстват от една слънчева система в друга и да събират знания. Духове от тази категория казаха, че не само на планетите от нашата слънчева система има хора, а и по планетите от другите системи и то в безброй. Тези духове произхождат от планетата Меркурий. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Хвалете Господа (из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X.
към текста >>
Но после си
помислил
и си казал в себе си: Благодаря
на
Бога, че това беше вода.
Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика.
Но после си
помислил
и си казал в себе си: Благодаря
на
Бога, че това беше вода.
С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка.
към текста >>
Той си
помислил
: Няма нищо, дано благословението
на
детето дойде и върху мен.
С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка.
Той си
помислил
: Няма нищо, дано благословението
на
детето дойде и върху мен.
Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене. Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така?
към текста >>
Друг пък си ушие костюм пак по последната мода,
тялото
протестира, недоволно е, притеснява го нещо.
Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна.
Друг пък си ушие костюм пак по последната мода,
тялото
протестира, недоволно е, притеснява го нещо.
И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък?
към текста >>
Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че
тялото
протестира против модата.
че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода.
Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че
тялото
протестира против модата.
Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето.
към текста >>
Много от
мислите
и чувствата
на
човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо.
Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата.
Много от
мислите
и чувствата
на
човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо.
Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание.
към текста >>
Вие
мислите
, че ако сте богати, ще бъдете щастливи .
Ние не трябва да предаваме на нещата такъв смисъл, какъвто те нямат. Запример, вие искате да имате знание, искате да бъдете щастливи. Нека някой от вас определи, как би могъл да бъде щастлив. Ако може да ми определи това, аз сам бих се възползвал от това определение. По кой начин човек може да бъде щастлив?
Вие
мислите
, че ако сте богати, ще бъдете щастливи .
. . То е само едно от последните условия. Богатството влиза в щастието, но щастието не зависи от него. Вие искате да бъдете силни. Така е, силата влиза в щастието, но щастието не зависи от силата.
към текста >>
Как може да бъде щастлив, ако не
мисли
правилно?
Всичко, каквото човек пожелае в света, влиза като елемент на щастието, но само от него не зависи щастието. В какво седи щастието на човека? В какво седи щастието на гладния човек? В хляба, с който той може да задоволи своя глад. Човек иска да бъде щастлив.
Как може да бъде щастлив, ако не
мисли
правилно?
Три неща са необходими за щастието: светъл ум, добро сърце и правдива воля. Правдив трябва да бъде човек. Някой иска да бъде цар. Добре, може да стане цар, но какъв е проектът, който е приготвил за своето царуване? Мнозина са поставили своите проекти, и Бог ги е турил царе, да управляват света.
към текста >>
Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да
мислите
.
Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес.
Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да
мислите
.
Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте? Вие разваляте живота си като онази българска жена, която иска да тъче много тънко Тя тъче тънко, но конците й се късат.
към текста >>
Вие не сте се отказали да
мислите
, но
мислите
за обикновени работи.
Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите.
Вие не сте се отказали да
мислите
, но
мислите
за обикновени работи.
Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте? Вие разваляте живота си като онази българска жена, която иска да тъче много тънко Тя тъче тънко, но конците й се късат. Изкуство е да тъче тънко, без да се късат конците, колкото тънко и да преде.
към текста >>
Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум
помисли
, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието.
Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум
помисли
, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят.
Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват.
към текста >>
Ако
мислите
, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете.
И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние.
Ако
мислите
, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете.
Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият.
към текста >>
Каквото и да
мислите
, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив.
Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете.
Каквото и да
мислите
, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив.
Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият.
към текста >>
Всеки трябва да бъде свободен да
мисли
право. Защо?
С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина.
Всеки трябва да бъде свободен да
мисли
право. Защо?
Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив.
към текста >>
Защото ако
мислиш
право, ти ще бъдеш щастлив.
Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо?
Защото ако
мислиш
право, ти ще бъдеш щастлив.
Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив. Ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието.
към текста >>
Ако
мислиш
криво, ще бъдеш нещастен.
Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив.
Ако
мислиш
криво, ще бъдеш нещастен.
Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив. Ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието. И тогава нема защо да се възмущаваш, но ще проучваш елементите на живота и на щастието.
към текста >>
Аз му казах: слушай, ще ти помогна, но ако кажеш какво
мислиш
за мене.
Ако нещастието произтича от любовта, това показва, че ти не си се научил още да обичаш, нито пък оценяваш любовта, която хората ти дават. Нито своята любов можеш да оцениш, нито любовта на хората. Ако ти не можеш да оцениш любовта на хората, как ще оцениш любовта на ангелите? И ако не можеш да оцениш любовта на ангелите, как ще оцениш любовта на Бога? Преди няколко дни при мене дойде един просяк да иска пари.
Аз му казах: слушай, ще ти помогна, но ако кажеш какво
мислиш
за мене.
Той започна да се върти натук-натам. Казвам му: не искам да ме сметнеш. Но аз ще ти дам една работа, която можеш да изпълниш най-много след една година. След това ще ти дам една доста почетна сума. След една година ще дойдеш при мене.
към текста >>
Ти
мислиш
, че аз ще ти дам работа, която не можеш да свършиш.
След това ще ти дам една доста почетна сума. След една година ще дойдеш при мене. Готов ли си на тази работа? — Отде да зная можеш да ми дадеш някаква работа, която не мога да свърша. Значи, ти нямаш вяра в мене.
Ти
мислиш
, че аз ще ти дам работа, която не можеш да свършиш.
Ако беше ме послушал, щях да ти дам нещо повече. Понеже не ме послуша, вземи един лев и си върви. Ако беше ме послушал, аз имах предвид да му дам една крупна сума. Но той сам избяга от щастието си. Такъв е законът на природата.
към текста >>
Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени
мисли
.
Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират безсилни и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи не могат да ядът. Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: ако бих имал повече храна, бих живял повече.
Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени
мисли
.
Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действа по същия начин.
към текста >>
Човек трябва да умре за всички свои криви
мисли
и да ги замести със светли.
Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието до тебе, кажи му: Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото.
Човек трябва да умре за всички свои криви
мисли
и да ги замести със светли.
Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си.
към текста >>
Той е роден с хубаво
тяло
, красиво лице, върху което падат гъсти кичури коси.
до Р. Хр., Берлин), свирещ на лира, в екстаз. Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат. Като тракиец, Орфей пее и свири пред траки и то в своята тракийска родина. Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира.
Той е роден с хубаво
тяло
, красиво лице, върху което падат гъсти кичури коси.
Движенията му са плавни и говорят за финес. Орфей свири. Лъв, леопард, тигър, елен и птици захласнати го слушат (фреска в Помпей). В пловдивския народен музей се пази една монета с образа на Орфей, свирещ на лира, заобиколен с животни. Павзаний споменава за една фреска от Полигнот, в Делфи, която представлява Орфея, спущащ се в подземното царство.
към текста >>
Той има хубаво, стройно
тяло
и изразително, волево лице, с изтънчени черти.
Орфей свири. Лъв, леопард, тигър, елен и птици захласнати го слушат (фреска в Помпей). В пловдивския народен музей се пази една монета с образа на Орфей, свирещ на лира, заобиколен с животни. Павзаний споменава за една фреска от Полигнот, в Делфи, която представлява Орфея, спущащ се в подземното царство. Върху хубава амфора (Мюнхен), в една много сложна композиция, Орфей е представен в царството на сенките.
Той има хубаво, стройно
тяло
и изразително, волево лице, с изтънчени черти.
В едната си ръка държи типична тракийска лира. Наметнат е със свободна дреха, гънките на която падат свободно. Застанал пред трона на подземния властелин, той лее вълшебни звуци. На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида. Орфей и Евридика се разделят.
към текста >>
Но би било наивно да се
мисли
, че са достатъчни няколко часа медитация.
От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте.
Но би било наивно да се
мисли
, че са достатъчни няколко часа медитация.
за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие.
към текста >>
И когато, както е обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни предаде преди всичко влиянието
на
знака, а като вторично ще бъде и влиянието
на
дома, като означител
на
известна част
на
тялото
.
Шестият дом има отношение към знака Дева и управлява корема и вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста, Осмият дом има отношение към знака Скорпион и управлява отделителната и полова системи. Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата; Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява пищялите. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата.
И когато, както е обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни предаде преди всичко влиянието
на
знака, а като вторично ще бъде и влиянието
на
дома, като означител
на
известна част
на
тялото
.
Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко разстройството на областта, управлявана от Везните, бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже на известно разстройство и на областта, управлявана от петия дом, а видяхме, че 5-ия дом отговаря на Лъва и управлява сърцето. Не трябва също да се забравя, че знаците в различните хороскопи не се покриват, т. е. не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но случва се и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака.
към текста >>
Така първият дом представя момента
на
раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата
на
човека, към неговото
тяло
, към характера и личността, които са свързани с това
тяло
.
А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже по някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека.
Така първият дом представя момента
на
раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата
на
човека, към неговото
тяло
, към характера и личността, които са свързани с това
тяло
.
Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него.
към текста >>
Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото
тяло
.
няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека.
Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото
тяло
.
Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на човека. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. (следва)
към текста >>
6.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките
на
големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите
мисли
, нашите постъпки, нашите дела.
И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи. Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не!
Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките
на
големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите
мисли
, нашите постъпки, нашите дела.
Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим.
към текста >>
Мислите
и постъпките
на
милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа
на
злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела.
Мислите
и постъпките
на
милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа
на
злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим.
към текста >>
Да не
мислим
, че това, което ний в частния си живот вършим.
Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението.
Да не
мислим
, че това, което ний в частния си живот вършим.
да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение.
към текста >>
да не
мислим
.
Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим.
да не
мислим
.
че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички.
към текста >>
че това, което ний
мислим
и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не!
Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим.
че това, което ний
мислим
и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не!
Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички.
към текста >>
Никой да не
мисли
, че е без значение.
Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите.
Никой да не
мисли
, че е без значение.
Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр.
към текста >>
Никога не говорете за неща, които не са станали или които
мислите
да направите.
Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и и да го използва разумно. Къде може човек да използва златото? В своята мисъл. Сегашните хора се нуждаят от една нова наука. Духовните хора особено, трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят.
Никога не говорете за неща, които не са станали или които
мислите
да направите.
Говорите ли за такива неща, те няма да станат. Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички.
към текста >>
Заблуждение е да
мисли
така.
Чудна работа! Да живееш толкова време на земята, че да нямаш един приятел! Това не е вярно! Поне един приятел има човек - той е Бог. Срамота е човек да казва, че няма вито един приятел.
Заблуждение е да
мисли
така.
Хората страдат от тази лъжлива идея в себе си. — Ама Бог ме е изоставил. — Че Бог те е изоставил, това ни най-малко не показва, че не ти е приятел. И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи.
към текста >>
Можете да
мислите
, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории.
След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете.
Можете да
мислите
, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории.
Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията любов, за него е дошло Царството Божие. Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите.
към текста >>
Мислите
ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
— Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине.
Мислите
ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга.
към текста >>
София — Изгрев
НА
РАБОТА В ЛОЗЕТО
На
работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета
на
възвишените
мисли
и благородните чувства.
Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год.
София — Изгрев
НА
РАБОТА В ЛОЗЕТО
На
работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета
на
възвишените
мисли
и благородните чувства.
Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители.
към текста >>
Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли
на
Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви
на
безкористие да разорават народната нива и да сеят семената
на
новите
мисли
!
И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото!
Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли
на
Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви
на
безкористие да разорават народната нива и да сеят семената
на
новите
мисли
!
Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство.
към текста >>
Каквито и отрицателни
мисли
, чувства и постъпки да имаме през време
на
страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях.
Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания. Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик.
Каквито и отрицателни
мисли
, чувства и постъпки да имаме през време
на
страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях.
Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели.
към текста >>
Домовете имат отношение към нашите преживявания
на
физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота
на
нашите
мисли
и чувства.
Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека. Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя.
Домовете имат отношение към нашите преживявания
на
физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота
на
нашите
мисли
и чувства.
Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници. На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява.
към текста >>
Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници
на
нашето
тяло
, а знаците като символи
на
душевните сили.
Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. * * * Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства.
Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници
на
нашето
тяло
, а знаците като символи
на
душевните сили.
И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници. На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия. Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера.
към текста >>
— Значи, можеш да говориш, а иначе, аз бих
помислил
, си онемял.
Момчето усети, как нещо като топъл вятър премина по челото му — Какво е станало с тебе? Защо ме гледаш с такива очи и цял си побледнял? Да не би петела да е откраднат? Но аз чух тази заран да кукурига. — Да, господарю, той и мен събуди.
— Значи, можеш да говориш, а иначе, аз бих
помислил
, си онемял.
Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи! — Господарю, не мога! — Как ме можеш! Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка?
към текста >>
— Че да си
помисли
само господаря и ще види.
— Тогава ти ще си отидеш! — Ще си отида. И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи.
— Че да си
помисли
само господаря и ще види.
че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже.
към текста >>
Ти
мислиш
, че като кажеш „иди и направи това“ и той веднага ще скочи и ще го направи.
Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали. И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено. Той крачеше из стаята с големи крачки от едната стена до другата, от едната до другата. — Хей, приятелю, викаше нещо в него, виждаш ли? — Това се казва слуга.
Ти
мислиш
, че като кажеш „иди и направи това“ и той веднага ще скочи и ще го направи.
Виждаш ли, как постъпи твоето кротко и послушно момче? Разбира се, че така ще постъпи. Та где ти бяха очите, когато стана промяната в него, след твоята заповед за бялата кокошка? Същата бяла кокошка, която ти наричаше малка приятелка, която беше толкова доверчива, че идеше да кълве зърна от ръката ти . . .
към текста >>
Да не би да
мислиш
, че си
на
бойното поле?
Една твоя заповед — сабя. И изведнъж, тази твоя сабя се счупва и то от кого? — От сабята на едно малко момче. Обезоръжен си ти приятелю, хей, обезоръжен! Я гледай как дигна глава, сякаш ще командва.
Да не би да
мислиш
, че си
на
бойното поле?
Ехе, мина това време, мина! Ама ти наистина приличаш на победител. Цигарата ти лежи под крака ти, стъпкана. Това трябваше да стане, за да се чуят ясно заповедите на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени. На четирите ъгли на клетката стоят четирима души.
към текста >>
Великите
мисли
и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата
на
авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.
1940 г. цена 5 лева. Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света. „Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание.
Великите
мисли
и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата
на
авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.
Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните. Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо. И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление. Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си. Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето.
към текста >>
7.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който
мисли
, той твори!
(продължение от бр. 253) – Влад Пашов Книги, които доставя ред. „Братство“ – Севлиево МИСЛЕНЕ Мислене е това, да откриваш нови отношения между нещата и явленията. Мислене и творчество са синоними. Да твориш, това значи да откриваш нови отношения между нещата и явленията.
Който
мисли
, той твори!
Който твори, той мисли! Ако повтаряме и следваме веднъж познатите отношения, без да прибавяме нещо ново, това не е мислене. Да познаваме едно нещо, да познаваме Истината, това значи, да познаваме онези отношения и качества на явленията и нещата. които са необходими за да живеем и се развиваме при сега събудените в нас нужди. При мисленето ние сме във връзка със същността на живота.
към текста >>
Който твори, той
мисли
!
253) – Влад Пашов Книги, които доставя ред. „Братство“ – Севлиево МИСЛЕНЕ Мислене е това, да откриваш нови отношения между нещата и явленията. Мислене и творчество са синоними. Да твориш, това значи да откриваш нови отношения между нещата и явленията. Който мисли, той твори!
Който твори, той
мисли
!
Ако повтаряме и следваме веднъж познатите отношения, без да прибавяме нещо ново, това не е мислене. Да познаваме едно нещо, да познаваме Истината, това значи, да познаваме онези отношения и качества на явленията и нещата. които са необходими за да живеем и се развиваме при сега събудените в нас нужди. При мисленето ние сме във връзка със същността на живота. който прониква — нещата и явленията.
към текста >>
Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато
мисли
.
Да познаваме едно нещо, да познаваме Истината, това значи, да познаваме онези отношения и качества на явленията и нещата. които са необходими за да живеем и се развиваме при сега събудените в нас нужди. При мисленето ние сме във връзка със същността на живота. който прониква — нещата и явленията. При мисленето ние се свързваме с живота, който пулсира в нещата и той протича и в нас и ние преживяваме това като приятно състояние.
Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато
мисли
.
При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли?
към текста >>
Който
мисли
, той е обичан.
който прониква — нещата и явленията. При мисленето ние се свързваме с живота, който пулсира в нещата и той протича и в нас и ние преживяваме това като приятно състояние. Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато мисли. При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите.
Който
мисли
, той е обичан.
Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали.
към текста >>
Който
мисли
, той е приятен
на
всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава.
При мисленето ние се свързваме с живота, който пулсира в нещата и той протича и в нас и ние преживяваме това като приятно състояние. Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато мисли. При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан.
Който
мисли
, той е приятен
на
всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава.
Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли.
към текста >>
Кое е условието за да почне човек да
мисли
?
Мисленето е истинска храна за човешкият дух, понеже той се храни с този живот, който протича през него, когато мисли. При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава.
Кое е условието за да почне човек да
мисли
?
Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл.
към текста >>
Добрата постъпка, която е резултат
на
едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да
мисли
.
Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист.
Добрата постъпка, която е резултат
на
едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да
мисли
.
След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби. Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори.
към текста >>
След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината
на
ума се увеличава и ние започваме да
мислим
, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали.
Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли.
След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината
на
ума се увеличава и ние започваме да
мислим
, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали.
Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби. Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори. Действителните качества на истинския човек — това са любовта и мисленето.
към текста >>
Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да
мисли
.
Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали.
Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да
мисли
.
Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби. Няма по-щастливо а блажено състояние от това, когато човек числи, когато твори. Действителните качества на истинския човек — това са любовта и мисленето. Човек, който притежава тези качества, той излъчва из себе си дела, които носят само добро, само щастие и освобождение.
към текста >>
Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте
мислили
.
Животните са създадени чрез словото, а човек — чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете си. Той го направи с двете си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните — по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи.
Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте
мислили
.
Аз ще ви изпратя при моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време, обаче, те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите. Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека.
към текста >>
Следователно, ние трябва да знаем, че всяко чувство упражнява влияние върху цялото ни
тяло
, върху всички негови органи.
Днес мнозина хора очакват времето да се спасят. Това е частично разбиране. Всичко в света съставя едно цяло. Тъй щото, не е достатъчно да бъде добре само на очите, на ушите, на носа, на устата, но трябва да бъде добре и на дробовете, на стомаха, на ръцете, на краката — на всички външни и вътрешни удове в човека, за да може да се каже, че той е здрав. Когато човек е доволен от всяка работа, която е свършена дори и от най-малките частици, ние казваме, че той се намира в здравословно състояние.
Следователно, ние трябва да знаем, че всяко чувство упражнява влияние върху цялото ни
тяло
, върху всички негови органи.
Тъй щото, в каквото отношение човек и да пострада, всичките му органи взимат участие в това страдание. Казвам: Сега в света се води война. Тази война, която иде, ще ни засегне всинца. Не мислете, че като се бият сега далеч от нас, в Германия, в Англия, във Франция, в Русия, че другите са неутрални. Някой хора са на фронта.
към текста >>
Намислите
ли нещо, направете го.
Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие. Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, веднага я приемете.
Намислите
ли нещо, направете го.
Дойде ли на ума ти да отидеш на екскурзия, иди, не отлагай. Ама времето било облачно, влажно, вятър имало, не отлагай. Като тръгнеш на екскурзия, небето ще се очисти, вятърът ще престане. Ако има кал, и калта ще изсъхне. Ти чакаш да се оправи времето, та тогава да отидеш на екскурзия.
към текста >>
За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките
мисли
и чувства.
Ако и мисълта не е придружена с добри чувства, тя няма никакво приложение. Това означава влагата. В духовния свят влагата не е нищо друго, освен добрите чувства. Колкото и да е идеална една мисъл, ако няма добри чувства с нея, тя не може да използва. Добрите чувства са сила, с която мисълта реализира онова, което трябва да стане.
За да постигне нещо, човешката воля трябва да се съедини с човешките
мисли
и чувства.
В прочетената глава от Евангелието се говори за кротките и за миротворците. Значи, кротките и миротворците трябва да се намесят във войната. Сега всеки от нас трябва да изпрати мисълта си, да се прекрати войната. Така ще видите какво можете да направите с вашата мисъл. От нас зависи, дали войната ще се прекрати, или по-скоро ще се свърши.
към текста >>
Не сме само ние в света, които
мислим
.
Четири години да се бият е по-добре, отколкото пет. Ако днес хората се бият пет години, знаете ли какво нещастие ще бъде за съвременната култура? Та казвам: Всеки от нас може да изпрати своята мисъл за прекратяване на войната, колкото може по-скоро. Колективната мисъл въздейства на хората. Тогава хората започват да мислят.
Не сме само ние в света, които
мислим
.
Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре.
към текста >>
Вие трябва да знаете какви са
мислите
на
хората, какво искат те.
Тогава хората започват да мислят. Не сме само ние в света, които мислим. Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората.
Вие трябва да знаете какви са
мислите
на
хората, какво искат те.
Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре. Днешните хора се безпокоят за утрешния ден. Те казват, че без война не може. Че човек не е воювал за пръв път сега. Най-първо той е воювал с грубата природа.
към текста >>
За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да
мисли
, да чувства и да постъпва правилно.
Като се отговори на тях, ще дойде и вашия ред. Важно е човек да настоява на молитвата си. В това време обаче трябва да работите. Мнозина са ме питали, как може да се оправи света. Други са ме питали, как могат да се лекуват.
За да се лекува човек трябва да диша правилно, да се храни правилно, да
мисли
, да чувства и да постъпва правилно.
Щом изпълни това, всичко останало ще си дойде на времето. Ето защо никога не се съмнявайте в намеренията на Бога. Усъмните ли се в Господа, ще дойдат големите противоречия. Не казвайте, че Господ не ви е обърнал внимание. Не се съмнявайте във възможността слънцето да ви стопли.
към текста >>
Мислете и за страдащите, както Бог
мисли
за тях.
Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята.
Мислете и за страдащите, както Бог
мисли
за тях.
Съвременните хора страдат от свещения егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички. Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него.
към текста >>
* Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците —
мисли
в смел набег.
* Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш.
* Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците —
мисли
в смел набег.
* А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти, бликнала в поточета, нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори един глух, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш: на цветя, на камъни, гори. * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето на живота ще проблясват зрънцата дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад пpeделa някъде на времето, Ти я следваш твърдо, неотменно.
към текста >>
Бог е в благородните чувства, в светлите
мисли
, в добрите постъпки, в героичните дела, в разумния живот.
Къде е Бог? Ние питаме: Къде не е Бог ? Бог е в светлината, топлината и силата на слънчевия лъч. Бог е във въздуха, водата, плодовете. зърната; Бог е в цветята, в дърветата, в звездите — навсякъде е Той.
Бог е в благородните чувства, в светлите
мисли
, в добрите постъпки, в героичните дела, в разумния живот.
Както светлината е навсякъде и всичко прониква; както въздуха макар и невидим крепи живота — така и Бог. Бог е основата на живота. Може ли без основа да се гради? Бог е изворът на живота. Може ли без извор да има вода?
към текста >>
Аз — съществото, което
мисли
, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът.
Може ли без въздух да се живее? Без въздух ние се задушаваме. Великите мъдреци, философи, учени — никога не са отричали Бога — духовното Слънце. Защото то би значило да отричат себе си. Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога.
Аз — съществото, което
мисли
, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът.
Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме. че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки на нашето тяло. Защо тогава по аналогия не допуснем.
към текста >>
че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки
на
нашето
тяло
.
Аз съществувам — следователно и Бог съществува — ето ви най-силното доказателство за съществуването на Бога. Аз — съществото, което мисли, което твори — щом съществува и се проявява, тогава съществува и Източникът, Изворът. Ако лъчът на слънцето — нашата душа, ни се изявява, като мисъл, чувство, воля — то значи има слънце, което изпраща тези лъчи. Има Бог, — който прониква с мисълта и любовта си целия космос. Ние сме наистина много самонадеяни. Признаваме.
че нашето съзнание обединява милиони и милиарди живи клетки
на
нашето
тяло
.
Защо тогава по аналогия не допуснем. че има космично вселенско съзнание, което обединява всемира? Бог е аксиомата на живота, даденото, едничкото реално нещо, което не се доказва, а доказва всичко друго. П. Г. Пампоров УСПЕХЪТ В душата на всеки човек, има едно постоянно желание да види завършека на делото, което той или някой друг преди него е почнал.
към текста >>
„Ако
мислим
добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
От друга страна и вярата е едно мощно средство, от чиято сила се ползва оня, който знае как и къде да я употреби. Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида.
„Ако
мислим
добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай.
към текста >>
Успехът е плод
на
колективните усилия
на
всички ония същества, които са в
единомислие
с нас, т. е.
Стремежът и усилията не са напразни дори и тогава, когато човек не е успял. Те имат свой смисъл и оправдание поне в това, че човек вместо да е бездействал, все пак се е стремил към нещо положително и красиво. А тия усилия ще създадат навика да се работи, ще активизират други сродни способности, ще пробудят към дейност спящи сили у човека, които днес или утре ще му донесат успех. Успехът принадлежи еднакво на личността и на обществото, но той всякога идва само след продължителна работа и напрегнати усилия на индивида. „Ако мислим добре, ако чувстваме добре и ако работим добре, непременно успеха ще дойде“.
Успехът е плод
на
колективните усилия
на
всички ония същества, които са в
единомислие
с нас, т. е.
с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят.
към текста >>
Така първият дом има отношение към устройството
на
тялото
и характера, и темперамента.
Както видяхме, хоризонта разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават по-вече условия за вътрешна работа. Понеже по няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат групирани в четири групи от по три домове в група, които имат отношение към елементарните тригони, по Които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си. Първият тригон, който обхваща в себе си 1, 5 и 9 домове, се нарича тригон на „личността” или на „живота”, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот.
Така първият дом има отношение към устройството
на
тялото
и характера, и темперамента.
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал. Петият дом е дом на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към „аза”, който, както казва Либра, се бори, за да издигне душата до себе си. Значи, петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настояще състояние. Той показва състоянието на нашата мисъл.
към текста >>
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат
на
физическото
тяло
и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се
на
съдбата, която човек си е създал.
Понеже по няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат групирани в четири групи от по три домове в група, които имат отношение към елементарните тригони, по Които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си. Първият тригон, който обхваща в себе си 1, 5 и 9 домове, се нарича тригон на „личността” или на „живота”, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот. Така първият дом има отношение към устройството на тялото и характера, и темперамента.
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат
на
физическото
тяло
и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се
на
съдбата, която човек си е създал.
Петият дом е дом на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към „аза”, който, както казва Либра, се бори, за да издигне душата до себе си. Значи, петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настояще състояние. Той показва състоянието на нашата мисъл. Така че първият дом ми показва какво е нашето тяло и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл.
към текста >>
Така че първият дом ми показва какво е нашето
тяло
и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите
на
нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието
на
нашата мисъл.
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал. Петият дом е дом на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към „аза”, който, както казва Либра, се бори, за да издигне душата до себе си. Значи, петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настояще състояние. Той показва състоянието на нашата мисъл.
Така че първият дом ми показва какво е нашето
тяло
и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите
на
нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието
на
нашата мисъл.
Противоположният тригон на този е тритона, който обгръща в себе си домовете 3, 7 и 11 и се нарича социален тригон, или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме, показват ни природата на нашите отношения с другите хора. Третият дом ни показва какви са нашите връзки и отношения с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва на връзките с другаря на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом ни показва нашите приятели и техните отношения към нас. Домовете - 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален” тригон или тритонът на дейността и професията.
към текста >>
серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи
на
Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане
на
колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни
на
Всемирното Братство (подвързана) Изгревите
на
слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти
на
човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти
на
човека Трите основи
на
живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът
на
великите души Да
мисли
!
серия, 2 том. 30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII.
серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи
на
Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане
на
колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни
на
Всемирното Братство (подвързана) Изгревите
на
слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти
на
човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти
на
човека Трите основи
на
живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът
на
великите души Да
мисли
!
В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
към текста >>
8.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Братски съюз
на
всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително
тяло
с представители от всички народи — ето бъдещето.
Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите. Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън. Човечеството е едно велико семейство. Народите са членове на това велико семейство.
Братски съюз
на
всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително
тяло
с представители от всички народи — ето бъдещето.
което е пред нас, което иде. което неизбежно настъпва. Великата епоха на Любовта — епохата на Царството Божие ще започне след големите опустошителни войни и и сътресения, които идват само затуй, защото още упорстваме в езическите начала и насилия, убийства и неправди. Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога?
към текста >>
Като го пущах надолу в кладенеца, то започна да
мисли
и ми казва: „Татко, не съжалявам че ме пущащ в кладенеца.
За противоречията, които преживяваме, няма цер. За всички болести има цяр, но за противоречията няма. Един баща се оплакваше от детето си: Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега 20 пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца.
Като го пущах надолу в кладенеца, то започна да
мисли
и ми казва: „Татко, не съжалявам че ме пущащ в кладенеца.
Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. Затова жаля само“. Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете, мисли за сестричките си и за баща си. Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа.
към текста >>
Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете,
мисли
за сестричките си и за баща си.
Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу в кладенеца, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам че ме пущащ в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. Затова жаля само“.
Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете,
мисли
за сестричките си и за баща си.
Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре.
към текста >>
По този начин детето е започнало да
мисли
право и бащата е видял, че детето му било умно.
Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. Затова жаля само“. Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете, мисли за сестричките си и за баща си. Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа.
По този начин детето е започнало да
мисли
право и бащата е видял, че детето му било умно.
Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре.
към текста >>
с главата си надолу, той започва да
мисли
добре.
Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете, мисли за сестричките си и за баща си. Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е.
с главата си надолу, той започва да
мисли
добре.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат.
към текста >>
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да
мисли
.
Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да
мисли
.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право.
към текста >>
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да
мислите
добре.
По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли.
Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да
мислите
добре.
Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят.
към текста >>
Но поне ще почнете да
мислите
право.
Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат.
Но поне ще почнете да
мислите
право.
Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пори, ще направи църква, училище, дом за бедни и т. н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи.
към текста >>
Когато се грееш
на
слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да
мислиш
за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата.
Няма защо да стоите пред слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че слънцето изгрее, дайте му гърба си и си кажете: Искам да ми направиш една разтривка. Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действат от сутрин до обед, няма в света. Но ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота.
Когато се грееш
на
слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да
мислиш
за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата.
Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: Я оздравея, я не! — ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.
към текста >>
Ето защо, когато се лекуваш
на
слънчевата светлина, ще
мислиш
само за светлината — за нищо друго.
Но ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: Я оздравея, я не! — ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината.
Ето защо, когато се лекуваш
на
слънчевата светлина, ще
мислиш
само за светлината — за нищо друго.
Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил.
към текста >>
Те поглеждат към
тялото
си и казват: Еди кой си има по-хубаво
тяло
от моето.
— ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят.
Те поглеждат към
тялото
си и казват: Еди кой си има по-хубаво
тяло
от моето.
Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно.
към текста >>
Да имате хубаво
тяло
, това значи да ви впрегнат
на
голяма работа.
През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето.
Да имате хубаво
тяло
, това значи да ви впрегнат
на
голяма работа.
Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло.
към текста >>
Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво
тяло
, го впрегнаха
на
такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек
на
земята и до сега не е носил.
Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа.
Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво
тяло
, го впрегнаха
на
такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек
на
земята и до сега не е носил.
Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа.
към текста >>
Ако искаш от Бога хубаво
тяло
, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това
тяло
.
Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно.
Ако искаш от Бога хубаво
тяло
, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това
тяло
.
Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути.
към текста >>
Тъй щото искате ли отлично
тяло
, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа.
Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа.
Тъй щото искате ли отлично
тяло
, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа.
Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура.
към текста >>
Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за
тялото
си.
Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно.
Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за
тялото
си.
Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина.
към текста >>
— Всичко, което
мислиш
, съществува някъде.
То остава тук, а другото което си „ти“ ще види това, което чакаш. И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя свят, в който си — за да оживееш в другия, който чакаш. Което чакаш, то ще дойде! — Което чакам!? Нима то съществува някъде?
— Всичко, което
мислиш
, съществува някъде.
И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи.
към текста >>
— Какво щастие е тогава да
мисли
човек хубаво и красиво!
— Което чакам!? Нима то съществува някъде? — Всичко, което мислиш, съществува някъде. И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе.
— Какво щастие е тогава да
мисли
човек хубаво и красиво!
— Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи.
към текста >>
Умовете
на
богоизбраните всякога са били носители за человечеството
на
велики божествени откровения и светли творчески
мисли
, сърцата им са били непреривни източници
на
жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене
на
добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо.
И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
Умовете
на
богоизбраните всякога са били носители за человечеството
на
велики божествени откровения и светли творчески
мисли
, сърцата им са били непреривни източници
на
жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене
на
добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо.
Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им.
към текста >>
Душите, умовете и сърцата
на
богоизбраните люде са жилища
на
Бога, който ръководи
мислите
им, копнежите им.
Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
Душите, умовете и сърцата
на
богоизбраните люде са жилища
на
Бога, който ръководи
мислите
им, копнежите им.
словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи.
към текста >>
Идеите,
мислите
, желанията, словото и делата
на
самозваните, рязко се отличават от тези
на
богоизбраните.
Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи.
Идеите,
мислите
, желанията, словото и делата
на
самозваните, рязко се отличават от тези
на
богоизбраните.
Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива.
към текста >>
Господарят
на
втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта
на
тялото
.
Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Фиг. 2 Указания за всички тези неща ни дава знака, който изгрява на върха на първия дом, който, както видяхме, се нарича Асцендентен знак и планетите, които се намират там и господаря на знака. Роберт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от 17 век, разделя домовете подобно на знаците на деканати, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросния знак, управляват домовете. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя — господарят на първия знак (от тригона към който принадлежи Асцендента, който заема върха на първия дом) показва какво ще бъде началото на живота на родения.
Господарят
на
втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта
на
тялото
.
Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде края на живота. Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа.
към текста >>
Господарите
на
знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха
на
този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране
на
мислите
и желанията.
Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов — радостите, игрите, удоволствията. С една реч владее живота на сърцето, за усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва на отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба.
Господарите
на
знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха
на
този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране
на
мислите
и желанията.
Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето.
към текста >>
Въобще това е домът, който ни показва
на
състоянието
на
нашето
тяло
и грижите, които трябва да имаме за него.
Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията. Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини.
Въобще това е домът, който ни показва
на
състоянието
на
нашето
тяло
и грижите, които трябва да имаме за него.
Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси.
към текста >>
Свързан е със знака Дева и в
тялото
владее коремните органи и слънчевия възел.
Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето.
Свързан е със знака Дева и в
тялото
владее коремните органи и слънчевия възел.
Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците.
към текста >>
Свързан е със знака Везни и в
тялото
има отношение към бъбреците и кръста.
Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека.
Свързан е със знака Везни и в
тялото
има отношение към бъбреците и кръста.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта.
към текста >>
Има отношение към знака Скорпион и в
тялото
управлява отделителната и половата системи.
Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника.
Има отношение към знака Скорпион и в
тялото
управлява отделителната и половата системи.
Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава указания за доходите, които ще имаме от своя труд и от съдружника или съпругата (съпруга). Господарят на третия знак показва на наследствата и завещанията, които ще получи родения след някаква смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление.
към текста >>
Има отношение към знака Стрелец и в
тялото
управлява бедрата.
Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред.
Има отношение към знака Стрелец и в
тялото
управлява бедрата.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида.
към текста >>
Вие ни казахте да проявим прави
мисли
, пламенни и благородни чувства, разумни постъпки.
, Управата на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния. С тях Вие показахте пътищата, които водят човека към нов живот. Вашите сказки бяха толкова важни и от голямо значение, че с тях вие ни показахте вашия духовен живот и правия път, и то в едно време, когато човек е предаден на най-грубия материалистичен живот. Вие говорихте убедително и тъкмо на време по отношение на вярата и болките на днешното време, когато безверието и общото отклонение са обзели човечеството. Вземайки любовта към Бога и ближния като най-важни в отношенията между хората, а Христа като най-велик идеал на нашия живот, Вие казахте най-ценните неща за нас.
Вие ни казахте да проявим прави
мисли
, пламенни и благородни чувства, разумни постъпки.
С това Вие ни отворихте път за новия, красивия и разумен живот. Вие внесохте светлина в тия тежки дни във всички слушатели — хората да почнат сериозно да мислят за своето спасение. Искрено Ви благодарим заедно с това и за всички жертви, които направихте за нашето дружество. Приемете, Господин . . .
към текста >>
„Вътрешната мисъл
на
живота и проблемът
на
храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите
мисли
.
нашите благодарствени изрази и нашето отлично почитание. Професор: З ... 1. Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м.
„Вътрешната мисъл
на
живота и проблемът
на
храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите
мисли
.
Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате.
към текста >>
9.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти
мисли
, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай.
Радев БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ (Из „Творческата сила на мисълта“) Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.
Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти
мисли
, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай.
Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш.
към текста >>
В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати
на
твоите собствени
мисли
: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече.
Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел. Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много.
В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати
на
твоите собствени
мисли
: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече.
ни по-малко. Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите мисли, своя блян, своя идеал. Ти ще станеш тъй слаб, както твоето контролиращо желание (ако то е именно слабо), и тъй мощен, както твоят господстващ стремеж (ако той е именно мощен). . . Ти може да си сметководител, и сега ще излезеш през вратата, която ти се е виждала тъй дълго време като пречка на твоите идеали, и ще се озовеш пред някоя аудитория — с перото още зад ухото си, с петна от мастило по пръстите си — и там ще излееш потока на своето вдъхновение.
към текста >>
Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите
мисли
, своя блян, своя идеал.
Мечтите са фиданките на реалностите. Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко.
Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите
мисли
, своя блян, своя идеал.
Ти ще станеш тъй слаб, както твоето контролиращо желание (ако то е именно слабо), и тъй мощен, както твоят господстващ стремеж (ако той е именно мощен). . . Ти може да си сметководител, и сега ще излезеш през вратата, която ти се е виждала тъй дълго време като пречка на твоите идеали, и ще се озовеш пред някоя аудитория — с перото още зад ухото си, с петна от мастило по пръстите си — и там ще излееш потока на своето вдъхновение. Ти може да си пасъл овце, и ето че се преселваш в града — със своите овчарски и откровени навици; ще отидеш под смелото ръководство на духа си в ателието на някой художник, който след неколко време ще ти каже: „Аз нямам вече какво да те уча“? И току виж че си станал художник защото неотколе, когато си пасъл овце, си мечтал за големи работи.
към текста >>
материалните, умствените и и духовните блага са плодове
на
усилието; те са осъществени
мисли
, постигнати цели, сбъднати блянове.
И току виж че си станал художник защото неотколе, когато си пасъл овце, си мечтал за големи работи. Ти ще си изработиш сега правила и план, как да се завземеш да възродиш света. Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите.
материалните, умствените и и духовните блага са плодове
на
усилието; те са осъществени
мисли
, постигнати цели, сбъднати блянове.
Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш! Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил.
към текста >>
Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие
на
живота и да почнем да
мислим
, да чувстваме и да постъпваме както Бог
мисли
чувства и постъпва.
връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината?
Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие
на
живота и да почнем да
мислим
, да чувстваме и да постъпваме както Бог
мисли
чувства и постъпва.
Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен.
към текста >>
Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта
на
всички органи и клетки
на
тялото
.
И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо.
Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта
на
всички органи и клетки
на
тялото
.
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта.
към текста >>
И всичките ни
мисли
, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители
на
Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи.
Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал. Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта.
И всичките ни
мисли
, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители
на
Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи.
Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди!
към текста >>
Нашето
тяло
е храм
на
Духа — храм
на
Вечния.
Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога.
Нашето
тяло
е храм
на
Духа — храм
на
Вечния.
Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди! “ това изисква от тебе религията на Духа.
към текста >>
Понякога ние
мислим
, че няма какво да учим.
Светът е пъпен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл. За онези, които не разбират, няма никакъв смисъл.
Понякога ние
мислим
, че няма какво да учим.
Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите.
към текста >>
Някой човек
мисли
, че е хванал щастието за ръцете.
От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека.
Някой човек
мисли
, че е хванал щастието за ръцете.
Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре.
към текста >>
Някой
мисли
, че като умре, ще му бъде по-добре.
Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив.
Някой
мисли
, че като умре, ще му бъде по-добре.
И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии.
към текста >>
Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да
мисли
: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си.
Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб.
Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да
мисли
: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си.
се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче.
към текста >>
Като казвам така
на
този човек, той не ми вярва,
мисли
, че искам да се освободя от него.
Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре.
Като казвам така
на
този човек, той не ми вярва,
мисли
, че искам да се освободя от него.
Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате, както разбирате.
към текста >>
Мислите
ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него?
И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро.
Мислите
ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него?
Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата.
към текста >>
Ако не
мисли
правилно, човек не може да пее добре.
Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре.
Ако не
мисли
правилно, човек не може да пее добре.
Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят.
към текста >>
Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не
мисли
добре, човек не може да пее добре.
Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре.
Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не
мисли
добре, човек не може да пее добре.
Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа.
към текста >>
И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да
мислите
.
Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа.
И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да
мислите
.
Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание.
към текста >>
Това е геройство
на
тялото
.
Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат.
Това е геройство
на
тялото
.
Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.
към текста >>
Ако вие
мислите
, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте
на
крив път.
Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървян в правия път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено И ако те искат. по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, трябва да знаят, че щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие.
Ако вие
мислите
, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте
на
крив път.
Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш, кое е човешко и кое — Божествено, кое е от Бога, и кое не. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. а всичко човешко ще остане за бъдещето Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура. Всички ония, на които съзнанието е пробудено, не могат да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината Иначе ще пострадат.
към текста >>
Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода
на
вашия ум Защото понякога човек не
мисли
със своя ум, но с някой чужд ум.
Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно.
Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода
на
вашия ум Защото понякога човек не
мисли
със своя ум, но с някой чужд ум.
Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце.
към текста >>
255) Има отношение към знака Козирог и в
тялото
управлява коленете.
Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват. Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън. Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел. Ст. К. Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
255) Има отношение към знака Козирог и в
тялото
управлява коленете.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения. Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда.
към текста >>
І дом — дава указания за строежа
на
физическото
тяло
, характера, темперамента и възможностите и способностите - в
тялото
управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз
на
принципа
на
мисълта.
В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката.
І дом — дава указания за строежа
на
физическото
тяло
, характера, темперамента и възможностите и способностите - в
тялото
управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз
на
принципа
на
мисълта.
ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества.
към текста >>
В
тялото
управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз
на
принципа
на
реализирането, изобилието и трудолюбието.
И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност.
В
тялото
управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз
на
принципа
на
реализирането, изобилието и трудолюбието.
ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата.
към текста >>
В
тялото
има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз
на
интелектуалния принцип.
Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия.
В
тялото
има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз
на
интелектуалния принцип.
ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
към текста >>
В
тялото
управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз
на
принципа
на
живота.
ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества.
В
тялото
управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз
на
принципа
на
живота.
V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели.
към текста >>
VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към
тялото
ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към
тялото
ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата.
към текста >>
В
тялото
управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване
на
нещата.
ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества.
В
тялото
управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване
на
нещата.
VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото.
към текста >>
В
тялото
има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз
на
принципа
на
равновесието, хармонията и красотата.
V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели.
В
тялото
има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз
на
принципа
на
равновесието, хармонията и красотата.
VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата.
към текста >>
Тялото
му е право, стройно.
3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата. ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител. Той със стар, но е силен и бодър, като младеж.
Тялото
му е право, стройно.
В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора. Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото.
към текста >>
Защото те хранят, поят и удоволствуват само
тялото
.
Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора. Учителят говори на своите ученици: — Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй?
Защото те хранят, поят и удоволствуват само
тялото
.
A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта.
към текста >>
Тялото
на
всекиго е подчинено
на
душата, както конят е подчинен
на
ездача.
После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата.
Тялото
на
всекиго е подчинено
на
душата, както конят е подчинен
на
ездача.
И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции. И всички имат пред себе си само един път — пътя на любовта и взаимопомощта. Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните. И всички са радостни и щастливи. Началото на тая приказка е действителност за миналото и настоящето, а краят ще бъде действителност в бъдещето. Т.
към текста >>
Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни
мисли
“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите
на
редица велики представители
на
човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения.
Тя е един универсален потик за всички: за млади и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи. Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка.
Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни
мисли
“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите
на
редица велики представители
на
човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения.
Книгите са подвързани, с красива външност. Цена 60 лв. Издател за България е Светослав Славянски, ул. 6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево.
към текста >>
10.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище
на
която е човешкото
тяло
, било то красиво или не.
Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата. Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението!
Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище
на
която е човешкото
тяло
, било то красиво или не.
Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син.
към текста >>
Душата
на
Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите
на
живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства,
мисли
и дела.
На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Душата
на
Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите
на
живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства,
мисли
и дела.
Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII. 1939 г.) В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира.
към текста >>
Ти никога не можеш да
мислиш
правилно, ако в ума ти няма истина.
Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та когато казвате, че някой човек е законник, това ни най малко не, показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов.
Ти никога не можеш да
мислиш
правилно, ако в ума ти няма истина.
Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля. Та сега, в съвременния свят, хората се занимават само с позлатени работи. Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят.
към текста >>
Помисли
малко и ще ти дойде
на
ума как да я решиш.
че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си.
Помисли
малко и ще ти дойде
на
ума как да я решиш.
Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко.
към текста >>
Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и
мисли
че всичко знае, той го изваждаше
на
дъската и му даваше най-трудната задача.
Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си.
Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и
мисли
че всичко знае, той го изваждаше
на
дъската и му даваше най-трудната задача.
Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача!
към текста >>
Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да
помислиш
малко.
Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача.
Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да
помислиш
малко.
Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача! И Провидението постъпва по същия начин.
към текста >>
Напиши си тази задача и си
помисли
в дома как можеш да я решиш.
Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си. Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко.
Напиши си тази задача и си
помисли
в дома как можеш да я решиш.
Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача! И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва.
към текста >>
Като
помислиш
малко, ще намериш начин за нейното разрешение.
Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш.
Като
помислиш
малко, ще намериш начин за нейното разрешение.
Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача! И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва. да ги реши.
към текста >>
След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез
мислите
ви.
той ще види как целият свят ще се отвори за него. Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще го намерите във вашата душа.
След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез
мислите
ви.
И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години.
към текста >>
От плът във плът със дух ще ви позная и
мислите
ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух
на
Любовта.
Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането. Из беседата, държана от Учителя на 31 дек. 1939 г. София — Изгрев ИДА АЗ! Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността.
От плът във плът със дух ще ви позная и
мислите
ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух
на
Любовта.
* Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . . Недей мисли, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън. * Аз ида, благ и строг, да обладая с крило на обич, мир и прелюбов душите ви и с пламък да узная, дали сте с плът и дух съсъд за Рая или тепърва ще горите в ров.
към текста >>
Недей
мисли
, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън.
Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността. От плът във плът със дух ще ви позная и мислите ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух на Любовта. * Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . .
Недей
мисли
, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън.
* Аз ида, благ и строг, да обладая с крило на обич, мир и прелюбов душите ви и с пламък да узная, дали сте с плът и дух съсъд за Рая или тепърва ще горите в ров. * Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“. * Аз ида лек и тих, като сияя във утринния от лъчи букет: Над рамото ми пламеней, играе на слънцето ликът пресветъл. В края узнай, че грея Аз и лея мед. * Аз ида вихрен пряко Звездороя по друм, осеян от планетен цвят .
към текста >>
Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък
мисли
да минава.
Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу. Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой.
Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък
мисли
да минава.
Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем. „Завоят! “ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.).
към текста >>
Добрият сън изисква изтегнато
тяло
, по възможност малко извърнато
на
дясно.
Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
Добрият сън изисква изтегнато
тяло
, по възможност малко извърнато
на
дясно.
Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н.
към текста >>
Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички
мисли
и тревоги.
Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго.
Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички
мисли
и тревоги.
Из в. „Дневник“ ДЕТСКИ ОБРАЗИ от Теофана Савова Една книжка от 32 странички, която по външния си вид и по съдържание няма особени изискания; една сбирка от поучителни монолози, в които говорят неодушевените предмети и са отправени към най-невиното същество — детето, написани във формата на къса проза с вътрешен музикален ритъм. Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр.
към текста >>
11.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да
мисли
малко по-иначе, и да върви по път, различен от този
на
другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност.
само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да
мисли
малко по-иначе, и да върви по път, различен от този
на
другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни.
към текста >>
А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо
на
другите, да
мислим
така както те мислят.
Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо
на
другите, да
мислим
така както те мислят.
Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре.
към текста >>
Ела управи умът, нека право да
мисли
.
Покрай другото изпълниха се няколко концертни номера от Паневритмията от Учителя и др. песни. Чухме няколко нови песни. Семената на новото учение вече дават плод. Бр. Марин Камбуров изпя свои композиции. Ето няколко негови песни: МОТО Ти велики, който благославяш и създаваш ела управи всичко в мен и около мен.
Ела управи умът, нека право да
мисли
.
Ела управи сърцето ми, Любов жива да блика. ТРИ ПРИНЦИПИ Истината изключва всяко удоволствие, Мъдростта всяка лекота, а Любовта всяко насилие. Да служим на Истината, да следваме Мъдростта, да живеем в Любовта. ТРИ ПРИВИЛИ Когато не сполучиш не губи надежда. Когато Бог те учи имай вяра.
към текста >>
Щом
мислиш
, Господ е в ума ти.
Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света.
Щом
мислиш
, Господ е в ума ти.
Щом чувстваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти, щом спиш спокойно, Господ е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти. Щом осиромашаваш, Бог е сиромашията. Щом боледуваш, Бог е в болестта ти.
към текста >>
Мислите
ли, че онзи.
Болестта е едно велико благословение. Щом е така, ти не можеш да го избегнеш. Каквото страдание да имаш това е едно благословение. Това е крайният резултат, който ни дават. Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата.
Мислите
ли, че онзи.
който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към него. Един голям зов се чува от всякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има по света?
към текста >>
Щом се прояви тази мисъл в ума
на
човека, той има светли
мисли
, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света.
Само неопитаните неща се нуждаят от доказателства. Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове.
Щом се прояви тази мисъл в ума
на
човека, той има светли
мисли
, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света.
Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там.
към текста >>
Щом
тялото
ми е здраво, Бог е там.
Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там.
Щом
тялото
ми е здраво, Бог е там.
Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Бога да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: достатъчна ти е моята благодат, понеже моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, аз съм там.
към текста >>
Духовният прогрес
на
човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в
мислите
си.
Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им.
Духовният прогрес
на
човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в
мислите
си.
Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго.
към текста >>
12.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така трябва да го приемем, да го
осмислим
, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза.
Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата“, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро. Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува.
Така трябва да го приемем, да го
осмислим
, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза.
Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава?
към текста >>
Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се
замисли
, отнема живота
на
животните?
ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си. Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа. Противи се, не иска да му се отнеме живота. Човек иска да живее и да умре от своята естествена смърт. Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му.
Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се
замисли
, отнема живота
на
животните?
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н.
към текста >>
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото
тяло
на
агнето,
на
телето, отрязва главата
на
кокошата или убива с куршум.
Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа. Противи се, не иска да му се отнеме живота. Човек иска да живее и да умре от своята естествена смърт. Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните?
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото
тяло
на
агнето,
на
телето, отрязва главата
на
кокошата или убива с куршум.
Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв.
към текста >>
Защо той поне малко не се
замисли
, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат?
Човек иска да живее и да умре от своята естествена смърт. Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му. Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни?
Защо той поне малко не се
замисли
, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат?
Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н. На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма.
към текста >>
При пробуждане
на
съзнанието у човека се явяват условия за ума да
мисли
и за сърцето да чувства.
Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представя обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
При пробуждане
на
съзнанието у човека се явяват условия за ума да
мисли
и за сърцето да чувства.
Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота им ще се изяснят. Не е така.
към текста >>
“ Търговецът, като си
помислил
малко, спомнил си следния случай.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „спомняш ли преди 5—10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот?
“ Търговецът, като си
помислил
малко, спомнил си следния случай.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак.
към текста >>
По същия начин и много от тежките и мрачни
мисли
, чувства и настроения
на
съвременните хора се дължат именно
на
такива причини.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал.
По същия начин и много от тежките и мрачни
мисли
, чувства и настроения
на
съвременните хора се дължат именно
на
такива причини.
Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние.
към текста >>
Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите
мисли
и чувства.
Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание.
Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите
мисли
и чувства.
Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсва от себе си тези груби, лоши образи.
към текста >>
Вие се
мислите
вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината
на
вашето съзнание.
Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
Вие се
мислите
вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината
на
вашето съзнание.
Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсва от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от страданията на човечеството, от които то и до сега неможе да се освободи.
към текста >>
Защото, както казах и по-горе, участието
на
този княз в живота
на
нашето
тяло
е причина за смъртта.
С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах.
Защото, както казах и по-горе, участието
на
този княз в живота
на
нашето
тяло
е причина за смъртта.
И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край.
към текста >>
И като казва Христос, че княза
на
този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от
тялото
на
Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от
тялото
на
човека.
Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта.
И като казва Христос, че княза
на
този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от
тялото
на
Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от
тялото
на
човека.
И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце.
към текста >>
И понеже природата е
тяло
на
Бога, и среда, в която се извършва човешкото развитие, то като се казва „изми греховете наши“ подразбира тези следи, които нашите грехове, или по-право както ги нарича Учителя, погрешки, оставят в природата и създават една дисхармонична среда за проявата
на
космичния живот.
Но какво значи ликвидиране на кармата и измиване на греховете? Ако се разбере в буквален смисъл хората би трябвало да бъдат свободни от греха и от неговите последствия — страданията, болестите и смъртта. А ние виждаме, че тези неща си съществуват както и преди? —Тогаз думите — и изми греховете ни с кръвта имат друг смисъл: Всяка човешка дейност се хроникира на две места, в самия човек и в природата. И последствията на всяка дейност са динамични, и в зависимост от естеството си — творят или рушат.
И понеже природата е
тяло
на
Бога, и среда, в която се извършва човешкото развитие, то като се казва „изми греховете наши“ подразбира тези следи, които нашите грехове, или по-право както ги нарича Учителя, погрешки, оставят в природата и създават една дисхармонична среда за проявата
на
космичния живот.
Тях Христос ги заличи, трансформира и пречисти тъй до се каже психичната атмосфера от насъбралата се психическо отрова — като по такъв начин създаде нови условия на човешките души да се развиват. А последствията на нашите погрешки, които са записани в самите нас, ние си носим като постепенно ги трансформираме чрез страданията. Друг един интересен факт в Голготската мистерия са трите кръста на Голгота. От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества.
към текста >>
13.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Европейци, вий, които сте представители
на
най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения
на
създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата
на
световното надмощие и водачеството
на
световния напредък —
мислите
ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата
на
световното водачество?
Камбуров Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р Ник. Станчев Книгопис ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО! Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта.
Европейци, вий, които сте представители
на
най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения
на
създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата
на
световното надмощие и водачеството
на
световния напредък —
мислите
ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата
на
световното водачество?
Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро, мислите ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно? Европейци, мислите ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода на общочовешката еволюция? . . . Все още не е късно! Дори и в дванадесетия час, дори и пред прага на пропастта не ще бъде късно!
към текста >>
Мислите
ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро,
мислите
ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно?
Пролетни храни – Д-р Ник. Станчев Книгопис ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО! Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта. Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество?
Мислите
ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро,
мислите
ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно?
Европейци, мислите ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода на общочовешката еволюция? . . . Все още не е късно! Дори и в дванадесетия час, дори и пред прага на пропастта не ще бъде късно! — Спрете се!
към текста >>
Европейци,
мислите
ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода
на
общочовешката еволюция?
Станчев Книгопис ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО! Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта. Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество? Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро, мислите ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно?
Европейци,
мислите
ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода
на
общочовешката еволюция?
. . . Все още не е късно! Дори и в дванадесетия час, дори и пред прага на пропастта не ще бъде късно! — Спрете се! Опомнете се!
към текста >>
Ако бихте попитали небето, как
мислите
че би ви отговорило то?
Държавници и водачи на народи, дадена ви е свобода на избор: да бъде мир или война. Оставете за момент настрана картата на Европа и отправете поглед към небето, към картата на тихата звездна нощ. В душите ви ще настане спокойствие и тишина, а сърцата ви ще се изпълнят с неземна радост. Попитайте се тогава, коя е причината на това чудно въздействие, което звездното небе указа върху вашите души? И вътре във вас един глас ще ви отговори: това е Любовта която се проявява като божествена хармония между слънца, звезди и планети.
Ако бихте попитали небето, как
мислите
че би ви отговорило то?
Безспорно — да бъде мир на земята, както и на небето. Държавници и водачи на народи, вие се намирате под знака на тежко изпитание. Великият закон на справедливостта ще въздаде всекиму това, което заслужава. Но вий в името на Любовта, която ви е дала живота трябва да приемете идеята на мира, пред тая на войната. Този, който има любов в сърцето, е готов на всичко.
към текста >>
Мислите
ли, че с вашето своеволие и амбиции ще се препоръчате добре пред небето?
Нека народите в лицето на своите водачи се попитат на кого е по-право да служим: на себе си и на своя егоизъм или на правдата и на справедливостта? Народ, който иска да живее само за себе си не може да бъде справедлив. На такъв народ съдбата е решена. Държавници и водачи на народи, вие които искате войната имате ли разрешение за това? Питахте ли, когато взехте решение за война?
Мислите
ли, че с вашето своеволие и амбиции ще се препоръчате добре пред небето?
Направете това, което знайте. Свободни сте. Направете го ще носите последствията на вашите дела. Да бъде мир. Това е разумното разрешение на въпроса.
към текста >>
Човек сее и със своите
мисли
и със своите действия.
Учителя ни дава една мярка за познаване на това, именно: „В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон е изразен в стиха на Ев. Йоан: „да се радват наедно и който сее и който жъне“. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия“.
Човек сее и със своите
мисли
и със своите действия.
Мисълта се изразява утре в действие. Ако някой мисли да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия. Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне. Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена.
към текста >>
Ако някой
мисли
да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия.
Йоан: „да се радват наедно и който сее и който жъне“. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия“. Човек сее и със своите мисли и със своите действия. Мисълта се изразява утре в действие.
Ако някой
мисли
да измами друг, той подтиква към това и себе си и другия.
Днес света е пред голямо изпитание, вследствие на ония семена, посети в миналото и днес жънат плода им. Тия семена трябва да се изхвърлят и заменят със съвсем нови, които утре ще дадат такива плодове, от които да се ползват еднакво всички безразлично, на които да се радват и който сее, и който жъне. Жалка и безрезултатна ще бъде досегашната опитност, ако се посеят пак старите семена. Тогава те неминуемо ще породят нови конфликти, нови и по-страшни безредици. Новото, бъдещото човечество трябва да устрои своя живот — вътрешен и външен — на съвсем нова основа, а именно: Да се приложи еднакво към всички абсолютната Правда, Божествената справедливост, и да се постави в основата на отношенията — между люде и народи — закона на великата Божия Любов.
към текста >>
Всички човешки дела, всички човешки
помисли
и желания са под наблюдението
на
това всевиждащо Око.
Смисълът на живота е в хармоничното живеене и взаимно сътрудничество, а не в заграбването, узурпирането. И ако бъдещия мир между народите се постави на старата основа — да има онеправдани и онеправдаващи, подтиснати и потискащи, ще мине пак известен период време и ще се яви нов конфликт. За да се избегне това, налага се създаването на нови отношения между всички — истински братски отношения, почиващия на здравата основа на Любовта, Братството и Справедливостта. ____________________________ Над хората и народите, над техния живот и отношения, над техните разбирания за право, за морал и справедливост, най-после, над техните човешки сили, колкото и големи да са те, стои една неизмеримо по-голяма Сила, бди едно всевиждащо Око и направлява събитията и нещата един непонятен за човека Разум. Всичко човешко е подчинено и подлежи на корекция от тази непонятна Сила.
Всички човешки дела, всички човешки
помисли
и желания са под наблюдението
на
това всевиждащо Око.
Всички човешки планове са осъществими само тогава, когато са допуснати от този велик Разум. Неговата задача е: през видимия хаос, в който борбата за съществуване превръща земния живот, да води незабелязано човечеството по един строго определен, велик план, към нещо по-добро и по-хубаво СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ако имате вяра (из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21. I. 1940 г.) Ще прочета един стих от 21 глава на Евангелието от Матея. А Исус отговори и рече им: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: дигни се и хвърли се в морето, ще бъде“. Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години.
към текста >>
Сега вие
мислите
, че имате някакви съществени възгледи за живота.
Ние четем, какво е казал Христос преди две хиляди години. Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята.
Сега вие
мислите
, че имате някакви съществени възгледи за живота.
Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят.
към текста >>
Вие
мислите
, че като откриете нещо, много сте направили.
Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят. Това е факт, който сам по себе си съществува.
Вие
мислите
, че като откриете нещо, много сте направили.
Това, което сте открили, съществува и без вашето откритие. Ние само констатираме известни факти и истини. Сегашните хора казват, че имат установена религия. Няма установени религии в света. Това е заблуждение.
към текста >>
Вие се заблуждавате, като
мислите
, че можете да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях.
Ние само констатираме известни факти и истини. Сегашните хора казват, че имат установена религия. Няма установени религии в света. Това е заблуждение. Религиите са системи, училища, през които човек минава, за да се учи.
Вие се заблуждавате, като
мислите
, че можете да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях.
И това може, но ако човешките закони със спомагателни сраства на божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас. Ако се спрете там вие спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва.
към текста >>
И плоскостта като се подвижи, образува
тялото
.
Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност.
И плоскостта като се подвижи, образува
тялото
.
Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта.
към текста >>
Като говоря така строго, някой
мисли
, че му се карам.
Всички трябва да слушат. Ако не слушат, Господ ще ги арестува и ще опитат неговия закон. След 40 —50 години всички ще бъдат арестувани. След сто години най-много сегашното поколение ще бъде арестувано и всички ще бъдат съдени. Ще ви питат, защо не изпълнихте Божия закон.
Като говоря така строго, някой
мисли
, че му се карам.
Ще кажете и вие: защо ни говориш така сериозно, защо ни се караш? Ние криви ли сме? Не сте кризи, но понеже вие сте станции, аз си служа с високоговорители за да ме чуят и на другите места. Всички вие сте станции, дето говоря във високоговорители, за да ме чуят навсякъде по света. Ако говоря много тихо, речта ми няма да бъде чута.
към текста >>
Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо
тяло
.
Над очите: клатене от ляво на дясно. 3. От очите до кръста: клатене отвесно на първото. 4. Над детеродните органи: кръгово движение по направление на стрелката на часовник или обратно, според възрастта, пола и разните физиологични състояния. 5. Върху краката и ръцете: кръгово движение обратно на стрелката. 6. Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение.
Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо
тяло
.
Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността. ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година. Сред зима.
към текста >>
Върви дедо поп
мисли
си какво да купи
на
попадията,
на
децата, колко му се падат от треби, унася се като в дрямка.
Клоните увиснали до земята, натежали от белина. Ха тоз завой, ха другия, полека . . . Поп Танас напред, Мустафа след него. Клонете ги шибат и изронван по гърбовете им големи фъндъци сняг.
Върви дедо поп
мисли
си какво да купи
на
попадията,
на
децата, колко му се падат от треби, унася се като в дрямка.
По едно време, чува той че се цъка след него. Веднъж, че дваж. Обърна се, що да види!? Косата му се изправи на главата. Бялата му брада затрепера от страх.
към текста >>
14.
 
-
Да се
мисли
така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца, но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават
на
такова същество?
Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това същество, както различни философи са го описвали. Във всички времена учителите на човечеството са го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания няма да ни ползват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като същество, което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са го описвали като толкова тщеславен, че ако не му принасяли жертвоприношение, Той щял да се гневи и да разруши всичко.
Да се
мисли
така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца, но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават
на
такова същество?
Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога. Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да мисли със светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество.
към текста >>
Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да
мисли
със светлина, да има светли
мисли
и по възможност със своя ум да не прави вреда
на
никого.
Във всички времена учителите на човечеството са го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания няма да ни ползват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като същество, което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са го описвали като толкова тщеславен, че ако не му принасяли жертвоприношение, Той щял да се гневи и да разруши всичко. Да се мисли така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца, но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават на такова същество? Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога.
Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да
мисли
със светлина, да има светли
мисли
и по възможност със своя ум да не прави вреда
на
никого.
Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка.
към текста >>
Той дойде само да услужи
на
този народ, а евреите се
помислиха
за богоизбран народ.
Ако твърдиш нещо, което внася в теб светлина, топлина и сила, дръж се за него. Това е реалното, онова, което повдига човека, онова, което облагородява човека във всяко отношение, това е Божественото начало в света. Онова у нас, което ни уморява, което ни трови, което внася размирие, страх и безнадеждие, хвърлете го настрана пазете се от него. Великите хора не принадлежат само на един народ. В този смисъл и Мойсей не принадлежеше само на евреите.
Той дойде само да услужи
на
този народ, а евреите се
помислиха
за богоизбран народ.
И всеки от нас, който реши да служи на Бога е богоизбран. Той е посланик Божий. Всички трябва да бъдете посланници, а не проповедници. Понякога у вас се явява желание да напуснете земята да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли земята да свършите земното училище, земния университет.
към текста >>
За да не си съвсем
на
пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си
мислиш
, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя.
За да не си съвсем
на
пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си
мислиш
, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе.
към текста >>
Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него
мислиш
.
Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас.
Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него
мислиш
.
Дето ходиш, все за него мислиш. Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие.
към текста >>
Дето ходиш, все за него
мислиш
.
Даже описва какъв е цветът на дрехите й. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: Къде е нашият Стоян? Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш.
Дето ходиш, все за него
мислиш
.
Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга.
към текста >>
Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с
тялото
си да ходите навсякъде по земята и
на
небето.
Той е в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга.
Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с
тялото
си да ходите навсякъде по земята и
на
небето.
Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска.
към текста >>
Тогава вие ще имате
тяло
, каквото Христос е имал.
Казвате: Ще се познаваме ли на онзи свят? Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето.
Тогава вие ще имате
тяло
, каквото Христос е имал.
Нали Христос се явяваше с тялото на своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате.
към текста >>
Нали Христос се явяваше с
тялото
на
своите ученици?
Не се страхувайте, ще се познавате. За сега вие още не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, когато се усъвършенствате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал.
Нали Христос се явяваше с
тялото
на
своите ученици?
Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате. Та казвам: Човек трябва да се роди.
към текста >>
Като приемем, че външните планети са само символи
на
мислите
, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата
на
волята се пренася
на
друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението
на
човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.
Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермеса гласи: „Туй, което е горе, е подобно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай значи: това, което е в човека, съответства на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на това, което е в човека. И Гьоте, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, т. е. външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека”. Така разгледан въпросът няма място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба.
Като приемем, че външните планети са само символи
на
мислите
, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата
на
волята се пренася
на
друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението
на
човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.
Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа.
към текста >>
Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване
на
тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху
мислите
и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не.
Дали това начало ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрялост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле. Полусвкстилът 30° - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото не се е още калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело. Само в много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителния огън на следващия аспект.
Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване
на
тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху
мислите
и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не.
Секстилът - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни представя случай за пo-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Печатната преса на Йоан Гутенберг (по случай 100-годишнината й) Два века преди раждането Гутенберг, в Холандия и Германия се срещали печатни книги. Но те се отличавали от сегашните по това, че били печатани не с металически подвижни букви, а с дървена дъска, на която се изрязвали текста и рисунките. Дъските намазвали с боя и по този начин отпечатвали първите книги.
към текста >>
Това оръжие с което се
мисли
, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост.
Нима златото е лаврите за една велика нация? Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес? Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение.
Това оръжие с което се
мисли
, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост.
Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните. Ако далеч някъде се фабрикува оръжието на спасението, то това оръжие е мирът. Ако се фабрикува в заводите възвишената Божествена мисъл, ако се фабрикува любовта, побратимяването, то побързайте да ги въоръжите с тия велики оръжия на живота, защото техния повик е за живот, те не искат да загинат. Вържете ги с това оръжие на смирението, правдивостта и истината, за да дойде тяхната радост и радостта на цялото човечество. Това е най-ефикасното въоръжение, което трябва да се раздава и с което трябва да се помага.
към текста >>
15.
 
-
Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането
на
отделния индивид и
на
групите индивиди влияе върху хода
на
събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота
на
народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от
мислите
на
редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните
на
решението, и от там везните
на
съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път.
– Милка Пириклиева Книгопис ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително.
Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането
на
отделния индивид и
на
групите индивиди влияе върху хода
на
събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота
на
народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от
мислите
на
редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните
на
решението, и от там везните
на
съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път.
Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.
към текста >>
Новият ред
на
нещата изисква да се научим да
мислим
по друг начин — да се научим да
мислим
по нов начин.
Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта. Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта. Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново.
Новият ред
на
нещата изисква да се научим да
мислим
по друг начин — да се научим да
мислим
по нов начин.
Досега ние мислехме и казвахме: Нашите интереси изискват това. Днес ний вече трябва да мислим и да казваме. Справедливостта изисква това. Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени.
към текста >>
Днес ний вече трябва да
мислим
и да казваме.
Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново. Новият ред на нещата изисква да се научим да мислим по друг начин — да се научим да мислим по нов начин. Досега ние мислехме и казвахме: Нашите интереси изискват това.
Днес ний вече трябва да
мислим
и да казваме.
Справедливостта изисква това. Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички.
към текста >>
Да отречеш духовната същност
на
живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването
на
невидимия свят и продължаването
на
човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането
на
физическото
тяло
, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата
на
психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи
на
всякаква религия,
на
всякакъв морал,
на
всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна
безсмислица
, каквато той не е и не може да бъде.
както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Да отречеш духовната същност
на
живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването
на
невидимия свят и продължаването
на
човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането
на
физическото
тяло
, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата
на
психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи
на
всякаква религия,
на
всякакъв морал,
на
всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна
безсмислица
, каквато той не е и не може да бъде.
Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>
В първо време си
помислил
, че някой може да ги е изсипал, но после разбрал, че маслото е изфирясало, отишло си там, от дето дошло.
Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Един мой познат разправяше, че му подарили няколко шишенца с розово масло от Казанлък. Той ги закачил някъде и ги оставил да седят така три-четири години. Един ден му дошло на ума да вземе това масло и да се намаже, като всички хора, но останал изненадан — шишенцата били празни.
В първо време си
помислил
, че някой може да ги е изсипал, но после разбрал, че маслото е изфирясало, отишло си там, от дето дошло.
Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три-четири години? Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум.
към текста >>
Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото
тяло
.
Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три-четири години? Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум.
Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото
тяло
.
Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло?
към текста >>
Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето
тяло
е в съприкосновение с нея.
Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея.
Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето
тяло
е в съприкосновение с нея.
Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>
Казвате: Защо Господ ми даде това
тяло
?
Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си.
Казвате: Защо Господ ми даде това
тяло
?
— За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>
Вие заинтересували ли сте се от вашето
тяло
?
Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия.
Вие заинтересували ли сте се от вашето
тяло
?
Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката?
към текста >>
Дошло е време да се заинтересувате от вашето
тяло
, да го изучите във всичките му подробности.
И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости?
Дошло е време да се заинтересувате от вашето
тяло
, да го изучите във всичките му подробности.
Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката? Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления? Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходел по кръчми, да им прави компания.
към текста >>
Един ден той излизал из града с двата лева в джеба си и си
мислил
: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.
Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки. ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положението, че останали в джеба му само два лева.
Един ден той излизал из града с двата лева в джеба си и си
мислил
: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.
В това време вижда един човек продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всяка вечер го посещавал , а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: Добър ден, дай ми едно кило вино.
към текста >>
Турил и виното и водата пред себе си и започнал да
мисли
.
Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всяка вечер го посещавал , а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: Добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му подаде от бялото вино, от чистата вода, една чаша.
Турил и виното и водата пред себе си и започнал да
мисли
.
В това време вътре в него нещо вика: Винце, винце! Той взел чашата с водата, доближил я до устата си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с водата и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш.
към текста >>
От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и
мисли
, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето
тяло
.
Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и си излиза. Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил .
От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и
мисли
, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето
тяло
.
Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
към текста >>
Ако забележите, че
тялото
ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава.
Ако забележите, че
тялото
ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода.
към текста >>
Ще вложите малко влага в
тялото
си.
Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
Ще вложите малко влага в
тялото
си.
В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода?
към текста >>
В сухото
тяло
винаги се произвежда един особен сърбеж.
Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си.
В сухото
тяло
винаги се произвежда един особен сърбеж.
Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“.
към текста >>
Следователно, сухо ли е
тялото
ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода.
Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване.
Следователно, сухо ли е
тялото
ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода.
Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се.
към текста >>
Че когато си
намислил
да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“.
Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете.
Че когато си
намислил
да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“.
Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас.
към текста >>
Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си,
помисли
малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“.
Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“.
Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си,
помисли
малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“.
Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор.
към текста >>
Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за
тялото
си.
Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно.
Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за
тялото
си.
Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор. Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат.
към текста >>
Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в
тялото
и ще внесе новия живот във вас.
Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе.
Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в
тялото
и ще внесе новия живот във вас.
А тялото ще бъде извор. Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо.
към текста >>
А
тялото
ще бъде извор.
Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас.
А
тялото
ще бъде извор.
Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“.
към текста >>
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и
мислиш
за неща, които не са толкова важни.
Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли. Светлината, която имаме, е сбор от хиляди лъчи на милиони същества. Ангелите пак са донесли тази светлина.
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и
мислиш
за неща, които не са толкова важни.
За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш, И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него. От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха.
към текста >>
Ти поемаш въздух, но не
мислиш
върху него.
Ангелите пак са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш, И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея.
Ти поемаш въздух, но не
мислиш
върху него.
От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въздух ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемаш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“ Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата.
към текста >>
От тебе зависи да
осмислиш
поемането
на
въздуха.
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и с и мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш, И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него.
От тебе зависи да
осмислиш
поемането
на
въздуха.
Като поемаш въздух ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемаш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“ Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата.
към текста >>
Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще
мислиш
за своя Баща, който е създал света.
Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: това не е важно. То не с важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите за немите, за слепите.
Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще
мислиш
за своя Баща, който е създал света.
Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение?
към текста >>
Като кажеш „Отче наш“, ще си
помислиш
в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе.
Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: това не е важно. То не с важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите за немите, за слепите. Обаче ти като четеш „Отче наш“ ще мислиш за своя Баща, който е създал света.
Като кажеш „Отче наш“, ще си
помислиш
в себе си: Отче наш, ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе.
Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени.
към текста >>
И ако ти сам не оценяваш своето
тяло
, никой друг не може да го оцени.
Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени.
И ако ти сам не оценяваш своето
тяло
, никой друг не може да го оцени.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот.
към текста >>
Вие имате много прозвища за
тялото
.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени.
Вие имате много прозвища за
тялото
.
Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си.
към текста >>
Казвате,че един ден ще се освободите от
тялото
и ще го турите в гроба.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото.
Казвате,че един ден ще се освободите от
тялото
и ще го турите в гроба.
Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото.
към текста >>
Вие имате крива представа за
тялото
си.
Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба.
Вие имате крива представа за
тялото
си.
Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените.
към текста >>
Казвате: да се освободим от
тялото
си.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот.
Казвате: да се освободим от
тялото
си.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло.
към текста >>
Радостта е проявление
на
Божественото
тяло
.
Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си.
Радостта е проявление
на
Божественото
тяло
.
Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си.
към текста >>
Скръбта е проявление
на
човешкото
тяло
.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло.
Скръбта е проявление
на
човешкото
тяло
.
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава.
към текста >>
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо
на
бедното човешко
тяло
.
Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло.
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо
на
бедното човешко
тяло
.
Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо.
към текста >>
От Божественото
тяло
.
А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо?
От Божественото
тяло
.
Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш.
към текста >>
Всички хора сме призвани
на
земята ла научим някого у нас как да
мисли
, как да чувства, как да постъпва.
Аз съм дал всичко заради тебе, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми беше останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш . Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш.
Всички хора сме призвани
на
земята ла научим някого у нас как да
мисли
, как да чувства, как да постъпва.
Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“ „И като постъпвате така, аз ще ви се изявя“ Духът ни ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красиви дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина - във всичко красиво.
към текста >>
Мнозина мислят, че е още рано да се
мисли
и да се говори за това, че то е утопия.
Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света. Единственото което остава на хората, то е да се приспособят към тази вълна. Онези, които успеят да дойдат в хармония с нейните трептения, ще влязат в нейния ритъм и ще встъпят в новите условия на развитие. Те ще се подготвят да влязат в новата култура на любовта, чийто социален израз ще бъде братството между хората, обединението на народите в името на любовта.
Мнозина мислят, че е още рано да се
мисли
и да се говори за това, че то е утопия.
Това, обаче не е никаква утопия, а реалната и настояща работа на живата природа, която е насочила усилията си днес тъкмо в тази насока, прокарвайки своята дейност по тези, именно могъщи силови линии. Разните сътресения, които се проявяват във всички области на живота, ясно свидетелстват за това. Още повече, че настъпващата епоха ще бъде епоха на осъществяваме на Любовта, а не само на нейното възвестяване и подготовка, каквито са били миналите епохи и по-специално изтичащите вече две хиляди години — „два дни“ - от християнската ера. Скоро ще настъпи „третият ден“ от християнската епоха, през който ще се осъществи Христовото учение на земята, ще се реализира културата на Любовта. А когато Природата осъществява своите работи, тя не се шегува.
към текста >>
Също така, всеки орган от човешкото
тяло
има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина.
Тогава ще излязат отвътре ония проекционни лъчи, които ще посочат на човека разумните центрове на живота, където се създава новото и където то се проявява. Учителят на Всемирното Братство учи човека да се вслушва в природата и да следи нейната работа в живота, и най-вече в своя собствен живот. Той свързва човека със самия дух на новия живот, и му показва пътя, по който трябва да върви, за да изпълни своето предназначение и според силите си да вземе участие в колективната работа на Природата. (Из брошурата Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство) Предполага се, че авторът на брошурата е Михаил Стоицев. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение.
Също така, всеки орган от човешкото
тяло
има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина.
Какво е назначението на зъбите? За тия малки човешки органи обикновено се казва: „Зъбите служат да сдъвкват храната“. Този отговор с верен, но не и пълен. От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото тяло има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм. Логично е да подирим тия явления и в процеса на дъвченето, във връзка с назначението на зъбите у човека. 1.
към текста >>
От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото
тяло
има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение. Също така, всеки орган от човешкото тяло има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина. Какво е назначението на зъбите? За тия малки човешки органи обикновено се казва: „Зъбите служат да сдъвкват храната“. Този отговор с верен, но не и пълен.
От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото
тяло
има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм.
Логично е да подирим тия явления и в процеса на дъвченето, във връзка с назначението на зъбите у човека. 1. За физическо въздействие на зъбите, ще имаме предвид тяхната дъвкателна служба като част от храносмилателната система — да раздробяват храната. Нека не забравяме също, че често пъти, много болести крият причините в лошите зъби, било като не добри дъвкачи или като гнезда на заразни микроби и пр. 2. За динамичното въздействие на зъбите, ще отбележим ценното изследване на Проф. д-р О.
към текста >>
16.
 
-
Доброто лекува
тялото
и душата.
Що е добро? Доброто е способността на човека да се жертва за благото на другите. Добро и жертва са синоними. Който е избрал пътя на доброто, той е свободен и силен. Който е избрал пътя на доброто, той ще бъде господар на злото в себе си и вън от себе си.
Доброто лекува
тялото
и душата.
Добрият човек е богат с магнетизъм и той може с излишъка на своя магнетизъм да лекува болни. Привикване децата да правят добро е най-добрият педагогически метод на възпитание, който трябва всички възпитатели да поставят на първо место в своята педагогическа практика. Нема по-силно средство, с което да се направят децата добри от колкото да се при-викнат да правят добро с най-различни опити и задачи върху растения, животни и хора. Добрият човек е лек по характер, той е отстъпчив, бързо прощава и не се обижда. Добрият човек прилича на гумена топка, която се изправя веднага щом се премахне налягането.
към текста >>
Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се
на
мира в самия човек Има едно
тяло
в човека, което никога не се разрушава.
Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма.
Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се
на
мира в самия човек Има едно
тяло
в човека, което никога не се разрушава.
Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко възвишено и благородно. Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си.
към текста >>
Аз наричам това
тяло
Божествено.
Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава.
Аз наричам това
тяло
Божествено.
Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко възвишено и благородно. Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти.
към текста >>
Върху това
тяло
вечността пише онова, което човек прави и е направил досега.
Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено.
Върху това
тяло
вечността пише онова, което човек прави и е направил досега.
Човек носи в себе си всичко възвишено и благородно. Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба.
към текста >>
Значи любов, която не регулира
мислите
, не е нормална любов Туй трябва да го знаете.
Казано на ваш език: Разумността трябва да присъства в силите на ума; разумността трябва да присъства в проявлението на човешките чувства и да ги регулира. Всяко едно чувство е топлина. И като се яви тази топлина, на първо място тя трябва да подобри кръвообращението. И като се появи любовта на физическото поле, тя трябва да подобри кръвообращението. Ако любовта на физическото поле не подобрява кръвообращението, тя е анормална любов.
Значи любов, която не регулира
мислите
, не е нормална любов Туй трябва да го знаете.
Това са научни правила. Така научно се измерва любовта. Следователно, когато любовта не е нормална, вие ще се предадете на ядене. Мнозина искат да станат красиви и затова ядат повече да се поправят, да станат като месечина. Яденето е потребно но трябва да се образуват мускули, и не мазнини.
към текста >>
И тогава ако дясното гледа нагоре, а лявото - надолу, това показва, че с ума си
мисли
добре, а със сърцето си гледа към земята.
Казвате, че някой се засмял с очите си Ако премахнете клепачите на очите, ще видите, че очите сами по себе си не се смеят. По очите само ти не можеш да познаеш, дали един човек се смее или не. В клепачите има известни съкращения и разширения които показват каква е любовта на човека. Когато някой ви лъже, когато не ви говори истината, т. е. когато любовта не е изявена както трябва, такъв човек, като ви гледа, едното око гледа нагоре, а другото надолу.
И тогава ако дясното гледа нагоре, а лявото - надолу, това показва, че с ума си
мисли
добре, а със сърцето си гледа към земята.
А някой път обратно: с ума си гледа надолу, а със сърцето си — нагоре. И двата случая са опасни. Един български свещеник ми разправяше една своя опитност: Бях се отклонил в живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледа ме и ми каза: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото — надолу? Като ми каза това.
към текста >>
Ти
мислиш
, че може да обличаш и може да не обичаш.
Някой път вие се спирате и казвате: Да го обичам. или да не го обичам? Това не е философия Вие не може да философствате, да обичате или да не обичате. Любовта изключва всяка философия. Всичките нещастия в света произтичат от неразбиране на законите.
Ти
мислиш
, че може да обличаш и може да не обичаш.
Пролетта не зависи от тебе, лятото не зависи от тебе, есента не зависи от тебе и зимата не зависи от тебе. Ти може да използваш и пролетта. и лятото, и есента и зимата, но те са независими. Земята се върти около слънцето и образува четирите годиш ни времена. Ако разбираш законите, може да се ползваш от тях.
към текста >>
Земята няма да се подчини
на
твоите разбирания, да прави каквото ти
мислиш
.
и лятото, и есента и зимата, но те са независими. Земята се върти около слънцето и образува четирите годиш ни времена. Ако разбираш законите, може да се ползваш от тях. Но ако разбъркваш условията, че през зимата сееш, а през лятото и есента искаш условията на пролетта ти съвсем си объркал работите, после казваш, тази работа не върви. Че как ще върви.
Земята няма да се подчини
на
твоите разбирания, да прави каквото ти
мислиш
.
Вие трябва да съблюдавате в живота вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете; когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете, та през есента да съберете всички плодове.
към текста >>
Ще
мислите
, че туй страдание Бог ще го превърне за добро.
Никой в света не се е подигнал без изпитание. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате?
Ще
мислите
, че туй страдание Бог ще го превърне за добро.
Ти си сиромах, защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро. Та, при сегашните условия, вие трябва да разбирате онова, великото в света. Когато дойдат големите изпитания в живота, каквито проекти и да имате, каквито желания да имате, постижението им е на място. Но трябва човек да има търпение, за да постигне своите добри желания.
към текста >>
А трябва да турим тази основа, за да се
осмисли
живота ни.
разумната Божия Любов, в която всичко „живее, движи се и съществува“ — а не човешката — ни вести Дънов в новото учение. И не само я вести, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа — любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата на обертоновете които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката, така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова висим в неизвестност — не знаем ни от къде сме, ни защо сме, ни какво сме.
А трябва да турим тази основа, за да се
осмисли
живота ни.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите. далечините светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем“. (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра — оркестъра от живи души по цялата земя.
към текста >>
Който диша правилно, той
мисли
право.
Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл.
Който диша правилно, той
мисли
право.
Когато човек мисли право, роботите му всякога се нареждат добре.“ Учителя Една от главните храни, без която човешкият живот не може да продължи нито момент, е въздуха. Без хляб и вода човек може да прекара по-дълго време — няколко дни (някои са гладували повече от 40 дни) но без въздух той едва ли може да живее няколко минути. Живота на човека на земята е свързан с дишането. Дишането е връзката ни с живота, както плода е свързан с утробата на майката с пъпа. Въздуха като се приема правилно, с пълни гърди, той ни придава голяма енергия, събужда у нас свежестта, подобрява кръвообращението.
към текста >>
Когато човек
мисли
право, роботите му всякога се нареждат добре.“ Учителя Една от главните храни, без която човешкият живот не може да продължи нито момент, е въздуха.
Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право.
Когато човек
мисли
право, роботите му всякога се нареждат добре.“ Учителя Една от главните храни, без която човешкият живот не може да продължи нито момент, е въздуха.
Без хляб и вода човек може да прекара по-дълго време — няколко дни (някои са гладували повече от 40 дни) но без въздух той едва ли може да живее няколко минути. Живота на човека на земята е свързан с дишането. Дишането е връзката ни с живота, както плода е свързан с утробата на майката с пъпа. Въздуха като се приема правилно, с пълни гърди, той ни придава голяма енергия, събужда у нас свежестта, подобрява кръвообращението. А едно подобрено кръвообращение е вече закаляване и ограждане от неприятелите на човешкият органически живот.
към текста >>
Като характер, като работник, като дух, но не и като
тяло
!
Един голям френски каталог със стотици книги по окултизма се разгръща пред мен. — Значи моята характерология ти много харесва? - пита той с видимо удоволствие. Да, тя ми харесва! Харесва ни и Георги страшно много!
Като характер, като работник, като дух, но не и като
тяло
!
— Боже, Георги си отива, си мисля аз със сълзи на душата си! Георги не е добре! Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време! Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува.
към текста >>
17.
 
-
Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да
мисли
, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека.
Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да
мисли
, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца.
към текста >>
Докато човек
мисли
, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът
на
общия организъм ще куца.
Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи.
Докато човек
мисли
, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът
на
общия организъм ще куца.
Вижте земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл, пенсионерите са ръждясали рала. Не! Писателят трябва да умре с перо в ръка; свещеникът трябва да умре с епитрахил на врата; орачът трябва да умре с рало в ръка. Такива хора изисква бъдещето!
към текста >>
Седи,
мисли
, говори си: Е, Георге, Георге, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде?
Той трябва да се храни с варено жито. с варен ориз, като истински калугер. В Нова Загора един стар човек, на около 60 години, заболя от корем. Боли го коремът, нищо не може да яде. Чуди се какво да прави.
Седи,
мисли
, говори си: Е, Георге, Георге, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде?
Пита ме: какво да правя сега? Казвам: ще започнеш да постиш, да ядеш по малко. Всека сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на слънце, да се печеш по 2-3 часа на ден. Този човек изпълни каквото му казах и състоянието му се подобри.
към текста >>
Духовното им
тяло
пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н.
— Не е чиста, но това нека нищо общо с чистия живот. — Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот. абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни.
Духовното им
тяло
пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н.
Например, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, не и на него.
към текста >>
Изстиването зависи от мисълта
на
човека Каквото
мисли
човек и в какво вярва, това става.
Достатъчно е да ги лъхне най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минава 2 — 3 часа и той наистина се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква.
Изстиването зависи от мисълта
на
човека Каквото
мисли
човек и в какво вярва, това става.
И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно — че трябва да учи. Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н.
към текста >>
Който вярва във вечния живот, той не
мисли
за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става. И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот.
Който вярва във вечния живот, той не
мисли
за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
Той мисли само за едно — че трябва да учи. Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н. Обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си. добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия.
към текста >>
Той
мисли
само за едно — че трябва да учи.
Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става. И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
Той
мисли
само за едно — че трябва да учи.
Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н. Обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си. добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия. Вземете за пример рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята.
към текста >>
Който не вярва във вечния живот, той
мисли
за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н.
Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става. И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно — че трябва да учи.
Който не вярва във вечния живот, той
мисли
за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н.
Обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си. добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия. Вземете за пример рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят някъде големи скъпоценни камъни и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства.
към текста >>
Мислите
ли, че банкерът, който ви дава пари
на
заем, прави някаква услуга?
Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странства, но като няма средства за това. от тоз банкер взема 10-15 хиляди лева, от онзи 10-16 хиляди лева. това залага, онова залага, докато най после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това неестествено положение — Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот?
Мислите
ли, че банкерът, който ви дава пари
на
заем, прави някаква услуга?
Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват. че един поет, художник, проповедник, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно.
към текста >>
Мислите
ли, че има някаква придобивка в залагането
на
своите ценни неща?
от тоз банкер взема 10-15 хиляди лева, от онзи 10-16 хиляди лева. това залага, онова залага, докато най после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това неестествено положение — Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, прави някаква услуга?
Мислите
ли, че има някаква придобивка в залагането
на
своите ценни неща?
Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват. че един поет, художник, проповедник, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел.
към текста >>
Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви
мисли
и чувства.
това залага, онова залага, докато най после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това неестествено положение — Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща?
Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви
мисли
и чувства.
Ред статистики ни показват. че един поет, художник, проповедник, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел. нито пък той може да ви бъде приятел.
към текста >>
Мислите
ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас.
Ред статистики ни показват. че един поет, художник, проповедник, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел. нито пък той може да ви бъде приятел.
Мислите
ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас.
Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение. Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато те ме се използват. Те са свързани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертват живота си за великата идея. за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души, Тези приятели имат взаимна любов помежду си.
към текста >>
Той се гневи
на
хората, сърди се,
мисли
, че те са причина за неговите неуспехи.
Така е на земята, но казвам: скритите неща на земята, са открити на небето. Когато един акт се извършва на земята тайно от очите на хората, на небето той е представен ясно като на сцена. Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо?
Той се гневи
на
хората, сърди се,
мисли
, че те са причина за неговите неуспехи.
Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних.
към текста >>
Обаче, личността не е човекът; личността това е
тялото
на
човека, т. е.
Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено. После, ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите — като зеницата на очите. Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душите на своите близки.
Обаче, личността не е човекът; личността това е
тялото
на
човека, т. е.
физическият човек. Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага.
към текста >>
Човек трябва да обърне внимание
на
своите
мисли
, чувства и желания.
своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време.
Човек трябва да обърне внимание
на
своите
мисли
, чувства и желания.
Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях.
към текста >>
В този смисъл къщите
на
съвременните хора са пълни с такива мъртви
мисли
и желания.
Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене.
В този смисъл къщите
на
съвременните хора са пълни с такива мъртви
мисли
и желания.
Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях. Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее, всякога може да люби. Преди всичко, вие още не сте любили както трябва. Истинският живот се заключава в творчеството.
към текста >>
Обаче ние
мислим
, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали
на
фалшива, гнила, нетрайна основа.
Може ли съвременната наука, „положителна“, каквато е тя, да отговори с положителност, със сигурност на този въпрос? Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това. което е вътре в тях, своя вътрешен свят, те не познават.
Обаче ние
мислим
, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали
на
фалшива, гнила, нетрайна основа.
Ний мислим. че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание. Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота.
към текста >>
Ний
мислим
.
Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това. което е вътре в тях, своя вътрешен свят, те не познават. Обаче ние мислим, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали на фалшива, гнила, нетрайна основа.
Ний
мислим
.
че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание. Що е човек ? Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота. Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за себепознание.
към текста >>
Защото само то едничко е в сила да
осмисли
, да даде правилна насока и правилно използване
на
всички безбройни останали знания.
Грешката трябва да бъде изправена! Тъмнината, в която е обгърнато днес човешкото съзнание, трябва да бъде разпръсната. Окованият в илюзиите на материализма човешки дух трябва да разкъса своите окови. Хипнозата за смъртността на човешкото „аз“, на човешкото съзнание, трябва да падне. Човекът жадува за себепознание, и ще го намери.
Защото само то едничко е в сила да
осмисли
, да даде правилна насока и правилно използване
на
всички безбройни останали знания.
С. К. ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ГРОЗДЕТО Черният дроб е жлеза, с всевъзможни отправления, които се наброяват 15 — 20. Тя е същевременно и жлеза с вътрешна и с външна отлъчка, Главната нейна задача, е, освен да служи за склад и преработка на гликочен и гроздова захар, да пречиства кръвта, която идва от храносмилателните органи и да унищожава отровите, които сме погълнали или които се образуват в червата и при чревното гниене. Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там. Всички вредни вещества се събират в жлъчката, а някои път биват разложени в чернодробните клетки.
към текста >>
Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване
на
тъкалите (клетките)
на
тялото
.
Станчев. Ред. в-к „Здравец“ и в-к „Храна, зъби и здраве“. ГРОЗДЕТО КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО от Д р Д. Т. Бурилков В последните три-четири десетилетия се извършва дълбока промяна в неуката на храненето, а успоредно с това — и промяна в режима на храненето, във вкусовете и навиците. Промяната започва от върховете на обществото, от по-интелигентните и по-богати слоеве, които и най-силно се бяха отклонили от естественото хранене.
Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване
на
тъкалите (клетките)
на
тялото
.
Под влияние на това разбиране започнаха да употребяват прекалено много белтъчна храна, главно месо. Всекидневните наблюдения посочиха постепенно вредните последици от злоупотребата от месната храна, а същевременно науката почна да открива в зеленчуците и в плодовете в минимални количества вещества от голямо значение за храненето и живота; витамините н ензимите или диестезите, които улесняват смилането и използването на различните хранителни вещества. Същевременно все по-ясна ни става ролята на много от минералните соли, които се намират в растенията. Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие. Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство.
към текста >>
В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава
на
тялото
повече калории.
Неколко общи данни ще ни осветлят по тоя въпрос. Химическият състав на гроздето е крайно непостоянен. Той зависи от вида на гроздето (ние имаме близо 2,000 вида), от почвата, от климатическите условия, от времето на беритбата и пр. По тая причина трябва да се задоволяваме със средни величини, движещи се в широки граници. Така килограм прясно грозде съдържа: Като вземем под внимание само захарта, витамините и минералните соли, веднага изпъква огромната важност на гроздето като храна.
В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава
на
тялото
повече калории.
Един кг. грозде дава 740 калории, грах — 650, ябълки — 590, круши — 550, прясно зеле — 190, домати — 180. Още по-поучително е сравнението на гроздето с млякото. Ние намираме в килограм: Съществената разлика между гроздето и млякото е в това, че гроздето е три пъти по-богато със захар, а млякото — много по-богато с мазнини. Но понеже и двете тия хранителни вещества са от един вид - топлородни, тая разлика се заличава и в краен резултат имаме, че млякото дава средно 700 калории, когато гроздето дава 740 или те са с еднаква калорийно стойност.
към текста >>
18.
 
-
Но достатъчно е
тялото
, което препречва пътя
на
светлината, да се придвижи в една или друга посока, или, както това става със земята, достатъчно е тя да се завърти ма няколко градуса и неогряната й и тъмна дотогава повърхност бива огряна отново от слънчевите лъчи!
Фактически, в безграничното пространство на вселената съществува само светлина. Само тя, само светлината има истинско, реално съществуване. А що е тъмнината, и къде съществува тя? — Тъмнината няма реално съществуване, тя представлява само липса, отсъствие на светлина. Тя е една илюзия, която съществува само там, гдето известни плътни материални тела хвърлят своята сянка и не позволяват на светлината да проникне.
Но достатъчно е
тялото
, което препречва пътя
на
светлината, да се придвижи в една или друга посока, или, както това става със земята, достатъчно е тя да се завърти ма няколко градуса и неогряната й и тъмна дотогава повърхност бива огряна отново от слънчевите лъчи!
Тъмнина, като самостойна реалност, не съществува! Тъмнината е само една илюзия на човешкия ум. Тя има само едно относително, въображаемо обусловено от известни условия съществуване. Материалистическият мироглед т. е. „философският материализъм“, също както и неговият събрат — практическият материализъм, със само сенки в нощта — временната нощ на човешкото съзнание.
към текста >>
— Това е неговото живо
тяло
, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните
мисли
, желания и действия.
Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт. Кое е това „себе си“ в човека? То е видимият човек.
— Това е неговото живо
тяло
, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните
мисли
, желания и действия.
При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от тялото му, т. е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото човека е неговата глава. И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си.
към текста >>
При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от
тялото
му, т. е.
Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт. Кое е това „себе си“ в човека? То е видимият човек. — Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия.
При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от
тялото
му, т. е.
коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото човека е неговата глава. И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас.
към текста >>
Някои мислят, че опорната точка в
тялото
на
човека са краката.
Кое е това „себе си“ в човека? То е видимият човек. — Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от тялото му, т. е. коя е неговата опорна точка.
Някои мислят, че опорната точка в
тялото
на
човека са краката.
Не, опорната точка в тялото човека е неговата глава. И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем.
към текста >>
Не, опорната точка в
тялото
човека е неговата глава.
То е видимият човек. — Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства и отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае коя е неговата най-важна част от тялото му, т. е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката.
Не, опорната точка в
тялото
човека е неговата глава.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картинката, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник, до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него.
към текста >>
Мисли
ли човек, че някой може да го разруши, светът за него нищо не струва.
Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картинката, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник, до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основната мисъл, която всички трябва да имат пред вид.
Мисли
ли човек, че някой може да го разруши, светът за него нищо не струва.
Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова те казват: понеже след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме да си вземат своите дипломи.
към текста >>
Кадиев ЗАВЕТНОТО ПИСМО
НА
БЕТОВЕНА „Вие ме
мислите
напоен с омраза, саможив и невъзможен.
Нека даже те да носят неговото име. Да знае как се садят дръвчетата, колко труд струват докато се докарат до състоя ние да раждат плод и от там колко много грижи са необходими около тях. И когато в детето още в ранна възраст се насади дълбоко творческият принцип, когато свикне да бъде проводник на творческия принцип, т. е. когато то самото стане творец ние ще имаме гаранцията, че един ден, с течение на времето и у нас творческият принцип ще бъде по-мощен ще може да се справя с разрушителния и все пак ще остава нещо за изграждане на по-доброто утре. Д-р Ст.
Кадиев ЗАВЕТНОТО ПИСМО
НА
БЕТОВЕНА „Вие ме
мислите
напоен с омраза, саможив и невъзможен.
Е добре, вие не сте справедливи към мен. Не знаете коя е истинската причина да изглеждам такъв. По дух и по сърце от ранно детство бях склонен към благородни чувства, дори изпитах нужда да върша добро. С темперамент жив и буен, живях с радост всред обществото. Трябваше, обаче, да се оттегля и да живея самотен: помъчих се да забравя своя недъг, но бях отблъснат, двойно по-натъжен поради моята глухота.
към текста >>
Единствено изкуството ме възпря,
мислих
, че не трябва да напусна света, без да сътворя това, за което се чувствах призван.
За мене няма радост всред хората, няма тих, задушевен разговор, няма взаимна приятелска изповед. Вечно сам, не мога да се приобщя към никого и живея изгнаник. Приближа ли се до някого, обхваща ме грозна мъка, треперя всяка минута, че ще издам глухотата си. Понякога, и въпреки всичко, се увличах между познати люде, но се излагах на непосилна скръб: те се заслушваха в някоя флейта или в песента на селския пастир, а аз нищо не чувах. Обземаше ме безкрайно отчаяние и за малко бих сложил край на земните си дни.
Единствено изкуството ме възпря,
мислих
, че не трябва да напусна света, без да сътворя това, за което се чувствах призван.
Така изтече моят клет животи. Търпение е името на моя водач в битието. Въоръжен с това търпение, твърдо съм решен да следвам неуклонно пътя си, докато неумолимата орисница благоволи да скъса нишката на живота ми. Може би слухът ми ще с подобри, а може би и не. Решен съм да стана философ — на 28 години: то не е лесно, а за мене е по-мъчно от всеки.
към текста >>
Въглехидрати) са най-лесно усвояемата от организма форма — гроздова захар, която прониква във вътрешните сокове
на
тялото
, без да претърпи каквито и да са промени в червата.
1, кн. 1, стр. 19-20). Има множество болестни състояния, които могат да бъдат благотворно повлияни от употребата на грозде, но ние ще се ограничим да посочим по-важните и то много общо. I. При заболяванията на стомаха и червата гроздето е от голяма полза. Поради липсата на белтъчини и мазнини, храносмилането е много улеснено, още повече, че и въглеводите (остар. хим.
Въглехидрати) са най-лесно усвояемата от организма форма — гроздова захар, която прониква във вътрешните сокове
на
тялото
, без да претърпи каквито и да са промени в червата.
Когато другите форми на въглеводите (хляб, ориз, картофи, цвеклова захар и др.) трябва предварително да претърпят известни изменения в червата. Гроздовата диета е, следователно, почивка за стомаха и червата и затова е толкова полезна при диариите, което, разбира се, дава не гроздето, а гроздов сок. Гроздовият режим е в същност безсолна диета и именно като такава той действа върху хроническите възпаления на стомаха и червата. И в тия случаи се прибягва до гроздов сок, а не до прясно грозде. Гроздето съдържа твърде малко белтъчини и затова премахва гнилостните процеси в червата.
към текста >>
За по лесното им приемане като храна кухненското изкуство е
измислило
десетки начини за готвенето им.
Пречката за това се заключава само в това, че няма нито една фирма, която да ни предлага чист и неразреден гроздов сок. Проблемът за използването на гроздето като лечебно средство също така не е още решен, като и проблемът за използването на гроздето като храна. Върху плещите на българските лекари лежи дълго да разрешат на практика и двата тия проблема в интереса на нароеното здраве. из сп. „Храна живот“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите в кухнята В много страни картофите са насъщна храна като хлябът у нас.
За по лесното им приемане като храна кухненското изкуство е
измислило
десетки начини за готвенето им.
У нас се употребяват в по-малко видове яденета, като в гювеч, яхния, пържени или предварително варени и пюре. Въпреки и това ограничено прилагане но картофа в нашата кухня, малко са домакините, които правилно употребяват картофа и при готвенето. Изхождайки от положението, че картофа не със само една въглехидратна, калорична (топлородна) — динамична храна, а и носител на витамини, ценни соли и белтъчини, налага се правилно готвене за запазването им. При готвенето на картофите за да запазим най-ценното в тях — витамини и соли, трябва да: 1. Преди да се готвят трябва първо да се измият много добре, и след това да се белят, а не да се мият, след като се обелят.
към текста >>
Унесени в
мисли
, достигаме до хижата при първото езеро под Мусала.
Правим обяд, отпочиваме добре и поемаме отново. Не след дълго, в далечината съзираме Мусала — различаваме наблюдателницата и пирамидата на върха. О, Мусала, пазител на Балкана: Колко си хубав, горд и величествен, заобиколен от тайнствеността на планините! Какви ли тайни криеш в глъбините на милиони години, които си преживял?! Дали утре при изгрев слънце ще можем да достигнем твоите висини?
Унесени в
мисли
, достигаме до хижата при първото езеро под Мусала.
Лека умора тегне над нас, но все пак сме бодри. Обитателите на хижата ни посрещат весели и засмени, разменяме сърдечно някои мисли и се осведомяваме дали има чай. „Колкото искате“, ни отговарят. Подкрепихме се с чай и лека закуска и сме твърде доволни, че пристигнахме рано, за да разгледаме околността. След като се настанихме „в стаята гдето минава кухненския комин, за да ни е по-топло“, както се изразяват разпоредителите на хижата, отидохме при езерото за да се порадваме на кристалните му води.
към текста >>
Обитателите
на
хижата ни посрещат весели и засмени, разменяме сърдечно някои
мисли
и се осведомяваме дали има чай.
О, Мусала, пазител на Балкана: Колко си хубав, горд и величествен, заобиколен от тайнствеността на планините! Какви ли тайни криеш в глъбините на милиони години, които си преживял?! Дали утре при изгрев слънце ще можем да достигнем твоите висини? Унесени в мисли, достигаме до хижата при първото езеро под Мусала. Лека умора тегне над нас, но все пак сме бодри.
Обитателите
на
хижата ни посрещат весели и засмени, разменяме сърдечно някои
мисли
и се осведомяваме дали има чай.
„Колкото искате“, ни отговарят. Подкрепихме се с чай и лека закуска и сме твърде доволни, че пристигнахме рано, за да разгледаме околността. След като се настанихме „в стаята гдето минава кухненския комин, за да ни е по-топло“, както се изразяват разпоредителите на хижата, отидохме при езерото за да се порадваме на кристалните му води. Една малка рекичка опреснява водата на езерото а край нейното течение растат червени, нежни цветя, свежи и красиви както през пролетта. Източно от езерото и хижата се намира хубав извор, който щедро изпраща водите си в света, като, че ли да кажат на хората да бъдат чисти и добри като него.
към текста >>
Всеки си
мисли
за хубостите
на
изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си.
Прибираме се в хижата да нощуваме по-рано, за да можем сутринта да станем на време и да тръгнем към върха. Леглата са дъсчени, тъй наречените нарове, но нас ни се виждат хубави и удобни. А наистина имаме и преимуществото да сме „при комина“, което наистина би имало значение ако нощта би била студено. Настанихме се удобно и се надпреварвахме да заспим. Но спи ли се?
Всеки си
мисли
за хубостите
на
изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си.
Обличаме се набързо, вземаме обущата в ръка и слизаме тихо, за да не събудим спящите туристи. Излизаме навън, а нощта е тъй тиха и спокойна. че човек се чуди. Звездите големи, като горещи слънца, като очи на великани, гледат мило отгоре, а тяхната светлина се отразява във водите на гладкото езеро. Ето и зорницата.
към текста >>
19.
 
-
Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да
мислим
и да желаем ний по отношение
на
тях.
Филипов Славянската стихия – Георги Томалевски Из науката и живота. Растителният радии — лукът – Ж. Лаковски ТОВА, КОЕТО ИДЕ! Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това. Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре.
Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да
мислим
и да желаем ний по отношение
на
тях.
Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт. Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка! Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме. Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение. Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта.
към текста >>
Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо
на
абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато
на
днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота
на
отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането
на
физическото му
тяло
?
Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия?
Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо
на
абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато
на
днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота
на
отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането
на
физическото му
тяло
?
Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота?
към текста >>
относително, привидно верни, верни само в тесния кръг
на
ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха
на
човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления
на
природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа
на
вечните природни закони,“ че „историческото развитие
на
обществата и народите е обусловено предимно от развоя
на
икономическите форми и отношения, а не от намесата
на
някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането
на
физическото му
тяло
“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването
на
Бога“ и т.
Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е.
относително, привидно верни, верни само в тесния кръг
на
ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха
на
човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления
на
природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа
на
вечните природни закони,“ че „историческото развитие
на
обществата и народите е обусловено предимно от развоя
на
икономическите форми и отношения, а не от намесата
на
някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането
на
физическото му
тяло
“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването
на
Бога“ и т.
н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.
към текста >>
съзнанието се унищожава заедно с разпадането
на
физическото
тяло
, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят.
Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения. Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд. Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд. Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е.
съзнанието се унищожава заедно с разпадането
на
физическото
тяло
, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят.
Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло.
към текста >>
макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване
на
човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото
тяло
.
съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи.
макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване
на
човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото
тяло
.
Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха. Той няма и не може да има основа. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисълът на живота (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш? “ – 10. II.
към текста >>
И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да
мислим
, че като се въодушевим, светът ще се поправи.
Сега се водят спорове за маловажни неща, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.
И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да
мислим
, че като се въодушевим, светът ще се поправи.
Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита любовта му тъй, както опитва слънцето. Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни.
към текста >>
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики
мисли
.
— Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму. Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем.
Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики
мисли
.
Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш от него една малка къща. Господ казва: „Нещастен си. като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам цяла една земя, цяла една планета.“ Богат е светът.
към текста >>
Докато ръката съзнава, че е част от
тялото
и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония.
Това е смисъла на нашия настоящ живот. Из беседата, държана от Учителя на 10. II, 1924 г, в София ОТЧЕ НАШ Като живее на земята, човек се натъква па два закона: закон на цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същност. Вашата задача е да имате правилни отношения към цялото, да се съзнавате като негови удове.
Докато ръката съзнава, че е част от
тялото
и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония.
Не можете да имате правилни отношения към хората, око нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Когато един законник попитал Христа, коя заповед е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма заповед.
към текста >>
Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е
немислим
.
А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Мат. 22,38 — 40). „Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето.
Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е
немислим
.
че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота. Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса.
към текста >>
Някои от лозарите, които не са просветени в областта
на
пчеларството, поведоха борба за закриване
на
пчелина, тъй като
помислиха
, че пчелите ще изпоядат гроздето им.
Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“. Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място.
Някои от лозарите, които не са просветени в областта
на
пчеларството, поведоха борба за закриване
на
пчелина, тъй като
помислиха
, че пчелите ще изпоядат гроздето им.
Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти. Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?).
към текста >>
Вие ще забележите, особено
на
пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата
на
разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си
помислите
, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето.
Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели! Те са Божии създания невинни, и при гладът не могат да не бъдат привлечени там, където има открита храна, за да задоволят най-големия инстинкт на всяко живо същество - гладът, без да имат съзнанието, че тази храна, от която е привлечено тяхното внимание, е събирана и поставена там не за тях, а за други техни посестри или за други цели. При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат.
Вие ще забележите, особено
на
пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата
на
разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си
помислите
, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето.
Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме. М. Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден.
към текста >>
Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си
помислим
за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата
на
славянството ще стане душа
на
човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта.
Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета.
Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си
помислим
за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата
на
славянството ще стане душа
на
човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта.
Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата.
към текста >>
От чисто химична гледна точка простия вид
на
храната и нейните градивни елементи подпомагат
тялото
по-лесно да извлича енергиите, Витамините, които се доставят предимно от растителната храна, се назовават още трептящи клетки или според Ж.
Това зависи от акумулираните енергии в клетката. Значи, клетки с отслабнала самоиндукция лесно ще се подадат на външни влияния. А кои са източниците на различните видове енергии за клетката? Ние споменахме, че и растителната клетка притежава тази характерна структура, нужна за всестранните обмени при нейното преживяване. Растителната храна в пресен вид доставя на организма, както количествено, така и качествено чисти и ценни източници на енергии.
От чисто химична гледна точка простия вид
на
храната и нейните градивни елементи подпомагат
тялото
по-лесно да извлича енергиите, Витамините, които се доставят предимно от растителната храна, се назовават още трептящи клетки или според Ж.
Лаковски биомагнобили. Излъчванията и влиянието на витамините според Лаковски се основава на техните каталитично магнетични трептения. Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините. Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите. Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания.
към текста >>
Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът
на
храната, която снабдява не само количествено
тялото
с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.
Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините. Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите. Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания. Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на лъчисти енергии. Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи.
Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът
на
храната, която снабдява не само количествено
тялото
с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.
От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак. Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания.
към текста >>
20.
 
-
Когато
тялото
се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва.
Човекът е създаден от светлината, която е създала неговата глава. От лицето на човека винаги блика светлина. Лице, което не отразява светлина, то не е нормално. Гърди, които не отразяват топлина, и те не са нормални. Когато гърдите заболяват, те са лишени от топлината на живота.
Когато
тялото
се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва.
Следователно, реално е само това, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда. Реално е само онова, което тялото произвежда. Но да оставим настрана философските твърдения. Всяко нещо е реално на своето време.
към текста >>
Реално е само онова, което
тялото
произвежда.
Гърди, които не отразяват топлина, и те не са нормални. Когато гърдите заболяват, те са лишени от топлината на живота. Когато тялото се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва. Следователно, реално е само това, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда.
Реално е само онова, което
тялото
произвежда.
Но да оставим настрана философските твърдения. Всяко нещо е реално на своето време. Например: Ти имаш една малка радост, но тя изчезне. Реална ли е тя? Ти не трябва да мериш великата реалност със своята, с онова малкото, което ти имаш.
към текста >>
Щом ти
мислиш
криво, ти не си в реалността
на
живота.
Тогава да имаш един резултат. Казвам: тази реалност човек трябва да съзнава в себе си. Реално е туй, което носи щастие на човека. Щом щастието присъства, то е реалното. Щом ти си болен, ти не си в реалността на живота.
Щом ти
мислиш
криво, ти не си в реалността
на
живота.
Щом ти не чувстваш правилно, ти не си в реалността на живота. Казвам: на съвременните хора трябва една нова философия, с която да обусловят своя живот. Понеже, ако на тебе ти е дадена най-хубавата храна, ако ти тази храна не я сдъвчеш добре, ти сам ще си създадеш своето нещастие. Ако ти си направил една къща, и не си я направил както трябва, ти ще създадеш условие за своето нещастие. Ако ти направиш една каруца да се возиш и не я направиш както трябва, ти ще си създадеш условия за своето нещастие.
към текста >>
Само онзи човек, в ума
на
когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето
на
когото няма противоречие и в
тялото
на
когото няма противоречие, той е всесилен човек.
Един малък народ, който първоначално беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи трябва да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се?
Само онзи човек, в ума
на
когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето
на
когото няма противоречие и в
тялото
на
когото няма противоречие, той е всесилен човек.
Любовта ще бъде единствената мярка за хората на бъдещето. Няма да му казваш да те обича. Ако обича, то е негова работа. Ако не обича, той се анулира. До тогава, докато ти имаш инициативата да обичаш, ти си човек.
към текста >>
Бухали се загнездиха в
опустялото
отоманско светилище.
Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
Бухали се загнездиха в
опустялото
отоманско светилище.
Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите.
към текста >>
по количеството топлина, която доставят
на
тялото
.
Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв. Из в. „Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е.
по количеството топлина, която доставят
на
тялото
.
Така, изчислено е, че един хектар нива, засята със зърнени храни, дава хранителни продукти за средно около 6,5 милиона калории. Същият хектар нива, засята с картофи, ще даде около 9,5 милиона калории. При това, начинът на производството за картофите е много по-лесен и евтин, отколкото за зърнените храни. Хранителната стойност на картофите е голяма: 100 грама картофи съдържат: 75 гр. вода. 2 гр.
към текста >>
21.
 
-
Каквото човек е
мислил
и правил в миналото, то е вече настоящето.
Дали, обаче, наистина ще вземете, то е въпрос. Ако вашият длъжник има, ще вземете. Но нека не се спираме на полицата. Най-важното, това е утрешния ден. Днешният ден представя вече миналото.
Каквото човек е
мислил
и правил в миналото, то е вече настоящето.
Всеки човек жъне плода на миналото. А туй, което има да постига за в бъдеще, то е утрешния ден. Каквото прави днес, то ще му бъде в утрешния ден жетва. Някои казват, защо Бог е направил човека по образ и подобие свое. Да. Бог е направил човека по образ и подобие свое, но Той все пак е оставил нещо, което не е дал на човека.
към текста >>
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да
мисли
.
Онзи, който изпраща всичката благословия, не Го виждаме. Той е причината, истинската причина, а ние казваме: Баща ми направи туй заради мене, приятелят ми направи това и т. н. Не, те са само слугите. Бащата, майката, приятелят, всичките те са слугите. Но и без тях не може - те са необходими, за да се прояви чрез тях реалното.
Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да
мисли
.
И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота.
към текста >>
И човек трябва да
мисли
, понеже като
мисли
, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина.
Той е причината, истинската причина, а ние казваме: Баща ми направи туй заради мене, приятелят ми направи това и т. н. Не, те са само слугите. Бащата, майката, приятелят, всичките те са слугите. Но и без тях не може - те са необходими, за да се прояви чрез тях реалното. Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да мисли.
И човек трябва да
мисли
, понеже като
мисли
, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина.
А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът.
към текста >>
Запример, вие
помислите
, че сте остарели.
За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен.
Запример, вие
помислите
, че сте остарели.
Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари.
към текста >>
Докато ти
мислиш
, можеш да ходиш, щом престанеш да
мислиш
, падаш.
Има нещо по-страшно от болестта. То е човешката гордост. Гордостта в света е причина за всички падения на хората. По-неустойчиво нещо от човека няма. Ти трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да пазиш своето равновесие.
Докато ти
мислиш
, можеш да ходиш, щом престанеш да
мислиш
, падаш.
Докато сърцето ти е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето ти изстине, ще останеш на едно место. Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи. Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли.
към текста >>
Щом престане да
мисли
той веднага се препъне и падне.
По-неустойчиво нещо от човека няма. Ти трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да пазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш, щом престанеш да мислиш, падаш. Докато сърцето ти е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето ти изстине, ще останеш на едно место. Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи.
Щом престане да
мисли
той веднага се препъне и падне.
Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането.
към текста >>
Човек не може да бъде здрав, ако той не
мисли
.
Докато ти мислиш, можеш да ходиш, щом престанеш да мислиш, падаш. Докато сърцето ти е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето ти изстине, ще останеш на едно место. Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи. Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека.
Човек не може да бъде здрав, ако той не
мисли
.
Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш?
към текста >>
Може да
помислите
по този въпрос.
Някои хора са лакоми в умствено отношение. Те искат да знаят всичко. Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях?
Може да
помислите
по този въпрос.
То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото.
към текста >>
Невъзможно е, например, всеки от органите
на
тялото
да бъде еднакво голям колкото
тялото
и да бъде силен като
тялото
.
Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно.
Невъзможно е, например, всеки от органите
на
тялото
да бъде еднакво голям колкото
тялото
и да бъде силен като
тялото
.
Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава?
към текста >>
Ако главата стане колкото
тялото
, где ще бъде
тялото
?
Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото.
Ако главата стане колкото
тялото
, где ще бъде
тялото
?
Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства.
към текста >>
Ако ръката стане голяма колкото
тялото
где ще бъде
тялото
?
Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото?
Ако ръката стане голяма колкото
тялото
где ще бъде
тялото
?
Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото. Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна.
към текста >>
Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото
тялото
.
Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото?
Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото
тялото
.
Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна. Големината не е толкоз удобна.
към текста >>
Мислиш
си, че ти си нещо по-голямо.
Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите, за да могат да видят какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай — да си малък, или да си голям? Ако си малък, можеш да влизаш и през голямата и през малката врата Ако си голям, само през малката врата ще влизаш. Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа.
Мислиш
си, че ти си нещо по-голямо.
Според мене, грешните хора са комарчета. Те проникват навсякъде — и в светите места влизат, и в грешните места влизат. Хората схващат, че светия човек трябва да мине през големите врата. Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена. както този свят човек.
към текста >>
Влез в тяхното положение, после започни да
мислиш
.
В небето отивал всички, които са вземали по-малко. Та това е така и по чисто физическите закони, Всички тежки тела падал на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отивал в рая. Лесно е това. Освободи се от всичките тежести, които имаш, освободи се от своето тщеславие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко можеш да направиш. Възприеми онази светлата мисъл на любовта, влез в положението на всички хора, че всички имат страдания и несгоди.
Влез в тяхното положение, после започни да
мислиш
.
Постарай се да разбереш, защо Господ ги е създал и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му или някой друг му оставил наследство и на него разчита. Има някои, които по 20 години се съдят за наследство. Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, това били четирима братя македонци.
към текста >>
Сега всеки седи и си
мисли
, че дядо му или някой друг му оставил наследство и
на
него разчита.
Лесно е това. Освободи се от всичките тежести, които имаш, освободи се от своето тщеславие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко можеш да направиш. Възприеми онази светлата мисъл на любовта, влез в положението на всички хора, че всички имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Постарай се да разбереш, защо Господ ги е създал и веднага ще влезеш в рая.
Сега всеки седи и си
мисли
, че дядо му или някой друг му оставил наследство и
на
него разчита.
Има някои, които по 20 години се съдят за наследство. Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, това били четирима братя македонци. Единият, най-големият брат, идва тук, в България, в София, става търговец, издига се, става заможен. Повиква тогава другите си братя, да дойдат и те.
към текста >>
Хранете в себе си най-хубавите
мисли
и най-хубавите чувства.
Сега някои искат да отидат в оня свят, да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свел трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш омразата, злобата, да бъдеш разположен. Там ти трябва да забравиш всичко, ако остане само един малък повод, не можеш да останеш в рая.
Хранете в себе си най-хубавите
мисли
и най-хубавите чувства.
Бъдете верни на себе си, бъдете верни на Онзи, Който живее във вас. Из беседата, държана от Учителя на 3. XI. 1940 год. София — Изгрев НОВО СЕЛО Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни. Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите.
към текста >>
че убеждението за продължаването живота
на
личността след разпадането
на
физическото
тяло
почива
на
действителни факти,
на
многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност.
Тя е направила много, за да се промени старото кирпичено село. Да се сплотим всички около кооперацията — една от големите виновници, за да се създаде новото, културно и благоденстващо село! Хр. Бояджиев КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. (5) ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ (продължение от брой 269) Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника. В настоящата статия, макар и непълно и накратко, доколкото ни позволява местото, ще се постараем да изтъкнем.
че убеждението за продължаването живота
на
личността след разпадането
на
физическото
тяло
почива
на
действителни факти,
на
многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност.
то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът. Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора.
към текста >>
Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене
на
истината, който заяви: — Аз знам значението
на
думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването
на
човешкия живот след смъртта
на
тялото
е доказан факт.
Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение.
Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене
на
истината, който заяви: — Аз знам значението
на
думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването
на
човешкия живот след смъртта
на
тялото
е доказан факт.
Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л.
към текста >>
Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „
На
прага
на
невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването
на
човешката душа, независимо от физическото
тяло
.
Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт.
Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „
На
прага
на
невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването
на
човешката душа, независимо от физическото
тяло
.
Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем!
към текста >>
Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието
на
човешката душа, която е съществувала преди изграждането
на
своето
тяло
и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността
на
човешката душа и отхвърлят твърденията
на
материализма.
Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието.
Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието
на
човешката душа, която е съществувала преди изграждането
на
своето
тяло
и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността
на
човешката душа и отхвърлят твърденията
на
материализма.
Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее.
към текста >>
Лукът има способността да влияе
на
цялата вътрешно-секреционна система
на
тялото
, а с това
на
йонната концентрация и равновесие в соковете
на
организъма.
е успял да изолира от лука едно съединение от вида на глюкозамините, което действа като инсулина. Лукът действа диуретично и е едно добро средство при воднянка. В такъв случай, той подпомага и действието на сърцето чрез вещества, които влияят на кръвоносната система, а особено направо на сърцето. Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата.
Лукът има способността да влияе
на
цялата вътрешно-секреционна система
на
тялото
, а с това
на
йонната концентрация и равновесие в соковете
на
организъма.
Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова.
към текста >>
22.
 
-
Според някои автори, човек има в
тялото
си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда.
Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра, щом дойдете до Божественото, никого не вземайте за авторитет. Вярвайте, че онова, което претърпявате, е за ваше добро. Понеже и вие сега вземате участие в скръбта на тази жена, която сега ражда това дете. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в това раждане?
Според някои автори, човек има в
тялото
си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда.
Аз вземам по-малкото, не съм го изчислил, не го вземам, както казват. Значи, 30 или 300 милиарда клетки вземат участие в раждането на едно дете. На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено да не вземете участие в туй, което се ражда? А после искате да участвате в благата?
към текста >>
Както лъчите строят кристали, тъй също
мислите
строят форми, отношения, събития, революции, войни, за да се възстанови накърнената справедливост.
Оная мисъл, която е правдива, но отхвърлена или осъдена, виси като присъда над лицата или над обществата, които са я осъдили. Не е ли ясно? Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века. В историята има крайна справедливост. Светът е овеществена мисъл.
Както лъчите строят кристали, тъй също
мислите
строят форми, отношения, събития, революции, войни, за да се възстанови накърнената справедливост.
Който е потискал мисълта ще страда тъй, както не е страдал никой друг. — Разбирам това, но защо някои историци пишат, че богомилството е главна причина, за да падне България под турско робство? — Тъй пишат ония. които не знаят, че всички велики дейци от времето на вашето Възраждане са били някога богомили. Аз знам числата на дейците.
към текста >>
Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността
на
тялото
.
Правени са били опити, при конто няколко лица са били хранени месеци наред с храни, които не са съдържали никакви витамини. Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо. В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини.
Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността
на
тялото
.
Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм.
към текста >>
Тялото
на
човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери.
Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо. В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото.
Тялото
на
човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери.
В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото.
към текста >>
Когато
тялото
приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството
на
получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин.
Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“.
Когато
тялото
приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството
на
получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин.
Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото. Витаминът „С“ в морковите например не се променя до пролетта. Съдържанието на витамините се запазва изцяло само у зеленчуците, от които е възможна една зимна реколта, както при спанака и др. ЕДИН ПЛОДОВИТ КУРС ПО ЕСПЕРАНТО Есперантски курс в Пловдив 1941 год.
към текста >>
Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера —
мисли
на
един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът
на
есперантиста и
на
разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка
на
един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва
на
един разумен живот.
И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите. Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене.
Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера —
мисли
на
един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът
на
есперантиста и
на
разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка
на
един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва
на
един разумен живот.
Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва: 1. Да облече дрехата на любовта — т. е., трябва да обича всека човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха се не мени — истинската любов всякога обича и подмладява човека: 2. Да облече дрехата на мъдростта, т. е. Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява: 3.
към текста >>
Не с ли това едни мили, красиви и омайни
мисли
като идеал не само
на
есперантиста, но и
на
всека човешка душа?
Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея: Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост; Ще отида при натъжените при оскърбените, да ги утеша; Ще отида при обременените да им дам от моята любов. Ще отида при всички, да им дам от моя мир! И в това е моята радост, защото всички те са в мене и, аз в тях! Аз отивам да служа! Нека всички да тръгнем и всички на всички да служимъ!
Не с ли това едни мили, красиви и омайни
мисли
като идеал не само
на
есперантиста, но и
на
всека човешка душа?
Да! С този курс Пловдивското есперантско дружеството зарегистрира един голям актив, като е успяло да измоли и дойде от вън лектор и се открие курса от негово име. На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците. М. Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото.
към текста >>
23.
 
-
Може би като четете езика
на
децата,
мислите
, че е проста работа, детинска работа.
Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото стана плът (из неделната беседа „Словото стана плът“ – 27. X. 1940 г.) Има три начина за говорене в света: езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите.
Може би като четете езика
на
децата,
мислите
, че е проста работа, детинска работа.
Аз наричам детински език езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта, езикът на старите е езика на истината. Има неща, които, ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. А има други неща, и като ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживете. Днес цялото съвременно човечество е поставено на изпит.
към текста >>
Здравите по
тяло
също са недоволни.
В небето са кръстили хората „мърморковци“. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи именно в това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни. Даровитите хора по сърце и те са недоволни.
Здравите по
тяло
също са недоволни.
Един, който има един милион, не е доволен, иска два. Който има два милиона, не е доволен, иска три. Който има три милиона, иска 4 — 5 — 10 — 1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато, и надали ще могат да се наситят.
към текста >>
Който и да е, всеки
мисли
.
Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиони килограми им хвърлят. Огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята.
Който и да е, всеки
мисли
.
Една хубава черта е, че издържат тия хора Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси.
към текста >>
Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени
мисли
на
любовта.
Ако за тях не умреш, никъде няма да се намериш. Ще се намериш къде? Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата. Не че Господ изисква това от нас.
Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени
мисли
на
любовта.
Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта. и когато в нас не боравят божествените мисли и чувства на истина, ние се обезобразяваме. Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено.
към текста >>
и когато в нас не боравят божествените
мисли
и чувства
на
истина, ние се обезобразяваме.
Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата. Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта. Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта.
и когато в нас не боравят божествените
мисли
и чувства
на
истина, ние се обезобразяваме.
Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено. Кой как срещнеш, казва: Лоша работа. Кашкавал няма.
към текста >>
Някои от вас
мислите
за себе си повече отколкото сте, други
мислите
по-малко, отколкото сте.
Всеки човек, който живее по същия закон. същото може да направи. Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава. Мнозина от вас нямате в себе си ясна представа какво сте вие.
Някои от вас
мислите
за себе си повече отколкото сте, други
мислите
по-малко, отколкото сте.
Едното не е вярно, и другото не е вярно. Всеки човек е проявление на Бога. Бог се изявява на всички ви. . . Следователно, всеки един да даде онова проявление на Бога, което Бог изисква.
към текста >>
Раят е там, дето няма място за лоши
мисли
.
Всичките раждания и пререждания, на които тя е подложена, то е един закон за изправление на онова далечно минало престъпление, за нарушението на един Божи закон. Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята, така е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая.
Раят е там, дето няма място за лоши
мисли
.
Когато престанат да ви нападат лошите мисли вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира. Съвременните хора говорят за Бога.
към текста >>
Когато престанат да ви нападат лошите
мисли
вие сте в рая.
Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята, така е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е там, дето няма място за лоши мисли.
Когато престанат да ви нападат лошите
мисли
вие сте в рая.
Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира. Съвременните хора говорят за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други.
към текста >>
И
мислите
ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува?
Казва му Господ: Ще идеш да се примириш със своя брат. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае, ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре.
И
мислите
ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якове, че днес благува?
Той носи последствията. Какъвто е бащата, такива са и синовете. Яков наруши онази хармония на Адам и евреите вървят по пътя на Якова. Те трябва да напуснат Якова ида се примирят с Христа, да приемат Христа. Христос е Адам.
към текста >>
Да
мислим
за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка.
Кой е Синът Божи? — Който ще прости всичките прегрешения, че всичко което сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, който така постъпва, да бъде обичан? Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света.
Да
мислим
за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка.
Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна.
към текста >>
Да не би да си
помислим
, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи.
Аз не проповядвам разкаяние, аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил е с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал, без да го знаем. Като го е направил, пак се е скрил някъде, да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни.
Да не би да си
помислим
, че има някаква користолюбива цел, като че ли иска да ни подкупи.
Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи братя, подобни на Него. да участваме във всичките блага, които Той има, Някои искат да турят Господа в храмове. Цялото небе не може да го побере, че какъв храм ще го побере? Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ.
към текста >>
В това съчинение вниманието
на
философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и
тялото
.
Неговите главни съчинения са малко на брой, четири, и са плоди всяко едно, на дългогодишни изучавания и размишления; но затова пък те са истински шедьоври и отбелязват важни дати в историята на философията. В 1889 г. Бергсон публикува Опит върху непосредствените данни на съзнанието, съчинение, в което философът прави усилие да схване в оригиналността му живота на духа и неговата свободна дейности. Английският превод на книгата има заглавие Време и свободна воля, а немският Време и свобода, което дава по-ясна представа за нейния предмет. Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г.
В това съчинение вниманието
на
философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и
тялото
.
Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката. Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и тялото заключения подобни на тези на Бергсон. В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон.
към текста >>
Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и
тялото
заключения подобни
на
тези
на
Бергсон.
Второто важно съчинение на философа е Материя и памет, което се появи в 1896 г. В това съчинение вниманието на философа е спряно върху въпроса за отношението между душата и тялото. Той ни дава една оригинална анализа на възприятието и на паметта, едно още по оригинално схващане за функцията на мозъка в нашия психически живот и изобщо своите възгледи върху отношението между паметта и мозъка. Тези възгледи упражниха голямо влияние. С тях Бергсон изпревари с четиридесет години науката.
Едва днес в медицината учените се виждат принудени да усвоят по въпроса за отношението между душата и
тялото
заключения подобни
на
тези
на
Бергсон.
В 1907 година се появи Творческа еволюция, най-значителният труд на Бергсон. От появяването на това съчинение, което е един от най-дълбоките и оригинални приноси към философското разглеждане на теорията за еволюцията, популярността на Бергсон порасна много. В Творческа еволюция новата философия се разкрива във всичкото си богатство: авторът разглежда проблемите за еволюцията на живота, за естеството на духа и на материята, на инстинкта на интуицията и на интелекта и дава една оригинална критика на познанието и едно не по-малко оригинално определение на философията. Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми.
към текста >>
Устройството
на
човешкия разум, формите, с които той
мисли
и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание
на
битието.
От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително. Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас.
Устройството
на
човешкия разум, формите, с които той
мисли
и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание
на
битието.
Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят.
към текста >>
От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът
мисли
, че притежава, е измама, неотговаряща
на
нищо действително.
Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително.
От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът
мисли
, че притежава, е измама, неотговаряща
на
нищо действително.
Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана.
към текста >>
И каквото и да е естеството
на
предмета, който се представя
на
нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което
мисли
.
Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните.
И каквото и да е естеството
на
предмета, който се представя
на
нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което
мисли
.
Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията.
към текста >>
Но, според Бергсон, заблуждение е да се
мисли
, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието.
Но, според Бергсон, заблуждение е да се
мисли
, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.
към текста >>
24.
 
-
Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките
на
тялото
ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието
на
всичко и всички.
Из науката и живота. Светлинни транспорти – Д. В. Кочов Идеите на Всемирното Братство в чужбина Пролетно утро – К. Величков ДАЙ НИ ЛЮБОВ! Като златни зърна в душата на всеки човек и на всяко живо същество са посеяно от ръката на Великия Творец на живота н на вселената зародишите на великото н красивото, на чистото и светлото, на възвишеното и Божественото — на Любовта!
Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките
на
тялото
ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието
на
всичко и всички.
Великото, духовно Слънце на живота, стоящо зад физическото слънце, което всички виждаме, е вложило във всички нас една безсмъртна, неунищожима, никога неугасваща частица от себе си — онази нетленна Искра от Божествения дух в човека, която е гаранция за неговото светло бъдеще и чиято същина е Божествената Любов. Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Да, във всички нас живее Божествения Дух и предопределението на нашата съдба е всички ний да минем, по-рано или по-късно, по пътеките, които водят към Божественото, за да влезем в царството на Бога — в царството на висшия живот. Уви! Колко мрачно е настоящето на човека и човечеството, на цялата наша земя. С каква тъмна непроницаема маска е покрит плътно Божествения образ на човека днес.
към текста >>
Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да
мисли
право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват?
Една гаранция, една сигурност, една надежда, едно единствено истинско упование могат да съществуват за хората и народите — това е Любовта. Господи, дай ни Любов! Пламен РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ Изгревът на слънцето показва раждането на деня. Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора?
Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да
мисли
право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват?
Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина. — Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци.
към текста >>
Централната власт
на
българската държава вече сериозно
мисли
и за селото — за повдигането
на
неговото благосъстояние,
на
неговата материална и духовна култура,
на
неговото благоустройство и т. н.
НОВОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО България — това е преди всичко българското село. Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък. Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село. Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще.
Централната власт
на
българската държава вече сериозно
мисли
и за селото — за повдигането
на
неговото благосъстояние,
на
неговата материална и духовна култура,
на
неговото благоустройство и т. н.
За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и всестранно пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т. е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те? Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите.
към текста >>
И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний
на
лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване
на
българското село е
немислимо
и кои са именно те?
Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще. Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н. За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и всестранно пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т. е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес.
И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний
на
лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване
на
българското село е
немислимо
и кои са именно те?
Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите. Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили — на които липсва инициатива. Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня. Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари.
към текста >>
Обикновено се
мисли
, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите.
Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н. За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и всестранно пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т. е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те?
Обикновено се
мисли
, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите.
Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили — на които липсва инициатива. Не една статия, а цели книги, огромни томове биха могли да се напишат върху това — как будният и деен човешки дух е превръщал дори необитаемите пустини и голи безплодни скали в земни райове, и как там, гдето се е явил огъня на творчеството, винаги е из-бликвал буен нов живот, макар до тогава там да било печална пустиня. Нещата се творят от човешкия дух, а не от капиталите. Те изискват ум, воля и сърце, а не пари. Последните, без първите, не струват и не са годни за нищо.
към текста >>
Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите
мисли
и идеали.
Тези сили, този творчески огън живеят в сърцата и умовете преди всичко на будната селска младеж, — те търсят път за проява, те се стремят да се проявят в творчество, в завършени дела, в достигане на идеали, в изграждане на нещо съвършено ново и хиляди пъти по-хубаво от старото. На къде ще бъдат отправени тези сили? Дали ще им се даде свободен път за творчество? Дели те ще могат да бъдат насочени по правилния път, вместо да бъдат прогонени по различни начини или тласнати към дейност на разрушение? От разрешението на този въпрос зависи фактически бъдещето на българското село.
Защото парите, капиталите, напредъка, творчеството, просветата, културата, всичко, цели-ят живот в неговия победен ход, отива само там, гдето са хората, надарени с творчески огън, хората, способни да мислят, да чувстват и да осъществяват своите
мисли
и идеали.
При това положение, нищо не може да издигне истински българското село и да го преобрази коренно, освен запазването на неговите живи сили, запазването на неговите будни и способни синове и дъщери — за самото него. Позорно бягство, истинско дезертьорство и предателство спрямо родното си место вършат всички ония способни, синове на селата и на малките градове, които искат на всека цена и час по-скоро да напуснат „лошите условия“, да избягат от родните си места, за да могат по-бързо и по-лесно да се проявят в готовата вече среда на големите градове. Истински годният, истински силният не търси никога наготово създадените условия. Той има непоколебима вяра в себе си, той има вяра в своите сили и той твори - превръща пустинята в рай, твори нови светове, прави чудеса. Ние дълбоко вярваме, че тия, които бягат от родните си места, безразлично дали те са села или малки градове, търсейки да направят своята кариера, да проявят способностите си в по-подходящата и благоприятна среда на големите градове — не са истинските най-способни и най-годни за действително творчество синове на родната земя.
към текста >>
„Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да
мислиш
, каквото си искаш.
Тогава бащата запитва сина си: „Синко, какво искаш да правиш? “ — „Учен човек исках, татко, да стана, като тебе.“ Казвам: Ние, като малките деца, много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството. Ние сме в един свят, който е разумно създаден. Ний трябва да разбираме законите на мисълта.
„Някой казва: Аз мога да мисля каквото си искам.“ — Не може да
мислиш
, каквото си искаш.
Не може да чувстваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш. Сега ние се приближаваме към екватора на живота. Това е новата епоха, която иде. Приближаваме се към Божествения екватор. Този екватор, то е любовта на живота.
към текста >>
Малките добродетели, малките
мисли
, малките чувствания, дребните постъпки, те са, които ни причиняват радост.
Единственото нещо, което внася радостта, то не е великото, но това са малките работи, в които седи ценността на живота. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на целия не можеш да се радваш. Този хляб за да ти причини радост,от него ще вземеш едно малко парченце в устата си, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще дъвчеш. Тия малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост.
Малките добродетели, малките
мисли
, малките чувствания, дребните постъпки, те са, които ни причиняват радост.
Една голяма добродетел, която е като един самун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. Ако остане големият самун да, го погълнеш, какво ще стане с тебе? И казва Христос: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: физическа любов.
към текста >>
Адът не е нищо друго освен свят
на
безлюбие, Всички лоши
мисли
, всички лоши чувства и всички лоши постъпки
на
цялото човечество са създали ада.
Отпосле те са непризнателни. Всички ний носим лошите последствия. Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад.
Адът не е нищо друго освен свят
на
безлюбие, Всички лоши
мисли
, всички лоши чувства и всички лоши постъпки
на
цялото човечество са създали ада.
Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад.
към текста >>
Всички хубави
мисли
, всички хубави чувства и всички хубави постъпки
на
цялото човечество са създали рая.
Всички ний носим лошите последствия. Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш без любов, за в бъдеще то носи ад. Адът не е нищо друго освен свят на безлюбие, Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество са създали ада.
Всички хубави
мисли
, всички хубави чувства и всички хубави постъпки
на
цялото човечество са създали рая.
Това е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, то е ваша работа, вие сте свободни. Аз вярвам, че аз създавам рая и аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай.
към текста >>
Мислите
ли, че нему са приятни всичките хора, които не го слушат н по цял ден Го хулят?
Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ е създал рая. Господ е създал своя рай. И Той си има свой рай.
Мислите
ли, че нему са приятни всичките хора, които не го слушат н по цял ден Го хулят?
Той постоянно им дава блага и те кряскат наоколо, — приятно ли му е това? Има неща скрити, неизявени. Запример, някой пред вас може да се представи, да говори красноречиво, но важно е в същност какво благо можете да получите от него, какъв носител може да бъде той на една истина. За вас, които ме слушате, не е важно само да ме слушате, но какво можете да възприемете, да приложите. Мене не ме радва, че може да ме слушате, но какво може да приложите, да опитате истината.
към текста >>
Той трябваше да си
помисли
: като е дал
на
животните другарка, Господ ще даде
на
мене нещо по-хубаво.
Като се събуди Адам и я видя, каза: „Плът от плътта ми и кост от костта ми е“. Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море. Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива.
Той трябваше да си
помисли
: като е дал
на
животните другарка, Господ ще даде
на
мене нещо по-хубаво.
И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и си мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата.
към текста >>
И всички ние страдаме от този недъг
на
Адама:
мислим
, че и ние сме пренебрегнати.
Зарадва се той. А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море. Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: като е дал на животните другарка, Господ ще даде на мене нещо по-хубаво.
И всички ние страдаме от този недъг
на
Адама:
мислим
, че и ние сме пренебрегнати.
Седиш и си мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева.
към текста >>
Седиш и си
мислиш
, че тебе Господ те е пренебрегнал.
А Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море. Адам, като видя животните две по две, не се зарадва, но си каза: Господ ме е пренебрегнал, той се е погрижил първом за дребните същества. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: като е дал на животните другарка, Господ ще даде на мене нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама: мислим, че и ние сме пренебрегнати.
Седиш и си
мислиш
, че тебе Господ те е пренебрегнал.
Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. Но тя ще те удари по устата. По-право, тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето й е меко като светлината.
към текста >>
Казвате: Ние пък какво сме
мислили
.
Като се върнете, вие сте завършили вашата разходка в духовния свят. Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе. Туй значат думите: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго и истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото.
Казвате: Ние пък какво сме
мислили
.
Тогава човек няма да се плаши от смъртта. Ние сега като малките деца се плашим и се държим в скута на майка си и не я пускаме, да не би да се изгубим. Ние трябва да се освободим от временните разбирания. Ако един човек, който вярва в Бога, не вярва, че всичко е на негово разположение, каква е неговата вяра! Ако Бог е с нас, никой не може да ни нападне!
към текста >>
Из беседата, държана от Учителя
на
1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето
на
човека зависи от законите, които управлявате неговото
тяло
“.
Да благодарим на Бога за хляба. Да благодарим на Бога за звездите, за слънцето, за всичко да благодарим. Ние, съвременните хора, не сме въздали слава на Бога. Като синове, ний трябва да се върнем към Бога с онова любвеобилно сърце и да кажем: „Ние искаме да Ти служим вече“. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия.
Из беседата, държана от Учителя
на
1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето
на
човека зависи от законите, които управлявате неговото
тяло
“.
Учителя Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие. Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр. Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие. Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа.
към текста >>
Човешкото
тяло
е също подчинено
на
закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа.
Из беседата, държана от Учителя на 1 декември 1941 София — Изгрев РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ „Здравето на човека зависи от законите, които управлявате неговото тяло“. Учителя Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие. Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр. Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие.
Човешкото
тяло
е също подчинено
на
закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа.
Защото човек разполага със своето тяло като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата. Защото всеки човек роден на земята има специална задача и той трябва да се грижи за машината, която му е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място. За да запази тялото си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила. Най-важни закони за здравето са: а) Правата мисъл.
към текста >>
Защото човек разполага със своето
тяло
като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата.
Учителя Големите слънчеви системи, съзвездия и планети се движат по строго определени пътища и закони и по тоя начин те пазят едно идеално равновесие. Също и живота на земята се проявява по строго определени закони — гравитация, приливи и отливи, годишни времена и пр. Щом не се спазят известни закони, макар и най-малки и маловажни наглед явява се веднага смущение. Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие. Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа.
Защото човек разполага със своето
тяло
като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата.
Защото всеки човек роден на земята има специална задача и той трябва да се грижи за машината, която му е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място. За да запази тялото си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила. Най-важни закони за здравето са: а) Правата мисъл. Мисъл натоварена с тревоги и безпокойства, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека.
към текста >>
За да запази
тялото
си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила.
Обществения живот се ръководи също от закони и правила, които като не се спазват довеждат до конфликти и катастрофи, които скъпо струват на цялото общество и забавят неговото развитие. Човешкото тяло е също подчинено на закони, които трябва да се спазват строго за да може да запази здравето си и да служи като годен инструмент за работа. Защото човек разполага със своето тяло като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата. Защото всеки човек роден на земята има специална задача и той трябва да се грижи за машината, която му е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място.
За да запази
тялото
си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила.
Най-важни закони за здравето са: а) Правата мисъл. Мисъл натоварена с тревоги и безпокойства, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека. Правата мисъл, веселото настроение прави човека жизнерадостен и му носи половин здраве. б) Дишането. Дишането е един от най важните процеси на човешкия живот.
към текста >>
Една разходка
на
чист въздух придружена с дълбоко и ритмично дишане е истинска почивка, истински празник за
тялото
.
Той постоянно диша. Но за да има човек чиста кръв, той трябва да диша дълбоко, да поема повече кислород. Чрез дишането човек може да постигне много. Той се ободрява, събужда мисълта си и чувствата си. При това човек трябва да диша чист въздух.
Една разходка
на
чист въздух придружена с дълбоко и ритмично дишане е истинска почивка, истински празник за
тялото
.
Човек трябва да право по-чести такива празници и гощавки на тялото си. Освен това той трябва да избира онова време, когато въздуха е по-чист, по-свеж, когато жизнената сила (Прана) е в изобилие. Най-доброто време за това е ранната сутрин, когато птичките с дивно чуруликане огласят природата и когато росата като брилянти отразява в себе си великият двигател на живота, слънцето. в) Храната. От голямо значение е храната, горивото което се поставя в мотора на машината.
към текста >>
Човек трябва да право по-чести такива празници и гощавки
на
тялото
си.
Но за да има човек чиста кръв, той трябва да диша дълбоко, да поема повече кислород. Чрез дишането човек може да постигне много. Той се ободрява, събужда мисълта си и чувствата си. При това човек трябва да диша чист въздух. Една разходка на чист въздух придружена с дълбоко и ритмично дишане е истинска почивка, истински празник за тялото.
Човек трябва да право по-чести такива празници и гощавки
на
тялото
си.
Освен това той трябва да избира онова време, когато въздуха е по-чист, по-свеж, когато жизнената сила (Прана) е в изобилие. Най-доброто време за това е ранната сутрин, когато птичките с дивно чуруликане огласят природата и когато росата като брилянти отразява в себе си великият двигател на живота, слънцето. в) Храната. От голямо значение е храната, горивото което се поставя в мотора на машината. И човек трябва да знае коя храна дава най-малко утайки и най-много сила и жизнерадост.
към текста >>
Растителната и плодова храна съдържа всички необходими елементи за
тялото
на
човека и то в най-добро качество.
И човек трябва да знае коя храна дава най-малко утайки и най-много сила и жизнерадост. Най-здравословна храна не е онази която задоволява извратения човешки вкус, а тази която му дава най-много сила и му носи най-много чистота. Тази храна си остава плодовата и растителната. Растителната храна е богата с витамини. И тя е благодат за човека особено през пролетта, когато организма е прекарал един период през зимата в лишения от витамини.
Растителната и плодова храна съдържа всички необходими елементи за
тялото
на
човека и то в най-добро качество.
В нея няма отрова, няма токсини. г) Спането. Най-добре си почива човек когато спи. Най-добър сън е умерения. Затова човек трябва да си ляга на време и да става на време.
към текста >>
Най-добре си почива
тялото
когато човек си ляга преди 12 (24) часа.
г) Спането. Най-добре си почива човек когато спи. Най-добър сън е умерения. Затова човек трябва да си ляга на време и да става на време. Не е безразлично в колко часа си ляга човек.
Най-добре си почива
тялото
когато човек си ляга преди 12 (24) часа.
След 12 часа съня е измори телен. Най-доброто време за лягане е 10 часа. Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка. Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение на тялото си от чист и свеж въздух, прана, а на душата си една чудно красива картина, която никой художник на земята не може да нарисува.
към текста >>
Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение
на
тялото
си от чист и свеж въздух, прана, а
на
душата си една чудно красива картина, която никой художник
на
земята не може да нарисува.
Най-добре си почива тялото когато човек си ляга преди 12 (24) часа. След 12 часа съня е измори телен. Най-доброто време за лягане е 10 часа. Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка.
Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение
на
тялото
си от чист и свеж въздух, прана, а
на
душата си една чудно красива картина, която никой художник
на
земята не може да нарисува.
Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила. Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност.
към текста >>
Тъй може да е донесен живота и
на
нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно
тяло
.
Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ. И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга.
Тъй може да е донесен живота и
на
нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно
тяло
.
Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения. Мислими и вече вероятни начини за разпространен на живота. Помните ли когато за учените беше немислимо, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния? А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата?
към текста >>
Това са действително хипотези за днешната наука — за сега
мислими
обяснения.
И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло.
Това са действително хипотези за днешната наука — за сега
мислими
обяснения.
Мислими и вече вероятни начини за разпространен на живота. Помните ли когато за учените беше немислимо, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния? А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата? А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието?
към текста >>
Мислими
и вече вероятни начини за разпространен
на
живота.
Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло. Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения.
Мислими
и вече вероятни начини за разпространен
на
живота.
Помните ли когато за учените беше немислимо, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния? А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата? А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието? (езотерични учения са говорили винаги за живота като космично явление).
към текста >>
Помните ли когато за учените беше
немислимо
, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния?
А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло. Това са действително хипотези за днешната наука — за сега мислими обяснения. Мислими и вече вероятни начини за разпространен на живота.
Помните ли когато за учените беше
немислимо
, даже срамно да допуснат, междупланетни влияния?
А не считаха ли живота на нашата земя случаен резултат на местни физикохимични съчетания? А за дързостта да се сравни само нашата земя с някоя звезда откарваха ли на кладата? А други „учени“ в Елада не бяха ли си съставили карта на „човечеството“ с едно очертание около средиземноморието? (езотерични учения са говорили винаги за живота като космично явление). Какво от това че днес считат междупланетното разпространение на жизнени форми за възможно?
към текста >>
ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се
мисли
, утро като всяко утро.
След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствах глад за още такива и за това писах на едно лице и го помолих да ни даде сведения за Всемирното братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Дълбоко разбирам радостта, която вие чувствате, слушайки мъдростта в словото на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“.
ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се
мисли
, утро като всяко утро.
Пролет, като всяка пролет. Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж. Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира. Започва ново начало, нов живот с други край. Животът върви с времето.
към текста >>
Човек се ражда, расте, учи
мисли
, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира.
С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета словото на Учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“. ПРОЛЕТНО УТРО (размишления) Обикновено се мисли, утро като всяко утро. Пролет, като всяка пролет. Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж.
Човек се ражда, расте, учи
мисли
, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира.
Започва ново начало, нов живот с други край. Животът върви с времето. Каква е целта на всичко това пита се незнаещия? Но аз гледам слънцето и то ми отговаря тихо, безмълвно със своята топлина, светлина, със своя изгрев и залез. От днес то стопля земята, събужда всичко към живот, кара тревата да расте, цветята да цъфтят, човекът да се радва.
към текста >>
Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви
мисли
и добри постъпки през тая година.
Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу? Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота.
Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви
мисли
и добри постъпки през тая година.
Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение. И да разбере света, че ние не се кланяме на слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето на всяко цвете, на всяка тревичка, на всяко дръвце и на всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли мисли, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат на света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива. К, Величков
към текста >>
И да разбере света, че ние не се кланяме
на
слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето
на
всяко цвете,
на
всяка тревичка,
на
всяко дръвце и
на
всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли
мисли
, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат
на
света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива.
Не ли ние, които имаме око за красивото, уста за хваления, сърце за любов, ухо за музика, и душа, що към Бога непрестанно се стреми? От днес слънцето влиза в най-силната си деятелност, ще украси полето с цветя и трева, земята като в мантия ще покрие, ще окичи дръвчета с бяла премяна, ще възрасти житото, плодовете ще узреят, за да имаме в тоя час пред себе си едро житце, топъл хлебец, благи плодове, които са най-чистата и благословена слънчева храна, която ражда мисъл. събужда чувства, проявява любов и ражда хвала и песен към Великия източник на живота. Моя апел към всички е: да окичим нашия живот с хубави плодове от добродетели, от красиви мисли и добри постъпки през тая година. Тази година е казано от Учителя, че имаме най-добри условия за работа, за приложение.
И да разбере света, че ние не се кланяме
на
слънцето, но излизаме да възприемем оня живот що носи слънцето
на
всяко цвете,
на
всяка тревичка,
на
всяко дръвце и
на
всяка жива твар, че от него приемаме живот, здраве и сила, светли
мисли
, благородни чувства, добра и прави постъпки, които ще докажат
на
света че светлината светлина ражда, любовта добро ражда, мисълта знанието разширява, а те се възприемат сутрин, когато умът е свободен, когато сърцето е отворено, когато духът е бодър и душата възприемчива.
К, Величков
към текста >>
25.
 
-
Искаме да се издигнем над случайностите
на
които е изложено
тялото
, да се издигнем над болките и смъртта
на
земното
тяло
.
С напредването на годините нашите тела да стават по-леки, а не да натегват! Искаме да сме сигурни Искаме да съзнаваме безкрайния дух на всяка клетка. . . искаме да постигнем безсмъртието. Нам са нужни способности, от които „смъртният“ е бил лишен до сега.
Искаме да се издигнем над случайностите
на
които е изложено
тялото
, да се издигнем над болките и смъртта
на
земното
тяло
.
Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да проникнем в техния дух, когато все повече и все повече почнем да съзнаваме оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата, като на материал за горене или за правене на бъчви, малко нещо ще придобием от техния живот. Който действително е стигнал до там, да обича всесъзнанието във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който ще го проникне с оная премъдрост, която се включва в тая. именно, форма и чийто жив образ представлява тя.
към текста >>
намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление
на
тялото
и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна
на
законите и
на
тяхното място ще докара радости от такива области
на
душата, която днес никой смъртен не може да проникне“.
Когато тия работи се уреждат от духа, това става естествено от самия организъм и за винаги! При всеки дъх безкрайното съзнание говори: „Елате при мен. . . Искайте от мен . . .
намирайте ме във всичко създадено, тогава аз ще ви пращам обновление
на
тялото
и духа, което ще преобрази вашите обичаи и страсти и желания така, че полека-лека да отпадне от вас всичко грубо и всяка алчност, която е противна
на
законите и
на
тяхното място ще докара радости от такива области
на
душата, която днес никой смъртен не може да проникне“.
Прентис Мълфорд (Prentice Mulford ) Из книгата; „Нашите сили как да ги използваме“ ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА Въпреки най-неблагоприятните условия днес за проява на идеите на братство и мир между хората, въпреки шествието на Марса, на злобата и свирепостта, идеите на Всемирното Братство намират отзвук в много чутки души, те намират прием в мнозина, които гладуват и жадуват за Любовта, за доброто, за ценното и смисленото. Г-н Тадрос Мигали, журналист от Египет, ни пише: „Изказвам Ви най-голямата си благодарност и удоволствие за пратката от интересни книги. За мен е много радостно да притежавам тази много ценна духовна храна. Новото учение, което се съдържа в тия беседи трябва да се разпространи из цял свят, за да спаси винаги страдащото и тънещо в мизерия човечество. Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон.
към текста >>
Преди да почне сказката ние прочетохме гласно няколко
мисли
от П.
Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто). Съидейнически поздрав Тадрос Мигали Пишат ни от Будапеща, Унгария „ . . . Много се радваме, че получихме в. „Frateco“. Точно вчера се състоя събранието на Християнската есперантска лига в клуба със сказки със светливи картини на унгарски език.
Преди да почне сказката ние прочетохме гласно няколко
мисли
от П.
Дънов за Любовта от февруарския брой.“ П. Балкани СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Идете в Галилея (из неделната беседа „Идете в Галилея“ – 17. XII. 1939 г.) Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта. Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място.
към текста >>
Мислите
ли, че растението, което се жертва е глупаво?
Че ако за нас не бяха се жертвали плодовете, какво щеше да бъде с нашия живот? Единственото хубаво нещо, което имаме, го е постоянната жертва, която се дава за нас. Кои се жертват за нас? — Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на земята да се жертват заради нас.
Мислите
ли, че растението, което се жертва е глупаво?
Не, всички растения са деца на ангелите Животните пък са деца на архангелите. Следователно, вие ядете децата на ангелите и архангелите, които са се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, вие казвате: „Как можем да се жертваме? “ Значи, всички могат да се жертват за нас, а ние да не се жертваме за никого.
към текста >>
Та казвам: трябва да имаме хубави чувства към Бога, който е приготвил всичко така разумно, който е
промислил
за нас и който ни с дал всички възможности да постигнем своите желания.
Не само външна жертва, но и вътрешна жертва е необходима. Ето. милиони клетки в даден случай се жертват, за да можем да живеем ние. По този начин става правилна вътрешна смяна в организма. Благодарение на тази вътрешна смяна, ние можем да прогресираме. Ако тази смяна не ставаше, не зная как бихме могли да живеем на земята.
Та казвам: трябва да имаме хубави чувства към Бога, който е приготвил всичко така разумно, който е
промислил
за нас и който ни с дал всички възможности да постигнем своите желания.
В това се състои проявлението на човека. Като знаете това, стремете се да ме се подавате на чуждо влияние, да ме ви спъват хората. Нека всичко у вас да произтича от любов, изпълнете го. В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали е за духовния или за Божествения свят, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени. Всичко онова, което не е свещено, то е извън рамките на любовта.
към текста >>
Ти
мислиш
, че никой не те обича.
Нереалната любов е в сенките. Значи, и любовта си има свои сенки. Любовта на сенките е преходна любов. Тя трае месец, два, три, година, две. Когато изпаднете в едно неразположение, ще знаете, че това са сенките на любовта.
Ти
мислиш
, че никой не те обича.
Това е едно заблуждение. Вие сте дотолкова прави, че никой не ви обича, доколкото и вие не обичате никого. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Казваш: „Ама аз го обичам“. Щом го обичаш, и той те обича.
към текста >>
Това, което човек
мисли
, и чувства, и го прави, в това седи неговата сила.
В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвате всичко. Щом излезете навън, дойде ви пак стария ум и казвате: Не е така, както си мислех. И това не било реалното в живота. Силата на човека седи в това, сам да си въздейства.
Това, което човек
мисли
, и чувства, и го прави, в това седи неговата сила.
Вие ще кажете, че можете да мислите и да чувствате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувства и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно, всеки човек, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, това е друг въпрос, но влажното е, че този човек е свършил една добра работа.
към текста >>
Вие ще кажете, че можете да
мислите
и да чувствате нещо глупаво.
Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвате всичко. Щом излезете навън, дойде ви пак стария ум и казвате: Не е така, както си мислех. И това не било реалното в живота. Силата на човека седи в това, сам да си въздейства. Това, което човек мисли, и чувства, и го прави, в това седи неговата сила.
Вие ще кажете, че можете да
мислите
и да чувствате нещо глупаво.
В любовта няма глупави неща Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувства и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно, всеки човек, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, това е друг въпрос, но влажното е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте.
към текста >>
Всичко, което човек
мисли
, чувства и прави в името
на
любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
И това не било реалното в живота. Силата на човека седи в това, сам да си въздейства. Това, което човек мисли, и чувства, и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че можете да мислите и да чувствате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща Любовта е Божествено състояние.
Всичко, което човек
мисли
, чувства и прави в името
на
любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество.
Следователно, всеки човек, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, това е друг въпрос, но влажното е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.
към текста >>
Мислите
ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми?
— Защото не могъл да уреди материалните си работи. В същност, вярно е че е бил глупав. но защо ? — Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си.
Мислите
ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми?
Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитание, но в края на краищата ще възтържествувате. Христос беше поставен на големи изпитания. Римските войници се гавреха с Него, разпнаха Го, но има ли по-почетен човек от Христа днес! Днес 500 милиона хора вървят в неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него.
към текста >>
Нс поставяйте криви
мисли
в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка.
В любовта няма разкаяние. Който обича, той обича безкористно. Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш. Не поставяйте препятствие на любовта.
Нс поставяйте криви
мисли
в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъка.
Не поставяйте криви чувства в сърцето си за любовта, защото така се поврежда сърцето. Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се осакатите. За всяко нещо, което правите, ще чуете един вътрешен глас, който ще ви коригира, ще ви каже доколко сте постъпили право. Има неща в любовта, които са верни, но има неща, които не са верни, които не представят тази пълнота, която очаквате. Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една дарба, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него.
към текста >>
Като
мислим
, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите
на
любовта.
житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него. Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни.
Като
мислим
, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите
на
любовта.
Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост — цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов. Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия свят, това е любовта. Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина. В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси, и за вас, и за европейските народи, и за цялото. човечество.
към текста >>
София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни
мисли
, които Д-р Руд.
Христос казва на учениците си: „Идете и кажете на братята си да отидат в Галилея.“ Галилея представя главата на човека. Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, който иде сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 17. XII. 1940 г.
София — Изгрев КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Една от новите и крайно интересни
мисли
, които Д-р Руд.
Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят.
към текста >>
А божественото, което
осмисли
живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас.
А божественото, което
осмисли
живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
Следователно от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, вейки един съсъд добива своята ценност от съдържанието. което е вложено в него. Туй съдържание е разумния живот.
към текста >>
От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще
осмисли
самото общество.
Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото, което осмисли живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока.
От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще
осмисли
самото общество.
Или, казано на обикновен език, вейки един съсъд добива своята ценност от съдържанието. което е вложено в него. Туй съдържание е разумния живот. Още един въпрос може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да осмисли?
към текста >>
Мислят ли те, че чрез отричане
на
гореизложената велика истина животът може да
осмисли
?
От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, вейки един съсъд добива своята ценност от съдържанието. което е вложено в него. Туй съдържание е разумния живот. Още един въпрос може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение?
Мислят ли те, че чрез отричане
на
гореизложената велика истина животът може да
осмисли
?
Те ни проповядват култура, но коя? Културата на насилието, на войната, убийствата, затворите, и други ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? Оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи, като едно правило на душата към великото, божественото благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към ближния си.
към текста >>
Той не може да
мисли
за развитието
на
целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности.
Затова е възможно странното на пръв поглед положение, в което виждаме некога творците, които казват, че сами ме с очаквали така лесно да създадат това, или онова свое творение. Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение. Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си.
Той не може да
мисли
за развитието
на
целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности.
Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му. Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по идеи, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г. Томалевски ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА И звездите се размножават и умират Всичко във вселената се ражда, остарява и умира Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон. Небесния свод не е бил осветяван всякога от едни и същи светила. Звездите, които друг път са светили над бездната, са изчезнали завинаги; други, които не са виждали хората преди няколко века, блещукал.
към текста >>
Омразата, враждата, лошите
мисли
, низките чувства и страсти — ето кое е храната, която едничка подържа силата и живота
на
това кръвожадно чудовище.
Но не ми се сърди, ако, ти кажа, че виждам и твоето невежество. Я ми кажи, като си тръгнал да убиваш кръвожадното чудовище, знаеш ли откъде то черпи сили за своето съществувание? Незнам — отговорил юнака с наведена глава. — Аз ще ти кажа. От човешките сърца изсмуква то своята сила и живот.
Омразата, враждата, лошите
мисли
, низките чувства и страсти — ето кое е храната, която едничка подържа силата и живота
на
това кръвожадно чудовище.
Ясно ли ти е това? — Да, сега разбрах отговорил юнака смирено. — Да убиеш и унищожиш това кръвожадно чудовище, ти неможеш, но да унищожиш и изкорениш от себе си злото, което служи за храна и дава сили и живот на чудовището това можеш! И това трябва да направиш! А когато и всеки от хората направи това, когато всеки победи и унищожи в себе си омразата, враждата, лошите мисли и чувства, тогава ще бъде победено и унищожено кръвожадното чудовище.
към текста >>
А когато и всеки от хората направи това, когато всеки победи и унищожи в себе си омразата, враждата, лошите
мисли
и чувства, тогава ще бъде победено и унищожено кръвожадното чудовище.
Омразата, враждата, лошите мисли, низките чувства и страсти — ето кое е храната, която едничка подържа силата и живота на това кръвожадно чудовище. Ясно ли ти е това? — Да, сега разбрах отговорил юнака смирено. — Да убиеш и унищожиш това кръвожадно чудовище, ти неможеш, но да унищожиш и изкорениш от себе си злото, което служи за храна и дава сили и живот на чудовището това можеш! И това трябва да направиш!
А когато и всеки от хората направи това, когато всеки победи и унищожи в себе си омразата, враждата, лошите
мисли
и чувства, тогава ще бъде победено и унищожено кръвожадното чудовище.
Ясно ли ти е това? Ясно ми е всичко. — Сега тръгни по тоя път и върви все към юг. Ще стигнеш до Дървото на любовта там ще спреш и ще ядеш от неговите плодове. От там ще продължиш пътя, който води в Страната на мирът.
към текста >>
Той не ги разрешава окончателно, но както проблясъците но мълнията осветляват за миг силуета
на
далечни планински върхове, така и той нахвърля редица
мисли
— проблясъци
на
една научна, но вдълбочена мисъл, които потикват читателя сам да продължи търсенето
на
истината, сам да търси отговора
на
подигнатите въпроси.
КНИГОПИС Сигнали, от Г. Томалевски със следното съдържание: С кервана на вековете, Човекът епизод и човекът съдба, В лабиринта на човешката душа. Човекът когото обичаме. Исус от Назарет, Неизвестност ръце, Наука и индустрия, Полюси в изкуството, Изкуството да слушаме, Славянската стихия. С присъщия му художествен стил и със своите обширни познания в различни области на съвременната наука, вдълбочени от едно духовно светоразбиране, Георги Томалевски разглежда в тази си книга редица съществени въпроси на живота.
Той не ги разрешава окончателно, но както проблясъците но мълнията осветляват за миг силуета
на
далечни планински върхове, така и той нахвърля редица
мисли
— проблясъци
на
една научна, но вдълбочена мисъл, които потикват читателя сам да продължи търсенето
на
истината, сам да търси отговора
на
подигнатите въпроси.
И тъкмо това е, изглежда, цялата която автора си е поставил: с отделни, загатващи, но недоизказващи, светкавични сигнали да насочи мислещите люде на днешното време към една по-правилна ориентировка всред хаоса на днешните противоречиви схващания за живота. Книгата е издание на книгоизд. „Хемус“ и струва 35 лева. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вестник на жената, брой 849 е посветен на майката по случай денят на майката и съдържа: Ти, майко!
към текста >>
26.
 
-
Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото
тяло
са дозрели и дозряват за една по-висша форма
на
битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота.
В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец. Твоят път ще завърши с победа— възкресението. П л а м е н КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА Из новоизлязлата книга „ЩО Е КРАСОТА“ от Ангел Томов ... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония.
Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото
тяло
са дозрели и дозряват за една по-висша форма
на
битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота.
Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството. Незадоволяването на тая все по-въпиеща и належаща нужда или недостатъчното й задоволяване — ето причината на цялото бедствено състояние на днешното човечество. За тази по-висша красота се надигат динамизираните от противоречията, дисхармонията и неправдите, страдащите социални сили; надигат се онеправданите, потиснатите нации, държави, обществени класи, като носители на новия по съвършен, по-хармоничен, по прекрасен живот. Остротата на социалната криза, размерът на страданието, величавият и грандиозен устрем на новите творчески сили, величавият размах на социалните конфликти, стълкновения и борби, степента на възпламеняване и ентусиазъм на масите от близкия и далечни идеали или от образа на бленувания по-щастлив и по-прекрасен живот — всичко това говори преди всичко за великата необходимост за човешкия дух и социалния живот от по-висша хармония и красота; всичко това говори за действието на великия основен закон, говори ни за вселенския жизнен порядък и за върховната воля, проявяваща се в този закон и този порядък. Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота.
към текста >>
Човек не трябва да
мисли
, че е научил всичко и няма какво повече да учи.
Виж, затрепкаха лъчите на Божествений огън! * Твои братя — легиони, са застанали на крак и в космичните закони те разчитат знак след знак. * Ставай, в прелестта велика на живота да прозреш и на любовта езика с буден дух да разбере! В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII. 1939 г.) Животът е училище.
Човек не трябва да
мисли
, че е научил всичко и няма какво повече да учи.
Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога.
към текста >>
Когато добрият човек
мисли
че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
* Ставай, в прелестта велика на живота да прозреш и на любовта езика с буден дух да разбере! В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII. 1939 г.) Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат.
Когато добрият човек
мисли
че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят. Да вярваш това не е същността на нещата, това е религия.
към текста >>
Когато ученият човек
мисли
, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота.
В. Н е д е в СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Акаш и прана (из неделната беседа „Акаш и прана“ – 24. XII. 1939 г.) Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
Когато ученият човек
мисли
, че всичко е научил и няма какво повече да учи и той е нещастен, недоволен е от живота.
Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят. Да вярваш това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо?
към текста >>
За да се ползва от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение
на
праната в човешкото
тяло
произлизат различните болести.
Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа Те имат амбиция да заповядват и на боговете. Обаче за да се ползват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша стои нещо друго, което ние не знаем какво е, какво неговата същина. Акаша и прана са изявления на същина, която седи зад тях която ние нямаме ясна представа.
За да се ползва от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение
на
праната в човешкото
тяло
произлизат различните болести.
Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите зависят от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм В някои органи има повече прана, а в други — по-малко,-вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други - по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение. Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други — богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре-Индусите поддържат, че човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната.
към текста >>
Ако не
мислите
, не чувствате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната, и няма да извършват правилно своите функции.
В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната. Защо човек трябва да постъпва правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето ти и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от прана в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно.
Ако не
мислите
, не чувствате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната, и няма да извършват правилно своите функции.
Вследствие на това ще се създадат ред противоречия. За да се избегнат болестите, както противоречията в живота, всички учени хора са започнели да изучават праната и акаша, за да могат правилно да се ползват от тях. Те ги изучават във всичките им форми. Сегашните хора се стремят да създадат нов свят. В какво седи новият свят?
към текста >>
Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще
промисли
.
Учителят черпи нещо от своя способен ученик. От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора.
Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще
промисли
.
Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.
към текста >>
Господ е
промислил
за всичко отдавна, но остава ние да
промислим
.
От ученика излиза прана, с която той плаща на учителя си за уроци те, които му преподава. Всеки човек трябва да има поне една дарба в себе си, от която да излиза прана. С тази прана човек плаща на хората за услугите, които те му правят. Сега аз искам вие да схванете научната страна, да знаете в какво се крият погрешките на съвременните хора. Мнозина са дошли до положение да очакват всичко от Бога и казват: Господ ще промисли.
Господ е
промислил
за всичко отдавна, но остава ние да
промислим
.
Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?
към текста >>
Мислите
ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Господ е промислил за всичко отдавна, но остава ние да промислим. Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл.
Мислите
ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Ако мислите така, това е много казано. На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: да впрегнеш волята си да Му служиш. да впрегнеш сърцето си да Го обичаш и да впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш.
към текста >>
Ако
мислите
така, това е много казано.
Казвате: да се помолим на Бога. — Как ще се помолите на Бога? Ако аз се моля на Бога и Му служа, молитвата ми има смисъл. Но ако се моля и не Му служа, молитвата няма никакъв смисъл. Мислите ли, че Бог може всякога да ви слуша?
Ако
мислите
така, това е много казано.
На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: да впрегнеш волята си да Му служиш. да впрегнеш сърцето си да Го обичаш и да впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш. Той ще те слуша.
към текста >>
като
мислиш
, Бог е в твоята мисъл.
Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет шест минути да не дишате. Като дишаш.
като
мислиш
, Бог е в твоята мисъл.
Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли.
към текста >>
Правили ли сте опит да не
мислите
?
Опитайте се да спрете пет шест минути да не дишате. Като дишаш. като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки.
Правили ли сте опит да не
мислите
?
Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли. той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.
към текста >>
Когато някой казва, че не иска да
мисли
.
като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.
Когато някой казва, че не иска да
мисли
.
той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно.
към текста >>
той има пред вид друго нещо—да не
мисли
за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли.
той има пред вид друго нещо—да не
мисли
за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
към текста >>
Или, човек не трябва да
мисли
едновременно за много работи.
Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли. той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Или, човек не трябва да
мисли
едновременно за много работи.
Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ?
към текста >>
Ако искаш да постигнеш нещо,
мисли
само за една работа.
Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли. той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи.
Ако искаш да постигнеш нещо,
мисли
само за една работа.
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ? Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на Световната война, която го много учудвала.
към текста >>
Щом искаш да реализираш нещо,
мисли
само за него, не
мисли
за неколко работи още.
Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли. той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.
Щом искаш да реализираш нещо,
мисли
само за него, не
мисли
за неколко работи още.
Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ? Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на Световната война, която го много учудвала. Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе.
към текста >>
Има мъчнотии, чувства,
мисли
и постъпки, които се явяват в живота
на
човека като школовка.
Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливците. Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне.
Има мъчнотии, чувства,
мисли
и постъпки, които се явяват в живота
на
човека като школовка.
Ако той не може да понесе тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония. на които говориш.
към текста >>
Всеки ден по един час човек трябва да
мисли
за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си и да се ползва от нея.
Доколкото си силен ти. дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това: човек трябва де разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи, мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната.
Всеки ден по един час човек трябва да
мисли
за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си и да се ползва от нея.
Праната иде от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната е слънцето. Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си тяло. Ако те боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш, към болния орган, да го лекуваш . Този орган се нуждае от такава енергия. Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите.
към текста >>
Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си
тяло
.
Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това: човек трябва де разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи, мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от слънцето, за да може да я възприеме в себе си и да се ползва от нея. Праната иде от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната е слънцето.
Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си
тяло
.
Ако те боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш, към болния орган, да го лекуваш . Този орган се нуждае от такава енергия. Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана.
към текста >>
И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в
тялото
и направлява неговите функции.
Ако нямаш пари., ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? — Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармониран, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята — в хармония с правдата.
И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в
тялото
и направлява неговите функции.
Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство — мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на земята. В невежеството не може да има блаженство.
към текста >>
Парите са последното нещо, за което трябва да се
мисли
.
Значи, още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе, Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на земята още чуете гласа на Бога и в другия свят ще го чуете. Казвам: Ще се научите да дишате правилно, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари.
Парите са последното нещо, за което трябва да се
мисли
.
Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли че богатият баща не е помислил за любимия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
към текста >>
Мислите
ли че богатият баща не е
помислил
за любимия си син?
Ако на земята още чуете гласа на Бога и в другия свят ще го чуете. Казвам: Ще се научите да дишате правилно, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си.
Мислите
ли че богатият баща не е
помислил
за любимия си син?
Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това, хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към текста >>
Мислите
ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли че богатият баща не е помислил за любимия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено.
Мислите
ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
Това е невъзможно. Въпреки това, хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо. Засега се изискват хора силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора.
към текста >>
Всеки трябва да
мисли
правилно.
За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Ако въпроса е за богатство, аз мега да направя всекиго богат, но при това положение хората ще станат по-лоши, ако те не разбират неговото предназначение Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно.
Всеки трябва да
мисли
правилно.
Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат божествени. Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година.
към текста >>
Никой няма право да
мисли
, че е слаб, защото Бог му е дал извор
на
неизчерпаема сила.
И като слизаме и като се качваме, това трябва да бъде вечния идеал на нашите души — да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме. Из беседата, държана от Учителя на 24. XII. 1939 год. _________________________________ Силата е във вас. Не мислете, че сте слаби.
Никой няма право да
мисли
, че е слаб, защото Бог му е дал извор
на
неизчерпаема сила.
Естествено, когато със скръстени ръце чакате резултати, вие няма да ги получите. Почнете само да действате, и резултатите непременно ще дойдат. Нужна е и разумност в действията ни. Но и нея Бог не ни е отказал. Вслушвайте се в гласа му, който говори в душите Ви, и вие ще намерите правия път.
към текста >>
Тя
помислила
, че това е бозаджията и отговорила: — Нали ти казах да не идваш, няма вече да взимаме боза.
Малкото парици, с които разполагаха, започнаха постепенно да намаляват и, за по-голяма икономия, хранеха се само с боза и хляб. Но, ето че парите вече съвсем се изчерпиха, а Цено е вее още без работа. Изтече месеца, а трябва и наема на квартирата да платя! — Казаха на бозаджията да ме им носи повече боза... Една вечер Цено, след като ходил цял ден да търси работа от студ, умора и глад, гласът му съвсем пресипнал, се прибира в къщи едва влачейки се — отпаднал. Чука на вратата и с дрезгав глас вика на Пенка да му отвори.
Тя
помислила
, че това е бозаджията и отговорила: — Нали ти казах да не идваш, няма вече да взимаме боза.
— Аз не съм бозаджията, аз съм Цено. — Цено го няма, хайде върви си, не отварям. Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена. — Отворила му. Той цял треперел от студ и глад... Не бой се, мили, думаше добрата съпруга.
към текста >>
Господ е добър, Той ще
промисли
и за нас ...
На
другата сутрин те излязоха да направят разходка и да се малко разведрят.
— Аз не съм бозаджията, аз съм Цено. — Цено го няма, хайде върви си, не отварям. Най-после, след като той настоятелно почукал няколко пъти, Пенка погледнала през скъсаното перде и видяла Цена. — Отворила му. Той цял треперел от студ и глад... Не бой се, мили, думаше добрата съпруга.
Господ е добър, Той ще
промисли
и за нас ...
На
другата сутрин те излязоха да направят разходка и да се малко разведрят.
Беше в първите дни на януари, но времето бе топло, приятно, слънчево. Каква бе изненадата ни, когато те забелязаха, че между камънаците по присоя надничаше къдроглава коприва ... — Ето, Цено, мили мой — коприва! — Аз нали ти казах, че Господ ще промисли за нас. Казано е в Писанието, че не само с хляб може да се живее. Нашата духовна храна е любовта, която замести хлебеца, който ни липсва за сега, а за напред — Господ е добър... Те набраха пълна кърпа с коприва, а в друга — малко съчки и късно вечерта, да ме ги видят съседите, се върнаха в къщи.
към текста >>
— Аз нали ти казах, че Господ ще
промисли
за нас.
— Отворила му. Той цял треперел от студ и глад... Не бой се, мили, думаше добрата съпруга. Господ е добър, Той ще промисли и за нас ... На другата сутрин те излязоха да направят разходка и да се малко разведрят. Беше в първите дни на януари, но времето бе топло, приятно, слънчево. Каква бе изненадата ни, когато те забелязаха, че между камънаците по присоя надничаше къдроглава коприва ... — Ето, Цено, мили мой — коприва!
— Аз нали ти казах, че Господ ще
промисли
за нас.
Казано е в Писанието, че не само с хляб може да се живее. Нашата духовна храна е любовта, която замести хлебеца, който ни липсва за сега, а за напред — Господ е добър... Те набраха пълна кърпа с коприва, а в друга — малко съчки и късно вечерта, да ме ги видят съседите, се върнаха в къщи. Единственият им прибор беше едно войнишко канче, в което сипваха бозата, когато имаха пари и две лъжици, а сега това канче изпълняваше службата на тенджера, в което варяха копривата. За печка им служеше едно газена тенекия, която Цено, като техник, беше приспособил. Сварената коприва, макар без сол, тъй като нямаха дори 1 лев да си купят сол, им се стори прекрасна, пищна гозба.
към текста >>
Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще
промисли
и за утрешния Великден, и за бъдещите дни.
Това е нещо нечувано и невиждано в историята на младоженците, мила моя. — Върни се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре. — Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка.
Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще
промисли
и за утрешния Великден, и за бъдещите дни.
Аз твърдо вярвам в това и те моля да се успокоиш. — Не за себе си жаля, а за тебе, мила, каза Цено. Аз съм свикнал — де с хляб, де без хляб — но ти, която всичко имаше, сега си длъжна да споделяш моята нерадостна съдба. — Аз тъй свикнах с копривата, Цено, че се чудя, ако се на ложи, как ще се откажем от нея. Та това е велика Божия благодат!
към текста >>
— Велика жена,
помисли
си Цено, и нещо топло.
Но тези нейни думи го окуражиха, Той вижда, че тя не е като другите жени. Иначе не можеше да се обясни. Коя жена, особено млада булка, би издържала четири месеци без хляб — само с коприва?! — Не би ли напуснала мъжа си още на четвъртия ден?! А ето моята Пенка не само, че не ме напуща, но ме окуражава и уверява в Божия промисъл за утрешния ден.
— Велика жена,
помисли
си Цено, и нещо топло.
светло се разля в душата му. Сега той бе готов, ако се наложи, още четири години да споделя варената коприва с нея. . . Те вървят и разговарят нежно, окуражително. Остават им още три километра до града.
към текста >>
Преди да се
замисли
за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно
на
египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните.
Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя. Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите. Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката. Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си.
Преди да се
замисли
за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно
на
египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните.
И ето че от празнотата на един човек се издигна храм — музей за небесните висини и днес в тая обсерватория се извършват работи от голямо значение за астрономията. Между другото американците се мъчили и мъчат да отбулят тайната на спиралните небулози. Наименованието небулози на тия небесни тела подхожда, защото самите небулози са в газообразно състояние, когато тъй наречените спирални небулози са грамадни групи звездни светлини. Дълго време астрономите са могли да различат със своите инструменти спиралните небулози от звездите. Гледани праз телескопа те изглеждат като светлици петна по небесния свод, а снетите фотографии много ясно очертават тяхната спирална форма.
към текста >>
27.
 
-
Нека не
мислим
, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено,
на
което можем да разчитаме и
на
което можем да се спрем. Не!
Животът коренно ще се промени. Светът ще промени не само своята физиономия, но също така и своята основна насока, своя дух, своя начин на схващане. Не че старото съвършено ще изчезне, — мнозина, като живи гробници, като музеи за археологически ценности, ще останат да пазят неговите догми и форми. Обаче в основната насока на живота ще вземе надмощие един нов дух, основните черти на когото ще бъдат: първо, новото, дълбоко и основно познаване на живота, което ще дойде да замени съвременното детски-наивно материалистическо схващане и второ, животът за цялото. Съответно с тоя нов дух и с неговите главни отличителни черти, ще се създаде една нова литература, ще се даде на народа ни и на човечеството една нова книга, в която духовно жадните ще утолят глада и жаждата си за истински духовни ценности.
Нека не
мислим
, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено,
на
което можем да разчитаме и
на
което можем да се спрем. Не!
Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще. Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха. В нея ще се отразяват възвишените схващания на един нов мироглед. В нея ще се очертават контурите на един нов свят и на едно ново човечество.
към текста >>
Като се
обезсмисли
живота и проблесне Божествения лъч в тебе, това е новото.
Ние плачем за изгубената любов, но вярваме, че изгубеното пак може да го спечелим. В какво седи новото? Новото седи в онова, което освобождава човека, в онзи извор, който тече в градината, полива и подобрява всичко в своя път. В новото играе главната роля човешката мисъл, човешкото сърце — волята, духът и душата. Новото в света, това е проявлението на Бога.
Като се
обезсмисли
живота и проблесне Божествения лъч в тебе, това е новото.
Вие трябва да изучите в какво седи истинския живот. Искате ли да бъдете здрав, поддържайте правилния процес на храненето и дишането. Който се храни без да мисли, и който диша без да мисли, той скоро заболява. Мисълта е, която използва онзи процес на храненето. Чрез мисълта и чувствата новият живот иде.
към текста >>
Който се храни без да
мисли
, и който диша без да
мисли
, той скоро заболява.
В новото играе главната роля човешката мисъл, човешкото сърце — волята, духът и душата. Новото в света, това е проявлението на Бога. Като се обезсмисли живота и проблесне Божествения лъч в тебе, това е новото. Вие трябва да изучите в какво седи истинския живот. Искате ли да бъдете здрав, поддържайте правилния процес на храненето и дишането.
Който се храни без да
мисли
, и който диша без да
мисли
, той скоро заболява.
Мисълта е, която използва онзи процес на храненето. Чрез мисълта и чувствата новият живот иде. Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош?
към текста >>
Ако твоето добро не може да регулира твоите
мисли
, желания и постъпки, то не добро.
То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта.
Ако твоето добро не може да регулира твоите
мисли
, желания и постъпки, то не добро.
И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
към текста >>
Когато ти
мислиш
зло, то е дървото за познаване
на
доброто и злото, от което се храниш.
Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . .
Когато ти
мислиш
зло, то е дървото за познаване
на
доброто и злото, от което се храниш.
А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша.
към текста >>
А когато ти
мислиш
добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само
на
доброто.
И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
А когато ти
мислиш
добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само
на
доброто.
Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша. Без любовта, единственото стяжание е смъртта.
към текста >>
Ти не
мислиш
да обичаш лошия човек.
Мирът е за добрите държави, а не за лошите. Това трябва да го знаят всички. И любовта е за добрите хора, не е за лошите хора. Лошите хора са пробити грънци. Каквото благословение и да им дадеш, то ще изтече навън.
Ти не
мислиш
да обичаш лошия човек.
Ако го обичаш, той ще стане по-лош. Ако му дадеш пари, той ще стане по-лош. Каквото му дадеш, той ще стане по-лош. Всеки трябва да дойде до онова положение, да знае, че не са материалните блага, които създават човека. Материалните блага трябва да дойдат отпосле.
към текста >>
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и
мисли
как да излезе от пашкула.
Казвате: „Как ще стане това? “ — Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
Щом изпреде пашкула, тя се затвори вътре известно време и
мисли
как да излезе от пашкула.
И тази глупава буба един ден излиза във вид не пеперуда. Като пеперуда, тя се облича с пъстра дреха, украсена с 40 — 50 цвята. Как става това? — Тази пеперуда е представител на един ангел. Той е нейният баща, който е работил заедно с нея в лабораторията, за да я украси.
към текста >>
Този дух се усмихне, и си
мисли
: Много има да пати главата ти.
След това иде историята на човешката раса, за която се казва, че Бог взе пръст и направи от нея човека. Вдъхна после в него дихание и той стана жива душа. От човешката раса излизат и пеперудите и животните, които слизат заедно с хората на земята, да имат опитност, да видят какво представят хора та. Има случаи когато някой дух слиза във вид на кон, на вол, на крава. Вие ги впрягате на работа, биете ги.
Този дух се усмихне, и си
мисли
: Много има да пати главата ти.
Кой стои по-високо, млекопитаещите ли, които дойдоха да помагат на хората, или хората? Те дойдоха преди човека, те са по-стари от него. Значи, имат условия да бъдат по-умни. Те заеха низка служба. И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има.
към текста >>
Като възприемеш от неговите
мисли
.
за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, това е живото дърво, от което като ядеш плод, ще оздравееш.
Като възприемеш от неговите
мисли
.
т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
Сега, като говоря за плача, вие
мислите
, че засягам някого.
Значи, това, което Той научил, това е Истината. Не роптайте против това, което сега имате. Вие се оплаквате от живота. Не се оплаквайте. Научете се да се радвате на страданието.
Сега, като говоря за плача, вие
мислите
, че засягам някого.
Не, аз говоря принципиално. Младият плаче. Значи млад е само онзи, който е познал Бога. Възрастен е онзи, който е познал Бога. Стар е онзи, който е познал Бога.
към текста >>
Докато любовта присъства в човека, той се радва
на
светли
мисли
,
на
благородни чувства,
на
силна воля,
на
здраво
тяло
.
От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва.
Докато любовта присъства в човека, той се радва
на
светли
мисли
,
на
благородни чувства,
на
силна воля,
на
здраво
тяло
.
Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. А любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Из беседите МОЛИТВА ЗА УЧИТЕЛЯ — Благодарим Ти, Боже, че изпрати с дух при нашия незаменим Учител, благодарим Ти, че изостри наший слух за Словото на този вдъхновител. * — Благослови Го, Творче, триж благослови — да бъде между нази жив и бодър и всички нас, край Него, Ти благослови за Тебе да напуснем своя одър. * — Благослови Го, молим Ти се — Твоя план с Мъдрост да развий пред наште взори: със светлина пиши на Неговата длан това, което има да говори.
към текста >>
Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо
тяло
и една достатъчно отзивчива нервна система.
Четвърто ще обича повече да чете и да размишлява, и ще бъде привличано повече към своите книги, отколкото към шумния практически живот. Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават наследствеността, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици. И тези естествени склонности се проявяват твърде рано, дори и при неблагоприятни условия. Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ? Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение.
Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо
тяло
и една достатъчно отзивчива нервна система.
Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава. Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения.
към текста >>
Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско
тяло
и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания
на
душата.
Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ? Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение. Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо тяло и една достатъчно отзивчива нервна система. Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава. Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества.
Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско
тяло
и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания
на
душата.
Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н. Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С.
към текста >>
Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро
на
война, е един древен войник, който се е върнал
на
земята в едно младо
тяло
; детето-мечтател, което разбира езика
на
шумящата гора и
на
неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида
на
красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра
на
печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието
на
един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение.
Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро
на
война, е един древен войник, който се е върнал
на
земята в едно младо
тяло
; детето-мечтател, което разбира езика
на
шумящата гора и
на
неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида
на
красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра
на
печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието
на
един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г.
към текста >>
28.
 
-
Величието е плод
на
духа, а не
на
сянката —
тялото
.
Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, в не отвън.
Величието е плод
на
духа, а не
на
сянката —
тялото
.
Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света. Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни. Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно, — един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа.
към текста >>
Пламен ЕНЕРГЕТИЧНАТА СЪДЪРЖИМОСТ
НА
ХРАНИТЕ Под енергетична съдържимост
на
храната се разбира, числото
на
калориите, които тя освобождава при обмена
на
веществата в
тялото
.
— да реализира истински новата и истински великата България, на преден план трябва да бъде изтъкнат човекът — Дух, а не човекът — сянка. С други думи, ние трябва да творим с очи отправени към Вечността, — към онова, що е истински реално, трайно, вечно, ние трябва да творим със съзнание, обхващащо и проникващо Плана на върховния Ръководител на човешките съдбини, а не с очи вперени във външното, в материалното, и със съзнание, погълнато в някакви човешки, късогледи и едностранчиви планове. Съществува един велик План. Той е План не на хората, а на Бога. Него трябва да познаем и за неговото осъществяване да работим: Велика по дух България, която разпраща светлина на цялото човечество.
Пламен ЕНЕРГЕТИЧНАТА СЪДЪРЖИМОСТ
НА
ХРАНИТЕ Под енергетична съдържимост
на
храната се разбира, числото
на
калориите, които тя освобождава при обмена
на
веществата в
тялото
.
Тази енергетичност, преди известно време, се пресмяташе само въз основа на въглехидратите, белтъчините и мазнините. които една храна съдържа. Оценяването на витамините, като незаменими вещества при храненето, даде нова насока на възгледа за хранителността и енергетичността на храната. Потенциалната хранителна енергия в продуктите е значи сборът от калориите, които дават въглехидратите, белтъчините и мазнините, плюс витамините и солните комплекси. Тази потенциална енергия вложена (съдържаща се) в различните елементи на храната произхожда от слънчевата светлина.
към текста >>
Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване
на
човешкото съзнание и
на
човешката индивидуалност при смъртта
на
физическото
тяло
?
Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват?
Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване
на
човешкото съзнание и
на
човешката индивидуалност при смъртта
на
физическото
тяло
?
Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден.
към текста >>
Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване
на
хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние
на
човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането
на
физическото
тяло
.
Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден.
Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване
на
хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние
на
човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането
на
физическото
тяло
.
Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува.
към текста >>
Опитайте се само да кажете
на
съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието
на
човешкия дух, запазваното
на
човешката индивидуалност след смъртта
на
тялото
и последователното превъплъщение
на
тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението
на
тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената
на
съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“.
— Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден. Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло.
Опитайте се само да кажете
на
съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието
на
човешкия дух, запазваното
на
човешката индивидуалност след смъртта
на
тялото
и последователното превъплъщение
на
тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението
на
тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената
на
съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“.
Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново.
към текста >>
Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото
на
действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността
на
безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от
тялото
, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но
тялото
, тя се възвръща отново
на
земята, въплъщавайки се в ново.
Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува.
Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото
на
действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността
на
безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от
тялото
, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но
тялото
, тя се възвръща отново
на
земята, въплъщавайки се в ново.
детско тяло, за до започне отново своята еволюция. Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“.
към текста >>
детско
тяло
, за до започне отново своята еволюция.
Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново.
детско
тяло
, за до започне отново своята еволюция.
Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“. Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.
към текста >>
От многобройните случаи —
на
наблюдения и експерименти — доказващи съществуването
на
човешкия дух независимо от
тялото
, безсмъртието
на
този дух и неговите превъплъщения
на
земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай
на
доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год.
Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали.
От многобройните случаи —
на
наблюдения и експерименти — доказващи съществуването
на
човешкия дух независимо от
тялото
, безсмъртието
на
този дух и неговите превъплъщения
на
земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай
на
доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год.
имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год. на 24 септември ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години.
към текста >>
Казвам: никога не изопачавайте вашите
мисли
, чувства и постъпки.
Вие трябва да работите за развиване на своя нос, чело, брада, уши, уста, за да създадете от себе си един сюжет, достоен за рисуване от ангелите. Не е въпроса да представяте някаква карикатура, както художниците понякога рисувал, карикатури. Карикатурите не са изкуство. Те са изопачени образи, изопачени форми. Всека карикатура представлява нещо патологическо.
Казвам: никога не изопачавайте вашите
мисли
, чувства и постъпки.
Това е важен за-кон. Ако изопачите мислите си, ще изопачите своето лице. Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада.
към текста >>
Ако изопачите
мислите
си, ще изопачите своето лице.
Карикатурите не са изкуство. Те са изопачени образи, изопачени форми. Всека карикатура представлява нещо патологическо. Казвам: никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен за-кон.
Ако изопачите
мислите
си, ще изопачите своето лице.
Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада. Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата и на народите. Затова всеки народ си има своя форма, Ето защо, за да се върне към своя първичен образ, човек трябва да приеме Божествената наука.
към текста >>
Вие минавате край едно растение,
мислите
, че то нищо не разбира.
Обаче, ако това знание се напечата на човешкия мозък, ще остане место за още 999 такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени за човешкия ум. От осем хиляди години насам хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат не растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха за влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те.
Вие минавате край едно растение,
мислите
, че то нищо не разбира.
Но ако знаете неговия език то ще ви спре и ще ви каже: Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, коренчетата ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш. След това то благодари за сторената услуга. И растенията тъгуват.
към текста >>
Ако не вярвате във вашите
мисли
и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце?
Като сте минали край тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни. Сега аз не искам да вярвате в думите ми, нито в моите опити. Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене.
Ако не вярвате във вашите
мисли
и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце?
Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място.
към текста >>
Мислите
ли, че днешното, което се ражда съвършено?
Да, Бог вижда в далечното бъдеще. Той вижда, че всеки човек е една хубава книга, върху която в бъдеще ще се напишат красиви работи. И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки.
Мислите
ли, че днешното, което се ражда съвършено?
Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки.
към текста >>
Той
мисли
че условията, всичко около него е изменено.
Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува.
Той
мисли
че условията, всичко около него е изменено.
Не, вътрешно нещата не са се изменили, само външно са изменени. Бог е обещал на хората любовта и тази любов всички трябва да я приемат. Тази любов именно ще освободи човека от мъчнотиите и от ограниченията, ще му помогне да развие своите дарби и способности. Защото онова, което хората търсят, е свободата. Свобода без любов не съществува.
към текста >>
Като
мислила
дълго време, най-после майката решила да ги изплаши.
И враг да ви се представя, щом ви показва гърдите си, той е от вашия свят. Той само ви плаши, а вие се плашите от нищо и никакво. Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко момиченце и едно момченце, които били много непослушни. Майката се чудела какво да прави с тях. Викала учители, педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздейства.
Като
мислила
дълго време, най-после майката решила да ги изплаши.
Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата. Тогава майката излязла вън. След това се явила при децата си, които започнали да й се оплакват: Мамо, дойде при нас едно страшно чудовище, което искаше да ни изяде. Майката им казала: това е защото не слушате.
към текста >>
Ако и вие не служите
на
Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри
мисли
и чувства и правилни постъпки.
Майката им казала: това е защото не слушате. Ако слушате, то няма да дохожда втори път. Децата обещали да слушат. И наистина, когато не слушали, тя ги заплашвала с чудовището и те веднага се изправяли. Казвам: страданията на хората не са нищо друго, освен това чудовище с гуглата на главата.
Ако и вие не служите
на
Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри
мисли
и чувства и правилни постъпки.
От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество. Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов.
към текста >>
Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще
осмисли
живота им.
Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов.
Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще
осмисли
живота им.
Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква.
към текста >>
Проветрявайте
мислите
и чувствата с които се храните“.
А в момента, когато дойдеш ще внижа последния. Най-големият. Ще вържа двата края от огърлието на времето и ще Ти го подаря. Защото то е Твое още от първия момент. Дойди. . . Саша Светлинов ПРОВЕТРЯВАНЕ „Проветрявайте стаите, в които живеете.
Проветрявайте
мислите
и чувствата с които се храните“.
УЧИТЕЛЯ Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост. Физическата храна не е за човека цел. Тя е само условие, средство за поддържане на силите му. Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна.
към текста >>
Вратата
на
неговото
тяло
е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват.
Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна. Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота. Чиста и здравословна ли е храната, човек е бодър, весел, работоспособен, има вътрешни условия за напредък. Обаче, замърсена ли е кръвта му, в него има условия да се развият болести.
Вратата
на
неговото
тяло
е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват.
Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства.
към текста >>
При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите
мисли
и чувства.
Вратата на неговото тяло е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват. Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната.
При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите
мисли
и чувства.
Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления.
към текста >>
Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи
на
кривите
мисли
в него.
Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства.
Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи
на
кривите
мисли
в него.
Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях.
към текста >>
Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява
мислите
и чувствата си.
Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата.
Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява
мислите
и чувствата си.
Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух.
към текста >>
Чисти
мисли
, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления.
При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо.
Чисти
мисли
, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления.
Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши.
към текста >>
Затова, човек първом трябва да пречисти
мислите
и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух.
Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях.
Затова, човек първом трябва да пречисти
мислите
и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух.
Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание. УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма.
към текста >>
Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи
помисли
и планове“ (кога и как да го изядат).
Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е. не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес.
Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи
помисли
и планове“ (кога и как да го изядат).
Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов. От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др.
към текста >>
От това се разбира, че количеството
на
силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в
тялото
ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото.
В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си. Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто.
От това се разбира, че количеството
на
силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в
тялото
ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото.
Така, в тялото ни освобождават един килограм ягоди 340 калории топли на, един килограм череши 780 калории топлина, един килограм прясно мляко 692 калории топлина. Така, че и в отношение на енергичната си стойности, черешите и ягодите не са за пренебрегване. Черешите и ягодите съдържат около едно на сто свободни органични киселини, и всеки плод — свой особен аромат. Вишните имат повече киселини. Именно тия киселини и аромат им предават приятен разхладителен вкус, леко слабително действие което се засилва и от намиращата се в тях несмилаема клетъчна тъкан (в ягодите 2, а в черешите около 6 на сто).
към текста >>
Така, в
тялото
ни освобождават един килограм ягоди 340 калории топли
на
, един килограм череши 780 калории топлина, един килограм прясно мляко 692 калории топлина.
Ш и к л о в ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Череши, вишни и ягоди Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто. От това се разбира, че количеството на силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в тялото ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото.
Така, в
тялото
ни освобождават един килограм ягоди 340 калории топли
на
, един килограм череши 780 калории топлина, един килограм прясно мляко 692 калории топлина.
Така, че и в отношение на енергичната си стойности, черешите и ягодите не са за пренебрегване. Черешите и ягодите съдържат около едно на сто свободни органични киселини, и всеки плод — свой особен аромат. Вишните имат повече киселини. Именно тия киселини и аромат им предават приятен разхладителен вкус, леко слабително действие което се засилва и от намиращата се в тях несмилаема клетъчна тъкан (в ягодите 2, а в черешите около 6 на сто). Същевременно същите тия вещества дразнят хранителния канал, увеличават излъчването на храносмилателните сокове и така храната се смила и по-бързо и по-пълно.
към текста >>
Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та
на
тялото
срещу различни заболявания.
Череши - 6 — 8 грама. Тия соли се намират в благоприятно за хранене на организма съчетание и в лесно усвоима форма. От тия соли най-ценни са железните, калциевите и фосфорните. Те са потребни за всеки човек, но особено са нужни през време на растежа у младите, след това слабите и за ония. които са прекарали тежки болести, а така също за малокръвните и болни от английска болест (лошо и не достатъчно развитие на костите).
Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та
на
тялото
срещу различни заболявания.
Свойството на тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава на кръвта, да подпомагат развитието на тялото и специално на костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство. Черешите и ягодите са полезни при ликуването на хроничен запек и лениви черва при болестите на черния дроб, при жлъчни и бъбречни камъни, при болестите на пикочния мехур. Дръжките на черешите и вишните сварени 10 гр. в литър вода и употребявани като чай, увеличават отделянето на урината и затова се употребяват при отичане на тялото и при различните водянки. Ягодите и черешите са полезни за слабите, малокръвните и туберкулозните, при условие че се ядат сурови и че добре се сдъвкват.
към текста >>
Свойството
на
тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава
на
кръвта, да подпомагат развитието
на
тялото
и специално
на
костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство.
Тия соли се намират в благоприятно за хранене на организма съчетание и в лесно усвоима форма. От тия соли най-ценни са железните, калциевите и фосфорните. Те са потребни за всеки човек, но особено са нужни през време на растежа у младите, след това слабите и за ония. които са прекарали тежки болести, а така също за малокръвните и болни от английска болест (лошо и не достатъчно развитие на костите). Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та на тялото срещу различни заболявания.
Свойството
на
тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава
на
кръвта, да подпомагат развитието
на
тялото
и специално
на
костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство.
Черешите и ягодите са полезни при ликуването на хроничен запек и лениви черва при болестите на черния дроб, при жлъчни и бъбречни камъни, при болестите на пикочния мехур. Дръжките на черешите и вишните сварени 10 гр. в литър вода и употребявани като чай, увеличават отделянето на урината и затова се употребяват при отичане на тялото и при различните водянки. Ягодите и черешите са полезни за слабите, малокръвните и туберкулозните, при условие че се ядат сурови и че добре се сдъвкват. Д-р Б. Р.
към текста >>
в литър вода и употребявани като чай, увеличават отделянето
на
урината и затова се употребяват при отичане
на
тялото
и при различните водянки.
които са прекарали тежки болести, а така също за малокръвните и болни от английска болест (лошо и не достатъчно развитие на костите). Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та на тялото срещу различни заболявания. Свойството на тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава на кръвта, да подпомагат развитието на тялото и специално на костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство. Черешите и ягодите са полезни при ликуването на хроничен запек и лениви черва при болестите на черния дроб, при жлъчни и бъбречни камъни, при болестите на пикочния мехур. Дръжките на черешите и вишните сварени 10 гр.
в литър вода и употребявани като чай, увеличават отделянето
на
урината и затова се употребяват при отичане
на
тялото
и при различните водянки.
Ягодите и черешите са полезни за слабите, малокръвните и туберкулозните, при условие че се ядат сурови и че добре се сдъвкват. Д-р Б. Р.
към текста >>
29.
 
-
Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход
на
нашите
мисли
,
на
нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов.
Какво иска днес Бог от нас като народ? МИР И ЛЮБОВ! * * * Понякога думите на Бога, колкото и да с ясни и разбираеми за всички, все пак, пред полага т със себе си едно тълкуване, което, нека не забравяме, трябва да бъде правилно тълкуване. Древните оракули са говорили със символи, а днес и най-простите и ясни думи на Бога носят в себе си едно богато, и дори в известен смисъл неизчерпаемо вътрешно съдържание: Мир и любов! — това значи много, извънредно много!
Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход
на
нашите
мисли
,
на
нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов.
Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем. Бог говори в тишината! Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори. Нека, прочие, накараме човешкото в нас да млъкне, нека спрем хода на човешките мисли, за да чуем гласа на Божественото: Мир и любов! . . .
към текста >>
Нека, прочие, накараме човешкото в нас да млъкне, нека спрем хода
на
човешките
мисли
, за да чуем гласа
на
Божественото: Мир и любов!
— това значи много, извънредно много! Преди всичко, нека за момент прекъснем безспирния ход на нашите мисли, на нашия разсъждаващ принцип и се съсредоточим безмълвно, тихо, без разсъждаване, а само в едно въз приемателно, съзерцателно положение върху тези две думи: мир и любов. Като спрем нашия ум, нашия дух, нашето съзнание върху тях, без да разсъждаваме, като отхвърлим настрана и забравим за момент човешкото, ние ще дадем възможност на Божественото да проговори, да напише върху един чист фон в душата ни своето слово — ние ще придобием способността да го чуем и разберем. Бог говори в тишината! Това значи: когато човешкото млъкне, тогава Божественото започва да говори.
Нека, прочие, накараме човешкото в нас да млъкне, нека спрем хода
на
човешките
мисли
, за да чуем гласа
на
Божественото: Мир и любов!
. . . Печели този който запазва мирът — вътрешен и външен. Печели този, който дава ход на любовта — във всяко направление, — любовта, взета преди всичко като сила и като принцип. Печели този, който се отказва от човешкия късоглед разум и се оставя в ръцете на Бога! Кой разрешава въпросите?
към текста >>
Преди всичко,
тялото
на
организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно
тяло
, което е седалище
на
жизнената сила.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване.
Преди всичко,
тялото
на
организма се прониква от тъй наречения етерен двойник или етерно
тяло
, което е седалище
на
жизнената сила.
Тя е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или праната в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздухът, светлината и пр.
към текста >>
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото
тяло
и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.
Ето що казва Учителят по това: „Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана“, Други учени я наричат „животворно електричество“ и „животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната. т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото
тяло
и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова.
И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислорода, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила-праната, По тия две причини са ясни следните думи на Учителя: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста от пред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната системи.
към текста >>
* Любов, в чиито пламъци изгарят нечисти
помисли
, дела!
Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. За това ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично“. из сп. „Житно зърно“ (следва) ПЕСЕН ЗА НЕЯ Любов, която вечно грее и води те през вечността; която вечно свойта песен пее и тържествува над смъртта!
* Любов, в чиито пламъци изгарят нечисти
помисли
, дела!
Любов, която те дарява със вяра, устрем и крила! * Любов, която отразява света в кристална глъбина — Тя с шепот тих те посещава! със шепот — живо слово — светлина! * Любов, която те издига в ефирни, светли висини! Любов — вълшебна, жива книга на мировите съдбини!
към текста >>
Сега ние се намираме в един свят
на
илюзии, както младия, — той не му
мисли
за стари години.
Но защо трябва да плачеш на болния си крак? Плачът е една необходимост. Може би онези, които разсъждават повърхностно, не разбират смисъла. Болката в дадения случай е корава почва, която човек трябва да полива, за да омекне малко. Един философ така би разсъждавал.
Сега ние се намираме в един свят
на
илюзии, както младия, — той не му
мисли
за стари години.
Като се облече, тури си шапката, връзката, излезе навън, казва: Всичко е наред. Вярващите казват: аз вярвам в Бога, и мислят че всичко е наред. Но и като вярват, изпитанията пак идват. Даже любещата майка, която обича детето си, в някои случаи и тя се изменя. Детето вижда майка си такава, каквато не е.
към текста >>
Щом се разглоби
на
части човешкия организъм, човешкото
тяло
, човек се намира а едно анормално състояние.
За да виждаш добре, то е цяла една наука. Всеки предмет, който не е поставен на своя фокус, не е ясен. Може да е извън фокуса. Може да е много близо до фокуса. Ще трябва да го поставиш на неговото място.
Щом се разглоби
на
части човешкия организъм, човешкото
тяло
, човек се намира а едно анормално състояние.
Ако вие направите един човек с висок ръст, голяма глава и къси ръце, знаете какъв човек ще бъде той. Или ако направите малък човек, с височина един метър и пет десет сантиметра, пък турите два метра дълги ръце, знаете ли какво ще бъде? Ще каже те: все едно, и той е човек. Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени.
към текста >>
Под думата човек разбираме същество
на
което
мислите
са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени.
Щом се разглоби на части човешкия организъм, човешкото тяло, човек се намира а едно анормално състояние. Ако вие направите един човек с висок ръст, голяма глава и къси ръце, знаете какъв човек ще бъде той. Или ако направите малък човек, с височина един метър и пет десет сантиметра, пък турите два метра дълги ръце, знаете ли какво ще бъде? Ще каже те: все едно, и той е човек. Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия.
Под думата човек разбираме същество
на
което
мислите
са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени.
То е човек. Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен. Може едно страдание да произтича от съчетанието на мислите и външната форма. Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата.
към текста >>
Може едно страдание да произтича от съчетанието
на
мислите
и външната форма.
Ще каже те: все едно, и той е човек. Човекът е едно хармонично съчетание на мисъл, чувство и воля — постъпки, действия. Под думата човек разбираме същество на което мислите са отмерени, чувствата, постъпките и силите, които действат, са отмерени. То е човек. Всякога, когато дойде некакво страдание в човека, този порядък е нарушен.
Може едно страдание да произтича от съчетанието
на
мислите
и външната форма.
Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: грозота. Друг човек, който е малко по умен, зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство.
към текста >>
Мислите
ли, че вие.
Първото нещо, от което трябва да се пазите, е самовнушението, че вие всичко знаете и че не ви трябва повече. Казвате: Научих се, зная да се моля. Нищо не си научил още. Ти опитал ли си, когато си сиромах, нямаш пет пари, три деня си гладувал, като се помолиш, да дойде хляба? Ако дойде хлябът, ти си научил да се молиш.
Мислите
ли, че вие.
като минавате за религиозни, че сте религиозни? Човек трябва да бъде искрен. Когато човек скърби, да е радостен, че е дошла скръбта. Много малко хора съм виждал да радват на скръбта. Казвате: защо да страдам?
към текста >>
Мислите
ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости?
Казвате: защо да страдам? Моля се по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, от десет години по три пъти се моля на Господа, на мене ли праща Господ все тия работи? Другите са грешни. И този човек минава за религиозен. То е погрешно разбиране.
Мислите
ли, че един Учител, който има слабости и възпитава своите ученици, че той няма да им предаде своите слабости?
Помнете онзи закон, че като проповядвате на хората, вие предавате и положителните и отрицателните качества на вашия характер. Всеки човек. който ви говори, ви предава едновременно и положителното, отрицателното. По някой път вие сте нащрек, но същевременно става една обмяна. Не че само хората ви влияят, но и вие им влияете.
към текста >>
Вие
мислите
да унищожите вашите противници?
Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
Вие
мислите
да унищожите вашите противници?
Хората се побеждават само тогава, когато ги обичате. Хората се побеждават само тогава, когато се отнасяте разумно с тях. И вас може да ви победят така. Но в тази победа седи вашата свобода. Ако в една победа ние придобием свобода, и онези, с които воюваме, и те придобиват свобода.
към текста >>
Всеки човек, който не може да
мисли
правилно, не е в правия път.
— Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато говоря, аз ви рисувам една картина и вие трябва да разберете картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. Ако тази картина разбирате, останалото лесно ще дойде. Аз считам, че всеки човек, който не може да обича, той не е в правия път.
Всеки човек, който не може да
мисли
правилно, не е в правия път.
Всеки човек, който, не знае да постъпва, не е в правия път. Няма да му кажа че е крив, но не е в правия път не е в Божествения път. Бог вижда всичките наши погрешки, не че ги извинява, но ги търпи. От страданията които ние ще преминем, ще научим нещо. Защото страданията са неестествени.
към текста >>
Прераждането е Божествен, а не човешки закон, и затова всички безсмислени, жестоки, неразумни положения, които му се приписват, са човешки
измислици
, а не действителност.
И още по-малко законът за прераждането, който е основният стълб на човешката и на космичната еволюция, може да действа така, че вместо на пред, да тласка колелото на живота назад, като връща съществата, и специално човека, в по-нисши животински форми. За забелязване е, че, с ясното намерение да представят прераждането в една колкото се може по-неблагоприятна светлина от гледището на здравия човешки разум, с желанието да го направят колкото се може по-неприемливо за днешното човешко съзнание, неговите днешни противници са се потрудили да го представят пред очите на тези, които са незапознати с въпроса, в един съвършено изопачен вид, а именно, като фактор, противопоставящ се на прогреса и правещ безсмислени усилията за по-голяма социална справедливост. Не! Ще повторим: такъв закон за прераждането, действащ според човешките разбирания, не съществува. Съществува Божествен Закон за прераждането, чиято цел е еволюцията и който действа, съобразно върховните интереси на тази всемирна еволюция, за благото, за усъвършенстването на всички същества. А това значи, че човек нито ще се върне назад да живее в по-нисшите, животински форми, нито пък че е осъден да остане цял живот в едно мизерно състояние или в някаква затворена по отношение на други обществени слоеве каста.
Прераждането е Божествен, а не човешки закон, и затова всички безсмислени, жестоки, неразумни положения, които му се приписват, са човешки
измислици
, а не действителност.
Най-после, човечеството, в своята целокупност, се движи непрестанно напред и затова веднъж изживените положения и форми на човешкия живот не могат вече да се върнат, нито пък може да се оправдае по какъвто и да било начин тяхното връщане. Като имаме всичко това пред вид, ний можем да повторим думите на Учителя: „Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея“. — С други думи, човек не трябва да очаква друг да се бори, друг да действа, друг да промени съдбата му, вместо той самия да се залови здраво на работа за издигане на живота си и за променяне на съдбата си. Съдбата ни е творение на нашите ръце — на нашия ум, на нашата воля, на нашето сърце. Тя е неизбежна дотолкова, доколкото ние сме я направили такава.
към текста >>
Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо
тяло
.
Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог.
Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо
тяло
.
Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух. И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота“. За това ни е дадено прераждането!
към текста >>
Къси данни дават за него старогръцките
мислители
Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций.
Велика милост, велико благо, велика сила в ръцете на човека! Прераждането е мощен лост за изграждане щастието, благоденствието, напредъка и съвършенството на човека и на човечеството. С. Калименов ПИТАГОР Истинският образ на Питагор е твърде загадъчен за нас. Времето е наслоило върху него всевъзможни краски, рязко го е преобразил. Ще се потрудим, обаче, да обрисуваме истинския лик на тоя изключителен античен мъдрец.
Къси данни дават за него старогръцките
мислители
Аристип от Киренайка и Диоген Лавреций.
Според тях разцветът на философа се отнася към 60 олимпиада (540 г. пр. Хр.) Тогава той дошъл в Италия. Бил съвременник но първия философ от йонийската школа, природоизпитателя Талес от Милет. Народът го нарекъл Питагор (Pyth-agoras), защото предсказанията му били правдиви като на Аполон Питийски. Пръв употребил името „философ“, което значи „мъдролюбец“, вместо тогавашното „софос“ т.
към текста >>
Там се сприятелил с
мислителя
Епименид.
Обходил Египет, черпил дълбоки знания от жреците, притежатели на много всестранни знания. По това време там властвал фараонът Амазис, който оказал искрен прием на любознателния грък. После посетил и халдейските маги. Ходил из разни малоазийски градове, а може би и към Индия. Дошъл в Крит.
Там се сприятелил с
мислителя
Епименид.
Отново се върнал в родината си — о-в Самос. Но като проповедник на свободата, той не могъл да понася властта не тирана Поликрат. Оттеглил се за винаги. След ред приключения, които почти незнаем, той се настанил в Кротон, Южиа Италия. Кротонецът Милон го приел сърдечно.
към текста >>
Тялото
ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот.
Вселената според него не е мъртва. Тя се къпе в небесна симфония, която не долавяме, защото сме загубили нашите сетива. Чудеса стават постоянно около нас, но не ги чуваме и виждаме по наша вина. Една душа одухотворява света, проповядвал Питагор. Ние сме само частица от нея.
Тялото
ни загръща тази Божествена искра, която зовем живот.
Питагорейците възприели от Изток и разработили науката за прераждането. За себе си Питагор казвал, че помнел миналите си животи. Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода.
към текста >>
Чрез приготвянето
на
добър и хранителен хляб, млечни продукти, овощни и зеленчукови продукти, в прясно или в консервирано състояние употребявани, с една реч чрез целесъобразната селска кухия, се поддържат жизнеспособни
тялото
и духа
на
населението.
Царицата на дома е майката. От нейните домакински разбирания и похвати зависи и добрия ред, икономията и подреждането на цялата къща. За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде освободена или поне облекчена от полска работа. За подготовка на опитни домакини работят от ред години допълнителни земеделски училища в селата, стопански професионални курсове, уреждани от държавата, земеделските камари и др. Консервните работилници, чийто брой трябва да се увеличи дават възможност на всяка добра домакиня да си приготви разни хранител ни припаси за зимовище, когато много от хранителните продукти или липсват, или намаляват, или особено поскъпват.
Чрез приготвянето
на
добър и хранителен хляб, млечни продукти, овощни и зеленчукови продукти, в прясно или в консервирано състояние употребявани, с една реч чрез целесъобразната селска кухия, се поддържат жизнеспособни
тялото
и духа
на
населението.
Болестите намаляват и трудоспособността му се повдига. Това именно здравословно състояние на народа има грамадна важност за общото благоденствие и за напредъка на цялото народно стопанство — това е голямото социално и икономично значение на битовото жизнено подобрение в селото. Здрав народ, мощно творчество, силна държава — всенародно преуспяване и благоденствие. В тази посока трябва да се работи не само от стопанските дейци, но и от всички съзнателни граждани и селяни у нас. Д. Данаилов Шипков мармалад Една от най-ценните храни е шипковият мармалад.
към текста >>
който се
мисли
за червей.
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание. Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог.
който се
мисли
за червей.
Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл. Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото.
към текста >>
30.
 
-
дори и тези, които ся проводници
на
неговата сила и осъществители
на
неговата воля
на
земята, не знаем и не можем да знаем какво Той
мисли
и какво ще направи утре.
Това, което Бог прави днес на земята, само Той знае защо го прави и какво ще излезе в края на краищата от него. Само Той обгръща нещата в тяхната истинска пълнота. Само Той вижда истински. А всички ний, хората, сме слепи. Всички ний, — дори а най-проницателните измежду нас.
дори и тези, които ся проводници
на
неговата сила и осъществители
на
неговата воля
на
земята, не знаем и не можем да знаем какво Той
мисли
и какво ще направи утре.
Нека мълчим, прочие. Нека не ставаме съдии на Бога. Нещо повече — нека не ставаме съдии дори и на хората. Нека търпеливо изчакали Неговата крайна присяда, която ще бъде присяда — праведна. Дори и тогава, когато не разбираме нейния смисъл, нейната същност, нейната необходимост и справедливост, дори и тогава присъдата на Бога си остава праведна: Ще отмери всекиму точно това, което му се пада.
към текста >>
Мълчание и търпение: това, което Бог е
замислил
, утре ще излезе
на
яве.
Съдбата на света е в Неговите ръце. Само в Неговите ръце. И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане. Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети.
Мълчание и търпение: това, което Бог е
замислил
, утре ще излезе
на
яве.
И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
към текста >>
което ний сме
мислили
и искали. Мълчание!
И само Той знае какво трябва и какво не трябва. Само Той знае защо това трябва да стане, а онова — да не стане. Мълчание! Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това.
което ний сме
мислили
и искали. Мълчание!
Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
към текста >>
Следните
мисли
на
Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“.
Следните
мисли
на
Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем.
към текста >>
Мисли
от по- нисш характер се предават чрез въздуха.
И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили.
Мисли
от по- нисш характер се предават чрез въздуха.
Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни.
към текста >>
Духовните
мисли
се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха.
Духовните
мисли
се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
към текста >>
А по възвишените
мисли
се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
А по възвишените
мисли
се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха.
Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха.
към текста >>
чрез
мислителни
радиовълни.
Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е.
чрез
мислителни
радиовълни.
Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
към текста >>
Значи, такива
мислителни
радиовълни проникват въздуха.
Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха. А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни.
Значи, такива
мислителни
радиовълни проникват въздуха.
Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство.
към текста >>
Също така и
мисли
от още по висш характер проникват въздуха.
А по възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също проникват въздуха. Ще кажа няколко думи, за да ни стане това по-понятно. Нали знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т. е. чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха.
Също така и
мисли
от още по висш характер проникват въздуха.
Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл.
към текста >>
Този човек е господар
на
своето
тяло
.
Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Този човек е господар
на
своето
тяло
.
Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов!
към текста >>
Това
тяло
слуша, каквото му каже.
Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло.
Това
тяло
слуша, каквото му каже.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“.
към текста >>
Тялото
за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже.
Тялото
за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко!
към текста >>
Такъв човек свободно може да се справи с
тялото
си“.
„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
Такъв човек свободно може да се справи с
тялото
си“.
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично.
към текста >>
Дал е место в себе си
на
отрицателни,
на
противоречиви
мисли
чувства и желания.
КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе. Колкото да гледа да ги избягва, въпреки желанието си той непременно ще се натъкне на тях. Те представят препятствие пред които се изпитва неговата любов, неговата вяра, неговата надежда. Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение. Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление.
Дал е место в себе си
на
отрицателни,
на
противоречиви
мисли
чувства и желания.
Обаче, „Царството Божие се грабва с усилие“. За да постигне, иска се труд работа, постоянство. За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение. „Който победи ще бъде увенчан с венец на слава“. А кой побеждава?
към текста >>
— Победа е когато дадеш место
на
великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите
мисли
, чувства и постъпки.
И в постоянния си си стремеж човек го постига. На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа?
— Победа е когато дадеш место
на
великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите
мисли
, чувства и постъпки.
Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот?
към текста >>
И третото е човешката сила или човешкото
тяло
.
1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Три неща осмислят живота: Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце.
И третото е човешката сила или човешкото
тяло
.
Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце?
към текста >>
Казвате: Защо Господ ми даде това
тяло
?
Второто е човешкото сърце. И третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си.
Казвате: Защо Господ ми даде това
тяло
?
— За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение.
към текста >>
И, най после, природата говори и
на
вашето
тяло
.
Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години.
И, най после, природата говори и
на
вашето
тяло
.
Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев.
към текста >>
Вие не давате цена
на
вашето
тяло
и искате да се освободите от него.
Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло.
Вие не давате цена
на
вашето
тяло
и искате да се освободите от него.
Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе.
към текста >>
Вие не знаете, че Бог който е направил
тялото
Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат.
Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език. Най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката пуша. Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него.
Вие не знаете, че Бог който е направил
тялото
Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат.
Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото.
към текста >>
Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си
мислил
: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.
Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева.
Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си
мислил
: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.
В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино.
към текста >>
Турил водата и виното пред себе си и започнал да
мисли
.
Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: Сега ще пия за хатъра на Евангелието. Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино, от чистата вода, една чаша.
Турил водата и виното пред себе си и започнал да
мисли
.
В това време нещо вътре в него вика: Винце, винце! Той взел чашата с вода, доближил я до устните си и казал: От 30 години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар. Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш.
към текста >>
Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и
мисли
.
Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза. Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил.
Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и
мисли
.
които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо.
към текста >>
които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето
тяло
.
Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза. Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли.
които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето
тяло
.
Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат.
към текста >>
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си
мислиш
за неща, които не са толкова важни.
Тази храна е дошла от слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от слънцето. Ангелите са я донесли. Светлината, която имаме, е сбор от хилядите лъчи от милиони същества. Ангелите пък са донесли тази светлина.
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си
мислиш
за неща, които не са толкова важни.
За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздуха, но не мислиш върху него.
към текста >>
Ти поемаш въздуха, но не
мислиш
върху него.
И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея.
Ти поемаш въздуха, но не
мислиш
върху него.
От тебе зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемаш въз дух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата.
към текста >>
От тебе зависи да
осмислиш
поемането
на
въздуха.
За важните работи казваш: Те търпят отлагане. Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздуха, но не мислиш върху него.
От тебе зависи да
осмислиш
поемането
на
въздуха.
Като поемаш въз дух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате и с това обезсмисляте нещата.
към текста >>
Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще
мислиш
за своя Баща, който е създал света.
Вие бързате и с това обезсмисляте нещата. Казвате: Това не е важно. А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите.
Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще
мислиш
за своя Баща, който е създал света.
Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб. Ти си ми дал много блага. Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение?
към текста >>
Като кажеш „Отче наш“, ще си
помислиш
в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб.
Казвате: Това не е важно. А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, който е създал света.
Като кажеш „Отче наш“, ще си
помислиш
в себе си: Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за теб.
Ти си ми дал много блага. Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени.
към текста >>
И ако ти сам не оценяваш своето
тяло
, никой друг не може да го оцени.
Ще туря умът, сърцето си и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени.
И ако ти сам не оценяваш своето
тяло
, никой друг не може да го оцени.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот.
към текста >>
Вие имате много прозвища за
тялото
.
Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени.
Вие имате много прозвища за
тялото
.
Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си.
към текста >>
Казвате, че един ден ще се освободите от
тялото
и ще го турите в гроба.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото.
Казвате, че един ден ще се освободите от
тялото
и ще го турите в гроба.
Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото.
към текста >>
Вие имате крива представа за
тялото
си.
Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба.
Вие имате крива представа за
тялото
си.
Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот. Казвате: Да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените.
към текста >>
Казвате: Да се освободим от
тялото
си.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, кое то Бог ви е дал, е ценно, и върху него се гради целият ви живот.
Казвате: Да се освободим от
тялото
си.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си.
към текста >>
Радостта е проявление
на
Божественото
тяло
.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си.
Радостта е проявление
на
Божественото
тяло
.
Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи.
към текста >>
Скръбта е проявление
на
човешкото
тяло
.
Не трябва да се освободите от Боже стаеното, а да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло.
Скръбта е проявление
на
човешкото
тяло
.
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб.
към текста >>
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо
на
бедното, човешко
тяло
.
Вие трябва да се освободите от това. което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло.
Като скърбиш, трябва да дадеш нещо
на
бедното, човешко
тяло
.
Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава.
към текста >>
От Божественото
тяло
.
А това, което ви носи радост, трябва да го задържите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо?
От Божественото
тяло
.
Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе.
към текста >>
Всички хора
на
земята сме призвани да научим някого у нас как да
мисли
, как да чувства, как да постъпва.
Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми бе останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш. До сега ти ме учи да пия това, което не трябва да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш.
Всички хора
на
земята сме призвани да научим някого у нас как да
мисли
, как да чувства, как да постъпва.
Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“. И като постъпвате така, Духът ще ви се изяви. И когато дойде изявлението, слънцето ще изгрее в нашата душа. Едно време когато Бог създаде земята, слънцето го нямаше.
към текста >>
Като
мислим
по този начин, ние сме влезли в закона
на
остаряването — А пък закона
на
остаряването е закон
на
отдалечаване.
И някой му казва: „Ти не си добро дете! Ако беше добро, щеше да има кукла и за тебе! “ Но баща му казва: „Не плачи! Утре ще купя кукла и за тебе! “ Та ние плачем все за кукли.
Като
мислим
по този начин, ние сме влезли в закона
на
остаряването — А пък закона
на
остаряването е закон
на
отдалечаване.
Тогава нещата стават невидими. Старите възгледи състаряват. Трябва да се подмладим! Ние още не разбираме любовта. Представете си, че някой те обича, и ти е приятно.
към текста >>
Много
мислители
смятат, че християнството не ще може да си възвърне своето мощно влияние върху духа, сърцата и ума
на
хората, и изобщо върху целия живот, докато не започне отново да учи отдавна забравената истина за прераждането.
И наистина, когато се постараем де проучим от близко живота и човешките дела и проследим без предразсъдъци това, което става в света, ний ще отстъпим в ужас пред страданията, мизерията, невежеството, егоизма и жестокостта, които срещаме навсякъде. Тогава в нас се повдига един въпрос: Бог ли е причината за всичко това? Отговорно ли е Божеството, пряко или косвено, за този ужасен каприз? Ако ний затворим очите си под превръзката на догмите, ако изпълним ушите си с посредствени отговори, ний бихме могли да живеем спокойно, без тревоги и съмнения. Но ако погледнем на въпроса с отворени очи, нещо което малцина могат да сторят, ний ще потънем в един океан от съмнения.
Много
мислители
смятат, че християнството не ще може да си възвърне своето мощно влияние върху духа, сърцата и ума
на
хората, и изобщо върху целия живот, докато не започне отново да учи отдавна забравената истина за прераждането.
От средата на шестия век, християнското учение за предсъществуването на душата и прераждането е било изоставено и забравено, и една от причините за това е духовната тъмнина, която е заляла Европа при завладяването й от варварите. Тези варвари днес са вече цивилизовани и образуват големите нации на света. Крайно време е, следователно, изгубената истина за прераждането да заеме отново своето място между безценните съкровища на християнството. Без това, безверието ще продължава да се шири, защото църковните догми не могат да обяснят живота по начин, задоволяващ съвременния силно развит и взискателен ум. Но око прераждането отново заеме своето място като велик закон и свещена истина за човечеството, тогава ще имаме едно ясно и логично обяснение на живота и ще усвоим много безценни уроци, наблюдавайки развитието на нещата в света и прозирайки зад тях Божията промисъл и величествената цел на еволюцията, която прераждането по степенно осъществява.
към текста >>
Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото
тяло
.
Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци.
Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото
тяло
.
Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо. Людете в горещите страни имат тъмна, или дори черна кожа, за да се пазят от силната слънчева светлина. Изложено на слънце, тялото най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява. Червенината на кожата е толкова по-силна и трайна, колкото слънчевата светлина е била по силна и е действала по-продължително.
към текста >>
Изложено
на
слънце,
тялото
най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява.
И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло. Кожата на изложеното на слънчевата светлина място постепенно се зачервява все повече и повече, според силата па слънцето н според продължителността на облъчването. На люде с бяла кожа светлината действа по-силно, а на люде с тъмна кожа — по-слабо. Людете в горещите страни имат тъмна, или дори черна кожа, за да се пазят от силната слънчева светлина.
Изложено
на
слънце,
тялото
най-първо се стопля; при по-продължително облъчване, кожата се зачервява.
Червенината на кожата е толкова по-силна и трайна, колкото слънчевата светлина е била по силна и е действала по-продължително. Ако светлината продължава да действа след като кожата се е силно зачервила, тогава на нея се явяват мехури, изпълнени с прозрачна бледо-жълтеникава течност. Това е слънчево изгаряне втора степен. След преминаването на тия изгаряния, кожата остава по тъмна. Изобщо, хората, които работят на слънце, имат по-тъмна кожа.
към текста >>
Слънчевата светлина има голямо действие върху делото
тяло
.
Негрите в тропиците имат черна кожа и те, както казва един лекар, се разхождат в сянката на своята кожа. Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява.
Слънчевата светлина има голямо действие върху делото
тяло
.
При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно.
към текста >>
При умерено облъчване, топлината
на
тялото
се увеличава за късо време.
Изложените на светлина открити рани отделят повече сукървица или гной, ако са гноясали. Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло.
При умерено облъчване, топлината
на
тялото
се увеличава за късо време.
При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е.
към текста >>
При продължително, прекомерно излагане
на
слънцето може да
на
стъпи продължително повдига не
на
температурата
на
тялото
.
Ако в самата рана и около нея има отоци, те се разнасят и изчезват. И увеличените жлези и всякакви натрупвания, надебеляване и подуване, появили се вследствие на възпаление, изчезват, или поне значително намаляват под влияние на слънчевата светлина. Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време.
При продължително, прекомерно излагане
на
слънцето може да
на
стъпи продължително повдига не
на
температурата
на
тялото
.
Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма.
към текста >>
Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото
тяло
под влияние
на
слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява.
Микробите в раните постепенно изчезват и зарастването на раната се ускорява. Слънчевата светлина има голямо действие върху делото тяло. При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина.
Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото
тяло
под влияние
на
слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява.
Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место.
към текста >>
Размяната
на
веществата в
тялото
се засилва, т. е.
При умерено облъчване, топлината на тялото се увеличава за късо време. При продължително, прекомерно излагане на слънцето може да на стъпи продължително повдига не на температурата на тялото. Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно.
Размяната
на
веществата в
тялото
се засилва, т. е.
хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма. Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното вещество за костите. При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф.
към текста >>
Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от
тялото
на
солите
на
калция (варта) и
на
фосфора, които соли са градивното вещество за костите.
Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма.
Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от
тялото
на
солите
на
калция (варта) и
на
фосфора, които соли са градивното вещество за костите.
При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава.
към текста >>
31.
 
-
А да забравиш себе си, да
мислиш
само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо.
Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо.
А да забравиш себе си, да
мислиш
само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо.
И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание. Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството. Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото.
към текста >>
Докато е
на
земята, човек трябва да
мисли
, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които дава Учителят в това отношение. „Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
Докато е
на
земята, човек трябва да
мисли
, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре.
към текста >>
„Първата работа
на
ученика е да отвори порите
на
тялото
си.
Човек трябва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо, важно условие за правилното дишане е, щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обед), но и чрез пиене на гореща вода. Ето осветленията на Учителя по това.
„Първата работа
на
ученика е да отвори порите
на
тялото
си.
Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди.
към текста >>
Като се изпоти добре, ще изтрие
тялото
си с влажна кърпа, ще попие влагата и ще се преоблече.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвика изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко чепки лимон.
Като се изпоти добре, ще изтрие
тялото
си с влажна кърпа, ще попие влагата и ще се преоблече.
После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването. Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3500 куб. сантиметра.
към текста >>
И обратно — можеш да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и
тялото
ти са здрави.
Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум. Всичката мъчнотия е там, че ти можеш да си цар, но са паднали зъбите ти, стомахът ти е разстроен.— при това положение ти имаш всички удобства, най-добрата храна, но само ще гледаш на тази храна. Ти казваш: „Да имам условия“. Но ти можеш да имаш условията на един цар и пак да си роб.
И обратно — можеш да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и
тялото
ти са здрави.
Тогава заслужава да се живее. Бог не се доказва Сега, на какво да се надяваме в света? Вие сте чели много философски книги за съществуването на Бога, които доказват Неговото съществуване. Тази идея, да се доказва, че Бог съществува, е смешна. Идеята която човек има за доказване съществуването на Бога, е много смешна.
към текста >>
Казвам: Често ние
на
земята се намираме в положението
на
този войник и
мислим
че сме нещо.
Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че това една измама. Снемат еполетите му, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник.
Казвам: Често ние
на
земята се намираме в положението
на
този войник и
мислим
че сме нещо.
Като дойдат големите изпитания, снемат ни от този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай.
към текста >>
Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето
тяло
е здраво, ти си весел и радостен.
Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, но то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай. Нека бъдем доволни!
Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето
тяло
е здраво, ти си весел и радостен.
Това е най-важното в живота. А ти какво искаш повече? Ти си търсиш белята. Казваш: Трябва да имам три чифта дрехи, обуща, шапки. Защо ти са тебе три чифта?
към текста >>
Колко престъпления, колко нечисти
мисли
и желания скрити ще излязат?
Ама туй е непоносимо. — Слаба ти е любовта. Някои от вас искате да се отворят очите ви. То ще бъде най-голямото нещастие сега да погледнете. Знаете ли, какво ще видите, ако се отворят очите ви?
Колко престъпления, колко нечисти
мисли
и желания скрити ще излязат?
Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека. Той на времето си грешил и мислил, че постъпва право. А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка.
към текста >>
Той
на
времето си грешил и
мислил
, че постъпва право.
Знаете ли, какво ще видите, ако се отворят очите ви? Колко престъпления, колко нечисти мисли и желания скрити ще излязат? Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека.
Той
на
времето си грешил и
мислил
, че постъпва право.
А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка. Божието търпение; Писанието казва: Бог поругаем не бива. Вие мислите, че хората в света са грешници. Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал.
към текста >>
Вие
мислите
, че хората в света са грешници.
Човек трябва да се освободи от своите минали прегрешения и престъпления. Сега ние не съдим човека. Той на времето си грешил и мислил, че постъпва право. А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка. Божието търпение; Писанието казва: Бог поругаем не бива.
Вие
мислите
, че хората в света са грешници.
Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога! Той казва: Ще поумнеят тия деца. Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките.
към текста >>
Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да
мислим
какъв трябва да бъде нашият живот.
Сега ние не съдим човека. Той на времето си грешил и мислил, че постъпва право. А когато очите ти се отворят, ти ще видиш всичкото зло, което си сторил, и всички, които са пострадали от тебе, ще дойдат да ти искат сметка. Божието търпение; Писанието казва: Бог поругаем не бива. Вие мислите, че хората в света са грешници.
Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да
мислим
какъв трябва да бъде нашият живот.
Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога! Той казва: Ще поумнеят тия деца. Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките. Не да се съгласим с тях, но да вярваме че един ден те ще се изправят.
към текста >>
От туй, което съм ви говорил, две конкретни
мисли
искам да ви останат. Първо.
Ако целунеш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен порив. Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата.
От туй, което съм ви говорил, две конкретни
мисли
искам да ви останат. Първо.
Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов.
към текста >>
Безумец е този, който
мисли
, че може да направи нещо в света без Неговата воля.
Из беседата, държана от Учителя на 29. XII. 1940 г. София — Изгрев ____________________________ От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди. Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път.
Безумец е този, който
мисли
, че може да направи нещо в света без Неговата воля.
Ний сме „нещо“ само тогава, когато сме оръдия в Неговите ръце, проводници на Неговата сила. Захвърли ли ни Той (което става когато искаме да наложим нашата вместо Неговата воля) ний ставаме нищо в света. Такава е съдбата на много световни величия. УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ Учителят ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът. * О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път младежки сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод.
към текста >>
* Непостижим е нашият Учител във път, в
мисли
, в дело и живот!
УЧИТЕЛЯТ НА ПЪТ Учителят ни като светлината чертай пред нас най-лъчезарен път: на скромните посочва ширината, на гордите — скалите на духът. * О, Неговата крачка е могъща: като стрела е Неговият ход, на път младежки сили Той разгръща, неуморим водач в порой без брод. * След Него ли вървиш, не бой се момко! Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини!
* Непостижим е нашият Учител във път, в
мисли
, в дело и живот!
Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха.
към текста >>
Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка
на
нашето
тяло
.
ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот! Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак.
Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка
на
нашето
тяло
.
Напоследък, обаче, учените доказаха. че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи.
към текста >>
че освен покривка, която придава форма
на
тялото
ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите.
Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха.
че освен покривка, която придава форма
на
тялото
ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите.
Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло. Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой.
към текста >>
който се разиграва между отделните клетки
на
нашето
тяло
.
* Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха. че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес.
който се разиграва между отделните клетки
на
нашето
тяло
.
Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве.
към текста >>
В тоя ред
на
мисли
идваме до извода, че и красотата в свой ред е резултат
на
работа, предимно съзнателна.
Мисълта, че красотата е привилегия само за някои хора е погрешна. В природата няма произвол, но има справедливост и целесъобразност. Това е червената нишка във философията на всички велики синове на човечеството, като Буда, Рама, Кришна, Лао-Тце, Питагор, Мойсей, Христос, Толстой и др. Красотата е резултат на работа, на много и непрекъснати усилия на Духа, да си създаде подходяща форма, чрез която да се прояви в своята пълнота и единство с Великото и Вечното в живота. Даром ни е даден само живота, всичко останало само с работа, само с много усилия се постига.
В тоя ред
на
мисли
идваме до извода, че и красотата в свой ред е резултат
на
работа, предимно съзнателна.
Телесните форми не създават сами себе си. те са плод на едно вътрешно усилие на духа, но не само през един само човешки живот, а далеч от по преди. В продължение на много столетия Безсмъртното Начало е работило до като създаде онова, което ние сега накратко наричаме „красота“. „Пред красотата не се говори, а се благоговее“, казва поета. Какво благотворно влияние указва тя.
към текста >>
По сетне, опити
на
Caspari са доказвали следното: Той е правил опити дали ракова тъкан, присадена в
тялото
на
здравото животно, ще се развива.
От друга страна знаем, че съдържащия се в чесъна „алкилсулфат“ действа добре върху излъчването на солната киселина в стомаха. Така се обяснява противораковото действие на чесъна. Превъзходното действие на чесъна се потвърждава и от изследванията на Kolle, Laubenheimer, и Volmar. Те са доказали, че растения, които съдържат „алил метил фенил“ и „метилзенфьол“ (?) (такива са главите на лука, зелените листа на същия, репичките и особено чесъна) убиват или силно спъват, развоя на болестотворните организми — даже без да идват в допир с тях. Че чесънът и гореказаните други храни убиват бактериите, без да са в допир с тях (значи от далеч!) се доказва все още в по-ново време и от Boker.
По сетне, опити
на
Caspari са доказвали следното: Той е правил опити дали ракова тъкан, присадена в
тялото
на
здравото животно, ще се развива.
Когато на опитното животно давал чесън, забелязал, че виреенето на раковата тъкан се затруднявало. С други думи, растежа и разрушителното действие на злокачествената ракова тъкан се намалява от действието на чесновите съставни елементи. Даването на чесън на раково заболели животни, забавяло растежа на злокачествената буца. Тези опити са показали, че действително чесънът и подобните му растения, могат да ни служат като предпазни и лечебни помощни средства в борбата с рака. Спъване раковия растеж с чесън при присадено заболяване е постигнал опитното и Makowski.
към текста >>
32.
 
-
Това е великото „
тяло
на
Бога“.
И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта с произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят, е проявена, материализирана Любов.
Това е великото „
тяло
на
Бога“.
Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън“ и „вътре“.
към текста >>
Но ти, който
мислиш
, различавай това вино
на
човешката любов, образувано отпосле от сладките сокове
на
любовта.
За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но ти, който
мислиш
, различавай това вино
на
човешката любов, образувано отпосле от сладките сокове
на
любовта.
Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клоне. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта — от корените до плода.
към текста >>
у когото всека клетка
на
тялото
е будна и съзнателна, може да общува с цялата Жива Природа.
Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“, и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос“ се явява във формата на човек — великият Небесен Човек. Съзерцавайки образа на този Космичен Човек, те с открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек — „микрокосмоса“. Затова ви казвам, че човек.
у когото всека клетка
на
тялото
е будна и съзнателна, може да общува с цялата Жива Природа.
Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всека звезда от Млечния път или от коя да е галактична система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите със само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества.
към текста >>
Затова някой наричат Природата
тяло
на
Бога.
Тези същества имат култура много по висока от човешката. И така, ние наричаме разумно, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното.
Затова някой наричат Природата
тяло
на
Бога.
Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ Бог е Духът на безкрайния живот.
към текста >>
Духът влияе
на
тялото
.
ПЪЛНОТА НА ЖИВОТА ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ И БОДРОСТ Бог е Духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божествения живот се проявява напълно, безпрепятствено.
Духът влияе
на
тялото
.
Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си.
към текста >>
Мислите
, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.
Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божествения живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духът влияе на тялото.
Мислите
, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.
Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие.
към текста >>
Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник
на
тялото
.
Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причиняват болести, както и злобата, страхът и гневът.
Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник
на
тялото
.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“.
към текста >>
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в
тялото
.
Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетитът се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минути ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причиняват болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва „духът е естествения защитник на тялото.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стреми към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в
тялото
.
Гневът превръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват понякога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал до там, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст“. Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние.
към текста >>
Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху
тялото
и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът убива хиляди животи, когато спокойствие и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства.
Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху
тялото
и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло ще оздравее. Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата.
към текста >>
Страхът, гневът, злобата влияят върху
тялото
по тоя начин — като затварят каналите
на
тялото
и поради това замедляват течението
на
жизнените сили.
Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може па причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът, гневът, злобата влияят върху
тялото
по тоя начин — като затварят каналите
на
тялото
и поради това замедляват течението
на
жизнените сили.
Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло ще оздравее. Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици.
към текста >>
Аз твърдя, че чрез действието
на
вътрешните сили, едно болно
тяло
ще оздравее.
Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителния страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по тоя начин — като затварят каналите на тялото и поради това замедляват течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй, че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест не може да намери почва.
Аз твърдя, че чрез действието
на
вътрешните сили, едно болно
тяло
ще оздравее.
Впрочем, това е естествения метод за лекуване чрез самовнушение и внушение на другите т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес става само вследствие вътрешното действие на жизнената сила на мисълта.
към текста >>
Човек е дух, а не
тяло
.
Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето? Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си?
Човек е дух, а не
тяло
.
Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло. Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край.
към текста >>
Човек е дух, а не
тяло
.
Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината.
Човек е дух, а не
тяло
.
Неговият живот продължава след смъртта на тялото в този живот има велик и дълбок смисъл. Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край. Защото животът на Бога, безграничен и вечен, е който изпълва душите и телата на хората. Ние жадуваме за себепознание.
към текста >>
Неговият живот продължава след смъртта
на
тялото
в този живот има велик и дълбок смисъл.
Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло.
Неговият живот продължава след смъртта
на
тялото
в този живот има велик и дълбок смисъл.
Той има велика цел, велико предназначение, велико бъдеще. Той е нещо, което няма начало, няма и край. Защото животът на Бога, безграничен и вечен, е който изпълва душите и телата на хората. Ние жадуваме за себепознание. То е по-важно от всичко.
към текста >>
Човек е дух, а не
тяло
.
И ние отново се връщаме тук, на земята, за до продължим нашия живот, нашето развитие и усъвършенстване при тукашните, земните условия. Смъртта е врата към нов живот! Ето — тази истина, тази светлина ни е повече от необходима. Тя е хляб за нашите души, тя е насъщна нужда за нашето правилно духовно и всестранно развитие, тя е единствен залог за достигане истинска, правилни ориентировка в живото. Тя е път от тъмнината на настоящето към светлината на бъдещето.
Човек е дух, а не
тяло
.
Той е безсмъртно същество. Докато хората не разберат това, колкото и учени да са, те ще 6ждот роби на тъмнината. С. К. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Спомени за миналите животи Въпреки убежденията, които ни носят логичните аргументи в полза на прераждането, те не могат да ни накарат да забравим, че истинско доказателство за прераждането е само способността да си спомняме миналите животи. Най-силният аргумент против прераждането е следният: „Ако ний сме живели друг път на земята, защо не помним миналите си животи?
към текста >>
Нещо повече, има много малко хора, които в крия
на
един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са
мислили
през този ден.
Преди всичко, трите или четирите първи години на нашия живот са напълно заличени от нашата памет. Обаче ний знаем, че през тези години ний сме били живи и съзнателни, тъй като сме живи и съзнателни и сега. Но, що се отнася до нашата памет, в нея ний не можем да намерим ни най-малко потвърждение на този факт. След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало. Това е вярно не само по отношение на първите години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера.
Нещо повече, има много малко хора, които в крия
на
един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са
мислили
през този ден.
От това става очевидно, че мозъкът ни помага да забравим едно огромно количество подробности. И може би това е една от най-важните негови функции. От всички преживявания и опитности, които ний сме имали, от всички мисли, които са се напластили в нашия мозък, какво остава в края на краищата? Само едно кратко резюме. И само от това резюме ний знаем, че сме преминали през тези опитности.
към текста >>
От всички преживявания и опитности, които ний сме имали, от всички
мисли
, които са се напластили в нашия мозък, какво остава в края
на
краищата?
След това, ний виждаме, че сме загубили спомена за почти всички подробности на нашето минало. Това е вярно не само по отношение на първите години на нашия живот, но и за тази година, за тази седмица, за това, което ний сме правили вчера. Нещо повече, има много малко хора, които в крия на един ден могат да си припомнят точно какво са направили, а още по-малко какво са казали и какво са мислили през този ден. От това става очевидно, че мозъкът ни помага да забравим едно огромно количество подробности. И може би това е една от най-важните негови функции.
От всички преживявания и опитности, които ний сме имали, от всички
мисли
, които са се напластили в нашия мозък, какво остава в края
на
краищата?
Само едно кратко резюме. И само от това резюме ний знаем, че сме преминали през тези опитности. Един-два примера ще ни покажат ясно какво именно разбираме ний под това „резюме“. Ний четем лесно, но през време на нашето четене ний не си спомняме ни най-малко за всичките усилия, които са ни дали възможност да научим значението и граматическия строеж на напечатаните букви и думи. Ний не си спомняме подробностите на работата, която ни с направила четенето възможно, но знаем че в миналото сме се научили да познаваме думите, защото днес ний знаем да четем.
към текста >>
По-рано астрономите са
мислили
, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път.
Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години. Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път.
По-рано астрономите са
мислили
, че всички звезди, които могат да се видят с телескоп върху небосвода, спадат към този млечен път.
Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години, и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образувал. един подобен отделен свят за себе си. Благодарение на сегашните исполински телескопи са известни вече стотици такива вселенски острови като нашия млечен път. Изследователите ги наричат галактони (на старогръцки - млечен път).
към текста >>
— Ясновидство — Хипнотизъм — Предаване
на
мисли
и пр.
Съдържа; Тайната на живота и смъртта. — Мъж и жена. — Бог и Светът. — Астрология. — Кабела.
— Ясновидство — Хипнотизъм — Предаване
на
мисли
и пр.
Цена 50 лв. Намира се за продан при всички книжари. Библиотека „Прометей“ — София. ул. „Неофит Рилски“. № 36.
към текста >>
Картините, макар и бегли и откъслечни, които те рисуват, ни карат да се
замислим
и да си кажем, че много нещо могат да бъдат наредени другояче, по-добре, и че човек е властен да промени и подобри живота, ако вниманието му бъде насочено натам.
Библиотека „Прометей“ — София. ул. „Неофит Рилски“. № 36. Скици без ретуш, разкази от Иван Шиваров, с предговор от Йордан Ковачев и с много илюстрации от художнико Николай Шмиргела. Всички разкази, на брой 24, са проникнати от една основна нота — съчувствие към безкрайното човешко страдание.
Картините, макар и бегли и откъслечни, които те рисуват, ни карат да се
замислим
и да си кажем, че много нещо могат да бъдат наредени другояче, по-добре, и че човек е властен да промени и подобри живота, ако вниманието му бъде насочено натам.
Излезе от печат „Добро Здраве“, брой I. год. XIX., популярно списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Г. Ефремов. Излиза два пъти в месеца и струва само 40 лева. Всеки абонат получава веднага безплатно, като премия книгата „Дълголетие и здраве“, 240 стр. от Д р Г.
към текста >>
33.
 
-
По едно време
намислил
да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение.
При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най после се домогнете до нещо. Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати без знание на език и след дълго лутане — гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
По едно време
намислил
да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение.
Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в твоя път. Един ден, като се молел, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила.
към текста >>
Те
осмислиха
моя живот“.
Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми.
Те
осмислиха
моя живот“.
От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание. То е най-важно, защото само то може да осмисли човешкия живот. Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота.
към текста >>
То е най-важно, защото само то може да
осмисли
човешкия живот.
Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот“. От много неща човек може да се учи, много поуки и опитности той може да събере, много знания може да добие, но не всичко е съществено. Най-важното, към което човек трябва да се стреми, е Божественото знание.
То е най-важно, защото само то може да
осмисли
човешкия живот.
Човек трябва да се стреми към чистото словесно мляко, както се казва в Евангелието, човек трябва да се стреми към онова знание и да цени опитности, които носят живот, любов, правда, истина. От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години.
към текста >>
Ако една къща се гради и се събаря, как
мислите
, онези, които я градят, майстори ли са?
1941 г.) Какво е предназначението на човека на земята? Защо е дошъл човек на земята? Хората, които живеят на земята, не са разрешили този въпрос. Те се занимават с туй, за което не са дошли. А това зависи от съзнанието, от ума на човека.
Ако една къща се гради и се събаря, как
мислите
, онези, които я градят, майстори ли са?
Някой казва: ти вярваш ли в Бога? Ако те нахраня с хляб, ти вярваш ли, че съм те нахранил? То не е вяра, то е факт, —нахраних те. Най-първо трябва да вярваш, за да станат нещата реални. Вярата е предшественик на реалността.
към текста >>
Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите
на
тия хора,
на
тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти
мисли
, да покажете, че това, което вършат, е престъпление.
Тя е врата, през която човек трябва да влезе. Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко. — Аз от там ида, от оня свят.
Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите
на
тия хора,
на
тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти
мисли
, да покажете, че това, което вършат, е престъпление.
Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители.
към текста >>
С
мислите
се създава робството.
След него ще дойде нещо по-хубаво. При големите противоречия, които идат, които трябва да разрешим, ние сме длъжни да изучаваме законите на нашета мисъл. Ние трябва да знаем всеки ден каква мисъл възприемаме — коя мисъл да въз-приемем и на коя да откажем възприемането: кое чувство да възприемем и на кое да откажем възприемането. Коя постъпка да приемем и на коя да откажем приемането. От туй зависи нашето бъдеще.
С
мислите
се създава робството.
Една мисъл, щом влезе в тебе и стане гражданин на твоя ум, тя влияе. Едно чувство, щом влезе в твоето сърце и стане гражданин там, то ти влияе. Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро. Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха.
към текста >>
Всичките
мисли
трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро.
Коя постъпка да приемем и на коя да откажем приемането. От туй зависи нашето бъдеще. С мислите се създава робството. Една мисъл, щом влезе в тебе и стане гражданин на твоя ум, тя влияе. Едно чувство, щом влезе в твоето сърце и стане гражданин там, то ти влияе.
Всичките
мисли
трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро.
Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее. Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл.
към текста >>
Ако допуснем отрицателни
мисли
, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния.
От туй зависи нашето бъдеще. С мислите се създава робството. Една мисъл, щом влезе в тебе и стане гражданин на твоя ум, тя влияе. Едно чувство, щом влезе в твоето сърце и стане гражданин там, то ти влияе. Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро.
Ако допуснем отрицателни
мисли
, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния.
Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее. Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл. Щом повярва, че я обича, тя се зачервява и става весела.
към текста >>
В
тялото
разните органи не се намират
на
еднаква степен.
Разните служби, които природата и ми, не могат да бъдат заемани едновременно от всички. Всички не могат да бъдат царе, всички не могат да бъдат князе, всички не могат да бъдат министри. Някои ще бъдат и на по низка длъжност. Обаче, схващането, че някоя длъжност е низка, е ваше собствено схващане. Защото често в най-низката длъжност има най-много блага.
В
тялото
разните органи не се намират
на
еднаква степен.
Някои органи изпълняват някоя независима роля. Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи. Сега, поставете си закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си.
към текста >>
Сега, поставете си закона да
мислите
право.
Защото често в най-низката длъжност има най-много блага. В тялото разните органи не се намират на еднаква степен. Някои органи изпълняват някоя независима роля. Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи.
Сега, поставете си закона да
мислите
право.
Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си. Направете им услуга. Всяко място погладете, измийте ги хубаво, помилвайте ги и кажете: Ще ме извините, че досега не съм знаял този закон.
към текста >>
Това са „низките“ служби
на
тялото
.
Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си. Направете им услуга. Всяко място погладете, измийте ги хубаво, помилвайте ги и кажете: Ще ме извините, че досега не съм знаял този закон.
Това са „низките“ служби
на
тялото
.
Това са живи души, които ти правят добро, които ти служат. Вие трябва да им бъдете благодарни. Като станете сутрин, няма да бързате. Измийте лицето си, измийте ушите си, всичките гънки и с една мека хубава кърпа изтрийте ги. Така ще се научите да чувате хубаво.
към текста >>
Косите ни са антени, през които се предават най-хубавите
мисли
.
Вие се измивайте с най-хубавата вода, не студена, но топла. Ще вземете гребен, ще се вчешете, ще турите парфюм. Никога не измъчвайте косите си с желязо. С желязо се разваля косата. Можете да вземете дървени клечки, но не с желязо, защото туй желязо прегаря.
Косите ни са антени, през които се предават най-хубавите
мисли
.
Ако на тази антена ти сложиш желязо, разваляш я и тя не може да възприема. Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо. Да бъдете красиви — това е отлична идея. Аз бих желал всички да бъдете красиви като ангели.
към текста >>
Но вие трябва да знаете, че това може да стане само тогава, когато носите в себе си красиви
мисли
.
Ако на тази антена ти сложиш желязо, разваляш я и тя не може да възприема. Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо. Да бъдете красиви — това е отлична идея. Аз бих желал всички да бъдете красиви като ангели.
Но вие трябва да знаете, че това може да стане само тогава, когато носите в себе си красиви
мисли
.
Носете в себе си красиви мисли и красиви образи. Търсете и гледайте хубавото. Турците казват: Като гледаш хубавото, то обновява. Ние трябва да имаме една такава религия, една такава връзка с Бога, че като изгрее слънцето, да се радваме; като дойде светлината, да се радваме; цъфтят цветята, да се радваме; зреят плодовете, да се радваме; навсякъде да се радваме. Да виждаме навсякъде проявлението на Бога.
към текста >>
Носете в себе си красиви
мисли
и красиви образи.
Ти искаш да се харесаш на хората? Навий тогава косите си на хубави клечки, но не на желязо. Да бъдете красиви — това е отлична идея. Аз бих желал всички да бъдете красиви като ангели. Но вие трябва да знаете, че това може да стане само тогава, когато носите в себе си красиви мисли.
Носете в себе си красиви
мисли
и красиви образи.
Търсете и гледайте хубавото. Турците казват: Като гледаш хубавото, то обновява. Ние трябва да имаме една такава религия, една такава връзка с Бога, че като изгрее слънцето, да се радваме; като дойде светлината, да се радваме; цъфтят цветята, да се радваме; зреят плодовете, да се радваме; навсякъде да се радваме. Да виждаме навсякъде проявлението на Бога. В поети, музиканти.
към текста >>
Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да
мисли
, че е играчка
на
случая, че няма сила в света, която може да се противопостави
на
Всемогъщия.
Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи. Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде.
Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да
мисли
, че е играчка
на
случая, че няма сила в света, която може да се противопостави
на
Всемогъщия.
Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия.
към текста >>
Грижите разстройват цялото ни
тяло
, докато работата поддържа здравето и реда в него.
Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси. Един ден, изпълнен с грижа, изтощава повече, отколкото цяла седмица работа.
Грижите разстройват цялото ни
тяло
, докато работата поддържа здравето и реда в него.
Днес от нас се иска да победим грижите, а това ни връща към вечната борба със страха. Страхът трябва да си върви. А за да можем да го прогоним нужен ни е нов съюзник в борбата с него — това е Вярата. Когато дадем предимство на вярата, ще видим как страхът ще се сгромоляса от своя престол. Не можем да го измъкнем чрез сила, но можем да го избутаме малко по-малко.
към текста >>
Тоя витамин запазва
тялото
ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето
на
клетките.
Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни! От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека.
Тоя витамин запазва
тялото
ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето
на
клетките.
По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести. Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния тиф, скарлатината и други. Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито вещество от най-голямо значение. Опитите, направени от някои болници в чужбина с шипките при лекуването на различни болести, са дали отлични резултати, особено при лекуването на язвата в стомаха и на дванадесетопръстника. Витамин С днес може да се приготовлява фабрично не от шипки, или от други плодове и зеленчуци.
към текста >>
34.
 
-
защото националното съзнание, единен роден език и
единомислието
са първите условия за запазването и развитието
на
един народ.
Това е единствения път, по който можем, да достигнем истинското добро за себе си и за народа си. Пламен НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛИЗЪМ От няколко години с всички сили се работи чрез печата, училището и радиото за създаване високо национално съзнание в българския народ. За постигане на тази цел се апелира най-вече към учителството, писателите и интелигенцията, изобщо да работят за усвояване от всеки българин на чистия български език и да го изчистят от чуждици. Апелира се още и за поддържане единство между всички българи, защото само в единството на нацията е нейната сила. Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно.
защото националното съзнание, единен роден език и
единомислието
са първите условия за запазването и развитието
на
един народ.
По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето.
към текста >>
Ние
мислим
, че душата
на
всички необходими условия за запазване и развиване
на
един народ е справедливостта, високия идеал
на
човечността и саможертва за цялото без оглед
на
лични интереси.
По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето.
Ние
мислим
, че душата
на
всички необходими условия за запазване и развиване
на
един народ е справедливостта, високия идеал
на
човечността и саможертва за цялото без оглед
на
лични интереси.
Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи.
към текста >>
В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни
мисли
и чувства към своя ближен или към кой да е народ.
Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие. Сега се извършва съдба на народите и нищо не може да ги спаси от неумолимия Съдия на великата правда, който забавя, но не забравя. Ако би трябвало да се посочат, кои са най-важните качества на членовете на една нация, то би трябвало да се включат всички качества на един високо нравствен човек, който историята сочи за пример.
В такъв човек няма никакъв егоизъм, никаква лъжа, никакви отрицателни
мисли
и чувства към своя ближен или към кой да е народ.
Той трябва да бъде изпълнен и въодушевен от идеята как да бъде полезен на своя народ, на своя ближен и на човечеството. Силата на един човек и на един народ се крие в неговия нравствен устой, а безсилието на личността и на народа се крият в безнравствеността. Колкото един човек или един народ изповядва и живее един идеал, който обгръща интересите на повече хора, толкова този идеал е по-траен и неговия носител по-мощен. Национализъм и идеализъм тези две понятия трябва да се взаимно проникват. Един идеалист не може да бъде антинационалист, напротив, той е най-полезния член на своята нация.
към текста >>
Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства,
мисли
и образи в нас.
Всеки българин трябва да се отличава с високи нравствени качества и тогава българската държава ще се издигне качествено и нейната духовна и политическа мощ ще се увеличи. Най-голям националист е онзи, който е носител на най-висок идеал, който е с най-високо нравствено съзнание, а последното включва в себе си интересите на нацията. Всеки безнравствен човек е враг на своята нация, той подкопава нейните нравствени и културни устои и намалява силата на нацията. Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица?
Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства,
мисли
и образи в нас.
Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание. Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания. И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда.
към текста >>
Под думата „жертва“, .да се „пожертваш“, вие
мислите
, че вашият живот ще се изгуби. Не!
Затова истинската философия на живота е: човек в даден момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Търпението е качество на разумните и велики хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога.
Под думата „жертва“, .да се „пожертваш“, вие
мислите
, че вашият живот ще се изгуби. Не!
Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да мислиш тъй, както Бог мисли. Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот. Чист живот може да води сам онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. В истинската любов всякога има едно качество: Да подигнеш онзи, когото любиш.
към текста >>
Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да
мислиш
тъй, както Бог
мисли
.
Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. Търпението е качество на разумните и велики хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив. Първият основен закон за вас е: човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, .да се „пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не!
Да пожертваш живота си за Бога, то значи, да
мислиш
тъй, както Бог
мисли
.
Сега мнозина се явяват и казват: ние искаме да живеем един чист живот. Чист живот може да води сам онзи, който живее по Бога. Единственото същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. В истинската любов всякога има едно качество: Да подигнеш онзи, когото любиш. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска любов, едно от качествата й е да те подигне.
към текста >>
В съвременния окултизъм има една опасност, когато
мислим
, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си.
Сега някои основават надеждите си на това, че имало много пререждания. Това е именно кривата страна на окултизма: втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Защото второто прераждане ще бъде за втори клас; а седмото — за седми клас.
В съвременния окултизъм има една опасност, когато
мислим
, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си.
— Не! Само един живот за един клас. И тъй, прави са тези, които казват: за първи клас един живот; за втори клас друг живот, за трети, четвърти — също. Това е нормалният вървеж на нещата. Само в тази Божествена Любов учението може да върви нормално.
към текста >>
Ти не
мисли
за края
на
нещата.
Тя, в сравнение с Безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли?
Ти не
мисли
за края
на
нещата.
Ти мисли за горе, и надолу не гледай. Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви. И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителната реалност. Любов към Бога — тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любовта към Бога.
към текста >>
Ти
мисли
за горе, и надолу не гледай.
Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли? Ти не мисли за края на нещата.
Ти
мисли
за горе, и надолу не гледай.
Още нагоре, още нагоре, докато дойдеш до онзи Божествен свят, където тази светлина ще се изяви. И тъй, остават две неща явни в света: Любов към ближния — тя е относителната реалност. Любов към Бога — тя е абсолютна реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е любовта към Бога. Върху тази любов, може би, някой друг път ние ще се спрем да ви поговорим, какво нещо е абсолютната реалност в света, какви са принципите на тази реалност и как може до се измени нашия живот от временен към вечен, да стане животът ни хармоничен.
към текста >>
Човек никога не може да
мисли
, когато държи в себе си нещо друго.
И тъй, любов към Бога — това е най-естественото положение. Из беседа държана от Учителя на 9 септември 1923 г., София-Изгрев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Изхвърлете ги! (из неделната беседа „Нашите длъжници“ – 30. XII. 1923 г.) Всяка наша погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене.
Човек никога не може да
мисли
, когато държи в себе си нещо друго.
Защо некои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да мислим. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири.
към текста >>
Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да
мислим
.
1923 г.) Всяка наша погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. До тогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, когато държи в себе си нещо друго. Защо некои хора не могат да мислят? — Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене.
Докато държим тия гниещи факти в себе си, ний не можем да
мислим
.
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки, те хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?
към текста >>
Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението
на
ръката,
на
мислите
и чувствата, що се зараждат в мозъка.
Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса. Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален часовников механизъм лента на кимографа. Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения.
Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението
на
ръката,
на
мислите
и чувствата, що се зараждат в мозъка.
Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони. Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност. Равните, прави редове, равномерният натиск показват равномерност и издръжливост в прилива на енергия, известна уравновесеност на човешката натура. Напротив, импулсивността в натиска, нервността на редовете показват една условна трудоспособност, която се проявява на моменти, импулсивно.
към текста >>
Преобладаването
на
ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване
на
своите възгледи и в осъществяване
на
своите
замисли
, а също и склонност към конфликти.
Такива украси се срещат най-често у хора с посредствен ум, объркан от едно повърхностно, плитко образование. У човек, който употребява разни украси при писане, се забелязва същия стремеж и при изкуственото му държане. Хора, привикнали към точност и ред, ще проявят тия черти и в писмото си. Всички техни букви ще имат ясна, проста и завършена форма, препинателните знаци ще бъдат поставени грижливо на своето място, ясни ще бъдат и междуредията. 3. Всяка вълнистост на линиите (вълнисти редове, вълнисти украси на подписа) е характерна за хора, които проявяват известна извъртливост в мисъл та, хитрина. 4.
Преобладаването
на
ъгли в писмото показва твърдост и настойчивост в прокарване
на
своите възгледи и в осъществяване
на
своите
замисли
, а също и склонност към конфликти.
Кръглите букви и линии в почерка, наопаки, говорят за склонност към смекчаване на противоречията, към променяване на контрастите, за известна мекота и миролюбив. Резките, ъгловати движения в почерка, както и пластичните, криволинейни, се проявяват и във всички други движения на човека: в жестове, вървеж и пр. (Следва) ЯБЪЛКИТЕ Ябълката отлично вирее у нес, и затова е доста разпространена. Според официалните данни, ние сме имали през 1935 год. 349,392 млади и 262,100 плодоносни ябълкови дървета.
към текста >>
В
тялото
на
човека те се превръщат в разтворими карбонати, които са лигави.
захар, които заедно с други въглеводи (въглехидрати) достигат до 12 гр.; полов. гр. пепел, т. е. различни соли и близо 1 гр. свободни киселини. Солите са главно кисели, в именно съединение на ябълчената киселина и се наричат малати.
В
тялото
на
човека те се превръщат в разтворими карбонати, които са лигави.
По тоя начин ябълките съдействат за премахване киселините на соковете на тялото, която киселинност е вредна и се появява най-често при злоупотреба с месна храна и въобще с белтъчни храни. По своята хранителност, ябълките се доближават до млякото. Сто гр. краве мляко по хранителност се равнява на 127 гр. ябълки. Това показва, че и като храна, ябълките не са за пренебрегване.
към текста >>
По тоя начин ябълките съдействат за премахване киселините
на
соковете
на
тялото
, която киселинност е вредна и се появява най-често при злоупотреба с месна храна и въобще с белтъчни храни.
пепел, т. е. различни соли и близо 1 гр. свободни киселини. Солите са главно кисели, в именно съединение на ябълчената киселина и се наричат малати. В тялото на човека те се превръщат в разтворими карбонати, които са лигави.
По тоя начин ябълките съдействат за премахване киселините
на
соковете
на
тялото
, която киселинност е вредна и се появява най-често при злоупотреба с месна храна и въобще с белтъчни храни.
По своята хранителност, ябълките се доближават до млякото. Сто гр. краве мляко по хранителност се равнява на 127 гр. ябълки. Това показва, че и като храна, ябълките не са за пренебрегване. Освен това, ябълките съдържат и витамини А, В и С.
към текста >>
Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото
тяло
, за органите, тъканите и клетките му.
Винаги е имало хора, които в житейския си път слагал, центъра на тежестта върху религиозно-моралното или въобще върху духовното, а други наопаки слагат центъра на тежестта върху телесното и материалното. Често пъти, крайните представители на тези групи хора са воювали ожесточено по между см. Така е и в областта на медицината. И в нея крайно духовното и крайно материалното течение са създавали големи спорове между носителите им. Но както човек е единен,така и истинската медицина е единна.
Този, който добре владее лечебното изкуство, не може да основе изкуството, си само върху знания за човешкото
тяло
, за органите, тъканите и клетките му.
Той ще вземе за основа и знанията ни за душата и за взаимоотношенията между телесното и духовното. Но има и друго. За цялостната медицина е важно да знае не само за отделния човек, но и за семейството, рода и народа на болния човек. Но само върху знанието изкуството за лечение на болните не може да се изгради. Много са хората, които знаят, но по-малко са тези, които имайки знанията, могат да творят медицинско изкуство.
към текста >>
За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и
мислите
в нашия ум.
започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи. Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез някакви инструменти.
За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и
мислите
в нашия ум.
За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области. А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
към текста >>
В поезията има едно неуловима, неподаваща се
на
никакви човешки измервания,
на
никакви форми, същност, която е един вид храма за душата, както хляба е храна за
тялото
.
Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика. К. Ик. КНИГОПИС Цигани от Д. С. Пушкин, преведе в стихове Сим. Гатев. Цена 4 лв, издание но книгоиздателство „Братство“.
В поезията има едно неуловима, неподаваща се
на
никакви човешки измервания,
на
никакви форми, същност, която е един вид храма за душата, както хляба е храна за
тялото
.
Да преведеш една поетично творба от голям чужд автор не значи да спазиш само съдържанието и формата, но да предадеш и оня неуловим чар — душата на поезията. В настоящия превод на „Цигани” е спазено именно това — чувства се живия лъх на оригинала, чувства се прелестта на поетичното слово на самия автор, затова той е един от най-добрите наши стихотворни преводи. С. К. Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв.
към текста >>
35.
 
-
Човешките постъпки, думи и дела, съзнателни или несъзнателни са в зависимост от главните
мисли
, с които е заето съзнанието му.
Що е почва в човешкия живот, която трябва да се пропукне и отхвърли? Мненията по този въпрос са различни. Едни казват че съвременния живот с всичката си сложност е причина за всичките нещастия на земята. Други пък казват, че неподчинението на общоприетото, революционния дух, всеки опит да се надмогне установения ред ето причините на всеки прогрес в човешкото общество. Но нито едните нито другите намират истинските причини.
Човешките постъпки, думи и дела, съзнателни или несъзнателни са в зависимост от главните
мисли
, с които е заето съзнанието му.
Чистите несебелюбиви и благородни чувства, издават вътрешното човешко достойнство и правят делата му разумни. В какво състояние се намира нашата мисъл днес? Тя е отрупана с много излишни неща, оставени всеки ден от суетните грижи и празнословия. Най-дребнавата обида, най несъщественото огорчение, малката несполука, всичко това занимава нашия ум и ни кара да се отдадем на всяко дребнаво и маловажно чувство. Така ние прекарваме живота си в дрямка, полусъзнателно.
към текста >>
От състоянието
на
нашите
мисли
и чувства произлизат всички радости и скърби, всяко щастие и нещастие в света.
Така ние прекарваме живота си в дрямка, полусъзнателно. Но, трябва да заживеем с будно съзнание, да следим всека мисъл, която се заражда в умът ни и ако тя е лоша, да не й даваме место в нашия живот. Каквото и да се случи с нас не трябва да губим присъствие на Духа, трябва да бъдем безстрашни и смели, да обмисляме всека своя дума и постъпка, за да не кажем и извършим нищо лошо и неуместно. Вера преди всичко трябва да имаме. Разумният човек трябва да изхвърли из себе си всичко излишно и да запази това, което му е необходимо.
От състоянието
на
нашите
мисли
и чувства произлизат всички радости и скърби, всяко щастие и нещастие в света.
Съвременния строй е резултат на вътрешна сила. Най-голямата човешка мощ се крепи на знанието. В знанието има здрава, сигурна уверена мисъл, че можем да преодолеем всякаква спънка, която срещаме във в живота си. Имаме ли тази вътрешна сила, ще ни напусне най-голямата човешка слабост — страхът. Що е страх?
към текста >>
Един
мислител
може.
Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота.
Един
мислител
може.
да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели?
към текста >>
Тази хижа е твоето
тяло
.
Някои искат да бъдат красиви, силни. Всички тия работи са хубави. Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света.
Тази хижа е твоето
тяло
.
Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат.
към текста >>
Като идеш в другия свят и там ти трябва
тяло
.
Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него.
Като идеш в другия свят и там ти трябва
тяло
.
Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна.
към текста >>
Без
тяло
никъде не приемат.
Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло.
Без
тяло
никъде не приемат.
Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят?
към текста >>
Като идеш при Господа, теб ти трябва
тяло
, трябват ти очи, уши.
Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат.
Като идеш при Господа, теб ти трябва
тяло
, трябват ти очи, уши.
На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат. Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят? Тия, които имат очи, Го виждат.
към текста >>
Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето
тяло
.
Ти стана сляп, за да не плащаш. Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече. Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват.
Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето
тяло
.
Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли.
към текста >>
Тогава ние хвърляме вината ту
на
ума, ту
на
сърцето, ту
на
тялото
.
Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече. Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло.
Тогава ние хвърляме вината ту
на
ума, ту
на
сърцето, ту
на
тялото
.
Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище.
към текста >>
Другояче е да уважаваш
тялото
си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче?
Другояче е да уважаваш
тялото
си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто.
Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм.
към текста >>
Не покварявай ума си с нечисти
мисли
.
Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си.
Не покварявай ума си с нечисти
мисли
.
Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие.
към текста >>
Вие
мислите
за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси.
Смешна работа. Казвам й: Ти си царска дъщеря, как така една царска дъщеря да не може да се ожени. — Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана, — отговаря тя. — Има циганки облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа.
Вие
мислите
за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси.
Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет?
към текста >>
По този начин, по който
мислим
, Бог никога не урежда света.
Аз бих желал вие, християните, които вярвате в Бога, да имате ваша земя. Брат имате, който има земя, идете при него и работете. Защо да не идеш да поработиш един два часа? Кажи: може ли да ми дадеш един декар земя да обработя, че плода ще го делим на половина. Сега вие имате един начин да се молите на Бога Той да уреди работите.
По този начин, по който
мислим
, Бог никога не урежда света.
Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо.
към текста >>
Ако
мислиш
, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата.
Брат имате, който има земя, идете при него и работете. Защо да не идеш да поработиш един два часа? Кажи: може ли да ми дадеш един декар земя да обработя, че плода ще го делим на половина. Сега вие имате един начин да се молите на Бога Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света.
Ако
мислиш
, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата.
Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела.
към текста >>
Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето
тяло
, то не е благо.
По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял.
Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето
тяло
, то не е благо.
Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си.
към текста >>
Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде
тялото
, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш
тялото
му, да кажеш: Този човек е живял по Бога.
Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва.
Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде
тялото
, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш
тялото
му, да кажеш: Този човек е живял по Бога.
Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света?
към текста >>
Питам:
Мислите
ли, че с хукане може да се оправи света?
Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара.
Питам:
Мислите
ли, че с хукане може да се оправи света?
Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас.
към текста >>
Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво
тяло
, извае едни хубави рамене, хубави крака.
Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света?
Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво
тяло
, извае едни хубави рамене, хубави крака.
След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях.
към текста >>
Мислите
ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора?
Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света? Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък.
Мислите
ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора?
Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят по лицата на хората говори против тях, черният цвят също говори против тях. Ако имаш черно под очите, това не говори в твоя полза. Ако имаш сенки под очите си, това показва едно тягостно състояние.
към текста >>
Ядете ли, пиете ли,
мислите
ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия.
„Благословен онзи, който иде в името Господне“. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Господне. Дойде ти хубаво чувство, кажи: благословен си ти, който идеш в името Божие, който носиш божието блегословение. Направиш една хубава постъпка, кажи на волята си: Благословен, който иде в името Господне. Благославяйте и през целия живот всичко да е благословено.
Ядете ли, пиете ли,
мислите
ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия.
Из беседата, държана от Учителя не 5. X. 1941 год. София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор.
към текста >>
Тялото
ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот.
Тук Питагор основал свое общество и шнола. Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея.
Тялото
ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот.
Всичко в света е тон и число. Създаденото от Питагор учение, след смъртта му, се пренася в Гърция, гдето господства над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфическата литература. Към четвърти век до Христа питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопигагорейците или новоплатониците.
към текста >>
„Откърмени с тия
мисли
, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало
на
всичко съществуващо.
Платон, последователи на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математически! * отношения са отражение на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство — музиката. Аристотел подчертава, голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
„Откърмени с тия
мисли
, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало
на
всичко съществуващо.
В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа. Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Здравната стойност на постите Когато човек чете описанията на българските столетници и данните, събирани от анкетните комисии върху начина на техния живот, не може да не му направи впечатление подчертаната от комисията констатация: — Всички български столетници са хора религиозни, които са държали извънредно много върху редовното постене.
към текста >>
Под влияние
на
новото разбиране,
на
месото престана да се гледа като
на
най-идеална храна, като
на
готов елемент за градеж
на
теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава
на
човешкото
тяло
.
Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората. А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира.
Под влияние
на
новото разбиране,
на
месото престана да се гледа като
на
най-идеална храна, като
на
готов елемент за градеж
на
теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава
на
човешкото
тяло
.
Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата.
към текста >>
Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане
на
белтъците
на
съставните части,
на
техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула
на
човешкото
тяло
.
А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло.
Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане
на
белтъците
на
съставните части,
на
техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула
на
човешкото
тяло
.
Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки.
към текста >>
Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за
тялото
същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло.
Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за
тялото
същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място.
към текста >>
Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще
осмисли
живота ви.
Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна. Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един възвишен свят то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски. Не напразно една дълбока народна мъдрост, оставена ни още от турците гласи: .Този, който е посеял едно овощно дръвче, не е изгубил напразно живота си“. Да, така е, защото с това си действие той свързва живота си с живота на едно живо същество, което, макар и да принадлежи на растителното царство, има за задача, през цялото свое съществуване, да прави добро, да работи, да се жертва за другите, да нахрани гладните, да им даде от своите сили, от своя живот. Сейте дървета, особено овощни дървета!
Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще
осмисли
живота ви.
Всеки, който посажда и отглежда овощни дръвчета, той не работи само за себе си — той работи, независимо от това дали иска и съзнава това — преди всичко за бъдещите поколения — за тия, които идат след него. Икономическата, материалната страна на въпроса, особено когато се уредят образцови овощни градини, е повече от очевидна — нея всеки може да разбере, затова ще повторим: Искате ли икономическо и духовно благоденствие на България, искате ли всестранен напредък, сейте овощни дръвчета! Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго. Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други.
към текста >>
Силите
на
живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото
тяло
се прелива от един орган в други.
Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви. Всеки, който посажда и отглежда овощни дръвчета, той не работи само за себе си — той работи, независимо от това дали иска и съзнава това — преди всичко за бъдещите поколения — за тия, които идат след него. Икономическата, материалната страна на въпроса, особено когато се уредят образцови овощни градини, е повече от очевидна — нея всеки може да разбере, затова ще повторим: Искате ли икономическо и духовно благоденствие на България, искате ли всестранен напредък, сейте овощни дръвчета! Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго.
Силите
на
живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото
тяло
се прелива от един орган в други.
Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава. С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища. Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек. Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата.
към текста >>
36.
 
-
Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и
мислите
си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си?
Хората често пъти, и дори много често, вземат на шега Божествените закони на живота. Те са като малки деца, които не вземат сериозно известни, непознати на тях реалности на живота. Това е много естествено, защото преобладаващото днес материалистическо разбиране на живота ги кара да не виждат в него нещо повече, освен слепи, несъзнателни сили на природата. За тях правдата има човешки произход и като така, за нея може да има само човешки норми и човешки санкции. Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда.
Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и
мислите
си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си?
От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност.
към текста >>
Ний виждаме само под носа си и
мислим
, че много знаем.
Божествена, вечна, абсолютна правда за тях не съществува, затова не съществуват и Божествени санкции и норми за тази правда. Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат.
Ний виждаме само под носа си и
мислим
, че много знаем.
Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.
към текста >>
А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите
мисли
постоянно го свързват с другия свят.
В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно.
А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите
мисли
постоянно го свързват с другия свят.
Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек.
към текста >>
Там, дето
мислите
текат, небето е ясно, парите се отдалечават.
Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят.
Там, дето
мислите
текат, небето е ясно, парите се отдалечават.
Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра.
към текста >>
Някой път ние, съвременните хора,
мислим
за Бога като за нещо отвлечено.
Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва.
Някой път ние, съвременните хора,
мислим
за Бога като за нещо отвлечено.
— Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той.
към текста >>
По някой път вие
мислите
едно, а чувствате друго.
Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има. Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето.
По някой път вие
мислите
едно, а чувствате друго.
Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума. Той казва; последствията ще бъдат лоши. Затова никога не трябва да има раздор между ума и сърцето.
към текста >>
Вие
мислите
, че като обикнете.
Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото нещо в света. Като дойде, като влезе в дома ви, само като си тури малкия пръст всичко потича вътре. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени. Там дето слънцето изгрява, всичко расте; дето слънцето не грее, мъчно растат нещата.
Вие
мислите
, че като обикнете.
можете да страдате. Аз не ви говоря за тази любов, която гори. Ще ви приведа един научен факт. Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват.
към текста >>
Тялото
може да се измени.
Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае.
Тялото
може да се измени.
Казвате: колко хубаво ще бъде да мине този ток на любовта. Какво ще направите, ако мине токът през вас? Ето какви са признаците на любовта. Хората на любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят.
към текста >>
Така се
мисли
днес.
Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . .
Така се
мисли
днес.
Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра. . . Но все пак, дали те са прави? Кога светът е видял добро от отрицателното?
към текста >>
Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните
мисли
и тяхната вяра.
— това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят. Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с мечтите за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята. . . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес.
Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните
мисли
и тяхната вяра.
. . Но все пак, дали те са прави? Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други?
към текста >>
Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и
на
едно мислещо същество, с прави и светли
мисли
, а може да има съзнание и
на
едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж.
И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки.
Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и
на
едно мислещо същество, с прави и светли
мисли
, а може да има съзнание и
на
едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж.
Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него.
към текста >>
Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно
тяло
с окото
на
астронома, ние ще узнаем любопитни неща.
което ще споменем за слънцето, не е повече от оскъдните данни, които науката има за него. Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система. Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята.
Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно
тяло
с окото
на
астронома, ние ще узнаем любопитни неща.
Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне.
към текста >>
Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра
на
нашата земя, гигантски резервоар
на
енергия и живот, едно
тяло
огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът
на
Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем
на
златните коне, впрегнати в нея.
Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата.
Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра
на
нашата земя, гигантски резервоар
на
енергия и живот, едно
тяло
огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът
на
Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем
на
златните коне, впрегнати в нея.
Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
към текста >>
Слънчевите петна, които наблюдаваме там са вихрообразни пробиви във фотосферата като огромни кладенци към дълбочината
на
слънчевото
тяло
.
Фотосферата е ослепително блестящата мантия на слънцето зад която не може да надникне ничие око. Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето? Специалният анализ ни учи, че фотосферата е динамична, неспокойна среда, образувана от сгъстените, намиращи се в непознато нам състояние пари на изпареният от огромната топлина метали. По тази фотосфера се образуват слънчевите петна и огромните ерупции, прилични на страхотни вулкани, наречени протуберанси при които се изхвърля материя на стотици хиляди километри над слънчевия диск. Дебелината на фотосферата, сравнена с големината на слънцето не е много голяма.
Слънчевите петна, които наблюдаваме там са вихрообразни пробиви във фотосферата като огромни кладенци към дълбочината
на
слънчевото
тяло
.
Преди да се появи петно, на места се забелязват възвишения, които се пробиват постепенно. Създаденото петно почва да расте и понякога достига до такива огромни размери, че в него биха се вместили десетки такива кълба като нашата земя. В слънчевите петна ние не забелязваме някакви подробности, както не забелязваме такива, като гледаме отдалече в отворената врата на някоя къща, огрята от слънчевите лъчи, макар че в тази къща е нахлула обилна светлина. Имало е случаи, когато такива петна по слънцето са достигали размера на една тридесет и шеста част от повърхността на слънчевия диск и до осемнадесет земни диаметри (216,000 км.) Макар че слънчевите петна, продължителността на които е няколко месеца, представляват пробив във фотосферата от силните възходящи и низходящи течения на слънчевия „въздух“, те участват в около осното въртене на слънцето, както пробивите в нашата атмосфера участват във въртенето на земята. По движението на тия петна би могло да се определи, макар и не съвсем точно времето за около осното въртене на слънцето, средната продължителност на което е 25 дни.
към текста >>
Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би
осмислило
нашия живот, освен работата ни за Доброто?
Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто. Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело?
Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би
осмислило
нашия живот, освен работата ни за Доброто?
Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход.
към текста >>
Ний
мислим
, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало
на
добрата земя, според притчата
на
Спасителя.
Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“.
Ний
мислим
, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало
на
добрата земя, според притчата
на
Спасителя.
Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой. На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в.
към текста >>
37.
 
-
В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка
на
нашето
тяло
.
Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание.
В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка
на
нашето
тяло
.
Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит.
към текста >>
Тяло
и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание.
Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло.
Тяло
и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание.
Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“.
към текста >>
Без него е
немислим
напредъка.
за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“. Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения.
Без него е
немислим
напредъка.
Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“. С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже.
към текста >>
Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания,
мисли
и чувства.
„От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“. „В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“.
Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания,
мисли
и чувства.
А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик. От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа.
към текста >>
И абсурдно е да се
мисли
, че
на
родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин.
Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“. Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик. От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае.
И абсурдно е да се
мисли
, че
на
родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин.
А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание.
към текста >>
— В умовете
на
людете ще дойдат нови светли
мисли
, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява
на
възвишеното,
на
Божественото.
Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята.
— В умовете
на
людете ще дойдат нови светли
мисли
, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява
на
възвишеното,
на
Божественото.
Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта. Днес тя се ражда! Вечната Майка Една е Тази, що през вековете безспир те е люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Която във тревичката и в мъничкото цвете внедрява и раздухва искрица — живот, е тласнала там горе.
към текста >>
Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали
тялото
ви е здраво.
Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно, човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа. Но защо ние се отклоняваме от правия път? Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца.
Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали
тялото
ви е здраво.
Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички? Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на гръбнака, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н. И всички тия недъзи се образуват само в затворите.
към текста >>
Вие
мислите
, че Господ излива дарбите току така.
Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъде-те. Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот.
Вие
мислите
, че Господ излива дарбите току така.
Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка.
към текста >>
“ А той
мисли
, че е сън: я бъде, я не.
А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай! Стани, ти си свободен, ще бъдеш свободен днес!
“ А той
мисли
, че е сън: я бъде, я не.
Става Петър, върви, мисли, че е сън. Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си! “ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици.
към текста >>
Става Петър, върви,
мисли
, че е сън.
Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай! Стани, ти си свободен, ще бъдеш свободен днес! “ А той мисли, че е сън: я бъде, я не.
Става Петър, върви,
мисли
, че е сън.
Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си! “ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това?
към текста >>
Когато тази сила
на
любовта, която е във вашето
тяло
, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, когато тази Божествена дреха проникне така във вас, във всичките ваши клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мен!
„Обуй се, облечи се! “ С какво? Да се облечен в Христа, да си облечен в Любовта. Когато в вашия живот любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот. Това не е една обикновена дреха.
Когато тази сила
на
любовта, която е във вашето
тяло
, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, когато тази Божествена дреха проникне така във вас, във всичките ваши клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мен!
“ Т. е. ти си човек достоен за свобода, ти не бива повече да стоиш в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава. Вие казвате: „Тъй било писано“. Да ви освободя от едно заблуждение. Влизате в кръчмата.
към текста >>
Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди,
мисли
като човек, никой не може да вземе главата ти.
Тия череши в кошницата, те са за всички. „Стани, казва ангелът, излез из този затвор! “ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия . . .“ Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани!
Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди,
мисли
като човек, никой не може да вземе главата ти.
А сега вие казвате: „Чакай да видим дали това е съобразно с Библията“. Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия Завет и Той е бил мъченик, — написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта му.
към текста >>
Някой
мисли
вътре в затвора, че се жени.
Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Невидимият свят е сит на тези молитви. Сега вие седите в затвора и сънувате. Някой сънува, че е богат — чете парите си.
Някой
мисли
вътре в затвора, че се жени.
Някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората? Но като се събудят, те виждат, че са вътре в затвора. Де е свободата? Любовта не заробва!
към текста >>
Някой
мисли
в този затвор, че е много учен.
Това е законът на еволюцията. Невидимият свят е сит на тези молитви. Сега вие седите в затвора и сънувате. Някой сънува, че е богат — чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени.
Някой
мисли
в този затвор, че е много учен.
Какво ли не мислят хората? Но като се събудят, те виждат, че са вътре в затвора. Де е свободата? Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му от любов, че станал разсеян, аз казвам: Това не е любов.
към текста >>
Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите
мисли
.
Но като се събудят, те виждат, че са вътре в затвора. Де е свободата? Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му от любов, че станал разсеян, аз казвам: Това не е любов. Любовта не прави хората разсеяни.
Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите
мисли
.
Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турят в този затвор и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя тесен, ограничен дух. Ние имаме едно Отечество, един велик Баща в света, ние сме забравили неговото име и сега минаваме за християни. За християните трябва една друга философия. Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение, те не го приложиха. Затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат.
към текста >>
До сега той не бе
мислил
.
Опитайте и вие — ще разберете поне дали виждате или сте още слепи! Л. Лулчев ЕДЕЛВАЙС Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод . . . Човекът крачеше в тъмнината, покрай грапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му е отредила вечно да се скита в тоя мрак . . .
До сега той не бе
мислил
.
До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо . . . Днес, обаче, дълбоко мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнало бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му. Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам: — Никога на ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта.
към текста >>
И — обзет от тези нерадостни
мисли
, човекът — под тайнственото ръководство
на
вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството
на
светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника
на
тая светлина.
Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес . . . Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел — този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество . . . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл.
И — обзет от тези нерадостни
мисли
, човекът — под тайнственото ръководство
на
вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството
на
светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника
на
тая светлина.
Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . . Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . . „Боже! Боже!
към текста >>
Почувства се далеч от
тялото
си и свободно, леко, с бликаща
на
буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!
“ — шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му, и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му — и той чу: — „Око не е виждало и ухо не а слушало“ това, което той видя и чу тогава . . . Той сети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, — като че ли една грамадна ледена преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палещите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец . . .
Почувства се далеч от
тялото
си и свободно, леко, с бликаща
на
буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!
. . . Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително белееше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана . . . Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена .
към текста >>
Отново се намери тя в измамните прегръдки
на
Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор
на
телесните очи да гонят сенките
на
нещата в измамния свят
на
преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото
тяло
но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . . „Еделвайс! “ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята.
Отново се намери тя в измамните прегръдки
на
Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор
на
телесните очи да гонят сенките
на
нещата в измамния свят
на
преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото
тяло
но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше .
към текста >>
Пламен ____________________________________ Пътят
на
човека
на
земята е път
на
изпитания, път предопределен, път
на
труд и усилия, път под Всевиждащото око
на
Бога СИЛАТА
НА
ЛЮБОВТА Тайната
на
любовта е в съзнанието
на
нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове
на
едно
тяло
и че егоизмът е заблуждение.
Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!
Пламен ____________________________________ Пътят
на
човека
на
земята е път
на
изпитания, път предопределен, път
на
труд и усилия, път под Всевиждащото око
на
Бога СИЛАТА
НА
ЛЮБОВТА Тайната
на
любовта е в съзнанието
на
нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове
на
едно
тяло
и че егоизмът е заблуждение.
Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>
38.
 
-
Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой
мисли
, че може да прави каквото си иска, той се лъже.
Факта, че Той не е дал временно свободата да вършим каквото си пожелаем. да нарушаваме Неговите закони и да се опълчваме против самия Него, съвсем не значи, че той не съществува или пък че е безсилен. Той само ни изпитва, като ни остава да вкусим горчивия плод от нашите собствени грешки и заблуждения, защото този е най-сигурния метод да се научим от тях и да не ги повтаряме. Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон.
Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой
мисли
, че може да прави каквото си иска, той се лъже.
Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава.
към текста >>
Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща
на
малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало
на
всички земни огньове,
на
всички светли
мисли
, нв далечните желания
на
тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им .
Това те наричаха живот — културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха. . . Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие.
Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща
на
малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало
на
всички земни огньове,
на
всички светли
мисли
, нв далечните желания
на
тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им .
. . И когато това им казват зрящите — те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци. които залъгват себе си и другите: че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците . . . без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло както и самата земя.
към текста >>
без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно
тяло
както и самата земя.
Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им . . . И когато това им казват зрящите — те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци. които залъгват себе си и другите: че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците . . .
без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно
тяло
както и самата земя.
Че това което наричаме тежест е само любовта на земята, на слънцето — минала през земята! В слънцето ние живеем и се движим и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали . . . А и като го видим търсим го пак, защото не го разбираме. О, колко е тежко за слепи те в тоя свят, но колко още по тежко е на тия, които мислят че виждат!
към текста >>
Според мене, когато противоречията са в ума
на
човека, този човек не знае да
мисли
.
Там, дето има излишъци, хората умират; дето няма излишъци, хората живеят. Вие може би не разбирате това, но ще дойде време да го разберете. Излишно е да ви противореча. В същност, днес целият свят и всички хора са в противоречие със законите на природата. Нашата мисъл е в противоречие, нашите чувства са в противоречие, нашите постъпки са в противоречие.
Според мене, когато противоречията са в ума
на
човека, този човек не знае да
мисли
.
Когато противоречията са в сърцето, този човек на знае да чувства; когато противоречията са в постъпките, този човек не знае да действа. А тия неща се учат тъй, както, например се учи едно изкуство. Бавно, постепенно, но непрестанно и неотклонно. Противоречията в мислите трябва да започнат да се намаляват постепенно, докато дойде да имате само една-две погрешки. Тогава наближаваш да бъдеш гениален в мисълта.
към текста >>
Противоречията в
мислите
трябва да започнат да се намаляват постепенно, докато дойде да имате само една-две погрешки.
Нашата мисъл е в противоречие, нашите чувства са в противоречие, нашите постъпки са в противоречие. Според мене, когато противоречията са в ума на човека, този човек не знае да мисли. Когато противоречията са в сърцето, този човек на знае да чувства; когато противоречията са в постъпките, този човек не знае да действа. А тия неща се учат тъй, както, например се учи едно изкуство. Бавно, постепенно, но непрестанно и неотклонно.
Противоречията в
мислите
трябва да започнат да се намаляват постепенно, докато дойде да имате само една-две погрешки.
Тогава наближаваш да бъдеш гениален в мисълта. Ако човек не стане гениален в мисълта си, той в царството Божие не може да влезе. Геният какъв трябва да бъде? — Геният трябва да бъде безсмъртен. Безсмъртието показва, че човек има всичките условия да поправи своите грешки от миналото.
към текста >>
Със свещени чувства и
мисли
се зоват: „Брат!
По бузата му светва сълзица кат рубин * — Той, казват, от болест нелечима някой излекувал! — младеж шушука там. — Виж тези що го следват: Лица светли мили! Погледа излъчва вяра и любов — за страждущи балсам! * — Виж как се любят по между си!
Със свещени чувства и
мисли
се зоват: „Брат!
Сестра! “ — Друже мой, ела и ние да вкусим От тази хармония! С таз чиста радост сърца ни да туптят! * — Защо го слушате? Да не е учител или пророк?
към текста >>
Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела,
мисли
и чувства.
И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека.
Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела,
мисли
и чувства.
Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня.
към текста >>
Теглото
на
тялото
бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване.
Тиквата е ценна и като лекарство. Тя е едно средство при бъбречните заболявания, защото не претрупва организъма с белтъчини и с отпадъци на белтъчната обмяна които обременяват бъбреците. Освен това, действа пикочогонно, без да дразни бъбреците Затова тя може да служи за храна на болни от остра или хроническа бъбречна болест. Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите.
Теглото
на
тялото
бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване.
Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния. При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н. Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая.
към текста >>
Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и
тялото
и характера.
Издание но библ „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40, София, цена 50 лв. Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост.
Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и
тялото
и характера.
Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.
към текста >>
Тук
на
усамотение в гората, в тишината
на
горите или
на
високите върхове, човек
мисли
по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен
на
земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък
на
човечеството.
Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера.
Тук
на
усамотение в гората, в тишината
на
горите или
на
високите върхове, човек
мисли
по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен
на
земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък
на
човечеството.
Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К.
към текста >>
Ние твърде малко
мислим
как да си помогнем един
на
друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне.
Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки. А за там води само един единствен път: пътят навътре ... в сърцето. Няма друг път, освен . . . Христос! Вяра в Бога, упование и добра воля, а пътят на човешката воля към Бога е молитвата.
Ние твърде малко
мислим
как да си помогнем един
на
друг, а човек трябва до покаже, че има сърце, ако иска и сам той да намери мир, да даде живота си за другиго — по-високо от това човек не може де се издигне.
Но каквото и да става, човек трябва да върви все напред и нагоре през целия си живот, като надвие алчността си, макар това да е най-трудното изкуство в живота, и помага на другите, защото повелята на живота изисква от нас да станем хора с живи, топли сърца. Изглежда, че третата и последна книга на тая високо художествена трилогия ще бъде книгата на вдовицата — майка Аделаида и нейните двама сина. С нетърпение ще чакаме и нея. като препоръчваме горните две и всички издания на отличната библиотека „Златни зърна“, която под вещото ръководство на неуморния Славчо Атанасов от пет години ни дава най-новите и най-забележителните творби на чуждата литературна съкровищница, в които действително са изобразени трайните завоевания на творческия дух и са намерили въплъщение всички идеи и образи, които вълнуват човека. Тя заслужава подкрепата на всички, заради щедро предлаганата ни художествена наслада, нравствено облагородяване и духовен напредък.
към текста >>
39.
 
-
Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно
мислите
идеите за едно по-добро бъдеще
на
човека,
на
човечеството.
Метерлинк Химн на Амон-Ра (стих.) – Превод от старогръцки: А. А. – текстът не се разчита И туй ще мине. – Йор. Богдар – текстът не се разчита Издания на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево ДУХЪТ ХРИСТОВ В човешките умове понастоящем има едно преизобилно от идеи. Хората искат да устрояват, да преустрояват света.
Нов строй, нов свят искат да създадат тези в чиито души бликат непрестанно
мислите
идеите за едно по-добро бъдеще
на
човека,
на
човечеството.
Погледнато външно, често пъти тия идеи носят в себе си големи противоречия помежду си. Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени.
към текста >>
Человек е свободен да
мисли
и прави каквито и да са заключения.
Той казва: Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони Тогава нейните сили са и негови. И обратното, отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир, справедливост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради.
Человек е свободен да
мисли
и прави каквито и да са заключения.
Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкаря е фактор в една лодка до като тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно.
към текста >>
Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове -
мисли
, желания и дела в съответствие с тях.
Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена.
Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове -
мисли
, желания и дела в съответствие с тях.
Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края.
към текста >>
Но тези събития са роби
на
справедливостта, та затова всеки човек има частица от плячката, що откриваме в щастието и нещастието, които ни сполетяват; и най-неочакваните прищявки
на
съдбата вземат форма сродна
на
нашите
мисли
.
Нека всеки се надпреварва да се задоволява с най-малкото и да отстъпва на по-немощните, на по-бедните, това е благородство. Нека всеки тури мисълта в себе си, че при тежки моменти и с много по-малко ще преживеем и пак няма да умрем! Нека всички знаем, че не в увеличение цените на артикулите: не в увеличение заплати и надници на всички е щастието. Това щастие е във вътрешният мир у човека, по-голямо производство и запазване стойността на лева. МЪДРОСТ И СЪДБА Великите вътрешни събития не се случват никога на онези, които с нищо не са ги призовали в себе си; а между това и най-незначителният случай в живота носи в себе си семето на велико вътрешно събитие.
Но тези събития са роби
на
справедливостта, та затова всеки човек има частица от плячката, що откриваме в щастието и нещастието, които ни сполетяват; и най-неочакваните прищявки
на
съдбата вземат форма сродна
на
нашите
мисли
.
Облеклото, оръжието и украшенията на съдбата се намират в нашия вътрешен живот. Ако Сократ и Тереза изгубят в един и същи ден своя едничък син, то Сократовото нещастие не би било еднакво с нещастието на Тереза. И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа. Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече избягваме понякога от нашите инстинктивни съдбини.
към текста >>
Съществува ли безсмъртна човешка душа или пък човешкото съзнание изчезва заедно с физическото
тяло
?
Има нещастия, които съдбата не смее да предприеме в присъствие на душа, която я е побеждавала неведнъж, и мъдрецът, който преминава, прекъсва с хиляди драми. М. Метерлинк ИЗДАНИЯ на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево Безсмъртна любов, роман от Дук де Помар. Тази книга е нещо много повече от един обикновен роман. В нея жадния за знание читател ще намери засегнати и осветлени редица проблеми, които от хиляди години тревожат човешкия дух със своята загадъчност: Що е човек в своята същност? От къде той иде на земята и къде отива?
Съществува ли безсмъртна човешка душа или пък човешкото съзнание изчезва заедно с физическото
тяло
?
Какво нещо представлява от себе си любовта? Дали в нейната основа стои привличането на плътта или пък тя има и някакви други, много по дълбоки причини? Какво нещо е и самият живот, взет в неговата цялост? Дали той е резултат на сляпото действие на механически закони, или пък неговите основи почиват на някаква разумна и съзнателна, макар и непознато нам деятелност? Всички тия въпроси са разгледани в романа „Безсмъртна любов“ с една светлина, далеч надхвърляща всичко, което може да се намери в хилядите обикновени романи и дори в философската и научна литература на нашето време Животът на Исуса, разказан увлекателно за деца от великия английски писател Чарлз Дикенс.
към текста >>
Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не
мисли
, получава в тази книга от Г.
Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев.
Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не
мисли
, получава в тази книга от Г.
Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса! Наистина в музиката има по-големи възможности от тези, които ний виждаме достигнали в наши дни. Музиката не е само средство за удоволствие и за приятно прекарване на времето.
към текста >>
Оливер Лодж, който въз основа
на
дълги изследвания, заявява, че „продължаването живота
на
личността след смъртта
на
физическото
тяло
е доказан факт“.
Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Оливер Лодж, ректор на Бирмингамския Университет. Не всички учени вървят по течението на всеобщо признатото, макар то да бъде и заблуждение. Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги. Един от тия учени е проф.
Оливер Лодж, който въз основа
на
дълги изследвания, заявява, че „продължаването живота
на
личността след смъртта
на
физическото
тяло
е доказан факт“.
Агни Йога, наука за висши психични достижения. Рила когато проговори, впечатления и размишления от летния лагер на Всемирното Братство в Рила, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Път към себепознание, от Д-р Руд. Щайнер Отбрани приказки (10 отделни номера) ЕСПЕРАНТСКА ЛИТЕРАТУРА Учебник по Есперанто с 316 картини в текста, от Д-р Захариев, пригоден за самоуци и курсове. Този е най-добрия учебник за изучаване на международния език Есперанто.
към текста >>
40.
 
-
Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да
мисли
, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води
на
едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят.
Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да
мисли
, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води
на
едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“.
Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици?
към текста >>
Често ние се спираме и
мислим
, че сме оценили живота.
Няма по-всемогъщо средство! Няма по-наложителен дълг днес, в тази минута, за пробудения съзнателен и виждащ син на този народ — от тази велика и свята задача: да употреби всичките си вътрешни, духовни сили за спасението на народа си от бесния водовъртеж на злото. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава.
Често ние се спираме и
мислим
, че сме оценили живота.
Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека. Затова искат да се освободят от живота. Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено.
към текста >>
Онази част от мозъка, която
мисли
, е голата част
на
челото, тя
мисли
.
Ще бъде обаче голямо нещастие, ако слънцето светеше само за един човек. То свети за всички. Всички могат да се ползват от него. Ако разгледаме сега човека, както е създаден, неговото съзнание се намира в предната част на главата, в голата част на челото — там се проявява съзнанието. Навсякъде другаде по главата се проявяват човешките чувства.
Онази част от мозъка, която
мисли
, е голата част
на
челото, тя
мисли
.
Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства.
към текста >>
Тази част, която е под косите, тя не
мисли
, там са чувствата, човек само чувства с нея.
То свети за всички. Всички могат да се ползват от него. Ако разгледаме сега човека, както е създаден, неговото съзнание се намира в предната част на главата, в голата част на челото — там се проявява съзнанието. Навсякъде другаде по главата се проявяват човешките чувства. Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли.
Тази част, която е под косите, тя не
мисли
, там са чувствата, човек само чувства с нея.
С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства. Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото мисли.
към текста >>
С една много малка част човек
мисли
.
Ако разгледаме сега човека, както е създаден, неговото съзнание се намира в предната част на главата, в голата част на челото — там се проявява съзнанието. Навсякъде другаде по главата се проявяват човешките чувства. Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли. Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства.
С една много малка част човек
мисли
.
Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства. Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото мисли. То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става.
към текста >>
Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото
мисли
.
Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства.
Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото
мисли
.
То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става. Ти трябва да го омесиш, да го направиш, защото този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята. Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за яденето.
към текста >>
Ние
мислим
, че някои работи са малки.
Той принесе жертва от житните си произведения и така се яви понятие за религия. Тази религия, според която, на когото димът отишъл направо към Господа, като комин, той е праведен. Благоприятна е жертвата на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. Като принесоха жертва, димът от жертвата на Авела отивал нагоре, а тоя на Каина пъплел. И димът става причина за едно убийство.
Ние
мислим
, че някои работи са малки.
Да, малки са, но техните последствия са големи. Проникне в тебе едно малко желание, но ти трябва да знаеш естеството му какво е. Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш ли каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си? Какво понижение на температурата може да произведе?
към текста >>
Щастието
на
човека, от гледището
на
тялото
, се обосновава
на
онова хармонично съчетание
на
всички органи, които човек има под своята власт.
Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Това възпитание ли е? В съвременния живот трябва едно ново вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастието си в света и не знаем как да го постигнем.
Щастието
на
човека, от гледището
на
тялото
, се обосновава
на
онова хармонично съчетание
на
всички органи, които човек има под своята власт.
Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание. Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот.
към текста >>
Ний
мислим
, че нещата, които виждаме, те са реални.
Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда; щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания а природата. Всички предмети в света имат ухания. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание. Главното нещо е в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат нищо общо със самия живот.
Ний
мислим
, че нещата, които виждаме, те са реални.
Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види. Ние, хората на земята, нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде този свят видим.
към текста >>
Любовта трябва да проникне в човешкото естество, любовта трябва да проникне в ума, сърцето и
тялото
.
По същия закон: ако слънцето не дава светлина и топлина достатъчно на земята, може ли да име тия хранителни продукти, които сега имаме? Земята не може да ги роди. Ако любовта в нас не дойде, и в нас не може да се роди нищо. Някои казват: възпитанието. Възпитанието е второстепенно нещо.
Любовта трябва да проникне в човешкото естество, любовта трябва да проникне в ума, сърцето и
тялото
.
Здравето на човека зависи от ума, умът зависи от добрите чувства, а неговите чувства зависят от любовта. Всичкото благосъстояние на човечеството зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от любовта. То е погрешно схващане. Хиляди години тия хора търсят щастието, и не са го намерили, защото пътят на щастието не е този.
към текста >>
Питам: Слънце, ще ме гледа ш ли за в бъдеще или не, какво си
намислило
?
Щом познаеш любовта, целият свит става осмислен в ума и в сърцето ти. Щом изгубиш любовта, всичко е обезсмислено, от нищо не си доволен. Казвам: Ние, съвременните хора, противодействаме на любовта. Ние не се радваме, когато хората се обичат, когато народите се обичат, когато обществата се обичат. Тебе, след като те обичат, казваш: Дали за в бъдеще ще ме обичат?
Питам: Слънце, ще ме гледа ш ли за в бъдеще или не, какво си
намислило
?
Никакъв отговор не дава. Казва: За днес те обичам, за утра не зная. Ако утре аз се скрия в някое подземие, слънцето ни най-малко няма да ми изпрати своята дажба. Ние сме хора на моменти. С нас стават постоянно хиляди смени.
към текста >>
Как
мислите
, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат?
Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат.
Как
мислите
, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат?
Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, други не са устояли.
към текста >>
Ако не дойде любовта, ти не можеш да
мислиш
правилно.
Ти не можеш да имаш хигиена без чистота, ако любовта не влезе като правило в твоя живот. Ти не можеш да бъдеш чист без любов. Ако любовта не дойде в теб, ти не можеш да бъдеш здрав. Ако любовта не дойде ти не можеш да дишаш правилно. Ако любовта не дойде, ти не можеш де ядеш правилно.
Ако не дойде любовта, ти не можеш да
мислиш
правилно.
Всяка деятелност на човека, без любов, е анормална деятелност Сега, като първо правило в хигиената, аз поставям любовта. С нея като живееш ще бъдеш щастлив, блажен, ще имаш всички блага. Щом я напуснеш ще дойдат най-големите нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: отдалечил си се.
към текста >>
Има храна за
тялото
, а има храна и за душата.
Изкуството да се атакуват причинителите на болестите в организма, без при това да се вреди на самия организъм, е издигнато от германските химици на лекарства до такава висота, че вече известни болести, които по рано изискваха лекуване с месеци, сега се лекуват вече в няколко дни. Тия нови лекарства могат сега с успех да се хвърлят в борба срещу причинителите на болестите, предимно срещу много разпространените кълбовидни бактерии, от които едни причинявал, процеса на гноясването, а други причиняващи гниенето на дробовете. Постигнато е, посредством тия нови лекарства смъртността от тия болести да се сведе до няколко процента, както и да се понижи чувствително кривата на смъртните случаи от възпаленията на бедите дробове. КНИГОПИС Избрани стихотворения, от М. Ю Лермонтов, преведе Йордан Ковачев.
Има храна за
тялото
, а има храна и за душата.
Поезията е такова имен по храна. В творчеството на големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както тялото чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество на човека чувства необходимостта да задоволи с красотата на стиха своя душевен глад. Много от стихотворенията Лермонтова са незабравими. Те хиляди и хиляди пъти ще бъдат превеждани на всички езици, с непрестанен стремеж да се приближим все по-близко и по-близко до красотата и магичния чар на оригинала. Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов.
към текста >>
В творчеството
на
големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както
тялото
чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество
на
човека чувства необходимостта да задоволи с красотата
на
стиха своя душевен глад.
Постигнато е, посредством тия нови лекарства смъртността от тия болести да се сведе до няколко процента, както и да се понижи чувствително кривата на смъртните случаи от възпаленията на бедите дробове. КНИГОПИС Избрани стихотворения, от М. Ю Лермонтов, преведе Йордан Ковачев. Има храна за тялото, а има храна и за душата. Поезията е такова имен по храна.
В творчеството
на
големите поети има стихотворения, които ще останат безсмъртни в човешкото съзнание, защото както
тялото
чувства периодично нужда от хляб за да се нахрани, така също и вътрешното същество
на
човека чувства необходимостта да задоволи с красотата
на
стиха своя душевен глад.
Много от стихотворенията Лермонтова са незабравими. Те хиляди и хиляди пъти ще бъдат превеждани на всички езици, с непрестанен стремеж да се приближим все по-близко и по-близко до красотата и магичния чар на оригинала. Настоящите „Избрани стихотворения“ са преведени от Йордан Ковачев с голяма любов и грижливост, с пълно разбиране и проникване в творчеството на Лермонтов. Ние бихме посъветвали всички, за които това е възможно, да потърсят и да се насладят от оригиналното творчество на Лермонтова. Но за тези, за които това е невъзможно, нека прочетат отличните преводи на Йордан Ковачев.
към текста >>
41.
 
-
Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш
тяло
си всред пари от вино!
Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот. СЕСТРО МОЯ!
Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш
тяло
си всред пари от вино!
* Ти криеш могъща стихия - понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса. но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза! Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда.
към текста >>
— — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева
на
слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките
на
тялото
— обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез.
— — — — — — — — — — — — „Един час преди изгрева
на
слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките
на
тялото
— обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Преди изгрев лъчите, които се пречупва през атмосферата, имат влияние вече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: Преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; а от 9 — 12 часа — за уякчаване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждал, целебно действие на болния стомах.
към текста >>
Тека също човешкото
тяло
изложено
на
слънчева светлина и топлина,
на
чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява
на
човешкия дух
на
земята.
Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава. В светлината всичко се развива нормално.. Житото зрее на изобилна светлина и топлина. Сладкото грозде също така вирее и зрее не изобилна слънчева светлина и топлика. Хубавите сочни, ароматични и примамващи окото на всеки човек плодове зреят само в светлината и топлината. Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък.
Тека също човешкото
тяло
изложено
на
слънчева светлина и топлина,
на
чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява
на
човешкия дух
на
земята.
Светлината е една голяма загадка. Тя е извън човешките измерения. Научно светлината се определя като лъчи, които правят предметите видими. Но това е недостатъчно обяснение. На някои същества предметите са видими и когото е тъмно, т.
към текста >>
Слънцето действа върху човешкото
тяло
като източник
на
топлина и електрическа енергия.
е, когато ние не можем да виждаме, например бухала. А същите предмети са невидими за тия същества, когато е светло, когото за нас са видими. Но слънчевата светлина не с досущ чужда на науката. Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра.
Слънцето действа върху човешкото
тяло
като източник
на
топлина и електрическа енергия.
То ни изпраща постоянно жизнена сила. Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие. Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности. Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество.
към текста >>
Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота
на
клетките
на
човешкото
тяло
се подържа от електрически противоположности.
Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра. Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия. То ни изпраща постоянно жизнена сила. Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие.
Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота
на
клетките
на
човешкото
тяло
се подържа от електрически противоположности.
Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество. Освен електрическо и магнетично въздействие, слънчевата светлина има и химическо такова. Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите.
към текста >>
* Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото
тяло
.
Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята.
* Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото
тяло
.
А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината.
към текста >>
„Като
мисли
върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“ Сега сме пред пролет.
Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението на света. Дето има движение, там е животът.
„Като
мисли
върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“ Сега сме пред пролет.
Ние се намираме в периода, когато настъпва прилив на слънчева енергия. От дългия отлив през зимата ние сме изморени, изтощени. Затова да се вслушаме в гласа на тези, които знаят, които са опитали. Да послушаме бащиния глас, който ми посочва пътя към възраждане. А именно, да ставаме през цялата пролет рано, преди изгрев слънце и да правим разходка на открито, да дишаме чист и свеж въздух.
към текста >>
Ето какво казва той: „Нашето
тяло
се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи.
Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето. Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал. А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот. В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм.
Ето какво казва той: „Нашето
тяло
се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи.
„Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек. „В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея! „Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа. „Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година.
към текста >>
„Нашето
тяло
подлежи
на
същия закон.
„Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година. „Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка.
„Нашето
тяло
подлежи
на
същия закон.
В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“. През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове.
към текста >>
Ти
мислиш
, като не се откажеш, няма да я вземат.
Запример, ако на вас ви дадат една задача да се от кажете от себе си. Да кажем, имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се. Ще кажете: как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих за нея.
Ти
мислиш
, като не се откажеш, няма да я вземат.
Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението.
към текста >>
Най-малките добри
мисли
, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия.
Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш една дупка и да посадиш . Сега някой казва: Да не грешим. Не е въпросът да не грешим, но добро трябва да вършим. Ако се бориш със себе си, да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто.
Най-малките добри
мисли
, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия.
В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление?
към текста >>
Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред,
мислите
ли, че този човек е лош?
Ако се бориш със себе си, да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто. Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия. В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа.
Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред,
мислите
ли, че този човек е лош?
Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества.
към текста >>
Но когато слънцето стопи всичкия сняг
на
повърхността
на
земята,
мислите
ли, че то е направило някакво престъпление?
Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се да ват, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия. В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате.
Но когато слънцето стопи всичкия сняг
на
повърхността
на
земята,
мислите
ли, че то е направило някакво престъпление?
То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.
към текста >>
Ако моите
мисли
, чувства постъпки ме турят в противоречие с битието, с Бога, те не са
на
място Правилото е: нашите
мисли
не трябва да отклоняват от правия път от любовта.
Трябва ли да се женим, за ла създаваме един такъв дом? Не. Сега аз отивам по-далече. Ако една мисъл която съм родил в моя ум, ме безпокои, на място ли е тя? Ако едно чувство ме мъчи в моето сърце, място ли е то? Не е на място.
Ако моите
мисли
, чувства постъпки ме турят в противоречие с битието, с Бога, те не са
на
място Правилото е: нашите
мисли
не трябва да отклоняват от правия път от любовта.
Нашите желания не трябва да ни отклоняват от правия път на знанието. И нашите постъпки не трябва да ни отдалечават от истината. Две неща има, от които зависи човешкия живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата — аз говоря конкретно — ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе тази храна, няма къде да я туриш, ако този излишък не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе?
към текста >>
Тялото
— по същия закон.
Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно. Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него.
Тялото
— по същия закон.
Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания. Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим. За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял свят да ви хвали. Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии.
към текста >>
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да
мисли
право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално.
И тогава им казал: Върнете се н вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота. Из беседата държана от Учителя на 14. XII. 1941 год. София-Изгрев. ___________________________ Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да добие доброто си разположение от въздуха, чрез носа си.
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да
мисли
право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално.
Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? — Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие. стомах сърце, гърди и т. н. Кракът те боли.
към текста >>
Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да
мислим
право.
Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради. Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина?
Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да
мислим
право.
Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба.
към текста >>
Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва
на
земята да се научи да
мисли
право Съвременния човек е подобен
на
дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава
на
майка се, че вазата сама се счупила.
Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право.
Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва
на
земята да се научи да
мисли
право Съвременния човек е подобен
на
дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава
на
майка се, че вазата сама се счупила.
Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба. Днешната война е съдба за човечеството.
към текста >>
И всичко това прави без да
мисли
за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр.
В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр.
И всичко това прави без да
мисли
за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр.
и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния. Генко слага орлето в гнездото.
към текста >>
С тая книжка редакцията изпраща
на
абонатите си едно извънредно ценно и единствено в нашата книжнина, илюстровано голямо стенно табло: „Храната според възрастта, работата и тежестта
на
тялото
“.
III., кн. 4, 5 месечно списание за приложни знания по здравословно хранене и проблемът за витамините, год. абонамент 80 лв. — София, бул. Фердинанд, № 90.
С тая книжка редакцията изпраща
на
абонатите си едно извънредно ценно и единствено в нашата книжнина, илюстровано голямо стенно табло: „Храната според възрастта, работата и тежестта
на
тялото
“.
Извънредно сполучливите картини и популярните обяснения, изпълнени с ценни съвети и данни по храненето, правят това табло една необходимост за всяко културно семейство и училище. Славейче — илюстрован вестник за деца и юноши. Год. VI бр. 6. Редактори: г. Крънзов, Р.
към текста >>
42.
 
-
Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си
мисли
и действия за осъществяването
на
един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
– Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена.
Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си
мисли
и действия за осъществяването
на
един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.
към текста >>
Сега ние
мислим
, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва.
Тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая. Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая.
Сега ние
мислим
, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва.
С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил.
към текста >>
Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония
мисли
, ония чувства, които носят живот.
Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба. Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник. Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания.
Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония
мисли
, ония чувства, които носят живот.
Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали. То са наши криви мисли, криви разбирания. И трябва да благодарим, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята. — Човешкото тяло постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава.
към текста >>
То са наши криви
мисли
, криви разбирания.
Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания. Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали.
То са наши криви
мисли
, криви разбирания.
И трябва да благодарим, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята. — Човешкото тяло постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава. Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя. Животът е училище.
към текста >>
— Човешкото
тяло
постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава.
Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали. То са наши криви мисли, криви разбирания. И трябва да благодарим, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята.
— Човешкото
тяло
постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава.
Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя. Животът е училище. Тука, на земята, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята.
към текста >>
Вие
мислите
, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома.
Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя. Животът е училище. Тука, на земята, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята.
Вие
мислите
, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома.
Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са.
към текста >>
Сега вие
мислите
да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето
на
Христа.
Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома. Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят.
Сега вие
мислите
да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето
на
Христа.
Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа.
към текста >>
Той
мисли
, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи.
Тази сутрин гледам, дошъл един евангелист и други православни, гледат упражненията. Един от тях коленичил на земята и казва: „О, Господи, просветли ги, тия, които са се заблудили“. Гледам челото му — само два сантиметра, един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен. Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света.
Той
мисли
, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи.
А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд. Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш. Да не проповядваш преди да си свършил. Някои неща са странни.
към текста >>
Щом намериш един недъг, не
мисли
, че Бог го е вложил в тебе, да те съди.
Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си.
Щом намериш един недъг, не
мисли
, че Бог го е вложил в тебе, да те съди.
Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Писал си едно писмо и не си турил някъде „малък ер“ (ь). Дойде ти на ум, стани, тури го. Казваш: и без „ер малък“ някак ще мине.
към текста >>
Всеки
мисли
за себе си.
Докато носи сол, работата върви много добре, но като дойде вълната, тогава работата не става. Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание. Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие.
Всеки
мисли
за себе си.
Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали.
към текста >>
Не помним ли това, ние
мислим
нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе!
Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват! Каквото и да правиш, прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще „правиш“ доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, който прави доброто — това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на некой жаден, но ние не правим водата!
Не помним ли това, ние
мислим
нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе!
А стореното от Любов — любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това — в душата ще е светло, в сърцето топло и ще чувстваш радост, като че целият свят е твой. Тогава пак ще работиш и даже повече отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям потик.
към текста >>
Искаме ли да
мислим
за звездите — там е мисълта ни.
Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там. В това царство ние сами сме царе и господари. Няма нищо лошо или добро, които ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там — в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни.
Искаме ли да
мислим
за звездите — там е мисълта ни.
За великия океан? — И там е! И за най-дребното и за най-великото — това са все наши лични възможности. Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най далечното кътче на това царство.
към текста >>
Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите
мисли
!
За великия океан? — И там е! И за най-дребното и за най-великото — това са все наши лични възможности. Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най далечното кътче на това царство.
Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите
мисли
!
— Но нима да си затваряме очите пред злото, което ни заобикаля от всички страни? Да тъкмо това. — Но то съществува. — Та що от това? В един град не съществува ли смет и нечистотии?
към текста >>
С цветя и слънчеви лъчи украсявайте
мислите
си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните!
Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението . . .
С цветя и слънчеви лъчи украсявайте
мислите
си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните!
10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той.
към текста >>
Каквито са
мислите
, които вълнуват един човек, такъв става той.
С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека.
Каквито са
мислите
, които вълнуват един човек, такъв става той.
Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него.
към текста >>
Ако в него се явят светли, възвишени
мисли
, той проявява слънчев живот
на
земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство.
10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той.
Ако в него се явят светли, възвишени
мисли
, той проявява слънчев живот
на
земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство.
Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него. Значи, светлината е мисъл.
към текста >>
Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни
мисли
и живота му става такъв.
1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство.
Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни
мисли
и живота му става такъв.
Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него. Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето.
към текста >>
Светлината
на
слънцето, казва Учителя, е резултат
на
мислите
на
същества, които живеят
на
него.
Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.
Светлината
на
слънцето, казва Учителя, е резултат
на
мислите
на
същества, които живеят
на
него.
Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето. Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят.
към текста >>
Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не
мисли
.
В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност.
Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не
мисли
.
Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта.
към текста >>
Само човек който
мисли
може да каже що е реалност.
седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли.
Само човек който
мисли
може да каже що е реалност.
Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света.
към текста >>
Бог е първото същество, което е започнало да
мисли
, човек е второто същество, което е започнало да
мисли
.
Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първоначалната мисъл на Бога — мисълта, която най-напред се е реализирала в битието.
Бог е първото същество, което е започнало да
мисли
, човек е второто същество, което е започнало да
мисли
.
„Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! „Да живееш, ще рече мислиш! „Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността.
към текста >>
Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да
мислиш
!
Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първоначалната мисъл на Бога — мисълта, която най-напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли. „Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят.
Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да
мислиш
!
„Да живееш, ще рече мислиш! „Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалността винаги има стремеж да се проявява. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви. „Защо хората воюват?
към текста >>
„Да живееш, ще рече
мислиш
!
И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първоначалната мисъл на Бога — мисълта, която най-напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли. „Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш!
„Да живееш, ще рече
мислиш
!
„Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалността винаги има стремеж да се проявява. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви. „Защо хората воюват? — защото не мислят.
към текста >>
„Като започнеш да
мислиш
, ти си вече в реалността.
Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли. „Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! „Да живееш, ще рече мислиш!
„Като започнеш да
мислиш
, ти си вече в реалността.
А реалността винаги има стремеж да се проявява. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви. „Защо хората воюват? — защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори?
към текста >>
Следователно, щом започнеш да
мислиш
, реалността ще се прояви.
— Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! „Да живееш, ще рече мислиш! „Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалността винаги има стремеж да се проявява.
Следователно, щом започнеш да
мислиш
, реалността ще се прояви.
„Защо хората воюват? — защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? — защо го не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие.
към текста >>
Днешният свят
на
хората е свят
на
безсмислие
.
Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви. „Защо хората воюват? — защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? — защо го не мислят.
Днешният свят
на
хората е свят
на
безсмислие
.
Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл. Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да поучаваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. „Умът седи над всяко разчепкване, анализиране. „Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават.
към текста >>
Затова да не възпрепятстваме
мислите
си, да не туряме преграда
на
бляновете си.
„Умът седи над всяко разчепкване, анализиране. „Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. „Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява. Той става майстор, артист, художник.
Затова да не възпрепятстваме
мислите
си, да не туряме преграда
на
бляновете си.
Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога.
към текста >>
Освен това,
мислите
са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка —
на
човека.
Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам.
Освен това,
мислите
са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка —
на
човека.
Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват.
към текста >>
Но има
мисли
, които препятстват.
Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя.
Но има
мисли
, които препятстват.
За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго.
към текста >>
Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила
на
мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат
на
неговите собствени
мисли
.
Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен.
Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила
на
мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат
на
неговите собствени
мисли
.
В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек.
към текста >>
Както той
мисли
, такъв е.
Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре.
Както той
мисли
, такъв е.
Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен. Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят.
към текста >>
Както продължава да
мисли
, такъв си остава.
Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е.
Както продължава да
мисли
, такъв си остава.
* Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен. Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина.
към текста >>
мисли
, че си силен и ще станеш силен.
Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб.
мисли
, че си силен и ще станеш силен.
Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл.
към текста >>
Имаш някоя слабост,
мисли
, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш.
Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен.
Имаш някоя слабост,
мисли
, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш.
Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл. Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел.
към текста >>
Мисли
и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел.
Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл.
Мисли
и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел.
С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят. В света — видим и невидим за нас —всичко е мисъл. Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“.
към текста >>
Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което
мисли
.
Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати.
Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което
мисли
.
Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си. Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си!
към текста >>
Който
мисли
за високия идеал, един ден го постига.
Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли.
Който
мисли
за високия идеал, един ден го постига.
Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си. Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си!
към текста >>
Никой не трябва да бъде небрежен към
мислите
, чувствата и постъпките си.
Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига.
Никой не трябва да бъде небрежен към
мислите
, чувствата и постъпките си.
Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко.
към текста >>
Мислите
са слънчевата светлина в нашия душевен живот.
Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си.
Мислите
са слънчевата светлина в нашия душевен живот.
Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко. ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести.
към текста >>
Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и
на
нашето
тяло
и
на
нашето съзнание.
Действително, това се налага, изключително на тези, чийто идеали са основани на великите принципи. Днес нашата земя изживява един от стадиите през които преминава човека докато достигне своята пълна зрелост. При настъпване на нов етап, се пробуждат все нови сили в личността. (така е сега и с нашата земя). В последните времена необикновени електрични токове пронизват и опасват нашата планета.
Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и
на
нашето
тяло
и
на
нашето съзнание.
Наплива на идеи в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби. Човечеството днес чувства в себе си изобилни сили, и не знае къде и как да ги консумира, за да ги използва в творческа работа. Всяко общество и личност пласират своите сили в такава дейност, според степента на пробуденото у него съзнание. Новите и необикновени сили въздействат най-вече на будните души които са склонни да изявят своите сили в съграждането на новата отрада на новата култура. Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност.
към текста >>
43.
 
-
Когато книгата е добра, когато съдържа в себе си светли
мисли
, добри съвети, когато е писана от човек с висока култура, когато нейното съдържание е по-близо до живата наука.
Бог ще ги изпрати. Не само от България, а из целия свят, измежду всички народи, ще се стекат тия, които ще разработят неизчерпаемите рудници от духовно злато, които се крият в словото на Учителя. Сава Калименов. КНИГАТА Книгата днес е едно мощно средство в ръката на съвременния човек. Тя е един голям помощник за човека. Кога?
Когато книгата е добра, когато съдържа в себе си светли
мисли
, добри съвети, когато е писана от човек с висока култура, когато нейното съдържание е по-близо до живата наука.
Тогава тя е най-добрия приятел на човека, най-добрия съветник, най-добрия ръководител. Днес книгите са толкова много и разнообразни! Много и разнообразни, като хората. И както с всеки човек ти не можеш да бъдеш приятел, както към всеки човек не можеш да бъдеш еднакво разположен, защото има човек, който може да ти помогне, да внесе в тебе една светла мисъл, да събуди в тебе едно благородно чувство, да те подтикне към едно благородно дело, но има и човек който може да те ограби, да внесе в тебе тъмни мисли, отрицателни чувства и да те подтикне към лоши дела, така също има книги, които чрез своето съдържание могат да те направят учен, да внесат в тебе светли мисли, благородни чувства, добри дела, но има книги, които могат да те заблудят, да внесат в тебе мрачни мисли, долни чувства, да те подтикнат към лоши дела и да те вкарат в лош път. Затова, както всеки човек подбира приятелите си, и хора, с които може да дружи, той също така трябва да подбира книгите и вестниците, които чете.
към текста >>
И както с всеки човек ти не можеш да бъдеш приятел, както към всеки човек не можеш да бъдеш еднакво разположен, защото има човек, който може да ти помогне, да внесе в тебе една светла мисъл, да събуди в тебе едно благородно чувство, да те подтикне към едно благородно дело, но има и човек който може да те ограби, да внесе в тебе тъмни
мисли
, отрицателни чувства и да те подтикне към лоши дела, така също има книги, които чрез своето съдържание могат да те направят учен, да внесат в тебе светли
мисли
, благородни чувства, добри дела, но има книги, които могат да те заблудят, да внесат в тебе мрачни
мисли
, долни чувства, да те подтикнат към лоши дела и да те вкарат в лош път.
Тя е един голям помощник за човека. Кога? Когато книгата е добра, когато съдържа в себе си светли мисли, добри съвети, когато е писана от човек с висока култура, когато нейното съдържание е по-близо до живата наука. Тогава тя е най-добрия приятел на човека, най-добрия съветник, най-добрия ръководител. Днес книгите са толкова много и разнообразни! Много и разнообразни, като хората.
И както с всеки човек ти не можеш да бъдеш приятел, както към всеки човек не можеш да бъдеш еднакво разположен, защото има човек, който може да ти помогне, да внесе в тебе една светла мисъл, да събуди в тебе едно благородно чувство, да те подтикне към едно благородно дело, но има и човек който може да те ограби, да внесе в тебе тъмни
мисли
, отрицателни чувства и да те подтикне към лоши дела, така също има книги, които чрез своето съдържание могат да те направят учен, да внесат в тебе светли
мисли
, благородни чувства, добри дела, но има книги, които могат да те заблудят, да внесат в тебе мрачни
мисли
, долни чувства, да те подтикнат към лоши дела и да те вкарат в лош път.
Затова, както всеки човек подбира приятелите си, и хора, с които може да дружи, той също така трябва да подбира книгите и вестниците, които чете. Днес пазара е наводнен с разни книги. Едни от тях събуждат в човека висшия ум, благородното, Божественото в неговата душа. Тях трябва всеки да търси и чете. Други събуждат в него нисшия ум, долни страсти.
към текста >>
Човек трябва да чете и
мисли
, за да развива своя ум, Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова.
Чети добри книги, които те подтикват към наука, към благородни подвизи в живота. По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти. Външността, външната красота и блясък не определят дали една книга е добра и дали заслужава да се прочете. Дали книгата е добра определят семенцата които са посети в нея. Затова при избор на книга, обръщай преди всичко внимание на нейното съдържание.
Човек трябва да чете и
мисли
, за да развива своя ум, Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова.
Книгата ни помага да понасяме по-леко грижите и тежестите и ни дава смелост в живота. Книгата ни обогатява вътрешно и ни дава нови подтици. Книгата ни учи да познаваме човека, света, тя събужда в нас наблюдателността, тя ни издига над земния живот. Книгата е нашата духовна храна. За съжаление са ония хора, които живеят без духовна храна.
към текста >>
Човек, който не знае да
мисли
, не е човек.
Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя. Някои съм слушал, въодушевявал съм се. Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Музикант, който не знае да свири, не е музикант.
Човек, който не знае да
мисли
, не е човек.
Човек, който не може да чувства добре, не е човек. Човек, който не може да постъпва добре, не е човек. Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живея г, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно.
към текста >>
Вие
мислите
, че някои сте стари, някои млади.
Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живея г, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават? Сега, вие трябва да знаете, че всички сте млади.
Вие
мислите
, че някои сте стари, някои млади.
Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад. Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава.
към текста >>
Кръвта, която се е превърнала
на
живи
мисли
,
на
живи чувства,
на
живи постъпки.
Как ще изпеете „В начало бе Словото? “ Сега много лесно казвал: „Кръвта на Господа Исуса Христа ще спаси. Наше е царството Божие“. Но това е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, а не която е написана на книга.
Кръвта, която се е превърнала
на
живи
мисли
,
на
живи чувства,
на
живи постъпки.
на жива сила, която работи. Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами. Казвам: Не е лесно човек да мисли. Човешката мисъл е съставена от най-финната материя, в нея функционирал най-финните сили на земята. Има неща още по-финни от човешката мисъл, но за тях няма да говорим.
към текста >>
Казвам: Не е лесно човек да
мисли
.
Но това е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, а не която е написана на книга. Кръвта, която се е превърнала на живи мисли, на живи чувства, на живи постъпки. на жива сила, която работи. Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами.
Казвам: Не е лесно човек да
мисли
.
Човешката мисъл е съставена от най-финната материя, в нея функционирал най-финните сили на земята. Има неща още по-финни от човешката мисъл, но за тях няма да говорим. Ние имаме четири състояния на материята. Едното е твърдото състояние, което завзема най-малкото пространство. Течната материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната — най-голямото.
към текста >>
Често и човек става твърд, неподвижен, не
мисли
, не чувства.
Течната материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната — най-голямото. В течната материя молекулата играе роля. В газообразната материя атомът играе роля. В етера йонът играе роля. Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни.
Често и човек става твърд, неподвижен, не
мисли
, не чувства.
Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае.
към текста >>
Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото
тяло
.
Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш. Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си. Затова всички страдаме.
Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото
тяло
.
Човек трябва да се освободи от калта на ума си, от калта на сърцето си и от калта на тялото си. Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога?
към текста >>
Човек трябва да се освободи от калта
на
ума си, от калта
на
сърцето си и от калта
на
тялото
си.
Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си. Затова всички страдаме. Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото тяло.
Човек трябва да се освободи от калта
на
ума си, от калта
на
сърцето си и от калта
на
тялото
си.
Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е.
към текста >>
Не трябва да
мислим
, че не остава нищо какво да учим.
Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием.
Не трябва да
мислим
, че не остава нищо какво да учим.
Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота? Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя. Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш.
към текста >>
Спрели ли сте се някой път да
мислите
върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота?
Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот.
Спрели ли сте се някой път да
мислите
върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота?
Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя. Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш.
към текста >>
Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво
мисли
в дадения случай тази мравя.
Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота?
Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво
мисли
в дадения случай тази мравя.
Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи.
към текста >>
Докато човек губи своите
мисли
, той не може да бъде силен.
Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи.
Докато човек губи своите
мисли
, той не може да бъде силен.
Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото. Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре.
към текста >>
Те трябва да бъдат сила в
тялото
.
Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи. Докато човек губи своите мисли, той не може да бъде силен. Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките.
Те трябва да бъдат сила в
тялото
.
Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре. Казвате: „Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата. То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто тяло на човека. Където чистота цари, светът става прекрасен обект за наблюдение.
към текста >>
Мислите
ни трябва да бъдат силни, че да очистят
тялото
ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре.
Докато човек губи своите мисли, той не може да бъде силен. Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото.
Мислите
ни трябва да бъдат силни, че да очистят
тялото
ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре.
Казвате: „Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата. То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто тяло на човека. Където чистота цари, светът става прекрасен обект за наблюдение. Тогава човек ще почувства какво нещо е чистата радост.
към текста >>
То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто
тяло
на
човека.
Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото. Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре. Казвате: „Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата.
То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто
тяло
на
човека.
Където чистота цари, светът става прекрасен обект за наблюдение. Тогава човек ще почувства какво нещо е чистата радост. Да виждаш, че няма нищо криво, всички неща са хармонични. Всичко наоколо ухае, трептял лъчите на слънцето и цветята, не виждаш никъде повехнал цвят, не виждаш никъде прашинка. Въздухът е чист, земята долу е чиста, водата е чиста.
към текста >>
Да имаш едно
тяло
чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист.
Въздухът е чист, земята долу е чиста, водата е чиста. Не мажеш никъде да видиш и най-малкото петно. Вие питате: Каква е целта живота? — Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква.
Да имаш едно
тяло
чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист.
През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държим този образ на Бога. Днешният ден слънцето е изгряло за нас. Ползвайте се от неговата светлина. Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите.
към текста >>
Създадох
тялото
да сте в съобщение с целия свел и да се ползвате от всички блага.
Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всички блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в патя на доброто.
Създадох
тялото
да сте в съобщение с целия свел и да се ползвате от всички блага.
Туй е, което Господ говори сега. Може де запита някой, туй вярно ли е? Без една постоянни и могъща любов в света нищо не може да се постигне. Без една вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има.
към текста >>
Ако знаеш как да управляваш физическото
тяло
, ще знаеш как да управляваш и духовното.
Няма да изменя закона. Всичко туй за мене е създадено. Ще уча. Не искам нито един от вас да каже: Стар съм, няма какво да правя. Ако тук не знаете какво да правите, тогава там, където отивате, какво ще правите?
Ако знаеш как да управляваш физическото
тяло
, ще знаеш как да управляваш и духовното.
Ако не си управлявал добре физическото, не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за това, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото? Казвам: Наведе се надолу и пишеше: Като дойдете да осъждате, пишете надолу. Грехът да си върви на своето место. Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни.
към текста >>
Лошите
мисли
ние знаем откъде идат.
Ако не си управлявал добре физическото, не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за това, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото? Казвам: Наведе се надолу и пишеше: Като дойдете да осъждате, пишете надолу. Грехът да си върви на своето место. Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни.
Лошите
мисли
ние знаем откъде идат.
Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите желания ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем откъде идат. Не трябва да се ангажираме с чужди борчове.
към текста >>
Защото Господ е
промислил
, няма какво ти да
мислиш
.
— Рекох:Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право. Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш спокойна.
Защото Господ е
промислил
, няма какво ти да
мислиш
.
Ти си мислиш, като че Господ те е забравил. Всеки може да те забрави, но Онзи, който те е пратил на земята, няма да те забрави. Писанието казва: Господ ви е написал на дланта си. Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже сте написани на Божия та ръка, не правете петна на тази ръка.
към текста >>
Ти си
мислиш
, като че Господ те е забравил.
Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право. Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш спокойна. Защото Господ е промислил, няма какво ти да мислиш.
Ти си
мислиш
, като че Господ те е забравил.
Всеки може да те забрави, но Онзи, който те е пратил на земята, няма да те забрави. Писанието казва: Господ ви е написал на дланта си. Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже сте написани на Божия та ръка, не правете петна на тази ръка. Не само да бъде-те написани, но Господ като погледне на ръката си, да каже: „Добро е това дете, радвам се“.
към текста >>
Всички ония
мисли
, които са написани, от хиляди години, трябва да се заемем да ги приложим.
Интересувайте се от любовта, която излиза от напредналите братя. Не се опълчвайте против злото. Писанието казва: „Не противи се на злото“. То е един неорганизиран свят, който Бол организира. Ние се интересуваме от организирания свят, който е в наша полза.
Всички ония
мисли
, които са написани, от хиляди години, трябва да се заемем да ги приложим.
„И наведе се надолу и пишеше“. Само любовта може да пише. Един ден, когато дойде любовта в сърцето ти, след като си гледал най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши. Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: „Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене“. Като се издигна, Христос попита жената: Осъди ли те някой?
към текста >>
Месеците април, май юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и
тяло
, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи
на
такава които животът изисква.
Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме.
Месеците април, май юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и
тяло
, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи
на
такава които животът изисква.
Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив за слънчеви те енергии.
към текста >>
Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат, както за нашето
тяло
, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние.
Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина“. Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни от живота. Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата!
Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат, както за нашето
тяло
, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние.
Нищо друго не може по такъв магически начин да ни обнови, да ни прероди и ободри. Само който го опита, ще може да разбере истински това. Тази наука и наука на опита, а не наука на теорията.. Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество. Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят.
към текста >>
До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни
мисли
.
А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той. И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна.
До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни
мисли
.
Искаш ли да си бодър, здрав, силен и ако си болен да оздравееш, слушай съветите на най-стария лекар и живей съобразно тях. За своята изправност — физическо и душевно здраве, — човек има на разположение няколко средства, които той трябва да използва и приложи за да живее истински. Те са: природосъобразен живот, чиста (плодова и растителна) храна, излагане на слънце, дишане дълбоко чист въздух и не по-малко важна е светлата, права мисъл. НАЙ-МОЩНИЯТ МОТОР Природата надвишава техниката. Сърцето надвишава машината.
към текста >>
ДИШАНЕТО Е ХРАНА Обикновено днес хората мислят, че човешкият организъм използва като градивни и енергетични (горивни) материали за
тялото
си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици.
Никой не се чуди на постиженията на сърцето си, никой не помисля дори. какъв голям труд, какво голямо постижение му се налага. Всеки смята това за напълно в реда на нещата. Нека ни стане поне ясно, че природата е онази творческа сила, на която не може да съперничи дори и най-гениалното изобретение не човешкия ум — нито по мощ, нито по гениалност. Сърцето остава най-мощния мотор.
ДИШАНЕТО Е ХРАНА Обикновено днес хората мислят, че човешкият организъм използва като градивни и енергетични (горивни) материали за
тялото
си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици.
Изобщо, днес се мисли, че нашата сила, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила. Това е меродавното мнение — „последната дума на науката“. Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето.
към текста >>
Изобщо, днес се
мисли
, че нашата сила, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила.
какъв голям труд, какво голямо постижение му се налага. Всеки смята това за напълно в реда на нещата. Нека ни стане поне ясно, че природата е онази творческа сила, на която не може да съперничи дори и най-гениалното изобретение не човешкия ум — нито по мощ, нито по гениалност. Сърцето остава най-мощния мотор. ДИШАНЕТО Е ХРАНА Обикновено днес хората мислят, че човешкият организъм използва като градивни и енергетични (горивни) материали за тялото си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици.
Изобщо, днес се
мисли
, че нашата сила, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила.
Това е меродавното мнение — „последната дума на науката“. Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми.
към текста >>
Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да
мислим
, нито да чувстваме, нито да се движим.
Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия.
Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да
мислим
, нито да чувстваме, нито да се движим.
Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия. Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха.
към текста >>
Животът
на
слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите
мисли
, чувства и действия.
Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия. Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувстваме, нито да се движим.
Животът
на
слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите
мисли
, чувства и действия.
Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха. ЧИСТИЯ ЗЕХТИН КАТО ЛЕКАРСТВО Целебността на чистиш зехтин (маслиновия) е известна още от старо време.
към текста >>
44.
 
-
Въздействието й върху ума и
тялото
– Е. П.
Николов Словото на Учителя. Любовта разрешава всички противоречия. (из неделната беседа „Послушни и непослушни“ – 21 декември 1941 г.) Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди – Л. Л. На слънчеви лъчи (стих.) – Ст. Г. Музиката и болката.
Въздействието й върху ума и
тялото
– Е. П.
Предсказвачи – Вл. Селянов Предупреждение към веячки идейни движения и добри хора – М. С. Книгопис ОЧАКВАНОТО Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда — жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали.
към текста >>
Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина, Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си,
мислите
си и желанията си с волята
на
Бога.
Народите трябва до си подадат ръка. Целият свят трябва да стане една единна държава. И ако това не може да стане наведнъж, то трябва да стане на етапи. Тия „детски“ блянове са утрешна действителност. Щастливи са тия, очите на които виждат в тъмнината в мрака на бъдещето.
Там сияе ярка, неунищожима и вечно възрастваща светлина, Щастливи са тия, които хармонизират волята си, действията си,
мислите
си и желанията си с волята
на
Бога.
Щастливи са тия, които правят това, което Бог иска. С. К. ЧУДНАТА СТРАНА Съществува една чудна страна, която заслужава да бъде видяна от всекиго и в която всеки трябва да живее. Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората.
към текста >>
Добри
мисли
и чувства — от тук започва добрият живот.
Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим. Трябва да издирим и хванем други път, по който ще се избавим от тия нещастия и страдания. Такъв път има. Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени учители на човечеството. Това е пътя на обичта.
Добри
мисли
и чувства — от тук започва добрият живот.
След това идат добрите постъпки, добрите дела. Да тръгне и да върви човек по пътя на добрият живот, това значи да върви към възраждане и обнова, към здраве и щастие. Само чрез добрият живот може да се дойде до най-големите радости и блага, както лични тъй и общочовешки. Само добрият живот води по пътя на обичта. И само по тоя път е изходът от днешното лошо положение.
към текста >>
Трябва да започнем от началото: добри
мисли
и чувства.
Да тръгне и да върви човек по пътя на добрият живот, това значи да върви към възраждане и обнова, към здраве и щастие. Само чрез добрият живот може да се дойде до най-големите радости и блага, както лични тъй и общочовешки. Само добрият живот води по пътя на обичта. И само по тоя път е изходът от днешното лошо положение. Само по пътя на обичта ще дойдем до общочовешката радост и и свобода, до общочовешкото щастие.
Трябва да започнем от началото: добри
мисли
и чувства.
Това е семката, от която ще израсне добрият живот. А имаме ли добрият живот, тогава ще имаме и неговите сладки плодове: обич, мир, щастие, свобода. Нека оставим големите водачи в света да се занимава със своите големи реформи. Нека ги оставим да строят нови и грамадни къщи от стар и гнил материал. Те сами, рано или късно, ще видят резултата от своите големи реформи.
към текста >>
Да започнем с добрите
мисли
и чувства.
А имаме ли добрият живот, тогава ще имаме и неговите сладки плодове: обич, мир, щастие, свобода. Нека оставим големите водачи в света да се занимава със своите големи реформи. Нека ги оставим да строят нови и грамадни къщи от стар и гнил материал. Те сами, рано или късно, ще видят резултата от своите големи реформи. А ние да започнем от най-малкото: от себе си.
Да започнем с добрите
мисли
и чувства.
И те ще ни доведат до добрият живот. Тогава ще имаме и обичта и нейните рожби: щастие, свобода. Да започнем от промяната в себе си. Защото най-добрите промени в света ще станат чрез промяната в личността. Защото само от добри хора се получава добро общество, също тъй, както само от здрав и доброкачествен материал може да се изгради здрава и хубава къща.
към текста >>
Да подхранваме в себе си само добрите
мисли
и чувства.
И те ще ни доведат до добрият живот. Тогава ще имаме и обичта и нейните рожби: щастие, свобода. Да започнем от промяната в себе си. Защото най-добрите промени в света ще станат чрез промяната в личността. Защото само от добри хора се получава добро общество, също тъй, както само от здрав и доброкачествен материал може да се изгради здрава и хубава къща.
Да подхранваме в себе си само добрите
мисли
и чувства.
Защото само те ще ни заведат до добрият, щастлив и свободен живот; защото само те ще ни доведат и до най-големите и най-полезни реформи в света. Т. Ч. _________________________________ Нравствеността не се насажда със закони, за нея е необходимо възпитание и самообладание. Човечеството ще стигне до истинска нравственост само по пътя към Слънцето. А. В.
към текста >>
Може да четете живота
на
Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който
мислил
да реформира света и затова започнал да проповядва.
Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
Може да четете живота
на
Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който
мислил
да реформира света и затова започнал да проповядва.
Даже в България има последователи на неговото учение, методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден той, като Адам в рая, казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек навсякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай. Ще бъде нещо отлично.
към текста >>
Ние, съвременните хора, нагълтваме нашите желания и
мисли
цели.
Вашите желания си имат своите нечистотии. Вие трябва да имате поне това разбиране, което има тюленът. Ако хвърлите една риба на един тюлен, той със зъба си отваря рибата, изважда червата й и тогава я нагълтва. Той изважда нещата. които са непотребни.
Ние, съвременните хора, нагълтваме нашите желания и
мисли
цели.
Четеш някой автор, писал някоя книга, дава някаква философия, като че разрешил въпросите. Казва: Всичко е тягостно в живота. Той нито на слънцето е ходил, нито на Юпитер е ходил, нито на месечината е ходил, никъде не е ходил, пък седнал и написал авторът една книга, разрешава един от великите въпроси, че всичко е бош лаф в света. Това е неговата философия. Аз бих го поздравил, ако той бе посетил цялата вселена, всичките слънца и тогава да даде едно съчинение Той без да е ходил, пише ред книги, казва, че чел Кант.
към текста >>
Всяко престъпление оставя белег върху човешкото
тяло
.
Кой е чистият разум? — Чист разум е онзи, който вижда, какво има на слънцето. Чист разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, па Сатурн, на Уран, на Нептун. Като погледне, навсякъде вижда. А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил.
Всяко престъпление оставя белег върху човешкото
тяло
.
Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, че ти си направил едно добро Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света.
към текста >>
Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху
тялото
, и няма добродетел, която да не е оставила белег.
— Чист разум е онзи, който вижда, какво има на слънцето. Чист разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, па Сатурн, на Уран, на Нептун. Като погледне, навсякъде вижда. А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил. Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло.
Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху
тялото
, и няма добродетел, която да не е оставила белег.
Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, че ти си направил едно добро Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света. Велико е търпението на Бога.
към текста >>
Какво си
мислил
в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде.
А онзи не вижда нищо, а казва, че Господ му говорил. Всяко престъпление оставя белег върху човешкото тяло. Няма престъпление в света, което да не се е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления, носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина.
Какво си
мислил
в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някому, и то е отбелязано някъде.
На важно място се вижда, че ти си направил едно добро Казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света. Велико е търпението на Бога. Той вижда тия лица. потънали в престъпления. Той се представи някой път и те го лъжат.
към текста >>
Ние всички
мислим
, че това нямаме, онова нямаме.
Като има кал, хвръкне, и веднага разрешава въпроса. Що са страданията? Тази нечистота, калта, което съществува в обществото. Криле ни трябват. Криле може да внесе само човешкият ум, онази правата мисъл.
Ние всички
мислим
, че това нямаме, онова нямаме.
Всичко имаме. Аз се чудя на хората. Всичко имаме, но не го използваме. Всички страдаме от преяждане, от препиване, от излишни работи страдаме всички ние. Богатият ще иска да има 20 -30 милиона, един милиард.
към текста >>
Едно нещо ви казвам; един приятелски съвет: Не смущавайте невидимия свят с вашите непотребни
мисли
, с вашия ропот.
Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш. Те не са богати, не плащат и затова ще се скарате. Не ти трябва да направиш къща, да се караш със съседите си, че не плащали. Помнете едно нещо: Научете се да престане вашия ропот. Сега не ви говоря да вярвате.
Едно нещо ви казвам; един приятелски съвет: Не смущавайте невидимия свят с вашите непотребни
мисли
, с вашия ропот.
Най-малкия ропот зле се отразява. То е една дисхармония а музиката. Да няма никакъв дисонанс. Знаеш колко е приятно да слушате някоя симфония, всичките части хубаво звучат. Ти имаш разположение.
към текста >>
Като влезе тази искрица, запалва цялото
тяло
, образува се хубава топлина.
Чрез контакт може да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз мога да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица.
Като влезе тази искрица, запалва цялото
тяло
, образува се хубава топлина.
После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения. Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете.
към текста >>
После се образуват и светли
мисли
.
Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз мога да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез една малка, невидима искрица. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина.
После се образуват и светли
мисли
.
Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждаш като ангел, свободен от всичките ограничения. Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете. Из беседата държана от Учителя на 21. XII.
към текста >>
* Малко добро ти посей, С чисти
мисли
го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината
на
сърцето!
* И слънчеви лъчи Ги леко милват, В радост тиха Светят техните очи. * И вятъра поклаща Тежки класове А техний Господар Жетвари изпраща. . * А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново. За жертва готово. . .
* Малко добро ти посей, С чисти
мисли
го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината
на
сърцето!
Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения.
към текста >>
МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И
ТЯЛОТО
Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и
тялото
.
* А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново. За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г.
МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И
ТЯЛОТО
Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и
тялото
.
Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например.
към текста >>
Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части
на
тялото
.
За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото.
Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части
на
тялото
.
Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния.
към текста >>
Италианският учен Асаджиоли е
на
мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм
на
тялото
.
Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и така заглушава неприятния шум на машината. Музиката идва по жица от съседно помещение и следователно не се чува направо от ухото, а през костите, и така болката причинена от операцията чувствително се намалява. Като помощно средство към спойка в гръбначния стълб се прилага и музиката, която пациентът долавя от съседното помещение чрез слушалки. По такъв начин пациентът не чува шума около себе си и благодарение на музиката понася по-леко болката хирургическата интервенция, която му се вижда твърде кратка.
Италианският учен Асаджиоли е
на
мнение, че музиката хармонизира сложния органичен ритъм
на
тялото
.
Музиката може да хармонизира болезнени настроения и усещания. Учените вече са установили, че музикалните звукове причиняват много определени и дълбоки химически промени. Установено е също, че такива звукове разчупват или стопявал, холестерола, от който са съставени всички жлъчни камъни. Холестеролът се намира също и при известни видове втвърдяване на кръвоносни съдове, което състояние също е твърде болезнено. В тази област са правени много опити от проф.
към текста >>
Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че
на
другият ден ще вали и никой не смееше да
помисли
за полска работа.
— Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол . . . Че така е де! — убеждаваха се те едни друг. Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му.
Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че
на
другият ден ще вали и никой не смееше да
помисли
за полска работа.
Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката. И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки? — Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач.
към текста >>
И какво
мислите
— старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки?
Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа. Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката.
И какво
мислите
— старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки?
— Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач. Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него. — Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър! — Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват.
към текста >>
Беседите
на
Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави
мисли
, с бащински напътствия към всеки човек.
голям формат на хубава дебело хартия. Хубаво издание. Цено 30 лева. Доставя се чрез г-н Боян Боев, кв. Изгрев, София, 13.
Беседите
на
Учителя са пропити с дълбоко мъдрост, с прави
мисли
, с бащински напътствия към всеки човек.
В тях са изложени идеите върху които ще се поставят основите на бъдещата култура. Беседите на Учителя трябва да чете и препрочита всеки човек във всяко време и положение: Когато е радостен, когато е тъжен, когато се намира в затруднение, когато му предстои известно задача за разрешение в живота. Всеки човек ще намери задоволителна духовна храна. Беседите на Учителя откриват истината, събуждат в човека подтик към нов, смислен живот. Те дават всестранна светлина.
към текста >>
А който я прочете и проучи ще добие светли
мисли
, чисти чувства, прав мироглед.
Защото в тях една опитна ръка, един светъл ум чертаят нов път, показват нови начини за разрешение на всички трудни въпроси, както частни и обществени, така и всечовешки. Те са гласа на Бога. И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения. „Все що е писано“ трябва да прочете всеки! Който я купи ще има една ценна настолни книга, ще има един многоценен бисер в библиотеката си.
А който я прочете и проучи ще добие светли
мисли
, чисти чувства, прав мироглед.
Ето няколко мисли от „Все що е писано“: „За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“.
към текста >>
Ето няколко
мисли
от „Все що е писано“: „За да помогне
на
човека за прочистване
на
неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е.
Те са гласа на Бога. И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения. „Все що е писано“ трябва да прочете всеки! Който я купи ще има една ценна настолни книга, ще има един многоценен бисер в библиотеката си. А който я прочете и проучи ще добие светли мисли, чисти чувства, прав мироглед.
Ето няколко
мисли
от „Все що е писано“: „За да помогне
на
човека за прочистване
на
неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е.
Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“. „Формите се създават според мислите, чувствата и желанията.
към текста >>
Така именно тя става годна за посяване
на
чисти
мисли
и чувства“.
А който я прочете и проучи ще добие светли мисли, чисти чувства, прав мироглед. Ето няколко мисли от „Все що е писано“: „За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти.
Така именно тя става годна за посяване
на
чисти
мисли
и чувства“.
„Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора. защо някои са здрави, бодри и енергични, в други — болни, хилави и неспособни за работя.“ „Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди любов“. „Има смисъл да обиколи човек всичките планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек“.
към текста >>
„Формите се създават според
мислите
, чувствата и желанията.
Ето няколко мисли от „Все що е писано“: „За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“.
„Формите се създават според
мислите
, чувствата и желанията.
Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора. защо някои са здрави, бодри и енергични, в други — болни, хилави и неспособни за работя.“ „Любовта Любов ражда. Омразата не може да роди любов“. „Има смисъл да обиколи човек всичките планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек“. „Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира.
към текста >>
45.
 
-
Нима вие ще бъдете толкова наивни, да
мислите
, че ще можете да берете от трънката смокини?
Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички. Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания.
Нима вие ще бъдете толкова наивни, да
мислите
, че ще можете да берете от трънката смокини?
Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите? Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога.
към текста >>
Когато човек
мисли
, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна
на
природата остава скрита за него.
Тя организира физико-химичните сили на материята,— организира формите А смисълът представлява разумното в природата, което дава целесъобразно направление на силите, които организират формите. Необходимостта от новите методи за дишане днес е по-голяма, отколкото във всяка друга епоха и то по следната причина: Материалистичната вълна, която заля човечеството през 18. век беше в своята най-висока точка през 19. век, причини известна промяна в отношението на човека към живите сили в природата. Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир.
Когато човек
мисли
, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна
на
природата остава скрита за него.
Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна. Силите, които идат от божествения свят, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота.
към текста >>
Господ изпратил един ангел
на
земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото
тяло
но ще му оставиш човешкото сърце.
Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи с любов. Ако учи другояче то е товар. Има един разказ. Един астроном се молил, да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явила се в него амбицията да види величието на вселената.
Господ изпратил един ангел
на
земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото
тяло
но ще му оставиш човешкото сърце.
Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи.
към текста >>
И ние
мислим
, че някои хора не ни ползват.
Та казвам: най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва, мъдростта не се доказва, истината не се доказва. Те са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, носи Божието благословение. Всички същества са излезли от Бога в разни епохи.
И ние
мислим
, че някои хора не ни ползват.
Ние се самозаблуждаваме. Няма същество, което срещаш на земята и което да не ти причини едно голямо благо. Сегашните хора се оплакват, страх ги е от влияния. Лошите влияния произтичат от закона на безлюбието в света. Ние трябва да изучаваме вселената такава, каквато Бог я създал, не каквато ние я създаваме.
към текста >>
Казвам: ако нашите
мисли
, чувства и постъпки ни дават един чист образ
на
нещата, ние имаме ясна представа за Бога.
Дето се казва: второто пришествие, възкресението. Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин. Ако влезете в един музикален свят, знаете, колко странни работи има? Щом се дадат тоновете, веднага образа се дава, има трептения. Някои имат само размътени образи, нищо определено нямат.
Казвам: ако нашите
мисли
, чувства и постъпки ни дават един чист образ
на
нещата, ние имаме ясна представа за Бога.
Запример, ние мислим, че той е велико същество някъде. Аз го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя. Той е скрил зад него. Гледам, колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има.
към текста >>
Запример, ние
мислим
, че той е велико същество някъде.
Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин. Ако влезете в един музикален свят, знаете, колко странни работи има? Щом се дадат тоновете, веднага образа се дава, има трептения. Някои имат само размътени образи, нищо определено нямат. Казвам: ако нашите мисли, чувства и постъпки ни дават един чист образ на нещата, ние имаме ясна представа за Бога.
Запример, ние
мислим
, че той е велико същество някъде.
Аз го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя. Той е скрил зад него. Гледам, колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: Господи, познавам Те, Ти си.
към текста >>
Когато
мислиш
се движиш, когато чувстваш се движиш, когато постъпваш се движиш.
Влизам в един друг свят. Виждам ангели които изложили своите картини. Всеки цвят е картина на един ангел, който е работил. Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето.
Когато
мислиш
се движиш, когато чувстваш се движиш, когато постъпваш се движиш.
Да знаеш, какво е движението на постъпките, на чувствата, на мислите, ти ще имаш ясна представа. Сега ни трябват хора, които са опитали. Нас ни трябват музиканти, които са следвали в консерваторията на слънцето, и са дошли на земята. Онези даровитите. гениалните деца, които се раждат, как на 4 — 5 години свирят на пияното?
към текста >>
Да знаеш, какво е движението
на
постъпките,
на
чувствата,
на
мислите
, ти ще имаш ясна представа.
Виждам ангели които изложили своите картини. Всеки цвят е картина на един ангел, който е работил. Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето. Когато мислиш се движиш, когато чувстваш се движиш, когато постъпваш се движиш.
Да знаеш, какво е движението
на
постъпките,
на
чувствата,
на
мислите
, ти ще имаш ясна представа.
Сега ни трябват хора, които са опитали. Нас ни трябват музиканти, които са следвали в консерваторията на слънцето, и са дошли на земята. Онези даровитите. гениалните деца, които се раждат, как на 4 — 5 години свирят на пияното? Но тия деца са били на слънцето.
към текста >>
Сега
мислим
, че сме талантливи и гениални.
Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят. Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята.
Сега
мислим
, че сме талантливи и гениални.
Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния свят. Докато е то с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят. Когато Бог изпрати духа си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото.
към текста >>
С
тяло
не може да идете.
Трябва да дойдем до положението Любовта да бъде стимул за нас, не отвън да бъде стимулът, но да влезе онази истинската любов, сама да бъде стимул в нас. Туй наричам да се всели Божественото начало в нас. Та при най лошите условия ще станат чудесии, каквито никога не са ставали. Сега такива, каквито сте, вие не можете да идете на слънцето. Защо не може?
С
тяло
не може да идете.
Понеже на слънцето има 16 хиляди тона налягане, ако идете там, вие ще се превърнете на най-тънката хартия, която съществува в света. Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготене на земята. Човек, който иска да иде на слънцето, трябва да има съвършена любов. С любов може да иде и да издържи на всичкото налягане.
към текста >>
Даже по някой път да
мислиш
за слънцето, е доста трудна работа.
Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготене на земята. Човек, който иска да иде на слънцето, трябва да има съвършена любов. С любов може да иде и да издържи на всичкото налягане. При сегашното състояние да идеш е голямо нещастие.
Даже по някой път да
мислиш
за слънцето, е доста трудна работа.
Най-първо се въоръжете с любовта на малките мъчнотии, които имате, понеже в тях ще ви се разкрият бъдещите закони по които талантливите ще дойдат да се вложат във вас, по които геният ще дойде. Пред всички ви седи едно велико бъдеще. Вие сте сега на земята в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път.
към текста >>
Като
помислиш
заради Него да ти стане весело, че всичко можеш да направиш.
Пред всички ви седи едно велико бъдеще. Вие сте сега на земята в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път. Да изповядваме Бога с любов, не с насилие.
Като
помислиш
заради Него да ти стане весело, че всичко можеш да направиш.
Всичко наоколо да ти е мило. Като искаш да направиш една постъпка с любов. всичко в света да ти стане мило. То е любов в света. Ще правите малки опити.
към текста >>
Той
мисли
, че аз го лъжа.
След един месец иде да благодари, че оздравял. Искам да му кажа: ако не оздравееш, ела при мене. Като ти казвам, че ще оздравееш, отгоре казват, че ще оздравееш Аз няма да те лекувам. Други ще те лекуват. Ще оздравееш!
Той
мисли
, че аз го лъжа.
Казвам му: върви, ще оздравееш. Сега на въпроса за оздравяването. Дойде някой, не е добър, казвам му: добър си, само си ашладисан с диво. Всички сте добри. Та казвам на всички ви: всички ще станете за бъдеще талантливи и гениални.
към текста >>
Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот;
мислите
, чувствата и желанията
на
човека се урегулират.
От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре. Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят.
Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот;
мислите
, чувствата и желанията
на
човека се урегулират.
Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят казва по този въпрос така: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“. Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духът си.
към текста >>
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да
мисли
право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално.
Най-малката причина може да ги изкара от равновесие“. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа.
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да
мисли
право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално.
Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила! А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила.
към текста >>
За влиянието
на
правилните
мисли
и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-рано.
Това съвпадение по време не е случайно. Има известна връзка между тия две явления. Дишането зависи от мисълта, а и мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие.
За влиянието
на
правилните
мисли
и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-рано.
Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта. По това Учителя дава следните осветления: „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени и направи неправилен темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта.
към текста >>
* Понеже облагородяването
на
мислите
, чувствата и волята има връзка с оформяването
на
характера, то следва и връзката между дишането и характера.
Колкото по-дълбоко лиша човекът, толкова по-лесно може да се съсредоточава“: Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато той не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба, защото волята се калява от съпротивлението. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употребява силна воля, постоянство. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейности и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.
* Понеже облагородяването
на
мислите
, чувствата и волята има връзка с оформяването
на
характера, то следва и връзката между дишането и характера.
Учителят казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. То помага за оформяване на човешкия характер“. С други думи. има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека. Учителят казва по това.
към текста >>
Той не ни прави нищо, ние
мислим
дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне.
Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи. Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна изповед. — Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва.
Той не ни прави нищо, ние
мислим
дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне.
Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година. Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като часовник. Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата. Но тя беше вече в къщата, а едно бедно момиче е принудено да не пренебрегва току едно добро място. Тя се поклони, прочее, пред баронесата, поблагодари й за предупреждението и я увери, че не ще се остави де се изплаши от призрака.
към текста >>
Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно
тяло
със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо
на
мястото си в новата среда.
Ако слугите си позволят някакви намеци. Надявам се, че госпожицата ще бъде достатъчно разумна да не им дава ухо. Г-ца Шпак се поклони отново и каза, че не ще позволи никога на слугите да намекват каквото и да е за господарите: и тука. приемът се свърши. Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката.
Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно
тяло
със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо
на
мястото си в новата среда.
Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала. Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала.
към текста >>
Бе сред ден, и тя не
помисли
никак за генерала.
Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала. Но гувернантката знаеше, какво изисква нейното положение и никога от устата й не трябваше да се чуе и най-малката критика за действията на господарите. Тя се въздържа чисто и просто да се намесва в шегите с призрака и запази към него лошите си предчувствия. Г-ца Шпак прекара цял месец в Хедеби, без да види призрака. Но, една хубава утрин, когато бе на тавана, за да брои бельото на перачката, тя срещна ненадейно на стълбата един човек, който се отстрани, за да я остави да мине.
Бе сред ден, и тя не
помисли
никак за генерала.
Попита се само какво може да търси на тавана един чужденец и са обърна към него да го попита. Но не видя вече никого от горе до долу по стълбата. Тогава се изкачи бързо нагоре и огледа тавана с очи. Тя претърси всички тъмни кътчета, всички издадени, готова да хване някой крадец за яката. Но не забеляза жива душа и изведнъж светла мисъл блесна в ума й.
към текста >>
Тя реши веднага да не казва никому каквото бе видяла, та да не се излага
на
подигравка; но не можа да разсее
мислите
си за генерала.
И наистина, човекът бе облечен в син шинел, като стария генерал на портрета, и обут също така във високи ботуши. Тя не видя добре лицето му, което бе се обрисувало в някаква сива мъгла. Г-ца Шпак стоя доста дълго на тавана за да се съвземе. Зъбите й тракаха, а краката й се прекосиха. Ако не бе длъжна да се грижи за обеда, никога не би минала пак по стълбата.
Тя реши веднага да не казва никому каквото бе видяла, та да не се излага
на
подигравка; но не можа да разсее
мислите
си за генерала.
И, разбира се, изразът но лицето й не бе онзи, който знаеха обикновено у нея, защото едва седна на мястото си край трапезата, синът, един младеж на деветнадесет години, който току що бе се върнал от Упсада за коледната ваканция, се обърна към нея: — Днес госпожицата е видяла генерала. — каза той. На това внезапно нападение, тя не можа да противопостави нищо. В същия миг, гувернантката стана главното лице в събранието. Всеки й задаваше въпроси, на които обаче тя отговаряше колкото се можеше по-кратко.
към текста >>
Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения
на
Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво
мисли
тя за тях.
Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,. казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено. Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото.
Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения
на
Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво
мисли
тя за тях.
Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой. Но как и с какво средство? Г-ца Шпак отговаряше, че по нейно скромно мнение, в къщи има някакъв предмет, който, генералът търси. Младият барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително.
към текста >>
След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги,
помисли
за бавно вървящата пътничка.
Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било. Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима прелест. В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея.
След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги,
помисли
за бавно вървящата пътничка.
Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека.
към текста >>
Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе
помислила
отначало.
В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата.
Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе
помислила
отначало.
Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека. — Нали вие. госпожице, управлявате домакинството в Хедеби?
към текста >>
Г-ца Шпак
помисли
до поблагодари сухо
на
предупреждението, но последните думи
на
селянката подбудиха любопитството й.
— каза тя. — и затова ще й дам един добър съвет. Нека госпожицата не остава дълго в Хедеби, защото не е добре да се среща често с онзи. който се ските из къщи. Той преследва свирепо целта си додето я достигне.
Г-ца Шпак
помисли
до поблагодари сухо
на
предупреждението, но последните думи
на
селянката подбудиха любопитството й.
— Но каква е целта му? Знаете ли какво търси? — Нима не знаете? — каза селянката. — тогава не ще ви кажа нищо; може да е по-добре за вас да не знаете.
към текста >>
46.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Физиогномия — Строеж
на
човешкото
тяло
(с 8 фигури) прев.
Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс.
Физиогномия — Строеж
на
човешкото
тяло
(с 8 фигури) прев.
от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12.
към текста >>
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета
на
Емануел Сведенборг, II.
Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I.
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета
на
Емануел Сведенборг, II.
Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. (продължение от кн.
към текста >>
Тялото
на
ръката (с 2 образи).
Учение за ръката изобщо. 2. Общо за хирогномията. 3. Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6.
Тялото
на
ръката (с 2 образи).
11. К. А. Либра. Астрономия: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12. Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II.
към текста >>
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа): I — Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13.
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа): I — Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
, прев.
от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>
Мистицизъм:
Мисли
върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков 4.
Мистицизъм:
Мисли
върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение). 6. В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс.
към текста >>
Астрология: влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера.
Астрологическа хирогномия на пръстите. II. Типове ръце: а) елементарна ръка. б) моторна ръка. в) чувствена ръка и г) психическа ръка със 7 фигури. 10. К. А. Либра.
Астрология: влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера.
Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия.
към текста >>
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинка. II.
от френски А. А. 4. А. Безант. За прераждането (лекция). Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I.
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинка. II.
Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8.
към текста >>
Положителни и отрицателни
мисли
. 7.
Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I. Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд.
Положителни и отрицателни
мисли
. 7.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр.
към текста >>
Психография или фотография
на
мислите
, от Фридрих Феерхов. I.
От биологията към мистицизма. 8. Пр. Мълфорд. Бог в дърветата. 9. Норман. Хипнотизъм и окултизъм. 10.
Психография или фотография
на
мислите
, от Фридрих Феерхов. I.
Понятие и същност на психогона (с една снимка). 11. Тод. Из поемата „Озирис и Изис“. 12. Ив. Карановски. Горнякът (разказ).
към текста >>
Психография или фотография
на
мислите
, от Фр.
Мистицизмът в бившия руски дворец (край): Разпутин. 6. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта. 7. Норман. Хипнотизъм и окултизъм (край) 8.
Психография или фотография
на
мислите
, от Фр.
Феерхов (продължение). 9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер.
към текста >>
Психография или фотография
на
мислите
(с 6 фотографически снимки
на
човешки
мисли
).
4. Веритас. „Как да станем силни“. 5. Пр. Мълфор. Вътрешният лекар. 6. Фр. Феерхов.
Психография или фотография
на
мислите
(с 6 фотографически снимки
на
човешки
мисли
).
7. Физиогномия. Носът. Човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви 9. Страница из Битието.
към текста >>
Спящият вижда
тялото
си. II.
Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване.
Спящият вижда
тялото
си. II.
Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI.
към текста >>
— Влияние
на
планетите при раждане
на
човека за оформяване
на
тялото
му и образуване
на
характера му.
Статия от Ив. Толев (с портрета на Питагора, според една стара гравюра). 8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фломарион (продължение от кн. VI). 9. Астрология.
— Влияние
на
планетите при раждане
на
човека за оформяване
на
тялото
му и образуване
на
характера му.
Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината.
към текста >>
МИСЛИ
ВЪРХУ ИСТИНАТА.
Статия от брат Андрей. 4. „НОВОРОЖДЕНИЕ“ и „УЧИ СЕ“. Стихове от Мара Белчева. 5. ПРОБУЖДАНЕ. Иносказание от Боян Планински. 6.
МИСЛИ
ВЪРХУ ИСТИНАТА.
От Елифас Леви. 7. МИСЛИ ВЪРХУ СЛОВОТО. От същия. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове. 9.
към текста >>
МИСЛИ
ВЪРХУ СЛОВОТО.
Стихове от Мара Белчева. 5. ПРОБУЖДАНЕ. Иносказание от Боян Планински. 6. МИСЛИ ВЪРХУ ИСТИНАТА. От Елифас Леви. 7.
МИСЛИ
ВЪРХУ СЛОВОТО.
От същия. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове. 9. ОКУЛТНА ГИМНАСТИКА (Уводни бележки). Статия от Б.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* И, в спомени за щастье
отлетяло
, трепери изтощеното му
тяло
и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла!
Мощта не сещате ли на Духа Велик? * О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! * * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! * И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец!
* И, в спомени за щастье
отлетяло
, трепери изтощеното му
тяло
и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла!
Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! * * * ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя!
към текста >>
Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини
на
войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема
на
деня, за която всеки говори и върху която всеки
мисли
.
Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! * И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, * не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! * Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... Иван Толев К. У.
Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини
на
войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема
на
деня, за която всеки говори и върху която всеки
мисли
.
И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата.
към текста >>
Затова, не е без значение да
мислим
ясно но тоя въпрос.
К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно.
Затова, не е без значение да
мислим
ясно но тоя въпрос.
За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста.
към текста >>
Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения
мислител
; и при туй.
По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти.
Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения
мислител
; и при туй.
тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това.
към текста >>
Ние
мислим
, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате
на
себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин
на
аргументация.
Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
Ние
мислим
, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате
на
себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин
на
аргументация.
Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност.
към текста >>
Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората,
мислите
, че знаете, какво
мисли
Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате.
без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството.
Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората,
мислите
, че знаете, какво
мисли
Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате.
Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде.
към текста >>
Чел съм, спомням си, една ужасна история (
измислица
, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение.
В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това.
Чел съм, спомням си, една ужасна история (
измислица
, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение.
Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ.
към текста >>
Ние не трябва да
мислим
(зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната
на
злото, непременно са лоши.
Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света.
Ние не трябва да
мислим
(зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната
на
злото, непременно са лоши.
Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява.
към текста >>
Ние понякога
мислим
, че те предварително знаят всичко, което има да се случи.
Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа.
Ние понякога
мислим
, че те предварително знаят всичко, което има да се случи.
Дала знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи. Ако човечеството пропусне дадените шансове, резултатите могат да не бъдат постигнати. В действителности, те винаги биват постигани, само че често биват отлагани за известно време, което нам изглежда неимоверно дълго. Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не. Трябва да вярваме това.
към текста >>
Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е
мислима
сега.
Такъв беше планът, но човешката глупости откъсна тази част от пея. След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано. Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация.
Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е
мислима
сега.
А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ.
към текста >>
Не трябва да
мислим
, че всички членове
на
тая нация са лоши хора.
Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията.
Не трябва да
мислим
, че всички членове
на
тая нация са лоши хора.
Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост. Да нямаме нито едничка мисъл на омраза. Ние ще чуем, че са извършени най-страшни неща, с невероятна бруталности и ужас, от тяхна страна.
към текста >>
Някои от нас са много стари — или поне Правителството
мисли
така — за да се бият.
Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем.
Някои от нас са много стари — или поне Правителството
мисли
така — за да се бият.
Но затова ние всички можем да поемем работата на някой но-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин.
към текста >>
Способностите
на
астралното
тяло4
)
на
човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват.
Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа.
Способностите
на
астралното
тяло4
)
на
човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват.
Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост?
към текста >>
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да
помисли
„аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен
на
Учителя, отколкото моя брат“ и т.
Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да
помисли
„аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен
на
Учителя, отколкото моя брат“ и т.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
към текста >>
Мислите
му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество.
Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII. Никой не трябва да чувствува разлика между себе си и другите ученици, нито да помисли „аз съм най-мъдрия“ или „най-святия“ или „по-приятен на Учителя, отколкото моя брат“ и т. н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик).
Мислите
му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество.
Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества). Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното тяло) от всякакви чужди влияния. Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница.
към текста >>
Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното
тяло
) от всякакви чужди влияния.
н., а трябва да си остане един Upasaka (ученик). Мислите му трябва да бъдат съсредоточени, преди всичко, върху неговото сърце, за да пропъдиш от там всички враждебни чувства към кое и да е живо същество. Сърцето трябва да бъде изпълнено с чувство на неразделност към всички същества, както и към всичко, което съществува в природата. Другояче никакъв успех не може да бъде постигнат. VIII. Един лану (ученик) не трябва да се бои от нищо друго, освен от влиянията на външния живот (магнетическите излъчвания на живите същества).
Затова, когато той се почувствува вътрешно едно с всичко, ще трябва да се стреми да освободи физическото си същество (външното
тяло
) от всякакви чужди влияния.
Никой друг не бива да яде или да пие от неговата паница. Той трябва да отбягва всякакво телесно съприкосновение (да се докосне до някого или пък да бъде докоснат) с човешки същества и животни. (Никакво домашно животно не се позволява да се държи; забранява се също допирането до известни растения. Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X.
към текста >>
Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването
на
моралните задължения, възвишените
мисли
, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане
на
най-висшата мъдрост. XII.
Ученикът трябва да живее, тъй да се каже, в собствената си атмосфера, за да я индивидуализира, с оглед на духовното си развитие). IX. За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум . (Предполага се, че спиртните питиета съдържат в себе си лошия магнетизъм на всичките лица, които са способствували за приготовлението им; и че месото на всяко животно запазва психичните характерни черти, присъщи на вида). XI.
Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването
на
моралните задължения, възвишените
мисли
, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане
на
най-висшата мъдрост. XII.
Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко. Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота. С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици?
към текста >>
* * * За да се разбере същността
на
Кабалата, трябва да се помни, че основата
на
целия усещан материален свет е астралния свят (светът
на
силите), който служи за отражение
на
божествения или умствения свет (светът
на
мислите
).
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1).
* * * За да се разбере същността
на
Кабалата, трябва да се помни, че основата
на
целия усещан материален свет е астралния свят (светът
на
силите), който служи за отражение
на
божествения или умствения свет (светът
на
мислите
).
Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
към текста >>
В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите
на
човешкото
тяло
, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа
на
природата.
Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите
на
човешкото
тяло
, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа
на
природата.
По тоя начин, като определя функционирането на организма в нормалното му състояние и последиците от разстройството му, тя обяснява коренната причина на смъртта, същността й и подробностите на преминаването на душата в другия свет. * * * Предметът на Кабалата не е по-мъчен за изучване, отколкото усвояването на Окултизма (Западното Предание) и на Теософията (южното). От една страна, тя се концентрира на изводи от философски характер, а от друга — на Практическата Магия, без да се занимава с Ди ви нацията, т. е. с га-дателните науки (освен отчасти само с Ономантическата Астрология) и с Психургията, която се прилага толкова широко в Южното Предание, дето се отделя за нея едно почетно место, под име Йога. Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм.
към текста >>
И беше той алчен и ненаситен, а
тялото
му беше угоено и жадно за наслада.
И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията.
И беше той алчен и ненаситен, а
тялото
му беше угоено и жадно за наслада.
И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска.
към текста >>
Тя е едно органическо
тяло
на
обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло.
Тя е едно органическо
тяло
на
обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите.
към текста >>
Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене
на
мислите
(Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете.
“ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа.
Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене
на
мислите
(Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете.
Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.).
към текста >>
Мислим
, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр.
При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото.
Мислим
, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр.
предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото. Той наблюдава явленията по ръцете, сравнява ги с добитите от опита типични форми, вади от това заключения за отговарящите на тези форми качества на характера и пресмята произтичащите от тях възможности за по-нататъшния живот. Във всеки случай, изучването на палмистрията, т. е.
към текста >>
„Щастието бързо се менява“,
мислил
Манчини.
„Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини. „В пет или шест години от днес виждам голяма радост във форма на едно въздигане и в 1912 г. осъществяването на един блян, в който днес Ваше Височество едва се осмелявате да вярвате“. „А тогава? “ попитал княз Фердинанд.
„Щастието бързо се менява“,
мислил
Манчини.
„През 1913 год. —дано се лъжа — но чета една катастрофа за България и за самия Вас“. Пророкуванията се изпълниха. Траурът дойде при смъртта на фердинандовата майка, радостта при обявяване независимостта и коронясването му за цар на българите. След това дойде 1912 г.— победата над турците и тогава?
към текста >>
Доказано е също, че не е нужно пишещият да
мисли
върху много от особеностите
на
писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо.
От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето. От всички движения, изразяващи вътрешните функции, най-съвършени и най-сложни са движенията при писането и затова всека кукичка, всека чертица, всяко изкривяване и извивки на писмото имат психологическо значение, щом се повтаря редовно. Ако до сега психологията в много случаи не е могла да установи причинната връзка между душевните явления и органическите физически състояния на мозъка, тя е доказала поне успоредното съществуване на тези явления. Скъперничество, разточителност, безогледност, учтивост, радостни и печални настроения, сила на характера и слабост на волята и пр. се отразяват в движенията при писането.
Доказано е също, че не е нужно пишещият да
мисли
върху много от особеностите
на
писмото си, макар че тези особености веднага се забелязват в свършеното вече писмо.
В действителност в мозъка под прага на съзнанието се извършват процеси, които дават особения индивидуален отпечатък на. всяко писмо, като влияят върху формата на писаните знакове, тяхното нареждане, големина и пр. Така, един художник, талантлив живописец или скулптор, който се увлича от хубавите форми и линии, обикновено ще пише и хубави букви. Хора, които са навикнали на ред и точност, ще проявят това си качество и във формата на писането. Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр.
към текста >>
Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути
мислители
са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят
на
едно равнище със звездобройците и врачките.
Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн.
Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути
мислители
са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят
на
едно равнище със звездобройците и врачките.
Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите.
към текста >>
Бакон и Нютон, прочути английски
мислители
, са били привърженици
на
астрологията.
В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките.
Бакон и Нютон, прочути английски
мислители
, са били привърженици
на
астрологията.
От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили.
към текста >>
Онези, които отричат влиянието
на
планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само
на
традицията, по-горе от съждението
на
мислителите
.
Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно.
Онези, които отричат влиянието
на
планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само
на
традицията, по-горе от съждението
на
мислителите
.
които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили. Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно. Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото место в Сан-Мартен. Той постъпил на работа през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола. Двамата се оженили на 8 септември 1761 год.
към текста >>
Растенето
на
човешкото
тяло
става по същите закони и от същите елементи, както това
на
всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни.
Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд).
Растенето
на
човешкото
тяло
става по същите закони и от същите елементи, както това
на
всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни.
Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините.
към текста >>
Твоето
тяло
е подчинено
на
същия закон.
Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера.
Твоето
тяло
е подчинено
на
същия закон.
През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
към текста >>
Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност
на
тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и
тялото
искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“.
Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност
на
тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и
тялото
искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
към текста >>
Новите косми (вълна, козина), новата перушина
на
птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан
на
твоето
тяло
, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение
на
тази сила.
Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око.
Новите косми (вълна, козина), новата перушина
на
птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан
на
твоето
тяло
, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение
на
тази сила.
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око.
към текста >>
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори
на
невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето
тяло
.
През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила.
Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори
на
невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето
тяло
.
Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината.
към текста >>
Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето
тяло
, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето
тяло
, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извлича кристалите.
Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно.
към текста >>
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател
на
природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото
тяло
.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими.
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател
на
природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото
тяло
.
Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
към текста >>
Твоето
тяло
през пролетта се подчинява
на
същите закони и неговите елементи наново се кристализират.
Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние.
Твоето
тяло
през пролетта се подчинява
на
същите закони и неговите елементи наново се кристализират.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.
към текста >>
Когато поставяш в действие
тялото
или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или
тялото
до крайния предел
на
изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин
на
живеене и произволните изисквания
на
„работата“, тогава ти препятствуваш
на
тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в
тялото
ти.
Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ.
Когато поставяш в действие
тялото
или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или
тялото
до крайния предел
на
изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин
на
живеене и произволните изисквания
на
„работата“, тогава ти препятствуваш
на
тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в
тялото
ти.
Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве.
към текста >>
Ти препятствуваш
на
новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето
тяло
.
Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти.
Ти препятствуваш
на
новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето
тяло
.
Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора.
към текста >>
Упадъкът
на
физическото
тяло
, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието
на
човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване
на
постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки.
Упадъкът
на
физическото
тяло
, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието
на
човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване
на
постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни.
към текста >>
Защото през време
на
това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено
тяло
.
В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо?
Защото през време
на
това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено
тяло
.
И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата.
към текста >>
И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала
тялото
в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала
тялото
в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива.
към текста >>
От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се
мисли
.
При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се
мисли
.
Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод.
към текста >>
Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече
на
45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности
на
тялото
да възобнови изхабените си сили.
Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли.
Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече
на
45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности
на
тялото
да възобнови изхабените си сили.
В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат.
към текста >>
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване
на
нервите и при силно напрежение
на
волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много
тялото
си, и при това съзнание почне често да се отдава
на
пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва
на
по-добро здраве
на
тялото
и
на
по-голяма еластичност
на
мускулите,
на
своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва.
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване
на
нервите и при силно напрежение
на
волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много
тялото
си, и при това съзнание почне често да се отдава
на
пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва
на
по-добро здраве
на
тялото
и
на
по-голяма еластичност
на
мускулите,
на
своята сила и духовна бодрост.
Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>
Силата
на
мисълта работи най-мощно, когато
тялото
е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края!
Силата
на
мисълта работи най-мощно, когато
тялото
е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
към текста >>
Храносмилането е бавно изгаряне
на
приетите в
тялото
материи.
Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната.
Храносмилането е бавно изгаряне
на
приетите в
тялото
материи.
Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта.
към текста >>
Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие
тялото
, както инженерът използва топлината за движение
на
машините.
При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи.
Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие
тялото
, както инженерът използва топлината за движение
на
машините.
Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа.
към текста >>
Също такива елементи съдържа и човешкото
тяло
през пролетта.
Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото.
Също такива елементи съдържа и човешкото
тяло
през пролетта.
На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество. Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони.
към текста >>
Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието
на
душата спрямо
тялото
.
Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия.
Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието
на
душата спрямо
тялото
.
В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно.
към текста >>
Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити
на
народното
тяло
, а други — неговите задръстени черва.
Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска.
Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити
на
народното
тяло
, а други — неговите задръстени черва.
И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина. Това очистително средство са общите законодателни избори, които предстоят да се произведат в удобния момент, след сключване на мира. В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо усърдие. Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ ..... Новото време иска нови хора.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
обработване
на
един къс земя за посрещане
на
своите нужди), а във втория - това са лошите
мисли
, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза
на
своя ближен и брат.
Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр.
обработване
на
един къс земя за посрещане
на
своите нужди), а във втория - това са лошите
мисли
, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза
на
своя ближен и брат.
Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие. Но допустимо ли е да стане преустройството на света чрез насилие, чрез „революционна ярост", чрез „диктатура на пролетарията", което е само едно ново злоупотребление с организираната държавна власт, досущ подобно на буржоазното? Очевидно, не.
към текста >>
Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите
на
всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот
на
хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри
мисли
, чувства, желания и стремежи.
Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите.
Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите
на
всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот
на
хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри
мисли
, чувства, желания и стремежи.
Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X.
към текста >>
ще се старая да запазя своите
помисли
от неправдата, защото зная.
4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето те.то. защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога.
ще се старая да запазя своите
помисли
от неправдата, защото зная.
че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене. Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него любовта, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег. И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе.
към текста >>
които са основани
на
злоупотреблението или неупотреблението
на
телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и
тялото
, въздействуват неблагоприятно върху
тялото
, а с това и върху зародишната плазма.
такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е. такива, получени поради грешки спрямо расовия закон. Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония.
които са основани
на
злоупотреблението или неупотреблението
на
телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и
тялото
, въздействуват неблагоприятно върху
тялото
, а с това и върху зародишната плазма.
От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина.
към текста >>
Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните
мисли
.
Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина. Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго.
Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните
мисли
.
Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект. именно — един индивид или общността на рода - човек. Достатъчни са неколко типични примери, за да се види. че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат де.ла.
към текста >>
По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала
мислите
на
всички народи.
От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието.
По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала
мислите
на
всички народи.
Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка.
към текста >>
Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение
на
безусловния и
на
непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко
тяло
.
Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право.
Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение
на
безусловния и
на
непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко
тяло
.
В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
към текста >>
Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в
мисли
, било в дела.
Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие.
Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в
мисли
, било в дела.
От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия.
към текста >>
И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието
на
първоначалните стремежи
на
кандидатите, забелязва често, че странни
мисли
тихо обземат техните умове.
В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна.
И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието
на
първоначалните стремежи
на
кандидатите, забелязва често, че странни
мисли
тихо обземат техните умове.
Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея.
към текста >>
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с
тялото
— седалището
на
тия желания.
О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с
тялото
— седалището
на
тия желания.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
към текста >>
Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник
на
плътното
тяло
, но не и
на
Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ?
Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник
на
плътното
тяло
, но не и
на
Божественото Его.
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част
на
Манаса, и
тялото
; той е носителя
на
преходния, а не
на
вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част
на
Манаса, и
тялото
; той е носителя
на
преходния, а не
на
вечния живота.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>
Как може тогава да се
мисли
, че е възможно да премине човек през тесните врата
на
окултизма, когато ежедневните му и ежечасни
мисли
са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
Как може тогава да се
мисли
, че е възможно да премине човек през тесните врата
на
окултизма, когато ежедневните му и ежечасни
мисли
са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат.
към текста >>
Удовлетворяването
на
личните чувства или
мисли
влече неминуемо към загубването
на
способността за духовно различаване; гласът
на
Учителя не може вече да бъде различаван от този
на
страстите или
на
някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
Удовлетворяването
на
личните чувства или
мисли
влече неминуемо към загубването
на
способността за духовно различаване; гласът
на
Учителя не може вече да бъде различаван от този
на
страстите или
на
някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност.
към текста >>
Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само
тяло
.
5) Деваканическа почивка. 6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл.
Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само
тяло
.
Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“!
към текста >>
Тялото
е негова собственост, то е временното облекло
на
човека.
6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло.
Тялото
е негова собственост, то е временното облекло
на
човека.
Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
към текста >>
И потече от всяко влакно
на
тялото
му кървав пот.
И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му.
И потече от всяко влакно
на
тялото
му кървав пот.
. . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие.
към текста >>
И чу гласа
на
мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството
на
всемирната тишина, в което сърцето трябва да
мисли
, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“.
И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата.
И чу гласа
на
мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството
на
всемирната тишина, в което сърцето трябва да
мисли
, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“.
„В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост.
към текста >>
“ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да
мисли
с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар
на
душата и сърцето“.
И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа!
“ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да
мисли
с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар
на
душата и сърцето“.
Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред! “ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове.
към текста >>
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси
на
теософското движение“, (1909 год.), „Картини
на
окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание
на
човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз
на
неговия езотеричен мироглед“, „
Мисли
през време
на
войната“, „Задачата
на
духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка.
Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси
на
теософското движение“, (1909 год.), „Картини
на
окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание
на
човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз
на
неговия езотеричен мироглед“, „
Мисли
през време
на
войната“, „Задачата
на
духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>
Никой път Христос няма да дойде пак
на
земята в човешко
тяло
.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята.
Никой път Христос няма да дойде пак
на
земята в човешко
тяло
.
Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>
Това е граф Прозор, един дълбок
мислител
, известният преводач и тьлкувател
на
Ибсена в Франция.
Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ.
Това е граф Прозор, един дълбок
мислител
, известният преводач и тьлкувател
на
Ибсена в Франция.
Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
към текста >>
3) Нефеш — външният, открит свят,
тялото
на
творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата.
3) Нефеш — външният, открит свят,
тялото
на
творението, дето центробежното действие е дошло до апогея.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът.
към текста >>
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип
на
системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от
мисли
и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове.
Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти.
Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип
на
системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от
мисли
и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове.
Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка.
към текста >>
Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание
на
окултизма, човекът се състои от три части:
тяло
, душа и дух.
Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания.
Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание
на
окултизма, човекът се състои от три части:
тяло
, душа и дух.
Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах.
към текста >>
„Като се почне от
тялото
, т. е.
Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“.
„Като се почне от
тялото
, т. е.
от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория.
към текста >>
физиологията
на
човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и
мисли
.
Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба.
физиологията
на
човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и
мисли
.
Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи.
към текста >>
Той се храни с помощта
на
своя стомах, живее със сърцето си и
мисли
с мозъка си.
ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли.
Той се храни с помощта
на
своя стомах, живее със сърцето си и
мисли
с мозъка си.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека.
към текста >>
И той, трите главни функции
на
човешкото
тяло
ни представляват органите
на
неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека.
И той, трите главни функции
на
човешкото
тяло
ни представляват органите
на
неговата икономия (храненето), силата и властта.
Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>
Но ако
на
главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай
на
членовете
на
тялото
да ми дадат необходимата храна".
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно.
Но ако
на
главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай
на
членовете
на
тялото
да ми дадат необходимата храна".
Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
към текста >>
В организма
на
обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично
на
течението
на
нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите
на
човешкото
тяло
, и обратното течение - от народа към управниците
на
страната, което е аналогично
на
течението
на
вътрешностите
на
тялото
към нервната система.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
В организма
на
обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично
на
течението
на
нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите
на
човешкото
тяло
, и обратното течение - от народа към управниците
на
страната, което е аналогично
на
течението
на
вътрешностите
на
тялото
към нервната система.
Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи.
към текста >>
Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера
на
ума се показва по развитието
на
тялото
.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р.
Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера
на
ума се показва по развитието
на
тялото
.
Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“.
към текста >>
За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави
мисли
, макар основани
на
повече или по-малко ясното понятие
на
великия централен принцип за отношението между формата и характера.
се появи великолепното съчинение на Лафатер, което, преведено на всички европейски езици, привлече вниманието на целия свет към този предмет. След Лафатера много други писатели зачекваха случайно същия предмет в свръзка с други теми, но в днешно време систематически се пишат съчинения върху физиогномията и се излагат разни системи: в Англия — Александр Уокър, в Франция — Де ла Сарт и в Съединените щати - Джеймс Ридфилд. * * * Преди да пиша за собствената си система на физиогномията, ще направя кратки бележки за две или три други системи, изложени от по-раншни автори. Това ще улесни четеца в сравнението им една с друга, за да види в какво се съгласяват и в що се различават. По този начин четецът ще може да съди до каква степен оригиналност и върховна практическа полза може да се има от настоящия труд.
За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави
мисли
, макар основани
на
повече или по-малко ясното понятие
на
великия централен принцип за отношението между формата и характера.
За тази цел ще почна със системата на Лафатера. Лафатер. Лафатер, както ни е известно, не претендираше да е построил една система. Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“.
към текста >>
Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да
мислим
носът физиогномически велик. 2.
Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита. Носът 1. Нос, който се счита физиогномически правилен, има неизказана тежест във везните на физиогномията; той не може да бъде надминат от нищо друго. Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики.
Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да
мислим
носът физиогномически велик. 2.
Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3.
към текста >>
На
такива
мислите
и наклонностите винаги теглят към земята.
Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики. Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да мислим носът физиогномически велик. 2. Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики.
На
такива
мислите
и наклонностите винаги теглят към земята.
Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3. Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро перпендикулярно нежели отстъпващо чело (фиг. 16), са по естество склонни към удоволствие, спокойствие, ревност и упорство. В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4.
към текста >>
Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а
тялото
му остава право — такъв е глупец.
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг. 33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око.
Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а
тялото
му остава право — такъв е глупец.
Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2.
към текста >>
Мислители
Няма внимателен и правдив
мислители
; който не показва това между веждите и спущането
на
челото към носа.
Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел.
Мислители
Няма внимателен и правдив
мислители
; който не показва това между веждите и спущането
на
челото към носа.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3.
към текста >>
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции
на
ума —
мислителя
: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи.
Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции
на
ума —
мислителя
: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи.
Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
към текста >>
Никога не ще
помислите
да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска.
Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди.
Никога не ще
помислите
да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска.
Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт.
към текста >>
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването
на
известен период се ражда наново в едно
тяло
, което му служи за орган, инструмент за събиране
на
опити, за възприемане
на
това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания.
Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването
на
известен период се ражда наново в едно
тяло
, което му служи за орган, инструмент за събиране
на
опити, за възприемане
на
това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек.
към текста >>
а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите
на
нашето физическо
тяло
, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот.
а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите
на
нашето физическо
тяло
, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля.
и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
към текста >>
на
нашето
тяло
.
Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм.
на
нашето
тяло
.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
към текста >>
С смъртта
на
материалното му
тяло
, човек изгубва органите за възприятия в областта
на
материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква
на
всякъде в материалния свет.
В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло.
С смъртта
на
материалното му
тяло
, човек изгубва органите за възприятия в областта
на
материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква
на
всякъде в материалния свет.
намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
към текста >>
следователно,
на
същото место, но е невидим за сетивата
на
материалното
тяло
.
а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се.
следователно,
на
същото место, но е невидим за сетивата
на
материалното
тяло
.
Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
към текста >>
Сега
тялото
на
човека е астрално, с астрални органи за възприятия.
и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло.
Сега
тялото
на
човека е астрално, с астрални органи за възприятия.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
към текста >>
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално
тяло
, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното
тяло
.
на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално
тяло
, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното
тяло
.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
към текста >>
Негово
тяло
или негов орган тук в менталното (духовното)
тяло
, което е съществувало още през време
на
негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
Негово
тяло
или негов орган тук в менталното (духовното)
тяло
, което е съществувало още през време
на
негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот.
към текста >>
В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново
тяло
, когато дойде времето за това.
следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние.
В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново
тяло
, когато дойде времето за това.
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони.
към текста >>
В своя земен живот човек има, следователно, едно
тяло
за всеки от тези три свята.
Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята.
В своя земен живот човек има, следователно, едно
тяло
за всеки от тези три свята.
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
към текста >>
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо
тяло
и
на
земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това
на
човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята.
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо
тяло
и
на
земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това
на
човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
към текста >>
не можем да си
помислим
никакво логическо обяснение
на
различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим
на
въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони.
не можем да си
помислим
никакво логическо обяснение
на
различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим
на
въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна.
към текста >>
болно
тяло
, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва
на
здраво
тяло
и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер.
болно
тяло
, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва
на
здраво
тяло
и отличен характер.
Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>
Мислими
ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
Мислими
ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна.
към текста >>
В момента
на
изгрева тя има органическо влияние върху клетките
на
тялото
, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване.
В момента
на
изгрева тя има органическо влияние върху клетките
на
тялото
, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.
Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето.
към текста >>
Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване
на
нашите
мисли
, чувства и сили.
Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление.
Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване
на
нашите
мисли
, чувства и сили.
Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа.
към текста >>
да
мислим
и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую.
Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е.
да
мислим
и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую.
Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна.
към текста >>
Ние считаме слънцето не като някакво мъртво
тяло
, а като живо същество.
“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново.
Ние считаме слънцето не като някакво мъртво
тяло
, а като живо същество.
Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето.
към текста >>
Може би, някой да
помисли
, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х.
Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците.
Може би, някой да
помисли
, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х.
Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване.
към текста >>
Вечерно време, като току що насядаме
на
трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би
помислил
; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
Вечерно време, като току що насядаме
на
трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би
помислил
; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля.
Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените.
към текста >>
Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си
помислих
, че ако тоя глас може да е
на
извънземен жител, сигурно той ще е още
на
същото долно нравствено ниво,
на
което е стоял и до като е бил жив .
Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си
помислих
, че ако тоя глас може да е
на
извънземен жител, сигурно той ще е още
на
същото долно нравствено ниво,
на
което е стоял и до като е бил жив .
. . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.
към текста >>
Достатъчно е всеки да
помисли
за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание.
Достатъчно е всеки да
помисли
за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание.
Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист!
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Физиогномия — Строеж
на
човешкото
тяло
(с 8 фигури) прев.
Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс.
Физиогномия — Строеж
на
човешкото
тяло
(с 8 фигури) прев.
от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12.
към текста >>
Предназначението
на
стомаха, както се знае, е да доставлява храна
на
тялото
.
какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка.
Предназначението
на
стомаха, както се знае, е да доставлява храна
на
тялото
.
Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането.
към текста >>
В деня, когато цъфтеше лотосът,
мислите
ми блуждаеха нейде далече, но аз не знаех това.
Ако Ти мълчиш, аз ще напълня сърцето си с Твоето мълчание и ще му се отдам. Аз ще пазя тишина, като звездна нощ, която не затваря очите си и смирено навежда глава. Утрото непременно ще дойде, мракът ще изчезне и гласът Ти ще се пролее от небесата в златни потоци. И словата Ти ще прозвучат с песни от всяко гнездо на моите птици, и твоите, мелодии ще се разцъфтят в гористите ми гъсталаци. 20. Уви!
В деня, когато цъфтеше лотосът,
мислите
ми блуждаеха нейде далече, но аз не знаех това.
Кошницата ми остана празна и цветето остана незабелязано. Само но нявга тъгата ме обземаше, и аз се пробуждах от дрямката ми и чувствах сладката следа на никакво благоухание в южния вятър. Тази едва уловима сладост измъчваше сърцето ми с желания, и струваше ми се. че това бе горещото дихание на лятото, което търсеше да се въплъти. Аз знаех тогава, че то е толкова близко, че бе във мен и че тази съвършена сладост бе разцъфтява в глъбината на собственото ми сърце. 21.
към текста >>
Tе ще ти разкрият
мислите
ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери.
Треперя, да не би да свърна от Пътя, който Учителят ни показа. Защото твоето лице е навред: внедрен в нещата ти питаеш пъпката до разтварянето й и цвета, докато даде плода си. Навред си! Да мисля зло дори ме е страх. Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин.
Tе ще ти разкрият
мислите
ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери.
Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си. Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци! Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина. Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина.
към текста >>
Нека не се
мисли
, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене
на
войната принадлежали изключително
на
европейските народи.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Нека не се
мисли
, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене
на
войната принадлежали изключително
на
европейските народи.
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
към текста >>
ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ
НА
ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
„Душата е архитектът, а
тялото
— работникът“ С. П.
за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ
НА
ЧОВЕШКОТО
ТЯЛО
„Душата е архитектът, а
тялото
— работникът“ С. П.
Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система.
към текста >>
Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм
на
човешкото
тяло
ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П.
Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм
на
човешкото
тяло
ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия.
И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система.
към текста >>
В човешкото
тяло
намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия.
Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко.
В човешкото
тяло
намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия.
Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите.
към текста >>
I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания
на
органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения
на
тялото
.
Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко. В човешкото тяло намираме три големи групи или системи органи, всяка от които има своя специална функция в общата икономия. Те се наричат: 1) двигателна или механическа система. 2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек.
I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания
на
органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения
на
тялото
.
Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите. — Те образуват скелета на човешкото тяло, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност на всека негова част. Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет.
към текста >>
— Те образуват скелета
на
човешкото
тяло
, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност
на
всека негова част.
2) жизнена или хранителна система и 3) умствена или нервна система. Тези три системи, всяка от които, естествено, е разделена на много клонове, обгръщат всичките органи и изпълняват всичките функции на физическия човек. I — Механическа система Механическата или двигателна система се състои от три групирания на органи, които образуват, чрез комбинации, един апарат от двигатели, чрез който се извършват мeстоизмeнението и всички по-големи движения на тялото. Те са: 1) костите, 2) сухожилията и 3) мускулите. 1. Костите.
— Те образуват скелета
на
човешкото
тяло
, определят неговата обща форма, като поддържат и дават солидност
на
всека негова част.
Те са, заедно със зъбите, двеста и четиридесет и шест на брой, съединени чрез артикулации (връзки) по такъв начин, че да бъдат отлично пригодени към техните сложни функции. Костите на главата са осем на брой, а лицето, включително ушите, има двадесет. Има и тридесет и два зъба, така че на главата и лицето има всичко шестдесет кости. Като прибавим и язичната кост (os hyoides), която изглежда да има едно изолирано местоположение, имаме всичко шестдесет и една. Тъй като в следващите глави ще имаме случай да прибягваме до анатомията на тези части, излишно е да ги описваме подробно тук.
към текста >>
Те са: бедрената кост, която е най-дългата в
тялото
, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите
на
крака, седемте глезенни кости, петте кости
на
стъпалото и четиринадесетте кости
на
пръстите.
Тя съдържа двадесет и седем кости — осем в китката, пет в дланта на ръката и четиринадесет в пръстите и палеца. Тяхното разположение може да се види на фиг. 2. Тазът (фиг. 3) е съставен от двете коритни безименни кости (ossa innominata), които образуват предната му част, и седалищните и срамните кости отзад. В долните краища намираме шестдесет кости.
Те са: бедрената кост, която е най-дългата в
тялото
, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите
на
крака, седемте глезенни кости, петте кости
на
стъпалото и четиринадесетте кости
на
пръстите.
Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката. Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане. Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя механика и никой артист не биха могли да постигнат.
към текста >>
Както големите, така и малките кости в
тялото
еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки.
Където краищата на две кости се срещат, както е в некои от ставите, връзките минават кръстосано от едната към другата и те са толкова солидни в своя строеж, че никога не позволяват на ставите да се разслабват, колкото много и да бъдат движени. Някои от връзките са така нагласени, че да могат да предпазват ставите от превиване в погрешна страна. Коленната става (фиг. 4), която, ако да не бяха многобройните сухожилия, би била съвсем негодна за важните служби, които извършва, има две от тези връзки, кръстосващи се една друга, по такъв начин, че да предпазват крака да не отива много назад или напред. А за да го предпазва от изместване в страни, силни странични ленти са поставени от двете страни на ставата.
Както големите, така и малките кости в
тялото
еднакво разумно са свързани помежду си по тоя начин толкова здраво, колкото ако биха били защитени от стоманени куки.
И, след всичко това, сухожилията, както и самите кости, са почти нечувствителни, съставени от една бела и блестяща материя.“ 3. Мускулите. — Това са просто едни снопчета от влакна от червена плът, които растат заедно и които са по-стегнати към краищата си, чрез които са съединени с костта и свършват чрез бели сухожилия или струни (cords). Те са двигателни органи par excellence. Посредством тях вътрешния разум, като телеграфира своите поръчки чрез приспособените за целта нерви, извършва всяко желано движение, като предизвиква едно свиване на фибрите, от които те са съставени; така те притеглят частите, за които са завързани една към друга. Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5.
към текста >>
Те обикновено са симетрични и съответстват
на
всяка страна
на
тялото
.
Разположението на външните мускули на подлакътната част на ръката са превъзходно показани на фиг. 5. Те се разделят на три групи: волеви, неволеви и смесени. Волевите мускули са тези, които принадлежат на животинския живот на индивида и са под контрола на волята. Те са поставени главно по краищата. Но много от тях са привързани към главата, врата и трупа.
Те обикновено са симетрични и съответстват
на
всяка страна
на
тялото
.
Волевите мускули имат обикновено червен цвят, притежават фибри повече или по-малко надлъжни и се състоят от една централна, по-широка част (коремче) идва краищника повече или по-малко сгъстени и жилести. При все туй, има много изключения. Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други.
към текста >>
Главното седалище
на
тези органи е туловището
на
тялото
.
Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха. Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид. Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването.
Главното седалище
на
тези органи е туловището
на
тялото
.
Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове. — Това са малки прозрачни тръбици, съединени, на малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по тялото, като по-многобройни са по страните на врата, подмишниците, слабините и ризените дипли на червата. Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето.
към текста >>
— Това са малки прозрачни тръбици, съединени,
на
малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по
тялото
, като по-многобройни са по страните
на
врата, подмишниците, слабините и ризените дипли
на
червата.
Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове.
— Това са малки прозрачни тръбици, съединени,
на
малки разстояния, с клапи и са в съобщение с жлезите, които са разпределени по
тялото
, като по-многобройни са по страните
на
врата, подмишниците, слабините и ризените дипли
на
червата.
Тяхната служба е да поглъщат храната и да я предават в кръвообращението (циркулацията). Те пренасят лимфата от всяка част на системата към голямата вена (vena cava), където тя се смесва с венозната кръв, която се връща към сърцето. Когато, в следствие на болест или недостатък на кръв, доставянето на храна от обикновените източници несъответства на исканията на организма, тези абсорбатори поемат тлъстината, която е била депозирана в клетъчните тъкани, за да бъде запазена за едно време на нужда, и я предават в стомаха, за да бъде пусната в циркулацията. Това причинява отпадането или изтощението, наблюдавано в болния или гладуващ човек. Даже мускулите и клетъчните тъкани са тъй приспособени, за в крайни случаи.
към текста >>
С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части
на
тялото
, а вторите я връщат към центъра
на
циркулацията.
— Циркулацията на кръвта се извършва посредством една система от тръби, състояща от сърцето, артериите и вените. Центъра на циркулацията е сърцето (фиг. 6), което е един мускулен орган, поставен в долната част на гръдната кухина, между двете гънки на плеврата, които образуват централната част на гръдния кош. То се състои от две части, една дясна и една лява, във всяка от които има по две кухини, една ушна и една стомахообразна, наречени — горната пруст (предсърдие), а долната — стая (камера). С други думи, то образува една двойна помпа най-изкусно построена, с добре сглобени клапи, които винаги действат в съвършенство и никога не се повреждат или изхабяват.
С тази двойна машина се съобщават две мрежи от тръби — артериите и вените, първите от които разнасят кръвта във всички части
на
тялото
, а вторите я връщат към центъра
на
циркулацията.
Две различни качества кръв са в непрекъсната циркулация: едната е венозната, тъмна или овъглена кръв, а другата е артериалната, червена или обезвъглена кръв. Първата циркулира през вените и дясната страна на сърцето, а втората — през артериите и лявата страна на сърцето. Белодробната циркулация съставлява изключение, тъй като белодробната артерия пренася черната или венозна кръв, а белодробните вени — червената или артериална кръв. Системата на двойното кръвообращение, както е в човека, се повтаря в развитите млекопитаещи и в птиците. Но във влечугите, рибите и долните видове животни има само една циркулация, тъй като стаите се сношават чрез едно отвърстие, така че в същност има само едно ухо (предсърдие) и една стая, т. е.
към текста >>
Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало
на
гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част
на
тялото
.
7, а) и, по големината си, е около една осма част от него. Той е разделен на части и на глобюли и се състои от една сива и една бела материя, както и големия мозък, които, обаче, са разположени различно, като бялата материя се намира отвън, а сивата отвътре, когато в големия мозък това е обратно. Двете материи са разположени във вид на плочици и клончета, вместо във вид на гънки. Смета се, че нема непосредствено съобщение между малкия и големия мозък. Продълговатият мозък лежи прострян от основата на големия мозък до атласа или костната ос, върху която е поставена главата.
Той е конически по форма и може да се счита като глава или начало
на
гръбначния мозък, който следва подир него и като да продължава мозъка от главата надолу в гръбначния стълб и посредством нервите, които излизат От него и минават през дупчиците между гръбначните прешлени, съобщава го с всека част
на
тялото
.
Общото положение и разпределение на нервите може да се види на фиг. 8. Местото не ни позволява да разширим нашите бележки, нито пък нашия план изисква това. Тези, които желаят повече подробности, могат с полза да консултират съчинения, посветени специално на този предмет. Когато бъдат необходими по-големи подробности за пълното разбиране на материята, обяснението на която е специална наша цел, ще ги дадем на съответните места. Прев. от английски: В.
към текста >>
* И от тогаз потомство
оскотяло
духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище
запустяло
да възкреси живот из пепелта .
* Тъй ратува тоя велик поет-херой за свободата на човека, за свободата на родния край. Много, много даде той за тая свобода, ала оставаше още едно: да ороси с кръвта си милите родни балкани: ... и в първите слънчеви дни на Рака в 1876 година с отбор момци Ботйов смело и гордо премина „тиха-Дунава“ и в двудневна и двунощна борба с върли тирани проля свойта кръв... НА ХРИСТО БОТЙОВ „И търсят духа на Караджата“. . . Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ — отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак . . .
* И от тогаз потомство
оскотяло
духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище
запустяло
да възкреси живот из пепелта .
. . * Ела, о светъл дух, при свойте братя, де няма злост, ни срам, нито проклятя — ела на обща служба на любов! * Веч храмът е открит, олтарът свети и ангелите пеят химна свети — и жертвеникът пак е тук готов . . . Ив. Толев. К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. II).
към текста >>
астрално и ментално
тяло
са, тъй да се каже, настроени по оная височина
на
тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието
на
Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже първият се е родил в такъв момента, когато напр. се е случила същата опозиция в космоса или пък едно съотношение. което предизвиква същото действие. поради това телата му са чувствителни към тягостното и ограничително влияние на Сатурн. Неговото физическо.
астрално и ментално
тяло
са, тъй да се каже, настроени по оная височина
на
тона, която е съществувала тогава в космоса и когато в атмосферата се повърне същият тон или един негов конзонант, телата реагират и влиянието
на
Сатурн се чувства като депресия или изобщо като ограничение, както във физическата област, така и в нашето мислене и чувстване.
Понеже тази височина на колебания в космоса спрямо земята постоянно се променяно чрез бързо меняващите се положения на планетите и чрез дванадесетте зодии на животния кръг, то явно е, че е абсолютно необходимо да се знае точно момента на рождението, за да може да се направи точно изчислението. Трябва, следователно, да си представим. че всяко нещо, което се ражда, получава отпечатък от моменталното положение на. планетната система и специално на земята. Това важи както за хората, така и за животните, растенията и минералите, то важи също и за всичко, каквото започваме, за всяка дейност, всяко ново предприятие и за всека нова мисъл, която се роди в известен момента.
към текста >>
Но и по-слабите биха могли да придобият сила, ако само биха
мислили
за добрите аспекти, които без друго трябва да дойдат по-сетне и те им помогнат.
На тях им липсва сила и смелост да почнат борба против своето по-низше аз и поради своя страх, те биха само увеличили влиянието на аспекта. На такива хора изобщо е неуместно да се съобщава нещо за „лоши аспекти“ в бъдещето. Но, че имало слаби натури, които не могат да понесат истината. това още не може да бъде достатъчно основание да не се съобщава истината и на силните. Тъкмо за последните знанието на истината е от голяма полза.
Но и по-слабите биха могли да придобият сила, ако само биха
мислили
за добрите аспекти, които без друго трябва да дойдат по-сетне и те им помогнат.
Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила. Между тези, които се занимават с един или друг клон на окултните науки, има много, които съзнателно твърдят, че астрологическите влияния нямат вече за тях значение, защото постепенно ги били надрасли. Вярвайте, че тези хора не схващат пълното значение на думите си и, освен това, те са слепи спрямо своите грешки и недостатъци. Никой не се е издигал никога тъй високо, че да е стоял над тези влияния! Дори най-висшето Его, което доброволно се въплъти на тази земя, си наложи ограничения.
към текста >>
Небесният екватор е кръгът, който си
мислим
на
небето (около земята), теглен като продължение
на
земния екватор и паралелно с него.
Луната, обаче, по скорост далеко надминава най-бързата планета (Меркурий). Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни. По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите. Освен това движение на слънцето има и друго, видимото движение на 12-те знакове на зодиака, както и на планетите и на луната и то се получава чрез движение на земята около оста си за 24 часа, Поради това движение на земята около нейната ос целият небосвод в течение на 24 часа минава покрай всека точка на земната повърхност, и следователно, всеки 2 часа средно трябва да се появява на източния хоризонт нов зодиак. Не ще бъде излишно да се дадат къси обяснения на някои изрази, които се срещат в космологията, защото, за да избегнем непотребни описания, ние трябва често да употребяваме тези изрази.
Небесният екватор е кръгът, който си
мислим
на
небето (около земята), теглен като продължение
на
земния екватор и паралелно с него.
Еклиптиката е един кръг, който си мислим на небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'. В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната. С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект). На този ъгъл, образуван от еклиптиката и екватора, се дължат годишните времена в умерения пояс и мусоните в тропическия. Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение).
към текста >>
Еклиптиката е един кръг, който си
мислим
на
небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'.
Тя не само че обикаля около слънцето за една година заедно със земята, но изминава и свой собствен път около земята за по-малко от 28 дни. По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите. Освен това движение на слънцето има и друго, видимото движение на 12-те знакове на зодиака, както и на планетите и на луната и то се получава чрез движение на земята около оста си за 24 часа, Поради това движение на земята около нейната ос целият небосвод в течение на 24 часа минава покрай всека точка на земната повърхност, и следователно, всеки 2 часа средно трябва да се появява на източния хоризонт нов зодиак. Не ще бъде излишно да се дадат къси обяснения на някои изрази, които се срещат в космологията, защото, за да избегнем непотребни описания, ние трябва често да употребяваме тези изрази. Небесният екватор е кръгът, който си мислим на небето (около земята), теглен като продължение на земния екватор и паралелно с него.
Еклиптиката е един кръг, който си
мислим
на
небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'.
В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната. С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект). На този ъгъл, образуван от еклиптиката и екватора, се дължат годишните времена в умерения пояс и мусоните в тропическия. Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение). Ако две или повече планети имат същата деклинация — безразлично дали едната на север, а другата на юг, или и двете в същото направление — те образуват помежду си аспект, който се нарича паралел.
към текста >>
(таблици
на
домовете) Образът
на
Космоса или
на
Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото
тяло
, в микрокосмоса.
Така напр. Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици.
(таблици
на
домовете) Образът
на
Космоса или
на
Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото
тяло
, в микрокосмоса.
По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни. И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото.
към текста >>
По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове
на
зодиака отговаря
на
определена част от
тялото
ни.
Сан Франсиско, който лежи приблизително на 120° западна дължина, има разлика във времето спрямо Гринуич 4' х 120 = 8 часа. Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса.
По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове
на
зодиака отговаря
на
определена част от
тялото
ни.
И устройството на тялото на новороденото дете се намира в зависимост от положението на планетите спрямо знаковете на зодиака в момента на раждането и от положението на знаковете в този момент спрямо нашата земя. Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства.
към текста >>
И устройството
на
тялото
на
новороденото дете се намира в зависимост от положението
на
планетите спрямо знаковете
на
зодиака в момента
на
раждането и от положението
на
знаковете в този момент спрямо нашата земя.
Следователно, когато в Гринуич е обед, в Сан Франсиско е 4 часа сутрин. За установяване на дванадесетте зодиачни знакове в хороскопа трябва да се държи сметка и за широчината на местото (отдалечението от екватора), понеже знаковете се издигат по-напречно, колкото по-голямо е отдалечението от екватора, а от това произтича една неправилност. Не е нужно, обаче, да се измъчваме с изчислението на тази неправилност, понеже за различните широчини са съставени така наречените къщни таблици. (таблици на домовете) Образът на Космоса или на Макрокосмоса, както го наричат, се изразява във всичко, което съществува в природата, следователно и в човешкото тяло, в микрокосмоса. По-сетне можем да видим, че всеки от дванадесетте знакове на зодиака отговаря на определена част от тялото ни.
И устройството
на
тялото
на
новороденото дете се намира в зависимост от положението
на
планетите спрямо знаковете
на
зодиака в момента
на
раждането и от положението
на
знаковете в този момент спрямо нашата земя.
Трябва, обаче, да забележим, че това влияние се упражнява по-малко от знаковете на животния кръг, отколкото от частите на небето, където се виждат тези знакове. Дванадесетте знака през времето на Птоломей, бащата на астрологията, са били точно на респективните места на небето, но от тогава те са променили местото си на около 30 градуса. Астрономическите планетни таблици (ефемери) държат сметка за тази промяна и затова те дават друго съотношение на планетите, различно от астрологическото. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Значението на радия за медицината (Роберт Блум) Откриването на радия направи голям преврат във всички клонове на науката, а особено в медицината, не само затова, че радиотерапията днес вече представлява един самостоятелен метод за лекуване, но защото радия даде повод да се разпространи убеждението, че „лъчеизпускащата материя“ трябва да се счита като най-съществен фактор при по-голямата част от терапевтическите средства. Отдавна предчувстван факт е, че всички физиологични процеси в организма почиват върху редовната осмотична обмяна в намиращите се в разтвор хранителни соли, и че жизнените процеси са зависими от електролитите и ензимите, които правят и запазват телесните течности като добри проводници на електричеството, чрез което се посредствуват нормалните електро-химични процеси в нервните и клетъчните системи.
към текста >>
Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи
на
който, поставени
на
-близко разстояние до
тялото
се смесват с обикалящата физическото
тяло
аура, и по този начин повлияват астралното
тяло
.
В същност не само за да обясними лековитите действия на употребяваните в хомеопатията медикаменти, ние сме принудени да приемем, че последните, вследствие тяхното извънредно разредяване, се намират вече в състоянието на „лъчеизпускаща материя“ и действат „динамично“. Даже и при алопатичното лекуване добрите резултата рядко се дължат непосредствено на чисто химичните реакции, които стават в организма с подкожното вмъкване на лекарства, така че ние и тук трябва да считаме като съществен агент в повечето от случаите на успешно лекуване взаимодействията между лъчеизпусканията и еманациите на съдържащите се в лекарствата съставни части, които обусловят лековитата сила, и в регулиращите благосъстоянието на техните сили и дейности на организма. Затова се яви мисълта да се употреби терапевтически радия и неговите загадъчни еманации, което и скоро стана по един изчерпателен начин. Но нито радия, нито неговите еманации могат да се изменят качествено, а невъзможно е един и същи метал да лекува всички съществуващи, тъй безкрайно разнообразни болести; и затова, въпреки ентусиазираните реклами, ние все още нямаме едно вселечебно средство. Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента.
Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи
на
който, поставени
на
-близко разстояние до
тялото
се смесват с обикалящата физическото
тяло
аура, и по този начин повлияват астралното
тяло
.
Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
към текста >>
Човешкото
тяло
е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края
на
краищата се подчинявате
на
строгите закони
на
механиката.
Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия.
Човешкото
тяло
е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края
на
краищата се подчинявате
на
строгите закони
на
механиката.
Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана.
към текста >>
Докогато всички сили и течности в
тялото
трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма
на
динамиката чрез ограничение или спиране
на
нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа
на
лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката.
Докогато всички сили и течности в
тялото
трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма
на
динамиката чрез ограничение или спиране
на
нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа
на
лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени.
Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди.
към текста >>
куршум в
тялото
е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността.
които имат за резултат напълно специфични действия. Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на механиката. Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр.
куршум в
тялото
е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността.
Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“.
към текста >>
Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през
тялото
без да причини никакви повреди.
Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана.
Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през
тялото
без да причини никакви повреди.
Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт.
към текста >>
Мислите
и феномените
на
съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в
тялото
, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова.
в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт. Но не само видимата и осезаемата материя спада към категорията на тия отрови, но също и психичните форми на енергията, свръхчувствените субстанции, които образуват материалната основа на душевните сили и процеси, като: скръб, ужас, страх, радост и т. и.
Мислите
и феномените
на
съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в
тялото
, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова.
Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган.
към текста >>
Със същия принцип се обяснява и начинът
на
действието
на
гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от
тялото
и еманациите, чрез посредството
на
астралното
тяло
, достиган.
Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония.
Със същия принцип се обяснява и начинът
на
действието
на
гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от
тялото
и еманациите, чрез посредството
на
астралното
тяло
, достиган.
непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза.
към текста >>
Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в
тялото
, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т.
На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози. Употребяваните силно разредени лекарства се превръщан, в електрони и лъчеизпускаща материя, в ензими и катализатори. които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система.
Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в
тялото
, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т.
н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време. Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху тялото, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения. Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие.
към текста >>
Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху
тялото
, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения.
които индуцират специфичните трептения на организма и възстановяват по тоя начин нарушената хармония. Със същия принцип се обяснява и начинът на действието на гореспоменатия апарат, с тая само разлика, че при него катализаторите се намират вън от тялото и еманациите, чрез посредството на астралното тяло, достиган. непосредствено в симпатичната и централната нервна система. Този апарата има и това преимущество, че лековитите съставни части, които той индуцира в тялото, не могат да се променят в кръвта, в стомашните сокове и т. н., както при вътрешното лекуване, и с това те запазват своята каталитична способност за неограничено време.
Промените, които разните видове лъчи могат да произведат върху
тялото
, зависят от това, дали те срещат хармонични или антагонистични трептения.
Природата в тоя случай сама избира най-подходящото средство и нужната доза. Всичко полезно бива асимилирано, а всичко вредно бива изхвърлено така, че всички лъчи от последния вид минават през организма. без да произведат никакво действие. Въз основа на това, също и светещия камък, даже при продължително употребление, никога не може да вреди, а подкрепя всяко рационално лекуване. С влиянието, което тоя минерал оказва върху астралното те.то, най-добре се подготвя и благоприятства процеса на лекуването, така че много малко болести могат да противостоят на неговото благотворно действие — с условие.
към текста >>
Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното
тяло
.
разбира се. че диагнозата е дадена вярно, че съответната телесна мангана е още жизнеспособна и че механизмът не е органично повреден. Ние познаваме една значителна част от тая машина и нейните компоненти, но останалата част и нейната енергетика и метаболизъм изобщо са още неизвестни за лекарите. Механизмът на вейки индивид варира до известна степен. и на това се дължи трудността при установяването същността на болестта.
Болестите обикновено не са локални, но те засягат цялата машина, целия организъм към който спадат аурата и астралното
тяло
.
При последната инстанция разстройството в жизнените процеси се пренася в клетките, т. е. явява се една дисхармония в ритъма на трептящите в междумолекулярните пространства на тъканите и течностите електрони, етерни частици и астрални субстанции. Тази дисхармония се премахва чрез действието на радиевите еманации, на рентгеновите и др. лъчи. които благодарение на своята извънредна способност да проникват навсякъде, достиган, и до дълбочините на тия междинни пространства н възстановяван, нарушената хармония. При това.
към текста >>
отколкото намиращите се в нашето
тяло
бацили“.
Освен това, в много редки случаи борбата с бактериите може да докара излекуване на болестта. Напротив. чрез тая борба болестта по-скоро бива продължавана. защото бактериите, като вторични явления, са в зависимост от благоприятната почва за виреене, която им се предлага с вмъкването на големи количества медикаменти. Вярно казва проф. Бергман: „С антисептичните средства ние по-скоро унищожаваме себе си.
отколкото намиращите се в нашето
тяло
бацили“.
Безогледното и диво преследване на бацилите, което по настоящем се практикува. е неоснователно, защото даже и когато последните се явят в напълно здрав организъм, те не могат да се задържан, в него. защото бацилът почти без изключение, е следствие, а не причина, на болестта. Дето липсва почва за виреене на бацила, там той не стои или е безвреден. Освен това, два организма могат да страдат от една и съща болест, която се причинява от един и същи бацил, но действието на едни и същи медикаменти в двата случая може да бъде съвсем различни.
към текста >>
Donnell),
на
флуидалното и астралното
тяло
(Аксаков, де Роша, Дюрвил) и
на
другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия.
На това се дължат сравнително малките резултати, които школната медицина дава. Едва когато ние признаем фундаменталния принципи, който лежи в основата на цялата терапевтика; когато ние бъдем в състояние да установим законите, които биха ни направили понятни процесите на лекуването — тогава чак проблемът е разрешен. Затова, обаче, е необходимо познаването на целия човек, видимия п невидимия; и ние държим благодарност на откриването на радия и неговите еманации, защото те дадоха поводи на целия учен свят изобщо и на медиците специално, все повече да се приближават към окултните теории. Известните U и Х — лъчи напр. предизвикаха научно изследване на човешката аура (D-r Kilner, D-r O.
Donnell),
на
флуидалното и астралното
тяло
(Аксаков, де Роша, Дюрвил) и
на
другите окултни факти, които все още се считат от някои за измама, суеверие или фантазия.
Рано или късно, обаче, тия факти ще станат общопризната действителност. И тогава чак ние ще можем да считаме медицината за наука, и тогава ние ще можем да кажем с Парацелз: „Всяка болест е излечима, но не и всеки болен“. Лечебното свойство на чесъна. Както е известно, прочутият професори Мечников изнесе твърдението, че йогуртът или българското кисело мляко (Lactobacillus bulgaricus) действа като особно средство за продължение на живота. Мечников смята, че много българи достигат дълбока старост, защото често употребяват кисело мляко.
към текста >>
Самото
тяло
на
момичето било още напълно запазено, неразложено.
От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода.
Самото
тяло
на
момичето било още напълно запазено, неразложено.
* * * Особен транс. В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор.
към текста >>
Ние
мислим
противното: германците ще подпишат мирния договор.
дали те ще сполучат това и дали в протакането на преговорите ще намерят модуса за облекчение на условията. Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на народите. Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип.
Ние
мислим
противното: германците ще подпишат мирния договор.
понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството. За тая цел всички смутители на мира и спокойствието, големи и малки, ще бъдат обезвредени. Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия. Унгария, България и Турция. Работи се паралелно по всички тия договори: комисиите заседават непрекъснато, внасят своите доклади в Съвета на четиримата (Уйлсон, Лойд Джордж, Клемансо и Орландо) н наскоро светът ще въздъхне с облекчение, че се е освободил от кошмара на последиците от кръвопролитията на войната.
към текста >>
А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да
мислим
за тях и да мислят за нас.
Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4. Трябва да имаме съзнателна любов към Бога, който живее вътре в нас, и любов към ближния си и към човечеството, което живее около нас.
А това значи — да живеем в хармония и съгласие с тях, сиреч, да им помагаме и да ни помагат, да работим за тях и да работят за нас, да
мислим
за тях и да мислят за нас.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията ни следните книжовни издания: 1. Етични проблеми. От Янко Хр. Попов, учител при Шумен. Нар. м. гимназия.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Целият интелект
на
българина е напрегнат сега да
измисли
все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка
на
ближния, без свян, без състрадание, без чувство
на
отговорност и без страх за бъдещето
на
България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен.
Целият интелект
на
българина е напрегнат сега да
измисли
все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка
на
ближния, без свян, без състрадание, без чувство
на
отговорност и без страх за бъдещето
на
България.
А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>
Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен
на
клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините
на
истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток
на
разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи
помисли
и дела; Там, в тези небеса
на
свободата, Отче мой, да заживее моята страна!
Но в мрака на нощта, силни и метежни, те се втурнаха в моето светилище и с нечестива жадност завладяха жертвата на олтаря Господен. 34. Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб. Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35.
Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен
на
клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините
на
истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток
на
разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи
помисли
и дела; Там, в тези небеса
на
свободата, Отче мой, да заживее моята страна!
36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета.
към текста >>
В съня си ние
помислихме
, че това е далечен гръм.
Стори ни се, че някой похлопа на вратата и си рекохме, че това е само вятърът. Ние угасихме светилниците и Отидохме да спим. Но някой рече: „Това е предвестникът“. Ние се заемехме и отвърнахме: „Не, това е вятърът“. В полунощ се зачу некакъв шум.
В съня си ние
помислихме
, че това е далечен гръм.
Земята затрепери, стените се разлюляха и ние се събудихме. Някой каза, че това е шум от колесница. Ние прошепнахме в полусън: „Не, това е шум от гръмотевица“! Беше още тъмно, когато заби барабан. Раздаде се глас: „Ставайте, не се бавете!
към текста >>
Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката
на
цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава
на
моето
тяло
— когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи. Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш.
Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката
на
цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава
на
моето
тяло
— когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
(Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат.
към текста >>
То изучва само повърхността
на
явленията и
мисли
, че ще попадне
на
несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване.
Ако човек изследва в растението само това, което то в настоящия момент представлява за окото, той не ще може да каже нищо за цвета и плода. Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това.
То изучва само повърхността
на
явленията и
мисли
, че ще попадне
на
несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване.
Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот.
към текста >>
Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо
тяло
.
Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо.
Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо
тяло
.
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката.
към текста >>
Физическото
тяло
на
човека е подчинено
на
физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло.
Физическото
тяло
на
човека е подчинено
на
физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>
Затова, според духовната наука, физическото
тяло
на
човека е общо с цялото минерално царство.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Затова, според духовната наука, физическото
тяло
на
човека е общо с цялото минерално царство.
Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>
Под физическо
тяло
се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони
на
разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.
детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
Под физическо
тяло
се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони
на
разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.
Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
към текста >>
Освен физическо
тяло
, в човешкото същество има и друго едно
тяло
, наречено „етерно“ или „жизнено“.
За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство.
Освен физическо
тяло
, в човешкото същество има и друго едно
тяло
, наречено „етерно“ или „жизнено“.
Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.
към текста >>
До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно
тяло
“.
Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката.
До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно
тяло
“.
Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е.
към текста >>
Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното
тяло
.
В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.
Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното
тяло
.
Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е.
към текста >>
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното
тяло
, както и всички по-висши части
на
човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р.
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното
тяло
, както и всички по-висши части
на
човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
към текста >>
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото
тяло
, и че ако застанем
на
почвата само
на
такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото
тяло
, и че ако застанем
на
почвата само
на
такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
към текста >>
За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното
тяло
е предмет
на
наблюдение, а не
на
умозаключение.
Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното
тяло
е предмет
на
наблюдение, а не
на
умозаключение.
„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно.
към текста >>
„Етерно
тяло
“ имат както хората, така и животните и растенията.
Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение.
„Етерно
тяло
“ имат както хората, така и животните и растенията.
Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
към текста >>
Вследствие
на
него се извършват в физическото
тяло
процесите: растеж, размножение, движение
на
соковете и пр.
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията.
Вследствие
на
него се извършват в физическото
тяло
процесите: растеж, размножение, движение
на
соковете и пр.
Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията.
към текста >>
Следователно, то е строител
на
физическото
тяло
, негов архитект и същевременно негов господар.
Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр.
Следователно, то е строител
на
физическото
тяло
, негов архитект и същевременно негов господар.
Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр.
към текста >>
Поради туй, физическото
тяло
можем да наречем още и отпечатък
на
етерното.
Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
Поради туй, физическото
тяло
можем да наречем още и отпечатък
на
етерното.
Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата).
към текста >>
У животните, а още повече у растенията, етерното
тяло
значително се отличава от физическото по форма и големина.
„Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно.
У животните, а още повече у растенията, етерното
тяло
значително се отличава от физическото по форма и големина.
Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща.
към текста >>
Третият член от човешката природа е така нареченото астрално
тяло
или
тяло
на
усещанията.
Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина.
Третият член от човешката природа е така нареченото астрално
тяло
или
тяло
на
усещанията.
То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат.
към текста >>
Висшата окултна школа
на
д-р Щайнер, с изглед
на
околността
Тяло
на
усещанията (астрално
тяло
) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4).
Висшата окултна школа
на
д-р Щайнер, с изглед
на
околността
Тяло
на
усещанията (астрално
тяло
) имат само човекът и животинското царство.
(В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>
Не трябва да си
мислим
, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята
на
физическото
тяло
; това би значило да материализираме висшите членове
на
човешкото естество.
Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин).
Не трябва да си
мислим
, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята
на
физическото
тяло
; това би значило да материализираме висшите членове
на
човешкото естество.
Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества.
към текста >>
Етерното
тяло
е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък
тяло
е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).
Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество.
Етерното
тяло
е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък
тяло
е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).
Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“.
към текста >>
Астралното
тяло
по форма и големина не прилича
на
физическото.
Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5).
Астралното
тяло
по форма и големина не прилича
на
физическото.
У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика.
към текста >>
Този четвърти член от човешкото естество се нарича „
тяло
на
аза“6).
Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда.
Този четвърти член от човешкото естество се нарича „
тяло
на
аза“6).
Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист.
към текста >>
Това „
тяло
на
аза“ е носител
на
безсмъртната човешка душа.
Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6).
Това „
тяло
на
аза“ е носител
на
безсмъртната човешка душа.
То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата.
към текста >>
Всичките са способни да казват
на
себе си „аз“: „
тяло
на
аза“ имат и тримата.
Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист.
Всичките са способни да казват
на
себе си „аз“: „
тяло
на
аза“ имат и тримата.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства.
към текста >>
Етерното му
тяло
е носител само
на
жизнените сили,
на
растежа и размножението; астралното му
тяло
притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела.
Етерното му
тяло
е носител само
на
жизнените сили,
на
растежа и размножението; астралното му
тяло
притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят.
Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата.
към текста >>
Чрез това, астралното
тяло
става носител
на
по-чисти удоволствия и неудоволствия,
на
по-изтънчени желания и влечения.
А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела.
Чрез това, астралното
тяло
става носител
на
по-чисти удоволствия и неудоволствия,
на
по-изтънчени желания и влечения.
Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя.
към текста >>
Същевременно се изменя и етерното
тяло
; то става вече носител
на
навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения.
Същевременно се изменя и етерното
тяло
; то става вече носител
на
навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин.
към текста >>
Тази работа
на
„аза“ отива чак до физическото
тяло
: под влияние
на
„аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед
на
човешкото
тяло
се изменя.
Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела.
Тази работа
на
„аза“ отива чак до физическото
тяло
: под влияние
на
„аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед
на
човешкото
тяло
се изменя.
Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията.
към текста >>
Обикновените културни въздействия влияят
на
астралното
тяло
; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин.
Обикновените културни въздействия влияят
на
астралното
тяло
; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
към текста >>
Вглъбяването в мира
на
изкуството действа
на
етерното
тяло
.
Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
Вглъбяването в мира
на
изкуството действа
на
етерното
тяло
.
Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
към текста >>
Когато човек при съзерцание
на
художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно
тяло
.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Когато човек при съзерцание
на
художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно
тяло
.
Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>
Могъщо средство за очистване и облагородяване
на
етерното
тяло
се явява религията.
Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Могъщо средство за очистване и облагородяване
на
етерното
тяло
се явява религията.
Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“.
към текста >>
Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата
на
„аза“ върху етерното
тяло
в течение
на
цел ред прераждания.
Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството.
Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата
на
„аза“ върху етерното
тяло
в течение
на
цел ред прераждания.
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи.
към текста >>
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му
тяло
, получаваме съвестта.
Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания.
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му
тяло
, получаваме съвестта.
Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
към текста >>
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното
тяло
, тогаз тази преработена част от астралното
тяло
се нарича Разум (по източното наименование Manas).
Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“.
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното
тяло
, тогаз тази преработена част от астралното
тяло
се нарича Разум (по източното наименование Manas).
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
към текста >>
Но нашето „аз“ е способно
на
още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното
тяло
бъде преработено.
Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи.
Но нашето „аз“ е способно
на
още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното
тяло
бъде преработено.
Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
към текста >>
Ученето е във връзка с астралното
тяло
, а изменението
на
характера, паметта, темперамента и пр.
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота.
Ученето е във връзка с астралното
тяло
, а изменението
на
характера, паметта, темперамента и пр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
към текста >>
е във връзка с етерното
тяло
.
Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
е във връзка с етерното
тяло
.
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
към текста >>
Много е вярно, ако сравним изменението
на
астралното
тяло
с движението
на
минутната стрелка
на
часовника, а преобразованието
на
етерното
тяло
с движението
на
часовата стрелка.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло.
Много е вярно, ако сравним изменението
на
астралното
тяло
с движението
на
минутната стрелка
на
часовника, а преобразованието
на
етерното
тяло
с движението
на
часовата стрелка.
Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
към текста >>
Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение
на
етерното
тяло
чрез съзнателното въздействие
на
„аза“.
Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение
на
етерното
тяло
чрез съзнателното въздействие
на
„аза“.
Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр.
към текста >>
С подобно работене върху етерното
тяло
, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр.
С подобно работене върху етерното
тяло
, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“.
към текста >>
Когато човек достигне до още по-висока степен
на
развитие, той става способен да работи за преобразяване и
на
физическото си
тяло
(напр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
Когато човек достигне до още по-висока степен
на
развитие, той става способен да работи за преобразяване и
на
физическото си
тяло
(напр.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.
към текста >>
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си
тяло
в „Атма“ (по източното наименование).
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си
тяло
в „Атма“ (по източното наименование).
А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“.
към текста >>
за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна
на
„аза“ астрално
тяло
се нарича „усетна душа“, преработеното етерно
тяло
се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо
тяло
— „съзнаваща душа“.
Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр.
за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна
на
„аза“ астрално
тяло
се нарича „усетна душа“, преработеното етерно
тяло
се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо
тяло
— „съзнаваща душа“.
Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена.
към текста >>
Но да не си
мислим
, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването
на
„аза“.
С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“.
Но да не си
мислим
, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването
на
„аза“.
Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им.
към текста >>
От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо
тяло
, етерно, астрално и
тяло
на
„аза“.
да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.
От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо
тяло
, етерно, астрално и
тяло
на
„аза“.
Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си.
към текста >>
Не трябва да си
мислим
, че в известна точка
на
човешкия живот напр.
Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти. От горното виждаме, че човешкото естество се състои от 4 члена: физическо тяло, етерно, астрално и тяло на „аза“. Усетната, разсъдъчната и съзнаващата души, както и по висшите членове на човешкото естество: Разум (Manas), Духовност (Буди) и Атма са преобразени продукти на долните 4 члена. Възпитателят работи постоянно над тези 4 члена. Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им.
Не трябва да си
мислим
, че в известна точка
на
човешкия живот напр.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
към текста >>
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо
тяло
и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Но за да може да работи успешно върху тях, трябва да изучи естеството им. Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението.
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо
тяло
и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното.
към текста >>
Майчиното физическо
тяло
го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Не трябва да си мислим, че в известна точка на човешкия живот напр. при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят.
Майчиното физическо
тяло
го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе.
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
към текста >>
Но това е раждане само
на
физическото
тяло
, а не и
на
етерното.
До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе.
Но това е раждане само
на
физическото
тяло
, а не и
на
етерното.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти.
към текста >>
Чак при зъбосмяната етерното
тяло
се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното
тяло
до настъпването
на
половата зрелост7).
Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
Чак при зъбосмяната етерното
тяло
се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното
тяло
до настъпването
на
половата зрелост7).
С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
към текста >>
С настъпването
на
половата зрелост се освобождава и астралното
тяло
, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
С настъпването
на
половата зрелост се освобождава и астралното
тяло
, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната.
И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
към текста >>
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат
на
етерното
тяло
, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината
на
физическия свят могат да влияят
на
физическото
тяло
, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат
на
етерното
тяло
, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината
на
физическия свят могат да влияят
на
физическото
тяло
, додето то се намира в майчината утроба.
До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>
До зъбната смяна етерното
тяло
не може да работи свободно.
Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
До зъбната смяна етерното
тяло
не може да работи свободно.
В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
към текста >>
В майчината утроба физическото
тяло
получава сили, които не са.
С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно.
В майчината утроба физическото
тяло
получава сили, които не са.
негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните).
към текста >>
негови собствени и същевременно под закрилата
на
предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното
тяло
до зъбната смяна.
И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са.
негови собствени и същевременно под закрилата
на
предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното
тяло
до зъбната смяна.
До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
към текста >>
До зъбната смяна етерното
тяло
в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна.
До зъбната смяна етерното
тяло
в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
към текста >>
До дето етерното
тяло
по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото
тяло
е вече свободно самостоятелно.
До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
До дето етерното
тяло
по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото
тяло
е вече свободно самостоятелно.
През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си.
към текста >>
През този период етерното
тяло
изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
През този период етерното
тяло
изработва в физическото това, от което последното се нуждае.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
към текста >>
Те са най-плътните елементи в човешкото
тяло
, и за това се явяват последни —
на
седмата година.
негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните).
Те са най-плътните елементи в човешкото
тяло
, и за това се явяват последни —
на
седмата година.
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
към текста >>
От този момент етерното
тяло
почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието
на
неосвободеното астрално
тяло
.
До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
От този момент етерното
тяло
почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието
на
неосвободеното астрално
тяло
.
В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
към текста >>
В момента, в който астралното
тяло
се освобождава, етерното
тяло
завършва един период от развитието си.
До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло.
В момента, в който астралното
тяло
се освобождава, етерното
тяло
завършва един период от развитието си.
Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр.
към текста >>
Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално
тяло
не работи вече
на
вътре, а
на
вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално
тяло
не работи вече
на
вътре, а
на
вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>
Както нероденото дете не трябва да се подлага
на
влиянията
на
външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното
тяло
силите, които за него представляват това, което представляват за физическото
тяло
впечатленията от физическата околност.
Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Както нероденото дете не трябва да се подлага
на
влиянията
на
външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното
тяло
силите, които за него представляват това, което представляват за физическото
тяло
впечатленията от физическата околност.
А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части.
към текста >>
А пък съответни въздействия върху астралното
тяло
трябва да се допускат чак след половата зрелост.
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност.
А пък съответни въздействия върху астралното
тяло
трябва да се допускат чак след половата зрелост.
Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие.
към текста >>
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента
на
физическото раждане физическото
тяло
на
човека е подложено
на
въздействията
на
външния свят; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента
на
физическото раждане физическото
тяло
на
човека е подложено
на
въздействията
на
външния свят; до те.
газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>
До зъбната смяна
на
седмата година, физическото
тяло
има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят.
До зъбната смяна
на
седмата година, физическото
тяло
има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му.
към текста >>
След седмата година физическото
тяло
ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция.
След седмата година физическото
тяло
ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда.
към текста >>
И както природата приготвя за физическото
тяло
до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда
на
детето след раждането му.
До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години. Ако до седмата година са се развили правилни форми, те ще продължават да растат такива, а ако са се развили уродливи форми, те ще растат като уродливи. Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле.
И както природата приготвя за физическото
тяло
до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда
на
детето след раждането му.
Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна.
към текста >>
Поученията не влияят за образуване
на
формите
на
физическото
тяло
, но
на
етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото
тяло
е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни.
Поученията не влияят за образуване
на
формите
на
физическото
тяло
, но
на
етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото
тяло
е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда.
към текста >>
Това, което се развива в етерното
тяло
до седмата годи
на
, напр.
Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Това, което се развива в етерното
тяло
до седмата годи
на
, напр.
представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си.
към текста >>
Както мускулите
на
ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща
на
силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи
на
човешкото физическо
тяло
се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви.
Както мускулите
на
ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща
на
силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи
на
човешкото физическо
тяло
се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност.
към текста >>
5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване
на
астралното
тяло
и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното
тяло
като предмет
на
наблюдение за отворените духовни очи
на
ясновидеца.
е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“.
5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване
на
астралното
тяло
и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното
тяло
като предмет
на
наблюдение за отворените духовни очи
на
ясновидеца.
6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло.
към текста >>
6) Нека изразът „
тяло
на
аза“ да не предизвиква недоразумения Под „
тяло
на
аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално.
Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца.
6) Нека изразът „
тяло
на
аза“ да не предизвиква недоразумения Под „
тяло
на
аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално.
При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки.
към текста >>
и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното
тяло
.
5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр.
и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното
тяло
.
Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие.
към текста >>
Именно тази предпазителна покривка прави етерното
тяло
способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр. и че преди половата зрелост има способности зависими от астралното тяло. Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки.
Именно тази предпазителна покривка прави етерното
тяло
способно да проявява памет и преди зъбосмяната.
Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
към текста >>
Същото е и със способностите, чиито носител е астралното
тяло
, до половата зрелост.
Не трябва да забравяме, че етерното и астралното тела ги има още от началото само че под споменатите предпазителни покривки. Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие.
Същото е и със способностите, чиито носител е астралното
тяло
, до половата зрелост.
Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка. Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия).
към текста >>
Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното
тяло
е още под предпазителната покривка.
Именно тази предпазителна покривка прави етерното тяло способно да проявява памет и преди зъбосмяната. Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост.
Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното
тяло
е още под предпазителната покривка.
Има разлика между косвената грижа за заложбите на астралното тяло преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив на. Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода.
към текста >>
Има разлика между косвената грижа за заложбите
на
астралното
тяло
преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив
на
.
Обаче, и физическите очи на детския зародиш съществуват под предпазителната физическа майчина покривка. Както външната физическа слънчева светлина не трябва да действа на тези защитени в майчината утроба очи, тъй и външното възпитание не трябва да въздейства за развитието на паметта преди зъбосмяната. До това време паметта трябва да се развива свободно, като й се дава храна и не и се въздейства от вън за нейното развитие. Същото е и със способностите, чиито носител е астралното тяло, до половата зрелост. Трябва да им даваме храна, но винаги при съзнанието, че астралното тяло е още под предпазителната покривка.
Има разлика между косвената грижа за заложбите
на
астралното
тяло
преди половата зрелост и прякото въздействие върху тях от вън след половата зрелост, когато вече е премахната предпазителната покрив
на
.
Разликата тук може би е много тънка, до ако не се вземе тя пред вид, не може да се разбере същността на възпитанието. П. Райнхдрд, лекар Практическа психометрия Психометрията и приложението й Психометрията е открита от професор Бъканън (Joseph Rodes Buchanan). Методът на тази окултна наука е изложена най-добре в съчинението му „Manual of Psychometry“ (ръководство по психометрия). Професор Бъканън се оплаква, че съвременната наука не обърнала внимание на неговата метода. Причината за това може-би лежи в обстоятелството, че положителните науки не са смеели да признаят тогава изводите и заключенията, които прави психометрията за практическия живот.
към текста >>
Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът
на
писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите
мисли
и се въздържа.
Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.
Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът
на
писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите
мисли
и се въздържа.
Аз си спомням един такъв случай. Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности. Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача.
към текста >>
Ясночуващото лице
мисли
, че началото
на
тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите.
Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване.
Ясночуващото лице
мисли
, че началото
на
тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите.
Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение. И аз обикновено мога телепатически да се удостоверя за моменталното състояние на моите болни. А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира.
към текста >>
Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения
на
мисли
, които непрестанно притичат от други лица.
И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия. Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления.
Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения
на
мисли
, които непрестанно притичат от други лица.
Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати.
към текста >>
И обяснимо е, че
мислите
, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци.
Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“.
И обяснимо е, че
мислите
, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци.
Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е.
към текста >>
Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че
мислите
сами упражняват въздействие
на
далеко, съзнателно или несъзнателно.
Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци.
Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че
мислите
сами упражняват въздействие
на
далеко, съзнателно или несъзнателно.
Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка.
към текста >>
Така лекарите могат чрез сугестивните си
мисли
от далеко да повлияват
на
болните си, с които се намират в отношение.
Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно.
Така лекарите могат чрез сугестивните си
мисли
от далеко да повлияват
на
болните си, с които се намират в отношение.
По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение.
към текста >>
Тогава почувства
на
тялото
си местото и вида
на
болестта.
Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето.
Тогава почувства
на
тялото
си местото и вида
на
болестта.
Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало.
към текста >>
Той
мисли
сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги.
Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало.
Той
мисли
сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги.
Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал. От предизвиканите впечатления психометъра създава ясна картина Във втората половина на своето ръководство Бъканън е описал много отделни случаи от този вид, за които на късо ще съобщим. Тези изследвания във всеки случай са интересни за четенето чрез далековидство. Пита се само, до колко те заслужават вяра и какви общи изводи могат да се направят от тях. Професор Бъканън е направил неколко сеанса с имената на разни лица.
към текста >>
През време
на
изследването той е
мислил
за лицето, чието име е написано.
Тези изследвания във всеки случай са интересни за четенето чрез далековидство. Пита се само, до колко те заслужават вяра и какви общи изводи могат да се направят от тях. Професор Бъканън е направил неколко сеанса с имената на разни лица. Името на лицето се написва, листчето се сгъва, психометрът изследва. При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал.
През време
на
изследването той е
мислил
за лицето, чието име е написано.
И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно.
към текста >>
И тогава имаме предаване
на
мислите
.
Пита се само, до колко те заслужават вяра и какви общи изводи могат да се направят от тях. Професор Бъканън е направил неколко сеанса с имената на разни лица. Името на лицето се написва, листчето се сгъва, психометрът изследва. При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано.
И тогава имаме предаване
на
мислите
.
В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот.
към текста >>
Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността
на
нашето духовно и душевно
тяло
често се простира много по-далеко от тази
на
материалното
тяло
, Не.ма причини в тези изследвания
на
Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината
на
пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе).
Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността
на
нашето духовно и душевно
тяло
често се простира много по-далеко от тази
на
материалното
тяло
, Не.ма причини в тези изследвания
на
Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината
на
пространството (астра), всесъзнание или друго.
Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>
Тъй
мисли
и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода
на
всекидневния живот.
И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно.
Тъй
мисли
и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода
на
всекидневния живот.
От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист. Бил е много добър човек. (В този момент Бъканън чувства влиянието на едно твърде високо и твърде интелектуално същество).
към текста >>
Неговите
мисли
били съвсем други, както
на
гръцките философи.
Те вярват, че учението им е по-старо и по-добро от християнското. Те са строги вегетарианци, не употребяват никак месо. (Как е умрял?) — Той не бил разпънат на кръст както Христа. Духовниците се стараели да го надхитрят, и най-после той попаднал в ръцете на враговете си и изгубил живота си поради измяна. Той не е живял в библейски или апостолски дух.
Неговите
мисли
били съвсем други, както
на
гръцките философи.
Това е религията на един мъдър интелект. В нея има малко място за чудеса. (Разум и натурализъм като при унитарците). До известна степен той вярвал в безсмъртието на душата, но не до действителните консеквенции на християните. Той не виждал достатъчно ясно духовния живот, но имал много духовни елементи в себе си.
към текста >>
Когато нямал такива портрети
на
разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си
мисли
.
Истинска цена добиват всички такива лични мнения, когато бъдат обосновани обективно. Ако психометрията се движи в това направление, тя няма да бъде оборвана от никого, защото за хората трябва да бъде безразлично, от къде произхождат нашите познания. Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие. Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област. Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития.
Когато нямал такива портрети
на
разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си
мисли
.
Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни.
към текста >>
За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото
тяло
.
Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго.
За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото
тяло
.
Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми.
към текста >>
Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни
измислици
.
Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха.
Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни
измислици
.
Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона.
към текста >>
Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ
на
хаоса; и те изчезнаха, когато
на
утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце
на
нашите желания и
мисли
.
„Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха.
Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ
на
хаоса; и те изчезнаха, когато
на
утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце
на
нашите желания и
мисли
.
Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.
към текста >>
Ние си го
мислим
като старец, Него, който няма възраст.
„Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам. И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира. Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик. Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; То ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен.
Ние си го
мислим
като старец, Него, който няма възраст.
Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове. — Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселени обкръжават главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина. IV. Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна.
към текста >>
Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже
мислите
на
човека са колебливи, както и сам той.
Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника. Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове. Понеже горният „Древен“, когото зоват Макропрозопос или „Великото Основание на Творението,“ се нарича още Арих-Анфин или „Великият Лик“. Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“. Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония.
Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже
мислите
на
човека са колебливи, както и сам той.
Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.
към текста >>
Не се Опитвайте да проникнете в
мислите
на
тайнствената Глава.
Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII.
Не се Опитвайте да проникнете в
мислите
на
тайнствената Глава.
Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяло, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други. Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето.
към текста >>
Нейните най-съкровени
мисли
са скрити, но
мислите
, които творчески избиват навън над нейното
тяло
, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други.
Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва — начева се, появява се, дули се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява. VII. Не се Опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава.
Нейните най-съкровени
мисли
са скрити, но
мислите
, които творчески избиват навън над нейното
тяло
, блясват като една диадема от коси, които — ослепително бели — не се преплитат едни с други.
Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са на темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите.
към текста >>
Косите
на
Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност,
на
всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите
на
Господа са винаги открити за всички молитви, за плача
на
осиротялото
дете и за стона
на
угнетения.
Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.
Косите
на
Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност,
на
всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите
на
Господа са винаги открити за всички молитви, за плача
на
осиротялото
дете и за стона
на
угнетения.
Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“.
към текста >>
III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек —
на
който
тялото
е само изражение и оръдие“.
Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн.
III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек —
на
който
тялото
е само изражение и оръдие“.
Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.
към текста >>
за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части
на
тялото
.
Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е.
за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части
на
тялото
.
Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки.
към текста >>
Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието
на
цялото
тяло
, изобщо, и
на
лицето, в особеност.
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото.
Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието
на
цялото
тяло
, изобщо, и
на
лицето, в особеност.
Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
към текста >>
Обаче, физиогномията, както
мислим
да я изложим, обхваща целият човек.
Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера.
Обаче, физиогномията, както
мислим
да я изложим, обхваща целият човек.
Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти.
към текста >>
Тя взима в съображение темперамента, фигурата
на
тялото
, големината и формата
на
главата, тъканта
на
кожата, качеството
на
косата, степента
на
функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите
на
лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек.
Тя взима в съображение темперамента, фигурата
на
тялото
, големината и формата
на
главата, тъканта
на
кожата, качеството
на
косата, степента
на
функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите
на
лицето.
В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>
Всека индивидуална душа формира
тялото
, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.
Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите.
Всека индивидуална душа формира
тялото
, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.
Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея?
към текста >>
Или че последният би могъл да
замисли
в мозъка
на
един хотентот своята Теодицея?
Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот?
Или че последният би могъл да
замисли
в мозъка
на
един хотентот своята Теодицея?
Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами!
към текста >>
Каквато е душата, такова е
тялото
. II.
Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами!
Каквато е душата, такова е
тялото
. II.
Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част. Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е.
към текста >>
Съгласието,
мисли
той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни
на
други, нито
на
фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония.
че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“.
Съгласието,
мисли
той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни
на
други, нито
на
фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите.
към текста >>
Пъпът е централната точка
на
човешкото
тяло
(включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията
на
кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края
на
ръцете и
на
краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите.
Пъпът е централната точка
на
човешкото
тяло
(включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията
на
кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края
на
ръцете и
на
краката му.
Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>
Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики
на
собствените си черти, и служи за показатели
на
темперамента и
на
цялото
тяло
.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето.
Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики
на
собствените си черти, и служи за показатели
на
темперамента и
на
цялото
тяло
.
Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава.
към текста >>
Закон за особеното развитие Растенето или развитието
на
разните части или органи
на
тялото
при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията
на
тялото
, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането
на
жизнените токове, обема
на
органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III.
Закон за особеното развитие Растенето или развитието
на
разните части или органи
на
тялото
при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията
на
тялото
, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането
на
жизнените токове, обема
на
органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава.
Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията. Така, ръцете и китките на ръцете на ковача, на тренирания боксьор или на гимнастика биват, пропорционално с другите части на тялото, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква. Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие.
към текста >>
Така, ръцете и китките
на
ръцете
на
ковача,
на
тренирания боксьор или
на
гимнастика биват, пропорционално с другите части
на
тялото
, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква.
Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава. Целта ни тук беше да изтъкнем общият принцип, положен в началото на този отдел. Законът за еднородността до някъде се допълня в неговите практически приложения с това, което можем да наречем: III. Закон за особеното развитие Растенето или развитието на разните части или органи на тялото при нормални условия е еднакво, с тенденция да се запази ненарушена — или ако е нарушена, то да се възстанови — симетрията или хармонията на тялото, както е показано в предходния отдел, обаче: Тъй като упражнението (в известни граници) засилва и увеличава, чрез привличането на жизнените токове, обема на органа или частта, която се упражнява, то за това, когато един орган или част от него бива непропорционално упражнявана или възбуждана, тя съответствено се развива и хармоничното отношение между частите се нарушава. Съгласно закона за пропорцията, обиколката на китката, както казахме, е точно равна на половината от обиколката на шията; обаче, когато ръката е била за едно значително време подложена на некое упражнение или работа, с цел да се развие, тая пропорция се нарушава и обиколката на китката става малко по-голяма, от половината на обиколката на шията.
Така, ръцете и китките
на
ръцете
на
ковача,
на
тренирания боксьор или
на
гимнастика биват, пропорционално с другите части
на
тялото
, по-големи, отколкото законът за красотата и симетрията изисква.
Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV.
към текста >>
Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило
на
силата: колкото по-голяма е главата, лицето,
тялото
или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
Същото правило е вярно относително мозъка и чертите на лицето. Ако, например, способността за придобиване извънмерно се упражнява, нейният орган в мозъка, като се развива под влиянието на увеличеното количество кръв, която му се изпраща, натиска на вън черепа, до като най-после причинява, в крайни случаи, една доста вредна за симетрията и красотата на черепа издутост. Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV.
Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило
на
силата: колкото по-голяма е главата, лицето,
тялото
или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те.
Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина.
към текста >>
За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано
тяло
, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание
на
голям размер с високо органическо качество.
Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула.
За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано
тяло
, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание
на
голям размер с високо органическо качество.
Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента.
към текста >>
1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите
на
индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите
на
лицето и очертанията
на
тялото
са най-разнообразни.
Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая. В гореизложените добре установени принципи имаме достатъчна основа за науката на физиогномията. Ако постройката далеч не е съвършена, тя поне е поставена върху добра основа и изисква само време и работа, за да даде своята хармония, твърдост и пълнота. Превел от английски: В. Каназирев.
1) Има една сравнителна еднаквост в лицата и формите
на
индивидите, които съставляват едно диво племе или нация; обаче, в цивилизованите страни и чертите
на
лицето и очертанията
на
тялото
са най-разнообразни.
ХИРОМАНТИЯ Проф. Ю Нестлер. ЗНАЧЕНИЕ НА ХЪЛМОВЕТЕ НА ДЛАНТА (Продължение от кн. III.) Споменахме вече за възвишенията или хълмовете на дланта и техните имена, които имат връзка с астрологическото значение на пръстите. Преди да поясним по-отблизо тяхното значение в хиромантично отношение, ние ще ги посочим според положението, което заемат и като им прибавим античните астрологически планетни белези ще обясним и приложената фигура (№ 23).
към текста >>
По-нататък, като си
помислим
,
на
фиг.
Ние, Обаче, не ще обосноваваме това съотношение, понеже то би могло да се разбере само От онези, които са посветени по-вече в тайните науки. Съгласно това окултно деление (обяснено на фиг. 24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип.
По-нататък, като си
помислим
,
на
фиг.
24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части. Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението. Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3.
към текста >>
Тогава в горния десен правоъгълник е местото
на
силата, в левия — идеите и
мислите
; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез
мислите
и идеите царство
на
въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Тогава в горния десен правоъгълник е местото
на
силата, в левия — идеите и
мислите
; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез
мислите
и идеите царство
на
въображението.
Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>
Извънредно развитие
на
този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране,
лекомислие
и чрезмерна чувственост.
Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта. Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов.
Извънредно развитие
на
този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране,
лекомислие
и чрезмерна чувственост.
Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2. Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех.
към текста >>
Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие,
лекомислие
и самохвалство.
Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава. Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи.
Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие,
лекомислие
и самохвалство.
Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества.
към текста >>
Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между
тяло
, дух и душа.
Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума.
Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между
тяло
, дух и душа.
В хороскопа тялото се представлява от асцендента, т. е. от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля ().
към текста >>
В хороскопа
тялото
се представлява от асцендента, т. е.
То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
В хороскопа
тялото
се представлява от асцендента, т. е.
от знака, който при рождението се издига на източния хоризонт, а комбинацията на трите () ние намираме пак в Меркурий (). И задача на , символът на умното мислене, е да усвои онова, което ни учи космосът. Само когато сме изпълнили това чрез , тогава луната и асцедентът не могат вече да затъмняват и стесняват нашата същност. Тогава владее над и , а в луната трае още важната роля (). В кръстът () е поставен над , с други думи душата в своята проява е ограничена от материята.
към текста >>
Следователно, ако знаем точно момента
на
Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера
на
детето, конструкцията
на
тялото
му и пр.
Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения. Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв начин, но как, това не може да се каже. Би било една благодарна работа да се съберат такива факти.
Следователно, ако знаем точно момента
на
Епохата, ще бъдем в състояние девет месеца преди раждането да опишем характера
на
детето, конструкцията
на
тялото
му и пр.
До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
към текста >>
И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо
тяло
и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр.
До колкото сме се поставили в хармония с Космоса, до толкова ние сме развили свободно воля и можем да владеем влиянията на планетите, т. е. тези влияния ще действат пак върху ни, но, като се издигнем над тях, ние можем а им дадем друго направление, няма да им бъдем робски подчинени, а до известна степен ще ги владеем ние. Възвисяване и понижаване, моралност и неморалност, всичко попада под космическите влияния, но в разни форми. Желал бих да не бъда криво разбран, ако се изразявам така и за най-висшите между нас. Има високостоящи индивидуалности, които в известна смисъл са се освободили от космическите влияния, но само по такъв начин, като волята им се е обединила с Логоса (Създателя на Космоса), с други думи, тези индивидуалности са дошли в хармония с Космоса.
И все пак за такива най-висши между висшите се приема, че те, до като се движат във физическо
тяло
и, следователно, понасят наложените им ограничения, трябва да чувстват един хармонически аспект, напр.
на Юпитер, действащ благотворно, ощастливително и спомагателно, и друг дисхармонически аспект, напр. на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление.
към текста >>
Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето
тяло
, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота. Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене.
Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето
тяло
, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност.
Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата. Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота.
към текста >>
За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се
мисли
надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено
на
бойното поле,
на
което се води борбата между животинската ненаситност
на
човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта.
За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се
мисли
надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено
на
бойното поле,
на
което се води борбата между животинската ненаситност
на
човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
към текста >>
е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно
тяло
“, означавано още като флуидално или етерно
тяло
.
И водата, в която са варени картофите, е добро лечебно средство. Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др.
е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно
тяло
“, означавано още като флуидално или етерно
тяло
.
През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
към текста >>
През това
тяло
прониква една съвсем определена сила, известна още
на
старите индийци и наречена
на
санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло.
През това
тяло
прониква една съвсем определена сила, известна още
на
старите индийци и наречена
на
санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада.
към текста >>
Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално
тяло
, което природата крие във вътрешността
на
човека, през тази етерна съставна част
на
човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“.
Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално
тяло
, което природата крие във вътрешността
на
човека, през тази етерна съставна част
на
човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
„Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера.
към текста >>
Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното
тяло
“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.
Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното
тяло
“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера.
към текста >>
Тя действа извънредно силно върху материалното
тяло
, като го изпълня с живот.
„Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Тя действа извънредно силно върху материалното
тяло
, като го изпълня с живот.
Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки.
към текста >>
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер
на
медта може да проникне, във вид
на
лъчи, в човешкото или животинското
тяло
и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение.
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер
на
медта може да проникне, във вид
на
лъчи, в човешкото или животинското
тяло
и да го кали или да го оздрави.
Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>
е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от
тялото
и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства
на
лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното
тяло
.
И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т.
е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от
тялото
и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства
на
лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното
тяло
.
Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена.
към текста >>
Това оживително действие
на
Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното
тяло
на
слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното
тяло
на
човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите.
Това оживително действие
на
Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното
тяло
на
слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното
тяло
на
човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
към текста >>
Тя
мисли
, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното
тяло
съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви.
Предпочитан бил терякът, който бил приготовляван в Венеция ч Рим. Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница.
Тя
мисли
, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното
тяло
съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви.
В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от тялото на усойницата, напр. злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15.
към текста >>
В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от
тялото
на
усойницата, напр.
Терякът се употребявал като средство за пречистване на кръвта, като лекарство против краста, екзема, проказа, скрофули, гуша, а също така и против отравяне. Виговата мушама, употребявана като „анти-дилувиански прах“, която допреди 35 години са употребявали в Франция и Англия като абортивно средство, се състояла от сварено месо От усойница, сварени жаби, глисти и други дребни животинки и растения с прибавка на малко живак. И учената игуменка св. Хилдегард от Бинген в своите съчинения споменува за лечебната сила на месото от усойница. Тя мисли, че макар тези змии да имат отрова в себе си, те пак са добро лечебно средство, защото някои части от тяхното тяло съдържат от добрия земен сок, от който се раждат добри треви.
В по-старата фармакопея често са употребявани разни части от
тялото
на
усойницата, напр.
злъчката като средство за изпотяване, задушени и пържени усойници, супа от усойница, прах от сърцето и черния дроб на усойницата и пр. — против треска, припадъци, едра шарка, парализа и пр., отровата на усойницата против холера, жълтеница, бяс, проказа; тлъстина от усойница против рани и натъртено, очни болести и туберкулоза. До скоро вярваха в лечебната сила на тези средства и тлъстината от усойници се считала като средство за разхубавяване, за отстранение на бръчките по кожата. В края на 15. век генуезкият лекар Катанеус е написал известното съчинение: „Tractatus de morbo gallico“.
към текста >>
Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение
на
пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина
на
тялото
, ускорявало дейността
на
отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията
на
други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.
Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата.
Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение
на
пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина
на
тялото
, ускорявало дейността
на
отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията
на
други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.
Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии.
към текста >>
Генова, отговориха, че това е
немислимо
да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф.
Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п.
Генова, отговориха, че това е
немислимо
да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф.
Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе.
към текста >>
Помислил
си, че това ще да е земетръс.
На 18 януари 1907 г. баща ми спеше спокойно в една от стаите на братовата си къща в. Валандово, дето той бе отишъл на гости. По едно време той се събужда вследствие на някакъв шум, неопределен на първо време, но скоро той различил и забелязал, че цялата къща скърца и сякаш се люлее . . .
Помислил
си, че това ще да е земетръс.
Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо.
към текста >>
казва, че до тази случка той гледал леко
на
живота, без да се
замисли
за по-дълбоките му основи.
за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й. Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр. С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц.
казва, че до тази случка той гледал леко
на
живота, без да се
замисли
за по-дълбоките му основи.
Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си. Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави. Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си.
към текста >>
А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното
тяло
, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание
на
техните класови принципи.
В България Най-крупното събитие във вътрешния живот на страната са станалите на 17 август т. г. общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива.
А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното
тяло
, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание
на
техните класови принципи.
Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро.
към текста >>
От Ледбитерь
Мислителната
сила, нейното владане и развитие.
ТЕОСОФСКИ КНИГИ ИЗДАНИЕ НА ВОЕННОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ГУЖГУЛОВЪ & КОТЕВЪ, СОФИЯ. Единственъ складъ на тѣзи книги за цѣла България ул. Алабинска, 37, София. Древната мѫдрость. Кратко очертание на теософскитѣ учения Загадъчнитѣ племена на „Синитѣ планини“ в Индия Чакри, Кундалини и Прана (Висшитѣ духовни сили на човѣка, които той трѣбва да развие въ процеса на своето бѫдаще развитие).
От Ледбитерь
Мислителната
сила, нейното владане и развитие.
От Анни Безантъ Раятъ или Мисловиятъ миръ. Отъ Ледбитеръ Гласътъ на безмълвието, съ пояснения отъ Блаватска Бхагаватъ-Гита или Господнята пѣсень Свѣтлина върху пѫтя. Изъ книгата на златнитѣ правила При нозѣтѣ на учителя Човѣкътъ и неговитѣ тѣла. Отъ Анни Безантъ Ясновидството или силата на виждане това, което е скрито за обикновеното око. Отъ Ледбитеръ Философията на Йогитѣ.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета
на
Емануел Сведенборг, II.
Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I.
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета
на
Емануел Сведенборг, II.
Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. (продължение от кн.
към текста >>
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри
мисли
, чувства и желания.
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри
мисли
, чувства и желания.
Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
към текста >>
Така ли са
мислили
и мислят авторите
на
новата земна карта в Париж?
Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания.
Така ли са
мислили
и мислят авторите
на
новата земна карта в Париж?
Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието.
към текста >>
"... * И
смислих
се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
НОВА ЕСТЕТИКА * * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? * Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!
"... * И
смислих
се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
* * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А.
към текста >>
“ Тя постоя,
помисли
един миг и ме погледна в лицето през мрака.
Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината!
“ Тя постоя,
помисли
един миг и ме погледна в лицето през мрака.
„Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония? Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика.
към текста >>
Над моите
мисли
и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.
Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66. Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н. Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот.
Над моите
мисли
и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.
Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.
към текста >>
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга1) В природата, всред непреклонните физически и морални закони, действа и един тайнствен, несъзнат, — с който, обаче, в известно състояние
на
своя разум, си служи всеки, но тъй както египтяните си служили с магията, като с неразбираемо явление.
От тебе са. богатството и славата и в твоята власт е да ги даваш и да ги отнемаш. Но моята скръб е само моя и когато аз ти я принасям като жертва, ти ме награждаваш със своята милост. (Следва) Преведе: Сава Чукалов. Мистицизъм I.
Мисли
върху един закон, изразен от Сведенборга1) В природата, всред непреклонните физически и морални закони, действа и един тайнствен, несъзнат, — с който, обаче, в известно състояние
на
своя разум, си служи всеки, но тъй както египтяните си служили с магията, като с неразбираемо явление.
— Той се състои в сливането на физическото с метафизическото, на материалното с духовното и в изразяването на едното чрез другото. Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц.
към текста >>
Без него много от
помислите
на
вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение
на
вековете.
Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви. В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“. Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа.
Без него много от
помислите
на
вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение
на
вековете.
Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не. Природата не може да бъде гледана отвън или от вътре. Тя може само да бъде изразена по тоя или оня начин. Тя е една и вечно една.
към текста >>
Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават
на
него много от вложените там чувства и
мисли
.
При абстрактните съждения почти е невъзможно да няма косвено влияние и той. Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят.
Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават
на
него много от вложените там чувства и
мисли
.
Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант.
към текста >>
Всяко живо
тяло
е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли.
Всяко живо
тяло
е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант. Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание.
към текста >>
И лорд Бекон Верулам е
мислил
, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка.
Волята е, която твори всичко. „А материята — това е видимата воля“, говори Шопенхауер. Така че една субстанция се проявява във всичко и нейните закони господстват и в духовната, и в материалната област по неизменим начин. А субстанцията — това е вечно действащата Воля. Факта, изразен в тоя пасаж из Сведенборг, който аз вече приведох, е бил известен и на Платон, както това се вижда от неговата теория за два пъти разделената линия в шестата книга на „Държавата“.
И лорд Бекон Верулам е
мислил
, че духовното към материалното се отнася тъй, както печата към отпечатъка.
На това даже се основават неговите възгледи върху митологията. Странно е в действителност, че един тъй интересен и от такава абсолютна важност факт е обърнал вниманието само на един ограничен кръг от хора. Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива.
към текста >>
Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите
на
отвъд световете
помислите
на
Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления
на
природата.
Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.
Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите
на
отвъд световете
помислите
на
Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления
на
природата.
И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина.
към текста >>
В последните минути - в миговете
на
щастието, той изказва такива
мисли
, каквито би могъл да изкаже само великият Сведенборг.
И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой. Никой не може да унищожи неговото духовно зрение.
В последните минути - в миговете
на
щастието, той изказва такива
мисли
, каквито би могъл да изкаже само великият Сведенборг.
Отец Фауст е ученик на Плотин. За него всичко изтича от извора на доброто: в доброто се крие всичко, що се крие в Бога. Фауст умира. Мефистофел не може да завладее неговата душа. Тя отива при Бога.
към текста >>
IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и
на
следното: физическото
тяло
само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн.
IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и
на
следното: физическото
тяло
само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето.
към текста >>
Изобщо казано, здравото физическо
тяло
желае това, което му е полезно.
Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
Изобщо казано, здравото физическо
тяло
желае това, което му е полезно.
Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт.
към текста >>
Относно физическото
тяло
трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание
на
детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие.
По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно.
Относно физическото
тяло
трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание
на
детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие.
Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди.
към текста >>
Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода
на
развитието
на
физическото
тяло
, когато пък смисълът
на
явленията говори
на
етерното
тяло
.
Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира.
Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода
на
развитието
на
физическото
тяло
, когато пък смисълът
на
явленията говори
на
етерното
тяло
.
А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева.
към текста >>
Със смяната
на
зъбите етерното
тяло
отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно
на
възпитателното влияние
на
външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи.
Със смяната
на
зъбите етерното
тяло
отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно
на
възпитателното влияние
на
външния свят.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното
тяло
.
В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното
тяло
.
Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
към текста >>
Под „видоизменение и развитие
на
етерното
тяло
“ трябва да разбираме видоизменение и развитие
на
навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло.
Под „видоизменение и развитие
на
етерното
тяло
“ трябва да разбираме видоизменение и развитие
на
навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
към текста >>
На
етерното
тяло
трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване
на
фантазията.
Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
На
етерното
тяло
трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване
на
фантазията.
Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст.
към текста >>
Силите
на
етерното
тяло
се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
Силите
на
етерното
тяло
се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
към текста >>
Не отвлечени понятия действат подходящо
на
развиващото се етерно
тяло
, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Не отвлечени понятия действат подходящо
на
развиващото се етерно
тяло
, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
към текста >>
Чувствата
на
уважение и благоговение са силите, чрез които етерното
тяло
се развива по правилен начин.
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
Чувствата
на
уважение и благоговение са силите, чрез които етерното
тяло
се развива по правилен начин.
И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
към текста >>
Дето няма чувство
на
безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили
на
етерното
тяло
.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден.
Дето няма чувство
на
безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили
на
етерното
тяло
.
Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>
Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието
на
които става голямо, само когато с достигането
на
половата зрелост астралното
тяло
се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите.
Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието
на
които става голямо, само когато с достигането
на
половата зрелост астралното
тяло
се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици.
към текста >>
Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат
на
развиващото се етерно
тяло
, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи.
Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик.
Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат
на
развиващото се етерно
тяло
, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи.
Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение.
към текста >>
Да кажем, че искаме да говорим
на
детето за безсмъртието
на
душата и за нейното излизане от
тялото
.
Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното.
Да кажем, че искаме да говорим
на
детето за безсмъртието
на
душата и за нейното излизане от
тялото
.
По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия.
към текста >>
Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от
тялото
след смъртта.
„Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула.
Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от
тялото
след смъртта.
Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>
Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането
на
душата от
тялото
, защото за него това е истина.
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя. Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи.
Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането
на
душата от
тялото
, защото за него това е истина.
За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
към текста >>
За него излизането
на
пеперудата из пашкула наистина представлява
на
по-низка степен
на
битието същия процес, който
на
по-висока степен се повтаря като излизане
на
душата от
тялото
.
Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина.
За него излизането
на
пеперудата из пашкула наистина представлява
на
по-низка степен
на
битието същия процес, който
на
по-висока степен се повтаря като излизане
на
душата от
тялото
.
Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело.
към текста >>
Развитието
на
паметта е свързано с оформяването
на
етерното
тяло
.
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта.
Развитието
на
паметта е свързано с оформяването
на
етерното
тяло
.
А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет.
към текста >>
Това съчинение съдържа златни
мисли
по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава.
Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен. Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер.
Това съчинение съдържа златни
мисли
по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава.
Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му!
към текста >>
До този момент детето трябва да усвоява
на
памет съкровищата, над които е
мислило
човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции.
Нещо по-вече: даже по-добре ще се разбере по-после това, което в тази възраст е усвоено само памет, също както най-лесно можеш да усвоиш правилата на онзи език, на който можеш вече да говориш.Предубеждението за вредата от заучването на памет е един материалистичен предразсъдък. Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън.
До този момент детето трябва да усвоява
на
памет съкровищата, над които е
мислило
човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции.
Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата. По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните взаимоотношения и т. н. Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта.
към текста >>
И да не
мислим
, че с това ще пострада сетивното възприемане.
Всичко трябва да служи за символ на духовното. Се.мето не представлява от себе си само това, което виждаме с очите си. В него невидимо се крие цялото бъдещо растение. Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата.
И да не
мислим
, че с това ще пострада сетивното възприемане.
Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме.
към текста >>
Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и
тялото
поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива.
Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и
тялото
поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота.
към текста >>
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното
тяло
, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното
тяло
, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
към текста >>
Подобна една воля трябва да се опира преди всичко
на
добре развитите форми
на
физическото
тяло
.
Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период.
Подобна една воля трябва да се опира преди всичко
на
добре развитите форми
на
физическото
тяло
.
След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси.
към текста >>
След смяната
на
зъбите развиващото се етерно
тяло
доставя
на
физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло.
След смяната
на
зъбите развиващото се етерно
тяло
доставя
на
физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото.
към текста >>
Това, което най-силно влияе
на
етерното
тяло
, то укрепява най-силно и физическото.
Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
Това, което най-силно влияе
на
етерното
тяло
, то укрепява най-силно и физическото.
Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи.
към текста >>
Най-силни импулси получава етерното
тяло
от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото.
Най-силни импулси получава етерното
тяло
от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници.
към текста >>
Музиката ще даде
на
етерното
тяло
онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус.
Музиката ще даде
на
етерното
тяло
онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление.
към текста >>
чистата
мислителна
способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем
на
страна през тази възраст (до половата зрелост).
Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е.
чистата
мислителна
способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем
на
страна през тази възраст (до половата зрелост).
Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата.
към текста >>
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и
мислителната
способност.
Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и
мислителната
способност.
И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
към текста >>
И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието
на
мислителната
способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието
на
другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот
на
дадено лице.
Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието
на
мислителната
способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието
на
другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот
на
дадено лице.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие.
към текста >>
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера
на
детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно
тяло
трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера
на
детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно
тяло
трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>
За произвеждане
на
такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото
тяло
.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие.
За произвеждане
на
такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото
тяло
.
Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат.
към текста >>
Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване
на
взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията
на
човешкото
тяло
и чувството
на
приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване
на
взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията
на
човешкото
тяло
и чувството
на
приятност и задоволство.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>
Ръководителят
на
гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения
на
тялото
човек се изпълва с приятно чувство
на
сила, и при какви положения той чувства загуба
на
сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Ръководителят
на
гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения
на
тялото
човек се изпълва с приятно чувство
на
сила, и при какви положения той чувства загуба
на
сили и т. н.
За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>
С достигането
на
половата зрелост се ражда астралното
тяло
.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
С достигането
на
половата зрелост се ражда астралното
тяло
.
С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
към текста >>
Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са
мислили
другите.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието.
Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са
мислили
другите.
Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище.
към текста >>
Разбира се, можем да запознаем детето с това, което хората са
мислили
по този или онзи въпрос, но трябва да го предпазим от затварянето
на
мисълта му в тесния кръг
на
едни определени убеждения.
после да вземе становище. Ние трябва да образуваме съждения за околните явления, чак след проявата на всички душевни сили. В началото ролята на ума трябва да бъде само посредническа. Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло становище по въпроса. Детето през тази възраст (до половата зрелост) най-добре е да не се запознава с разните теории; през тази възраст най-голямо внимание трябва да се обърне на тона, щото животът да му въздейства във всичката си пълнота и колкото се може по-пълно то да възприеме околните явления.
Разбира се, можем да запознаем детето с това, което хората са
мислили
по този или онзи въпрос, но трябва да го предпазим от затварянето
на
мисълта му в тесния кръг
на
едни определени убеждения.
То трябва да умее да изслушва най-разнообразни мнения, без да се привързва към никоя от страните. За правилното прилагане на тази възпитателна система се изисква голям такт от страна на учителите и възпитателите. Обаче, мирогледът на окултизма е в състояние да даде такъв такт. Ние можахме да зачекнем тук само някой педагогически въпроси от гледището на окултизма. Нашата задача беше да посочим на неговата културна мисия в областта на възпитанието.
към текста >>
Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението
на
Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето
тяло
чрез постове и показния.
Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението.
Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението
на
Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето
тяло
чрез постове и показния.
Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си.
към текста >>
Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако
тялото
му е чисто.
Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако
тялото
му е чисто.
Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни.
към текста >>
„стремежите
на
волята и
мислите
на
ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното
тяло
и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние
на
човека“.
Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . .
„стремежите
на
волята и
мислите
на
ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното
тяло
и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние
на
човека“.
Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
към текста >>
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството
на
желанията и
мислите
на
духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна
на
съществото му и са видими за зрението
на
ясновидеца.
„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството
на
желанията и
мислите
на
духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна
на
съществото му и са видими за зрението
на
ясновидеца.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
към текста >>
Аурите
на
трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят
тялото
.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
Аурите
на
трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят
тялото
.
„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“.
към текста >>
„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част
на
физическото
тяло
и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част
на
физическото
тяло
и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
към текста >>
Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо
тяло
„аура
на
здравето“.
Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо
тяло
„аура
на
здравето“.
Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
към текста >>
Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата
на
тялото
и се представлява
на
ивици (струи), когато човек е здрав.
Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“.
Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата
на
тялото
и се представлява
на
ивици (струи), когато човек е здрав.
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.
към текста >>
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към
тялото
.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата
на
здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към
тялото
.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата
на
здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>
В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране
на
очите
на
един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото
тяло
, става видима.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране
на
очите
на
един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото
тяло
, става видима.
Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно.
към текста >>
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен
на
бяло или, по-често,
на
черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината
тялото
да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен
на
бяло или, по-често,
на
черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината
тялото
да се види ясно.
Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>
Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля
тялото
и следва контурата му до известна степен, като се разширява
на
известни части и стеснява
на
други.
Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно.
Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля
тялото
и следва контурата му до известна степен, като се разширява
на
известни части и стеснява
на
други.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
към текста >>
Между аурата и
тялото
се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други.
Между аурата и
тялото
се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
към текста >>
Най-ясно се вижда онази част
на
аурата, която е под мишците
на
субекта, когато те се държат прегънати от лактите към
тялото
.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
Най-ясно се вижда онази част
на
аурата, която е под мишците
на
субекта, когато те се държат прегънати от лактите към
тялото
.
Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
към текста >>
Вътрешната аура следва контурата
на
тялото
точно, а външната се разширява при известни точки
на
тялото
и стеснява при други, както се вижда От фиг.
Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури.
Вътрешната аура следва контурата
на
тялото
точно, а външната се разширява при известни точки
на
тялото
и стеснява при други, както се вижда От фиг.
1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура.
към текста >>
Вътрешната аура, в случай
на
здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към
тялото
.
Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна.
Вътрешната аура, в случай
на
здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към
тялото
.
По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата).
към текста >>
Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение
на
цвета
на
аурата си и да продължи лъчите от разните части
на
тялото
.
Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата.
Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение
на
цвета
на
аурата си и да продължи лъчите от разните части
на
тялото
.
Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“).
към текста >>
Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от
тялото
, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване
на
електроскопа.
Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда.
Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от
тялото
, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване
на
електроскопа.
Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г.
към текста >>
Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто
тяло
е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр.
Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто
тяло
е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво.
към текста >>
Те вече виждат във всека планета
тялото
на
едно божествено същество.
От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер.
Те вече виждат във всека планета
тялото
на
едно божествено същество.
Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони.
към текста >>
“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството
на
човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне
на
връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното
тяло
на
човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята?
“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството
на
човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне
на
връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното
тяло
на
човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>
Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и
мислителните
способности
на
човека.
Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството.
Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и
мислителните
способности
на
човека.
Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре.
към текста >>
Развитието
на
самосъзнанието и
на
мислителните
способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят.
Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека.
Развитието
на
самосъзнанието и
на
мислителните
способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят.
Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава.
към текста >>
Ето защо развитието
на
мислителните
способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път
на
усъвършенстването.
без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво.
Ето защо развитието
на
мислителните
способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път
на
усъвършенстването.
С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде.
към текста >>
Даже нещо повече: развитието
на
мислителната
сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените
на
посвещението.
Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция.
Даже нещо повече: развитието
на
мислителната
сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените
на
посвещението.
И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е.
към текста >>
мислителната
сила, която сега се развива като велик плод
на
днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта.
С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е.
мислителната
сила, която сега се развива като велик плод
на
днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта.
Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
към текста >>
Сега да не
мислим
, че и в бъдещето заедно с достигането
на
по-високи степени
на
развитие, хората ще стават все по-еднакви.
Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото.
Сега да не
мислим
, че и в бъдещето заедно с достигането
на
по-високи степени
на
развитие, хората ще стават все по-еднакви.
Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята.
към текста >>
Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични
мислители
: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни.
Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични
мислители
: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал.
към текста >>
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са
мислили
за човека още в първите времена.
В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са
мислили
за човека още в първите времена.
Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“.
към текста >>
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние
на
тялото
, което зависи от относителната пропорционалност
на
разните му части и относителната енергия
на
неговите функции“.
Самуел Р. Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента.
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние
на
тялото
, което зависи от относителната пропорционалност
на
разните му части и относителната енергия
на
неговите функции“.
Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
към текста >>
Анализирани до край, темпераментите са толкова
на
брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж
на
тялото
си.
Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“.
Анализирани до край, темпераментите са толкова
на
брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж
на
тялото
си.
Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
към текста >>
Панмур Бащата
на
медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи
на
човешкото
тяло
: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М.
Панмур Бащата
на
медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи
на
човешкото
тяло
: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2.
към текста >>
Преобладаването
на
единия или
на
другия от тези елементи в
тялото
на
една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Преобладаването
на
единия или
на
другия от тези елементи в
тялото
на
една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат.
към текста >>
Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто
тяло
. 4.
Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3.
Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто
тяло
. 4.
Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни. Модификации Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително. Сангвиник: Английският поет Томас Мур Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието. Пръв Стаал (Stahl) го приспособи към модерните доктрини по хуморалната патология.
към текста >>
Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие
на
тези органи и знаеха още, че здравето
на
тялото
зависи от надлежното уравновесяване
на
техните особени сили.
Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции.
Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие
на
тези органи и знаеха още, че здравето
на
тялото
зависи от надлежното уравновесяване
на
техните особени сили.
Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб.
към текста >>
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед
на
тялото
и свой специфичен характер
на
ума.
Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа.
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед
на
тялото
и свой специфичен характер
на
ума.
Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
към текста >>
Терминологията, обаче, която е приета за означение
на
тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена
на
големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния
на
тялото
.
Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума.
Терминологията, обаче, която е приета за означение
на
тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена
на
големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния
на
тялото
.
Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система.
към текста >>
Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото
тяло
е съставено от три големи класи или системи
на
органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме.
Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото
тяло
е съставено от три големи класи или системи
на
органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име.
към текста >>
Първият се отличава с превъзходното развитие
на
костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат
на
тялото
.
Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име.
Първият се отличава с превъзходното развитие
на
костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат
на
тялото
.
При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни.
към текста >>
При втория, жизнените органи, главното седалище
на
които е трупът, дават тон
на
организацията
на
тялото
.
Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото.
При втория, жизнените органи, главното седалище
на
които е трупът, дават тон
на
организацията
на
тялото
.
При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите.
към текста >>
Двигателният темперамент Общото очертание
на
човешкото
тяло
се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1.
Двигателният темперамент Общото очертание
на
човешкото
тяло
се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
към текста >>
Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да
мислиш
и чувстваш, значи, да действаш.
Двигателният темперамент е предимно американски, както беше и на старите римляни, само че у нас той е модифициран чрез едно по-голямо развитие на умствения темперамент, Отколкото беше у римляните. Един орлов или римски нос, големи амбиции и една ненаситна любов към власт и победи са свойствени на тоя темперамент. Надарените с тоя темперамент хора често преследват своите цели с едно прекалено и жестоко пренебрежение към своето собствено и чуждото физическо благополучие. Нищо не може да ги отклони от тяхната цел. И те постигат успех повече чрез енергия и постоянство, Отколкото чрез предвидливост и дълбоко мислене.
Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да
мислиш
и чувстваш, значи, да действаш.
Като оратори, те си служат със силни изрази, подчертават много думи и обикновено удрят по масата с тежки удари. В своите типични форми, двигателният темперамент е по-малко присъщ на жената, отколкото на мъжа, обаче, той има много модификации, които придават голяма елегантност и красота на женската фигура. Първата модификация е тази, при която костите, с изключение на тазовите, са пропорционално малки, което придава на фигурата допълнителна деликатност и изящност. Но тя, макар и да прибавя много към красотата на женската фигура, отнема от силата и, следователно, от красотата на мъжките форми. Диана на старогръцката скулптура ни дава един превъзходен пример на така модифицирания двигателен темперамент.
към текста >>
Един мек цвят
на
кожата, отпуснатост
на
плътта и липса
на
изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и
на
ума и
на
тялото
характеризират това състояние
на
системата, което, очевидно, е резултат
на
болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III.
Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания.
Един мек цвят
на
кожата, отпуснатост
на
плътта и липса
на
изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и
на
ума и
на
тялото
характеризират това състояние
на
системата, което, очевидно, е резултат
на
болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III.
Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация.
към текста >>
Мислите
са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние.
Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола. Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите.
Мислите
са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние.
Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества.
към текста >>
висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си
тяло
.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е.
висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си
тяло
.
Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>
Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите:
тялото
(), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ
на
безкрайното).
Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения.
Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите:
тялото
(), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ
на
безкрайното).
Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.
към текста >>
Знака
на
земята или
на
човека () можем да си
мислим
като състоящ се от безкрайния духовен принцип () и материалния принцип (), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното.
Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.
Знака
на
земята или
на
човека () можем да си
мислим
като състоящ се от безкрайния духовен принцип () и материалния принцип (), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното.
Според казаното, ние можем да разберем символите на планетите и да ги поставим във връзка с нашето мислене, върху което те всички упражняват своето специално влияние, а именно: В или , (Марс) по-висшето, духът, се обладава от низшето, материята. Импулсивно мислене. В , (Венера) духът владее материята, кръстът е победен чрез безкрайната любов. Мислене в ритъм. В , (Сатурн) интелектът () е засенчен от материята, от мисленето в мозъка, ограничен (свързан), зависим от материята, следователно егоистичен. Концентрация.
към текста >>
Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация
на
Логоса, и така за човека, който в края
на
земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално
тяло
, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек.
Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация
на
Логоса, и така за човека, който в края
на
земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално
тяло
, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>
Мислите
се устремяват към старите дни и към живота след смъртта
на
тялото
.
3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно.
Мислите
се устремяват към старите дни и към живота след смъртта
на
тялото
.
Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
към текста >>
Асцендентът е главно, който определя формата
на
тялото
, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа
на
рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията
на
тялото
и по формата
на
лицето.
Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция.
Асцендентът е главно, който определя формата
на
тялото
, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа
на
рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията
на
тялото
и по формата
на
лицето.
Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
към текста >>
То прилепва до
тялото
, когато всички дрехи трябва свободно да стоят.
В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност.
То прилепва до
тялото
, когато всички дрехи трябва свободно да стоят.
То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа.
към текста >>
Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от
тялото
, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят.
Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от
тялото
, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
към текста >>
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим
тялото
си топло?
Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим
тялото
си топло?
Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
към текста >>
При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се
помислило
по тоя въпрос.
Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.).
При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се
помислило
по тоя въпрос.
Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове.
към текста >>
Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие
на
което задържа потта
на
тялото
; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението
на
вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие
на
което задържа потта
на
тялото
; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението
на
вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно.
към текста >>
То предизвиква наплив не само
на
кръвта, но и
на
жизнените токове, и е често причината
на
тъмнота и забърканост в
мислите
.
А представете си паричните икономии, които биха се направили, ако се изхвърлят от употребление всички тези непотребни вещи, като шапки, обуща чорапи, яки, ръкавели и корсети. Глупостта да носим шапка става съвсем явна, щом си представим, че даже и в най-студеното време оставяме лицето си съвсем открито, макар че то обикновено е малко брадясало, до като големи грижи полагаме да турим една значителна тежест, и то нездравословна, на горната част на главата си, която, при това, природата е предостатъчно покрила с косми. Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва.
То предизвиква наплив не само
на
кръвта, но и
на
жизнените токове, и е често причината
на
тъмнота и забърканост в
мислите
.
При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм?
към текста >>
Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да
мисли
повече, да слуша това, което искаме да го научим.
Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие. Светът търси у нас това, което счита за една умерена доза от ексцентричност и при това се показва разположен да слуша нашите доктрини.
Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да
мисли
повече, да слуша това, което искаме да го научим.
Ето защо, като поддържаме без колебание нашите принципи по важните въпроси, съгласяваме се да пожертваме нашите удобства в дребните неща и, до известна степен, даже да паднем в обществената глупост, до тогава, до като тя е само смешна, но не и положително лоша, за да не лишим слабите духом и тези, които са роби на условностите, да чуят истините, които биха могли да разберат. Когато нашето общество, което се засилва навред, бъде достатъчно широко разпространено, ние ще живеем, може би, най-сетне в една епоха, когато ще ни бъде позволено да носим здравословно и рационално облекло, без да вредим на нашето дело в очите на невежите.“ _______________________ 1) Теософското общество — Б. Р. Диагнозата на болестта „рак“. Френският лекар Р. Робинзон открил едно лесно и сигурно средство за диагнозиране на рака, чрез което с една абсолютна сигурност може да се установи дали току що появилия се оток или втвърдяване, колкото и незначителен да е тон.
към текста >>
При аутопсията
на
тялото
.
Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна.
При аутопсията
на
тялото
.
обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п.
към текста >>
Въпреки уверението, че Русия не
мисли
да води война, и че видяното
на
небето трябва да се дължи
на
някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал
на
властта.
Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население.
Въпреки уверението, че Русия не
мисли
да води война, и че видяното
на
небето трябва да се дължи
на
някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал
на
властта.
„Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните. Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год.
към текста >>
Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да
мисли
върху съня си.
в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода. Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“. В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал.
Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да
мисли
върху съня си.
Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място. Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората. Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило.
към текста >>
Помислил
малко и решил веднага да отиде да дири балона
на
присъненото му място.
Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“. В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв.
Помислил
малко и решил веднага да отиде да дири балона
на
присъненото му място.
Той помолил жена си да му приготви закуска и отишъл в гората. Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило. Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя.
към текста >>
Окултизмът не е плод
на
фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост
на
които се състои само в угодничество
на
физическото
тяло
, без оглед
на
последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
Окултизмът не е плод
на
фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост
на
които се състои само в угодничество
на
физическото
тяло
, без оглед
на
последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>
От де идем, защо сме дошли
на
земята и къде отиваме след смъртта
на
тялото
, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
От де идем, защо сме дошли
на
земята и къде отиваме след смъртта
на
тялото
, т. е.
как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>
И откъм външност, ние
мислим
, че нашето списание няма подобно
на
себе си в България.
За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
И откъм външност, ние
мислим
, че нашето списание няма подобно
на
себе си в България.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тялото
на
ръката (с 2 образи).
Учение за ръката изобщо. 2. Общо за хирогномията. 3. Ръката изобщо. 4. Симетричност на ръката. 5. Ставата на ръката и 6.
Тялото
на
ръката (с 2 образи).
11. К. А. Либра. Астрономия: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12. Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II.
към текста >>
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа): I — Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13.
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа): I — Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
, прев.
от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>
Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването
на
този орган, както умният лекар действа за изцеляването
на
някой от органите
на
физическото
тяло
.
Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването
на
този орган, както умният лекар действа за изцеляването
на
някой от органите
на
физическото
тяло
.
След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания.
към текста >>
Предполагаше се, например, чрез въвеждането
на
съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството
на
малцинствата, да се даде вярно отражение
на
избирателното
тяло
в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране
на
групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса
на
сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
Предполагаше се, например, чрез въвеждането
на
съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството
на
малцинствата, да се даде вярно отражение
на
избирателното
тяло
в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране
на
групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса
на
сливането между същите групи.
Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>
Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато
тяло
, като последна моя жертва
на
Тебе. 87.
Тя е преплувала през незнайно море и е донесла Твоя зов в моето жилище. Нощта е тъмна и страх пълни сърцето ми, но аз ще взема светилника, ще отворя вратата й и ще я приветствам с поклон. Защото пред моята врата е Твоята вестителка. Аз ще се преклоня пред нея със скръстени ръце и със сълзи. Аз ще се преклоня пред нея и ще положа пред краката й съкровищата на моето сърце.
Тя ще се върне обратно, след като изпълни Твоята заповед и помрачи моето утро; и в моята запустяла къща ще остане само моето напуснато
тяло
, като последна моя жертва
на
Тебе. 87.
С угасваща надежда аз ходя навсякъде из своя дом и я търся, но никъде я няма. Моята къща е малка и това, което веднъж излезе из нея, не ще се върне никога. Но безкрайно е Твоето жилище, Властителю мой, и, търсейки нея, аз дойдох пред Твоите врата. Аз стоя под златния балдахин на Твоето вечерно небе и отправям към Тебе своите страстни погледи. Аз дойдох до предела на вечността, дето нищо не изчезва,—ни надежда, ни щастие, ни чертите на лице, което гледаш през сълзи.
към текста >>
Цялото ми
тяло
и всичките мои членове потръпнаха от допирането
на
неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97.
Детето плаче. когато майката го отмахва от дясната ненка, но след минута се утешава, когато намира лявата. 96. В часа на моята раздела със земята, нека прощалната моя дума да бъде: това, което видях, не може да се сравни с нищо. Аз вкусих от скритата сладост на лотоса, който цъфти в този светлоносен океан и — блажен съм: нека това бъде моята прощална дума. В тази безкрайна смяна на форми участвах и аз и тука аз видех лика на Тогова, който не знае форма.
Цялото ми
тяло
и всичките мои членове потръпнаха от допирането
на
неосезаемото; и ако краят трябва да дойде, — нека дойде, и нека това бъде моята прощална дума. 97.
В играта с Тебе аз никога не питах кой си Ти ? Ни радости, ни страх не знаех аз, и моят живот течеше бурно. В ранна сутрин Ти ме будеше като другар и ме водеше от една радост към друга. През онези дни аз никога не вниквах в смисъла на песните, които Ти ми пееше. Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях.
към текста >>
Днешната официална медицина счита физическото
тяло
на
човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината.
Днешната официална медицина счита физическото
тяло
на
човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили.
към текста >>
Обаче, според окултизма, видимото човешко
тяло
не е целият човек, а само част от неговото естество.
„Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Обаче, според окултизма, видимото човешко
тяло
не е целият човек, а само част от неговото естество.
Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми.
към текста >>
Не е безразлично, какви настроения, какви
мисли
има майката през този период.
За целта е нужно само човек да се заинтересува и да изучи окултизма. Тогаз ще види и доказателствата. По този въпрос ще има няколко статии в следните броеве на това списание. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност.
Не е безразлично, какви настроения, какви
мисли
има майката през този период.
Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло.
към текста >>
Истинският психолог би могъл да прочете естеството
на
мислите
, които храни човек, по физиономията му.
Този период е от голяма важност. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата.
Истинският психолог би могъл да прочете естеството
на
мислите
, които храни човек, по физиономията му.
Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл.
към текста >>
Мислите
, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото
тяло
.
Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му.
Мислите
, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото
тяло
.
Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер.
към текста >>
В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове
на
молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването
на
гвоздеи в
тялото
Му, най-сетне добили същите тези белези по
тялото
си
на
съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример.
В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове
на
молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването
на
гвоздеи в
тялото
Му, най-сетне добили същите тези белези по
тялото
си
на
съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни.
към текста >>
Представителите
на
западната църква, като са
мислили
, че тези белези, наречени стигмати, са израз
на
особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии.
Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр.
Представителите
на
западната църква, като са
мислили
, че тези белези, наречени стигмати, са израз
на
особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии.
Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл. Жената в периода на бременността чрез своите мисли и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото тяло, така и върху неговия характер. Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката.
към текста >>
Жената в периода
на
бременността чрез своите
мисли
и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото
тяло
, така и върху неговия характер.
Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл.
Жената в периода
на
бременността чрез своите
мисли
и настроения ще влияе върху младенеца, ще влияе както върху неговото
тяло
, така и върху неговия характер.
Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Гърците са заобикаляли жените с добри образи, когато са били бременни. Обаче, и те не са създавали всички добри условия около майката. Жената, когато е бременна, трябва да усеща, че мъжът й е справедлив, че той културно стои високо. За жената, когато е бременна, нейният мъж трябва да е идеал; тя трябва да вижда в него добри черти.
към текста >>
Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва
тялото
, не му отдава никакво значение.
И друго: майката никога не трябва да се гневи, когато кърми детето си. Днес хората не внимават, какво влияние може да произведе майката с млякото си върху детето. Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето.
Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва
тялото
, не му отдава никакво значение.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
към текста >>
Окултизмът знае, че
тялото
е инструмент
на
духа, и то е важно именно като инструмент.
Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира.
Окултизмът знае, че
тялото
е инструмент
на
духа, и то е важно именно като инструмент.
Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
към текста >>
Не е безразлично, в какво състояние се намира
тялото
.
Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент.
Не е безразлично, в какво състояние се намира
тялото
.
Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека.
към текста >>
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо
тяло
(и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо
тяло
(и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния.
Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
към текста >>
Каква ще бъде материята
на
нашето
тяло
, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове.
Каква ще бъде материята
на
нашето
тяло
, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната.
Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния.
към текста >>
Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето
на
тялото
, толкоз и върху проявата
на
духовните способности
на
човека.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната.
Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето
на
тялото
, толкоз и върху проявата
на
духовните способности
на
човека.
Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни.
към текста >>
След като се пропусне периода
на
оформяването
на
детските органи (до седмата година), пак е важно,
на
какви влияния подлагаме
тялото
, но пропуснатото през периода
на
оформяването не може да се навакса вече.
Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния.
След като се пропусне периода
на
оформяването
на
детските органи (до седмата година), пак е важно,
на
какви влияния подлагаме
тялото
, но пропуснатото през периода
на
оформяването не може да се навакса вече.
Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето. И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
към текста >>
Най-новата медицина в лицето
на
свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в
тялото
си при храненето.
Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература.
Най-новата медицина в лицето
на
свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в
тялото
си при храненето.
И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец.
към текста >>
И тази пикочна киселина отравя тъканите
на
тялото
, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни. Онзи, който иска да се запознае с хигиеническите основания на вегетарианството, нека проследи най-новата медицинска литература. Най-новата медицина в лицето на свои видни представители признава вече факта, че вегетарианската храна е именно храната, която съдейства за човешкото здраве.1) Най-новите изследвания доказват, че месната храна съдържа пикочна киселина, която вкарваме в тялото си при храненето.
И тази пикочна киселина отравя тъканите
на
тялото
, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести.
Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс.
към текста >>
Духовни основания са тези: животните имат астрално
тяло
, което е носител
на
животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“.
Духовни основания са тези: животните имат астрално
тяло
, което е носител
на
животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр.
към текста >>
Понеже астралното
тяло
прониква физическото, то и месото
на
животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават
на
човека, който се храни с него.
Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
Понеже астралното
тяло
прониква физическото, то и месото
на
животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават
на
човека, който се храни с него.
Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели.
към текста >>
Растенията не притежават астрално
тяло
, и затова са чисти в това отношение.
Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти.
Растенията не притежават астрално
тяло
, и затова са чисти в това отношение.
Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна. След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи, похвалила се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски.
към текста >>
И както в разказа
на
Клинксор, Поезията предава Парките
на
тарантулите, за да поднови по-скоро царството
на
Мъдростта, тъй и душата предава тъмните
помисли
на
смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите
на
съзерцанието.
Това не е нещо необикновено. Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм. В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи.
И както в разказа
на
Клинксор, Поезията предава Парките
на
тарантулите, за да поднови по-скоро царството
на
Мъдростта, тъй и душата предава тъмните
помисли
на
смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите
на
съзерцанието.
Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна.
към текста >>
Граф Калиостро По повърхността
на
кристално езеро сноват лодките
на
веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите
на
нежни чувства, прогърмяват роговете
на
светли
мисли
, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания.
“ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год. Написал е романа „Хайнрих фон Офтердинген“, „Химни на нощта“ и др. II.
Граф Калиостро По повърхността
на
кристално езеро сноват лодките
на
веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите
на
нежни чувства, прогърмяват роговете
на
светли
мисли
, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания.
Това е XVIII век, — векът на мисълта и красотата, но в глъбините на който бродят сенките на Трепфер, Казанов, Псалманазар, Грегам, Шавалие д’ Еон, Сен-Жермен. И всред тях, обгърнат от тъмен ореол, се вижда образът на графа Калиостро, наследникът на тайните на египетските жреци. Кой го познава? — Никой. Кой се влияе от него?
към текста >>
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като
размислим
, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието
на
ума си.
Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик.
Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като
размислим
, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието
на
ума си.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката.
към текста >>
От свидетелстването
на
слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска
тялото
си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни.
Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност.
От свидетелстването
на
слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска
тялото
си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни.
Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
към текста >>
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото
на
човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и
тялото
и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите
на
други по-малко велики мъже.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото
на
човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и
тялото
и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите
на
други по-малко велики мъже.
Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му.
към текста >>
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото
тяло
с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат
на
което излезе една неоценима за студентите книга.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото
тяло
с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат
на
което излезе една неоценима за студентите книга.
В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
към текста >>
да открие точката, дето душата и
тялото
се срещат.
Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е.
да открие точката, дето душата и
тялото
се срещат.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото.
към текста >>
Тялото
е обвивката
на
духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат
на
душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
Тялото
е обвивката
на
духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат
на
душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
към текста >>
Сигурно, в собственото й царство —
тялото
.
да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата?
Сигурно, в собственото й царство —
тялото
.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове.
към текста >>
В преценката си за
тялото
, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото.
В преценката си за
тялото
, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>
Старите мистици, които бяха аскети, считаха
тялото
за примка
на
дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката
на
изток или запад.
Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха
тялото
за примка
на
дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката
на
изток или запад.
Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
към текста >>
Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление
на
тялото
.
Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад.
Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление
на
тялото
.
Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности.
към текста >>
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в
тялото
си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия.
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в
тялото
си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части
на
Небето и ада, които съответстват
на
частите
на
човешкото
тяло
,
на
чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“.
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части
на
Небето и ада, които съответстват
на
частите
на
човешкото
тяло
,
на
чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
към текста >>
За един човек в
тялото
си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец.
За един човек в
тялото
си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
към текста >>
Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава
на
тялото
.
Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща.
Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава
на
тялото
.
Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб.
към текста >>
Той постави точката, в която се срещат душата и
тялото
в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество
на
главния мозък и гръбначния, е седалището
на
съзнанието и волята.
Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива.
Той постави точката, в която се срещат душата и
тялото
в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество
на
главния мозък и гръбначния, е седалището
на
съзнанието и волята.
По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала.
към текста >>
Ако душата е духовният дубликат
на
тялото
, тя има свои органи и функции
на
духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата.
Ако душата е духовният дубликат
на
тялото
, тя има свои органи и функции
на
духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
към текста >>
Обикновеното дишане
на
тялото
поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане
на
тялото
, т. е.
И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
Обикновеното дишане
на
тялото
поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане
на
тялото
, т. е.
дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга.
към текста >>
дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от
тялото
.
Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е.
дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от
тялото
.
Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим.
към текста >>
Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до
тялото
, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до
тялото
, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
към текста >>
След отказа
на
дъщерята
на
Полхамер, той не
помислил
за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял.
Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си.
След отказа
на
дъщерята
на
Полхамер, той не
помислил
за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял.
В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк.
към текста >>
По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от
тялото
си.
Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди.
По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от
тялото
си.
Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург.
към текста >>
Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението
на
собственото му
тяло
; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му.
В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк.
Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението
на
собственото му
тяло
; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му.
Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен.
към текста >>
МОЯТА МОЛИТВА В тих час, когато бурята в неспокойната моя душа бе спряла дивите си нагони, и неканените зли
мисли
я бяха освободили от своето натрапничество, аз мога да доловя тихия глас в мене.
Кой те принуждава да вършиш това и вечно да странстваш ? Това е твоята любов, твоята сляпа любов към суетното — ти знаеш това, нали? Остави тленното и поеми ръката, която ти се подава отгоре. Върви по стъпките ми, не бой се от нищо, дерзай. Аз съм с тебе“. II.
МОЯТА МОЛИТВА В тих час, когато бурята в неспокойната моя душа бе спряла дивите си нагони, и неканените зли
мисли
я бяха освободили от своето натрапничество, аз мога да доловя тихия глас в мене.
Когато, свободно от горчивите съмнения, сърцето ми плува в неземно блаженство и аз усещам Твоята милостива ръка да се простира над мене и нежно да ме гали, аз съм превъзмогнат и немея пред Твоето Върховно Присъствие, нямам слова да изразя признателността си към Тебе за Твоята доброта. Така успокоен в Твоите прегръдки, аз чувам вън около мене, в долината на живота, горчивите ридания на безпомощните и окаяните слепци; аз долавям молитви и стонове на скърбящите братя. Чуй как Те зоват те и простират ръце към Тебе. Като в смъртна мъка, в последния си час викат те към Тебе и молят да им позволиш да Те лицезрат поне като в сън; да чуят две думи от Тебе жадуват те, за да утихне бурята в сърцето им, та спокойно да заспят. Виждам старец прегърбен, бездомник, жалък.
към текста >>
Няма сила изтощеното
тяло
да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата.
Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“.
Няма сила изтощеното
тяло
да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата.
Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“. Тогава душата ми порасна, окрили се от тази обилна милост на Твореца. Лъч от неговата светлина озари бедната ми душа и гласът Му изговори тези думи: „От векове чакам Аз да чуя копнежа на човешката душа“. . . БЕЗДОМНИК.
към текста >>
В тъмния кошер
на
трудолюбивите пчели кипеше усилената работа
на
благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно
тяло
!...
* Пролет! И беше се пробудила Майката-Природа от тежкия си зимен сън и бързаше да възроди живота по земята. Милата лястовица отдавна беше прилетяла от топлите страни и старателно извила своето гнездо между надвесените стрехи на прохладния трем. Пъстрите агънца игриво припкаха по сочните ливади и крехко щипеха меката тревица, със своите още млечни, нежни зъбчета. Шарената пеперуда хвърчеше От цвят на цвят и със своето длъгнесто хоботче смучеше сока на сладкия им аромат.
В тъмния кошер
на
трудолюбивите пчели кипеше усилената работа
на
благословения труд.... Майката-земя цяла беше пременена в своите светло-зелени кадифени премени : хиляди цветя красяха нейните широки гърди, а тъмните дъбрави, със своите вековни дървета, отрупани с гъста зеленина, покриваха, като със саван, чистото и морно
тяло
!...
Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
към текста >>
Ангелът
на
планетата е лице колективно, което представлява сбора
на
всичките
мисли
на
планетния дух.
* * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието.
Ангелът
на
планетата е лице колективно, което представлява сбора
на
всичките
мисли
на
планетния дух.
Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони.
към текста >>
1), и
тялото
му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата. Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг.
1), и
тялото
му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
2), и нейното тяло се стеснява и в двете направления от бедрата й. Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма.
към текста >>
2), и нейното
тяло
се стеснява и в двете направления от бедрата й.
Старите скулптори, които разбирали добре пропорциите на човешката фигура и отличителните различия между половете, правели Аполон с повече от половин глава по-висок от Венера, както и съразмерно по-пълен. Сравнението между мъжа и жената от днешно време, когато обичаите на красивия пол с по-малко благоприятни за физическото развитие, отколкото с били за старата гръцка жена, и също по-малко, отколкото за мъжката половина на днешното общество, ще ни открие още по-голяма разлика. Общата форма Второто нещо, което ни поразява, е забележителното различие в общата форма. Забелязваме, че до като у един симетрично развит мъж, раменете с по-широки от бедрата (фиг. 1), и тялото му от тях надолу постоянно се стеснява, у жената, обратно, бедрата са по-широки от раменете (фиг.
2), и нейното
тяло
се стеснява и в двете направления от бедрата й.
Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация.
към текста >>
Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма
на
тялото
, владее и в чертите
на
лицето.
Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение.
Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма
на
тялото
, владее и в чертите
на
лицето.
У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената. Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила.
към текста >>
Дори при едно повърхностно наблюдение
на
ръката, ние забелязваме естественото и деление
на
следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена
на
ръката (китката); 2) плоскостта или трупът
на
ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от
тялото
на
ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база.
Дори при едно повърхностно наблюдение
на
ръката, ние забелязваме естественото и деление
на
следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена
на
ръката (китката); 2) плоскостта или трупът
на
ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от
тялото
на
ръката, т. е.
петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>
За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете
на
ръката за обстоятелствата
на
живота, за качествата и за бъдещето
на
човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма
на
ръката, здравината, издръжливостта
на
кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти,
тяло
и корен
на
ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля.
За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете
на
ръката за обстоятелствата
на
живота, за качествата и за бъдещето
на
човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма
на
ръката, здравината, издръжливостта
на
кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти,
тяло
и корен
на
ръката.
Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>
Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия
на
ставата или корена
на
ръката; 2) хирогномия
на
тялото
на
ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия
на
пръстите.
Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията.
Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия
на
ставата или корена
на
ръката; 2) хирогномия
на
тялото
на
ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия
на
пръстите.
Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката.
към текста >>
Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите
на
ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря
на
другите части
на
тялото
, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство
на
ръката отстъпват значително от общата конструкция
на
тялото
, човекът е лекомислен , безпътен и предаден
на
лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката.
Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите
на
ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря
на
другите части
на
тялото
, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство
на
ръката отстъпват значително от общата конструкция
на
тялото
, човекът е лекомислен , безпътен и предаден
на
лоши навици.
Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>
Ставата
на
ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата
на
ставата
на
ръката,
на
тялото
на
ръката и
на
пръстите.
Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си. Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5.
Ставата
на
ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата
на
ставата
на
ръката,
на
тялото
на
ръката и
на
пръстите.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6.
към текста >>
Тялото
на
ръката Макар че формата
на
китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6.
Тялото
на
ръката Макар че формата
на
китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера.
Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
към текста >>
При разглеждане
на
ръката (
тялото
на
китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична.
Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти.
При разглеждане
на
ръката (
тялото
на
китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична.
Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите.
към текста >>
А високо електрическо напрежение в
тялото
обусловява по-голяма чувствителност.
В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце.
А високо електрическо напрежение в
тялото
обусловява по-голяма чувствителност.
Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек. При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера. И сигурно ръцете, които възбуждат любов, никога няма да бъдат корави и възлови, както и тези, които възбуждат антипатия, няма да бъдат меки и гладки.
към текста >>
Битие 1, 31.)
мислителят
в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината?
— Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“.
Битие 1, 31.)
мислителят
в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината?
Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени.
към текста >>
Три се наричат божествени: Ариес —
мислителят
, Таурус — думата, Гемини — духът.
Кой би могъл да намери причината на движението в самото движение! Но те дочуваха неговото туптене. И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в царството на духа. Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет. Набожните разбираха със сърцето си и украсяваха храмовете си със знаковете на животинския кръг, представлявайки възвисяването на духа по интуиция, по вътрешен напор на природата.
Три се наричат божествени: Ариес —
мислителят
, Таурус — думата, Гемини — духът.
Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света. Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга.
към текста >>
Горната част
на
тялото
— мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията.
Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа. Следващият по-нататък знак е този на Сагитариус, на стрелеца, изобразяван често като кентавър.
Горната част
на
тялото
— мисълта — е човешката част, долната — животинската, влеченията.
С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението. Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена.
към текста >>
Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия
на
сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата
на
едно невинно, девствено
тяло
.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия
на
сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата
на
едно невинно, девствено
тяло
.
Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата.
към текста >>
Действията
на
Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове
на
зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването
на
вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите
мисли
и постъпки, в процъвтяването и увяхването
на
природата.
Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
Действията
на
Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове
на
зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването
на
вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите
мисли
и постъпки, в процъвтяването и увяхването
на
природата.
Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения. Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на водата. Ние следователно имаме една тройка, която се връзва с една четворница (). Троицата представлява в своите три аспекта качествата: воля, любов, мъдрост, а четворницата символизира четирите елемента на древността или четирите възгледи за формите или агрегатите на материята (твърдо, течно, газ, етер). Астрологическата троица е 1) глава, 2) твърдо, 3) подвижно.
към текста >>
Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове
на
лъва (), в крилата
на
орела (), в
тялото
на
бика () и в главата
на
човека ().
Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието.
Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове
на
лъва (), в крилата
на
орела (), в
тялото
на
бика () и в главата
на
човека ().
Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°.
към текста >>
Дванадесетте знакове
на
зодиака можем да си
мислим
като различните главни фази
на
развитие у Логоса
на
нашата слънчева система и тези същите фази
на
развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека ().
Дванадесетте знакове
на
зодиака можем да си
мислим
като различните главни фази
на
развитие у Логоса
на
нашата слънчева система и тези същите фази
на
развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°. Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект).
към текста >>
духът, разумът, астралното
тяло
(
тялото
на
влеченията), материалното
тяло
.
Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp.
духът, разумът, астралното
тяло
(
тялото
на
влеченията), материалното
тяло
.
Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи. Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен.
към текста >>
Подвижните владеят
тялото
и сетивните органи.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята.
Подвижните владеят
тялото
и сетивните органи.
Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител).
към текста >>
Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото
тяло
.
Мнозинството от планетите в огнените знакове правят родения: положителен, енергичен, действащ, стремящ се напред, импулсивен. Повечето от планетите във въздушните знакове го правят: даровит, изтънчен, мислещ, фантазиращ, учтив, идеалист и често непостоянен. Повечето от планетите във водните знакове го правят: негативен, чувствителен, мечтателен, психичен, стеснителен, боязлив, романтичен, често и неподвижен. Повечето от планетите в земните знакове правят родения: способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив, резервиран. На първо место при разсъждението се вземат предвид асцендентът, слънцето, луната и владетеля на възходящия знак, наречен рожден заповедник (повелител).
Всеки знак се овладява от една планета, както се вижда от дадената по-горе таблица, и всеки знак владее определена част от човешкото
тяло
.
Всеки знак от 30° се разделя на равни части по 10°, наречени деканати. Първият, вторият и третият деканат на всеки знак имат същия владетел, както целия знак, но като съвладетел вторият и третият деканат имат владетелите на двата знака от същата група, напр. на , съвладетелят на втория деканат е владетелят на (на втория огнен знак), а за третия деканат владетелят на (на третия огнен знак) и т. н. Понеже тези съвладетели при преценката на асцендентите упражняват второстепенно влияние покрай действието на владетеля, необходимо е да поясним по-добре деканатите и техните съвладетели. Индийските астролози подразделят знаковете още на Двадасхамсахи, т. е.
към текста >>
Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото
тяло
се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът
на
добрите хора може да победи магнетизма
на
лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно.
Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото
тяло
се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът
на
добрите хора може да победи магнетизма
на
лошите.
Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>
Антоан заедно със слушателите си концентриран,
мислите
си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете
на
богомолците.
По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости.
Антоан заедно със слушателите си концентриран,
мислите
си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете
на
богомолците.
Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години. Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла.
към текста >>
„Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си
тяло
.
Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде.
„Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си
тяло
.
Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си!
към текста >>
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията
на
човешката душа Отражение
на
душевните вълнения върху
тялото
.
Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>
За обяснението
на
фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху
тялото
.
За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка.
За обяснението
на
фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху
тялото
.
Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени.
към текста >>
се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение
на
тялото
, по свежото лице, по запазената гладкост
на
кожата и първоначалната природна боя
на
косата и пр.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр.
се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение
на
тялото
, по свежото лице, по запазената гладкост
на
кожата и първоначалната природна боя
на
косата и пр.
се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“. Такива факти можем да намерим много в живота. От този род е и случаят с прогледалия слепец (кн.
към текста >>
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите
на
затворите, жилищата
на
служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните
мисли
на
един престъпник.
Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси. Чужденецът без много колебание и най-учтиво изпълни молбата ни, като разказа следното: „Ако някога сте се интересували по отблизо за Америка, името Аубърн не ще ви бъде непознато. В Съединените Щати това име означава приблизително същото, което е Шпилберг за Австрия. Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда.
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите
на
затворите, жилищата
на
служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните
мисли
на
един престъпник.
Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане.
към текста >>
Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват
на
болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като
мислили
вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение
на
плановете си за бягане.
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник. Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите.
Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват
на
болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като
мислили
вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение
на
плановете си за бягане.
Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота.
към текста >>
Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в
мисли
, аз отпуснах юздата
на
коня си, който пристъпяше полека.
Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда? Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго. Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша.
Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в
мисли
, аз отпуснах юздата
на
коня си, който пристъпяше полека.
Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна.
към текста >>
Постепенно си събрах
мислите
, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми.
Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна. Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани.
Постепенно си събрах
мислите
, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми.
Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мистицизъм:
Мисли
върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков 4.
Мистицизъм:
Мисли
върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение). 6. В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс.
към текста >>
Първият процес
на
прецеждането е подобен
на
желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен
на
мислите
, които се пораждат в ума и се подигат нагоре.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекчават почвата около тях, и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
Първият процес
на
прецеждането е подобен
на
желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен
на
мислите
, които се пораждат в ума и се подигат нагоре.
Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено.
към текста >>
При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета
на
новите
мисли
и желания.
Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет.
При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета
на
новите
мисли
и желания.
Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговори: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега, тия кости да се съберат.
към текста >>
Партията
на
заверниците почна да разпространява в народа слух, че Джета се намира под влиянието
на
сиромах-монах, че той
мисли
да премахне старите закони и свещените обичаи
на
страната и да въведе нова религия.
След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца. Това не се хареса на някои стари, приближени на баща му. Скоро се явиха някои недоволни от Джета, почнаха да осъждат неговите действия, макар справедливи и добри, ала не всякога съгласни с духа на старите царедворци и затуй не се харесваха от неговите министри. Джета си беше спокоен, и глухото роптание на придворните не го дразнеше. Скоро, при все това, се състави срещу него тайна завера, начело на която застана по-малкия брат на Джета.
Партията
на
заверниците почна да разпространява в народа слух, че Джета се намира под влиянието
на
сиромах-монах, че той
мисли
да премахне старите закони и свещените обичаи
на
страната и да въведе нова религия.
Джета знаеше за заверата, но туй го не вълнуваше. Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии. Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш?
към текста >>
Тоя убиец е прост фанатик,
помисли
Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа
на
престъпническия му опит, има добро намерение.
Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии. Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш? - Затуй, че смятах твоето управление опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи.
Тоя убиец е прост фанатик,
помисли
Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа
на
престъпническия му опит, има добро намерение.
Стражари, освободете го! “ Изумената стража изпълни заповедта. - А сега. каза Джета, оставете ме самичък с Арада. С безпокойствие и недоумение се отдалечиха приятели и слуги.
към текста >>
Мистицизъм * * *
Мисли
върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“
на
Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков.
Мистицизъм * * *
Мисли
върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“
на
Пол Верлен говори: „ .
. . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>
Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението
на
тялото
във време
на
спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист.
Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението
на
тялото
във време
на
спане.
За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>
За тази цел,
тялото
във време
на
спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг.
После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили.
За тази цел,
тялото
във време
на
спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг.
А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло.
към текста >>
Вторият период е от седмата до 14 година — период
на
развитието
на
етерното
тяло
.
За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие.
Вторият период е от седмата до 14 година — период
на
развитието
на
етерното
тяло
.
Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло. После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи.
към текста >>
Третият период е от 14 до 21 година — период
на
развитието
на
астралното
тяло
.
А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло.
Третият период е от 14 до 21 година — период
на
развитието
на
астралното
тяло
.
После иде периодът от 21 до 28 година за развитието тялото на „Аза“. По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода.
към текста >>
После иде периодът от 21 до 28 година за развитието
тялото
на
„Аза“.
Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година. Той е периодът на физическото развитие. Вторият период е от седмата до 14 година — период на развитието на етерното тяло. Третият период е от 14 до 21 година — период на развитието на астралното тяло.
После иде периодът от 21 до 28 година за развитието
тялото
на
„Аза“.
По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо.
към текста >>
Необходимо е да знае педагогът състоянието
на
физическото и
на
невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое
тяло
трябва да се възпитава и по какъв начин.
По-нататък има още периоди. Всички периоди са 7. Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо.
Необходимо е да знае педагогът състоянието
на
физическото и
на
невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое
тяло
трябва да се възпитава и по какъв начин.
Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.
към текста >>
Външните впечатления влияят върху физическото
тяло
през първите седем години, дават форма и строеж
на
органите, между които и
на
мозъка.
Последните периоди са по-големи. За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях.
Външните впечатления влияят върху физическото
тяло
през първите седем години, дават форма и строеж
на
органите, между които и
на
мозъка.
Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период.
към текста >>
Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж
на
етерното
тяло
между 7 и 14 година.
За нас в случая са най-важни първите няколко периода. Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка.
Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж
на
етерното
тяло
между 7 и 14 година.
А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия.
към текста >>
А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното
тяло
.
Сега, знанието на тези периоди е необходимо. Необходимо е да знае педагогът състоянието на физическото и на невидимите човешки тела през разните периоди, за да знае през кой период кое тяло трябва да се възпитава и по какъв начин. Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година.
А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното
тяло
.
Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения. Последният период има известна връзка с физическото тяло, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното тяло. Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове.
към текста >>
Последният период има известна връзка с физическото
тяло
, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното
тяло
.
Тези периоди не са отделни един от други: има една вътрешна връзка между тях. Външните впечатления влияят върху физическото тяло през първите седем години, дават форма и строеж на органите, между които и на мозъка. Също така външните впечатления влияят и дават форма и строеж на етерното тяло между 7 и 14 година. А между 14 и 21 година външните впечатления влияят и оформяват предимно астралното тяло. Вследствие на добри или лоши външни въздействия, физическото, етерното и астралното тела добиват правилен или неправилен строеж, и като последствие от това човек добива добри или лоши предразположения.
Последният период има известна връзка с физическото
тяло
, предпоследният — с етерното, а петият период има връзка с астралното
тяло
.
Ето защо предразположенията, добити през първия период — между раждането и седмата година — се проявяват най-пълно в последния период. Предразположенията, добити между 7 и 14 година най-пълно се проявяват в предпоследния период; и най-после, тези, добити през третия период, се проявяват най-пълно през петия. С други думи, ние посяваме през първите три периоди в детето, и посятото после дава своите плодове. Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни.
към текста >>
Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в
тялото
и душата си — трайни следи.
Значи, ние с въздействието върху детето и юношата до 21 година определяме в голяма степен цялото негово бъдеще. Ще вземем няколко примери: Нека кажем, че детето в първите периоди на своя живот е прекарало в една атмосфера на любов от страна на възпитателя и другите околни. Това дете ще се развива правилно. Не бойте се за бъдещето на това дете. То, като порасне, ще има сърцето на един идеалист.
Този, който е виждал любов около себе си в детинството, приема в себе си — в
тялото
и душата си — трайни следи.
И тези следи ще се проявяват в бъдеще, когато то порасне, като предразположения. Такова дете, като порасне, ще изпитва само тази любов към хората. То ще живее за една възвишена цял. Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка.
към текста >>
От горните два примера някой може да
помисли
, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието
на
детето.
Да вземем друг пример: ученикът е направил известна простъпка. Ако учителят го повика, почне да тропа с крак гневно и да му отправя оскърбителни епитети, ще се причини на ученика двойна вреда с това: 1) Не се постига пряката цял, именно да се научи ученикът да не повтаря тази простъпка. Напротив, сърцето на ученика още повече се ожесточава. 2) Мозъкът и душата на детето получават такива наклонности, че когато то възмъжее, ще прави същото, което е правил учителят спрямо него, т. е. то ще добие предразположение да се гневи, да оскърбява и пр.
От горните два примера някой може да
помисли
, че е важно да проявяваме любов и други добродетели само спрямо самото дете, като е съвсем безразлично, как се отнасяме към другите хора в присъствието
на
детето.
В същност, второто влияе толкоз върху детето, колкото и първото. Следователно, никаква нелюбовна или друга лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред детето! Напр., бащата или майката могат да бъдат много любезни към петгодишното си дете, обаче, каква полза от това, ако тя пред него се карат на слугата и даже го бият. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той на всека крачка псува, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени. Друг пример: слугинята казва на бащата, че някой чука на вратата и пита за него.
към текста >>
Ян Хус е бил изгорен жив за един висок идеал, с който той е
мислил
, че служи
на
човечеството.
Отговорът е този: любовта. Развитието, проявата на любовта е мисията на нашата земя. Самоотричането, работенето за благото на цялото човечество се явява като плод на любовта. Има една велика еволюционна стълба между човека и Бога. Човек може да вземе в един свой живот едно стъпало, може да вземе 10 стъпала, 40 стъпала по тази стълба.
Ян Хус е бил изгорен жив за един висок идеал, с който той е
мислил
, че служи
на
човечеството.
Той е бил изпълнен от любов към последното. С това Ян Хус е взел стотици стъпала изведнъж по тази стълба. Такива хора като Ян Хус са цветът, есенцията на човечеството. Казахме по-рано, че възпитателят трябва да се стреми да работи за по нататъшната еволюция на детето. Това той най-добре ще направи, като развие любовта у детето.
към текста >>
“ Някой може да
мисли
, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област.
казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“. За да може да изпълни учителят своята възвишена задача, той трябва да знае смисъла и целта на живота. Само така той ще може да съдейства за създаване от децата хора, пълни с възвишен идеализъм, борци за нов живот. По този въпрос ще се спра по-подробно в главата: „защо учителят трябва да знае окултизма?
“ Някой може да
мисли
, че може да си остане все .още „старият“ човек и пак да работи с успях във възпитателната област.
Това не е възможно, защото има невидимо общение между душа и душа. Особено детската душа не само слуша думите на учителя, но интуитивно чете в душата на своя учител като с отворена книга. Когато учителят говори на учениците за любов, за идеализъм и пр., обаче, когато това не иде от глъбините на сърцето, когато то е само движение на устните, тези думи не указват никакво влияние върху ученика, те са само празни звукове, които не ще размърдат нещо в глъбините на детската душа. Това, което казахме за учителя, се отнася еднакво и за родителите.1) Свободата на детето. Свободното възпитание — идеал на бъдещето училище.
към текста >>
Ние
мислим
, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме.
Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите. В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно.
Ние
мислим
, че всички други народи са шовинисти, но ние не сме.
И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно.
към текста >>
Въвеждането
на
трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото
тяло
, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището.
Въвеждането
на
трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото
тяло
, волята, характера, социалните чувства и пр.
Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр.
към текста >>
Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото
тяло
.
Същото се наблюдава и в другите страни. Така, в Англия в последните 20 години числото им се е почти утроило. В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“.
Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото
тяло
.
Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини.
към текста >>
Както физическото
тяло
, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна.
В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“. Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление.
Както физическото
тяло
, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна.
Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини. От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички.
към текста >>
За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо
тяло
; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили.
Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички. Причината на това е неудовлетворяването нуждите на духа. Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди. Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести.
За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо
тяло
; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили.
Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа. Ако той не знае човешкото естество, той ще мисли, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи. Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието.
към текста >>
Ако той не знае човешкото естество, той ще
мисли
, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи.
Всеки един, който престъпва мировите закони, наказва сам себе си. Умственият подем не може да причини никаква ненормалност в нервната система, ако той се придружаваше от също такова задоволяване на духовните човешки нужди, на неговите сърдечни нужди. Обръщане на погледа единствено към материалния свят, изгубване на себе си всред явленията на материалния свят, изгубване пред очи вечните духовни истини — това е причина на тези болести. За да разберем горкото, трябва да знаем, че човек не е само физическо тяло; в човека живеят велики духовни сили, божествени сили. Днешният педагог трябва да знае много добре човешкото естество, за да знае истинските нужди на човешката душа.
Ако той не знае човешкото естество, той ще
мисли
, че човешката душа ще може да се развива нормално, ако живее само с материалистични представи.
Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието. Нищо не влияе тъй. благотворно върху укрепването на нервната система, както духовните представи.
към текста >>
Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното
тяло
на
детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма.
да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие.
Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното
тяло
на
детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма.
Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма. Но някой може да запита: има ли още други основания, за да се запознаят учениците с духовните истини било в алегорична, било в научна форма? Има и други основания, но не би било тук мястото да говорим за тях. По тях те има специална глава към края на настоящата статия. Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини.
към текста >>
3) Толстой: „
Мисли
по възпитанието“.
Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32.
3) Толстой: „
Мисли
по възпитанието“.
4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос. 5) Д-р Цигелрот: „Нервозността в наше време, причини и средства за отстраняването и“. 6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III.
към текста >>
И видя той в същото време страшния звяр
на
страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото
тяло
на
пожеланията!.. .
В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
И видя той в същото време страшния звяр
на
страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото
тяло
на
пожеланията!.. .
И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда!
към текста >>
Ала за човека
на
скритата мъдрост той живее, говори, пее,
мисли
и се смей!
Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта! ... „И ако ти би имал усетите на съвършените, какъв свят от същества би изпъкнал пред тебе! .. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора!
Ала за човека
на
скритата мъдрост той живее, говори, пее,
мисли
и се смей!
“ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите. И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него! “ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“.
към текста >>
„Ти се боиш от него, защото
мислиш
, че твоето грубо физическо
тяло
е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан
на
преизподнята.
И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“.
„Ти се боиш от него, защото
мислиш
, че твоето грубо физическо
тяло
е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан
на
преизподнята.
Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината!
към текста >>
Всеки външен вид е знак
на
едно качество: всяка точка от повърхността
на
едно
тяло
показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“.
[Из моите записки]. Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VI.) VI. ОБЩИ ФОРМИ „Всичко в природата е отношение и хармония.
Всеки външен вид е знак
на
едно качество: всяка точка от повърхността
на
едно
тяло
показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“.
При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони.
към текста >>
Класиране
на
лицата Човешкото
тяло
, както показахме в гл.
Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони. Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл. III, и се е фамилиаризирал с нашата доктрина за темпераментите, изложени в гл. IV, ще бъде подготвен да се възползва от бележките, които следват.
Класиране
на
лицата Човешкото
тяло
, както показахме в гл.
II, се състои от три големи класи или системи на органи, всека от които има своя специална функция в общата икономия. Ние ги нарекохме: 1. Двигателна или механическа система; 2. Жизнена или хранителна система и 3. Умствена или нервна система, и доказахме, че всяка от тях, чрез своето превъзходство, определя един темперамент и една особено очертание.
към текста >>
Те са по-скоро хората
на
полето, отколкото
на
кабинета, хора, за които да се
мисли
и чувства, значи да се действа.
По-скоро здравина, отколкото деликатност, характеризира всички органи, които проявяват голяма сила и издръжливост. Да приповторим по-нататък, че хора с тази форма на лицето са обикновено силни, активни, енергични, лесно възбудими и притежават силно отбелязани характери. Те проявяват голяма способност и към схващане и към разбиране, възприемат и комбинират бързо много и различни впечатления и са способни да отиват далеч, като увличат със себе си и другите чрез потока на своето въображение и страсти. Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов. Те са признатите водители в сферите на активния живот.
Те са по-скоро хората
на
полето, отколкото
на
кабинета, хора, за които да се
мисли
и чувства, значи да се действа.
И те постигат своите успехи по-скоро с енергия и постоянство, отколкото чрез обмисленост и хитрина. Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари. Юлий Цезар, Оливер Кромуел и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице. Разбира се, споменатите черти се видоизменяват според пола, но се разпознават лесно както у мъжа, така у жената. Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг.
към текста >>
Както казахме в главата за темпераментите,
мислите
са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо.
Косата хубава, мека, не изобилна и обикновено светла. Шията тънка, гърдите по-скоро тесни, краищата малки и цялата фигура по-вече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Приложеният портрет на актрисата Рашел (фиг. 10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система.
Както казахме в главата за темпераментите,
мислите
са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо.
Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице. В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13.
към текста >>
В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие
на
мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка
на
тялото
.
10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице.
В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие
на
мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка
на
тялото
.
При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са. расли в сравнително невежество и под условия непригодни да предизвикат умствените качества към активност, но впоследствие, влезли в обществото на културни хора, техните челни органи се събуждат и развиват чрез възпитанието. Едно постепенно, но забележимо изменение става във външния вид на лицето, което разглеждахме.
към текста >>
Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части
на
тялото
, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие
на
изследваната част.
от съотношението на всички части —: Сключените вежди сочат волята, но при сплеснат нос имаме упоритост — инат — , при шилест нос. — хитрост, при прав нос — лиха воля при правилен нос — разумна проява на волята, при орлов нос — воля и страст, при овчи нос — непостоянна воля, при вирнат нос волята изчезва и пр. При това трябва да се съобразяваме дали веждите са гъсти, шилести, красиви и пр., дали е развита подкожната жила на челото над носа и какви и колко са чертите, образуващи се като се сбират веждите. Друг пример: Тънкият врат показва разстрой в гърдите, а дебелият — в пищев. система, но тънък или дебел врат физиогномията нарича несъразмерния.
Един човек може да има тънък врат и да е здрав в гърдите, стига само вратът да е съразмерен с другите части
на
тялото
, и такъв врат истинският физиогномик не би счел тънък; той ще схваща и ще цени всяко хармонично и дисхармонично,съразмерно и несъразмерно развитие
на
изследваната част.
Ето защо, повтарям: дилетантът ще намери в тия поговорки любопитна забава, но истинският физиогномик —предмет, чиято обоснова трябва да издири. * 1. — Висок ръст — сладка реч. Нисък ръст — додън зъл. Среден ръст — мил зналец.
към текста >>
Ако възелът, който съединява първия фаланг
на
пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в
мислите
, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг.
Гладките пръсти, т. е. тия, при които поменатите възли почти не се забелязват, винаги означават една по-голяма или по-малка дарба към изкуството, колкото и положителна и практично реална да е целта, към която нейния притежател се стреми. При възлите на пръстите преди всичко трябва да се внимава върху това, дали силно изпъкналия възел е на първата, т. е. вътрешната, или на втората, т. е. външната става.
Ако възелът, който съединява първия фаланг
на
пръста с втория, е силно изпъкнал, то това показва ред в
мислите
, а ако другият възел, тоя, който съединява втория с третия фаланг.
е силно изпъкнал, то това показва ред в материалните работи, любов към реда. (Фиг. 32, В 1 и В 2). Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното.
към текста >>
Средният фаланг
на
пръстите принадлежи
на
духовното,
на
абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до
тялото
на
ръката, принадлежи
на
материалното,
на
животинското.
Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“.
Средният фаланг
на
пръстите принадлежи
на
духовното,
на
абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до
тялото
на
ръката, принадлежи
на
материалното,
на
животинското.
Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг.
към текста >>
Техните
мисли
никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат.
Техните
мисли
никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане. Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини. Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа. Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип.
към текста >>
Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи
мисли
.
Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи
мисли
.
Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане. Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини. Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа. Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип. с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35).
към текста >>
един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган
на
тялото
, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение.
Палецът „Ако липсваха други доказателства, то палецът би ме убедил в съществуването на Бога“. — Нютон. Със своето особено положение палецът представлява характерното различие между животните от по-висшите и тия от по-низшите видове, които също показват едно разнообразно развитие .на предните крайници. Както по-висшето животно се различава от по-низшето чрез своята по-добре развита ръка, така и ние се различаваме от първите чрез развитието на палеца на нашата ръка. Както ръката без палеца би представлявала.
един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган
на
тялото
, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение.
Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята.
към текста >>
Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта
на
знака, която при раждането се издига
на
източния хоризонт, изобщо взето, определя формата
на
тялото
, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието
на
планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр.
Къс, твърде широк, почти объл нокътен фаланг, значи упоритост и по некога беснота. 4. Силно развит основен фаланг с къс нокътен и среден фаланг значи склонност към чувственост, излишества в половата любов и материализма. 5. Малък основен фаланг с добре развит нокътен и среден фаланг, значи надделяване на духовните и душевните сфери над чувствените влечения. (Следва). К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. VI).
Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта
на
знака, която при раждането се издига
на
източния хоризонт, изобщо взето, определя формата
на
тялото
, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието
на
планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр.
в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.
към текста >>
Изразът, че асцендентът определя формата
на
тялото
и общия вид
на
характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата
на
тялото
и душата представляват един рефлекс, отражение
на
цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част
на
някой знак е започнала да се качва.
Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера.
Изразът, че асцендентът определя формата
на
тялото
и общия вид
на
характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата
на
тялото
и душата представляват един рефлекс, отражение
на
цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част
на
някой знак е започнала да се качва.
Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така.
към текста >>
Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението
на
небето или с други думи действието
на
асцендентите върху
тялото
и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен
на
качването, е различно.
в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.
Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението
на
небето или с други думи действието
на
асцендентите върху
тялото
и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен
на
качването, е различно.
До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така. Това се забелязва сегиз-тогиз, когато се сравни характера и телесното устройство, такива каквито действителността ни ги представлява, с това, което би трябвало да бъдат, според подотдела на знака.
към текста >>
Знак
на
огъня ТИП: АНГЛИЧАНИН Ариес като асцендент : Крал Георг V, Кармен Силва, Ани Безант, Оливер Кромвел Чистият Ариес-тип има сухо, силно, мускулесто и жилаво
тяло
.
Паган казва в свое то астрологично съчинение „From Pioneer to Poet“, че много малко внимание се отдава на влиянието на М. С. Последните думи в края на всеки знак (в М. С. Десц. и Надир) съм заел в съкратен вид от поменатото съчинение. () АРИЕС — Овен Владетел ().
Знак
на
огъня ТИП: АНГЛИЧАНИН Ариес като асцендент : Крал Георг V, Кармен Силва, Ани Безант, Оливер Кромвел Чистият Ариес-тип има сухо, силно, мускулесто и жилаво
тяло
.
Шията е слаба, главата в челото, особено в слепите очи, широка. Това е така наречената клиновидна глава; косите и брадата тъмночерни, докато мустаците обикновено имат по светъл цвят. Жьлто-зелени и червени коси се срещат често под влиянието на Ариеса, особено когато неговия владетел Маре, се качва в асцендента. Същевременно, в такъв случай, на лицето се намира обикновено и една бразда. Цветът на кожата е бронзов, погледът остър.
към текста >>
Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи
на
тялото
и духа, — липсата
на
почивка.
Юпитер, Този знак управлява главата и лицето. Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е. една по-високолежаща област в Египет). Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа.
Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи
на
тялото
и духа, — липсата
на
почивка.
Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение. По тоя начин той ще придобие и телесно здраве. Нему е нужно движение всред природата в М. С. дава горещо желание за себепроявление. Той иска да бъде авангарда, водителят.
към текста >>
Дава низко, сбито, силно
тяло
, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан.
дава влечение към прогресивно мислене и непрекъснато променяне на становищата — следователно липса на постоянство. в I. С. Основната черта на характера е смелост, последствие от надежда,, което, обаче, понякога се изразява в безразсъдна дързост и нетърпеливост. () ТАУРУС —Телец Владетел . 3нак на земята ТИП: АМЕРИКАНЕЦ Като асцендент: Георг Вашингтон, Генерал Улис Грант.
Дава низко, сбито, силно
тяло
, дебел гръб, малък, прав нос с основата обикновено дълбоко врязан.
Крайниците са къси и силни, ръцете широки н тежки с къси пръсти. Рамената широки, косата гъста, често къдрава Челото е широко и обикновено низко, устните дебели, очите приятелски, тъмни и засенчени от гъсти вежди. Таурус управлява тила, врата и гръкляна. Качества на характера: себелюбие, устойчивост, които се израждат в педантизъм, фантазьорство и упоритост, когато намираме знака или неговата владетелка в дисхармония. В Таурус месецът има повишение.
към текста >>
Дава високо, право, слабо
тяло
, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос.
Духът е постоянен и неизменен. — Може би, даже упорит и неподатлив в I. C. Основната черга на характера е постоянство, твърдост и упоритост. () ГЕМИНИ—Близнеци Владетел . Знак на въздуха ТИП: БЕЛГИЕЦ Като асцендент: Рихард Вагнер, Лорд Тенисон, Данте, Бърнард Шоу.
Дава високо, право, слабо
тяло
, тясно лице, изкривен, остър,обикновено ястребов нос.
Поглед остър и проницателен, силен интелект, кафяви очи, тъмна коса. Бърз ход, при тичане силно си маха. ръцете. По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол.
към текста >>
Гемини обикновено е свързан със здраво
тяло
.
По-нискостоящият Близнец е твърде неспокоен, лукав, лъжлив и обстоятелствен, той мълчи само, когато му се затворят устата. Крайниците са. дълги, ръцете често къси и винаги в движение, даже и когато седи мирно на своя стол. Впрочем умствено, Гемини е също тъй подвижен както и физически. Този знак дава мъже на .науката и отлични оратори.
Гемини обикновено е свързан със здраво
тяло
.
Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект.
към текста >>
Плодовитост в
мислите
, често обаче липса
на
чувство за отговорност — за да го приложи
на
практика — и ветърничавост.
По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
Плодовитост в
мислите
, често обаче липса
на
чувство за отговорност — за да го приложи
на
практика — и ветърничавост.
в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления. () КАНЦЕР — Рак Владетел . Знак на водата ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец) Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П. Блаватска, Кайзер Вилхелм II, Емил Зола.
към текста >>
Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно
тяло
, чиято горна половина е по-добре развита от долната.
С.) могат да влияят върху външностьта и характера. Кайзер Вилхелм има и в М. С. (в ) и Зола , , , , всички в М. С. (в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера.
Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно
тяло
, чиято горна половина е по-добре развита от долната.
Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен.
към текста >>
Тялото
изобщо прави женствено впечатление.
(в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера. Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни.
Тялото
изобщо прави женствено впечатление.
Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице. Той е непостоянен в тая, както и в някои други области и това прави живота му понякога особено тежък в някои работи, обаче, Ракът е твърде постоянен именно — по отношение своите идеали, — в каквото и направление да са, той ги следва с голяма енергия, ракът държи здраво това, което улови. Той е подложен на често меняващи се душевни възбуждения.
към текста >>
Тяло
най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита.
в I. С. Основната черта на характера е търпение, което в своите най-висши прояви носи в себе си необикновена способност за приспособление към околната среда и настойчиви стремежи. () ЛЕО — Лъв Владетел . Знак на огъня ТИП: ФРАНЦУЗИН като асцендент: Бисмарк, Крал Георги гръцки, П. Морган, Аделина Пати.
Тяло
най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита.
Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
към текста >>
Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво
тяло
, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
Тяло най-често голямо, с широки рамене, добре сложено, горната част по-силно развита. Косата обикновено руса, понякога червеникава, очите големи, лицето длъгнесто, розова кожа и често издадена брада. Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества.
Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво
тяло
, както овенът, но о по-добре сложена стойка.
Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето. Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през . По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване.
към текста >>
Слънцето тук е единственият владетел; вторият прибавя и влиянието
на
Юпитера (), действа експанзивно върху
тялото
и същевременно възбужда влечението към религия и философия.
По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване. Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака , поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята. Първият деканат дава най-чистият Лео-тип.
Слънцето тук е единственият владетел; вторият прибавя и влиянието
на
Юпитера (), действа експанзивно върху
тялото
и същевременно възбужда влечението към религия и философия.
Третият деканат има за съвладетел Марс (). с което благоприятно се повлиява интелектуалната страна на характера. Лъвовият тип трябва да се научи да надвива своята суетност и да опита да живее в хармония със своите околни. в М. С. дава стремеж да остави само своята светлина да свети и да затъмни тая на другите, — и с това да служат на Бога Същевременно има желание за слава и чест, понякога и противоположното на това, именно — желание да бъде ласкан и хвален.
към текста >>
Хората от тоя тип обикновено имат средно развито
тяло
, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа.
онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас. Същото предание, с други имена, се среща в повечето религии. Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак.
Хората от тоя тип обикновено имат средно развито
тяло
, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа.
Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера.
към текста >>
Тялото
високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи.
Мистичната символика на тоя знак е, че в Либра, знакът на везните, душата бива претеглена: тя натегва и потиска низшата природа, докато последната бъде надвита. Тук душата намира своето равновесие чрез потискането на низшата природа ( , владетелка). Сатурн в този знак е повишен, с други думи, поради влиянието на Сатурн, по-низшата Венера бива поставена над . Стане ли това, явява се посвещението, интуицията, т. е. събраните в по-раншните животи знания се събуждат.
Тялото
високо, слабо, добре сложено, косата обикновено тъмна, очите кафяви, но под този знак се срещат и мнозина с руса коса и сини очи.
Косът е прав, челото над веждите силно изпъкнало. Изразът на очите честен, откровен. Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен. Волята слаба, поради което хората от тоя тип силно се влияят от обстоятелствата и външните влияния. Той често е роб на своите чувства и прищевки.
към текста >>
Тялото
често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто.
Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг. Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия.
Тялото
често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто.
Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент.
към текста >>
ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво
тяло
, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък.
Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят. в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока. () САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня.
ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво
тяло
, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък.
Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост.
към текста >>
Интелектът е добър и въпреки, че той не може да
мисли
бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания.
Знак на земята ТИП: БЪЛГАРИН Като асцендент: Роберт Шуман, Багаван Даг, Гладстон, Микеланджело. Дава средно развито телосложение с умен философски дух. Нос и брада дълги. Красиви физиономии под Каприкорнуса се случват рядко. Този знак дава голяма издръжливост, поради което роденият под него обикновено постига целта, която си е поставил, въпреки, че има да се бори с всевъзможни мъчнотии.
Интелектът е добър и въпреки, че той не може да
мисли
бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания.
Той рядко е повърхностен, обикновено сериозен и замислен. Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни. Този знак създава много велики духове, особено в политическото поприще. Тяхното вродено влечение ги кара да искат едно по-високо положение и със своята издръжливост, дипломатическа ловкост и такт, обикновено достигат своята цел и желания, — въпреки може би след дълъг и упорит труд. Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа.
към текста >>
Дава низко, месесто
тяло
, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния.
Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации. () ПИСЦЕС — Риби. Владетел и . Знак на водата ТИП: ПОРТУГАЛЕЦ Като асцендент: Кралица Вилхелмина ( в асц. в ), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих.
Дава низко, месесто
тяло
, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния.
Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
към текста >>
Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено
тяло
; вторият има за съвладетел месеца () и третият ().
Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.
Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено
тяло
; вторият има за съвладетел месеца () и третият ().
Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит.
към текста >>
Чувствителното место
на
тялото
са краката.
Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни.
Чувствителното место
на
тялото
са краката.
Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената.
към текста >>
Въпреки че
тялото
на
хората от тоя тип е слабо,
на
помощ идва хармоничната природа
на
индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве.
На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката. Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче.
Въпреки че
тялото
на
хората от тоя тип е слабо,
на
помощ идва хармоничната природа
на
индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве.
У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик. в десц.
към текста >>
И колкото повече човек
мисли
за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес
на
света е работа
на
твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос.
Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена. Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята. Това количество е преценено чрез пряко наблюдение. (Из „Zentralblatt für Okkultismus“). ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле Лекарят Парацелзус Укрепените в засада сили на консервативното правоверие са толкова големи, че по некога човек се изкушава да се чуди, как така светът се върти, как успява стремителното движение на прогреса и побеждава толкова много назадничави тенденции, предразсъдъци и връзки със стереотипните условия на деня!
И колкото повече човек
мисли
за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес
на
света е работа
на
твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос.
Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
към текста >>
Това изглеждаше за тогавашните
мислители
и философи да е триумфа
на
екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е.
Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим. Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда.
Това изглеждаше за тогавашните
мислители
и философи да е триумфа
на
екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е.
победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн.
към текста >>
победа,
на
късо казано,
на
тялото
над душата.
Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога. Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е.
победа,
на
късо казано,
на
тялото
над душата.
Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос.
към текста >>
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията
на
веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално
тяло
, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела
на
мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба
на
духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус.
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията
на
веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално
тяло
, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела
на
мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба
на
духовни сили за въздействие върху външната природа.
Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>
1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в
тялото
, и как стои всеки от тях по отношение
на
човека.
Цялата земя е свързана в едно, и животът, който минава през телата на човеците, минава също така и през телата на минералите. Парацелзус не можеше да търпи ония, които учеха за панацеята (вселечебното лекарство), която щеше да излекува всички болести. Той ги описваше, като ги сравняваше с „хора, които яздеха всички коне с едно седло“, и които принасяха повече зло, нежели добро. Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар.
1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в
тялото
, и как стои всеки от тях по отношение
на
човека.
2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности. 5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган.
към текста >>
4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта
на
всички членове
на
тялото
, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.
Той поддържаше, че лекарят трябва да познава болните и всичко, което се отнася до състоянието им, тъй както „един дърводелец познава дървото, което обработва“. Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно.
4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта
на
всички членове
на
тялото
, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.
5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia.
към текста >>
5) Той трябва дт знае местото
на
всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина
на
тялото
и всичко за вътрешностите (червата).
Парацелзус споменува шест качества, които са необходими за практическия лекар. 1) Всеки лекар, казва той, трябва да знае колко вида тъкани има в тялото, и как стои всеки от тях по отношение на човека. 2) Той трябва да знае всичките кости, какви са ребрата и техните обвивки, различието помежду им, отношението им едно към друго и съчленението им. 3) Той трябва да знае всичките кръвни съсъди, нервите, хрущялите и как се държат заедно. 4) Той трябва да знае дължината,' числото, формата, състоянието и цельта на всички членове на тялото, особената им плът, костният мозък и всички други подробности.
5) Той трябва дт знае местото
на
всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина
на
тялото
и всичко за вътрешностите (червата).
6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние.
към текста >>
„Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото
тяло
изпраща целителното си влияние.
5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia.
„Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото
тяло
изпраща целителното си влияние.
Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото.
към текста >>
Както във видимото
тяло
има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото
тяло
, които могат да сторят чудеса“.
6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние.
Както във видимото
тяло
има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото
тяло
, които могат да сторят чудеса“.
За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може.
към текста >>
„Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото
тяло
.
Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер. За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус. Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите.
„Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото
тяло
.
Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Астрология: влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера.
Астрологическа хирогномия на пръстите. II. Типове ръце: а) елементарна ръка. б) моторна ръка. в) чувствена ръка и г) психическа ръка със 7 фигури. 10. К. А. Либра.
Астрология: влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера.
Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия.
към текста >>
А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство
на
мировата любов, без което е
немислим
никакъв смислен живот
на
земята и никакво развитие.
Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство.
А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство
на
мировата любов, без което е
немислим
никакъв смислен живот
на
земята и никакво развитие.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ!
към текста >>
Стрелите
на
тъмно-червените гневни
мисли
се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми.
Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия.
Стрелите
на
тъмно-червените гневни
мисли
се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми.
И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3].
към текста >>
* Удивен и смутен бе той, изгуби сън и
мисли
рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома.
* Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор.
* Удивен и смутен бе той, изгуби сън и
мисли
рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома.
* Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ. той викаше я със страстен зов: „ела, премиличко дете, я вслушай се във туй сърце, за теб горещо от любов“. * Във миг дойде посланик свет, спомни й Божият завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба.
към текста >>
Вие можете да
помислите
, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък.
Вие можете да
помислите
, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
Веднъж, когато бях в Калифорния, в Сан Франциско, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма. Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай!
към текста >>
Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в
тялото
и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби
на
звука.
Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно.
Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в
тялото
и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби
на
звука.
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове.
към текста >>
Фабулата
на
тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в
тялото
си цели векове.
Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов.
Фабулата
на
тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в
тялото
си цели векове.
като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него.
към текста >>
Той не може да се избави от бремето
на
тялото
си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие.
Той не може да се избави от бремето
на
тялото
си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
към текста >>
Освен вашето плътно физическо
тяло
, вие имате и по-тънко
тяло
, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните
на
по-плътната физическа материя.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея!
Освен вашето плътно физическо
тяло
, вие имате и по-тънко
тяло
, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните
на
по-плътната физическа материя.
В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж.
към текста >>
В състава
на
това по-тънко
тяло
влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние
на
физическата материя.
Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
В състава
на
това по-тънко
тяло
влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние
на
физическата материя.
Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап.
към текста >>
Както съществува съответственост между трептенията
на
материята и промените в съзнанието, така и трептенията
на
по-тънкото
тяло
извикват изменение в съзнанието
на
слушателите, благодарение
на
които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката.
Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов.
Както съществува съответственост между трептенията
на
материята и промените в съзнанието, така и трептенията
на
по-тънкото
тяло
извикват изменение в съзнанието
на
слушателите, благодарение
на
които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката.
Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“.
към текста >>
музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици
на
материята, която съставлява тънкото
тяло
, тогава когато
на
единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици.
Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап.
музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици
на
материята, която съставлява тънкото
тяло
, тогава когато
на
единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици.
Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“. В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота.
към текста >>
Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията
на
тънкото
тяло
.
В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота. Вън от ухото и вътре в него, това са трептения, движение на материята.
Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията
на
тънкото
тяло
.
Вслушайте се в сцената, когато въз-духът почва да минава през нейния отвор, вие от начало слушате като че ли духане на въздуха. С ускоряване въртенето на диска те се съединяват в низка нота. Съответно ускоряването въртенето на диска, нотата става все по-висока и по-висока и накрай дохожда до най високия и най-тънък звук. Със следващото ускорение на въртенето настъпва тишина, тъй като слухът е изгубил вече способността да възприема колебанията. Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата.
към текста >>
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа
на
по-тънките частици
на
тънкото
тяло
, тогава когато по-масивната хармония действа
на
по-грубите негови частици.
Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата. Заедно с ускорение движението на диска се увеличават се в по-голямо количество колебанията в секунда, и по такъв начин нотата става все по-висока и по-висока, до като не премине в безмълвие. Защо в безмълвие ? Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа
на
по-тънките частици
на
тънкото
тяло
, тогава когато по-масивната хармония действа
на
по-грубите негови частици.
Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
към текста >>
Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното
тяло
на
човека и тогава човек, като се възнесе
на
крилата
на
музикалните трептения, може да достигне прага
на
духовния свят.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати.
Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното
тяло
на
човека и тогава човек, като се възнесе
на
крилата
на
музикалните трептения, може да достигне прага
на
духовния свят.
По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>
Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща
на
индуската музика, която разполага към висши форми
на
медитация, когато звуците
на
музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска
тялото
във вълните
на
мелодията, преминава във висшите области.
Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа.
Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща
на
индуската музика, която разполага към висши форми
на
медитация, когато звуците
на
музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска
тялото
във вълните
на
мелодията, преминава във висшите области.
Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения.
към текста >>
Религиозната музика пречи
на
тези изменения
на
съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното
тяло
и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения
на
музиката.
Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него.
Религиозната музика пречи
на
тези изменения
на
съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното
тяло
и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения
на
музиката.
Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие.
към текста >>
Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав
на
тялото
постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта
на
съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката.
Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав
на
тялото
постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта
на
съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота.
към текста >>
По такъв начин музиката може да съдейства
на
това, щото вибрациите
на
менталното
тяло
да помагат за устойчивостта
на
съзнанието.
И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
По такъв начин музиката може да съдейства
на
това, щото вибрациите
на
менталното
тяло
да помагат за устойчивостта
на
съзнанието.
По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата.
към текста >>
Когато тънкото
тяло
вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието
на
Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея.
По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата.
Когато тънкото
тяло
вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието
на
Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея.
Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида.
към текста >>
Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите
на
нашето висше
тяло
.
Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида.
Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите
на
нашето висше
тяло
.
От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
към текста >>
То може да бъде заглушено от дисхармонията
на
страстите, може да потъне във вихъра
на
бурните, нестройни
мисли
, но при все това то вечно звучи в дълбочината
на
нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота.
От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
То може да бъде заглушено от дисхармонията
на
страстите, може да потъне във вихъра
на
бурните, нестройни
мисли
, но при все това то вечно звучи в дълбочината
на
нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота.
Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси. Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I.
към текста >>
Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите
на
чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите
помисли
и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат
мисли
, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази.
От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение.
Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите
на
чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите
помисли
и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат
мисли
, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази.
Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл. Да се повърнем отново към гореказаната фраза. Там твърде силно се набляга върху обстоятелството, че „в Бога се заключава не той сам, а неговото основание“. Това е един много правилен възглед от метафизична гледна точка.
към текста >>
По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината
на
битието и можем да я
мислим
сравнително по ясно, открояваща се в мъглите
на
незнанието.
Под понятието „Бог“ обикновено ние разбираме продукта на известни безначални основания. Основата на такова взрение се крие в догмите на християнството за приемане на съществуването на персонален Бог. Средновековните схоластици в продължение на дълги епохи, с тънки извъртвания, са се старали по некакъв начин да слеят личният Бог с неговите основания. Но това се указа невъзможно. Именно затова и Бьоме, като говори за Бога, казва, че в него не трябва да заключаваме продукта на основанията, а самите основания.
По тоя начин ние достигаме до абсолютната истина, която се крие в първопричината
на
битието и можем да я
мислим
сравнително по ясно, открояваща се в мъглите
на
незнанието.
Защото мисленето е една от низшите прояви на вечното битие, което само чрез пряко единение и съзерцание, в време на екстаз, може да бъде познато в своята пълнота. Взрението на Бьоме по тоя въпрос извънредно много се приближава до взрението на браминистите. И те говорят, че Брама е само едно основание на всичко съществуващо и отричат в него проявената личност. В модерната теософия твърде често се говори за двете най-висши сфери, недостъпни за земното разбиране. Горната от тях аз мисля, че Бьоме би нарекъл „непроявен Брама“, основанието само по себе си — истинския Бог, а долната е може-би Върховната Мисъл, която управлява вселената, проявата вън от основанията.
към текста >>
За него загадъчните
мисли
на
мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата
на
Сахара пътник.
Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на идеите, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са идеите. И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената. Тогава ние съвършено ясно бихме могли да проникнем в много от тайните на непознаваемото, скрити в тъмнината на незнанието. Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя. по който върви през своя живот.
За него загадъчните
мисли
на
мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата
на
Сахара пътник.
А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието.
към текста >>
Нали заедно с годините
тялото
се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица?
Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад?
Нали заедно с годините
тялото
се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица?
Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята.
към текста >>
Нека
тялото
се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън
на
ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата.
Нека
тялото
се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън
на
ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
към текста >>
Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни
мисли
.
Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата.
Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни
мисли
.
Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок). Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и кръстосаното опрашване на цветовете. 16. Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris).
към текста >>
до освобождението
на
астралното
тяло
от своята защитна обвивка.
Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е.
до освобождението
на
астралното
тяло
от своята защитна обвивка.
Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците.
към текста >>
Трябва да се има пред вид, че седалището
на
естетичните чувства е етерното
тяло
, а последното се освобождава от своята защитна обвивка
на
7-та година и се развива интензивно до 14-та година.
Някои педагози с на мнение, че класната стая трябва да представлява 4 голи стени, за да не се отвлича вниманието на ученика. Когато обучението е поставено на фалшиви основи, както е в днешното училище, и това няма да помогне. В новото училище вниманието и интересът на ученика ще бъдат гарантирани чрез новите методи, за които става дума по-рано. Тъй че в новото училище няма нужда чрез изкуствени средства да възбужда вниманието на ученика. Освен чрез рисуване, музика, поезия и пр., естетичните чувства на децата трябва да се развиват чрез по-голямо общение с природата.
Трябва да се има пред вид, че седалището
на
естетичните чувства е етерното
тяло
, а последното се освобождава от своята защитна обвивка
на
7-та година и се развива интензивно до 14-та година.
Поради това, детето непременно трябва между 7. и 14. година да получи едно добро естетично възпитание. По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон.
към текста >>
Както
тялото
има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост?
Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа.
Както
тялото
има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост?
Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра. Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки. Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите мисли, думи и дела. От там е връзката между религията и морала.
към текста >>
Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите
мисли
, думи и дела.
Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост? Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра. Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки.
Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите
мисли
, думи и дела.
От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа. Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и мисли, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки. Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето?
към текста >>
Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и
мисли
, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки.
Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки. Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите мисли, думи и дела. От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа.
Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и
мисли
, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки.
Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето? Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7. и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило.
към текста >>
Седалище
на
религиозното чувство е етерното
тяло
, а знаем, че периодът за развитието
на
етерното
тяло
е между 7.
От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа. Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и мисли, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки. Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето?
Седалище
на
религиозното чувство е етерното
тяло
, а знаем, че периодът за развитието
на
етерното
тяло
е между 7.
и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило. И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа.
към текста >>
година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното
тяло
.
Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7. и 14.
година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното
тяло
.
Ето защо голям грях правим спрямо детето, ако пропуснем този период. Тези, които въстават против религиозното възпитание, трябва да се извиняват по две причини: 1) Те правят това поради незнание, понеже не знаят нуждите на детето. Те не знаят, че детето има и невидимо естество. Те не познават човешкото естество, и затова именно не могат да знаят неговите нужди. Те, като изхождат От материалистичното разбиране на света, мислят, че душата е само функция на мозъка и нищо повече.
към текста >>
Няколко закони за силата и хубостта Нашите
мисли
дават форма
на
лицето и обуславят индивидуалните му особености.
безсилни“2) (Следва). ________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд.
Няколко закони за силата и хубостта Нашите
мисли
дават форма
на
лицето и обуславят индивидуалните му особености.
Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух.
към текста >>
Нашите
мисли
определят жестовете, държането, стоежа и формата
на
цялото
тяло
.
________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености.
Нашите
мисли
определят жестовете, държането, стоежа и формата
на
цялото
тяло
.
Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства.
към текста >>
Тези закони зависят напълно от състоянието
на
духа или, с други думи, От качеството
на
мислите
, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас.
IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични.
Тези закони зависят напълно от състоянието
на
духа или, с други думи, От качеството
на
мислите
, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас.
Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно.
към текста >>
Всеки признак
на
упадък в едно човешко
тяло
, всека форма
на
слабост, всичко, което ни отблъсва От личността
на
некого, се корени в доминиращото настроение
на
неговия дух.
Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари.
Всеки признак
на
упадък в едно човешко
тяло
, всека форма
на
слабост, всичко, което ни отблъсва От личността
на
некого, се корени в доминиращото настроение
на
неговия дух.
Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
към текста >>
Тялото
е живата дреха, а същевременно и инструмент
на
духа.
Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно.
Тялото
е живата дреха, а същевременно и инструмент
на
духа.
На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност.
към текста >>
На
много поколения преди нас е втълпено и от време
на
време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето
тяло
след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването
на
годините да пресъхва и изветря.
Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа.
На
много поколения преди нас е втълпено и от време
на
време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето
тяло
след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването
на
годините да пресъхва и изветря.
Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги?
към текста >>
Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави
на
това, няма сила да възроди
тялото
, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави
на
това, няма сила да възроди
тялото
, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ?
към текста >>
Нашата възраст е два вида: възрастта
на
тялото
ни и тази
на
духа ни.
Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др.
Нашата възраст е два вида: възрастта
на
тялото
ни и тази
на
духа ни.
Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите.
към текста >>
А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме)
тялото
си из жизнените елементи.
Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи.
А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме)
тялото
си из жизнените елементи.
Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът.
към текста >>
Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее
тялото
, да го направлява и оформява по своята воля.
И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи.
Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее
тялото
, да го направлява и оформява по своята воля.
Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера.
към текста >>
Тази магическа сила са нашите
мисли
.
И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване.
Тази магическа сила са нашите
мисли
.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
към текста >>
Мислите
непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма
на
жестовете, който ритъм произтича от същината
на
характера.
Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът.
Мислите
непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма
на
жестовете, който ритъм произтича от същината
на
характера.
Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност.
към текста >>
Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин
на
говорене, както и колебливо движение
на
тялото
, и ако това трае дълго, неговото
тяло
става тромаво, обезформено и неприятно.
Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия.
Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин
на
говорене, както и колебливо движение
на
тялото
, и ако това трае дълго, неговото
тяло
става тромаво, обезформено и неприятно.
Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
към текста >>
Членовете
на
тялото
са като буквите
на
едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Членовете
на
тялото
са като буквите
на
едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним.
към текста >>
Всеки ден ние се стилизираме в една сфера
на
съществуване, всеки ден ние се
мислим
в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава
на
тялото
,
на
маската
на
гази роля, преобладаващи черти.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Всеки ден ние се стилизираме в една сфера
на
съществуване, всеки ден ние се
мислим
в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава
на
тялото
,
на
маската
на
гази роля, преобладаващи черти.
Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова.
към текста >>
Кой го
мисли
за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род!
Кой го
мисли
за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото.
към текста >>
Ако преобладаващият израз
на
лицето е една гримаса, тогава и
мислите
гримасират зад челото.
Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато.
Ако преобладаващият израз
на
лицето е една гримаса, тогава и
мислите
гримасират зад челото.
Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
към текста >>
Ако ъглите
на
устата са спуснати надолу, тогава и
мислите
, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати.
Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото.
Ако ъглите
на
устата са спуснати надолу, тогава и
мислите
, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати.
Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво.
към текста >>
Настроението
на
бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари
тялото
, навежда рамената напред.
Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление.
Настроението
на
бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари
тялото
, навежда рамената напред.
Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
към текста >>
Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел,
на
която в момента посвещава
тялото
си, своя духовен инструмент.
„ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред.
Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел,
на
която в момента посвещава
тялото
си, своя духовен инструмент.
Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож.
към текста >>
Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар
на
тялото
и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент.
Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар
на
тялото
и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили.
към текста >>
Винаги, когато
помислим
, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера
на
мислите
, които сме отправили.
Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож.
Винаги, когато
помислим
, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера
на
мислите
, които сме отправили.
Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух.
към текста >>
Който обича да
мисли
за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи
на
такава сила.
Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ.
Който обича да
мисли
за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи
на
такава сила.
Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране. Каквото най-много мислим, това и ще бъдем! Вие казвате: „не“!
към текста >>
Каквото най-много
мислим
, това и ще бъдем!
Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране.
Каквото най-много
мислим
, това и ще бъдем!
Вие казвате: „не“! Но вашите пациенти не мислят: „аз съм силен“, а „колко съм зле! “ Вашите диспептици (страдащите от трудно храносмилане) не казват: „аз не мога вече нищо да понасям! “ Те действително и не могат да кажат това, по тази именно причина! — Ние се грижим за нашите болести, а не за самите нас, ние искаме да видим нашите страдания погалени.
към текста >>
Кръвното родство може да възбуди, но може и да не възбуди тази атмосфера, Ако един работник или занаятчия, чиито
мисли
едва минават зад малкия кръг
на
всекидневния живот, бъде принуден да се намира в общение изключително с учени и философи, без да може да види един човек от своето ниво, този човек ще стане меланхоличен, ще се чувства угнетен и здравето му ще страда.
Но леността!!.. * * * Кои са нашите роднини? Мъже или жени, които изпускат същия духовен етер като нас, които имат същите импулси, същите копнежи и аспирации, не винаги са спрямо нас в положението на родители, братя или сестри, или други кръвни роднини. От това и от лошия обичай, кръвни роднини да живеят съвместно, произтичат неизмерими вреди и злини. Никой не може да живее, здрав и щастлив, макар и с хора, които имат същата мисловна атмосфера (едно материално лъчеизпускане, което излиза от тях).
Кръвното родство може да възбуди, но може и да не възбуди тази атмосфера, Ако един работник или занаятчия, чиито
мисли
едва минават зад малкия кръг
на
всекидневния живот, бъде принуден да се намира в общение изключително с учени и философи, без да може да види един човек от своето ниво, този човек ще стане меланхоличен, ще се чувства угнетен и здравето му ще страда.
Същият закон важи и когато един висш интелект бъде осъден да преживява в просто общество. В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство.
към текста >>
Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би
летяло
тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години.
В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй.
Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би
летяло
тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години.
Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден. Духовен живот от всека степен, всеки строй на мислите, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко. Кръвното родство има много малко общо с такава психична размяна!
към текста >>
Духовен живот от всека степен, всеки строй
на
мислите
, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко.
Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден.
Духовен живот от всека степен, всеки строй
на
мислите
, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко.
Кръвното родство има много малко общо с такава психична размяна! Чрез връзките на роднинството се упражнява доста много несъзнателна тирания. Възрастните деца по некога определят мислено за своите бащи и майки такива места в живота, които те може да са наклони да заемат, а може и не. По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“.
към текста >>
Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от
мисли
, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат.
Възрастните деца по некога определят мислено за своите бащи и майки такива места в живота, които те може да са наклони да заемат, а може и не. По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“. — „Мама нема пак да иска да бъде въвлечена в нашия весел живот, тя по-добре ще остане в къщи, за да наглежда децата“. Или: „време е вече татко да се оттегли от работа“.
Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от
мисли
, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат.
Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“. Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“.
към текста >>
Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила
на
това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо
на
онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход
на
мислите
, който подкрепя това, гласи: „в хода
на
природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото
на
другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време
на
болести или при други семейни събития“.
По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“. — „Мама нема пак да иска да бъде въвлечена в нашия весел живот, тя по-добре ще остане в къщи, за да наглежда децата“. Или: „време е вече татко да се оттегли от работа“. Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат.
Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила
на
това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо
на
онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход
на
мислите
, който подкрепя това, гласи: „в хода
на
природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото
на
другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време
на
болести или при други семейни събития“.
Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“. Има много услуги, които в такива случаи несъзнателно по-вече са изискани, отколкото измолени.
към текста >>
Той облича и храни
тялото
, но не и душата, която обитава в
тялото
, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне.
Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време.
Той облича и храни
тялото
, но не и душата, която обитава в
тялото
, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне.
Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните!
към текста >>
На
получателя се изпраща един лош ток от
мисли
,
на
който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго.
Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя.
На
получателя се изпраща един лош ток от
мисли
,
на
който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго.
Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов.
към текста >>
“ Майката би трябвало много да
мисли
, какво ще стане и със самата нея!
Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена!
“ Майката би трябвало много да
мисли
, какво ще стане и със самата нея!
Ако нейното растене в мъдрост и култура бъде спънато, ще се спъне и растенето на нейните деца. Истинската майка винаги ще се стреми да бъде почитана и обичана от децата си. Обаче, на почит и респект ще се радва само онази жена, която високо, силно и свободно си извоюва в живота своето място и неуморно се стреми все напред към по нататъшни цели! От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми. По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях.
към текста >>
Той поглъща толкова много от чуждите
мисли
около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично
на
нямата воля
на
околната среда.
Обаче, на почит и респект ще се радва само онази жена, която високо, силно и свободно си извоюва в живота своето място и неуморно се стреми все напред към по нататъшни цели! От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми. По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях. Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение.
Той поглъща толкова много от чуждите
мисли
около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично
на
нямата воля
на
околната среда.
Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан. Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи.
към текста >>
Това е често влиянието
на
мислите
на
възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители.
По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях. Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение. Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан.
Това е често влиянието
на
мислите
на
възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители.
Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление. Той действа денонощно.
към текста >>
Често бащата
мисли
, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него.
„Нали човек трябва да обича децата си повече от всичко? “ Думата „трябва“ е чужда за същината на любовта. Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо!
Често бащата
мисли
, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него.
Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят.
към текста >>
Наистина, над
тялото
и над душата
на
детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията
на
живота.
Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо! Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания.
Наистина, над
тялото
и над душата
на
детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията
на
живота.
След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението.
към текста >>
Тя помага
на
децата си: да направят от нея една уморена и лишена от
мисли
стара жена!
А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие. Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни. Но майката, която си налага жертви, която се изтощава продължително, се лишава от новия живот, който я очаква, когато рожбата стане способна да лети.
Тя помага
на
децата си: да направят от нея една уморена и лишена от
мисли
стара жена!
Може би, ще ми се възрази: „ако се последват тази съвети, улиците скоро ще се изпълнят с безпомощни деца, които са неспособни да се грижат за себе си! “ Да, не са ли сега улиците пълни с безпомощни деца? Не напускат ли хиляди деца родителската къща много късно, без да имат сила за самосъхранение и после изкарват прехраната си само чрез най-низката работа с мизерна заплата? Тази низка и изтощителна работа не ги ли отрязва преждевременно от по-висшето в живота? Има хиляди дъщери, на които родителите не позволяват да влязат в света.
към текста >>
Тя е науката
на
съществуването, организацията и начинът
на
действието
на
ума, както е въплътен, и отношението му чрез
тялото
към всичко, което съществува.
VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство.
Тя е науката
на
съществуването, организацията и начинът
на
действието
на
ума, както е въплътен, и отношението му чрез
тялото
към всичко, което съществува.
Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент.
към текста >>
Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от
тялото
в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности
на
всеки индивид.
Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство.
Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от
тялото
в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности
на
всеки индивид.
Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият. Това е важно при избора на един ученик за некой занаят, на слуга, на чиновник, на адвокат, помощник или съветник от какъвто вид и да било: този, който упражнява френологическото изкуство, ще избере от двама или повече души онзи индивид, който има най-голяма глава, като се има пред вид, обаче, че другите условия, като качество, форма и пр., са еднакви във всичките индивиди, от които правим избор. При прилагането на това правило случват се понякога и погрешки, но при дългото му употребление то ще се намери за много по-сигурно средство от всяко друго.
към текста >>
Влиянието
на
тялото
върху мозъка. 7.
Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4.
Влиянието
на
тялото
върху мозъка. 7.
Всека способност се поддава на подобрение или влошаване, и може да бъде усилена, извратена, пренебрегната или отслабена. 8. Всека способност в себе си е добра и е дадена от Създателя за добро. Подобрението на човека, следователно, не значи да се изкорени или изопачи или да се спъне прогреса на некоя способност, нито да се създадат нови способности, но да се култивира всека една от тях, според нуждите й, да се турят в хармония, да действат удобно, отделно или заедно, да бъдат в дължимата подчиненост една на друга и в правилна степен на дейност. Като прибавка на тези диаграми, ученикът по френология трябва да има на ръка и един френологически бюст, приблизително в естествена големина, който да показва точното местонахождение на всеки орган и тогава, като сравнява главите на индивиди една с друга, различията ще могат да се напипат. Разширете наблюденията си и сравнете добре познатите характери на онези, които имат дълги и тесни глави, с характерите на други, които имат къси и широки глави; или сравнете високите глави с низките и колкото и да сте скептичен, ще се принудите да приемете общите принципи на френологията, Определение на органите Домашни наклонности 1.
към текста >>
— Способността да се приковат
мислите
и чувствата върху един особен предмет до завършването му.
Домолюбие (къщовничество). — Любов за дом; желание да се живее винаги на едно място; тази наклонност е приспособена към необходимостта за човека да има един дом. Нейният излишък се явява в лошо настроение спрямо другите страни. А недостатъкът й е: скитническо разположение. 5. Постоянство или продължителност.
— Способността да се приковат
мислите
и чувствата върху един особен предмет до завършването му.
Нейният излишък е: многословие и отегчително дълги истории. Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта.
към текста >>
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината
на
телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността
на
едно
тяло
спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина.
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината
на
телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността
на
едно
тяло
спрямо друго.
Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>
Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко
мисли
.
— Любов към музика и стремеж към хармония; сила да композира музика. Излишък: постоянно пеене, тананикане, свирене с уста, без да се спазва благоприличие. Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи.
Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко
мисли
.
Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен.
към текста >>
След него редица велики
мислители
от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея.
Освен тези съвсем общи признаци за значението на формата на ръката, които са от неблагоприятно естество, понеже сочат на подобие с животинските органи, ние в предшестващите глави споменахме множество признаци за различни душевни способности, качества на характера и прояви на чувство. Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа. Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности.
След него редица велики
мислители
от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея.
Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“. В това съчинение е изложена една система за основните форми на ръката, която система с малки изменения отговаря на по-пълната система на Арпантини. За забелязване е, че съчинението на професор Карус застъпва гледището на учения лекар, и затова отхвърля всички наблюдения и теории на лица, които не принадлежат към медицинското съсловие. Поменатата книга, обаче, е една извънредно ценна работа, тя съставлява предшественик на модерното окултно учение. Карус приема четири вида типични ръце: моторна, чувствена, елементарна и психическа ръка.
към текста >>
Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности
на
човека по формите
на
известни части
на
тялото
му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм
на
човешките форми“.
Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа. Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности. След него редица велики мислители от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея.
Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности
на
човека по формите
на
известни части
на
тялото
му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм
на
човешките форми“.
В това съчинение е изложена една система за основните форми на ръката, която система с малки изменения отговаря на по-пълната система на Арпантини. За забелязване е, че съчинението на професор Карус застъпва гледището на учения лекар, и затова отхвърля всички наблюдения и теории на лица, които не принадлежат към медицинското съсловие. Поменатата книга, обаче, е една извънредно ценна работа, тя съставлява предшественик на модерното окултно учение. Карус приема четири вида типични ръце: моторна, чувствена, елементарна и психическа ръка. Ние ще ги разгледаме по ред. А.
към текста >>
И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части
на
тялото
, които се променят успоредно с духовното развитие
на
човека.
Не може да се каже, че с обрисуване на тези типове са изброени всички различия, които съществуват в ръцете. Съвсем не! Преди всичко, трябва да разгледаме различията между мъжките и женските ръце. Женската ръка обикновено е по-малка, по-нежна, по-мека и по-тясна, пръстите й по -валчести, кожата й по-нежна, когато мъжката ръка е винаги по-груба, по-широка, с по-грапава кожа и често покрита с косми. Но в човешките ръце се изразяват и различията на възрастта.
И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части
на
тялото
, които се променят успоредно с духовното развитие
на
човека.
Ние виждаме, как ръката на малкото дете на всякъде е нежна, окръглена и мека, ноктите й съвсем къси, меки бледно-розови. Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31).
към текста >>
Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част
на
тялото
и душевния живот
на
човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс
на
горните краища, когато краката, които са твърде много прилични
на
ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота
на
човека, без да се забележат значителни промени в формите
на
краката.
Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31). Така еволюционните стадии на ръката в различните възрасти на човека представляват за хирогнома толкова характеристични степени на развитие, че по тях може достатъчно да се определи възрастта на лицето, което се наблюдава.
Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част
на
тялото
и душевния живот
на
човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс
на
горните краища, когато краката, които са твърде много прилични
на
ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота
на
човека, без да се забележат значителни промени в формите
на
краката.
Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля.
към текста >>
Влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера Според астрологията
на
индусите, първата половина
на
всеки деканат е положителна, а втората отрицателна.
психическа и 7. смесена. Тези седем типа ще разгледаме по-нататък. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. (Продължение от кн. VII).
Влиянието
на
деканатите върху
тялото
и характера Според астрологията
на
индусите, първата половина
на
всеки деканат е положителна, а втората отрицателна.
В знака на Ариес () (виж таблицата на деканатите кн. VI) ние имаме за първите 5° като владетели , , , а за вторите 5° , , — . За 10° до 15° имаме като владетели , , , а за 15° до 20° , , — . За 20° до 25° , , , а за 25° до 30° , , — и така за всеки знак. В това издание на моята „Астрология, нейната техника и етика“ аз не се занимавам по-отделно с деканатите, както в първото холандско издание, защото се оказа, че се дава много голямо значение на тези подробности.
към текста >>
Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави
тялото
силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на .
Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави
тялото
силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
към текста >>
Както Слънцето дава живот
на
вселената, така и сърцето дава живот
на
тялото
.
Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
Както Слънцето дава живот
на
вселената, така и сърцето дава живот
на
тялото
.
Затова положението на Слънцето и на аспектите, които то приема, е от най-голямо значение в хороскопа. Слънцето е господарят на всеки живот, а Луната е формодателят. Всеки живот се проявява във форма, затова трябва на първо место да се изучи аспекта, който образуват помежду си Слънцето и Луната. Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“.
към текста >>
Луната владее
на
течностите в
тялото
, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести
на
тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон.
Луната владее
на
течностите в
тялото
, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести
на
тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия. Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея. Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“.
към текста >>
Д-р Munro казва, че „човешкото
тяло
като една машина е съвършено .
(Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле редактор на The Occult Review. Продължителността на човешкия живот Няма физиологическа причина, поради която човек трябва да умре. Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни идеи по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време. Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори.
Д-р Munro казва, че „човешкото
тяло
като една машина е съвършено .
. . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
към текста >>
Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото
тяло
, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена.
Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“.
Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото
тяло
, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена.
Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество.
към текста >>
Allen, който се различава от горния авторитет по отношение
на
описването човешкото
тяло
като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството
на
дълготрайност.
Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G.
Allen, който се различава от горния авторитет по отношение
на
описването човешкото
тяло
като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството
на
дълготрайност.
Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял?
към текста >>
Той пише: „човешкото
тяло
не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“.
. . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
Той пише: „човешкото
тяло
не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“.
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора.
към текста >>
Като говорел за естествената продължителност
на
живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира
тялото
на
един човек
на
повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави.
Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество.
Като говорел за естествената продължителност
на
живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира
тялото
на
един човек
на
повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави.
„Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде.
към текста >>
Истината е, че
тялото
не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище
на
медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора.
Истината е, че
тялото
не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище
на
медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“.
към текста >>
При всичко че, в светлината
на
днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането
на
хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото
тяло
, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено.
Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия. Пресметнато е, че животните изживяват пет пъти времето, което им е нужно да достигнат зрелост. Не изглежда да има някоя действителна причина, защо да не бъде същото и с човека. Човекът достига зряла възраст на около двадесет годишната си възраст. Според тази теория, следва, че човекът трябва да живее сто години.
При всичко че, в светлината
на
днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането
на
хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото
тяло
, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено.
Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло.
към текста >>
Това обикновено води към недостатъчно циркулиране
на
кръвта и тъканите страдат от недостиг
на
храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото
тяло
.
При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди.
Това обикновено води към недостатъчно циркулиране
на
кръвта и тъканите страдат от недостиг
на
храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото
тяло
.
А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин.
към текста >>
Казано е, наистина, че побеляването
на
косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването
на
тялото
, стават по-многобройни.
Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата.
Казано е, наистина, че побеляването
на
косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването
на
тялото
, стават по-многобройни.
Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта.
към текста >>
Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират
на
Гаргантюански гуляй в ущърб
на
индивида, чието
тяло
те окупират?
Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно.
Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират
на
Гаргантюански гуляй в ущърб
на
индивида, чието
тяло
те окупират?
Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент.
към текста >>
Г-н Carrington иска да считаме материалното
тяло
като един инструмент, приспособен за трансмисия през него
на
жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище
на
живота, като функция и продукт
на
материята.
При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия.
Г-н Carrington иска да считаме материалното
тяло
като един инструмент, приспособен за трансмисия през него
на
жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище
на
живота, като функция и продукт
на
материята.
Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено .
към текста >>
Повреденото
тяло
не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество.
Повреденото
тяло
не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . .
към текста >>
Авторът сравнява получаването
на
жизнената сила от
тялото
с концентрирането
на
слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек.
Авторът сравнява получаването
на
жизнената сила от
тялото
с концентрирането
на
слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
„Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
към текста >>
„Разложението
на
тялото
, казва той,не би доказало изгасването
на
жизнената сила повече, отколкото счупването
на
стъклото би доказало заличаването
на
слънцето“.
. . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
„Разложението
на
тялото
, казва той,не би доказало изгасването
на
жизнената сила повече, отколкото счупването
на
стъклото би доказало заличаването
на
слънцето“.
Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
към текста >>
Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно
на
природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав
на
тялото
се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно
на
природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав
на
тялото
се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
към текста >>
С други думи,
тялото
достига едно състояние, в което трансмисията през него
на
жизнената сила е невъзможна.
Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм.
С други думи,
тялото
достига едно състояние, в което трансмисията през него
на
жизнената сила е невъзможна.
В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта.
към текста >>
Но намерено е
на
практика, че бактериите не са вредителни, докато
тялото
е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето
на
храна, от която бактериите могат да се развъждат.
Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
Но намерено е
на
практика, че бактериите не са вредителни, докато
тялото
е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето
на
храна, от която бактериите могат да се развъждат.
Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост.
към текста >>
Методът, по който физическото
тяло
поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек
на
науката.
Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване.
Методът, по който физическото
тяло
поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек
на
науката.
Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия.
към текста >>
Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото
тяло
.
Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати.
Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото
тяло
.
Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения.
към текста >>
Това, което технически се нарича аура
на
здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от
тялото
, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
Това, което технически се нарича аура
на
здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от
тялото
, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи.
към текста >>
3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило
на
тялото
.
Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината.
3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило
на
тялото
.
8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул.
към текста >>
Окултизмът не е плод
на
фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост
на
които се състои само в угодничество
на
физическото
тяло
, без оглед
на
последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
Окултизмът не е плод
на
фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост
на
които се състои само в угодничество
на
физическото
тяло
, без оглед
на
последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>
От де идем, защо сме дошли
на
земята и къде отиваме след смъртта
на
тялото
, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
От де идем, защо сме дошли
на
земята и къде отиваме след смъртта
на
тялото
, т. е.
как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>
И откъм външност, ние
мислим
, че нашето списание няма подобно
на
себе си в България.
За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
И откъм външност, ние
мислим
, че нашето списание няма подобно
на
себе си в България.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинка. II.
от френски А. А. 4. А. Безант. За прераждането (лекция). Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I.
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинка. II.
Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8.
към текста >>
Положителни и отрицателни
мисли
. 7.
Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I. Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд.
Положителни и отрицателни
мисли
. 7.
Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр.
към текста >>
Пукотът, който се произвежда при разбиването
на
тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха
помислили
, че става нещо неестествено, но гражданите
на
съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си.
Пукотът, който се произвежда при разбиването
на
тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха
помислили
, че става нещо неестествено, но гражданите
на
съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>
Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше
на
хората от тази полу-езическа секта, обречена
на
презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха
мислите
си със слепия текст
на
Закона.
И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше
на
хората от тази полу-езическа секта, обречена
на
презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха
мислите
си със слепия текст
на
Закона.
- Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
към текста >>
Деликатно гъвкаво, нейното
тяло
се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането
на
ветреца.
Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма.
Деликатно гъвкаво, нейното
тяло
се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането
на
ветреца.
Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му.
към текста >>
Исус, който познаваше
мислите
им и който знаеше, колко бяха отдалечени от истината, не отговори нищо.
Ти говореше с тази жена!! В тяхното възклицание имаше нещо като почитателно мъмрене. И тяхното смайване беше толкова дълбоко, колкото юдейските тълкуватели заявяваха, че е по-предпочтително да изгорят Закона, отколкото да се обясни той на една жена. Прочее, тази жена беше от Самария! И тя беше една жена с леко поведение!
Исус, който познаваше
мислите
им и който знаеше, колко бяха отдалечени от истината, не отговори нищо.
Тогава те сложиха пред нозете му Храната, която бяха донесли: сушени сливи от Бетулия, маслини от древната Терса и грозде от могилите на Хебал, една малка делва овче мляко и два пшенични хляба. Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие?
към текста >>
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал
на
идеята за прераждането, защото не искал да
мисли
, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза.
(Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал
на
идеята за прераждането, защото не искал да
мисли
, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли.
към текста >>
Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да
обмислите
, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не.
Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах.
Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да
обмислите
, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не.
Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот.
към текста >>
Онова, което се нуждае от
тяло
, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато
тялото
, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта.
Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза.
Онова, което се нуждае от
тяло
, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато
тялото
, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта.
Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало).
към текста >>
Идеята за прераждането се изтъква в заключенията
на
онези между европейските
мислители
, които се държат в учението
на
Питагор в противоположност
на
аристотеловото учение.
Тази идея се считала като единствен разумен философски възглед върху живота, и за това не са ставали много спорове по тоя предмет. Полемиката се почна по-късно и стана по-упорита до тогава, докато най-после беше осъдена от един от църковните събори във формата, в която се поддържаше от Ориген, т. е. Ориген бе осъден съвършено, а заедно с него и гледището му за прераждането. Но присъдата, която този събор произнесе върху учението на Ориген, като не ортодоксално, не го унищожи. То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа.
Идеята за прераждането се изтъква в заключенията
на
онези между европейските
мислители
, които се държат в учението
на
Питагор в противоположност
на
аристотеловото учение.
От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност.
към текста >>
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да
мислите
, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора
на
нашата раса.
Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да
мислите
, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора
на
нашата раса.
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
към текста >>
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да
помислим
, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието.
Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса.
Като оставим сега този въпрос; нека за момент да
помислим
, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието.
Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната.
към текста >>
Духът, когато идва за пръв път в човешкото
тяло
, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма
на
невежеството, просто един зародиш
на
дух,
на
интелект,
на
воля, Опитностите
на
един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности
на
духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън.
Духът, когато идва за пръв път в човешкото
тяло
, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма
на
невежеството, просто един зародиш
на
дух,
на
интелект,
на
воля, Опитностите
на
един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности
на
духа в човека, как са развити в единия и в другия.
Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>
на
степента
на
развитието, при която духът влиза в човешкото
тяло
за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии
на
еволюцията.
Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е.
на
степента
на
развитието, при която духът влиза в човешкото
тяло
за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии
на
еволюцията.
Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
към текста >>
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в
мислите
и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания.
Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в
мислите
и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>
Тя е достатъчно проста, ако погледнете
на
нея като
на
преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от
тялото
, в което опитността се събира, като асимилиране
на
цялото така, че да стане способност
на
душата.
Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането.
Тя е достатъчно проста, ако погледнете
на
нея като
на
преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от
тялото
, в което опитността се събира, като асимилиране
на
цялото така, че да стане способност
на
душата.
Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена.
към текста >>
Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез
тялото
, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез
тялото
, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>
Теорията, която се поддържаше от науката във времето
на
Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото
тяло
станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности
на
миналото.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето
на
Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото
тяло
станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности
на
миналото.
Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
към текста >>
Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление
на
тялото
, което очакваният музикален гений ще обитава.
Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство.
Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление
на
тялото
, което очакваният музикален гений ще обитава.
След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава.
към текста >>
След като едно или две поколения изградят едно сгодно
тяло
, тогава музикалният гений се явява.
Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
След като едно или две поколения изградят едно сгодно
тяло
, тогава музикалният гений се явява.
Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава. Обаче, друг въпрос възниква: от къде дохожда геният?
към текста >>
Този е ужасният проблем, който се приема от някои, които не са
обмислили
въпроса, а считат за безспорно, че човешкият дух иде направо от Бога.
Навсякъде то е изхвърлено от теорията и е заместено с еволюцията. Едно нещо само се е запазило и то е в създаване на духа или идеята, че всички души са произлезли чисти от ръцете на Създателя. В тази теория вие се срещате с една ужасна мъчнотия. Без да кажем нищо за любовта, а да разгледаме въпроса само от гледището на справедливостта, можете ли да вярвате, че духът на един роден престъпник и духът на един светец, и двата с излезли направо от същите божествени ръце? Ако вярвате това, как ще го примирите със справедливостта?
Този е ужасният проблем, който се приема от някои, които не са
обмислили
въпроса, а считат за безспорно, че човешкият дух иде направо от Бога.
Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи.
към текста >>
Мозъкът ви, както и астралното
тяло
и умът ви, всички са нови.
Само няколко случки. Но онова, което сте научили в детинството си, остава с вас, при всичко че действията, чрез които научихте уроците, със забравени. Паметта на всички събития от детинството ви може да се възвърне в един хипнотически транс, което показва, че паметта не е изчезнала, а се е задържала в по-дълбокия слой на съзнанието. Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния.
Мозъкът ви, както и астралното
тяло
и умът ви, всички са нови.
Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа. Тогава при новото идване на този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално) тяло, новото чувствено (астрално) тяло и новото физическо тяло. Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности.
към текста >>
Тогава при новото идване
на
този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално)
тяло
, новото чувствено (астрално)
тяло
и новото физическо
тяло
.
Тази същата мисъл приложете и по отношение на едно минало въплътяване. Вие сте забравили детинството си, при всичко че и сега имате същия физически мозък, а в друг живот сте имали друг мозък, различен от сегашния. Мозъкът ви, както и астралното тяло и умът ви, всички са нови. Духът е само, който преминава от живот в живот с трите си качества: волята, съзнанието и активността. Оная цялост, която остава от вас, е нова при всяко раждане, и тя не умира, преди небесният живот да е добил всичката си опитност, да я променил в характер и да я предал на духа.
Тогава при новото идване
на
този дух се изграждат новите тела, новото умствено (ментално)
тяло
, новото чувствено (астрално)
тяло
и новото физическо
тяло
.
Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън.
към текста >>
Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния свят и престанете да
мислите
за нещата, които ви интересуват навън.
Ако бихте могли да помните, би гребало да стигнете паметта на духа. Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън.
Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния свят и престанете да
мислите
за нещата, които ви интересуват навън.
Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото.
към текста >>
Мистицизъм
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл
на
триъгълника, другите два ъгъла
на
който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки
на
неговите две творения: Съкровище
на
смирените и Синята птица.
Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева.
Мистицизъм
Мисли
върху „Синята птица“
на
Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл
на
триъгълника, другите два ъгъла
на
който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки
на
неговите две творения: Съкровище
на
смирените и Синята птица.
Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената.
към текста >>
Никога някой учен, посветил живота си
на
разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис
на
някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете
мислите
на
Върховния, проявяващи се във вселената.
Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса.
Никога някой учен, посветил живота си
на
разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис
на
някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете
мислите
на
Върховния, проявяващи се във вселената.
Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо.
към текста >>
А детски мечти за него са всички чисти
помисли
на
неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете
на
белия блян във фантастичните страни
на
непознаваемото.
Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет.
А детски мечти за него са всички чисти
помисли
на
неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете
на
белия блян във фантастичните страни
на
непознаваемото.
Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят.
към текста >>
С право
мисли
Метерлинк, че най-великото откритие
на
модерната епоха ще бъде това.
„Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието.
С право
мисли
Метерлинк, че най-великото откритие
на
модерната епоха ще бъде това.
Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини. По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“. И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците.
към текста >>
Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят
на
Метерлинк — Бурдон прави върху възникването
на
„Синята птица“: „всред наивните
мисли
на
невинните деца се носи ехото
на
вечните истини.
Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца.
Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят
на
Метерлинк — Бурдон прави върху възникването
на
„Синята птица“: „всред наивните
мисли
на
невинните деца се носи ехото
на
вечните истини.
По тоя начин се създаде дивната и мила феерия“. И млади, и стари, търсят с изпитателно око Синята птица, която по някога ни се струва, че лети близо около нас, а понякога — че витае в далечните метеорни пространства, разстилащи се над облаците. Но химера е цялостното задоволяване. Тук, в тоя живот, е невъзможно и не ще бъде възможно абсолютното щастие. Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там.
към текста >>
Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно
на
земята, но възможно в живота, който следва след разрушението
на
физическото
тяло
.
Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория? Каква е неговата скрита мисъл? Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?!
Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно
на
земята, но възможно в живота, който следва след разрушението
на
физическото
тяло
.
Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
към текста >>
Малко от мистиците са могли да изразят своите
мисли
и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него. Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на спокойно планинско езеро. Това е едно много важно достойнство.
Малко от мистиците са могли да изразят своите
мисли
и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички.
Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците. С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това. При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго.
към текста >>
Ние разбираме, че в глухия въртеж
на
вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето
мисли
, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо.
Узнаваме и с какви връзки са свързани поколенията помежду си, как сегашното е свързано с миналото и бъдещето със сегашното. Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“.
Ние разбираме, че в глухия въртеж
на
вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето
мисли
, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо.
Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле!
към текста >>
До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни
мисли
, изкрящи под огненото слънце
на
Грас.
Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността.
До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни
мисли
, изкрящи под огненото слънце
на
Грас.
Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми. Той заставя фантазията да твори в земната сфера божествени образи и чрез тях понася духа по Нирванните полета“. Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични.
към текста >>
„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до
тялото
му.
Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато.
„Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до
тялото
му.
Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида.
към текста >>
Тя прави невероятно силно впечатление и буди разнородни
мисли
.
Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд. Но то е тъй красиво, тъй велико, че е достатъчно да обезсмърти автора си. Неговата мистична романтика може да се сравни само с тази на източните поеми и на арабските приказки.
Тя прави невероятно силно впечатление и буди разнородни
мисли
.
С своята оригиналност образът на Ватека надминава всички създадени от фантастиката образи. Той е бил създаден с един чудовищен замах на една мощна и необикновена фантазия. Какво символизира той? Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф. Ако това последното е вярно, Бекфорд не би вложил такава огромна, но дивно прикрита със средствата на изкуството, морална тенденция в своето творение.
към текста >>
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ
МИСЛИ
Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни.
Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО. П. Мълфорд.
ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ
МИСЛИ
Ние непрестанно даваме и приемаме духовни елементи, ние сме като електрическа батерия, която отпраща сила и после наново трябва да се храни.
Когато се предадем на говорене, писане, мислене или друга някоя дейност, ние сме положителни, иначе сме отрицателни. В това отрицателно или рецептивно състояние ние приемаме у себе си сили и елементи, които могат да ни докарат временна вреда или трайна полза. Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид.
към текста >>
Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои
мисли
, а не под влиянието
на
мислите
на
околните, които, като облак, го окръжават.
Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел!
Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои
мисли
, а не под влиянието
на
мислите
на
околните, които, като облак, го окръжават.
Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре.
към текста >>
Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат
мисли
, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним.
Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота.
Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат
мисли
, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним.
Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно!
към текста >>
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето
на
въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много
мисли
, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване
на
хиляди надничари.
Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани.
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето
на
въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много
мисли
, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване
на
хиляди надничари.
Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля.
към текста >>
Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото
тяло
не играе в случая никаква роля.
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост!
Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото
тяло
не играе в случая никаква роля.
Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата!
към текста >>
материал за иззидване
на
тялото
си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение.
Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е.
материал за иззидване
на
тялото
си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение.
Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит!
към текста >>
Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение
на
по-продължително време се пълни със собствени
мисли
, става по-силен магнит!
материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии.
Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение
на
по-продължително време се пълни със собствени
мисли
, става по-силен магнит!
Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят.
към текста >>
Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината
на
делничното мнение като „чиста
безсмислица
“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението.
Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината
на
делничното мнение като „чиста
безсмислица
“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
към текста >>
Много възвишени духове страдат под тежестта
на
паразитни
мисли
, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят.
Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си!
Много възвишени духове страдат под тежестта
на
паразитни
мисли
, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят.
Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва.
към текста >>
Най-висшите му
мисли
са свръзката между него и господарите
на
тези същите
мисли
.
По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
Най-висшите му
мисли
са свръзката между него и господарите
на
тези същите
мисли
.
С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
към текста >>
Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване
на
същите думи, жестове и
мисли
от година
на
година?
Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва.
Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване
на
същите думи, жестове и
мисли
от година
на
година?
Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване! Един извор на младост, младост на тялото и младост на духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби мисли се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен! Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно!
към текста >>
Един извор
на
младост, младост
на
тялото
и младост
на
духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби
мисли
се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
Един извор
на
младост, младост
на
тялото
и младост
на
духа е, способността да се направи моментално целия ментален апарат положителен, щом низши и по-груби
мисли
се приближат, а пък спрямо назидателни течения да бъде веднага отрицателен, рецептивен!
Винаги като пламък да носим пред себе си смелостта! От нищо да не се страхуваме и нищо да не наричаме невъзможно! Да не мразим никой индивид, само да избягваме грешките и заблужденията му! Да обичаме всички, но предпазливо и мъдро да даваме доверието си на другите! Боян Боев.
към текста >>
После стачките трябва да ни накарат да се
позамислим
за техните причини.
И какви мерки препоръчваме ние против тези простъпки? Много просто: дисциплинарни мерки. Някои даже казват, че причината за простъпките на учениците били в слабите дисциплинарни мерки. Като налагаме по-строги дисциплинарни мерки, казват те, тогаз ще постигнем целта си. Аз пък ще кажа, че ако почнем да намаляваме поведението на цели училища изведнъж, пак няма да се постигне нищо, защото е виновна училищната система.
После стачките трябва да ни накарат да се
позамислим
за техните причини.
Особено през есента на настоящата учебна 1919/1920 година избухнаха като епидемия стачки в Свищов, Бургас, Кюстендил, Стара-Загора, Разград, Радомир и пр. Коя беше тяхната дълбока причина? Непосредствено може би са имали тази или онази причина, но те всички си имат една обща дълбока причина, и това е негодността на днешната учебновъзпитателна система. Някои нека говорят, че тези стачки се дължат на външни влияния. Според нас, това не е вярно.
към текста >>
Нека да не
мислиш
, че има само редки натури, родени идеалисти.
Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека.
Нека да не
мислиш
, че има само редки натури, родени идеалисти.
На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище.
към текста >>
Човек с всички свои
мисли
, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек.
И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек.
Човек с всички свои
мисли
, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек.
Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си.
към текста >>
Съвсем нови
мисли
, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече.
Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек.
Съвсем нови
мисли
, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече.
Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си. Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната?
към текста >>
Както сънищата
на
нашия земен живот съставляват едно състояние, през време
на
което ние преживяваме впечатления, чувства,
мисли
, принадлежащи
на
нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време
на
което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли.
Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност.
Както сънищата
на
нашия земен живот съставляват едно състояние, през време
на
което ние преживяваме впечатления, чувства,
мисли
, принадлежащи
на
нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време
на
което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли.
Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството.
към текста >>
Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници
на
Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме
на
четците
на
„Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията
на
великия руски
мислител
за живота, за душата, за смъртта .. (Бел.
Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ . . . Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия гроб, когато е бил запитан върху проблемът за задгробния живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт. И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора.
Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници
на
Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме
на
четците
на
„Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията
на
великия руски
мислител
за живота, за душата, за смъртта .. (Бел.
на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя.
към текста >>
Духовно той да живее в по-хубава къща, да се
мисли
на
по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние
на
неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение.
Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно.
Духовно той да живее в по-хубава къща, да се
мисли
на
по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние
на
неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение.
Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога!
към текста >>
Или моето
тяло
трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата
на
мнозина в миналото“.
Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги.
Или моето
тяло
трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата
на
мнозина в миналото“.
Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини.
към текста >>
Не
мисли
: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене!
Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота. Никога не поставяй граница на бъдещите възможности. Никога не казвай: „от тука но нататък не мога! На тогова или оногова ще отстъпя винаги. Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“.
Не
мисли
: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене!
“ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество.
към текста >>
Ние абсорбираме
мислите
на
хората,
на
които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание.
Ние абсорбираме
мислите
на
хората,
на
които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.!
към текста >>
Ако тези хора са подчинени и живеят с
мислите
си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
Ако тези хора са подчинени и живеят с
мислите
си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо!
към текста >>
При успехи,
мислите
за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги
мисли
за липса
на
ред,
на
система,
на
търпение или
на
сила
на
вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
При успехи,
мислите
за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги
мисли
за липса
на
ред,
на
система,
на
търпение или
на
сила
на
вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
към текста >>
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора
на
разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от
мисли
ни изолират от същността
на
нашите собствени и истински приятели.
Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора
на
разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от
мисли
ни изолират от същността
на
нашите собствени и истински приятели.
Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни.
към текста >>
Отблъсни от себе си всички
мисли
за това положение, предприятие и пр.!
Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба. Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака.
Отблъсни от себе си всички
мисли
за това положение, предприятие и пр.!
Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно.
към текста >>
Аспирацията ни е носила в тока
на
мислите
към внушението, към повода, случая и пр.
Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно.
Аспирацията ни е носила в тока
на
мислите
към внушението, към повода, случая и пр.
Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания.
към текста >>
Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение
на
времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните
мисли
ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса.
Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение.
Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение
на
времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните
мисли
ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса.
Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва.
към текста >>
Болният дух създава болно
тяло
.
Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести.
Болният дух създава болно
тяло
.
Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще.
към текста >>
Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат
мисли
, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва.
Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него.
Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат
мисли
, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва.
Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим.
към текста >>
В обществото ние не виждаме само
тялото
си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи.
В обществото ние не виждаме само
тялото
си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
към текста >>
Защото онова, което
мислим
, е много по-важно от това, което говорим.
Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
Защото онова, което
мислим
, е много по-важно от това, което говорим.
Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето.
към текста >>
Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление
на
мислите
привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати.
Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление
на
мислите
привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот.
„В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие!
към текста >>
Те с малко жестове, с малко работа
на
тялото
си направляват хода
на
нещата, и то със светла и вдигната глава!
Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце.
Те с малко жестове, с малко работа
на
тялото
си направляват хода
на
нещата, и то със светла и вдигната глава!
Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини.
към текста >>
Култивирането
на
това спокойно течение
на
концентрирани
мисли
ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение
на
бясното бързане.
Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред.
Култивирането
на
това спокойно течение
на
концентрирани
мисли
ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение
на
бясното бързане.
Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
към текста >>
Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за
тялото
си, а само като подкрепление
на
духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не
мисли
унизително за себе си, да не се самоунижава.
Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши!
Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за
тялото
си, а само като подкрепление
на
духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не
мисли
унизително за себе си, да не се самоунижава.
Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
към текста >>
Човечеството ще добие един атрибут
на
релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява
тялото
си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него.
Човечеството ще добие един атрибут
на
релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява
тялото
си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
към текста >>
Едно
тяло
, свободно от болки и извънредно хубаво!
Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение.
Едно
тяло
, свободно от болки и извънредно хубаво!
Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
към текста >>
Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в
тялото
си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела.
Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в
тялото
си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето.
Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю.
към текста >>
Гладките лопатовидни пръсти са признак
на
„живописец
на
месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото
тяло
, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт.
у африканските и австралийските негри и у много американски племена. Трябва още да се прибави, че почти винаги гладките пръсти на артистическата ръка не са непременно и винаги конусовидни, а могат да бъдат към върховете си четвъртити или лопатовидни. Гладката коническа форма означава „живописец на въображението“ (Maler tier Imagination), каквито са напр. Рафаел и Кореджио, а гладките ъглести пръсти принадлежат на големи художници, които са живописци в тесния смисъл на думата, напр. Холбайн, Дюрер и Нусин.
Гладките лопатовидни пръсти са признак
на
„живописец
на
месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото
тяло
, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт.
г) Полезната (жилестата) ръка Този тип напомня донякъде елементарната ръка, но се различава от нея по своята по-нежна конструкция. Най-важният признак на този тип е ъглостта и (фиг. 55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта. Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда.
към текста >>
е) Психическата ръка Да си
помислим
една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка.
Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят.
е) Психическата ръка Да си
помислим
една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка.
Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
към текста >>
Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря
на
нежността
на
тялото
на
човека.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка.
Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря
на
нежността
на
тялото
на
човека.
Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит.
към текста >>
Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че
тялото
е облекло
на
душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето
на
душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина.
Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че
тялото
е облекло
на
душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето
на
душата е съдено да пребивава в нашите земни области.
Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото.
към текста >>
Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо
тяло
обитава енергична душа.
Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите.
Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо
тяло
обитава енергична душа.
От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята.
към текста >>
Впрочем, заблуждение е да се
мисли
, че тази ръка е свойствена само
на
благородните.
58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка. Някой хирогномици са считали тази ръка като изключително наследство на благородните и в този смисъл се отбелязва като „main de race“, понеже се отклонява донякъде от чисто психическата ръка. В по-раншните времена, когато с благородния произход по често от днес биваше свързано и благородно чувство, расовата ръка („main de race“) може редовно да е замествала психическата ръка. В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко.
Впрочем, заблуждение е да се
мисли
, че тази ръка е свойствена само
на
благородните.
Тя не е предимство на рождението, а е свързана с интелектуални и морални предимства. Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към висшите класи хора. За окултиста е ясно, че това усъвършенстване не може да се припише само на физически причини. И тази форма се среща, следователно, и у низшите народни класи, както и у висшите. ж) Смесен тип Най-често се срещат ръце от смесен тип.
към текста >>
Той владее
мислителния
център
на
мозъка, паметта, речта, носовите крила, дробовете, нервите, ръцете и краката.
Това наистина не е ласкателно за последните да бъдат в същата рубрика с първите, да имат общ бог. Боята на Меркурий е жълта, бележката му е Е. По-рано името му е било Хермес. Символът му е Кадуцей (жезъл, около който са увити две змии, гледащи в огледало). Богът Меркурий винаги се представя с този символ.
Той владее
мислителния
център
на
мозъка, паметта, речта, носовите крила, дробовете, нервите, ръцете и краката.
Неговите болести са афекти на тези органи, напр. дефекти на говора (заекване), пресилване на гърлото, нервно кашляне и пр. Понеже се намира много близо до слънцето, Меркурий, гледан от земята, никога не се отдалечава от слънцето повече от 28° и затова може да образува с него само няколко аспекта. След луната Меркурий е най-бърз в своето движение. Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа.
към текста >>
Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата
на
тялото
и характера,
тялото
прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът
на
мисленето.
Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух.
Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата
на
тялото
и характера,
тялото
прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът
на
мисленето.
Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
към текста >>
Всеки аспект
на
благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране
на
мислите
.
Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети.
Всеки аспект
на
благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране
на
мислите
.
Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр.
към текста >>
При силна позиция в хороскопа той създава сухо
тяло
, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре
на
темето разширена.
(Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества.
При силна позиция в хороскопа той създава сухо
тяло
, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре
на
темето разширена.
Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен. Марсовият тип не се плаши от нищо, а чрез силните влечения, които го карат да действа, и чрез своята силна воля, той обикновено успява в своите предприятия.
към текста >>
На
съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова
тяло
, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе.
То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“.
На
съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова
тяло
, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе.
Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували. Тя почувствала болки в кръста и се появили симптоми на преждевременно освобождение от бременност, в какъвто случаи се раждат деца, неспособни да живеят.
към текста >>
Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция
на
тялото
, по боята
на
лицето и но външния израз.
Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата. За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни.
Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция
на
тялото
, по боята
на
лицето и но външния израз.
По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата.
към текста >>
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество
на
баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да
помислите
.
Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество
на
баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да
помислите
.
Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание. Никой, обаче, да не мисли, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
към текста >>
Никой, обаче, да не
мисли
, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание.
Никой, обаче, да не
мисли
, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
Направените от мене наблюдения дават сериозен материал за мислене. Телесното различие у двете близначета си остана трайно. Сега изпъкна и психическо различие. Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с покойната Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам. като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения.
към текста >>
Преминалите в света
на
духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането
на
тялото
.
“ казал магьосникът. Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание.
Преминалите в света
на
духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането
на
тялото
.
Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да
мислим
, че това са причините
на
появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести.
Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да
мислим
, че това са причините
на
появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът.
към текста >>
Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се
позамисли
и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата.
Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се
позамисли
и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
към текста >>
И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще почне да се чувства в особено неразположение
на
духа и да
мисли
, че в тая къща се е загнездил някакъв зъл гений.
Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати на изток, към юг и към запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и с дръвчета. Това са, според тях, най-здравословните жилища. Да допуснем, че една къща е направена по всичките тия правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й.
И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще почне да се чувства в особено неразположение
на
духа и да
мисли
, че в тая къща се е загнездил някакъв зъл гений.
Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? - Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвънка и да станат тия две течения: енволюционното или артериалното отвънка навътре и еволюционното или венозното - отвътре навънка. При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е.
към текста >>
Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки
мисли
; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото.
Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас.
Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки
мисли
; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото.
Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
към текста >>
Следователно, новото човечество твърди, че
на
всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво
тяло
, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
Следователно, новото човечество твърди, че
на
всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво
тяло
, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе.
към текста >>
Измислил
си едно средство, пречистване
на
кръвта, и си се възгордял!
— Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни!
Измислил
си едно средство, пречистване
на
кръвта, и си се възгордял!
Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот! Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата?
към текста >>
Вие, лекарите,
мислите
, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането.
То бе странно, необяснимо, непонятно. Но аз толкова ненавиждах умопобъркания баща! От него разбрах, че няма никаква бащинска любов, а само един дяволски отмъстителен егоизъм. И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната. И ето какво ми каза тя: — Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея.
Вие, лекарите,
мислите
, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането.
Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си. Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен.
към текста >>
След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм
измислил
едно решително средство за спасение
на
дъщеря му.
Кълня се, че ще я спася! Какво ще стане с мене? С баща й? — вие и това ще видите. Признавам, без да се срамувам, че тая жена ме завладя, и аз бях готов да изпълнявам нейните разпореждания.
След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм
измислил
едно решително средство за спасение
на
дъщеря му.
Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване. Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата работа и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение. Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор, В девет часа аз бях при Мария. Всичко бе тихо и безмълвно. Тя лежеше бледна, със затворени очи . .
към текста >>
Около
тялото
й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.
Надея се във вас, и вие ще разберете, че не бива да говорите зле за хората, които знаят магията. Аз се наведох да й целуна ръка, но тя я отдръпна и ми посочи место при дъщеря й. Тогава видях госпожа Ламберт, как се простре на креслото, на което всякога седеше Мария; то бе на два метра разстояние от кревата. Лампата изпукаше синкава светлина; предметите едва се забелязваха. Но аз добре виждах черната фигура на майката, легнала на креслото с отпусната назад глава.
Около
тялото
й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка.
Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя.
към текста >>
В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си
тяло
, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя.
Около тялото й забелязах, като белезникава мъгла, някакво леко облаче, и същевременно във въздуха засвяткаха малки искрици, като микроскопически комети, с червеникав цвят, с виолетова димна опашка. Аз бях седнал така, че можех да анализирам всяко явление, толкоз повече че ставаше с едно човешко същество: за това седях толкова спокойно, както и у дома си, в лабораторията си. Като помнех наставлението на госпожа Ламберт, отворих стъклото с етера и напръсках с малки капчици линията между майката и дъщерята. След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната.
В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си
тяло
, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя.
В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . . След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на кръвта. Аз станах и опитах пулса на Мария. Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия.
към текста >>
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните
мислители
.
И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са.
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните
мислители
.
Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар.
към текста >>
Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно
тяло
, той естествено знаял, какво става
на
полето, което отговаря
на
това
тяло
.
Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние.
Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно
тяло
, той естествено знаял, какво става
на
полето, което отговаря
на
това
тяло
.
Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване. Той паднал в дълбок вътрешен екстаз, така че можал да погледне в най-скритите принципи и в най-дълбоките основи на нещата, взрян в самото им сърце. По този начин, той научил причината на всичките неща.
към текста >>
за да изразява
мислите
си.
Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града. Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули. По този начин той станал известен на по-образованите от него, от които той извлякъл по-после голяма помощ.
за да изразява
мислите
си.
Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост.
към текста >>
според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело
на
нашата вселена (която в същност била неговото
тяло
), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй.
Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път.
според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело
на
нашата вселена (която в същност била неговото
тяло
), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй.
Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля.
към текста >>
Тялото
му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си.
Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
Тялото
му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си.
Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето.
към текста >>
В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и
тяло
.
. . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ .
В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и
тяло
.
Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща.
към текста >>
Духът му принадлежал към принципа
на
светлината, душата му към тъмния принцип или принципа
на
огъня, а
тялото
му към света
на
чувството, образуван от съединението
на
първите два принципа.
Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ . В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло.
Духът му принадлежал към принципа
на
светлината, душата му към тъмния принцип или принципа
на
огъня, а
тялото
му към света
на
чувството, образуван от съединението
на
първите два принципа.
Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока.
към текста >>
Той възкръсна от мъртвите в едно райско
тяло
, което погълна и земното му
тяло
.
Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре.
Той възкръсна от мъртвите в едно райско
тяло
, което погълна и земното му
тяло
.
Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа.
към текста >>
Той, най после, се възнесе
на
небето, или, с други думи, райското му
тяло
стана невидимо.
При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
Той, най после, се възнесе
на
небето, или, с други думи, райското му
тяло
стана невидимо.
За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост.
към текста >>
Така че, когато
тялото
загине, святата душа е вече
на
небето, а нечестивата в ада.
Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това.
Така че, когато
тялото
загине, святата душа е вече
на
небето, а нечестивата в ада.
А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си.
към текста >>
А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от
тялото
, достигат
на
небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада.
А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от
тялото
, достигат
на
небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност.
към текста >>
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни
на
религиозните
мисли
на
обикновения мъж или жена, че
на
пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването
на
неговите съчинения.
За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието.
Не казваме че, ако някой убие себелюбието вътре в себе си, ще се увлече по необходимост в Бьоме, защото неговите съчинения са тъй тъмни и идеите му са предадени с един необикновен език, и много места са тъй явно противни
на
религиозните
мисли
на
обикновения мъж или жена, че
на
пръв поглед те естествено отблъсват; освен това, и най-острите интелекти са много малко въоръжени за изучаването
на
неговите съчинения.
Тези, обаче, които искат да открият Истината, ще намерят много полезни разсъждения в тях. Има, прочее, един урок, и то най-съществения, който всички можем да научим от Якова Бьоме, а той е смирението. Неговият чудно смирен ум беше коренната причина на дълбокото му познание. Ние говорим, че трябва всички да се любим, но нашата любов ще се разсипе при първата спазма на своеволието, ако тя не е добре вкоренена в смирението. Когато попитали Св.
към текста >>
Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване
на
своите
мисли
, чувства, стремежи и пр.
Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята.
Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване
на
своите
мисли
, чувства, стремежи и пр.
А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм.
към текста >>
Като пример мога да посоча книгата „
Мислителната
сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието
на
тая сила.
Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа.
Като пример мога да посоча книгата „
Мислителната
сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието
на
тая сила.
Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия.
към текста >>
Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод
на
ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период
на
кое детско
тяло
трябва да въздейства и по какъв начин.
Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност.
Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод
на
ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период
на
кое детско
тяло
трябва да въздейства и по какъв начин.
Да вземем за пример паметта. Седалище на паметта е етерното тяло, а етерното тяло се намира в периода на своето оформяване между 7. и 14. година Ако се работи изкуствено от страна на възпитателя за развитието на детската памет преди 7-та година, то детето може би ще блесне с чудесна памет, но това ще бъде временно. Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената дарба.
към текста >>
Седалище
на
паметта е етерното
тяло
, а етерното
тяло
се намира в периода
на
своето оформяване между 7.
Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява. После учителят трябва да знае периодите, през които минава детето в течение на своето развитие. Познаването на тези, периоди е от голяма важност. Тези периоди е в състояние да ги посочи само окултизмът, защото тяхното описание е плод на ясновидско изследване.1) Само чрез тяхното познаване учителят ще знае, през кой период на кое детско тяло трябва да въздейства и по какъв начин. Да вземем за пример паметта.
Седалище
на
паметта е етерното
тяло
, а етерното
тяло
се намира в периода
на
своето оформяване между 7.
и 14. година Ако се работи изкуствено от страна на възпитателя за развитието на детската памет преди 7-та година, то детето може би ще блесне с чудесна памет, но това ще бъде временно. Това блясване скоро ще се последва от едно изтощение и угасване на рано проявената дарба. Това е пресилване на детската природа. Такова дете като порасне ще има лоша памет.
към текста >>
Значи, когато
мислите
за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха.
Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили! Никога не забравяйте, че не трябва да ги считате по-млади от себе си, защото, като души, вие и те сте приблизително еднакво стари, и затова вашето държане не трябва да бъде държане на един себелюбив и свиреп заповедник, но на един дружелюбен помагач. Вашият приятел си остава същият, макар да е облякъл нова дреха.
Значи, когато
мислите
за вашето дете, винаги мислете, че имате една душа в нова дреха.
Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919.
към текста >>
Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да
мислим
непрекъснато.
А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П.
Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да
мислим
непрекъснато.
Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е.
към текста >>
Един от най-възвишените източници
на
всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни
мисли
; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем
на
мечтание.
После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи.
Един от най-възвишените източници
на
всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни
мисли
; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем
на
мечтание.
Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.
към текста >>
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за
тялото
и духа.
За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи.
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за
тялото
и духа.
Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им?
към текста >>
да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си
мислите
.
Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е.
да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си
мислите
.
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера.
към текста >>
Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга
на
вечно еднакви
мисли
!
Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи. Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират.
Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга
на
вечно еднакви
мисли
!
Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък!
към текста >>
Роби
на
собственото си настроение
на
духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя
на
същите
мисли
.
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера.
Роби
на
собственото си настроение
на
духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя
на
същите
мисли
.
Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат.
към текста >>
Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време
на
време се обляга
на
стола си с отпуснати ръце, без да
мисли
, и да постои пасивно четири-пет секунди !
Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч! Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции. Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза.
Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време
на
време се обляга
на
стола си с отпуснати ръце, без да
мисли
, и да постои пасивно четири-пет секунди !
Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка! Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби.
към текста >>
Той ще даде
на
тялото
си един атом от действителна почивка!
То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция.
Той ще даде
на
тялото
си един атом от действителна почивка!
Духът му ще привлече у себе си един атом от жива сила, който вече не може да се изгуби. Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне. Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе.
към текста >>
Всеки може да понася хармоничната власт над себе си и над своето
тяло
дори в най обикновените явления във всекидневния живот, в ставане, ходене, отваряне и затваряне
на
вратата, в начина
на
прелистването
на
една книга и пр.
Който има да се бори с неуморимостта на цял живот, той не смее да очаква веднага пълен успех. Семето на тишината, обаче, е посеяно вече в него! Тази мисъл не.ма вече да го напусне. Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе. Всичко трябва да израсте отвътре навън, от само себе си !
Всеки може да понася хармоничната власт над себе си и над своето
тяло
дори в най обикновените явления във всекидневния живот, в ставане, ходене, отваряне и затваряне
на
вратата, в начина
на
прелистването
на
една книга и пр.
Който и в будно състояние може да спази съзерцателното настроение, той може да очаква един ободряващ и поздрав сън, понеже от доминиращото дневно настроение зависи и настроението на следващата нощ. Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение. В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност. Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва.
към текста >>
При анархията в
мислите
на
съвременното човечество,
тялото
фактически се разпокъсва
на
парчета, разтеглени
на
разни страни от разни
мисли
.
Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно. В две, три, пет години външните признаци, жестове, се променят, хармонизират се.
При анархията в
мислите
на
съвременното човечество,
тялото
фактически се разпокъсва
на
парчета, разтеглени
на
разни страни от разни
мисли
.
Всяко деяние, всека крачка, може да стане извор на удоволствие, ако не бъде вече спънка, спирка в гонитбата от излишество към излишество. Това, което правим на драго сърце, правим го добре. Така целият живот постепенно се съставя от завършени елементи, от които никой не събаря това, което другият е съградил. Всяко отделно деяние става нов магнит, който се усилва, и всичко това, което човечеството е в състояние да извърши чрез тези прости упражнения, би могло да се нарече „чудо“! Христос и Мойсей, всички ясновидци и маги, са били „в почивка“.
към текста >>
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта
на
мислите
.
Марта се изнурявала, Мария се въздигала и усилвала. Културата на спокойствието повишава и присъствието на духа. А това е способност всеки момент да мобилизираме всичките си сили и знания, решителността и такта си. Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти.
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта
на
мислите
.
Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
към текста >>
Тялото
може да се приготви, да противостои
на
всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество.
Тялото
може да се приготви, да противостои
на
всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи.
към текста >>
Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши
тялото
им.
Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши
тялото
им.
Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр.
към текста >>
Който живее в тока
на
назидателни
мисли
, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха
на
земята — праната
на
индийците.
Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние. Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане.
Който живее в тока
на
назидателни
мисли
, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха
на
земята — праната
на
индийците.
От този божествен етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол. Хайде всички да живеем като братя в любовта, „твое“, „мое“ да изхвърлим: те са думи за света. * Ето веч зора изгрева, иде новий светъл ден, той душите обновява с чар мистичен, с чар свещен.
към текста >>
Човек е това, което
мисли
: такава е вечната тайна.
Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт. Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати. Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си.
Човек е това, което
мисли
: такава е вечната тайна.
Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата.
към текста >>
Фактът
на
трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът
на
основното
тяло
се разпада
на
две части, от които едната представлява новото вещество.
Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени. Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение.
Фактът
на
трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът
на
основното
тяло
се разпада
на
две части, от които едната представлява новото вещество.
Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото.
към текста >>
Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели
на
три части:
тяло
, душа и дух.
3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид.
Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели
на
три части:
тяло
, душа и дух.
Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е.
към текста >>
Но новият анализ
на
тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните
на
вънкашното
тяло
и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните
на
духа.
Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие.
Но новият анализ
на
тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните
на
вънкашното
тяло
и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните
на
духа.
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения.
към текста >>
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения:
тялото
, формата или етерния двойник и принципа
на
живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището
на
волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа.
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения:
тялото
, формата или етерния двойник и принципа
на
живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището
на
волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама.
Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
към текста >>
Като почнат от
тялото
, т. е.
Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг.
Като почнат от
тялото
, т. е.
от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9.
към текста >>
От тях 1 съответства
на
тялото
или низшата материална част
на
човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения.
От тях 1 съответства
на
тялото
или низшата материална част
на
човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност.
към текста >>
И тъй, при всичко че Руах има отделна форма
на
съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането
на
конкретното
тяло
, което се намира по-долу от него.
По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу.
И тъй, при всичко че Руах има отделна форма
на
съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането
на
конкретното
тяло
, което се намира по-долу от него.
И както тялото, чрез обмяната на действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница на тялото, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е.
към текста >>
И както
тялото
, чрез обмяната
на
действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница
на
тялото
, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява.
2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу. И тъй, при всичко че Руах има отделна форма на съществуване, като същество с особен състав, първият импулс за жизнена дейност му се предава от възбуждането на конкретното тяло, което се намира по-долу от него.
И както
тялото
, чрез обмяната
на
действията и обратните реакции с душата, поради своята впечатлителност, се прониква от нея, когато тя сама става съучастница
на
тялото
, така и душата, чрез съединението си с духа, се изпълва от него и се вдъхновява.
Третата основна част на човешкото същество е Нешама, означена с думата „дух“ в същия смисъл, както се разбира в Новия Завет. В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна.
към текста >>
Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с
тялото
и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик.
В него вече не се проявява пасивна чувствителност към външната природа: активността преобладава над възприемчивостта. Духът живее свой живот, и само заради главния или духовния свят, с който се намира в постоянни сношения. При все това, като Руах, той неможе да мине, поради влечението на идеалната страна на природата си, само с главния — т. е. Абсолютния или Божествения —а за него е необходимо, като подбуждане на реалната страна на природата му, да влиза в известни сношения с конкретното и частното, които стоят по-долу от него, и поради това той усеща влечение и към едната, и към другата страна. Духът също се намира в двояко сношение с тройния си състав: надолу, навък и нагоре, тъй че в него се образува, в д-е противоположни значения, тройно смесено течение, като описаното в Руах.
Нешама е вътрешно същество, пасивно и активно едновременно, с което Нефеш с
тялото
и жизнения принцип, а Руах със силите си съставляват един и същ външен облик.
Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството.
към текста >>
Първият елемент
на
Нефеша е
тялото
или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.
Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение.
Първият елемент
на
Нефеша е
тялото
или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното.
Също и в Руах: първият елемент е конкретното в частното; вторият — частното в частното, и третият — главното в частното. Най-после, в Нешама : първият елемент е конкретното в главното; вторият (Хайя) — частното в главното, и третият (Йехида) — главното в главното. Ето по какъв начин се проявява различната дейност и свойството на всеки елемент от човешкото същество. Душата (Руах) има, несъмнено, свое съществуване, но тя същевременно не е способна да достигне едно независимо развитие, без участие на телесния живот (Нефеша). Същото може да се каже и за Нешама.
към текста >>
Нашето
тяло
е жилище
на
нашия дух.
VIII, стр. 24 на „Всемирна Летопис“. ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Целта на болестите Всичко, което става на земята, има за цел облагородяване. Тази цел се постига чрез промени. Затова всичко около нас и в нас трябва непрекъснато да се променя.
Нашето
тяло
е жилище
на
нашия дух.
Тялото преминава, духът остава. Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме.
към текста >>
Тялото
преминава, духът остава.
24 на „Всемирна Летопис“. ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Целта на болестите Всичко, което става на земята, има за цел облагородяване. Тази цел се постига чрез промени. Затова всичко около нас и в нас трябва непрекъснато да се променя. Нашето тяло е жилище на нашия дух.
Тялото
преминава, духът остава.
Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата.
към текста >>
Като средство за това трябва да служи нашето
тяло
, нашия живот.
Затова всичко около нас и в нас трябва непрекъснато да се променя. Нашето тяло е жилище на нашия дух. Тялото преминава, духът остава. Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението.
Като средство за това трябва да служи нашето
тяло
, нашия живот.
Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото.
към текста >>
Ние знаем устройството
на
нашето
тяло
, ние вярваме за това
на
нашия дух.
Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата.
Ние знаем устройството
на
нашето
тяло
, ние вярваме за това
на
нашия дух.
Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето.
към текста >>
Духът влияе върху
тялото
.
Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух.
Духът влияе върху
тялото
.
Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето. Така тялото показва състоянието на духа. Болката е средство за нашето облагородяване.
към текста >>
Ако духът бъде облагороден, облагородява се и
тялото
.
Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото.
Ако духът бъде облагороден, облагородява се и
тялото
.
Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето. Така тялото показва състоянието на духа. Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки.
към текста >>
Страстта
на
пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък
на
тялото
му.
Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото.
Страстта
на
пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък
на
тялото
му.
Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето. Така тялото показва състоянието на духа. Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали.
към текста >>
Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и
тялото
му, особено лицето.
Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му.
Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и
тялото
му, особено лицето.
Така тялото показва състоянието на духа. Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно.
към текста >>
Така
тялото
показва състоянието
на
духа.
Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето.
Така
тялото
показва състоянието
на
духа.
Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно. Ние трябва да благодарим на Твореца за болестите — те са предпазни знаци!
към текста >>
На
това се дължи възможността да се лекува
тялото
чрез школуване
на
духа, т. е.
Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно. Ние трябва да благодарим на Твореца за болестите — те са предпазни знаци! В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол. никотин и т. н.
На
това се дължи възможността да се лекува
тялото
чрез школуване
на
духа, т. е.
чрез в о л е в о в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства. Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли. По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в кръвта, която ги отписа в нуждаещите се тъкани. Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше.
към текста >>
Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното
тяло
соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли.
В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол. никотин и т. н. На това се дължи възможността да се лекува тялото чрез школуване на духа, т. е. чрез в о л е в о в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства.
Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното
тяло
соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли.
По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в кръвта, която ги отписа в нуждаещите се тъкани. Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше. Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане на тялото, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини. Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение. Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане на тялото и силно развилата се през време на войната фабрикация на растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини.
към текста >>
Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане
на
тялото
, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини.
чрез в о л е в о в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства. Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли. По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в кръвта, която ги отписа в нуждаещите се тъкани. Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше.
Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане
на
тялото
, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини.
Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение. Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане на тялото и силно развилата се през време на войната фабрикация на растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини. Така, войната ни научи на някои неща, които без нея не биха били приети. Всяко разболяване на тялото трябва да ни сочи грешките на нашия невидим дух. Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест.
към текста >>
Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане
на
тялото
и силно развилата се през време
на
войната фабрикация
на
растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини.
Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли. По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в кръвта, която ги отписа в нуждаещите се тъкани. Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше. Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане на тялото, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини. Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение.
Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане
на
тялото
и силно развилата се през време
на
войната фабрикация
на
растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини.
Така, войната ни научи на някои неща, които без нея не биха били приети. Всяко разболяване на тялото трябва да ни сочи грешките на нашия невидим дух. Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това.
към текста >>
Всяко разболяване
на
тялото
трябва да ни сочи грешките
на
нашия невидим дух.
Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше. Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане на тялото, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини. Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение. Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане на тялото и силно развилата се през време на войната фабрикация на растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини. Така, войната ни научи на някои неща, които без нея не биха били приети.
Всяко разболяване
на
тялото
трябва да ни сочи грешките
на
нашия невидим дух.
Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната.
към текста >>
Ако човешкото
тяло
има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото
на
ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото
на
дясно.
Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната. Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало.
Ако човешкото
тяло
има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото
на
ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото
на
дясно.
Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр. в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза. Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът.
към текста >>
, да вкара или да изкара енергия от своето болно
тяло
.
Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът. Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност!
, да вкара или да изкара енергия от своето болно
тяло
.
Няма нужда да се действа специално върху болната част на тялото — в нашия случай, стомаха. Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила. Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането.
към текста >>
Няма нужда да се действа специално върху болната част
на
тялото
— в нашия случай, стомаха.
която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът. Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност! , да вкара или да изкара енергия от своето болно тяло.
Няма нужда да се действа специално върху болната част
на
тялото
— в нашия случай, стомаха.
Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила. Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год.
към текста >>
Особено дълбоко осветява то душевния живот
на
човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества
на
характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението
на
децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж
на
живота в човешкото
тяло
.
Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления.
Особено дълбоко осветява то душевния живот
на
човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества
на
характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението
на
децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж
на
живота в човешкото
тяло
.
Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр.
към текста >>
Тогава аз съсредоточавам всичките си
мисли
върху образа
на
човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други
мисли
, които биха попречили
на
подсъзнанието да се прояви.
и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна.
Тогава аз съсредоточавам всичките си
мисли
върху образа
на
човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други
мисли
, които биха попречили
на
подсъзнанието да се прояви.
Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност.
към текста >>
Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се
мисли
.
Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало.
Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се
мисли
.
Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат.
към текста >>
Моето студено, малокръвно
тяло
пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ.
Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки.
Моето студено, малокръвно
тяло
пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ.
В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
към текста >>
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие
на
старост или вследствие
на
тежки болести като колапс (настиване
на
крайниците и смърт), тифус или холера
тялото
става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие
на
старост или вследствие
на
тежки болести като колапс (настиване
на
крайниците и смърт), тифус или холера
тялото
става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
към текста >>
А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието
на
хомеопатичните лекарства върху
тялото
.
отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета. Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред. Силата на разтворите „Многото помага много! “ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори.
А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието
на
хомеопатичните лекарства върху
тялото
.
Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време. С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството. Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през тялото на болния.
към текста >>
Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие
на
разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па
тялото
си, и лекарството веднага почва да действа.
Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред. Силата на разтворите „Многото помага много! “ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори. А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън.
Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие
на
разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па
тялото
си, и лекарството веднага почва да действа.
Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време. С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството. Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през тялото на болния. Токът носи със себе си частици от лекарството и нервите чувствата това като отрова или като лекарство. Спящите магичен сън говорят за духа на лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно тяло.
към текста >>
Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през
тялото
на
болния.
А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време. С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството.
Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през
тялото
на
болния.
Токът носи със себе си частици от лекарството и нервите чувствата това като отрова или като лекарство. Спящите магичен сън говорят за духа на лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно тяло. Те говорят също и за духа на растенията, който действа върху техния нервен дух, както аурата на лекаря върху аурата на болния. Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм.
към текста >>
Спящите магичен сън говорят за духа
на
лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно
тяло
.
Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа. Ако хомеопатичното лекарство се потопи в чаша с вода, наситена с аурата на болния, то последният веднага ще почувства такова силно действие на разтвора, че може даже да се отрови, ако опита не се спре на време. С един хомеопатичен разтвор в ръка месмеричните паси върху един болен имат същото действие, каквото ако последният би взел лекарството. Същото действие може да се постигне и ако се прокара електрически ток през един хомеопатичен разтвор и след това през тялото на болния. Токът носи със себе си частици от лекарството и нервите чувствата това като отрова или като лекарство.
Спящите магичен сън говорят за духа
на
лекарствата, който те непосредствено чувстват и който действа лечебно върху тяхното болно
тяло
.
Те говорят също и за духа на растенията, който действа върху техния нервен дух, както аурата на лекаря върху аурата на болния. Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра.
към текста >>
Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето
тяло
онези части, които служат за опора и съединение в
тялото
.
Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете.
Изобщо се казва, че минералното царство се управлява от Сатурн и така той управлява в нашето
тяло
онези части, които служат за опора и съединение в
тялото
.
Всичко конкретно и в нашето мислене попада под Сатурн. Ако Сатурн заема силна поезия в хороскопа и получи добри аспекти, той дава трайност, сила за работа, дълбокомислещ ум, дарба за съсредоточаване, интуиция, съобразителност и такт. Той е особено зле поставен в М. С. и в 4-та къщица, когато получи лоши аспекти от другите планети. В М. С.
към текста >>
Познаване характера и наклонностите
на
човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части
на
тялото
и
на
лицето.
Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS.
Познаване характера и наклонностите
на
човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части
на
тялото
и
на
лицето.
По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно.
към текста >>
не бях особено поразен, макар
мислите
ми да продължаваха да бъдат устремени към появилата се безплътна моя сестра.
Разбрах, че съм имал видение. Учените биха ме считали за жертва на халюцинация, но аз зная. че бях свидетел на естествено явление. С мене и по-рано са ставали такива преживявания. И затова аз, в същност.
не бях особено поразен, макар
мислите
ми да продължаваха да бъдат устремени към появилата се безплътна моя сестра.
Никому не казах за това видение. Но случи се още нещо необикновено: на следната заран аз получих писмо от сестра си Маша, То беше дума по дума подобно на писмото във видението ми. Очевидно е. че видението е било предсказание на писмото. Мога. ли аз след това да не вярвам в предчувствията?
към текста >>
Интелектуалният индивид умира със смъртта
на
тялото
.
Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки трябва сам, да го преживее. Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление. Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма.
Интелектуалният индивид умира със смъртта
на
тялото
.
но нравственият, метафизическият, индивид продължава да живее. И самото физическо тяло не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други. От тук произтича и еволюцията на расите. Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес.
към текста >>
И самото физическо
тяло
не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други.
Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление. Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото. но нравственият, метафизическият, индивид продължава да живее.
И самото физическо
тяло
не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други.
От тук произтича и еволюцията на расите. Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес. Символическа картина на тоя процес ни дава християнската религия. И повече нищо не ни е нужно в началото.
към текста >>
че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат,
тялото
.
Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се. в свръхчовешка форма, която ние даже трудно можем да си въобразим. В тоя висш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен.
че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат,
тялото
.
Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“. 2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна. „Сбогом“ Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство.
към текста >>
Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно
помислили
за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища.
Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно
помислили
за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“. Може би. и може не .
към текста >>
Сигурно и посредницата не е
мислила
, че ще бъде изпратена. Тук.
. . Но какво ще каже науката за един сън. който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото? — Ако учителката мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка. и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде.
Сигурно и посредницата не е
мислила
, че ще бъде изпратена. Тук.
и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение . . . Съобщава : Д.
към текста >>
Не бива да кърпим дреха, която е облечена
на
тялото
ни.
Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието.
Не бива да кърпим дреха, която е облечена
на
тялото
ни.
Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин. Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата.
към текста >>
В последните й глави той развива обширно следните главни
мисли
: 1.
Който иска да се избави от копнеж за родината или за някой приятел, връзва си на шията сърцевидна торбичка със сол (муска). „Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането.
В последните й глави той развива обширно следните главни
мисли
: 1.
Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения.
към текста >>
Тая форма е човешкото
тяло
.
февруари 1920 год. на всички части, учреждения и управления от армията. Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма.
Тая форма е човешкото
тяло
.
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът.
към текста >>
„Душата е архитектът, а
тялото
работникът“.
Списанието „Всемирна Летопис“ съдържа статии, съобщения, илюстрации и фигури, с които се доказва научно съществуването на човешката душа, нейната сила и законите, които направляват нейното развитие и вечния й живот. Тя е един божествен лъч. който иде от невидимия свят и се въплътява в материална форма. Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят.
„Душата е архитектът, а
тялото
работникът“.
казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят.
към текста >>
В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията
на
човешката душа; предаване
на
мисли
и чувства
на
далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии
на
невидими за простото око форми, случаи
на
ясновидство, превъплътявания
на
душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат.
В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията
на
човешката душа; предаване
на
мисли
и чувства
на
далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии
на
невидими за простото око форми, случаи
на
ясновидство, превъплътявания
на
душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.
Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др. С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се убеди, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго. То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година.
към текста >>
всяка болест
на
тялото
си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта.
Той фалира по всички линии, и по въпросите на хигиената и медицината трябва да се констатира пълното фиаско на съвременната наука. Разумните хора вече са изгубили всякакво доверие в ефикасността на алопатическите средства за лекуване и прибягват до съгласуването на живота си с природата. Само тогава нашето здраве и дълголетие могат да бъдат гарантирани и само с естествените методи на лекуване можем да отстраним всяко нарушение на процесите в човешкия организъм. Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов.
всяка болест
на
тялото
си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта.
А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Психография или фотография
на
мислите
, от Фридрих Феерхов. I.
От биологията към мистицизма. 8. Пр. Мълфорд. Бог в дърветата. 9. Норман. Хипнотизъм и окултизъм. 10.
Психография или фотография
на
мислите
, от Фридрих Феерхов. I.
Понятие и същност на психогона (с една снимка). 11. Тод. Из поемата „Озирис и Изис“. 12. Ив. Карановски. Горнякът (разказ).
към текста >>
Това ново човечество ще започне с изучване законите
на
физиологията, които се коренят в живата природа — създаването
на
кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването
на
добрите
мисли
, чувства и желания — и с приложението
на
тия закони в живота за благото
на
всички.
През миналата война бидоха избити около 33 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5 — 6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не е изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави.
Това ново човечество ще започне с изучване законите
на
физиологията, които се коренят в живата природа — създаването
на
кръвта и функционирането й (кръвообращението), както и образуването
на
добрите
мисли
, чувства и желания — и с приложението
на
тия закони в живота за благото
на
всички.
Физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството“, казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да из насилва друг човек“. Това е законът на любовта.
към текста >>
Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии
тяло
си алабастър отчаяно сгърчи .
в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опряна, зовеше, шепнеше, във таен разговор . .
Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии
тяло
си алабастър отчаяно сгърчи .
. . Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс.
към текста >>
Мислите
, че, като живеем в гората, ние незнаем страданията
на
милиони божи твари, които са обречени
на
непрекъснати теглила вследствие
на
създадения от човешкото безразсъдство живот върху почвата
на
така наречения от вас, хората, „свещен егоизъм“?
— Природата е за тогова, който я почита и пази нейните закони. Но който бяга от природата, живее негде в леност, клюки и разврат, като пренебрегва естествения живот пред изкуствения, той няма право на благата и красотите природни. Но това нас не интересува. Не за това ние не ви даваме да си наберете цветя. Ние ви мразим, защото сте жестоки, въпреки прекрасните качества на душата, с която Създателят е надарил всяко свое творение.
Мислите
, че, като живеем в гората, ние незнаем страданията
на
милиони божи твари, които са обречени
на
непрекъснати теглила вследствие
на
създадения от човешкото безразсъдство живот върху почвата
на
така наречения от вас, хората, „свещен егоизъм“?
Колко наши братя и сестри са станали и ежедневно стават жертва на този ваш егоизъм! Пазарите ви са пълни с убит дивеч, а живия или е затворен в клетка за удоволствието ви, или за охранване. Още се гордеете с вашата култура, палачи от времето на Нерона! И сега сте дошли да берете цветя от нашата прекрасна гора! Махнете се от тука, иначе ще заповядам на най-хищните зверове да ви разкъсат!
към текста >>
От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението
на
мозъка и
тялото
всичко с човека е вече свършено?
Освен наблюдения върху хора, правени са. много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници. Ако човек падне и се удари зле по главата, той може да падне в несвяст, поради повреда на мозъка. Ако душата е нещо самостоятелно, защо човек веднага изгубва съзнание, защо изгубва тази или онази душевна способност, когато се повреди мозъка? Това не показва ли, че душа самостоятелно, независимо от мозъка, не съществува, и затова трябва да кажем, че душата е функция на мозъка.
От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението
на
мозъка и
тялото
всичко с човека е вече свършено?
Когато човек бъде упоен при операция с хлороформ, етер и пр., изгубва съзнание, но пита се сега, защо? Хлороформът или етерът са проникнали в мозъка и са му повлияли. Значи, промените в мозъка са причина за изгубване на съзнанието. Също така при пиянството, защо човек добива ненормално съзнание? Защото спиртът е проникнал до мозъка и му е повлиял“.
към текста >>
Окултизмът дава голяма важност
на
физическото
тяло
и специално
на
физическия мозък.
Защото спиртът е проникнал до мозъка и му е повлиял“. Както казахме и по-горе, окултизмът може да се обори много лесно, щом не е изучен. Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи.
Окултизмът дава голяма важност
на
физическото
тяло
и специално
на
физическия мозък.
Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·.
към текста >>
Признаван то
на
душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към
тялото
и да не му даваме абсолютно никакво значение.
Както казахме и по-горе, окултизмът може да се обори много лесно, щом не е изучен. Щом човек не го познава, лесно може да намери аргументи против него. Но тези аргументи ще показват само пълното непознаване на окултизма. Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък.
Признаван то
на
душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към
тялото
и да не му даваме абсолютно никакво значение.
Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата. Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото тяло. Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се.
към текста >>
Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото
тяло
.
Нека разгледаме горните аргументи. Окултизмът дава голяма важност на физическото тяло и специално на физическия мозък. Признаван то на душата не значи, че с презрение трябва да се отнесем към тялото и да не му даваме абсолютно никакво значение. Според окултизма, физическият мозък е важен за проявата на съзнанието във физическия свят. Той се явява като инструмент на душата.
Окултизмът чрез своите изследвания много подробно може да изложи отношението между невидимите човешки тела (етерно, астрално, умствено и пр.) към физическото
тяло
.
Който за това отношение иска по-големи подробности, нека прочете капиталното съчинение на Ана Безант2)·. „ Изследване на съзнанието“, което хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват днешната психология Както всеки инструмент, така и мозъкът има голяма важност, разбира се. Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота.
към текста >>
Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне)
на
етерното
тяло
от физическото.
Отношението между душата и мозъка е такова, каквото е отношението между цигуларя и цигулката или между копача и копачката. Цигуларят има нужда от здрава цигулка. Когато се повреди мозъкът, поврежда се, значи, инструментът, и затова душата не може да се прояви във физическия свят в пълнота. При повреждане на мозъка разхлабват се до известна степен връзките между невидимите тела на човека и мозъка. Затова съзнанието във физическия свят по-слабо се проявява.
Също така при упояване, дълбоко пиянство, хипнотизиране и падане в несвяст имаме частично излъчване (отделяне)
на
етерното
тяло
от физическото.
Окултизъм и философия Некои мислят, че окултизмът е плод на философски размишления и обобщения. Обаче, това не е вярно. Вярно е, че известни въпроси, с които борави окултизмът, са предмет и на философията, обаче, до разрешението на тези въпроси окултизмът дохожда не чрез философски спекулации, а единствено чрез опит и наблюдение. По тази причина в това отношение окултизмът е по-близък по своите методи до естествените науки, отколкото до философията. Окултизмът и свещените предания (устни и писмени) Друго едно схващане на окултизма е, че той е синтеза на историческите свещени предания, устни и писмени, т. е.
към текста >>
Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото
тяло
, цветята, животните и пр.
Естествените науки се намират вече на границата между видимия и невидимия сватове. Особено препоръчвам изследванията на парижките експериментатори по хипнотизма и магнетизма: Дюрвил, Де Роша и пр. Човек като излезе от хипнотизма и магнетизма и особено като изучи опитите на Дюрвил, Де Роша и пр., може да дойде с логическа последователност до окултизма. Г1о съвсем друг път е дошъл Д-р Килнер до същите резултати. Интересни са и изследванията на австрийския учен Райхенбах, който експериментално е доказал съществуването на ясновидски способности у човека.
Той е правил опити с тъй наречени „сензитиви“, които в тъмна стая са виждали лъчите, които изпуша човешкото
тяло
, цветята, животните и пр.
Те виждали и през непрозрачни предмети. Той е правил 13000 опити за целта. Едно важно обстоятелство Чрез изучване писанията на всички окултисти-ясновидци от най-старите времена до днес, човек се натъква на един очебиен факт: те всички единодушно, макар и да не са били в свръзка един с други и да не са знаели съчиненията един на друг, винаги са говорили за Бога и са описвали невидимия свят по един и същ начин. От къде това съвпадение? Пример: един немски лекар Юстин Кернер (1786 — 1862), когато бил околийски лекар в гр.
към текста >>
Тая жена още от детинство е имала ясновидска опитност, четене
на
мислите
и пр.
Вайнсберг, се запознал с г-жа Фредерика Хауфе, която била родом от Вюртемберското селце Префорст. Тя живела три години в дома на Д-р Кернер, Тая жена имала ясновидски способности. Д-р Кернер, който не бил запознат добре до тогава с тези въпроси, се заинтересувал и почнал ред научни изследвания върху нейното ясновидство. И плод на неговите изследвания е книгата му: „Префорстската ясновидка“,— едно от важните съчинения в тая област. Аз горещо препоръчвам на читателите тази книга4).
Тая жена още от детинство е имала ясновидска опитност, четене
на
мислите
и пр.
От де на къде нейните думи се съвпадат с думите на всички ясновидци, пророци и мистици, които са съществували от край време до сега? Тя говори така за душата, както говорят всички окултисти. Но не само това. Тя описва невидимия свят и други подробности, както ги описват „сензитивите“ на Райхенбах, много от които са били съвсем прости хора, взети из народа. Нещо повече: също така и субектите, с които са правили опити парижките експериментатори Дюрвил, Де Роша и пр., описват по същия начин човешката аура.
към текста >>
После, чрез опитите
на
Дюрвил, Де Роша, Блондло, Райхенбах и пр., които не са окултисти, се потвърждават отдавна известните окултни истини за етерно
тяло
, астрално
тяло
, ясновидство и пр.
Нещо повече: също така и субектите, с които са правили опити парижките експериментатори Дюрвил, Де Роша и пр., описват по същия начин човешката аура. Колкото повече природните науки напредват, толкоз повече те потвърждават отдавна известни окултни истини. Напр., окултистите винаги са твърдели за съществуването на един континент на местото на сегашния Атлантически океан. Даже Платон, който е бил в свръзка с известни окултни школи, говори много за Атлантида в „Тимей“ и „Критиас“. Но ето сега геологически, биогеографски и етнограф ски изследвания доказват, че действително трябва да е имало такъв континент на местото на сегашния Атлантически океан.
После, чрез опитите
на
Дюрвил, Де Роша, Блондло, Райхенбах и пр., които не са окултисти, се потвърждават отдавна известните окултни истини за етерно
тяло
, астрално
тяло
, ясновидство и пр.
Ясновидството като плод на развитието Човек се намира в постоянно развитие. Ето защо ние не можем да кажем, че той ще си остане винаги такъв, какъвто е. Неговите пет сетива са плод на дълго, дълго развитие. Човек няма да остане на тая степен на развитие, на която се намира сега. Чрез постепенно развитие на тъй наречените ясновидски органи, той ще добие способността да възприема духовния мир.
към текста >>
Смисъла
на
живота „Да
мислим
, че ние умираме, защото
тялото
ни умира, то е все едно да
мислим
, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“.
II, ст. 16 — 18 е казано: „Но това е реченото чрез пророка Йоиля: „И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще.излея от Моя Дух на всека плът. И ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват. И още през онези дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват“. Еволюционният закон — основен закон във вселената.
Смисъла
на
живота „Да
мислим
, че ние умираме, защото
тялото
ни умира, то е все едно да
мислим
, че работникът е умрял, защото сечивата му са се изтрили“.
(Толстой: Пътят на живота, стр. 407). „Делото на нашия живот в този свят е двойно. Едното е да усилваме в себе си душата, а другото - да освобождаваме в себе си онази божествена светлина, която е заложена в душата ни“. (Толстой: Пътят на живота, стр. 87). Законът за еволюцията е основен закон във вселената.
към текста >>
От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си
тяло
и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там.
Две средства за изследване ни се представляват, за да разрешим този проблем. Какво правим обикновено, когато поискаме да се осветлим за една непозната страна? Ние запитваме нейните жители и пътниците, които идат от там, или пък ние сами отиваме в тая местност. Същото това ще сторим и за невидимия свят. От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот.
От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си
тяло
и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там.
Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти.
към текста >>
Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е
тялото
, което му става вече чуждо?
Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“.
Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е
тялото
, което му става вече чуждо?
Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло.
към текста >>
Впрочем, ние знаем, че състоянията
на
припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба
на
чувствителността се определя с частичното отделяне
на
психичното
тяло
от вътрешното същество.
Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“. Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“.
Впрочем, ние знаем, че състоянията
на
припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба
на
чувствителността се определя с частичното отделяне
на
психичното
тяло
от вътрешното същество.
В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
към текста >>
де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите
на
хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко
тяло
, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“
на
плътското
тяло
.
Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г.
де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите
на
хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко
тяло
, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“
на
плътското
тяло
.
Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“.
към текста >>
В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му
тяло
или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците.
В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му
тяло
или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление.
към текста >>
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му
тяло
или ако доближите до последното некоя неприятна миризма.
В опитите на г. г. де Роша и Дюрвил-баща ние констатираме, че флуидите на хипнотизираните субекти се излъчват около тях в концентрически слоеве и после образуват едно тънко тяло, което е точно възпроизвеждане, флуидическия „двойник“ на плътското тяло. Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк.
Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му
тяло
или ако доближите до последното некоя неприятна миризма.
В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“. Констатира се съши, че то обгръща духа на съществото така, както самото то се съдържа в материалното тяло. Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност.
към текста >>
Констатира се съши, че то обгръща духа
на
съществото така, както самото то се съдържа в материалното
тяло
.
Това видение, този тайнствен принцип, макар и да е невидим за простото око, може да се фотографира, понеже чувствителната плака се засега от такива вибрации, които нашата ретина не може да схване. Същото видение се забелязва и от ясновидците. В това си състояние субектът не усеща нищо, ако одраскате физическото му тяло или ако му се даде да вдиша от стъкло с амоняк. Но той усеща болка, ако убодете флуидическото му тяло или ако доближите до последното некоя неприятна миризма. В това те.ю именно се намира всичката чувствителност и самата индивидуалност на субектите, които сами за- явяват, че плътският им организъм е вече само една „празна торба“.
Констатира се съши, че то обгръща духа
на
съществото така, както самото то се съдържа в материалното
тяло
.
Такива са състоянията, аналогични на тия, които наблюдаваме в умрелите. Тогава става едно друго странно явление. Когато физическият живот го напусне, умиращият вижда да минават пред него събитията на неговото съществуване, в едно видение с удивителна бързина и точност. Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си.
към текста >>
Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна
тялото
си, каза: „аз си отивам“?
Ето една подробност, която показва ясността на това видение. Едно познато нам лице видя и различи, в светлината на миналия си живот, всичките животни в един цирк, който е гледал още в детинството си. Роднините на умрелия гледат вече пред себе си само труп. Това е всичко, което виждат, във физическия свят, плътските очи. Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят.
Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна
тялото
си, каза: „аз си отивам“?
Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм.
към текста >>
Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата
на
плътското
тяло
, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
Но това, което не виждат, то е обратната страна на драмата, която се разиграва в окултния свят. Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр.
Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата
на
плътското
тяло
, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“.
към текста >>
Това скъсване се мени според вида
на
смъртта и моралността
на
покойника: то става преди спирането
на
телесните функции, когато, например, флуидическото
тяло
на
един медиум бъде жертва
на
един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото
тяло
е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време
на
агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта.
Това скъсване се мени според вида
на
смъртта и моралността
на
покойника: то става преди спирането
на
телесните функции, когато, например, флуидическото
тяло
на
един медиум бъде жертва
на
един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото
тяло
е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време
на
агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали.
към текста >>
Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането
на
флуидическото
тяло
„става през върха
на
главата, когато влизането
на
душите става през родилния орган, противополаритет
на
мозъка“.
Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането
на
флуидическото
тяло
„става през върха
на
главата, когато влизането
на
душите става през родилния орган, противополаритет
на
мозъка“.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия.
към текста >>
е, вътрешният човек, който се явява във форма
на
парно
тяло
, се носи няколко време над своя труп.
Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т.
е, вътрешният човек, който се явява във форма
на
парно
тяло
, се носи няколко време над своя труп.
Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са.
към текста >>
Мислите
на
живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията
на
невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото
тяло
на
обезплътения.
Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия.
Мислите
на
живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията
на
невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото
тяло
на
обезплътения.
Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“.
към текста >>
Ако тия
мисли
са.
е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения.
Ако тия
мисли
са.
отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло.
към текста >>
Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите
на
най низшето си
тяло
.
Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“.
Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите
на
най низшето си
тяло
.
Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза. Първите състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко. Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма.
към текста >>
В първите две фази, физическото
тяло
става неподвижно и безчувствено.
Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината. Казахме, че, нормално, умрелият е потънал в едно летаргично състояние. Тука пак ние намираме едно явление, аналогично на онова, което се констатира в хипноза. Първите състояния на сомнамбуличния сън са Описани от Шарко. Те са: 1) летаргията, 2) каталепсията и 3) сомнамбулизма.
В първите две фази, физическото
тяло
става неподвижно и безчувствено.
В третата, невидимият човек, вътрешното същество се пробужда. Духът му вижда тогава всичко, което става около него и даже онова, което не виждаше в будно състояние. Същото явление става у умрелите. След като минат през летаргичното и каталептичното състояния, покойниците се пробуждат. Техните психически очи се отварят отначало колебливо; те стават ясновидци.
към текста >>
Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че
тялото
му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните
на
въздуха.
Един нов свят, съответен на новото му състояние, се явява пред него, отначало неясно. Той се намира подобно на един пътник, събуден, в една стая на хотела и търси около себе си семейните мебели от жилището си. „Де съм сега? “ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща.
Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че
тялото
му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните
на
въздуха.
Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение. В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си тяло, в момента на смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване на мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото тяло. Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него.
към текста >>
В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си
тяло
, в момента
на
смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване
на
мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото
тяло
.
“ пита се той. Като някой пътник, той апелира към паметта си и споменът за миналото му се възвръща. Той се учудва, че не страда вече; чувства се по-леко; струва му се, че тялото му е станало като пара и че може да се движи по волята си, по вълните на въздуха. Той си дава сметка, че в това си състояние би могъл да отиде на далечни разстояния с бързината на мисълта. Това става, когато е силно притеглен към някой отсъстващ: той бива отнесен, чрез действието на едно духовно магнетизиране, към милото същество, пред което се явява по некога под формата на едно видение.
В други случаи, човек може да се пренесе така, в тънкото си
тяло
, в момента
на
смъртта си и даже преди нея, абсолютно също така, както в хипнотическия сън Това са така наречените телепатически явления: те са прости, когато има само предаване
на
мисълта, и са висши, когато мисълта увлича един вид и духовното, и флуидическото
тяло
.
Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед.
към текста >>
Освен това, неговото тънко
тяло
може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим.
Но обикновено умрелият не се отдалечава почти от местото, дето почива неговия труп. Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед.
Освен това, неговото тънко
тяло
може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим.
Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно.
към текста >>
Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото
тяло
се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“.
Той гледа около него. Първото състояние на ясновидството е подобно на ефекта, който произвеждат лъчите X, с чиято помощ може да се вижда през непрозрачни тела. За умрелия, твърдата материя става проницаема. Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим.
Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото
тяло
се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“.
Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда.
към текста >>
Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му
тяло
се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини.
Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови.
Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му
тяло
се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини.
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват.
към текста >>
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава
тялото
си, че е безжизнено и бледно.
Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини.
Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава
тялото
си, че е безжизнено и бледно.
Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга.
към текста >>
Оттогава вече той живее в едно тънко
тяло
, подобно
на
физическото, което е напуснал.
Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив.
Оттогава вече той живее в едно тънко
тяло
, подобно
на
физическото, което е напуснал.
Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“.
към текста >>
„Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си
тяло
(флуидическото).
„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт.
„Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си
тяло
(флуидическото).
Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро.
към текста >>
Физическото
тяло
, което е само седалище
на
физиологическите, машиналните функции, каквито са.
Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1.
Физическото
тяло
, което е само седалище
на
физиологическите, машиналните функции, каквито са.
дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя.
към текста >>
Флуидическото
тяло
(наречено още астрално
тяло
), седалище
на
чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3.
Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2.
Флуидическото
тяло
(наречено още астрално
тяло
), седалище
на
чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3.
Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство.
към текста >>
Духовното
тяло
, върховният принцип (интелектуалната душа
на
Платона), седалище
на
разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр.
Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3.
Духовното
тяло
, върховният принцип (интелектуалната душа
на
Платона), седалище
на
разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр.
Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят.
към текста >>
Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело
на
„живите“, но не и плътското им
тяло
.
Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“.
Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело
на
„живите“, но не и плътското им
тяло
.
Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло.
към текста >>
Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото
тяло
и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава
на
плътския организъм.
Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя. Но знае се също, че всеки физически предмет притежава своя обратна страна или астрален двойник“. Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло.
Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото
тяло
и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава
на
плътския организъм.
Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание. Аз не почувствах никаква болка във физическото ми тяло. Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе.
към текста >>
Аз не почувствах никаква болка във физическото ми
тяло
.
Умрелият, прочее, различава изобщо флуидическото дело на „живите“, но не и плътското им тяло. Той малко може да ги разпознава, макар флуидическото тяло и да е точна репродукция или, по-добре, оригинална канава на плътския организъм. Но това правило има изключения, както това се доказва от известни задгробни свидетелствания. Между характерните изявления на умрелите, които описват смъртта си, ние ще цитираме това на авиатора Лефевр, който падна убит с аероплана си. „Аз съзнавах, че падам, казва той, но преди да стигна до земята, аз изгубих съзнание.
Аз не почувствах никаква болка във физическото ми
тяло
.
Струваше ми се, че духът ми е проектиран на горе. Аз усещах някакво бързо въртене; после, нещо се отдели внезапно и аз се намерих във въздуха, като виждах под мен смъртните ми Останки и апарата ми. То не бе неприятно“. Некои умрели виждат във физическия свят, а други във флуидическия свят и даже в духовния. Най сетне, има и такива, които виждат последователно(но никога едновременно) във всичките тия различни светове.
към текста >>
Предшественици
на
Разпутин В някои от съчиненията
на
Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората
на
Запад тайните наклонности
на
руската душа, измъчвана и жадна за възвишени
мисли
и чувства.
Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1.
Предшественици
на
Разпутин В някои от съчиненията
на
Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората
на
Запад тайните наклонности
на
руската душа, измъчвана и жадна за възвишени
мисли
и чувства.
Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм.
към текста >>
Валдек-Русо, обаче, изтъкнал
на
царицата, в тоя ред
на
мисли
, че и г.
Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това?
Валдек-Русо, обаче, изтъкнал
на
царицата, в тоя ред
на
мисли
, че и г.
Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . .
към текста >>
Какво може да се
мисли
тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините
на
Русия
на
първия дошъл шарлатанин“!
Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . . Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Какво може да се
мисли
тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините
на
Русия
на
първия дошъл шарлатанин“!
Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа. Този полицай го обвиняваше в изнудвания, злоупотребление на доверие и пр.
към текста >>
Тялото
му биде донесено в Лион
на
5.
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната партия, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец. След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год.
Тялото
му биде донесено в Лион
на
5.
същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор.
към текста >>
По-вече от 15000 души са чакали
тялото
му
на
петроградската гара.
2) Вж. съобщението на бащата на медиума Д-р Георги Фон Лангсдорф в спиритуалистическия конгрес в Лондон, публикувано в Light от 25 юни 1898 г. 3) Отец Йоан Кронщадтски умря в 1908 г. на 80 годишна възраст. Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите.
По-вече от 15000 души са чакали
тялото
му
на
петроградската гара.
След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания. На праговете на църквите свещениците благославяли тялото на чудотвореца, когато минавало. 4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г.
към текста >>
На
праговете
на
църквите свещениците благославяли
тялото
на
чудотвореца, когато минавало.
3) Отец Йоан Кронщадтски умря в 1908 г. на 80 годишна възраст. Споменът от церемониите по погребението му още живее в паметта на присъстващите. По-вече от 15000 души са чакали тялото му на петроградската гара. След ковчега му мъже и жени се блъскали в калта с ридания.
На
праговете
на
църквите свещениците благославяли
тялото
на
чудотвореца, когато минавало.
4) Филип Низие-Янтелм е роден в Лоазйо (Савоя), на 25 април 1849; той е син на Йосиф-Филип и на Мария Вашод, земеделци. АЛАН КАРДЕК Животопис и обществена дейност — Катехизъм на прераждането Основателят на спиритуализма в Франция бил Леон-Денизар-Иполит- Ривайл, роден на 4 окт. 1804 г. в Лион. Той е станал известен по вече под псевдонима Алан Кардек, под който е издал и първото си съчинение: Le Livre des Esprits (Книга на духовете).
към текста >>
Много от теориите, известни
на
учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално
тяло
.
С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта. И други подобни дружества са се основали в провинцията, нo всички са изпращали сведенията си в това централно дружество. Всичките тия материали били събрани и издадени от Алан Кардека последователно под заглавията: „Книгата на медиумите“ (1861 год.), „Евангелието, обяснено от духове“ (1864 г.), „Небе и ад“ (1865 г.) и „Битие“ (1867 год.). Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си.
Много от теориите, известни
на
учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално
тяло
.
Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло.
към текста >>
Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот
на
тялото
, да свърши работата по очистването си?
Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год. внезапно и без болка се поминал, както е седял на стола в кабинета си. Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос.
Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот
на
тялото
, да свърши работата по очистването си?
Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В. Значи, би трябвало да се превъплъти в ново тяло. Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането?
към текста >>
Значи, би трябвало да се превъплъти в ново
тяло
.
Много от теориите, известни на учениците по спиритуализма, са развити в горепоменатите книги, като например, теорията, че душата запазва индивидуалността и съзнанието си след смъртта, посредством така нареченото астрално тяло. Тук ние няма да се впущаме да излагаме подробно всички истини, изследвани от Алан Кардека, но поради особения интерес, който представлява, ще предадем резултата от един негов сеанс върху проблема за прераждането (реинкарнацията). Ето какви са били отговорите: Въпрос. Как може душата, която още не е достигнала съвършенството си в един живот на тялото, да свърши работата по очистването си? Отговор. Като премине през процеса на едно ново съществуване. В.
Значи, би трябвало да се превъплъти в ново
тяло
.
Така ли трябва да се разбира отговора? О. Точно така. В. Каква е целта на прераждането? О. Очистване и прогресивно подобрение на човечеството. В. Ограничено ли е числото на превъплътяваният, или пък духът се преражда винаги?
към текста >>
Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното
тяло
, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното
тяло
)?
О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В.
Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното
тяло
, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното
тяло
)?
О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява.
към текста >>
Субстанцията
на
етерното
тяло
еднаква ли е във всички сфери (глобуси)?
Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В.
Субстанцията
на
етерното
тяло
еднаква ли е във всички сфери (глобуси)?
О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят. Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета.
към текста >>
Не трябва да се
мисли
, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление
на
грешките ни в миналото.
Ако не би била тази интуиция на миналите придобивки, той би трябвало да започва обучението си винаги наново. Лошата мисъл или престъпното желание, на които инстинктивно се противим, като отдаваме тая съпротива на наследствени причини, в същност се дължи на гласа на нашата съвест, а той не е нищо друго, освен споменаване на грешките, които сме направили в миналия си живот, и страданията ни, които тия грешки са причинили. Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни.
Не трябва да се
мисли
, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление
на
грешките ни в миналото.
Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията.
към текста >>
Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с
тялото
, то следва, че душите
на
новодошлите хора не са съществували през периода
на
варварството.
Нацията, която е била във варварско състояние, е станала цивилизована. Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора?
Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с
тялото
, то следва, че душите
на
новодошлите хора не са съществували през периода
на
варварството.
Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация?
към текста >>
Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с
тялото
.
Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка.
Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с
тялото
.
От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна?
към текста >>
Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде
на
хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този
мислител
това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта
на
всеки индивид, по необходимост ограничен.
— Конан Дойл — Новото откровение. — Д-р Грассе — Наука и философия. — X. Ж. Уелс — Бог, невидимия цар. Всека философия не е ли преди всичко представа на вселената?
Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде
на
хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този
мислител
това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта
на
всеки индивид, по необходимост ограничен.
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения мислител (който също, впрочем, може да бъде и гений). Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед.
към текста >>
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения
мислител
(който също, впрочем, може да бъде и гений).
— Д-р Грассе — Наука и философия. — X. Ж. Уелс — Бог, невидимия цар. Всека философия не е ли преди всичко представа на вселената? Всеки философ си има своя представа и се старае да я предаде на хората, въпреки че тая представа има, може-би,в основата си нещо, което не може да се изкаже, тъй като за този мислител това е истината, неговата истина, сиреч това, което най-добре задоволява аспирациите и мисълта на всеки индивид, по необходимост ограничен.
Такава е също разликата между философа-гений и обикновения
мислител
(който също, впрочем, може да бъде и гений).
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
към текста >>
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията
на
разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и
тялото
, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията
на
съзнанието към живота.
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм.
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията
на
разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и
тялото
, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията
на
съзнанието към живота.
Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
към текста >>
Той заявява, че ролята
на
психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата
на
духа със специално възприети методи“, и
мисли
, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки.
Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила.
Той заявява, че ролята
на
психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата
на
духа със специално възприети методи“, и
мисли
, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки.
Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че това е неточно), после разглежда човека, в свръзка с това подсъзнание, като ключ на всичко — от съществено различна природа с тази на животното царство Но струва ми се, Бергсон никога не е казал друго, освен че творческата еволюция се извършва по много изпъкващи отделни линии, но, тъй да се каже, от един център-първообраз и при това тайнствен. Главните от тези линии свършват в растителното царство, в живота на насекомите (характеризирани по-специално от инстинкта), в живота на висшите животни и на човека (характеризирани по-специално от разума). — Какво пречи това за „хармонията на еволюционния синтез“?
към текста >>
Явлението
на
хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже,
тялото
на
насекомото, да се обръща
на
аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая.
Д-р Желе, като изхожда от този принцип, основно разрушава класическите доктрини на монистическата и материалистическата биология. Той посочва тяхната недостатъчност, когато се касае да се изтълкува както психологическата, така и физиологическата индивидуалност. Хипотезите на Дарвина и Ламарка спомагат, за да се разберат известни свойства на еволюцията; но те са коренно безсилни да обяснят нейната същност, да дадат да се разбере произхода на видовете, произхода на инстинктите, резките трансформации, изучвани за първи път от Юго де Ври, и изобщо - да се разбере творческата сила, която прави да произлиза повечето от по-малкото, сложното от простото. Същата тази класическа доктрина (чийто главни представители са Дастр и Дантек) не иска да вижда в „аза“ друго нищо, освен синтеза или комплекса на елементите, които съставляват организма, резултата от множествения клетъчен живот, и в самия живот — резултата на самите физико-химически сили. Д-р Желе доказва, колко това тълкуване е негодно да разясни факта, че всеки организъм се строи, се поддържа и се подобрява, въпреки непрекъснатото възобновяване: на клетките, по една специфична форма.
Явлението
на
хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже,
тялото
на
насекомото, да се обръща
на
аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая.
Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото.
към текста >>
Ние искаме да се издигнем над случайностите
на
тялото
, над болките и смъртта
на
земния живот.
Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност. Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“.
Ние искаме да се издигнем над случайностите
на
тялото
, над болките и смъртта
на
земния живот.
Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал.
към текста >>
Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови
тялото
.
Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт.
Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови
тялото
.
То го разрушава също така, както телата на прахосниците и пияниците. Аскетизмът е отсъствие на доверие в силата на безкрайното съзнание да се издигнем на по-горно стъпало. — Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание.
към текста >>
искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и
тяло
, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините
на
душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
— Сам човек да иска да достигне своето блаженство, това е един от най-големите грехове, защото откъсва човека, поне за известно време, от безкрайното съзнание и от живота, който му се изпраща по тоя път, щом като той моли и се уповава. Никоя друга пътека не освобождава о г пороците, грешките и лошите навици, както това прави постоянното желание да се удуши жаждата, от която наново те пак се пораждат. В всеки дъх говори безкрайното съзнание. „Елате при мене . . .
искайте от мене, и ако ме намерите във всяко творение, то и аз вечно ще ви пращам нещо ново по дух и
тяло
, което ще трябва да преобрази вашите навици, страсти и желания, тъй че постепенно да отпадне от вас всичко грубо, всички мрачни влечения, които са против закона и, вместо тях, ще ви се пратят радости из областите, дълбочините
на
душата, които сега никой смъртен не може да долови“.
В този размер, в който ние се доближаваме към един по-съвършен и по-траен живот, — (а ние не можем да постъпим другояче), ще се запознаем със страхопочитанието пред всичко живо и ще го оставим необезпокоено на неговата свобода — защото ние го обичаме. Птицата, която държим затворена, ние не обичаме — ние обичаме нашето удоволствие от птицата. Най-голямата любов 'към всичко живо е, следователно, пътят към живота, който като от хиляди батареи се втича в нас и не само от дървото, птицата и насекомото — а и от въртящите се снежни парцали, от бурята и морето. Не като сантиментално наблюдение, а като жива сила. Защо тази любов не е вродена в нас?
към текста >>
И пак внушението, за да стане
тялото
като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение
на
мускулите, че подложеното
на
опита лице ще може да се простре, опряно само
на
ръцете и нозете си
на
столове, и човек може да стои
на
гърдите му.
Тогава операторът, след като каза на пациентката, че тя ще заспи в опреде- лен час през нощта, даде й наставление да се „събуди“. Забележете, че пациентът не изгубва съзнанието или паметта си, а знае всичко, което става. В повечето случаи пациентът ще заспи в определения час, и наруши ли се веднъж навика на безсъницата, лечението обикновено се постига. При подходящи субекти това положение на хипноза може чрез повтаряно внушение да се задълбочи до толкоз, че да се изгуби паметта, и пациентът става съвършено анестезиран, така че операции могат да се извършват без болка и без последици от тях. Това съм видел в няколко случая.
И пак внушението, за да стане
тялото
като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение
на
мускулите, че подложеното
на
опита лице ще може да се простре, опряно само
на
ръцете и нозете си
на
столове, и човек може да стои
на
гърдите му.
В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
към текста >>
(следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография
на
мислите
От Фридрих Феерхов. I.
опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност.
(следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография
на
мислите
От Фридрих Феерхов. I.
Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр. предметите, като столът, масата, хлябът, вилицата и ножът; абстрактни се наричат само мислени неща, които в действителността не съществуват, като напр. вярата, надеждата, любовта, мисълта и т. н. Тази стара граматика е далеко надмината от модерната психология.
към текста >>
Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да
мислим
, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение
на
осите.
от лист хартия. Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин. Така че и трайната радост е само едно явление. Анализирането на едно състояние е лесно при двигателни явления, които могат да се възприемат сетивно.
Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да
мислим
, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение
на
осите.
Също такова сливане на впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления на някое еластично тяло. Като какви явления ще си представим сега психическите състояния? Да се върнем пак към старото школно схващане за „конкретно“ и “абстрактно“. Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е.
към текста >>
Също такова сливане
на
впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления
на
някое еластично
тяло
.
Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин. Така че и трайната радост е само едно явление. Анализирането на едно състояние е лесно при двигателни явления, които могат да се възприемат сетивно. Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да мислим, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение на осите.
Също такова сливане
на
впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления
на
някое еластично
тяло
.
Като какви явления ще си представим сега психическите състояния? Да се върнем пак към старото школно схващане за „конкретно“ и “абстрактно“. Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е. въобще да не съществува, но само „като съществуващо мислено“.
към текста >>
— То бе живата представа, която възниква в съзнанието
на
медиума от действието
на
мозъка по протежение
на
нервните разклонения и продължава до оная част
на
тялото
, където се получава нужния ефект.
След това той почва да брои и, докато медиумът е под влиянието на ужасния страх, фактически се образува на неговото чело изгоряла буца. Д-р Барадюк Фотографиран в един момент на молитвено съзерцание. Психогоните стоят в кръгъл ореол около главата му. Какво подейства в случая ? Нали не дървената или желязната пръчка, която бе не по-топла от температурата в стаята?
— То бе живата представа, която възниква в съзнанието
на
медиума от действието
на
мозъка по протежение
на
нервните разклонения и продължава до оная част
на
тялото
, където се получава нужния ефект.
Тогава можем ли да кажем, че мисълта е нещо абстрактно, т. е. като съществуващ спомен, но не действителност? Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр. една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т. н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение.
към текста >>
Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати
на
всички видове психични явления—представи, чувства,
мисли
, афекти, инстинкти и т. н.
(Разбира се, има разлика между произведената във фантазията представа за буцата и самата буца на челото; но с положителност може да се каже, че тъй наречената фантастична представа е не по-малко „реална“ от тъй наречения „реален“ предмет, който е видим за нашето око. Понеже нещо, което причинява действие, — както въображението в съзнанието на медиума, т. е. неговата представа за буцата — трябва да е нещо реално, една сила или сбор от сили, защото без развиваща се сила нема действие). На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“. (Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата).
Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати
на
всички видове психични явления—представи, чувства,
мисли
, афекти, инстинкти и т. н.
Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“.
към текста >>
Ако може да бъде да
мислим
един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част
на
своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение
на
енергията в
тялото
. (Следва).
при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ. кралско дружество и на дружеството за психически издирвания. Ако в случай на телепатическо пренасяне проявяването на нервното раздразнение може да се демонстрира чрез един нетелесен ход на силата, то едно аналогично заключение ще бъде, че също и при хипнотическата стигма става една концентрация на силите от психическата енергия — това, което е именно произвеждането на един психогон — и че от тези форми на силата се получава органическо преобразуване на тъканите на челото.
Ако може да бъде да
мислим
един телепатически акт въобще, то е ясно, че действащият от далеч съзнателен акт в главната част
на
своя вървеж нема да бъде повече идентичен с жизнените процеси в нервната система, с разпространение
на
енергията в
тялото
. (Следва).
__________________________ 1) Напр. от професор Kreibiq. 2) Die Gedankenformen, от Ледбитър ТОД. Из поемата „Озирис и Изис“ ОЗИРИС Ни нощ, ни миг, нито сладък ден Няма некога да дойде, ни по-сладък час, Ни пък живот некой по блажен От Теб о, Безкрайна Вечност, от Твоя мил глас, Върви, върви тогаз. Към Теб с Лира аз греблата Ги бия вълните, тези, що ме олюляват, И незнайно в небесата Високо негде там ме осветляват, Слънцата кат създават.
към текста >>
Той
помисли
, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача!
По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята.
Той
помисли
, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача!
“ В същност, при него нямаше никой друг, затова той високо се изсмя на себе си. Това се случи тъкмо пред вратнята на сиромашкия му дом, който се състоеше от една плачевна сламена къщурка, а около нея — голо празно место, оградено с нисък трънен плет. Мястото, дето легна той, беше засипано с пресен тор от добитък, и, когато опипа с ръка мекия тор и разбра, де е, помъчи се да стане, но, като не успя, протегна се равнодушно, промънка нещо несвързано, отпусна глава и — заспа гладък сън върху мека постеля. — Гледайте, гледайте Горняка, как се е изтегнал, юначината! — казваха си два мина съседи, които минаваха бавно по близката отъпкана пътека.
към текста >>
Като видя, че пред него,
на
земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато,
позамисли
се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо.
Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата. — Похаби се тоя човек: няма да се поправи сякаш, — каза първият съсед на втория. Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор. В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк.
Като видя, че пред него,
на
земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато,
позамисли
се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо.
Ала Горнякът спеше ли, спеше. Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си.
към текста >>
Вие ще познаете почерка и
мислите
ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.
Общността на фактите, при наличността на известна сила, посочва, че съществуват закони. Интелектуалните закони по необходимост се извеждат и управляват от ума. Единството в законите извиква предположението за единството на законодателния ум. Тоя ум, който ние познаваме неволно, по проявените му творения, но когото не можем да определим, е това, което ние наричаме Бог. Вие ще получите писмото ми — това е един очевиден факт.
Вие ще познаете почерка и
мислите
ми, от което ще заключите, че аз съм го писал.
Това е една разумна хипотеза, но необходима е хипотезата, че някой е написал това писмо. То може да бъде подправено, но Вие нямате основание да предполагате това, а ако у Вас се яви това предположение без никакво основание, то Вие ще съставите една съмнителна хипотеза. Ако Вие предположите, че това писмо е написано и паднало от небето, ще съставите една нелепа хипотеза. Ето как се явява достоверността, съгласно кабалистическия метод: Очевидността. . .
към текста >>
Единственият, достоверен ръкопис
на
„Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от
измислиците
на
Черната Магия и представляват една мистификация.
Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1). Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките.
Единственият, достоверен ръкопис
на
„Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от
измислиците
на
Черната Магия и представляват една мистификация.
За обяснение на Таро вземете съчинението ми: Dogme et Rituelde la Haute Magie (Следва). ____________________________________________________________ 1) Ломбер се казва старата игра на карти. Това название произлиза от испанската дума hombre което значи човек, мъж, и от французката l’hombre — сянка. От тук и названието ломберна маса. ПРОФ. НЕСТЛЕР.
към текста >>
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както
на
материалните, тъй и
на
по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и
тялото
едро и силно, ако стои в къщата, която представлява
тялото
, именно асцендента.
Неговото естество е умерено топло и влажно. Цветът му е виолет и индиго. Знакът му е В. В асцендента или в добър аспект към асцендента, или в и . Юпитер е знак на добро здраве и успех в живота.
Тъй като неговото действие причинява едно разширение, една експанзивност или обширност както
на
материалните, тъй и
на
по-висшите области, то той разширява не само нашето съзнание, но прави и
тялото
едро и силно, ако стои в къщата, която представлява
тялото
, именно асцендента.
Юпитеровият тип е любознателен, има добро телосложение, наклонност към затлъстяване, плешивост и високо чело. Очите са пълни. Поглед отворен и привлекателен. Космите руси и цветът на лицето пресен и светъл. Диаметърът на Юпитера е 10.8 пъти по-голям от този на земята, обемът — около 1400 пъти по-голям от обема на земята.
към текста >>
Като предаваше чуждите
мисли
, Д-р Радван намираше всички скрити предмети.
Телепатически сеанси. На 8. авг. м. г. професорът при Виенския университет Д-р Радван устрои телепатически сеанс в клуба на столичните вестникари. След едно кратко изложение на телепатията, той пристъпи към опитите, придружаван постоянно от своя медиум, държащ го за ръката си.
Като предаваше чуждите
мисли
, Д-р Радван намираше всички скрити предмети.
Например, Д-р Радван откри една тютюнева кутия, скрита в близкия полиц. участък. Този сполучлив опит разколеба недоверието на всички присъстващи вестникари. На 11. и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание.
към текста >>
Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно
мислите
на
желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си.
Този сполучлив опит разколеба недоверието на всички присъстващи вестникари. На 11. и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите.
Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно
мислите
на
желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си.
По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека.
към текста >>
Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“
на
жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците
на
убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху
тялото
на
жертвата (одраскването
на
врата
на
момчето).
и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората.
Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“
на
жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците
на
убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху
тялото
на
жертвата (одраскването
на
врата
на
момчето).
Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека. № 2: Елена Петровна Блаватска, биография от Е. П. 1920 г.
към текста >>
Ние
мислим
да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член
на
Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни
на
тая интересна организация, които имат обществено значение.
Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения.
Ние
мислим
да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член
на
Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни
на
тая интересна организация, които имат обществено значение.
Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г. Б., се е преродила преди 7 години в Америка, и на полковник Олкът, който бил прост автомат в ръцете й. От преписката й с Аксакова се установявало, че спиритизмът и впоследствие теософията са били за нея само средство за постигане егоистични цели, една от които е била, да стане таен шпионин на руското правителство в Индия; че тя често е действала под инспирацията на черните сили и си служела с фокуси, което предизвикало разкритията на Лондонското „Дружество за психически издирвания“ и на руския романист Всеволод Соловьев в книгата му: Современная жрица Изида; че тя се намирала в известни отношения с най-големия руски реакционер Κ. П. Победоносцев и че даже Папюс (д-р Анкос), който извратено разяснява окултизма, се е възмутил от Блаватска, като твърди в книгата си Les sciences maudites, че източният окултизъм (теософията на Адиар) се е опитал да погребе християнството под развалините на пантеона на всичките религии. След това г.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Психография или фотография
на
мислите
, от Фр.
Мистицизмът в бившия руски дворец (край): Разпутин. 6. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта. 7. Норман. Хипнотизъм и окултизъм (край) 8.
Психография или фотография
на
мислите
, от Фр.
Феерхов (продължение). 9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер.
към текста >>
Тялото
или организмът
на
човека, или
на
един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот.
Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава.
Тялото
или организмът
на
човека, или
на
един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот.
Отнемете, на който и да е организъм едно от тия условия, които той би трябвало да използува в своята дейност, и развитието му ще престане. Собствено, развитието е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тия форми, които съществуват в природата, са все опит, за да се подобри живота на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенствуването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример.
към текста >>
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не
мисли
за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни.
Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не
мисли
за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия.
към текста >>
Който може да
мисли
, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х.
Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа.
Който може да
мисли
, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х.
НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . . Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би л могла душата да плува безкрай във вашта сладост? . . .
към текста >>
Мислите
ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви?
Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм. Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
Мислите
ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви?
Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано.
към текста >>
По лицата
на
всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите
мисли
в защита
на
правдата.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна.
По лицата
на
всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите
мисли
в защита
на
правдата.
И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
към текста >>
Знаете ли вие, че вашите собствени
мисли
, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят?
Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност. Неговият дух иска храна, а храната на духа са възвишените дела. С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца?
Знаете ли вие, че вашите собствени
мисли
, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят?
А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр. ако отправехте добри мисли, добри желания на тези деца? Първо, с вашите дела вие ще нахраните своите души и, второ — с вашите мисли и желания ще внесете радост в душите на тези деца. Постъпите ли така, вие вече сте взели, макар веднъж, участие в божествения план. А какво още значи да участваш в божествения план?
към текста >>
ако отправехте добри
мисли
, добри желания
на
тези деца?
Неговият дух иска храна, а храната на духа са възвишените дела. С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца? Знаете ли вие, че вашите собствени мисли, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят? А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр.
ако отправехте добри
мисли
, добри желания
на
тези деца?
Първо, с вашите дела вие ще нахраните своите души и, второ — с вашите мисли и желания ще внесете радост в душите на тези деца. Постъпите ли така, вие вече сте взели, макар веднъж, участие в божествения план. А какво още значи да участваш в божествения план? — да създадеш радост в небесата. — Искам думата!
към текста >>
Първо, с вашите дела вие ще нахраните своите души и, второ — с вашите
мисли
и желания ще внесете радост в душите
на
тези деца.
С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца? Знаете ли вие, че вашите собствени мисли, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят? А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр. ако отправехте добри мисли, добри желания на тези деца?
Първо, с вашите дела вие ще нахраните своите души и, второ — с вашите
мисли
и желания ще внесете радост в душите
на
тези деца.
Постъпите ли така, вие вече сте взели, макар веднъж, участие в божествения план. А какво още значи да участваш в божествения план? — да създадеш радост в небесата. — Искам думата! Всичко това, започна кълвачът, би било прекрасно, ако може да бъде действително.
към текста >>
Физическата страна се движи от нуждите
на
тялото
, а духовната — от идеята за прекрасното.
Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
Физическата страна се движи от нуждите
на
тялото
, а духовната — от идеята за прекрасното.
Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
към текста >>
Мислите
ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб
на
своето външно Себе, като действате с омраза?
Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не!
Мислите
ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб
на
своето външно Себе, като действате с омраза?
Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
към текста >>
Политически и духовни властници гнетят
тялото
и душата!
За прекратяване на ереста спомагали царе, папи, патриарси. В доброто тия хора не се разбират, а да мъчат и уби- ват, горят „опасните“ еретици се съюзяват и целуват. В XIV в., поради „преправославен“ живот на балканските християни, азиатци турци подчиняват Балканите. Местото на политическите властници се заело от Султана, а духовните лица останали пак господари на душата, на съвестта. Дълга, вековна нощ!
Политически и духовни властници гнетят
тялото
и душата!
Неволята и робията продължава. Всички некадърници и паднали личности станали духовни ръководители на поробените народи. Мрак, невежество, суеверия, заблуждения — ето идеала на духовните стълпове. Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват. Запад се озарява от реформационните идеи, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в.
към текста >>
флуидът е просто едно физическо нетвърдо
тяло
.
И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете!
флуидът е просто едно физическо нетвърдо
тяло
.
Електричеството е нещо повече от това: то е сила. Но какво е сила? Това е сила! И така постоянно от обяснение на обяснение ще стигнем на края до една дума, която сама да каже какво значи : „действащо същество, което действа, за да постигне своето действие“. И ето най-сетне, монистите са доведени, против себе си, до дуализма, първо от материята и второ, от силата и, ако искат да бъдат искрени, до самата троичност, която допълва духа.
към текста >>
Помисли
за ония милиарди
на
милиардите светове, които, разделени
на
милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането
на
един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността
на
битието.
От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката!
Помисли
за ония милиарди
на
милиардите светове, които, разделени
на
милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането
на
един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността
на
битието.
Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край).
към текста >>
Това значи, че едно
тяло
може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това
тяло
, вместо да пропадне в течението
на
времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете
на
културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е.
Риве, кореспондент на Temps в Петроград: Последният Романов и необикновената история на Разпутина. 3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта.
Това значи, че едно
тяло
може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това
тяло
, вместо да пропадне в течението
на
времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете
на
културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е.
до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя.
към текста >>
Но
тялото
ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват.
Безсмъртието на плътта Ние вярваме, че е възможно безсмъртието на плътта. Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели.
Но
тялото
ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват.
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане.
към текста >>
Процесите не поддържат
тялото
което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно
тяло
, чийто части се променят във вечното течение, подобно
на
висшия духовен етер, който ги видоизменя.
Това значи, че едно тяло може да се държи дотогава, докогато духът желае да го употребява, и че за напред това тяло, вместо да пропадне в течението на времето, ще може да се възражда в една подновена младост· Ние вярваме, че митовете на културните народи, които се отнасят до „безсмъртните“, т. е. до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват.
Процесите не поддържат
тялото
което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно
тяло
, чийто части се променят във вечното течение, подобно
на
висшия духовен етер, който ги видоизменя.
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство.
към текста >>
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите
на
деня ще оформят новото
тяло
!
до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя.
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите
на
деня ще оформят новото
тяло
!
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване.
към текста >>
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в
тялото
; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло!
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в
тялото
; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
към текста >>
Тялото
е бойното поле
на
тези мнения и поради това то страда.
Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
Тялото
е бойното поле
на
тези мнения и поради това то страда.
Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт!
към текста >>
Успее ли
тялото
, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда.
Успее ли
тялото
, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа.
към текста >>
Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение
тялото
ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи.
Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение
тялото
ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его.
към текста >>
Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани
мисли
се изхвърлят, за да се даде път
на
новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин.
Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани
мисли
се изхвърлят, за да се даде път
на
новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин.
Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта.
към текста >>
Да отхвърляш с подигравка представата, че
тялото
чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата
на
смъртта.
Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его.
Да отхвърляш с подигравка представата, че
тялото
чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата
на
смъртта.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала.
към текста >>
Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в
мислите
“.
Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения.
Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в
мислите
“.
Опасната болест, която човек може би е имал преди години, е оставила спомена за известен страх, а с това и заблудената вяра,. която лежи в неговата основа. Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото. Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени!
към текста >>
Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху
тялото
.
Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения. Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в мислите“. Опасната болест, която човек може би е имал преди години, е оставила спомена за известен страх, а с това и заблудената вяра,. която лежи в неговата основа.
Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху
тялото
.
Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени! Ако душевното състояние бъде напълно променено, то ще настъпи едно освобождение от тия заблуждения! Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения!
към текста >>
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху
тялото
, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения!
Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото. Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени! Ако душевното състояние бъде напълно променено, то ще настъпи едно освобождение от тия заблуждения! Душевните абцеси (циреи) изтичат.
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху
тялото
, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения!
— Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
към текста >>
Даже когато това
тяло
не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне
на
духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено
тяло
за един нов живот.
Душевните абцеси (циреи) изтичат. Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта.
Даже когато това
тяло
не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне
на
духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено
тяло
за един нов живот.
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
към текста >>
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето
тяло
и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че
на
тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
Същият процес трябва да покаже своите действия и върху тялото, Старите страдания и болести, спомените за които тъй добре биват запазвани, някак си пак ще се появят в по-слаба форма, — като катарзис, като пречистване от старите заблуждения! — Който, обаче, не промени основно своето душевно състояние, той при всяка нова болест се обременява с един нов баласт от спомени и прибавя още едно заблуждение, още една измама, докато най-после падне под тежестта на този баласт, с който организмът повече не може да се справя. Няма период, в който би било късно да се променят понятията и да се приближим до истината. В всяко време тя може да започне своите действия върху плътта. Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот.
Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето
тяло
и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че
на
тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности!
Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост!
към текста >>
Едно подмладено, красиво, цъфтящо
тяло
означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Даже когато това тяло не може вече да достигне най-висшата цел, силата не е загубена; тя ще помогне на духа по един невидим начин, за да се построи едно съвършено тяло за един нов живот. Който твърдо приема заблуждението, че човечеството трябва — както сега, така и през цялата вечност — да губи своето тяло и да остава безсилно да се бори с болестите и упадъка, — той поставя своята вяра срещу факта, че на тази земя всичките неща са едно напредване към по-голямо пречистване, към по-висша· сила и към по-смели възможности! Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне!
Едно подмладено, красиво, цъфтящо
тяло
означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания.
Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство.
към текста >>
Те ще отстраняват вредните хора и вредните
мисли
, като чрез рефлексни движения.
Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство.
Те ще отстраняват вредните хора и вредните
мисли
, като чрез рефлексни движения.
При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие. Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
към текста >>
Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка
на
тоя, който е имал видението, или някоя част от личността
на
наблюдателя — тази част, която се нарича астрално
тяло
— пътува до местото и донася съобщението?
Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това?
Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка
на
тоя, който е имал видението, или някоя част от личността
на
наблюдателя — тази част, която се нарича астрално
тяло
— пътува до местото и донася съобщението?
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
към текста >>
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното
тяло
на
майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното
тяло
на
майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
към текста >>
Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай
помислих
, че съм постигнал успех.
Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни.
Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай
помислих
, че съм постигнал успех.
Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло.
към текста >>
Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си
тяло
около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си
тяло
около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност.
към текста >>
Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин
на
издирване, едно определено доказателство за реалността
на
съществуването
на
астралното
тяло
.
Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си.
Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин
на
издирване, едно определено доказателство за реалността
на
съществуването
на
астралното
тяло
.
Ще ви разкажа друга чудна опитност. Макар и да спада към ясновидството, тя е от този род опитности, които може да се обяснят с хипнотизма. Един ден след пладне, приятелят ми и аз се разговаряхме с един ученик по окултизма, който ни описваше разнообразните си екскурзии в астралния свят,и ни предлагаше да демонстрира тяхната възможност. Като се подчиних на искането му, седнах в едно кресло и затворих очите си, като останах в абсолютно съзнание за положението си и за всичко, що бе около ми. Тогава чух инструктора си да казва: „кажи ми какво виждаш“.
към текста >>
Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по
тялото
, и през това време се изкажат някои слова, употребителката
на
маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете.
Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите.
Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по
тялото
, и през това време се изкажат някои слова, употребителката
на
маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете.
Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви.
към текста >>
Сега поливането
на
кокаина в
тялото
е достатъчно да причини видения; и анестезията
на
кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване
на
тялото
.
Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин.
Сега поливането
на
кокаина в
тялото
е достатъчно да причини видения; и анестезията
на
кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване
на
тялото
.
Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви. Аз съм напълно съгласен с епископа: трябва да се съжалява за този факт, но добре е поне, че по-често се срещат хора, които вярват в ангели, отколкото в самодиви. Доказателствата, обаче, които могат да се съберат, са почти еднакви и за двете. Срещал съм мнозина, които са бивали здраво убедени, че от време на време имат видения, когато се служи литургията, и макар тези видения да са били причинени от самовнушение или телепатия, винаги това не става.
към текста >>
Ако
тялото
на
човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си
на
това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила?
Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум.
Ако
тялото
на
човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си
на
това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила?
Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия.
към текста >>
Некои така са
мислили
, и тази идея е основа
на
голяма част от средновековната магия.
Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си?
Некои така са
мислили
, и тази идея е основа
на
голяма част от средновековната магия.
И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване.
към текста >>
Психография или фотография
на
мисли
От Фридрих Феерхов.
Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р.
Психография или фотография
на
мисли
От Фридрих Феерхов.
(Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
към текста >>
ТЕОРИЯ
НА
„ФОТОГРАФИРАНЕТО
НА
МИСЛИТЕ
“ ИЛИ
НА
ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов.
(превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II.
ТЕОРИЯ
НА
„ФОТОГРАФИРАНЕТО
НА
МИСЛИТЕ
“ ИЛИ
НА
ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов.
Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват.
към текста >>
Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране
на
мислите
, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват.
ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения.
Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране
на
мислите
, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват.
Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр. лъчът на светлината или на топлината. Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език.
към текста >>
Другояче едва би бил
мислим
произхода
на
психогони.
Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа.
Другояче едва би бил
мислим
произхода
на
психогони.
Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове. Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография.
към текста >>
Лъчевите образи
на
психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии
на
мислите
, а като психографии Това правим, защото изразът фотография
на
мислите
съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане
на
мисловните актове.
Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа. Другояче едва би бил мислим произхода на психогони.
Лъчевите образи
на
психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии
на
мислите
, а като психографии Това правим, защото изразът фотография
на
мислите
съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане
на
мисловните актове.
Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления. Той е, следователно, една психограма, а самият метод — психография. Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения.
към текста >>
По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми
на
мислите
“.
Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр.
По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми
на
мислите
“.
Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“.
към текста >>
човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият
мислител
— светлозелени и пр.
Тази метода, обаче, била вече прилагана при полицейските диагнози. Американският лекар Стенсон Хукер намерил, че промените в чувствения живот се изразяват чрез флуидални промени, а именно чрез промени на боите в зависимост от съответното състояние на духа. Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ.
човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият
мислител
— светлозелени и пр.
Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата.
към текста >>
Според Хукер, напредничавите
мисли
имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя.
Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“.
Според Хукер, напредничавите
мисли
имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя.
Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител.
към текста >>
Само тъмно-синьото, което Хукер приписва
на
психогоните
на
дълбокия
мислител
, не се намира изобщо в табелата
на
теософските ясновидци.
Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя.
Само тъмно-синьото, което Хукер приписва
на
психогоните
на
дълбокия
мислител
, не се намира изобщо в табелата
на
теософските ясновидци.
Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител. Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа.
към текста >>
Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо
на
дълбокия
мислител
.
Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов.
Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо
на
дълбокия
мислител
.
Още една експериментална опора на ясновидското изследване на психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране на мислите“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния на духа. Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация.
към текста >>
Още една експериментална опора
на
ясновидското изследване
на
психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране
на
мислите
“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния
на
духа.
Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов. Между тези двете може да намери място Хукеровото тъмно- синьо на дълбокия мислител.
Още една експериментална опора
на
ясновидското изследване
на
психогоните ще срещнем по-после при опитите с така нареченото „фотографиране
на
мислите
“ от Дарже и Лефранк, където също така изглежда да се явяват индивидуални промени в боите в зависимост от определени състояния
на
духа.
Преди всичко нека си направим един малък прелед на психическите образи, както подробно са ги описали нашите компетентни хора Безант и Ледбитър в своето съчинение. След това да се обърнем към неколко интересни паралели на ясновидското наблюдение, а именно наблюдението на подобни мисловни форми посредством Килнеровите навеси: „Спекторанин“. Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета.
към текста >>
Ясно е, че производителят
на
тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга
на
другите и не
мисли
никога за възнаграждение или отплата.
един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки. Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва възвишеното име любов. Разни бои допринасят, за да се получи този неприятен тон на боите, защото е едно смешение от ярките лъчи на чувствеността, размътени с глухите — на егоизма. Формата е особено характеристична, защото тези куки се явяват само там, където съществува едно жадуване за лично притежание.
Ясно е, че производителят
на
тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга
на
другите и не
мисли
никога за възнаграждение или отплата.
Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание.
към текста >>
Както при четеца
на
мислите
Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват
на
своите „агенти“ (
на
които четат
мислите
): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен.
Анализът на този психогон дава следното: оранжевата лента на средата е самосъзнанието на артиста, сивите крайни ивици наоколо са страхливост, стеснение. Когато си представим един предмет в определена форма, с други думи, когато психогонът се състои от една зрителна представа, тогава психическият образ взема пластическия образ на този предмет. Характерът (тонът на чувствата) на един психогон определя неговата боя. От определеността или прецизността на мисловния образ зависи най- сетне остротата на неговите очертания. Че формата и пластичната точност на психогоните се обусловява от прецизността и силата на представите, това се счита вече за практически доказано чрез експерименталната телепатия.
Както при четеца
на
мислите
Белини, така и при Пикман и други се случва често, те да казват
на
своите „агенти“ (
на
които четат
мислите
): „моля, концентрирайте се по-остро върху идеята си; мисловният образ е още твърде замъглен“ И фактически се установява, че в такъв случай агентът е бивал или разсеян или нерешителен.
Тъкмо тук при телепатията реалността на психогоните и тяхната способност за проекция се явява като „conditio sine qua поп“, като безусловна необходима предпоставка за възможността на такива феномени. Когато некой в затворено помещение мълчаливо се концентрира върху некой представен образ, а през същото време в едно отдалечено помещение друг мълчалив и изолиран възприеме в съзнанието си същия представен образ, то може да стане само, защото оптическият представен образ на едното лице, формиран в психическа субстанция, изпъква пластично пред разширеното съзнание на другото лице. Приемателят трябва в такъв случай да се намира в едно състояние на повишена способност за възприемане, както това обикновено е присъщо на организма на ясновидеца. Ако се потвърдят и в бъдеще психограмите от оптически представи, както до сега такива макар. и оскъдно, са извършвани от майор Дарже и Лефранк, с това ще се докаже съществуването на психогоните, и ще се установи безспорно, че оптическите представени образи не са нищо друго освен финни материални отпечатъци от действащите върху очния ни апарат предмети на външния свет, или пък „представи на фантазията“, образи, които се произвеждат в полето на нашето съзнание посредством силата на въображението в психическата субстанция.
към текста >>
Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените
мисли
.
с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно.
Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените
мисли
.
Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания. Наопаки пък, при ясно съзнати мисли съдържанието на идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци. Това ни води в друга експериментална област, където ще дирим потвърждение на казаното, а именно: наблюдението на психогоните чрез Килнерова навес.
към текста >>
Наопаки пък, при ясно съзнати
мисли
съдържанието
на
идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци.
Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н. т.) образуващата се там мъглява форма има неопределени и неясни очертания.
Наопаки пък, при ясно съзнати
мисли
съдържанието
на
идеята се изобразява най-разнообразни форми: орнаментни картини, звезди, топки, цветове, конуси, луни, пирамиди — във всички бои и за всички оттенъци.
Това ни води в друга експериментална област, където ще дирим потвърждение на казаното, а именно: наблюдението на психогоните чрез Килнерова навес. Редакторът на „Zentralblatt fiir Okkultisnms“, г. Г. В. Сурия в Грац, е правил опити чрез цвЕтнитЕ навЕси на Д-р Килнер и относително възприемливостта на психогоните. Той е постигнал такива резултати, които са твърде важни за психографа. 1.
към текста >>
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво
мисли
, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва.
... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре.
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво
мисли
, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва.
Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно.
към текста >>
Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение
на
изследванията
на
Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите
на
мислите
и специално върху светлинните действия
на
молитвените формули.
Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“.
Дълго още говорихме върху това чудно потвърждение
на
изследванията
на
Ледбитър и д-р Барадюк, върху формите
на
мислите
и специално върху светлинните действия
на
молитвените формули.
Най-сетне, дамата ни разказа, че когато умирала майка й, тя гледала още няколко време да свети масленият кръст, който направил свещеникът на челото на умиращата, като я миропомазал. 2. Обект за експеримента е писател Z, наблюдател е подпоручик Ф. Н. Какви мисловни форми щеше да си образува г-н Z, или пο-добре казано, на какви размишления щеше да се предаде той, това не беше известно на подпоручика, но ръководителят на експеримента (г. Сурия) знаеше. След няколко опити с ореола писателят Z каза на наблюдателя: „г-н подпоручик, наблюдавайте по-точно главата ми, аз ще си мисля нещо“.
към текста >>
Ние показваме
на
подпоручика Ледбитъровата книга „Форми
на
мислите
“.
Действието е същото. После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява.
Ние показваме
на
подпоручика Ледбитъровата книга „Форми
на
мислите
“.
В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в първите четири бои боите на видените от него форми на мислите. Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към висш идеал и чисто религиозно чувстване. 3. Абитуриент W. — Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити. Редът на опитите е както в горния случай. W.
към текста >>
В ключа
на
боите в началото
на
книгата той вижда веднага в първите четири бои боите
на
видените от него форми
на
мислите
.
После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява. Ние показваме на подпоручика Ледбитъровата книга „Форми на мислите“.
В ключа
на
боите в началото
на
книгата той вижда веднага в първите четири бои боите
на
видените от него форми
на
мислите
.
Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към висш идеал и чисто религиозно чувстване. 3. Абитуриент W. — Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити. Редът на опитите е както в горния случай. W. е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z.
към текста >>
бе твърде изненадан, когато му показахме картина 17 от книгата „Форми
на
мислите
“.
Стаята след това се осветлява. Ние показваме на W. ключа на боите в поменатата вече книга, като закриваме намиращия се отдоле обяснителен текст. Веднага W. ни посочва същите бои, както и подпоручикът. W.
бе твърде изненадан, когато му показахме картина 17 от книгата „Форми
на
мислите
“.
Той познава там синия конус, чиято основа се намираше на тавана. Според Ледбитър, тази форма на мисълта представлява „изслушване на молитвата“, т. е. молещия се чрез своето духовно възвисяване е построил един канал, една връзка с по-високите сфери на универсума (вселената). Чрез този канал се излива спиритуалната енергия на „Логос“. 4. Най-интересните експерименти ни се удадоха с г-жа инженер Р.
към текста >>
Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми
на
мислите
“: Щом г-н Ζ.
Според Ледбитър, тази форма на мисълта представлява „изслушване на молитвата“, т. е. молещия се чрез своето духовно възвисяване е построил един канал, една връзка с по-високите сфери на универсума (вселената). Чрез този канал се излива спиритуалната енергия на „Логос“. 4. Най-интересните експерименти ни се удадоха с г-жа инженер Р. Тази дама спада към най-сензитивните личности в смисъла на Райхенбах.
Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми
на
мислите
“: Щом г-н Ζ.
беше почнал тихо своите размишления, нашата наблюдателка мислеше, че той движи ръката си нагоре. Обаче, г. Ζ. съобщи, че той стои съвсем спокойно. Тогава г-жа Р. видяла една синя топка, голяма колкото човешка глава, да се издига нагоре.
към текста >>
съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто
тяло
, изглежда почти като голяма птица.
Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р.
съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто
тяло
, изглежда почти като голяма птица.
Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“. Всички очаквахме с напрегнато любопитство да чуем, кои размишления са предизвикали тези своеобразни форми. Г-н Z.
към текста >>
Когато осветлихме стаята, яви се веднага фигура 12 от Ледбитъровите „форми
на
мислите
“.
каза, че те били предизвикани от трикратно тихо прочитане на католишката молитва: „Бъди поздравена Ти, Св. Дева Мария! “ — Тази молитва той повтори след това гласно и г-жа Р. вид.е пак същото явление, както по-напред. Понеже дамата заяви, че тези опити почнали да я изморяват, прекъснахме експериментите.
Когато осветлихме стаята, яви се веднага фигура 12 от Ледбитъровите „форми
на
мислите
“.
Дамата позна тук видяната от нея преди малко хвърковата форма на мисълта. „Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола.
към текста >>
Ледбитър казва за него: „малко форми
на
мислите
има по-хубави и по-изразителни от тази.
„Жалко, че не нарисувах тази фигура, преди да ми се покаже в книгата“ — това бяха нейните думи. Ако наистина това беше станало, щяхме да имаме още едно и то по-добро доказателство за нашата теза. Това не бива да се забравя при бъдещите експерименти. Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ.
Ледбитър казва за него: „малко форми
на
мислите
има по-хубави и по-изразителни от тази.
Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . . Това изненадващо потвърждение на мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-мислим. Г-н Z. бил правил само веднъж експеримент с тази молитвена формула, но с друга дама и тогава видели само розово-червени облаци.
към текста >>
Това изненадващо потвърждение
на
мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-
мислим
.
Ние препоръчваме и на други този вид контрола. За онези четци, които немат на ръка и не са видели книгата на Ледбитър, ще поясним, че мисловната форма във фигура 12 прилича донякъде на крилато слънце, каквото се вижда на вратите на старите египетски храмове като праисторически свят символ. Ледбитър казва за него: „малко форми на мислите има по-хубави и по-изразителни от тази. Това е мисълта на любовта и на мира, на закрилата и на благодетелтта“. . .
Това изненадващо потвърждение
на
мисловните форми, чрез един почти безупречен експеримент, ни накара сериозно да се за-
мислим
.
Г-н Z. бил правил само веднъж експеримент с тази молитвена формула, но с друга дама и тогава видели само розово-червени облаци. Г-жа инженер Р. пък каза по-сетне, че се е опитвала, дали ще може със затворени очи да възприеме некои от описаните явления, обаче, тя не могла да види нищо, щом си затворела очите. Опитите за възприемане на психогони посредством Килнерови навеси трябва да се разширят и да обхванат и картинни обекти.
към текста >>
В всичките степени
на
стълбата
на
съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се
мисли
, че би могъл да се измени той за човека?
Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност.
В всичките степени
на
стълбата
на
съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се
мисли
, че би могъл да се измени той за човека?
Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази!
към текста >>
Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват
на
неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да
мисли
, че той е краят, събирателната точка
на
цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!...
Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват
на
неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да
мисли
, че той е краят, събирателната точка
на
цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!...
Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството!
към текста >>
33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче,
на
притежателите
на
такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават
на
възпитание; тъй като те, ако не се
помисли
отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви.
Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура. Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг.
33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче,
на
притежателите
на
такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават
на
възпитание; тъй като те, ако не се
помисли
отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви.
Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите.
към текста >>
Това са:
лекомислие
, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност.
Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура. Намерим ли, най-после, у едно дете палец, какъвто е означен във фиг. 42, то това е винаги признак на извънредно развита неподвижност на чувствата; трябва да се обърне голямо внимание на този признак у децата и нужно е да се задуши достатъчно така проявявания инат, защото голямата безчувственост може да даде понякога повод за избухване на яростни припадъци. в. Пръстите Дете с конически пръсти (гл. фиг. 33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви.
Това са:
лекомислие
, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност.
Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство.
към текста >>
В орбитата
на
планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена
на
притегателната сила
на
некое чуждо неизвестно
тяло
.
Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1).
В орбитата
на
планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена
на
притегателната сила
на
некое чуждо неизвестно
тяло
.
Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили.
към текста >>
Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото
тяло
да еволюира от болезненото състояние към онова
на
здравето.
Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно. То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята.
Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото
тяло
да еволюира от болезненото състояние към онова
на
здравето.
Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща.
към текста >>
Ние не можем и не бива да
мислим
и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните
мисли
— ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
В въздушния знак Уран е най-добър. Подобно на и , Уран се числи към „нещастните планети“ и той е действително такъв в лошите си аспекти. Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото.
Ние не можем и не бива да
мислим
и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните
мисли
— ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето.
Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците.
към текста >>
И Райна, с напрягане
на
мислите
си, си спомняше сънуването и продължи: „нещо смутено имаше.
Самата Райна често ни упрекваше за тази ни мисъл. Но аз не исках да бъда некога укоряван за задържането й, за туй влияех се от жена си. Срещу Ивановден 1916 г., казах на жена си, да поиска от свещеника, кога дойде да ръси, малко босилек, който подадох на дъщеря си Райна, да го сложи под главата си, когато ще спи, за да види, какво ще сънува — ще ли се задоми. На следния ден, щом стана от сън Райна, запитах я, какво е сънувала. — „Много разбъркан ми беше сънят, едва мога да си спомня, какво съм сънувала“.
И Райна, с напрягане
на
мислите
си, си спомняше сънуването и продължи: „нещо смутено имаше.
Пенка, Марийка (сестричките й) бяха затрупани под срутеното. Митю (братчето й) се търкаляше по земята, като да беше ранен. . .“ и, като затули очите си с две ръце, каза: „лош, много лош беше сънят ми, оставете, не ме питайте“. А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох на детето си, за да види какво ще сънува, не се замислих върху този сън ни най-малко. Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г.
към текста >>
А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох
на
детето си, за да види какво ще сънува, не се
замислих
върху този сън ни най-малко.
— „Много разбъркан ми беше сънят, едва мога да си спомня, какво съм сънувала“. И Райна, с напрягане на мислите си, си спомняше сънуването и продължи: „нещо смутено имаше. Пенка, Марийка (сестричките й) бяха затрупани под срутеното. Митю (братчето й) се търкаляше по земята, като да беше ранен. . .“ и, като затули очите си с две ръце, каза: „лош, много лош беше сънят ми, оставете, не ме питайте“.
А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох
на
детето си, за да види какво ще сънува, не се
замислих
върху този сън ни най-малко.
Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г. я задомих, а на 14 август с. г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с. г., н. с. децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр.
към текста >>
в статията: „Психография или фотография
на
мислите
“), дава подробно описание и технически подробности
на
флундо-магнетическата и духовна фотография.
поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж.
в статията: „Психография или фотография
на
мислите
“), дава подробно описание и технически подробности
на
флундо-магнетическата и духовна фотография.
С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта. (Био-физиологически изследвания). През време на последното си пребиваване в Париж, прочутият индийски учен Ягадиш Боз, е държал една конференция в музея Гиме, пред един интимен кръг от философи и учени, за живота и смъртта. За г.
към текста >>
И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му
тяло
.
Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява. За да се илюстрира това явление, проф. Боз е правил опити с житени зърна, върху които е изливал отровна течност, след като усилвал тоничността на едното и намалявал тая на другото. Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала.
И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му
тяло
.
Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Психография или фотография
на
мислите
(с 6 фотографически снимки
на
човешки
мисли
).
4. Веритас. „Как да станем силни“. 5. Пр. Мълфор. Вътрешният лекар. 6. Фр. Феерхов.
Психография или фотография
на
мислите
(с 6 фотографически снимки
на
човешки
мисли
).
7. Физиогномия. Носът. Човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви 9. Страница из Битието.
към текста >>
Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове
на
тялото
си.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците.
Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове
на
тялото
си.
В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада.
към текста >>
Следователно, по същия закон
на
аналогията ние съдим, че от устройството
на
човешкия мозък,
на
наслояването
на
клетките му, от разпределението
на
техните функции, от продължението
на
нервната система, която се простира по цялото
тяло
- ние съдим за усилията
на
тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването
на
човешката мисъл, за създаването
на
сегашните общества и
на
сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент.
Следователно, по същия закон
на
аналогията ние съдим, че от устройството
на
човешкия мозък,
на
наслояването
на
клетките му, от разпределението
на
техните функции, от продължението
на
нервната система, която се простира по цялото
тяло
- ние съдим за усилията
на
тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването
на
човешката мисъл, за създаването
на
сегашните общества и
на
сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях.
към текста >>
Тогава ние казваме, че човек правилно
мисли
и чувствува, т.е.
А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта.
Тогава ние казваме, че човек правилно
мисли
и чувствува, т.е.
правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.
към текста >>
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване
на
чистата
мислителна
сила, задната му част за проявление
на
човешките низши наклонности, горната му част - за проявление
на
човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления.
И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване
на
чистата
мислителна
сила, задната му част за проявление
на
човешките низши наклонности, горната му част - за проявление
на
човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
към текста >>
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в
тялото
му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да
мисли
, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в
тялото
му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да
мисли
, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират.
Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
към текста >>
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци
на
правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът
на
тоя виден проповедник и той се върнал
на
амвона с нов възкръснал дух, като почнал да
мисли
, че Царството Божие е слязло
на
земята, и да вижда в лицето
на
слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци
на
правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът
на
тоя виден проповедник и той се върнал
на
амвона с нов възкръснал дух, като почнал да
мисли
, че Царството Божие е слязло
на
земята, и да вижда в лицето
на
слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици
на
мозъка да бъдат разположени правилно и
мислите
и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
В туй направление, за да може пирамидалните клетчици
на
мозъка да бъдат разположени правилно и
мислите
и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>
Когато правилно
мислим
, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание
на
живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
Когато правилно
мислим
, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание
на
живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон.
А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята. НОВА ЕСТЕТИКА Из Сюли Прюдом ОЧИТЕ Любими, сини, черни, с хубав зрак, очи безброй са видели зората; те спят сега под гробовете в мрак, а слънцето възхожда над земята! И нощите, по-тихи и от дни, през блян очи безброй са възхитили ; звездите вечно бляскат във висини, очите с пълна сянка се покрили. Ох! погледът е в тях изгубен веч, не, не, това кой може да повярва!
към текста >>
За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му
тяло
.
Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване.
За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му
тяло
.
Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек. Трябва да кажа, че лекторите не само по този въпрос, но и по другите въпроси не са говорили общи фрази, а конкретно, само че рамките на тази статия не позволяват да излагам подробности. Докторът по медицината Фридрих Хуземан в три лекции говорил на тема: „Въпросите на днешната психиатрия от окултно гледище“. Не само нормалният човек, но и ненормалният, умопобърканият не може да се разбере без помощта на окултизма. За да се изследва същността на умопобъркването и неговите причини, има се нужда от окултно познание.
към текста >>
Толстой, великият писател и
мислител
на
руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия.
Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“.
Толстой, великият писател и
мислител
на
руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия.
Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте.
към текста >>
Който
мисли
, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже.
Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини.
Който
мисли
, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже.
Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото. Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура. ___________________________________ 1) Вж. две фотографически снимки на този университет в кн. IV от год.
към текста >>
Първото условие за обективна преценка
на
външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и
мислите
ни), когато слушаме външното.
Материалното проявление на идеите („дейност-живот“) трябва да отива паралелно с подбирането, очистването и кристализирането на ръководните идеи („самообразование“) и поставянето им в нужната посока на действие („самовъзпитание“) — два взаимодействащи си фактори. 3. „Дейността-живот“ ще бъде толкова по-голяма и по-пълна, колкото ръководните и основни идеи отиват паралелно и се прилагат върху едно разширено съзнание. С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1.
Първото условие за обективна преценка
на
външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и
мислите
ни), когато слушаме външното.
Това се постига чрез воля и концентрация. 2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното.
към текста >>
Мислите
са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие
на
разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта.
ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация. 2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3.
Мислите
са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие
на
разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта.
От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното. ТЕМА ЧЕТВЪРТА Еволюцията 1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й). 2. Целта на всяко създание е еволюцията.
към текста >>
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава
на
самия процес, когато става пресичането
на
желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса
на
„долавяне“ идеята, сиреч трансформацията
на
идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално
тяло
, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея
на
нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса
на
волята, в която ще мине желанието.
един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава
на
самия процес, когато става пресичането
на
желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса
на
„долавяне“ идеята, сиреч трансформацията
на
идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално
тяло
, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея
на
нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса
на
волята, в която ще мине желанието.
ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как?
към текста >>
Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата,
тялото
-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса
на
„живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея
на
индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4.
Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата,
тялото
-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса
на
„живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея
на
индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>
Всека икономия в
мислите
дава резултати винаги много осезателни.
Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване.
Всека икономия в
мислите
дава резултати винаги много осезателни.
Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10.
към текста >>
Най-много убиват пилеещи
мисли
,
разномислието
(двоумението, мъката, бездейността, мъртвината
на
физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек.
Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни.
Най-много убиват пилеещи
мисли
,
разномислието
(двоумението, мъката, бездейността, мъртвината
на
физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек.
Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.).
към текста >>
Разномислието
ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9.
Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект.
Разномислието
ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9.
Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр. Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието.
към текста >>
Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция
на
нашите
мисли
едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“
на
нашата представа.
Разбира се, и самото понятие „хармонично“ е относително и в свръзка с нашата собствена еволюция на съзнанието. Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива.
Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция
на
нашите
мисли
едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“
на
нашата представа.
Това духовно „аз“ с време ще завладя тялото, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност. Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила.
към текста >>
Това духовно „аз“ с време ще завладя
тялото
, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност.
Свръхчовеците (богове) дават външен израз на пълна хармония те са за нас олицетворение, конкретизиране на хармонията. ЗАБЕЛЕЖКА. По технически причини, схемите към тази статия не можаха да бъдат поместени Пр. Мълфор. Вътрешният лекар Вярата е субстанция на желаното. Когато ние носим в духа си един идеален образ на нашето „аз“, който ни представлява цъфтящи, гъвкави, силни и съвършени пред вътрешните ни очи, с това ние поставяме в движение ония сили, които в действителност могат да ни направят такива. Същевременно, ние съграждаме от невидимата субстанция на нашите мисли едно духовно „аз“ — здравото, красиво „аз“ на нашата представа.
Това духовно „аз“ с време ще завладя
тялото
, ще преобразува неговите клетки и ще стане действителност.
Който има нездрави дробове, неправилна циркулация или някой органически недостатък, трябва особено много да се противи и да не третира в съзнанието си отслабналия орган като болен и нуждаещ се от пазене и грижи. Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването.
към текста >>
Също и
на
ония, които така отделят съзнанието си от
тялото
, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието
на
тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.
Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат. Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо царство, което още от малцина е изследвано.
Също и
на
ония, които така отделят съзнанието си от
тялото
, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието
на
тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени.
Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече!
към текста >>
Но когато през деня
мислим
за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг
на
идеите притегля през съня подобно течение
на
мислите
отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни.
Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им.
Но когато през деня
мислим
за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг
на
идеите притегля през съня подобно течение
на
мислите
отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни.
Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече.
към текста >>
Трябва да се предадем
на
мисли
за щастие и здраве с всички фибри
на
съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.
Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване.
Трябва да се предадем
на
мисли
за щастие и здраве с всички фибри
на
съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.
* * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията. Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение!
към текста >>
„Прехода“ към средата
на
живота показва само, че нашето
тяло
регенерира, иска да се роди изново; през време
на
това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е
на
работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта.
„Прехода“ към средата
на
живота показва само, че нашето
тяло
регенерира, иска да се роди изново; през време
на
това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е
на
работа да извърши това изменение.
През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници
мисли
за съществуването си.
Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници
мисли
за съществуването си.
Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . . Психография или фотография на мислите От Фридрих Феерхов.
към текста >>
Психография или фотография
на
мислите
От Фридрих Феерхов.
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . .
Психография или фотография
на
мислите
От Фридрих Феерхов.
(Продължение от кн, III и край), IV. ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТИ ПО ПСИХОГРАФИЯТА На двата, изложени по-рано, начини за изследване на психогоните може да се противопостави, че те Есе пак с много „субективни“. Ще се дири едно напълно обективно средство, за да бъдат резултатите от изследването в нагледна форма за всекиго достъпни. По моите сведения, пръв парижкият лекар Д-р Барадюк е направил опити с тази цел. Той е искал да получи едно отпечатване на психогони върху фотографическата плоча.
към текста >>
До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране
на
мислите
“.
Ако досегашните експерименти са били погрешни, това ще стане явно веднага. Аз, обаче, не съм се уверил, че те са погрешни. Ако срещу тях се правят само теоретически възражения, а практическите опити говорят в тяхна полза, тогава остава да се реформира теорията. Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите. В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур.
До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране
на
мислите
“.
Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр.
към текста >>
В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии
на
мислите
“, като същевременно обясни и техническия им произход.
Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението.
В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии
на
мислите
“, като същевременно обясни и техническия им произход.
Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода: Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка. Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците.
към текста >>
Дарже
мисли
, че този психограм се е получил от усиленото лъчеизпускане
на
централната нервна система вследствие уплашването
на
животното.
Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците. Следното изображение пък може да се вземе по-скоро като радиография на мозъчната дейност изобщо, отколкото като психограм на оптическа представа: То представлява една плоска репродукция от хълмовете на овнешки голям мозък. Когато водят животното на клане, вържат на челото му един филм, на последния се отпечатват движенията на първия мозък.
Дарже
мисли
, че този психограм се е получил от усиленото лъчеизпускане
на
централната нервна система вследствие уплашването
на
животното.
Следва описанието на пет изображения, които се намират на нашите табели III до VII. Картина III. Изображение III: птича глава. Две лица (г-н Дарже и г-жа Агулана) държали 12 минути лявата и дясната си ръка заедно, нещо около един сантиметър, над течността, в която била поставена плочата за фиксиране. Изображението не е много ясно, но все пак се познава.
към текста >>
Изображение VI Изображение VI: Психограм
на
бутилка, получен от същия експериментатор, когато е
мислил
за една бутилка.
Изображение V. Изображение V: Бастун , психографиран от Дарже. Експериментаторът фиксира първом своя бастун продължително, след това той поставя в тъмно върховете на своите пръсти върху натопеното в течността стъкло, като концентрира волята си върху искането си да се изобрази бастуна. Тъмните петна и резки немат нищо общо с мисловното изображение. Те произтичат от жизнените флуиди, които падат същевременно върху плочата.
Изображение VI Изображение VI: Психограм
на
бутилка, получен от същия експериментатор, когато е
мислил
за една бутилка.
Бутилката е заобиколена от кръг флуидални петна, които произхождат от V-лъчи. Когато Дарже пратил това изображение на граф Роша, последният му писал да му прати още една бутилка, защото първото изображение може да бъде даже една случайност. Дарже се опитал и получил изображението VII. Изображение VII Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно.
към текста >>
Изучванията по „фотографирането
на
мислите
“, чиито резултати се изложиха тук, дадоха нов принос към проблемата за „психогоните“.
Приведените, обаче, са достатъчни, за да дадат една приблизителна картина за постигнатите досега психограми и сегашната техника на психографията. Явно е, че всички тези опити се намират още в своето начало. Но те съвсем не са без значение. Като се вземат пред вид по-новите изследвания в практическата психология, като напр, за хипнозата, телепатията и тям подобни феномени, ще се види, че учението за душата е влязло в нова епоха. От известно време, от когато авторите покрай теоретическата психология се занимават по-интензивно и с практическо психическо изследване, това убеждение все повече се затвърдява.
Изучванията по „фотографирането
на
мислите
“, чиито резултати се изложиха тук, дадоха нов принос към проблемата за „психогоните“.
Тази теория се явява все по-резултатна, колкото повече се разработва. И хипотезата за „Енергетната психология намира във въпроса за психографията нов, твърде добър и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък.
към текста >>
Той не си служи чрез допиране
на
тялото
до чувствителната страна
на
плочата, а от известна дистанция чрез проекция
на
представата върху плочата.
Същото важи и за психографията. Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи механиката на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните). Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление. Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк.
Той не си служи чрез допиране
на
тялото
до чувствителната страна
на
плочата, а от известна дистанция чрез проекция
на
представата върху плочата.
Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро.
към текста >>
Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания
на
тялото
му.
Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред. Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението.
Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания
на
тялото
му.
За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета.
към текста >>
Затова добре е, да се прекъсва от време
на
време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието
на
тялото
.
На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние.
Затова добре е, да се прекъсва от време
на
време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието
на
тялото
.
Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта. Ако си затворим очите и мислим за един предмет, той се явява веднага в полето на съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне. Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна.
към текста >>
Ако си затворим очите и
мислим
за един предмет, той се явява веднага в полето
на
съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне.
В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта.
Ако си затворим очите и
мислим
за един предмет, той се явява веднага в полето
на
съзнанието ни, щом, разбира се, притежаваме достатъчно сила за представяне.
Отначало образът на предмета ще бъде неясен, постепенно, обаче, ще стане пластичен и ще се приближи към действителността. За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око.
към текста >>
Той си
мисли
, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете
на
пръстите.
За това е потребно упражнение. Чрез енергичен волев акт може и при отворени очи да се представи образа на определена дълбочина в съзнанието, отначало слабо, разляно и като че всеки момент може да изчезне, но при силна воля фиксирането се удава, очертанията стават по-точни, боите по-живи и формата по-постоянна. Тогава чак психогонът е зрял за проекция върху плочата. Чрез един волев акт той се докарва върху плочата, предизвиква разлагане на чувствителния пласт, и се получава изображение, което чрез фиксиране във ваничката става видимо за нашето око. Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат.
Той си
мисли
, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете
на
пръстите.
Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие.
към текста >>
Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън
тялото
, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират
на
известно место в пространството.
Лефранк се явява тук като добър практик на фотографията, но неговите теоретически обяснения на процесите при психографирането не могат току-тъй да се възприемат. Той си мисли, че кон- центрираният мисловен образ се образува в окото и изтича върху плочата през върховете на пръстите. Защо е нужно тогава на готовия образ да минава през ръката? Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша.
Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън
тялото
, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират
на
известно место в пространството.
Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти. Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична.
към текста >>
Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират
мислите
, вече се споменаха, когато се говори за влиянието
на
телепатията върху психологическото изследване.
Това много напомня наивната представа на примитивния човек, за това, че написаната на хартия телеграма минава по телеграфната жица от едната станция до другата. Щом видни психолози, като Роша. Десоар и др., са доказали, че организмът има способността и за движение извън тялото, тогава трябва да се приеме, че и пластично оформените психични субстанции, психогоните, могат да се проектират на известно место в пространството. Държаните над плочата пръсти имат само тази задача, да концентрират повече сила на онова место, където ще се отпечата мисловният образ, за да се улесни химическото въздействие. Тази нова област за изследване ни открива чудни хоризонти.
Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират
мислите
, вече се споменаха, когато се говори за влиянието
на
телепатията върху психологическото изследване.
В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е. да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил първоначално чрез своята фантазия в психическата субстанция. Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението!
към текста >>
В белите раси, челото и носът напредват, а долната част
на
лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да
мисли
, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява.
Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра. Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек.
В белите раси, челото и носът напредват, а долната част
на
лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да
мисли
, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява.
И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа.
към текста >>
И създадоха се милиони форми
на
живот, облечени в
тялото
на
водата.
И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години. — И направи Бог голямото светило на деня годишен, и малкото светило на нощта годишна, и всички други небесни звезди.— И вдъхна Бог силата в голямото светило на деня годишен, чрез която да се прояви, роди и въплъти формата на божествената идея в плътта на низшата наша майка — земя. И нареди Бог малкото светило на нощта годишна, чрез което да се пречиства всяка нечистота, що излазя от несъвършения живот на въплътената форма на идеята в плътта, на нашата низша майка — земя. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. — И рече Бог на водата — една от проявените форми материя - идея — да произведе гадини одушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна.
И създадоха се милиони форми
на
живот, облечени в
тялото
на
водата.
И благослови ги Бог да се плодят, развъждат и умножават всяко по вида си. И каза Бог на земята да произведе животни одушевени, които чрез бавното развитие на формата-земя ще преминат в по-горна еволюция. И създаде най-после Господ Бог човека, по образ и подобие Божие го създаде — мъжки и женски пол го създаде. И обладаваше човекът добродетелите на божествения дух, чрез който се отхранва и отглежда всичко в природата и вселената. И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите.
към текста >>
И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи
на
ума, чрез който се добива познанието
на
закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото
тяло
на
човека; и му вдъхна душа
на
живот за новите условия
на
развитие в рая.
И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете.
И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи
на
ума, чрез който се добива познанието
на
закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото
тяло
на
човека; и му вдъхна душа
на
живот за новите условия
на
развитие в рая.
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше. И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя.
към текста >>
И направи от реброто
тяло
за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем. * И нанесе Господ Бог изстъпление на Адама, и взема едно от ребрата му, и изпълни местото му с плът.
И направи от реброто
тяло
за Жена — душата, за да бъде плът от Адамовата плът и кост от неговата кост.
А как и защо стана това така, то е тайна на боговете. А на Адама се каза: за да му се даде другарка в живота. И приложи се закона на делението към човека, защото пожеланието към низшето всякога води към отделянето или раздвояването на висшето — божественото. И отделена беше Душа—Жената от Духа — Мъж. И се даде име на жената — Ева, което ще рече майка на познанието; а на Дух — Мъжа — Адам, баща на живота.
към текста >>
И застана змията пред дървото
на
познанието, обви се около него със своето грамадно
тяло
, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина
на
Злото: „О ти, велика Богиньо
на
райската хубост и красота!
И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл.
И застана змията пред дървото
на
познанието, обви се около него със своето грамадно
тяло
, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина
на
Злото: „О ти, велика Богиньо
на
райската хубост и красота!
Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>
И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога
на
строгата справедливост и законно възмездие: „
Тялото
е съсъд, направен от Иа-х — Бог
на
мъдростта, в жилите
на
което тече живота, чрез кръвта.
Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .
И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога
на
строгата справедливост и законно възмездие: „
Тялото
е съсъд, направен от Иа-х — Бог
на
мъдростта, в жилите
на
което тече живота, чрез кръвта.
Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд! “. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете.
към текста >>
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите
на
медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла
на
медикаментите, противни
на
човешкото
тяло
“.
Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията.
„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите
на
медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла
на
медикаментите, противни
на
човешкото
тяло
“.
„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
към текста >>
„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса
на
тялото
, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух
на
бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
„Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса
на
тялото
, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух
на
бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“.
към текста >>
Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка
на
тялото
, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.
Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка
на
тялото
, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.
Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е.
към текста >>
Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е
намислил
да опита върху себе си, като здрав, действието
на
тази дрога.
В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие.
Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е
намислил
да опита върху себе си, като здрав, действието
на
тази дрога.
Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит.
към текста >>
Естествено е да се
помисли
, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции
на
защита, чрез подпомагането й в нейната работа
на
лекуването и чрез ускоряване
на
действията й.
Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит.
Естествено е да се
помисли
, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции
на
защита, чрез подпомагането й в нейната работа
на
лекуването и чрез ускоряване
на
действията й.
Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция.
към текста >>
Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето
на
тялото
му.
И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух.
Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия покойник, взема участие в носенето
на
тялото
му.
Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие. Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Спящият вижда
тялото
си. II.
Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване.
Спящият вижда
тялото
си. II.
Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI.
към текста >>
А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от
тяло
, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган
на
духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние.
А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от
тяло
, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган
на
духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“.
към текста >>
Материята, от която
тялото
се състои, може да се разложи
на
съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия.
Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване.
Материята, от която
тялото
се състои, може да се разложи
на
съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия.
Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
към текста >>
Да почнем от
тялото
.
Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение!
Да почнем от
тялото
.
Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
към текста >>
На
първо място, ние трябва да даваме
на
тялото
най-добрата храна.
Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа.
На
първо място, ние трябва да даваме
на
тялото
най-добрата храна.
А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят.
към текста >>
Стомахът, като орган
на
тялото
ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество.
Стомахът, като орган
на
тялото
ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение.
към текста >>
Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите
на
всеки стомах и според специфичните нужди
на
всеки орган
на
тялото
ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие
на
целия ни организъм.
Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва.
Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите
на
всеки стомах и според специфичните нужди
на
всеки орган
на
тялото
ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие
на
целия ни организъм.
Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни.
към текста >>
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения
на
земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото
тяло
.
А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система.
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения
на
земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото
тяло
.
Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>
Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад
на
всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето
тяло
.
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм.
Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад
на
всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето
тяло
.
Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната.
към текста >>
Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване
на
човешкото
тяло
.
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения).
Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване
на
човешкото
тяло
.
Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
към текста >>
Кой не знае от лична опитност, че добрите
мисли
и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето
на
човека?
Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната.
Кой не знае от лична опитност, че добрите
мисли
и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето
на
човека?
При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите.
към текста >>
Източникът
на
тия възвишени
мисли
и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония.
Източникът
на
тия възвишени
мисли
и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
към текста >>
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите
мисли
и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите
мисли
и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
към текста >>
Същевременно може да се дава достъп само
на
добрите
мисли
и чувства.
Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои.
Същевременно може да се дава достъп само
на
добрите
мисли
и чувства.
„Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.
към текста >>
„Каквото човек
мисли
и чувства, такъв става“, казват Упанишадите.
е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства.
„Каквото човек
мисли
и чувства, такъв става“, казват Упанишадите.
Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие.
към текста >>
Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира
мислите
, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък.
Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира
мислите
, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък.
А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие.
към текста >>
А здравето
на
тялото
е в тясна и неразривна зависимост от здравето
на
душата и духа.
Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък.
А здравето
на
тялото
е в тясна и неразривна зависимост от здравето
на
душата и духа.
Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.
към текста >>
Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето
на
тялото
и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот.
Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето
на
тялото
и душата си, т. е.
равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>
Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите
мисли
към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението
на
българския народ сигурно ще се поправи, без помощта
на
никой друг народ или държава.
Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри.
Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите
мисли
към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението
на
българския народ сигурно ще се поправи, без помощта
на
никой друг народ или държава.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота.
към текста >>
Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри
мисли
, добри чувства и добри дела.
Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък.
Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри
мисли
, добри чувства и добри дела.
Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год.
към текста >>
Здрави по
тяло
, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота.
Здрави по
тяло
, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
към текста >>
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той
мисли
, това и става: трябва да
мислим
за Брама, сиреч за Бога“.
Не се безпокой, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай. ________________________________________ 1) Из Растежът на луната. 2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той
мисли
, това и става: трябва да
мислим
за Брама, сиреч за Бога“.
Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
към текста >>
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото
тяло
.
3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото
тяло
.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
към текста >>
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото
тяло
на
човека.
ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото
тяло
на
човека.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
към текста >>
Това невидимо за физическите очи
тяло
може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя
на
умственото поле.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека.
Това невидимо за физическите очи
тяло
може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя
на
умственото поле.
С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
към текста >>
Тези разни състояния
на
материята се взаимно проникват и образуват умственото
тяло
по същия начин, както другите състояния образуват физическото
тяло
.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле.
Тези разни състояния
на
материята се взаимно проникват и образуват умственото
тяло
по същия начин, както другите състояния образуват физическото
тяло
.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
към текста >>
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения
на
мисълта изгонват от умственото
тяло
оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения
на
мисълта изгонват от умственото
тяло
оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
към текста >>
Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото
тяло
по-грубата материя
на
умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото
тяло
по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото
тяло
по-грубата материя
на
умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото
тяло
по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
към текста >>
изграждат умственото
тяло
, и с всяко мислене ние работим за създаването
на
нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта.
изграждат умственото
тяло
, и с всяко мислене ние работим за създаването
на
нашия умствен свят.
Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение
на
чуждите
мисли
, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение
на
чуждите
мисли
, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
към текста >>
Така, когато се четат съчиненията
на
някой гениален човек,
на
некоя действително велика личност, съзнанието
на
четеца бива засегнато от трептенията
на
тия
мисли
и претърпява, вследствие
на
това, известни промени, които извикват нови трептения в материята
на
умственото
тяло
.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
Така, когато се четат съчиненията
на
някой гениален човек,
на
некоя действително велика личност, съзнанието
на
четеца бива засегнато от трептенията
на
тия
мисли
и претърпява, вследствие
на
това, известни промени, които извикват нови трептения в материята
на
умственото
тяло
.
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
към текста >>
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието
на
човека се променя и произвежда, поради самия факт
на
тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото
тяло
.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието
на
човека се променя и произвежда, поради самия факт
на
тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото
тяло
.
Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>
Ето, прочее, ползата, която принася четенето
на
добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени
мисли
; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
Ето, прочее, ползата, която принася четенето
на
добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени
мисли
; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия.
към текста >>
Нашите
мисли
са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме
на
известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж
на
тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите
мисли
са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме
на
известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж
на
тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
към текста >>
Ако
мислим
за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме
на
тия трептения, и съзнанието вследствие
на
това се променя, умственото
тяло
се гради, и тази сила
на
идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото
тяло
, посредством което ние
мислим
.
Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание.
Ако
мислим
за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме
на
тия трептения, и съзнанието вследствие
на
това се променя, умственото
тяло
се гради, и тази сила
на
идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото
тяло
, посредством което ние
мислим
.
Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
към текста >>
Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да
мислим
постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да
мислим
постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане.
към текста >>
Обикновено
мислите
блуждаят и биват тласкани под произвола
на
подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото
тяло
.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия.
Обикновено
мислите
блуждаят и биват тласкани под произвола
на
подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото
тяло
.
Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
към текста >>
Обикновено ние не
мислим
, не знаем да
мислим
; ние сме само огледала, които отразяват
мислите
на
другите.
Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене.
Обикновено ние не
мислим
, не знаем да
мислим
; ние сме само огледала, които отразяват
мислите
на
другите.
Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
към текста >>
Ние възпроизвеждаме
мислите
на
света, в който живеем;
на
народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане.
Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
Ние възпроизвеждаме
мислите
на
света, в който живеем;
на
народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие.
към текста >>
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да
мислим
, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари
на
ония външни
мисли
, които безспирно проникват в нашия ум.
Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да
мислим
, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари
на
ония външни
мисли
, които безспирно проникват в нашия ум.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
към текста >>
Нашето умствено
тяло
би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум.
Нашето умствено
тяло
би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
към текста >>
Като речем да
мислим
сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби
на
онова умствено
тяло
, което е образувано от чужди
мисли
; и когато желаем да добием пълното успокоение
на
духа, чувстваме, че умственото
тяло
затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце.
Като речем да
мислим
сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби
на
онова умствено
тяло
, което е образувано от чужди
мисли
; и когато желаем да добием пълното успокоение
на
духа, чувстваме, че умственото
тяло
затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>
Този навик да се медитира всека заран дава енергия
на
душата и я прави господар
на
тялото
.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия
на
душата и я прави господар
на
тялото
.
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването
на
едно добро умствено
тяло
— удобен и послушен инструмент
на
душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването
на
едно добро умствено
тяло
— удобен и послушен инструмент
на
душата, а не неин тиранин.
Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>
Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек,
тялото
,чувствата, интелектът и съвестта
на
когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек,
тялото
,чувствата, интелектът и съвестта
на
когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение
на
висшия ум; 2) чувства, или отражение
на
любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не
на
тялото
, или отражение
на
реалното съществуване, сиреч
на
духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие.
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение
на
висшия ум; 2) чувства, или отражение
на
любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не
на
тялото
, или отражение
на
реалното съществуване, сиреч
на
духовния живот.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>
Да поговорим накъсо за физическото
тяло
.
Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета.
Да поговорим накъсо за физическото
тяло
.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
към текста >>
И физическото
тяло
може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим
тялото
съгласно с принципите и законите
на
природата.
Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло.
И физическото
тяло
може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим
тялото
съгласно с принципите и законите
на
природата.
Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
към текста >>
Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица
на
един редовен живот, а не
на
живот, в който всички безпътни желания
на
тялото
биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не
на
живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето
тялото
става тиранин
на
душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не
на
един живот, в който
тялото
се налага
на
човешката воля и се гневи, когато няма
на
разположение всички най-изтънчени удобства.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата.
Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица
на
един редовен живот, а не
на
живот, в който всички безпътни желания
на
тялото
биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не
на
живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето
тялото
става тиранин
на
душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не
на
един живот, в който
тялото
се налага
на
човешката воля и се гневи, когато няма
на
разположение всички най-изтънчени удобства.
Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето.
към текста >>
Тяло
, което не може да работи при малко глад, жажда или умора;
тяло
, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова
тяло
човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Тяло
, което не може да работи при малко глад, жажда или умора;
тяло
, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова
тяло
човешко ли е или животинско?
Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>
Модерната цивилизация е направила
тялото
господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Модерната цивилизация е направила
тялото
господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
към текста >>
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това
тяло
, а не да се поддаваме
на
неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването
на
човешкия идеал.
Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това
тяло
, а не да се поддаваме
на
неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването
на
човешкия идеал.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
към текста >>
Не може човек без здраве да има яко и хубаво
тяло
, а здравето се съсипва от невъздържанието.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво
тяло
, а здравето се съсипва от невъздържанието.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
към текста >>
Нечисто
тяло
не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и
мисли
.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
Нечисто
тяло
не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и
мисли
.
Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
към текста >>
Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото
тяло
; следователно, нечистите желания и
мисли
разрушават
тялото
.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото
тяло
; следователно, нечистите желания и
мисли
разрушават
тялото
.
А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване.
към текста >>
А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота
на
тялото
.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота
на
тялото
.
А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>
А безусловното послушание
на
тялото
към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се
мисли
, понеже
тялото
е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно
на
волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
А безусловното послушание
на
тялото
към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се
мисли
, понеже
тялото
е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно
на
волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
към текста >>
Луксът е изкуствено нещо: ако
тялото
привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване
на
този лукс,
тялото
ще го иска с по-голяма настойчивост.
Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.
Луксът е изкуствено нещо: ако
тялото
привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване
на
този лукс,
тялото
ще го иска с по-голяма настойчивост.
И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
към текста >>
Ето, прочее, един идеал за
тялото
, трябва да се прилага
на
практика този идеал, сиреч да
мислим
за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее
тялото
, господар съм аз, а не то:
тялото
е само мой инструмент“.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.
Ето, прочее, един идеал за
тялото
, трябва да се прилага
на
практика този идеал, сиреч да
мислим
за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее
тялото
, господар съм аз, а не то:
тялото
е само мой инструмент“.
Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми.
към текста >>
Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че
тялото
почва да се подчинява и че умът става негов господар.
И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че
тялото
почва да се подчинява и че умът става негов господар.
Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.
към текста >>
Ние изучихме природата
на
тялото
и чувствата; нека видим сега природата
на
ума и как трябва да го третираме.
Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата.
Ние изучихме природата
на
тялото
и чувствата; нека видим сега природата
на
ума и как трябва да го третираме.
Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила.
към текста >>
Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не
мислим
достатъчно върху прочетеното.
Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното.
Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не
мислим
достатъчно върху прочетеното.
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . .
към текста >>
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се
мисли
; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато
мисли
, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното.
Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се
мисли
; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато
мисли
, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение.
към текста >>
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет
на
друг, от една държава
на
друга, от едно събитие
на
друго, ще намерите, че
мислите
ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата
на
ума си.
И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума.
Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет
на
друг, от една държава
на
друга, от едно събитие
на
друго, ще намерите, че
мислите
ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата
на
ума си.
А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
към текста >>
Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите
на
природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено
тяло
се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция.
А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.
Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите
на
природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено
тяло
се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция.
А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.
към текста >>
След като сме работили да придобием тези две важни способности
на
разпознаването и
на
безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол
на
мислите
, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол
на
действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява
на
нея.
Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно. Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен.
След като сме работили да придобием тези две важни способности
на
разпознаването и
на
безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол
на
мислите
, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол
на
действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява
на
нея.
Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести.
към текста >>
Хората отдават важност само
на
контрола
на
поведението, а пренебрегват контрола
на
мислите
, който е много по-нужен, защото, ако
мислите
са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро.
Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен. След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея. Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението.
Хората отдават важност само
на
контрола
на
поведението, а пренебрегват контрола
на
мислите
, който е много по-нужен, защото, ако
мислите
са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро.
Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките.
към текста >>
Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и
мислите
ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест.
Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен. След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея. Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро.
Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и
мислите
ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест.
. . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване.
към текста >>
понеже с лошите
мисли
много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести.
След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея. Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . .
понеже с лошите
мисли
много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести.
Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
към текста >>
Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата
на
своите собствени
мисли
, отрова, която убива душите.
Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести.
Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата
на
своите собствени
мисли
, отрова, която убива душите.
Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър.
към текста >>
Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху
мислите
, преди да се заловим с контрола
на
постъпките.
Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите.
Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху
мислите
, преди да се заловим с контрола
на
постъпките.
След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция.
към текста >>
Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и
тялото
да служи само като един послушен инструмент;
на
второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо;
на
трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи
на
природата: безсмъртието
на
душата, съществуването
на
Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи
на
вратата
на
второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото.
Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и
тялото
да служи само като един послушен инструмент;
на
второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо;
на
трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи
на
природата: безсмъртието
на
душата, съществуването
на
Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи
на
вратата
на
второто посвещение.
Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>
от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът
на
тялото
е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . .
от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът
на
тялото
е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
. . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
към текста >>
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат
на
земята облечени с физическо
тяло
; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите.
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат
на
земята облечени с физическо
тяло
; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>
Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от
тялото
наоколо.
По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети.
Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от
тялото
наоколо.
Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи.
към текста >>
Всички тези прояви
на
ода се срещат и в човешкото
тяло
.
Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи.
Всички тези прояви
на
ода се срещат и в човешкото
тяло
.
Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение.
към текста >>
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е
измислица
, но има основание.
Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи. Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло. Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите.
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е
измислица
, но има основание.
Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло.
към текста >>
Често то е най-светло в делото
тяло
.
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти.
Често то е най-светло в делото
тяло
.
То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина.
към текста >>
То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху
тялото
, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло.
То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху
тялото
, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди.
към текста >>
Но и другите части
на
тялото
се виждат с бои.
не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син.
Но и другите части
на
тялото
се виждат с бои.
Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север.
към текста >>
Също и цялата лява половина
на
тялото
е по-светла от дясната.
Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви.
Също и цялата лява половина
на
тялото
е по-светла от дясната.
И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен.
към текста >>
Дясната страна
на
човешкото
тяло
е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен.
Дясната страна
на
човешкото
тяло
е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен.
към текста >>
Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото
тяло
: една между долния и горния край
на
тялото
и друга — между предната и задната страна но
тялото
.
Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото
тяло
: една между долния и горния край
на
тялото
и друга — между предната и задната страна но
тялото
.
Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително.
към текста >>
Горният край
на
тялото
е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен.
От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси.
Горният край
на
тялото
е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен.
За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син.
към текста >>
Когато до некоя точка от
тялото
на
сензитива се доближи едноименен полюс
на
друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение
на
мускулната сила и
на
чувствителността, топлота, повишение
на
телесната температура, неприятност; при доближаване
на
разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление
на
болките, понижение
на
температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите.
Когато до некоя точка от
тялото
на
сензитива се доближи едноименен полюс
на
друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение
на
мускулната сила и
на
чувствителността, топлота, повишение
на
телесната температура, неприятност; при доближаване
на
разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление
на
болките, понижение
на
температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>
При приближаване до някоя точка
на
тялото
на
едноименен полюс
на
друг човек, получава се затъмняване, а при.
После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма.
При приближаване до някоя точка
на
тялото
на
едноименен полюс
на
друг човек, получава се затъмняване, а при.
приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр.
към текста >>
Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и
тялото
.
Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая. Райхенбах на връщане за неколко мига бил огрян от слънчевите лъчи.
Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и
тялото
.
Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини.
към текста >>
Паси Под думата „паси“ се разбира движение
на
ръцете близо до
тялото
на
някого.
Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията.
Паси Под думата „паси“ се разбира движение
на
ръцете близо до
тялото
на
някого.
Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од.
към текста >>
Когато се допрем до некоя точка
на
човешкото
тяло
, напр.
Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време.
Когато се допрем до некоя точка
на
човешкото
тяло
, напр.
с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко.
към текста >>
с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му
тяло
.
Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр.
с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му
тяло
.
Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки.
към текста >>
Боите
на
спектъра в човешкото
тяло
Райхенбах легнал
на
едно канапе в средата
на
тъмната стая, като поставил канапето в посоката
на
магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни.
Боите
на
спектъра в човешкото
тяло
Райхенбах легнал
на
едно канапе в средата
на
тъмната стая, като поставил канапето в посоката
на
магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка.
към текста >>
от главата към краката, светлината около
тялото
почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви
тялото
е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е.
от главата към краката, светлината около
тялото
почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви
тялото
е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
към текста >>
Тя продължила тези паси: с всека паса
тялото
ставало все по-светло.
Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
Тя продължила тези паси: с всека паса
тялото
ставало все по-светло.
Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е.
към текста >>
Тялото
ставало все по-светещо, додето най-после по
тялото
се появили всички бои
на
спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената.
от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно.
Тялото
ставало все по-светещо, додето най-после по
тялото
се появили всички бои
на
спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената.
Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е. с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата.
към текста >>
Защо правите паси правят
тялото
светещо, а обратните — тъмно?
с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др.
Защо правите паси правят
тялото
светещо, а обратните — тъмно?
Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.
към текста >>
Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото
тяло
.
Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно?
Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото
тяло
.
А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е.
към текста >>
А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от
тялото
.
Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло.
А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от
тялото
.
Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви.
към текста >>
Фрйдрих Вайдлих като влязъл в тъмната стая
помислил
.
Сензитивът обяснил, че слънцето направо грее през това място. Значи, за сензитивитт тази тенекия е съвсем прозрачна като стъкло, и през нея те виждали слънцето. Още по-добре се забелязвало това явление при лунна светлина. За г. Клайбер тенекията е била толкоз прозрачна, че през нея е виждал дърветата, Дунаваv моста на Табор, месеца, звездите.
Фрйдрих Вайдлих като влязъл в тъмната стая
помислил
.
че в нея има дупка пробита в стената, и чак когато си поставил там ръката, се уверил, че нито е дупка, нито стъкло. И той е виждал през нея планините, дърветата, Дунава, моста, луната. Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр. През тъмните нощи Райхенбах поставял запалена свещ зад тенекията, и сензитивът виждал последната прозирна. Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията.
към текста >>
Когато едно
тяло
стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.
Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите. Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни.
Когато едно
тяло
стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.
Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил. Той решил да провери по следния начин: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
към текста >>
За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части
на
тялото
са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.
Сензитивите казват, че вътре кристала като че гори. Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр.
За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части
на
тялото
са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.
Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък.
към текста >>
В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои
на
тялото
.
При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра.
В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои
на
тялото
.
Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено.
към текста >>
Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното
тяло
и затова пада в безсъзнание.
След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение: При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од. При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние.
Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното
тяло
и затова пада в безсъзнание.
Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве. Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од. Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние.
към текста >>
Не- кой може да
помисли
— казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия.
По часовника той ви- дел, че каталепсията и кризата траели само .4 минути. След това кризите спрели, но главоболието продължило. Райхенбах я посещавал всеки ден, за да проверява. Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие.
Не- кой може да
помисли
— казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия.
Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено.
към текста >>
Магнетичен сън
на
Анна Байер Връзка (Rapport) Предаване
на
мислите
.
За тях това е тъй безразлично, както за обикновения човек е безразлично, дали при гледане лакътят му е вързан или не. Райхенбах за отношението на някои учени към въпроса за ясновидството Той казва в „Сензитивния човек“: „Съжалявам, че мъже с голямо значение и учени с най-дълбоки познания често могат да имат слабостта така леко да оценяват факти от най-голямо научно значение и то защото невежеството е злоупотребявало понякога с тях. Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над физическата сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга. Това късогледо високомерие е толкоз наивно, колкото глупостта на тези, които считат тези мъже за авторитети, за идоли, и постоянно повтарят техните думи. Ясновидството има известни страни, които трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек“.
Магнетичен сън
на
Анна Байер Връзка (Rapport) Предаване
на
мислите
.
Анестезия (безчувственост) Веднъж Райхенбах посетил виенския лекар Д-р Блас и там за през път срещнал r-ца Яна Байер. Тя била в магнетичен сън. Присъствал и професор Рагски. Когато Д-р Блас й казвал нещо, — тя отговаряла, а когато Райхенбах или професорът я запитвали, тя не отговаряла. Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар.
към текста >>
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко
на
неговата воля, даже и когато той не й говори, а само
мисли
върху нещо.
Когато Д-р Блас й казвал нещо, — тя отговаряла, а когато Райхенбах или професорът я запитвали, тя не отговаряла. Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар. Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо.
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко
на
неговата воля, даже и когато той не й говори, а само
мисли
върху нещо.
За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
към текста >>
Едвам той почнал да
мисли
това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“.
Отначало Райхенбах сполучил нещо междинно, т. е. да я събужда без обратни паси, а само с думи. Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди.
Едвам той почнал да
мисли
това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“.
Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода.
към текста >>
Той продължавал да
мисли
в това направление и след една минута тя се събудила и изправила.
да я събужда без обратни паси, а само с думи. Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“.
Той продължавал да
мисли
в това направление и след една минута тя се събудила и изправила.
При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал. Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание.
към текста >>
Ако изучим вярванията
на
разните народи и съчиненията
на
миналите изследователи, ще видим, че
на
много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото
тяло
.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици.
Ако изучим вярванията
на
разните народи и съчиненията
на
миналите изследователи, ще видим, че
на
много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото
тяло
.
Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>
Човешкият од — това е част от неговото етерно
тяло
, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена.
Човешкият од — това е част от неговото етерно
тяло
, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива.
към текста >>
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и
на
които зрението, обонянието, вкусът и слухът
на
физическото
тяло
са само груби изображения.
Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние!
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и
на
които зрението, обонянието, вкусът и слухът
на
физическото
тяло
са само груби изображения.
Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
към текста >>
Тази страна
на
нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето
тяло
лежи безсъзнателно.
Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.
Тази страна
на
нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето
тяло
лежи безсъзнателно.
Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е.
към текста >>
През време
на
съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва
тялото
с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от
тялото
.
Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание.
През време
на
съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва
тялото
с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от
тялото
.
Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността.
към текста >>
Чрез тази връзка духът изпраща
на
спящото
тяло
един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото.
Чрез тази връзка духът изпраща
на
спящото
тяло
един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>
разлагането
на
тялото
, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е.
разлагането
на
тялото
, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
към текста >>
Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови
мисли
и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса.
Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови
мисли
и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса.
Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот.
към текста >>
Павел говори за материално и духовно
тяло
.
Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап.
Павел говори за материално и духовно
тяло
.
Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
към текста >>
Това духовно
тяло
съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло.
Това духовно
тяло
съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
към текста >>
Денем този дух използва едното
тяло
, подобно
на
рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата.
Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух.
Денем този дух използва едното
тяло
, подобно
на
рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата.
В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
към текста >>
Спането е състояние
на
почивка и регенерация
на
физическото
тяло
, а не и
на
духовното същество.
Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области.
Спането е състояние
на
почивка и регенерация
на
физическото
тяло
, а не и
на
духовното същество.
Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
към текста >>
Окото, което гледа в съня, вижда с ширината
на
мислите
, — то е око
на
най-външния край
на
мисловния лъч.
Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество.
Окото, което гледа в съня, вижда с ширината
на
мислите
, — то е око
на
най-външния край
на
мисловния лъч.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка!
към текста >>
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент
на
оная сфера — елемент, който придава
на
тялото
сила или слабост, блаженство или мъка.
Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент
на
оная сфера — елемент, който придава
на
тялото
сила или слабост, блаженство или мъка.
Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
към текста >>
Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности
на
битието, в едно вечно подмладявано
тяло
, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и
на
тялото
от царството
на
съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка.
Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности
на
битието, в едно вечно подмладявано
тяло
, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и
на
тялото
от царството
на
съня.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>
Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие
на
молитва за мир и сила) в сферата
на
дребнавостите и при събуждането той предава
на
тялото
пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка!
Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие
на
молитва за мир и сила) в сферата
на
дребнавостите и при събуждането той предава
на
тялото
пак дребнавости.
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>
Ако духът е обзет от
мисли
за болести, то той преминава в един свят
на
страдания, и при събуждането той предава страдания.
Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Ако духът е обзет от
мисли
за болести, то той преминава в един свят
на
страдания, и при събуждането той предава страдания.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
към текста >>
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите
мисли
върху картини
на
здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите
мисли
върху картини
на
здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото.
към текста >>
Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време
на
съня то трябва да излекува моето
тяло
“.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време
на
съня то трябва да излекува моето
тяло
“.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.
към текста >>
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си
помисли
, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде.
Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си
помисли
, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
към текста >>
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни
мисли
.
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни
мисли
.
Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
към текста >>
Мислите
са основите
на
тялото
.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли.
Мислите
са основите
на
тялото
.
Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно.
към текста >>
През време
на
съня, духът крепи
тялото
със собствените си убеждения и мнения.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.
През време
на
съня, духът крепи
тялото
със собствените си убеждения и мнения.
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
към текста >>
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото
тяло
през течение
на
времето ще покаже признаците
на
старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент
на
смъртта.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото
тяло
през течение
на
времето ще покаже признаците
на
старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент
на
смъртта.
Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят!
към текста >>
Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране
на
тялото
, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност
на
човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране
на
тялото
, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност
на
човечеството?
— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>
Духът прекарва тогава в съня с
мислите
за младостта и свежата сила, които прозират в
тялото
, през дългите часове
на
нощта, следователно в продължение
на
половината живот.
През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра.
Духът прекарва тогава в съня с
мислите
за младостта и свежата сила, които прозират в
тялото
, през дългите часове
на
нощта, следователно в продължение
на
половината живот.
Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
към текста >>
Елементите
на
тялото
вечно се изменят!
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
Елементите
на
тялото
вечно се изменят!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
към текста >>
—
Тялото
се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
—
Тялото
се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
към текста >>
Ние носим видимо нашите преобладаващи
мисли
с нас!
Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
Ние носим видимо нашите преобладаващи
мисли
с нас!
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
към текста >>
Според това, как духът действа върху
тялото
, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части
на
земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
Според това, как духът действа върху
тялото
, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части
на
земята и въздуха!
-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>
-—Но който от година
на
година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията
на
това заблуждение във физическото си
тяло
!
— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
-—Но който от година
на
година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията
на
това заблуждение във физическото си
тяло
!
Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.
към текста >>
Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми
на
горе и понякога, при сънното състояние
на
тялото
, той му донася малка част от изтънчената сила
на
по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания!
Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми
на
горе и понякога, при сънното състояние
на
тялото
, той му донася малка част от изтънчената сила
на
по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>
Човекът, чието
тяло
е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Човекът, чието
тяло
е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
към текста >>
— — — —
Тялото
и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот.
— — — —
Тялото
и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
— — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
към текста >>
— — —
Тялото
прилича
на
корена
на
едно дърво, а духът —
на
клоните и листата му.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
— — —
Тялото
прилича
на
корена
на
едно дърво, а духът —
на
клоните и листата му.
Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.
към текста >>
Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно
на
листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни,
на
тялото
.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели.
Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно
на
листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни,
на
тялото
.
Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
към текста >>
Тялото
— коренът черпи из дълбочините, с помощта
на
този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото.
Тялото
— коренът черпи из дълбочините, с помощта
на
този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
към текста >>
По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо
тяло
толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо
тяло
толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>
Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация
на
своето
тяло
и да изчезне то пред очите
на
хората.
Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация
на
своето
тяло
и да изчезне то пред очите
на
хората.
Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат.
към текста >>
Но най-висшата цел
на
човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира
тялото
, че да отговаря
на
развиващите се нужди
на
духа.
Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта.
Но най-висшата цел
на
човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира
тялото
, че да отговаря
на
развиващите се нужди
на
духа.
— — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината.
към текста >>
Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите
мисли
!
условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага!
Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите
мисли
!
Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята.
към текста >>
Така той и в съня остава близо до сферата
на
безпокойствията, и при събуждането предава
на
тялото
пак безпокойствия.
— Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област.
Така той и в съня остава близо до сферата
на
безпокойствията, и при събуждането предава
на
тялото
пак безпокойствия.
По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне.
към текста >>
Погледът, допирането до стените, до мебелите
на
една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни
мисли
.
Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас.
Погледът, допирането до стените, до мебелите
на
една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни
мисли
.
Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне. Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура.
към текста >>
Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта
на
едни по-чисти и всемогъщи
мисли
.
От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ.
Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта
на
едни по-чисти и всемогъщи
мисли
.
Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти.
към текста >>
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек
мисли
: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме.
Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда!
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек
мисли
: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме.
Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта).
към текста >>
е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние
на
тялото
, още повече
на
духа, който избягва тези изкуствени средства.
Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т.
е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние
на
тялото
, още повече
на
духа, който избягва тези изкуствени средства.
__________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.
към текста >>
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат
на
тялото
.
Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат
на
тялото
.
Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели.
към текста >>
Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в
тялото
има тенденцията да се реализира“.
Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения.
Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в
тялото
има тенденцията да се реализира“.
Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната.
към текста >>
3) „Обща отпадналост обзема
тялото
Ви“.
Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“.
3) „Обща отпадналост обзема
тялото
Ви“.
4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“.
към текста >>
На
пациента е казано да съсредоточи всичките си
мисли
върху заспиването.
Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди.
На
пациента е казано да съсредоточи всичките си
мисли
върху заспиването.
Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи.
към текста >>
За вдълбочение
на
съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до
тялото
на
пациента и с леко свити длани.
Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва.
За вдълбочение
на
съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до
тялото
на
пациента и с леко свити длани.
След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
към текста >>
Като вземете една удобна поза, ще започнете да
мислите
върху това, което аз сега ще Ви съобщя.
Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете.
Като вземете една удобна поза, ще започнете да
мислите
върху това, което аз сега ще Ви съобщя.
Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч.
към текста >>
Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви
тяло
, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването
на
съня.
Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя.
Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви
тяло
, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването
на
съня.
Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т.
към текста >>
Слънцето, като сърце, препраща по цялото
тяло
на
вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по
тялото
кръвта.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото.
Слънцето, като сърце, препраща по цялото
тяло
на
вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по
тялото
кръвта.
„Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива.
към текста >>
— Че метеоритите, които от време
на
време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно
тяло
, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.
Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина?
— Че метеоритите, които от време
на
време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно
тяло
, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.
Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>
Не трябва да си
мислим
, че планетните влияния съществуват за да доведат до съвършенство само нашата земя и всичко, що живее
на
нея.
Таи, дето атмосферата на земята е много тънка, за пример по-високите върхове, действието на слънчевите лъчи върху кожата е по-силно, отколкото в низините. Всеки възлезвач по планините знае това. Причината не е винаги отразяването на слънчевите лъчи от снега на ледниците. И тъй, съвсем естествено е, ако ние отидем по-далеч и приемем — след като съществуването на електрическите извори във вселената е доказано, — че тия електрически токове търпят промени, според това как менят местата си един спрямо други изворите — силоцентровете. (Оттук произлизат планетните аспекти).
Не трябва да си
мислим
, че планетните влияния съществуват за да доведат до съвършенство само нашата земя и всичко, що живее
на
нея.
Нелепо би било да твърдим, че ние повече струваме от жителите на другите планети, и че нашата планета, която е една. от най-дребните, има по-голямо значение, отколкото всички други планети, взети купно. Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия начин. както и ние тяхното. Ала ние имаме още толкова много да се занимаваме с нашето дребно земно стопанство, че не можем влезе сега във връзка с другото.
към текста >>
В другите планети има духовни същества с
тяло
, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени
на
еволюция.
Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос. Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им.
В другите планети има духовни същества с
тяло
, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени
на
еволюция.
Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.
към текста >>
Че всяко небесно
тяло
, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.
Че всяко небесно
тяло
, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
към текста >>
Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й
тяло
.
А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни.
Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й
тяло
.
Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.
към текста >>
Че човек е верен отпечатък
на
вселената, каквато е била тя в мига
на
раждането му, става явно не само от формата, която
тялото
приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример,
на
особени душевни качества, каквото е психизмът.
Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“.
Че човек е верен отпечатък
на
вселената, каквато е била тя в мига
на
раждането му, става явно не само от формата, която
тялото
приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример,
на
особени душевни качества, каквото е психизмът.
И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда.
към текста >>
Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло
тяло
(тук естествено не се подразбира триизмерно физическо
тяло
), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското
тяло
на
слънцето и си представим при това, че в туй огромно
тяло
на
вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец
на
вселената и нам въздейства по посока
на
тези линии.
Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат.
Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло
тяло
(тук естествено не се подразбира триизмерно физическо
тяло
), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското
тяло
на
слънцето и си представим при това, че в туй огромно
тяло
на
вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец
на
вселената и нам въздейства по посока
на
тези линии.
Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество.
към текста >>
Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията
на
нашето
тяло
, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас.
Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията
на
нашето
тяло
, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие.
към текста >>
Спящият вижда
тялото
си.
П. Блаватска. 2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване.
Спящият вижда
тялото
си.
Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното: „Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета. Отначало четох на масата, а после четох седнал на леглото, облегнат на възглавницата.
към текста >>
Видех и
тялото
си
на
кревата.
Изгасих лампата и легнах към 1 часа. По едно време се унесох, писнаха ми ушите, аз се забравих, обаче, усетих, че се повдигам, като че ли някой ме повдига във въздуха. Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега.
Видех и
тялото
си
на
кревата.
Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих. Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи.
към текста >>
И имах същите
мисли
, както при заспиването, продължение
на
същите
мисли
.
Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън.
И имах същите
мисли
, както при заспиването, продължение
на
същите
мисли
.
И веднага почувствах страх и се събудих. Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи. Видех че е тъмно в стаята. Дълго време мислех по това, и даже мислех да стана.
към текста >>
Помислих
си, дали не съм бил с отворени очи.
Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих.
Помислих
си, дали не съм бил с отворени очи.
Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи. Видех че е тъмно в стаята. Дълго време мислех по това, и даже мислех да стана. Не исках да заспя, да не би пак да видя същото, защото ме беше страх, като не бях изпитвал до тогава такова нещо. От дълго мислене пак се унесох с пискане на ушите.
към текста >>
Помислих
си, че ще стане нещо с мен.
На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее. Във вторник (на 3 ноември) си вършех това-онова и си казвах: „ще меся в среда, и от фурната ще отида у мамини, защото са близко“. В вторник вечерта, като се прибрах, положих детето в люлката да спи. Аз бях будна, когато ми се яви тате три пъти. Лампата беше запалена.
Помислих
си, че ще стане нещо с мен.
Работих после до 11 часа. Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза: „А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място.
към текста >>
Отидох и видех
тялото
на
същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше
на
друго място).
Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза: „А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място. На сутринта в среда ме извикаха.
Отидох и видех
тялото
на
същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше
на
друго място).
И стаята беше тъкмо така наредена, както сънувах. И същата жена, която видях насън е, че сучи свещи, после на сутринта я видях, че сучи свещи в същата стая, в която я бях сънувала. Баща ми бил умрял в 7 часа вечерта“. Явяване на умиращ. В същата телеграфо-пощенска станция, в която служи г.
към текста >>
Ръцете ми минаваха през
тялото
й, а призракът продължаваше да стои.
Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя.
Ръцете ми минаваха през
тялото
й, а призракът продължаваше да стои.
Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята. След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност.
към текста >>
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо
тяло
; стула, астрално
тяло
; кама, външно умствено
тяло
и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо
тяло
, буди; атмическо
тяло
, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо
тяло
; стула, астрално
тяло
; кама, външно умствено
тяло
и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо
тяло
, буди; атмическо
тяло
, атма.
Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>
Физическото
тяло
се подразделя
на
видимо и невидимо или етерен двойник.
КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Физическото
тяло
се подразделя
на
видимо и невидимо или етерен двойник.
Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер.
към текста >>
Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно)
тяло
, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време
на
развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно)
тяло
, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време
на
развитието си.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>
За да се избегне всяко
двусмислие
и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1.
Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
За да се избегне всяко
двусмислие
и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3.
към текста >>
Тяло
видимо. (физ.
В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1.
Тяло
видимо. (физ.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
към текста >>
тяло
) 2.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ.
тяло
) 2.
Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
към текста >>
тяло
) 3.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
тяло
) 3.
Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
към текста >>
Каманас: външно астрално
тяло
и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3.
Каманас: външно астрално
тяло
и външно умствено. 4.
Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>
Причинно: висше умствено
тяло
, будическо и атмическо. 5.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Причинно: висше умствено
тяло
, будическо и атмическо. 5.
Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
към текста >>
Подчинено или външно същество, съдържаше
тялото
, етерика и каманаса. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7.
Подчинено или външно същество, съдържаше
тялото
, етерика и каманаса. 8.
Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>
В втория случай, то е плод
на
един внушител, чиито
мисли
проникват в ума
на
истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт.
Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице.
В втория случай, то е плод
на
един внушител, чиито
мисли
проникват в ума
на
истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт.
Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли. Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време.
към текста >>
Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което
мисли
.
В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее. Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт. Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.
Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което
мисли
.
Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време. Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм.
към текста >>
Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник
на
небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите
на
Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се
на
неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си
тяло
на
земята, прекрачва прага
на
смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента
на
духовното си развитие и това
на
членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои
мисли
и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи
на
духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник
на
небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите
на
Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се
на
неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си
тяло
на
земята, прекрачва прага
на
смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента
на
духовното си развитие и това
на
членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои
мисли
и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи
на
духовното развитие и усъвършенстване.
Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>
Той, верен
на
обективната божествена истина, говори за „младата невеста“
на
Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото
тяло
, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
Той, верен
на
обективната божествена истина, говори за „младата невеста“
на
Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото
тяло
, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония.
към текста >>
Ако органите
на
чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се
мисли
, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват.
2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“. Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото.
Ако органите
на
чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се
мисли
, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват.
А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания. Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния.
към текста >>
Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни
мисли
и понятия.
Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове. От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите.
Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни
мисли
и понятия.
Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят.
към текста >>
Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се
мисли
, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация
на
представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят.
Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява.
Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се
мисли
, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация
на
представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят.
Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете. Най-после искам да спомена за още едно интересно явление. Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика". И наистина, мен често ми се е случвало при вида на някоя постройка или група от постройки да изникват в паметта ми известни акорди или мелодии.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите
мисли
, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството
на
тоя принцип -
на
своя прародител.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите
мисли
, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството
на
тоя принцип -
на
своя прародител.
Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание.
към текста >>
" - ще ви отговорим категорично: решете искрено да
мислите
ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно.
Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим?
" - ще ви отговорим категорично: решете искрено да
мислите
ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно.
Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
към текста >>
В човешкия дух ще се зародят тогава
мисли
велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне.
В човешкия дух ще се зародят тогава
мисли
велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“. Битие — 1; 2. Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец!
към текста >>
Вярването в предсъществуването
на
душата е естествената рожба
на
онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре
тялото
.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени.
Вярването в предсъществуването
на
душата е естествената рожба
на
онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре
тялото
.
Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>
„Там Pandava видя цялата вселена, разделена
на
много части, стоящи заедно в
тялото
на
Бога
на
Боговете“.
Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“.
„Там Pandava видя цялата вселена, разделена
на
много части, стоящи заедно в
тялото
на
Бога
на
Боговете“.
Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
към текста >>
Буда считал това вярване за аксиома и ке
мислил
за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо.
Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност.
Буда считал това вярване за аксиома и ке
мислил
за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо.
Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството.
към текста >>
Учението
на
Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин
на
живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които
мисли
така, каквото и да е положението му в живота.
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
Учението
на
Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин
на
живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които
мисли
така, каквото и да е положението му в живота.
Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
към текста >>
Тялото
на
Исуса става светло, и той разговаря с духовете
на
Мойсея и Илия.
Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението.
Тялото
на
Исуса става светло, и той разговаря с духовете
на
Мойсея и Илия.
3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа.
към текста >>
Смъртта
на
физическото
тяло
, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението.
Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието.
Смъртта
на
физическото
тяло
, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението.
Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
към текста >>
Ключовата нота
на
това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти
мисли
, чисти думи, чисти дела“.
Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън.
Ключовата нота
на
това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти
мисли
, чисти думи, чисти дела“.
Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили.
към текста >>
. „Прочее, прославете Бога в
тялото
ваше и в духа ваши, които са божи“.
Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас?
. „Прочее, прославете Бога в
тялото
ваше и в духа ваши, които са божи“.
Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3).
към текста >>
Опитите, следвани в тоя ред
на
мисли
, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие
на
всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения.
Опитите, следвани в тоя ред
на
мисли
, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие
на
всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
„Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т.
към текста >>
Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността
на
духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред
на
мисли
.
Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука.
Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността
на
духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред
на
мисли
.
Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение.
към текста >>
Легиони
мислители
и литератори правят със тях цяло шествие.
Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение.
Легиони
мислители
и литератори правят със тях цяло шествие.
Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата? Нека се обърнем върху едно аналогично явление, което, манифестирано въз стара Гърция, позволява да прозрем резултатите, които трябва да очакваме от мистичната мисъл на нашето време. Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените.
към текста >>
Отхранените и вдъхновявани от тия тенденции поети и
мислители
са безбройни.
Ревнители на една нова вяра, техните жадни за мистерии привърженици са отдали живота си, за да ги разяснят. Безсмъртието се е представлявало там под формата на последователно преселване на душите, особено у орфиците и питагорейците. И те, както много духовни хора в сегашно време, са били вегетарианци. Влиянието им от книжовно гледище е било едно от най-сложните. Химните, песните, свещените речи, Кратерите и Пеплосите, били породени от мистицизма.
Отхранените и вдъхновявани от тия тенденции поети и
мислители
са безбройни.
Нека припомним, между другите, съчиненията, които са възхвалявали Платона, Херодота и Аристофана, както и многобройните орфически поеми. Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений.
към текста >>
В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и
мисли
са се видоизменили от окултните влияния.
Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма.
В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и
мисли
са се видоизменили от окултните влияния.
Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда .
към текста >>
Арнаудов,
мисли
другояче.
„Мир“, че в България се занимавала с окултизъм, френология и пр. някаква си „полуинтелигентна публика“! (вж.кн. V. от „Всемирна Летопис“ стр. 131-132. за списанието „La Connaissance“) 3) Само българският професор при софийския университет, г-н М.
Арнаудов,
мисли
другояче.
Той счита, вероятно, и Рише и Фламарион, и мн. други велики съвременни учени и писатели за „полуинтелигентна публика“! ... Б. Р. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион ГЛАВА I Решена ли е вече най-великата проблема? „То be or not to be“.
към текста >>
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността
на
Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по
тяло
, дали законът
на
напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система
на
моралния свят, хармонично привързана към системата
на
физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността
на
Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по
тяло
, дали законът
на
напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система
на
моралния свят, хармонично привързана към системата
на
физическия свят?
Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>
Този е великият и вечният въпрос, задаван от философите,
мислителите
, търсителите от всички времена и от всички вярвания.
Умира ли всичко във нас? Ако остава нещо, какво става този невесом, невидим, неуловим елемент, който ще устрои нашата трайна личност? Ще преживее ли той дълго време? Ще живеели вечно? „Да бъдеш или не“?
Този е великият и вечният въпрос, задаван от философите,
мислителите
, търсителите от всички времена и от всички вярвания.
Смъртта край пи е или е една промяна? Съществуват ли доказателства, свидетелства за преживяването на човешкото същество след разрушението на живия организъм? До днес тоя предмет е бил оставен извън кръга на научните наблюдения. Позволено ли е да го разгледаме със принципите на експерименталния (опитния) метод, на който човечеството дължи целият, реализиран до сега, напредък на науката? Логично ли е да опитаме това?
към текста >>
Това е нещо по вече от лекуване
на
тялото
: това е цер за душата, който трябва да се създаде.
Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество.
Това е нещо по вече от лекуване
на
тялото
: това е цер за душата, който трябва да се създаде.
ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост? Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица?
към текста >>
Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото
тяло
да се измъчва до такава степен!
Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа!
Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото
тяло
да се измъчва до такава степен!
Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви! никой не можа да го излекува. То преживя тринадесет години ту със подобрение, ту със влошаване, като запазваше, всред най-жестоките болки, своя постоянен хумор, приятността си, добротата си, чак до веселост — за да не наскърби другите! От четири години то почти не боледуваше, а през последната година то се чувстваше тъй добре, като се считаше излекувано!
към текста >>
Ние сега
мислим
за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат.
Детето ми бе вече направило всичките си приготовления за другия свят! Оперираха го, но всяка надежда скоро изчезна. Нещастникът преживя тринадесет дни след операцията, макар хирургът да не му даваше повече от 24 часа живот.. Между туй, синът ми, като разбираше скръбта на майка си и сестра си, противостоеше, бореше се храбро, въпреки всичко. Какви тринадесет дни бяха те. Господине! През тия дни той ни показа величието на душата си.
Ние сега
мислим
за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат.
Той се опитваше с всички средства да смекчи ужаса от това положение. Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек! Ох, това лице, измъчвано от толкова болки! Очите му като че ли виждаха нещо от другия свят! И устата му свити от болка, като че ли се опитваха да се усмихнат; той стискаше ръката ми и ми казваше: „сбогом, миличка мамо, аз толкова много те обичах, не ме забравяй!
към текста >>
Вие, като астроном и
мислител
, който претегляте слънцата и световете, и чийто поглед прониква тия тайнствени области, дето духат ни се губи, кажете ми, колено- преклонно Ви се моля, дали душите наистина преживяват?
Аз съм обезумяла от скръб. Ето вече 32 дни откато е умрял, оттогава не съм спала нито 10 часа. Нощем стоя будна до 4 часа сутринта и когато падна вече от умора, лягам си облечена и затварям очите си, но все същата мисъл продължава през мъчителния ми сън; нито една минута не забравям станалото и съм обхваната, щом си отворя очите, от това обсебване през целия ден. Страданията ми са толкова ужасни, че аз се питам, дали адът не е за предпочитане пред това, което понасям! Възможно ли е Бог да е създал същества, предназначени да изпитат подобни ужаси!
Вие, като астроном и
мислител
, който претегляте слънцата и световете, и чийто поглед прониква тия тайнствени области, дето духат ни се губи, кажете ми, колено- преклонно Ви се моля, дали душите наистина преживяват?
Да се надея ли, че ще видя пак сина си и че и той ще ме види? Има ли някое средство да се съобщаваме със него? Вие, които знаете толкова неща за небето, за духовете, за чудесата на вселената, моля Ви, от състрадание, кажете ми нещо, което би могло да остави един лъч от надежда, макар и слаб, в моето разбито, убито, измъчено сърце! Вие не можете да си представите извънмерната ми тъга! Аз бих желал вече да умра за него, но . .
към текста >>
Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да
помислите
, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен
на
измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми!
Вие не можете да си представите извънмерната ми тъга! Аз бих желал вече да умра за него, но . . дъщеря ми ме заклева да живея още, да не я оставям сама на тоя свят, и затуй аз се насилвам да живея и да страдам! Какъв ужас! И аз мисля, че в един само момент бих могла да туря край на мъките си.
Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да
помислите
, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен
на
измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми!
Нито нажежените железа, нито клещите не са способни да произведат такива страдания! Детето ми, обожаваното ми дете! Искам, искам да го видя! Не искам нищо от небето без него! О мой Емануиле, чадо на утробата ми, радост на живота ми, майчино щастие, изгубено за винаги!
към текста >>
толкова неговото чисто
тяло
като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви.
Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание.
толкова неговото чисто
тяло
като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви.
Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
към текста >>
Оттогава аз много пъти съм
мислила
да се самоубия, за да отида при нея . .
Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка!
Оттогава аз много пъти съм
мислила
да се самоубия, за да отида при нея . .
, но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още.
към текста >>
Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог
мисли
като нас, че чувството ни
на
справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша.
Те не отстъпват. Те не възприемат, че съществува небитие. Те чувстват, че има нещо непознато, но реално. Те искат да. знаят. Не се минава нито една седмица, без да получа подобни писма.
Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог
мисли
като нас, че чувството ни
на
справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша.
Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби.
към текста >>
Насекомото
мисли
мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали.
Те чувстват, че има нещо непознато, но реално. Те искат да. знаят. Не се минава нито една седмица, без да получа подобни писма. Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго.
Насекомото
мисли
мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали.
И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали.
към текста >>
Приготовлението й почна едновременно с датата
на
анкетата ми, въз 1904 год., а първоначално тя се
замисли
още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник.
Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга! Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости. Очакват от Вас, какво ще кажете Вие! “ От само себе си ще се разбере, защо не откривам подписа на това писмо, защото авторът му е един висш държавен чиновник. Също така всеки ще разбере, че аз се съгласих да се напечата тази моя книга само след като можах да повярвам, че съм напълно изследвал предмета й.
Приготовлението й почна едновременно с датата
на
анкетата ми, въз 1904 год., а първоначално тя се
замисли
още в 1861 г., както може да се съди по моя Дневник.
Подобни съчинения не се уреждат само в една година. От друга страна, тази книга не можеше да служи като отговор само на такива пожелания, като горното, които са десетки! Ще бъдат ли удовлетворени един ден? Отпреди четвърт век приблизително аз се приготовлявам по-усилено и съм вече към свършека. Но нека започнем оттук.
към текста >>
Животът
на
мислителя
е в размишленията за смъртта.
“ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден.
Животът
на
мислителя
е в размишленията за смъртта.
Ако човешкото съществуване не води към нещо, каква е тая комедия? Било като я гледаме право в лицето, било като се отвръщаме от нея, смъртта е най-великото събитие на живота. Да не желаем да я изучим, това е детинска наивност, защото пропастта е пред нас и ние ще паднем в нея един ден неумолимо. Да си въобразяваме, че проблемът е непроницаем, че ние не можем да знаем нищо и че да търсим, с малко дръзко любопитство, да видим нещо ясно, това би значело да изгубим времето си — всичко туй е едно извинение, продиктувано от непоследователна леност и неоправдан страх. Тъжният оглед на смъртта се дължи особено на снове, което я окръжава, на скръбта, която я придружава, на религиозните церемонии, които я обгръщат и за надгробните молитви: Dies irae и De profundis.
към текста >>
Мъчно е да не пожелаем един отговор
на
тая голяма въпросителна, изправена пред нас, когато
мислим
за собствената си съдба, и когато жестоката смърт ни задигне някое скъпо същество.
Да не желаем да я изучим, това е детинска наивност, защото пропастта е пред нас и ние ще паднем в нея един ден неумолимо. Да си въобразяваме, че проблемът е непроницаем, че ние не можем да знаем нищо и че да търсим, с малко дръзко любопитство, да видим нещо ясно, това би значело да изгубим времето си — всичко туй е едно извинение, продиктувано от непоследователна леност и неоправдан страх. Тъжният оглед на смъртта се дължи особено на снове, което я окръжава, на скръбта, която я придружава, на религиозните церемонии, които я обгръщат и за надгробните молитви: Dies irae и De profundis. Може би, отчаянието на живите би отстъпило място на надеждата, ако бихме имали куража да изследваме тази последна фаза на земния живот, тази промяна, със същата грижливост, която полагаме при едно астрономическо или психологическо наблюдение! Дали молитвите на агонизиращите не биха сторили място на ясността на една дъга след буря?
Мъчно е да не пожелаем един отговор
на
тая голяма въпросителна, изправена пред нас, когато
мислим
за собствената си съдба, и когато жестоката смърт ни задигне някое скъпо същество.
Как да не се запита— дали не ще се срещнете пак и дали раздялата е вечна? Съществува ли един добър Бог? Неправдата, лошотата владеят ли хода на човечеството, без оглед на чувствата, с които природата е надарила сърцата ни? И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел?
към текста >>
Де има повече ум, правда, доброта,
мисли
— в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена?
Как да не се запита— дали не ще се срещнете пак и дали раздялата е вечна? Съществува ли един добър Бог? Неправдата, лошотата владеят ли хода на човечеството, без оглед на чувствата, с които природата е надарила сърцата ни? И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел?
Де има повече ум, правда, доброта,
мисли
— в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена?
Колко въпроси в една и съща загадка! Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем. Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят. Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума.
към текста >>
Че нашето
тяло
престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение.
Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване.
Че нашето
тяло
престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение.
То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“.
към текста >>
Всеки човек, който
мисли
, не може да не се смути, в минути
на
лични размишления, от перспективата: „какво ще стана?
Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“. „Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество. Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение.
Всеки човек, който
мисли
, не може да не се смути, в минути
на
лични размишления, от перспективата: „какво ще стана?
Ще умра ли съвсем? “ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече.
към текста >>
Но при все туй, ние съществуваме,
мислим
, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори
на
тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това.
“ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече. Изгубени атоми върху един атом, също изгубен в безкрайността!
Но при все туй, ние съществуваме,
мислим
, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори
на
тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това.
Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата.
към текста >>
Изобщо,
мисли
се, че загадката
на
сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали.
Изобщо,
мисли
се, че загадката
на
сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ? Настойчивото изучаване на тая велика проблема ни е довела да мислим днес, ч« тайнствеността на смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век. Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една.
към текста >>
Настойчивото изучаване
на
тая велика проблема ни е довела да
мислим
днес, ч« тайнствеността
на
смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век.
Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия. Между туй, кой предмет го засяга толкоз отблизо, и как да не се интересуваме от собствената си участ?
Настойчивото изучаване
на
тая велика проблема ни е довела да
мислим
днес, ч« тайнствеността
на
смъртта е по-малко мрачна и смътна, отколкото са я приемали досега, и че тя може да се осветли, пред умствения ни поглед, с известна реална и опитна ясност, каквато не съществуваше преди половин век.
Не би трябвало да се учудваме от това, че психическите издирвания са съединени със астрономическите. Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания.
към текста >>
Един
на
сто само
мисли
.
— и пр. и пр. Твърдяха това, което не се знаеше, и налагаше се мълчание на търсителите, а това именно най-много забави напредъка на психическите науки. Не противореча, че това изучаване не е необходимо за практическия живот. Изобщо, хората са страхливи.
Един
на
сто само
мисли
.
Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди.
към текста >>
Мислителите
са изключение.
Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой.
Мислителите
са изключение.
Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления. За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството. В действителност, тя е господарката. Нейният скиптър никога не е упражнявал своята властническа мощ с такова жестоко и дивашко насилие, както през последните години.
към текста >>
Да кажем или да
мислим
, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем
на
човечеството, това значи да се шегуваме.
* * * Планът на това съчинение е очертан от целта му: да се констатират положителните доказателства за нашето преживяване. В него не ще намерите нито литературни дисертации, нито красиви поетически фрази, нито повече или по- малко пленителни теории, нито хипотези, но само факти от наблюдение, с техните логически изводи. Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас?
Да кажем или да
мислим
, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем
на
човечеството, това значи да се шегуваме.
Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“.
към текста >>
За да се знае дали душата преживява
тялото
, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм.
Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас? Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи.
За да се знае дали душата преживява
тялото
, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм.
Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730.
към текста >>
„Каквото човек
мисли
в сърцето си, такъв е той“.
Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна.
„Каквото човек
мисли
в сърцето си, такъв е той“.
Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото.
към текста >>
Ние не само че се влияем силно от нашите
мисли
, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници.
Ние не само че се влияем силно от нашите
мисли
, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“.
към текста >>
Когато храним високи и благородни
мисли
, ние ще станем високоблагородни.
В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях.
Когато храним високи и благородни
мисли
, ние ще станем високоблагородни.
Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24).
към текста >>
Ако храним низки и посредствени
мисли
, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото.
„Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни.
Ако храним низки и посредствени
мисли
, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото.
Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим. Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д.
към текста >>
Неговата власт произлиза от нашите
мисли
.
Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши?
Неговата власт произлиза от нашите
мисли
.
Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима. Светлината е положителна сила. Тя е средството за създаване на целия живот, който съществува на земята.
към текста >>
Понеже не познаваме естеството
на
Бога, ние отклоняваме
мислите
си от него; така четем в Осия — 4.
Когато се появи светлината, тъмнината изчезва. Същото е и със злото — отрицателното, и със доброто — положителното. Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“.
Понеже не познаваме естеството
на
Бога, ние отклоняваме
мислите
си от него; така четем в Осия — 4.
6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден.
към текста >>
Мислите
са материални.
4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество?
Мислите
са материални.
Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес.
към текста >>
Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни
мисли
може да ни доведе до престъпление.
Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални.
Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни
мисли
може да ни доведе до престъпление.
Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот.
към текста >>
Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим
мислите
си.
Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление.
Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим
мислите
си.
Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот. Следователно, нека енергично да отклоним нашите мисли от човешкото — заблуденото, и да ги насочим към божественото — истинното, и там да ги задържим твърдо срещу всяко изкушение на по-низшата природа.
към текста >>
Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски
мисли
в нашия дух. Ап.
Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си.
Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски
мисли
в нашия дух. Ап.
Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот. Следователно, нека енергично да отклоним нашите мисли от човешкото — заблуденото, и да ги насочим към божественото — истинното, и там да ги задържим твърдо срещу всяко изкушение на по-низшата природа. Ние трябва да бъдем уверени, че сме деца на Бога, сътворени по негов образ и подобие, и че ние споделяме неговото владичество.
към текста >>
Следователно, нека енергично да отклоним нашите
мисли
от човешкото — заблуденото, и да ги насочим към божественото — истинното, и там да ги задържим твърдо срещу всяко изкушение
на
по-низшата природа.
Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“. И не може да не се забележи, че мисълта за високи, благородни неща е един строителен процес. Това е строенето на нашето собствено, вечно жилище, не само на жилището ни в небето, но също и на това в нашия сегашен живот.
Следователно, нека енергично да отклоним нашите
мисли
от човешкото — заблуденото, и да ги насочим към божественото — истинното, и там да ги задържим твърдо срещу всяко изкушение
на
по-низшата природа.
Ние трябва да бъдем уверени, че сме деца на Бога, сътворени по негов образ и подобие, и че ние споделяме неговото владичество. Неговата сила е наша — ние не трябва да бъдем слаби. Неговият живот е наш — не трябва Да боледуваме. Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен.
към текста >>
Ако сеем такива
мисли
, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“.
Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен. Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше.
Ако сеем такива
мисли
, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“.
Ако ние сеем мисли за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро. Сеенето на духовни мисли е молитвата. Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка.
към текста >>
Ако ние сеем
мисли
за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро.
Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен. Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше. Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“.
Ако ние сеем
мисли
за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро.
Сеенето на духовни мисли е молитвата. Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е.
към текста >>
Сеенето
на
духовни
мисли
е молитвата.
Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше. Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“. Ако ние сеем мисли за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро.
Сеенето
на
духовни
мисли
е молитвата.
Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация.
към текста >>
Не изглежда, че съвременните наши учени са
мислили
, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението
на
известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления.
Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Не изглежда, че съвременните наши учени са
мислили
, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението
на
известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления.
Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч. премине през земната атмосфера, по-голямата част от сините и зелените лъчи побеляват през атмосферата, която поглъща много тия цветове.
към текста >>
Като се постави човешкото
тяло
в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите
на
една линия, която ще допира всяка крайна точка
на
външността
на
тялото
и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек.
Като се постави човешкото
тяло
в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите
на
една линия, която ще допира всяка крайна точка
на
външността
на
тялото
и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
към текста >>
Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото
тяло
като издържат целокупността
на
молекулите, но се разширяват и извън и около цялото
тяло
няколко пръсти.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото
тяло
като издържат целокупността
на
молекулите, но се разширяват и извън и около цялото
тяло
няколко пръсти.
Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата.
към текста >>
Физическото
тяло
на
животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка.
Физическото
тяло
на
животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
към текста >>
Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи
на
условията
на
развитието или
на
степента
на
трептението
на
тялото
, което ги изпуша.
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи
на
условията
на
развитието или
на
степента
на
трептението
на
тялото
, което ги изпуша.
От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат.
към текста >>
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко
тяло
, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко
тяло
, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
към текста >>
В картините, които представляват Христа, цялото му
тяло
изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
В картините, които представляват Христа, цялото му
тяло
изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
към текста >>
Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън
тялото
; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти
на
много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие.
Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън
тялото
; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти
на
много повече стъпки.
Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>
Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в
тялото
.
Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си.
Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в
тялото
.
Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
към текста >>
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато
мислите
, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението
на
мисълта зависи напрежението
на
проектираното излъчване.
Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато
мислите
, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението
на
мисълта зависи напрежението
на
проектираното излъчване.
Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото.
към текста >>
Ако седим спокойно, мечтаем или
мислим
разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине
на
голямо разстояние.
Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване.
Ако седим спокойно, мечтаем или
мислим
разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине
на
голямо разстояние.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност.
към текста >>
Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата
на
трептенията между положителната и отрицателната страна
на
тялото
.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение.
Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата
на
трептенията между положителната и отрицателната страна
на
тялото
.
Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
към текста >>
Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи
на
човешкото
тяло
.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност.
Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи
на
човешкото
тяло
.
Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете.
към текста >>
Две
мисли
от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви
на
едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му.
Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят.
Две
мисли
от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви
на
едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му.
Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи.
към текста >>
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото
тяло
, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен.
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото
тяло
, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>
Новото
тяло
, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада
на
съществуването.
През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
Новото
тяло
, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада
на
съществуването.
Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават.
към текста >>
И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото
тяло
, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази.
И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото
тяло
, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук.
към текста >>
Малко по малко, първоначалният червен цвят
на
духовния човек и портокаленият
на
тялото
му се обагрят със зеления
на
неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят.
Малко по малко, първоначалният червен цвят
на
духовния човек и портокаленият
на
тялото
му се обагрят със зеления
на
неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>
Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от
тялото
, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани.
Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от
тялото
, където се намират родилните органи.
Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>
Портокаленото трептение къпе цялото
тяло
.
В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Портокаленото трептение къпе цялото
тяло
.
Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
към текста >>
Зеленото ще бъде линията
на
индивидуализацията, която окръжава
тялото
, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия
на
аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло.
Зеленото ще бъде линията
на
индивидуализацията, която окръжава
тялото
, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия
на
аурата.
Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира
мислите
си и трептенията си.
Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него.
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира
мислите
си и трептенията си.
Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици.
към текста >>
Така, един вижда в игликата само едно растение, друг
мисли
, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия
на
вселената и ще види трептящият ефекг
на
божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза
на
Питагоровите ученици.
Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй?
Така, един вижда в игликата само едно растение, друг
мисли
, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия
на
вселената и ще види трептящият ефекг
на
божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза
на
Питагоровите ученици.
Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света? Неговата светлина ще ни огрее, само когато поискаме да отидем там, дето може да ни засегне. Всички велики Учители на света са преподавали тези правила на поведение и нравственост в тяхната същност.
към текста >>
Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение
на
червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни
мисли
, ще проектирате една сила
на
жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне.
Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено.
Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение
на
червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни
мисли
, ще проектирате една сила
на
жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне.
Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
към текста >>
Когато пристъпим по-нататък към изучването
на
духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране
на
мислите
си, да си служим с космическите сили2).
ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло.
Когато пристъпим по-нататък към изучването
на
духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране
на
мислите
си, да си служим с космическите сили2).
_________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура.
към текста >>
Тагор
мисли
, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли
на
нашия обществен живот.
Рожденият акт на Тагоровия университет е действително най-силният обвинителен акт против онази западна култура, която Англия наложи на Индия. Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други разкошни товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност. Те отвориха в индуския интелектуален живот една празнота и я напълниха с нещо, което официалните доклади нарекоха „образование“. „Дадоха ни очила — казва Тагор — но отнеха зрението ни“. Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество.
Тагор
мисли
, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли
на
нашия обществен живот.
Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце?
към текста >>
Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои
на
начертания път, съвременният човек, обхванат от треската
на
цивилизацията, не ще се
замисли
да премахне от лицето
на
земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл.
Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои
на
начертания път, съвременният човек, обхванат от треската
на
цивилизацията, не ще се
замисли
да премахне от лицето
на
земята никому ненужния стар паметник.
За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>
Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се
мисли
.
В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват. Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II.
Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се
мисли
.
При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време. Увлечен от тази идея, аз дълго изследвах формата на цифрите от нашето десетично изчисление, и аналогията на техните геометро-подобни форми с планетните знаци ме доведе до по-старите геометрически символи, каквито са: пентаграмата, хексаграмата, преплетените кръгове, меркуриевия жезъл, и пр. Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността.
към текста >>
Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие
на
човешкото
тяло
и функционира според аналогичните закони, които са били познати само
на
посветените.
Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота.
Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие
на
човешкото
тяло
и функционира според аналогичните закони, които са били познати само
на
посветените.
Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“. Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения.
към текста >>
Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация
на
тия вещества в
тялото
.
Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения. Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето.
Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация
на
тия вещества в
тялото
.
Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето.
към текста >>
Излазът
на
веществата и
на
флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането
на
нервния флуид, чувствата,
мислите
, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре.
Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето. Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр. — с една- реч, всичко което иде отвън.
Излазът
на
веществата и
на
флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането
на
нервния флуид, чувствата,
мислите
, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре.
Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр. е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе. Ако съединим с тая схема изведената по-преди диаграма, ще се получи следният геометрически йероглиф, твърде изразителен по рода си, на едно пълно и окончателно цяло: Следователно, от тази символическа фигура (8) произтичат всичките числа, старите планетни знаци и известно число други традиционни знаци, които се отнасят било към херметизма, било към разните отдели на езотеризма. ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч.
към текста >>
Циркулацията
на
хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части
на
организма
на
веществата, флуидите,
мислите
и пр., тройната циркулация
на
лимфата, кръвта и нервния флуид и пр.
При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето. Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр. — с една- реч, всичко което иде отвън. Излазът на веществата и на флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането на нервния флуид, чувствата, мислите, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре.
Циркулацията
на
хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части
на
организма
на
веществата, флуидите,
мислите
и пр., тройната циркулация
на
лимфата, кръвта и нервния флуид и пр.
е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе. Ако съединим с тая схема изведената по-преди диаграма, ще се получи следният геометрически йероглиф, твърде изразителен по рода си, на едно пълно и окончателно цяло: Следователно, от тази символическа фигура (8) произтичат всичките числа, старите планетни знаци и известно число други традиционни знаци, които се отнасят било към херметизма, било към разните отдели на езотеризма. ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч. Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от първите столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове.
към текста >>
Човечеството не се съмнява, че дължи
на
тия гениални
мислители
, истински, неизвестни или непризнати, пионери
на
прогреса.
ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч. Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от първите столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове. При туй, знае се изобщо, че във всички времена е имало тайни общества, наистина посветени, според разните епохи, и те са съществували под разни форми, било религиозни или други, тъй като тяхната истинска цел е била запазването, повече или по-малко пълно, на истинското антично знание Нека кажем, че и сега съществуват дружества на питагорейци, херметисти и кабалисти, в които знанието се предава посредством йероглифически фигури и лесни за задържане фигури, придружени с достатъчни устни разяснения. Учителите на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията. За тях, числата съставляват една истинска тайна алгебра на принципите и законите, които управляват всички същества.
Човечеството не се съмнява, че дължи
на
тия гениални
мислители
, истински, неизвестни или непризнати, пионери
на
прогреса.
хиляди чудни открития, от които то напълно се ползва. Тия посветени различават в числата три главни значения, сиреч три гледища или начини за тълкуване, а именно: 1) метафизическо значение, 2) йероглифско значение и 3) физическо значение. В действителност, само знанието на тия три значения може да води към най-висши открития, понеже те са като първоначални лъчи на една висока наука, каквото е старото гръцко учение, в което се изразяваше по предимство знанието на Питагор и на знаменитата негова школа. Понеже съм принуден да се огранича, аз ще хвърля тук само един поглед на йероглифското значение, което при туй се намира във важна връзка с формата на цифрите и на съответните им планетни знаци. Като погледнем цифрите, ще изтъкнем седемте традиционни планетни знаци и ще забележим очевидно съотношение между тях.
към текста >>
Нулата не е нищото, както мнозина
мислители
погрешно мислят.
В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата. Аз възнамерявах отначало да запазя тази средна (неутрална) цифра за друга студия, и то затуй, защото тоя специален символ не принадлежи на йероглифа, от който са могли да произлязат нашите цифри. При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук.
Нулата не е нищото, както мнозина
мислители
погрешно мислят.
Нулата е отпадък или, по-добре казано, част от някое същество, която се отделя от него и му става разнородна, както семето или изверженията. Това изхвърлено произведение може да бъде жизненото начало на нови създания. То е като, например, житното зърно, което земеделецът запазва за бъдещи сеитби. Прочее, това жито, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви. Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва.
към текста >>
Истинската жена
на
един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно
тяло
или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота
на
духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно.
Истинската жена
на
един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно
тяло
или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота
на
духовна сила, до която той е способен да се издигне.
И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>
И
мисли
, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо
на
неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла!
За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
И
мисли
, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо
на
неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла!
Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан. Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената.
към текста >>
Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема
мисли
или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен!
Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца.
Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема
мисли
или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен!
Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан. Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената. Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност.
към текста >>
Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни
мисли
.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен
на
развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят!
Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан. Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената.
Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни
мисли
.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен
на
развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят!
Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност. Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар. Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността. Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо.
към текста >>
Това, което назовават нейни „празни
мисли
“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж
на
въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето
на
действителността.
Мъжът има по-силния интелект за по-грубата същина на живота, за да превърне в земни дела интуитивните внушения на жената. Обаче, той не притежава no-висшия интелект, възприемащ съвършено нежните мощни мисли.1) Зад всички велики мъже, зад всяка фаза, във всяка степен на развитие в живота, зад всеки успех и всяко предприятие винаги стои, където и да било, видимо или невидимо, една жена — тя е подбудителят! Жената днес притежава и упражнява повече мощ, отколкото самата тя подозира. Навред действат нейните вдъхновения, които достигат съзнанието на мъжа, съобразно степента на неговата чувствителност. Дареният възприема, без да подозира, че това е тя, която го дарява, и тя дава, без да знае нещо за своя дар.
Това, което назовават нейни „празни
мисли
“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж
на
въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето
на
действителността.
Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо. без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар.
към текста >>
Тогава по-издигнатият
мисли
, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с
мисли
, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество
мисли
на
неговия другар.
Това, което назовават нейни „празни мисли“ или „фантастични блянове“ — този игрив строеж на въздушни кули — е оная плодовита почва, от която изниква семето на действителността. Една истина е, че ценни идеи могат мълчаливо. без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения.
Тогава по-издигнатият
мисли
, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с
мисли
, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество
мисли
на
неговия другар.
Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е.
към текста >>
“ Тъй като жената е носителка
на
мислите
, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност.
Ще повреди нейния, както и своя интелект, и ще повлече, както нея, тъй и себе си в по-суровите и дълбоки слоеве на живота. Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството?
“ Тъй като жената е носителка
на
мислите
, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност.
Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага.
към текста >>
Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина
на
живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи
тялото
!
Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност.
Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина
на
живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи
тялото
!
Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата.
към текста >>
Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са
мислите
!
Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото!
Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са
мислите
!
Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата.
към текста >>
Ако един превъзхождащ дух
мисли
много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия.
Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители! Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас. Симпатията е сила.
Ако един превъзхождащ дух
мисли
много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия.
Но тъй като той не получава обратно същото, той бива повреждан телом и духом. Той дава злато, а получава желязо. По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза. Въпреки това, този по-нискоразряден дух може да бъде истинския съпруг, недорасъл за пълното разбиране на своя вечен жених! Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е.
към текста >>
Ако мъжът се взре, как духат
на
жената му носи все нови
мисли
, подобно
на
извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата
на
дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак.
Въпреки това, този по-нискоразряден дух може да бъде истинския съпруг, недорасъл за пълното разбиране на своя вечен жених! Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е. когато са си поставили една велика цел, изпълваща целия им живот. Те ще познаят, че всяка низка, дребнава или груба мисъл е една вреда — както за единия, така и за другия — че тази мисъл, много продължавана, трябва да излезе пагубна и за двамата съпрузи. Двамата трябва да се стремят да станат постоянно растящи сили за общото си благо.
Ако мъжът се взре, как духат
на
жената му носи все нови
мисли
, подобно
на
извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата
на
дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак.
Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа.
към текста >>
Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане
на
мислите
, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение.
Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят.
Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане
на
мислите
, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение.
Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б.
към текста >>
ИЗПОВЕДТА За
тялото
, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр.
ИЗПОВЕДТА За
тялото
, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
към текста >>
Тези
мисли
(или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Тези
мисли
(или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото.
към текста >>
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че
мислим
за тях в форма
на
изповед или другояче.
П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че
мислим
за тях в форма
на
изповед или другояче.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
към текста >>
— Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните
мисли
, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания
на
всичко, станало в и около нас!
ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето.
— Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните
мисли
, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания
на
всичко, станало в и около нас!
Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти.
към текста >>
Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден
на
ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите
на
вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб
на
живота“, който подновява
тялото
.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден
на
ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите
на
вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб
на
живота“, който подновява
тялото
.
Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв .
към текста >>
Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието
на
елементите, съставляващи
тялото
, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото.
Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието
на
елементите, съставляващи
тялото
, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи!
към текста >>
Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и
тялото
става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и
тялото
става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
„Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите!
към текста >>
Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови
мисли
, загубва своето господство над
тялото
.
Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма!
Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови
мисли
, загубва своето господство над
тялото
.
За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
към текста >>
За да живеем в истината, със напредването
на
годините да растем по сила
на
духа и
на
тялото
, да преминаваме всяка • фаза
на
съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес
на
отделяне старите
мисли
!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото.
За да живеем в истината, със напредването
на
годините да растем по сила
на
духа и
на
тялото
, да преминаваме всяка • фаза
на
съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес
на
отделяне старите
мисли
!
Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>
Мисли
, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си
на
нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата!
Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
Мисли
, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си
на
нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата!
Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители.
към текста >>
Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва
на
тялото
зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав.
Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва
на
тялото
зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>
Мисли
от този род вредят
на
тялото
и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата.
Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“.
Мисли
от този род вредят
на
тялото
и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата.
Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
към текста >>
Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена,
тялото
се отучва и забравя израза
на
своята младост, а заедно с това и
на
телесната лекост, грация и сила.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения.
Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена,
тялото
се отучва и забравя израза
на
своята младост, а заедно с това и
на
телесната лекост, грация и сила.
И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
към текста >>
Неизказаната мисъл принадлежи чисто
на
духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково
тяло
!
Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили.
Неизказаната мисъл принадлежи чисто
на
духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково
тяло
!
Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове.
към текста >>
Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят
мислите
си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение
на
разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта.
Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят
мислите
си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение
на
разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища.
към текста >>
Затворените
мисли
запечатват нашия дух — лекотата от притока
на
нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
— това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка.
Затворените
мисли
запечатват нашия дух — лекотата от притока
на
нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят.
към текста >>
Скъперничеството в
мислите
води към обедняване!
В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен.
Скъперничеството в
мислите
води към обедняване!
Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е.
към текста >>
Всеки нека свикне към това, да оформява всички
мисли
в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка.
да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика!
Всеки нека свикне към това, да оформява всички
мисли
в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка.
ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа Гюйон Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него. Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“.
към текста >>
Изпитанията се дават, за да разкрият
на
душата връзките, които я свързват със физическото
тяло
, често без да съзнава това.
Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш. Борби и грешки Вътрешните борби са обикновено явление в душевния живот.
Изпитанията се дават, за да разкрият
на
душата връзките, които я свързват със физическото
тяло
, често без да съзнава това.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
към текста >>
Волята
на
Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване
на
Духа, душата и
тялото
ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога.
Волята
на
Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване
на
Духа, душата и
тялото
ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>
Но понеже тя е общо огледало
на
въображенията и спомените, не трябва да считате странно, ако някой силен субект може да чете отговорите, които си
мислите
.
Ще започна, както Ви казах, с заниманието с таро. 5. Днес предадох на пощата един колет на Ваш адрес. Той съдържа: 1) едно италианско таро, поправено и уредено (вие ще видите, че то се печата в Марсилия); 2) ценната сбирка на кабалистите, от Писториус, пълно издание в един том, единственият, който е излязъл досега ; 3) „ключът на вторичните причини“, от Тритем, с добавка един ръкопис, който е като окултен коментар към малките ключове на Соломона, и 4) един екземпляр от книгата, която съм написал преди моето посвещение. Тя ще Ви покаже да видите, от къде съм тръгнал, за да стигна на свещената планина. Вие сте изненадан от дара на езиците, който изглежда да е притежавал астрална светлина.
Но понеже тя е общо огледало
на
въображенията и спомените, не трябва да считате странно, ако някой силен субект може да чете отговорите, които си
мислите
.
Аз бях свидетел на едно съвсем сходно явление, когато медиумът написа на латински един дребен отговор, за който си мислех, и само като го запитах. Превъплътяването за покаяние е една милост за прошка и предполага всякога предварително приемане. Споменат за миналото е тогава безполезен и прави по-малко заслужило търпението в пожертването. Пишете ми повече подробности за Вашия болен — не е ли изпитал голям страх? Няма ли някои тайни и самотни навици?
към текста >>
Това схващане се посочва като наука, без да се гледа
на
факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се
тяло
, без да бъдем оставени назад в пространството.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен.
Това схващане се посочва като наука, без да се гледа
на
факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се
тяло
, без да бъдем оставени назад в пространството.
При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
към текста >>
При това трябва да се забележи, че има наистина деца, които са скъперници и завистливи, защото скъперничеството без завистта е
немислимо
, но има завистливи, които по право не трябва да бъдат скъперници!
Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари. Разбира се, тази игра не трябва да става все по един и същ начин, че то да забележи, какво с това се цели само да го отвикнат от леността. Когато на една детска ръка меркуровият хълм, т. е. онази издигнатина, която се намира непосредствено под малкия пръст, е слабо развит и гладък, това показва непременно, че въпросното дете няма нито стремеж, нито талант към науките и че явната леност в учението се дължи на тази неспособност, — в такъв случай естествено не трябва да се принуждава към учение бедното дете и с това да се иска прогонване на леността му. Два твърде сродни и често задружно вървящи детски недостатъци са завистта и скъперничеството.
При това трябва да се забележи, че има наистина деца, които са скъперници и завистливи, защото скъперничеството без завистта е
немислимо
, но има завистливи, които по право не трябва да бъдат скъперници!
Скъперничеството се открива на хирогнома от ръчички. които изглеждат не като на малко дете, но като на едно старо лице, защото са сухи, тънки, твърде мършави и възловидни. Също и. изкривените нокти като на граблива птица показват характерните белези на скъперничеството, както и палецът на едно такова дете обикновено е много изкривен навътре към ръката. Също и свиването на палела при свиване на юмрука у децата е признак на скъпернически и долен характер, както и знак на волева слабост.
към текста >>
Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно
тяло
, което отлетява бързо покрай земята.
Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне.
Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно
тяло
, което отлетява бързо покрай земята.
Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника.
към текста >>
Ако жителите
на
това небесно
тяло
биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята.
Ако жителите
на
това небесно
тяло
биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
към текста >>
По-право е, следователно, всяко небесно
тяло
да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците
на
земята.
Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника.
По-право е, следователно, всяко небесно
тяло
да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците
на
земята.
Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши.
към текста >>
Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците
на
небесното
тяло
, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези
на
земята, че, следователно, времето
на
„различно движещите се системи“ тече различно, че времето
на
никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно.
нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците
на
небесното
тяло
, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези
на
земята, че, следователно, времето
на
„различно движещите се системи“ тече различно, че времето
на
никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно.
Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
към текста >>
Нека си
помислим
две места
на
земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн);
на
всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.).
Нека си
помислим
две места
на
земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн);
на
всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
към текста >>
Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост
на
едно
тяло
в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи.
Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост
на
едно
тяло
в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>
Едно
тяло
к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q.
Едно
тяло
к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също.
към текста >>
Ако координатите
на
тялото
(субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки
на
двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности.
Ако координатите
на
тялото
(субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки
на
двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>
R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си,
мислим
, независимо едно от друго.
Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски.
R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си,
мислим
, независимо едно от друго.
Последователността на времето не е мислима иначе освен в пространството. Пространствени съотношения не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време. „Отбелязвал ли е някой дадено място иначе освен в известно време, дадено време иначе освен на известно място? “ Това ни учи особено четвъртото трансформационно уравнение, което поставя t1 във връзка с х. „Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“.
към текста >>
Последователността
на
времето не е
мислима
иначе освен в пространството.
Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски. R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си, мислим, независимо едно от друго.
Последователността
на
времето не е
мислима
иначе освен в пространството.
Пространствени съотношения не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време. „Отбелязвал ли е някой дадено място иначе освен в известно време, дадено време иначе освен на известно място? “ Това ни учи особено четвъртото трансформационно уравнение, което поставя t1 във връзка с х. „Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето.
към текста >>
Пространствени съотношения не можем да си ги
мислих
иначе освен в едно дадено време.
На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски. R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си, мислим, независимо едно от друго. Последователността на времето не е мислима иначе освен в пространството.
Пространствени съотношения не можем да си ги
мислих
иначе освен в едно дадено време.
„Отбелязвал ли е някой дадено място иначе освен в известно време, дадено време иначе освен на известно място? “ Това ни учи особено четвъртото трансформационно уравнение, което поставя t1 във връзка с х. „Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето. Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“.
към текста >>
Поради това Минковски си
мисли
света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите
на
пространството, t е оста
на
времето.
Последователността на времето не е мислима иначе освен в пространството. Пространствени съотношения не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време. „Отбелязвал ли е някой дадено място иначе освен в известно време, дадено време иначе освен на известно място? “ Това ни учи особено четвъртото трансформационно уравнение, което поставя t1 във връзка с х. „Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“.
Поради това Минковски си
мисли
света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите
на
пространството, t е оста
на
времето.
Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“. Разнообразието на всички тия световни системи, това е „света“. Вечният житейски ход на една частица субстанция, една „субстанциална точка“ се изобразява чрез непрекъснатата последователност на световните точки, в които тя се „намира“, и всяка една от които означава едно „събитие“, засягаше въпросната частица. Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала). Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки.
към текста >>
Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите
на
Галилея означават, че в четвероизмерната система
на
оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си
мислим
времето независимо от пространството.
Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала). Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки. Също и за старата механика би била възможна подобна четвероизмерна представа. Тя не би имала, обаче, значението освен на един изкусен математически похват. За Минковски тази представа е обусловена от същината на света.
Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите
на
Галилея означават, че в четвероизмерната система
на
оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си
мислим
времето независимо от пространството.
Според новото схващане, това ние не можем. Със схващането за времето се променя и схващането за пространството, и затова една промяна в положението на оста на времето трябва да се отрази и върху другите оси. Защото те всички образуват действително едно цяло. В същност трансформациите на Лоренца означават едно завъртане на цялата система около един имагинерен ъгъл. Само математикът е в състояние да изпита пълната естетическа наслада на това схващане.
към текста >>
Едно
тяло
, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта
на
светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър.
Едно
тяло
, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта
на
светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
към текста >>
Ако някой би запитал, какъв образ именно
тялото
притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение.
Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
Ако някой би запитал, какъв образ именно
тялото
притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение.
И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км.
към текста >>
По-нататък следва, че никое
тяло
не може да приеме скорост по-голяма от тази
на
светлината: 300000 км/сек“.
Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера.
По-нататък следва, че никое
тяло
не може да приеме скорост по-голяма от тази
на
светлината: 300000 км/сек“.
В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря.
към текста >>
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса
на
едно
тяло
, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации.
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса
на
едно
тяло
, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
към текста >>
Въздушният кораб казва, да речем: масата
на
това
тяло
(намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
Въздушният кораб казва, да речем: масата
на
това
тяло
(намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса.
към текста >>
Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно
тяло
противопоставя
на
опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма.
Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно
тяло
противопоставя
на
опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване.
към текста >>
Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем
на
тялото
едно ускорение по посока
на
скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл
на
същата.
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй.
Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем
на
тялото
едно ускорение по посока
на
скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл
на
същата.
Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване. Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек.
към текста >>
За сега само толкова: от Е Р следва, че масата
на
едно
тяло
се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това.
За сега само толкова: от Е Р следва, че масата
на
едно
тяло
се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
към текста >>
По-нататък намираме, че всяко
тяло
почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията.
По-нататък намираме, че всяко
тяло
почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9.
към текста >>
то един килограм от кое да е
тяло
, напр.
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
то един килограм от кое да е
тяло
, напр.
въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
към текста >>
Ако космосът е така сферически, може даже да се
мисли
, че лъчите излезли от една звезда, от слънцето например, ще отидат да се слеят в една точка, диаметрално противоположна
на
вселената, след като я обиколят, и после дойдат отново в точката
на
тръгването си.
Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена.
Ако космосът е така сферически, може даже да се
мисли
, че лъчите излезли от една звезда, от слънцето например, ще отидат да се слеят в една точка, диаметрално противоположна
на
вселената, след като я обиколят, и после дойдат отново в точката
на
тръгването си.
Прегънатата вселена на Айнщайн и звездите призраци Бихме очаквали тогава да видим, на противоположни точки на небето, звезди, едни от които са само образи, призраци на други, техни „двойници“, в смисъла, в който старите египтяни са разбирали тази дума. Наистина, тоя „двойник“ или звезда-образ би ни представлявала не това, което е звездата-родителка, звездата-обект, но онова, което тя е била в епохата, когато е изпратила лъчите, що са образували тоя образ, т. е. преди милиони години. Ако ние наблюдаваме едновременно звездата-обект и звездата-образ, реалното и миража, ще ги видим много различни една от друга, понеже образът ще ни покаже предмета такъв, какъвто е бил преди хиляди векове. Ще стигнем даже дотам да констатираме, че звездата-образ е по-бляскава от звездата-обект, защото, в междината, последната ще угасне, .изстудена малко по малко през вековете.
към текста >>
______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното
тяло
минава към второто, за да го разтвори.
Така, различните движения на растенията се обясняват с обшия закон, а именно, че преките възбуждания предизвикват свиване, а непреките — разширение. При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков.
______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното
тяло
минава към второто, за да го разтвори.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията.
към текста >>
В
тялото
не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата
на
един определен цвят, недостиг
на
човешко електричество.
При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест.
В
тялото
не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата
на
един определен цвят, недостиг
на
човешко електричество.
Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение.
към текста >>
Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване
на
тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху
мисли
и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект.
Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване
на
тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху
мисли
и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>
Погледнах по синора, че имаше пътека, и
помислих
да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих
на
дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу.
Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя.
Погледнах по синора, че имаше пътека, и
помислих
да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих
на
дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу.
Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия.
към текста >>
Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените
мисли
и ми предсказа мин. год.
Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах.
Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените
мисли
и ми предсказа мин. год.
август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила.
към текста >>
Във време
на
обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му
тяло
вследствие
на
душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно.
Във време
на
обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му
тяло
вследствие
на
душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно
тялото
.
За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно
тялото
.
В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
към текста >>
В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има
на
главата и от страни
на
тялото
, които представят едни загадъчни канали.
Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има
на
главата и от страни
на
тялото
, които представят едни загадъчни канали.
В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
към текста >>
така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо
тяло
, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези.
така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо
тяло
, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>
„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от
тялото
на
Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с
тялото
с една дълга възчерна нишка
на
възли, променлива
на
цвят и гъстота.
Прочутият французки физиолог Рише е изпратил до конгреса един адрес, горещо аплодиран, с който е поканил конгресистите да оставят на други теоретическите разсъждения и да се спрат главно върху фактите на техните изследвания. „Трябва, както е казал великият Пастьор, да се измита всяка заран лабораторията, за да се изхвърлят от нея праха и теориите“. В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер.
„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от
тялото
на
Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с
тялото
с една дълга възчерна нишка
на
възли, променлива
на
цвят и гъстота.
Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
към текста >>
Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория
на
Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото
тяло
. Г.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите.
Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория
на
Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото
тяло
. Г.
Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
към текста >>
Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да
мислим
иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели
на
човешката мисъл и тъга, запазени
на
вечни времена под булото
на
учеността.
Поетът говореше особено за Буда и основаването на будизма. Говори, че Буда бил в историческите времена първият, който проповядвал спасението на всички хора, без разлика. Разпространението на будизма още във времето на „Учителя“ (Буда—бел. прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“. Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо.
Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да
мислим
иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели
на
човешката мисъл и тъга, запазени
на
вечни времена под булото
на
учеността.
(„Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
към текста >>
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото
на
индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в
мислите
и в тяхната вътрешна светлина, която дават
на
човешката душа.
прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“. Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо. Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото
на
индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в
мислите
и в тяхната вътрешна светлина, която дават
на
човешката душа.
Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
към текста >>
На
други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен
на
йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото
тяло
ще стане безсмъртно“.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен.
На
други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен
на
йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото
тяло
ще стане безсмъртно“.
Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма.
към текста >>
Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта
на
механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от
тялото
им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията).
Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта
на
механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от
тялото
им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Индивидът продължава още да бъде роб
на
своите престъпни
мисли
и низши чувства, семейството и днес още е арена
на
животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат.
III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15. Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение.
Индивидът продължава още да бъде роб
на
своите престъпни
мисли
и низши чувства, семейството и днес още е арена
на
животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат.
Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия.
към текста >>
на
обществото и
на
целия народ, да се
осмисли
целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие.
Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома.
на
обществото и
на
целия народ, да се
осмисли
целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие.
Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий!
към текста >>
Вместо да подложи
на
добросъвестна проверка и
на
практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и
измислици
и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство
на
страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости.
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
Вместо да подложи
на
добросъвестна проверка и
на
практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и
измислици
и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство
на
страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости.
Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле.
към текста >>
Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „
тялото
на
Бога“, се състои от безброй много светове.
И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа.
Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „
тялото
на
Бога“, се състои от безброй много светове.
Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
към текста >>
Божествените
мисли
, като продукт
на
високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз
на
благородното човешко сърце, и действията
на
волята под ръководството
на
тия
мисли
и чувства, всичко това са резултати от вибрациите
на
силите в природата.
В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
Божествените
мисли
, като продукт
на
високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз
на
благородното човешко сърце, и действията
на
волята под ръководството
на
тия
мисли
и чувства, всичко това са резултати от вибрациите
на
силите в природата.
Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов.
към текста >>
Добрите
мисли
раждат добри чувства.
Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава.
Добрите
мисли
раждат добри чувства.
Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига.
към текста >>
Както в природата става постоянно обмена
на
елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена
на
мисли
и чувства.
Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта.
Както в природата става постоянно обмена
на
елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена
на
мисли
и чувства.
Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното.
към текста >>
Дисхармонията в
мислите
и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка.
Културата на ума има за последица културата на сърцето. Мъдростта и любовта взаимно се обусловят. Щом се разшири съзнанието, ще дойде живият Господ на любовта. Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига.
Дисхармонията в
мислите
и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка.
Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
към текста >>
И обратното: добрите
мисли
привличат пак добри
мисли
, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното.
Както в природата става постоянно обмена на елементите, също тъй и между хората става непрекъсната обмена на мисли и чувства. Всички хора по тоя начин са свързани помежду си, като звена от една и съща верига. Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея.
И обратното: добрите
мисли
привличат пак добри
мисли
, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното.
Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива.
към текста >>
лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира
мислите
и възбужденията си.
Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia). В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на.
лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира
мислите
и възбужденията си.
В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е. в едно състояние, по долно от онова на животните. Даже и хипоманнакът, който, наглед, може да разсъждава умно и даже хитро, по никой начин не може да се счита за интелектуален. Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр.
към текста >>
* За да се хули християнството и въобще да се
мисли
за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен
на
него, това се дължи главно
на
обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете
на
ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог.
* За да се хули християнството и въобще да се
мисли
за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен
на
него, това се дължи главно
на
обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете
на
ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е.
вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него. Истинското Христово учение никога не е мислило да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание на своите същински съставни части, до като се стигне в края на краищата до онова положение, състояние и степен на съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата на прозрението, из сферата на истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение на енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина на материята, като същинна вероятно на Духа и то такъв, който е същина за материята. Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух.
към текста >>
Истинското Христово учение никога не е
мислило
да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание
на
своите същински съставни части, до като се стигне в края
на
краищата до онова положение, състояние и степен
на
съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата
на
прозрението, из сферата
на
истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение
на
енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина
на
материята, като същинна вероятно
на
Духа и то такъв, който е същина за материята.
а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог. * За да се хули християнството и въобще да се мисли за Христовото учение всичко онова, което го отрицава по един или друг начин с множество доводи и да се отрича въобще чрез всичко онова, което се е писало и противопоставяло до ден днешен на него, това се дължи главно на обстоятелството, че това най-съществено и най-вярно учение се смета от мнозинството като една абсолютна фикс-идея, която занимава умовете на ограничено число хора, които вместо да го материализират, т. е. вместо да го правят достъпно и напълно приложимо тук на нашата планета — да го направят земно, — впускат се в дълги и широки размишления, изгубили твърдата почва под нозете си, отрекли материята и земята, абстрахирали се напълно от кея и по този начин — останали да висят в въздуха, ако не през целия си земен живот — в най-щастливия случай — в по-голяма или в по-малка част от него.
Истинското Христово учение никога не е
мислило
да пренебрегва материята въобще и в частност земята, но тъкмо обратното и то така именно, че материята му служи почти непрекъснато като обект и то колкото повече се разширява индивидуалното човешко съзнание, толкова повече тази материя — обект се разпада пред това еволюиращо и растящо съзнание
на
своите същински съставни части, до като се стигне в края
на
краищата до онова положение, състояние и степен
на
съзерцание, което е вече преминало и триумфира из сферата
на
прозрението, из сферата
на
истинското откровение и вместо материя — обект, индивида с еволюиращото и растящо човешко съзнание е превъзмогнал всички прегради, препятствия и пречки, за които материята-обект не се е превърнала, но се схваща като едно непрекъснато и вечно движение
на
енергии, които трептят, които вибрират непрекъснато в такива сложни и разнообразни духовни комбинации, че само едно надраснало ги съзнание му е възможно да ги различава и да ги схваща като същина
на
материята, като същинна вероятно
на
Духа и то такъв, който е същина за материята.
Стигнал веднъж индивида благополучно до тази степен на човешко съзнание, този индивид е вече с едно малко право, с една много малка част от привилегия — да бъде християнин, понеже, чрез подобно една съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог.
към текста >>
Описание
на
махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо
тяло
, окачено
на
копринен конец.
Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат от голямо теоретично и практично значение. За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I.
Описание
на
махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо
тяло
, окачено
на
копринен конец.
Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см.
към текста >>
Твърдото
тяло
може да бъде или пръстен без камък или може да има форма
на
топче, звънче, кубче и т. н.
За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец.
Твърдото
тяло
може да бъде или пръстен без камък или може да има форма
на
топче, звънче, кубче и т. н.
Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
към текста >>
Тялото
обикновено се окача
на
копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм.
Das Neuland des Siderischen Pendels. I. Описание на махалото Сидеровото махало представлява един съвършено прост уред — твърдо тяло, окачено на копринен конец. Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр.
Тялото
обикновено се окача
на
копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм.
—Дължина 25—30 см. Колкото по-леко е твърдото тяло и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията. Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя.
към текста >>
Колкото по-леко е твърдото
тяло
и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
Твърдото тяло може да бъде или пръстен без камък или може да има форма на топче, звънче, кубче и т. н. Материалът може да бъде злато (златен пръстен), сребро, месинг, дърво, обвито с олово, парче от каменни въглища. Тежест около 50 гр. Тялото обикновено се окача на копринен конец, но може да се употреби и женски или конски косъм. —Дължина 25—30 см.
Колкото по-леко е твърдото
тяло
и колкото по-къс е конецът, толкова по-скоро стават движенията.
Името „Сидерово махало“ е въведено в средата на миналия век. — Неизвестно дали от Sideros = желязо или desiderium = желание. II. Правило за употребление на махалото Конецът се държи леко между показалеца и палеца, като другите пръсти при това се държат свити или се връзва на върха на показалеца до основата на нокътя. Каленберг препоръчва вторият начин. Обектът за изследване — портрет, ръкопис, метал и пр., трябва няколко дена преди изследването да не бъде допиран от чужда ръка.
към текста >>
Понякога в такива случаи махалото след като се е
въртяло
безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места
на
тялото
.
Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp. слабост към другия пол. Над млади обекти движенията са много на брой и енергични, над стари — малко и слаби. Над болни хора или фотографии на такива махалото прави разбъркани движения.
Понякога в такива случаи махалото след като се е
въртяло
безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места
на
тялото
.
Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии: Неподвижност на махалото = яйце без зародиш. Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш.
към текста >>
Ако през време
на
движенията
на
махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место
на
тялото
си. 3.
Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата.
Ако през време
на
движенията
на
махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место
на
тялото
си. 3.
Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4. По-ясно се вижда това явление, ако се направи същия опит с два подковообразни магнита. Последните се поставят така щото северните им полюси (N) да са един до друг, и махалото се държи между тях — получава се права линия.
към текста >>
То значи да се съблече старият човек от своите
мисли
и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа
на
Този, който го е сътворил. 39.
Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението?
То значи да се съблече старият човек от своите
мисли
и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа
на
Този, който го е сътворил. 39.
Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта? Не може. 40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално? Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41.
към текста >>
Каквото човек
мисли
в сърцето си, такъв е той. 57.
Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56. Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне.
Каквото човек
мисли
в сърцето си, такъв е той. 57.
Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина?
към текста >>
Лошите
мисли
. 58.
Законът на духа. 56. Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв?
Лошите
мисли
. 58.
Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60. Що е заблуждение?
към текста >>
Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да
мислим
върху противоречието между доброто и злото?
Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58.
Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да
мислим
върху противоречието между доброто и злото?
То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60. Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61.
към текста >>
Истината е прилагане
на
правилни и добри
мисли
. 60.
Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина?
Истината е прилагане
на
правилни и добри
мисли
. 60.
Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61. Кое изразява сбора от човешки заблуждения? Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина?
към текста >>
Заблуждение е лъжливи
мисли
. 61.
Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина? Истината е прилагане на правилни и добри мисли. 60. Що е заблуждение?
Заблуждение е лъжливи
мисли
. 61.
Кое изразява сбора от човешки заблуждения? Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек. 63. Как може човечеството да се роди изново?
към текста >>
Защото
на
човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви
мисли
и то вярва
на
необходимостта от болест и смърт. 78.
Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76. Защо лекуването чрез Христовата метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално? Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога?
Защото
на
човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви
мисли
и то вярва
на
необходимостта от болест и смърт. 78.
Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79. Кои са неговите заповеди? Отречи се от себе си, обичай Бога, обичай ближните си. 80. Що значи да се отречеш от себе си?
към текста >>
В първата графа се намира зодиакалният знак
на
български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото
тяло
, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно.
В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрономическите елементи (Продължение от кн. 6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2. Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица.
В първата графа се намира зодиакалният знак
на
български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото
тяло
, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно.
Същото е и с първични и вторични болести. Първичните болести е в главна, първостепенна зависимост от съответния знак, а вторичните едва на втори план попадат под неговото влияние. След това идва графата на цветовете. Тук намираме кои цветове на кой знак с присъщи и различаваме също 1-вични и 2- рични цветове, само Лъв и Телец имат и третични цветни влияния. Върху тези цветове трябва да се обърне внимание при хромопатичното лечение.
към текста >>
Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване
тялото
или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо.
Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване
тялото
или водата татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
към текста >>
Осветляването
на
тялото
както и
на
водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
Осветляването
на
тялото
както и
на
водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край.
към текста >>
Осветляването
на
тялото
или водата трябва да започне, следователно, с началото
на
трептенията
на
съответната татва и да се прекрати със следното свършване
на
трептенията
на
същата.
Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание.
Осветляването
на
тялото
или водата трябва да започне, следователно, с началото
на
трептенията
на
съответната татва и да се прекрати със следното свършване
на
трептенията
на
същата.
Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път.
към текста >>
Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок
мислител
, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник.
Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. „Не вярвайте на външността". Коперник. Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1).
Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок
мислител
, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник.
С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър.
към текста >>
Мъчно можехте да го погледнете, без да
помислите
за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно.
Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му.
Мъчно можехте да го погледнете, без да
помислите
за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно.
Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви.
към текста >>
в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо
тяло
, топлина без топло
тяло
, електричество без електрическо
тяло
, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да
мислиш
.
Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е.
в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо
тяло
, топлина без топло
тяло
, електричество без електрическо
тяло
, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да
мислиш
.
Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
към текста >>
Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и
мислите
, а физиология, сиреч образуване и съединение
на
тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията
на
мозъка.
Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и
мислите
, а физиология, сиреч образуване и съединение
на
тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията
на
мозъка.
С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения.
към текста >>
Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо
тяло
, топлина без топло
тяло
, електричество без електрическо
тяло
, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ .
С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения.
Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо
тяло
, топлина без топло
тяло
, електричество без електрическо
тяло
, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ .
.“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си.
към текста >>
Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло
тяло
: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина.
.“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални. Разликата между двата сравнявани предмети е толкова голяма, колкото е голяма разликата между деня и нощта. Това научно съждение греши в основата си.
Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло
тяло
: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина.
Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
към текста >>
Е добре,
на
следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който
мисли
, желае, действа, проявява се
на
разстояние, вижда без помощта
на
очите, слуша без помощта
на
ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти.
Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля.
Е добре,
на
следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който
мисли
, желае, действа, проявява се
на
разстояние, вижда без помощта
на
очите, слуша без помощта
на
ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти.
Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват.
към текста >>
Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този
на
Литре, Тен, Дантек и
на
професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите
измислици
), т. е.
Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата.
Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този
на
Литре, Тен, Дантек и
на
професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите
измислици
), т. е.
наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано.
към текста >>
наблюдението
на
фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално
тяло
, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония
на
животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга
на
впечатлението
на
кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е.
наблюдението
на
фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално
тяло
, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония
на
животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга
на
впечатлението
на
кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред.
към текста >>
Духът превъзхожда
тялото
; атомите не управляват, а ги управляват.
Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Духът превъзхожда
тялото
; атомите не управляват, а ги управляват.
Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени.
към текста >>
Какво би било тогава с видимия образ
на
едно лице, чиято физиономия се изменя, чието
тяло
се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви.
Какво би било тогава с видимия образ
на
едно лице, чиято физиономия се изменя, чието
тяло
се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа.
към текста >>
“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно
тяло
?
Изобщо, думите изчезват тогава в определен ред, като че ли болестта знае граматика: собствените имена се затъмняват най-напред, после простите думи, после прилагателните, и най-после глаголите съставляват тъй да се каже толкова легла, поставени едно върху друго, че повредата засяга тия легла едно след друго. Но болестта може да има различни причини и да вземе разни форми, да действа в която и да е точка на мозъчната област и да напредва в всяко направление: реда на изчезването на спомените остава същият. Щеше ли да бъде същото, ако болестта би атакувала самите спомени? Ако споменат не би бил складиран в мозъка, тогава къде се пази? Този въпрос ,къде?
“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно
тяло
?
Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си.
към текста >>
Ние можем да кажем тук заедно с бележития
мислител
, че всичко това става като че ли
тялото
е просто използвано от духа.
Този въпрос ,къде? “ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет .
Ние можем да кажем тук заедно с бележития
мислител
, че всичко това става като че ли
тялото
е просто използвано от духа.
Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди.
към текста >>
Оттам и никой нема основание да предполага, че
тялото
и духът са неразделно свързани помежду си.
“ има ли смисъл, ако се говори за друго нещо, а не за едно тяло? Клишетата се пазят в кутия, фонографските свитъци — в рафтове, но защо спомените, които не са видими и осезаеми неща, имат нужда от едно съдържимо, в което да се поставят, и как биха го имали? Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа.
Оттам и никой нема основание да предполага, че
тялото
и духът са неразделно свързани помежду си.
Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита.
към текста >>
Ето едно съзнание, което чувства,
мисли
, желае.
Тия спомени намират ли се другаде освен в духа? Прочее, човешкият дух е самото съзнание, а съзнание значи, преди всичко, памет . Ние можем да кажем тук заедно с бележития мислител, че всичко това става като че ли тялото е просто използвано от духа. Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи.
Ето едно съзнание, което чувства,
мисли
, желае.
Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди. Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме тялото да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична, на съзнанието от тялото е също така един факт, който може да се опита. Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя.
към текста >>
Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме
тялото
да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична,
на
съзнанието от
тялото
е също така един факт, който може да се опита.
Оттам и никой нема основание да предполага, че тялото и духът са неразделно свързани помежду си. Да вземем един мозък, който работи. Ето едно съзнание, което чувства, мисли, желае. Ако работата на мозъка съответства на целността на съзнанието, ако има равноценност между мозъчното и умственото, съзнанието би могло да следва съдбата на мозъка и смъртта ще бъде края на всичко: поне опитат не би показал противното, и философът, който поддържа преживяването на душата, би бил принуден да облегне тезата си върху някое метафизическо построение, една база изобщо слаба. Но ако умственият живот превишава мозъчният, ако мозъкът се ограничава да превърне в движения една малка част от онова, което става в съзнанието, тогава преживяването става толкова вероятно, че тежестта за доказване пада по-преди върху оногова, който отрича, отколкото върху този, който твърди.
Понеже едничкото ни основание да приемем, че след смъртта съзнанието угасва, е това, че ние виждаме
тялото
да се разлага, то това основание няма никаква стойност, щом независимостта, даже частична,
на
съзнанието от
тялото
е също така един факт, който може да се опита.
Бергсон, макар и да е цял „метафизик“, изглежда „по-позитивен“ от физика Литре. Духът не е материя. Той ни най- малко не е изтъкнал, че душата е една функция на мозъка, едно свойство на мозъчната субстанция, предназначено да умре с нея. Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни.
към текста >>
Но не отслабва ли именно инструментът,
тялото
, а не духът?
По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка. Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък.
Но не отслабва ли именно инструментът,
тялото
, а не духът?
Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр.
към текста >>
би могло да
мисли
?
Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр.
би могло да
мисли
?
Биологията е най-нова наука. Детерминистската биология е философия. Същността на тази философия е да разгледа умствените и психични явления като ефекти на физиологически реакции. Прочее, физиологическите обяснения са, под формата на образни изрази, едно признание на безсилие. На изнамерването на една дума се гледа като на откритие, а на хипотетичното разказване на един факт като на едно обяснение!
към текста >>
Духът не е
тялото
, не изтича от него и се държи отделно от него.
Медицината би имала голям интерес да държи сметка за тия съображения, като действа не само върху физическия организъм, но също и върху интелектуалния динамизъм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини.
Духът не е
тялото
, не изтича от него и се държи отделно от него.
Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
към текста >>
Ако анализираме човешкото
тяло
и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите.
Ако анализираме човешкото
тяло
и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята.
Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос.
към текста >>
И ценността
на
човека не почива в малотрайното му
тяло
» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката.
И ценността
на
човека не почива в малотрайното му
тяло
» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?
към текста >>
При туй, това
тяло
не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
При туй, това
тяло
не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност.
към текста >>
Какво значи кокетирането
на
младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си
тяло
, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност.
Какво значи кокетирането
на
младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си
тяло
, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета?
към текста >>
Мислили
ли сте за първото туптене
на
едно сърце в някое яйце или в някое дете?
Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца?
Мислили
ли сте за първото туптене
на
едно сърце в някое яйце или в някое дете?
Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък? Къде ни води тази тайнствена сила?
към текста >>
Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и
тялото
.
Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта? Какво е душата?
Свръхестествено не съществува, и душата, ако съществува индивидуално, е толкова естествена, колкото и
тялото
.
Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение.
към текста >>
Те са въодушевени от едни и същи
мисли
, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви.
5) Най-великият физиолог Клод Бернард, който прекара целия си живот в изследване функциите на мозъка, заключава, че механизмът на мисълта ни е непознат (виж Опитната наука, стр. 371). Ричард Ингалезе Окултните или висшите духовни сили и как да си служим с тях1) (лекция) Народната мъдрост казва: „които си приличат, се привличат“ и друга една: „кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“. Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон.
Те са въодушевени от едни и същи
мисли
, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви.
Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли?
към текста >>
Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива
мисли
и идеи, с които той трепти в сродство.
Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр.
Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива
мисли
и идеи, с които той трепти в сродство.
Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение.
към текста >>
Ако ние, вие и аз, имаме същите
мисли
, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток
на
всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи.
Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство.
Ако ние, вие и аз, имаме същите
мисли
, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток
на
всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи.
Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени.
към текста >>
При все това никой не би
помислил
да нарече Д-р Holmes плагиатор.
Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи.
При все това никой не би
помислил
да нарече Д-р Holmes плагиатор.
Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно.
към текста >>
А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването
на
своите
мисли
върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство.
кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид.
А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването
на
своите
мисли
върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство.
Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин. Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса.
към текста >>
Всеки е
измислил
свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования
на
тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано
на
същия закон.
Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха. Днес мнозина си служат с тия токове от космически сили с лечебна цел и лекуват по умствен начин.
Всеки е
измислил
свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования
на
тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано
на
същия закон.
Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството. Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини.
към текста >>
Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките
мисли
.
Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството. Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата.
Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките
мисли
.
Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа. Ние ще се занимаем за най-удобно с тия различни видове трептения кат» с отделни течения.
към текста >>
Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се
измисли
от ума за това, което не съществува във вселената.
“ Може ли да се откаже съществуването на една сила само затова, защото не можем да я видим или усетим? Ние не можем да видим свободно електричеството, а е нужно да съществуват известни условия, зг да стане то видимо или чувствано. А пък би било глупаво да се отрича тая сила, с която мнозина от вас си служите всекидневно. Вие не бихте могли да усетите космическите течения, ако не притежавате изискуемите се условия. Затворени в една стая, когато навън духа силен вятър, вие не се намирате в необходимите условия, за да почувствате неговото духане, и вие бихте могли така да заключите, понеже не го чувствате, че тази сила не съществува.
Първото нещо, което трябва да се направи, за да можем да усещаме тия цветни течения, то е, да си ги очертаем, да ги виждаме като си спомним, че нищо не може да се
измисли
от ума за това, което не съществува във вселената.
Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята.
към текста >>
Още ви се види може би трудно да
помислите
, да си очертаете умствено- желания цвят.
Ако вие излъчвате зелени трептения и сините почват да прошарват вашата аура, гледайте на синьо и вие тогава ще привлечете този цвят в себе си, защото вие непременно ще привлечете всичко, което съставлява предмет на вашата съсредоточеност. Развити ли сте до такава степен, че синьото трептение да се украси в жълто? Съсредоточете се върху жълтото космическо течение. Като привлечете в себе си един ток от по-висши трептения, отколкото е вашия преодоляващ цвят, вие издигате вашите собствени трептения, вие получавате от това течение всичкото благо, което сте способен да асимилирате. Тия умствени картини и тази съсредоточеност са две от оръдията, които ние използваме, за да се свържем с космическите течения, които непрестанно се движат около земята.
Още ви се види може би трудно да
помислите
, да си очертаете умствено- желания цвят.
В такъв случай изберете си един къс плат от желания цвят и гледайте го внимателно, за да фиксирате цвета му в ума си. Това ще ви помогне да получите космически токове, а през време на съсредоточаването дайте си отчет, че това са токове „от сила“, макар и да сте говорили за тях с думата „цвят“. Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи.
към текста >>
Поставен в съотношение с гнева
на
света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши
мисли
на
другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание.
Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
Поставен в съотношение с гнева
на
света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши
мисли
на
другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание.
Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло.
към текста >>
Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му
тяло
и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение.
Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му
тяло
и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му.
Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
към текста >>
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото
тяло
.
Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото
тяло
.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
към текста >>
Когато говорим за едно
тяло
, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна
на
един атом прилепва към положителната страна
на
друг атом.
Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят.
Когато говорим за едно
тяло
, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна
на
един атом прилепва към положителната страна
на
друг атом.
Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение.
към текста >>
Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано
тяло
.
Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом.
Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано
тяло
.
Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание.
към текста >>
Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое
тяло
, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен. Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло.
Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое
тяло
, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс.
към текста >>
По някога
тялото
, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести.
По някога
тялото
, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
към текста >>
Често пъти парализата се произвежда от излишъка
на
червената сила, атомите, които съставляват нервите
на
тялото
, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Често пъти парализата се произвежда от излишъка
на
червената сила, атомите, които съставляват нервите
на
тялото
, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
към текста >>
Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско
тяло
, което съществува.
Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята.
Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско
тяло
, което съществува.
Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра.
към текста >>
Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез
тялото
си както гъбата всмуква водата или влагата.
Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез
тялото
си както гъбата всмуква водата или влагата.
Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление.
към текста >>
След като се привърже към него и направи образа
на
желаната сума, без да
мисли
повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото.
След като се привърже към него и направи образа
на
желаната сума, без да
мисли
повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения.
към текста >>
Като притегля това трептение в
тялото
на
болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му.
Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение. Окултистът постига по-бързи резултати, отколкото несъзнателните опитвачи на тоя закон, защото той не разпилява силата си, но отива направо и научно към целта. Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите.
Като притегля това трептение в
тялото
на
болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му.
За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието.
към текста >>
Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно
тялото
му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле
на
съзнанието.
Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води.
Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно
тялото
му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле
на
съзнанието.
Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг.
към текста >>
Друг пък
мисли
, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила.
В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него. Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на вдъхновението бил ли е някога разбран и обяснен? Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут.
Друг пък
мисли
, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила.
Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята. Никое от тия същества не допуща, че, като е било несъзнателно свързано чрез концентрацията си с синьото космическо течение, е получило драгоценностите, които са натрупани в него. Да предположим, че бихте поискали да изучите музиката, тогава синьото (индиго) подтечение е това, с което трябва да се свържете. Всичките велики композитори са черпили от него своето вдъхновение и, според тяхната способност за асимилация, тази „музика на висшите сфери“ ги е направила повече или по-малко знаменити. Музикалното течение върви от тъмното синьо (индиго) към небесното синьо, но досега никой не е бил способен да достигне най-възвишеното подтечение, никой не е съумял да пробуди звуковете, които са заспали там.
към текста >>
Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето
на
болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията
на
развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението
на
тялото
и неговите временни занятия.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения.
Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето
на
болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията
на
развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението
на
тялото
и неговите временни занятия.
Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество.
към текста >>
Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част
на
лявата му страна, оттам
на
горния край
на
дясната страна, после обикаля цялото
тяло
влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид.
При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния.
Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част
на
лявата му страна, оттам
на
горния край
на
дясната страна, после обикаля цялото
тяло
влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид.
А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн.
към текста >>
Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот,
лекомислие
, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци.
Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот,
лекомислие
, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост.
към текста >>
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността
на
живота много малко труд си дава да
мисли
.
Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем.
Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността
на
живота много малко труд си дава да
мисли
.
Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри.
към текста >>
Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка
на
г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни
мисли
и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост.
Макар че водят лек живот и не притежават никаква преданост, все не им липсва и набожност. е) Типове от женски ръце Най-рядко от седемте типове ръце у жените се среща елементарната, защото упражняването на майчинските задължения изисква интелигентни чувства от по-висока степен, отколкото се срещат в този клас ръце. По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.). Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“.
Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка
на
г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни
мисли
и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост.
С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството.
към текста >>
Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да
измисли
чудноватости и оригиналности.
Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията. Големи възлести и грозни лопатовидни ръце означават егоизъм, но тези ръце по-често се срещат у мъжете в първата половина на живота им, отколкото у жените. Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи. Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките.
Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да
измисли
чудноватости и оригиналности.
Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото. Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между въодушевлението и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим. Ако по силата на обстоятелствата бъде принудена на такъв живот, то тя тогава остава нещастна, като прави такива и околните си. При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие. Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване.
към текста >>
Обаче, върнем ли се от височините
на
екстаза към долините
на
суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести
на
една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните
мисли
ще витаят далеч от всичко земно.
Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката.
Обаче, върнем ли се от височините
на
екстаза към долините
на
суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести
на
една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните
мисли
ще витаят далеч от всичко земно.
Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип. Една такава ръка притежава също главните свойства със своята форма на установен характер, пръстите й са гладки и конически, дланта е почти широка и, ако я пипнем, ще забележим, че е извънредно мека и топла, качества, които издават нейната наклонност към безделие.
към текста >>
Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към
мисли
от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар
на
Айнщайновите идеи.
Читателят, който до тук, надяваме се, с напрежение е следил всичко и главата му ще да е като замаяна, тук-таме се е хващал може би и за косите, навярно очаква, че това вече е достатъчно. По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини.
Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към
мисли
от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар
на
Айнщайновите идеи.
Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не!
към текста >>
Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно
тяло
.
Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи.
Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно
тяло
.
Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища.
към текста >>
Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно
тяло
?
Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища.
Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно
тяло
?
Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми. Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това?
към текста >>
Това е натиска
на
ускорението, инертното съпротивление
на
тялото
ни срещу измененията във величината
на
скоростта, т. е.
Как, впрочем, да намерим начина, за да познаем това? Нека седнем пак в кабината на равномерно движещия се въздушен кораб. SRP казва: никога не можем да измерим неговата абсолютна скорост. Как стои, обаче, работата с промяната на скоростта, т. е. с ускорението: Машинистът дава по-силен ход на машината, скоростта на кораба се увеличава, това ние явно го чувстваме (нека си спомним за усещанията при потеглящия влак), ние усещаме една сила, която ни натиска към възглавниците.
Това е натиска
на
ускорението, инертното съпротивление
на
тялото
ни срещу измененията във величината
на
скоростта, т. е.
срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията.
към текста >>
Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление
на
тялото
ни срещу това изменение посоката
на
скоростта.
Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта.
Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление
на
тялото
ни срещу това изменение посоката
на
скоростта.
Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“.
към текста >>
Но не е ли необходимо, за установяването
на
едно ускорено движение, едно
тяло
за сравнение, по което да се ориентираме?
Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта.
Но не е ли необходимо, за установяването
на
едно ускорено движение, едно
тяло
за сравнение, по което да се ориентираме?
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно.
към текста >>
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин
на
доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила
на
теготението,
на
тия въртящи се маси, върху нашето
тяло
: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме?
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин
на
доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила
на
теготението,
на
тия въртящи се маси, върху нашето
тяло
: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
към текста >>
От това заключаваме: или долапът ни е увиснал
на
една висилка, а под нас е едно световно
тяло
, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък
на
другия край
на
въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже.
От това заключаваме: или долапът ни е увиснал
на
една висилка, а под нас е едно световно
тяло
, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък
на
другия край
на
въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>
Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър
на
времепространството, или геометър
на
четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да
мисли
и измерва само в две измерения.
Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението. До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи. При математическата преработка на тези идеи, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата. До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници.
Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър
на
времепространството, или геометър
на
четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да
мисли
и измерва само в две измерения.
И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия. Нея и ние използвахме при приложението на SRP върху мисленото до сега свободно от гравитация времепространство. ARP (общият принцип на относителността), обаче, си мисли времепространството изпълнено с гравитация. Оказва се, че Евклидовата геометрия тогава вече не важи. Тя трябва да бъде заместена от изработеното от великия немски математик Риман, още в средата на миналото столетие, общо учение за пространството, което приписва на пространството, при известни обстоятелства, „кривина“.
към текста >>
ARP (общият принцип
на
относителността), обаче, си
мисли
времепространството изпълнено с гравитация.
При математическата преработка на тези идеи, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата. До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници. Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър на времепространството, или геометър на четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да мисли и измерва само в две измерения. И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия. Нея и ние използвахме при приложението на SRP върху мисленото до сега свободно от гравитация времепространство.
ARP (общият принцип
на
относителността), обаче, си
мисли
времепространството изпълнено с гравитация.
Оказва се, че Евклидовата геометрия тогава вече не важи. Тя трябва да бъде заместена от изработеното от великия немски математик Риман, още в средата на миналото столетие, общо учение за пространството, което приписва на пространството, при известни обстоятелства, „кривина“. Всеки знае, що е крива повърхност, напр. една сферична повърхност, една седлова повърхност или др. под. Обаче, едно извито, криво пространство е нещо, което не се поддава на нашата представа, може, следователно, да бъде третирано само математически.
към текста >>
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното
тяло
, без оглед към това, което лежи между тях.
Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии. Старата механика разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното
тяло
, без оглед към това, което лежи между тях.
С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
към текста >>
Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова
тяло
жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен
на
това изкривяване.
Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно отношенията в размерите на времепространството му биват придавани от масите. Тази структура, обаче, не е нито евклидова, нито пък навред е същата. Нещо повече, тя се мени от мирова точка към мирова точка, наспоред разпределението и движението на масите. С други думи: триизмерното пространство има една променяща се от място към място кривина, а с това и геометрията, с която ще си служим, се мени от място в място, а в дадено място в зависимост от времето. Във връзка с това е и обстоятелството, че вида на движещите се в пространството тела бива повлиян от извитостите на пространството.
Те биват „изкривявани“ без, наистина, един намиращ се върху такова
тяло
жив наблюдател, да може да забележи това, защото и самия той, наедно с своите измервателни уреди бива подложен
на
това изкривяване.
За него това, което той означава като една права пръчка, си остава винаги право, докато на един далечен наблюдател тази пръчка на различни места му се явява различно извита. Също така бива повлиян и вървежът на часовниците. В области с различна кривина те вървят с нееднаква скорост. Така че една разумна дефиниция за времена и дължини посредством часовници и мащаби въобще се явява невъзможна. Отмерени величини на времето и пространството, като координати, се явяват вече непригодни.
към текста >>
Такова едно
тяло
за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело
на
сравнявавето“.
Вселената, следователно, е една четириизмерна неевклидова непрекъснатост, чиито мирови точки (събития) биват номерирани чрез тези координати по един съвършено своеволен начин. Те стоят в свързка с измерванията навремето и пространството посредством известни математически съотношения, от които може да се изчисли онова, което наричат време и пространство на една субстанциална точка. Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три.
Такова едно
тяло
за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело
на
сравнявавето“.
ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи. С Нютоновите основни закони на механиката, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим. На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е.
към текста >>
Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът
на
личността и физическото
тяло
.
Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята.
Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът
на
личността и физическото
тяло
.
Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н.
към текста >>
Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват
тялото
, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота.
Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват
тялото
, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи. Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т.
към текста >>
Ако
тялото
крие в себе си чисти предразположения, влиянието
на
планетите може да се прояви чрез къщите и
на
по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък.
Ако
тялото
крие в себе си чисти предразположения, влиянието
на
планетите може да се прояви чрез къщите и
на
по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
Ще рече, тялото се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието на знакове и домове. Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете.
към текста >>
Ще рече,
тялото
се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието
на
знакове и домове.
Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
Ще рече,
тялото
се изразява двойно в хороскопа, — косвено, чрез зодиачните знакове и, пряко, чрез къщите: и ние винаги ще срещнем едно съответствие в действието
на
знакове и домове.
Тека знакът Овен се съгласува с една 1 къща. Телец с 2, Близнаци с 3. и т. н., или с други думи, първата къща управлява главата, 2-та — врата и тила, 3-та — белите дробове, раменете и ръцете (мишците) ... 12 къща нозете. При: това, туй странично действие се простира върху всичко, що попада под съответните домове, напр.
към текста >>
Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници
на
нашето
тяло
, а знаците — като символ
на
душата.
Ала първостепенното въздействие на знаковете си остава винаги най-важното. Дванадесетте домове като различни полета на действие за Аза. Ние видяхме вече, че съществува тясна връзка между тия 12 дяла, на които се подразделя хороскопа и 12-тех знакове на зодиака. Всяка къща застъпва определено поле на дейност, чрез което азът се стреми да придобие своя опит, и това поле на дейност седи в най-тясна връзка със знака, който къщата представя. Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност.
Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници
на
нашето
тяло
, а знаците — като символ
на
душата.
И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието.
към текста >>
На
първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (
тялото
), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата
на
характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите
на
разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие.
На
първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (
тялото
), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата
на
характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите
на
разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>
I застъпва
тялото
() V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си.
И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек.
I застъпва
тялото
() V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си.
IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели.
към текста >>
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека
на
всичко; IV: края
на
земния му път, старост (); VIII: край
на
тялото
му смърт; XII: свършек, измиране
на
неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D.
IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека
на
всичко; IV: края
на
земния му път, старост (); VIII: край
на
тялото
му смърт; XII: свършек, измиране
на
неговите земни похоти и желания — очистване ().
След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>
Ние, обаче, макар белетристичният отдел
на
списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ
на
мислите
, чувствата и копнежите, изразени в поезията
на
г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3.
Казанлък. 1922. Ц. 12 лв. Горните два сборника стихове от добре известните на българското общество писателки заслужват специална и обстойна рецензия. В тия стихове са отразени два мирогледа, характерни за духовната еволюция на авторките. Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват.
Ние, обаче, макар белетристичният отдел
на
списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ
на
мислите
, чувствата и копнежите, изразени в поезията
на
г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3.
Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле,
Помислил
би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица.
С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . . Вървейки, призрак сам, със мъка на слепец, Към други призрак сеят, загубен сред тъмата, Варавва беше с вид, що ужас вей в душата: Настръхнал като звяр, от вятъра развен, За бяг всегда готов, тревожен и студен . . . Мъртвешкий лик Христов сиянйе бледно лейше — Да сложи пълна власт сама смъртта не смейше, Затуй трептеше ощ сред кървави очи Отблясък сетен, тих на тайнствени лъчи; И ледено чепо по-бляскаво светеше Кжм него с муден ход Варавва кат вървеше.
До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле,
Помислил
би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица.
Превит под страшний мрак на тежката мъгла, Растяща всеки миг, резбойникат сега Се спря замислен там. Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови.
към текста >>
Защото
мислите
са сили.
мъдреци и спасители в световната история, през живота на всички истинно велики и силни хора. Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта.
Защото
мислите
са сили.
Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия. Това възвисяване и очистване на мисълта става по закони и всеки може да го направи. Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците.
към текста >>
Ние градим със своите собствени
мисли
отвътре и с
мислите
, които привличаме отвън.
Това, което те са направили или достигнали, станало е в пълно съгласие с определени закони; но това, което един е направил, можем всички да направим. Тази златна нишка трябва да се втъче в живота на всички хора, които още днес искат да достигнат вместо безсилие и болести — сила и здраве, вместо страдания и безпокойства — радост и мир, вместо бедност и мизерия — богатство и изобилие. Всеки сам си гради своя свят. Силата, с която градим, е мисълта. Защото мислите са сили.
Ние градим със своите собствени
мисли
отвътре и с
мислите
, които привличаме отвън.
Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия. Това възвисяване и очистване на мисълта става по закони и всеки може да го направи. Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците. Действието винаги се определя и обусловя от причината.
към текста >>
Във връзка с
мислителната
сила действа всемирния закон за взаимното притегляне
на
сходните неща.
„Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
Във връзка с
мислителната
сила действа всемирния закон за взаимното притегляне
на
сходните неща.
„Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния.
към текста >>
Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите
мисли
.
Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“.
Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите
мисли
.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация.
към текста >>
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от
мисли
и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид
на
мисловни вълни.
Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли.
Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от
мисли
и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид
на
мисловни вълни.
Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
към текста >>
Повече или по-малко — всички се влияят от тези
мисли
, в зависимост от туй, в каква степен чувствително
тяло
притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят. Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни.
Повече или по-малко — всички се влияят от тези
мисли
, в зависимост от туй, в каква степен чувствително
тяло
притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
към текста >>
Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото
тяло
, както и тези, които се проявяват и без физическото
тяло
(в умрелите хора).
Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния. За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия.
Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото
тяло
, както и тези, които се проявяват и без физическото
тяло
(в умрелите хора).
Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
към текста >>
Физическото
тяло
е външна обвивка, подобно
на
житния клас за зърното.
За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора).
Физическото
тяло
е външна обвивка, подобно
на
житния клас за зърното.
Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат.
към текста >>
Тъй че,
мислите
и чувствата
на
освободените от физическо
тяло
души са също тъй действителни, както и
на
тези, които се проявяват чрез физическо
тяло
и ни въздействат.
Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
Тъй че,
мислите
и чувствата
на
освободените от физическо
тяло
души са също тъй действителни, както и
на
тези, които се проявяват чрез физическо
тяло
и ни въздействат.
Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува.
към текста >>
Великите души, макар че физически не са между нас, със своите
мисли
и чувства и днес действат и много по-силно.
„В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат. Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота.
Великите души, макар че физически не са между нас, със своите
мисли
и чувства и днес действат и много по-силно.
Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича.
към текста >>
Мислите
са. сили.
От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие.
Мислите
са. сили.
И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си.
към текста >>
Следователно, да владеем нашите
мисли
, това значи да определяме нашия живот.
Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува. Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича.
Следователно, да владеем нашите
мисли
, това значи да определяме нашия живот.
Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи.
към текста >>
Силите
на
твоето
тяло
и
на
твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите
мисли
.
Действителните, живите сили, които действат в нас и в света, който ни заобикаля, не са видими за физическите очи и при все това те са причини, а всичко, което виждаме, е само тяхно следствие. Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе.
Силите
на
твоето
тяло
и
на
твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите
мисли
.
Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде.
към текста >>
Мислите
са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си.
Мислите са. сили. И за тях важи закона: подобното подобно привлича. Следователно, да владеем нашите мисли, това значи да определяме нашия живот. Всяка твоя мисъл представя буквално една ценност за тебе. Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли.
Мислите
са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си.
Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме.
към текста >>
Вярата не е нищо друго, освен действието
на
мислителната
сила във формата
на
силно желание, съединено с очакване
на
неговото изпълнение.
Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш.
Вярата не е нищо друго, освен действието
на
мислителната
сила във формата
на
силно желание, съединено с очакване
на
неговото изпълнение.
Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта.
към текста >>
Обаче, тя е само една проява
на
мислителната
сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си.
Обаче, тя е само една проява
на
мислителната
сила, съсредоточена и насочена в известно направление.
И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата. Има два вида воля: човешка и божествена. Човешката воля е волята на низшето аз, чувствената воля, волята на човек, който живее само с ума и с чувствата си и не е разбрал още, че има много по-висш живот от умствения и чувствения. Божествената воля е волята на висшето аз, волята на човек, кой го съзнава своето единство с безкрайния божествен живот и черпи своите сили на из областта на ума и чувствата, а от по-висшата област—областта на духа. Сега, великата тайна на живота и на силата се състои в това: да се съединим съзнателно с безкрайния източник.
към текста >>
Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота
на
духа с живота
на
физическото
тяло
и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот.
Тогава за волята няма невъзможни неща. Защото чрез нас ще се проявяват безкрайните божествени сили. Ние ставаме канали на безкрайния разум и на безкрайната сила, когато разберем, че Бог е и вътре и вън от нас, че Той твори, действа и управлява и днес както и винаги. Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен.
Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота
на
духа с живота
на
физическото
тяло
и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот.
Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство.
към текста >>
Духат влияе
на
тялото
.
Пълнота на живота — физическо здраве и бодрост Бог е духът на безкрайния живот. Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено.
Духат влияе
на
тялото
.
Мислите, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм. Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си.
към текста >>
Мислите
, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.
Когато участваме в този божествен живот и проявяваме напълно божествените сили, тогава това участие ще има дълбоки последици за физическия живот. По своята същност духът на безкрайния живот изключва всяка болест. Колкото повече, следователно, божественото излияние на живота влиза и преминава през нас, толкова повече ние придобиваме пълно физическо здраве. Никаква болест не може да съществува там, където божественият живот се проявява напълно, безпрепятствено. Духат влияе на тялото.
Мислите
, чувствата, настроенията, всичко указва своето въздействие върху физическия организъм.
Че това е така, се вижда от следните примери. Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие.
към текста >>
Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник
на
тялото
.
Получаваш някоя неприятна новина — ти побледняваш, трепериш, падаш в несвяст. Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът.
Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник
на
тялото
.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст.
към текста >>
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в
тялото
.
Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник на тялото.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в
тялото
.
Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние.
към текста >>
Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху
тялото
и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние. Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства.
Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху
тялото
и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата.
към текста >>
Страхът, гневът, злобата влияят върху
тялото
по начин — като затварят каналите
на
тялото
и поради това забавят течението
на
жизнените сили.
Има много и добре проверени случаи, от които се вижда, че, при всяко избухване на гняв и ярост, млякото на майката става отровно и може да причини смърт или тежко заболяване на кърмачето. Един припадък от ярост често бива причина на апоплексия и смърт. Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести.
Страхът, гневът, злобата влияят върху
тялото
по начин — като затварят каналите
на
тялото
и поради това забавят течението
на
жизнените сили.
Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва. Аз твърдя, че чрез действието на вътрешните сили, едно болно тяло може да оздравее. Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици.
към текста >>
Аз твърдя, че чрез действието
на
вътрешните сили, едно болно
тяло
може да оздравее.
Тежки душевни борби могат в една нощ да сломят един живот. Скръбта, ревността, постоянните грижи и изтощителният страх довеждат до лудост и тежки разстройства. Тъй че всички душевни състояния, чувства, страсти имат точно определено действие върху тялото и причиняват съобразно своята сила и продължителност временни или хронически болести. Страхът, гневът, злобата влияят върху тялото по начин — като затварят каналите на тялото и поради това забавят течението на жизнените сили. Надеждата, спокойствието, благоволението напротив — разтварят всички тези канали, тъй че тези жизнени сили текат бързо и никаква болест тук не може до намери почва.
Аз твърдя, че чрез действието
на
вътрешните сили, едно болно
тяло
може да оздравее.
Впрочем, това е естествения метод на лекуване — чрез самовнушение и внушение от другите, т. е. чрез великата сила на вярата. Така са лекували и всички религиозни учители и техните първи ученици. Методът да се лекуват болестите с церове е изкуствен. Истинският процес на лекуване става само в следствие вътрешното действие на жизнената сила и силата на мисълта.
към текста >>
В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител
на
физическия живот, свободен от болести и от всички немощи,
на
които
тялото
е изложено.
Страданията и болестите продължават толкова, колкото време е било и нарушението на законите. Следователно, второто условие за оздравяване и проява на жизнената сила е изпълнение на законите на природата, които дотогава сме ги нарушавали. С това се възвръщаме към естествения живот и даваме възможност да се върши чрез нас делото божие, ставаме силни и здрави и се освобождаваме от всички немощи. Нищо не помага на човека толкова много да изпълнява законите на живота и да бъде в хармония с тях, колкото живото познание на своето единство с безкрайния Дух, за който няма болести. Доколкото човек е познал своето единство с този безкраен Дух и се е разкрил на неговото божествено течение, дотолкова човек е развил и проявява скрити способности и сили и е придобил здраве, сила, красота.
В момента, когато човек познае своето единство с безкрайния Дух, той схваща себе си като духовно същество, господар и ръководител
на
физическия живот, свободен от болести и от всички немощи,
на
които
тялото
е изложено.
Той вече не се страхува от елементите и силите, които действат във физическия организъм, а съзнавайки своето превъзходство, живее в хармония с тях. Но може ли практически да се приложат тези истини, за да достигнем пълно здраве и да се излекуваме от всяка болест? И ако може, как става това? Във всички времена и във всички страни е имало хиляди случаи, з които, чрез действието на вътрешните сили и напълно независимо от външни средства, се е постигало излекуване. Методите, колкото и различни по име, почиват на едни и същи закони, които и днес, както и преди две хиляди години, действат, само че ние не ги познаваме.
към текста >>
Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж
мислите
: „аз съм едно с безкрайния Дух
на
живота.
При всяка болест ние можем практически да използваме тези велики сили и да лекуваме себе си и другите по този метод на религиозните учители и техните първи ученици. Как? Първо, както споменах и по-преди, е нужна вяра или живо познание на своето единство с безкрайния Дух. Вяра без съмнение и знание живо, което да бъде плът и кръв. Тази вяра или това живо познание на нашето единство с Бога, дава възможност да се излее в нас божествения живот, който ще ни освободи от всички болести и недъзи. Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия.
Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж
мислите
: „аз съм едно с безкрайния Дух
на
живота.
Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина.
към текста >>
Аз разтварям моето
тяло
, в което е влязла болест,
на
течението
на
безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през
тялото
ми и процеса
на
лекуването почва в мен“.
Трябва, обаче, да се помни, че колкото по-дълго време са били нарушавани законите на живота, толкова повече време е нужно, за да се изхарчат последствията на дадените причини — съгласно закона: всяка причина има своите последствия. Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест.
Аз разтварям моето
тяло
, в което е влязла болест,
на
течението
на
безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през
тялото
ми и процеса
на
лекуването почва в мен“.
Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен. Когато болестта не е в цялото тяло, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл на това място, където жизнените сили ще се насочат. Трябва да помним, че влиянието на всичко, което ни заобикаля, зависи изключително от нашето отношение към него.
към текста >>
Мисли
върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават
на
тялото
осезаема топлина.
Полезно правило е при това лекуване следното: със спокоен дух и със сърце, препълнено с любов към всички същества, съсредоточи се и твърдо задръж мислите: „аз съм едно с безкрайния Дух на живота. Той е живот на моя живот,. Той е самия мой живот. Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“.
Мисли
върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават
на
тялото
осезаема топлина.
Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен. Когато болестта не е в цялото тяло, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл на това място, където жизнените сили ще се насочат. Трябва да помним, че влиянието на всичко, което ни заобикаля, зависи изключително от нашето отношение към него. Страхуваме ли се от външните елементи и сили, сигурно те ще ни влияят зле; разберем и обикнем ли ги, никакво лошо влияние не могат да ни укажат.
към текста >>
Когато болестта не е в цялото
тяло
, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл
на
това място, където жизнените сили ще се насочат.
Следователно, аз съм дух, духовно същество и по своята истинска природа не познавам никаква болест. Аз разтварям моето тяло, в което е влязла болест, на течението на безкрайния живот и сега, именно в настоящия миг, това течение влиза, преминава през тялото ми и процеса на лекуването почва в мен“. Мисли върху това тъй живо, че да почувстваш как жизнените сили придават на тялото осезаема топлина. Вярвай твърдо, че лекуването става сега, вярвай това, но не като човек, който едно желае, а друго очаква, понеже се страхува и съмнява, а като човек, който е непоколебим в своето очакване. Този, който се страхува и съмнява, вярва повече в силата на злото, отколкото в силата на доброто, и затова си остава болен.
Когато болестта не е в цялото
тяло
, а само в един орган, тогава съсредоточи своята мисъл
на
това място, където жизнените сили ще се насочат.
Трябва да помним, че влиянието на всичко, което ни заобикаля, зависи изключително от нашето отношение към него. Страхуваме ли се от външните елементи и сили, сигурно те ще ни влияят зле; разберем и обикнем ли ги, никакво лошо влияние не могат да ни укажат. Като пример за това може да ни послужи вятъра. Колко често той се счита за причина на болести! Страхът от „течение на въздуха“ е пословичен у съвременните хора.
към текста >>
Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни
мисли
, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават.
Веднъж чумата казала, че убила само пет хиляди души, а в същото време петдесет хиляди умрели от страх. Страхът сломява мускулите и нарушава правилния ход на кръвообращението и на другите функции. Да се страхуваме за другите хора е също опасно, защото ние привличаме със страха върху своя ближен именно това, от което се страхуваме. Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило.
Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни
мисли
, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават.
Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците.
към текста >>
Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка
на
своите
мисли
и сама е определяла кои
мисли
да допусне и кои не.
От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват.
Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка
на
своите
мисли
и сама е определяла кои
мисли
да допусне и кои не.
И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“.
към текста >>
И понеже не е давала достъп
на
никакви
мисли
на
злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя.
Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не.
И понеже не е давала достъп
на
никакви
мисли
на
злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя.
Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
към текста >>
Обърни внимание
на
своите
мисли
,
на
своя духовен живот.
Защото самото внушение ги прави наистина такива. Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно момиче и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес момичетата твърде рано застаряват. Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад?
Обърни внимание
на
своите
мисли
,
на
своя духовен живот.
Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“.
към текста >>
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което
мислиш
, това си“.
Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго.
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което
мислиш
, това си“.
Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост.
към текста >>
Ние можем да се оградим с красиви и възвишени
мисли
срещу всички превратности
на
съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго. Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“.
Ние можем да се оградим с красиви и възвишени
мисли
срещу всички превратности
на
съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади!
към текста >>
си възраст, когато встъпваме в известно поприще
на
живота, трябва да се освободим от внушението
на
околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение
на
духа чрез възвишени
мисли
и чувства — да бъдем център
на
здраве,
на
сила,
на
красота,
на
радост.
Гаутама Буда казва: „духът е всичко; което мислиш, това си“. Ние можем да се оградим с красиви и възвишени мисли срещу всички превратности на съдбата и понеже „подобното подобно привлича“, да си създадем сигурно убежище и бликащо здраве. В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год.
си възраст, когато встъпваме в известно поприще
на
живота, трябва да се освободим от внушението
на
околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение
на
духа чрез възвишени
мисли
и чувства — да бъдем център
на
здраве,
на
сила,
на
красота,
на
радост.
Да бъдем вечно млади! Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята мисли и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път. Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост.
към текста >>
Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята
мисли
и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
В дружба с децата, ние винаги ще черпим радост, която е необходима за живота. „Постоянното сериозно и мрачно настроение може да има само лоши последици“. След 20 год. си възраст, когато встъпваме в известно поприще на живота, трябва да се освободим от внушението на околната среда, от грижите и заблужденията, и запазвайки винаги радостно настроение на духа чрез възвишени мисли и чувства — да бъдем център на здраве, на сила, на красота, на радост. Да бъдем вечно млади!
Това е възможно чрез силен поток от чисти и свята
мисли
и молитва към висшата сила, да ни ръководи в правия път.
Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
към текста >>
„Дай
на
тялото
достатъчно храна, движение, въздух и
мисли
, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета
на
здравето.
Нормалното състояние е здравето. Всичко друго е ненормално. Чрез познание и изпълнение законите на духа, човек ще може да достигне пълно здраве и дълбока старост. Бъдещият лекар ще бъде и учител Той ще цери духа. По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар.
„Дай
на
тялото
достатъчно храна, движение, въздух и
мисли
, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета
на
здравето.
Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“. Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
към текста >>
„Бъдещият лекар ще цери не толкова
тялото
с лекарства, отколкото душата с правила“.
По-късно всеки ще бъде свой собствен лекар. „Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство.
„Бъдещият лекар ще цери не толкова
тялото
с лекарства, отколкото душата с правила“.
Следователно, от всичко казано излиза, че здравето на тялото и физическата бодрост зависят от здравето и силата на твоя дух и от съзнанието на Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз. което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс.
към текста >>
Следователно, от всичко казано излиза, че здравето
на
тялото
и физическата бодрост зависят от здравето и силата
на
твоя дух и от съзнанието
на
Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
„Дай на тялото достатъчно храна, движение, въздух и мисли, колкото е възможно по-малко за него“ — това е секрета на здравето. Не чрез изучване на болестите и техните признаци, а чрез постоянно и живо съзнавания идеал на съвършено здраве и хармония, ние ще достигнем и ще осъществим пълното здраве. Болните трябва винаги да имат надежда, вяра и кураж, ако искат по-скоро да оздравеят. Веселото сърце е най-доброто лекарство. „Бъдещият лекар ще цери не толкова тялото с лекарства, отколкото душата с правила“.
Следователно, от всичко казано излиза, че здравето
на
тялото
и физическата бодрост зависят от здравето и силата
на
твоя дух и от съзнанието
на
Твоето единство с безкрайното- Познай истинското аз.
което е едно с Бога и ти ще можеш тогава да обладаваш силата, която не търпи при себе си никаква болест — божествената сила. Защото Бог е Дух, който не знае болест. А щом ти си едно с Бога, „у Бога всичко е възможно“. „Имай своето упование в Господа, и той ще ти даде, което сърцето ти желае“ (Пс. 37, 4).
към текста >>
С този откривател той е
измислил
първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали
на
едно разстояние от неколко стотици метра.
Като е почнал с изучване проявите на светкавицата и най-добрия метод да се пазим от нея, той е дошъл до опити със светкавицата върху малък мащаб, както тя се проявява в искрата на електрическите машини, и оттук до неспокойния или колеблив характер на изпразването през жици, в които опити е добил много нови и интересни резултати. Ние знаем сега, че Лодж се е занимавал в действителност при тия опити с електромагнетичните вълни във въздуха, открити от Херц в 1888 г. и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3. В първите години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове. Между най-блестящите открития е било онова на „сцепителя“ (coherer) за откриване на вълните.
С този откривател той е
измислил
първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали
на
едно разстояние от неколко стотици метра.
Всичко туй е било пионерска работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж. Други интересни издирвания са били ония по преминаването на електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е измислил един експеримент за простото и пряко проявяване на пътуването на отделните молекули или йони, и за преминаването на светлината през движеща се среда. За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г. Рънфордовия медал на кралското дружество, едно от най-високите отличия, които дружеството може да даде, понеже то не се ограничава само със своите съотечественици — англичаните. Председателската реч на Сър Оливър към секция А на Британското сдружение в 1891 г.
към текста >>
Други интересни издирвания са били ония по преминаването
на
електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е
измислил
един експеримент за простото и пряко проявяване
на
пътуването
на
отделните молекули или йони, и за преминаването
на
светлината през движеща се среда.
и не може да има никакво съмнение, че ако Херц не би направил това откритие, щяхме много скоро да го научим от Лодж — както казва сам Херц, Electric waves (електрически вълни), стр. 3. В първите години на изучване електро-магнетичните вълни Лодж е бил неуморим в измисляне начини за създаване и откриване вълните, като е издирвал техните свойства, пишел статии, държал сказки и подбуждал към издирвания други умове. Между най-блестящите открития е било онова на „сцепителя“ (coherer) за откриване на вълните. С този откривател той е измислил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно разстояние от неколко стотици метра. Всичко туй е било пионерска работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с предмета; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, която бе поставил Лодж.
Други интересни издирвания са били ония по преминаването
на
електричеството през течности, защото Лодж е първият, който е
измислил
един експеримент за простото и пряко проявяване
на
пътуването
на
отделните молекули или йони, и за преминаването
на
светлината през движеща се среда.
За този последен опит и за неговите изследвания върху електрическите вълни, той получи в 1898 г. Рънфордовия медал на кралското дружество, едно от най-високите отличия, които дружеството може да даде, понеже то не се ограничава само със своите съотечественици — англичаните. Председателската реч на Сър Оливър към секция А на Британското сдружение в 1891 г. не трябва да мине неотбелязана. В нея той се застъпва за основаването на една народна лаборатория по физика и така се почна движението, което доведе, неколко години по-късно, до учредяването на народната лаборатория по физика в Бъшей, поддържана, макар и ненапълно, от правителството и широко контролирана от учените дружества.
към текста >>
Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време
на
въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването
на
електрическите вълни, и, доколкото е
мислил
изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“.
В продължение на неколко години г. Майерс е бил, може би, негов най-интимен приятел, и читателите ще си спомнят неговата красноречива и напълно достойна дан към заминалия водител — в протоколите (Proceedings) XVlI, и в „Преживяването на човека“, стр 34. Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време. Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е убедил чрез съвсем недостатъчни докателства. Г-н Клод се е заблуждавал.
Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време
на
въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването
на
електрическите вълни, и, доколкото е
мислил
изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“.
Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни.
към текста >>
От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа
на
сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването
на
човешката душа след смъртта
на
тялото
.
Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14. Signaling through Space without Wires (сигнализиране през пространството без жици). 15. Lightning Conductors and Lightning Guards (гръмопровоцници и гръмопредпазители). 16. Parent and child (родители и деца).
От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа
на
сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването
на
човешката душа след смъртта
на
тялото
.
Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава. Отдавна изоставени мини, поради несъразмерните капитали, които поглъщали за работни ръце, се събудили от летаргията си, и, дремещи още, почнали наново да взимат номера си на борсата. Указало се, че притежатели, с най-дръзки умове и с най-широки каси между минните капиталисти, са закупували безшумно и на добра цена всички изоставени златни мини, които са познавали. И веднага светът подушил, че тук трябва да има мътна вода. И като следствие от това, спекулантите започнали да закупват на една все повече растяща цена акциите на изоставените мини и след като малките борсови играчи натъпкали добре портфейлите си с тях — почнали да се споглеждат един друг, казвайки си: „а сега какво ще става?
към текста >>
Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт
на
19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията
на
природата, за да поднесе
на
подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието
на
грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света
на
учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост
на
великите
мисли
на
Keely; че в всички среди
на
търговията,
на
спекулацията,
на
литературата,
на
изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely.
Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт
на
19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията
на
природата, за да поднесе
на
подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието
на
грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света
на
учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост
на
великите
мисли
на
Keely; че в всички среди
на
търговията,
на
спекулацията,
на
литературата,
на
изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност.
към текста >>
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека
на
гения твори сам идеите си, като независима сила; той
мисли
, че изнамерванията и откритията са откровения, давани
на
човечеството от по-висши сили, които са ръководители
на
неговите съдбини, посредством духа
на
привидния изнамервач.
Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека
на
гения твори сам идеите си, като независима сила; той
мисли
, че изнамерванията и откритията са откровения, давани
на
човечеството от по-висши сили, които са ръководители
на
неговите съдбини, посредством духа
на
привидния изнамервач.
Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
към текста >>
Според мнението наедно все повече растящо число
мислители
, изнамерванията и откритията
на
нашия век са принесли повече зло, отколкото добро.
Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник.
Според мнението наедно все повече растящо число
мислители
, изнамерванията и откритията
на
нашия век са принесли повече зло, отколкото добро.
Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции. В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността. Само в едно отношение той има предимство пред него: че е напълно свободен да умре от глад, или пък да изсмучи до последна капка жизнените си сокове, когато и смъртта ще се смили над него; това е то неговото предимство, на което господарят на роба би му отрекъл да се радва.
към текста >>
При това Keely
мисли
, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие.
Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство. С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на механиката и на обществените институции. В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността. Само в едно отношение той има предимство пред него: че е напълно свободен да умре от глад, или пък да изсмучи до последна капка жизнените си сокове, когато и смъртта ще се смили над него; това е то неговото предимство, на което господарят на роба би му отрекъл да се радва.
При това Keely
мисли
, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие.
Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите. Може-би няма нито един мислител, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време на която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени. И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е.
към текста >>
Може-би няма нито един
мислител
, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време
на
която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени.
В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността. Само в едно отношение той има предимство пред него: че е напълно свободен да умре от глад, или пък да изсмучи до последна капка жизнените си сокове, когато и смъртта ще се смили над него; това е то неговото предимство, на което господарят на роба би му отрекъл да се радва. При това Keely мисли, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие. Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите.
Може-би няма нито един
мислител
, който днес да не предвижда тая велика социална катастрофа през време
на
която днешните политически и социални устои ще бъдат просто пометени.
И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството.
към текста >>
Непоклатимата глупост
на
учените пред откритията
на
Keely, биволското равнодушие
на
теолозите,
безсмислието
на
пресата, враждата
на
установените интереси, разрушителната алчност
на
някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние
на
закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението
на
ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората.
Непоклатимата глупост
на
учените пред откритията
на
Keely, биволското равнодушие
на
теолозите,
безсмислието
на
пресата, враждата
на
установените интереси, разрушителната алчност
на
някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние
на
закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението
на
ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр.
към текста >>
Най-грубите частици
на
последния подпомагат за образуването
на
нейното външно проявление,
на
тялото
й.
Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
Най-грубите частици
на
последния подпомагат за образуването
на
нейното външно проявление,
на
тялото
й.
„Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е.
към текста >>
Преди да издирим, дали душата преживява разлагането
на
тялото
ни, необходимо е да се знае, преди всичко, дали душите ни съществуват.
Ние трябва да търсим истината при пълна свобода на духа, освободен от всяка предвзета идея. Д е к а р т. В предишната статия ние констатирахме, че материалистическите теории не са ни най малко доказани. Те не са поставени върху една база толкова солидна, както някои си въобразяват; имат празнини; те изоставят на страна много необяснени неща; те далеч не могат да се сравняват, както се претендира, с геометрическите теореми или с математическите истини. Прочее, въпросът е всецяло открит за свободното ни изследване.
Преди да издирим, дали душата преживява разлагането
на
тялото
ни, необходимо е да се знае, преди всичко, дали душите ни съществуват.
Малко наивно е да се губи време, за да се разглежда трайността на нещо, което не би съществувало. Ако мисълта бе продукт на мозъка, тя щеше да угасне с него. Това знание може да се добие само с едно положително научно наблюдение, чрез експерименталния метод. А психологията, до наше време, е по-скоро само фрази, теоретически медитации, хипотези. Ние следвахме, прочее, една традиция.
към текста >>
За да продължава нещо да живее след разрушението
на
тялото
, трябва то да съществува духовно.
Сега ще се опитаме да определим естеството на душата чрез практически наблюдения и по тоя начин да опознаем нейните способности. Трябва със съжаление да се констатира, че тия способности са досега почти непознати. Новата психология трябва да бъде основана на науката. Нека си спомним произхода на думата метафизика „подир физиката“ в класификацията на нейния основател Аристотел. Хората са я забравили.
За да продължава нещо да живее след разрушението
на
тялото
, трябва то да съществува духовно.
Нашият дух съществува ли индивидуално? Имаме ли душа? Следователно, нека се изразим по-точно, човекът е ли душа? Този е първият въпрос, който трябва да се разреши, първата точка, която трябва да установим. Ние обяснихме, че материалистите, позитивистите, атеистите, отрицателите на духа в природата правят най-капитална грешка като мислят и учат, че във вселената има само едно нещо: материята и нейните свойства и че всичките факти на човечеството се обясняват със тая учена и просташка теория.
към текста >>
Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията
на
живота и мисълта с явлението
на
дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт
на
разлагането
на
мъртвото
тяло
,
на
тялото
лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването
на
умрелите, сиреч със продължителния живот
на
ония, трупа
на
които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен
на
прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща
тялото
в момента
на
издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот.
Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам.
Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията
на
живота и мисълта с явлението
на
дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт
на
разлагането
на
мъртвото
тяло
,
на
тялото
лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването
на
умрелите, сиреч със продължителния живот
на
ония, трупа
на
които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен
на
прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща
тялото
в момента
на
издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот.
И сега още последното издихание означава смърт. Ако едни са приемали тази продължителност на живота под невидима форма, други са виждали само едно впечатление на чувствата, съжаление, вълнение на останалите живи, и още от първите времена на човешките общества, ние виждаме две различни и противоположни теории да разделят мненията: от една страна, спиритизмът, а от друга, материализмът. Но и двата са разсъждавали досега повърхностно. Значението на думите душа и дух трябва да се измени, обсъди и изследва. Има основни различия между тях, които трябва да се установят.
към текста >>
Строго взето, ние трябва да
мислим
така: „аз чувствам, че виждам една светлина“, „аз чувствам, че чувам един топовен гърмеж“.
в абсолютната достоверност. И даже нещо повече: тоя диск е една лъжлива привидност, тъй като слънцето е кълбо. Сега нека се обърнем към чувстванята, възприеманията, без да ги смесваме със реалността. Последната трябва да се докаже. Аз виждам една светлина, гласът на един топовен гърмеж достига до ухото ми.
Строго взето, ние трябва да
мислим
така: „аз чувствам, че виждам една светлина“, „аз чувствам, че чувам един топовен гърмеж“.
Но физиолозите не признават често това съществено различие. Това, което те ни представляват като наблюдавани факти, те са често, строго погледнато, само едни догадки, те не са наблюдения, а заключения, извлечени от Наблюденията, без да си дават сметка за тази операция на техния дух. Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността. Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза.
към текста >>
Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да
мислим
за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни.
Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера.
Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да
мислим
за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни.
Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи. Чистият идеализъм на Барклай, Малбранш, както и на Поанкаре отива твърде далеч в скептицизма, но от това не трябва да губим из пред вид принципа. Наистина, време е да протестираме против просташката привидност и да заявим, че външният свят не е това, което ни се представлява.
към текста >>
това, което чувства и
мисли
и това, което е чувствано и мислено.
Действителната природа е друга, и ние не я познаваме. Но духат трябва да я изучи. Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е.
това, което чувства и
мисли
и това, което е чувствано и мислено.
Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност. Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят.
към текста >>
Това е преувеличение, противно
на
онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че
мислим
, и че не знаем истинската действителност, същината
на
нещата и
на
външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува.
Това е преувеличение, противно
на
онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че
мислим
, и че не знаем истинската действителност, същината
на
нещата и
на
външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
Да предположим, че познаваме действителността, е противонаучно. Ние знаем, че сетивата ни я откриват само отчасти и при туй през призми, които я изменят. Ако нашата планета бе навред покрита с облаци, ние не бихме знаели нищо нито за слънцето, нито за месечината, нито за планетите, нито за звездите, и системата на света би останала толкова непозната, че човешкото знание би било осъдено на една неизцерима лъжливост. Следователно, това, което знаем, не е далеч от онова, което не знаем. И нашият оптически нерв е само един частичен изразител.
към текста >>
Повърхнината
на
човешкото
тяло
понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане.
Това еднодневно движение ни пренася 305 метра на секунда в парижка ширина или 465 метра екваторска. Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не чувстваме, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр. онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30 сантиметра! Никаква определена точка за белег (репер) не може да ни п могне да наблюдаваме това повдигане направо, както и не бихме могли, ако нямаше брегове, да забележим приливите на океана. Също така можем ли да усетим тежестта на въздуха, който дишаме ?
Повърхнината
на
човешкото
тяло
понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане.
Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи. Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим. През тоя въздух минават различни течения, които не знаем. Електричеството играе в него постоянна роля, проявлението на която ние съзираме само в бурно време, през силните прекъсвания на равновесието. Слънцето ни изпраща постоянно магнетични радиации, които от 150 милиони километри разстояние действат тук върху магнитната стрелка, без да могат нашите сетива да открият това действие, Само някои нежни сензитивни човешки същества чувстват тия електрически и магнетически течения.
към текста >>
Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от
тялото
ни.
При туй, на дело, в природата, вън от нашите сетива, няма нито светлина, нито звук, нито мирис; ние сме, които сме създали тия думи, отговаряйки така на впечатленията ни. Светлината е един способ на движение, както топлината, и в пространството има толкова „светлина“ на полунощ, колкото и на пладне, т. е. все толкова етерни вибрации, които изпълват небесния шир. Звукът е друг способ на движение, той е шум само за нашия слухов нерв. Миризмите произлизат от частички, които се носят във въздуха и които възбуждат специално обонятелните нерви.
Това са трите чувства, които, при тази наша земна организация, ни турят в сношение със света, който е вън от
тялото
ни.
Другите две, вкусът и осезанието, действат само чрез допиране. Всичко това е малко и, в всеки случай, те не ни носят знание за действителността. Около нас има вибрации, етерни или въздушни движения, сили, невидими неща, които ние не можем да възприемем. Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства.
към текста >>
електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да
мислим
, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното.
Това наше твърдение е абсолютно научно и най-рационално. Може да съществуват около нас не само неща, но и невидими същества, неосезаеми, с които не можем да влезем в сношение с помощта на нашите чувства. Аз не казвам, че съществуват, но казвам, че може да съществуват, и това твърдение усилва научно и рационално предшестващите констатации. Като е дадено и доказано, че нашите възприемателни органи не ни отбулват това, което е. и ни дават лъжовни или погрешни указания (движенията на земята, тежината на въздуха, радиациите.
електричеството, магнетизма и пр)., ние нямаме основание да
мислим
, че това, което виждаме, представлява самата действителност, и сме призовани даже да приемем противното.
Невидими същества могат да съществуват около нас. Кой е открил микробите, преди да бъдат издирени? Те се размножават на милиарди, и тяхната роля в живота на всички организми е грамадна. Привидностите не ни откриват действителността. Има само една реалност, направо схваната от нас, това е мисълта.
към текста >>
Не е мозъкът, който
мисли
.
Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда.
Не е мозъкът, който
мисли
.
Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира. Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ?
към текста >>
Вие можете да измъчвате
тялото
, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо
на
мисълта.
Нека разгледаме сега специално в човека мисълта. Тя е постоянната демонстрация на съществуването на душата. Когато ние размишляваме, когато казваме просто: „аз мисля“ или „аз искам“, когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвърждаваме съществуването на душата. Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема.
Вие можете да измъчвате
тялото
, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо
на
мисълта.
Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли.
към текста >>
Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да
мисли
.
Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ?
Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да
мисли
.
Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип.
към текста >>
Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и
мисли
, и да се припише
на
производителните електрически стълпове
на
един телеграф раждането
на
идеите, изразени в телеграмата.
Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли.
Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и
мисли
, и да се припише
на
производителните електрически стълпове
на
един телеграф раждането
на
идеите, изразени в телеграмата.
Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet.
към текста >>
(„Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо
тяло
“).
Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисълта, разсъждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са съвсем друго. Там има съвършено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet.
(„Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо
тяло
“).
Поетът е изразил истината. Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използва и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти.
към текста >>
Душата и
тялото
не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая
тялото
и душата са явно отделени.
Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата.
Душата и
тялото
не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая
тялото
и душата са явно отделени.
Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни.
към текста >>
Благодарение
на
влиянието
на
етера или
на
хлороформа, душата продължава да
мисли
индивидуално, когато
тялото
се къса от клещите.
Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени.
Благодарение
на
влиянието
на
етера или
на
хлороформа, душата продължава да
мисли
индивидуално, когато
тялото
се къса от клещите.
Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси.
към текста >>
Тоя испански учен бил твърде поразен от действието
на
хлороформа върху жена му, която през моментите
на
нечувствителността била запазила непокътната
мислителната
си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден.
И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент.
Тоя испански учен бил твърде поразен от действието
на
хлороформа върху жена му, която през моментите
на
нечувствителността била запазила непокътната
мислителната
си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден.
Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси. Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни.
към текста >>
И впоследствие тя разказала
на
мъжа си, че
мислите
й били по вече приятни.
Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож.
И впоследствие тя разказала
на
мъжа си, че
мислите
й били по вече приятни.
Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси. Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни. Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от тялото.
към текста >>
Различието
на
душата и
тялото
, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния
на
хипноза,
на
сомнабулизма,
на
магнетизма,
на
раздвояването
на
личността и пр.
Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твърде поразен от действието на хлороформа върху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокътната мислителната си способност и му показала, че разсъдъкът й не бил възбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той късал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси.
Различието
на
душата и
тялото
, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния
на
хипноза,
на
сомнабулизма,
на
магнетизма,
на
раздвояването
на
личността и пр.
Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни. Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от тялото. Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално същество. Колко думи, наистина, са изменили своето значение!
към текста >>
Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от
тялото
.
И впоследствие тя разказала на мъжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизъм в училището на Нанси. Различието на душата и тялото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни състояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Въображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са съвършено недостатъчни. Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса.
Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от
тялото
.
Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално същество. Колко думи, наистина, са изменили своето значение! Напр., електричеството, което произлиза от думата кехлибар. Ние ще установим по-нататък тази духовна личност, като докажем свръхнормалните и способности, които немат нищо общо със свойствата на материята. (Следва). ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>
Интелигентното и силно същество обича да се развива свободно в едно здраво
тяло
и да запази пълното упражнение
на
своите способности.
Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма. Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние. Проницателните парфюми, наркотичните средства, като тютюна и хашиша, се употребяват всекидневно от тях. Те възбуждат и разклащат силно нервната система, за да я докарат по-после в един по-пълен упадък. Пиянството, било то мозъчно или стомашно, произведено чрез комбинирани възбудители или чрез алкохоли, не- може да няма също такава морална причина, сиреч голяма слабост на душата.
Интелигентното и силно същество обича да се развива свободно в едно здраво
тяло
и да запази пълното упражнение
на
своите способности.
Напротив, малодушното и слабо същество, което намира в себе си само съмнение, нерешителност, празнота, плува и се върти около себе си и отива да търси навън храна, за да се поддържа или задуши Онзи, прочее, който търси в мистична- то екзалтация или в употребата на наркотичните средства и парфюми забрававата на самия себе си, е толкова виновен, колкото простака и грубиянина, който потопява разсъдъка си в парите на виното. ГЛАВА X. Заключение Аз стигнах вече до предначертания край. Направих всички усилия да бъда ясен и методичен, и се надявам, че сполучих. Зная, че ще намеря много неверници, които няма да ме разберат.
към текста >>
Той изучва сложното образуване
на
човешкото същество, устройството му в
тяло
, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването
на
човешката личност, в допълнение
на
ония
на
Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално
тяло
“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти.
Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология. В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г. Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания.
Той изучва сложното образуване
на
човешкото същество, устройството му в
тяло
, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването
на
човешката личност, в допълнение
на
ония
на
Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално
тяло
“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти.
Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло.
към текста >>
Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането
на
физическото
тяло
.
Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти. Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити. Авторът не се задоволява само да ни убеди, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях. Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната.
Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането
на
физическото
тяло
.
Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят. Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад.
към текста >>
Сърцето ни постоянства да бъде господар
на
мислите
ни и
на
живота ни, даже и след гроба.
Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение.
Сърцето ни постоянства да бъде господар
на
мислите
ни и
на
живота ни, даже и след гроба.
Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж.
към текста >>
Мислите
, които изпращаме, особено в момента
на
смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта
на
астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух.
Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение. Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни.
Мислите
, които изпращаме, особено в момента
на
смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта
на
астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух.
Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
към текста >>
Религиите са признавали наличността
на
тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно
на
действията и
мислите
им спрямо нас.
Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Религиите са признавали наличността
на
тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно
на
действията и
мислите
им спрямо нас.
Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция. Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд гроба да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване.
към текста >>
При една свада той, без да му
мисли
много, убил младата си жена.
Разделете всека сума с 9 и дирете числото, което ще ви остане от едното и другото в първите колони на долуизложената таблица. Вие ще видите кое е числото победител на другото; Видение. В семейството на видния столичен съдия, г. К., е служела като гувернантка някоя си Берта. Дошло време тя да се омъжи, но мъжът й се отличавал с порочни и даже престъпни наклонности.
При една свада той, без да му
мисли
много, убил младата си жена.
Не се минало дълго време, един ден госпожата на съдията г. К., като стояла в стаята си, обърнала се и изтръпнала от ужас: пред очите й се представила самата Берта като жива, приближила се до нея, но моментално изчезнала. Веднага тя извикала мъжа си и му казала, че току-що видяла Берта в естествената й форма. Трябва да се забележи, че г-жа К., според сведенията ни, е жена със доста развити духовни способности. Не веднъж тя е имала подобни преживявания, видения и др.
към текста >>
известен писател с много чувствителна натура, спеше дълбоко
на
леглото си, аз видях същевременно формата
на
тялото
му да се движи във стаята, отиде до известно място, наведе се.
Не веднъж тя е имала подобни преживявания, видения и др. Съобщава: З. П-ва. Излъчен двойник. Една нощ през мес. октомври 1922 г., когато моя мъж.
известен писател с много чувствителна натура, спеше дълбоко
на
леглото си, аз видях същевременно формата
на
тялото
му да се движи във стаята, отиде до известно място, наведе се.
направи и други някои движения и се върна обратно към леглото. Минаха се само няколко секунди след това явление и мъж ми се събуди. За мене беше ясно, че в това време, когато тялето му почиваше на леглото в сънно състояние, неговият етерен двойник бе се излъчил от него и се движеше из стаята, а като се завърна обратно, мъж ми се събуди. Съобщава: Д. Т. Окултизъм в детския дух.
към текста >>
В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат
на
едно дете подобни
мисли
и внушения.
направи и други някои движения и се върна обратно към леглото. Минаха се само няколко секунди след това явление и мъж ми се събуди. За мене беше ясно, че в това време, когато тялето му почиваше на леглото в сънно състояние, неговият етерен двойник бе се излъчил от него и се движеше из стаята, а като се завърна обратно, мъж ми се събуди. Съобщава: Д. Т. Окултизъм в детския дух.
В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат
на
едно дете подобни
мисли
и внушения.
Много неща, върху които възрастният напрегнато размишлява и със всичката си философска мъдрост не може да разбере, на детето изглеждат съвсем ясни и естествени. Много деца са ясновидци и забелязват неща, които са скрити за телесните очи на възрастните. Който е чел хубавата и пълна със съдържание книжка от Агнес Гюнтер: „Светицата и нейното безумие“, навярно още си спомня лъчезарната, малка принцеса. Сам аз имах случая да наблюдавам нещо подобно: От дълги години, преди войната, тук живееше един офицер от гарнизона. Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно момиченце.
към текста >>
Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива
мисли
и чувства!
Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива
мисли
и чувства!
и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият. Из „Сутринни лъчи“: 1.
към текста >>
Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във
мисли
рой бди моята душа.
III, Сърцето си да бе прегърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. * Горящите кандилца би се сбрали от цели свет стохилядни на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. * Осветен път от хиляди светила! о светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта!. . . IV.
Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във
мисли
рой бди моята душа.
* Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта!
към текста >>
Когато ние говорим за съществуването
на
невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота
на
всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен
на
същите закони; когато доказваме, че човешките
мисли
и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо
тяло
, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора
на
земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр.
. . 3. Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г.
Когато ние говорим за съществуването
на
невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота
на
всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен
на
същите закони; когато доказваме, че човешките
мисли
и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо
тяло
, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора
на
земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр.
– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле.
към текста >>
Такава възможност разумно обяснява познатия феномен — пренасяне или прочитане
на
мислите
.
Но вълните не се спират тук. Те се предават за винаги през нескончаемия етер, за да достигнат може би, след сто милиона години, най-далечната звезда, която е отбелязана от най силния наш далекоглед. А когато достигнат там пътуването им е само започнало, и буквално може да се каже, че гласът на тая певица е безсмъртен, защото пътуването на вълните е безкрайно. Друга спекула: ако материята е фактически електромагнетическа и ако, вижда се правдоподобно, всяко движение от какъвто и да е вид, предизвиква електромагнетически вълнения, ще следва, че работенето на човешкия ум, в акта на мисленето си, ще предизвика вълни. Има учени хора, които гледат на това като твърде вероятно- Ако това е така, тия вълни все някога ще се приемат от други умове, които в момента се намерят в особено чувствителна приемливост.
Такава възможност разумно обяснява познатия феномен — пренасяне или прочитане
на
мислите
.
Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето.
към текста >>
Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава
мислите
на
човека, както гласа
на
прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни.
Има учени хора, които гледат на това като твърде вероятно- Ако това е така, тия вълни все някога ще се приемат от други умове, които в момента се намерят в особено чувствителна приемливост. Такава възможност разумно обяснява познатия феномен — пренасяне или прочитане на мислите. Това ако не се случва често то е защото при толкова електромагнетически разни вълни, преминаващи през етера, в едно и също време, вмешателството е несъмнено. Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора.
Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава
мислите
на
човека, както гласа
на
прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни.
Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт. Етера ще съдържа безсмъртен портрета на човека, но той ще бъде рисуван на етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността на тиха вода, когато камък падне на нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните мисли и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка. Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение.
към текста >>
Етера ще съдържа безсмъртен портрета
на
човека, но той ще бъде рисуван
на
етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността
на
тиха вода, когато камък падне
на
нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните
мисли
и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка.
Приемливо е, обаче, че случайно някога тия вълни избягват вмешателство и в такъв случай достигат приемлив ум, регулиран тъкмо за приемане тия вълни, който да разбере и значението им. Тук казаното не се твърди — то е още една спекула, която занимава някои научни хора. Да приемем теорията, че мисълта е способна да предизвика електрически вълни, тогава мислите на човека, както гласа на прочутата певица в Чикаго, стават безсмъртни. Тяхно проявяване в вид на вълни ще бъде предадено в безконечния етер и ще пътува до .най- крайните крайности на времето. Така безсмъртността — не безсмъртността общоприета за единична личност, която е сумата на изпитанието на човека през живота, а безсмъртността на отделен, странно несвързан характер — ще бъде факт.
Етера ще съдържа безсмъртен портрета
на
човека, но той ще бъде рисуван
на
етера, като с последователни търкала от струички връх повърхността
на
тиха вода, когато камък падне
на
нея, разнасяйки се все в по-разширени кръгове и съставени от разните
мисли
и чувства и това по реда, по който са се проявили от мозъка.
Още по нататък, ако Айнщайновата теория на релативите е вярна, може би че тия рекорди най-сетне ще образуват кръг за да се повърнат там от дето са тръгнали, свършвайки с реинкарнацията (прераждането) на човека от които първоначално са проявени, за да заживее на ново изживяния си живот“. РАЗНИ ВЕСТИ Съобщение. в книжки I - II и III от тази годишнина на Всемирна Летопис бяхме обещали да съобщим резултата от проверката на данните, съдържащи се в разобличенията на руския писател Гр. В. Бостунич върху „истината и лъжата на теософията“. Оказа се, че има много верни факти в тая статия на Бостунича, предадена от нас в извлечение, но има и много преувеличения.
към текста >>
Във времето
на
папа Павел III
на
пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено
тялото
на
много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
За жалост, историята нищо не казва за това, как е излязъл земеделецът от дълбоката тъмнина на дневната светлина, а също и дали там след това не е изследвано онова място. Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели. Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари.
Във времето
на
папа Павел III
на
пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено
тялото
на
много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг. При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя.
към текста >>
Под нея бил гроб, в който било намерено
тялото
на
мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано.
Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш. (Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча.
Под нея бил гроб, в който било намерено
тялото
на
мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано.
— (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите. На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила.
към текста >>
При
тялото
намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък.
Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано. — (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите. На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение).
При
тялото
намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък.
Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр. Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана. Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
към текста >>
Че това било
тялото
на
Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син
на
Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство. Една угасвала веднага при отваряне гроба, друга била неугасяема и пр. Мъжът, положен в гробницата Palladova, имал на гърдите си широка рана.
Че това било
тялото
на
Паладия, доказва надписът открит в гроба: „Pallas, син
на
Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
Една много интересна лампа била открита в Atesta. близо до Падуа в Италия. Намерил я един селянин, който, като копал в полето, изкопал ракла, в която била друга ракла и в тази имало лампа — една от тези, вечногорящите, за които било изказано толкова предположения. Горящата материя на тази лампа била при това некаква си необикновено ясна кристална течност, от силата на която трябвало тази лампа да гори повече от 1,500 години и ако при намирането тази лампа би била достатъчно добре запазена от внезапния достъп на въздуха, би горяла още произволно дълго време. Било открито, че тази лампа е дело на някой си неизвестен откривач, който се казвал Maximus Olibius, който действително имал в химията необикновена стойност.
към текста >>
Ученият свет е
мислил
всякога досега, че най-високата планина
на
земното кълбо, известна под име Хималаите и намиращи се в централна Азия, е недостъпна за човека и нейния връх Еверест не може да се достигне от човешки крак.
Подобни случаи км: много. Отбелязани са такива и в разни градове в Америка: например, тежко болни, неможейки да се вдигнат от леглото си поради крайно изтощение, ставали са бърже и се спасявали в случай на пожар на зданието и даже съвършено са оздравявали. Това излекуване се обяснява с обстоятелството, че ударното вълнение (l’emotion choc), което иде от искрената вяра в божественото влияние и спасение или е резултат от някое неочаквано събитие, като страха, освобождава в емоционалното същество на човека неподозирани сили. Чрез метода на внушението тия сили се събуждат и докарват пълно излекуване. Великият Хималай.
Ученият свет е
мислил
всякога досега, че най-високата планина
на
земното кълбо, известна под име Хималаите и намиращи се в централна Азия, е недостъпна за човека и нейния връх Еверест не може да се достигне от човешки крак.
Обаче, една английска група туристи се нае да опровергае това мнение и предприе, със всички сили и средства, да се възкачи на тоя връх. От фотографските снимки, които поместваме тук, се вижда до коя точка е достигнала експедицията. Тая точка е на височината 7772 метра над морското равнище. Връх Еверест, гледан от север А остава още много път нагоре. Маршрута на експедицията е ясно отбелязан на снимките.
към текста >>
Поради силно разредения въздух, от всички пори
на
тялото
изтичала кръв.
Връх Еверест, гледан от север А остава още много път нагоре. Маршрута на експедицията е ясно отбелязан на снимките. Върхът Еверест висок 8840 метра, е прицелната точка, към която „са се стремили храбрите и неуморими туристи. Мъчнотиите на тяхното пътуване са безбройни и неописуеми, Дадени били и жертви, но това никого от живите не отчайвало. Всички носели особени предпазителни маски, пълни с кислород, за да може да поддържат дишането си.
Поради силно разредения въздух, от всички пори
на
тялото
изтичала кръв.
И против тая опасност били взети надлежните мерки. Студът е бил нетърпим, снежните пропасти ужасни, но и куражът на изследваните бил несломим. Чуждият печат още не ни е дал всичките сведения за крайния резултат на тая гигантска експедиция. Нова организация. Под председателството на Фиевец, астроном, принадлежащ към кръжока за психо биологични изучавания в Брюксел, основана е в същия град една „национални федерация на дружествата за психически издирвания“.
към текста >>
Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му
тяло
с муселинени лентички.
При работенето тя не срещала никакви мъчнотии и всичко се свършвало само за неколко минути: видението се появявало пред очите й и тя го копирала . било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване. Един английски учен, Д-р Дръвън , който е прекарал дълго време в Индия разказва, че е бил очевидец на следния случай: Една група йоги извършвали погребението на един свой другар.
Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му
тяло
с муселинени лентички.
След това те потопили тялото в една вана с течен восък. Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли тялото да изстива след всяко изваждане. Най-сетне, тялото, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало. Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите.
към текста >>
След това те потопили
тялото
в една вана с течен восък.
било с молив, било с пастел, а с бои си служела много рядко — когато трябвало да се усили впечатлението от рисунката или когато самият образ й се явява цветен. Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване. Един английски учен, Д-р Дръвън , който е прекарал дълго време в Индия разказва, че е бил очевидец на следния случай: Една група йоги извършвали погребението на един свой другар. Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му тяло с муселинени лентички.
След това те потопили
тялото
в една вана с течен восък.
Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли тялото да изстива след всяко изваждане. Най-сетне, тялото, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало. Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите. След това групата йоги направили молитви около тялото, произнасяйки свещени думи.
към текста >>
Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли
тялото
да изстива след всяко изваждане.
Всичко това дава основание да се заключава, че г жа Тили де Грааф е едно извънредно същество, което служи за посредник на някои заминали художествени гении. Един случай на възкръсване. Един английски учен, Д-р Дръвън , който е прекарал дълго време в Индия разказва, че е бил очевидец на следния случай: Една група йоги извършвали погребението на един свой другар. Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му тяло с муселинени лентички. След това те потопили тялото в една вана с течен восък.
Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли
тялото
да изстива след всяко изваждане.
Най-сетне, тялото, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало. Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите. След това групата йоги направили молитви около тялото, произнасяйки свещени думи. За голямо учудване на д-р Дръвън, неколко минути след това умрелият сам станал и поразгледал на около с удивление, като човек, който се събужда от сън.
към текста >>
Най-сетне,
тялото
, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало.
Един случай на възкръсване. Един английски учен, Д-р Дръвън , който е прекарал дълго време в Индия разказва, че е бил очевидец на следния случай: Една група йоги извършвали погребението на един свой другар. Преди да го заровят, те запушили много грижливо всичките негови отвърстия: очите, устата, ноздрите и ушите му с восък и обвили цялото му тяло с муселинени лентички. След това те потопили тялото в една вана с течен восък. Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли тялото да изстива след всяко изваждане.
Най-сетне,
тялото
, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало.
Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите. След това групата йоги направили молитви около тялото, произнасяйки свещени думи. За голямо учудване на д-р Дръвън, неколко минути след това умрелият сам станал и поразгледал на около с удивление, като човек, който се събужда от сън. Това е, според мнението на сведущи хора, един случай на летаргия.
към текста >>
След това групата йоги направили молитви около
тялото
, произнасяйки свещени думи.
След това те потопили тялото в една вана с течен восък. Тази операция извършили 8 пъти последователно, като оставяли тялото да изстива след всяко изваждане. Най-сетне, тялото, затворено в тоя калъп от восък, станало като изсъхнало. Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите.
След това групата йоги направили молитви около
тялото
, произнасяйки свещени думи.
За голямо учудване на д-р Дръвън, неколко минути след това умрелият сам станал и поразгледал на около с удивление, като човек, който се събужда от сън. Това е, според мнението на сведущи хора, един случай на летаргия. Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в тялото си. Сомнамбулизмът и правосъдието. Вестник Le Matin бе съобщил следният факт: На 24 окт.
към текста >>
Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в
тялото
си.
Тогава било турено в един добре затворен гроб, дето престояло точно 8 дни. На 9-я ден то било извадено от гроба, съблечено от восъчния калъп и от лентите. След това групата йоги направили молитви около тялото, произнасяйки свещени думи. За голямо учудване на д-р Дръвън, неколко минути след това умрелият сам станал и поразгледал на около с удивление, като човек, който се събужда от сън. Това е, според мнението на сведущи хора, един случай на летаргия.
Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в
тялото
си.
Сомнамбулизмът и правосъдието. Вестник Le Matin бе съобщил следният факт: На 24 окт. намерили в Сел-сюр-Конде убита вдовицата Панйе. Анкетата, произведена от прокурора, е разкрила, че виновникът бил някой си Карпантие, архитект, които бил вече осъждан един път за мошеничество. Още от самото му арестуване Карпантие не бил престанал да протестира горещо за своята невинност.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пък и изборната процедура
на
всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно
тяло
“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“.
Пък и изборната процедура
на
всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно
тяло
“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността.
към текста >>
Изобщо, самият принцип
на
равенството, взет самостоятелно, е принцип
на
анархията и застоя, и за това той нито е
мислим
, нито е приложим.
В основата, следователно, на ^социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпределба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни.
Изобщо, самият принцип
на
равенството, взет самостоятелно, е принцип
на
анархията и застоя, и за това той нито е
мислим
, нито е приложим.
Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисъла на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота.
към текста >>
Тоя материалистичен принцип е едно
недомислие
.
Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисъла на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората.
Тоя материалистичен принцип е едно
недомислие
.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
към текста >>
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи
на
човешкото
тяло
, а другите — духовния мир
на
индивида.
Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи
на
човешкото
тяло
, а другите — духовния мир
на
индивида.
Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата.
към текста >>
Физическо
тяло
, душа и дух — това е троичността в устройството
на
човешкото същество.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
Физическо
тяло
, душа и дух — това е троичността в устройството
на
човешкото същество.
Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес.
към текста >>
Прочее, погрешно е да се
мисли
, че така нареченото висше общество не служи за нищо.
Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Прочее, погрешно е да се
мисли
, че така нареченото висше общество не служи за нищо.
В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи.
към текста >>
Физическото
тяло
на
човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма.
Физическото
тяло
на
човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е.
към текста >>
От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо
тяло
(
тяло
на
физиологическите действия), астрално
тяло
(
на
чувстваният и желанията) и етерно
тяло
(духовно).
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм.
От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо
тяло
(
тяло
на
физиологическите действия), астрално
тяло
(
на
чувстваният и желанията) и етерно
тяло
(духовно).
Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5).
към текста >>
Тайната, силата и действията
на
любовта Тайната
на
любовта е в съзнанието
на
нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове
на
едно
тяло
и че егоизмът е заблуждение.
Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край).
Тайната, силата и действията
на
любовта Тайната
на
любовта е в съзнанието
на
нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове
на
едно
тяло
и че егоизмът е заблуждение.
Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време
на
съня, когато
тялото
почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени
мисли
, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време
на
съня, когато
тялото
почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени
мисли
, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“.
към текста >>
От качеството и силата
на
нашите
мисли
и чувства в момента
на
заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид
на
вътрешни просветления и вдъхновения.
Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ.
От качеството и силата
на
нашите
мисли
и чувства в момента
на
заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид
на
вътрешни просветления и вдъхновения.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
към текста >>
Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час
на
живота, съобразно нашия идеал, в
мисли
на
любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта.
Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор.
Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час
на
живота, съобразно нашия идеал, в
мисли
на
любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта.
„Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“.
към текста >>
Тогава и физическото
тяло
ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния
на
божествената мъдрост, за откровенията
на
божествения дух.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
Тогава и физическото
тяло
ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния
на
божествената мъдрост, за откровенията
на
божествения дух.
Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа.
към текста >>
Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите
мисли
привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал
на
божествените сили
на
всемира, с които се е свързал.
Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила.
Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите
мисли
привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал
на
божествените сили
на
всемира, с които се е свързал.
Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши.
към текста >>
Мислите
, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех.
Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“.
Мислите
, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех.
И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши. Хиляди хора боледуващи, страдащи, скърбящи биха намерили здраве, мир. щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в мислите си и осъществят единството с безкрайното.
към текста >>
И обратно:
мислите
на
недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех.
където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех.
И обратно:
мислите
на
недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех.
С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши. Хиляди хора боледуващи, страдащи, скърбящи биха намерили здраве, мир. щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в мислите си и осъществят единството с безкрайното. Милиони хора живеят в постоянно робство на страха, на страха от недостиг, от загуба на богатство, на страха от болест и смърт.
към текста >>
щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в
мислите
си и осъществят единството с безкрайното.
Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига. Без вяра нищо велико не може да се извърши. Хиляди хора боледуващи, страдащи, скърбящи биха намерили здраве, мир.
щастие, радост, ако знаеха да изменят причините, които донасят тези последици, ако въведат ред и хармония в
мислите
си и осъществят единството с безкрайното.
Милиони хора живеят в постоянно робство на страха, на страха от недостиг, от загуба на богатство, на страха от болест и смърт. А именно страха да изгубим любовта, парите или живота е сигурно средство да се случи тази загуба. „Нищо не се печели чрез страха, но напротив всичко може да се изгуби.“ Но, възразяват, има боязливи натури. Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили.
към текста >>
Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни
мисли
.
Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане. Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха.
Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни
мисли
.
Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“.
към текста >>
Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в
мисли
, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир.
Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех.
Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в
мисли
, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш царствена красота, сила, хармония и мир.
Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал.
към текста >>
Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между
тялото
и душата трябва неизбежно да съществува разделение.
Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18).
Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между
тялото
и душата трябва неизбежно да съществува разделение.
При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното. Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай.
към текста >>
Мислите
са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.
„Бог се грижи за теб“. (Псал. 40, 18). Мисълта, че бедността и богоугодният живот трябва да са и са свързани, си води началото от аскетичната представа, че между тялото и душата трябва неизбежно да съществува разделение. При истинския божествен живот предлагането е винаги равно на търсенето — разбира се, на истински необходимите и полезни неща. Когато си без работа или без служба, то чрез настойчива и съсредоточена мисъл ти можеш да искаш да ти се даде подходяща работа, в подходящо време и по най-подходящ начин и ако вярваш в себе си — скоро ще получиш желаното.
Мислите
са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят.
Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва.
към текста >>
Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези
мисли
и успеха ще те преследва.
Мислите са сили, могъщи сили и чрез тях ти даваш обява в духовния свят. Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото.
Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези
мисли
и успеха ще те преследва.
Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра.
към текста >>
Нашите родители са ни дали само
тялото
, те са само посредници,а Бог е източникът
на
живота.
То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9).
Нашите родители са ни дали само
тялото
, те са само посредници,а Бог е източникът
на
живота.
Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че.
към текста >>
Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония
тялото
, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“.
Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония
тялото
, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи.
към текста >>
Живей с нея, като работиш,
мислиш
и се движиш, когато спиш и когато си буден.
Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“. Ти ще почувстваш спокойната, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното. Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“.
Живей с нея, като работиш,
мислиш
и се движиш, когато спиш и когато си буден.
Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот.
към текста >>
Тялото
, душата, духът в тях са в хармония.
Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир.
Тялото
, душата, духът в тях са в хармония.
Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята.
към текста >>
Физическото
тяло
е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения
на
божествената хармония и вътрешните откровения.
Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония.
Физическото
тяло
е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения
на
божествената хармония и вътрешните откровения.
Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си. „Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето.
към текста >>
Въпросът,
на
който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването
на
материята, от която е образувано нашето
тяло
, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите.
Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти.
Въпросът,
на
който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването
на
материята, от която е образувано нашето
тяло
, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите.
Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес. Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише?
към текста >>
Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността
на
нашето преживяване след смъртта
на
физическото ни
тяло
, която е, чисто и просто, само една функция
на
живота или една фаза в жизнения процес.
Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите.
Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността
на
нашето преживяване след смъртта
на
физическото ни
тяло
, която е, чисто и просто, само една функция
на
живота или една фаза в жизнения процес.
Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите.
към текста >>
Това именно е
мислил
и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване
на
трансцеденталната фотография1).
Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят.
Това именно е
мислил
и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване
на
трансцеденталната фотография1).
Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г.
към текста >>
Тогава нова светлина се показа
на
дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по
тялото
.
Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се?
Тогава нова светлина се показа
на
дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по
тялото
.
Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси.
към текста >>
Ръката й представляваше едно светло
тяло
, което я осветляваше.
След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото.
Ръката й представляваше едно светло
тяло
, което я осветляваше.
Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси. Веднага някой каза: — Две светлини при вас, господин Тисо, две форми.
към текста >>
Всички
помислиха
, че това е Ернест, ръководителят
на
медиума.
Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана.
Всички
помислиха
, че това е Ернест, ръководителят
на
медиума.
Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси. Веднага някой каза: — Две светлини при вас, господин Тисо, две форми. . . Колко е красиво!
към текста >>
___________________________________________________________ 1) Трябва да се прави различие между тая фотография и психографията или фотографията
на
човешките
мисли
, за която писахме подробно в год.
За тях отчасти пише и Феерхов в статията „Психография“ (год. II, кн. IV на Всемирна Летопис). Работите на Дарже, за които той е направил многобройни съобщения във французката академия на науките, са признати от всички за изходна точка в опитите по трансцеденталната фотография. Ив. Белев.
___________________________________________________________ 1) Трябва да се прави различие между тая фотография и психографията или фотографията
на
човешките
мисли
, за която писахме подробно в год.
II, кн. I—IV на Всем. Летопис. 2) L. Chevreuil. On пе meurt pas. Preuves scientificues de la survie.
към текста >>
Отначало
мислили
да строят такъв салон в Мюнхен.
Преди да говорим по-подробно за това движение, не е зле да се запознаем с историята на „Гьотеанум“. Постройката на „Гьотеанум“1) Д-р Щайнер разказва, как се зародила идеята за постройката на „Гьотеанум“. От 1907 година в Мюнхен почнали да представят някой окултно- мистични драми. Почнали с „Елевзинските мистерии“ от Едуард Шуре; после представили четирите окултно - мистични драми на Д-р Щайнера. Когато окултното движение в Германия почнало да се проявява по-силно и в областта на изкуството, почувствала се нужда от голям салон.
Отначало
мислили
да строят такъв салон в Мюнхен.
Но по това време доктор Емил Гросхайнц подарил място при Дорнах (до Базел) и тогаз се решило там да почне постройката. Основният камък бил сложен на 21 септември 1913 година, а постройката почнала от пролетта на 1914 година. Общоевропейската война много попречила. Целият план до най-малките подробности е бил изработен лично от Д-р Рудолф Щайнер. Той изработил моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите.
към текста >>
В предговора си към „Естественонаучни трудове
на
Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време
мисли
, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят
на
два съвсем противоположни полюса в човешката култура.
Стилът на „Гьотеанум“. Същност на изкуството, според Д-р Щайнер Д-р Щайнер така говори за изкуството: „Във всяко истинско изкуство живее винаги религиозно настроение. Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“.
В предговора си към „Естественонаучни трудове
на
Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време
мисли
, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят
на
два съвсем противоположни полюса в човешката култура.
Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят. Съвсем друго е при художествените произведения, казва това схващане. Законите в изкуството се дават от творческата сила на човешкия дух. За науката всяко намиране на човешката субективност би било фалшифициране на действителността.
към текста >>
Както изследователят се вглъбява в действителността, за да изрази нейните сили във форма
на
мисли
, така и художникът се старае да изрази същите сили образно“.
Мировото значение на Гьоте е именно в това, че неговото изкуство изтича от глъбините на битието; то не представлява нищо илюзорно, нищо субективно, но е също така проявител на закономерността, която поетът долавя в глъбините на битието. Таково изкуство е разбулване (разкриване) на мировите тайни, както прави науката по друг начин. Гьоте винаги е схващал изкуството по този начин. За Гьоте изкуството е откриване на дълбоките световни закони по един начин, както науката е друго отражение на същите закони. За него изкуството и науката изтичате от един и същ извор.
Както изследователят се вглъбява в действителността, за да изрази нейните сили във форма
на
мисли
, така и художникът се старае да изрази същите сили образно“.
Ернст Юли споменава за едно Щайнерово сравнение, казано от него в Хагската сбирка : „Черупката на ореха с всички свои ръбове, бразди, изобщо цялата й форма е произлязла от същите причини, от които е произлязла и формата на ядката му. Ядката и черупката имат общ източник. Стилът на Гьотеанум трябваше да бъде художествена форма, художествена рамка на това, което се говори вътре в салона му“. „Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма.
към текста >>
Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието
тяло
е природата, а Бог — духът“.
I, кн. IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г.
Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието
тяло
е природата, а Бог — духът“.
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите!
към текста >>
Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното
тяло
и тая
на
нашето.
Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата. Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера. За всеки природен дух елемента, в който живее, е прозрачен, невидим и вдихвателен тъй, както е атмосферата за нас. Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . .
Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното
тяло
и тая
на
нашето.
Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни. Тях не може да повреди ни водата, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор. Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр.
към текста >>
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално
тяло
в областта
на
гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си
тяло
.
По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл.
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално
тяло
в областта
на
гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си
тяло
.
Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
към текста >>
Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член
на
това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си
тяло
, пък по онова бреме нямаше още железници.
Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела.
Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член
на
това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си
тяло
, пък по онова бреме нямаше още железници.
При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество. Един от моите приятели още пази този портрет. Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава.
към текста >>
От онзи ден той вече не бил способен да
мисли
за нищо друго, освен за нея.
Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи.
От онзи ден той вече не бил способен да
мисли
за нищо друго, освен за нея.
Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато.
към текста >>
Напусто старият Бруно (така било името
на
слугата) се трудел да спре неговите зли
замисли
и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе.
“ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети. Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие.
Напусто старият Бруно (така било името
на
слугата) се трудел да спре неговите зли
замисли
и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе.
„Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род. Помисли що биха казали твоите праотци за възможните ти дела. Погледни напред към своето освобождение.
към текста >>
Помисли
що биха казали твоите праотци за възможните ти дела.
Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие. Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе. „Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род.
Помисли
що биха казали твоите праотци за възможните ти дела.
Погледни напред към своето освобождение. Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но рицарят отговорил: „Аз не се боя от смъртта. Живота за мен не е нищо без Юлия. Не веднъж по време на сраженията аз съм поглеждал в лицето на смъртта. Аз искам златото на гномите и аз трябва да го имам, каквито и да са последиците от това.
към текста >>
Голото й
тяло
, огряно от лъчите
на
захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол.
Незнайни сили там клокотят и пръскат тягостни скали. Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина! “ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса.
Голото й
тяло
, огряно от лъчите
на
захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол.
Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея.
към текста >>
Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма
на
един облак, който от ден
на
ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално
тяло
, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него.
“ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката.
Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма
на
един облак, който от ден
на
ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално
тяло
, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него.
Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея. На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг. Девойката живяла щастливо няколко месеца. Колкото и да е предачно и вярно женското сърце, сърцето на мъжа не рядко закопнява за нови опитности и сензации.
към текста >>
Тия прашинки, следователно, при изгрев слънце се удрят о нашето
тяло
със скорост 960 к. м.
Ако 300—500 м. в сек. са без значение почти за 300 х. км., то не може да се каже все същото и за една скорост от 910—980 к. м. в сек., каквато по Рико обладават космическите положително наелектризирани частици, които се изхвърлят от слънцето и гонят радиално от неговите лъчи — под влиянието на тъй нареченото налягане на слънчевия лъч.
Тия прашинки, следователно, при изгрев слънце се удрят о нашето
тяло
със скорост 960 к. м.
-j- 300 до 500 м., а при залез със скорост 950 км. — 300 до 500 м. 300—500 м. са половин к. м. Ако 950 к. м.
към текста >>
А като се има пред вид общата плоскост
на
нашето
тяло
, изловено
на
слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи
на
слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
са половин к. м. Ако 950 к. м. може да се вземе за норма или даже 1000 к. м., то 500 м. са 0,0005 от скоростта, с която се удрят в нас космическите прашинки и, следователно, заран тая скорост е равна на 1,0005, а вечер на 0,9995.
А като се има пред вид общата плоскост
на
нашето
тяло
, изловено
на
слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи
на
слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
към текста >>
Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние
на
тялото
“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено
тялото
.
Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние
на
тялото
“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено
тялото
.
Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си?
към текста >>
Разгледано в най-низшия му вид, физическото
тяло
е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми.
Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“. Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото.
Разгледано в най-низшия му вид, физическото
тяло
е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми.
Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга?
към текста >>
и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или
тяло
, което притежава една обща степен
на
трептение и една форма.
8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“. Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр.
и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или
тяло
, което притежава една обща степен
на
трептение и една форма.
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му.
към текста >>
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви
тяло
поддържа формата си?
Необходимо е, прочее, да се изрази точно, какво значи „нормално състояние на тялото“, за да може да се отличи то от ненормалното и болезненото състояние и, за тая цел, има нужда да се знае, преди всичко, как е построено тялото. Разгледано в най-низшия му вид, физическото тяло е построено от голям брой малки живи индивиди, които съвременните учени наричат атоми. Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма.
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви
тяло
поддържа формата си?
Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява.
към текста >>
Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството
на
различните части от
тялото
, които си съответстват.
Сбора на тия атоми съставлява молекули. А групирането на тия молекули образува сложен индивидуален живот, наречен клетка; съединението на известен брой клетки образува един орган, една тъкан, един мускул и пр. и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга?
Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството
на
различните части от
тялото
, които си съответстват.
Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му.
към текста >>
Всеки индивид притежава свой личен закон
на
притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите
на
тялото
му.
и една комбинация от тия мускули, тъкани, органи, кости и флуиди образува една маса или тяло, което притежава една обща степен на трептение и една форма. Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи.
Всеки индивид притежава свой личен закон
на
притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите
на
тялото
му.
Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек.
към текста >>
Тази магнетична сила или личен закон
на
притегляне
на
тялото
е трептението
на
обективния дух, който го оживява.
Вие запитали ли сте се некога, защо физическото ви тяло поддържа формата си? Защо ръката ви не отхвръква в известна посока, а крака ви в друга? Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му.
Тази магнетична сила или личен закон
на
притегляне
на
тялото
е трептението
на
обективния дух, който го оживява.
Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му.
към текста >>
Обективният дух моделира формата
на
човешкото
тяло
, и благодарение
на
присъствието
на
тоя дух в
тялото
, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата
на
физическия човек.
Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви.
Обективният дух моделира формата
на
човешкото
тяло
, и благодарение
на
присъствието
на
тоя дух в
тялото
, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата
на
физическия човек.
Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той.
към текста >>
Всеки орган е индивидуално видоизменение
на
общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от
тялото
.
но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух.
Всеки орган е индивидуално видоизменение
на
общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от
тялото
.
Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние.
към текста >>
Когато трептението
на
обективния дух е господстващо във всичките органи
на
физическото
тяло
, тогава то е в здраво и нормално състояние.
Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява.
Когато трептението
на
обективния дух е господстващо във всичките органи
на
физическото
тяло
, тогава то е в здраво и нормално състояние.
Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини. Първо, когато трептението на един орган се понижи и произведе разногласие в самия себе си и, второ, когато трептението спадне до толкоз, че се демагнетизира и позволи на чужди атоми да проникнат в него и да упражнят свое, независимо, действие.
към текста >>
Болестта е спадане под нормата
на
трептенията
на
цялото
тяло
или
на
някоя от неговите части — с изключение
на
счупване или изместване
на
някоя кост или
на
друга част от
тялото
.
Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние.
Болестта е спадане под нормата
на
трептенията
на
цялото
тяло
или
на
някоя от неговите части — с изключение
на
счупване или изместване
на
някоя кост или
на
друга част от
тялото
.
Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини. Първо, когато трептението на един орган се понижи и произведе разногласие в самия себе си и, второ, когато трептението спадне до толкоз, че се демагнетизира и позволи на чужди атоми да проникнат в него и да упражнят свое, независимо, действие. Първото състояние, ако не се цери, ще причини разложение и смазване на целия орган, а последиците от второто състояние ще се изразят в едно значително разслабване на атомите, в празнините на които се натрупват чужди елементи, които образуват отделна организация в пълна дисхармония.
към текста >>
Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват
тялото
му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си
тяло
.
Ако ние не живеем дълго, то е, защото не знаем да живеем. Професор Лйоб, Д-р Матеус и мнозина други мислят, че откритието на нормалните електрически условия би могло да продължи човешкия живот на повече от двеста години. Физиците добре знаят, че по-голямата част от животните живеят почти пет пъти повече от времето на техния растеж. Ако приложим това правило към човека, той би трябвало да живее най-малко 500 години. Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта.
Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват
тялото
му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си
тяло
.
„Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност.
към текста >>
Като последствие от това, и
тялото
се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност.
Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си.
Като последствие от това, и
тялото
се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност.
Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него.
към текста >>
Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира
тялото
си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него.
Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му.
Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира
тялото
си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него.
Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха.
към текста >>
Духът, който действа върху
тялото
, причинява неправилност
на
кръвообращението.
Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха.
Духът, който действа върху
тялото
, причинява неправилност
на
кръвообращението.
Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха. Щом се. премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв.
към текста >>
Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат
На
умственото състояние
на
болния,
на
умственото състояние или разположение
на
духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно
тяло
.
премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от прякото действие на духа. Понякога е невъзможно да се проследи умствената причина, понеже са съединени много и различни умствени условия, за да произведат материалния резултат. Също така често една болест може да бъде произведена умствено, но преди да се прояви физически, настъпват нови умствени условия, които пречат да се долови първоначалната причина.
Окултизмът отива по далеч, като поддържа, че даже така наречените наследствени болести се дължат
На
умственото състояние
на
болния,
на
умственото състояние или разположение
на
духа в едно предшестващо въплъщение, които са го завели именно в това семейство, дето той трябвало да се роди с болно
тяло
.
Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински. Въображаемата болест е образ, който се поддържа упорито от обективния дух и причинява съответни физически проявления. Тоя вид болест се създава често от пълното пренебрежение на законите, които управляват анатомията или физиологията. Такава болест се лекува най-мъчно, тъй като страдащите от нея се държат с такава настойчивост, че би трябвало да стане изобщо пълно видоизменение на техния начин на мислене, за да може да се облекчат. Твърде често виждаме болни, които се оплакват от болка в бъбреците, да локализират болестта си няколко пръсти над линията на кръста.
към текста >>
Други пък страдат уж от далак, но в дясната част
на
тялото
си, а у трети, видения
на
буци се явяват и изчезват.
Болестите може да се разделят на два разреда: въображаеми и истински. Въображаемата болест е образ, който се поддържа упорито от обективния дух и причинява съответни физически проявления. Тоя вид болест се създава често от пълното пренебрежение на законите, които управляват анатомията или физиологията. Такава болест се лекува най-мъчно, тъй като страдащите от нея се държат с такава настойчивост, че би трябвало да стане изобщо пълно видоизменение на техния начин на мислене, за да може да се облекчат. Твърде често виждаме болни, които се оплакват от болка в бъбреците, да локализират болестта си няколко пръсти над линията на кръста.
Други пък страдат уж от далак, но в дясната част
на
тялото
си, а у трети, видения
на
буци се явяват и изчезват.
Всичките тия умствени рисунки, поддържани дълго време, създават матрици или смущения, в които се натрупват елементите на болестта, чисто въображаема отначало. Понякога, например, разширеният стомах засега областта на сърцето и причинява така едно функционално смущение на този орган и болния се убеждава веднага, че има органическа болест на сърцето. Тази рисунка е родилка на болестта, която страхът му ще докара след известно време. Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото.
към текста >>
Ония от вас, които са следили опитите
на
Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието
на
духа върху
тялото
.
Други пък страдат уж от далак, но в дясната част на тялото си, а у трети, видения на буци се явяват и изчезват. Всичките тия умствени рисунки, поддържани дълго време, създават матрици или смущения, в които се натрупват елементите на болестта, чисто въображаема отначало. Понякога, например, разширеният стомах засега областта на сърцето и причинява така едно функционално смущение на този орган и болния се убеждава веднага, че има органическа болест на сърцето. Тази рисунка е родилка на болестта, която страхът му ще докара след известно време. Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира.
Ония от вас, които са следили опитите
на
Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието
на
духа върху
тялото
.
Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат първоначално от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението. И по тоя случай нека добре да се разбере, че думите „лекуване“ и „изцеряване“ се употребяват алтернативно в текущия им смисъл, без специално прецизиране, каквото им придават известни модерни физици. Да изцериш една действителна болест. това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите на тялото. За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен.
към текста >>
това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите
на
тялото
.
Ако духът поддържа доста време някаква подобна рисунка, за болест или здраве, за бедност или благосъстояние, тази рисунка трябва да се материализира и ще се материализира. Ония от вас, които са следили опитите на Шарко, нямат нужда от други доказателства за действието на духа върху тялото. Вторият разред болести са действителните (истинските) болести, които» се произвеждат първоначално от умствени причини, увеличени с незабавни физически причини и трябва да се лекуват чрез контролиране със способността на въображението. И по тоя случай нека добре да се разбере, че думите „лекуване“ и „изцеряване“ се употребяват алтернативно в текущия им смисъл, без специално прецизиране, каквото им придават известни модерни физици. Да изцериш една действителна болест.
това значи, да възстановиш в нормално състояние функциите или тъканите
на
тялото
.
За да се постигне това, трептенията на афектираната част трябва да бъдат доведени до нормалната им степен. В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно. Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да.
към текста >>
В случаите, когато трептенията
на
една част от
тялото
са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията
на
ефекти- раната част.
В случай на изместване, изкълчване или счупване на някоя кост, най-бързия начин да се получи облекчение е да се повика един вещ лекар, за да намести изместения или ранен орган. В случай на скъсване някой мускул или на кръвоносните съдове, помощта на лекаря трябва да бъде поискана незабавно. Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания.
В случаите, когато трептенията
на
една част от
тялото
са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията
на
ефекти- раната част.
Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят).
към текста >>
Заяви още, че за да им обърне вниманието
на
съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял
на
домашните ми почувстваната от тях миризма
на
тамян и пр.. През деня присъствал
на
погребението
на
тялото
си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука
на
представление, за да се обади, но участта си щял да узнае
на
следния — третия ден.
Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот.
Заяви още, че за да им обърне вниманието
на
съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял
на
домашните ми почувстваната от тях миризма
на
тамян и пр.. През деня присъствал
на
погребението
на
тялото
си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука
на
представление, за да се обади, но участта си щял да узнае
на
следния — третия ден.
Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год.
към текста >>
Те всички се
замислиха
загрижени за участта
на
България.
Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна. Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение.
Те всички се
замислиха
загрижени за участта
на
България.
Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната. За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска. Дълго мислих, — да явя ли на властта за видението или да се въздържа. Жена ми ме съветваше, да си мирувам, за да си не напакостя, защото ще ме обявят за луд и ще ме арестуват.
към текста >>
Дълго
мислих
, — да явя ли
на
властта за видението или да се въздържа.
Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение. Те всички се замислиха загрижени за участта на България. Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната. За нещастие, същия ден — 10/IХ 1915 се оповести мобилизацията на българската войска.
Дълго
мислих
, — да явя ли
на
властта за видението или да се въздържа.
Жена ми ме съветваше, да си мирувам, за да си не напакостя, защото ще ме обявят за луд и ще ме арестуват. Така и сторих. Тъкмо след три години видението се сбъдна, както вече всички знаем. — Невидима мощна ръка действа над нас! Съобщава: Стеф.
към текста >>
Външният живот
на
изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът
на
мислите
и чувствата.
В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен.
Външният живот
на
изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът
на
мислите
и чувствата.
Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства. Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски.
към текста >>
Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните
мисли
.
Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства.
Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните
мисли
.
Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние. И жестовете му издаваха слабо знание и владение на окултните закони и сили. Нашето убеждение е, че г.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо
тяло
Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища.
След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава.
Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо
тяло
Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища.
При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
към текста >>
А общото
тяло
— Министерският Съвет — централизира в своята област
на
действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения.
А общото
тяло
— Министерският Съвет — централизира в своята област
на
действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт.
към текста >>
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило
на
своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно
тяло
, а е прокарвало само волята и желанията
на
министерските кабинети.
е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2).
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило
на
своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно
тяло
, а е прокарвало само волята и желанията
на
министерските кабинети.
При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>
Всеки народ, като физическо колективно
тяло
, живее в един кът
на
земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония
на
другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
Всеки народ, като физическо колективно
тяло
, живее в един кът
на
земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония
на
другите народи.
Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
към текста >>
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото
тяло
.
Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото
тяло
.
Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.
към текста >>
А всичките образуват
тялото
на
човечеството.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи.
А всичките образуват
тялото
на
човечеството.
От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал!
към текста >>
Всеки ден въодушевлението
на
слушателите
растяло
.
Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен.
Всеки ден въодушевлението
на
слушателите
растяло
.
На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“.
към текста >>
Взета била резолюция приблизително със следните
мисли
(съкратено предадено): „ В днешния момент се забелязва търсене
на
духовни основи
на
човешкия живот.
Той направил голямо впечатление. Голем бил интереса и към евритмчята. Евритчичните упражнения били изпълнени от оксфордски ученици. Един английски вестник нарекъл евритмията „поезия На движението“. След сказките имало оживени разисквания върху педагогически въпроси.
Взета била резолюция приблизително със следните
мисли
(съкратено предадено): „ В днешния момент се забелязва търсене
на
духовни основи
на
човешкия живот.
Необходимо е да се влеят духовни импулса в нашия живот. Учителят трябва да бъде свободен, нестесняван от външни предписания и правилници, свободен да прилага своя метод, като се основава изключително на своето познание на човешка та природа“. Част от главната зала в изгорялото здание на „Гьотеанум“1). Конференцията изказала желание да се основе един международен съюз за отваряне на свободни училища в духа на горната резолюция, при което съюза няма да се счита необходимо обвързан с една или друга възпитателна система. Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности.
към текста >>
Този съюз
мисли
, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители.
Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище. Същевременно един учител от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище.
Този съюз
мисли
, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители.
На края на този учителски курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка. Този комитет се надява, че съюзът ще има клонове в разни страни и че на всякъде ще трябва да се отворят такива училища. Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“ Този курс бил уреден през септември 1922 год. и на него Д-р Щайнер държал ред лекции върху темата: „космология, философия и религия от антропософско гледище“. Този факт още повече издига „Гьотеанум“ като международен фактор в духовното движение.
към текста >>
година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиологията, патологията и терапията, тези лекции съдържали твърде плодотворни
мисли
за терапията. Тоза.
Един окултист казва: „Въпросите на съвременната медицина не могат да се решат в тесните рамки на самата медицина, тези въпроси водят към въпроса за общия мироглед. Лекарят трябва да дойде до един всеобемен мироглед, с който ще бъде свързана самата медицина“. Такъв мироглед са намерили група лекари в лекциите на д-р Рудолф Щайнер Чрез окултизма тези лекари са вникнали в много въпроси, които вълнуват днешната медицина. Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер изложил в „Гьотеанум“ в 1920. и 1921.
година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиологията, патологията и терапията, тези лекции съдържали твърде плодотворни
мисли
за терапията. Тоза.
което беше дадено в тези лекции, после се провери в Клинико - терапевтическия институт в Щутгарт. Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи: „Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност. Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“. На 15. август 1921.
към текста >>
На
душевния живот —
на
мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното
тяло
, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности.
На
душевния живот —
на
мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното
тяло
, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор. Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22.
към текста >>
Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение
на
цялото си
тяло
.
Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение.
Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение
на
цялото си
тяло
.
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г.
към текста >>
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж
на
тялото
си.
до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло.
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж
на
тялото
си.
Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
към текста >>
Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото
тяло
при пение или говорене.
август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си.
Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото
тяло
при пение или говорене.
На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос.
към текста >>
Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото
тяло
е.
Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г.
Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото
тяло
е.
родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни.
към текста >>
Творческите сили, които са родили сегашното човешко
тяло
, са подарък от цялата вселена.
На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос.
Творческите сили, които са родили сегашното човешко
тяло
, са подарък от цялата вселена.
Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея.
към текста >>
В човешкото
тяло
лежат всички тайни
на
битието.
родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни.
В човешкото
тяло
лежат всички тайни
на
битието.
Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“.
към текста >>
Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното
тяло
за оформяването
на
този зародиш.
За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя.
Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното
тяло
за оформяването
на
този зародиш.
В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“. На друго място Д-р Щайнер казва: „Художникът продължава делото на природата. Той твори, както твори природата“. Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност.
към текста >>
И
на
всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение
на
тялото
, особени движения.
Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност. Според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени. Евритмичното изкуство пояснява тези думи на Гьоте“. Зад всека гласна и съгласна се крият известни сили. Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят.
И
на
всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение
на
тялото
, особени движения.
Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата.
към текста >>
Когато духът ми почне да витае отгоре,
тялото
ми ще остане като свидетел
на
жалкия ми живот.
Сбогом, сбогом! „Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом! „Сбогом на всички, които обичам!
Когато духът ми почне да витае отгоре,
тялото
ми ще остане като свидетел
на
жалкия ми живот.
Сбогом, сбогом! „Не тъжете, за дето си отивам на покой. Сбогом на всички, които любех! Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом!
към текста >>
Тялото
й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта
на
вътрешния живот.
В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно. В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея.
Тялото
й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта
на
вътрешния живот.
(Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки.
към текста >>
Стори ми се, че етерната форма
на
оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално
тяло
.
Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание.
Стори ми се, че етерната форма
на
оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално
тяло
.
Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата.
към текста >>
Тур (Франция) знаменитият окултист, спиритист, медиум и духовен церител, Луи Дарже, известен по своите чудни изследвания по трансценденталната фотография, фотографията
на
мислите
и чувствата и откритието
на
жизнените лъчи V.
Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже. На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр.
Тур (Франция) знаменитият окултист, спиритист, медиум и духовен церител, Луи Дарже, известен по своите чудни изследвания по трансценденталната фотография, фотографията
на
мислите
и чувствата и откритието
на
жизнените лъчи V.
(Les Rayons Vitaux). По тоя случай във вестник ,,Le Fraterniste“ (№207 от 1 август т. год.) намираме следните редове, написани в памет на Дарже, от професор Кабас, лауреат на Академията на Медицината: „На 25 юни т. г. си замина командира на ескадрон в оставка, Луи Дарже, кавалер на ордена на Почетния Легион, награден през войната на 1870—1871 год. Аз го виждам и сега, като да стои пред мен.
към текста >>
Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и
тялото
ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия.
От тогава той деятелно заработи и можа да открие съществуването на жизнените лъчи, наречени от него със скромното име лъчи V. Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора.
Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и
тялото
ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия.
Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
към текста >>
Той е успял даже да фотографира човешките
мисли
2).
Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия.
Той е успял даже да фотографира човешките
мисли
2).
Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“. В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл.
към текста >>
статията „Психография или фотография
на
мислите
“, от Фридрих Феерхов в кн.
на Всемирна Летопис. ________________________________________ 1) Вж. в кн. I статията: „Трансцеденталната фотография“. 2) Вж.
статията „Психография или фотография
на
мислите
“, от Фридрих Феерхов в кн.
I, II, III и IV на Всемирна Летопис, където са дадени. и снимки, изработени от Дарже. СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена.
към текста >>
За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда
тялото
си, приготовлявано от близките му за погребение.
Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение.
За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда
тялото
си, приготовлявано от близките му за погребение.
Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа.
към текста >>
Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения
на
сродници и приятели,
на
близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при
тялото
си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението
на
това му
тяло
, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението
на
тялото
му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават.
Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения
на
сродници и приятели,
на
близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при
тялото
си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението
на
това му
тяло
, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението
на
тялото
му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр.
към текста >>
— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при
тялото
му, която връзка води основата си от гръбнака
на
материята.
Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при
тялото
му, която връзка води основата си от гръбнака
на
материята.
Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.
към текста >>
Бътерфилд в книгата Наука и
измислица
казва: „ Милиони години
на
умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото
на
мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията
на
сънищата, както е била в епохата
на
косматото дивачество.
Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М.
Бътерфилд в книгата Наука и
измислица
казва: „ Милиони години
на
умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото
на
мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията
на
сънищата, както е била в епохата
на
косматото дивачество.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
към текста >>
Никоя друга операция
на
духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни
на
човечеството, върху
мислите
и действията
на
хората“.
В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество.
Никоя друга операция
на
духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни
на
човечеството, върху
мислите
и действията
на
хората“.
Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
към текста >>
Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично
тяло
: физическо
тяло
(плътно), етерно
тяло
и астрално
тяло
.
В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.
Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично
тяло
: физическо
тяло
(плътно), етерно
тяло
и астрално
тяло
.
Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже.
към текста >>
Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното
тяло
се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното
тяло
остава като бдящ пазач при физическото
тяло
.
Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло.
Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното
тяло
се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното
тяло
остава като бдящ пазач при физическото
тяло
.
Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
към текста >>
Това жизнено
тяло
преустройва тъканите, употребени от физическото през деня.
Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло.
Това жизнено
тяло
преустройва тъканите, употребени от физическото през деня.
Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
към текста >>
Без неуморимите усилия
на
етерното
тяло
, физическото
тяло
би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня.
Без неуморимите усилия
на
етерното
тяло
, физическото
тяло
би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня.
към текста >>
Когато
тялото
е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с
тялото
чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.
Когато
тялото
е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с
тялото
чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели.
Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба).
към текста >>
Даже, понякога, позволява се
на
аза, във време
на
съня, да чете в аналите
на
природата историята
на
миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго
тяло
.
Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит.
Даже, понякога, позволява се
на
аза, във време
на
съня, да чете в аналите
на
природата историята
на
миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго
тяло
.
Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
към текста >>
Други път, под надзора
на
други азове, той посещава сцената
на
некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел
на
някое престъпление, извършено върху физическото
тяло
на
другиго.
Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло.
Други път, под надзора
на
други азове, той посещава сцената
на
некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел
на
някое престъпление, извършено върху физическото
тяло
на
другиго.
По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
към текста >>
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното
тяло
не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата
на
заспалото
тяло
.
Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища.
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното
тяло
не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата
на
заспалото
тяло
.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
към текста >>
Има постоянна борба между жизненото
тяло
и астралното
тяло
.
Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища.
Има постоянна борба между жизненото
тяло
и астралното
тяло
.
През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня.
към текста >>
През деня желанията и апетитите разрушават тъканите
на
физическото
тяло
и етерното
тяло
едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното
тяло
се освободи от физическото.
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло.
През деня желанията и апетитите разрушават тъканите
на
физическото
тяло
и етерното
тяло
едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното
тяло
се освободи от физическото.
Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание.
към текста >>
Само във време
на
едно дълбоко и без сънища спане жизненото
тяло
може да върши своята работа
на
възстановление и преустройство.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
Само във време
на
едно дълбоко и без сънища спане жизненото
тяло
може да върши своята работа
на
възстановление и преустройство.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
към текста >>
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства
на
астралното
тяло
да се оттегли доста дълго време, за да даде
на
етерното
тяло
време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства
на
астралното
тяло
да се оттегли доста дълго време, за да даде
на
етерното
тяло
време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
към текста >>
Виждаме, прочее, че през време
на
съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в
тялото
.
Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.
Виждаме, прочее, че през време
на
съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в
тялото
.
Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания.
към текста >>
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите
на
тялото
си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите
на
тялото
си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
към текста >>
Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно
тяло
е спяло в некоя далечна страна.
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това.
Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно
тяло
е спяло в некоя далечна страна.
Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
към текста >>
Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако
тялото
им е дълбоко заспало.
Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда.
Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако
тялото
им е дълбоко заспало.
На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка.
към текста >>
Окултистът не вярва в употребата
на
минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие
на
известни отрови, вкарани в
тялото
на
пациента.
_______________________________________ 1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници. 2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици.
Окултистът не вярва в употребата
на
минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие
на
известни отрови, вкарани в
тялото
на
пациента.
Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
към текста >>
Повечето минерали и отрови са от една степен
на
трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото
тяло
, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат.
2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента.
Повечето минерали и отрови са от една степен
на
трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото
тяло
, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат.
При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство.
към текста >>
Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото
тяло
, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането
на
онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието
на
една част от вселената.
ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си.
Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото
тяло
, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането
на
онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието
на
една част от вселената.
При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни.
към текста >>
При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си
тяло
, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената.
При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си
тяло
, макар и да отричат, че една материя афектира друга.
Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора.
към текста >>
Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат
тялото
си в нормално и хармонично състояние
на
здравето.
Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести.
Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат
тялото
си в нормално и хармонично състояние
на
здравето.
В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда.
към текста >>
В това положение,
мислите
на
болния изменят и трансформират проявленията
на
болестта, от която страда.
Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти.
В това положение,
мислите
на
болния изменят и трансформират проявленията
на
болестта, от която страда.
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният.
към текста >>
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия
на
мислене и така трансформира състоянието
на
тялото
си- В общността
на
тия случаи се получава прякото действие
на
един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието
на
болния.
В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания. При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда.
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия
на
мислене и така трансформира състоянието
на
тялото
си- В общността
на
тия случаи се получава прякото действие
на
един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието
на
болния.
Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
към текста >>
Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото
тяло
на
пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми.
Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване.
Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото
тяло
на
пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми.
Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента.
към текста >>
Второ: той повишава трептенията
на
оная част от
тялото
, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния. Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният.
Второ: той повишава трептенията
на
оная част от
тялото
, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени. Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение.
към текста >>
Трето: чрез космическата сила, която влива в
тялото
, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение: Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи.
Трето: чрез космическата сила, която влива в
тялото
, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.
Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта: Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.
към текста >>
По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през
тялото
му.
От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух. Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време.
По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през
тялото
му.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна.
към текста >>
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част
на
тялото
ще отговори с това лекуване
на
положителното състояние
на
вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават.
Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част
на
тялото
ще отговори с това лекуване
на
положителното състояние
на
вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават.
„Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
към текста >>
Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите
мисли
и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето
на
другите.
Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление. Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви.
Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите
мисли
и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето
на
другите.
Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен.
към текста >>
Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа
на
болния между неговия дух и
тялото
му.
Помнете, че всяка изпратена многократно мисъл достига всякога целта си. Дали ще бъде тя възприета или не, то е друг въпрос. Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“.
Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа
на
болния между неговия дух и
тялото
му.
Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови.
към текста >>
После кажете му: „
тялото
ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш
тялото
си, можеш да притеглиш в
тялото
си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“.
Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние.
После кажете му: „
тялото
ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш
тялото
си, можеш да притеглиш в
тялото
си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“.
Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат.
към текста >>
вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш
тялото
си“.
Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви. Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е.
вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш
тялото
си“.
Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя.
към текста >>
Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента
на
трептенията
на
вашето
тяло
и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“. Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика.
Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента
на
трептенията
на
вашето
тяло
и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате.
Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности. Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение.
към текста >>
Не
мислите
ли, че ще ви бъда другарка, ще ви занимавам с разговори или с четене?
Кога да дойда? — Колкото по-скоро, толкова по- добре. Самотията ме мъчи. — Така! Сепна се девойката.
Не
мислите
ли, че ще ви бъда другарка, ще ви занимавам с разговори или с четене?
Тая роля не е за мене, като другарка ме не бива, предупреждавам ви. — Не, не, първият месец вие сте съвсем свободна. Ще беседваме, когато желаете. Мене ми е скъпо само вашето присъствие у дома. — Твърде странно, но да избирам сега, не мога.
към текста >>
— Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се
на
изнежване и
мисли
.
Ваната вече е готова. След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко. Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна. „Странно място, но условията са твърде културни, това е несъмнено“.
— Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се
на
изнежване и
мисли
.
На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката. — Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте? За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след закуската да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк. . . Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята.
към текста >>
но заедно с туй в нея закипя и гняв: не
мисли
ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство.
но заедно с туй в нея закипя и гняв: не
мисли
ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?
На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със закуската, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря. — Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас? — Комедия ли? Аз не ви разбирам! ,. —Да, комедия !
към текста >>
Но да не
мислите
, че това върша даром: аз очаквам голяма помощ от вас.
Не, това е необикновено. Да не е това според вашето учение? — Да, според нашето учение. Чуйте ме, мис Елтон, вие сте умна и разбрана, нека захвърлим всякакви условности и официалности, нека си говорим искрено. Заради мене, вие сте сестра, пратена от Бога, и аз съм длъжна всичко да направя, за да бъде добре на тая сестра у дома ми.
Но да не
мислите
, че това върша даром: аз очаквам голяма помощ от вас.
— Така ли? Вие очаквате от мене помощ? — Вижте, вие сте опитна, много сте преживели и претеглили. Аз живях ограничено и не познавам хората и живота. Сърцето ми гори от желание да служа Богу, но не умея.
към текста >>
Та нима вие
мислите
, че ще посмее да дойде някоя работничка или шивачка при вас?
Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си. И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката. — Вие се удивлявате, че съвсем малко се сношавате с. други обществени .класи, че малко е общуването ви с тях. Ама че сте наивна като дете и то колко много!
Та нима вие
мислите
, че ще посмее да дойде някоя работничка или шивачка при вас?
— Защо да не дойде? — Затова, че вие сте от друго тесто ... и маниерите, и приказките ви са други. А външността! Колко струват само шапките ви с щраусови пера! А, виждате ли, вие пламнахте!
към текста >>
Вие, може би, се наслаждавате, като
мислите
, че ме превъзхождате поради низостта ми .
Мене ми се струва, че аз намерих доста пороци у вас. Не стига ли? — Ах, не, моля ви се, продължавайте ! — Та полудяхте ли вие? Не виждате ли кой е пред вас?
Вие, може би, се наслаждавате, като
мислите
, че ме превъзхождате поради низостта ми .
. . Но вие се изплашихте, нали? Най-после! А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас.
към текста >>
Затуй не е за чудене, че
мисли
и работи.
Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“. Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея.
Затуй не е за чудене, че
мисли
и работи.
Само за братство и сестринство. Ние, окултистите, казва тя, сме длъжни да живеем в пълно духовно единение, ако и да сме с различни темпераменти и да не сме еднакво възпитани. Да, пълно духовно единение, в пълно духовно единение и любов да живеем! “ Тъй често говори тя. Превел: X.
към текста >>
Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка
на
момичетата,
помислила
, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га.
Дъщеря ми едновременно чете писаното и, радостно изненадана, почва се смее неудържимо. Габровски продължава: — „Не се смей, Е.“, но тя продължавала. Той пак повтаря, като прибавя: — „Не се смей, защото духът се тревожи“. Тя не спира. След това веднага масичката се вдига във въздуха и девойките, изплашени, хукват да бягат из стаята, а масичката гони дъщеря ми и я бие по гърба.
Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка
на
момичетата,
помислила
, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га.
Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си. Дойдох си от работа в 7 часа. Слънцето още бе високо. Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги успокоя и въведа в къщи. Влязохме.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мислите
ли, че тя ще изгуби от своето тегло?
От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Мислите
ли, че тя ще изгуби от своето тегло?
Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир.
към текста >>
Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления,
мисли
и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават
на
човешката душа.
Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най- низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключа- ват за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието за тия факти на човешкия ум.
Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления,
мисли
и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават
на
човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от, един стар език — което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви.
към текста >>
За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от
тялото
му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от
тялото
му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“.
към текста >>
От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се вложи живота, а з тоя живот да се вложи разумното, което ще
осмисли
самото общество.
Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно, от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока.
От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се вложи живота, а з тоя живот да се вложи разумното, което ще
осмисли
самото общество.
Или, казано на обикновен език, всеки един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя?
към текста >>
Мислят ли те, че чрез отричане
на
гореизложената велика истина животът може да се
осмисли
?
Следователно, от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се вложи живота, а з тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, всеки един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: как мислят съвременните общества да подобрят своето положение?
Мислят ли те, че чрез отричане
на
гореизложената велика истина животът може да се
осмисли
?
Те ни проповядват култура, но коя? — културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия? А волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си.
към текста >>
Туй включва теорията, че човешкото
тяло
би могло да се обърне в най-съвършената форма
на
живота или, с други думи, да стане безсмъртно.
Причината на това е очевидна. Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир. обръщането на желязото в злато и т. н.
Туй включва теорията, че човешкото
тяло
би могло да се обърне в най-съвършената форма
на
живота или, с други думи, да стане безсмъртно.
Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия. Тук би могло да бъде уместно да проследим най-новото развитие на атомичната теория. Според теорията на Исак Нютон, атомът е бил смятан като една мъничка частичка от един даден елемент, тъй малка, че не може по-нататък да се дели, и тъй твърда, че не може да се чупи и разрушава (Coodeve’s Manual of Mechanics). Понеже съществуват много различни елементи, трябва да има и съответно разнообразие от атоми, и ето защо, според тази теория, не би могло да има една, обща на всички елементи, субстанция. Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
към текста >>
Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в
тялото
може да се проследят, че имат умствен произход.
Томсъновата теория за електроните сочи също на стабилността на атома против всяко опитване да се промени неговата природа. Във всеки случай науката взима в внимание само физически фактори: всеки друг фактор се намира извън сферата на учените хора. Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет. Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя.
Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в
тялото
може да се проследят, че имат умствен произход.
Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация.
към текста >>
От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките
на
тялото
.
Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни.
От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките
на
тялото
.
Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация. Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения. Твърде често спекулацията става предтеча на едно действително откритие Ясно е, че ако атомът се състои от една субстанция, която се намира в движение — а модерната наука потвърждава това нещо — туй се дължи на два принципа, а именно, материята и енергията, а силните молекулярни комбинации, които стават, когато две или повече химически вещества от различно естество бъдат поставени едно до друго, сочат на факта, че атомите имат способност за спонтанна (самопроизволна) работа или, с други думи, те притежават потенциална енергия. Извънредната издръжливост на някои химически вещества, когато бъдат доведени в контакт едно с друго, е подсказвало често мисълта за едно съзнателно или своеволно усилие от страна на индивидуалните атоми, или за съществуването на един трети принцип в тяхното устройство, именно умът.
към текста >>
Умът е способността, чрез която човек
мисли
: разбиране, съзнание, избиране, намерение и т.
И, най-сетне, ако материята е една форма на енергията, какво доказателство имаме, че самата енергия не произлиза от някой още по-префинен и по-тънък принцип, запример духът? Знае се, че духът и енергията в известни случаи са неразделни едно от друго, както ще се види по-после. Преди да отидем по-далеч, добре ще бъде да определим тези три принципа. Първо, материя е туй, което заема пространство и се възприема чрез физически сетива. Енергия е туй, което е съществено и лежи в основата на всички прояви на работа.
Умът е способността, чрез която човек
мисли
: разбиране, съзнание, избиране, намерение и т.
н. т. Умът не би трябвало да се разглежда като приставка на мозъчната материя, но като един независим принцип, поради причини, които ще бъдат дадени по-после. Умът си служи с материята като с проводник, чрез който той се проявява на материалното поле, но туй не подразбира бездруго, че умът е едно свойство на материята. Атома бихме могли да определим като троица от материя, енергия и ум. Енергията е импулсът, който дава движение на атома, чрез който един атом се съединява с други.
към текста >>
Той не е само орган
на
ума и посредник за предаване
на
мисли
, но дава импулс (потик, побуждение)
на
мускулите, който ги прави способни за работа.
Умът си служи с материята като с проводник, чрез който той се проявява на материалното поле, но туй не подразбира бездруго, че умът е едно свойство на материята. Атома бихме могли да определим като троица от материя, енергия и ум. Енергията е импулсът, който дава движение на атома, чрез който един атом се съединява с други. Умът е съзнанието или мисълта, която насочва и контролира енергията. Нервът или мозъчната тъкан е един идеален пример за троицата от материя, енергия и ум.
Той не е само орган
на
ума и посредник за предаване
на
мисли
, но дава импулс (потик, побуждение)
на
мускулите, който ги прави способни за работа.
Тук умът и енергията са тъй тясно свързани помежду си, че почти невъзможно е да се различат един от други. Какво е онова нещо, което тече от мозъка в мускула, и което дава на мускула потик да се движи? Е ли то мисловно послание или пък ток от енергия? Така, в тоя случай умът и енергията като че ли са едно и също нещо. Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули на тялото си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък.
към текста >>
Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули
на
тялото
си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък.
Той не е само орган на ума и посредник за предаване на мисли, но дава импулс (потик, побуждение) на мускулите, който ги прави способни за работа. Тук умът и енергията са тъй тясно свързани помежду си, че почти невъзможно е да се различат един от други. Какво е онова нещо, което тече от мозъка в мускула, и което дава на мускула потик да се движи? Е ли то мисловно послание или пък ток от енергия? Така, в тоя случай умът и енергията като че ли са едно и също нещо.
Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули
на
тялото
си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък.
Тук имаме един случай, дето мозъкът работи, истински работи и иждивява енергия, макар и да не се проявява видимо движение, но — както ще засвидетелства физиологът — мозъчна тъкан е била изхабена и храна е била извлачена от кръвта да замести тая тъкан. Ала, очевидно, умът е преобладаващият фактор, тъй като без мислене това явление е невъзможно. Право ли е, тогава, да се казва, че умът е едно свойство на материята, съществуването на което зависи от материята, когато в действителност умът е господар, а материята — роб? Вярно е, че, доколкото можем да ги възприемаме, умът, енергията и материята са неразделни едно от друго; но все пак, понеже умът е, явно, преобладаващият, управляващ и контролиращ принцип, основателно е да се претендира, че той е съществувал преди материята, а сега съществува в материята чрез инволюция, отколкото обратното. По-нататъшни разсъждения за човешкия организъм ще потвърдят тази идея.
към текста >>
По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно
на
една префинена, крайно тънка форма
на
енергията, и че мозъкът действа подобно
на
едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата
на
умствени токове или
мисли
.
Амебата, запример, и растенията нямат никаква диря от мозък и нерви, и при все това, както амебата, тъй и растенията, показват признаци от съзнание, макар и примитивно. Само след като това съзнание се развие в по-висши форми на ума в стълбата на еволюцията, се явяват нерви с възел или нервен център, което показва, как вътрешни наредби се нагаждат към външни изисквания. Туй наумява за Хърберт Спенсъровото твърдение, че функцията (службата) предхожда устройството; сиреч умът се проявява най-напред, после му се придава мозъкът, за да се нагажда той чрез него. За ония, които мъчно могат да схванат, как тъй може да има ум без мозък, бихме си послужили с следната илюстрация. Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали.
По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно
на
една префинена, крайно тънка форма
на
енергията, и че мозъкът действа подобно
на
едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата
на
умствени токове или
мисли
.
А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум. За пример, най-способният учен човек не е могъл да създаде най-скромната форма растителен живот, да не говорим никак за животинския живот, а все пак както животинският, тъй и растителният живот са съществували преди човека. Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията.
към текста >>
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма
на
живота, не може да не приеме, че тя е дело
на
интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да
измисли
една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека.
За ония, които мъчно могат да схванат, как тъй може да има ум без мозък, бихме си послужили с следната илюстрация. Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали. По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно на една префинена, крайно тънка форма на енергията, и че мозъкът действа подобно на едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата на умствени токове или мисли. А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум. За пример, най-способният учен човек не е могъл да създаде най-скромната форма растителен живот, да не говорим никак за животинския живот, а все пак както животинският, тъй и растителният живот са съществували преди човека.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма
на
живота, не може да не приеме, че тя е дело
на
интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да
измисли
една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека.
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
към текста >>
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата
на
цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата
на
работата
на
човешкото
тяло
, в всичките негови най-дребни частички.
Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали. По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно на една префинена, крайно тънка форма на енергията, и че мозъкът действа подобно на едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата на умствени токове или мисли. А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум. За пример, най-способният учен човек не е могъл да създаде най-скромната форма растителен живот, да не говорим никак за животинския живот, а все пак както животинският, тъй и растителният живот са съществували преди човека. Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека.
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата
на
цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата
на
работата
на
човешкото
тяло
, в всичките негови най-дребни частички.
Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него?
към текста >>
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото
тяло
, но и всяка частичка от материя в
тялото
има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна.
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото
тяло
, но и всяка частичка от материя в
тялото
има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
към текста >>
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото
тяло
, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между
тялото
и света извън него?
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото
тяло
, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между
тялото
и света извън него?
Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
към текста >>
Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото
тяло
, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината.
Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото
тяло
, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
към текста >>
Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото
тяло
, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото
тяло
, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек?
към текста >>
Така, ние заемаме нашето материално
тяло
от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето
тяло
и се връща пак назад във външния свят.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Така, ние заемаме нашето материално
тяло
от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето
тяло
и се връща пак назад във външния свят.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
към текста >>
Как, тогава, ние можем да наречем наше това
тяло
?
Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това
тяло
?
Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години.
към текста >>
Учени хора ни казват, че нашето
тяло
се подновява, всецяло, всеки седем години.
Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло?
Учени хора ни казват, че нашето
тяло
се подновява, всецяло, всеки седем години.
Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано.
към текста >>
Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в
тялото
се изхабява, изхвърля и замества, цялото
тяло
от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината
на
което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години.
Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в
тялото
се изхабява, изхвърля и замества, цялото
тяло
от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината
на
което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот.
към текста >>
Сигурно не с неговото
тяло
, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек?
Сигурно не с неговото
тяло
, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен.
към текста >>
Тялото
не е едно и също през всеки две години.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
Тялото
не е едно и също през всеки две години.
При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага?
към текста >>
Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато
тялото
умре и почне да се разлага?
Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен.
Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато
тялото
умре и почне да се разлага?
Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина.
към текста >>
Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото
тяло
се подчинява
на
контрола
на
мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума.
Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб.
Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото
тяло
се подчинява
на
контрола
на
мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума.
Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри.
към текста >>
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото
тяло
, са действително отделени от него?
Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри.
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото
тяло
, са действително отделени от него?
Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
към текста >>
Няма ли кислород в
тялото
, както във въздуха извън и в земята под него?
Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него?
Няма ли кислород в
тялото
, както във въздуха извън и в земята под него?
Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност.
към текста >>
Човешкото
тяло
не е нищо друго освен един водовъртеж в океана
на
материята, различен от него и все пак част от него.
При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него?
Човешкото
тяло
не е нищо друго освен един водовъртеж в океана
на
материята, различен от него и все пак част от него.
Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес.
към текста >>
Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото
тяло
и там се превръщат от ума, който контролира
тялото
.
Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него.
Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото
тяло
и там се превръщат от ума, който контролира
тялото
.
Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно.
към текста >>
И при все това, по един произволен закон
на
учения по физическите науки, щом стигнем до границите
на
човешкото
тяло
, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око.
И при все това, по един произволен закон
на
учения по физическите науки, щом стигнем до границите
на
човешкото
тяло
, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
“ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
към текста >>
Ние дадохме доказателството
на
високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване
на
лоши
мисли
, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл.
Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно.
Ние дадохме доказателството
на
високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване
на
лоши
мисли
, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл.
От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото.
към текста >>
От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства
на
едно нездраво
тяло
могат да управляват ума.
И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл.
От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства
на
едно нездраво
тяло
могат да управляват ума.
Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума.
към текста >>
Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и
мисли
на
едно нездраво телосложение?
Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това?
Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и
мисли
на
едно нездраво телосложение?
Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa.
към текста >>
Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята
на
Егото (азът) и болезнените отражения
на
тялото
, между духовните и земните стремежи.
Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение?
Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята
на
Егото (азът) и болезнените отражения
на
тялото
, между духовните и земните стремежи.
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава?
към текста >>
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира
тялото
.
Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи.
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира
тялото
.
Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото?
към текста >>
Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и
тялото
?
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава?
Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и
тялото
?
Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32).
към текста >>
Ние видехме също, че умът контролира промените в
тялото
.
Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух.
Ние видехме също, че умът контролира промените в
тялото
.
Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум.
към текста >>
Ето защо човек, който може да контролира, както
тялото
си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение
на
самия него.
Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото.
Ето защо човек, който може да контролира, както
тялото
си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение
на
самия него.
До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл.
към текста >>
До тогава, до когато умът и
тялото
са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар
на
ума и
на
тялото
, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него.
И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него.
До тогава, до когато умът и
тялото
са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар
на
ума и
на
тялото
, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него.
Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други.
към текста >>
Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум
на
атома, за да докара атомични промени в човешкото
тяло
.
Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други.
Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум
на
атома, за да докара атомични промени в човешкото
тяло
.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен.
към текста >>
Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето
тяло
, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото
тяло
се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат
на
хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява
на
земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен.
Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето
тяло
, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото
тяло
се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат
на
хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява
на
земната материя.
След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>
Тя сънувала, че, при лягането си, вижда
тялото
на
поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът
на
който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Д-р Юстинус Кернер. Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън.
Тя сънувала, че, при лягането си, вижда
тялото
на
поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът
на
който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение.
към текста >>
Тялото
му било простряно
на
една плащаница върху леглото й.
Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън. Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Тялото
му било простряно
на
една плащаница върху леглото й.
Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло!
към текста >>
Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това
тяло
!
Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение.
Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това
тяло
!
Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала. Понеже аз бях повикан да я наблюдавам само през последните две години от тоя период, аз мога да дам за предшестващото й положение само повърхностни описания, каквито именно можах да получа от устата на самата г-жа Хауфе, от мъжа й и от близките й.
към текста >>
Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й
тяло
с дълги и бързи светли следи.
Тогава Хауфе толкова много се огорчи, че стана студена и безстрастна като труп. Доста дълго време дишането й не се усещаше, докато най-после се чу едно хъркане в гърдите й. Прибягнаха бърже към бани и други лечебни средства и тя дойде на себе си, но само за да страда пак. Изглеждаше, че живее постоянно като на сън. Един път, в продължение на цели три дни, тя говореше само в стихове.
Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й
тяло
с дълги и бързи светли следи.
Най-сетне, през други три дни струваше й се, че пада вода, капка по капка, върху главата й — тогава тя видя собствения си образ облечена в бяло и седнала на една скамейка, когато самата тя лежеше простряна на леглото си. Тя съзерцаваше известно време това видение и искаше да извика, но не можа. Най-после чуха я и, щом влезе мъжът й, видението изчезна. По това време нейната проницателна способност бе станала толкова тънка, че чуваше и усещаше всичко, което идваше от далечно разстояние. Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат.
към текста >>
Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението
на
лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него
тялото
на
дядо й по баща.
Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение.
Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението
на
лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него
тялото
на
дядо й по баща.
Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род.
към текста >>
На
другата заран, ковчегът, със същото
тяло
в него, бе до леглото й.
. ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа.
На
другата заран, ковчегът, със същото
тяло
в него, бе до леглото й.
Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *).
към текста >>
Тялото
Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни.
Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения.
Тялото
Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни.
Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва).
към текста >>
И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата,
тялото
, с което той си е послужил
на
нея, е останало още за няколко време видимо околовръст
на
неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото
на
Неговата земна форма. (Следва).
Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия.
И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата,
тялото
, с което той си е послужил
на
нея, е останало още за няколко време видимо околовръст
на
неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото
на
Неговата земна форма. (Следва).
_________________________________________ * Из „Conferences sur i'Evangile 111. (La vie publique de N. S'. I. C.“). Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от год. II, кн. 8—9).
към текста >>
Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие
на
чувствеността, понеже безделието ражда лоши
мисли
, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната
на
веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено.
Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените. Дебарол е казал много право: „Любовта е душа на живота, когато пък чувствеността е смърт на душата“. Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика. Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие.
Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие
на
чувствеността, понеже безделието ражда лоши
мисли
, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната
на
веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено.
Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения. Ако венериното пръстенче, макар и рядко да се среща, е двойно или тройно, то това издава наклонност към най-краен и неестествен разврат. Ако при това в някоя женска ръка се срещне и твърде развит лунен хълм, то това показва въображение, което иде в помощ на преобладаващата чувствена наклонност.
към текста >>
Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи
на
мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството
на
ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да
мислим
за характера
на
въпросната жена.
Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът. Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва.
Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи
на
мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството
на
ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да
мислим
за характера
на
въпросната жена.
Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят. Този зеленикав цвят трябва въобще добре да се наблюдава като знак, който важи не само за ръцете, но и за лицето. Срещне ли се дама, която е бледа — с „особен“ оттенък, който твърде често мени цвета си и получава, при най-малките душевни вълнения, един сивозеленикав цвят, то това може винаги да се вземе за знак на една твърде гневлива личност, и то не такава с открит гняв, защото тя би станала червена като божур, но такава, която предъвква в себе си гневът, без да прости на причинителя, влачи го дълго в себе си и чака удобен момент да си отмъсти. И тук пак палмистрията ни дава няколко много добри знаци за ръката, на която ще познаем порочния гняв, а то е, когато жизнената линия на една гневлива жена е широка, вдлъбната и червена. Там, където се срещнат тези три случаи за жизнената линия, можем с сигурност да заключим, че гневът отива по някой път до бруталност и затова е по-добре, лица с такава жизнена линия съвсем да се избягват или пък да не им се дава ни най малкия повод за възбуждение.
към текста >>
пръстена ми бе отнет
на
сила и
на
следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да
мисли
, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена
на
един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил.
Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил.
пръстена ми бе отнет
на
сила и
на
следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да
мисли
, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена
на
един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил.
„Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
към текста >>
„Навярно ще си
помислите
, че тази кесия злато ми принесе полза?
„Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
„Навярно ще си
помислите
, че тази кесия злато ми принесе полза?
Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна.
към текста >>
„Първото нещо, за което
помислих
след като дойдох
на
себе си, бе кесията ми с жълтици.
— Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера.
„Първото нещо, за което
помислих
след като дойдох
на
себе си, бе кесията ми с жълтици.
Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица. Не се съмнявах, че бях обран от войниците, с които бях пил шербет, и бях уверен, че някой от тях трябва да е бил буден, когато броях парите си, понеже, като не бях поверил никому тайната за богатството си, те не биха могли да подозират, че притежавам нещо, тъй като откакто бях почнал да дружа с тях, аз се бях представял, че съм в голяма нужда. „Напразно се отнесох до началството за помощ. Войниците заявяваха, че са невинни. Никакво положително доказателство против тях не можеше да се представи и аз си навлекох само присмехите и ненавистта им.
към текста >>
„Куршумът бе изваден от
тялото
ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно.
До като казвах това, един приятел, който бе съвършено трезвен, ме улови за ръката и се опита да ме извлече от мястото, в което се намирах, „Не виждаш ли, каза той, че тия войници стрелят на нишан? Аз забелязах, че един от тях точно сега внимателно се прицелва на твоята чалма и виж, че той сега отново си пълни пушката“. Изглежда, че моята зла съдба ме непрестанно следва. Като видях закрилника си, аз се сборичках с него, повтаряйки: „Аз не съм нещастник, за какъвто ме смяташ, аз не съм Мурад Нещастникът“. Той се откъсна от мене и избяга от грозящата и него опасност, а след неколко секунди аз паднах безчувствен на пясъка.
„Куршумът бе изваден от
тялото
ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно.
Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход. След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали.
към текста >>
От
тялото
тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от год. II, кн. 8-- 9). Значение на 12-те къщи в хороскопа Тук искаме да определим по възможност по-обстойно, какво застъпва всяка къща (дом) в хороскопа. 1 - вата къща дава: външния изглед и характера, изобщо взето.
От
тялото
тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние.
Изобщо: личността и борбата за съществувание, следователно — действията на родения. 2 - ра къща означава финансовите отношения, движимия имот, покоя и свободата. Тя има влияние върху нашите чувства и емоции. 3 - та къща — братя и сестри, роднини, съседи, възпитанието, къси пътешествия, наука, съчинения, писма, способност. Има силно отношение към интелекта и нервната система.
към текста >>
6 - та къща — къща
на
болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за
тялото
.
Окръжаващите ни в края на нашия живот. Недвижим имот Означава тоже бащата и нашето отношение към него. Окултна къща, която стои в връзка с физическата смърт и живот. 5 - та къща има връзка с удоволствията, любов, радости, спекулации, игра, деца. Тя е срещуположна на 11 та къща и, тъй да се рече, е изпълнение на същата (надежди и желания).
6 - та къща — къща
на
болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за
тялото
.
Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
към текста >>
Знакът
на
върха и аспектите например
на
планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина
на
смъртта
на
физическото
тяло
.
6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства.
Знакът
на
върха и аспектите например
на
планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина
на
смъртта
на
физическото
тяло
.
Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения.
към текста >>
Тук давам
на
късо значението
на
къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото
тяло
- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид
на
родения.
Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща.
Тук давам
на
късо значението
на
къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото
тяло
- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид
на
родения.
2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници.
към текста >>
на
10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно,
на
тялото
и темперамента.
Границите за връх (на къща) с късо изгряващ знак (за Германия и всички страни с северна ширина) са 5°, а за връх с бавно изгряващ знак са 8°. За страни с южна ширина това е обратно, понеже късо изгряващите знаци са бавно изгряващи там и обратно. Следователно, една планета, която се намира напр. на 5° или 7° от върха на 6-та къща (в зависимост от знака на върха) ще бъде разглеждана като стояща в 6-та къща по отношение нейното влияние. За асцендента може най малко 12° да се вземе, следователно, планета, която се намира в 12-та къща и е напр.
на
10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно,
на
тялото
и темперамента.
Колкото по-близо до върха, толкова по-силно е въздействието, което една планета упражнява в съответната къща. Планетите Върху или до върха на главните (ъглови) къщи указват най- силно влияние — през целия живот. (Следва). Хороскопите на г. г. Р. Поанкаре и Ф.
към текста >>
Земята се увива като пергамент, боговете и хората, световете и слънцата, всичко заспива — няма вече никакви
мисли
във великия дух.
Той заключава с декларацията, че цялата вселена е развитие на еднородното в разнородно, с връщане към еднородното, и очертава тия респективни периоди — „алтернативни епохи на еволюция и разрушение“, като разкрива така една окултна истина, един откъслек от окултната наука. Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и бездействие се следват от единия до другия край на природата. Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине. Когато дойде нощта на Брама, вселената чувства постепенно да се забавят и да отслабват пулсациите на живота й; една след друга планетите стават невидими; звездите угасват една след друга и самите слънца потъмняват.
Земята се увива като пергамент, боговете и хората, световете и слънцата, всичко заспива — няма вече никакви
мисли
във великия дух.
Всичко е мълчание, покой, тъмнина. Реакцията е последвала действието, дневния труд, извършен от Цялото и от Висшите Части, космичната нощ е настъпила. Тази почивателна нощ трае през Еоните, обгръщайки хиляди и хиляди години, а после идва творението. Една лека пулсация се проявява във великото съзнание и малки зародиши почват да се зараждат във вселената. Такова е, един вид, зрелището, което би могла да представлява една обширна зала, потънала в тъмнина, и в центъра на която би светнал един мъждеещ пламък, единствена светла точка в цялата нощ; и ето че се ражда още един пламък, после друг, и още един, мрачната атмосфера почва да се разрежда и скоро цялата зала се осветлява, тъмнината става светлина, несъществуващото се осъществява и така започва движението.
към текста >>
Божественият дух
мисли
в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата
на
плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период.
Едно слънце съдейства за съществуването, после още едно и още едно, докато цялата вселена стане отново активна. Жизнената сила, излъчвана от тия същества, туря в движение планетните духове, които също така извършват своята работа, и световете отново се появяват в пространството. Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия.
Божественият дух
мисли
в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата
на
плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период.
Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител. Бог мисли и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях. Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден.
към текста >>
Бог
мисли
и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях.
Човешките духове, спящи през дългата нощ на Брама, се пробуждат от същата жизнена сила и приемат отново еволюционния си дневен труд, и така се зазорява новия космичен ден. Пробудената божественост е изработила плана на дневната работа. Космичните дни са приблизително подобни един на друг, както и човешките години, но все пак всеки нов космичен ден е по-висш от своя предшественик, всеки нов период на еволюцията е един напредък спрямо предшестващия. Божественият дух мисли в себе си за новопоявилия се ден и така създава скицата на плана, в който всички неща ще еволюират през тоя период. Тогава най-важните центрове на съзнанието се отделят от начертания план от божествеността, за да изпълнят идеята на Великия Строител.
Бог
мисли
и посредническите творци правят да се раждат физическите светове според божествената мисъл, която е видима за тях.
Бог пожелава, и неговата воля разделя материята на две части, едната целна, а другата разделна, и силата и материята се оживяват от съзнанието. Тогава, големите центрове на съзнанието управляват тази сила и тази материя в различните родилки (матрици), приготвени от Бога; слънцата проектират своята светлина и световете са готови за еволюцията на хората и животните. Плановете, направени от божествеността при изгряването на всеки космичен ден, наречени от хората „природни закони“, са пътищата, избрани от Бога, за да се прояви специално през тоя космичен ден. Тия планове излизат от върховния център и се излъчват чрез всяка и във всяка от неговите части. Законът, който управлява видимата страна на живота, е същият, който действа и в невидимата му страна; ако вие констатирате, че един закон действа във физическата област, знайте, че той действа също и в метафизическата област.
към текста >>
Тогава те проектират
мислите
си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността
на
вибрациите си и огромната бързина
на
обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми.
Тия потици, които образуват една вселена, постоянстват и се проявяват във всемирни закони. Когато върховното съзнание се превъплъти за един нов космичен ден, ние знаем, че законът за прераждането ще се приложи в най-низшите части на вселената. Това е космичен закон, закон на природата. Ние констатираме неговата очевидност, когато изучваме планетите. Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица).
Тогава те проектират
мислите
си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността
на
вибрациите си и огромната бързина
на
обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми.
Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват.
към текста >>
При това новото
тяло
на
жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма
на
поповата лъжичка.
В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние.
При това новото
тяло
на
жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма
на
поповата лъжичка.
А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ?
към текста >>
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно
тяло
се преобразува изцяло, според мярката
на
разрушението
на
друго
тяло
.
Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество.
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно
тяло
се преобразува изцяло, според мярката
на
разрушението
на
друго
тяло
.
С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
към текста >>
Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото
тяло
претърпява пълна промяна2).
И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда.
Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото
тяло
претърпява пълна промяна2).
Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си.
към текста >>
В съгласие с интензивността
на
неговите трептения и според повдигането
на
мислите
му,
тялото
притегля в себе си съответните атоми.
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми?
В съгласие с интензивността
на
неговите трептения и според повдигането
на
мислите
му,
тялото
притегля в себе си съответните атоми.
Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости.
към текста >>
Ако е притеглило вече едно физическо
тяло
, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми.
Ако е притеглило вече едно физическо
тяло
, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
към текста >>
Когато говорим за промяната
на
човешкото
тяло
или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим
на
един въпрос, който се полага пред умовете
на
някой от нас.
Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости.
Когато говорим за промяната
на
човешкото
тяло
или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим
на
един въпрос, който се полага пред умовете
на
някой от нас.
Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството.
към текста >>
Какво става с човека в промеждутъка
на
тия промени
на
тялото
или въплъщения?
Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
Какво става с човека в промеждутъка
на
тия промени
на
тялото
или въплъщения?
Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове.
към текста >>
Понеже
мислите
на
човека са причина
на
неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията
на
неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята.
В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят.
Понеже
мислите
на
човека са причина
на
неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията
на
неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята.
То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж.
към текста >>
на
паметта
на
баща си, като е описал подробностите
на
неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети
на
покойния в разните му възрасти и с една рисунка
на
тялото
му
на
смъртното легло.
други, той бе от своя страна учител на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали. Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г.
на
паметта
на
баща си, като е описал подробностите
на
неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети
на
покойния в разните му възрасти и с една рисунка
на
тялото
му
на
смъртното легло.
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г.
към текста >>
След така оказаната почит към апостола
на
научната истина по психиз- ма,
тялото
му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато
на
прах).
И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др.
След така оказаната почит към апостола
на
научната истина по психиз- ма,
тялото
му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато
на
прах).
Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция.
към текста >>
Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „
Тялото
, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах).
Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „
Тялото
, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не съществува и душа, независима от
тялото
.
Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува.
Не съществува и душа, независима от
тялото
.
Истинският окултист е най-трезвеният човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател, но в особен смисъл на думата. Той е мечтател в такъв смисъл на думата, че работи за новата култура, но не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично сливане на тези две течения.
към текста >>
Това е
мислителната
сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата
на
духа.
По тази причина спиритуализмът на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Той ще се отличава от последния и в следното: материалистичната култура ще изчезне, но няма да изчезне безследно; тя не е дошла напразно. Тя е имала своя мисия. Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура. А кои са тези плодове?
Това е
мислителната
сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата
на
духа.
В същност всичко това, с изключение на мислителната сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш. То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма. Но човечеството, за да може да развие тези качества в себе си, трябваше да мине през материалистичната култура. Инак щеше да бъде неспособно да ги прояви.
към текста >>
В същност всичко това, с изключение
на
мислителната
сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш.
Той ще се отличава от последния и в следното: материалистичната култура ще изчезне, но няма да изчезне безследно; тя не е дошла напразно. Тя е имала своя мисия. Плодовете й ще бъдат предадени в наследство на бъдещата култура. А кои са тези плодове? Това е мислителната сила, самосъзнанието, силната индивидуалност, свободата на духа.
В същност всичко това, с изключение
на
мислителната
сила, не е проявено още в чистата си форма, но в зародиш.
То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма. Но човечеството, за да може да развие тези качества в себе си, трябваше да мине през материалистичната култура. Инак щеше да бъде неспособно да ги прояви. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък.
към текста >>
Тези лекции съдържат твърде плодотворни
мисли
за терапията.
Като друг добър пример, как окултизмът е практически приложим в живота, е окултната медицина. В Германия, Швейцария и пр. лекари, интересуващи се от окултната медицина, са основали окултно-просвети- телен лекарски съюз. Те са все доктори по медицината, значи, хора на науката, а не дилетанти. Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер е изложил в „Гьотеанум“ в 1920 и 1921 година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиология, патология и терапия от окултно гледище.
Тези лекции съдържат твърде плодотворни
мисли
за терапията.
Даденото в тези лекции беше проверено в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, открит на 15 август 1921 г. В позива, издаден от лекарите, които работят в този институт, се казва между другото: „Всяка мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят. към познанието на човека Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Клинико-терапевтическият институт в Щутгарт уреди медицинска седмица от 22 до 28 октомври 1922 година, в която са присъствали около 70 лекари и студенти-медици.
към текста >>
безсилни да отидат по-нататък и да изследват конкретно това духовно, което се намира зад физичното
тяло
на
детето.
Не по-малко грешат спрямо детето и така наречените педагози от групата на абстрактните идеалисти или спиритуалисти. Окултизмът е съвсем далеч и от тяхната група. И те се намират в пълно невежество спрямо детската природа, както и материалистите. Те наистина признават, че душата и духът не могат да се сведат към материални процеси, те признават че в детето има нещо самостоятелно духовно, което не може да се обясни чрез физични процеси, обаче, там и спира техният спиритуализъм. Те са.
безсилни да отидат по-нататък и да изследват конкретно това духовно, което се намира зад физичното
тяло
на
детето.
В художествено-педагогическата седмица в Щутгарт през март т. г. Д-р Щайнер е казал, че не е достатъчно да говорим за духа, за душата на детето: защото ние можем да говорим за тях и пак да вървим по старите пътища, ако не изследваме конкретно и непосредствено човешката душа и дух. В в. „Антропософия“, год. II, брой 33, от 15. II.
към текста >>
Както се вижда от педагогическите съчинения
на
Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното
тяло
, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна.
Както се вижда от педагогическите съчинения
на
Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното
тяло
, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа.
към текста >>
Нещо повече: без духовно познание, без познание
на
невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му
тяло
.
Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание.
Нещо повече: без духовно познание, без познание
на
невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му
тяло
.
Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика?
към текста >>
Ако външната свобода искаме да се
осмисли
, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност
на
човешкия дух.
Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание.
Ако външната свобода искаме да се
осмисли
, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност
на
човешкия дух.
Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека.
към текста >>
Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и
тялото
на
детето.
Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей. Той, когато представи Д-р Щайнера на събранието при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот. Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози.
Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и
тялото
на
детето.
Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед.
към текста >>
Нека дам един пример: при характеристика
на
меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в
тялото
на
това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти.
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното.
Нека дам един пример: при характеристика
на
меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в
тялото
на
това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти.
Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед. Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието.
към текста >>
Видимото физично
тяло
на
детето не е целия човек, то е само част от неговото естество.
Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми.
Видимото физично
тяло
на
детето не е целия човек, то е само част от неговото естество.
Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание?
към текста >>
Мактавиш, главен секретар
на
дружеството за свободно възпитание, говори в събота
на
тема: „Неколко
мисли
върху трудовата проблема".
„The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год. за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския колеж на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос. По-рано той говори по педагогически въпроси. Социалният въпрос беше оставен към края на конференцията.
Мактавиш, главен секретар
на
дружеството за свободно възпитание, говори в събота
на
тема: „Неколко
мисли
върху трудовата проблема".
Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден. У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси. В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките.
към текста >>
Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник
на
човешкото
тяло
.
Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид. След като свършил с отличие средното си образование, изучил медицината и е постъпил като лекар в известната парижка болница La Charite, под дирекцията на знаменития Д-р Люийз. Още тогава той се предал, с усърдието на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма. По онова време, както повечето лекари, така и той е вярвал само в материята. За него, тя е била начало и край на всичко.
Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник
на
човешкото
тяло
.
Бъдещият горещ спиритуалист смятал още, че животът е само една вечна промяна на материята или на молекулярните състояния. Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли. „Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки! “ И Папюс се задълбочавал в мислите си.
към текста >>
Клетката е била принципа
на
всичко живо и
на
всичко, което
мисли
.
Още тогава той се предал, с усърдието на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма. По онова време, както повечето лекари, така и той е вярвал само в материята. За него, тя е била начало и край на всичко. Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло. Бъдещият горещ спиритуалист смятал още, че животът е само една вечна промяна на материята или на молекулярните състояния.
Клетката е била принципа
на
всичко живо и
на
всичко, което
мисли
.
„Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки! “ И Папюс се задълбочавал в мислите си. Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш?
към текста >>
“ И Папюс се задълбочавал в
мислите
си.
Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло. Бъдещият горещ спиритуалист смятал още, че животът е само една вечна промяна на материята или на молекулярните състояния. Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли. „Pulvis es, - „прах си и ще се върнеш в праха“, си казвал Папюс, и написал първото си съчинение Хипотезите (1884 г.). Но ако умът му, воден тогава само от материалистичната вяра, имал своите капризи, неговото съзнание му викало: „Внимавай, ти се мамиш, правиш погрешки!
“ И Папюс се задълбочавал в
мислите
си.
Случаите на излекувания чрез хипнотизма повдигнали в душата му многобройни теми за спасителни размишления. А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“.
към текста >>
До последната европейска война Папюс при поставяне
на
диагнозата изследвал предварително астралното
тяло
на
болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи.
От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука.
До последната европейска война Папюс при поставяне
на
диагнозата изследвал предварително астралното
тяло
на
болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи.
Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“. И тоя лионски „чудотворец“ посветил Папюса в мистериите на невидимия свят. След малко той го въвел и в руския дворец2).Бившият французски посланик при тоя дворец, Палеолог, описа в своите спомени, печатани в Revue des deux mondes, 15 mars 1922., сцената, която Папюс представил пред пок.
към текста >>
“ След тия изявления
на
призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се
замислили
, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция.
Папюс е предизвикал появяването на духа на покойния цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци. Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край!
“ След тия изявления
на
призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се
замислили
, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция.
Силата на неговата клетва ще престане, щом той напусне физическото поле. И наистина, Папюс извършил клетвения обред, но щом той замина в другия свят, на 25 октомври 1916 год., революцията в Русия събра силите си и наскоро след туй избухна“. Единството на религиите. И наистина, Папюс заплати с живота си некромантическия си опит, внушен му от неговия учител Филипа... Както се знае, при също такава черно-магическа операция е бил унищожен и известният французки маг Станислав де Гуайта3), чиято душа по настоящем се намира в една известна сфера... Същият Гуайта увлякъл Папюса в своя кабалистически орден. Папюс получи и висока масонска степен, а в съюза на мартинистите, основан от Мартинез де Паскуали, той е бил избран за председател на върховния съвет.
към текста >>
Всред една наука, която самото естество
на
изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците
на
материята, такива каквито
мислим
да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят.
Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля.
Всред една наука, която самото естество
на
изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците
на
материята, такива каквито
мислим
да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят.
Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края.
към текста >>
Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването
на
тялото
му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят.
Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването
на
тялото
му.
Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>
Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота
на
живото
тяло
, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало.
Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота
на
живото
тяло
, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък. Душата или духът е една секреция на мозъчната маса; щом мозъкът стане мъртъв, мисълта се спира и нищо не остава. На това важно възражение, на тази неопровержима наглед констатация, —защото ежедневната опитност на смъртта я подкрепя непрестанно, — до сега не е противопоставен нито един истински сериозен аргумент: всички са бивали тъй страшно разбивани, че не се решават вече да й се противопоставят. Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод.
към текста >>
Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането
на
нашия мозък, природата
мисли
по-добре отколкото по- рано.
вън от нея, всякъде и никъде, както си е и до днес. Вие можете да ни забележите, че всичко това се е формирало малко по малко, с една безкрайна бавност и непрекъснато опитване. Това е така, но не е времето, което решава въпроса в случая. Очевидно е, прочее, — освен ако вие не допуснете, че явлението, следствието, предхожда причината — че е имало някъде, неизвестно де, една интелигентност, която е вече функционирала без видими органи и местоположение. Това ни показва също, че органите, които ние вярваме, че са необходими, за да се получи една мисъл, не са друго освен продукт на една предсъществуваща мисъл, следствие на една първична духовна причина. V.
Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането
на
нашия мозък, природата
мисли
по-добре отколкото по- рано.
Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли.
към текста >>
Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението
на
своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да
мисли
.
Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането на нашия мозък, природата мисли по-добре отколкото по- рано. Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него.
Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението
на
своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да
мисли
.
Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една.
към текста >>
При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да
мисли
и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим.
В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища.
При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да
мисли
и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим.
Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една. в друга, металически кутии. В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла.
към текста >>
Мислите
ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата?
Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
Мислите
ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата?
Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима?
към текста >>
Напротив, може със сигурност почти да се
мисли
, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме.
Напротив, може със сигурност почти да се
мисли
, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин.
Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка.
към текста >>
Прадедът
мисли
посредством нашия мозък, ще кажете.
Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него.
Прадедът
мисли
посредством нашия мозък, ще кажете.
Това е може би така. Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и мисли, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX. Твърде скоро ще видим ясно, че мисълта може да съществува и в действителност съществува на всякъде без мозъка, че тя, вероятно, е предшествала материята и че има наистина едно, независимо от него, съществуване. Ще отбележа само мимоходом едно възражение, което материалистите правят: „ако мисълта е независима от материята, то защо тя престава да се проявява или действа непълно, когато мозъка е повреден? “ Това възражение, което при туй не зачеква извора на мисълта, а само състоянието на нейния проводник или нейния сгъстител, губи част от своята ценност, ако му се противопоставят много констатирани случаи, които доказват тъкмо противното.
към текста >>
Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и
мисли
, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX.
Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него. Прадедът мисли посредством нашия мозък, ще кажете. Това е може би така.
Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и
мисли
, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX.
Твърде скоро ще видим ясно, че мисълта може да съществува и в действителност съществува на всякъде без мозъка, че тя, вероятно, е предшествала материята и че има наистина едно, независимо от него, съществуване. Ще отбележа само мимоходом едно възражение, което материалистите правят: „ако мисълта е независима от материята, то защо тя престава да се проявява или действа непълно, когато мозъка е повреден? “ Това възражение, което при туй не зачеква извора на мисълта, а само състоянието на нейния проводник или нейния сгъстител, губи част от своята ценност, ако му се противопоставят много констатирани случаи, които доказват тъкмо противното. Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4).
към текста >>
Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното
тяло
или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение
на
нашето физическо
тяло
.
Бих могъл, само ако има достатъчно време, да ви представя един списък на случаи, установени в медицината, където мисълта е продължавала да работи нормално, въпреки това, че почти целият мозък е станал на каша или гнойник. На ония, които интересува този въпрос, препоръчвам специалните съчинения, а особено научният труд на д-р Geley: „De l‘Inconscient au Consient“4). Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли.
Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното
тяло
или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение
на
нашето физическо
тяло
.
Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло.
към текста >>
— Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо
тяло
.
Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното.
— Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо
тяло
.
Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание.
към текста >>
Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си
мислим
, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите
мисли
на
нашия живот.
Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието. Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една случайност — при болест например — един лъч на съзнание. Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло.
Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си
мислим
, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите
мисли
на
нашия живот.
Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание. Но тук, понеже контролът е мъчен, всичко не е точно установено и аз не ще ви отвлека от сигурната почва на приетите и безспорни факти. XI.
към текста >>
Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно
тяло
— астрално
тяло
— божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието
на
която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления
на
нашия живот. XIII.
То надвишава, прочее, извънредно много във времето нашето малко съзнателно „аз“, което живее само върху малкото местенце на сегашното. То го превишава също тъй ужасно много и в пространството. През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки.
Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно
тяло
— астрално
тяло
— божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието
на
която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления
на
нашия живот. XIII.
Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т. н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“.
към текста >>
Той го е
на
- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ
на
всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница
на
нашия анализ
на
човека, точката, в която границата между духа и
тялото
изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност
на
човека е „одът“.
Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома.
Той го е
на
- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ
на
всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница
на
нашия анализ
на
човека, точката, в която границата между духа и
тялото
изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност
на
човека е „одът“.
Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания.
към текста >>
След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата
на
тия вълни варира според чувствата, състоянието
на
душата или здравето
на
тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна
на
тялото
и жълточервени от лявата страна.
Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания.
След много опити, дето всичките възможности за взаимно, съзнателно или не, внушение бяха грижливо отстранени, той установил, че амплитудата и силата
на
тия вълни варира според чувствата, състоянието
на
душата или здравето
на
тия, които ги излъчват, че т са всякога синкави от дясната страна
на
тялото
и жълточервени от лявата страна.
Той констатира още, че подобни потоци излъчват не само хората, животните и растенията, но даже и минералите. Той сполучил да фотографира ода, излъчван от кварцови кристали, от хора, од, излъчван при химическите операции, от металически аморфни маси, од, получаван при шума или търкането; с една дума, той е показал, че магнетизмът или одът съществува в целата природа, това, което по-рано твърдяха окултистите от всички страни и времена6). XIV. Ето, прочее, опитно доказано съществуването на това универсално излъчване. Въпросът е сега да се опитът неговите свойства и ефекти. Ще се огранича с неколко съществени черти.
към текста >>
Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта
на
която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение
на
тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира
тялото
ни. XV.
Тези излъчвания се съединяват в светла колона е центъра на масата и колкото тя е по-светла, толкова масата по-вече се движи. Когато тя угасне, масата става неподвижна. Същото се отнася и до преместване на предмети, без да се допира някой до тях, донасяния на такива, левитацията, достатъчно установена и доказана днес, за да има нужда да се демонстрира специално. Сигурно е, че флуидът, който може да раздвижи едно махало в затворен от всякъде стъклен съд, както е способен да подигне и една маса, тежаща повече от сто килограма, притежава една сила по- някога огромна, независима от нашите мускули, която може да се отдаде на нашите нерви, на нашата душа или на всичко, което поискаме, но във всеки случай на нещо, което е чисто и просто духовно. От друга страна, почти сигурно е, макар че тук опитните доказателства са по-малко и по-мъчни, по причина на редкостта на подобни хора, че това е същия флуид „од“, с който си служат при материализациите, особено тези, които са ставали със знаменитата Еузапия Паладино7) и в тия много по-добре и грижливо контролирани, с медиума на мадам Бисон.
Извличаната, вероятно, или от медиума или от присъстващите, пластична субстанция, с помощта
на
която се формират и организират осезаеми тела, които се раждат и изчезват в продължение
на
тия манифестации, ни изясняват твърде особения начин, чрез който мисълта, духът или творческия флуид действа върху материята, сгъстява я, моделира я и отнася от нея, когато работи да формира
тялото
ни. XV.
Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет. Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид.
към текста >>
Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето
тяло
, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията
на
нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин.
Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката.
Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето
тяло
, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията
на
нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин.
Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания. Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго.
към текста >>
Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно
тяло
и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята
на
магнетизатора и чувствителността
на
магнетизирания.
В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин.
Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно
тяло
и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята
на
магнетизатора и чувствителността
на
магнетизирания.
Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето тяло, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта на една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането на нашето тяло? В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас.
към текста >>
Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето
тяло
, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта
на
една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането
на
нашето
тяло
?
Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания.
Не е ли време да се запитаме, ако в това отношение, бидейки отделен и независим от нашето
тяло
, ако е неунищожим и съществуващ, например, даже в пепелта
на
една изгоряла книга, която го съдържа само в една минимална доза, дали този жизнен принцип няма да надживее и разлагането
на
нашето
тяло
?
В отговор на тоя въпрос ние имаме, освен логиката, твърде поразителни опити на учените общества, които са се посветили на тия издирвания, проучили най-грижливо особено пет-шестстотин проявявания на умрели, контролирани от Society for Psychical Research. Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би задгробни одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко. XVII. След смъртта на родоначалниците на одическата школа — Райхенбах, du Prel и de Rochas, това изучване биде донякъде занемарено и напразно, бихме рекли ние, защото то е далеч още да бъде свършено, но и в метапсихизма има своите моди, както и във всичко друго. „Society for Psychical Rеsеarсh“, особено през последните години, се занимаваше почти изключително с въпроса за Писанията, и неговата анкета, ако не даде резултати абсолютно решителни, позволи поне да се подозира все по-сериозно и по сериозно присъствието около нас на духовни същества, невидими и интелигентни, безтелесни или други, които се забавляват, бихме казали, да ни доказват, че те си играят с времето и пространството, преследвайки някоя цел, която е още загадъчна за нас. Зная добре, че могат да припишат тия необикновени сношения на непознатите свойства на подсъзнанието, но тая хипотеза става от ден на ден по ненадеждна и не ще е може - би твърде далеч деня, когато ние ще бъдем заставени най-после да допуснем съществуването на тия безтелесници, „двойници“, тия „блуждаещи души, тези „елементали“, „Dhyan — Choansi“, „деви“, „космически духове“, в съществуването на които окултистите на миналите времена никога не са се съмнявали.
към текста >>
Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от
тялото
, раздвояването
на
човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума.
Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk.
Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от
тялото
, раздвояването
на
човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума.
От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът.
към текста >>
От
тялото
на
последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума
на
мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума
на
Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума.
От
тялото
на
последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума
на
мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума
на
Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата.
към текста >>
Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно
на
тая, с която се олекчава
тялото
на
медиума.
Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална.
Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно
на
тая, с която се олекчава
тялото
на
медиума.
Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм.
към текста >>
В края
на
сеанса, тя се поглъща отново в
тялото
, без да остави следи, при което
тялото
веднага добива първичната си тежест.
Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия.
В края
на
сеанса, тя се поглъща отново в
тялото
, без да остави следи, при което
тялото
веднага добива първичната си тежест.
В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът. Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията.
към текста >>
В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от
тялото
на
медиума под формата
на
едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена
на
някое разстояние от стола,
на
който седи медиумът.
Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест.
В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от
тялото
на
медиума под формата
на
едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена
на
някое разстояние от стола,
на
който седи медиумът.
Ако масата е твърде тежка, за да бъде вдигната направо, в края на тая ръка, така да се каже, стъблото или психическия лост се извива, опира се в една точка на земята и се повдига наново, за да вдигне масата. Когато тоя невидим лост се опира върху медиума, тежестта на последния се увеличава с тежестта на вдигнатия предмет, но когато намира точка на опора върху земята, обикновено тежестта на медиума е намалена с част от тежината, легнала върху тая точка, Това явление на вдигане (левитация) беше прекрасно известно и преди изследванията на Кравфорда, но с откриването на невидимия лост, по някога осезаем при бутане и даже можещ да бъде фотографиран, той първи разкри целия му материален и психически механизъм. Между другото, в своите безчислени опити, той констатирал, че всичко се случва тъкмо като че ли невидимите души присъстват при това, сътрудничат и често изцяло дирижират. Сношаващ се с тях посредством чукане, той е забелязал, че тези тайнствени дейци показват, че не разбират добре научния интерес на явленията. Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами.
към текста >>
Често съм се учудвала, защо толкова малко са
мислили
и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти.
Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение. Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С.
Често съм се учудвала, защо толкова малко са
мислили
и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти.
Римокатолическата (а и източно-православната, б. пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици. За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители?
към текста >>
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат
на
тях в светлината
на
прелестни, но поетични
измислици
.
По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти. Римокатолическата (а и източно-православната, б.
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат
на
тях в светлината
на
прелестни, но поетични
измислици
.
За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът!
към текста >>
Ако тези поетични идеи се дадат
на
света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си
помисли
: какви крайно чудновати идеи има този автор!
Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът! “ б. пр.).
Ако тези поетични идеи се дадат
на
света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си
помисли
: какви крайно чудновати идеи има този автор!
„Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка.
към текста >>
Нейният „Азраил“, ангелът
на
смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне
на
другия бряг, и благодарение
на
отслабването й от бързото разлагане
на
тялото
, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата
на
плътта.
Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня. При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал. Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“.
Нейният „Азраил“, ангелът
на
смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне
на
другия бряг, и благодарение
на
отслабването й от бързото разлагане
на
тялото
, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата
на
плътта.
Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения.
към текста >>
Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил
на
моята свобода в
мисли
или действия.
Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“. Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях. Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“).
Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил
на
моята свобода в
мисли
или действия.
Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда. Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства.
към текста >>
Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо
тяло
, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях. Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия.
Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо
тяло
, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
Преди няколко време открих известна магнетична сила на върха на пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по тялото и нервно главоболие. И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото.
към текста >>
Преди няколко време открих известна магнетична сила
на
върха
на
пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по
тялото
и нервно главоболие.
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
Преди няколко време открих известна магнетична сила
на
върха
на
пръстите от ръцете си, да разпръсвам веднага, като с магически жезъл, болки по
тялото
и нервно главоболие.
И в тази работа също така моят ангел хранител е винаги готов да ми помага, като излива през главата и ръката ми своя прекрасен чист магнетизъм. Ако болният е чувствителен (сензитивен) и от явно висок тип ефектите са достойни за отбелязване, понеже тогава моят ангел хранител може да влее в него по-силен магнетизъм, но ако пациентът е от по-долен, по-земен тип, той — ангелът — трябва да употребява по-голямо старание, за да не повреди по-грубата астрална материя със своите много бързи трептения. Един случай, който моят ангел хранител излекува чрез мене, бе случаят с една жена от много развит чувствителен тип, която бе страдала твърде много от мъчително главоболие и напразно бе опитвала всички обикновени лекарства. Само този магнетизъм изглеждаше да й дава едно, макар и, слабо, облекчение в началото. Тя бе подлагана на лечение през ден в продължение на половин час.
към текста >>
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня
на
някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си
помисли
.
изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня
на
някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си
помисли
.
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови.
към текста >>
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока
на
нашите
мисли
.
Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли.
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока
на
нашите
мисли
.
Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически.
към текста >>
Много често, когато съм запитвала за истинското значение
на
някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане
на
идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от
тялото
си, но не с вашия физически мозък“.
Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари.
Много често, когато съм запитвала за истинското значение
на
някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане
на
идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от
тялото
си, но не с вашия физически мозък“.
Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“.
към текста >>
Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази
тялото
си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели.
Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз.
Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази
тялото
си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели.
Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен.
към текста >>
Голема грешка е да се съблече едно
тяло
, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник.
А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели.
Голема грешка е да се съблече едно
тяло
, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник.
Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите.
към текста >>
Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите
мисли
.
Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник.
Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите
мисли
.
Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му.
към текста >>
Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството
на
мислите
ни и
на
чувстванията ни.
За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз. Окултистите мислят, че е полезно за една душа да запази тялото си колкото е възможно по-дълго време или, с други думи, да продължи всяко от своите въплъщения до най-крайните предели. Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли.
Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството
на
мислите
ни и
на
чувстванията ни.
Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло.
към текста >>
Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите
мисли
идват при вас и която ми предава вашите.
Голема грешка е да се съблече едно тяло, преди да е то достатъчно остаряло и уморено, за да не може вече да служи като проводник. Във всеки момент от живота ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен.
Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите
мисли
идват при вас и която ми предава вашите.
Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини.
към текста >>
Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното
на
своите
мисли
между съществата или нещата за добро или за зло.
Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му.
Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното
на
своите
мисли
между съществата или нещата за добро или за зло.
Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия.
към текста >>
Ненавистните
мисли
, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас.
Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло.
Ненавистните
мисли
, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас.
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда.
към текста >>
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване
на
мислите
ви, тя ви свързва с предмета
на
вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица.
Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас.
След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване
на
мислите
ви, тя ви свързва с предмета
на
вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица.
Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута.
към текста >>
После и великият закон
на
равновесието, законът
на
правдата, който постоянно туряме в действие с нашите
мисли
, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта
на
нашето свободно решение под известни условия.
Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи.
После и великият закон
на
равновесието, законът
на
правдата, който постоянно туряме в действие с нашите
мисли
, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта
на
нашето свободно решение под известни условия.
Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява.
към текста >>
Единствено несправедливите
мисли
на
човека го докарват да отрича съществуването
на
закона за абсолютната правда.
Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия.
Единствено несправедливите
мисли
на
човека го докарват да отрича съществуването
на
закона за абсолютната правда.
Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея?
към текста >>
Общият характер
на
мислите
на
един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални
мисли
му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди.
Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им.
Общият характер
на
мислите
на
един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални
мисли
му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди.
Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване.
към текста >>
Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени
мисли
са го довели при точката
на
неговото тръгване.
Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони.
Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени
мисли
са го довели при точката
на
неговото тръгване.
Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера.
към текста >>
Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера
на
своите
мисли
.
Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители.
Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера
на
своите
мисли
.
То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си.
към текста >>
Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата
на
техните
мисли
; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища
на
живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате.
Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера.
Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата
на
техните
мисли
; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища
на
живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате.
Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си.
към текста >>
Човек не само определя своето рождение и качеството
на
тялото
, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това
тяло
във всеки момент
на
живота си.
Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате.
Човек не само определя своето рождение и качеството
на
тялото
, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това
тяло
във всеки момент
на
живота си.
Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си.
към текста >>
Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който
мисли
само за външната страна
на
живота, умира и се връща
на
земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката
на
неговия дух.
То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си.
Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който
мисли
само за външната страна
на
живота, умира и се връща
на
земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката
на
неговия дух.
Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление.
към текста >>
Той взема вида
на
онова
тяло
, което най-добре го изразява.
Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух.
Той взема вида
на
онова
тяло
, което най-добре го изразява.
Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика.
към текста >>
Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като
тялото
му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го.
Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява.
Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като
тялото
му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици.
към текста >>
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното
на
деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно
тялото
си и средата си, като изменя
мислите
си.
Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното
на
деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно
тялото
си и средата си, като изменя
мислите
си.
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
към текста >>
Той има свободата да
мисли
, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление.
Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си.
Той има свободата да
мисли
, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление.
Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система.
към текста >>
Следователно, всека от
мислите
на
човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици.
Следователно, всека от
мислите
на
човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си.
към текста >>
Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта
на
човека, и за незабавното действие
на
тази мисъл върху неговото физическо
тяло
?
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта
на
човека, и за незабавното действие
на
тази мисъл върху неговото физическо
тяло
?
Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса.
към текста >>
Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо
тяло
и околните си.
Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система.
Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо
тяло
и околните си.
Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р.
към текста >>
Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили
тялото
си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят.
Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си.
Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили
тялото
си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят.
Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница.
към текста >>
Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата
на
своите
мисли
и са го оформили точно според желанието си.
Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят.
Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата
на
своите
мисли
и са го оформили точно според желанието си.
Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница. Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши.
към текста >>
Навярно искал да й съобщи, че се освободил от
тялото
си.
Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши. Вечерта, като си отива в хотела, лета си, но още в будно състояние вижда две ръце да повдигат юргана й. Туй явление й направило толкова силно впечатление, щото тя отбелязала часа, в който се случило. След 2 — 3 часа й съобщават за смъртта на брата й. Той починал в същия час, когато видяла двете ръце.
Навярно искал да й съобщи, че се освободил от
тялото
си.
Съобщава: М. Т. — София. Пътуване на сън. В английското списание The Occult Review (кн. за месец юли т.
към текста >>
Той се спрял в нерешителност, като си
помислил
, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение.
През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз. Една вечер, след молитвения час, се упътил към една къща, дето го чакали, за да предаде едно много важно писмо. Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел спокойно и тихо край джамията на Омера. Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“.
Той се спрял в нерешителност, като си
помислил
, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение.
Опасявал се от присъствието на някой ревнив съпруг. При все това, трябвало да върви напред, но като се опитал пак да тръгне, чул да му се каже на арабски: „чувате ли, аз съм пътувала цяла нощ, за да дойда тук и ви сторя тази услуга: ако продължавате да вървите, ще намерите по пътя смъртта си“. Но Ланхам пак не се убедил, а помислил, че някои негови неприятели му устроили засада, за да го спрат със заплашване. С едно бързо движение той разкъсал булото на непознатата жена и прочел, с учудване, на загриженото й лице изрази на искреност. Заинтересуван живо от това, той я запитал: „говорй скоро, ще ме нападнат ли някои и кой те изпрати тук?
към текста >>
Но Ланхам пак не се убедил, а
помислил
, че някои негови неприятели му устроили засада, за да го спрат със заплашване.
Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение. Опасявал се от присъствието на някой ревнив съпруг. При все това, трябвало да върви напред, но като се опитал пак да тръгне, чул да му се каже на арабски: „чувате ли, аз съм пътувала цяла нощ, за да дойда тук и ви сторя тази услуга: ако продължавате да вървите, ще намерите по пътя смъртта си“.
Но Ланхам пак не се убедил, а
помислил
, че някои негови неприятели му устроили засада, за да го спрат със заплашване.
С едно бързо движение той разкъсал булото на непознатата жена и прочел, с учудване, на загриженото й лице изрази на искреност. Заинтересуван живо от това, той я запитал: „говорй скоро, ще ме нападнат ли някои и кой те изпрати тук? “ Тя му отговорила: „не мога да ви кажа повече нищо, но за Аллаха, върнете се у дома си; заклевам се в Корана, не отивайте напред, защото няма да намерите ония, които търсите, вървите срещу неизбежна смърт, повярвайте и не се колебайте“. След това я запитал за името й и за други подробности, но тя му отговорила: „не питайте повече, всичко ще ви бъде ясно един ден, тръгвайте назад“. Тогава той се решил вече да се върне у дома си, като се отказал от своята мисия.
към текста >>
Те, разбира се, са за съжаление: както не разбират.що е „секта“ или умишлено изопачават истината, така и погрешно окачествяват незиблемите природни закони като „сектантски“
измислици
.
Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането. Препоръчваме на всички наши четци тази брошурка, защото в нея, от чисто научно гледище, те ще намерят изчерпателна аргументация за Съществуването и действието на казаните два закони. Тя ще ползва особено много нашите църковни служители, които, искрено или не, още се съмняват в прераждането и дори се представляват за „възмутени“ от подобни „сектантски“ твърдения.
Те, разбира се, са за съжаление: както не разбират.що е „секта“ или умишлено изопачават истината, така и погрешно окачествяват незиблемите природни закони като „сектантски“
измислици
.
Разглежданата книжка допринася за просветата на заблудените или съзнателно заблуждаващите народа църковници. На край, бихме посъветвали г. преводача да избягва, колкото се може, употребата на чужди думи, непонятни за широкия кръг четци, като например, руската дума „чутье“ (която той написал чутье, а би могло да се преведе на български с хубавата дума „усет“), „субстрат“, „фундаментални“ и др. Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с първоначално образование. Вярваме, че при второ издание, тази наша доброжелателна бележка ще се вземе във внимание.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Що
мисли
той, не казва; идва само тук и си отива пак. II.
Приятелю, иди и занеси му ти едничко цветенце от моите коси. И ако те попита, кой е тоя, който му то праща, моля те, не казвай му ти мойто име: идва той и си отива пак. Седи той под дърветата, в праха. Постели му там, приятелю, да седне на цветя и листи. Очите му са тъжни и тяга навяват в моето сърце.
Що
мисли
той, не казва; идва само тук и си отива пак. II.
„На любовта ти доверявай, даже и кога тъга ти носи тя. Сърцето си ти нивга не затваряй“. — Ах не, приятелю, неясни са ми твойте думи, аз не мога да ги разбера. „О мила, подари сърцето си със сълза или със песен: то е само за това — Ах не,приятелю, загадъчни са твойте думи, аз не мога да ги разбера. „Насладата е нежна като росна капка; докато се смее, тя умира.
към текста >>
Днешното училище налага наказания, намалява поведението и с това
мисли
, че допринася нещо.
Треба да царува любовна атмосфера. Тъй както слънчевите лжчи убиват всички микроби, така и лжчите от слънцето на любовта раз- виват висшето, и всичко низше се превръща във висше чрез духовна алхимия. Нема никаква полза от това, да оти- деш при един ученик и да му ка- жеш: „аз те обичам, прощавам ти, стани и ти добър! “ Любовьта трябва да бъде въздуха, който дишат всички в училището. Тя ще направи излишни наказанията, защото ще изчез- нат простъпките.
Днешното училище налага наказания, намалява поведението и с това
мисли
, че допринася нещо.
Никакво наказание, никакво намаляване на поведението в новото училище! Всичко това трябва да изчезне. Но де е любовта — този най-главен възпитателен фактор — в днешното училище ? От днешното училище вее студ! Какви грамадни дебели стени има между учителя и ученика ?
към текста >>
Детето не е само физичното
тяло
.
5) Сега нека видим каква светлина хвърля окултизмът върху детската природа. Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея.
Детето не е само физичното
тяло
.
От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители.
към текста >>
От окултни изследвания се знае, че зад физичното му
тяло
са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа
на
педагогиката.
Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло.
От окултни изследвания се знае, че зад физичното му
тяло
са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа
на
педагогиката.
Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло. Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания.
към текста >>
Детето получава от родителите си само физично и етерно
тяло
.
“ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители.
Детето получава от родителите си само физично и етерно
тяло
.
Ето защо човек може до прилича по лице на своите родители. Обаче, духът си той носи от миналите си прераждания. Едвин Бьоме казва; „Децата вътрешно не са малолетни същества, но човешки души, които имат много прераждания зад себе си и голяма опитност. Но некой би могъл да запита: „защо те се раждат малки? “ — Защото духът постепенно навлиза в материята.
към текста >>
Своите
мисли
по това той влага в устата
на
„тайнствения посетител“
на
Зосима (в романа „Братя Карамазови“).
Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ? Не! Целта на мировата еволюция е да се откъсне човек временно от цялото, за да се развие в силна свободна индивидуалност, и след това пак да почувства своите връзки с цялото, обаче, като запази своята индивидуалност. Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина.
Своите
мисли
по това той влага в устата
на
„тайнствения посетител“
на
Зосима (в романа „Братя Карамазови“).
Този посетител казва на Зосима, че за да дойдат хората до бъдещата култура на любовта, трябва да преминат през периода на човешкото уединение, на страшното усамотение. „Но непременно ще бъде тъй, че ще настъпи срока и на това страшно усамотение, и всички наведнъж ще разберат, как неестествено са се отделили един от другиго. Такова вече ще бъде веенето на времето, и ще се зачудят на това, дето тъй дълго време са седели в тъмнината и не са виждали светлината“. Но защо развитието на силната индивидуалност е предварително условие, за да се прояви висшата любов на земята? Защо само силният и свободният човек може да проявява тая любов ?
към текста >>
Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си
на
челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше
мислите
ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“.
Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки. Забележителен факт бе, че детето й, особено през първата седмица от живота му, спеше винаги в положението, което тя вземаше през магнетичния сън, т. е. с кръстосани ръце и крака. По- нататък ще видим, че и то бе надарено с нещастната способност да вижда духовете.
Една приятелка, която често я посещаваше през тоя период, ми пише: „всякога, когато турях пръста си
на
челото й между веждите, тя ми казваше нещо, което се отнасяше за мене; тя четеше
мислите
ми и изговаряше следното: „Когато влезеш в шумния свят, носи Бога твърдо в сърцето си“.
„Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода.
към текста >>
Кой, въплътен във физическо
тяло
, би могъл да издържи силата
на
трептенията и вида
на
едно ангелско същество!
Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел?
Кой, въплътен във физическо
тяло
, би могъл да издържи силата
на
трептенията и вида
на
едно ангелско същество!
Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят. Следователно, така наречените „изящни изкуства“, с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. * Най-висшето от тия изкуства е поезията.
към текста >>
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове
на
поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените
мисли
, чувства и желания, внушени
на
поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч, Той е ясновидец и певец на красотата, но той е същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства.
Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове
на
поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените
мисли
, чувства и желания, внушени
на
поета от небесния му вдъхновител и ръководител.
Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата.
към текста >>
Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията
на
невидимия свят и се изразяват индивидуалните
мисли
, чувства и желания.
Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката.
Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията
на
невидимия свят и се изразяват индивидуалните
мисли
, чувства и желания.
Всеки човек има свой специфичен тон, който съответства на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди или дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония.
към текста >>
Формата
на
черепа му, чертите
на
лицето му, големината
на
ръста му, формата
на
другите части
на
тялото
му и, най- сетне, излъчванията
на
неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал
на
живописеца за възпроизвеждане.
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция.
Формата
на
черепа му, чертите
на
лицето му, големината
на
ръста му, формата
на
другите части
на
тялото
му и, най- сетне, излъчванията
на
неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал
на
живописеца за възпроизвеждане.
Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага .
към текста >>
IV, в статията „Влиянието
на
природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни
мисли
: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога).
Че тя влияе върху повдигането на физичните функции (увеличаване на хемоглобина и пр.), това може да се прочете даже и в популярни книги по хигиена. Но колко влияе тя и върху духа! Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл“, год. I, кн.
IV, в статията „Влиянието
на
природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни
мисли
: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога).
Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“. Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам.
към текста >>
Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност
на
мислите
, която са способни да дават ефирните височини.
Но колко влияе тя и върху духа! Не усеща ли душата подем, когато се изкачим на някой планински връх? В списание „Ученическа мисъл“, год. I, кн. IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога).
Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност
на
мислите
, която са способни да дават ефирните височини.
Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“. Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му.
към текста >>
Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието
на
планината върху душата и
тялото
.
I, кн. IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“.
Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието
на
планината върху душата и
тялото
.
В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 година се обявява общоевропейската война. Тая част на Алпите става военна зона (в войната между австрийци и италианци). Цялото население и той трябвало да евакуират местността.
към текста >>
Убеден е, че човек може да задоволява нуждите
на
своето
тяло
само с растителна храна.
От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец.
Убеден е, че човек може да задоволява нуждите
на
своето
тяло
само с растителна храна.
„Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя. Не трябва да им причиняваме никакви страдания. Погледнете един вол!
към текста >>
Когато
помислих
, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома.
Аз споделих остатъка от парите с моята човеколюбива сестра милосърдна и я изпратих в града, за да узнае какво става там. Тя ми яви, че гневът против мене поради грозната епидемия е доста затихнал, но че е срещнала няколко погребения и чула много търговци да проклинат глупостта на Мурад-Нещастника, който, както те казвали, бил донесъл всичкото това злощастие на жителите на Кайро. „Даже глупците“, казвали, „учат чрез опитност“. Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните.
Когато
помислих
, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома.
Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха. Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза. На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми. Щом като стигнахме Цариград, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата.
към текста >>
Той слушаше любезно за всичко, що ме бе
сполетяло
, пък ми разказа и своя живот, който, трябва да призная, бе много по-безинтересен от моя.
„Тя е на сигурно место“, каза той; „ела вътре и ще я видиш, но аз не ще ти я дам, додето ти не дойдеш в къщата ми. Аз нямам тия суеверни страхове. Извини за израза ми, но аз пак ще кажа, че нямам суеверни страхове“. Аз се съгласих, влязох в дома му и се учудих от всичко, що видях. Моят брат не се гордееше от успеха си, но се трудеше само да ме направи да забравя своето злощастие.
Той слушаше любезно за всичко, що ме бе
сполетяло
, пък ми разказа и своя живот, който, трябва да призная, бе много по-безинтересен от моя.
Според разказа му, той бе станал богат съвършено естествено или, по-право, благодарение на своето благоразумие. Аз не се противопоставих на неговите предразсъдъци и понеже не желаех да споря повече с него, казах му: „Братко, ти остани със своето мнение, пък и аз ще си остана с моето. Ти си Саладин- Щастливецът, а аз съм Мурад-Нещастникът, и такива ние ще си останем до края на живота си“. Не бях стоял в братовата си къща и четири деня, когато се случи нещо, което показа колко бях прав. При все че с времето, красотата на любимата на султана, на която брат ми бе продал вазата си, беше намаляла, но тя още пазеше своята любов и стремеж към лукса.
към текста >>
Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока
на
моите
мисли
и характер.
През времето, когато лежах болен на легло, французинът идваше често да ме посещава. Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“.
Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока
на
моите
мисли
и характер.
Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се убедим един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет. На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах. Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите китайски вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам. Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили.
към текста >>
Ти що
мислиш
по това?
Аз туря ръчичката му от ляво на страницата и стоя над главата му. То внимателно изкарва реда, но дойде ли до края му, ако не съм над него, като че ли по стар навик, почне следния ред от дясно към ляво! Просто не знам как да си обясня това! Не е левичарче, във всяко отношение е нормално, но вече пет месеца откак учим, а то още не може Да свикне на европейския начин на писане. Като го гледам, некога ми се струва, че то е някой старец от източните народи, който още не може да се освободи от източния начин на писане: от дясно към ляво.
Ти що
мислиш
по това?
Как би могла да си обясниш тоя случай? “ — Как би могла да обясни науката тоя случай? — питам аз. А как ще обясни тя и следният: Вуйчо ми се бе върнал от запад и ни разказваше за впечатленията си от разните посетени от него страни. Когато дойде до Италия, бузите му пламнаха, очите му блеснаха, но той бързо наведе поглед надолу и каза: „Предпочитам да не говоря за Рим, защото там преживях нещо, което разнебити цялата ми душа и което аз съвсем не мога да си обясня“.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко, което човек
мисли
, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, с подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието.
Всичко, което човек
мисли
, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа с братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Нема братство, а, следов., няма равенство в труда и благата.
към текста >>
българските управници разрязаха живото
тяло
на
македонския народ
на
„спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация
на
цяла Македония от сръбските войски.
Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В .1912 г.
българските управници разрязаха живото
тяло
на
македонския народ
на
„спорна“ и „безспорна“ зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация
на
цяла Македония от сръбските войски.
Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога от там. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915. год, но в 1918. год. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество?
към текста >>
В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли
недомислието
на
тая своя политика.
То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен.
В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли
недомислието
на
тая своя политика.
Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена.
към текста >>
Нищо скверно нито в
мислите
, нито в чувствата, нито в действията !
Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойна по ум и сърце хора. Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко убедени в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ место, да умеят да го реализират. Освен туй, чистите дела изискват чисти ръце! Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв!
Нищо скверно нито в
мислите
, нито в чувствата, нито в действията !
Идеалната кауза иска идеална работници ! Крайно време е да се пристъпи към дело. Защото ако мине срока за помирението, ще бъде вече късно. Христос е казал: „спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът да те предаде съднику, а съдникът — на слугата, и те хвърлят в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант (Ев. Матея, 5; 25 — 26)“.
към текста >>
Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се
разцъфтяло
, ти би го видела в миг и би го ти разбрала.
Да бе това един безценен камък, на сто късчета бих го строшил, да ги нанижа кат огърлица на твоите гърди. Да бе то само цвете свежо, малко, благовонно, аз бих го откъснал от стъблото му, косите ти със него да накича. Но то, о мила моя, е сърце! Къде са бреговете му и де е неговото дъно? Ти не познаваш границите на туй царство, все пак ти си негова царица.
Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се
разцъфтяло
, ти би го видела в миг и би го ти разбрала.
Да бе то само болка, чистите сълзи го биха разтопили, отразявайки без думи тайната му скрита. Но то, о мила моя, е любов. Насладите, мъченията й са безгранични, но безкрайни са и исканията и нейното богатство. И тъй е близка тя за теб, като живота ти, но все пак нивга цяла не ще я познаеш ти. V. Защо изгасна лампата?
към текста >>
Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно
тяло
, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се, близост, често не по-малка от десетки милиони километри.
Превела: Стелла. Д-р Бранимир Ил. Блъсков. Възмущението на вселената от войните Дали се управлява вселената от морални или безразлични закони, с това ние не искаме да се занимаваме в настоящата си статия. Нашата задача е да покажем само, как вселената реагира на онова човешко обществено явление, което се нарича война и което е съпроводено със струпване на огромни тежести от различно естество, взети от различни части на земната повърхност и струпани върху една тясна зона от нея. А относително моралното във войните и безразличното в една политическа или даже мирова катастрофа, която взема множество невинни, може-би, човешки жертви, за това, както казахме, ние не искаме, за сега, да говорим.
Действително, астрономи и математици са навикнали не само да слушат, но и постоянно да вземат под внимание възмущението, което изпитва едно небесно
тяло
, когато някое друго такова минава близо край него, — разбира се, близост, често не по-малка от десетки милиони километри.
Така, по възмущенията на планетата Уран, Адамс още през 1843 г. откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км. От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните крака, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи.
към текста >>
Физическото
тяло
се храни от материята, астралното
тяло
— от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от
мислите
и т. н.
Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си.
Физическото
тяло
се храни от материята, астралното
тяло
— от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от
мислите
и т. н.
А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той. От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте.
към текста >>
Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно
тяло
— покривка, отговаряща
на
начина
на
живота, свойствен
на
всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той.
Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син.
Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно
тяло
— покривка, отговаряща
на
начина
на
живота, свойствен
на
всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той.
От друга страна, нашата душа по начало е само една искра, чийто огън расте успоредно с изживяването на различните мирови субстанции, които тя пребродява. Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит.
към текста >>
И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там,
тялото
, от което се нуждае.
Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея.
И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там,
тялото
, от което се нуждае.
Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет.
към текста >>
Такова
тяло
не е подчинено
на
никакви други условности, освен
на
тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица
на
оживотворяващи превъплъщения.
Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае.
Такова
тяло
не е подчинено
на
никакви други условности, освен
на
тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица
на
оживотворяващи превъплъщения.
За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи.
към текста >>
Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила,
на
която са способни нашите мускули,
мисли
и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края
на
цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ
на
вярата, в обаянията
на
която звучи Словото
на
Отца.
Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него. Непознаваемото не е страшно; вярата крепне в материалната борба, в нравственото пречистване, в умствения полет. Нека изоставим старите дрехи, старите понятия, старите идеи. Но да ги не мразим: това са служители, старци вече, но те са били скъпи служители. Всичко в нас е в движение, всичко у нас е временно, всичко отхожда.
Ако ние, въпреки факта, че работим с всичката сила,
на
която са способни нашите мускули,
мисли
и сърца, запазим съзнанието, че чрез самите нас ние много малко можем достигна, тогава, дошли към края
на
цикъла, ще ни бъде по-лесно да се погълнем от майчинската и възраждаща мощ
на
вярата, в обаянията
на
която звучи Словото
на
Отца.
Защото това Слово е животът, винаги нов, неизчерпаем и неуморим; това Слово е самият Син, тоя Христос, който под тази или онази форма непрестанно се носи като свидетел за истинността на Оногова, който Го е проводил. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. V.) Портретът на ясновидката Дълго време преди да почна да я лекувам магнетически, г-жа Хауфе бе толкова напълно сомнамбулна, че по-късно ние останахме с убеждението, какво периодът на будността й е у нея привиден. Нямаше съмнение, че тя бе тогава по-реално будна от всички, които я окръжаваха, понеже нейното състояние, ако и да го не считаха такова, бе по-скоро най-пълна будност. В това си състояние тя нямаше никаква органическа сила и всецяло зависеше от силата на другите, която получаваше от тях особено чрез очите си и краищата на пръстите си.
към текста >>
Ние виждаме, че духът напуща не напълно
тялото
, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка.
Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него.
Ние виждаме, че духът напуща не напълно
тялото
, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка.
Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него.
към текста >>
Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от
тялото
й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ.
Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина.
Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от
тялото
й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ.
Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи.
към текста >>
Тя се виждаше често вън от
тялото
си и един вид раздвоена.
Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ.
Тя се виждаше често вън от
тялото
си и един вид раздвоена.
Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина.
към текста >>
Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от
тялото
си и хвърча над него, размишлявам за него.
Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена.
Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от
тялото
си и хвърча над него, размишлявам за него.
Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти.
към текста >>
Това не ми доставя приятни
мисли
, защото познавам
тялото
си.
Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него.
Това не ми доставя приятни
мисли
, защото познавам
тялото
си.
Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи. Тогава тя се виждаше вън от тялото си или раздвоена и тялото й изгубваше всяко понятие за тежина. Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол.
към текста >>
Тогава тя се виждаше вън от
тялото
си или раздвоена и
тялото
й изгубваше всяко понятие за тежина.
Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него. Това не ми доставя приятни мисли, защото познавам тялото си. Но ако душата ми бе по-тясно свързана с жизнената ми сила, последната би била в по-интимно съединена с нервите ми; но връзките, които задържат жизнената ми сила, се разслабват от ден на ден“. Наистина, изглеждаше, че жизнената сила бе толкова слабо задържана от нервната й система, че достатъчно бе и едно най-слабо движение, за да я освободи.
Тогава тя се виждаше вън от
тялото
си или раздвоена и
тялото
й изгубваше всяко понятие за тежина.
Г-жа Хауфе не бе получила никакво образование или някакви забавителни таланти. Тя не бе научила никакъв чужд език и незнаеше нищо нито по история, нито по география, нито по естествена история, и не владееше никакви общи познания за нейния пол. През дългите години на страданията й, библията и псалтирът бяха всичко, което тя изучваше. Нейната нравственост бе неоспорима. Тя бе набожна без лицемерие; тя считаше дългите си страдания и странния им характер като действие на предначертаният и волята на Бога и изказваше чувствата си в поетическа форма.
към текста >>
Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху
тялото
ми, но нямат никаква върху духа ми“.
Колко справедлива е била идеята на старите за сомнамбулизма! И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове. Грешките, които хората разпространяваха по адрес на г-жа Хауфе, са непонятни: никога аз не съм ги видял да дадат тя по-бляскаво доказателство за наклонността си към клевета, отколкото при тия обстоятелства.
Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху
тялото
ми, но нямат никаква върху духа ми“.
Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности. Колкото за нея, тя приемаше любезно всички, макар че умората, която изпитваше от това, да й причиняваше много страдания и тя постоянно се защищаваше от ония, които най-вече я клеветиха. И добрите, и лошите тя ги приемаше еднакво. Тя умееше да различава лошите намерения всякога, когато съществуваха, но никога не ги осъждаше. Мнозина невярващи грешници, които идваха да я видят, се поправяха и почваха да вярват в бъдещия живот.
към текста >>
Както казахме, крехкото й
тяло
обгръщаше духа й като едно було от газ.
Тя искаше друго небе, друга храна и друга атмосфера, съвсем отлични от тия, които нашата планета й предлагаше. Тя бе почти в състоянието на един дух и принадлежеше вече на света на духовете. Тя бе част от задгробния свят и повече от половина мъртва. Че беше възможно, в първите години на боледуването й, да се постави тя, чрез добре прилагано лекуване, в състояние по-сгодно, за да живее в обикновените условия на нашия свят, това е съвършено вероятно; но в последния период то стана съвсем невъзможно. Между това, благодарение на по-внимателни грижи, ние сполучихме да й причиним такова подобрение, че, въпреки всички направени усилия да отровят съществуването й, тя прекара няколко години в Вайнсберг по-малко мъчителни през сомнамбуличното й състояние.
Както казахме, крехкото й
тяло
обгръщаше духа й като едно було от газ.
Тя бе малка, чертите й напомняха Изток, очите й бяха проницателни и пророчески, а изразът им се увеличаваше от дългите й черни клепки. Тя бе едно нежно цвете, което живееше от слънчевите лъчи. Ешенмайер казва по тоя предмет в своите Потайности: „естествените й разположения бяха приятни, любезни и сериозни. Тя се чувстваше винаги унесена в съзерцание и молитва. Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания.
към текста >>
Според израза
на
Кернера, тя бе плячка в ноктите
на
смъртта и душата й се държеше още за
тялото
само с магнетическа сила.
Очите й имаха нещо духовно в израза си и оставаха всякога ясни и бляскави, въпреки големите й страдания. Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше.
Според израза
на
Кернера, тя бе плячка в ноктите
на
смъртта и душата й се държеше още за
тялото
само с магнетическа сила.
У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели.
към текста >>
У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един
на
друг, по начин че първата оставаше още свързана с
тялото
, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“.
Погледите й бяха проницателни и много подвижни във време на разговор, по някога внезапно се втренчваха и като че ли искряха и тогава се познаваше по тоя знак, че тя се намира в присъствието на някое от странните й проявления. В това състояние тя внезапно проговорваше бърже. Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила.
У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един
на
друг, по начин че първата оставаше още свързана с
тялото
, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“.
Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела.
към текста >>
Всеки създаден свят е една мисъл
на
Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието
на
мислите
и законите
на
Бога.
V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената.
Всеки създаден свят е една мисъл
на
Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието
на
мислите
и законите
на
Бога.
Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник
на
мислите
, чувствата и въобще пред- начертанията
на
невидимия свят.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник.
А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник
на
мислите
, чувствата и въобще пред- начертанията
на
невидимия свят.
В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>
Тялото
на
човека и ония
на
животните служат за образец
на
нейните възпроизвеждания.
Следователно, терминът „пластически“ не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те със скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театърът). Алпийска селянка. Картина от художника Борис Георгиев. Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви.
Тялото
на
човека и ония
на
животните служат за образец
на
нейните възпроизвеждания.
От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение.
към текста >>
С една реч, и скулпторът възприема
мисли
, чувства и желания от съкровищницата
на
природата и твори.
Картина от художника Борис Георгиев. Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения.
С една реч, и скулпторът възприема
мисли
, чувства и желания от съкровищницата
на
природата и твори.
Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стояща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука си и извикал: „продумай! “ А може да говори само душата, т. е. Бог, който я е излъчил.
към текста >>
Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да
мисли
, да чувства и да работи.
П. Стойчев. София, 1910 г. Стр. 38 и 70. 3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации. Практически окултизъм Отто Кюнце.
Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да
мисли
, да чувства и да работи.
В този стремеж няма нищо осъдително. Това е стремеж да се удовлетворят насъщните нужди и да се осъществи идеала, за който жаднее духът. Но за да успеем в този стремеж към щастие, особено в днешно време, когато борбата за съществуване е тъй силна, нужно е да познаем и да използваме силите и средствата за борба, които със скрити в нас. И тогава, с постоянство и решителност, ние ще можем да вървим винаги напред; защото, който е ленив по мисъл, нерешителен и с отживели възгледи, той остава назад и бива смазван от колесницата на напредъка. Причини на застоя Днес, зарад външните неща, които правят животът приятен, се занемарява същността.
към текста >>
Защото да живееш, не значи да търсиш само удоволствия, нито да подражаваш механично и безсмислено
на
всичко общоприето, а значи да
мислиш
самостойно и свободно и да работиш предано за развитието
на
човечеството.
И тогава, с постоянство и решителност, ние ще можем да вървим винаги напред; защото, който е ленив по мисъл, нерешителен и с отживели възгледи, той остава назад и бива смазван от колесницата на напредъка. Причини на застоя Днес, зарад външните неща, които правят животът приятен, се занемарява същността. Само едно по-дълбоко схващане на живота е ключ за успех, само търсенето на действителното благо може да ни предпази от заблуждения. А колко ненужни навици има всеки, навици, които му пречат да напредва не само в материално отношение, но и в духовно! Дълг на всички родители и възпитатели е да работят над личните способности на поверените им, възпитаници, за да могат те да схваната смисъла и целта на нещата, а не да се задоволяват само с тяхната външност.
Защото да живееш, не значи да търсиш само удоволствия, нито да подражаваш механично и безсмислено
на
всичко общоприето, а значи да
мислиш
самостойно и свободно и да работиш предано за развитието
на
човечеството.
А това значи да бъдеш истински творец и герой, тъй че смъртта да не може да унищожи следите на твоя живота върху поколението. Тогава и удоволствията ще бъдат като награда за изпълнената задача, а не като цел, заради която да пренебрегваш най-важните си задължения в живота. Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие.
към текста >>
Защото ние не сме мъртви части
на
една машина, а живи, мислещи членове
на
едно велико
тяло
.
Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява.
Защото ние не сме мъртви части
на
една машина, а живи, мислещи членове
на
едно велико
тяло
.
Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение.
към текста >>
Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за
тялото
, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие
на
своите дарби за един по-висок и по-достоен живота.
Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения.
Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за
тялото
, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие
на
своите дарби за един по-висок и по-достоен живота.
Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души. Нищо самостоятелно, по свой почин и със свои усилия, те не са способни да направят. И затова те вървят там, където влечението ги насочва. Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр.
към текста >>
После следва освобождението от привичките, които са вредни и за
тялото
и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др.
Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр. да изучи един чужд език. Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва. Това е едната облага, а другата е, че самите знания и умения ще му бъдат някога полезни. Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши.
После следва освобождението от привичките, които са вредни и за
тялото
и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др.
В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват.
към текста >>
Това средство почива
на
строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност
на
тялото
да се пречисти от всичко излишно и нечисто.
Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот.
Това средство почива
на
строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност
на
тялото
да се пречисти от всичко излишно и нечисто.
Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати.
към текста >>
С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар
на
тялото
си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе
на
хората.
Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква.
С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар
на
тялото
си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе
на
хората.
Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод.
към текста >>
Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да
мислим
, че животът може да се спре
на
една точка, макар ‘и за малко време.
Затова този, който вярва в доброто, който истински вярва, може да върши чудеса, може да мести планини. Търпението, като израз на самообладание, също тъй е признак на енергия. Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека.
Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да
мислим
, че животът може да се спре
на
една точка, макар ‘и за малко време.
Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите.
към текста >>
Благоволение ръководи неговите
мисли
, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен.
Благоволение ръководи неговите
мисли
, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
Вследствие на това, даже и противниците му го уважават. Той никога не се занимава с дребнавости, избягва безполезните спорове и разговори и се предава на сериозен умствен и физически труд. Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност.
към текста >>
„ Неизразените
мисли
принадлежат
на
човека, а изразените
мисли
— не.
Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи.
„ Неизразените
мисли
принадлежат
на
човека, а изразените
мисли
— не.
Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие.
към текста >>
Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво
мисли
.
Който е чист в мисълта си, няма да позволи никога да се изплъзнат из устата му обидни и неприлични думи. Избягвай да говориш върху себе си без необходимост. Действай и ти ще бъдеш по-убедителен със своите дела, отколкото с думите си. Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно.
Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво
мисли
.
Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората. Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме.
към текста >>
Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите
мисли
образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
Действай и ти ще бъдеш по-убедителен със своите дела, отколкото с думите си. Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това.
Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите
мисли
образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи.
към текста >>
Който има нечисти намерения и
мисли
лошо за другите, той по израза
на
лицето си отблъсва, а който е изпълнен с
мисли
на
благоволение — привлича.
Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
Който има нечисти намерения и
мисли
лошо за другите, той по израза
на
лицето си отблъсва, а който е изпълнен с
мисли
на
благоволение — привлича.
Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи. Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни.
към текста >>
Не търпи повече робство над
тялото
, душата и духа.
Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни. Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят. Без да ги търси, той ще намери приятели, които ще са готови да го следват навсякъде. Този, който търпи злото, става съучастник, а който не се противопоставя на злото с добро, лесно става роб и играчка на злото. Ти трябва да направиш всичко, за да не бъдеш съучастник в лъжата и неправдата.
Не търпи повече робство над
тялото
, душата и духа.
Строши веригите и хвърли бремето от раменете си. Пресади се на такава почва, където ще можеш да проявиш всичките си сили и където твоите дела ще бъдат оценени. Не бъди надменен, но не бъди и прекалено скромен. Бъди естествен. Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност.
към текста >>
Не е нужно да
мислиш
себе си по- лош, отколкото си в същност.
Не търпи повече робство над тялото, душата и духа. Строши веригите и хвърли бремето от раменете си. Пресади се на такава почва, където ще можеш да проявиш всичките си сили и където твоите дела ще бъдат оценени. Не бъди надменен, но не бъди и прекалено скромен. Бъди естествен.
Не е нужно да
мислиш
себе си по- лош, отколкото си в същност.
Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто.
към текста >>
Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище
на
земята; работи над своите
мисли
, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели.
Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто.
Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище
на
земята; работи над своите
мисли
, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели.
„Вие сте солта на земята“. Всички, които действат съгласно своя разум и съвест, са сол на земята. Защото те не допускат около себе си гниене. Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството. Примерите от миналото много ползват.
към текста >>
Че душата съществува сама по себе си, независимо от
тялото
, това ни покани да изучим опитно предходната глава.
Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор.
Че душата съществува сама по себе си, независимо от
тялото
, това ни покани да изучим опитно предходната глава.
Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите. Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности.
към текста >>
Ако тя съществува, като атома
на
желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да
мисли
, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение
на
телесния живот, през материалните видоизменения
на
мозъка, както и ония
на
идеите.
Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава.
Ако тя съществува, като атома
на
желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да
мисли
, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение
на
телесния живот, през материалните видоизменения
на
мозъка, както и ония
на
идеите.
Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности. Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише.
към текста >>
В току-що цитирането мое съчинение са съобщени случаи
на
предчувствия с определена причина: един гимназист, който се оплаквал от болки в момента, когато баща му умирал далеч от него; един студент по медицината, който срещнал един доктор, когото не бил видял от дълго време и за когото току що си
помислил
; една госпожа, обхваната от силно неразположение в момента, когато баща й умирал далеч от нея; един работник, който напуснал внезапно работата си, за да се завтече при жена си, която била премазана от една кола; един господин, който оставил приятелите си всред веселата игра, за да отиде у дома си, дето е намерил детето си болно от „лошо гърло“ и обиколено от четирима лекари и пр.
Некои от четците ми могат да си спомнят, че, в течение на 1899-та година, аз предприех една аналитична анкета върху душевните способности и техните проявления, първите резултати от която публикувах в съчинението ми: Тайнственото и психичните проблеми. Двадесет години се изминаха от тогава, и аз продължавам да получавам от мнозина наблюдатели съобщения, които се считам длъжен да проверя колкото се може по-добре, тъй като, въпреки най-вярната памет и най-неоспоримата лоялност, спомените неизбежно се преобразяват и правят всичките свидетелства повече или по-малко подозрителни. Ние не бихме могли да се отнесем с твърде голяма строгост при възприемането на тия, често извънредно чудни, факти. А бихме изпаднали в друга крайност, ако бихме ги отхвърлили с недоверие. Истината е между двете крайности, и ние не трябва да забравяме, че истинското по някога може да не бъде правлоподобно.
В току-що цитирането мое съчинение са съобщени случаи
на
предчувствия с определена причина: един гимназист, който се оплаквал от болки в момента, когато баща му умирал далеч от него; един студент по медицината, който срещнал един доктор, когото не бил видял от дълго време и за когото току що си
помислил
; една госпожа, обхваната от силно неразположение в момента, когато баща й умирал далеч от нея; един работник, който напуснал внезапно работата си, за да се завтече при жена си, която била премазана от една кола; един господин, който оставил приятелите си всред веселата игра, за да отиде у дома си, дето е намерил детето си болно от „лошо гърло“ и обиколено от четирима лекари и пр.
Тия предчувствия са имали за причина предавания, ако не на мисли или некакви позиви, поне на психични вълни. Ние ще ги изучим специално тук. * * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция.
към текста >>
Тия предчувствия са имали за причина предавания, ако не
на
мисли
или некакви позиви, поне
на
психични вълни.
Двадесет години се изминаха от тогава, и аз продължавам да получавам от мнозина наблюдатели съобщения, които се считам длъжен да проверя колкото се може по-добре, тъй като, въпреки най-вярната памет и най-неоспоримата лоялност, спомените неизбежно се преобразяват и правят всичките свидетелства повече или по-малко подозрителни. Ние не бихме могли да се отнесем с твърде голяма строгост при възприемането на тия, често извънредно чудни, факти. А бихме изпаднали в друга крайност, ако бихме ги отхвърлили с недоверие. Истината е между двете крайности, и ние не трябва да забравяме, че истинското по някога може да не бъде правлоподобно. В току-що цитирането мое съчинение са съобщени случаи на предчувствия с определена причина: един гимназист, който се оплаквал от болки в момента, когато баща му умирал далеч от него; един студент по медицината, който срещнал един доктор, когото не бил видял от дълго време и за когото току що си помислил; една госпожа, обхваната от силно неразположение в момента, когато баща й умирал далеч от нея; един работник, който напуснал внезапно работата си, за да се завтече при жена си, която била премазана от една кола; един господин, който оставил приятелите си всред веселата игра, за да отиде у дома си, дето е намерил детето си болно от „лошо гърло“ и обиколено от четирима лекари и пр.
Тия предчувствия са имали за причина предавания, ако не
на
мисли
или некакви позиви, поне
на
психични вълни.
Ние ще ги изучим специално тук. * * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки.
към текста >>
Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата
на
коленете си и почнала да я отваря: тя
помислила
, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й.
* * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл.
Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата
на
коленете си и почнала да я отваря: тя
помислила
, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й.
Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота. Веднага тя я подала на слугинята, като й казала да я тури в чакалнята: „това е някоя безчестна постъпка“, казала тя. Едва слугинята излязла, и г-жа Констан, разчорлена, полугола, се впуснала към вратата с вик: „не я отваряй, не я пипай!! “ Тутакси извикала г.
към текста >>
Предаването
на
мислите
и телепатията ще бъдат предмет
на
други глави.
Б. Ресеге. Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение. Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука. Тук няма нито един акт на мъдруване, нито предаване на мисълта, нито телепатия. Това е един вид откровение.
Предаването
на
мислите
и телепатията ще бъдат предмет
на
други глави.
Ние влизаме в анализа на един съвсем непознат свят, и за това сме длъжни да различаваме грижливо тайнственото естество на тия явления. Аналогични факти ще изучим и в главите за виждане без очи, за телепатията и за предвиждането на бъдещето. Тук ще се ограничим само с точните предчувствия в будно състояние, без да се занимаваме, за сега, със съновиденията. Аз бях разказал други път, че директорът на обсерваторията в Париж, Делоне, предчувствал, че морето ще бъде фатално за него и всякога отказвал да пътува по море, когато веднъж, заедно с един негов сродник, Мило, който бил дошъл през август 1872 г. на почивка за една седмица, отишли в Шербург и там двамата се удавили при посещението на пристанището, от обръщането на лодката им.
към текста >>
Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й
тяло
, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо!
Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега.
Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й
тяло
, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо!
“ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда?
към текста >>
Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно
на
нашето материално
тяло
и независимо от него, това е нашата душа, способностите
на
която са непознати
на
класическата наука.
Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече.
Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно
на
нашето материално
тяло
и независимо от него, това е нашата душа, способностите
на
която са непознати
на
класическата наука.
Нека разгледаме сега втората точка. Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си. Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“.
към текста >>
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й
тяло
, облечено като покойницата, се е пренесло от стаята
на
майката в оная
на
сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си.
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й
тяло
, облечено като покойницата, се е пренесло от стаята
на
майката в оная
на
сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но в действителност тази майка се е показала на сина си и му известила за своята смърт. Ето безспорния факт, пред които всички отричания трябва да се отстранят. Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност? Наблюдението е толкова положително, толкова неотразимо, колкото е един болид, един гръм от мълния или едно каквото да е точно констатирано физическо явление. Майката е въздействала духовно върху сина си, и това духовно въздействие на мозъка й е било преведено от нейния образ.
към текста >>
Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове,
мисли
, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва. Подсъзнанието на жена му, която била твърде сензитивна, може да е проникнало неволно в това състояние на здравето и във фаталния край … Нашата психическа личност е надарена със способности, които са още неизучени. Това е само една обяснителна хипотеза. Ако я приемем, би трябвало, в допълнение, да открием, как тази интуиция е взела форма на уведомително привидение.
Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове,
мисли
, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват?
Това е една смела хипотеза, но тя би ни помогнала да разберем съобщеното по-горе наблюдение, както и много други, необясними наглед случаи. Едно невидимо същество е станало видимо, за да наложи, така да се каже, на г-жа Маришал да проиграе форсираната карта. Често сме виждали некои фокусници да ни представят един куп карти с покана да си из- берем една от тях „свободно“. Но ние избираме всякога картата, която фокусникът иска (с изключение на подложност). Въобразеният от нас дух е узнал и видял, че осъденият трябва да умре след късо време и предлага на съпругата му и тя да посочи него- Признавам, че като си представям тази хипотеза, изглежда малко вероятна.
към текста >>
Всека секунда някоя човешка душа напуща
тялото
си.
Дали ще се приложи тя или не в тоя случай, фактът, който трябва да се обясни, е пред нас неоспорим. Не можем ли да приемем също, чрез доста богатата редица съответни наблюдения, ще атмосферата или, по-добре да кажем, етерът съдържа един още не открит психичен елемент? Химическият състав на въздуха от кислород и азот е бил намерен едва през XVIII-ия век. Повярва се в пълното знание на тоя състав, когато преди двадесетина години се откриха неизвестните по-тънки елементи: неона, криптона, аргона и ксенона. Може би съществуват и други, още по- тънки, и някоя висша есенция.
Всека секунда някоя човешка душа напуща
тялото
си.
Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината. Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме?
към текста >>
Да
мислим
заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция.
Може би съществуват и други, още по- тънки, и някоя висша есенция. Всека секунда някоя човешка душа напуща тялото си. Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината.
Да
мислим
заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция.
Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме? Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата. Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени.
към текста >>
Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се
замислим
, че нашето умствено
тяло
може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата.
Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината. Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме?
Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се
замислим
, че нашето умствено
тяло
може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата.
Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени. Той носи № 4033 в анкетата, за която говорих по-горе. Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м.
към текста >>
Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се
мисли
повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят
на
въображаемите си страхове.
„Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене. От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята.
Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се
мисли
повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят
на
въображаемите си страхове.
На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им. На третия ден състоянието на болния станало обезпокоително, лекарят дошъл пак и трябвало вече да констатира случай на апандисит. Младия момък бил опериран и умрял след два деня. Между видението и смъртта са се изминали само седем дни“. Пред тези разкази хората, за да ги омаловажат, обичат да си служат леко с думата халюцинация и си въобразяват, че са решили проблемата, като я изоставят.
към текста >>
Жена му, като
помислила
, че той сънува, не възразила нищо.
Аз го попитах тогава, дали знае нещо за боледуването й, а той ми отговори, че от преди 10 години се е скарал със семейството й и за това не е получил никакво известие. Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че предчувствието му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин. Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“.
Жена му, като
помислила
, че той сънува, не възразила нищо.
На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как. От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“. След един час той се върнал при прозореца и тоя път стационерите са свалили знамената си на половина. Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!..
към текста >>
Първо
помислих
да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха
на
поста си, но после,
размислих
, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците.
Като минавах край една от тръбите, през която течеше вода за града, аз чух не далеч шуртене на вода, и като отидох по посока на звука, видях, че една от чешмите бе отворена и водата силно течеше от нея. Аз я затворих и продължих пътя си, но по пътя забелязах, че всички чешми са. отворени. Това ме накара да мисля, че чешмите не са отворени случайно, но че са пуснати нарочно от някои злосторник, та водата като тече, да намалее и да няма достатъчно за гасене, ако нейде избухне пожар през нощта. Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата.
Първо
помислих
да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха
на
поста си, но после,
размислих
, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците.
Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград.
към текста >>
Размислих
за причината и предположих, че дрехите трябва да са откраднати или пък да са били облекло
на
лица, които са умрели от някоя заразителна болест.
Когато взехме да говорим по сделката, аз бях учуден като го видях така умерен в печата. В едно нещо само ние не се съгласихме. Аз пожелах не само да видя дрехите, които ми предлагаше, но и да ми каже, от де ги е взел. По последната точка той почна да шикалкави. Тогава аз заподозрях, че има нещо криво.
Размислих
за причината и предположих, че дрехите трябва да са откраднати или пък да са били облекло
на
лица, които са умрели от някоя заразителна болест.
Евреинът ми показа едно сандъче, от което, той каза, мога да избера това, което ми се хареса. Аз забелязах, че когато щеше да отключи сандъчето, той напълни носа си с някакви ароматични треви. Той ми каза, че сторил това, за да не мирише мускуса, с който сандъчето било парфюмирано: Мускусът влияел много зле на нервите му. Аз го помолих да ми даде някои от тревите, с които той си послужи. като му казах, че мускусът е вреден и за мене.
към текста >>
Що се отнася до огледалото
на
султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да
измислим
някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото
на
султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание.
Тя е гордостта и радостта на сърцето ми и аз мога да кажа, че от взаимната ни любов аз съм изпитал повече щастие, отколкото всички други обстоятелства в живота ми, които другите наричат „щастливи“. Баща й ми подари къщата, в която сега живеем и присъедини богатствата си към нашите, та сега аз имам даже повече, отколкото желая. Моите богатства, обаче, ми дават възможността, да облекчавам нуждите на другите, и заради това аз не ги презирам. Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив.
Що се отнася до огледалото
на
султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да
измислим
някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото
на
султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Влияние
на
планетите при раждане
на
човека за оформяване
на
тялото
му и образуване
на
характера му.
Статия от Ив. Толев (с портрета на Питагора, според една стара гравюра). 8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фломарион (продължение от кн. VI). 9. Астрология.
— Влияние
на
планетите при раждане
на
човека за оформяване
на
тялото
му и образуване
на
характера му.
Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината.
към текста >>
За илюстрация
на
нашите
мисли
по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А.
Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting.
За илюстрация
на
нашите
мисли
по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А.
има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право. Лицето С., Д. и всички техни приятели имат същото право да идат и те там.
към текста >>
има право да каже
на
В., че той
мисли
, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В.
има същото право. Лицето С., Д. и всички техни приятели имат същото право да идат и те там. С други думи, А·, Б., С. и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А.
има право да каже
на
В., че той
мисли
, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В.
има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии.
към текста >>
Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се
помисли
.
Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане.
Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се
помисли
.
На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X. заплашвал, че ще го пребие, ако го види, че се разхожда по тая улица. Вярно е, че отиването на А. по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат часовника от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си часовник. А.
към текста >>
Не напразно
на
запад са
измислили
политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“.
Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето.
Не напразно
на
запад са
измислили
политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“.
Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим“, за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание на общата полза от всяка мисъл, желание и действие и на своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
към текста >>
Тъй
мисли
.
Не привиквай себе си да се отнасяш безразсъдно към нещо. Но знай, че е орисано за всички да мрат. Обикновено ту се придобиват парите, ту се губят. Колкото беди имат смъртните от божиите съдбини, от които ти би имал част, кротко понасяй и недей негодува. Прилично е колкото можеш да се лекуваш.
Тъй
мисли
.
На добрите съдбата не дава голяма част от тези. Много думи страхливи и добри на хората ти попадат, от които не се смущавай и, следователно, не допускай да се отстраняваш. Ако се говори нещо лъжливо, кротко понасяй. Каквото ти кажа, изпълнявай върху всичко. Никой да не ти продума с дума, нито с дело, да извършиш, нито да кажеш това, което не е по-добро за теб.
към текста >>
Не трябва да пренебрегваш хигиената около
тялото
ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения.
Обмисляй преди делото, за да не бъдат работите ти глупави. Свойствено на страхлив мъж е да върши и да говори глупави работи. Но това да извършиш, което отпосле не ще ти причини скръб. Не върши нищо от тези работи, които неумееш, но учи се каквото е необходимо. И тъй ще прекараш най-приятен живот.
Не трябва да пренебрегваш хигиената около
тялото
ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения.
А за мярка казвам това, което не ще ти причини скръб. Свиквай да имаш начин на живеене чист и неразкошен. И да си се пазил да правиш именно това, което възбужда завист. Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш. Бъди свободен.
към текста >>
Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш
тялото
, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.
Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела. От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар.
Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш
тялото
, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.
Превел от старогръцки език: П. Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том.
към текста >>
Всичките явления,
мисли
и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други. Този пък процес на постепенност в осъзнаването на живота ни дава понятието за времето и пространството, което ние обективираме, както и всички други видоизменения на тоя живот в нас, и смятаме, че то съществува някъде вън от нас. А това е израз само на „структурата“ на нашия живот, на тоя частичен вид от всемирната енергия, който сме осъзнали и който, според развитието, ни е станал достъпен. Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4.
Всичките явления,
мисли
и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост.
В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата.
към текста >>
Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид
на
откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически
мислим
за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани.
още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни. Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9.
Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид
на
откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически
мислим
за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани.
Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
към текста >>
Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с
тялото
си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки
на
мозъчната маса са осъзнати не само
на
повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с
тялото
си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки
на
мозъчната маса са осъзнати не само
на
повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина.
към текста >>
В тоя ред
на
мисли
, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията
на
манната, с която той храни народа си.
Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва.
В тоя ред
на
мисли
, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията
на
манната, с която той храни народа си.
Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа.
към текста >>
Всека клетка
на
Неговото целомъдрено
тяло
, всяка искра
на
неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка
на
Неговото състрадание, всеки диамант
на
Неговата мисъл — носи венеца
на
мъченичеството му!
Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа.
Всека клетка
на
Неговото целомъдрено
тяло
, всяка искра
на
неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка
на
Неговото състрадание, всеки диамант
на
Неговата мисъл — носи венеца
на
мъченичеството му!
. . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото.
към текста >>
А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът
на
Славното
тяло
, творецът
на
красотата — това е любовта към ближния.
. . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото.
А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът
на
Славното
тяло
, творецът
на
красотата — това е любовта към ближния.
И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение.
към текста >>
И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването
на
отровните бацили (токсините), включително и тия в
тялото
; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния.
И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването
на
отровните бацили (токсините), включително и тия в
тялото
; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти!
към текста >>
Както и най-малката клетка
на
тялото
ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията
на
тия свободни сътрудничества, също тъй и духът
на
ученика е един орган
на
космическото
тяло
на
Словото, също тъй и блаженството
на
човека и хармонията
на
цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане
на
закона.
. . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица.
Както и най-малката клетка
на
тялото
ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията
на
тия свободни сътрудничества, също тъй и духът
на
ученика е един орган
на
космическото
тяло
на
Словото, също тъй и блаженството
на
човека и хармонията
на
цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане
на
закона.
Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ.
към текста >>
В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част
на
тялото
й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност.
VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил.
В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част
на
тялото
й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност.
Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца.
към текста >>
Прислужниците й правеха всички усилия да държат
тялото
й под водата, но не успяваха.
През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност.
Прислужниците й правеха всички усилия да държат
тялото
й под водата, но не успяваха.
Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала.
към текста >>
Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато
тялото
му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно.
Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът.
Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато
тялото
му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно.
Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др.
към текста >>
Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си
тяло
издигнато над земята и, пред очите
на
всичките жители от общината, тя е летяла над прага
на
вратата й.
Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св.
Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си
тяло
издигнато над земята и, пред очите
на
всичките жители от общината, тя е летяла над прага
на
вратата й.
Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния.
към текста >>
Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява
тялото
ни, тия влияния едва се чувстват от нас.
Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява
тялото
ни, тия влияния едва се чувстват от нас.
Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния.
към текста >>
Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното
на
организма, напуснатото и възприемчиво
тяло
става отново чувствително към скритите й свойства.
Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас.
Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното
на
организма, напуснатото и възприемчиво
тяло
става отново чувствително към скритите й свойства.
Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета.
към текста >>
Съвременната система
на
лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне
на
крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите
на
едно
тяло
, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения.
Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета.
Съвременната система
на
лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне
на
крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите
на
едно
тяло
, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения.
Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи. Също така и когато атомите се натрупат масово, те се подчиняват само на законите на сцеплението; тяхното крайно деление, като се изложат на електрическото влияние, им придава онова движение, което един силен микроскоп може да открие. Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат. Действието на невесомите вещества Слънчевата светлина произвеждаше върху г-жа Хауфе разни физически действия. Между друго, тя й причиняваше главоболие.
към текста >>
Тя бе
на
мнение, че при заминаването
на
душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от
тялото
.
Тя не можеше да пие вода от дъжд след буря, понеже й причиняваше голяма топлина. Но в друго време дъждовната вода й бе приятна. Лесно може да се разбере, защо електричеството, във всичките му форми, дълбоко я възбуждаше. Г-жа Хауфе не можеше да живее без отворен прозорец. Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала.
Тя бе
на
мнение, че при заминаването
на
душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от
тялото
.
Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът. Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща.
към текста >>
Името
на
някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова
на
Наполеон й събуждаше войнствени
мисли
и тя запъваше тогава някой марш.
Между това, когато по после прочете съдържанието му, не можа да си даде отчет за този ефект, макар повторения опит да б дал същия резултат. Няколко години по-късно, когато аз турих в ръката й едно затворено писмо от същото лице, резултатът бе пак същият, макар че тя нямаше идея за това, което можеше да бъде. Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си. Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха.
Името
на
някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова
на
Наполеон й събуждаше войнствени
мисли
и тя запъваше тогава някой марш.
Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея.
към текста >>
Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи
на
тялото
, особено когато боледуваха.
Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си. Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха. Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш. Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти.
Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи
на
тялото
, особено когато боледуваха.
Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност.
към текста >>
Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния
на
тялото
му.
Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела.
Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния
на
тялото
му.
Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел.
към текста >>
Невидимата флуидична форма
на
тоя крайник е още в отношение
на
продължителност с видимото
тяло
, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението
на
видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид.
Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник.
Невидимата флуидична форма
на
тоя крайник е още в отношение
на
продължителност с видимото
тяло
, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението
на
видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид.
Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение.
към текста >>
. .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини
на
небето и е открил, че вселената е основана
на
числа и фигури, който е построил таблицата
на
умножението,
измислил
известната Питагорова теорема за квадрата
на
хипотенузата, посочил е съотношението
на
планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата
на
музиката в числата, чрез установяване
на
едно специално числено музикално правило и пр.
Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“.
. .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини
на
небето и е открил, че вселената е основана
на
числа и фигури, който е построил таблицата
на
умножението,
измислил
известната Питагорова теорема за квадрата
на
хипотенузата, посочил е съотношението
на
планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата
на
музиката в числата, чрез установяване
на
едно специално числено музикално правило и пр.
— тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина.
към текста >>
Зашеметен, съкрушен и постоянно под впечатлението
на
съня ми, аз
намислих
да се разсея.
Това бе ужасно! Това видение още е прясно в паметта ми. Уплашен, аз станах, облякох се и чаках да съмне с надежда, че отвличането ми в работата ще разсее от мозъка ни този страшен кошмар, който ме обзе. В 7 часа сутринта, излязох от къщи. Предупредиха ме, че добрият ми приятел Теобон, като е отивал да посети една своя приятелка и вследствие на обстоятелства, които е неуместно тук да излагам, се е хвърлил от един прозорец и си разбил черепа, което му е причинило моментална смърт.
Зашеметен, съкрушен и постоянно под впечатлението
на
съня ми, аз
намислих
да се разсея.
Горното, което Ви разказвам, е израз на самата истина, тъй като храня дълбоко почитание и уважение към Вас като велик учен, от когото толкова се удивявам, че не бих могъл да Ви разкажа нещо, което не би било съвършено точно. — Луи Перие, чиновник в кметството на Цетта“. (Писмо № 2220), Как да се изтълкува това видение? Е ли духът на разказвача, който е видял на разстояние станалото или, напротив, самото пострадало лице е дошло да му се покаже? Ние знаем толкова много примери за видения на разстояние, че първото обяснение се налага.
към текста >>
Но, от друга страна, ако умрелият е бил убит
на
място, в най-трагичния момент за него, можем ли да предположим, че той е
мислил
за него?
— Луи Перие, чиновник в кметството на Цетта“. (Писмо № 2220), Как да се изтълкува това видение? Е ли духът на разказвача, който е видял на разстояние станалото или, напротив, самото пострадало лице е дошло да му се покаже? Ние знаем толкова много примери за видения на разстояние, че първото обяснение се налага. Между туй, авторът не е видял случая, а е видял приятеля си, с разбит череп, хъркащ и прегръщащ го.
Но, от друга страна, ако умрелият е бил убит
на
място, в най-трагичния момент за него, можем ли да предположим, че той е
мислил
за него?
Невероятно е, но е възможно, най-сетне. Той го е напуснал три часа по-рано. Вижда се, колко е сложен въпросът. Ето сега един твърде забележи- телен случай на телепатическо вълнение, който е станал на далечно разстояние с една жена зарад мъжа й. Тоя случай е извлечен от Phantasms of the Llvinq и се отнася за Д-р Оливйе, лекар в Хелгоат (Финистер).
към текста >>
Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря
на
езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което
мисли
едно близко или далечно лице, или пренася духа си
на
разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае?
Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия.
Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря
на
езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което
мисли
едно близко или далечно лице, или пренася духа си
на
разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае?
Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това. което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване. Дълго време има от тогава, около 1865 година, когато аз, единствен в Франция, поддържах свръзката между слънчевата активност и дневните колебания на магнитната стрелка. Астрономите ми вмениха това в грешка, между тях и най-прочутият тогава г.
към текста >>
Какво да
мислим
сега за сензитивните същества?
Никой още не го е видял бяло· Така е и за много други неща. Нашите впечатления са естествената основа на съжденията ни. Този е, вероятно, стотния случай като виждам така слънцето и размишлявам по същия начин. И всичките ни чувства могат да бъдат пак същите“. Като преписвам тази бележка, мога да прибавя това, което съм казвал често от петдесет години насам: ако атмосферата би била още по непрозрачна или постоянно обвита с облаци, слънцето никога не би било видимо, нито звездите, системата на света би била неизвестна и човешкият род би останал неизцеримо в най-абсолютно невежество за действителността.
Какво да
мислим
сега за сензитивните същества?
Те са по-многобройни, отколкото може да се мисли, и от разни степени. Гьоте и Шуман бяха такива бележити типове. По-нататък ще говорим за Гьоте по случай на „двойниците“. Нека отбележим мимоходом едно любопитно телепатическо наблюдение за Шумана. В едно писмо от 1838 год.
към текста >>
Те са по-многобройни, отколкото може да се
мисли
, и от разни степени.
Нашите впечатления са естествената основа на съжденията ни. Този е, вероятно, стотния случай като виждам така слънцето и размишлявам по същия начин. И всичките ни чувства могат да бъдат пак същите“. Като преписвам тази бележка, мога да прибавя това, което съм казвал често от петдесет години насам: ако атмосферата би била още по непрозрачна или постоянно обвита с облаци, слънцето никога не би било видимо, нито звездите, системата на света би била неизвестна и човешкият род би останал неизцеримо в най-абсолютно невежество за действителността. Какво да мислим сега за сензитивните същества?
Те са по-многобройни, отколкото може да се
мисли
, и от разни степени.
Гьоте и Шуман бяха такива бележити типове. По-нататък ще говорим за Гьоте по случай на „двойниците“. Нека отбележим мимоходом едно любопитно телепатическо наблюдение за Шумана. В едно писмо от 1838 год. до Клара Виек, той разказва следното: „Трябва да Ви кажа едно предчувствие, което имах: от 24 до 27 март бях посетен от невидими същества и през това време бях погълнат с новите ми композиции.
към текста >>
Може- би от самото момиче, което е могло да
помисли
за възможна слабост.
Слугинята дошла и ме намерила, както казваше, с главата под водата· Тя ме уловила и ме извлякла вън от банята; главата ми се чукнала във вратата, а това веднага ме свести. Ако вратата бе затворена, аз сигурно щях да се удавя“. Каква чудноватост! Какъв е бил тоя глас? От къде е дошъл?
Може- би от самото момиче, което е могло да
помисли
за възможна слабост.
Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука.
към текста >>
Те
помислили
, че е станало някое нещастие или убили някого: погледнали къщата, от където идвали тия отчаяни плачове и се спрели, но веднага подир тия крясъци настъпила пълна тишина.
Въпросът за същината на времето трябва да е твърде мъчен за разрешение. Един издирвач, който е запитал известен у нас математик да се произнесе точно по тоя въпрос, е получил отговор: „нека говорим за друго“. При все това, смятам за свой дълг да Ви съобщя няколко, твърде смътни, наблюдения, в които е невъзможно да се усъмним· 1. Една вечер, към 11 часа баща ми, като се връщал у дома си с един свой приятел, останал изненадан като чул сърцераздирателни викове. Много жени плачели и се провиквали.
Те
помислили
, че е станало някое нещастие или убили някого: погледнали къщата, от където идвали тия отчаяни плачове и се спрели, но веднага подир тия крясъци настъпила пълна тишина.
На другия ден вечерта, в същия час, като е минал пак баща ми край тази къща, чул същите вайкания. Тоя път те били истински. Едно дете, което не било болно в надвечерието, заболяло през деня от лошо гърло, и умряло почти внезапно. Този факт стана във Вил-де-Перазо, съседна община на тази, в която аз учителствам.· 2. Г н Наполеони, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина.
към текста >>
— Вие
мислите
ли заедно с всички богослови, с Цицерона както и с праотеца Ви, Хипонския епископ, че Бог знае бъдещето?
Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше . с мен тоя въпрос, във време на разходката ни в една градина в Нанси, и поддържаше, че предсказанията не могат па се съгласуват със свободната воля. „Вярвате ли в съществува нето на Бога? възразявах му аз. — Аз смятам, че Вие не се съмнявате в това.
— Вие
мислите
ли заедно с всички богослови, с Цицерона както и с праотеца Ви, Хипонския епископ, че Бог знае бъдещето?
— Сигурно, да. — Вие приемате също свободната воля и отговорността на християнина, нали? — Да. — Е добре, в що се различава приемането на предвещателните факти от това учеше? “ Колкото за времето, миналото вече не съществува, а бъдещето още го няма: само настоящето съществува.
към текста >>
без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало,
помислих
си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години.
Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало. Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч.
без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало,
помислих
си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години.
След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало.
към текста >>
След туй, аз никак вече не
помислих
за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути.
Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало. Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч. без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години.
След туй, аз никак вече не
помислих
за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути.
При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало. Но все пак, що е случайността?
към текста >>
Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е
помислил
за махалото си, и всичко това случайно!
Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч. без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности.
Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е
помислил
за махалото си, и всичко това случайно!
Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало. Но все пак, що е случайността? Едно було пред неизвестни обяснения. Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му?
към текста >>
Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм
мислил
за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него.
Сухотата му? Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис.
Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм
мислил
за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него.
Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията.
към текста >>
Душата и
тялото
са две различни субстанции, надарени с различни свойства.
Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата.
Душата и
тялото
са две различни субстанции, надарени с различни свойства.
____________________________________________________ 1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж. и моите „Etudes sur l’Astronomie“, т. I, 1867, стр. 117. 2) Annales des sciences psychiques, 1898, стр, 197.
към текста >>
III.) Влияние
на
планетите в асцендента Асцендентът представя
тялото
· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват
на
градуса
на
изгряващия при раждането знак.
2) Annales des sciences psychiques, 1898, стр, 197. 3) Ще съобщим други такива в гл. IX: .Познаване на бъдещето“. К. А. Либра. Астрология (Продължение от кн.
III.) Влияние
на
планетите в асцендента Асцендентът представя
тялото
· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват
на
градуса
на
изгряващия при раждането знак.
Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в близост на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества. Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма.
към текста >>
Под тези лунни влияния
тялото
бива малко и добива повече закръглена форма.
III.) Влияние на планетите в асцендента Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак. Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в близост на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества. Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел.
Под тези лунни влияния
тялото
бива малко и добива повече закръглена форма.
Ръце и крака малки. Прави родения много чувствителен, сензитивен, и го тика постоянно да търси промени. Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност.
към текста >>
в асцендента прави
тялото
силно и го дарява богато с жизнена сила.
Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава.
в асцендента прави
тялото
силно и го дарява богато с жизнена сила.
Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване.
към текста >>
в асцендента дава подвижно
тяло
, черна коса и често сиви очи.
Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване.
в асцендента дава подвижно
тяло
, черна коса и често сиви очи.
Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав. Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава.
към текста >>
в асцендента дава едно красиво
тяло
, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз.
Меркуровият тип е много начетен, образован, подвижен и безпокоен, а често и любител на пътувания. Е ли Меркурий тук лошо аспектиран, това прави родения бъбрица, раздразнителен (в ) преувеличаващ или повръхностен (в )· Особено благоприятно влияние упражнява Меркурий тук във въздушен знак. Един зле аспектиран Меркурий в асцендента създава много досадни, недоверчиви типове, които с удоволствие критикуват другите, осмиват, клеветят, а за себе си имат много високо мнение. Един неблагоприятен аспект от може да създаде един „изобретател“ даже, обаче, неговите изобретения са най-често без стойност. Последното важи за Меркурий и в М. С.
в асцендента дава едно красиво
тяло
, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз.
Вежливост и приятност са постоянната характеристика. Лицето е кръгло, обаче, понякога много широко. Често дава трапчинки на бузите и брадата. Венериният тип е привлекателен по своята външност и маниери, непорочен и откровен; желае да бъде обичан. Е ли, обаче зле аспектирана, особено от , то резултатът е страст и чувственост.
към текста >>
в асцендента дава едно пълно, меснато
тяло
, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват.
Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум.
в асцендента дава едно пълно, меснато
тяло
, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват.
Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие.
към текста >>
Тяхното влияние тук е по-малко върху формата
на
тялото
, а също и общо върху характера.
Нептун създава често медиуми, слаби и променливи характери, които често се предават на пиянство, поне- кога на морфинизъм или имат противоестествени навици. Чрез силното положение на Нептун те поспадат под неговото влияние, обаче, не могат още нормално да отговарят на неговите висши трептения, които не принадлежат съвсем на нашето триизмерно царство. — Ние виждаме, впрочем, от своеобразното влияние на тази планета, че гениалността и моралната болезненост са качества, които собствено се намират в съседство и се явяват под едно и също влияние. Зависи изключително само от моралното и интелектуално ниво на родения, в коя посока ще се прояви това влияние. Планетите в разните домове (къщи) Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове.
Тяхното влияние тук е по-малко върху формата
на
тялото
, а също и общо върху характера.
Сега изпъква особено 10. къща (м. с.) предвид. Една планета в началото на 10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата на тялото. Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци.
към текста >>
Една планета в началото
на
10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата
на
тялото
.
Планетите в разните домове (къщи) Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове. Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера. Сега изпъква особено 10. къща (м. с.) предвид.
Една планета в началото
на
10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата
на
тялото
.
Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци. Обаче, луната се намира в Лъв в началото на 10-ти дом. Само погледът е чист скорпионов и благородството и гордостта на лъва се проявяват тук съединени с магнетичната природа на скорпионовия тип. Слънцето в разните домове в 2: успех във финансови сделки, обаче, ако слънцето е неблагоприятно аспектирано и бързо разпиляване. При многото неблагоприятни аспекти, причинява винаги противното.
към текста >>
Ела, о Дух
на
Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени
мисли
и желания Внеси във мене истинското знание.
се, във вкчна л&сен. От жива лира, в тон Божествен Свещен й извор радост излива, И в свещен трепет ни той облива. Пркз свята душа, Духът ВсевЬчен излива, пке Словото в пксен. Йоана, Към Христа „Елате при мен всички утрудени обременени, и аз ще ви изцеля“ Ела, о Дух на Всеобемната любов, И изпълни сърце ми бкдно и студено, Да затрепти от радост и сияние С усмивка блага в Душата. Ела, о Дух на Светлината чиста, Душа ми уморена ти смири, Да възприеме твойта благодат обилна, Иоято носиш от небесни висини.
Ела, о Дух
на
Божията Мждрост, Да освктиш умът ми като слънце С божествени
мисли
и желания Внеси във мене истинското знание.
Ела, о Дух на Истина небесна, Духът ми оиован освободи От всичии заблуждения и насилия, Разкрий великата ми тайна на живота. Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет.
към текста >>
Колкото и да страдат стиховете им откъм формата,
мислите
им, обаче, заслужват внимание — Б. Р.
На френски: Цабел Кайзер. На български: А. Т. София, 3. III. 1924 г. __________________________________________ 1) Даваме възможност на горните стихотворци да се изкажат в списанието.
Колкото и да страдат стиховете им откъм формата,
мислите
им, обаче, заслужват внимание — Б. Р.
Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото
помислили
, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото
помислили
, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт.
към текста >>
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото
тяло
по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото
тяло
по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага.
Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност.
към текста >>
Природата е създала главата
на
човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в
тялото
.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество.
Природата е създала главата
на
човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в
тялото
.
Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури.
към текста >>
Тоя метод винаги се дава чрез човека да
мисли
и чувства.
Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод.
Тоя метод винаги се дава чрез човека да
мисли
и чувства.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък.
към текста >>
ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала
на
замислите
Твои!
. . Наказвай ме! Защото съм човек, излязъл от греха и от греха преследван — чак до края! Виновен съм! Защото ето я неправдата ми.
ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала
на
замислите
Твои!
Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х! Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален. да я премаже с дънера на веки!
към текста >>
С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто
тяло
до огрома
на
своя кръст,
на
който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая.
С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто
тяло
до огрома
на
своя кръст,
на
който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах!
към текста >>
А това, което трябва да вършим, то е, да правим
на
другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в
мислите
и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си.
Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед.
А това, което трябва да вършим, то е, да правим
на
другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в
мислите
и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си.
Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев.
към текста >>
След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието
на
храма и там се извършвал обредът
на
кръщението, с което физическото
тяло
на
посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език.
След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието
на
храма и там се извършвал обредът
на
кръщението, с което физическото
тяло
на
посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му.
Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни.
към текста >>
Завистливата жена винаги
мисли
и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия
на
сърцето.
Ако у жените главната линия се съединява с линията на сърцето под ъгъл, това показва, че сърцето е подчинено на мозъка, какъвто до известна степен е и случая при скъперничеството. Завист. Една много близка до скъперничеството черта на характера е завистта и като така и хирогномическите й белези са твърде сходни с тия на скъперничеството. Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце. Първата става на палеца, на която е нокътя, е винаги дълга и обратно—втората е къса, което показва липса на логика — особеност, която при предразположение на характера към завист трева непременно да съществува, защото за логически мислещия човек, завистта е нелогична. Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост.
Завистливата жена винаги
мисли
и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия
на
сърцето.
Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия.
към текста >>
Появяванията смущаваха здравето й и
мислите
й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими.
С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща.
Появяванията смущаваха здравето й и
мислите
й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими.
През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта.
към текста >>
роди едно мъртво дете, чието
тяло
бе вече
на
разлагане.
Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите. Друга нощ пък сънува, че минава през една вода, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него. Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме. Седем дни по-после, г-жа Н.
роди едно мъртво дете, чието
тяло
бе вече
на
разлагане.
Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си. Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с вода в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там. Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала. Г-жа Хауфе бе пила вода от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън.
към текста >>
В момента
на
явлението,
тялото
на
ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе.
След три месеци той ще умре и баща ми пръв ще на учи за смъртта му“. Това лице, което беше тогава в пълно здраве, умря точно на определеното от нея време и бащата на ясновидката пръв узна за това. Второто зрение Известно е, че дарбата на второто виждане е твърде разпространено в някои местности, като напр. в някои части на Шотландия и Дания. Забелязаха е, че ония, кои то са надарени с второто зрение, имат проницателен поглед, как то се констатираше и у г-жа Хауфе, когато виждаше духовете или собствения си двойник.
В момента
на
явлението,
тялото
на
ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе.
Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г. бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет.
към текста >>
Излъчване
на
флуидичното
тяло
В същия ден
на
2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже!
През нощта, в време на съня си, тя бе силно измъчена и ни даде да разберем, че вижда нещо много тъжно, но не искаше да ни каже що е то, за да не й го припомнят след събуждането й. На другата заран се Получи известието за смъртта. При трикратното й събуждане тя видя свекърва си да гледа в един погребален ковчег. След седем дни тази жена падна болна, но пак оздравя. Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно.
Излъчване
на
флуидичното
тяло
В същия ден
на
2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже!
“ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото.
към текста >>
баща, като се намирал с чичото
на
г-жа Хауфе в съседната стая
на
оная, в която почивало
тялото
, чул думите: „Ах, Боже!
Когато г-жа Хауфе видеше видение то на някое лице, простряно в ковчег, това означаваше, че това лице скоро ще умре, а ако видение то му се представляваше живо, лицето падаше тежко болно. Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й .
баща, като се намирал с чичото
на
г-жа Хауфе в съседната стая
на
оная, в която почивало
тялото
, чул думите: „Ах, Боже!
“ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние.
към текста >>
“ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен
тялото
.
Излъчване на флуидичното тяло В същия ден на 2 май, за кой то говорихме по-горе, към 9 часа вечерта, г-жа Хауфе извика в съня си: „Ах, Боже! “ и веднага стана като да бе издигната от само то си възклицание. Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже!
“ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен
тялото
.
Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже! “ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял.
към текста >>
умрял, аз чух ясно, от съседната стая
на
оная, в която се намираше
тялото
, думите: „Ах, Боже!
Тогава тя каза, че току-що е чула, че излизат два гласа от нея. В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В.
умрял, аз чух ясно, от съседната стая
на
оная, в която се намираше
тялото
, думите: „Ах, Боже!
“ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой.
към текста >>
“ и
помислих
, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В.
В същия час, д-р Фор, от Ботвар, лекарят, кой то е лекувал умрелия й . баща, като се намирал с чичото на г-жа Хауфе в съседната стая на оная, в която почивало тялото, чул думите: „Ах, Боже! “ тъй ясно, че отишъл да види, кой вика там, но не намерил никого освен тялото. Д-р Фор ми писа по тоя случай: „след пристигането ми в Оберщенфелд, дето намерих г. В. умрял, аз чух ясно, от съседната стая на оная, в която се намираше тялото, думите: „Ах, Боже!
“ и
помислих
, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В.
се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух.
към текста >>
Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило
на
душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и
мислите
й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в
тяло
то и аз тогава го чух.
“ и помислих, че тия думи като че ли излязоха от самия ковчег и че г. В. се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой.
Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило
на
душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и
мислите
й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в
тяло
то и аз тогава го чух.
Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута.
към текста >>
После тя ми каза, че тия удари се
на
- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега
на
баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала
тялото
й едновременно с духа, под влиянието
на
преживените силни чувства.
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах.
После тя ми каза, че тия удари се
на
- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега
на
баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала
тялото
й едновременно с духа, под влиянието
на
преживените силни чувства.
Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“!
към текста >>
Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с
тялото
, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти,
на
далечни свои приятели.
Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с
тялото
, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти,
на
далечни свои приятели.
Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого.
към текста >>
Тя каза по този случай, че душата й напуснала
тялото
й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в
тялото
.
И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла. Когато правела тия усилия, всичко изчезнало постепенно.
Тя каза по този случай, че душата й напуснала
тялото
й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в
тялото
.
На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз.
към текста >>
В момента
на
допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й
тяло
, както констатирах аз.
Тя каза по този случай, че душата й напуснала тялото й и взе ла една въздушна форма, тогава когато духът й останал в тялото. На 28 май 1827 г., на полунощ, когато бях при нея, тя пак се видя, както по преди, седнала на едно столче, облечена в бели дрехи, каквито тя имаше наистина, но не ги носеше. Тя се опита да извика, но й бе невъзможно нито да говори, нито да се движи и не виждаше нищо друго, освен това, в което втренчени очите й. През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея.
В момента
на
допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й
тяло
, както констатирах аз.
Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение.
към текста >>
Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението
на
тялото
?
“ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му.
Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението
на
тялото
?
Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
към текста >>
Един силен и рязък звън прекъсна бурните
мисли
на
доктора.
Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на момичетата, децата и животните, в растения та и в атмосферата. А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми.
Един силен и рязък звън прекъсна бурните
мисли
на
доктора.
Той се изправи и почна да се ослушва. Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо. След минута, звънът се повтори и Ралф стана. Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше. Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата.
към текста >>
— Кой сте вие, който знаете моите
мисли
— промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате?
— Кой сте вие, който знаете моите
мисли
— промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
— Седнете и не бойте се от нищо — каза той. — Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек. какъвто сте и вие. Между нас разликата е само тази, че вие искате да живеете, а аз искам да умра. Вие сте живели твърде малко, а аз твърде много, и искам да се върна в пространството.
към текста >>
— Но защо
мислите
, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието
на
мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора?
Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно? Младият доктор пламна и се из прави. — Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате. Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята!
— Но защо
мислите
, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал да се възползвам от нея, за да се прекрати действието
на
мъдрия и полезен закон и бих обременил планетата с милиони ненужни хора?
Пък и благодетелите на човечеството са много редки и много е съмнително, дали биха пожелали те да се възползват от моето средство. А сега ето моите условия: аз искам да ми дадете малко от вашата кръв, пропита вече от флуида на разлагането; тъй като вие сам сте доктор и знаете, че сте осъдени на смърт: състоянието на сърцето ви и на дробовете ви не допуща никакво изцеряване с обикновени средства. В замяна на тази кръв, която ще ми помогне да умра, аз ще ви дам еликсира на живота. Една капка в доста голямо шишенце ще бъде напълно достатъчна да ви излекува и да ви даде quasi — вечен живот. До останалия еликсир никога не се допирайте.
към текста >>
Давам ви десет минути да си
помислите
· Ралф беше душевно угнетен.
До останалия еликсир никога не се допирайте. Пазете се и никому не откривайте вашата тайна, а също така и не се увличайте от желанието да населявате земята с безсмъртни хора. Изкушението ще бъде много голямо, но ваш дълг е да му се противите. — Още една дума: щом ви дам жизнения еликсир, аз ще ви за вещая и моето знание, състоя ние и името си. Сега реша вайте: искате ли да бъдете мой наследник?
Давам ви десет минути да си
помислите
· Ралф беше душевно угнетен.
Вихрени мисли се завъртяха в мозъка му и му причиняваха остра болка, а силното вълнение го задушваше. Изведнъж той срещна умния и енергичен поглед на непознатия и веднага спокойствието и решителността му се въз върнаха· — Съгласен съм: разполагайте с мене — каза той, като стана и протегна ръка на своя странен посетител. Този последният я стисна и стана. — Щом е така, вие трябва веднага да тръгнете с мене. — За дълго ли?
към текста >>
Вихрени
мисли
се завъртяха в мозъка му и му причиняваха остра болка, а силното вълнение го задушваше.
Пазете се и никому не откривайте вашата тайна, а също така и не се увличайте от желанието да населявате земята с безсмъртни хора. Изкушението ще бъде много голямо, но ваш дълг е да му се противите. — Още една дума: щом ви дам жизнения еликсир, аз ще ви за вещая и моето знание, състоя ние и името си. Сега реша вайте: искате ли да бъдете мой наследник? Давам ви десет минути да си помислите· Ралф беше душевно угнетен.
Вихрени
мисли
се завъртяха в мозъка му и му причиняваха остра болка, а силното вълнение го задушваше.
Изведнъж той срещна умния и енергичен поглед на непознатия и веднага спокойствието и решителността му се въз върнаха· — Съгласен съм: разполагайте с мене — каза той, като стана и протегна ръка на своя странен посетител. Този последният я стисна и стана. — Щом е така, вие трябва веднага да тръгнете с мене. — За дълго ли? — Това ще зависи от обстоятелствата.
към текста >>
Най-после, веднъж разлагането
на
моето
тяло
е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно?
На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг.
Най-после, веднъж разлагането
на
моето
тяло
е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно?
Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък.
към текста >>
След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни
мисли
, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме!
Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ. На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута. Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина.
След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни
мисли
, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме!
Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина. Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство.
към текста >>
Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и
тялото
ми, и кесията ми.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден.
Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и
тялото
ми, и кесията ми.
Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
към текста >>
Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се
мисли
, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба.
Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели.
Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се
мисли
, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба.
Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня?
към текста >>
Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край
на
това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа
на
пещерата, предаден
на
мрачните си
мисли
и ненадейно дочух приближаващи се стъпки.
Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край
на
това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа
на
пещерата, предаден
на
мрачните си
мисли
и ненадейно дочух приближаващи се стъпки.
Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих.
към текста >>
Отначало
помислих
, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих
на
крака.
От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки.
Отначало
помислих
, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих
на
крака.
Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих. Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив.
към текста >>
От момента, когато стане съединението им с еликсира
на
живота, стихиите престават да влияят
на
този, чието
тяло
е пропито с тази течност.
Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята.
От момента, когато стане съединението им с еликсира
на
живота, стихиите престават да влияят
на
този, чието
тяло
е пропито с тази течност.
Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце.
към текста >>
Вашето
тяло
ще стане неразрушимо.
Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят.
Вашето
тяло
ще стане неразрушимо.
Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той. — Успокойте се!
към текста >>
Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само
на
тялото
, но и
на
душата.
Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините. Най първо, да поговорим за физическата страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние. Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна.
Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само
на
тялото
, но и
на
душата.
Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги.
към текста >>
С една реч, вашето
тяло
става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата.
Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна. Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата.
С една реч, вашето
тяло
става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата.
Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
към текста >>
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо
тяло
.
Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност.
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо
тяло
.
Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
към текста >>
Но и сънят — този приятел и утешител
на
бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото
тяло
.
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане.
Но и сънят — този приятел и утешител
на
бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото
тяло
.
Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
към текста >>
— Как можахте да
помислите
това?
Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава.
— Как можахте да
помислите
това?
Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие.
към текста >>
Еликсирът
на
живота запазва целостта
на
тялото
и развива скритите способности
на
душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и
мисли
в нас.
Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението.
Еликсирът
на
живота запазва целостта
на
тялото
и развива скритите способности
на
душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и
мисли
в нас.
Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!...
към текста >>
Вие имате пълно право да искате да ви се даде време, зряло да
обмислите
и претеглите всичко за и против моето предложение.
Може би, аз не трябваше да ви разказвам всичко това, но считам за свой дълг да разкрия пред вас всичките добри и лоши страни на това, което ви предлагам. Настана доста дълго мълчание. Бледен, с трескав поглед, Ралф гледаше мълчаливо ту на събраните съкровища, ту на ужасната течност. — Постарайте се да се успокоите и обмислете всичко свободно. Аз не искам отговор веднага.
Вие имате пълно право да искате да ви се даде време, зряло да
обмислите
и претеглите всичко за и против моето предложение.
Той стана, тури всичко на мястото и затвори шкафа. След това, обръщайки се към Ралфа, каза: — Да вървим! За развлечение, аз ще ви покажа залата на прадедите, т. е. мястото, дето си почиват моите предшественици. Нарайяна дръпна драпировката и отвори вратата.
към текста >>
— В края
на
краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето
тяло
е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той.
С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна.
— В края
на
краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето
тяло
е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той.
Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи.
към текста >>
Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване
на
астралното
тяло
.
След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота. Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане.
Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване
на
астралното
тяло
.
Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра.
към текста >>
Изтърква се не плътското
тяло
, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка.
Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло.
Изтърква се не плътското
тяло
, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка.
Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми.
към текста >>
И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с
тялото
, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен.
Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага.
И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с
тялото
, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен.
— И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете.
към текста >>
Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по
тялото
му.
— Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете. А сега да се върнем назад.
Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по
тялото
му.
Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи. След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да мисли и вземе некакво решение. Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и разкошно мебилирана. В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери.
към текста >>
След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да
мисли
и вземе некакво решение.
Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете. А сега да се върнем назад. Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му. Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи.
След това поиска разрешение от Нарайяна да си отпочине малко, понеже чувстваше такава умора, че беше неспособен да
мисли
и вземе некакво решение.
Нарайяна веднага заведе госта си в една малка стая, също така изсечена в скалата и разкошно мебилирана. В огнището пламтеше силен огън и пръскаше приятна топлина, но Ралф продължаваше да трепери. Даже, без да се съблича, той се тръшна на канапето, зави се с дебел вълнен юрган и скоро заспа тежък, трескав сън. Когато Ралф се събуди, той се чувстваше много зле. Силна температура се сменяваше с ледените тръпки, членовете му бяха натежали, а гърдите му като че ли се пронизваха от нажежени острия.
към текста >>
Тялото
му се разпадаше като че ли
на
хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
С нечовешки усилия той се повдигна, изстиналите му пръсти грабнаха чашата и хвърлиха на пода стъкленото капаче. Остър и задушлив аромат го лъхна в лицето и тъй силно му подейства, че му се стори, като че ли вдъхна живота. Умът му се проясни, и дишането му стана свободно. Без да се колебае вече нито минута, той поднесе чашата до устните си и в един миг я пресуши. Отначало той почувства, че глътна течен огън, а после стана нещо Като вътрешно избухване.
Тялото
му се разпадаше като че ли
на
хиляди атоми, които се въртяха в едно море от ослепителна светлина.
Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
към текста >>
Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа
на
непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето
на
тялото
му.
Една мисъл, че е излъган и отровен, се мерна в наболелия му мозък, а после, като гръмнат от мълния, падна на възглавницата. Колко време Ралф лежа в без съзнание, той сам не можеше да каже. Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му.
Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа
на
непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето
на
тялото
му.
Еликсирът, наистина, подейства така, както бе предсказал Нарайяна, тъй като Ралф се чувстваше тъй силен и здрав, както никога. Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше спокойно и правилно. Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности.
към текста >>
Пеенето показва промените, които стават в звучащото
тяло
.
Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
Пеенето показва промените, които стават в звучащото
тяло
.
Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка.
към текста >>
Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то
на
тялото
, да не се ослепява от блясъка
на
безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
Философията се занимава, прочее, с знание на всички неща, едни от които се съглеждат в всичко и на всякъде, а други често или само в отделни случаи. Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества.
Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то
на
тялото
, да не се ослепява от блясъка
на
безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
към текста >>
Тази степен
на
съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването
на
сношение то между душата и”
тялото
.
Първите са предмет на общата наука или философията, а вторите — на отделните науки. Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата.
Тази степен
на
съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването
на
сношение то между душата и”
тялото
.
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
към текста >>
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от
тялото
, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото.
Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от
тялото
, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>
Тогава те не чувстват никак съществуването
на
тялото
си.
Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали.
Тогава те не чувстват никак съществуването
на
тялото
си.
Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й.
към текста >>
Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава
на
тялото
си и
на
всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си.
Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава
на
тялото
си и
на
всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение.
Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме. Този, който ги слуша, няма да се учудва на нищо: той ще възлезе до същинските причини и форми на нещата· Философът се занимава или с откриване на истината, или с извършване на известни действия за приложението й. Поради това, неговата наука е или теоретическа, или практическа.
към текста >>
Ако вените са връзките
на
душа та,
тялото
е нейния заговор.
Разумната душа е безсмъртна, а не разумната се губи. Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число.
Ако вените са връзките
на
душа та,
тялото
е нейния заговор.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото.
към текста >>
Медицината
на
Питагора Запазването
на
здравето се състои в равномерността
на
труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават
на
привичките
на
тялото
.
Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда.
Медицината
на
Питагора Запазването
на
здравето се състои в равномерността
на
труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават
на
привичките
на
тялото
.
Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца.
към текста >>
Когато
мислим
, ние образуваме въртежи в собствения етер
на
невидимото си
тяло
(носителя
на
съзнанието, който е различени от носителя
на
нашите дрехи).
Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
Когато
мислим
, ние образуваме въртежи в собствения етер
на
невидимото си
тяло
(носителя
на
съзнанието, който е различени от носителя
на
нашите дрехи).
Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др.
към текста >>
Тялото
на
тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“.
Тялото
на
тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
към текста >>
Сега, ако един човек редица години
мисли
все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали.
Сега, ако един човек редица години
мисли
все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му.
към текста >>
Говорят, че единствената причина за балсамирането
на
телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала
тяло
.
Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото.
Говорят, че единствената причина за балсамирането
на
телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала
тяло
.
Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
към текста >>
Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето
на
мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното
тяло
на
фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето
на
мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното
тяло
на
фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните.
към текста >>
човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме
мислили
, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска.
. . във всеки случай е по-любезен от вас . .·. — Да, вярно е — каза Белингтон — и оръдието, и подводницата, и аеропланът — кимна с глава той към Меджи — всички те са, вярно, фактори, но всички те са само слуги, средства в ръцете на Негово Величество долара и стерлинга! Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество. — Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . .
човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме
мислили
, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска.
Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата. — А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара?
към текста >>
И тогава, когато
мислим
, че сме се изкачили
на
един отдавна желан връх, ние виждаме само, че от него се открива друг, по-далечен, по-стръмен, по-тайнствен .
А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни . . . Ето ние, докторите, ще изучваме човека. Ние го режем на все по-малки и по-малки части — и почти нищо не знаем, т. е. ние знаем устройството, формата, но съдържанието като че ли отбягва от нас.
И тогава, когато
мислим
, че сме се изкачили
на
един отдавна желан връх, ние виждаме само, че от него се открива друг, по-далечен, по-стръмен, по-тайнствен .
. . Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност . . . в същност всичко това минало и сегашно е само заблуда, една хипотеза твърде вярна, сменена след известно време с друга по-вярна, която след някоя година се сгромолясва изцяло пред нападките на някой предприемчив ум. Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения?
към текста >>
Та нима вие
мисли
те, че това е болест?
— Дълг ми е — отговорих му, не намиращ какво друго да кажа. — Тя не познава още моите навици — каза той, като махна с глава по посока на излязлата навън сестра на хазяйката. — Навици! — учудих се аз. — Да, навици.
Та нима вие
мисли
те, че това е болест?
— запита ме той, като впери строг поглед в мен. Аз, в нерешителност, не знаех какво да кажа. Но неговото лице доби друго изражение и аз разбрах, че той се мъчи да си спомни нещо. С няколко ду ми аз му подсказах, но това като че ли му подейства много неприятно. Той почти се обиди, като че ли бях искал на сила да надникна в едно минало, с което той смяташе, че се е простил за винаги.
към текста >>
— Та нима вие
мислите
, че това е болест?
— От години, десетки години . . . — А не са ли ви гледали доктори? — Доктори! — той се усмихна презрително.
— Та нима вие
мислите
, че това е болест?
— А що друго? — запитах аз. Той вдигна рамене. Помълчахме. — Знаете ли кое е странно? — каза той, като продължаваше да гледа фотографиите — аз зная тоя човек, аз зная тия места.
към текста >>
Даже когато
мисли
, че е
на
пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови .
Но из винете, — аз се отклоних — това има малко значение за историята ми. А ето писмото — извади той един голям плик — да, аз искам да ви прочета това писмо, писмото на моя другар мистър Мирл. Бяха минали повече от два месеца — аз мислех вече да го посетя, което ви казах, когато го получих. Ще ви го прочета цялото. „Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
Даже когато
мисли
, че е
на
пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови .
. . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете. Ако ли и вие не сте в състояние, аз не вярвам, че друг би могъл да стори това.
към текста >>
И така да дойда направо
на
предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я
помислихте
и нарекохте.
Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете. Ако ли и вие не сте в състояние, аз не вярвам, че друг би могъл да стори това. Ще бъда кратък, защото и вре ме нямам достатъчно, а и няма смисъл да се говорят подробности — ако едрите черти не се разберат, подробностите само ще замъглят.
И така да дойда направо
на
предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я
помислихте
и нарекохте.
Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета. Търсих причина та не само аз и мнозина ваши колеги, при които отивах за съвети и лекуване. Но нито един никога не ми помогна, защото не можеше да ми помогне. Всички вдигаха рамене пред тая странна болест, а заедно с тях и аз. Вие знаете, че аз не свърших и богословието, както и медицината, но все пак и едното, и другото ми оста виха трайни впечатления за всичкия ми останал живот.
към текста >>
А до като това стане, до като дам доказателства
на
света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не
мислите
, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея!
А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат.
А до като това стане, до като дам доказателства
на
света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не
мислите
, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея!
За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна. Като желая от сърце да се отнесете с всичката сериозност и внимание към горното ми писмо, моля да приемете като малък дар и спомен от миналия ни другарски живот (а да си призная и като желание да зная, че сте ме извинили за студеното ми държане при първата среща), да приемете оная колекция от пеперуди, която тъй бе Ви харесала по-рано. Ще я намерите на същото място — хазяйката е предупредена. Приемете и пр. . . .“ Докторът сгъна писмото и взе да го нарежда между страниците на ръкописа.
към текста >>
— запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал,
помислил
или допуснал даже!
— Каза троснато майор Томсон — та това е нелепост! — Не бързайте, каза докторът — аз не съм свършил още историята си. След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване. Той отнесе тайната си в гроба, ако не смятаме писмото, което ви четох. — Но нима това е тайна некаква, докторе?
— запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал,
помислил
или допуснал даже!
Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар. Хазяйката беше наистина предупредена· Тя, заедно с колекцията, ми даде и едно писмо, което по марките познах, че е от Дик. Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една .
към текста >>
Не ми казвайте, моля, че господарят и
мислителят
престават да работят, след като предадат
на
другите сечивата и станат управители
на
някое предприятие: това би значело да не се разберем.
Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза. Те откриха, че чрез мисълта и предвидливостта, не ще бъдат принудени да добиват хляба си с груба ръчна работа, но ще могат да приемат отговорността, за да се върши същата работа от ония, които не са способни да предвиждат и управляват по тоя начин се създаде между хората положението на господари и подчинени.
Не ми казвайте, моля, че господарят и
мислителят
престават да работят, след като предадат
на
другите сечивата и станат управители
на
някое предприятие: това би значело да не се разберем.
Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие.
към текста >>
Управителите, капиталистите и
мислителите
вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си
на
ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот
на
челото си.
Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“.
Управителите, капиталистите и
мислителите
вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си
на
ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот
на
челото си.
Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието. Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа.
към текста >>
Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос
на
вяра: „човекът в същност е това, което
мисли
и чувства по сърце“.
Ако държи своята рисунка и желае това горещо, ще му се даде такъв случай и ще се материализира, тъй като законът се туря в действие с мощта на неговия дух. Третата класа познава способните индивиди да притеглят към себе си желаното, независимо от всякакъв център. Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд.
Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос
на
вяра: „човекът в същност е това, което
мисли
и чувства по сърце“.
Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства. Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си. тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера.
към текста >>
Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме
мислили
, че сме длъжни за най-малкото нещо?
Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме
мислили
, че сме длъжни за най-малкото нещо?
Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет.
към текста >>
Който и да е, нека си
помисли
за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет.
Който и да е, нека си
помисли
за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви.
към текста >>
Мислите
, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз
на
вяра.
Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета. Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко начини за критика и самоосъждане.
Мислите
, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз
на
вяра.
Мнозина от тия добри богомолци са бивали чути, но не заради условните формули извлечени от техните молитвеници, заради онова, което излиза от сърцето им, изразено в положителна форма, заради онова, което те мълвят в нощната тишина, тогава, когато никой друг, освен Бог, не присъства там, за да ги чуе. Истинската молитва трябва да бъде един духовен, а не емоционален, акт. Четвърто правило: определяйте точно това, което желаете, когато просите. Всяка дума от това правило е важна. Най-напред вие трябва да отправите една просба.
към текста >>
Определяйте точно това, което желаете, а не онова, което друг желае — не онова, което
мислите
, че имате право да притежавате, нито онова, което
мислите
, че трябва да желаете — но това, което самият вие искате действително да имате.
Четвърто правило: определяйте точно това, което желаете, когато просите. Всяка дума от това правило е важна. Най-напред вие трябва да отправите една просба. После, тая просба трябва да бъде определена. Направете умствената си картина твърде ясна, и колкото по-ясна бъде тя, толкова по-скоро ще се материализира.
Определяйте точно това, което желаете, а не онова, което друг желае — не онова, което
мислите
, че имате право да притежавате, нито онова, което
мислите
, че трябва да желаете — но това, което самият вие искате действително да имате.
Обратното на това правило е също така важно. Не просете това, което не желаете. Ако искате пари, не просете работа. Почти всички правят тая грешка при започването да просят, понеже е мъчно да скъсат с некогашния си навик. Резултатът от просбите в миналото за неща, които не желаем сега, е една неприятна обстановка.
към текста >>
Един добър начин за усилване
на
желанията ви е да
мислите
с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват.
Един добър начин за усилване
на
желанията ви е да
мислите
с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си.
към текста >>
Шесто правило·, духът работи по-добре, когато
тялото
е спокойно.
Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време.
Шесто правило·, духът работи по-добре, когато
тялото
е спокойно.
Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение.
към текста >>
В известни интервали през деня можете да
мислите
за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато
тялото
си почива, има все пак известен ефект.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си.
В известни интервали през деня можете да
мислите
за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато
тялото
си почива, има все пак известен ефект.
Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
към текста >>
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато
мислите
ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне.
Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва. Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет.
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато
мислите
ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне.
Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение.
към текста >>
Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от
тялото
му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища.
Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от
тялото
му.
Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тоя ред
на
мисли
ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно
на
друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване
на
Обществото
на
народите, било чрез превземане
на
националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране
на
своите мощни средства за въздействие.
Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му.
В тоя ред
на
мисли
ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно
на
друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване
на
Обществото
на
народите, било чрез превземане
на
националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране
на
своите мощни средства за въздействие.
По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите.
към текста >>
По тоя начин ще може,
мислим
ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт
на
братството, мира и любовта, за да се противопостави
на
фронта
на
съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът
на
насилието, мрака, робството и експлоатацията.
Едно от тия средства е създаването на един духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум — Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по- нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действащи по настояще независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие.
По тоя начин ще може,
мислим
ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт
на
братството, мира и любовта, за да се противопостави
на
фронта
на
съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът
на
насилието, мрака, робството и експлоатацията.
За тая цел съществува на лице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използва. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело.
към текста >>
Етерното
тяло
, за което обстойно ще говорим в специален отдел
на
хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма
на
линии, като по такъв начин схематично се изразяват
на
физическото поле.
Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби.
Етерното
тяло
, за което обстойно ще говорим в специален отдел
на
хирофилософията, преживява редица индивидуални състояния, които, действайки върху му, между другото се проявяват във форма
на
линии, като по такъв начин схематично се изразяват
на
физическото поле.
Тъй че линиите не са случайни явления, а наложително изявяващо се състояние на вътрешния духовен живот. Можем правилно да оценим значението им едва когато схванем първопричината им. Картината, която ни дават линиите, е представа за начина и способността на действие, изградени върху опитности, представи и предразположения, които са придобивки на предишните въплътявания. Обстоятелството, че всеки човек има различен от тоя на другите минал живот, друг капитал от опитности и заради това и друга възприемчивост, обусловя и факта, че картината на линиите е различна, чисто индивидуална. Обстоятелството пък, че въпреки постоянната промяна на кожата, при всяко ново нейно образуване се получават все същите линии, показва, че принципа, който у нас образува формата и тия линии, е един и същ.
към текста >>
И той си
мисли
, че конят го разбира, че това е знак
на
съчувствие.
“ или: .Карай, карай, тъй ние и до утре не ще стигнем“. Най-сетне, разбит от скръб, той се връща у дома си. Отива при конете си, дава им сено и се разговаря с тях. Зове ги по име и им разказва своите болки. Един кон си навежда главата и се допира до ръката му.
И той си
мисли
, че конят го разбира, че това е знак
на
съчувствие.
Професор Сикорски продължава така статията: „В този прост, жив и талантлив разказ Чехов ни е показал хора, които имат очи и не виждат, имат уши и не чуват, които имат разум и памет, но забравили, че на земята има страдания и страдащи. Ние тук се срещаме с онази душевна твърдост, която свидетелства за слабото развитие на чувствата. Това са хора на ума, интелигентни, остроумни субекти, отровни критици и дръзки крикуни. Това са весели, забавляващи се същества, а същевременно нравствени слепци: погребалния марш, сълзите и въздишките се възприемат от тях чрез ума, но не се отразяват в чувствата им.“ Нима видни политически лица в разни страни, които са се провинили, не са имали знания по разните науки? Повечето от тях са висшисти.
към текста >>
защото те са в свръзка с етерното
тяло
, което тогава се развива и оформява.
Ето що казва Д-р Никола Кръстников4): .Според проф. Блойлер всеки психичен акт се съпровожда с чувствен тон, който в същото време играе главна роля при решенията. Емоцията определя направлението на делата и действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоциалността. При тази голяма важност на чувствата трябва да се знае, в кой период те трябва да се развият. От окултната педагогика се знае, че чувствата трябва да се развият у детето от 7 до 14 год.
защото те са в свръзка с етерното
тяло
, което тогава се развива и оформява.
До 14 година умът трябва да се развива без пряко възпитателно въздействие върху него. Той трябва да се развива косвено посредством чувствата и волята. Който пряко действа на детския ум. който развива у детето отвлечено логично мислене преди 14 година, казва Д-р Щайнер, той му пакости. Това дете, като порасне, ще има посредствени умствени сили.5) Ако се пропусне периода от 7 до 14 година за развитието на висшите чувства, изгубеното не може вече да се навакса; такова дете рискува да остане с беден душевен живот.
към текста >>
година детето има стремеж да върши или
мисли
това, което върши или
мисли
лицето, което е за него авторитет.
Още в първото си педагогическо съчинение: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“8), Д-р Щайнер изложи значението на това чувство при възпитанието. Чувството на благоговение е важен ключ за успешна възпитателна дейност. Особено важно е да не се пропусне периода от 7 до 14 година. Неразвитието на това чувство у детето има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и спазването на всички други педагогически принципи. Ето как Д-р Щайнер рисува разликата в това отношение между първия и втория периодъ9): „В периода от 7 до 14.
година детето има стремеж да върши или
мисли
това, което върши или
мисли
лицето, което е за него авторитет.
Преди тая възраст детето подражава на околните, стреми се да се превърне в тяхно копие. От седмата си година детето не подражава просто, но приема качествата на околните в себе си с известна степен на съзнателност. При все това, подражателността продължава да си съществува до 9 годишна покрай стремежа към следване на авторитета“. Значи, детето до 7 година подражава сляпо на всички околни, а от следната година — на онези, които то счита за авторитети. Обаче, има авторитет и авторитет.
към текста >>
Детето гледа
на
света, както лицето, към когото благоговее; то чувства,
мисли
, желае, действа като него.
Да, другарство, но не това другарство, което се разбира при повърхностно разглеждане. Да, трябва да рухнат стените между тях, но това другарство трябва да бъде от характер, че учителят пак да има уважението, благоговението на ученика, пак да бъде авторитет, който бива послушван по един естествен начин. Карл Щокмаер казва10): „Един модерен израз е, учителят да бъде другар, приятел на децата. Всъщност, този израз, според окултизма, трябва да се поправи малко. По-добре е да се каже: учителят да има авторитет, да буди благоговение“.
Детето гледа
на
света, както лицето, към когото благоговее; то чувства,
мисли
, желае, действа като него.
Това лице за него е мащаб, критерий на всичко. Преди да намери такъв критерий, младежът чрез самостойна вътрешна духовна работа след 14 година, той трябва преди тая възраст да види въплътен около себе си идеала като жив образец. В коледния си педагогически курс Д-р Щайнер казва11): .След деветата година детето почва да гледа на възпитателя си другояче. До сега то не е обръщало внимание на недостатъците му. Сега почва силно да им обръща внимание: как е изпуснал тебешира, как е несигурен, дали знае, що иска, какво настроение му е свойствено и пр.
към текста >>
Но нека да не се
мисли
, че благоговение трябва да се изпитва само към окръжаващите лица.
Той трябва да взема голямо участие в живота. Той има нужда от обхватен мироглед, а не само от професионална подготовка по педагогика и дидактика. Той трябва да има дълбоко разбиране на всички явления в живота; трябва да расте постоянно; трябва да има много по-голяма мъдрост от тая, която излага пред учениците“. През този период от 7. до 14 година чувството на благоговение трябва да характеризира и религиозното чувство на детето.
Но нека да не се
мисли
, че благоговение трябва да се изпитва само към окръжаващите лица.
Ето що казва Каролина фон Хайдебранд13); „Спомагат и съдържателни приказки и легенди. За по-възрастните помагат разкази за герои и биографии на знаменити мъже, в които те да виждат образци за подражание и уважение“. Това изтъква Д-р Щайнер и в статията си: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“. В приказки, разкази, митове, легенди биографии, ще се рисуват възвишени характери, които да будят благоговение. Какво богато поле за работа.
към текста >>
Преди да говоря за любовта като възпитателен фактор, ще направя цитат от беседите
на
г-н Дънов за характеристика
на
любовта (
мислите
съм събрал от разни места
на
беседите му): „Първото проявление
на
Духа, първият плод, — това е Любовта.
Любовта — най-важен възпитателен фактор — Новото училище — братско общежитие „Възпитанието на ума трябва да се почне с развитието по-рано на милосърдието и любовта, за да бъде умът насочен правилно.“ — Дънов. „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която може да възпитавате. Когато искате да възпитавате некого, трябва да го любите с всичкото си сърце. Той трябва да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да го приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките му съвети“. — Дънов.
Преди да говоря за любовта като възпитателен фактор, ще направя цитат от беседите
на
г-н Дънов за характеристика
на
любовта (
мислите
съм събрал от разни места
на
беседите му): „Първото проявление
на
Духа, първият плод, — това е Любовта.
Любовта, това е първият необорим потик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. В Любовта има култура. За нея има само един израз: тя е всесилна. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Любовта е проявление на Бога и само чрез нея ние можем да Го познаем Всички други философски разисквания и твърдения — това са само залъгалки.
към текста >>
Някой би казал: „Да не би пък да
мислите
,че децата са чисти като ангели?
Ето вторият пример из „Братя Карамазови“, Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни на улицата, той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов, той превръща тяхната енергия. Децата се съвсем преобразяват. Илюша, против когото най- много била насочена омразата им, става любимец на всички.
Някой би казал: „Да не би пък да
мислите
,че децата са чисти като ангели?
· В тях, освен божественото, може да има и много долни прояви, плод на миналите им съществувания или на лошата обстановка, в която са израсли, обаче, разумното възпитание е в състояние да превърне всички енергии. Когато учителят живо чувства любов към учениците, тогава детските сърца се отварят, душите на учителя и ученика са в хармония, в контакт· А такава атмосфера е абсолютно необходима. Ето що казва Д-р Щайнер в речта си пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година16); „Любовта е толкоз необходима, колкото и външната методична похватност. Любовна атмосфера трябва да има в класа, и в нея да става обучението.
към текста >>
Любовта развива и всички способности
на
детето, дава светлина
на
ума, сила
на
волята, здраве
на
тялото
.
Той му пишел: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? “ Когато самият учител стане извор на любовта, ще има трогателни примери за проявена любов и на ученика към учителя.
Любовта развива и всички способности
на
детето, дава светлина
на
ума, сила
на
волята, здраве
на
тялото
.
Успехът в това училище, дето тя е приложена, е осигурен. От друга страна, такова училище става източник на радост, на щастие за ученика. За да може да се издигне любовта до главен възпитателен фактор, нужни са следните условия; 1) Преди всичко, учителят и другите възпитатели трябва да работят върху себе си и да събудят в себе си извора на Божествената Любов. За да може да стори това, възпитателят трябва да знае методите на духовния растеж. 2) Второ условие е да царува духът на любовта в целия училищен живот.
към текста >>
Некой би могъл да
помисли
, въз основа
на
горното, че стига човек да прилага любовта във възпитанието, и всичко е готово.
Първият — от раждането до 7 година; вторият — от седмата до 14 година и третият — от 14 до 21 година. Сега, дали ще си послужим в разните периоди с едни и същи методи за събуждане висшата детска природа? Разбира се, че не! Напр., в третия период ще се прибави нов фактор: идейния живот. Как ще се работи в това отношение през всеки период, това ще изложим, когато разгледаме всеки период отделно.
Некой би могъл да
помисли
, въз основа
на
горното, че стига човек да прилага любовта във възпитанието, и всичко е готово.
Да, вярно е, че любовта е най-важният възпитателен фактор, но трябва да се притежават и конкретни познания за детската при- рода. Разбира се, любовта ще даде онзи потик, за да потърсим и намерим тези познания. Като носиш любовта, ти вече притежаваш най-важното условие, но трябва да се въоръжиш и с познания на окултните закони и принципи, познания за окултното детско естество. Тогава възпитанието ще бъде природосъобразно. Идещия път ще разгледаме изкуството, играта и труда от гледището на окултната педагогика.
към текста >>
Никога не бихте
помислили
да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер.
Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се очертае на мъжете и жените и че тя има своята ценност — малко или много — като белег на характера. „Каква гъска! “ Гъските, според общото разбиране за тях, са създадени да бъдат .оскубани“ и нашето „гъсе“, ако дойде от селото в града, ще има съдба, подобна на своите пернати събратя. Само едно от десетте ще тръгне „играейки“ дотогава, докогато му се каже за .облекчение“, че ще „обитава“ някое братско гнездо, но не и своето.
Никога не бихте
помислили
да наречете гъска остроносия човек, представляващ хитрост и скрит характер.
И хората, които приличат на гъски, трябва винаги да се пазят от него. Той лукаво проектира плановете си и предпочита да печели успехи повече чрез хитрост, отколкото чрез сила. Каквото е истинската лисица между другите домашни животни, това е и лисичият лицемер, играчът, търговецът на щастие, подигравателният базиргянин (остар. търговец, търгаш, занаятчия), джебчията между честните хора. Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си.
към текста >>
Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие
на
господаря си и стремейки се да схваща неговите
мисли
, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича
на
тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека.
Други хора приличат на кучета, които насочват човека (така наречените сетери), или на английските ловджийски кучета. Във връзка с тази мисъл ще спомена за един артист, у когото идеализмът, подражанието и сравнителността са били добре развити, но самият той е наследил кучешки черти· Последните говорят сами за себе си. така че ние се въздържаме да ги описваме. За ония, които могат да видят тези „очебийни прилики“, всяко обяснение би било излишно. Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно.
Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие
на
господаря си и стремейки се да схваща неговите
мисли
, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича
на
тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека.
Котешката порода има също своите представители между красивия пол. Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх. Тя си търка главата кокетно във вас и мърка много любовно. Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя.
към текста >>
Забележете фигурата — крайниците
на
тялото
му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката
на
ъглите
на
лицето му, извънредната тънкост
на
устните, дълбоко врязани в ъглите.
Ето, един тип, който прилича на плъх, и друг, който прилича на котка, и чудноватата антипатичност между двамата става ясна, когато се срещнат. Той, котката, оглежда плъха, макар и с несъзнателно зверска напрегнатост. Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност.
Забележете фигурата — крайниците
на
тялото
му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката
на
ъглите
на
лицето му, извънредната тънкост
на
устните, дълбоко врязани в ъглите.
Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност. Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята.
към текста >>
Някои учени се помъчиха да обяснят феномена
на
психометрията с четенето
на
мислите
у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши .
Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните). Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.
Някои учени се помъчиха да обяснят феномена
на
психометрията с четенето
на
мислите
у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши .
Защото: ако лицето, което носи напр. шапката на убития, е негов близък и мисли за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите мисли, да види дори и самия образ на жертвата. Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.? Какво ще може да чете психометрът в мислите на един полуграмотен лукав потомък на Перикла, ако той е селянин или гемиджия? Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф.
към текста >>
шапката
на
убития, е негов близък и
мисли
за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите
мисли
, да види дори и самия образ
на
жертвата.
и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните). Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето. Някои учени се помъчиха да обяснят феномена на психометрията с четенето на мислите у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши . Защото: ако лицето, което носи напр.
шапката
на
убития, е негов близък и
мисли
за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите
мисли
, да види дори и самия образ
на
жертвата.
Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.? Какво ще може да чете психометрът в мислите на един полуграмотен лукав потомък на Перикла, ако той е селянин или гемиджия? Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф. Блондло, Райхенбах и други са успели да фотографират. Тези излъчвания или, както науката ги нарича, еманации, са носители на целия субективизъм на индивида, т.
към текста >>
Какво ще може да чете психометрът в
мислите
на
един полуграмотен лукав потомък
на
Перикла, ако той е селянин или гемиджия?
Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето. Някои учени се помъчиха да обяснят феномена на психометрията с четенето на мислите у тогова, който носи вещественото доказателство, или, въобще предмета, но това е най-големият абсурд, който един учен може да извърши . Защото: ако лицето, което носи напр. шапката на убития, е негов близък и мисли за убития, то вярно е, че психометрът може да чете неговите мисли, да види дори и самия образ на жертвата. Но какво ще бъде в случая с едно намерено камъче от Акрополис, напр.?
Какво ще може да чете психометрът в
мислите
на
един полуграмотен лукав потомък
на
Перикла, ако той е селянин или гемиджия?
Има друга една хипотеза, която се основава върху факта, че всяко същество и предмет излъчва от себе си етерно вещество, наречено од, която проф. Блондло, Райхенбах и други са успели да фотографират. Тези излъчвания или, както науката ги нарича, еманации, са носители на целия субективизъм на индивида, т. е . на комплекса от неговия морал, наклонности, нрави и желания.
към текста >>
Върху нея се отпечатват всички наши
мисли
и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета.
Това обяснение, колкото и уместно да е, си остава, обаче, неприложимо по отношение на втората евентуалност, в случая с камъчето от Акрополис. Естествено е, че всички събития или действащи лица от времето на Акрополис не могат да оставят флуидите си върху малката повърхнина на нашето камъче, за да можем по него да прочетем всичко. Ето защо трябва да подирим друго обяснение, което е именно истинското, т. е. окултното. То гласи така: нашата слънчева система, както и другите, плува във всемирната материя, наречена акаша (нещо като етера или 4-то състояние на материята).
Върху нея се отпечатват всички наши
мисли
и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме.
към текста >>
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си
тяло
, астралното, и можем да се движим с бързината
на
мисълта, където искаме.
Върху нея се отпечатват всички наши мисли и постъпки, и по този начин се получава така наречената акашова хроника или акашови клишета. Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е.
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си
тяло
, астралното, и можем да се движим с бързината
на
мисълта, където искаме.
Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
към текста >>
Това излизане в астралния мир с астралното
тяло
се нарича „излъчване“.
Защото, според тайната наука, всички събития съществуват в плана на Бога, а ние се само приближаваме до тях. Пророкът ги вижда, т. е. чете в бъдещето, и ги предсказва, сиреч пророкува. Ако официалната наука не се свенеше да приеме обяснението на факира или индуса, за четирите носители на съзнанието, т. е. четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме.
Това излизане в астралния мир с астралното
тяло
се нарича „излъчване“.
Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него. Психометрът е, значи, в своето астрално тяло, и с пълна свобода може да отиде на което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника. Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е.
към текста >>
Психометрът е, значи, в своето астрално
тяло
, и с пълна свобода може да отиде
на
което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
четирите тела, тя щеше да научи, че когато спим или умрем, ние оставаме във второто си тяло, астралното, и можем да се движим с бързината на мисълта, където искаме. Това излизане в астралния мир с астралното тяло се нарича „излъчване“. Излъчването може да настъпи по желание или неволно. У психометра работят и двата тези елемента, и той се излъчва — някога съвършено, а някога наполовина — и, служейки си с предмета като с начало на астралната тръба, той по флуида намира или лицето, или събитието. В полза на факта, че той е излъчен, говори обстоятелството, че неговата личност е малко нещо затъмнена, не ви чува, не ви вижда, говори на чужди езици и с една ужасна бързина, та стенографът едвам може да озари да стенографира подир него.
Психометрът е, значи, в своето астрално
тяло
, и с пълна свобода може да отиде
на
което място ние му кажем, и да намери било жертвата, било престъпника.
Има един много силен аргумент в полза на това обяснение, а именно че показанията на редица психометри съвпадат винаги, което значи, че всичките виждат едно и също събитие, една и съща къща или местност, а не ги измислят, т. е. те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни. Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите.
към текста >>
Нека си спомним още и това, че едно време се говореше за възможността, да се предават
мисли
на
разстояние, и всеки осмиваше привържениците
на
това чудновато откритие.
Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите. Нека си спомним, че и месмеризмът беше осмиван едно време, а днес всеки гимназист знае, що е хипнотизъм. Нека възприемем метода на великия романист Конан Дойл: „Чети безпристрастно и спокойно, наблюдавай и съди безпристрастно и спокойно, и тогава заключавай безпристрастно и спокойно. Тогава няма да бъдеш излъган“.
Нека си спомним още и това, че едно време се говореше за възможността, да се предават
мисли
на
разстояние, и всеки осмиваше привържениците
на
това чудновато откритие.
Днес, обаче, във всички циркове можем да се подложим на тези опити, и ще се уверим, че мисълта действително може да се предава, както и да се фотографира, защото и тя не е по-малко плътна от електрическата вълна на Маркони. Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия.
към текста >>
Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато
тялото
му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа.
Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато
тялото
му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива.
към текста >>
Всичко това той върши или като се явява в астралното си
тяло
на
душата (астралното
тяло
на
спящия човек), явява се
на
будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр.
Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр.
Всичко това той върши или като се явява в астралното си
тяло
на
душата (астралното
тяло
на
спящия човек), явява се
на
будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр.
Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри!
към текста >>
Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор
на
нашия вестник, ето аз съм в етерното си
тяло
.“ Аз не обърнах никакво внимание
на
неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г.
IV: Практическа психометрия от Д-р Райнхардт. Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66.
Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор
на
нашия вестник, ето аз съм в етерното си
тяло
.“ Аз не обърнах никакво внимание
на
неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г.
Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“.
към текста >>
Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно
тяло
, но трябва да се изкачите и по върховете, идете
на
Рила, качете се
на
върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот.
Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г.
Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно
тяло
, но трябва да се изкачите и по върховете, идете
на
Рила, качете се
на
върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот.
— стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т.
към текста >>
След смъртта, по
тялото
му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие.
Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал. Воловете след час се спрели пред къщи и домашните го снели от колата, защото е бил цял схванат. След 10 деня от горната случка той се помина. Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха.
След смъртта, по
тялото
му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие.
Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр.
към текста >>
Художникът се уплашил много, той
мислил
, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си.
Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи. От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала покойната си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас? Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“.
Художникът се уплашил много, той
мислил
, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си.
Жена му продължавала да разговаря с видението. След няколко минути видението се отдалечило през кухнята навън, дето, до кухнята, имало натрупани дъски и греди, понеже предполагали да строят нова къща, но всичките греди и дъски се срутили със страшен шум и биле разхвърлени, като че 10 души са работили да ги разхвърлят. След това, около половин час след разхвърлянето на дъските, всичко утихнало. Направили си кафе, разговаряли се, и без да коментират случая, станали, затворили вратите, пак ги подпрели както по-рано, затворили прозорците и си легнали, но те си знаят как са осъмнали. На другия ден узнали, че леля им си ходила още същата вечер у тях и също направила там подобен шум и се отдалечила.
към текста >>
Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по
тялото
й се забелязвали натъртени места, като от удар.
Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден.
Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по
тялото
й се забелязвали натъртени места, като от удар.
Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им. Една година след този случай те се пренесли в София да живеят и сега са много добре и здрави, и не са забелязвали да ги спохождат някои духове, както в Македония. Но са много набожни. Съобщава Д-р Хр. (ветерин. лекар) Изгубен предмет, намерен по необикновен начин.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако малкото дете повдигне големия чук
на
баща си и едва го носи,
мислите
ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
Ако малкото дете повдигне големия чук
на
баща си и едва го носи,
мислите
ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
.- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? - това е разумния живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
към текста >>
Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито
мисли
, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината
на
другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона
на
неговия глас, а начина
на
мисленето му — от съчетанията
на
тоновете или
на
думите му.
В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението.
Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито
мисли
, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината
на
другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона
на
неговия глас, а начина
на
мисленето му — от съчетанията
на
тоновете или
на
думите му.
По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие.
към текста >>
но у всеки човек дават възможност
на
думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане
на
тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и
мислите
на
един човек.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език.
но у всеки човек дават възможност
на
думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане
на
тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и
мислите
на
един човек.
Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
към текста >>
Езикът
на
ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните
мисли
и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията
на
небето, формата
на
което е меродавна за всички общества и съобщения.
но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.
Езикът
на
ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните
мисли
и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията
на
небето, формата
на
което е меродавна за всички общества и съобщения.
В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес.
към текста >>
Има език
на
човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците
на
небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език
на
жестовете (ръкомаханията), които отговарят
на
чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие
на
чувства и съгласие
на
мисли
; има гръмовит език и още много други езици.
Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората.
Има език
на
човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците
на
небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език
на
жестовете (ръкомаханията), които отговарят
на
чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие
на
чувства и съгласие
на
мисли
; има гръмовит език и още много други езици.
Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн.
към текста >>
Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само
на
езици, понятни
на
хората, именно затова, защото във времето
на
говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение
на
което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ
мислителен
процес.
Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици.
Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само
на
езици, понятни
на
хората, именно затова, защото във времето
на
говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение
на
което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ
мислителен
процес.
Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI.
към текста >>
Така, опитите
на
Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни
тяло
изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия.
Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография. Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора.
Така, опитите
на
Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни
тяло
изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия.
Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр.
към текста >>
Двойникът
на
физическото ни
тяло
, т. е.
Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
Двойникът
на
физическото ни
тяло
, т. е.
нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца.
към текста >>
нашето невидимо с просто око духовно
тяло
може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити.
Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е.
нашето невидимо с просто око духовно
тяло
може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити.
Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата.
към текста >>
И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите
на
астралното
тяло
, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви
на
краката“.
Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела.
И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите
на
астралното
тяло
, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви
на
краката“.
Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло. Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания.
към текста >>
Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му
тяло
.
Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си.
Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му
тяло
.
Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката. Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . . * * * Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър.
към текста >>
През
тялото
й се вижда дясната ръка
на
д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи
на
колените си.
Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите. Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия свят, написано върху всичките плочи. Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите. На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна.
През
тялото
й се вижда дясната ръка
на
д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи
на
колените си.
Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана. И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска дарба, даже по-силна от тая на съпруга си. Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство. Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета3). Отначало се усеща в тъмната стаичка, в която става сеанса, едно леко духане като от хладен ветрец, после се забелязва малка светлинка, образува се бяло облаче, което постепенно се уголемява и най-сетне се очертава човешката фигура, която се материализира.
към текста >>
Една жена, преди и след зачатието, може да
мисли
много върху някой реален или идеален характер, и това може да привлече към нея тоя същия характер в живота му като дух.
III, кн. I, статията: „Трансцендантална фотография“. ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕВЪПЛЪТЯВАНЕТО от Прентис Мъллфорд (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). Фактът, че известно лице може да добие такъв магнетичен контрол върху другиго, че напълно да погълне идентичността му и да го направи да действа известно време по волята на оператора, който да го вижда точно както желае, да го накара да вкусва както той би обичал да вкусва и да бъде чрез въображението си всякъде, където той би желал да бъде, това е ключът и крайъгълният камък на проникването в мистерията на превъплътяването, при което един дух се вкарва в живота на другиго на земята в пълна забрава на своята предишна опитност и идентичност тъй, както медиумът на магнетизатора е, за известен период, напълно несъзнателен към своето лично себе и съществувание. Един смъртен може да магнетизира един дух и това може да се направи несъзнателно.
Една жена, преди и след зачатието, може да
мисли
много върху някой реален или идеален характер, и това може да привлече към нея тоя същия характер в живота му като дух.
Няма идеали в земен смисъл. Идеалът в мисъл представлява някой жив тип на духа. Най-висшият характер, който вие сте в състояние да си представите, има свой представител в духа и сегашното ви най-висше схващане може да бъде относително несъвършено. Следователно, вашият герой, вашият идеал, действителната реалност в живота на духа, привлечен към вас, все още може да бъде непълен, тъй като вашата непълнота ви заслепява спрямо неговите недостатъци. Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й.
към текста >>
Може-би, поради своето несъвършенство, да не бъде в състояние да дойде близо до тия, които му са били мили в живота при неговото предишно
тяло
.
Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й. Това може да бъде духът на някого, който е бил много бележит през земния си живот. Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист. Тоя дух може да бъде твърде злощастен. Той може да търси покой и да не го намери никъде.
Може-би, поради своето несъвършенство, да не бъде в състояние да дойде близо до тия, които му са били мили в живота при неговото предишно
тяло
.
На земята духове, които са в дадени тела, могат да дойдат и да бъдат в привидна и то близка връзка. Следователно, много може да се предаде от едного на другиго. От една страна, по естество, съпругът може да бъде груб, нечувствителен, несъобразителен и тираничен, когато жена му може да бъде винаги кротка, съобразителна и да не роптае. В духовния живот те не могат пак да се свържат, до като недостатъците на едната или другата страна не се излекуват напълно. Духовете не могат да дойдат в близка и постоянна връзка, ако нямат пълна общност.
към текста >>
Жената, която
мисли
за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери.
Следователно, много може да се предаде от едного на другиго. От една страна, по естество, съпругът може да бъде груб, нечувствителен, несъобразителен и тираничен, когато жена му може да бъде винаги кротка, съобразителна и да не роптае. В духовния живот те не могат пак да се свържат, до като недостатъците на едната или другата страна не се излекуват напълно. Духовете не могат да дойдат в близка и постоянна връзка, ако нямат пълна общност. Това не може да се допусне.
Жената, която
мисли
за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери.
На този свят, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо. Също така е и с духа. Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или мислите върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух. Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие. Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея.
към текста >>
Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или
мислите
върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух.
Духовете не могат да дойдат в близка и постоянна връзка, ако нямат пълна общност. Това не може да се допусне. Жената, която мисли за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери. На този свят, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо. Също така е и с духа.
Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или
мислите
върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух.
Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие. Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение.
към текста >>
Несъзнателно те мислят
мислите
на
другите, поддържат чужди мнения, виждат през очите
на
другиго.
Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение. Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен. Хиляди хора губят повече или по-малко своята индивидуалност чрез влиянието на други.
Несъзнателно те мислят
мислите
на
другите, поддържат чужди мнения, виждат през очите
на
другиго.
Магнетичният контрол значи само контрол на мисълта. Да бъдеш за дълго време само с едно лице, да имаш малко връзки с другите, щастието ти да зависи изключително от връзката ти с едного, това предполага опасността от магнетичен или мислов контрол на онова лице. С други думи, да мислиш неговите мисли и да поддържаш неговото мнение вместо своето собствено. Такъв контрол може да се поддържа несъзнателно от другия или пък той може да бъде и съзнателен. Ние можем да се запазваме от такъв контрол като внесем разнообразие в другарите си или пък за известен период се уединим, през което време ние ще можем „да намерим нашето истинско себе“.
към текста >>
С други думи, да
мислиш
неговите
мисли
и да поддържаш неговото мнение вместо своето собствено.
Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен. Хиляди хора губят повече или по-малко своята индивидуалност чрез влиянието на други. Несъзнателно те мислят мислите на другите, поддържат чужди мнения, виждат през очите на другиго. Магнетичният контрол значи само контрол на мисълта. Да бъдеш за дълго време само с едно лице, да имаш малко връзки с другите, щастието ти да зависи изключително от връзката ти с едного, това предполага опасността от магнетичен или мислов контрол на онова лице.
С други думи, да
мислиш
неговите
мисли
и да поддържаш неговото мнение вместо своето собствено.
Такъв контрол може да се поддържа несъзнателно от другия или пък той може да бъде и съзнателен. Ние можем да се запазваме от такъв контрол като внесем разнообразие в другарите си или пък за известен период се уединим, през което време ние ще можем „да намерим нашето истинско себе“. Така погълнат в жената, умът на духа се повлича към това, което най-много занимава нейното внимание. Това естествено ще бъде детето, което тя ще даде на света или, с други думи, новият организъм, който се формира в нея. Той се привлича към него чрез духовната връзка.
към текста >>
В известен смисъл той е само част от жената, като върши и
мисли
това, което тя желае.
Това естествено ще бъде детето, което тя ще даде на света или, с други думи, новият организъм, който се формира в нея. Той се привлича към него чрез духовната връзка. В същност, жената несъзнателно е добила пълния магнетичен контрол на оня дух. Тя е възприела духа в магнетичен сън или положение. В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност.
В известен смисъл той е само част от жената, като върши и
мисли
това, което тя желае.
Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло.
към текста >>
Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в
тялото
на
детето.
В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела.
Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в
тялото
на
детето.
Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа.
към текста >>
Никой дух в същност не е затворен в някое човешко
тяло
.
В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето.
Никой дух в същност не е затворен в някое човешко
тяло
.
Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание.
към текста >>
Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от
тялото
.
Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло.
Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от
тялото
.
Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи.
към текста >>
Тялото
е едно устройство ясно и отделно от духа.
Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място.
Тялото
е едно устройство ясно и отделно от духа.
То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука.
към текста >>
В този смисъл
тялото
е закрилник
на
духа, до като той е
на
земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен
на
знание и, заедно с това,
на
сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея.
Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи.
В този смисъл
тялото
е закрилник
на
духа, до като той е
на
земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен
на
знание и, заедно с това,
на
сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея.
Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката.
към текста >>
Защото духовното
тяло
или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане
на
земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта
на
смъртните около него.
Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея.
Защото духовното
тяло
или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане
на
земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта
на
смъртните около него.
Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката. Но това тяло има известен свой собствен живот.
към текста >>
Тогава, това е просто едно ново
тяло
за употребява от духа, което се набавя от майката.
В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл.
Тогава, това е просто едно ново
тяло
за употребява от духа, което се набавя от майката.
Но това тяло има известен свой собствен живот. Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение. Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е.
към текста >>
Но това
тяло
има известен свой собствен живот.
Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката.
Но това
тяло
има известен свой собствен живот.
Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение. Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа.
към текста >>
Духът, тъй свързан с новото
тяло
, не е „ново същество“.
С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили.
Духът, тъй свързан с новото
тяло
, не е „ново същество“.
Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум.
към текста >>
Мисловата сила
на
май ата все още остава върху него и след като новото
тяло
дойде
на
секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки
на
мисълта и от грешките и невежеството
на
мисълта
на
всички около него.
Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал.
Мисловата сила
на
май ата все още остава върху него и след като новото
тяло
дойде
на
секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки
на
мисълта и от грешките и невежеството
на
мисълта
на
всички около него.
Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
към текста >>
Може би в миналото си
тяло
той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта
на
всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа.
Може би в миналото си
тяло
той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта
на
всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти.
към текста >>
Докато
тялото
е твърде младо, духът малко може да го използва.
Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.
Докато
тялото
е твърде младо, духът малко може да го използва.
В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка.
към текста >>
В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото
тяло
.
майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва.
В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото
тяло
.
Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран.
към текста >>
Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат
тялото
на
един възрастен човек, когато спи.
Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло.
Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат
тялото
на
един възрастен човек, когато спи.
В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе.
към текста >>
В
тялото
на
спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето.
Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи.
В
тялото
на
спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето.
Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите.
към текста >>
Защото, в същност, през време
на
дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в
тялото
ти.
Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето.
Защото, в същност, през време
на
дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в
тялото
ти.
То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе.
към текста >>
То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове,
на
други места и е свързано с
тялото
само чрез една нишка.
Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти.
То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове,
на
други места и е свързано с
тялото
само чрез една нишка.
Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе. Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го.
към текста >>
Духът, свързан с новото
тяло
, през време
на
периода, наречен детство, е все още магнетизиран.
В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка.
Духът, свързан с новото
тяло
, през време
на
периода, наречен детство, е все още магнетизиран.
То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе. Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“.
към текста >>
Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато
тялото
расте и той попада все повече и повече под влиянието
на
други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе.
Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите.
Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато
тялото
расте и той попада все повече и повече под влиянието
на
други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе.
Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“. Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него.
към текста >>
У него ще възникнат стотици
мисли
, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“.
Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе. Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го.
У него ще възникнат стотици
мисли
, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“.
Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него. Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени. Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето.
към текста >>
Новото
тяло
, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето
на
маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени.
Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“. Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него.
Новото
тяло
, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето
на
маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени.
Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето. Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“.
към текста >>
Майка, който
мисли
върху недъзите си, завещава ги
на
детето си.
Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него. Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени. Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето.
Майка, който
мисли
върху недъзите си, завещава ги
на
детето си.
Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават.
към текста >>
Те не са наследство
на
тялото
; те са наследство
на
преобладаващата мисъл
на
тия, които са били най-близко до него през младините му.
Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето. Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“.
Те не са наследство
на
тялото
; те са наследство
на
преобладаващата мисъл
на
тия, които са били най-близко до него през младините му.
Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
към текста >>
Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха
мислили
за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве
на
своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат
на
майчината мисъл или
на
мисълта
на
ония,които я окръжават.
Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му.
Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха
мислили
за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве
на
своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат
на
майчината мисъл или
на
мисълта
на
ония,които я окръжават.
Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски).
към текста >>
Така, духът, снабден по тоя начин с ново
тяло
, може да дойде пак
на
света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго
на
погрешки.
Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават.
Така, духът, снабден по тоя начин с ново
тяло
, може да дойде пак
на
света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго
на
погрешки.
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1.
към текста >>
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено
на
едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години
на
тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина
на
мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен
тялото
, с което си служи ; възпитавано да гледа
на
духовната сила и
на
духовното си себе като
на
глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете
на
другите по гореописания начин, духът и геният
на
един Наполеон,
на
един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно
тяло
, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки.
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено
на
едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години
на
тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина
на
мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен
тялото
, с което си служи ; възпитавано да гледа
на
духовната сила и
на
духовното си себе като
на
глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете
на
другите по гореописания начин, духът и геният
на
един Наполеон,
на
един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно
тяло
, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
към текста >>
Даже и тогава събуждането към познание и схващане
на
тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът
на
превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да
мисли
всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили
на
природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си.
Даже и тогава събуждането към познание и схващане
на
тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът
на
превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да
мисли
всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили
на
природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.
(Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот.
към текста >>
Лъчът просто добива едно
тяло
от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени.
Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство.
Лъчът просто добива едно
тяло
от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени.
Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр.
към текста >>
Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като
тяло
, което ще бъде пропито от лъчите.
Г-жа Дикинсън нарече своето откритие „органически радиум“, но за да се отстрани всека неясност, тя предпочита да възприеме новия термин „нова сала“, като по-малко взискателен сега, когато се правят още опити с него. Ще бъдат без друго необходими по-нататъшни изследвания преди да се определи строго ценността му при унищожение на болни тъкани, без да се наранят същевременно здравите. Признато е, че за такива цели радиумът е твърде силно действащ. Г-жа Дикинсън във всеки случай поддържа възгледа, че нейното откритие ще бъде в състояние да премахне болните тъкани като същевременно остави незасегнати здравите, което ще се дължи на факта, че тя може да ограничава силата на лъчите,според обстоятелствата. Ако това е така, ние без друго сме на път към лекуването на рака.
Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като
тяло
, което ще бъде пропито от лъчите.
Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле.
към текста >>
Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато
тяло
, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле. Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта.
Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато
тяло
, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им.
Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства?
към текста >>
В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот
на
природата, то става всичко и всяко
мислимо
нещо, в което то желае да се превърне.
Без строго определен цвят и, подобно на хамелеона, то възприема всички цветове. Също се казва за него, че то съдържа в себе си нещо, което „прилича на трептения“. Тая последна бележка е от значение в свръзка с активността, проявена от първичното вещество, открито от г-жа Дикинсън, когато то е под влиянието на слънчевите лъчи. Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като обобщава неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена . . .
В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот
на
природата, то става всичко и всяко
мислимо
нещо, в което то желае да се превърне.
Сега то е минерал, после растение, после животно. Чрез преодоляване на кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту тяло, ту въздух, ту земя, ту вода . . . и ето че то пак става нищо друго освен един потенциален хаос или философско яйце, един прецедентен безимен принцип, който винаги мени формата си. Добавя се още от едного от алхимиците, чието име не си спомням в момента, че в растителната си форма то е по-ме о и по-малко потентно, но по-ценно за лечебни цели; то е, на късо казано, принципът на живота или есенцията на живота — както и да се проявява било като животно, растение или минерал. Фиг.7.
към текста >>
Чрез преодоляване
на
кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту
тяло
, ту въздух, ту земя, ту вода .
Тая последна бележка е от значение в свръзка с активността, проявена от първичното вещество, открито от г-жа Дикинсън, когато то е под влиянието на слънчевите лъчи. Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като обобщава неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена . . . В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот на природата, то става всичко и всяко мислимо нещо, в което то желае да се превърне. Сега то е минерал, после растение, после животно.
Чрез преодоляване
на
кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту
тяло
, ту въздух, ту земя, ту вода .
. . и ето че то пак става нищо друго освен един потенциален хаос или философско яйце, един прецедентен безимен принцип, който винаги мени формата си. Добавя се още от едного от алхимиците, чието име не си спомням в момента, че в растителната си форма то е по-ме о и по-малко потентно, но по-ценно за лечебни цели; то е, на късо казано, принципът на живота или есенцията на живота — както и да се проявява било като животно, растение или минерал. Фиг.7. — Линиени формации, причинени от „органическия радиум“ върху стъкло. Друга бележита точка е, че понеже това вещество, открито напоследък, има свойство да предава своите радиоактивни качества на други вещества и да прави и тях еднакво радиоактивни, казва ни се за „първичната материя“ в алхимията, от Арнолд Виланова, че „в природата съществува известна чиста материя, която, като се открие и докара в съвършенство, предава своите качества на всички несъвършени тела, до които тя се докосне“.
към текста >>
Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период
на
оформяване
на
физичното
тяло
.2) При раждането се ражда само физичното
тяло
.
То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада. Както бащата, така и майката са принудени все повече и повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите.
Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период
на
оформяване
на
физичното
тяло
.2) При раждането се ражда само физичното
тяло
.
Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло. Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява.
към текста >>
Възпитанието през този период е предимно възпитанаие
на
физичното
тяло
.
Както бащата, така и майката са принудени все повече и повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.2) При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки.
Възпитанието през този период е предимно възпитанаие
на
физичното
тяло
.
Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него.
към текста >>
Но това възпитание
на
физичното
тяло
трябва да се разбира по-широко.
Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.2) При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло.
Но това възпитание
на
физичното
тяло
трябва да се разбира по-широко.
Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр.
към текста >>
Тук не е думата за упражнение
на
мускулите, а за съвсем друго възпитание
на
физичното '
тяло
.
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.2) При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло. Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко.
Тук не е думата за упражнение
на
мускулите, а за съвсем друго възпитание
на
физичното '
тяло
.
Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр. Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне.
към текста >>
Най-ефикасно възпитателно въздействие
на
всяко
тяло
се указва през периода, в който то се оформява.
Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.2) При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло. Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло.
Най-ефикасно възпитателно въздействие
на
всяко
тяло
се указва през периода, в който то се оформява.
Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр. Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне. Във втория възпитателен период (от 7.
към текста >>
Детето през този период
мисли
, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее.
Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне. Във втория възпитателен период (от 7. до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3).
Детето през този период
мисли
, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее.
Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката.
към текста >>
И след това вече иде размяната
на
мисли
между учителя и ученика върху преживяното.
Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него. Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот.
И след това вече иде размяната
на
мисли
между учителя и ученика върху преживяното.
Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум.
към текста >>
Който от гледището
на
абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция
на
тялото
, не може да дойде до истинската педагогика.
Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.
Който от гледището
на
абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция
на
тялото
, не може да дойде до истинската педагогика.
До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония.
към текста >>
Всеки може да
мисли
каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище.
Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище.
Всеки може да
мисли
каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище.
Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек.
към текста >>
Той веднъж беше казал, че всеки ден
мисли
за едно дете.
През уч. 1924/1925 г. 792 ученика. Свободното Валдорфско училище1). Из историята на Валдорфското училище Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето.
Той веднъж беше казал, че всеки ден
мисли
за едно дете.
Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него. Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище. Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни.
към текста >>
работят върху цялото
тяло
.
Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение. Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм4), т. е.
работят върху цялото
тяло
.
След като се упражни така целият организъм, детето не се повръща пак към умствена дейност. Хармонично възбудените сили си остават в почивка. Така че главата на другия ден да може освежена отново да почне дейност. Тези хармонично възбудени сили продължават да работят подсъзнателно в тялото, и през време на съня се проникват от нови сили на растеж. С един метод на обучение, който е г хармония с човешката природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот.
към текста >>
Тези хармонично възбудени сили продължават да работят подсъзнателно в
тялото
, и през време
на
съня се проникват от нови сили
на
растеж.
Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм4), т. е. работят върху цялото тяло. След като се упражни така целият организъм, детето не се повръща пак към умствена дейност. Хармонично възбудените сили си остават в почивка. Така че главата на другия ден да може освежена отново да почне дейност.
Тези хармонично възбудени сили продължават да работят подсъзнателно в
тялото
, и през време
на
съня се проникват от нови сили
на
растеж.
С един метод на обучение, който е г хармония с човешката природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот. Валдорфски дух — без наказания. Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето. Наказанията могат да съсипят детето. Те не съществуват.
към текста >>
4) За трите области,
на
които се дели човешкото
тяло
, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“.
II, кн. I, април 1922 год.). „Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт. (Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3). Характерно е между другото, че не се прави никакъв превод от чуждия език на майчиния или обратно.
4) За трите области,
на
които се дели човешкото
тяло
, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“.
Окултна медицина и хигиена ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ От Проф. Д-р О. Рьомер1) Няколко думи за окултната медицина и хигиена (увод към българския превод) Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание. Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм.
към текста >>
Всяко явление в човешкото
тяло
има връзка с целия човек.
Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек.
Всяко явление в човешкото
тяло
има връзка с целия човек.
Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина.
към текста >>
И този, който искрено и сериозно
размисли
върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.
върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят.
И този, който искрено и сериозно
размисли
върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.
Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести.
към текста >>
Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат
тялото
изправено.
И сега зъбите произхождат от кожата, респективно от мукозната (лигавата) ципа, защото устната мукозна ципа е произлязла чрез вдаване на вътре (инвагинация) на външната кожа. Ние виждаме как емайления зачатък на зъба се отделя направо от епитела на устната мукоза и се враства в подмукозната тъкан, дето дентиновият зачатък на зъба се образува от педмукозната съединителна тъкан и образува пулпата и дентина Така че целият зъб се развива от два зародишни пласта: глечта (емайла) от външния зародишен пласт и зъбната кост (дентина), цимента и пулпата от съединително-тъканния среден пласт (виж. фиг. 1 в следващата книжка) Втората функция на зъбите Гореказаното е в свръзка с двойната функция на зъбите, само че втората функция е много скрита, не идва до съзнанието. Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма.
Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат
тялото
изправено.
Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище
на
пороци,
на
низши
мисли
, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище
на
пороци,
на
низши
мисли
, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>
Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането
на
някое съществено благо, а Любовта включва благото
на
всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките
мисли
и действия; там, дето се служи
на
Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод
на
лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала.
Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането
на
някое съществено благо, а Любовта включва благото
на
всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките
мисли
и действия; там, дето се служи
на
Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод
на
лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
към текста >>
Той споменава некои
мисли
, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа.
От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи.
Той споменава некои
мисли
, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа.
Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос.
към текста >>
Ако ние вземем такава насока
на
мислите
си, ние ще трябва да противопоставим една теория — или не още теория —
на
фактите.
Ние, наистина, можем да работим сами за себе си в тясно уединение и неизвестност за съществуването на когото да е; ние можем и да си представим, че другите хора са просто образи или двойници на самите нас, но това усилие ще е изкуствено и в основата си — абсурдно. Така че, когато влезем в общение с приятели, които са изгубили своята материална форма, но които, въпреки това, все още ни откриват своите характеристики — своята памет, личност, привързаност — по които сме ги познавали тука, ние можем да аргументираме за самите нас против безверието си, ако изпитваме такова, но не можем да не признаем, че доказателството е силно. А ако има добро доказателство, защо да не го приемем? Предполагаемият въпрос, навярно, би бил: „щом ние не виждаме това, как е възможно то? “ Ние не можем да оформим една теория (или нека предположим, че не можем) върху това, как заминалите ни приятели могат да запазят спомените си, след като са напуснали мозъка си, как им е възможно да чуват без уши, да говорят без ларинкс, да пишат без мускули и т. н.
Ако ние вземем такава насока
на
мислите
си, ние ще трябва да противопоставим една теория — или не още теория —
на
фактите.
А аз отговарям, че не можем да обясним дори как ние, хората, вършим тези неща тук на земята, и сега. Ние не можем да обясним същността на материалните и електрически трептения като звук и светлина. Нам е известна само физическата страна на нашите усещания. Как можем ние да сме уверени, че спомените се складират в мозъка, а не по някакъв друг начин? Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от въглерод, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав?
към текста >>
Как може ла
мисли
такъв инструмент?
Ние не можем да обясним същността на материалните и електрически трептения като звук и светлина. Нам е известна само физическата страна на нашите усещания. Как можем ние да сме уверени, че спомените се складират в мозъка, а не по някакъв друг начин? Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от въглерод, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав? Какъв вид съзнание може да се очаква от един сложен сбор от молекули?
Как може ла
мисли
такъв инструмент?
Как може едно пиано, или даже една електрически карана пианола (механично пиано), да композира музика? Без съмнение, тя може да възпроизвежда музика; тя може да предава духът на музиката в една стая, пълна с хора, но самата тя не може да компонира и най-простата мелодия. Върху нея трябва да се действа, да се контролира тя, а и самото пиано греба да се направи и акордира. Ние сме изградили нашите мозъци, молекула по молекула, от храната, която приемаме, не както кристала — от някой особен вид вещество, но от разни видове здравословна храна. Строителната способност, колкото и да е несъзнателна, е наша.
към текста >>
Ако той не говори, нито пише, нито телеграфира, ние, невдъхновените хора, не ще можем узна нищо за неговите
мисли
или опитности.
Поети и светии твърдят, че са имали вдъхновения, които са им дошли, без да знаят как и от къде. Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит. Вдъхновението, при все че не се получава чрез сетивата, може да бъде реалност. А и в по-низките полета, откритието на опитната телепатия — факт неоспорим, без догматизиране в каквато и да е теория — сочи, че умът може да се съобщава с друг ум без материални средства. И после: как може притежателят на идеите да ни предаде своите знания?
Ако той не говори, нито пише, нито телеграфира, ние, невдъхновените хора, не ще можем узна нищо за неговите
мисли
или опитности.
Някой материален организъм трябва да се използва, ако се иска нашите сетива да добият впечатления. Безспорно, това е така. Същото са разбрали и заминалите, които са били на едно по-низше поле на вдъхновение. Когато искат да ни предадат нещо от това поле, те трябва да ни го предадат чрез някакво средство. Самите те схващат, че и без „материалното“ те пак могат да мислят и чувстват, да планират и желаят, но за да могат да ни съобщят всичко това, те трябва да бъдат снабдени със средства.
към текста >>
Мозъчния нерво-мускулен механизъм се притежава от всяко от по-висшите животни, а у човека той е в състояние да предава и човешките
мисли
.
Ако са имали силни привързаности, последните си остават; същото е и с техния характер и вкусове, за добро или за зло. Как бихме узнали всичко това? Като ни го кажат самите те. Те ни явяват всички тия неща чрез материални средства. Материалното средство е необходимо, а такива съществуват твърде много.
Мозъчния нерво-мускулен механизъм се притежава от всяко от по-висшите животни, а у човека той е в състояние да предава и човешките
мисли
.
Единственият въпрос е: може ли такъв инструмент да се заема? Може ли едно нормално същество, което го притежава отчасти, за известно време да го отстъпи и позволи на друго интелигентно същество да си послужи с него? Явленията на съня и транса сочат на такава възможност. Патологичното явление на умножаването и раздвояването на личността сочат на такива нежелателни и нездрави форми. Но ние не бива да боравим с възможности, а с факти.
към текста >>
Както и да е, моите дълги изучавания
на
психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището
на
паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества
на
тялото
, но прояви
на
ума или душата.
Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука.
Както и да е, моите дълги изучавания
на
психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището
на
паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества
на
тялото
, но прояви
на
ума или душата.
Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна.
към текста >>
Пълният човек не е само
тялото
, или само душата, но е и двете.
Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата.
Пълният човек не е само
тялото
, или само душата, но е и двете.
Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория.
към текста >>
Душата доминира и тя е построила
тялото
като физическа представа
на
собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент
на
тази планета.
Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете.
Душата доминира и тя е построила
тялото
като физическа представа
на
собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент
на
тази планета.
Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория. Всяка теория неизбежно трябва да е подкрепена с опит, за да се представят фактите в една разумна форма.
към текста >>
Когато минем отвъд ограниченията
на
физическото
тяло
, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото.
или до когато и те направят неизбежната стъпка в повече или по-малко познатата област — или състояние — отвъд. Ако ние намерим, че онази област много силно наподобява настоящата, това не ще ме изненада, защото нашето схващане за вселената до голяма степен зависи от самите нас. Самата вселена е навярно безкрайна и с безкрайни изгледи. Видът, към който ние и животните сме привикнали, е бил оформен през нашето земно съществуване, а ако ние продължим това наше съществуване и след смъртта, нашата способността разбиране на нещата постепенно ще се разшири. За известно време, обаче, те ще ни изглеждат същите и, следователно, и нашето схващане за онова, което е около нас, ще остане същото.
Когато минем отвъд ограниченията
на
физическото
тяло
, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото.
Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в тялото би могло да схване. Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще.
към текста >>
Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в
тялото
би могло да схване.
Ако ние намерим, че онази област много силно наподобява настоящата, това не ще ме изненада, защото нашето схващане за вселената до голяма степен зависи от самите нас. Самата вселена е навярно безкрайна и с безкрайни изгледи. Видът, към който ние и животните сме привикнали, е бил оформен през нашето земно съществуване, а ако ние продължим това наше съществуване и след смъртта, нашата способността разбиране на нещата постепенно ще се разшири. За известно време, обаче, те ще ни изглеждат същите и, следователно, и нашето схващане за онова, което е около нас, ще остане същото. Когато минем отвъд ограниченията на физическото тяло, така наречените „морета“, първото нещо, което ще ни порази, е че всичко силно наподобява онова, което е било с и около физическото.
Постепенно, обаче, ние ще открием, че нашите сили са повишени и възможностите ни за по-нататъшен прогрес — разширени повече, отколкото въображението в
тялото
би могло да схване.
Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще. Ние можем да обобщим нашите основни схващания, за сега, така: 1.
към текста >>
„Преживяването
на
личността след смъртта
на
тялото
“ е едно просто обяснение
на
многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването
на
личността е факт. 2.
Вселената не е малко нещо, и ние не можем да допуснем, че тя може да се ограничи според нашите настоящи схващания за нея; етерът я прониква и той може да бъде в бъдеще наша каруца тъй, както материята сега е такава за нас. Това кълбо-материя, на което ние и другите живеем, е много хубаво, интересно и удивително, но то не е всичко. Нататък и отвъд нашето зрително органическо схващане на реалността лежи областта на безкрайното. Човечеството по настоящем е още само малко издигнато над животните и това, което е вече постигнало, е съвършено малко спрямо онова великото, което има да постига в безкрайното бъдеще. Ние можем да обобщим нашите основни схващания, за сега, така: 1.
„Преживяването
на
личността след смъртта
на
тялото
“ е едно просто обяснение
на
многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването
на
личността е факт. 2.
Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били.
към текста >>
Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното
тяло
на
битието, както сме
мислили
, че сме били.
„Преживяването на личността след смъртта на тялото“ е едно просто обяснение на многото наблюдавани явления, и голямо множество хора, които внимателно са проучили тия явления, твърдят, че преживяването на личността е факт. 2. Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности.
Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното
тяло
на
битието, както сме
мислили
, че сме били.
Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова.
към текста >>
Ездачите
на
Откровението отбелязват главните точки
на
развитието, през които един човешки индивид минава в течение
на
много превъплътявания и които са представени
на
астралния план от ездачите
на
коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието
на
душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние
на
душевното развитие; един чер кон, който съответства
на
състоянието, в което е развито само външното физическо проникване
на
душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над
тялото
(следователно, зеленият цвят, който се явява като израз
на
жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава
на
Откровението.
Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност.
Ездачите
на
Откровението отбелязват главните точки
на
развитието, през които един човешки индивид минава в течение
на
много превъплътявания и които са представени
на
астралния план от ездачите
на
коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието
на
душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние
на
душевното развитие; един чер кон, който съответства
на
състоянието, в което е развито само външното физическо проникване
на
душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над
тялото
(следователно, зеленият цвят, който се явява като израз
на
жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава
на
Откровението.
Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв.
към текста >>
човешкото
тяло
е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним.
Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр.
човешкото
тяло
е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним.
И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо. След оздравяването си, един доктор на богословието ми отговори така: „това е чудо, което вие сполучихте да извършите с мене, тепърва сега аз вярвам в Бога“. Аз го попитах: значи, всичко това, което сте проповядвали, което сте учили досега, е било само празни думи, без да сте имали желание така също да го вярвате? А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската любов към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ? И докторът си отиде с наведена глава, защото това беше истина.
към текста >>
Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от
тялото
, от плътта.
Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея.
Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от
тялото
, от плътта.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна.
към текста >>
Нашето
тяло
тука е само за късо време.
Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек.
Нашето
тяло
тука е само за късо време.
Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите.
към текста >>
Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето
тяло
.
Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето
тяло
.
Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго.
към текста >>
И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко
тяло
се покри със ситнички капчици пот.
моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана сакато. При една разходка размишлявах, как да я излекувам и ми дойде на ум: какво, ако помоля Бога, може би той би помогнал на детето. Зная, че всички грешим, но пък не ми тежи на съвестта такъв тежък грях, съзнателно да съм сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост. Та така, когато ходех отчаян, търсейки, как да облекча състоянието на съкрушената майка, на своята жена, просвети се умът ми от една благословена мисъл. Изнесох дъщеря си вън, съблякох я на слънцето, положих я на тревата и помолих горещо Бога, да посети болното мое дете със своето милосърдие и да го оздрави.
И его, по кожата й изби пот, и цялото й малко
тяло
се покри със ситнички капчици пот.
Аз славослових Спасителя, защото виждах, че настава процесът на оздравяването. След малко време потта изчезна, и аз с твърдо убеждение, че детето е здраво, рекох: „Лидунко, ти си вече здрава, можеш да станеш, опитай се и стани! “ Тя, както лежеше на тревата, само си изви главичката и боязливо казва: „Не, татко, та то може би не е възможно! “ — „Когато ти го казва твоя татинко, трябва да вярваш това. Истина е това, Господ Бог те оздрави, ти само се опитай и стани!
към текста >>
Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през
тялото
ток, и при това молих Бога да го оздрави.
Тия три случаи бяха достатъчни, за да се разгласи работата и да дохаждат болни. След това ходих в Кладно. На беседата дойде една жена, която знаяла за моето лекуване, та ме моли да ида да излекувам мъжа й, който през войната съвършено разстроил нервите си. Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм вечерял. Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката.
Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през
тялото
ток, и при това молих Бога да го оздрави.
След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г.
към текста >>
Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху
тялото
й, за да може да се изправи върху постелката.
Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици. Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана.
Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху
тялото
й, за да може да се изправи върху постелката.
Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите.
към текста >>
Тялото
им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат
на
това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство.
тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това.
Тялото
им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат
на
това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство.
Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект.
към текста >>
Главата е най-чувствителната част
на
тялото
(сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия.
Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство.
Главата е най-чувствителната част
на
тялото
(сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия.
Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити.
към текста >>
Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и
мисли
.
Слънцето в Стрелец От 23 ноември — 21 дек. Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това.
Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и
мисли
.
Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло.
към текста >>
Бедрата са най-изложени
на
опасност от цялото
тяло
.
Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция.
Бедрата са най-изложени
на
опасност от цялото
тяло
.
Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари. Карнеги, Гладстон, Ернст Мориц Арндг, Пессталоци, Луи Пастьор. Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието.
към текста >>
Коленете са най-чувствителната част от
тялото
.
Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието. Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма. Той има пламенно желание да се издигне високо (козирог) и поради голямата му издръжливост и постоянство обикновено сполучва в предприетото,— ако и да има да преодолява големи мъчнотии. Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам. Той е и добър господар и добър слуга.
Коленете са най-чувствителната част от
тялото
.
Неговата любов към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон). Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр.
към текста >>
Прасците са най-чувствителните към заболяване части
на
тялото
.
Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн).
Прасците са най-чувствителните към заболяване части
на
тялото
.
Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят.
към текста >>
Нозете са най-чувствителната част
на
тялото
.
Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях.
Нозете са най-чувствителната част
на
тялото
.
Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва). ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 2 — 3) Вън от стаите, в лоното на живата природа!
към текста >>
До тогава етерното
тяло
е в надмощие, то се намира в периода
на
усилено развитие и оформяне.
Окултизмът идва до този метод чрез по-дълбоко изучаване на детската природа. Ето някои от основанията: 1) Един закон в окултната педагогика гласи: „детето трябва да започне с изучаването на мъртвите предмети, кога то почне да се укрепява неговия ум, отвлечената логическа мисъл, а това става към 14 година. До тогаз то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. машини играчки и пр., а винаги с това, което се движи, има живот в себе си“. Това е в дълбока свръзка с периода, в който се намира детето до 14 година.
До тогава етерното
тяло
е в надмощие, то се намира в периода
на
усилено развитие и оформяне.
То е носител на строителни сили на организма, на жизнените сили. Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми. 2) Такова обучение е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общение със силите на природата. Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили.
към текста >>
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи —
мисли
, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво
на
неговата любов!
Тук вече дохождаме до въпроса за съдържанието на детската дейност. Отговорът е: защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават не засегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват! При изучаване на растенията и животните, трябва да чувстваме, че в тях има съзнание и да проследим степените на съзнанието, да почувстваме, че влизаме в контакт не само с материалните форми, които са пред нас, но и с това, вътрешното, което живее зад тях. Тогаз детското въображение, сърце, мисъл ще вземат по-дълбоко участие в работата.
Съвсем други — по-дълбоки и по-живи —
мисли
, чувства и желания ще работи детето с едно дърво, с едно цвете, когато знае, че то е живо същество, отзивчиво
на
неговата любов!
Само тогаз работата на детето няма да бъде механична, а ще има истинско възпитателно значение. По-активна е тази работа, в която вземат участие повече душевни сили. А само при подобно отнасяне към растенията, повече детски сили се засягат и то по-дълбоко! Още по-голямо съдържание се влага в детската работа, когато то разглежда явленията в природата като символи на висши истини. Така, всеки час по естествознание освен че ще ни запознае с материалните явления около нас, но ще издигне душите и към висши духовни сфери, ще ги постави в съприкосновение с вечното.
към текста >>
Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите
мисли
.
Така детето ще се учи на система, да отделя. То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила.
Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите
мисли
.
Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр.
към текста >>
Той показа, как Ч а р л з Д а р в и н, този западен
мислител
, не схваща въпроса за границите
на
познанието така, както в средна Европа (Германия и съседните й страни).
2) Виж: „Една свободна училищна община“, от М. Левитина, стр. 29. Д-р Рудолф Щайнер Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ (Продължение от кн. 2 — 3) Граници на познанието. Тези граници могат да се прекрачат След това Д-р Щайнер говори върху границите на естество-научното познание.
Той показа, как Ч а р л з Д а р в и н, този западен
мислител
, не схваща въпроса за границите
на
познанието така, както в средна Европа (Германия и съседните й страни).
Изследванията му, които изложи в 1859 година в книгата си „Произход на видовете“, имат напълно интелектуалистично-естествонаучен характер. Той наблюдава това, което е достъпно на сетивното наблюдение и опит и вади умозаключения чрез ума си. С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека. Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му.
към текста >>
Така се отнасят към света Дарвин и западните
мислители
.
Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“.
Така се отнасят към света Дарвин и западните
мислители
.
Възгледите му за границите на познанието са. типични за англо-американските народи. Другояче се разглежда въпроса в средна Европа. Ернст Хекел с младежки ентусиазъм възприе гледището, което се основава на изследване извън човешкото2). Обаче, Хекел не можеше да разгледа нещата така неопределено, така общо, както Дарвин.
към текста >>
Съвременният човек и когато чувства в духа
на
Русо и когато
мисли
интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния.
И сравняват детето с по-раншните степени на човешкото развитие. Обаче, това води към противоречие с интелектуалистичния идеал на „логиката“ и „полезното“. Защото нито варваринът и дивакът, нито детето се стрелят да направят представите си логични или да насочат волята си към полезното. Напротив, те се стремят — както варваринът и дивакът, така и детето — към украшенията, т. е. към красивото.
Съвременният човек и когато чувства в духа
на
Русо и когато
мисли
интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния.
По този начин искат да всадят в детето нещо, което е чуждо на природата му. Де е източникът на противоречията: съвременното интелектуалистично — естествонаучно схващане на света не изучава целия човек. При разглеждане на тези противоречия натъкваме се на въпроса за произхода им. Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека.
към текста >>
От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги
мислили
до край.
При разглеждане на тези противоречия натъкваме се на въпроса за произхода им. Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека. Животът във време на сън се различава от будното състояние по това, че ние в будно състояние свързваме или разединяваме представите по своя воля, а във време на съня образите работят като обективни явления без нашата воля. Активността на волята в съня се превръща в пасивност.
От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги
мислили
до край.
Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр.
към текста >>
Исках нещо да напиша, но
мислите
ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа.
Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах. Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица. След църквата, отивам до канцеларията да прегледам някои текущи работи. Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно. Седнах на стола в канцеларията си и се чувствах постоянно на щрек, във възбудено състояние.
Исках нещо да напиша, но
мислите
ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа.
Запуших една цигара, но не ми се пушеше. Необяснимо ми беше това натегнато състояние. Къде 11 часа на 21 септември м. г. ме извикаха мои познати по телефона и ми предадоха, да си ида в къщи, понеже се получила някаква телеграма от Лясковец. Запитах ги, за какво се отнася телеграмата, но отказаха да ми дадат подробности.
към текста >>
(ibidem), 4) Положителни и отрицателни
мисли
(кн.
те са студии по практическия окултизъм и, поради несъмнената полза от тях за българите, ние поздравяваме добрата мисъл на г-жа преводачката да ги издаде на български. Повечето от въпросните статии са отдавна поместени в Всемирна летопис в изтеклите годишнини. А именно: 1) лечебната и възобновителна сила на пролетта (кн. I, март 1919 г.), 2) Няколко закони за силата и хубостта (кн. VIII, януари 1920 г.), 3) Кои са нашите роднини?
(ibidem), 4) Положителни и отрицателни
мисли
(кн.
IX, февр. 1920 г.), 5) Няколко практични духовни рецепти (ibidem), 6) Практическото значение на мечтанието (кн. X, март 1920 г.), 7) Бог в дърветата (кн. I — II, януари 1921 г.), 8) Безсмъртието на плътта (кн. III, февр.
към текста >>
Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии
на
бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно
мислите
на
автора, този „пионер
на
новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin.
1921 г.), 10) Мистерията на съня или двойното ни съществуване (кн. V, юни 1921 г.), 11) Законът за брака (кн. VI — VII, март 1922 г.), 12) Изповедта (ibidem) и 13) Процесът на превъплътяването (кн. I — 1925 г.). Г-жа Консулова-Вазова е превеждала от немското издание на Sir Gaiahat.
Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии
на
бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно
мислите
на
автора, този „пионер
на
новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin.
Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато.
към текста >>
Той е
помислил
, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място
на
защитата им.
Един отговор: Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение.
Той е
помислил
, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място
на
защитата им.
Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст.
към текста >>
Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи
на
духовно-научната дейност
на
мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли
на
български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател
на
окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието
на
някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който
намислил
да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи
на
духовно-научната дейност
на
мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли
на
български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател
на
окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието
на
някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който
намислил
да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз
мислих
и
мислих
; аз не можех да си припомня имената ни.
Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен.
Аз
мислих
и
мислих
; аз не можех да си припомня имената ни.
Сълзи блеснаха в очите й. Тя простре дясната си ръка към мен. Аз я поех и застанах в мълчание. Нашата лампа затрептя от вечерния зефир и угасна. * Той пошушна: „Любов моя, вдигни поглед“.
към текста >>
Някои от предните
мислители
на
запад започват да разбират важността
на
тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата
на
съществуването.
Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа. И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл. И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта.
Някои от предните
мислители
на
запад започват да разбират важността
на
тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата
на
съществуването.
Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони.
към текста >>
Твърде мнозина измежду съвременните
мислители
и учени действително считат това възможно.
Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя.
Твърде мнозина измежду съвременните
мислители
и учени действително считат това възможно.
Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите?
към текста >>
Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много
мислители
, които твърдят обратното, т. е.
Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо.
Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много
мислители
, които твърдят обратното, т. е.
че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум.
към текста >>
Напълно вярно е, че човешкото
тяло
е една машина, но такава, която не прилича
на
никоя друга машина, създадена от човека.
В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили.
Напълно вярно е, че човешкото
тяло
е една машина, но такава, която не прилича
на
никоя друга машина, създадена от човека.
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание.
към текста >>
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш
на
живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да
мисли
и да проявява психическа дейност, т. е.
Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека.
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш
на
живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да
мисли
и да проявява психическа дейност, т. е.
да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот.
към текста >>
да образува в себе си всичките емоции и
мисли
на
човешкото същество.
Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е.
да образува в себе си всичките емоции и
мисли
на
човешкото същество.
Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели.
към текста >>
Тая сила ръководи всички токове, които предават по
тялото
енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията
на
цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало
на
чисто животинския живот.
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание.
Тая сила ръководи всички токове, които предават по
тялото
енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията
на
цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало
на
чисто животинския живот.
В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната.
към текста >>
Космическият живот, силата
на
космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието
тяло
е вселената.
Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната.
Космическият живот, силата
на
космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието
тяло
е вселената.
Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
към текста >>
Ако в това сравнение вкараме и
тялото
, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите
на
праната и управлявана от разума.
управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша. Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача.
Ако в това сравнение вкараме и
тялото
, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите
на
праната и управлявана от разума.
Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание.
към текста >>
Дейността
на
механизма
на
тялото
се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него.
Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума.
Дейността
на
механизма
на
тялото
се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него.
Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени.
към текста >>
оная сила, която дава живот
на
всека клетка
на
тялото
, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност
на
клетките
на
организма се нарушава, което пък
на
свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест
на
тялото
.
Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е.
оная сила, която дава живот
на
всека клетка
на
тялото
, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност
на
клетките
на
организма се нарушава, което пък
на
свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест
на
тялото
.
На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания.
към текста >>
Болното
тяло
също така влияе
на
ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система.
Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени.
Болното
тяло
също така влияе
на
ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система.
Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло.
към текста >>
Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето
на
тялото
си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции
на
тялото
си, разбира тайната, с помощта
на
която може да се запази здравето
на
ума.
Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система.
Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето
на
тялото
си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции
на
тялото
си, разбира тайната, с помощта
на
която може да се запази здравето
на
ума.
Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е.
към текста >>
Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и
тялото
си, е господар
на
себе си, цар, който съзнателно управлява царството си.
А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума.
Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и
тялото
си, е господар
на
себе си, цар, който съзнателно управлява царството си.
Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух.
към текста >>
Всека неправилна дейност
на
ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото
тяло
.
Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно.
Всека неправилна дейност
на
ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото
тяло
.
Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух. Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена. Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух.
към текста >>
При нормалното здраво състояние
на
ума и
тялото
химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно.
Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух. Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена. Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух.
При нормалното здраво състояние
на
ума и
тялото
химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно.
Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения. Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане. Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната.
към текста >>
Йогите твърдят, че пряката причина
на
ненормалните и болезнени състояния
на
тялото
е слабата проява в него
на
жизнената енергия, а косвено
на
същото влияе неправилната душевна дейност.
Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух. При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно. Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения. Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане. Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност.
Йогите твърдят, че пряката причина
на
ненормалните и болезнени състояния
на
тялото
е слабата проява в него
на
жизнената енергия, а косвено
на
същото влияе неправилната душевна дейност.
Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки.
към текста >>
Те знаят всички способи, с помощта
на
които може да се напълни цялото
тяло
и всека негова клетка с жизненост.
Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили.
Те знаят всички способи, с помощта
на
които може да се напълни цялото
тяло
и всека негова клетка с жизненост.
Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила.
към текста >>
Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от
тялото
ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото
тяло
, във всичките клетки и тъкани.
Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност.
Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от
тялото
ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото
тяло
, във всичките клетки и тъкани.
Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
към текста >>
То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове
на
цялото
тяло
, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин.
То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове
на
цялото
тяло
, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека.
към текста >>
Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето
тяло
, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата.
Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето
тяло
, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
към текста >>
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в
тялото
.
Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в
тялото
.
В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие.
към текста >>
Количеството кръв в човешкото
тяло
се смета приблизително една пета част от теглото
на
цялото
тяло
, или около тридесет фунта.
Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта.
Количеството кръв в човешкото
тяло
се смета приблизително една пета част от теглото
на
цялото
тяло
, или около тридесет фунта.
За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили.
към текста >>
След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките
на
нашите органи и с помощта
на
тока
на
праната можем най-после да изгоним от
тялото
всичката физическа слабост.
Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен.
След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките
на
нашите органи и с помощта
на
тока
на
праната можем най-после да изгоним от
тялото
всичката физическа слабост.
Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите.
към текста >>
От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението
на
процеса
на
дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите
на
клетките и подчинявайки тия вибрации
на
висшите закони
на
живота, човек придобива господство над праната
на
своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и
тялото
, Целта
на
йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони,
на
които обикновено са подчинени
тялото
и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието
на
окръжаващите условия като върховни господари
на
ума и
тялото
.
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически.
От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението
на
процеса
на
дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите
на
клетките и подчинявайки тия вибрации
на
висшите закони
на
живота, човек придобива господство над праната
на
своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и
тялото
, Целта
на
йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони,
на
които обикновено са подчинени
тялото
и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието
на
окръжаващите условия като върховни господари
на
ума и
тялото
.
Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма.
към текста >>
Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в
тялото
си, и да узнае, де се намира престола
на
тоя непознат цар
на
физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна.
Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в
тялото
си, и да узнае, де се намира престола
на
тоя непознат цар
на
физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“.
към текста >>
В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото
тяло
, включително и вътрешните му органи.
Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма.
В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото
тяло
, включително и вътрешните му органи.
Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа.
към текста >>
Нервната енергия е разпръсната в цялото
тяло
, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността
на
главните центрове
на
гръбначния мозък.
Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната.
Нервната енергия е разпръсната в цялото
тяло
, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността
на
главните центрове
на
гръбначния мозък.
Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест. Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове.
към текста >>
Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система
на
тялото
, ще започнат да работят също така неправилно.
Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест. Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове.
Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система
на
тялото
, ще започнат да работят също така неправилно.
В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение. Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ.
към текста >>
Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание
на
изучаването
на
„науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво
тяло
и здрав ум.
Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане. По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга.
Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание
на
изучаването
на
„науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво
тяло
и здрав ум.
Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието. И те изучват тая наука, практикуват дихателните упражнения, забелязват техните резултати, предават уроци на учениците, не за да си създават от това професия или да печелят пари или да добият слава, а само заради знанието. Те отказват да учат хората, които идват при тях с каквито и да са утилитарни цели, и се отказват именно поради пълната липса у тях на всякакви материални интереси, тъй като знанието на йогите е чисто и непокварено от никакви егоистични мотиви.
към текста >>
Главната роля
на
йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото
тяло
и цялата вселена, са съвсем еднакви.
По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум.
Главната роля
на
йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото
тяло
и цялата вселена, са съвсем еднакви.
Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието. И те изучват тая наука, практикуват дихателните упражнения, забелязват техните резултати, предават уроци на учениците, не за да си създават от това професия или да печелят пари или да добият слава, а само заради знанието. Те отказват да учат хората, които идват при тях с каквито и да са утилитарни цели, и се отказват именно поради пълната липса у тях на всякакви материални интереси, тъй като знанието на йогите е чисто и непокварено от никакви егоистични мотиви. Те прекрасно разбират опасността, която може да настъпи от неумереното ползване от упражненията с дишането.
към текста >>
Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията
на
опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за
тялото
.
А това може да докара нежелателни резултати и даже може да се свърши с пълно умствено разстройство. Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго.
Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията
на
опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за
тялото
.
Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,.
към текста >>
Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето
тяло
непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането
на
клетките не са отишли съвсем далече.
Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм.
Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето
тяло
непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането
на
клетките не са отишли съвсем далече.
Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура.
към текста >>
Придобивайки контрол над
тялото
си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението
на
човека да се ползва от вътрешните сили
на
собствения си организъм.
Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече.
Придобивайки контрол над
тялото
си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението
на
човека да се ползва от вътрешните сили
на
собствения си организъм.
Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд.
към текста >>
Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига
тялото
във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили
на
притеглянето.
Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни.
Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига
тялото
във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили
на
притеглянето.
Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна.
към текста >>
В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от
тялото
си.
власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната.
В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от
тялото
си.
Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр.
към текста >>
Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят
тялото
си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието
на
много хора напущат живота по съвсем естествен начин.
Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си.
Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят
тялото
си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието
на
много хора напущат живота по съвсем естествен начин.
А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма.
към текста >>
Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия
на
праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват
на
света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението
на
праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над
тялото
и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна.
Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия
на
праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват
на
света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението
на
праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над
тялото
и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма. Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр.
към текста >>
След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско
тяло
.
Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр. в митовете на разните народи се съдържат дълбоки закони за развитието на човешката душа и на света. Но само окултизмът, въз основа на по-дълбокото знание, е в състояние да изтъкне вътрешния смисъл на тези дълбоки алегории, които се съдържат в митовете, и да ги отдели от примесите. Херкулес още в люлката си убива два змея, след това един лъв, после — една хидра (ламя), която имала способност на местото на всека отсечена глава да си образува нови две.
След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско
тяло
.
После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик.
към текста >>
Иванов, в която, между другото, четем много удивителни
безсмислици
, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к.
Втората, не по-малко важна, грешка на нашите монографии по богомилското учение е, че те се ограничават в оценката си за него изключително върху находките си в библиотеките специално по тоя предмет, без да свързват изучаванията си с огромната и богата литература за.другите секретни духовни братства. За да се схване точно учението на богомилите и да се изложи то пълно и добросъвестно, непременно трябва да се знаят и ученията на розенкройцерите, свободните зидари (франк-масоните) и др., па даже и източното предание (будизма и еврейската Кабала), египетския херметизъм и пр. С една реч, необходими са широки, познания по историята и теорията; на източния и западен окултизъм. Само такъв истински учен и вещ окултист е в състояние да ни даде изчерпателна историко-критична студия върху богомилското учение. Без това условие, българският книжен пазар ще се трупа с луксозно издадени опити, като книгата на проф. Йорд.
Иванов, в която, между другото, четем много удивителни
безсмислици
, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к.
н.) от Сатанаила, а бил оживен (к. н.) от Божия Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!! Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св.
към текста >>
Както Бог е троичен, така и човек е троичен:
тяло
, душа и и дух.
Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът.
Както Бог е троичен, така и човек е троичен:
тяло
, душа и и дух.
И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система.
към текста >>
И апостол Павел говори в едно от своите послания за
тяло
естествено (физическо, материално) и
тяло
духовно (душа и дух).
При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух.
И апостол Павел говори в едно от своите послания за
тяло
естествено (физическо, материално) и
тяло
духовно (душа и дух).
А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е.
към текста >>
А окултната наука употребява термините: физическо
тяло
(
на
гъстата материя), астрално
тяло
(
на
чувствата и желанията) и етерно
тяло
(етерен двойник, double).
Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух).
А окултната наука употребява термините: физическо
тяло
(
на
гъстата материя), астрално
тяло
(
на
чувствата и желанията) и етерно
тяло
(етерен двойник, double).
Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните.
към текста >>
Също така са разбирали устройството
на
човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото
тяло
и надарени с особени способности за проявление2).
С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
Също така са разбирали устройството
на
човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото
тяло
и надарени с особени способности за проявление2).
Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
към текста >>
Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките
мислители
между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието
на
сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията
на
целия живот“.
И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност. При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу. Това е едно схващане, което, правилно разбрано, може да послужи да примири противоположните школи на мисълта, които поддържат такива различни възгледи, защото всека вижда само част от цялото.
Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките
мислители
между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието
на
сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията
на
целия живот“.
От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух. Други пак заявяват, че има полярност, действителни противоположности във вселената, че Духът и Материята са отделни и различни. Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено.
към текста >>
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да
мислим
за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността
на
първото във второто.
Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността?
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да
мислим
за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността
на
първото във второто.
С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме. И въпреки това, ако мислим за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85).
към текста >>
И въпреки това, ако
мислим
за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85).
“ — „Да“, той отговаря, без съмнение тя я включва... когато ние почнем да мислим за съществуването като за нещо цяло и за нас в частност, ние сме принудени да допуснем безграничното и граничното, и активността на първото във второто. С други думи, ние трябва да предоставим Бога, вселената и божиите действия вътре във вселената. Погледнете на тия три схващания за момент и ще видите, че всяко от тях включва останалите; те са Троичност в Единство. Първичното Същество трябва да е било безкрайно6), защото не може да има крайно, без да има още нещо над него. Ние знаем също, на вселената, според нашата опитност, е крайна; ние можем да я мерим, теглим и анализираме.
И въпреки това, ако
мислим
за безкрайното и крайното като две напълно различни и несвързани форми да съществуванието, ние ще се намерим в едно невъзможно положение“ (Нова Теология, стр. 85).
Той казва по-нататък (във „Вяра за днешния ден“, стр. 283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях.
към текста >>
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно
тяло
, изградено от атомите
на
полето под онова, върху което иде да се прояви; това
тяло
е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците
на
едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката
на
силовите линии
на
родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването
на
тялото
.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно
тяло
, изградено от атомите
на
полето под онова, върху което иде да се прояви; това
тяло
е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците
на
едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката
на
силовите линии
на
родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването
на
тялото
.
Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>
Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник
на
веществото от по-долното си поле от това
на
своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата
на
полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно
тяло
на
проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа
на
проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност
на
проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове
на
прирастване около зародиша
на
духовната монада, докато крайната форма се развие
на
материалното поле, т. е.
Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели.
Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник
на
веществото от по-долното си поле от това
на
своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата
на
полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно
тяло
на
проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа
на
проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност
на
проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове
на
прирастване около зародиша
на
духовната монада, докато крайната форма се развие
на
материалното поле, т. е.
физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
към текста >>
физическото
тяло
, което ние знаем.
Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
физическото
тяло
, което ние знаем.
Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела.
към текста >>
Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и
тяло
.
Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем.
Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и
тяло
.
То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло.
към текста >>
То се схваща, че има съградено
тяло
от материята
на
всяко поле
на
проява, подчинено
на
законите и условията
на
онова поле и способно да действа само там.
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
То се схваща, че има съградено
тяло
от материята
на
всяко поле
на
проява, подчинено
на
законите и условията
на
онова поле и способно да действа само там.
Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле.
към текста >>
Всяко
тяло
е изградено и контролирано от
тялото
на
по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник
на
непрестанен натиск.
Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
Всяко
тяло
е изградено и контролирано от
тялото
на
по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник
на
непрестанен натиск.
Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма.
към текста >>
В началото
на
своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя
тяло
върху
тяло
.
Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела.
В началото
на
своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя
тяло
върху
тяло
.
докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник.
към текста >>
Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането
на
последното развито, физическото
тяло
; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности.
Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма.
Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането
на
последното развито, физическото
тяло
; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности.
Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида.
към текста >>
Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото
тяло
.
докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник.
Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото
тяло
.
Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят.
към текста >>
Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните
мисли
.
Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им.
Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните
мисли
.
Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“.
към текста >>
Това показва, че еволюцията формира организацията
на
следното
тяло
, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията
на
полето,
на
което отговарят.
Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли.
Това показва, че еволюцията формира организацията
на
следното
тяло
, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията
на
полето,
на
което отговарят.
По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части.
към текста >>
По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие
тяло
след
тяло
, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят.
По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие
тяло
след
тяло
, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи.
към текста >>
Всяко от веществата, принадлежащи
на
седемте полета, е организирано съгласно законите
на
своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „
тяло
“, но изразът „състояние
на
съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение
на
тоя термин.
Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите.
Всяко от веществата, принадлежащи
на
седемте полета, е организирано съгласно законите
на
своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „
тяло
“, но изразът „състояние
на
съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение
на
тоя термин.
Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
към текста >>
Нека четецът, за да проумее разясненията
на
това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък
на
физическото си
тяло
, което е изградено от материята
на
първото поле и отговаря
на
неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат.
Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин.
Нека четецът, за да проумее разясненията
на
това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък
на
физическото си
тяло
, което е изградено от материята
на
първото поле и отговаря
на
неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат.
Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука.
към текста >>
Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция
на
страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и
на
другите; тогава нека нарече тая страна
на
своята природа свое психическо
тяло
или
тяло
на
страстите и да го счита като действащо
на
.
Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат.
Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция
на
страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и
на
другите; тогава нека нарече тая страна
на
своята природа свое психическо
тяло
или
тяло
на
страстите и да го счита като действащо
на
.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление.
към текста >>
второто или по-низшето астрално
тяло
.
Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на.
второто или по-низшето астрално
тяло
.
Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
към текста >>
Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно
тяло
в езотерическата наука.
Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно
тяло
в езотерическата наука.
Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек.
към текста >>
Физическото
тяло
не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото
тяло
, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито
тяло
от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление.
Физическото
тяло
не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото
тяло
, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито
тяло
от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви.
към текста >>
Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си
тяло
на
третото поле“ или в своя конкретен ум —
на
четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи
на
откъсването
на
съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние
на
транс.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря.
Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си
тяло
на
третото поле“ или в своя конкретен ум —
на
четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи
на
откъсването
на
съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние
на
транс.
Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство.
към текста >>
Не исках да Му кажа, що видях, за да го не разтревожа, защото в момента аз
помислих
, че съм тъй болна, че температурата твори пред мене образи вече и
на
живи хора.
Взрях се и в светлината ясно видях Ганчето, в ослепително бяла светлина, значително по-едра, да гледа към мене и ми се усмихва. Трепнах. Минута по-после тя изчезна. „Защо трепна? “ ме замита съпругът ми. „От болестта“, казах.
Не исках да Му кажа, що видях, за да го не разтревожа, защото в момента аз
помислих
, че съм тъй болна, че температурата твори пред мене образи вече и
на
живи хора.
Видението, обаче, ми направи силно впечатление и аз запомних денят и часът му Няколко дена по-после, когато станах по-добре, съпругът ми каза, че получили писмо от дома, че Ганчето е тежко болна. Веднага пред мене възкръсна видението и това, което сега ми се стори, че то значи. Душата ми бе обхваната от всичката горчивина, поради раздялата, която изпитват тия, които „имат очи, а не виждат, имат уши, а не чуват“. — Ганчето не е тежко болна, а се е поминала още в понеделник заран, преди 10 часа, казах аз през сълзи на съпруга си. — Кой ти яви всичко това, и то тъй подробно, извика той ужасен.
към текста >>
От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над
тялото
ми, а това аз чувствам ужасно“.
Тогава аз ясно видях Ганчето. а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада.
От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над
тялото
ми, а това аз чувствам ужасно“.
Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год.
към текста >>
Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето
на
Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над
тялото
на
моята мила сестрица.
а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“.
Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето
на
Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над
тялото
на
моята мила сестрица.
Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год. Цена 3'50 зл. марки.
към текста >>
„Учители и възпитатели, принадлежащи
на
16 народности, се събраха в Илклей
на
14-дневна конференция, за да чуят курса
на
Д-р Щайнер върху възпитанието и духовния живот
на
днешното време и след това да разменят
мисли
по това.
Имало е и „музикална евритмия“ (Musikeurythmie): били евритмизирани парчета от Шопен и Моцарт. Най-после били евритмизирани стихове от Гьоте и др. В. „Nurnberger Neueste Nachrichten“ дава много благоприятен отзив за изпълнението и изобщо за евритмията. Нещо за окултно-педагогическата конференция в Илклей (Англия) през август 1923 г. Лондонският в „The Morning Post“ пише по този повод с дата 6.VIII. с. г.
„Учители и възпитатели, принадлежащи
на
16 народности, се събраха в Илклей
на
14-дневна конференция, за да чуят курса
на
Д-р Щайнер върху възпитанието и духовния живот
на
днешното време и след това да разменят
мисли
по това.
Г-н McMilan поздравил Д-р Щайнер при откриването на конференцията, като казал, че поздравът се извършва от съзнанието, че Д-р Щайнер носи идеи, твърде необходими в днешния критичен час на народната и международна история. Вестник „Yorkshire Observer“ от 6. август 1923 г. пише: „Всички мислещи хора по цялата земя се чувстват дълбоко незадоволени от материалистичното мировъзрение на днешната култура, от пълната неспособност на днешната възпитателна система да помогне на наложителните духовни нужди на човечеството. Борец, стоящ в първите редове за нова възпитателна метода, е Д-р Р.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче,
на
което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието
на
обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“
на
тялото
, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му,
тялото
и „душата“ изчезват в гроба.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VI). III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 12. ВЕСТИ.
Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче,
на
което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието
на
обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“
на
тялото
, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му,
тялото
и „душата“ изчезват в гроба.
Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . .
към текста >>
Също така и мълчанието
на
всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет
на
разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин
безсмислиците
на
своя млад другар, а други — че те гледат с ирония
на
тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 12. ВЕСТИ. Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед.
Също така и мълчанието
на
всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет
на
разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин
безсмислиците
на
своя млад другар, а други — че те гледат с ирония
на
тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“.
И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното.
към текста >>
Ние, обаче, които сме се посветили специално
на
разяснението
на
въпросите от областта
на
психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването
на
душата, като „функция“
на
тялото
или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос.
Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . .
Ние, обаче, които сме се посветили специално
на
разяснението
на
въпросите от областта
на
психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването
на
душата, като „функция“
на
тялото
или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос.
Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги.
към текста >>
Самостойното съществувание
на
душата и преживяването й след смъртта
на
тялото
с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване.
която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос.
Самостойното съществувание
на
душата и преживяването й след смъртта
на
тялото
с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване.
Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги. И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция.
към текста >>
е да се продължи живота
на
човешкото
тяло
толкова години, колкото е потребно
на
душата за нейната еволюция
на
земята.
. . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т.
е да се продължи живота
на
човешкото
тяло
толкова години, колкото е потребно
на
душата за нейната еволюция
на
земята.
Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги. И най-великите съвременни учени, във всичките части на света, с доказали на безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от тялото, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите на своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция. Имената и трудовете на тия учени с цитирани на страниците на „Всем. Летоп.“ и много от техните статии и изследвания сме обнародвали вече и ще продължаваме да обнародваме. Такива знаменитости като професорите в Сорбоната и парижкия университет (Алта, Рише, Фламарион и мн.
към текста >>
И най-великите съвременни учени, във всичките части
на
света, с доказали
на
безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от
тялото
, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите
на
своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция.
Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т. е да се продължи живота на човешкото тяло толкова години, колкото е потребно на душата за нейната еволюция на земята. Това е целта на окултната наука, постигната до известна степен от индуските йоги.
И най-великите съвременни учени, във всичките части
на
света, с доказали
на
безверниците по опитен начин, че душата съществува независимо от
тялото
, че тя временно се въплътява и превъплътява за нуждите
на
своето развитие и че, след., тя е безсмъртна божествена същност или есенция.
Имената и трудовете на тия учени с цитирани на страниците на „Всем. Летоп.“ и много от техните статии и изследвания сме обнародвали вече и ще продължаваме да обнародваме. Такива знаменитости като професорите в Сорбоната и парижкия университет (Алта, Рише, Фламарион и мн. др.), в английските и германските университети и другаде всички с доказали по най-безсъмнен начин това, което, както сам признава поменатия български „учен“, е недостъпно за неговия ум. Девет души английски професори неотдавна издадоха един сборник под заглавието „Immortality“, в който от разни гледища са разяснили безсмъртието на душата.2) Ние дадохме в превод и статията на прочутия физик и психист, сър Оливър Лодж (ректор на бирмингамския университет): The Rationality of Survival in terms of Physical Science“,3) извлачена от друг сборник под заглавието „Survival“, в който см взели участие: Станлей де Брайт, леди Грей оф Фолодон, Камил Фламарион, Едуард Маршал Хол, романистът сър Артър Конан Дойл, Ф.
към текста >>
Истината е, че човекът е душата, а
тялото
е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта
на
която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява.
Те са такива великани на съвременната научна и религиозна мисъл, пред които пигмеите в България трябва да млъкнат и само да се учат . . . Но нека почнем от начало. Който е прочел най-съдържателната книга, дадена до сега на човечеството, а именно Библията, знае, че „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“4) Няма да се впущаме в подробно тълкуване на тоя стих, защото само върху него може да се напише цел трактат. но считаме за необходимо тук да отбележим погрешното твърдение, че „човек има или няма душа“.
Истината е, че човекът е душата, а
тялото
е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта
на
която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява.
Самата материя съществува до толкова, доколкото представлява една видима и осезавана от нас физическа форма. В действителност. тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин.
към текста >>
ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция
на
едно мъртво
тяло
или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното.
тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин. Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това.
ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция
на
едно мъртво
тяло
или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното.
Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание.
към текста >>
Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките
на
човешкото
тяло
.
Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин. Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това. ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното.
Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките
на
човешкото
тяло
.
Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат. И тъй, човекът не е тялото, а е самата душа. Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“.
към текста >>
И тъй, човекът не е
тялото
, а е самата душа.
Още апостол Павел, който е нарекъл плътта „завеса“, е казал: „духовното духовно се изпитва“. Поради това. ония наивни или недобросъвестни „учени“, които искат чрез дисекция на едно мъртво тяло или чрез химически съединения да видят и опитат душата, за да разберат от де иде и как се проявява животът, преливат само от пустото в празното. Човешката душа не може да се хване в една реторта, нито да се намери в мускулите, тъканите и клетките на човешкото тяло. Биолозите, от типа на прославения вече български професор, могат постоянно да разрязват трупове, но никога не ще могат да намерят в тях душата, за да я видят и напипат.
И тъй, човекът не е
тялото
, а е самата душа.
Но за да се узнае, що е човекът като душа, изисква се, препи всичко, едно главно условие: вяра в Бога. Това условие предшества всички други, то е sine qua non, за да се разбере що е душата, от де иде тя, как се проявява, по какви закони живее, съществува и се развива Без вяра не е възможно да се постигне никакво знание. Затова и Христос е казал: „повярвай и ще се спасиш“. Ние, за удовлетворение на безверниците. казваме: „повярвай, опитай и ще се спасиш“.
към текста >>
. .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция
на
тялото
?
С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата .
. .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция
на
тялото
?
Разбира се, немат, те немат никаква вяра! Защото щом поддържат, че тяхната „положителна наука“ не може да открие чрез опит душата и не може да докаже безсмъртието й, те отричат тая душа, отричат и създателя й — Бога. Те с, следователно, безбожници. И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ. То помрачава умовете, обезсърчава, разстройва, дегенерира, убива всички свои жертви.
към текста >>
Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „
измислици
на
буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“.
И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ. То помрачава умовете, обезсърчава, разстройва, дегенерира, убива всички свои жертви. Атеизмът е най-голямото зло в една страна, той подкопава всички морални и конституционни устои на държавата. Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада.
Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „
измислици
на
буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“.
Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото.
към текста >>
Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от
тялото
, без
тяло
няма туша, човешкото
тяло
е създадено от природата, както със създадени и телата
на
всички животни, а щом умре
тялото
, нищо не остава от човека.
То помрачава умовете, обезсърчава, разстройва, дегенерира, убива всички свои жертви. Атеизмът е най-голямото зло в една страна, той подкопава всички морални и конституционни устои на държавата. Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“.
Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от
тялото
, без
тяло
няма туша, човешкото
тяло
е създадено от природата, както със създадени и телата
на
всички животни, а щом умре
тялото
, нищо не остава от човека.
Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
към текста >>
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се
замислим
: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието
на
един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа?
Той е основата и оправданието на болшевизма, за който аспирират и конспирират „учените“ материалисти. Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“!
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се
замислим
: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието
на
един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа?
Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си.
към текста >>
Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ
на
разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук
на
земята, докато съществува
тялото
, и че, следователно, за да се угоди
на
това
тяло
, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления?
Защото, както е известно, и болшевиките, като тях, отричат Бога и се гаврят с всяко понятие за него, за вярата и религията, които преследват с най-голямо ожесточение и без никаква пощада. Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа?
Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ
на
разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук
на
земята, докато съществува
тялото
, и че, следователно, за да се угоди
на
това
тяло
, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления?
Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми .
към текста >>
Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката
на
тялото
, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш
на
всички прелести и удоволствия
на
тялото
.
Според тях, всичко нематериално, в което може да вярва човек, като душа, Бог, морал, религия и пр., с „измислици на буржоазията“, за да се държи във вериги „класосъзнателният пролетарият“. Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления?
Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката
на
тялото
, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш
на
всички прелести и удоволствия
на
тялото
.
А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . .
към текста >>
А след смъртта
на
това
тяло
, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
Същото поддържа и казаният професор, който се провиква: „заблуждение е да се вярва, че душата съществува независимо от тялото, без тяло няма туша, човешкото тяло е създадено от природата, както със създадени и телата на всички животни, а щом умре тялото, нищо не остава от човека. Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв задгробен живот е „измама“ и „нелепост“! При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото.
А след смъртта
на
това
тяло
, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е. от тялото му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в тялото си. Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима.
към текста >>
от
тялото
му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в
тялото
си.
При тия разрушителни проповеди крайно време е да се замислим: има ли смисъл и оправдание да се поддържа съществуванието на един университет, в който се позволява да се проповядват такива превратни, опасни идеи, които деморализират и разстройват обществото и народа? Не е ли един престъпен лукс да се харчат милиони, за да се плаща от бедния народ на разни негови врагове, които убиват душата му, обезверяват го и го тласкат към отчаяние, като му втълпяват в ума, че всичко, за което той може да копнее и към което може да се стреми, е само тук на земята, докато съществува тялото, и че, следователно, за да се угоди на това тяло, всичко е простено — и убийството, и кражбата, и разврата, и всички други престъпления? Защото, според атеистите, няма по-висша цел от поддръжката на тялото, няма духовен идеал, а само плътски идеал: да натрупаш материални богатства, да се храниш и обличаш добре, и да се наслаждаваш на всички прелести и удоволствия на тялото. А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад гроба, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува. По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад гроба, нищо не остава там от „човека“, т. е.
от
тялото
му, затова яж, пий и удоволствай се докато си жив в
тялото
си.
Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха.
към текста >>
В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота
на
природата и
на
човека (в
мислите
, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването
на
света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение
на
всички векове.
Това с най-опасните и най-вредните агенти на покварата и разрушението, против които целият народ, като един човек, трябва да се сплоти и да вземе съответните мерки, за да се запази от техните заразителни миазми . . . А вечната истина е една и непоклатима. Тя е: Бог-Отец, създателят на вселената, който е дал живота и е внесъл дивна хармония и ред във всички негови проявления, е създал и човека като жива и безсмъртна душа, която се развива по законите на еволюцията, в редица прераждания, както се преражда всичко в природата, докато тя се завърне пак в своя първоизточник, очистена чрез страданията и изпитанията от всички наслоения на земното й съществувание, т. е. от греха.
В тая истина, която никакви умопомрачени материалисти не могат да маскират или да опровергаят, и която се проявява непрестанно във видимия свят с всички факти из живота
на
природата и
на
човека (в
мислите
, чувствата, желанията, стремежите и делата му), с една реч, в целокупната вселена и в цялата човешка култура от създаването
на
света и по настоящем — а това е Бог, проявен като върховна разумна сила и живот — в тая свещена и незиблема истина трябва всички да вярват непоколебимо, защото е опитана от цялото човечество в течение
на
всички векове.
Пророци, ясновидци и велики духовни учители. начело с Спасителя Христа, със засвидетелствали с ученията си и със запечатали с делата си тая лъчезарна истина. А бездушниците, които не вярват в нея. сами ще се удушат от своето безверие. Защото такъв е законът на Духа, който ражда живота .
към текста >>
Той падна върху сърцето ми като досег от
тялото
й и шепот от сърцето й.
Аз напущам работата си и очите ми с пълни със сълзи. Защо пожела да дойде на вратата ми? * * * Когато тя ме бързо отмина, краят на полата й ме докосна. От незнайния остров на сърцето й лъхна внезапно едно топло дихание на пролетта. Един трепет от леко докосване до мен, който бърже изчезна, като откъснат цветов лист, отвеян от зефира.
Той падна върху сърцето ми като досег от
тялото
й и шепот от сърцето й.
(От английски) Души-близнаци от Г. Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват.
към текста >>
На
края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа
на
Безмълвието, ни казва, че има три степени
на
будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си
тяло
остава в света да бди над човечеството.
Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят.
На
края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа
на
Безмълвието, ни казва, че има три степени
на
будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си
тяло
остава в света да бди над човечеството.
Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут. За тия възвишени състояния ние знаем твърде малко; но ние положително знаем, че който постигне такава висина, у него не може да е останала нито следа от земна заинтересованост и материална привързаност. Тъй ние не можем да кажем дали остава някаква следа в Будите от оная многократна любов, която са познали като човешки същества. Но ние можем да предположим, че е възможно даже тука, в някое възвишено състояние, което по настояще ние даже не можем да схванем, връзката между сродните души, родени заедно в далечното заморяване на Проявлението, все още да бъде жизнена и да се чувства. . (Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма.
към текста >>
Летопис няколко
мисли
за същността и успехите
на
спиритизма Както се съобщи,
на
15 февруари т. г.
(Из „The Occult Review“, 1926) Габриел Делан Живот и трудове В списанието Всемирна Летопис, единствено по рода си и по своята важност в България, се отделя твърде малко място, за да не кажа никакво, по въпросите на спиритизма. Освен някои редки вести в хрониката за събития из живота и дейността на видни спиритисти, какъвто е, напр., прочутият английски писател с всесветска известност, Конан Дойл, който е председателствал последния всемирен конгрес на спиритистите, биографията и портрета на основателя на спиритизма Алан Кардек и опитите с прочутия медиум Еузапиа Паладино, друго не сме прочели в същото списание по спиритизма. А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем.
Летопис няколко
мисли
за същността и успехите
на
спиритизма Както се съобщи,
на
15 февруари т. г.
си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“.
към текста >>
Вестта за неговото заминаване е събрала
на
мястото ща крематориума, дето, според последната воля
на
обезплътения Делан, трябвало да се изгори
тялото
му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация
на
възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело.
Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем. Летопис няколко мисли за същността и успехите на спиритизма Както се съобщи, на 15 февруари т. г. си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления.
Вестта за неговото заминаване е събрала
на
мястото ща крематориума, дето, според последната воля
на
обезплътения Делан, трябвало да се изгори
тялото
му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация
на
възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело.
Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“.
към текста >>
Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството
на
душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта
на
тялото
.
„Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството.
Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството
на
душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта
на
тялото
.
Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год. той е издал два големи тома, озаглавени: Спиритическото явление и Спиритизмът пред науката. В първото от тия свои съчинения авторът, като взима една ясна позиция, посочва, че после-смъртните прояви на човешката душа не са, както някои са искали да вярват или са твърдели, някакво ново учение, основано на повече или по-малко фантастични съображения, но че, още от като съществуват цивилизациите, светилищата и другите центрове на посвещението, хората навред са се занимавали с тия явления, добивали ги, изучвали ги и са извличали от тях знания за лекуване и пророчества. Спиритическата идея всякога е съществувала, а в наше време не само някои екзалтирани или облечени в траур, но и истински, признати учени са си поставили за задача да обяснят това, което е обяснимо в спиритизма и то експериментално, чрез опит.
към текста >>
След това изучава проявите
на
мислещата страна
на
нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването
на
душата, която преживява смъртта
на
тялото
.
Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории.
След това изучава проявите
на
мислещата страна
на
нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването
на
душата, която преживява смъртта
на
тялото
.
Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица. Как може да се опише еди-кое си лице, умряло далеч, непознато никому и което се отъждествява много късно, след дълги издирвания? “ Освен това, неможе да се игнорира факта, че много от противниците на спиритизма са ставали, след опитите, най-пламенни вярващи в него и негови защитници. По-нататък Делан изучва механизма, чрез който духът се съобщава с нас, прониквайки със своя перисприт2) оня на медиума, а последният — перисприта на присъстващите, и толкова по-лесно, колкото лицата са по-хармонично групирани чрез колективна подготовка. Добре е, казва той, тази подготовка да се подкрепи и с промяна на хранителния режим (чрез вегетарианството — Б.
към текста >>
В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването
на
нашата духовна личност, преживяването й след смъртта
на
тялото
и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят.
Габриел Делан издаде книгата си: Изследвания по медиумничеството, в която излага как се упражнява медиумническата способиост. За тая цел той широко документира и доказва, че медиумничеството е една специална чувствителност, която съществува сама в себе си и заслужва да се развие и употреби, ако се иска да се използва за известни резултати. През периода от 1909 г. до 1911 г. се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели.
В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването
на
нашата духовна личност, преживяването й след смъртта
на
тялото
и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят.
След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими.
към текста >>
Всички тия
мисли
и заключения се налагат
на
трезвия ум при констатацията за великото дело, което завърши.
очистим това, което материята натрупва върху нашата личност, и да прибавяме повече интелигентност, повече любов,. повече вяра. Този закон за превъплътяването е справедлив, защото чрез него ние разбираме социалните и морални неравенства. Наистина, ужасно е да виждаш как страдат добрите и невинните хора и как геният се преследва от грубото нищожество. Но независимо от дълга ни да протягаме братска ръка на всяко потиснато същество, ние знаем, че тия неравенства ще изчезнат, че те са само привидни и че ще дойде един ден, когато не най-силният, най-богатият и най-жестокият ще тържествува, а най-издигнатият в духовно отношение.
Всички тия
мисли
и заключения се налагат
на
трезвия ум при констатацията за великото дело, което завърши.
и завеща на своите последователи знаменитият покойник Габриел Делан. Ив. Белев. 1) L. Chevreuil. On ne meurt pas. Preuves scientifiques de la Survie.
към текста >>
За да се схване същината
на
тия различни символи, трябва да се
мисли
върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът
на
съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно
на
никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна
на
никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод. Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти.
За да се схване същината
на
тия различни символи, трябва да се
мисли
върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът
на
съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно
на
никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна
на
никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата.
към текста >>
Опустошението е крайния момент
на
падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа
на
планетата се втвърдява в кристализацията
на
повърхността, където душата потъва окончателно в
тялото
, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата.
Опустошението е крайния момент
на
падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа
на
планетата се втвърдява в кристализацията
на
повърхността, където душата потъва окончателно в
тялото
, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста.
към текста >>
Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията
на
тялото
, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче
на
детската душа.
Нима самият инструмент може да оздрави, да спаси болния? Нима в ръцете на касапина тоя нож ще изиграе спасителна роля? Не, там, в тия ръце, ножът само ще коли. Методът е хирургическия нож на учителя. За тоя нож трябва опитна, веща ръка на хирург творец-учител, силна личност.
Както хирургичният инструмент може да бъде насочен и употребен правилно само от оня, който знае отлично анатомията
на
тялото
, който знае всяко мускулче, всяка кост, всяка жилчица и нервичка, така и методът може да бъде употребен и използван добре само от оня, който знае отлично всяка гънка и всяко кътче
на
детската душа.
Ето, такава е картината, която ние искаме да изобразим със съпоставяне на понятията „учител“ и „метод“. Явно е, че ако при обучението има некакво „творчество“, то творецът не е методът, а учителят. От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове.
към текста >>
Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „
мислил
“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“.
Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си.
Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „
мислил
“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“.
Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр.
към текста >>
Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни
мисли
и са крещели срещу всяка творческа личност.
И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца.
Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни
мисли
и са крещели срещу всяка творческа личност.
В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца. Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга.
към текста >>
Това показва неясността, която съществува за различните идеи
на
Троичността, а особено когато се
мисли
антропоморфически.
Летопис“, год. IV кн. 1. Амин, ключът на вселената Девствената майка на вселената От Леонард Босман (Продължение от кн. VI) Една стара проповед за Св. Троица, цитирана от Харгрейф Джекингс в прочутото му съчинение Розенкройцерите, съдържа следната чудновата заповед: при смъртта на някой мъж камбаните трябва да бият три пъти, когато става погребението му, като служба на Троицата, а на някоя жена, която била второто лице на Троицата, камбаните трябва да бият два пъти“.
Това показва неясността, която съществува за различните идеи
на
Троичността, а особено когато се
мисли
антропоморфически.
При туй, това не е едно изолирано твърдение, защото схващането, че първичната Троичност включвала един женски принцип, личи даже и в Еврейската енциклопедия на Функ и Вагнал (статията: „Троичност“), дето се казва, че Светият Дух се смятал от мандианците за майка на Месия, а също и че думата Дух, на еврейски — Руха, има женско окончание. Същата статия напомня вечните препирни между евреите и християните за значението на Троичността, за които следващата извадка от Нахманидес, цитирана в неговата Енциклопедия, е един добър пример: „Отец Паола ме запита в Герона дали вярвам в Троичността. Аз му казах: „Какво е Троицата; дали три големи човешки тела съставляват божеството? “ — “Не“. „Или има ли три етерни тела, също такива както душите, или има ли три ангела?
към текста >>
Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова
тяло
, което е самата вселена.
Бог, Неговата Мъдрост, Воля и Сила. Той продължава по-нататък по един пресилен начин и поддържа, че Бог може даже да е четиристранен, защото неговият живот е още една страна. Изглежда, че нито Фра Паола, нито Нахманидес са схващали истинското значение зад всичките тия думи, и че те следователно са се занимавали с дреболии, когато истината избягвала от тях. Показано бе, обаче, в предидещата глава, как вселената или Бог, в най-дълбокото му значение, е Троичност от Живот, Субстанция и Отношението помежду им. Но това не е точен паралел на протестантската идея за Отец, Син и Дух Свети, а се отнася по-скоро до по-древната доктрина за Отец, Свети Дух, Майка и Син, последният бидейки в тоя смисъл резултат от взаимодействието между Живота-Бог-Бащата и Субстанцията Бог-Майка, резултат от което е произлизането на Бога (Неговото собствено излъчване или Синът) в тъй произведената вселена.
Това е, което може да бъде наречено Космическият Христос, Синът, или Логос, едно отражение или излъчване от „Отца“, въплътеното „Слово“, не само в Христа-човека, но също и в онова
тяло
, което е самата вселена.
Това не значи, обаче, че трябва да се отстрани идеята, че Бог действително се въплътява в човека и, по определено, в съвършения човек Исуса, но то има за цел да посочи, че и двете идеи се нуждаят от внимателно проучване, преди да бъде отхвърлена която и да е от тях. но в същност двете могат да бъдат примирени. Нека резюмираме тогава: има една Безкрайна Реалност , която е както дейна, така и възприемателна, причинна и формативна. Единният, по някакъв неописуем начин, освен символистично, или чрез аналогия, поляризира Себе си, оттегля се, както става в същност, из своята собствена субстанция, за да действа определено вътре в нея или върху нея. Във всяка една от тия поляризирани противоположности има, естествено, същата сила, и тази е, която, след като поляризира Единния, притегля заедно двойните аспекти (страни) за целите на действието и взаимодействието.
към текста >>
Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си
тяло
, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . .
Той, желаейки да произведе същества от много видове из собственото си
тяло
, първо чрез мисъл сътвори водите и постави семето си в тях.
Това семе стана едно Златно Яйце с блясък равен на слънцето; в това яйце сам той се роди като Брама, прародител на целия свят. Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“.
към текста >>
Дали се
мисли
по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Водите се наричат Нараа, защото те са, наистина, рожба на Нара, понеже те бяха Неговото първо обиталище. От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните.
Дали се
мисли
по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша.
към текста >>
Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е
безсмислица
за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика.
От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях.
Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е
безсмислица
за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика.
Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“.
към текста >>
Тъй също Дана е основата
на
всяка материална форма от незагиващото
тяло
на
безсмъртните до преходното
тяло
на
мушицата.
Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Тъй също Дана е основата
на
всяка материална форма от незагиващото
тяло
на
безсмъртните до преходното
тяло
на
мушицата.
Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете.
към текста >>
Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството
на
страстите и физическото
тяло
—се разглеждат като временни прибавки
на
материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение
на
времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие.
VI) Езотеричното схващане за живота и смъртта Езотеричната наука установява, че живота е вечен. Нейното централно схващане се предава с думата превъплътяване (реинкарнация), която подразбира една трайна единица, въодушевявана чрез смяната на преходни тела. За да се изясни това схващане, трябва да се забележи, че индивидуалността и личността съставляват две различни страни на човека. Индивидуалността е съставена от трите най-висши тела, искрата на чистия дух от седмото поле, конкретното духовно естество от шестото поле и абстрактният ум от петото поле; тия трите, след като са се развили. се схващат като една еволюция и тогава като че ли се поглъщат обратно в безкрайното, като организирани центрове на излъчване.
Четирите по-низши тела — конкретната менталност, емоционалното естество, естеството
на
страстите и физическото
тяло
—се разглеждат като временни прибавки
на
материята от съответните техни полета, с които индивидуалността си служи като проводник и за които, колективно, се казва, че съставляват личността Личността се изгражда, за да подпомогне индивидуалността, която е безформена, за да придобие опитност в света не формите, и тя се освобождава от нея с течение
на
времето и след като се намали ползата от нея, опитността, обаче, през която минава, се поглъща от индивидуалността като храна за нейното развитие.
По тоя начин това е индивидуалността, която еволюира през течението на векове, когато пък многото личности, свързани с нея, просто се развиват, действат, живеят и умират; но всека личност се изгражда от индивидуалността, която е напреднала, и всека нейна последваща е по-развит тип от своята предшественица. Тогава казват, че индивидуалността е единицата на еволюцията, а личността е единицата на въплътяването. От учението за превъплътяването възникна езотеричната теория за съдбата. Терминът „съдба“, може да се забележи, е синоним на термина „карма“, употребяван в източните школи. Поддържа се, че човешката съдба представлява общия сбор на причините, които човек си е създал в миналите си животи и те определят условията на настоящето.
към текста >>
Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото
тяло
, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия
на
физическото поле.
Еволюция и посвещение Ясно е, че езотеричната наука схваща човека като еволюиращ от подчовешкото към човешкото и след това нататък към свръхчовешкото, до състоянието на съзнанието за психичното, вдъхновеното и просветленото. Великият прилив на еволюцията ще подеме даже най-низшето към висините на духа с течение на времето, но трябва да мине дълъг период време, за да се завърши този процес, който е необходим да доведе човека до настоящето положение на неговото развитие. Има, обаче, един метод, чрез който се ускорява еволюцията: той е познат под името Посвещение, при който, чрез съзнателна служба на разума и волята, човек може да стори за себе си много по-бързо това, което еволюцията върши бавно за всичко, което съществува. Поддържа се, че животът не изхожда едновременно от Великия Непроявен, но по-скоро като поток или шествие, така че, макар че всички вървят по един и същи път, некои са по-напред от другите и, следов. достигат високи състояния на развитието, когато техните братя или чакат за проявление или са на низка степен на развитие.
Тия по-стари братя, било че са още в плътта или са напреднали отвъд състоянието, при което си служим с физическото
тяло
, могат, ако са подбудени от същото човеколюбив, което ни кара да се грижим за слабия и невежия
на
физическото поле.
да учат и да помагат на тези, които заслужват това и които са в състояние да използват такава помощ. Много такива индивиди са вече обучени от по-старите братя и тия ученици образуват авангарда на еволюцията. Те пък на свой ред наставляват други, които са техни последователи, така че еволюцията може да се сравни с летежа на диви патици, при които най-силните издържат грамадната съпротива на въздуха при върха на клина, а по-слабите се нареждат отзад. Ако моралното, интелектуалното и духовното естество на даден човек са добре развити или, да си послужим с езотеричната терминология, ако неговите по-висши тела почват да се организират, тогава той може да бъде избран от по-старите братя за по-специално обучение. Знанията, първо, ще се предават телепатично на неговия подсъзнателен ум и когато той е напреднал достатъчно по тоя начин, ще бъде поставен в контакт с другите ученици на по-старите братя, които са на физическото поле, и те ще го учат и наставляват съзнателно чрез обикновените средства на това поле — чрез говоримото и писаното слово.
към текста >>
Тялото
му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър.
При това, половите сили произхождат и се контролират от по-висшите полета. Само като се разберат проявите на пола и законите, които ги управляват върху тия полета, ние ще можем да се надаваме, че ще контролираме тяхното действие у самите нас и в обществото. Езотерикът не употребява терминът „пол“ като нас: той говори за „живот-сила“, която схваща като енергия от електро-хидравлически тип, една лъчеизпущаща и магнетизираща трептяща активност, подобна на електричеството, с което тя е много тясно свързана, но която, обаче, е в състояние да се сгъстява и да упражнява налягане подобно на водната сила. (Следва). Духовна опитност Силата на молитвата. — Дядо ми беше стар, осемдесет и девет годишен.
Тялото
му беше поотпаднало, но сетивата и умствените му способности бяха съвсем запазени, а и духът му до края беше бодър.
Освен това, той бе и весел, та това правеше младите да обичат да се събират около него. Дядо особено се оживяваше и сините му очи добиваха младежкия си блясък, когато заговореше по духовни въпроси. Тогава и лицето му като че блясваше. В такива минути нас, внуците, обхващаше благоговение и ние стояхме мълчаливи, притаили дъх, увлечени в чудните му слова. Помня, беше еднаж подир домашна молитва.
към текста >>
След молитва дядо се
позамисли
, а после повтори горния стих.
Тогава и лицето му като че блясваше. В такива минути нас, внуците, обхващаше благоговение и ние стояхме мълчаливи, притаили дъх, увлечени в чудните му слова. Помня, беше еднаж подир домашна молитва. Когато му бивахме на гости, вечер, той водеше молитвата, а после ни казваше по няколко думи в свръзка с прочетеното в Светото Писание. Нея вечер той бе чел стиха: "Каквото попросите искрено от Отца в мое име, ще ви бъде".
След молитва дядо се
позамисли
, а после повтори горния стих.
Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно. "Аз съм стар и навярно скоро ще си отида", поде дядо. "Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя. Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне Цариград. За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в Цариград.
към текста >>
Ако ти не
промислиш
, аз ще умра от глад.
Изглежда болна. Аз тихо я приближавам и чувам: "Господи Исусе, смили се! През много изпитания ме премина. Ти знаеш защо. Но сега не искам да умра, додето не разбера какво е станало с изгубения ми син.
Ако ти не
промислиш
, аз ще умра от глад.
Последният къс хляб от вчера изядох. Господи, изпрати ми храна. Възвърни по-скоро изгубеният ми син." И почна да се кръсти и прави метани. Изтръпнах. Аз се взрях в нея и познах майка си. Събудих се в тревога. "Сън!
към текста >>
Сабино Ринелла, който, с няколко сказки, запозна дипломатическото
тяло
в столицата с окултната наука.
" Но той помаха с ръка и задавено каза: "Сега си легнете, а утре всичко ще ви доразкажа." Знаехме, че безполезно бе да настояваме, защото, когато дядо каже нещо, то беше последната му дума. Ние му целунахме ръката, а когато си легнахме, поблагодарихме Богу за нашия умен и чуден дядо. Съобщава: Д. Л. Доганова ВЕСТИ Разменени писма. За да видят четците на списанието как културните хора ценят неговото значение и ползата, която принася на българския народ, поместваме тук разменените писма между редакцията ни и италианския пълномощен министър в София, г.
Сабино Ринелла, който, с няколко сказки, запозна дипломатическото
тяло
в столицата с окултната наука.
Ето тия писма в оригинал и в превод: (Текстът в оригинал може да се прочете в приложения пдф) (Превод) София, 5. април 1926. До Негово Превъзходителство Господин САБИНО РИНЕЛЛА, Министър на Италия в София. Господине Министре, С голямо удоволствие поместих в списанието „Всемирна Летопис“ Вашата сказка, държана през месец февруари в софийския университет. Същевременно в отдела „Вести“ ние привлякохме вниманието на нашите четци върху твърде интересните мисли, които сте изказали, с такава мъдрост и красноречие, пред Вашите слушатели.
към текста >>
Същевременно в отдела „Вести“ ние привлякохме вниманието
на
нашите четци върху твърде интересните
мисли
, които сте изказали, с такава мъдрост и красноречие, пред Вашите слушатели.
Сабино Ринелла, който, с няколко сказки, запозна дипломатическото тяло в столицата с окултната наука. Ето тия писма в оригинал и в превод: (Текстът в оригинал може да се прочете в приложения пдф) (Превод) София, 5. април 1926. До Негово Превъзходителство Господин САБИНО РИНЕЛЛА, Министър на Италия в София. Господине Министре, С голямо удоволствие поместих в списанието „Всемирна Летопис“ Вашата сказка, държана през месец февруари в софийския университет.
Същевременно в отдела „Вести“ ние привлякохме вниманието
на
нашите четци върху твърде интересните
мисли
, които сте изказали, с такава мъдрост и красноречие, пред Вашите слушатели.
Като Ви благодаря за Вашата любезност, надея се, че Ваше Превъзходителство ще благоволи да ни ощастливи и за в бъдеще с благосклонното си сътрудничество. Благоволете да приемете, Господине Министре, уверение в най-отличното ми почитание. (п) Ив. Толев, Главен редактор и пр. * * * Кралска Италианска Легация 642.
към текста >>
Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето
на
тялото
ни.
Пророчеството на Езекила и Откровението на св. Йоана. В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е. че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни.
Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето
на
тялото
ни.
Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот. Нека това бъде нашия копнеж и единственото ни стремление“. Обаче, научаваме се, че г. Сабино Ринелла, тоя светъл ум, служител на истината и доброто, който е една. от гордостите на своя народ, бил отзован от фашисткото правителство.
към текста >>
Очевидно е, че
мислите
, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите
на
окултната педагогика, за разяснението и възприемането
на
които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии.
В тази книжка четците ни ще намерят ценната статия на добре известния педагогически деец у нас, г.Цв. Попов (Violino Primo), под заглавието: „Личност и метод“. В нея той развива идеята за необходимостта от духовно повдигане на учителя като личност до степента на истински художник в делото на възпитанието. С други думи, учителят трябва да стане активен окултист, за да може да изпълни с успех своята благородна мисия, т. е. сам да се издигне до състоянието да знае в съвършенство законите на живата природа,, по които се развива детската душа, за да може да ги прилага разумно и целесъобразно в своята педагогична дейност.
Очевидно е, че
мислите
, изложени от автора в тая статия, се схождат напълно с принципите
на
окултната педагогика, за разяснението и възприемането
на
които нашето списание „Всемирна Летопис“ е дало редица статии.
Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело. Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в.
към текста >>
Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно
тяло
, със смъртта
на
което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно
тяло
, със смъртта
на
което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
към текста >>
„Дала баба петаче, за да се хване
на
хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява
на
енергия, например, движението
на
тялото
или работата
на
нервната система, означава разходване
на
енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите
на
живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
„Дала баба петаче, за да се хване
на
хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява
на
енергия, например, движението
на
тялото
или работата
на
нервната система, означава разходване
на
енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите
на
живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр.
към текста >>
„Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация
на
тялото
, че душата е функция
на
грубата материя.
Нещастен университет с такива професори!... „А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен“. Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в.
„Лъча“, между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация
на
тялото
, че душата е функция
на
грубата материя.
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество.
към текста >>
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава
измислица
!
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество.
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава
измислица
!
“ И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството...“ (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
към текста >>
Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация
на
(
тялото
) материята.
Консулов да аргументира своята материалистична теория“, но даже и ултра-консервативният вестник „Мир“, близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от 1.VI.т.г.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - въстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... „ заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общодоказана и от всички приета наука.
Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация
на
(
тялото
) материята.
Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа... „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор“.. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна.
към текста >>
Цел и съдържание
на
дългата му сказка беше: човек е животно,
тяло
без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се.
Цел и съдържание
на
дългата му сказка беше: човек е животно,
тяло
без душа.
Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията“, питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията.“ Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>
По-цинична подигравка с ролята
на
просветител и сам Мефисто не би могъл да
измисли
.
Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията“, питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията.“ Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
По-цинична подигравка с ролята
на
просветител и сам Мефисто не би могъл да
измисли
.
Само един изроден в животинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие.
към текста >>
Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването
на
душата и преживяването й след смъртта
на
тялото
има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелстват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна, чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи“.
Нека след този факт — а такива факти и доказателства за съществуването
на
душата и преживяването й след смъртта
на
тялото
има безброй — ония.които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
* * * Четвъртият международен психически конгрес. На 12 юни т. г. се открива в Париж и ще заседава до 18 същи— четвъртият международен психически конгрес. Всичките психически дружества от целия свят ще изпратят представители на тоя конгрес, за да работят в отлично братство и съгласие за разяснението на най-капиталните въпроси, който занимават и вълнуват цялото човечество. Тия въпроси са: Що е човекът?
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател
на
всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите
на
окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо
тяло
или
тялото
на
Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи.
Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател
на
всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите
на
окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо
тяло
или
тялото
на
Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
към текста >>
Вярно ли е, че роса пада от очите
на
нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето
тяло
?
X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко туй, вярно ли е? Дали когато в тия очи заискри светлина, тъмни, бурни облаци бушуват в гърдите ти? Вярно ли е, че моите устни са сладки, както пъпката, която се пуква при първата съзнателна любов? Дали спомените за изчезналите майски месеци блуждаят още върху мен? Дали земята, като арфа, трепти в песен от допирането на нозете ми до нея?
Вярно ли е, че роса пада от очите
на
нощта, когато аз се явя, и утринната светлина се радва, когато обгръща моето
тяло
?
Вярно ли е, че любовта ти е пропътувала през вековете и световете, за да ме стигне? И че когато ти ме намери най-после, твоят вековен копнеж намери пълно задоволство в кратката ми реч, в моите очи, в устните ми и в развиваната ми коса? Вярно ли е, най-сетне, че тайната на Безкрая е написана върху моето малко чело? Кажи ми, възлюблени мой, вярно ли е всичко това? Любя те, мили мой.
към текста >>
Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само
тялото
си в ръцете ми.
Ако потокът ти потече буйно и необуздано, няма да карам лодката си край твоя бряг. * * * Аз държа ръцете й и ги притискам до гърдите си. Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми. Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето?
Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само
тялото
си в ръцете ми.
Измамен и изнурен, аз се връщам. Как може тялото да докосне цветето, което само духът може да досегне? * * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим. Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ. Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки?
към текста >>
Как може
тялото
да докосне цветето, което само духът може да досегне?
Аз се трудя да изпълня обятията си с нейната красота, да ограбя сладката й усмивка с целувки, да изпия забулените й погледи с очите ми. Ах, но къде е тя? Кой може да премахне синината от небето? Аз се трудя да обхвана красотата, но тя отбягва от мен, като оставя само тялото си в ръцете ми. Измамен и изнурен, аз се връщам.
Как може
тялото
да докосне цветето, което само духът може да досегне?
* * * Тогава довърши последната си песен и нека се разделим. Забрави тази нощ, когато няма да има вече нощ. Какво се мъча да обгърна в моите прегръдки? Бляновете не могат да се пленят. Моите жадни ръце притискат празнина към сърцето ми, а това наранява моите гърди.
към текста >>
Тя трябва да се измени така: „едно
тяло
, което не може само да измени състоянието
на
движението си, се нарича пасивно“.
(От английски) Етерните строителни сили във вселената, земята и човека1) Нека разгледаме вдигането на ръката. За това са нужни три условия: 1) едно аз, което желае да вдигне ръката; 2) посредник, който препраща към ръката импулса на волята; 3) ръката, т. е. движеният орган. Законът за инерцията по старото учение гласи: „веществото не може без външна причина да измени състоянието на движение, в което се намира“. Тая дефиниция не е напълно вярна.
Тя трябва да се измени така: „едно
тяло
, което не може само да измени състоянието
на
движението си, се нарича пасивно“.
Значи, трябва да различаваме два вида тела, тези, които могат да изменят сами състоянието на своето движение, и други, които не могат. Първите наричаме организирани, а вторите неорганизирани. Растенията, животните и човек имат способността сами да изменят състоянието на своето движение 2). Но някой ще каже: „семето пониква заровено в почвата. Значи, външните условия са го накарали да извърши това или онова“.
към текста >>
Както човешкият организъм чрез съня, когато
тялото
не е вече под влиянието
на
съзнателната и волева дейност
на
човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение
на
силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност.
Земята се стреми като организъм да запази това разпределение на силите. Обаче извънземни, космични влияния, особено слънчеви, нарушават този ред. Значи, има две тенденции: от една страна, волята на земния организъм да възстанови нормалното състояние с описания по-горе ред, а от друга страна, тенденцията на космичните сили да нарушат този ред. На взаимодействието на тези две тенденции се дължат всички атмосферни, метеорологични, телурични и др. явления. И именно на това нарушение на чисто земната закономерност се дължат жизнените явления върху земята.
Както човешкият организъм чрез съня, когато
тялото
не е вече под влиянието
на
съзнателната и волева дейност
на
човешкото аз, се стреми да възстанови правилното разпределение
на
силите си, така и земята през нощта се старае да възстанови равновесието, нарушено през деня вследствие слънчевата дейност.
Центростремителните сили на химичния и жизнения етери са прибрали твърдите и течни вещества, а центростремителните сили на светлинния и топлинния етер са създали земната атмосфера. Дишане на земния организъм. Денонощните промени Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм. Д-р Щайнер казва в „Гьотевият мироглед“: „тъй като височината на живака зависи от въздушното налягане, го Гьоте си представи, че земята периодично свива цялата атмосфера и след това пак я разширява. Когато въз духът се свива, налагането му се увеличава, и живакът се качва.
към текста >>
Централното
тяло
— топлинен етер.
За окултната наука Сатурн е в етерно състояние. Нареждането на неговия етер е обратен на реда у земята (виж фиг. 6). Фиг. 6. Сатурн. В пръстена отвън на вътре: жизнен, химичен. светлинен и топлинен етер.
Централното
тяло
— топлинен етер.
Най-външният пръстен — жизнен етер. Вторият пръстен — химичен етер. Третият пръстен — светлинен етер. Най-вътрешният пръстен — топлинен етер. Централната сфера — топлинен етер.
към текста >>
Етерното устройство
на
Сатурн е първият модел
на
света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува
тялото
на
Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили.
Жизненият етер е най-гъстото, а топлинният — най-рядкото състояние. Значи, нашето твърдение се потвърждава от съвременната астрономия. Изучването на Сатурновото състояние е от голямо значение, за да се разбере произхода на земята. Това, което в Сатурн е външно, в земята е вътрешно и обратно. Това превръщане на външното вътре и на вътрешното вън е основен закон на развитието.
Етерното устройство
на
Сатурн е първият модел
на
света в началото му: топлинният етер, който филогенетически най-рано се е развил, образува
тялото
на
Сатурн, а по-висшите видове етер: светлинен, химически и жизнен отвън му пращат своите сили.
А в земята топлинният етер образува най-външното, а жизненият е навътре. Жизненият етер е най-високата степен на развитие от разните видове етер. Слънцето е изпълнено цялото с него. Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални.
към текста >>
Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото
тяло
.
Н2О2 (водороден двуокис — водородно съединение на озона). Н2О — (вода — водородно съединение на кислорода). Слънчевите лъчи от жизнен етер като дойдат до сферата на светлинния етер на земята видяхме, че образуват озон. Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека.
Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото
тяло
.
Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер.
към текста >>
Физичното човешко
тяло
може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда.
Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях.
Физичното човешко
тяло
може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда.
От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления. Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята. Нека наречената чиста светлина е тази, която се получава без процеса на горене.
към текста >>
Тя се разпространява по цялото
тяло
, но има за свой център главата.
Човек има аз, а животните само групова душа. Всички животни от един вид имат обща групова душа. Там няма още индивидуализиране. Тройното подразделение на човешкия организъм Човешкият организъм може да се раздели на три области: 1) Нервно-сетивна система. Тя е областта на главата.
Тя се разпространява по цялото
тяло
, но има за свой център главата.
Област на жизнения етер. 2) Област на ритъма — гърдите. Ритмично взаимодействие на светлинния и химическия етер. 3) Стомашна област и крайниците. Обмена на веществата.
към текста >>
Третата система е разпространена по цялото
тяло
, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг.
Ритмично взаимодействие на светлинния и химическия етер. 3) Стомашна област и крайниците. Обмена на веществата. Област на горителните процеси. Област на действието на топлинния етер.
Третата система е разпространена по цялото
тяло
, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг.
11). Фиг. 11 Дишане. Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и кръвоносния ритъм. Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми. Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм.
към текста >>
Те са свързани с ритъма в етерното
тяло
както
на
земята, така и
на
човека.
Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер. Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията.
Те са свързани с ритъма в етерното
тяло
както
на
земята, така и
на
човека.
Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12).
към текста >>
Ще изследват връзката между строежа и динамиката
на
етерното
тяло
с вътрешната организация и ембриологичното развитие
на
организма.
Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили.
Ще изследват връзката между строежа и динамиката
на
етерното
тяло
с вътрешната организация и ембриологичното развитие
на
организма.
Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер. Лимфата в човека стои в тясна връзка със същия вид етер. Червените кръвни телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е.
към текста >>
Да се изучава физичното
тяло
без етерното, значи да се изучава група.
Белите кръвни телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата. Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава.
Да се изучава физичното
тяло
без етерното, значи да се изучава група.
Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата.
към текста >>
Без етерното
тяло
физичното става труп.
Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група.
Без етерното
тяло
физичното става труп.
Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода.
към текста >>
Когато при смъртта етерното
тяло
напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага.
Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп.
Когато при смъртта етерното
тяло
напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага.
Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината.
към текста >>
Когато при хипноза или упойка една част от
тялото
стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната.
Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага.
Когато при хипноза или упойка една част от
тялото
стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната.
Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер.
към текста >>
Макрокосмичните течения и теченията в човешкото етерно
тяло
Каза се по-горе, че жизнената струя сутрин се изкачва от земята нагоре към атмосферата, а вечер при слънчев залез почва да се връща отново към земята.
Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година. Макрокосмичното е свързано с микрокосмичното. Главният мозък е свързан със съзнанието, гръбначният — с под съзнанието, а симпат. нервна система — с по-дълбокото подсъзнание (каквото имат растенията).
Макрокосмичните течения и теченията в човешкото етерно
тяло
Каза се по-горе, че жизнената струя сутрин се изкачва от земята нагоре към атмосферата, а вечер при слънчев залез почва да се връща отново към земята.
Значи, има две течения: от Земята нагоре и надолу към земята. Както видехме по-горе, това влияе върху жизнените явления у растенията. Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка.
към текста >>
Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край
на
етерното
тяло
, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм.
Значи, има две течения: от Земята нагоре и надолу към земята. Както видехме по-горе, това влияе върху жизнените явления у растенията. Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка.
Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край
на
етерното
тяло
, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм.
При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна. От там се обяснява и посоката на кръвообращението! (виж фиг. 14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов.
към текста >>
тяло
не са симетрични.
При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна. От там се обяснява и посоката на кръвообращението! (виж фиг. 14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов.
тяло
не са симетрични.
Жизнената струя през деня, т. .е. при изкачването си, действа повече върху нервната система, а нощем, т. е. при слизане, повече на кръвоносната, поради което има повишено състояние на човешкото съзнание денем (будно съзнание), а нощем понижено състояние на съзнанието (сънно съзнание). Възприемането от човека на силите на тая жизнена струя зависи и от човешкия душевен живо т . От последния зависи и кои видове от тези енергии ще се възприемат.
към текста >>
Обаче, тя е свързана с цялото физично
тяло
.
Велики и важни тайни за взаимното и съвместно развитие на вселената, земята и човека са скрити тук. Това отваря нови хоризонти и на медицината. Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления. Но окултизмът изследва подробно, кои области на душевния живот с кои системи на телесната организация стоят във връзка. Някои мислеха, че душата е свързана само с нервната система, с мозъка.
Обаче, тя е свързана с цялото физично
тяло
.
Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств. и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека. Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля.
към текста >>
и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно
тяло
; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека.
Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления. Но окултизмът изследва подробно, кои области на душевния живот с кои системи на телесната организация стоят във връзка. Някои мислеха, че душата е свързана само с нервната система, с мозъка. Обаче, тя е свързана с цялото физично тяло. Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств.
и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно
тяло
; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека.
Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние.
към текста >>
Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не
мисли
, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп
на
майка си, която сега му е също така мила, както и
на
мен отнесеното ми съкровище.
Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми.
Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не
мисли
, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп
на
майка си, която сега му е също така мила, както и
на
мен отнесеното ми съкровище.
Силите ми ме напускат. За да избегна опасността от стоенето ми до самия край на брега, отстъпих назад и седнах на едно изровено от градинаря изсъхнало дърво. Трябва да преживея мъката от мисълта, че вече нема да посещавам кораба. Губи се и последния отзвук на копнежите на моята душа, на която още при първите проблески на нейното пробуждане е била внушена надеждата да намери некога това, което геният на човечеството още не знае. Като пробуден от дълбок сън, съзнанието ме посети.
към текста >>
Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да
мисли
и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си.
Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята! В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално.
Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да
мисли
и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си.
Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното.
към текста >>
Разумът избистря
мислите
, а самообладанието е мерило за добротата.
Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото. Окултистът не си служи в делото на възпитанието с никакви строгости и разни насилствени мерки. Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици. Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство.
Разумът избистря
мислите
, а самообладанието е мерило за добротата.
Я щом човек е добър, животът му е полезен за другите. Всеки човек претърпява в развитието си фазите на растене, цъфтене и връзване плод. Та едни хора са в корена, други в стъблото, трети в цвета, а четвърти в плода. Окултистът работи за плода, който може да поднесе дървото, а то е духовното Разбира се, тази задача е пригодена за дървета със заложби, за да поднесат безкористно плодовете си. Окултистът се уподобява на житно зърно, което в условията, в които е поставено, е понесло всички тежести, изпечено от слънчевите лъчи,.
към текста >>
ако техните материални нужди съответстваха
на
техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането
на
материалното здание: физическото
тяло
да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа.
строене; но и тази дума mass, вследствие различните изменения, на които е била подложена думата mag, е произлязла от същия корен. От това е ясно, че в старата идея се е съдържало много малко различие между понятието да се създава картина в ума или пък тая мислена картина да се въплътява външно в камък. От тоя факт следва, че и днес би трябвало да съществуват ментални масони (като таен орден) и зидари, които работят за практически цели. Менталните масони са изгубили знанието на своето изкуство и затова те в строителството не могат да бъдат тъй полезни, както техните събратя зидарите. Това изкуство никога не би изпадало в безчестие и не би ставало безполезно, ако не беше техния „хлеб насущний“, т. е.
ако техните материални нужди съответстваха
на
техните усилия — посредством зидане да достигнат умствените, нравствените и духовните цели и със своите знания да принесат външна полза, заключаваща се в това — да съдействат за изграждането
на
материалното здание: физическото
тяло
да стане по чист и по-добре приспособен храм за божествената душа.
Магически произхожда от латинското magus и гръцкото magos, което значи мъдрец, мъдър, научен, знаещ мистериите. Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие.
към текста >>
И като
мислим
за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал
на
мистическия Соломон от библейската традиция.
Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл.
И като
мислим
за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал
на
мистическия Соломон от библейската традиция.
Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно. Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение.
към текста >>
Поместваме горната статия по молбата
на
преводача й, без да споделяме повечето
мисли
, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р.
Поместваме горната статия по молбата
на
преводача й, без да споделяме повечето
мисли
, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
към текста >>
През този период цялото
тяло
е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното
тяло
, което е в свръзка с ритмичния живот
на
тялото
.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното
тяло
.
Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Отличителна черта на втория възпитателен период Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент. Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-кръвоносна) система, а третият — на умственото развитие. При втория период, период на ритмичната система, за да бъдем в хармония със силите, които тогаз се развиват, обучението трябва да се прониква от музикалност. от ритъм.
През този период цялото
тяло
е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното
тяло
, което е в свръзка с ритмичния живот
на
тялото
.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното
тяло
.
Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период. Логическото мислене се развива усилено след 14 година. Ето защо на ума не трябва да се действа направо преди 14 година, а само косвено: чрез целесъобразна дейност, образи, ритъм, музика. През този период детето всичко преживява в образи.
към текста >>
Това ще внесе у него импулс да внесе ред, красота и в своя вътрешен живот, в живота
на
своите
мисли
и чувства.
От друга страна, как хубаво може да се свърже цялото обучение с дейността му всред живата природа, и цялото обучение да се проникне от художествен елемент! Преди всичко, естество знанието може да се проникне от този елемент. Детето ще чисти извори. Така у него ще се развие естетичен вкус. Като очисти извора, то ще види плода на своя труд.
Това ще внесе у него импулс да внесе ред, красота и в своя вътрешен живот, в живота
на
своите
мисли
и чувства.
И понеже, от друга страна, при чистене на извора то е проявило дейност, творчество, това ще има влияние върху волята му. Така се събуждат. творческите сили, волята у него. Също и саденето на цветя, плодни дръвчета, зеленчуци ще даде случай за развитие на естетичния вкус. Преди всичко, цветята със своите краски, симетрия, с правилността, по която са наредени зелените и венечни листа, ще събудят у него чувство на благоговение пред мъдростта и красотата, разлени в цялата природа, благоговение пред разумните сили, чиято дейност е изразена в тях.
към текста >>
Онзи, който
мисли
, че гимнастиката има за цел да развие само мускулите и другите органи чрез движение, той не подозира нейното по-дълбоко значение.
И като се знае, от друга страна, че всяка фигура съответства на известни сили в живата природа, които действат на душата, тогаз ще може да се оцени действието на всички тези красиви форми върху детската душа. Гимнастическите упражнения също могат да се свържат с живота на природата. Те могат да се свържат и с музиката. Гимнастичните и евритмичните упражнения действат дълбоко и със своя ритъм. Ритъмът е едно от условията за красотата.
Онзи, който
мисли
, че гимнастиката има за цел да развие само мускулите и другите органи чрез движение, той не подозира нейното по-дълбоко значение.
При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно тяло и човек се свързва със силите на живата природа и се обновява чрез тях. След 14. година детето вече може, покрай работата всред природата, да работи и в работилницата. Но и тая му работа може да се проникне от художествен елемент: всички произведения, изработени там, не трябва да задоволяват само известни нужди, не трябва да бъдат добри само от чисто практическо гледище, но трябва да имат и висока художествена стойност. И при тяхната изработка трябва да е вложено художествено творчество от самото дете.
към текста >>
При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно
тяло
и човек се свързва със силите
на
живата природа и се обновява чрез тях.
Гимнастическите упражнения също могат да се свържат с живота на природата. Те могат да се свържат и с музиката. Гимнастичните и евритмичните упражнения действат дълбоко и със своя ритъм. Ритъмът е едно от условията за красотата. Онзи, който мисли, че гимнастиката има за цел да развие само мускулите и другите органи чрез движение, той не подозира нейното по-дълбоко значение.
При известни хармонични движения, когато участва и съзнанието, се регулират теченията в човешкото етерно
тяло
и човек се свързва със силите
на
живата природа и се обновява чрез тях.
След 14. година детето вече може, покрай работата всред природата, да работи и в работилницата. Но и тая му работа може да се проникне от художествен елемент: всички произведения, изработени там, не трябва да задоволяват само известни нужди, не трябва да бъдат добри само от чисто практическо гледище, но трябва да имат и висока художествена стойност. И при тяхната изработка трябва да е вложено художествено творчество от самото дете. Всички произведения на ръчния и индустриален труд: столове, маси, врати, дръжки за врати, етажерки за писма или книги, трябва да са красиви: формата и орнаментите им да бъдат плод на собствено детско творчество.
към текста >>
За индивидуалността може да се
мисли
като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството
на
вложения полюс определя пола
на
тялото
, което се гради около него.
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол.
За индивидуалността може да се
мисли
като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството
на
вложения полюс определя пола
на
тялото
, което се гради около него.
Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
към текста >>
Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият
на
полето
на
емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият
на
умственото поле, без оглед
на
тялото
, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му.
Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият
на
полето
на
емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият
на
умственото поле, без оглед
на
тялото
, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета.
към текста >>
Тъй като, обаче, мъжкото
тяло
е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета.
Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен.
Тъй като, обаче, мъжкото
тяло
е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета.
Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга. Формата определя пола на индивида на физическото поле, но относителната сила го определя на вътрешните полета. И тоя факт е ключ на много неща, Взаимно-отношението между положителното и отрицателното върху нефизическите полета а) Духовните полета „На седмото поле Всичкото е Едно и Едното е Всичко“.
към текста >>
Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и
мислите
, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол.
Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата.
Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и
мислите
, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол.
Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата.
към текста >>
Той вярва, че и двата вида дейност са проявление
на
една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури
на
тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото
тяло
.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка.
Той вярва, че и двата вида дейност са проявление
на
една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури
на
тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото
тяло
.
ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>
ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото
тяло
, ще бъде полова сила в обикновен смисъл
на
думата.
Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото
тяло
, ще бъде полова сила в обикновен смисъл
на
думата.
Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“.
към текста >>
Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало
на
духовната страна
на
другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното
тяло
на
тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията
на
по-малката съпротива, линията
на
естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото.
Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно.
Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало
на
духовната страна
на
другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното
тяло
на
тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията
на
по-малката съпротива, линията
на
естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото.
Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип.
към текста >>
Гаврийски, който е
помислил
, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики
на
чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения
на
чуждата литература.
Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак. Некой си учител, г.
Гаврийски, който е
помислил
, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики
на
чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения
на
чуждата литература.
Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
МИСЛИ
ВЪРХУ ИСТИНАТА.
Статия от брат Андрей. 4. „НОВОРОЖДЕНИЕ“ и „УЧИ СЕ“. Стихове от Мара Белчева. 5. ПРОБУЖДАНЕ. Иносказание от Боян Планински. 6.
МИСЛИ
ВЪРХУ ИСТИНАТА.
От Елифас Леви. 7. МИСЛИ ВЪРХУ СЛОВОТО. От същия. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове. 9.
към текста >>
МИСЛИ
ВЪРХУ СЛОВОТО.
Стихове от Мара Белчева. 5. ПРОБУЖДАНЕ. Иносказание от Боян Планински. 6. МИСЛИ ВЪРХУ ИСТИНАТА. От Елифас Леви. 7.
МИСЛИ
ВЪРХУ СЛОВОТО.
От същия. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове. 9. ОКУЛТНА ГИМНАСТИКА (Уводни бележки). Статия от Б.
към текста >>
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото
тяло
в духовно
тяло
, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството.
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото
тяло
в духовно
тяло
, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>
Реализацията
на
Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка
на
тялото
, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост.
Реализацията
на
Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка
на
тялото
, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
към текста >>
Тогава продължителното търсене
на
човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо
на
вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите
на
Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да
мисли
в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта
на
Архитекта
на
вселената.
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Тогава продължителното търсене
на
човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо
на
вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите
на
Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да
мисли
в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта
на
Архитекта
на
вселената.
Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг.
към текста >>
Мисли
върху Истината Истината е една и всемирна.
— Не сме родени двама ний за дружба. Та хванах го със свойта жилеста ръка и тъй силно го запратих вън, че не знам до този час дори, някъде дали е паднал. Но по всичко си личи, че много дни съм аз проспал — много дни е било тъмно, когато той, като същински господар, е разпореждал. И лъч през много дни не е прониквал в моя дом, — на плесен и на мухъл и до днес мирише още. . .
Мисли
върху Истината Истината е една и всемирна.
Тя е майка на разума и правдата. Тя живее в силите на природата, тайнствените. Елохими, които са преобразували небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни. Истината е като слънцето; сляп е онзи, който не я вижда. Истината е живота, а животът се проявява чрез движение в нови форми, Това е творческия акт.
към текста >>
Мисли
върху Словото За Бога, да се говори значи да се твори.
Елохими, които са преобразували небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни. Истината е като слънцето; сляп е онзи, който не я вижда. Истината е живота, а животът се проявява чрез движение в нови форми, Това е творческия акт. Разумната сила, когато действа във всемирното движение е Словото. Из „Догма на Висшата Магия“ от Елифас Леви.
Мисли
върху Словото За Бога, да се говори значи да се твори.
Такова трябва да бъде значението и на говора на хората: истинското слово е действие. Затова и евангелистът Йоан е казал: в Начало бе Словото. Кое е това начало? — Първото, абсолютното начало, което предхожда всичко. В това начало е било Словото, т.
към текста >>
Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние
на
планетите върху ония части от
тялото
, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре.
Трябва да се обърне внимание преди всичко на аспектите, които планетата получава и на това, в кой знак са намира тя, именно дали тоя знак благоприятства или не за хармоничната проява на планетата Една огнена планета, като Марс например във воден знак, е неблагоприятно поставена, а в огнен знак — благоприятно; въздушните и водни знакове в случая действат средно. Но много зависи и от знака; например Марс в X дом и в Рака, макар и твърде зле поставен откъм знак, все пак положението му се до нейде косвено подобрява, защото X дом е дом на Козирога, а ние знаем, че Марс е в екзалтация (подем) в знака Козирог. Една „злокобна“ планета, например Сатурн, ако е добре аспектирана, е по-благотворна за дома, в който стои, отколкото некоя „добра" планета, да речем Венера, която получава зли аспекти в този дом. Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом.
Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние
на
планетите върху ония части от
тялото
, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре.
Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също.
към текста >>
Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от
тялото
, която е под влиянието
на
заемания от нея знак.
Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом. Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре. Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган.
Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от
тялото
, която е под влиянието
на
заемания от нея знак.
Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също. Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи. Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган. Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми.
към текста >>
Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи
на
тялото
и
на
къде отива тя.
Сатурн или Марс във везни: бъбречни болести. Уран в Близнаци: спазми в ръцете и рамената, понякога астма. Меркурий в Овен: нервни болки в главата и т. н. (Следва) К. А. Либра.
Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи
на
тялото
и
на
къде отива тя.
С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“. „Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас. Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“. Един Учител1) Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността.
към текста >>
Ние
мислим
, че гимнастиката е главно за упражнение
на
органите, а не обръщаме внимание
на
връзката между природата и нас“.
(Следва) К. А. Либра. Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя. С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“. „Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас.
Ние
мислим
, че гимнастиката е главно за упражнение
на
органите, а не обръщаме внимание
на
връзката между природата и нас“.
Един Учител1) Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността. Той изучва законите на живата природа и методите за приложението им в живота. Днешният живот е отклонен от великите закони, които лежат в основите на живота. Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони.
към текста >>
Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само
тялото
, но и душата.
Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече. Ето защо окултната наука, чрез по-дълбокото свое познание на действителността, хвърля светлина върху всички въпроси на живота и посочва методите за разумния живот. Както във всички области, така и в областта на гимнастиката окултизмът внася нещо ново. Той я изгражда на нови основи.
Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само
тялото
, но и душата.
Обикновената гимнастика има за цел да развие мускулите и другите физични органи. Каква полза ако развием мускулите на атлет или се пресилваме с прекалени тренирания на мускулите? Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните. Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа.
към текста >>
Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение
на
тялото
е свързано с известни духовни сили.
имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот.
Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение
на
тялото
е свързано с известни духовни сили.
2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието.
към текста >>
2) При известни движения
на
тялото
може да се влезе в правилна обмяна с енергиите
на
живата природа.
Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили.
2) При известни движения
на
тялото
може да се влезе в правилна обмяна с енергиите
на
живата природа.
3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна.
към текста >>
Съзнанието се концентрира върху тези
мисли
.
И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи.
Съзнанието се концентрира върху тези
мисли
.
Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека.
към текста >>
Тогаз движенията, които правим, стават като израз
на
това, което
мислим
.
Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли.
Тогаз движенията, които правим, стават като израз
на
това, което
мислим
.
По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се.
към текста >>
По този начин
мислите
, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим.
По този начин
мислите
, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения.
Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло.
към текста >>
Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране
на
електромагнитните и по-висши енергии в човешкото
тяло
.
По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се.
Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране
на
електромагнитните и по-висши енергии в човешкото
тяло
.
За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си.
към текста >>
Трябва да знаем окултната анатомия и физиология
на
човешкото
тяло
.
Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения.
Трябва да знаем окултната анатомия и физиология
на
човешкото
тяло
.
Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили.
към текста >>
По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер
на
музиката
на
мислите
, вложени в нея.
Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили.
По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер
на
музиката
на
мислите
, вложени в нея.
С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика. 2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен. На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика. ___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn.
към текста >>
Както майката им дава физическо
тяло
и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата.
Както майката им дава физическо
тяло
и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>
тяло
— да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят
на
идеите,
на
възвишените чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
тяло
— да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят
на
идеите,
на
възвишените чувства и действия.
Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>
И
мислите
, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена
на
подходна почва.
Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот.
И
мислите
, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена
на
подходна почва.
Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост. Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож. цветя — децата — които съставят бъдещето човечество. Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение?
към текста >>
Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот
на
тялото
, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът
на
семейството, групата, народа.
Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три.
Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот
на
тялото
, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът
на
семейството, групата, народа.
Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.
към текста >>
Изпърво човек
мисли
, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си.
Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо.
Изпърво човек
мисли
, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си.
Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия.
към текста >>
Но това желание
на
благо не ,се отнася до
тялото
, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.
Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо.
Но това желание
на
благо не ,се отнася до
тялото
, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.
Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота.
към текста >>
Без нея животът е зло и
безсмислица
.
да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг“. И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота.
Без нея животът е зло и
безсмислица
.
С не я — животът е пълен с радост и благо. Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата. гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби.
към текста >>
Чистотата в
мисли
, чистота в чувства и желания, чистота в действия.
Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
Чистотата в
мисли
, чистота в чувства и желания, чистота в действия.
Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
към текста >>
Чистота
на
ума, чистота
на
сърцето, чистотата
на
тялото
.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия.
Чистота
на
ума, чистота
на
сърцето, чистотата
на
тялото
.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
към текста >>
Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване
на
нашето
тяло
, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване
на
нашето
тяло
, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>
инсталация
на
човешкото
тяло
, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия,
на
която тя служи за проводник.
Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич.
инсталация
на
човешкото
тяло
, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия,
на
която тя служи за проводник.
Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй.
към текста >>
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността
на
тялото
.
Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката.
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността
на
тялото
.
Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа.
към текста >>
Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез
тялото
, тъй че душата и духът да си послужат с
тялото
като с инструмента, с който да се проявят.
слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек.
Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез
тялото
, тъй че душата и духът да си послужат с
тялото
като с инструмента, с който да се проявят.
Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията.
към текста >>
Човешкото
тяло
трябва да стане по този начин един вид езиков орган
на
душата, чрез който се вижда чудната зависимост между
тялото
и душата.
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят.
Човешкото
тяло
трябва да стане по този начин един вид езиков орган
на
душата, чрез който се вижда чудната зависимост между
тялото
и душата.
Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията.
към текста >>
Но такава евритмия изисква истинско познаване
на
човешкото естество, проникване в дълбоката тайна
на
строителните сили
на
човешкото
тяло
и
на
връзката
на
последното с душата и духа.
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
Но такава евритмия изисква истинско познаване
на
човешкото естество, проникване в дълбоката тайна
на
строителните сили
на
човешкото
тяло
и
на
връзката
на
последното с душата и духа.
Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността.
към текста >>
За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му
тяло
трябва да вземе участие при изразяването й.
Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията! За тях тя не е нещо чуждо. Телесното движение е една вътрешна нужда за тях.
За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му
тяло
трябва да вземе участие при изразяването й.
То трябва да плеска с ръце и да тропа с крака. Всичко у него се стреми към движение. И дето слуша музика, ритъмът прониква до неговите крайници, завладява ги, и детето ги изпълва с голяма радост при хармония между движение и музика. Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика.
към текста >>
Те дарявате
тялото
постоянно с нов живот.
Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика. Те слушат вътрешния ритъм на музиката или стихотворението и се движат в съгласие с него. По този начин, чрез движението — в много по-голяма степен отколкото чрез просто декламирана — силите,които лежат в основите на ритмичната система1), се подбуждате към вътрешна дейност. Силите на ритмичната система не знаят никаква умора.
Те дарявате
тялото
постоянно с нов живот.
Чрез евритмията се премахва умората, която настъпва у детето, когато то преждевременно работи с ума си. По този начин тя действа за уравновесяване на тези учебни предмети, които изисквате по-усилена умствена работа. При по-нататъшното развитие на детето, наклонността към чисто движение отслабва. Тя се замества с друга: събужда се радостта, желанието да се изрази със смислени движения това, което детето чувства. Идва време, когато се преминава към мира на гласните и съгласните.
към текста >>
(Превод от немски) __________________________________________ 1)
Тялото
има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система.
И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца. Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква непринудена радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили.
(Превод от немски) __________________________________________ 1)
Тялото
има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система.
Амин, ключът на вселената Буквите и тяхното значение (Продължение от кн. VII) Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр.
към текста >>
По същия начин, тогава, тоя звук е символ
на
нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност
на
нещо или
на
някого, истинското Севе, човекът в
тялото
си или Бог в Неговата вселена.
Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила.
По същия начин, тогава, тоя звук е символ
на
нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност
на
нещо или
на
някого, истинското Севе, човекът в
тялото
си или Бог в Неговата вселена.
Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
към текста >>
Е., че в отдалечената древност
на
езиковите корени
на
буквите се е гледало като
на
свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в
тялото
.
В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А.
Е., че в отдалечената древност
на
езиковите корени
на
буквите се е гледало като
на
свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в
тялото
.
Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
към текста >>
Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в
тялото
, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова
на
Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества.
Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в
тялото
, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова
на
Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>
По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията
на
микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център
на
тялото
се именува с името
на
една божествена сила.
Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература.
По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията
на
микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център
на
тялото
се именува с името
на
една божествена сила.
Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея.
към текста >>
Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации
на
кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността
на
физическото
тяло
.
Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот.
Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации
на
кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността
на
физическото
тяло
.
Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не. И ако би било така, гладът не би съществувал. Науката би направила хляб от камъни и на това има намек в Евангелието при изкушенията на Христа в пустинята. Но никой не знае по-добре, отколкото самата академия на науките, че техните учени професори твърде скоро биха умрели от глад, ако биха били принудени да изкарват своята храна от химическите субстанции на скалите.
към текста >>
И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как
мислите
?
И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства. От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза. Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“. Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано.
И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как
мислите
?
— колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух.
към текста >>
Мислите
ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения
на
точния учен?
Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“. Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа?
Мислите
ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения
на
точния учен?
Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство.
към текста >>
Растителният живот е само азбука
на
сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото
тяло
.
Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем?
Растителният живот е само азбука
на
сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото
тяло
.
Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот. (Следва) Превел: Waniel.
към текста >>
„Слово“, брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис“ и пълен с всевъзможни лъжи и
измислици
.
925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени“. Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в.
„Слово“, брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис“ и пълен с всевъзможни лъжи и
измислици
.
Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр. 1006 от 10.Х.1925 г.). Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна летопис“ са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136.
към текста >>
Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с некакво фактическо основание издаването
на
въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор
на
това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални
мисли
и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
II от закона за народното просвещение (resp особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия М-вото издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис“, аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, и последната, наречена тогава „просветителен комитет“, одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдържанието му.
Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с некакво фактическо основание издаването
на
въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор
на
това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални
мисли
и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис“, четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-отва, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, Д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн, др. и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове“) до най-новото време, любопитно би било — но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес — да се види, кой би бил тоя български „учен“. който би разкритикувал техните открития и учения и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учеща се младеж. Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар.
към текста >>
Изпитва се само едно удоволствие да се обменят
мисли
за взаимно осветление.
И очарованието расте всеки ден. Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето. Умствената любов действа друго яче. При нея влечението не почива върху никакво чувство. Едно интелигентно същество излага своите идеи, които ни привличат поради своята оригиналност и дълбочина.
Изпитва се само едно удоволствие да се обменят
мисли
за взаимно осветление.
Интелектуалната любов произтича, прочее, от общността на идеите. Г-н Анри Дюрвил е изложил по-нататък механизма на различните видове любов, като си е послужил с интересни фотографии. * * * Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща. Първият сеанс е станал пред директора и научния персонал на градината и някои избрани зрители.
към текста >>
3) Щом всеки е свободен да
мисли
както намира за добре, той е свободен и да изказва
мислите
си чрез печата и никой няма право да му забранява.
Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, r-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти.
3) Щом всеки е свободен да
мисли
както намира за добре, той е свободен и да изказва
мислите
си чрез печата и никой няма право да му забранява.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината.
към текста >>
А от изказването
на
противоположните
мисли
произлиза истината.
Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, r-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява.
А от изказването
на
противоположните
мисли
произлиза истината.
4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
към текста >>
6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите
мисли
на
автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си
на
списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността
на
учителя.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците. 5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“.
6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в цитат без свръзка с другите
мисли
на
автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си
на
списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността
на
учителя.
А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят .
към текста >>
7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което
тяло
да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“.
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?
7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което
тяло
да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“.
Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за
тялото
ваше, какво ще облечете.
6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.
Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за
тялото
ваше, какво ще облечете.
Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите?
към текста >>
Не е ли животът по-драгоценен от храната и
тялото
от облеклото?
„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете.
Не е ли животът по-драгоценен от храната и
тялото
от облеклото?
Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
към текста >>
Ние обаче,
мислим
и сме твърдо убедени, че краят
на
това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи.
Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение.
Ние обаче,
мислим
и сме твърдо убедени, че краят
на
това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи.
Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа!
към текста >>
Без тия условия и с досегашните методи
на
брутални насилия или
на
политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството
на
активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение
на
своя духовен идеал; търсете Царството
на
проявената мъдрост в лицето
на
сеячите
на
разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството
на
оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите,
недомислията
и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата
на
Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
Без тия условия и с досегашните методи
на
брутални насилия или
на
политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството
на
активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение
на
своя духовен идеал; търсете Царството
на
проявената мъдрост в лицето
на
сеячите
на
разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството
на
оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите,
недомислията
и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата
на
Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите. Възторжена радост озарила е долините и планините.
към текста >>
Облечи се в своите царствени одежди, Възсияй в красотата
на
най-светлите си
мисли
и възторзи.
Погледни: наоколо ти е вълшебния дом на твоя Предвечен Отец. Слънцето на Неговата безбрежна любов те обгръща и милва с лъчите си. С чудеса от блага и красоти обкръжила те е тя. И предначертала ти е път към шеметни висини на величие и съвършенство. * Благославяй, душо моя. Господа!
Облечи се в своите царствени одежди, Възсияй в красотата
на
най-светлите си
мисли
и възторзи.
Възликувай с цялото творение: Нов ден се ражда, за нова стъпка напред към Истина, Правда, Красота. На радостен пир, на творчество и подвиг зовете твоя Предвечен Отец! II Химнът на слънцата „Пътуваме със скоростта на светлината — 300,000 км. в секунда . . .
към текста >>
Във всяко дело
на
светлите ни пръсти плът добиват Неговите
мисли
, оживява Неговата мъдрост и любов.
През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов.
Във всяко дело
на
светлите ни пръсти плът добиват Неговите
мисли
, оживява Неговата мъдрост и любов.
Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове. В нашите блясъци потъва великата Светая-Светих на Всемира, свещения храм, в който обитава Предвечният .
към текста >>
Граал, възкръсналото из гроба
тяло
, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана.
Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св.
Граал, възкръсналото из гроба
тяло
, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана.
Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот.
към текста >>
Христос се явява Спасител за хората
на
земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна
на
човешкото
тяло
.
Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана.
Христос се явява Спасител за хората
на
земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна
на
човешкото
тяло
.
И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма.
към текста >>
Христос възвръща
на
човешката душа и изнемощялото световно
тяло
девствеността и истинския живот.
Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“).
Христос възвръща
на
човешката душа и изнемощялото световно
тяло
девствеността и истинския живот.
Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1).
към текста >>
За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и
на
глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна
на
бъдещето: „разрушете тоя храм н аз
на
третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма
на
тялото
си“.
И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма.
За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и
на
глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна
на
бъдещето: „разрушете тоя храм н аз
на
третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма
на
тялото
си“.
Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св.
към текста >>
След като първите сили
на
Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма
на
човешкото
тяло
, чрез изцелението
на
момчето
на
царския човек (4, 47) и
на
болния от За год.
Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14).
След като първите сили
на
Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма
на
човешкото
тяло
, чрез изцелението
на
момчето
на
царския човек (4, 47) и
на
болния от За год.
в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас?
към текста >>
От тоя момент нататък Христос
на
човешкото
тяло
е изграден и преустроен.
В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна.
От тоя момент нататък Христос
на
човешкото
тяло
е изграден и преустроен.
„Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара. Той е именно, който получи заповедта да измери новия храм. Откров. 11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре. Но двора пред храма остави вън, не го измервай“.
към текста >>
И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си
тяло
като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим.
В последния още цари мракът. Какво става в душата на Лазара при такава сцена, която е една от многото! Той, за когото се говори, че Исус го обичал, т. е. че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това.
И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си
тяло
като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим.
В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа. Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря. И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава.
към текста >>
Той е, който храни с новото
тяло
Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце.
Той е, който храни с новото
тяло
Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн.
към текста >>
Тук почва залязването
на
космичното слънце — Христос в земната аура, в
тялото
на
земята.
от Йоана говори за третото си и последно преображение или откровение на Отца в себе си: Ако Бог се прослави в него, той и него Бог ще прослави в себе си и скоро ще го прослави“. Лютеровата дума „прославяне“ добре изразява това просветление на всички мъртви чрез светлината на Грааля. Това последно прославяне на Христа е смъртта му и възкресението му. Първото прославяне почва в гл. 12. 24 с думите: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“.
Тук почва залязването
на
космичното слънце — Христос в земната аура, в
тялото
на
земята.
„Тогава, които стояха там и слушаха, казаха: „гърми“. Въздушното царство на елементите е разтърсено. При второто етерно прославяне, което става при вечерята с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците. И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб.
към текста >>
В второто евангелие са предадени почти същите
мисли
на
Христа със следните изрази: „И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можаха да приближат до него.
И някой си му рече: ето, майка ти и братята ти стоят вън и искат да ти говорят. А той отговори на тогоз, който му каза това и рече: коя е майка ми? и кои са братята ми? И простре ръката си към учениците си и рече: ето майка ми и братята ми! Защото който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат и сестра и майка“.
В второто евангелие са предадени почти същите
мисли
на
Христа със следните изрази: „И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можаха да приближат до него.
И известиха му някои и казаха: майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят. А той отговори и рече им: мене са майка и братя тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват“. В тези два пасажи от Писанието се съдържат ценни указания, за да се разбере нашата основна мисъл. Преди всичко, не всякога братята и сестрите по плът, като членове на едно семейство, са. истинските духовни братя и сестри.
към текста >>
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си
мисли
, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа
на
Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си
мисли
, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа
на
Христа?
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>
Проявите
на
анормалност в
мислите
, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител
на
Словото Божие.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
Проявите
на
анормалност в
мислите
, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител
на
Словото Божие.
Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние.
към текста >>
е., ако се вдъхновява и тласка от противните
мисли
и чувства, той не е нито ученик, нито брат.
Тая любов извира само от едно непокварено сърце. Тя е описана почти изчерпателно от апостола Павла в 13-та глава от I-то му послание към Коринтяните. Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т.
е., ако се вдъхновява и тласка от противните
мисли
и чувства, той не е нито ученик, нито брат.
нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр.
към текста >>
В първия случай, всичките му
мисли
биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Тя е, любовта към Бога, към ближните и към враговете. Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра.
В първия случай, всичките му
мисли
биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни.
Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
към текста >>
Христос е казал: „отвътре, от сърцето
на
човеците, излезват злите
помисли
, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера.
Христос е казал: „отвътре, от сърцето
на
човеците, излезват злите
помисли
, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства.
коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни.
към текста >>
По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като
помислим
, че такива факти са възможни в действителния живот .
Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“?
По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като
помислим
, че такива факти са възможни в действителния живот .
. . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра.
към текста >>
Ученичеството е невъзможно без
мисли
, чувства и дела
на
мъдрост, любов и истина.
Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот.
Ученичеството е невъзможно без
мисли
, чувства и дела
на
мъдрост, любов и истина.
А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества!
към текста >>
Целта
на
това сдружение беше да се проправи път
на
мислите
на
Р.
Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р. Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град. Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи.
Целта
на
това сдружение беше да се проправи път
на
мислите
на
Р.
Щайнер върху възпитанието в по-широки кржгове, особено в английските и американски педагогични съюзи. Това бе последвано от нови сказки върху духовната наука в Лондон и в Дорнах. Те бяха придружени от евритмични демонстрации, изпълнени от артистки от Гьотеанум. Евритмияте, едно изкуство на движение, чиито тенденции се базират върху духовно възприеманите трептения на звучащите във въздуха и вибриращи по-нататък в етера изговорени думи или прозвучали тонове, е един извор за оживотворение на всички изкуства и един недостатъчно оценен възпитателен фактор за духовно-жадуващото подрастваше човечество. Доловено от Р.
към текста >>
За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се
мисли
, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма
на
творението да даде Шиканедер — външната форма
на
простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането
на
публиката от предградния Шиканедеров театър.
С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика. Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ . Тъй големият план на Шиканедера за нова оперна сграда трябваше да бъде мълчаливо отложен; сега Шиканедер бе притежател на „Свободния театър“, той работеше енергично в него, той го издигна — сред горчива, водена с всички средства на конкуренцията, борба — до завидна висота; издигна го, като надраства Леополдшедтеровия театър пълно в неговата собствена област — като пишеше и представяше „приказки“ и „вълшебни парчета“, в които постигаше странни съединения на хумор и фантастика и които изнасяше с рядка изисканост на постановка и декоративна украса. Всички тия парчета имаха формата на тъй наречената „немска опера“, т. е. представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация).
За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се
мисли
, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма
на
творението да даде Шиканедер — външната форма
на
простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането
на
публиката от предградния Шиканедеров театър.
За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
към текста >>
В последната действието се развива в слънчевия храм
на
Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните
замисли
на
страстната жрица Мирца и
на
тъмния предател Фарон, и съединява — със силата
на
своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен
на
Тамино!) и принцесата Таис.
др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
В последната действието се развива в слънчевия храм
на
Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните
замисли
на
страстната жрица Мирца и
на
тъмния предател Фарон, и съединява — със силата
на
своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен
на
Тамино!) и принцесата Таис.
Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
към текста >>
Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се
мисли
, че е онзи лост в Везните
на
Живота, централната точка
на
който съединява Противопожностите и образува равновесието.
Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т .
Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се
мисли
, че е онзи лост в Везните
на
Живота, централната точка
на
който съединява Противопожностите и образува равновесието.
Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега. Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток.
към текста >>
Когато
тялото
извършва движения, формата му се изменя с помощта
на
флуорните сили.
Д-р Щайнер казва по нататък: „Това, което се извършва при зъбния кариес е само външен симптом на един вътрешен процес, скрит от външното наблюдение. През целия живот тук се извършва един разрушителен процес. И вътрешната организация е в тясна зависимост от този процес, тъй че от голяма важност е въпросът: „как може да се забави този разрушителен зъбен процес? “ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения.
Когато
тялото
извършва движения, формата му се изменя с помощта
на
флуорните сили.
Затова във Валдорфското училище в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа. С това формиращото действие на флуора достига до пръстите на краката и на ръцете. Този педагогически принцип, прилаган в Валдорфското училище, като помага изобщо за правилното детско развитие, предпазва и от ранна зъбна развала. За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано.
към текста >>
Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина
на
тялото
, постигаме такова запазване
на
зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно.
Защото в цялата извънчовешка природа има неща, които действат съзидателно върху човешкия организъм. Този воден екстракт пречи за от минерализирането на зъбното вещество в началото на зъбния кариес и с това съдейства за минерализирането, втвърдяването на зъбите. По същия начин действа и обикновения хлорофил, само че употребен другояче. Силата, намираща се в кората на конския кестен и други някои растения, в малко по-друга форма се намира и в хлорофила. Хлорофилът се изтегля от листата с етер.
Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина
на
тялото
, постигаме такова запазване
на
зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно.
Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките.
към текста >>
Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани
тялото
, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система.
Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани
тялото
, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция.
към текста >>
Защото всеки човек, който е роб
на
себе си и нито
мисли
, нито чувства, нито работи в полза
на
другите, не само не изпълнява великите закони
на
Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички.
Ново Общество съобщи, че бил избран нов акционен комитет, за да действа за сдружаване на духовните общества у нас. Обаче, за да се постигне тая похвална цел, едно съществено условие трябва да бъде на лице, а то е: всяко от тия общества да бъде дееспособно за обществена работа. Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно.
Защото всеки човек, който е роб
на
себе си и нито
мисли
, нито чувства, нито работи в полза
на
другите, не само не изпълнява великите закони
на
Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички.
Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане.
към текста >>
Мисли
върху Истината.
Великото Бяло Братство или Орденът на Синовете Божи. Статия от брат Андрей. „Новорождение“ и „Учи се“. Стихове от Мара Белчева. Пробуждане. Иносказание от Боян Планински.
Мисли
върху Истината.
От Елифас Леви. Мисли върху Словото. От Същия. Астрология. Меркурий в разните знакове. Окултна гимнастика (уводни бележки).
към текста >>
Мисли
върху Словото.
„Новорождение“ и „Учи се“. Стихове от Мара Белчева. Пробуждане. Иносказание от Боян Планински. Мисли върху Истината. От Елифас Леви.
Мисли
върху Словото.
От Същия. Астрология. Меркурий в разните знакове. Окултна гимнастика (уводни бележки). Статия от Б. Боев. Окултна педагогика.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С една реч, всичките си
мисли
, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип
на
Божествената Любов, който е единственият идеал в света.
Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не. Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога.
С една реч, всичките си
мисли
, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип
на
Божествената Любов, който е единственият идеал в света.
И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
към текста >>
Погледнете вечер
на
милиардите небесни светила, тия реализирани
мисли
на
Бога, които живеят в безкрайните простори
на
вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония.
Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост!
Погледнете вечер
на
милиардите небесни светила, тия реализирани
мисли
на
Бога, които живеят в безкрайните простори
на
вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония.
Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека.
към текста >>
Всичките им
мисли
трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя
на
Христа, т.е.
Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото.
Всичките им
мисли
трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя
на
Христа, т.е.
в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив.
към текста >>
Който притежава такава вяра, неговите
мисли
винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога.
Който притежава такава вяра, неговите
мисли
винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни.
Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>
И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти
на
такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри
мисли
и чувства,
на
заминалия брат и работник
на
Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!
От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда.
И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти
на
такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри
мисли
и чувства,
на
заминалия брат и работник
на
Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!
Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител.
към текста >>
Когато
размислим
върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия.
Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия.
Когато
размислим
върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия.
Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света!
към текста >>
Некой си
мисли
, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това.
Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода.
Некой си
мисли
, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това.
Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа.
към текста >>
Ако някой не е проводник
на
тази Любов, и си
мисли
, че е свободен, той се мами.
Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов.
Ако някой не е проводник
на
тази Любов, и си
мисли
, че е свободен, той се мами.
Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти. Тя не е в хармония със законите на живата природа. А разумният живот е в съгласие с тях. Д-р Щайнер казва, че за идването на новата култура е нужно вливане на духовни импулси във всички области на живота.
към текста >>
Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция
на
Клод де Сен-Мартен,
на
Мартинед де Паскуали,
на
Елифас Леви,
на
Папюс (Д-р Анкос),
на
Станислав де Гуайта и
на
великия писател и могъщ
мислител
Александър Сент Ив д‘Алвейдър.
Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие. За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука.
Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция
на
Клод де Сен-Мартен,
на
Мартинед де Паскуали,
на
Елифас Леви,
на
Папюс (Д-р Анкос),
на
Станислав де Гуайта и
на
великия писател и могъщ
мислител
Александър Сент Ив д‘Алвейдър.
Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“.
към текста >>
Доктор Щайнер
намисли
да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год.
Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.
Доктор Щайнер
намисли
да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год.
той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой.
към текста >>
Когато проникнете в първата кръглост,
мислите
, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет
на
осмоъгълните колони.
Самият Бог влиза през свода чрез своя Син — Словото. Но той влиза там само през време на службата, която възобновява божествената жертва на Голгота. Идеята на храма при Дорнах е един вид синтез на гръцкия с християнския храм. В него земният (естественият) свят и божественият (духовният) свят не са разделени както в християнското светилище и даже в езическия храм. Те се съобщават, поддържат се и взаимно се проникват, за да образуват един жив организъм, който представлява Космоса.
Когато проникнете в първата кръглост,
мислите
, че виждате земните сили да се насочват мощно към небето със смелия полет
на
осмоъгълните колони.
Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии.
към текста >>
Той виждаше в Христа велик
мислител
, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот.
Той виждаше в Христа велик
мислител
, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
към текста >>
Първият е чувството (душата) вторият —
мислителят
(т. нар.
Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело.
Първият е чувството (душата) вторият —
мислителят
(т. нар.
ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик.
към текста >>
ментално
тяло
), третият — изпълнителната сила (виталното
тяло
) и четвъртият — материалното
тяло
.
А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар.
ментално
тяло
), третият — изпълнителната сила (виталното
тяло
) и четвъртият — материалното
тяло
.
(Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
към текста >>
А над всички отгоре е силата
на
духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното
тяло
с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи
на
строитбата
на
човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора).
А над всички отгоре е силата
на
духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното
тяло
с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи
на
строитбата
на
човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.
към текста >>
В мисловното
тяло
той е взел формата
на
мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик.
В мисловното
тяло
той е взел формата
на
мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда.
към текста >>
Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки
мисли
,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни
мисли
, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела.
Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда.
Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки
мисли
,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни
мисли
, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела.
Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление.
към текста >>
Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата
на
чувствата и
на
мислите
.
Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.
Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата
на
чувствата и
на
мислите
.
Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си.
към текста >>
Ако
мислите
действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли.
Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение.
Ако
мислите
действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли.
Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
към текста >>
Чистите
мисли
оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите
мисли
пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина.
Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли.
Чистите
мисли
оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите
мисли
пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина.
Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците.
към текста >>
И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото
тяло
и разпалва колелото
на
нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня
на
пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва!
И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото
тяло
и разпалва колелото
на
нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня
на
пъкъла.
Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>
Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако
тялото
му пречи.
От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон.
Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако
тялото
му пречи.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна.
към текста >>
Такъв негоден инструмент за духа е, например,
тялото
на
оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си.
23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи.
Такъв негоден инструмент за духа е, например,
тялото
на
оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
към текста >>
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът
на
удоволствуванията и
на
суетата, който задоволява
тялото
си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът
на
удоволствуванията и
на
суетата, който задоволява
тялото
си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
към текста >>
Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва
на
своето
тяло
, с това той сам доказва, че е още по-голям роб
на
Сатаната и че няма власт над него.
Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва
на
своето
тяло
, с това той сам доказва, че е още по-голям роб
на
Сатаната и че няма власт над него.
Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.
към текста >>
Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само
тялото
но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата
на
духовния му поглед.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна.
Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само
тялото
но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата
на
духовния му поглед.
Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
към текста >>
Мислите
ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога?
А между това конституционните държави установиха, че „Конгресът има право да сече монети и регулира курса на чуждата парична размяна, като им установява цената“. Въпреки всичко, след „Голямата катастрофа“, когато хилядо-годишнината бъде най-после достигната, в „Стаята на Царя“ — на 1 септември 1932 год., тези, които ще преживеят, ще видят сабите върнати в ковачницата, за да се превърнат в палешници на орало и копията да се прегънат в инструменти за кастрене. Веруюто на насилието ще бъде заместено от науката и разума и духовните основи, изградени върху службата и добитото производство, ще заместят чисто материалната основа на златото, като основа на богатството. Бог или творческата сила, съществуваща в себе си, станала научна, разбираема и понятна, ще заеме място на ограничената личност, родена в суеверие. Под влиянието на англо-саксонците и техните съюзници, евреите ще се върнат в Ерусалим и след „запустението“ мирът ще зацарува за хиляди години.
Мислите
ли, че тези пророчества в Писанието не трябва да се сбъднат никога?
Вярвате ли, приспани от една фалшив сигурност, че ние ще трябва да останем за винаги в наблюдателно положение, без да се докоснем до нещо осъществено? Този Водолей, „Синът Човешки“ в небесата, който стои над всяко човешко действие, е едновременно дълго очакваното възвръщане на Брама между брамините, на Буда между будистите, на Месия у евреите и на Христа у християните, туряйки така край на всичките различия и разсеяния на миналото, за да обедини всичките нации всичките народи в едно единствено Братство! Превела: С. И. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Б. Боев НОВОТО СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ I.
към текста >>
1) Чрез любовта и доверието
на
учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление
на
неговите
мисли
, чувства и стремежи.
Това, което е в душата на учениците, събужда подем, вдъхновение у учителя; у последния се открива един по-дълбок извор едно вътрешно просветление. Но същото чувстват и учениците. И те изпитват един подем. Вдъхновението, любовта, доверието на учителя дава крила на техните души, събужда творческите им сили във време на учебната работа. При кои условия детето ще има подходящо разположение на духа?
1) Чрез любовта и доверието
на
учителя към него; 2) чрез учебната работа, която е тъкмо в съгласие с детската природа и събужда творческите му сили; 3) Когато училищният живот събужда у детето връзката с Вечното Начало и когато тази връзка дава направление
на
неговите
мисли
, чувства и стремежи.
Не е достатъчна само работата на единичния учител, за да се постигне възпитателната цел. Трябва общият дух на училището да се промени, за да се установи пълно доверие между учител и ученик. Додето училището почива върху бележки и наказания, до тогаз не е възможно. Най-малката груба обноска спрямо ученика, най-малкото наказание отваря бездна между него и учителевата душа, и тогаз всички усилия отиват напразно! Някой може да каже: „Как ще се уверя, че всичко това е вярно?
към текста >>
Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи
мисли
, чувства, разположения.
И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това!
Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи
мисли
, чувства, разположения.
Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите?
към текста >>
Например, влизаме в клас със светски
мисли
, с индиферентни души; може би през това време
мислим
какво ще правим след обед,
на
кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките
на
този или онзи ученик и пр.
Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения.
Например, влизаме в клас със светски
мисли
, с индиферентни души; може би през това време
мислим
какво ще правим след обед,
на
кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките
на
този или онзи ученик и пр.
Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите? Защото, преди всичко, хармонията сама по себе си е нещо вътрешно!
към текста >>
Някой
мисли
, че щом учениците стоят мирно
на
чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите
на
учителя, всичко е хубаво и гладко!
Това е една важна точка. Хармонията е вътрешен процес между душите. За да се осъществи тя, нужни са, преди всичко, вътрешни условия. Когато последните са на лице, непременно ще има и външните. Важно е това, което става в душите!
Някой
мисли
, че щом учениците стоят мирно
на
чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите
на
учителя, всичко е хубаво и гладко!
Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство.
към текста >>
Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение
на
хората, има и вътрешно,
на
душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в
мислите
му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе.
Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила.
Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение
на
хората, има и вътрешно,
на
душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в
мислите
му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе.
Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат. Напразно е да проявяваш любовта само външно. Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си!
към текста >>
Ако слушаш този глас, ако му останеш верен, ще
осмислиш
живота си!
Само то излиза от душата и говори на душата“! 3. Птиците при изгрев-слънце. Колко са отзивчиви те, чувствителни към тези тънки енергии, които идат от слънцето! Те ни казват: „Така и ти бъди внимателен, вслушвай се дълбоко вътре в душата си и долавяй шепота на този нежен глас, който ти говори отвътре. Това, което ти говори той,е най високото, най-красивото в тебе.
Ако слушаш този глас, ако му останеш верен, ще
осмислиш
живота си!
“ 4. Диамантът. Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали. С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той!
към текста >>
Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно
тяло
на
веществото е в голямо количество.
През време на процеса, маслото и водата се смесват, но когато настане пълното им пречистване, те пак се разделят. Една сериозна проблема чрез това се разрешава и за авиацията, понеже може да се добие масло, което се сгъстява при много по-низка температура от тази, при която се сгъстяват най-фините, познати досега, масла. При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при първите снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина. Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги.
Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно
тяло
на
веществото е в голямо количество.
Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън.
към текста >>
При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо
тяло
като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него.
Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение.
При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо
тяло
като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него.
Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода.
към текста >>
Някои изглеждат просто като контура
на
глава и
тяло
на
сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер.
тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа.
Някои изглеждат просто като контура
на
глава и
тяло
на
сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер.
Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка.
към текста >>
измислица
на
Птоломея, те са прави.
и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение. Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за величина постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх. възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано). Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр.
измислица
на
Птоломея, те са прави.
Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието.
към текста >>
От само себе си се разбира, че качествата
на
характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието
на
слънцето в различните знакове
на
юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението
на
луната), от инструмента или физическото
тяло
(асцендента) а също и от М. С.
Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне.
От само себе си се разбира, че качествата
на
характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието
на
слънцето в различните знакове
на
юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението
на
луната), от инструмента или физическото
тяло
(асцендента) а също и от М. С.
(medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането. При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея.
към текста >>
— Везните се покоят в
тялото
на
Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7.
— Везните се покоят в
тялото
на
Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
— Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.
към текста >>
Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта
на
едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното
тяло
, строго взето, отколкото в низшите елементи
на
душата.
В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока. Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална.
Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта
на
едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното
тяло
, строго взето, отколкото в низшите елементи
на
душата.
Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.
към текста >>
„Везните се покоят в
тялото
на
Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.
„Везните се покоят в
тялото
на
Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона.
към текста >>
Законът за равновесието е
тялото
на
Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както
тялото
и лицето
на
човека изразяват чувствата и
мислите
, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл
на
Бога.
За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих.
Законът за равновесието е
тялото
на
Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както
тялото
и лицето
на
човека изразяват чувствата и
мислите
, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл
на
Бога.
„Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона. III. 9. — Тайна в тайната. 10.
към текста >>
Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото
тяло
е материалния и ограничен образ
на
душата, а тя е обсег
на
всички закони и божествени прояви.
Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си.
Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото
тяло
е материалния и ограничен образ
на
душата, а тя е обсег
на
всички закони и божествени прояви.
Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“.
към текста >>
Тя е източникът
на
всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване,
мислите
, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата.
Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“.
Тя е източникът
на
всички енергии, излъчването, от което се раждат, чрез обособяване,
мислите
, инстинктите и трептенията, чиято общност образува съществата.
Росата е бяла, когато излиза от Най-Стария по дни, но когато стига, слизайки, до главата на царя на низшите светове, оставя да влезе червеното и да се смеси с белината й. Последната, дори до извора си, е съдържала различни погълнати цветове в първичната си същина, когато излъчването още не е било излязло от висшите области. Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов.
към текста >>
Стилът
на
Кабалата е толкова мъчен, колкото и
на
Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с
мислите
в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини.
Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни.
Стилът
на
Кабалата е толкова мъчен, колкото и
на
Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с
мислите
в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини.
Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили с погрешките си и което ни отделя от нейната светлост. „Големият отворен глед, наблюдава без край“. Ето една фигура на мисълта, науката и прозрението на Бога, които са постоянно активни и непрестанно фиксирани върху сбора на тяхната мощ и лъчезарност. Напротив, в низшата сфера, всичко се движи чрез редуване: будност и спане, труд и почивка, растеж и упадък.
към текста >>
Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа
на
чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление
на
телесните движения вследствие удобствата и приспособленията
на
живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което
тялото
се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна.
Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са: 1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество.
Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа
на
чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление
на
телесните движения вследствие удобствата и приспособленията
на
живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което
тялото
се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна.
А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини.
към текста >>
Тук се натъкваме
на
един интересен факт: глечната клетка произвежда
тяло
50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото
тяло
.
Глечните стълбчета отиват от зъбната повърхност до дентиновата граница, и то или праволинейни или пък извити и често взаимно преплетени. Всяка глечна призма от единствена цилиндрична или шестостенна призматична глечна клетка наречена амелобласт, който достига дължина до 40 микрона1), а ширина 6 - 7 микрона. А развитите вече глечни стълбчета имат дължина около 2 м. м., т, е. 2000 микрона (виж фиг. 2).
Тук се натъкваме
на
един интересен факт: глечната клетка произвежда
тяло
50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото
тяло
.
Нормално проникнатата от варовито вещество (калциеви соли) глеч е тъй силно минерализирана, че достига твърдостта на кремъка Фигура 2. Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта.
към текста >>
И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно
тяло
съдържа растежни и строителни сили.
Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост. Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта.
И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно
тяло
съдържа растежни и строителни сили.
Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т.
към текста >>
У детето етерното
тяло
работи повече върху физичната организация и физичните функции.
Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния.
У детето етерното
тяло
работи повече върху физичната организация и физичните функции.
Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст.
към текста >>
Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното
тяло
.
Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции.
Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното
тяло
.
И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм.
към текста >>
Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите
на
етерното
тяло
, тогаз се явява нарушение и във формите
на
органите.
И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм.
Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите
на
етерното
тяло
, тогаз се явява нарушение и във формите
на
органите.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки.
към текста >>
Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване
на
калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото
тяло
, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки.
Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване
на
калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото
тяло
, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
Когато глечта е образувана, почти че престава обмяната на веществата. Аз преднамерено казвам „почти“, защото е намерено, че в най-ранната възраст, след зъбното поникване, зъбната глеч получава по нататъшно втвърдяване чрез приемане малки количества соли от плюнката и чрез прегрупиране на молекулите си. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Доказано е, че глечта на непоникналите още зъби пречупва двойно положително светлината, минала през нея, и че още пропуща цветни и солни разтвори, когато глечта на отдавна поникнали зъби пречупва отрицателно, едноосно двойно светлината, а глечната покривна кожица съвсем слабо вече пропуща колоидни вещества, значи и калциевия флуорид в колоиден разтвор.
към текста >>
Тогаз астралното
тяло
се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява.
Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е. между 13. и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост.
Тогаз астралното
тяло
се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява.
И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен. А когато последният процес се завърши, тогаз действа противоположно нему процесът на половото съзряване, който е повече вътрешен.
към текста >>
И би било голяма грешка да
мислим
, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния.
Духовният (окултният) изследовател4) дава по това следното важно обяснение: Човек ще разбере процеса на зъбното образуване и разрушение, ако го разгледа не отделно, но в свръзка с другите процеси в човешкия организъм, които може да са доста отдалечени от зъбите. Този процес напр. може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация.
И би било голяма грешка да
мислим
, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния.
Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е.
към текста >>
Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то
на
следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност
на
човешкото етерно
тяло
, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива.
Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то
на
следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност
на
човешкото етерно
тяло
, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
към текста >>
Обратно, в долната част
на
физичното
тяло
етерното
тяло
е тясно свързано с физичната органическа дейност.
Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
Обратно, в долната част
на
физичното
тяло
етерното
тяло
е тясно свързано с физичната органическа дейност.
И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“.
към текста >>
И когато при бременност майчиното етерно
тяло
се оттегли от долната половина
на
физичното
тяло
, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение
на
етерното и физично
тяло
, отколкото при нормални условия.
Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност.
И когато при бременност майчиното етерно
тяло
се оттегли от долната половина
на
физичното
тяло
, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение
на
етерното и физично
тяло
, отколкото при нормални условия.
А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев.
към текста >>
Значи, отделянето, освобождаването
на
етерното
тяло
в единия край
на
човешкия организъм причинява по-крепко свързване
на
етерното
тяло
с физичното
на
другия край.
Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество.
Значи, отделянето, освобождаването
на
етерното
тяло
в единия край
на
човешкия организъм причинява по-крепко свързване
на
етерното
тяло
с физичното
на
другия край.
Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези. 3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon).
към текста >>
красна мома в
тялото
на
Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти.
. . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г. Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г.
красна мома в
тялото
на
Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти.
Спасявай се“! . . . Тогава имах дела с роднините на покойната. Съобщава P. М. Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г.
към текста >>
Легнал си вечерта и
мислил
какво е било това, което му се случило през деня в кафенето.
бил във Виена и къде 2 часа след обед играел на билярд. В това време почувствал, че някой го ударил толкова силно изотзад, че той изхокал. Обърнал се и видял, че никой няма зад него, спрял играта и седнал на един стол да си почине. Разплатил се и си отишъл в хотела. Баща му лежал в една болница (санаториум) около Виена, при когото той ходел през ден, през два, да го навестява.
Легнал си вечерта и
мислил
какво е било това, което му се случило през деня в кафенето.
Унесъл се и заспал. През нощта слуша името си три пъти като се произнесло: „Антоне“, „Антоне“, „Антоне“! Събудил се и до сутринта не заспал. Станал, облякъл се на разсъмване и с първия влак заминал да види болния си баща в санаториума. Като пристигнал, узнал, че баща му се поминал в 2 часа през нощта, точно тогава, когато той чул името си, а преди издъхването си, баща му извикал три пъти името на сина си Антон.
към текста >>
Поменатият вестник съобщава за много случаи
на
най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху
тялото
на
болния.
Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X.
Поменатият вестник съобщава за много случаи
на
най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху
тялото
на
болния.
Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето.
към текста >>
Спенсер като представител
на
днешното схващане
на
света За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане
на
света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите
мисли
, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха.
Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности. Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието. Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството.
Спенсер като представител
на
днешното схващане
на
света За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане
на
света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите
мисли
, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха.
Такава личност той намери в Херберт Спенсер. Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл? “ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена.
към текста >>
В подробности, по това можем да си
мислим
това или онова.
Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили.
В подробности, по това можем да си
мислим
това или онова.
Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството. И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия. И такова отнасяне към живота е вляно и в тези хора, които може би не знаят подробностите на този начин на схващане нещата. Същото отнасяне към живота е вляно, преди всичко, във възпитанието. Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя се проявява в
мислите
, чувствата и действията
на
човека, обществото и народа.
Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога.
Тя се проявява в
мислите
, чувствата и действията
на
човека, обществото и народа.
Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж.
към текста >>
Само разумните, които са достигнали до оная степен
на
развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени
мисли
за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение
на
другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото
на
другите, имат право да се нарекат религиозни.
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа.
Само разумните, които са достигнали до оная степен
на
развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени
мисли
за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение
на
другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото
на
другите, имат право да се нарекат религиозни.
Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос.
към текста >>
Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото
тяло
, като външен материален израз
на
вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали.
Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото
тяло
, като външен материален израз
на
вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила".
към текста >>
Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те
на
тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри
мисли
и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние
на
единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта.
Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си".
Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те
на
тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри
мисли
и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние
на
единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта.
Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса? " Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си.
към текста >>
Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки
помисли
, побуждения и постъпки.
Евангелист и апостол Йоан е писал: „Бог е Любов". А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, верни и идеални служители? Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите.
Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки
помисли
, побуждения и постъпки.
Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел.
към текста >>
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите
на
народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата
на
разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана
на
сиромасите, и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите
на
народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата
на
разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана
на
сиромасите, и ако предам
тялото
си
на
изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение.
към текста >>
помислих
си възбуден.
Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти. Той посегна и откъсна една роза. Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата!
помислих
си възбуден.
Но сетих се, че възбудата ми не е хубаво нещо и се успокоих. Зад облака на моя гняв видях ангела. Той ме заведе в спалнята на мъжа, дето розата изпускаше последния си аромат. Докосна се ангелът до нея и тя изсъхна. — Той ще я намери такава след смъртта си, каза ми ангелът, защото се отнесе себелюбиво към нея.
към текста >>
Погрешно се е
мислило
и още се
мисли
, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм.
Четвъртитата му форма ни учи за свещената троичност — как да се живее разумно: да си смел, да знаеш, да искаш, да умееш и да мълчиш. Голямата Хеопсова пирамида със своите диагонали е обхващала, удължавайки последните по права линия Нилската Делта, а меридиана. т.е. линията север-юг е разделила тази делта на два сектора съвършено еднакви. Съвременните учени, след дълго занимаване, определиха Парижкия и Гринвичкия меридиани, когато в същност идеалния меридиан е онзи, който минава през Пирамидата, тъй като той преминава през най-голямо число материци и съвсем малко морета. Едно извънредно обстоятелство: ако се изчисли точно пространството на земите, които човечеството може да обитава, ще се установи, че фамозния меридиан ги разделя точно на две равни половини.
Погрешно се е
мислило
и още се
мисли
, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм.
Самите древни египетски народи са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света. Върхът означава точката, основата — квадрата, т. е. безкрайността и определеното, прогресията и числото. Върхът означава тръгването и пристигането на всичко, вечната подпора на познанието, въображението за Бога. Тялото на пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем.
към текста >>
Тялото
на
пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем.
Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм. Самите древни египетски народи са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света. Върхът означава точката, основата — квадрата, т. е. безкрайността и определеното, прогресията и числото. Върхът означава тръгването и пристигането на всичко, вечната подпора на познанието, въображението за Бога.
Тялото
на
пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем.
Върхът е свързан с основата чрез четири триъгълника, които образуват страните на пирамидата. Разполагайки трите страни на четирите триъгълника във вид на лъчи, около върха ще имаме звездата с дванадесет лъчи, символ на зодиака с дванадесетте небесни врати, с дванадесетте човешки добродетели. Срещу съединението на четирите триъгълника древните мъдреци съпоставяха съединението на четирите триъгълници, основа на съществуването: огъня, земята, водата и въздуха. Трите страни на триъгълника и четирите от квадрата (3 + 4 = 7), свързани около върхът, образуват звездата със седем лъчи, символ на планетите, тогаз открити със седемте цвята на ириса, на седемте музикални ноти, на седемте кръгове на всемирното битие. Това бе една дълбока загадка, която обяснява седемте златни свещници от църквата, както ги обяснява „Откровението на Св Йоан“, и свещникът със седемте светлини, сложен върху свещената маса на Мойсей и Соломон.
към текста >>
Мислило
се е тогава, че Бог говори
на
човечеството чрез минерални вибрации, които се видоизменят веднага в едно нежно съчетание от благоухание и форми.
Числото 5 е изобразявало също така петте раси: бялата, жълтата, червената, черната и смесената Числото 6 отговаря на числото 3, което изтръгнахме вече от значението на числото 7. Числото 8 представлява двойната нула — емблема на оплодяване. Числото 9 представлява репродукцията, тъй като умножено с другите прости числа и прилагайки двете символически, аритметически операции, винаги само се възпроизвежда. Напр.: 2x9= 18 = 9; 3x9 = 27 = 9; 4 X 9 = 36 = 9. Числото е представлявало образът на всички създадени неща.
Мислило
се е тогава, че Бог говори
на
човечеството чрез минерални вибрации, които се видоизменят веднага в едно нежно съчетание от благоухание и форми.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-възвишената наука, която хората можеха да добият. Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка.
към текста >>
1) Епопти (ἐποπτεία, épopteia) - участници в Елевзинските мистерии - мисти, които са разбрали (видели) тайните
на
великите мистерии
на
Деметра Земната твърд и земната атмосфера От Хелмут Кноуер Човекът в своето физическо
тяло
е изграден от Земя, Вода, Въздух и Топлина.
Слънцето грее навсякъде върху света. И всеки един би могъл да. се приспособи към неговите лъчи, стига да пожелае да остави зоната на сянката, дето се замръзва. Когато съзнанието ясно озарява интелекта и инстинктите, хармонията се преобръща на върховно правило и свещена цел на живота. Това е тайната на истинското щастие.
1) Епопти (ἐποπτεία, épopteia) - участници в Елевзинските мистерии - мисти, които са разбрали (видели) тайните
на
великите мистерии
на
Деметра Земната твърд и земната атмосфера От Хелмут Кноуер Човекът в своето физическо
тяло
е изграден от Земя, Вода, Въздух и Топлина.
Така и в неговото тяло е изразена материалността на организма на самата земя и, когато той умира, отдава материалното отново на земята. Космичните сили, които образуват както човешкото тяло, тъй и цялата земя, израждат от материалните вещества човека. Човекът и земята живеят, всеки по своя начин, в чудната хармония на 4-тях строителни етерни сили: жизненият етер, химическият етер, светлинният и топлинният етер.1) Тия четири строителни сили се проявяват, както ядката в костилката, в четирите елемента — ние ще ги наричаме така според схващането на старите. Кристалът, които се кристализира из разтвора, образува формата си като привлича в една централна точка материалните частици на разтвора; при твърдото състояние на телата действат концентрационните сили на жизнения етер. При течностите пък, предоставени сами на себе, виждаме, че всяка течност се стреми да заеме капкообразна форма, както най-ясно това е.изразено у живака, който и в най-малките свои капчици наподобява земното кълбо.
към текста >>
Така и в неговото
тяло
е изразена материалността
на
организма
на
самата земя и, когато той умира, отдава материалното отново
на
земята.
И всеки един би могъл да. се приспособи към неговите лъчи, стига да пожелае да остави зоната на сянката, дето се замръзва. Когато съзнанието ясно озарява интелекта и инстинктите, хармонията се преобръща на върховно правило и свещена цел на живота. Това е тайната на истинското щастие. 1) Епопти (ἐποπτεία, épopteia) - участници в Елевзинските мистерии - мисти, които са разбрали (видели) тайните на великите мистерии на Деметра Земната твърд и земната атмосфера От Хелмут Кноуер Човекът в своето физическо тяло е изграден от Земя, Вода, Въздух и Топлина.
Така и в неговото
тяло
е изразена материалността
на
организма
на
самата земя и, когато той умира, отдава материалното отново
на
земята.
Космичните сили, които образуват както човешкото тяло, тъй и цялата земя, израждат от материалните вещества човека. Човекът и земята живеят, всеки по своя начин, в чудната хармония на 4-тях строителни етерни сили: жизненият етер, химическият етер, светлинният и топлинният етер.1) Тия четири строителни сили се проявяват, както ядката в костилката, в четирите елемента — ние ще ги наричаме така според схващането на старите. Кристалът, които се кристализира из разтвора, образува формата си като привлича в една централна точка материалните частици на разтвора; при твърдото състояние на телата действат концентрационните сили на жизнения етер. При течностите пък, предоставени сами на себе, виждаме, че всяка течност се стреми да заеме капкообразна форма, както най-ясно това е.изразено у живака, който и в най-малките свои капчици наподобява земното кълбо. Газовете, напротив, предоставени сами на себе си се стремят да разрушат съдовете, които им придават известна форма, и се стремят към необятната ширина на етера, а топлинният елемент се стреми да разруши не само своите собствени окови, но и тия на елементите, които стоят между него; той кара твърдите, течните и въздухообразните тела да се разширяват.
към текста >>
Космичните сили, които образуват както човешкото
тяло
, тъй и цялата земя, израждат от материалните вещества човека.
се приспособи към неговите лъчи, стига да пожелае да остави зоната на сянката, дето се замръзва. Когато съзнанието ясно озарява интелекта и инстинктите, хармонията се преобръща на върховно правило и свещена цел на живота. Това е тайната на истинското щастие. 1) Епопти (ἐποπτεία, épopteia) - участници в Елевзинските мистерии - мисти, които са разбрали (видели) тайните на великите мистерии на Деметра Земната твърд и земната атмосфера От Хелмут Кноуер Човекът в своето физическо тяло е изграден от Земя, Вода, Въздух и Топлина. Така и в неговото тяло е изразена материалността на организма на самата земя и, когато той умира, отдава материалното отново на земята.
Космичните сили, които образуват както човешкото
тяло
, тъй и цялата земя, израждат от материалните вещества човека.
Човекът и земята живеят, всеки по своя начин, в чудната хармония на 4-тях строителни етерни сили: жизненият етер, химическият етер, светлинният и топлинният етер.1) Тия четири строителни сили се проявяват, както ядката в костилката, в четирите елемента — ние ще ги наричаме така според схващането на старите. Кристалът, които се кристализира из разтвора, образува формата си като привлича в една централна точка материалните частици на разтвора; при твърдото състояние на телата действат концентрационните сили на жизнения етер. При течностите пък, предоставени сами на себе, виждаме, че всяка течност се стреми да заеме капкообразна форма, както най-ясно това е.изразено у живака, който и в най-малките свои капчици наподобява земното кълбо. Газовете, напротив, предоставени сами на себе си се стремят да разрушат съдовете, които им придават известна форма, и се стремят към необятната ширина на етера, а топлинният елемент се стреми да разруши не само своите собствени окови, но и тия на елементите, които стоят между него; той кара твърдите, течните и въздухообразните тела да се разширяват. Така се проявява в двата долни и двата горни елемента поляритетът на сцеплението и разширяемостта; той ни сочи на противоположните по същност действия на жизнения и химическия етер, от една страна, и светлинния и топлинния, от друга.
към текста >>
В другите части
на
човешкото
тяло
материалното е по-фино, по-одухотворено, отколкото в главата, обаче, силите, които в горната част са се, тъй да се рече, втвърдили и освободили от чисто духовните мисловни сили, тука са още непосредствено в действие.
Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част. Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека. Веществото на главата е чисто физическа, и физическия елемент тук е по-силно изразен от която и да е друга част на организма, обаче, вътре в нея действат чисто духовни сили, в тая костна кутия, в която лежи мозъкът, действа човешката мисъл. В постоянно обменящия се организъм, напротив, извършващите се процеси са по-подвижни, материалното е още по-одухотворено. Всичко е в състояние на формиране и разформиране; самата форма на органите ни показва, че формиращите сили не проникват с ясно изразени форми чак до физически материалното; там всичко е още незавършено, като в ателието на някой артист.
В другите части
на
човешкото
тяло
материалното е по-фино, по-одухотворено, отколкото в главата, обаче, силите, които в горната част са се, тъй да се рече, втвърдили и освободили от чисто духовните мисловни сили, тука са още непосредствено в действие.
Тук действат още в пълния си разгар силите, които са образували калциевите и силициеви съединения в природата и в главата на човека. Тия строителни сили, които принадлежат на химическия етер, ние можем да наречем физически, защото те непосредствено вземат участие в образуването и разрушаването. Как е изразена в природата тая противоположност между горния и долен процес у човека? В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо.
към текста >>
Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител
на
Бога, учител и водител
на
народа в ония тъмни времена когато и най-невинното
свободомислие
се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници.
Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас.
Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител
на
Бога, учител и водител
на
народа в ония тъмни времена когато и най-невинното
свободомислие
се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници.
* * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги. Също така трябва да се изоставят съвършено кривите тълкувания и недомислия на разните български коментатори, които, било от предубеждение или от незнание, предават изопачено същността на учението. (Следва). ________________________________________________ 1) А българските свещеници, водят сега люта борба, за да им се разреши даже второбрачието.
към текста >>
Също така трябва да се изоставят съвършено кривите тълкувания и
недомислия
на
разните български коментатори, които, било от предубеждение или от незнание, предават изопачено същността
на
учението. (Следва).
Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги.
Също така трябва да се изоставят съвършено кривите тълкувания и
недомислия
на
разните български коментатори, които, било от предубеждение или от незнание, предават изопачено същността
на
учението. (Следва).
________________________________________________ 1) А българските свещеници, водят сега люта борба, за да им се разреши даже второбрачието. — Б. Р.: 2) Вж. „Богомилски книги и легенди“, от проф. Йор. Иванов София, 1925 г.
към текста >>
Намираме достатъчни тези по-видни черти
на
присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в
мислите
и понятията
на
„неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа
на
Белински и окръжаващата го обществена среда.
За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“.
Намираме достатъчни тези по-видни черти
на
присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в
мислите
и понятията
на
„неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа
на
Белински и окръжаващата го обществена среда.
През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа.
към текста >>
Философската формула
на
Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост
на
буржоазните
мислители
оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези
мислители
, ред години служи за основа
на
оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2).
През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа.
Философската формула
на
Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост
на
буржоазните
мислители
оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези
мислители
, ред години служи за основа
на
оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2).
Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения. А в областта на метафизиката понятието за действително се напълно отъждествява с понятието за реалното; а това последното — с понятието за съществуващото. В това тъждество на понятията трябва да дирим причината на заблуждението относително истината за това, що е действително.
към текста >>
И други
мислители
са обърнали внимание
на
нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала
на
сторената корекция.
Н.) . оправдание на всичко съществуващо (к. н.); философско осветяване на деспотизма, на полицейската държава, на тайните съдилища, на цензурата“. А по-долу продължава: „Но в Хегел досущ не всичко съществуващо е действително.“ (к. н.) Тая корекция на погрешката не е изключително дело на Енгелс.
И други
мислители
са обърнали внимание
на
нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала
на
сторената корекция.
И до днес се срещат случаи на заблуждение. Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр. 8, посочвайки разума като фалирал фактор за развитието на социалните събития, изместен от „чувства и страсти, които често подчиняват разума и диктуват неговото дело“. си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел.
към текста >>
Нека той
размисли
, че ако тия идеи са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства.
Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун 1) Увод Тази книга за езотеричното учение относно пола се обръща най-напред към ония, които немат никакво окултно познание по предмета, но търсят с отворени умове сведения, които може да им помогнат да разрешат проблемите на живота. На тия лица може да се каже, като обяснение на тоя трактат, че всека раса има една традиционна тайна мъдрост, която никога не е ставала достояние на всички, но се е предавала устно и писмено на ония, които са смятани за достойни да я приемат. Това предание се простира назад по една непрекъсната линия до най-далечната древност, при което вадичките от разните расови предания се приближават една до друга, колкото по-вече наближават извора. Първият отдел от книгата е посветен на едно, кратко очертание на езоретичните доктрини изобщо, за да се разбере по-подробното изложение на техните учения относно пола. На читателя се препоръчва да схване главните изложени тук идеи, и после да се опита да изрази своите собствени опитности н наблюдения относно живота в употребената тук терминология и да види, доколко въпросните идеи се осветляват чрез тия опитности и наблюдения.
Нека той
размисли
, че ако тия идеи са верни, някои резултати ще последват от едновременно дадените обстоятелства.
Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва.
към текста >>
Не може да се
мисли
, че това тайно познаване е честита случайност.
Пред мене беше майка ми, която ме запита; „Е, е, как си, сине? “ — Добре съм, мамо, отговорих аз. Дойде след това фелдшерът (Гелов или Спасов не помня), развърза ми очите и мама с облекчение, рече: „Е, е, слава Богу! Нищо от толкова“. След това майка ми изчезна.
Не може да се
мисли
, че това тайно познаване е честита случайност.
След като ме раниха и аз вече взех да оздравявам и да се оправям, от никого писмо не съм получавал, та да се надявах, че ще дойде някой от домашните ми. Истинско преживяване. Сега съм вече на 58 години. Родом съм от с. Сестримо, Т.
към текста >>
Без да отричаме верността
на
много
мисли
, изказани в тая брошура, ние се съмняваме дали тя ще може така лесно да свали това „було“, защото са необходими сериозни знания, основани
на
лична опитност, за да се разграничи с успех истината от лъжата в проявленията
на
разните факири.
Телепатия, хипнотизъм и етерно ясновидство. От Мария Бор. Лекция I. Плевен, 1925 г. Това е една малка брошурка, предназначена „да свали булото на факирския мистерии“.
Без да отричаме верността
на
много
мисли
, изказани в тая брошура, ние се съмняваме дали тя ще може така лесно да свали това „було“, защото са необходими сериозни знания, основани
на
лична опитност, за да се разграничи с успех истината от лъжата в проявленията
на
разните факири.
Тук даваме, като материал за размишление, една илюстрация, която представлява един факир лежащ гол без повреда върху остри, гвоздеи на един площад в гр. Бомбай. НЕМСКИ КНИГИ. 1. „ Astronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung „ (Астрономията в светлината на окултизма, по един астрономически курс на Д-р Рудолф Щайнер през 1921 година), наредил Вилхелм Кайзер. Издание на математично-астрономичния отдел при Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах. Цена 10 марки. 2.
към текста >>
В Щутгартския си курс от 5 сказки Д-р Щайнер говорил
на
тема: „Методика и условия
на
възпитанието“, а в Берн държал също 5 сказки.. Ето някои от неговите
мисли
в тези му курсове: „За едно истинско дълбоко разбиране
на
зависимостта между членовете
на
човешкото естество и връзката между физичното и духовното.
Оживеното задаване на въпроси и живото разговаряне с референтите след рефератите говорило за възбудения интерес. За сказките на Д-р Щайнер в Щутгарт присъстващите казали, че те не представляват само беседи върху възпитанието, но и самите те действат възпитателно върху слушателите. И в двете конференции били дадени евритмични упражнения и уредени изложби от работите на валдорфските и дорнахски ученици. В цветните картини на учениците можело да се види, как разни деца според темперамента си различно разработват един и същи мотив и от това учителят може да съди за природата на детето. Изложбите показвали, как усетът за цветовете от година на година все повече се развивал у децата; тези изложби говорили още за неимоверното богатство на творчески сили, които дремят в детската душа и които за доброто на детето трябва да бъдат събудени.
В Щутгартския си курс от 5 сказки Д-р Щайнер говорил
на
тема: „Методика и условия
на
възпитанието“, а в Берн държал също 5 сказки.. Ето някои от неговите
мисли
в тези му курсове: „За едно истинско дълбоко разбиране
на
зависимостта между членовете
на
човешкото естество и връзката между физичното и духовното.
Истинският духовен мироглед не попада в грешката на материализма, който не познава естеството на материята. Духовният мироглед надраства една антропология, която не обръща внимание, на душевното, той надраства и една психология, която не обръща никакво внимание на материалното. Д-р Щайнер казал, че в първите детски години истината, красотата и доброто трябва да бъдат въплътени пред детето в учителя, а умственият елемент специално трябва да се развива по-късно, след половата зрелост. Той говорил за значението на учителският темперамент, за развитието на ученика; има някои учители от умствения тип, които пълнят детето с понятия, а други пък са волеви натури и действат заповеднически като малки царе. И в двата случая те вредят на детето.
към текста >>
Стевънс пише, между другото: „Трябва много да се внимава да не бъде
тялото
смутено 3 и половина дни след смъртта.
Кремацията и еволюцията на душата. Знае се, че в някои европейски градове има крематориуми — пещи за изгаряне човешки трупове. В последната книжка (за м. април) на-английското списание „The Occult Review“ намираме една дописка от X. У. Стевънс по тоя въпрос, като допълнение на по-предишни статии под заглавието „The truth about cremation“, от които ние ще дадем, при сгода, някои извадки.
Стевънс пише, между другото: „Трябва много да се внимава да не бъде
тялото
смутено 3 и половина дни след смъртта.
Точен калъп на физическото тяло са: жизненото, тялото на желанията и умственото. Жизненото тяло действа като един склад за всичките картини на миналия живот. В него се отпечатва всичко онова, което се е случило с индивидуалната душа през изтеклия живот. Дните, които следват веднага подир смъртта, са от преголяма важност за душата! защото тогава тя преминава по обратен ред панорамата на своя живот.
към текста >>
Точен калъп
на
физическото
тяло
са: жизненото,
тялото
на
желанията и умственото.
Знае се, че в някои европейски градове има крематориуми — пещи за изгаряне човешки трупове. В последната книжка (за м. април) на-английското списание „The Occult Review“ намираме една дописка от X. У. Стевънс по тоя въпрос, като допълнение на по-предишни статии под заглавието „The truth about cremation“, от които ние ще дадем, при сгода, някои извадки. Стевънс пише, между другото: „Трябва много да се внимава да не бъде тялото смутено 3 и половина дни след смъртта.
Точен калъп
на
физическото
тяло
са: жизненото,
тялото
на
желанията и умственото.
Жизненото тяло действа като един склад за всичките картини на миналия живот. В него се отпечатва всичко онова, което се е случило с индивидуалната душа през изтеклия живот. Дните, които следват веднага подир смъртта, са от преголяма важност за душата! защото тогава тя преминава по обратен ред панорамата на своя живот. Като се започва от дните веднага преди смъртта, тази, подобна на кино, картина се развръща обратно назад, докато всички събития на живота минат под прегледа.
към текста >>
Жизненото
тяло
действа като един склад за всичките картини
на
миналия живот.
В последната книжка (за м. април) на-английското списание „The Occult Review“ намираме една дописка от X. У. Стевънс по тоя въпрос, като допълнение на по-предишни статии под заглавието „The truth about cremation“, от които ние ще дадем, при сгода, някои извадки. Стевънс пише, между другото: „Трябва много да се внимава да не бъде тялото смутено 3 и половина дни след смъртта. Точен калъп на физическото тяло са: жизненото, тялото на желанията и умственото.
Жизненото
тяло
действа като един склад за всичките картини
на
миналия живот.
В него се отпечатва всичко онова, което се е случило с индивидуалната душа през изтеклия живот. Дните, които следват веднага подир смъртта, са от преголяма важност за душата! защото тогава тя преминава по обратен ред панорамата на своя живот. Като се започва от дните веднага преди смъртта, тази, подобна на кино, картина се развръща обратно назад, докато всички събития на живота минат под прегледа. От жизненото тяло тази обща картина се отпечатва върху тялото на желанията, в което душата се облича, когато е в света на желанията, т. е.
към текста >>
От жизненото
тяло
тази обща картина се отпечатва върху
тялото
на
желанията, в което душата се облича, когато е в света
на
желанията, т. е.
Жизненото тяло действа като един склад за всичките картини на миналия живот. В него се отпечатва всичко онова, което се е случило с индивидуалната душа през изтеклия живот. Дните, които следват веднага подир смъртта, са от преголяма важност за душата! защото тогава тя преминава по обратен ред панорамата на своя живот. Като се започва от дните веднага преди смъртта, тази, подобна на кино, картина се развръща обратно назад, докато всички събития на живота минат под прегледа.
От жизненото
тяло
тази обща картина се отпечатва върху
тялото
на
желанията, в което душата се облича, когато е в света
на
желанията, т. е.
в първото небе. Траенето на тая панорама на живота се определя от времето, през което индивидът би могъл да стои буден под най-силно напрежение. Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора. Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе. Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка.
към текста >>
Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху
тялото
на
желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе.
Като се започва от дните веднага преди смъртта, тази, подобна на кино, картина се развръща обратно назад, докато всички събития на живота минат под прегледа. От жизненото тяло тази обща картина се отпечатва върху тялото на желанията, в което душата се облича, когато е в света на желанията, т. е. в първото небе. Траенето на тая панорама на живота се определя от времето, през което индивидът би могъл да стои буден под най-силно напрежение. Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора.
Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху
тялото
на
желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе.
Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка. Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището.
към текста >>
Когато тоя критически процес става, гъстото физическо
тяло
стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка.
От жизненото тяло тази обща картина се отпечатва върху тялото на желанията, в което душата се облича, когато е в света на желанията, т. е. в първото небе. Траенето на тая панорама на живота се определя от времето, през което индивидът би могъл да стои буден под най-силно напрежение. Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора. Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе.
Когато тоя критически процес става, гъстото физическо
тяло
стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка.
Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца.
към текста >>
Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху
тялото
на
желанията ще бъде сравнително слаб и неясен.
в първото небе. Траенето на тая панорама на живота се определя от времето, през което индивидът би могъл да стои буден под най-силно напрежение. Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора. Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе. Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка.
Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху
тялото
на
желанията ще бъде сравнително слаб и неясен.
Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него. Един слаб отпечатък от жизненото тяло върху това на желанията ще унищожи много от полезността на миналия живот. Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца. Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си работа.
към текста >>
Един слаб отпечатък от жизненото
тяло
върху това
на
желанията ще унищожи много от полезността
на
миналия живот.
Това, разбира се, ще се мени, съобразно различните хора. Колкото по-ясен и по-дълбок е отпечатъкът върху тялото на желанията, толкова по-силно ще бъде страданието в Чистилището и по-пълна насладата в първото небе. Когато тоя критически процес става, гъстото физическо тяло стои свързано с по-висшето чрез една сребърна нишка. Ако това последното се унищожи предивременно (какъвто ще бъде случаят с бързото изгаряне), отпечатъкът върху тялото на желанията ще бъде сравнително слаб и неясен. Понеже съзнанието се гради върху пълнотата на това после-смъртно съзерцание, и прогресът в бъдещия земен живот ще бъде докоснат в зависимост от него.
Един слаб отпечатък от жизненото
тяло
върху това
на
желанията ще унищожи много от полезността
на
миналия живот.
Когато душата се възвърне чрез новото раждане във физическия свят, тенденцията ще бъде да си приповтори много от злото, което би могло да бъде изкоренено през последното пребиваване в Чистилището. Като се има пред вид това обяснение, лесно ще се разбере, колко е желателно да има тиха атмосфера в стаята на мъртвеца. Роднините на заминалата душа трябва да се въздържат от тъгуване и оплаквания, понеже това проявление на техните чувства отвлича вниманието на душата и й пречи да пожъне всичката полза от после-смъртната си работа. Едно по-пълно разпространяване на окултното знание относно науката за смъртта ще спомогне за премахването на сериозните пречки в еволюцията на индивидуалната душа.“ _______________________ 1) Сега вече 900.
към текста >>
НАГОРЕ